Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






ПРОТОКОЛ
№ 96

На 10 февруари 2020 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена: Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-11, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 3 февруари 2021 г. – първо гласуване.


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, гости! Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои при следния дневен ред:
„Точка единствена: Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-11, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 3 февруари 2021 г. – първо гласуване.“
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 154-01-11, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 3 ФЕВРУАРИ 2021 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Преминаваме към представянето на мотивите към Законопроекта.
Настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от запълване на съществуващата нормативна празнота по отношение дейността на Националната здравноосигурителна каса при прилагането на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от 3акона за здравното осигуряване и методиката за прилагането му и създаването на правна уредба за осъществяване на ефективен комплексен контрол върху тази дейност.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването. В тази връзка се предлага контролът по прилагането на Механизма да се осъществява именно от министъра на здравеопазването, чрез планови и внезапни проверки, които ще се извършват от назначена от него комисия.
Поради необходимостта от прилагане на мултидисциплинарен подход при осъществяването на контрола се предвижда съставът на комисията да включва представители на Министерството на здравеопазването, Сметната палата, Националната агенция за приходите и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Подробно се разписват правомощията на комисията при осъществяване на контролните ѝ функции, както и задължението за изготвяне на доклад до министъра на здравеопазването в 14-дневен срок от приключването на назначената проверката. За целите на доклада ще се извършва и последваща оценка на въздействието на прилагането на Механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и на методиката за прилагането му, както и анализ на съответствието им с действащото законодателство, относно спазване правата на пациентите и на стопанските субекти в областта на лекарствените продукти.
Предлага се Докладът да се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването с цел постигане на публичност и прозрачност на дейността на НЗОК по прилагането на Механизма и на контролната дейност на комисията.
Предвижда се правна възможност, въз основа на изготвения от Комисията доклад, министърът на здравеопазването да може да отправя препоръки до надзорния съвет на НЗОК за изменение и/или допълнение на Механизма по чл. 45, ал. 31 от 3акона за здравното осигуряване и на методиката за прилагането му.
Със Законопроекта се предлага по изключение през 2021 г. при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест, лекарствените продукти, получени от човешка плазма или от човешка кръв – имуноглобулини, да може да бъдат изключени от обхвата на Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване.
Лекарствените продукти, които съдържат имуноглобулини, осигуряват нужното количество имуноглобулинови молекули, които циркулират в човешката кръв и предпазват хората от навлизането на инфекциозни агенти. При пациенти с първични имунни дефицити и дефицит на имуноглобулини, заместителната терапия със субкутанен или интравенозен имуноглобулин е животоспасяваща. Тя им гарантира повишено качество на живот, но също и минимализира риска от чести, упорити, рецидивиращи инфекции. В условията на епидемията, причинена от коронавирусната инфекция SARS-CoV-2, рискът за настъпване на усложнения, по-тежко протичане на заболяването и дори летален изход при тези пациенти е по-висок. Посочените лекарствени продукти се прилагат и при лица с онкологични заболявания, с хематологични, автоимунни и септични заболявания.
Лекарствените продукти, получени от човешка плазма или от човешка кръв – имуноглобулини са включени в Приложение № 1 и Приложение № 2 на Позитивния лекарствен списък и се реимбурсират от НЗОК за домашно лечение на територията на страната и в болничната медицинска помощ, извън стойността на оказваните медицински услуги. За да бъдат заплащани с публични средства, тези лекарствени продукти са обхванати от механизма по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.
Съгласно Механизма притежателите на разрешения за употреба на тези лекарствени продукти са задължени да възстановяват на НЗОК надлимитните разходи за тях. С оглед на това, че цените на лекарствените продукти от човешка плазма или от човешка кръв – имуноглобулини са най-ниските в Европа, при прилагането на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, цените на тези продукти ще паднат под разходите за производството им. За притежателите на разрешения за употреба на тези лекарствени продукти оставането на българския пазар е с тенденция на неатрактивност и икономическа неизгодност.
Изключването на имуноглобулините от обхвата на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, през 2021 г. за периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест, се предлага с цел създаване на предпоставки за задоволяване на потребностите на пациентите от тези лекарствени продукти, особено в усложнената обстановка поради развитието на световната пандемия от СОVID-19.
Предлаганото допълнение в Закона за здравето се налага поради констатирана необходимост от доразвиване на съдържанието на подзаконовия нормативен акт, издаван от министъра на здравеопазването, с който се определят условията и редът за водене на регистрите, информационните бази от данни и системи, включени в Националната здравноинформационна система, видът на включваната информация, начинът, условията и редът за предоставянето ѝ. По този начин се цели на подзаконово ниво за яснота и удобство да бъде постигнато кодифициране на регистрите, информационните бази от данни и системи, които следва да бъдат инкорпорирани в Националната здравноинформационна система и да се водят като част от нея.
По този начин се създава и необходимото правно основание за бъдещото включване на конкретни бази от данни като част от Националната здравноинформационна система при възникнала необходимост от такова, предвид динамиката в обществените отношения в областта на здравеопазването, протичащия понастоящем процес по изграждане на Националната здравноинформационна система и предстоящото ѝ надграждане.
Давам думата на Министерството на здравеопазването за становище по предложения законопроект.
Госпожо Начева, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветков уважаеми доктор Пенков и колеги! По Законопроекта изразяваме следното становище: три са аспектите на Законопроекта.
Първият е свързан с предложението за въвеждане на специализирани правила за контрол върху прилагането на Механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Знаете, че и аз като представител на Надзорния съвет на НЗОК, винаги съм изявявала готовност за максимална прозрачност, контрол и проследимост в действията на Здравната каса и на всеки един от аспектите на нейната дейност на ниво управител и конкретни структурни звена.
