Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по здравеопазването
Комисия по здравеопазването
17/02/2021
Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
ПРОТОКОЛ
№ 97
На 17 февруари 2021 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена: Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, гости! Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои от точка единствена:
1. Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към разглеждане на Законопроекта.
Аз ще го представя от името на вносителите.
Действащото законодателство в Република България не съдържа уредба на професионалната дейност на психолозите. В Народното събрание преди две години беше внесен подобен законопроект, само че там се предвиждаше създаване на камара на психолозите. За тези две години нямаше движение по Законопроекта и когато, след разговори с представители на Дружеството на психолозите в България се стигна отново до идеята, че е необходима подобна законодателна уредба, стана възможна настоящата законодателна инициатива. Не съществуват задължителни стандарти и гаранции за качественото изпълнение на психологическите дейности. Не е предвидена съсловна организация на психолозите в настоящия момент, нито специален ред за контролиране и санкциониране на нарушенията, извършени или допуснати при упражняването на професията.
Настоящият проект на закон има за цел да бъдат поставени нормативните основи на психологическа професия като регулирана професия, чието качествено и добросъвестно изпълнение е поставено под надзора на съсловна организация на психолозите. Законът има за цел да гарантира правата на лицата, обект на психологически дейности, компетентното изпълнение на психологически дейности и правата и задълженията на психолозите. Законът цели поставянето на нормативната основа на професионалната организация на психолозите, като урежда нейните функции и структура.
Психолозите трябва да носят отговорност за качеството и резултатите на упражняваната от тях професионална дейност, както и спазването на приетите от Дружеството стандарти и Етичен кодекс. Чрез утвърждаването на стандарти за изпълнението на психологически дейности се създава детайлна регламентация относно необходимата квалификация, оборудване и начин на изпълнение на дейностите по всяко професионално направление в психологията.
Законопроектът си поставя за задача да реши един от най-наболелите и най-важни в обществото и съсловието проблеми в качеството на психологическата дейност. Той поставя образователни и квалификационни изисквания, съобразени с естеството на упражняваната от специалиста психологическа дейност, като по този начин следва да се ограничат лицата, занимаващи се с така наречения коучинг, т. е. да обучават или въздействат на други лица с цел евентуално тяхно усъвършенстване, но без да притежават съответната професионална квалификация, придобита във висше училище.
Очаква се приемането на закона да доведе до редица благоприятни резултати за професионалните дейности на психолозите. На първо място, подробната уредба на професията чрез дефинирането на психологическите дейности и въвеждането на законови правила и стандарти за изпълнение ще допринесе за повишаване качеството на предоставяните услуги. Създаването на общ регистър на правоспособните психолози ще спомогне за постигането на публичност и прозрачност и ще улесни достъпа на трети лица до релевантна и значима информация относно квалификацията на психолозите. Нормативната регламентация на професионалната организация на психолозите и закрепването ѝ като съсловна организация ще повиши нейния престиж и ще допринесе за професионалното обединяване на психолозите, от една страна, и от друга страна, за цялостното развитие на професията съобразно утвърдените международни стандарти.
По Законопроекта за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Дружеството на психолозите в Република България, Секция „Психология на развитието” към Дружеството, Департамент „Психология” към института за изследване на населението и човека при БАН, СУ „Св. Климент Охридски” – „Философски факултет”, специалност „Психология“, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Катедра „Психология”, Бургаски свободен университет, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, „Найнти Найн” ООД, от професор Майяма Митевска, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Всички становища са положителни. В много от тях се подчертава необходимостта от уреждане на законово ниво на професионалната дейност на психолозите и техните права и задължения, членуването им в публичен регистър, както и гарантирането на получаване на качествени психологически услуги по утвърдени професионални стандарти, като по този начин потребителите ще бъдат защитени от непрофесионални действия и вредни психологически въздействия. Изказва се удовлетворение от това, че проектозаконът запазва и гарантира автономията в дейността на академичните психолози, като предоставя разписването на стандартите и регулацията на тази дейност на професионалистите в областта в съответствие със самоуправлението, предоставено от Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав.
Становището на Академията на МВР подкрепя Законопроекта като отправя препоръки. Становището на МВР подкрепя принципно необходимостта от такъв закон, като има бележки по проекта.
Сега давам думата на гостите за становища по Законопроекта.
Ще започнем с Министерството по здравеопазването предвид естеството на Комисията.
Доктор Бойко Пенков, имате думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването по принцип подкрепя Законопроекта и регламентирането дейността на психолозите и тяхната съсловна организация в България.
Имаме само няколко неща, които бих желал да споделя с Вас, за да могат да бъдат отразени.
Със законопроекта се цели регламентирането на дейността на психолозите и на тяхната съсловна организация, като по този начин се създават нормативни предпоставки професията „психолог” да бъде регулирана професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за признаване на професионалните квалификации. В тази връзка бих искал да Ви обърна внимание, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, който както ни е известно вече е приет на първо четене, в него страните се задължават да правят проверка на пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии, която трябва да установи изискването за извършване на оценка на пропорционалност, като целта е недопускане на въвеждане на прекомерни ограничения в достъпа до или упражняването на регулирана професия.
