Заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по здравеопазването
Комисия по труда, социалната и демографската политика



П Р О Т О К О Л
№ 88

На 5 ноември 2020 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда, социалната и демографската политика при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по здравеопазването, на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,39 ч. от госпожа Менда Стоянова и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, председателя на Комисията по здравеопазването Даниела Дариткова и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов.
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешната съвместна комисия между Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика. Заседанието ще го водя аз, както друг път сме правили.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., № 002-01-61, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 002-01-60, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Има ли предложения за допълнение и изменение в дневния ред? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване дневния ред:
Първо, Комисията по бюджет и финанси:
За – 16, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет от Комисията по бюджет и финанси.
От Комисията по здравеопазване:
За – 12, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
От Комисията по труда и социалната политика:
За – 18, против няма, въздържали се няма. Дневният ред е приет.

Продължаваме по точка първа от дневния ред, а това е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
При нас са: министърът на здравеопазването професор д-р Константин Ангелов, професор д-р Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Ангелов.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! В Проект 2021 са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса: общо 5084,9 милиона лева, приходи и трансфери 5084,9 милиона лева разходи и трансфери. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4770,4 милиона лева, което представлява увеличение с 316 милиона и 400 хиляди лева спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020. Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:
- за първична медицинска помощ 266 милиона и 700 хиляди лв., ръст 22 милиона и 700 хиляди лв. спрямо 2020;
- специализирана извънболнична медицинска помощ 283 милиона и 200 хиляди лв., с ръст от 18,5 милиона лева;
- медико-диагностична дейност 100 милиона и деветстотин хиляди лв., с ръст от 6,6 милиона лева;
- за дентална помощ 197 милиона и 400 хиляди лв., ръст 17,6 милиона лева;
- за болнична медицинска помощ 2389,1 милиона лева, ръст от 141,9 милиона лева;
- за лекарствени продукти общо в размер на 1332 милиона лева или ръст от 88,2 милиона лева спрямо 2020 година;
- за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 116 милиона лева, ръст от 6 милиона лева;
- за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по Проекта 2020 са разчетени 85 милиона лева, или ръст от 14,9 милиона лева;
Здравноосигурителните плащания през 2021 година могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета НЗОК 149,4 милиона лева или общо разполагаемите средства за здравноосигурителни плащания по бюджета на НЗОК за 2021 са в размер на 4919,8 милиона лева.
Със Закона за бюджет на НЗКО се въвеждат следните нови моменти: надзорният съвет на НЗКО при условие на обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка може да определи изпълнители на болнична медицинска помощ, осигуряващи комплексно интензивно лечение на пациенти с Covid-19, увеличен размер на стойностите на разходите по критерии и ред, посочени в методика от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020 – 2022 година. При наличие на неусвоени средства за здравноосигурителни плащания за болнична помощ същите може да се използват за заплащане на отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за съответния период.
Незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2017 и 2018 година: дава се право в хода на годината по реда на Закона за публичните финанси за разходи, свързани с лечението Covid-19, НЗОК да може да получава допълнителни средства.
В Закона на здравето: предвижда се областните управители да организират и координират изпълнението и контрола на въведените противоепидемични на територията на съответната област мерки, като могат да разпореждат извършването на действия от органите на местното самоуправление и местната администрация, териториалните звена на централната администрация, физическите и юридическите лица на територията на областта. В Закона за здравното осигуряване се регламентира, че лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат извън стойността на оказаните медицински услуги, НЗОК заплаща по-ниската стойност между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки.
В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предлага промяна на административния орган, който ще генерира уникален национален номер за идентификация на всеки лекарствен продукт в Република България, както и определяне на сроковете за публикуването на регистър с националните номера. С предложенията за въвеждане на правила, чрез които да се оптимизират правилата за заплащане на лекарствените продукти се осигурява по-голяма предвидимост за размера на разходите за лекарствени продукти за плащане със средствата от бюджета на Министерството на здравеопазването.
В Закона за лечебните заведения се правят следните допълнения: предвижда се разпоредба, съгласно която при обявена извънредна епидемична обстановка директорът на съответната Регионална здравна инспекция, съгласувано с министъра и съвместно с директора на съответната РЗОК със заповед за разпореди временни мерки, съгласно които лечебните заведения за болнична помощ да извършват диагностични лечебни дейности по отношение на пациенти с Covid-19. Предвидени са финансови санкции и прекратяване на договора с НЗОК, съответно РЗОК.
Между първо и второ четене на Законопроекта ще разчитаме на промени в следните посоки: задължения за работа по отношение на пациенти с Covid-19 да има и към изпълнителите на извънболнична медицинска помощ и санкции при отказ за тяхното изпълнение. Предлага се да се предостави постоянна добавка към индивидуалните брутни възнаграждения на изпълнителите на болнична медицинска помощ в общ размер на 237 милиона лева. Предлага се следният размер на постоянна добавка, а именно: за лекари 600 лв. брутно месечно, за медицински сестри и специалисти по здравни грижи 360 лв. брутно месечно, за санитари 120 лв. брутно месечно. Условията и редът ще бъдат определени в Закона за бюджета на НЗОК за 2021 година и Закона за здравното осигуряване.
Командироване на екипи от медицински специалисти от лечебни заведения в лечебни заведения – съобразно план, определен от съответната Регионална здравна инспекция, съгласувано с ръководителите на съответните лечебни заведения. Изпращане на съобщение на посочен от лицето електронен адрес или телефонен номер в случаите на карантината, съответно изолацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, откривам дебата по Закона. Първо отправям покана към гостите, които са заявили желание да се изкажат по този закон. Ако някой от тях, който е заявил желание, желае, моля.
Госпожа Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Здравейте от мен, Ваня Григорова –икономически съветник от КТ „Подкрепа“.
Предполагам, че сте получили становищата на синдиката. Това, на което ще обърна внимание единствено от цялото становище, е: първо, благодаря на управителя професор Салчев за разбирането, че тези 30% увеличение, които бяха направени само по отношение на част от работещите, заетите в Здравната каса, създават социални дисбаланси и напрежение. И настояваме това да се случи, тази компенсация, която да неутрализира социалното напрежение, да се случи от 1 януари, а не от първи април, както е записано.
Към господин министъра само един въпрос: тези постоянни добавки към лекарите и медицинските сестри как ще бъдат направени, като какво ще бъдат оформени, тъй като е ясно, че в момента обсъждаме нефинален вариант на бюджета?
И един много важен въпрос, който беше поставен през последните дни: това е задължението, което някои работодатели налагат на работниците – при карантина те да си правят PCR тестове и ако нямат отрицателен такъв, те да не могат да се върнат на работа. Ясно е, че това, което може да направи работникът, е да отиде в инспекцията по труда и да каже: „Работодателят ми не ме допуска на работа“. Само че това не е работещ вариант. Това означава, че отношенията между работник и работодател вече са унищожени, това означава, че ще има вече административна принуда. Какво правим в този случай и ще бъдат ли осигурени PCR тестове за тези случаи?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (от място): Говорим за Бюджета!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, все пак гледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това са отношения между работник и работодател. Нали не очаквате, че Националната здравноосигурителна каса ще плаща на който се сети да си прави PCR тест и желае той или някой негов близък, работодател или друг да си направи тест?
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Аз не очаквам Вие да се месите в отношенията работник – работодател, казвам това, което се случва на място, това, което се случва в предприятията. Вие, ако искате, вземате някакво отношение към него, ако не искате – не вземате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря Ви.
Извън темата е, факт.
Други желаещи за изказвания? Господин министърът ще отговори накрая, когато приключат всички изказвания. Или управителят на Касата, който от двамата прецени.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Стоянов Котев, заповядайте – Българска асоциация на зъботехниците.
СТОЯН КОТЕВ: Добър ден, здравейте на всички!
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Дариткова, уважаеми народни представители! За мен е чест като представител на Зъботехническата асоциация от тази висока трибуна да имам възможността да Ви запозная с някои от нашите проблеми. И в това отношение искаме да изкажем нашето отношение във връзка с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
За пореден път в бюджета на Здравноосигурителната каса не се споменава и дума за нашите медицински изделия и по-специално в частта „Пакет дентална помощ“. Какво имам предвид? Когато се включи в пакета „Дентална помощ“ тъй наречената безплатна протеза, цялото наше съсловие го прие много въодушевено и много радостно, защото мислехме, че покрай този пакет и ние ще може да се възползваме от инструментите за финансиране, които предоставя Националната здравноосигурителна каса, но, уви, до ден-днешен ние оставаме встрани. В този пакет „Дентална помощ“ и в частта си „Безплатна протеза“ за нас е недовършено това плащане, поради простата причина, че самата протеза има два етапа: единият е клиничен, другият е лабораторен. Сега в момента се заплаща клиничният етап, а лабораторният етап изцяло остава на пазарен принцип. За нас това е неприемливо и, освен че е неприемливо, създава и доста голямо напрежение сред нас. В условията на здравна криза, икономическа криза, социална криза нашият сектор остава извън всякакви мерки, не е включен в никакви програми, никакви допълнителни финансирания, които има бюджетът, за да може този сектор да бъде подпомогнат.
Така че искаме да обърнем внимание, ние ще предоставим официално нашето становище по този въпрос съответно на Комисията по здравеопазване и на Бюджетната комисия, но мислим, че в тези условия ние заслужаваме да бъдем подпомогнати. Благодаря Ви.
Това не го приемаме като някаква безвъзмездна помощ, ние го приемаме като възможност да участваме в този процес, защото считаме като част от денталната медицина, и то немалка част, защото всеки втори български гражданин се ползва от нашите услуги, и макар и малко като численост съсловие – зъботехническото съсловие, в момента то произвежда тези медицински изделия за всички граждани в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания от гостите? Не виждам.
Уважаеми народни представители от трите комисии, имате думата.
Заповядайте, доктор Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Менда Стоянова, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние сме свидетели на поредния бюджет, който го приемаме и обсъждаме в една обстановка, която предизвиква тревога във всички нас. В тази обстановка ние мислихме, че имаме три основни параметри, върху които да се концентрираме. Първият – запазване и даже можем да кажем оцеляване на медицинските кадри. Второто е ресурсното подпомагане на системата на здравеопазването. И трето – финансовото облекчаване на здравноосигурените лица.