Считаме обаче, че предлаганият механизъм е невъзможно да бъде реализиран и подкрепен по този начин поради няколко обстоятелства. Първото е свързано с факта, че в състава на комисията, която се предлага да бъде създадена, са предвидени ангажименти към Националната агенция за приходите, която е специализиран публичен орган, който осъществява дейността си на основата на изрична законова делегация и посочената дейност в състава на комисията не е свързана с компетенциите на НАП и не кореспондира с статута на Агенцията за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Допълнително в инструкция от 2013 г. още между Националната здравноосигурителна каса и НАП са разписани механизми на взаимодействие в рамките на компетенциите обаче на двете институции.
Що се отнася до Сметната палата – в присъствието на нейния председател не бих искала да коментирам, но няма как да не заявя, че Сметната палата е орган, който се отчита пред Народното събрание, осъществява контрол върху публичния сектор и изпълнението на държавния бюджет. В Закона за Сметната палата са разписани функциите и правомощията на дейността на Сметната палата. В тази връзка включването на представители на Сметната палата в комисията, както и определянето на един от тях за председател, би било в противоречие с принципа за независимостта на одиторите на Сметната палата, а допълнително при осъществяване на контрола по чл. 70, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в обхвата на евентуален одитен ангажимент би могла да попадне в дейността на комисията по чл. 70а, ал. 2, което би създало предпоставка за конфликт на интереси.
По реда на специализирани закони и разпоредби Сметната палата е орган, който регулярно и текущо проверява дейността на Националната здравноосигурителна каса, тоест и в двете институции функциите на техните контролни правомощия се възлагат от различни органи – от тези, които е предвидено в Законопроекта. Орган на управление на Националната здравноосигурителна каса е Надзорният съвет и нейният управител. Все пак до известна степен при всички необходимости от упражняване на контрол и сезирани на нередности, или добри моменти в дейността на Здравноосигурителната каса, има начин, по който да бъде възложена проверка както от Сметната палата, съответно чрез Народното събрание, така и от Агенцията за държавна финансова инспекция чрез Министерството на финансите, а пък всеки, който сезира Надзорния съвет на Касата за определено нарушение или проблем, Надзорният съвет на Касата е органът, който е длъжен да предприеме съответни контролни действия в тази посока. В тази връзка ние сме – да, за прозрачност, за проверка върху дейността на всеки един от елементите на плащанията на Здравната каса, но не по Механизма, по който в момента се предлага това да стане.
Вторият аспект от направените предложения е свързан с изключението от предложението за изключване от Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК на лекарствени продукти от човешка кръв или човешка плазма – имуноглобулини. Тъй като доктор Дариткова представи в своите мотиви аргументи за предложенията за това изключение, аз само мога да кажа, че ние от Министерството на здравеопазването подкрепяме изложените от нея мотиви. Като немедик мога само да споделя с Вас, а доктор Пенков би могъл да обясни по-подробно медицински, че в случая изключението касае много малък кръг пациенти, в това число и деца, които нямат друга алтернатива за лечение и друга възможност за лечение при домашни условия с този специфичен продукт – отново подчертавам, че става дума за прилагането на този продукт в домашни условия. Дефицитът се поражда от факта, че в условия на COVID тази кръвна плазма е продукт, който трудно може да бъде осигурен за нуждите на нашата държава. Има един-единствен към днешна дата доставчик или производител на този продукт и ако ние не предприемем действията, които предлагаме с временен характер, ще лишим тази група пациенти от възможността, която е животоспасяваща терапия, да се лекуват за периода на COVID , когато е дефицитен този специфичен продукт и необходим за тяхното лечение.
Знаете много добре, че винаги като Надзорен съвет на Касата и в хода на дебатите по Проектозакона за бюджета, и в хода на неговото приемане от Вас, народните представители, сме подкрепяли Механизма за устойчивост и даване на отстъпки за лекарствените продукти, но считам и отговорно заявявам, че това лечение и това изключение, което се предлага да бъде подкрепено от Вас, не би следвало да доведе до диспропорции в здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти по бюджета на Здравната каса за 2021 г. на този етап, на база на обхвата на лицата, които в момента ги прилагат.
Правили сме консултации с Експертния съвет по имунология в тази посока, проучвали сме практиката на Румъния и други държави и решенията, които са взимали, са в тази посока.
Разбира се, това не изключва в хода на дебат в края на настоящата финансова година за Проектозакона за бюджета на Касата, темата с Механизма и с устойчивостта на плащанията в областта на лекарствата отново да бъде подложена на по-задълбочен анализ и дебати. Както и поемам ангажимент в хода на изпълнение на бюджета на Касата за тази година да Ви предоставяме информация на Вас, народните представители, за изпълнението на разходите за лекарства и за прилагането на Механизма, за да има максимална увереност и от доставчиците, и от търговците, и от производителите на лекарствени продукти, че той се прилага по най-правилния начин.
По трета точка – третото направление на предлаганите промени, които ни представихте, относно доразвиване съдържанието на подзаконовия нормативен акт за Националната здравно-информационна система. Знаете за нашите усилия и действия за стартиране и развитие на електронното здравеопазване и изцяло подкрепяме предложението и мотивите, които бяха представени от доктор Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Пенков – имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Искам да кажа няколко неща. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам ясно да благодаря и да кажа високо благодаря за това законодателно предложение, с което реално се спасяват човешки животи и животите на деца. С това решение, за да може да продължим осигуряване на имуноглобулини, на практика осигуряваме живот на 50 деца с първичен имунен дефицит. С това решение, което Вие предлагате, на практика се осигурява живота на стотици хора, които страдат от Гилен-Баре, от болест на Кавазаки, защото, ако го нямаме, особено при дечицата с болест на Кавазаки, остават трайни промени в съдовете, правят мозъчни аневризми, засягат се коронарните съдове и остават вечно инвалиди, ако не умрат, разбира се, преди това.