Втората бележка, която искаме да поднесем на Вашето внимание, е, че в самия законопроект се предвиждат условия и ред за признаване на образователни и научни степени по психология, придобити включително и в други държави. Трябва да се има предвид, че условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирана професия в Република България, са уредени в Закон за признаване на професионалните квалификации и според нас не следва да бъдат регламентирани със Закон, уреждащ устройство, организация и дейност на съсловна организация. Трябва да бъде прецизирано според нас и използването на понятията „правоспособни психолози”, „психологическа правоспособност”, тъй като – поне ние в действащата нормативна уредба не можахме да намерим ред, който да се придобива или признава правоспособност на самите психолози.
Това, което искам да попитам колегите от дружеството – вътре видях магистратури, бакалаври, доктори по психология, завършили съответните висши училища, не видях дали са привлечени колегите, които имат магистратура по медицина и призната специалност по клинична психология след това, след тази магистратура по медицина?
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата на МВР – старши комисар Даниела Николова, временно изпълняващ длъжността директор на Института по психология на МВР.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Нашето становище излиза от името на министъра на вътрешните работи, но ние в рамките на МВР сме Институтът по психология към МВР и Академията на МВР, които имаме отношение към психологията. И тъй като сме най-дългогодишната институция, занимаваща се регламентирано с тази дейност в България – тази година правим 50 години от новата история на България, имаме достатъчно практически опит със законови промени, уредби и изменения в рамките на МВР. Практиката ни е научила и ни е показала, че когато в законовата рамка има неизвестни и се допускат възможности за тълкувания и неточности, това затруднява прилагането на законопроекта или нормативния акт, а понякога дори не постига целта, а вреди.
В този смисъл ние принципно подкрепяме и смятаме, че е задължително и наложително да се приеме такъв закон, но апелираме към това да се доизчистят, в хода на дебатите да се доизчистят някои неща, които у нас възникнаха като коментари, като забележки.
Навсякъде в Закона се говори за психологична интервенция, никъде не се споменава терминът „психотерапия” и професията „психотерапевт”. Това според нас е далече от целта да се предостави качествена услуга и нормирана, защото, ако в Закона понятието го няма, какво правим?
Смятаме, че е необходим единен подход, на саморегулация, но е необходимо според нас в закона да бъде регламентиран по някакъв начин и да се обърне внимание на единен подход по формирането на секциите. Към момента една част се формират на база дейност, една част на база институция, друга част на база завършени академични курсове. Според нас трябва да има единно калибриране на това нещо. Същото се отнася и до стандартите. Те тепърва ще бъдат изготвени, но по същия начин трябва да имат – те са различни, няма начин да бъдат еднакви, защото психологията е във всяка сфера на живота и във всички направления и аспекти. Има психолози и психологични услуги, но трябва да има ясна рамка, която да дава общата структура.
От държавните институции общо взето ние – имам предвид Институтът по психология на МВР, сме тези, които сме участвали активно през цялото време в изготвянето още на предишния законопроект и до ден днешен. За съжаление, липсват колегите от другите държавни институции и смятаме, че е важно да се чуе и тяхното мнение – ДАР, ДАНС, Агенция „Митници”, Бюрото за защита на главния прокурор. Освен нас има също и пенитенциарни психолози.