Вие знаете, че с последните два бюджета на Касата във връзка с така нареченото лимитиране на дейността на болничните заведения и не само на болничните заведения, бяха въведени в частта „Преходни и заключителни разпоредби“ редица ограничения, които не позволяваха да се разгърне пълният потенциал и търговската инициатива на лечебните заведения, доколкото те са регистрирани като търговски дружества. Тези ограничения съществуват и сега. В момента болничният ресурс не е зает. По статистически данни около 40% само от капацитета на българските болници е зает. Ние се притесняваме, че това положение ще продължи дълго време, даже ако теоретично си представим, че както е нормално около края на месец март – април отпадне извънредната епидемична обстановка, болниците няма да се напълнят веднага, тоест следващата година по бюджета, който ние гледаме, българските болници няма да могат да използват своя потенциал.
И тука ние мислим, че за да ги запазим като възможности като лечебни заведения, бихме искали да видим мерки, които са за тяхното оцеляване, защото ние принципно не приемаме това решение на Касата, че тя не закупува медицински услуги. В момента тези доставчици на медицински услуги в различните им категории са в доста лошо положение и за съжаление перспективата не е много добра. Аз разбирам Националната здравноосигурителна каса, която вероятно предполага от болничния бюджет една икономия около 10 15%, около 300 милиона лева, които могат да се насочат в други дейности, но големият въпрос е как ние ще подпомогнем запазването на българските болници.
На второ място бихме искали да поставим въпроса за намаления, според наши изчисления, бюджет в областта на лекарствоснабдяването. В една обстановка, когато здравноосигурените лица са принудени от пандемията и от състоянието, в което са изпаднали, да отделят повече средства за своето лечение, ние считаме, тук Касата със своите възможности може да ги подпомогне, защото наистина за хората, особено тези в пенсионната възраст, едно лекарствено лечение месечно в порядъка над 150 – 200 лв. е извън техните сили и те нямат никакви възможности да оцелеят в тази обстановка.
Въпреки че тук го няма финансовият министър, искам да споделя нещо, което ме притесни силно. Според неговите изчисления през следващата година ние ще имаме около 600 хиляди здравно неосигурени лица – 600 хиляди, които представляват съвсем малко под 10% от броя на българските граждани. Няма да кажа в бюджета на Касата, но Вие всички знаете колко средства са отделени за лечението на тези здравно неосигурени лица – смешно малко средства. По принцип те се нуждаят от медицинско лечение и те пребиват в болничната система, използвайки предлога спешност на своето състояние и с необходимостта от спешно лечение. Това означава отново затормозяване на финансовото състояние на българските болници, защото те са принудени да ги лекуват, те не могат да откажат това лечение. Тези и някои други неща ние ще поставим, когато бюджетът се обсъжда в пленарна зала, но днес ние не можем да подкрепим така представения ни бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата.
Има ли други желаещи? Няма. Закривам дебата по Закона и подлагам на гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса 2021 година.
Първо Комисията по здравеопазване.
За – 9, против – 4, въздържали се няма. Законопроектът е приет.
Комисия по бюджет и финанси:
За – 10, против – 6, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г.
Заместник-министър Русинова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми доктор Адемов, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя на Вашето внимание най-важните акценти от проекта на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2020 г.
На първо място е важно да подчертая, че проектобюджетът бе утвърден от надзорния съвет на Националния осигурителен институт на заседание, проведено на 20 октомври, а на 27 октомври той бе разгледан и на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Както и досега, дебатите със социалните партньори позволиха да бъдат набелязани някои основни въпроси, за които предполагам, че ще стане дума и в дебата днес.
Основната цел на проектобюджета за следващата година е да защити доходите на осигурените лица и пенсионерите в условията на тежка икономическа несигурност. За сметка на това да не се случва като компрометираме финансовата стабилност на системата, както и за сметка на скоростта, с която българската икономика се възстановява в шока от ковид пандемията. Затова в параметрите на проектобюджета не е предвидено увеличение на размерите на осигурителните вноски. Запазва се без промяна размерът на максималния осигурителен доход. Отразени са поетите в управленската програма на правителството ангажименти за по висока минимална работна заплата и съответно за по-висок осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В резултат общият размер на приходите нараства с близо 744 милиона лева, надхвърляйки 8 милиарда и 457 милиона лева. В сравнение със закона за 2020 се очаква ръст на приходите с близо 9,6 процента.
Изпълнението на ангажиментите към възрастните хора стои в сърцевината на заложената в проектобюджета амбициозна програма по разходи: през 2021 година те се увеличават с близо 1 милиард 386 милиона лева или 10,3 на сто. Почти изцяло увеличението се дължи на мерките, свързани с увеличение на пенсиите. След тях е важно да се посочи увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 250 на 300 лв., в максималния размер на пенсиите от 1200 на 1440 лв. И двете мерки влизат в сила от 1 януари 2021 година. Очакват се пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 година, да бъдат осъвременени с 5 на сто, считано от първи юли 2021. Със същия процент ще бъдат увеличени и размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност и свързаните с тях добавки. Освен това е предвиден и еднократен за 2021 година разход за изплащане на допълнителни суми към пенсиите в размер на 50 лв. на всички пенсионери за трите месеца – януари, февруари и март.
Мерки са предприети по отношение на краткосрочните обезщетения, като се предлага минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да бъде 12 лв. и през 2021 година.
По бюджета на Националния осигурителен институт са предвидени 300 милиона лева за изплащане на средства за запазване на заетостта по схемата 60 на 40. Тъй като приходите от бюджета на държавното обществено осигуряване нарастват по-бавно, отколкото разходите, очаквана е и по-голяма стойност на трансфера за покриване на недостига от средства. Оценките са за около 6 милиарда и 205 милиона лева. През следващите години прогнозите са ни, че делът на този трансфер ще намалява както в абсолютна стойност, така и като дял от общите разходи, което за нас е важно, защото това показва стабилитет на системата. През 2022 година се очаква да бъде 38,1 на сто, а през 23 под 38 % – 37,9.
В преходните и заключителни разпоредби на Проектобюджета са залегнали някои предложения за промени в нормативната уредба. Те са в няколко посоки: първо, засилване на ефективността на контролната дейност по отпускане и изплащане на пенсии, парично обезщетение и помощи, както и възможност за по-ефективни санкции при установяване на злоупотреби с осигурителни фондове; второ, намаляване на административната тежест за работещи пенсионери, които искат да преизчисляват пенсията си с натрупания допълнителен осигурителен стаж; и трето, постигане на по-добър баланс между първия и втория стълб на пенсионната система. Това става чрез въвеждане на солидарни начини държавата да компенсира осигурените лица, родени след 31 декември 1959 година, които не са имали достатъчно дълъг период за натрупване в универсалните пенсионни фондове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Откривам дебата. Давам думата първо на желаещите от гостите.
Госпожа Григорова.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Много съжалявам, че министърът на здравеопазването не успя да отговори на въпроса ми преди малко. Надявам се министър Зорница Русинова да може, тъй като това, което беше споменато последно, е покриване на недъзите на частните пенсионни фондове – нещо, за което знаем, че имаше сериозни настоявания от страна на бизнес лобитата, но подчертавам, че това не е обсъждано със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество и е наистина сериозен проблем, тъй като от една страна правителството и НОИ са укорявани, че взимат допълнително средства от държавния бюджет, за да покриват дори настоящия размер на пенсиите. От друга страна, с покриването на недъзите на частните пенсионни фондове този трансфер ще се увеличи, няма да намалее. Същевременно няма как да не подчертаем, че замразяването за поредна година на максималния осигурителен доход лишава осигурителните фондове от между два и три милиарда лева годишно само поради факта, че има максимален осигурителен доход.
Много съжаляваме за това, че правителството се отказа дори от това минимално увеличение от 200 лв., което беше заложено в първоначалните идеи за държавното обществено осигуряване.
Разбира се, няма как да не подчертаем това, че за поредна година се замразява максималното обезщетение за безработица и то вече не отговаря, поне от две години, на правилото, което е записано – да е 60% от максималния осигурителен доход. Същевременно минималното обезщетение за безработица – да, беше увеличено на 12 лв. И ние се радваме, че има въобще някакво увеличение. Същевременно трябва да кажем, че 12 лв. означава 240 лв. на месец за хора, които са внасяли, правили са осигурителни вноски. Тъй че това няма как да е справедливо.
По отношение на максималната пенсия – и тя се увеличава, въпреки правилата. Заложеното в Кодекса за социално осигуряване е тя да е 40% от максималния осигурителен доход и с настоящото увеличение това правило се подминава. Отбелязваме също замразяването на майчинството на 380 лв. и тази година и подчертаваме, че ако максималната пенсия не бъде увеличена против правилата, ще има средства за увеличение на майчинството с 50%.
И последно, на последно място, но не по важност, Фондът за гарантиране на вземанията на служители и работници на фирми, изпаднали в несъстоятелност, премахва се границата от 3% за административните разходи, вместо да се възобновят вноските в този фонд. И макар това да не е част от бюджета за държавното обществено осигуряване, госпожо Стоянова, това има отношение към приходната част. За пореден път не се променя данъчната система. Продължаваме да натоварваме най-нискодоходните и да пожалваме най-високо доходните групи и бизнеса, а същевременно се очаква, че държавата трябва да продължава да подпомага хората, които ще останат без работа и бизнеса, който ще трябва да затвори.
И в тази връзка последното: 300 милиона лева е записано, че ще бъдат отделени за следващата година за подпомагане на заетостта, същевременно стана ясно, че тези 300 милиона лева са за разплащане на ангажиментите, поети до края на настоящата година, тоест съвсем не е ясно какво ще остане за разплащане от следващата година.