Смятам, че по този начин, за времето на тази епидемична обстановка, ние ще решим проблема и се надяваме, че след пандемията самата индустрия ще си реши проблемите с производството. Тъй като в момента търсенето е голямо, тези имуноглобулини влезнаха в протоколите на Франция, на Германия. Има изключително търсене и искаме да запазим малкото количество, което се полага на България, което е отделено като квота, да може да го осигурим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Пенков.
Аз бих помолила и професор Салчев да изкаже становището на Касата, защото има известен разнобой – по отношение на първа точка единомислие, но по отношение на втора точка професор Салчев възразява срещу изключването и бих искала да чуя неговите аргументи.
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря.
По втора точка нашето възражение е следното. Тъй като ме питаха дали имам право на възражение днеска и на становище, искам да кажа, че като управител на Касата писмото беше изпратено до мен и аз изказах становище от името на Националната здравноосигурителна каса.
Защо възразяваме по втора точка? Защото не е посочен един продукт, а са посочени група продукти.
При внимателен анализ на групата продукти – кръвни имуноглобулини и така нататък, не се отнася за това минимално бюджетно въздействие, а за много по-голямо, което ще окаже влияние върху бюджета на Касата. Във вече разпределения бюджет и така нататък ние нямаме резерви, така че да покрием този недостиг, който ще се получи, ако се вземе такова решение. Това е второто.
Третото – тук мога да възразя на доктор Пенков, има български производител, който произвежда имуноглобулин. Този български производител – единственото условие, аз съм изпратил предварително писмо на съответните институции, единството условие е да подаде заявление в Изпълнителната агенция по лекарствата и да го включи в Приложение № 1. Смятам, че освобождаването само на един продукт в момента, а той няма да бъде един, а ще бъде група продукти, ще дойде до отрицателно бюджетно въздействие върху Касата и отрицателно въздействие върху целия механизъм, който е приет с Решение на парламента и се прилага от Касата.
Освен това, прочитайки становищата на останалите страни, които са дали своето становище, видях, че има въпроси – защо само те, а не и ние. И ние какво трябва да отговорим на останалите желаещи да излязат от Механизма, тъй като тяхното оправдание в момента е същото, че са затруднени в периода на криза и на пандемия да осигуряват доставките и да спазват условията на механизма. Искам да напомня, че тази година влезнаха още допълнително 20 нови продукта – днес имахме преговори с една от фирмите, за изключително скъп продукт, пак за лечение на деца, но и за възрастни вече е прието, тъй че всичките тези неща ни дадоха предпоставката да възразим срещу § 2. А по § 1 Касата не възразява да бъде контролирана, просто възразихме по начина на структуриране на комисията, с която ще бъде извършен контролът.
Пак в тази връзка искам да спомена, че от становището на останалите участници във фармацевтичния пазар беше поставено искането да бъдат представители на фармабизнеса в тази комисия. Тогава така наречената конфиденциалност на договорите не знам как ще бъде запазена, тъй като Механизмът касае всеки поотделен договор с всяка отделна фирма.
Така че ние приветстваме да бъдем контролирани. Нас ни контролират непрекъснато както Сметната палата, така и АДФИ, така и всички останали органи. Ако парламентът изяви желание, ще представим доклад и пред Комисията по здравеопазване за прилагането на Механизма, който също трябва да ни контролира, така че ние не възразяваме срещу контрола. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Салчев.
Други становища?
Господин Цветков, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Сметната палата депозира писмено своето становище. Нашето становище е, че предлаганият Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване в частта, която предвижда включване на представители на Сметната палата – двама представители на Сметната палата в Комисията, която ще осъществява контрол по прилагане на Механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не е съобразено със Закона за Сметната палата, международните стандарти на върховните одитни институции и два основополагащи принципа в дейността на Сметната палата – независимост и безпристрастност.
Какви са нашите основания за това? Част от тях бяха изтъкнати вече от заместник-министър Начева.
На първо място, Сметната палата е орган за последващ контрол и осъществява този контрол чрез извършването на одити. Тези одити са изрично, изчерпателно посочени в Закона за Сметната палата. Ние нямаме възможност да извършваме внезапни, планови проверки, възложени от други органи. Нашата форма на контрол – това са единствено и само одитите, за което има и строго определена методология.
На второ място, наши представители не могат да участват в такава комисия, тъй като ще се накърни независимостта на Сметната палата. Както знаете, тя е орган за парламентарен контрол и се отчита единствено пред Народното събрание. Не може със заповед на министъра на здравеопазването да се назначават представители на Сметната палата в такава комисия, които след това да се отчитат на министъра на здравеопазването. Единствено парламентът може да възлага одити и то точно определен брой – до пет одита годишно, на Сметната палата. Ако се приеме този законопроект, това ще противоречи на принципа на разделението на властите.
Само ще посоча, че прокуратурата, която има правно основание, съгласно чл. 145 от Закона за съдебната власт, да възлага проверки на всички контролни органи в държавата, единствено в тази група е изключена Сметната палата. Така че Сметната палата е единствена, на която прокуратурата не може да възлага такива проверки. Затова считаме, че не е редно други представители на органи на власт да включват наши служители или директори в такава комисия да възлагат подобен род проверки.
И на последно място да посоча, че Сметната палата, съгласно Закона за Сметната палата, извършва ежегодно одит за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако наши представители са част от контрола, който се осъществява по прилагането на този механизъм, то ще се получи конфликт на интереси.
Затова, предвид необходимостта от извършване на контрол върху прилагането на този механизъм, бих могъл да предложа в рамките на този ежегоден одит, който извършва Сметната палата по изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да включим и проверка на прилагането на този механизъм. Но за целта ще се наложи и разширяване на обхвата на Сметната палата в тази посока. Но, ако се приеме в този вид Законопроектът, той ще противоречи, ще бъде несъобразен както с обхвата на дейност на Сметната палата, така ще се възложат и несвойствени правомощия в нейната дейност, което считаме, че не е редно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други становища?