Считаме също, че финансовата обосновка не е много точна и пълна, защото натоварването на психолога, практикуващ частна практика със задължителна застраховка – не е ясно какъв размер, задължителното вписване в регистъра и плащане на членски внос, както и предвиждането на евентуални санкции, глоби и т.н., ще оскъпи психологичната услуга. Това от своя страна ще я направи недостатъчно достъпна за всеки един гражданин, а нашата цел не е това. Смятаме, че трябва да се предвиди механизъм, по който всеки би имал достъп и това, което ни е хрумнало като идея, да речем, направление по здравна каса, психотерапевтично констативна дейност. Само предложение е, не казваме, че така трябва да бъде, просто, това ни е хрумнало. Но мислим, че трябва да има такъв механизъм, защото иначе отново част от хората остават без достъп. И заради това финансовите параметри според мен трябва малко по-задълбочено и по-всеобхватно да се анализират. Не е ясно как ще се – може би, колегите казват, че това е предмет на устава и на вътрешната регулация на Дружеството на психолозите, но принципно ако в Закона не е фиксирано – казваме, че ще налагат актове и се събират глоби, как се случва това нещо? Къде трябва да бъде регламентирано, защото в МВР знаем, и всички ние като граждани, че актовете за движение по пътищата с години не могат да се съберат, нали така? Тоест, когато го няма фиксирано изначално обозначено как да се случва, това ще създаде проблеми нататък. Според нас е редно, казваме, че има широк дебат, но от самите становища е видно, че дебатът не е толкова широк. Добре, съгласна съм, че основните държавни университети, които образоват психолозите – Софийският университет и Великотърновският, имаме и други, има само едно НПО, частният сектор не е представен, има много терапевтични общности и сдружения, занимаващи се именно с терапия и всякакъв вид интервенция точно по отношение на това, което се опитваме да регулираме, от такива сдружения или институции, организации, няма нито едно становище. Считаме, че е добре по някакъв начин да се изиска и те да бъдат въвлечени по същия начин в изработването на правилата, да се види и тяхната гледна точка – така е редно според нас, тоест да се разшири обхватът от хората и професионалистите, които имат отношение. В общи линии това са ни аргументите. Те тепърва ще се изработват, но в част от стандартите, които към момента са обявени и заявени, има доста голям дисбаланс в изискванията, в рестрикциите – това, което каза и доктор Пенков. Важно е според нас да има изначално и в Закона заложени някакви базисно калибриране на тези стандарти, за да няма след това преливане и недостатък на специалисти в дадена област. Давам пример с психиатрията в България. В момента в България има 400 психиатри, а детските се броят на пръстите на едната ръка. Искам да кажа, че когато рестрикциите са прекалено много, изискванията са прекалено много, хората се насочват, естествено, към специалности, където е по-лесно и по-доходоносно, най-просто казано. Така че това много внимателно трябва да се прецизира. Иначе в хода на приемането на Закона е да се приемат такива механизми. Това са нашите забележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Дружеството на психолозите в България ще бъде представено от професор Джонев – заповядайте, имате думата.
САВА ДЖОНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и госпожи народни представители, уважаеми юристи на парламента, уважаем господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Предходният закон, който беше отхвърлен…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, той не е разглеждан и е оттеглен.
САВА ДЖОНЕВ: Да, но така, казано метафорично, хората го отхвърлиха с несъгласие, че той не върши работа. Това ни накара да проучим, кои са причините за отхвърлянето.
Три бяха основните съпротивителни институции: Нов български университет, защото те се позоваха на Европейската харта за учените, Институтът по психология на МВР, защото те имат вътрешни свои ведомствени правила, и Българската асоциация по психотерапия.
Нов български университет, когато проверихме техните позовавания на Хартата, се оказа, че в нея има един анекс, който споменава, че тя не се прилага и се обръщат към националните асоциации, за да подпомогнат прилагането на Хартата за учените и за изследванията. Този разговор е проведен с НБУ, те се убедиха, че ние не заплашваме тяхната автономия.
Институтът по психология на МВР – те са представили едно доста обширно становище. Аз съм представил отговорите, но няма да Ви занимавам с това, искам да ги депозирам в парламента…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може накратко да ги коментирате, ако е възможно.
САВА ДЖОНЕВ: Пътьом, докато описвам нещата как се случи този закон, ще давам отговори на някои от техните въпроси.
В търсене на изход стигнахме до идеята, че специфичните дейности искат специфични стандарти. Не може МВР-институтът да се движи по същите стандартите, по които учебните заведения, консултантите психолози, всички детски психолози и психолози на развитието. Така че това беше причината, поради която ние създадохме отделните секции. Те са дефинирани в шест различни области. Ние така бяхме подготвили Закона, но юридическите съображения ни накараха да се откажем разписването на тези шест области, а да оставим само, че ще има секционна структура. Все пак нека да ги кажа, защото те ще влязат в Устава.
Обща психология, в която влизат всички завършени психолози – бакалаври, магистри или доктори по психология. Това означава, че всеки със завършването си, получава правата, които Законът за висшето образование предвижда за дипломираните психолози.
По-нататък другите психологически секции са профилирани: Психология на развитието, Детска психология – преди всичко училищна, Клинична психология, Криминална и Юридическа психология, Социална и политическа, и Етно-психология, Трудова и организационна психология. Между другото, тези психологични секции, четири от тях, са признати в Европейската федерация на психолозите, тоест работи се в тези направления. Ние сме доволни от това, че постигаме едно съзвучие. При това, нашият закон не е направен по подражание, той не репликира европейски и световни закони за психолозите. Той отговаря на потребностите на България, на реалността, на това какви психологически направления се развиват и допускат като отделни дисциплини да бъдат обединени от едни и същи стандарти. Криминална и Юридическа психология в Института на МВР в пенитенциарните заведения, затворите, и в Академията на МВР могат да бъдат генератори на общи критерии, на общи изисквания. Това ни накара да обединим Клинична психология и в другите секции.
Подчертавам, че Законът е за психолозите, за професионалната дейност на психолозите. Психотерапевтите не участват в този закон.
Разговорите, за които споменах в началото, ни доведоха до това, че ние разбрахме, че това отхвърляне на психологията в професия „Психотерапевт” е общо за Асоциацията. Не психолог, може да си педагог, социални дисциплини, социолог, политолог, щом имаш такава квалификация влизаш за обучение в психотерапевтична школа. Това са техните изисквания, да. Затова нека да подчертая, че всякакви възражения за психотерапия са извън темата.