Но въпросът към госпожа Зорница Русинова е по отношение на тази редукция – как се намалява коефициентът на редукция и докога ще продължаваме да даваме отсрочка, ние подкрепяме тази отсрочка, но вместо да продължаваме да даваме отсрочка, препоръчваме държавата, държавните органи и институции да заявят ясно пред българското общество какво могат да очакват от частните пенсионни фондове и да видим докога ще даваме отсрочка, така че едни хора да трупат огромни печалби и да си изплащат огромни заплати за сметка на българските работещи. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други от гостите, които желаят думата? Няма.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Стоянова, уважаема госпожо Дариткова, господин Адемов, уважаема госпожо Заместник-министър Русинова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ние от парламентарната група на ГЕРБ между първо и второ гласуване ще внесем една важна промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, на Преходните и заключителни разпоредби, а именно параграф 8, точки 6, 8, 9 и точка 17, буква „б“ да влязат в сила от първи септември 2020 година, а не както е записано от първи януари 2022 година.
Първите пенсионери от универсалния пенсионен фонд ще се очаква да се пенсионират през месец септември 2020 г., когато част от родените през 1960 г. година жени в периода от 1 януари 1960 до 30 април 1960 година ще навършат възрастта по член 61, алинея първа от Кодекса за социално осигуряване. И в тази връзка с оглед осигуряване възможност за отпускане на пенсиите на държавното обществено осигуряване с намаление на така наречения коефициент на редукция, определени по новите правила, разпоредбите на чл. 70, чл. 77 и 79 от КСО, които регламентират начина за определяне размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване или за трудова злополука или професионална болест, следва да влязат в сила от първи септември 2021 година. И с оглед гарантиране правата на всички пенсионери новата разпоредба на § 7д от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, на основание на която пенсиите, отпуснати с намален индивидуален коефициент ще бъдат преизчислени, също следва да влезе в сила от 1 септември 2021 година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други колеги, които желаят да се изкажат?
Господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, председатели на трите комисии! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване. Виждате, че особената разлика спрямо бюджета за 2020 са тези шест милиарда и 200 милиона, които са от трансфер от националния бюджет към този бюджет на държавното обществено осигуряване и знаете защо се случва това нещо – във връзка със световната и национална епидемия и ситуацията, в която сме в момента. Този бюджет е направен така, че все пак да помогне на хората с най-ниски доходи, да може все пак тези шест месеца да се преживеят, докато излезе ваксината в световен мащаб.
И така се връщаме към един малко по-неблагоприятен процент от 60% от социални вноски и 40% горе-долу е добавката от трансфер от националния бюджет. Миналата година бюджетът беше горе-долу две трети към една трета, но сега ситуацията знаете колко е особена, в последните два дни имаме над 4000 заразени и дано максимално бързо да овладеем тази епидемия, за да не се налага да го актуализираме този бюджет някъде в по-късно време през 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Нашата парламентарна група няма да подкрепи така предложения бюджет за държавното обществено осигуряване. Изказахме нееднократно нашите опасения и нашите притеснения по така предложените мерки в него. Първо, защото при една такава система като осигурителната, която почива на няколко основни принципа, а именно солидарност, справедливост и устойчивост, така предложените мерки дълбоко опорочават така заложената системи. Най-важното е, че предложените мерки, които Вие предлагате пред българските граждани, будят огромно недоверие в тази система, а най-важното за една система да бъде работеща, е именно доверието на българските граждани да участват в нея.
Говорихме, няколко наши изяви имаше във връзка с начина, по който предлагате увеличението на пенсиите за българските пенсионери, а именно вдигането на минималните пенсии от 250 на 300 лв. и, разбира се, допълнителните 50 лв. добавки към всеки един пенсионер. Това също е дълбоко несправедливо и не решава проблема между старите и новите пенсии, и най-вече и дълбоко обидно за всички онези, които са положили и са давали своя осигурителен принос към тази система.
Също този бюджет няма да реши и най-вече най-големия проблем с демографските проблеми пред страната, а именно замразяването на майчинските и замразяването за всички останали мерки, които са свързани с демографските проблеми.
Между първо и второ четене ние ще предложим отново нашите предложения, отново нашите алтернативни мерки, свързани и със справедливите изисквания от българските пенсионери за изравняване на старите и новите пенсии, и най-вече мерки за преодоляване на демографската криза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Лечева.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми дами и господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Определям бюджета за 2021 година, в това число и бюджета на държавното обществено осигуряване като безразсъден, защото чрез него правителството раздава пари като за последно, без мисъл за бъдещето, на принципа след мен и потоп. Някои десни стратези се опитаха да нарекат бюджета ляв и социален, но в безразборното и безефектно раздаване на пари няма нищо ляво и социално. Дори бившите министри на Борисов го определят като предизборен, разхитителен, антиреформаторски и разочароващ.
Този бюджет не дава отговор на сериозните предизвикателства в социалната, в здравната и в никоя друга сфера за следващите години. Няма визия и политики за справяне с предизвикателствата, произтичащи от корона кризата, няма сериозни политики, които да помагат на хората да понасят по-леко, а на икономиката да се развива. Но за сметка на това има харчене на пари с цел купуване на гласове, въпреки че експерти и специалисти казват, че с този бюджет управляващите слагат края на крехката финансова стабилност на бюджетите. Не виждам промени в подхода за пенсии и майчинство, за болнични, за безработица и за останалите осигурителни плащания. Видно е, че за пореден път има повишаване на разходите, но няма промени нито в политиките по приходите, нито по разходите.
В приходната част най-възмутително, но не и ново и не единствено, разбира се, е, че и максималният осигурителен доход за всички осигурявани лица остава 3000 лв. Традиция в 11-годишното управление на ГЕРБ е да се задържа ръстът на този параметър от приходната част на бюджета и да се облагодетелстват високодоходните групи, разбира се, за сметка на повечето приходи в системата и оттам и за възможност за решаване на проблемите в осигурителната система. Ефектът от това е задълбочаване на бедността и неравенствата. Абсолютно неадекватна разходна част, която няма да ни доближи до останалите европейски държави по отношение на доходите и България ще си остане в страната в Европа с най-нисък жизнен стандарт и с равнище на доходите, особено на възрастните хора.
Разходната част показва, че няма радост за майките, които ще отглеждат децата си от една до две години с обезщетение, оставащо си на мизерните 380 лв., съвсем близо до прага на бедност от 368 лв. Няма радост за безработните, обезщетението за безработица си остава същото. Няма радост за пенсионерите, защото няма причисляване на пенсиите, има само едно осъвременяване от 5%, и то чак от първи юли 2021 година. За радостната част може да се обобщи, че разходите за осигурителни плащания се увеличават и то доста сериозно, само че мизерията си остава в тези плащания.
Няма да подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година. Ще направим нашите предложения между първо и второ гласуване с желание да сме коректив, да предлагаме алтернатива и да направим бюджетите на държавното обществено осигуряване, на Здравната каса и на държавния бюджет работещи, решаващи проблеми и малко по-човешки ориентирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, заповядайте.
Други желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай закривам дебата.
За Комисията по труда и социалната политика: гласуваме Законопроект за бюджета на ДОО за 2021 г.
За – 11, против – 7, въздържали се няма. Законопроектът е приет.
За Комисията по бюджет и финанси: гласуваме Законопроект за бюджета на ДОО за 2021 г.
За – 10, против – 6, въздържали се няма. Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г.
Министър Ананиев, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема Госпожо Дариткова, уважаема госпожо Стоянова, уважаеми господин Адемов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бюджетът за 2021 година беше разработен в безпрецедентни условия, при които огромен брой държави, включително и България, се бориха с всички сили и средства за ограничаване разпространението на пандемията от Covid-19 и последвалия спад на икономическа активност и заетост. Бюджетът за 2021 година е продължение на провежданата последователна и балансирана фискална политика през последните години в условията на макроикономическа стабилност в продължение на следваните от правителството политики и приоритети, адекватен е със своите мерки на предизвикателствата на разразилата се пандемия от Covid 19 и по нищо не се различава като концепция на бюджетните решения на останалите държави членки на Европейския съюз. Предприетите мерки в условията на извънредно положение и в периода на извънредна епидемична обстановка предполагат увеличаване на публичните разходи на фона на по-ниски приходи, съответстващо на временно фискално разхлабване. При ситуацията на извънредната епидемична обстановка в страната, породена от обстоятелствата извън контрола на правителството, се предвижда временно отклоняване от средносрочната бюджетна цел и одобряване на фискални стимули чрез финансиране и на инвестиционни разходи, които чрез търсения мултиплициращ ефект да смекчат негативите от кризата с пандемията върху растежа и съответно да подпомогнат пазара на труда при тежката ситуация, в която се намираме.
Какви са макроикономическите перспективи? Прогнозният номинален размер на брутния вътрешен продукт за 2020 година ще бъде на ниво, близко до това от 2019 година, или 119 милиарда 089 милиона. За периода 2021 – 2023 година ще достигне съответно 124 милиарда 540 милиона 2021 г., 130 милиарда 876 милиона за 2022 г., и 137 милиарда 701 за 2023 година. През 2020 година се прогнозира спад на реалния брутен вътрешен продукт от 3%, но още през 2021 година се очаква растежът на БВП да достигне 2,5 процента и да се ускори до 3% през 2022 до 3,2 процента през 2023 година.
За 2020 година се очертава средногодишната инфлация да бъде 1,4 процента, като международните цени на храните леко ще поскъпнат през 2021 година, което ще предизвика и по-висока инфлация. При услугите очакваме ускорение на нарастването на цените, което ще се дължи на възстановяване на вътрешното търсене.
В края на 2021 година прогнозираме инфлацията да се ускори до 2,8 процента, а средната годишна инфлация да бъде 2,1 процента. През 2022 и 2023 се очаква средногодишната инфлация да бъде съответно 2,6 и 2,5 процента.
Очакванията за 2020 година са средногодишният брой на заетите да намалее с 2,6 процента спрямо предходната година, а средногодишно ниво на безработица да се повиши до 5,6 процента. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква безработицата да намалее първоначално до 5,2 процента през 2021 година, а през следващите години до 4,6, на което ниво да се стабилизира.
Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа се очаква да бъде 4,4 процента от БВП през 2020 година, като за периода 2021 – 2023 година показва тенденция на намаляване съответно 3,9 процента от БВП 2021 година, два процента 2022, и 1,8 процента от БВП 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните ковид мерки, предвидени за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила и съответно е два процента и един процент и половин от БВП.
В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 година, свързани с преодоляването на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишава четиридесетпроцентното правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминирането на ефекта на еднократните разходи за Covid-19 те са в рамките на ограничението.
По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП те показват динамика, продиктувана от различни обстоятелства, влияещи на данъчните, респективно неданъчните приходи за 2020 спрямо 2019 година, които бележат спад основно вследствие на ревизията на 2020 година, отразяваща негативните ефекти върху данъчните приходи от икономическия спад вследствие на избухналата пандемия, а също и ефектът от някои неданъчни приходи. Приходите за периода 2021 – 2023 година, изразени като процент от брутния вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3 процента до 37,6 процента, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 милиарда 645 милиона и 200 хиляди лв. за 21 година се очаква да достигнат 52 милиарда 423 милиона и 800 хиляди лв. през 2023 година.
По отношение на разходите тенденциите са за намаление в средата на плановия период както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Ръстът на разходите в проекта за 2021 година спрямо ревизираната оценка за 2020 година – 3,8 милиарда лева, се дължи както на Covid-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области. При тази база и при съществуващата несигурност и рискове прогнозите за относителния дял на разходите към БВП за 2021 година са 42,2 процента, като следва да се има предвид, че тук са включени разходи за икономически социални мерки и такива, относими към системата на здравеопазването, директно свързани с преодоляване на последиците от епидемията, които са обект на дерогация, когато Комисията оценява спазването на фискалните правила.
Разходите, изразени като процент от БВП за периода 2021 –2023 година, са в диапазон от 42,2 до 39,6 процента и имат основно консолидационен принос за постигане на целите на бюджетното салдо и номиналният размер разходи се увеличава, като от 52 милиарда 532 милиона и 200 хиляди лв. за 2021 година се очаква да достигне 54 милиарда 963 милиона и 800 хиляди лв. през 2023 година.
В законопроекта за държавния бюджет за 2021 година са буферирани средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет с оглед на осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи. От предвиденото ограничение за буфериране на средствата са изключени разходите за делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология и предоставените трансфери за държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Размерът на буфера е близо 600 милиона лева. Тези средства при неблагоприятно развитие на пандемията ще бъдат насочени само за разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други разходи, свързани с лечението на Covid-19.
По отношение на данъчната политика са предвидени допълнителни мерки предприети в отговор на Covid-19. Кои са те? Намаляване на ставката на ДДС от 20 на 9% за периода от първи юли 2020 до 31 декември 2021 година, за доставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, на книги, на храна, подходяща за бебета или за малки деца, и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули, както и за консумацията на бира и вино в питейни заведения, за доставките на услуги, за използването на спортни съоръжения и за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от Закона за ДДС за периода от първи август 2020 година до 31 декември 2021 година, освобождаване от ДДС и мита върху вноса на някои медицински стоки, необходими за борба с последиците от пандемията на Covid-19 в съответствие с Решение 2020/491 от трети април 2020 година на Европейската комисия и на основание приетото от нашия Министерски съвет постановление № 80 от 23 април 2020 година.
В съответствие с Решение 2020/1101 от 23 юли 2020 г. на Европейската комисия и на основание Постановление № 237 за изменение и допълнение на Постановление 75 на Министерския съвет от 2007 г. е удължен срокът за прилагане на освобождаването при внос на стоки от одобрения списък, съответно от 30 януари 2020 г. до 31 октомври 2020 г. Допустими за освобождаване от ДСС са стоките, внесени от държавните организации.
Осигурителната политика – ще бъдат кратък, тъй като тя беше представена преди малко.
Кои са новите неща? Всъщност повечето се запазват от тазгодишния закон: запазване на размерите и съотношението на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване; запазване на максималния осигурителен доход на всички осигурени лица – 3000 лв.; запазване на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводителите – 420 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 610 лв. на 650 лв. – по понятни причини увеличението на минималната работна заплата; запазване на равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи и професии от 2020 г., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2021 г. от 650 лв.; запазване размера на здравноосигурителната вноска 8%; запазване размера на осигурителната вноска за учителския пенсионен фонд – 4,3% и не се правят вноски за фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите“.
Кои са приоритетите по отношение на политиката по доходите? Увеличение размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022-а и 2023 г.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждение на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 356 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците.
За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% от 1 август 2020 г. на разходите за персонал, на системите, на органите и администрациите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID 19, в това число за служителите на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.
Бюджет 2021 г. предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономическите мерки на правителството.
За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на техните възнаграждения.
Приоритетите в системата на образованието. Предвиждат се следните допълнителни средства: 360 млн. лв. за увеличение възнагражденията на учителите и 57 млн. 800 хил. лв. за непедагогическия персонал; 70 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в детски градини и училища; 36 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане на задължителното предучилищно образование на четиригодишните деца; 20 млн. лв. за продължаване на модернизацията на училищните кабинети в системата на средното образование; 65 млн. 900 хил. лв. за продължаване на реформите и осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование за 2021 г., в това число 48 млн.200 хил. лв. за увеличаване възнагражденията на най-ниските академични длъжности във висшите училища с цел задържане на млади преподаватели и обезпечаване на кадри в системата на висшето образование.
В здравеопазването са осигурени допълнителни средства, както следва: 65 млн. 700 хил. лв. за увеличаване възнагражденията на персонала в структурите в системата на Министерството на здравеопазването и НЗОК, в това число за извънреден труд на органите, осъществяващи епидемиологичен контрол; 48 млн. 900 хил. лв. субсидии за лечебни заведения за болнична помощ, за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; 6 млн. 100 хил. лв. за въвеждане на технология за диагностика на дарената кръв с цел осигуряване на качествени кръвни продукти; 326 млн. 600 хил. лв. за здравноосигурителни плащания с оглед осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договор с НЗОК; 94 млн. 400 хил. лв. за осигуряване на ваксини и лекарствени продукти за лечение на COVID-19.; 14 млн. 900 лв. за капиталови разходи, в това число за изграждане на националната здравна информационна система. И накрая 50 млн. лв. за изграждане на Националната педиатрична болница.
В социалната политика са осигурени допълнителни средства: 10 млн. лв. за активна политика на пазара на труда, насочени за придобиване на дигитална компетентност; 300 млн. лв. за продължаване на Програмата 60/40 за запазване на работни места; 297 млн. 300 хил. лв. за увеличаване на средствата за краткосрочни обезщетения и помощи като се осигурява и предвиденото увеличение от 9 на 12 лв. на дневния минимален размер на обезщетенията за безработица; 73 млн. лв. за целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст, при които родителите не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка; 390 млн. лв. за отпадане на доходни критерии за достъп до месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование по Закона за семейните помощи за деца; 10 млн. лв. целеви помощи за отопление; 21 млн. 400 хил. лв. за актуализиране на финансовата подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания; 122 млн. лв. за Механизма за личната помощ по Закона за личната помощ; 79 млн. 700 хил. лв. за социалната услуга „асистентска подкрепа“, като делегирана от държавата дейност; 47 мл. лв. за еднократна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв. годишно за пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите, към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително, колкото е линията на бедността.
Съвсем накратко за пенсионната политика. Допълнителни средства са предвидени: 474 млн. лв. за увеличение размера на минималната пенсия, за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличаване на максималния размер на получената една или повече пенсии от 1200 на 1440 лв., също считано от 1 януари 2021 г.; 884 млн. 200 хил. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в това число за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 84%юли 2021 г. с 5%. Накрая 318 млн. лв. за изплащане добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
В областта на отбраната: за 2021 г. разходите за отбрана съгласно класификацията на НАТО възлизат на 1,69% от брутния вътрешен продукт, което е с 0,05 от брутния вътрешен продукт повече от референтния процент на разходите на брутния вътрешен продукт по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно придобиване на многофункционален мобилен патрулен кораб за Военноморските сили и основна бойна техника за изграждане на батальони, бойни групи от състава на Механизираната бригада.
Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.
Политика по отношение на дълга. Въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на 2020 г. се предвижда държавният дълг да достигне до около 28 милиарда лв., 23,5% от прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт, което е значително под прага на предвидените в Закона за държавния бюджет за 2020 г. дългово ограничение от 31 милиарда и половина. Към края на годината се очаква слабо намаляване на вътрешния дълг до 5,7 млрд. лв., докато външният продължава тенденцията на увеличение, достигайки до 22 млрд. 300 млн. лв., основно поради на два транша еврооблигации по 1 млрд. 250 млн. евро през септември със срочност десет и тридесет години и очакваните до края на годината усвоявания по Споразумението за заем по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства в размер на 240 млн. евро или 469 млн. 400 хил. лв.
В края на периода 2021 – 2023 г. се очаква държавният дълг да достигне до ниво 38 млрд. 900 млн. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да нарасне от 25,6 към края на 2021 г. до 28,2 в края на 2023 г.
Дори и при това нарастване на държавния дълг ние оставаме, първо, в рамките на Маастрийските критерии – там критерият е 60%, и второ, преди още ковид кризата или по-голямата част от страните от Европейския съюз и еврозоната бяха на равнища: Европейският съюз – 77,4% от БВП, а еврозоната – 84%. Това е преди да теглят тази година десетократни и може би повече по-големи заеми, отколкото тегли нашата страна.
Накрая завършвам с предложението за нова актуализация на бюджета за 2020 г., отчитайки прогнозираното неизпълнение на неданъчните приходи по държавния бюджет и следвайки Стратегията за подкрепа на икономиката, правителството предлага да бъде направена нова актуализация на държавния бюджет за 2020 г., която да бъде внесена с Проекта на бюджет за 2021 г.