Господин Денев, заповядайте.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министри, уважаеми официални лица! Благодаря Ви за възможността да изкажа – от името на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, становище по Законопроекта.
Само да поставя нещата в контекст предварително. За 2020 г. фармацевтичната индустрия възстанови на Националната здравноосигурителна каса около 280 млн. лв. под формата на различни отстъпки и компенсации, а за 2021 г. се очаква размерът на отстъпките и компенсациите да нарасне до около 350 – 400 милиона. Ще видим как годината ще се развие. Очаква се плащанията на Касата към аптеки и болници за лекарства да бъде около 1 милиард и 700 хиляди при бюджет 1 млрд. 344. Сами виждате, че 400 милиона близо, или 23%, ще бъде цялата компенсация.
Ние многократно сме коментирали, че съвкупността от отстъпки, ценовата регулация може да доведе до проблеми при доставката на определени лекарствени продукти, тъй като тези отстъпки не са равномерно разпределени. За някои продукти се връщат 10 – 12%, за други продукти може да се стигне до 100% връщането, ако току-що навлиза продуктът на пазара, тоест сегашната система на компенсации има сериозни дефекти и те определено не се изчерпват с имуноглобулините.
От друга страна обаче Механизмът работи под формата на скачени съдове, тоест изключването на определени продукти от Механизма означава, ако Касата няма ресурс да заплати това, което те биха генерирали като евентуален дефицит, този дефицит да се разпредели върху всички останали. Тоест ние затова възразихме срещу това предложение в началото на бюджетната година, когато бюджетите вече са определени и съответно фармацевтичните компании трябва да поемат ангажимент за възстановяване на всичко над тези бюджети в трите групи да се прави подобно изключение. Формулировката е такава, че пациентите, които ще бъдат обхванати, и продуктите, които ще бъдат обхванати, са на сериозна стойност. Аз нямам конкретните цифри, но става въпрос не за 50 пациенти – не само за тези конкретни пациенти, и ако към момента се направи това изключение, без то предварително да бъде подготвено, целият процес на договаряне на отстъпки от страна на Националната здравноосигурителна каса може да бъде застрашен, тъй като компаниите – тези, които остават в действие на Механизма, трудно могат да поемат по-голям ангажимент от този, който вече са планирали. Така че затова възразихме.
Разбира се, ако трябва да се правят изключения от Механизма, това трябва да се подготви предварително – ясни законовоопределени критерии в следващата бюджетна година, така че да не се създава конкурентно предимство за едни компании, които не връщат, а други компании трябва да връщат. От тази гледна точка също трябва да се погледнат нещата.
По отношение на първото предложение. Ние винаги сме считали, че – споменах сумата 400 млн. лв. трябва да върне фармацевтичната индустрия – наличието на независим одит, който гарантира, че изчисленията на Националната здравноосигурителна каса отговарят на законодателството. Не че се съмняваме в това, но улесняват много процеса с одобрението на тези плащания от централите на компаниите, тъй като те не се одобряват в компаниите, а в България, тъй като са сериозни суми в централите. Подкрепяме създаването на независим одит. Дали такава междуведомствена комисия, е точно независим одит, трудно мога да кажа аз. Ние по малко по-различен начин го виждахме, но все пак според нас е стъпка в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, господин Денев.
Други становища?
Господин Тасовски, заповядайте.
Д-Р ЕВГЕНИ ТАСОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, господа заместник-министри, дами и господа! Българската генерична фармацевтична асоциация е представителна асоциация и организация на българските международни генерични биоподобни производители. Ние подкрепяме изцяло Законопроекта и в двата параграфа поради следните няколко мотиви.
Ние като генерични производители и генерични компании смятаме, че механизмът върху нас представлява една допълнителна финансова тежест. Всички препоръки на Европейската генерична асоциация, на Европейската комисия към държавите членки е за намаляване на тези допълнителни тежести с цел борбата с недостига на медикаменти, тъй като по време на COVID се повишиха цените на всички субстанции, помощни вещества, транспортни услуги и себестойността на продуктите стигна тяхната цена, тоест в дадени моменти и на момента има продукти от генерични компании, които се предлагат под себестойност, тоест компаниите изпълняват своята социална отговорност. Винаги сме изпитвали проблем относно справедливостта и точността за изчисляването на тези суми за възстановяване на разходите и затова няма как да не подкрепим един независим орган, независимо от неговия състав – това най-вероятно на второ четене Вие ще обсъдите, който някак си да създаде едно спокойствие, една увереност в компаниите, че този механизъм се прилага равнопоставено и справедливо към абсолютно всички участници в този процес.
Една от най-важните порочни насоки на този механизъм е възможността чрез тези допълнителни финансови тежести да се създадат определени възможности за липси на продукти на българския пазар.
Защо? Защото и в момента имаме три компании, които заради три продукта, които са ги предложили за първи път миналата година, те трябва да върнат почти цялата сума, която са реализирали като търговски плащания, тоест тези продукти нямат този финансов потенциал това нещо да се случи. Това са недостатъците в Механизма. Има определени, как да кажа, дребни правила, които в даден момент водят до липса на продукти. Виждате какво се получава с § 2 – точно такава ситуация, когато възстановяването на разходите не може да се реализира, компанията тръгва да извежда продукта от пазара и се налага промяна, изключване от въздействието на Механизма. Всичко това, което казах, най-малко в осем, да не кажа, десет становища, ние сме ги изложили още от началото на създаването на Механизма и особено сега в периода на COVID-19.