Моля, в Института на МВР това да бъде подчертано на хората – аз даже мисля, че ще дойда там, за да разказвам подробно за тези неща, но психотерапията не влиза в този закон. И всички опасения, че авторитети, психотерапевти ще останат без работа и ще им бъде забранено да работят, са неверни. (Шум и реплики.)
Да бъдат извън работа, да криминализираме тяхната трудова дейност. Това не трябва. И нямаме никаква идея да се бъркаме там.
Проектът на закон е приет от Общото събрание на психолозите през февруари миналата година. Оттогава ние експериментираме с този закон, даже не бих го нарекъл „експериментираме”, ние просто работим по него. Секциите са създадени, председателите са създадени, активите са създадени, отделни стандарти не са готви, но има още да се работи по тях. Регистърът, който датира от 2007 г., също работи. Какво още мога да добавя.
Кандидатстваме за юръпси сертифициране. Там също искат и ни питат до каква степен е регламентирана професията в България, за да създадем комисия, която да предписва този сертификат, който дава мобилност на всички български психолози в цяла Европа. Ето това е значението на този закон и това е приносът, който той ще има към професията.
Един въпрос, който не ми е зададен, обаче е много важно да му се отговори. Той е: за какво са ни тези комисии, какво ще работят те, какво ще вършат? Аз ще дам няколко отговора на този въпрос. Комисиите в секции и техните председатели на първо място – и с това ще свърша, знам, че сте уморени, аз съм психолог и мога да различавам състоянията на хората, така че извинете ме, съвсем скоро ще свърша, изработват стандарти. Ще подготвят нормативната база за качественото изпълнение на психологическата дейност за всички отделни направления на психологията. Второ, ще супервизират професионалната дейност на психолозите да се изпълнява по приетите стандарти.
На трето място, регистрират профила и равнището на компетентност на всеки един член и дават обществено достояние в регистъра на тези характеристики – неговото образование, неговата специализация, неговите постижения, ако има отличия – и тях, ако има наказания – нека и те да се знаят, обществото трябва да бъде информирано за всяко нещо, което доверява на психолога. Адресират тези си оценки към Управителния съвет и регистъра и ги правят публични. Организират продължаващото обучение, стажове, популяризиране на психологията, упражняване в секциите. Много студенти напоследък питат как да вляза в секция именно в юридическа психология? Имам от Нов български университет няколко запитвания. Да им отворим пътя, да им дадем указания какво там ще получат, какво там ще научат. Те очевидно вече са си направили своя избор, но това нещо ще бъде работа на секцията. Да се обърнат към секцията, която да им каже какво трябва да си доучат, какво трябва да си подготвят, за да могат, когато завършат, да не отидат направо в общата психология, където всеки психолог ще влиза, а да се насочат по-нагоре. Това е едно признание, това е част от човешката идентичност, а ние с тази идентичност работим. Те да вярват в онова, което правят и то да стане тяхна същност.
Разширяват квалификацията на своите членове при вписване в повече от една секция. Вие може да сте в криминална, юридическа, но може да сте и в клинична, защото там имате капацитет, защото там имате образование, можете да сте в организационна и в социална. Всичкото това нещо е едно богатство, което прави капитала на човека и този капитал е изнесен в регистъра и всеки може да го види и да се довери – дали ще предпочете някого, който е в обща психология, за да му помогне да се развива и така нататък, или ще предпочете някого, който вече е доказан и може да върши работа.
Профилиран научен живот, тоест в секция „Клинична психология“ ще правят конференции, конгреси и така нататък, в другите – друго. Тази година, която мина, имахме едно отлично постижение, което доказва ефективността на секциите. Секциите проведоха шест потока на конгреса и 175 доклада се появиха на този конгрес. Там, където Европейската федерация, Пражкият конгрес, в Южноафриканската република пак имаше конгрес, се отказаха и ги отложиха за следващата година, ние успяхме и то благодарение...
ПРЕДС. ДАРИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да се ориентирате към приключване, понеже има леко напрежение сред колегите вляво.
САВА ДЖОНЕВ: Приключвам, да.
Относно санкциите. Санкциите са копирани от Закона за здравето. Така че всякакви такива обвинения мисля, че ще отпаднат, защото имаме един отличен пример на една гилдия, която работи отлично по тези въпроси.
Това бях предвидил. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да завърша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Някой друг от гостите иска ли да изкаже мнение?
Давам думата на народните представители. Само Ви моля да изключите микрофона.