Проектът на Закона за бюджета за 2020 г. предвижда: отразяване на прогнозираното нетно неизпълнение на неданъчните приходи по държавния бюджет в размер на 895 млн. лв.; одобряване на допълнителни разходи в общ размер на 840 млн. 700 хил. лв., в това число 765 млн. 700 хил. лв. за приоритетни инфраструктурни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строителството на участъци от автомагистрала „Струма“; Проект за модернизация на път 1.8 Калотино – Софийски околовръстен път; текущ ремонт и поддържане на участъци от републиканската пътна мрежа, неотложни дейности за укрепване на свлачища и други; 50 млн. лв. във връзка с ангажиментите на ЦИК, произтичащи от Изборния кодекс. Знаете, че за машинното гласуване трябва да осигурим необходимия ресурс. За тази година авансът, който е необходим, е 50 млн. лв., за останалата част сме го предвидили в Проектобюджета за следващата година; 25 млн. лв. за финансиране на приоритетни инвестиционни проекти на Министерството на отбраната за сметка на очаквано преизпълнение на приходите от продажба на имоти, имущество, въоръжение и техника с отпаднала необходимост. Изготвените разчети предвиждат дефицитът по консолидирана фискална подкрепа за 2020 г. да се увеличи до 5,2 милиарда лева, или 4,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
И ако намалим от тези 4,4% , 2,5%, които са пряко свързани с ковид пандемията, ние отново ще влезем в рамките на дефицита, който се изисква от Маастрийските критерии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Бяхте много изчерпателен.
Откривам дебата.
От гостите, който желае, моля да заяви.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА УШАТОВА: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
От името на Сдружението на общините искам да споделя нашите благодарности за това, че Законопроектът за държавния бюджет за 2021 г. беше подготвен в дух на конструктивен диалог. Имаме значително увеличение във всички функции, по които общините финансират публичните услуги. С малък коментар, че не успяхме да договорим подобряване на Механизма за изравнителната субсидия със значителния ръст, който беше осигурен лично от господин Ананиев при преговорите на Управителния съвет на Националното сдружение на общините. Това нещо, предполагам, че би могло да се отрази в течение на годината по един или по друг начин пострадалите от кризата общини да бъдат компенсирани. Големите и туристически общини ще останат без достъп – четири големи общини в страната заради проблем с Механизма.
Ние искаме да обърнем внимание на предложенията, които са изпратени до председателите на трите комисии по текстовете на Закона за държавния бюджет. Ще Ви бъдем благодарни, ако ни подкрепите, тъй като част от текстовете касаят финансовите корекции от настоящия програмен период и даването на по-добра редакция на чл. 82, ал. 3 – имаме някои коментари по отпадането на някои от разпоредбите. В условията на развиващата се криза сме предложили пренасяне на някои от разпоредбите от Закона за здравето и част от Закона за извънредното положение в рамките на Закона за държавния бюджет, които да дадат гъвкавост и на Министерството на финансите, и на общините, ако недай си боже се наложи да се реагира в по-сложна ситуация, да имаме възможност и да сме готови да подкрепяме хората. Някои разпоредби, които касаят следващата година като специфичен период, общините са един от основните бенефициенти на средства по различните оперативни програми – новите инструменти на Европейския съюз. От тази гледна точка трите различни инструмента, които догодина ще функционират, сме предложили възможност за възстановяване на стари редакции в края на предходния програмен период за подкрепа чрез специалните, създадени от държавата фондове, какъвто е фонд „Флаг“, тъй като догодина ще изпълняваме редица проекти не само по приключващия програмен период, по който около 71% от инвестициите ще бъдат осъществени от общините.
На последно място, ако е възможно да бъдат обсъдени и подкрепени предложенията ни еднократно за 2020 г. обезпеченията по ЗУО да не бъдат внасяни до края на годината, а да останат на разположение за всякакви непредвидени ситуации, които до края на годината биха възникнали, включително и за подкрепата по линия на различни законодателни инициативи.
По чл. 107, ако е възможно да дадем допълнително становище, след проучване сред общините, тъй като него не сме го обсъждали по време на обществените консултации по Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Ще имате възможност между първо и второ четене да си представите и допълнително становище, и други Ваши забележки, ако има такива, така че няма проблем.
Заповядайте.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Благодаря.
Ще бъда кратък. В някаква степен, развивайки един дебат, който се случи през последните седмици, а именно за разхлабването на бюджетното салдо и въобще на фискалната политика, факт е, че в обществото, сред експертите, и сред опозицията имаше реакция. Министърът на финансите даде отговор, че може би не всички са прочели достатъчно детайлно целия документ и че всъщност голяма част от мерките, както сега беше споменато, са еднократни, което е факт. Тоест, за да отговорим и на очакванията на Европейската комисия, това допускане да се направят еднократни разходи, които да не тежат на дефицита, факт е, че около три милиарда за следващата година са разписани такива.
Това, което искам да продължа като дебат и да задам въпрос, е дали тези еднократни разходи всъщност ще бъдат еднократни, тъй като това са предимно разходи към домакинства и програми за бизнеса, грубо казано, за домакинства са детските. Наистина ли някой вярва, че ако всяко българско дете получи детски, една година по-късно те могат да бъдат взети? Поне аз като икономист, който следя десет, петнадесет години политиките, това направим ли го, то става вечна политика.
По отношение на бизнеса вярваме ли, че ако отпуснем ДДС на определени сектори, да е по-ниско, което вече се случи – сега допълнително разхлабваме, защото още сектори се прибавят, една година по-късно това може ли да бъде взето? Също не вярвам, че ще стане, по-скоро десет години ще се опитваме да затворим тази дупка, а пък ще има натиск да се отварят още. Това е вярно и по отношение на пенсиите – цялото вдигане на пенсията, вписано като еднократно, очевидно това не е еднократно. Дори и 50-те лева в първите три месеца не вярвам, че ще бъдат еднократни, то вече и политически имаше такава заявка. Тост голяма част от еднократния разход, който е коректно написан, за да отговори на критериите за еднократен, моето съмнение е, че това ще е десетгодишен разход, а не еднократен. Това ми е въпросът: можем ли да гарантираме, че това са еднократни разходи? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи?
Заповядайте, господин Христов.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, колеги! В рамките на съгласувателната процедура Българската народна банка е изпратила бележки по бюджета. Те са относително в широк кръг области и някои от тях са силно технически. Има два основни макрорискове от гледна точка на нашия мандат, като някои от тях бяха вече засегнати, които искам отново да подчертая пред Вас.
Преди това, искам да сложа в контекст, защото това се счита за риск всъщност. Първо, природата на сегашната криза, историческите и икономическите кризи са породени или от икономически фактори, или от финансови. В последните почти сто години за първи път се сблъскваме с криза, породена от биологически и пандемични фактори. Ние на практика не знаем как се възстановяват икономиките след подобен вид шок, произтичащ от пандемия и рязко свиващ икономическата активност. От там произтича и един от основните рискове, а той е самият сценарий на възстановяване. По-късно ще се върна на този въпрос.
Второ, което е много важно, в сегашната макросреда не само в България, а и глобално, фактически фискалната политика е единствената останала работеща политика, тъй като паричната е изхабена. У нас е сигурно ограничено, но в Европа е изхабена от гледна точка на това, че лихвите са нула и практически тя не е много ефективна. Основният инструмент е фискалната политика и провежданата в последните 25 години фискална политика, беше основана на това в добри времена да се реализират излишъци и след това във времена като днешните, да се реализират дефицити и след това да има консолидация. Основният аргумент тук е, че консолидацията и траекторията на консолидацията е едно от най-важните неща, вградени в този бюджет.
От тази гледна точка на практика ние имаме две бележки, които са значими за представения бюджет. Едната е така представения и изграден макросценарий в периода 2020 – 2023 г., вече е видно, че сценарий с растеж от минус три относително подценява спада през тази година, вероятно спадът през тази година ще е значително по-голям. Последната прогноза на Българската народна банка от септември е за минус 5,5; Европейската комисия днес също публикува прогнозата за 2020 г. от минус 5,1. Тоест тази година вероятно спадът ще е по-голям.
Другият основен и голям риск е траекторията на възстановяване, тоест дали ще имаме в хоризонта 2021 – 2023 г. тези положителни растежи, които са вградени в приходите и в увеличенията на приходите. Това е един от основните рискове и на практика в бюджета има вградени буфери за този тип рискове. Алтернативният сценарий е близък със сценария на Българската народна банка и на Комисията, но вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да се гарантира рискът срещу още по-негативен сценарий, тъй като на практика се вижда, че не може да се прогнозира развитието на пандемията и оттам влиянието на икономическата активност.
Вторият риск, който сме описали в писмото ни до Министерството на финансите, е траекторията на консолидация. По принцип насоките на Комисията са за стимулиране на икономиката, но икономиката да бъде стимулирана целенасочено, тоест трагетирано в секторите и домакинствата, които са най-уязвими и това да е временно, тоест мерките да са с временен характер.
Господин Ганев вече засегна този въпрос, че в бюджета има значителен брой мерки, които вероятно ще бъде трудно да бъдат отменени в хоризонта до 2023 г., което поставя под въпрос консолидацията ще можели да бъде осъществена? Предвид, че фискалната политика остава основният инструмент занапред, тоест нейната гъвкавост и фискалният ред трябва да бъдат запазени, за да може при бъдещи развития да може да се реагира на негативни икономически развития. Ако ние не можем да консолидираме чрез съкращаване на разходи, които увеличаваме в момента и значителна част от тях са перманентни, тоест постоянно занапред, вероятно ще трябва да се работи с данъчната политика. Увеличението на преките данъци и върху труда и капитала при свиващата се работна сила в страната, тъй като работната сила в страната знаем, че заради застаряването на населението и емиграцията, и ниските нива на частни инвестиции, практически консолидация чрез увеличаване на директни данъци би имало негативен ефект – дългосрочно, върху икономическия растеж. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бойко Атанасов, заповядайте.
БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря за възможността да представя пред Вас искането си и аргументите за ползване на субсидия от държавния бюджет за 2021 г. от Комисията за финансов надзор в ролята ми на председател. Вярвам, че на първо място, трябва да представя целта на искането за увеличението, да мина през аргументите и отговорите на въпроса защо, докато стигна до визията как може да се постигне тази цел.