Имахме надежда миналата година да получим разбирането определени ключови генерични продукти, които удовлетворяват лечението на българските граждани, а това са милион, милион и осемстотин хиляди социално значими заболявания, знаете, това са сърдечно-съдовите заболявания, да има някакво решение – или да им се намали процентът на възстановяване, или да бъдат изключени. За съжаление, това нещо не се получи. Знаем, че е началото на една почти нова бюджетна година, но ние сме последователни в нашите твърдения, в нашите виждания за тези политики и продължаваме да ги излагаме и да ги отстояваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Кокалов.
Д-Р ИВАН КОКАЛОВ: Нямах намерение да се изказвам, тъй като ние сме представили писменото становища на КНСБ, но като член на Надзорния съвет тук съм изкушен, тъй като слушам представители на фармацевтичната промишленост и това, което Вие представяте като Законопроект не е да реши проблемите им. Също като представител на осигурените лица в Надзора моето желание е повече българи да бъдат лекувани, да имат достъп до лекарствени медикаменти и процедури.
Вече от няколко месеца съм в две проучвателни групи на Европейския икономически и социален комитет. Едното е за фармацевтичната промишленост, другото е за Общ европейски здравен пакт. И Европейската комисия, и държавите представят едни и същи проблеми, тоест достъпът и цената на фармацевтичните продукти за пазара, за иновациите, за инвестициите в иновации и така нататък.
Що касае първата част – контролът, ние възразяваме по начина, по който се представя. Възраженията в голяма част тук бяха казани, тъй като, първо, в Надзорния съвет участва представител на НАП по право и тепърва НАП да контролира.
Второ, по неписани закони заместник-министърът на здравеопазването с малки изключения винаги е бил председател на Надзора, тоест решенията, които се взимат там, не се взимат само от, как да кажа, извън държавната квота, там присъства държавата с всичките институции. Естествено, аз също поддържам професор Салчев, че Касата, въпреки че е публична институция, трябва да бъде контролирана, но Вие го избирате. Според мен Касата трябва да бъде контролирана от парламента. Парламентът е този, който трябва да назначава някакви комисии и да вижда как работи Касата, тъй като и парламентът гласува също и бюджета на Касата. Сметната палата по всяко време може да контролира, така че не знам – да, действително, ако в нейните прерогативи се впише, че ще контролира и този механизъм. Но слушайки фармацевтичните компании, мисля, че отидохме в друга посока. Те по-скоро възразяват на Механизма, а не върху контрола. Ако смятат, че контролът ще фаворизира една или друга компания, просто бъркат.
Защо засегнах европейската тенденция? Защото тук се говори за субстанции. Да, една част от субстанциите се внася от Азия. Вие знаете, че Индия и Китай са най-големите производители на такива субстанции. Естествено, на Европа и е трудно да релокализира веднага производството, но в същото време е вярно, че ако не внася тези субстанции, там те са по-евтини, се отразява на цената на лекарствата. Но като правило този е особен пазар и става въпрос за пазар на здраве. Мисля, че специално България е длъжник към българите, защото ние вечно в изследванията на Европейската комисия и на европейските агенции стоим с това, че българинът доплаща най-много от джоба си за здраве.
В същото време реимбурсацията при нас не е в този процент, който е в другите страни. Всъщност ние трябва да осигуряваме с всички правила и закони по-добър достъп до качествено здравеопазване, до медикаменти и до всякакви продукти на фармацевтичната промишленост, а не да ги усложняваме. Разбира се, че фармацевтичните компании, някой от тях са толкова глобални – не бих казал, че са европейски – те са световни, може да са базирани в Европа, но, знаете, Америка, Европа и кой ли не е вътре, и тяхната цел е печалбата. Естествено, че ще натискат пазара. Но всички европейски страни, включително работодатели, синдикати и третият сектор възразяват върху това, че включително с пандемията се видя, че много от цените на лекарствата неимоверно нарастват. Трябва да има някакъв контрол. Заплахите, че щял да се изтегли някой медикамент – няма къде да се отиде чак толкова, защото и другите европейски страни също възразяват срещу тези високи цени, които намаляват достъпа на гражданите им до качествени продукти на фармацевтичната промишленост.
Ако трябва да се произнасям по втора и трета точка – те са подчинени на разговорите, които ние водим в Надзорния съвет. Бих казал, че там всичките членове, без да назовавам имена, се стремят действително парите да отиват по предназначение, но и да може да се разширява спектърът и обхватът на гражданите.
Така че, разбира се, че трябва да има контрол, но го помислете този контрол, защото някак си неестествено – назначава се Комисията от министъра на здравеопазването. Напомням все пак, че ние сме публична институция и не сме подчинени на министъра на здравеопазването, въпреки че някои държави национализираха касите си, но все още, докато е публична институция, е хубаво да не е министърът на здравеопазването да назначава такава Комисия, защото като се върне при него документа с проверката, трябва някой да вземе съответните мерки. Вие ми кажете министърът на здравеопазването какви мерки ще вземе оттам нататък.
Струва ми се, че трябва да се премисли. Да, хубаво е да има контрол. Няма институция, която не може да бъде контролирана, но да се помисли по-какъв начин, госпожо Дариткова. Това е, което исках да кажа. Въпреки че, ако имате дебати по тези неща, които се разглеждат, защото следваща стъпка, която се разглежда в Европа, е как да победим рака. Ще видим как ще го побеждаваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Давам думата на народните представители.