Заповядайте, професор Михайлов:
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, аз ще се постарая като лекар, не като психолог, действително да не отегчавам Комисията. Но тук пак сме свидетели на нещо, което става вече като че ли някакъв повтарящ се прецедент. Пред мен са мненията на Министерството на вътрешните работи, които бяха много добре представени от госпожата, която е тук, която ръководи Института по психология към Министерството на вътрешните работи, а също така пред мен е и мнението на Академията на Министерството на вътрешните работи. Аз внимателно прочетох и чух аргументираните съображения на доктор Пенков като заместник-министър и представител на Министерството на здравеопазването. Пред мен е и мнението на Българската асоциация по психотерапия, то е дискутирано още преди три години, когато този законопроект не е бил разглеждан, както Вие сполучливо казахте. И сега внезапно научавам, че едно дружество, не знам как да се изразя, е приело този закон – така каза неговият председател – и работи вече по него, и по този начин се създава едно тотално противоречие. Не искам да влизам в подробности. Колегите от МВР безкрайно точно са изразили своето становище и те призовават, че дебатите по този законопроект трябва да бъдат действително широки. Аз пак ще повторя думите, които много ме впечатлиха и те са абсолютно правилни – и че този законопроект не е подготвен за внасяне – по начина, по който ни се предлага. И не мога да разбера сега, това е една много деликатна тема, много деликатна, тук не искам да Ви цитирам нещо, което е мнение на Европейската асоциация, която казва, че тези различни форми на помощ, те се припокриват една с друга, имат контакти. Това са неща, които много внимателно в професионалната общност трябва да се изчистят. Трябва да се стигне до законодателя с едно много балансирано решение, а не да се предлага нещо, което не е довършено, просто за да се отговори на нуждата от законопроекти в областта на здравеопазването.
Ние няма да подкрепим този законопроект в никакъв случай, ще се въздържим, въпреки че моето лично мнение е, че той просто трябва да бъде върнат. Това е истината за мен като лекар, като човек, който се занимава по силата на своята специалност и с психологията на своите пациенти. Това са много професионални неща, не бива така прибързано. И освен това ние имаме информация, че много професионални общности в момента реализират подписки, които ще бъдат предоставени на Вас, които регламентирано искат този законопроект да бъде спрян. Това е тяхното мнение. Те са няколко професионални общности, които в момента са го чели, разбира се, интересували са се от него, но нека за пореден път да не се втурваме в една законодателна дейност, която не е изчистена. И тук имаме представители на две отговорни министерства, които съвсем точно, разумно и добронамерено ни предлагат внимателно да обмислим, да се стигне до едно широко професионално обсъждане, да не се повтарям отново, и завършвам с това нещо, и чак тогава този законопроект да влезе в Комисия и евентуално да бъде предложен в зала. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз прочетох внимателно всички постъпили становища. Малко съм раздвоена, защото искам да поставя няколко въпроса, на които бих желала да получим еднозначен отговор, за да изградим нашето отношение и решение как да бъде гласуван този законопроект.
Представен е законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите. Ние имаме вече в законодателния мир няколко закона за съсловните организации. Имам въпрос – този законопроект ще следва ли логиката на другите съсловни организации – на Лекарския съюз, на Зъболекарския съюз, на Фармацевтичния съюз? И ако има някаква различна идея, каква е тя? Или ще припокрива онази матрица, по която са изградени другите закони за съсловните организации? Защото тук става въпрос и се предлагат секции, които ще бъдат по различен начин формирани, ще изработват стандарти – нещо очевидно, което възлагаме с другите закони за съсловните организации. Само че по логиката на Закона за Лекарския съюз например, все едно да правим закони, които касаят специалност „хирургия“, специалност „вътрешни болести“, „ендокринология“ и така нататък.
Каква ще бъде образователната степен, която ще се изисква, за да имат членство тези хора в тази съсловна организация? Защото изрично трябва да се посочи, както е записано в едно от становищата, че дипломите за магистър, за различни направления на приложната психология, получени след едногодишно обучение в даден университет, не могат да легитимират професионална правоспособност без наличие на бакалавърска степен по психология. Различните магистърски програми на практика дават специализация в определена приложна област на психологията.
Въобще има много въпроси, на които бихме искали да получим еднозначен отговор.
Още повече че би трябвало да има изискване базовото висше образование, дали ще има такова изискване – да бъде психология, или може да има базово висше образование въобще по друга специалност и след това магистърска програма, която е завършена?
Изразявам отново мнението си, което съм изразявала и при разглеждане на други законопроекти, че е редно важни законопроекти да бъдат внасяни от Министерския съвет и той да стои с цялата си отговорност зад тези законопроекти. С цялото ми уважение към председателя на нашата комисия, мисля, че просто когато народни представители... всички сме наясно, че когато народни представители внасят законопроекти, те избягват онази процедура по обществено обсъждане, и това, че законопроект, който е внасян от Министерския съвет, изисква обществено обсъждане – един срок, в който всички заинтересовани лица дават своите становища.
Наясно сме, че това е по-късата писта, наясно сме, че искате да използвате последните дни от това Народно събрание, но мисля, че има теми, които трябва да бъдат изчистени и ние очакваме отговор на нашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги?
Бихте искали да направите коментар? Да.