Нашето представяне има за цел бюджетът на Комисията за финансов надзор за 2021 г. да бъде променен разходният таван, като общият размер на разходите да бъде увеличен с 1 млн. 321 хил. 200 лв. Това означава да увеличим новия разходен таван в размер на 19 млн.701 хил. 200 лв.
Какви са ми аргументите за това? Значимата част от бюджета на Комисията за финансов надзор, възлизаща приблизително на 14% от него е за членския внос в европейските структури, чийто размер ежегодно нараства. Като съпоставка мога да покажа, че за 2014 г. спрямо 2021 г. имаме увеличение от 83%, тоест ако през 2014 г. размерът на членския внос е бил 1 млн. 400 хил. лв., то за 2021 г. членският внос ще бъде 2 млн. 600 хил. лв.
Така концепцията за надзор бива деформирана чрез насочване на разходи за членство за сметка на разходи за осъществяване на надзорни мерки. Всички знаем, че членството в европейските структури е важно за Комисията, а и не само за Комисията, а и за позиционирането на небанковия финансов сектор и България, като цяло пред Европейския съюз. Да, можем да продължим по този начин. Ние обаче оставаме една от малкото организации, които сами плащат членския си внос към европейските институции. Това може да продължи, но ще доведе до значителни сътресения в дейността на Комисията като цяло.
Искам да подчертая, че разходите за членство в европейските надзорни органи произтичат от представителството на Република България в структурите на Европейския съюз, като съгласно предвиденото в чл. 40 от Регламента за създаване на ЕОП и на ЕСМА, е посочено, че Комисията за финансов надзор задължително участва в Съвета на надзорниците в качеството си на национален публичен орган.
Бюджетът на Комисията за финансов надзор не е само цифри и ангажименти. Бюджетът на Комисията за финансов надзор е концепция, която трябва да ни доближи до Европа, до това да станем съпоставими на европейските регулатори.
Преди по-малко от две години пред Вас поех ангажимент, че ще следвам определена политика, определена стратегия и определена концепция по отношение на развитието на Комисията, Като посочих три основни приоритета.
Първият приоритет беше дигитализация, вторият беше международно позициониране, трето – изграждане и поддържане на силен и мотивиран екип.
По отношение на дигитализацията мога да се похваля с това, че кандидатствахме и вече сме на път да възложим обществена поръчка по спечелен проект с европейски пари на стойност над 5 млн. лв.
По отношение на международното позициониране, мисля, че вече биваме припознати като предвидим и надежден европейски партньор от двата европейски регулатора. Доказателство за това е и позицията, която имаше Комисията и която имаше ключова роля в приемането на Република България като член на ИРЕМ.
Третият приоритет, по отношение на изграждането и съхранението на силен и мотивиран екип, ние работим в тази посока. Назначаваме нови хора, набираме и съхраняваме съществуващите хора. Има обаче едно голямо но. Всъщност се оказа, че независимо от провеждането на конкурсите, изпадаме в невъзможност да задържим и да намерим на нивото на заплащане финансови анализатори, актюери, както и експертен състав.
Видно от отчета на деветмесечието на 2020 г., понеже се получават редица спекулации в това отношение, публикуваната на страницата на Министерството на финансите и на сайта на Комисията за финансов надзор средната заплата на служителите, включително директорите и началниците на отдели от специализираната администрация не надвишава 3300 лв. брутно възнаграждение.
В края на представянето искам да споделя и моята визия как можем да постигнем целта. Предлагаме увеличението да бъде извършено чрез финансиране на 50% от разходите за членски внос на Комисията за финансов надзор, дължими към европейските структури с трансфер от централния бюджет съгласно Закона за финансов надзор. Тук визирам чл. 28, ал. 3, т. 3, а именно разходите за членски внос да бъдат частично поети от предвидената целева допълнителна субсидия.
Ежегодно Комисията внася в централния бюджет прихода, формиран от глоби, санкции и наказателни постановления в размер на 3 млн. лв., като трансфер между бюджета на Комисията и централния бюджет. Поемането на 50% от разходите за членски внос ще съставлява разликата между нетния трансфер и увеличението на разходния таван.
На последно място, увеличението ще бъде отнесено в „разход за персонал“, като ще инкасира единствено за разходите, обезпечаващи експертния капацитет на Комисията, без да включва увеличение на възнагражденията на избраните от Народното събрание ръководители на Комисията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър! Фискалният съвет на България, въпреки краткото време, за което имаше възможност да състави становището, изготви общо становище по Проекта на държавния бюджет за 2021 г. за средносрочната бюджетна прогноза за 2021 2023 г. и за Стратегията по държавния дълг.
Фискалният съвет отчита, че е представен реален проект, съобразен с реалните условия в страната. С тези условия – те не са само за България, но и за Европа, се съобразява и Европейската комисия. Затова и тя разреши на всички страни да не спазват правилата при съставянето на бюджетите си за следващата година и съответно да имат възможност да заделят толкова средства, колкото са необходими за задоволяване на потребностите.
Нещо повече, на последната среща на председателите на фискалните съвети беше създадена работна група, която да определи критерии с по-високи числа, тоест получаване едно разхлабване на контрола върху правилата за съставянето и изпълнението на бюджетите. Тази работна група трябва да представи предложения за изменение на Директивата и да станат задължителни за всички. Знаете, че в настоящия момент само три държави – Естония, България и Люксембург съблюдават правилата. Всички останали ги превишават, с което те губят своето значение.
Въз основа на направения анализ Фискалният съвет прави следните изводи. С оглед прецизирането на фискалния анализ изследването на динамиката на фискалните параметри и тяхното съответствие с установените правила е необходимо ясно прецизиране на мерките за преодоляване на кризата с COVID-19. За целта Министерството на финансите би следвало да представи методика, по която те се категоризират като такива и да се аргументира връзката им с пандемията.
Този извод се прави въз основа на обстоятелството, че трудно се разграничават разходите кои точно са свързани с пандемията и кои със необходимостта от издръжката на съответните институции.
На следващо място, към момента е налице дерогация на фискалните правила на европейско ниво, поради което анализът на съответствието с тях е само информативен. Предвид превишението на националното правило за таван на разходите обаче Законът за публичните финанси изисква в средносрочната бюджетна програма да се определят мерки за постигането им през следващата година.
На следващо място, консервативната политика по управление на дълга и тенденцията към намаляване на дълговите задължения в периода 2016 – 2018 г. позволяват плавен ръст на държавния дълг през следващите години. Това обстоятелство ограничава рисковете пред устойчивостта на публичните финанси. Оценката на някои специалисти, свързани с дълга – че се отваря спирала за дълга, изобщо не отговаря на практиката. Това че в настоящия момент се предвижда дългът до 2023 г. да достигне до 29,5% не означава, че се открива спирала за драстичен растеж на дълга. И при тези проценти, ние пак сме на половината от сега определения критерий, който е 60%, а от догодина, както подсказах, ще бъде увеличен съществено.
Практиката, след като го налага, след като трябва да покриваме падежа на дълга през 2022 – 2023 г., със значителни суми, всичко това налага ние да увеличаваме дълга, макар че има възможности и за използване и на други средства. Затова и ние излизаме с конкретно предложение.
Въпреки ниското ниво на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, Фискалният съвет подчертава, че темпът на нарастването му значително се ускорява. Според Съвета е необходима по-задълбочена аргументация, особено относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години.
На следващо място, планираните приходи изглеждат реалистични, но само при оптимистичния сценарий на макроикономическото развитие. В същото време предвид съществената роля на публичния сектор за повишаване на икономическия растеж, очакването за нарастване на приходите изглежда надценено.
При анализа на фискалните параметри трудно се установява връзката на политиките и мерките за преодоляване на кризата. В тази насока са трудно разграничими от общата политика на правителството. Наблюдава се приоритетно повишаване на разходите в определени направления. Например функции като отбрана и образование спрямо тези за здравеопазване. Фискалният съвет е на мнение, че при сегашните условия здравеопазването трябва да е приоритет номер едно. Независимо че не са извършени необходимите реформи, те трудно се извършват и в останалите сектори, то при тези обстоятелства е необходимо на този сектор да се насочват по-големи суми и да не се оставя като приоритет на четвърто място и пред него да е културата, социалното осигуряване и образованието.
На следващо място, Фискалният съвет препоръчва да продължи практиката да се представя ефектът от приходни и разходни мерки на годишна база, за да може да се оцени тяхното фискално въздействие върху съответните годишни бюджети, както и отчетите им. Тази практика съществуваше досега и тя даваше такава възможност, но в представения Проект нещата се разводняват. Затова препоръчваме да се върнем към старата практика. Не зная, господин Министърът може би ще поясни този въпрос.
Въз основа на анализа и оценката Фискалният съвет съгласува Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Проектът на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022 – 2023 г., като мотиви към Законопроекта и Проекта за стратегия на управление на държавния дълг за периода 2021 – 2023 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, професор Грозданов.
Ваня Григорова – КТ „Подкрепа“.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Не споделяме критиките по отношение на бюджета за това, че той бил твърде социален, че твърде много разхищавал средства. Не споделяме и критиката за това, че той влизал в дългова спирала. Както чухме преди малко – очевидно няма причина за такива притеснения. Притесненията ни обаче са от друго естество, че когато правим толкова разходи, които очевидно е нужно да се финансират, включително през дълг, ние трябва да ги насочваме там, където е най-необходимо.
Зададох въпроса за еднократните плащания за медицинските служители в рамките на следващата година, но не стана ясно защо те не стават част от трудовите възнаграждения на лекарите и медицинските сестри. Вместо това ние планираме увеличение на извънредния труд от 150 на 300 часа. Вместо да нормализираме тяхното заплащане, ние продължаваме да ги гоним, за да правим след това заключения, каквито бяха направени от страна на БНБ, че намаляващият брой на населението ни подсказва, че не бива да увеличаваме преките данъци. И когато следваме тази политика на неувеличаване на данъците за тези, за които има средства, се получава следното: тази година, както надявам се и следващата с някакви поправки в бюджета, ще излеем стотици милиони, ако не и милиарди за подпомагане на бизнеса, надявам се и на работниците. Същевременно в края на тази година ще има фирми от тези същите – подпомогнатите, които ще си разпределят дивиденти и ще си разпределят бонуси, защото ние им го позволяваме, защото не искаме да променим данъчната система и да възвърнем разходите, които очевидно трябва да направим в този момент.