Доктор Джафер заяви първа желание за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Ние сме изненадани от това предложение, направено последните дни от работата на това Народното събрание. Не разбираме защо трябва да има Надзорен съвет на Надзорния съвет на Касата? Може би по подобие на наблюдаващия прокурор на главния прокурор? Не разбираме защо, след като в момента в Надзора на Касата има двама заместник-министри на здравеопазването, те присъстват тук – уважаемите заместник-министър Жени Начева и доктор Бойко Пенков. Каква е целта? Да направим друг орган и третият заместник-министър, който не е в Надзора на Касата, да ги надзирава тях?! И в момента в Надзора на Касата – всъщност по Закон, участва шефът на НАП. Какво и на кого възлагаме ние контрол?! Този текст, това предложение противоречи поне на няколко други закона. Някои от присъстващите тук ги знаят кои са. Така че за мен е нонсенс.
Още по-притеснително е, че наистина заедно с другата част от Закона, с аргумента да помогнем на дечицата, които са на интерферон, се прави опит да се приеме и това. Ние сме за това децата да имат възможност гъвкаво да бъдат лекувани, защото се касае за живота им, и сме против това – законодателно техниката, която се прилага, да повтаря вече техниките, които станаха порок за това Народното събрание. Не може да потъпкваме непрекъснато процеса на законодателство! Има правила.
Да, притеснително е за част от присъстващите, за фармаиндустрията, че 280 милиона се е наложило да върнат като отстъпки на Касата. Има проблеми, но не е това начинът, който предлагате. И не е редно, когато се предлагат такива важни промени, да се внасят през народен представител, бил той и председател на Здравната комисия. Министерският съвет, ако има такава идея, трябва да застане зад тази идея и да я защитава.
Другото навява съмнение, че някой просто създава още едни органи, едни хора, които пак да заемат някакви постове. Някакви органи – да контролират, контролиращите органи. А къде остава онази идея, която беше първоначално заложена, когато се създаваше Здравната каса? Помните ли, че имаше тогава Управителен съвет и Контролен съвет? Вие ги обединихте, сляхте ги – няма кой да контролира Управителния съвет, имаше и Общо събрание на всичкото отгоре. Това са отдавна забравени времена.
Направихте стъпки в погрешна посока и сега отново предлагате неща, все едно сега откривате топлата вода. Абсолютно против сме и ще защитаваме тази наша позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-министри, представители на държавните институции, колеги и официални лица! Аз не искам да повторя това, което каза доктор Джафер, но ние не сме изненадани, за разлика от нея, от това, защото вече ставаме свидетели на един, точната дума е – законодателен тюрлюгювеч, който ни се предлага, особено в последния месец на Народното събрание от неговата дейност. Тук нямам думи да кажа – Министерството на здравеопазването е против, Сметната палата е против, четох мнението на Министерството на финансите – е против, по отношение на първа точка.
Няма какво да повтаряме, че тук се нарушават изцяло принципа на автономност, на управление на Здравната каса, че се прави – сполучливо беше твърдението тук на доктор Джафер за дублирането – на контрол на контрола, и с това какво ще се постигне, Господ знае. Но ние знаем като законодатели, че нищо от това, само правим във въздуха някакъв празен удар, който не знам какво помпа – самочувствието на Министерството на здравеопазването, в лицето на неговия принципал, което не вярвам да е така, помага ли нещо на контрола на Касата?
А по отношение на втория въпрос, който е изключително специфичен – имате лошия късмет, че имате хематолог в Комисията, първо, искам да Ви кажа, че професор Салчев е абсолютно прав в това, което каза, че има български производител. Второ, искам да Ви кажа, че има и чужди производители. Вие правите едно законодателно предложение – абсолютно е прав доктор Пенков, това е изключително важно, само че трябва да се прави предложение, което по някакъв начин да бъде диференцирано, да бъде осигурено и да защитава интересите на държавата.
Това, което съществува на българския пазар, далеч не са само българските производители. И тук е абсолютно прав господин Денев да казва, че – точно така е, господин Денев, прав сте – това са скачени съдове. И когато говорим за дупките в лекарствената политика, за нейното сгромолясване в последните десет години и извеждането от пазара на отделни производители, то не е поради това, че двама-трима производители ще ги богопомажете, образно казано, да не връщат на Касата средства, а ще откажете много други впоследствие, които също предлагат на пазара стратегически средства.
Аз не бих искал, госпожо Председател, да продължавам нататък, защото за мен във всички тези неща няма никаква здрава логика – нито в първа точка, нито във втора точка, като изключим това, което каза доктор Пенков, и той е абсолютно прав. Тук действително не става дума за 50 човека, професор Салчев съвсем точно каза, че не са 50 човека, но всички тези хора имат нужда от тези имуноглобулини. Само че, дайте, като се прави законодателно предложение, то да бъде така прецизирано, че да защитава интересите на държавата и да не поставя отделни производители, и то чужди, в абсолютно привилегировани позиции.
Аз не искам да ги цитирам и кои са тези, които са тук на българския пазар, но това е толкова несериозно като предложение, толкова необработено като предложение, че не бих могъл… И сега, ако отново с валяка на мнозинството Вие го смачкате на първо гласуване – тук Вашите представители „за“, ние ще бъдем „въздържали се“ или „против“, то какъв е смисълът от тази дискусия в Здравната комисия, доктор Дариткова?! Отговорете ми на този въпрос. И така се случва ден след ден, заседание след заседание. Аз просто недоумявам! Тук са застанали отговорни хора, опитни – заместник-министър Начева, която е управлявала Касата и сега е председател на Надзорния съвет – тя Ви казва по един деликатен начин, Стопанската камара Ви казва, управителят на Касата Ви казва, КНСБ Ви казва и накрая Вие ще гласувате вероятно „за“.
Как да си го обясним всичко това?! Как да продължаваме да се гледаме в очите и да искаме да бъдем полезни като законодатели в Здравната комисия на българската нация по един от най-ранимите въпроси, каквото е българското здравеопазване? Аз не искам да продължавам по-нататък.