СОНЯ КАРАБЕЛЬОВА: Благодаря Ви.
Професор Соня Карабельова, Философски факултет, специалност „Психология“ на Софийския университет.
Сега искам да кажа, ще тръгна от там, че няма широко обсъждане. И в този смисъл ще се опитам да докажа, че преди да се опитаме да внесем идеите си за такъв законопроект за съсловната организация, от две години, както каза професор Джонев, Законопроектът се обсъжда много сериозно, тъй като миналия път, когато беше внесен преди две години Законопроектът, много сериозно възразихме именно представителите на академичните общности, начело със специалност „Психология“ на Софийския университет, Института за изследване на населението и човека към БАН и останалите университети в България.
Този закон две години се дискутира именно в академичните общности, а конкретно професор Джонев неколкократно ходи на разговори в Института по психология на МВР, които допреди четири – пет години наистина бяха една сериозна също академична институция. В момента в този институт няма нито един доктор по психология, или поне са един – двама. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Но колегите, които поставиха въпроса за образователните степени, това, което е записано в момента в предложението за законопроект е следното: „Бакалавър, магистър или доктор“. И това е световната практика, защото с бакалавърска степен по квалификационни характеристики, които са одобрени, разбира се, от съответната институция, която акредитира образователните програми в България, това е Националната агенция за оценка и акредитация, според квалификационните характеристики повечето бакалавърски програми не дават възможността за диагностика. Правото за диагностика, за психодиагностика, се предоставя от магистърските програми. Но според съответните разпоредби и в останалите европейски държави, и по света, в магистърска степен могат да се обучават и студенти, които не са завършили бакалавърски програми по психология, като, разбира се, за тях обучението е много по-дълго и дава допълнително базисно обучение за специалистите, които не са завършили бакалавърски програми. Те също вече получават диплома, правоспособност и пише: „Магистър по психология със съответната квалификация“. Това се отнася и за съответно хората, които са завършили докторска степен, получават „Доктор по психология“ и тяхното обучение също е достатъчно дълго време – три години е редовната докторантура, задочната е четири години.
В този смисъл искам да уверя, че повечето от магистърските програми в България, тъй като в качеството си на специалист съм участвала и в акредитирането на програмите почти във всички останали университети в България, освен към Националната агенция по оценка и акредитация, съм експерт, повечето програми в това отношение са на достатъчно високо качество – магистърските, и дават наистина достатъчно задълбочено образование. Така че тук поставяме под съмнение квалификацията, която университетите дават в България.
Другото, което исках да кажа, е свързано с бележката на Министерството на здравеопазването, че естествено хора, които имат специализация „Клинична психология“, разбира се, ако те желаят, могат да станат членове на дружеството. Смятаме, че този законопроект създава една рамка и възможност оттук нататък да започнем наистина, да поставим на достатъчно здрави основи висококачествената дейност, психологическата дейност в България, а не просто всеки под път и над път да си отваря кабинети и да предоставя услуги.
Още нещо, което искам да кажа, то е свързано отново с това, че наистина този закон, за да достигне до Вашата комисия, две години е комуникиран с общността. Разбира се, че не всичко в него е на достатъчно високо ниво и така, както трябва да бъде според правните уредби. Ние ще се съобразим с Вашите препоръки, но смятаме, че точно в този момент, моментът е много важен, тъй като ще има много сериозен дългосрочен негативен ефект на обективната ситуация, в която живеем, а ние се нуждаем наистина от висококвалифицирани специалисти, които оттук нататък да подпомагат за превенция и подобряване на психичното здраве на българите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Професор Христова, накратко моля Ви, че има желаещи народни представители да се изказват.
АНТОАНЕТА РУСИНОВА-ХРИСТОВА: Само няколко изречения.
Искам да подчертая няколко неща. Искам да благодаря за бележките, които са дадени и от Института по психология на МВР, и от страна на Министерството на здравеопазването, защото ето как дяволът чете евангелието, аз чета тези бележки като това как да поправим нещата, а не как да спрем закона в момента.
Приемам почти всичките бележки и то от тази гледна точка, че виждам определено неразбиране и страхове. Но независимо от тези страхове, искам да Ви споделя, че толкова години съм в тази област, има тежки грешки по отношение на практикуването на специалността и по някакъв начин трябва да се чувстваме отговорни за това каква услуга стига до хората. Тази отговорност трудно можеше да бъде реализирана, защото досега гилдията не беше единна, гилдията беше изключително разбита. Гилдията в момента е единна. И ще Ви кажа защо. Слушайте ме, недейте казва „не“.
Казвам, че е единна, защото този закон не е за психотерапевтите. Тук няколко пъти казвате, че психотерапевтите не са се изказали. Те не са се изказали, защото не могат и не трябва да имат отношение към нещо, което просто не ги засяга, то тях не ги регулира. Тях ще ги регулира закон, който готви в момента Българската асоциация по психотерапия, защото те имат много сложни взаимоотношения, тъй като всяко направление в психотерапията има специфичен начин на квалификация и те не могат да се разберат как да се обединят около тезата за това как да защитят работата и качеството на услугите си поради своите големи различия.