Разбрахме, че ДДС вече може да се ползва за политика. ДДС-то беше намалено за бирата и виното, но не и за стоките от първа необходимост, като храната например. Напомняме също, че липсата на необлагаем минимум утежнява разходите, удръжките за хората с най-ниски доходи с около 50 лв., малко отгоре.
По отношение на това доколко е нужно да продължаваме да правим тази политика по отношение на пенсиите. Безспорно е необходимо увеличаването на минималната пенсия, безспорно е необходимо да спрем чрез липсата на ясна и пълна информация за българските граждани да позволяваме пенсионните вноски на работещите в страната да отиват в частни джобове и след това да ги компенсираме отново през нашите данъци. Това е неприемливо. Настояваме, ако се премине отново към отлагане на срока за промяна на частен пенсионен фонд към фонд „Пенсии“, то да бъде направена широка национална кампания и да бъде казано на българските граждани защо се прави това и защо за пореден път е нужно да финансираме загубите на частните дружества от нашите данъци.
По отношение на разходите, които се правят за държавната администрация и отделните институции. Хората в страната останаха с впечатление, че се изляха едни огромни средства за българската администрация и благодарение на едни експерти продължава да се твърди, че това не бива да се прави. Трябва да кажем, че ако не бъдат направени още коригиращи плащания, то няма как да разчитаме нито на контрола в болниците, нито на Агенция по вписванията, където въобще не беше увеличено заплащането, нито на РЗОК-тата, които трябва да отговарят за здравната система, контрола и всички останали отношения, които Здравната каса има с болничните и другите заведения.
Имаме проблеми включително в „Железопътни превози“ и не бива да оставяме тези хора, които в момента са на първа линия, а не ги признаваме за такива, не бива да ги оставяме с тези заплати, които дългогодишно изостават, и за сметка на това – повтарям – да им готвим двойно увеличение на извънредния труд и да им готвим 12 месеца сумирано изчисляване на работното време, което е незаплатен извънреден труд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Продължаваме.
Изказвания, колеги?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Като гледам часовника, ние сме на път да направим със сигурност световен рекорд – да минат три бюджета за три часа. Много е вероятно да изпреварим други новини в CNN.
Някои предварителни бележки, уважаеми колеги, по Проекта за бюджета за 2021 г. Отварям една скоба – не беше споменато, но отново по лош навик на управляващите в Заключителни разпоредби между другото минава и актуализацията на бюджета за 2020 г.
В сбита форма, тъй като утре ще имаме възможност да дискутираме, някои от характеристиките на Проекта за бюджет.
Първо, това е Проект за Бюджет 2021 без реформи. Нямаше реформи в здравеопазването в последните десет години, нито в последните четири. Резултатите са налице, не е необходимо да изтъквам аргументи.
Второ, нямаше реформи и в областта на образованието. За голямо съжаление, без да омаловажавам, най-представителната част на българското образование – университетите, като погледнете световните класации, нас ни няма в първите 500, а мисля, че от миналата година ни няма и в първите 1000 нито по инженерни науки, нито по медицина, нито по икономика, по нищо, тъй като ние не сме конкурентоспособни, за голямо съжаление.
Освен това, ние продължаваме да наливаме повече пари в тези две нереформирани системи и резултатите стават все по-плачевни. Ще Ви дам един пример за образованието, тъй като в момента всички сме свидетели какво става в здравеопазването.
Какъв е смисълът, уважаеми колеги, няколко пъти поставяме въпроса, да влагаме все повече и повече пари да обучаваме специалисти, които не знаем по какви приоритети на България ще ни следват следващите 5-10-15 години, тъй като държавата такива приоритети не е приела. И второ, нито бюджетът, нито законодателството гарантира, че повечето пари, които даваме за образование например ни гарантират, даже и да попаднем на точните специалности, които ще ни трябват.
Ще Ви дам пример за лекарите. Вярно ли е, че 70 на сто от завършващите лекари напускат страната? Вярно е. И какво правим ние? С какви стимули ние ще задържим българските младежи – млади хора, способни, които завършват медицина, за да останат особено при тази нерадостна обстановка, в която се намираме в момента, и не само ние. Нищо не правим.
Какво правим, като даваме повече пари за образование във висшите учебни заведения за инженерите? Каква ни е гаранцията, че ние с последните си пари – българите данъкоплатци учим нашите деца, и те имат избор да отидат където искат, но ние какви стимули имаме за тях, какво предлагаме, за да ги задържим? Тъй като идеята е не да им пречим да пътуват, а да наградим тези, които ще останат при нас и ще произведат брутен вътрешен продукт.
Нереформирана данъчна система. Тук беше казано от колеги, ние го повтаряме вече много години в пленарната зала – паричната политика е забранена със закон, а и второ, както каза колегата от БНБ, при тези на практика нулеви отрицателни лихви възможностите за използване на парична политика чрез лихвите е нулева. Единствената възможност на две-три водещи страни, които формират валутната политика на Европейския съюз и на Еврозоната, която влияе на нас, могат да използват валутните курсове за някакво въздействие върху износа и вноса. Но ние и това не можем да направим.
Данъчната система не е пипната. Сега заради кризата беше казано: направихме възможно най-неудачното – намалихме данъците на увеселителните заведения, ресторанти, кръчми, нощни заведения, но нищо не направихме за реалните производители в българската икономика, или почти нищо. Щото до преди два месеца са похарчени 120 млн. лв. по Програмата 60/40. Да отворя една скоба – предупредихме колегите, че няма да сработи, тъй като никъде в Европа няма такава ниско съотношение 60 на 40. Не сработи. И в бюджета за следващата година пише, такива са числата, 300 млн. лв. за реалната икономика 60 към 40. Триста милиона лева при това драматично увеличение на разходите, за което ще стане дума!?
Тоест в нито една от тези сфери ние не сме направили реформи, а продължаваме да увеличаваме разходите, без да сме измерили каква е възвращаемостта на единица разход, къде да се коригираме и с общи усилия да решим този въпрос.
На второ място, този бюджет не е обвързан с развитието на българската икономика. Вижте приоритетите на колегите в бюджета. Там няма раздел икономика. Няма такъв. И затова аз ще направя едно уточнение. Едно е данъчна политика, едно е политика на фиска, друго е фискална политика. Тук фискална политика няма, тъй като бюджетът не е обвързан с икономиката, а това се нарича фискална политика – как бюджетът не влияе върху икономическия растеж, върху неговата структура, върху износа, върху вноса, върху характера на заетостта. Такава връзка тук няма. Тоест ние твърдим, че няма фискална политика. Има политика по бюджетните пера, но фискална политика, за голямо съжаление, няма.
На трето място, бюджетът нарушава определени икономически пропорции. Какви са те? Пак цитирам от Проектобюджета. Колегите са заложили тази година растеж на номиналните трудови доходи с 5%, а догодина – с 6%. Звучи добре, само че има един трагичен въпрос, а той е, че производителността на труда в техните разчети намалява. Всеки икономист и даже човек, който се занимава с бизнес, знае, че когато номиналните доходи растат, а производителността на труда намалява, влизаме в много сериозни проблеми.
На четвърто място, бюджетът е заложил растеж за следващата 2020 г. от 2,5%. Звучи умерено. Сякаш звучи реалистично, като се има предвид, че дали ще бъдем на минус 5 или минус 6, но два и половина впрочем е доста песимистичен, по-добре да е реалистичен, но е песимистичен в сравнение с другите страни на Европейския съюз. Унгария, Чехия, Полша и другите са заложили по-голям растеж. Само че разликата е, че те са заложили и начини, по които да го постигнат. Но даже да е 2,5% как ще го достигнете? Отварям мотивите на правителството и там пише: намаление на капиталовите разходи. Обърнете внимание – те бяха в размер на 5-6 милиарда в последните години, сега са заложени 2,5 милиарда. Най-производственото звено на бюджета – капиталовите разходи, се намаляват.
Чуждите инвестиции по ред причини, в това число заради коронавируса, но не само, са намалели – 64% по данни на БНБ до края на септември. Чуждите инвестиции ще намаляват в България и до края на тази година, и догодина. В бюджета е заложено, че и вътрешните инвестиции ще намаляват. Обърнете внимание какво друго е заложено.
Да обобщим: чуждите инвестиции намаляват, вътрешните инвестиции намаляват. Колегите твърдят, че потреблението расте. Много добре! Обаче те пишат, че износът расте. Това е много интересно. Как ще расте тогава износът при по-малки инвестиции и рецесия при увеличено потребление? Това е възможно технически само ако има натрупани стоки в някакви складове, които ние да изнасяме в чужбина. Няма друг начин. Това просто няма как да стане! Тук има някакво недоразумение, което няма как да бъде обяснено.
На пето място, не съм съгласен, че не расте дългът лавинообразно. Нека да внесем още едно уточнение, уважаеми колеги. Изходното положение – преди десет години нашият дълг беше около 14 на сто от брутния вътрешен продукт. Сега се движи към 30 на сто от брутния вътрешен продукт. Тук имаме два проблема: първо, че се удвоява за десет години, а той веднъж като се удвои, почва да се утроява и упетява след това. Вторият въпрос обаче е по-важен – за какво се използва дългът? Защото, ако взимаш дълг да си обновяваш технологиите, да си стимулираш производството, да стимулираш износа – това е едно нещо. Ако взимаш дълг обаче преди изборите, за да го раздаваш на всички, които гласуват, това не е добре, тъй като такъв дълг е много опасен и такъв дълг не се прави в другите страни – членки на Европейския съюз.