Ние, разбира се, че няма да подкрепим такъв законопроект, но не недоумявам по какви причини в последните 15 дни на парламента това се внася на бърз ход, без да е обмислено, като Ви казват специалисти, че то не може по този начин, не бива да става – то може да стане, но не бива да става! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания?
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Начева, уважаеми господин Пенков, експерти! Аз мисля, че Законопроектът е съставен от две точки, които както имат нещо общо, така и нямат нищо общо.
За първата точка е ясно становището. Мисля, че тя е нонсенс, не може да се направи. Няма да употребя думата, която употреби професор Михайлов, но наистина се създава един нов механизъм и се възлагат на министъра на здравеопазването според мен несвойствени функции, при условие че имаме основните контролиращи органи в Република България, и се създава парадоксът – аз разбирам директора на Сметната палата, един негов подчинен да контролира дейността на директора на Сметната палата, което също е нонсенс.
За втората точка обаче аз имам малко по-друго становище. Вие знаете, че Българската социалистическа партия има принципната позиция, че лекарствените продукти трябва да стигат на колкото се може по-малка цена до потребителите, така че ние обсъждаме въпроса с нашата подкрепа или отхвърляне на подкрепата за втора точка. В случая се касае за много важни продукти.
Аз разбирам и чувството за справедливост на част от колегите с асоциациите, които казват – щом за едни може, пък за други не може, но позицията трябва да е принципна. В условията на COVID обаче наистина може да се позволи да направим това отпускане на нещата. То обаче, забележете, е минимално – само за два месеца, и аз се надявам искрено, че извънредното положение ще свърши в края на месец април, не съм сигурен, естествено, тоест се касае за една минимална мярка в помощ във връзка с пандемията.
Тук обаче стои и въпросът – продуктите, които са от кръвна плазма, знаете, че не са един, те са няколко и някои от тях наистина са доста скъпи, много скъпи. И ми се щеше много, когато се правят предложенията, защото разбирам притеснението на професор Салчев, да се види във финансовата част премахването на едни постъпления в бюджета на Касата. Ние вече изпълняваме бюджета на Касата, който е приет, както знаете, и започна да се работи по него от 1 януари. Ако ние премахнем в приходната част едно перо, независимо за какво става дума – и тук ми се щеше да видя за какви средства става дума, то няма да се изпълни и разходната част, или ще има проблеми. Още повече, Вие знаете, че сегашният бюджет на Касата, практически резервът, който имаше за цел точно да амортизира такива случаи, практически е разпределен, тоест професор Салчев и Надзорният съвет на Касата остават без възможности да реагират на ситуация, която се касае по пипането на бюджета в приходната и съответно в разходната част.
При мен обаче, лично при мен, надделява медицинската част на нещата и ми се ще тези продукти да пристигнат до пациентите на минимална цена, за да могат да си ги позволят повече пациенти и държавата да си позволи за повече пациенти.
Много ми се щеше да гласуваме поотделно за двете точки, но при първо четене мисля, че това не е възможно. Това може да стане при второ четене и в залата. Така че принципно ние ще се въздържим. Ако ни бъде предложено да гласуваме поотделно, естествено, ще имаме нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Други изказвания? Не виждам.
Аз ще си позволя да се изкажа, за да отговоря на някои от направените упреци, обобщения и спекулации.
Уважаеми колеги, с предложението за въвеждане на механизъм за устойчивост и предвидимост на бюджета на Касата, Вие се срещнахте за първи път при приемането на Закона за бюджета на Касата за 2020 г. Дотогава това фигурираше като елемент на наредба. Въвеждайки го в Закона, ние възложихме на Надзорния съвет на Касата да приема методиката, по която ще се реализира този механизъм.
Впоследствие се водеха разговори и се правеха опити, от една страна, за да се изключат подобни ситуации, както сега с имуноглобулините, да се въведе така наречена есенциална листа на медикаменти, които да бъдат изключени от Механизма, за да може да се гарантира достъпът на българските граждани. Не се намериха обаче обективни критерии, по които да се изработи тази листа. Имаше намерение това да бъдат така наречените лекарствени продукти с добре установена употреба, но въпреки това, обективен критерии за изграждането и за съставянето на такъв лист от медикаменти, не можа да се създаде.
Друг факт, който сочи, че има известен проблем с прилагането формално на Механизма спрямо ръста на всички лекарствени продукти в групите, възниква и именно при ситуация като настоящата, когато имаме дефицит на плазма и оттам, естествено, се повишава цената на съответния продукт.
В хода на дискусиите по отношение на прилагане на Механизма, миналата година имаше и едно предложение, което обсъждахме с Министерството на здравеопазването, макар и то да не намери своето законодателно отражение, да се въведе независим одит на този механизъм чрез възлагането му, чрез Закона за обществените поръчки на специална фирма, структура, изпълнител, който носи съответната експертиза. И всички тези разговори в хода на изпълнението на Механизма ни наведоха на мисълта и ни дадоха основание да смятаме, че трябва да се въведе някакъв контролен механизъм, защото тук става въпрос не за контрол на контрола по принцип, а за контрол именно върху изпълнението и прилагането на Механизма за устойчивост и предвидимост на бюджета на Касата.
Ще припомня на народните представители, че още миналата година през лятото имахме обещание от управителя на Надзорния съвет на Касата, че през есента ще ни представи отчет за това как функционира механизмът и как, по какъв начин се обективизират всички отстъпки, тоест отстъпките са друга тема, всички връщания на средства във връзка с ръста на отделните групи лекарства. Това обаче го нямаме и досега, но сега пак получихме обещание, което е в това Народно събрание, надявам се, при гледането на следващия бюджет на Касата, да има такъв отчет върху изпълнението на Механизма.
В тази връзка нашата идея беше да се въведе някаква контролна структура. Ние ще се съобразим с Вашите възражения и с всички мнения, но съм убедена, че по някакъв начин ние трябва да обективизираме Механизма и няма как Надзорният съвет да си приема методиката и сам да се контролира.