Това, което нас ни обединява, и затова казвам, че това е абсолютно закон, обединяващ гилдията, е, че ние говорим за психолозите само, само за психолозите – тези психолози, които се занимават с практика, но и тези психолози, които се занимават с академична работа. Тези, които се занимават с Академията, са психологически изследвания, в университетите с преподаване на психология. А тези, които просто отварят консултантска агенция, но са завършили психология, и би трябвало по някакъв начин да ги защитим и да видим по кой начин са получили своята квалификация, така щото тази квалификация да е достатъчна за качеството на обслужване на хората.
В този смисъл всички университети в момента са подкрепили, независимо колко подкрепящи писма са пристигнали, имам информация, че всички университети в България в момента подкрепят Законопроекта.
За мен това е много добър прозорец, в който това единение на психолозите, не на психотерапевтите, а на психолозите, ни дава възможност да се регулираме с цел качество и с цел да отговорим на EuroPsy. EuroPsy е най-високата квалификация за психолозите. Това е европейската организация, която ни дава критериите за това да бъдем добре образовани и обучени.
EuroPsy пък гарантира, вижте връзката – директно, университетите да се задължат в един определен момент да отговорят с програмите си на изискванията на EuroPsy, за да може те да получават сертификат от Европейската асоциация. Това автоматично вдига качеството на програмите в университетите. И ако до този момент в университетите имахме съпротива от страна на програмите да се развиват, сега чрез този закон университетите ще бъдат мотивирани да се развиват в задълбочаване и разширяване на програмите си.
Така че от всяка гледна точка тази рамка ни е необходима. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре. Абсолютно съм отворена за всички бележки и смятам, че те са изключително полезни, пак повтарям, и от двете страни, които изказаха становища. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доцент Йорданов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти, гости! Аз считам, че днешният форум няма експертиза по темата, която се дискутира, по простата причина, че това е Комисия по здравеопазването, а доколкото виждам, проблемите, които се дискутират, са извън сферата на здравеопазването.
Вие казахте, че нас тук ни интересува какви са правата и възможностите за работа на клиничните психолози – тези, които са с базово образование „магистър по медицина“. Вие казахте, че те по избор могат да членуват във Вашата организация, нова. Аз мисля, че те не могат, защото те предварително трябва да членуват в Българския лекарски съюз, те вече имат съсловна организация и не могат да членуват в друга съсловна организация. Ние по никакъв начин не бихме искали техните права за работа да бъдат накърнени, независимо по какъвто и да е друг начин, даже и по този груб начин, по който Вие се опитвате да криминализирате работата на около половината от съсловието, което в момента изпълнява тези дейности.
На второ място, позволете ни като хора, които членуват в организации с над 100-годишен опит, това са съсловните организации в сферата на здравеопазването, да Ви кажа, че Вие се нагърбвате с много тежка задача, за която мисля, че не сте готови. Какво имам предвид? Съсловната организация поема функциите на синдикална организация, тоест тези, които в здравеопазването членуваме в Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и така нататък, не членуват в синдикална организация. Готови ли сте Вие да поемете синдикалната защита, под формата на съсловна организация, на тези свои членове и да отговорите на техните изисквания, потребности и нужди?
Аз съм напълно съгласен с мнението на колегите от МВР, които са вътре в проблема, защото лично за мен, пак казвам, аз нямам експертиза, но дейностите се преплитат и не може един закон да ограничи някой да работи това, което е работил 10 или 20 години. Ние отнемаме правото на работа предполагам, че на около стотина – двеста човека, което е доста много за размерите на България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Джонев, искате да отговорите? Да. Само на микрофона, ако обичате, и моля Ви, кратко.
САВА ДЖОНЕВ: Съвсем кратко, с по едно изречение.
Работата по този закон вече, както казахте Вие, като че ли излиза извън правата на дружеството. Не, не е така. В Устава, в сега действащия Устав, са дефинирани секции. Просто тези секции бяха мъртви. Те не работеха. Сега те заработиха. Това е моят отговор към Вас.
Дали се припокриват със Закона за другите съсловни организации? Не се припокриват. Този закон има друга философия на стандартите. Той е новаторски. В този смисъл ще има много последователи, които ще ползват този модел.
Третото изказване – не може да се членува в две съсловни организации. Защо не може питам аз? Защо да не може да се членува в две сходни организации? Ние допускаме в Закона в три, в четири, в пет секции, това е капитал, социален капитал. И синдикалната защита дали я поемаме? По този въпрос не сме мислили, но в Закона е отбелязано: „За застраховката“. Ние спокойно ще се заемем и с тази задача, когато му дойде времето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Само реплика, ако позволите.