Тук имам апел към колегите, които са икономисти, понеже те са учили и знаят за какво става дума. Стига с тези рапорти как сме на първо място в Европейския съюз по нисък дълг. Колеги, Афганистан има 7% дълг в брутния вътрешен продукт, а има 15 африкански страни, които имат по-нисък дълг от нас. Това е абсурдно! Кой го интересува дали дългът е 7 или 17%? Има си европейски правила, които трябва да бъдат спазвани. Впрочем последните 10-15 години от страните – членки на Европейския съюз, има три-четири, които спазват правилата. И сега не само че не ги спазват от 10-15 години, но и драстично ги нарушават. Това не значи, че ние трябва да ги нарушаваме, но значи, че трябва да използваме тези условия, ако ще теглим нови заеми, а ние няма как да не теглим – това е така. Въпросът е за какво ги използваме? Ако ги използваме с предизборни цели не е добре, тъй като те не отиват до икономиката.
Освен това, на шесто място, този Проект на бюджета поражда нови диспропорции.
Пенсионната система. Сега се изпълнява едно политическо желание на коалиционния партньор и той се възползва, тъй като е обещал 300 лв. минимална пенсия. Ама Вие разбрахте ли сега, не коментираме, че пенсиите трябва да са по-високи, въпросът е как да стане това? В момента вярно ли е, че дали си работил 10, 20 или 30 години няма значение, тъй като при тази минимална пенсия разликата става незначителна между хората, които са работили 10, 20 и 30 години? Второ, не е ли вярно, че при тази минимална пенсия и промяната в пенсиите, се получава така, че примерно един главен инженер, който е работил в предприятие, ще взима колкото пазача на предприятието? Това нормално ли е? Това приемливо ли е? Това реформа на пенсионната система ли е? Очевидно е, че не е.
Тоест този бюджет в крайна сметка е бюджет, аз бих го нарекъл, на тройното счетоводство. Не само приходи и разходи, но има един трети елемент, който се нарича избори и който трети елемент, който прави счетоводството тройно, забърква голяма каша, тъй като допълнителният удвоен дълг до следващите три години спрямо това, което е наследено, структурата и разходите, които са предвидени по този дълг, по-скоро създават проблеми на българската икономическа система, отколкото да извеждат на някакви хоризонти на растеж и качество на подобрение на този растеж.
Освен това, този бюджет може да бъде определен и като уникален, в смисъл има известно увеличение на дела на бюджет в брутния вътрешен продукт заради кризата, то е неизбежно. Но ние продължаваме да изоставаме от европейските практики. Колеги, тук е и министърът на финансите, колегата отлично знае: във Франция процентът е 56 миналата година и сега ще нарасне заради COVID-19. Тук беше 37-38-39. Ама 16% разлика спрямо България, спрямо нашия бюджет и нашата черга означава над 16 млрд. лв. разполага повече френската държава, отколкото българската при съпоставими величини. Естествено, че става дума за различни икономики. Но освен това имайте предвид, че ние сме недофинансирали образованието, здравеопазването и други, просто защото ние имаме разходи, които другите развити страни не правят. Например, те не прехвърлят пари от бюджета си в пенсионната си система, както ние правим – по 5-6 милиарда годишно. Те не прехвърлят пари в здравноосигурителните си каси, както ние всяка година увеличаваме с по 300, по 500 млн. лв.
И в заключение, аз слушах внимателно колегата Ананиев, когото уважавам като състуденти, но, колега Ананиев, в доклада, който Вие представяте на правителството, Вие използвахте, не ги броих колко пъти, „очакваме, че инфлацията“, „очакваме, че еди-какво си“. Уважаеми колеги, ние не искаме от Вас да очаквате нищо. Ние искаме да чуем от Вас какво правите, за да бъде инфлацията 1,5? Какво правите, за да бъде растежът 2,5 или 3,5, а не да очаквате. Защото управляващите са избрани не да очакват, а да действат. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това е прогноза. Всичко в бюджета е прогноза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Госпожа Дора Янкова, заповядайте.
(Реплики между народните представители Румен Гечев и Лъчезар Иванов.)
Господин Иванов, моля Ви, недейте влиза в диалог. Не може да спорите с професора.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми председатели на трите комисии, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители, гости на днешното заседание! Съвсем накратко ще коментирам, че чрез този бюджет междурегионалните контрасти в страната ще се задълбочат и демографските проблеми – също.
Този бюджет би трябвало да се разглежда с възстановителния план. Той беше представен, но евентуално от месец юли догодина ще има нещо допълнително, където трябва да има предвидени политики. Паралелно с това Споразумението с Европейския съюз закъснява, регламентите – също. Ще има ехото от стария планов период. И реално ние ще останем с тази бюджетна процедура, с тези средства.
Това, което е заложено като политика, самите експерти и специалисти от Регионалното министерство казват, че досега ние с двата планови периода и с бюджетите на страната задълбочихме междурегионалните различия и източихме страната към големите градове.
Бюджетът няма политика за целенасочено въздействие върху определени региони и територии. Впрочем може би с изключение на шест-седем големи града цялата страна има нужда от политика.
И тук, тъй като министър Ананиев е нов министър, аз срещах голяма съпротива на министър Горанов, тъй като той беше противник на създадена нелоша програма, разработена от първите две правителства, дори и от третото на Борисов, за целенасочено въздействие върху определени региони. Аз смятам, че има възможност това да се вкара между първо и второ четене като възможен финансов инструмент, да се задели, господин Министър, такъв фонд.
На следващо място, ако се прави политика за магистралния пръстен, за да се компенсират магистралите, първи и втори клас плюс тола с изоставане в събирането на средствата, изключително малко са средствата за общински пътища и общините потъват, защото в приходната си част те в момента компенсират други средства.
И не на последно място, искам да привлека вниманието, би могло да се формира фонд за инфраструктурата за води от 2 хиляди до 10 хиляди жители, защото това ще бъде онази възможност, в която, когато възстановителният план ще дойде вероятно от месец юли и ще се контракват средствата след месец септември, третото споразумение ще дойде много по-късно, ние ще останем само с този бюджет. И, дай боже, да има възможности строителните фирми и икономическите субекти, ударени сега от кризата, да не получат щета, а да се търсят финансови инструменти, които именно в тези сфери да компенсират.
И още един въпрос ще споделя. България като територия, като цяло много кратно тук сме споделяли, хората, които живеят в отдалечените райони, за тях публичните услуги са много по-скъпи. Общественият транспорт в момента – живеят възрастни хора, виждаме недостиг на линейки, виждаме недостиг на обществен транспорт. Все повече транспортните фирми се свиват. Няма достатъчен публичен ресурс, в който общините да бъдат подкрепени с онези средства, за да могат те да останат и общественият транспорт да съществува. Има територии в страната, където хората станаха като крепости. Многократно сме дискутирали услугите за аптечно обслужване. Тоест през самия бюджет на хората, които живеят извън големите градове, извън областните градове – всичко за тях е много по-скъпо, а те са много по-бедни.
Ние ще се опитаме между първо и второ четене да потърсим тези инструменти, но бюджетът страда и има този дефицит. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Колеги, продължаваме.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ: Уважаеми председатели, уважаеми колеги! По линия на големия бюджет само две неща бързо в подкрепа на бюджета, естествено.
Това, което е направено, отново в тази тревожна ситуация. Тези 6 милиарда и 200 милиона, които са добавката към бюджета на държавното обществено осигуряване, правят така, че да може да се помогне на най-социално слабите слоеве да изкарат зимата и следващите шест месеца.
И по бюджета на Здравноосигурителната каса имаме един резерв от 600 милиона, ако Ви направи впечатление. Благодаря на министър Ананиев, че се е погрижил за болниците, защото там е големият буфер, който може да се използва, ако Бюджетът на Касата се окаже недостатъчен да реши проблемите на тази пандемия в следващите шест месеца. Без тези 600 милиона, ако те не бяха предвидени в големия бюджет, нямаше да може Бюджетът на Здравноосигурителната каса. Да се надяваме, че сега с този буфер ще можем да поемем тази сериозна вълна, която е в момента сред обществото навън, и да поемем сериозния разход, който ни чака оттук нататък и който никой не може да предвиди колко ще бъде. Дано все пак с тези 600 милиона да можем да се оправим.
Така че по линия на двата бюджета – трансфера на държавното обществено осигуряване, и на Националната здравноосигурителна каса, големият бюджет за момента се е погрижил достатъчно. Останалите секторни политики не искам да коментирам, има други експерти от други комисии, но за тези два бюджета националният бюджет се е погрижил достатъчно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Лало Кирилов, заповядай.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господа министри, председатели на комисии, колеги народни представители! Аз ще обърна внимание много кратко само на един механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения с общините.
Вече трета година има такъв механизъм, в който се включват само данъчните постъпления, които имат постоянен характер. Две години подред в обсъждането на годишните бюджети поставях този въпрос, че има пренебрегване на общини, които имат само данъчни приходи, а съседни на тях общини имат постоянни неданъчни приходи, свързани с концесии, които са в огромни размери. Мога да дам пример от моя избирателен район. Има една община с 1000 жители и получава 5 милиона годишно концесия. В същото време тя получава изравнителна субсидия. Съседна на нея община има 4000 жители и са й иззети изравнителните субсидии.
Вижда се, че тази година този механизъм не работи, защото дори в бюджета Вие сте предложили да компенсирате тези малки общини, но има аргумент, че едва ли не това ще ограничи допълнителното финансиране на големите общини и няма да получат изравнителни субсидии. Но виждаме, че това се прави чрез постановленията на Министерския съвет. И най-облагодетелствани от тези постановления са точно големите общини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Започваме с гласуване на Комисията по бюджет и финанси.
Първо гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – няма, против – няма, въздържали се – 19.
Не се приема.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 10, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 е приет.
Гласува Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Първо гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – няма, против – няма, въздържали се – 18.
Не се приема.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 е приет.
И за Комисията по здравеопазването.
Първо гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – 1, против – 4, въздържали се – 8.
Не се приема.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 9, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
С това приключихме днешното съвместно заседание.
Благодаря на колегите за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Менда Стоянова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Хасан Адемов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

Даниела Дариткова

Стенографи:
Антон Лазаров

Стефка Аличкова

Нина Иванова