В същото време и в отчетите на Сметната палата върху изпълнението на бюджета няма конкретно разглеждане на функционирането на Механизма, защото там параметрите не са само финансови. Освен примера сега с имуноглобулините, с които се налага да въведем това изключение, ще Ви дам пример, ако ние решим, с цел наистина подобрен достъп до медикаменти на българските граждани, да повишим реимбурсацията на определена група медикаменти веднага влизат в преразход, тоест една социална политика от страна на държавата за подобрен достъп в този механизъм влиза в колизия и ще наложи наистина рестрикции по отношение на притежателите на разрешителните за употреба.
Затова различните казуси, които могат да възникнат, ни дават основание да търсим вариант за контрол върху изпълнението на Механизма. Разбира се, надявам се с помощта на всички да намерим най-добрите правно-технически решения, но в същото време и с убеждението, че това по никакъв начин няма да компрометира изпълнението му и ще бъде в интерес на българските граждани. Защото и това, което правим, с извеждането временно във връзка с извънредната епидемична обстановка на препаратите от плазма от Механизма, гарантира правата на българските пациенти. И ние като народни представители, които имаме право на законодателна инициатива, които носим отговорност в момента за достъпа на българските граждани до медикаменти, за живота и здравето на българските граждани, смятаме, че това наистина е правилното решение. Надявам се опозицията тук да се отърси от своята опозиционност и да го подкрепи на второ четене, и да не спекулира с това.
Смятам, че отговорното поведение изисква ние да бъдем народни представители в интерес на българските граждани и да не политизираме всяка една тема, по-скоро да търсим добрите експертни решения и тези решения, които наистина дават стабилност на системата на здравеопазване и сигурност на българските граждани.
Реплика – госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Много благодаря, доктор Дариткова.
Не би трябвало да използвате термина, че ние се държим опозиционно, да се отърсим от опозиционност и така нататък.
Вие дължите отговори на министъра на финансите с отрицателно становище по Законопроекта, на Министерството на здравеопазването – с отрицателно становище по Законопроекта, на Сметната палата, на синдикатите.
За каква опозиционност говорите?! Ние изразяваме мнение, защото смятаме, че имаме аргументи за това. Така че Вие имате проблем между Вас самите, така че не приемаме този назидателен тон и забележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз мисля, че Вашият тон беше далеч по-назидателен и агресивен. Затова се помъчих спокойно да обясня, че въпреки отрицателните становища и мнения, аз смятам, че е обща идеята, че няма възражение върху това да има допълнителен контролен механизъм върху Методиката за прилагането на механизма съгласно Закона за здравното осигуряване и изпълнението му. И това решение не е проблем да се намери дори и в последните дни от живота на това Народно събрание, защото е в интерес на българските граждани.
Има ли други изказвания? (Реплика от народния представител Георги Михайлов извън микрофоните.)
Нямате право на думата, професор Михайлов, Вие вече я взехте. (Реплика от народния представител Георги Михайлов извън микрофоните.)
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Доста странни стават заседанията вече в последните седмици и месеци на Здравната комисия – на кое имаме право и на кое нямаме право. Никак не е красиво това.
Аз напълно подкрепям доктор Джафер в нейното мнение, че да се изкарват представителите на опозиционните партии в 44-ото Народно събрание, че не разбират – ние вече имаме достатъчно горчив опит, доктор Дариткова, с неща, които са прокарани от Вас като законопроекти, и след това почваме да ги поправяме. Да Ви припомням ли сега тук последните седмици как се преформатираха отново едни решения? А като говорим за достъпа на българските граждани, пак ли да Ви припомня Закона за лекарствените средства, когато с даващото мнозинство задължихте тежко болни български пациенти да си плащат медикаменти, които са, първо, много финасоемки и, второ, нямат в кратката си характеристика на продукта точно тази диагноза, с която пациентите се явяват, както се казва, на границата на пропастта, което се прави в цяла Европа, в целия Европейски съюз. Изобщо не е вярно и тогава Ви го казвахме – и на Вас и на госпожа Караянчева, така че този, аз не искам да – то няма смисъл вече, останали са 15 дни. Направете си Вашите изводи като човек, като колега оттук нататък. Разбира се, че е хубаво да има контрол, но не по този нескопосан начин, по който Вие ни го предлагате и за който Ви сезират професионално – да не ги повтарям пак институциите, включително и Вашето министерство. Повече да говорим и да си хвърляме обвинения един на друг – дайте да гласуваме, ако искате, и да се свърши този театър го наричам аз, но много некрасив театър. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Михайлов, аз изобщо не мога да приема тези тежки обвинения.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не са тежки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Защото в интерес на българските граждани и на тези пациенти, които няма да имат достъп до имуноглобулини, ние правим това предложение. Провела съм многократни срещи с представители на сдруженията на пациентите с вродени имунодефицити, провела съм разговори с експерти в областта, които са не по-малко добри специалисти от Вас – професор Мурджева, професор Наумова, които категорично подкрепят това наше законодателно предложение. Затова не бива да проявявате двоен стандарт – понякога да приемате, че интересите на българските граждани са преди всичко, а сега заради опозиционност да твърдите, че е нескопосано решението. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Затова моля наистина да пристъпим към гласуване, за да не чуваме повече гръмки фрази и обвинения от опозицията, която обединено, в единен фронт, действа в момента в Здравната комисия против интересите на групи от българките пациенти. (Шум и реплики извън микрофоните. Реплика от народния представител Георги Михайлов: „Еее! Стига вече, стига вече!“ Реплика от народния представител Нигяр Джафер.)
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-11, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 3 февруари 2021 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 7.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.

(Закрито в 15,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА




Стенограф:
Красимира Коева