Тук не говорим за спиране, говорим за прецизиране и наистина доработване, и неприбързване, говоря за мнението на Института на МВР, и за достатъчно всеобхватност на всички професии, психологически, които съществуват. И, пак казвам, широк обществен дебат в тази посока.
Да, ние сме разговаряли, аз преди малко пропуснах този аргумент, много пъти сме разговаряли, писали сме и писмени становища до Дружеството на психолозите, но това всичко е ставало в такъв непроцедурен, а колегиален и взаимно подкрепящ модел. Тоест би следвало един нормативен акт да мине през една стандартизирана процедура, както е редно, с всички предложения – това прието, това неприето, защо неприето, с аргументи и така нататък, за да стане качествен и реално приложим в практиката закон. Защото добрите намерения не са достатъчни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Уважаеми колеги аз ще се опитам да обобщя и да обясня мотива ни да внесем този законопроект.
Както виждате, дейността на психолозите се оказва интердисциплинарна и в рамките на две години след като беше внесен предишният законопроект, който не срещна подкрепа, нито едно министерство не се зае да предложи подобна регламентация. Виждам, че всички сме обединени около становището, че има необходимост от регулиране на дейността на психолозите в интерес на потребителите, защото това е и целта на всички нас да гарантираме правата на потребителите на психологически услуги. Затова и ние, след диалог с Дружеството на психолозите, се ангажирахме с внасянето на този законопроект. И още веднъж ще припомня, че по Конституция правата на Министерския съвет и на народните представители са абсолютно идентични по отношение на законодателната инициатива. Да, и ние ще се съобразим с всички бележки и в никакъв случай няма да прибързваме, защото би следвало Законопроектът да намери решение на всички поставени проблеми. Но пак ще припомня, че на първо четене се приема философията на Законопроекта, а доколкото разбрах, тя е подкрепена от всички и общественият дебат трябва да започне именно тук – в най-висшия орган на Републиката – в Народното събрание. И затова смятам, че е полезна инициативата на народните представители, които са внесли този законопроект, и очаквам разумните народни представители да го подкрепят.
Има ли други изказвания? Не виждам други изказвания.
Сега пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2012 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът от Комисията е приет на първо гласуване.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Маргарита Крачунова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
ПРОТОКОЛ
№ 97
На 17 февруари 2021 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Точка единствена: Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Даниела Дариткова.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, гости! Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването и предлагам то да се състои от точка единствена:
1. Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Атанасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2021 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Пристъпваме към разглеждане на Законопроекта.
Аз ще го представя от името на вносителите.
Действащото законодателство в Република България не съдържа уредба на професионалната дейност на психолозите. В Народното събрание преди две години беше внесен подобен законопроект, само че там се предвиждаше създаване на камара на психолозите. За тези две години нямаше движение по Законопроекта и когато, след разговори с представители на Дружеството на психолозите в България се стигна отново до идеята, че е необходима подобна законодателна уредба, стана възможна настоящата законодателна инициатива. Не съществуват задължителни стандарти и гаранции за качественото изпълнение на психологическите дейности. Не е предвидена съсловна организация на психолозите в настоящия момент, нито специален ред за контролиране и санкциониране на нарушенията, извършени или допуснати при упражняването на професията.
Настоящият проект на закон има за цел да бъдат поставени нормативните основи на психологическа професия като регулирана професия, чието качествено и добросъвестно изпълнение е поставено под надзора на съсловна организация на психолозите. Законът има за цел да гарантира правата на лицата, обект на психологически дейности, компетентното изпълнение на психологически дейности и правата и задълженията на психолозите. Законът цели поставянето на нормативната основа на професионалната организация на психолозите, като урежда нейните функции и структура.
Психолозите трябва да носят отговорност за качеството и резултатите на упражняваната от тях професионална дейност, както и спазването на приетите от Дружеството стандарти и Етичен кодекс. Чрез утвърждаването на стандарти за изпълнението на психологически дейности се създава детайлна регламентация относно необходимата квалификация, оборудване и начин на изпълнение на дейностите по всяко професионално направление в психологията.
Законопроектът си поставя за задача да реши един от най-наболелите и най-важни в обществото и съсловието проблеми в качеството на психологическата дейност. Той поставя образователни и квалификационни изисквания, съобразени с естеството на упражняваната от специалиста психологическа дейност, като по този начин следва да се ограничат лицата, занимаващи се с така наречения коучинг, т. е. да обучават или въздействат на други лица с цел евентуално тяхно усъвършенстване, но без да притежават съответната професионална квалификация, придобита във висше училище.
Очаква се приемането на закона да доведе до редица благоприятни резултати за професионалните дейности на психолозите. На първо място, подробната уредба на професията чрез дефинирането на психологическите дейности и въвеждането на законови правила и стандарти за изпълнение ще допринесе за повишаване качеството на предоставяните услуги. Създаването на общ регистър на правоспособните психолози ще спомогне за постигането на публичност и прозрачност и ще улесни достъпа на трети лица до релевантна и значима информация относно квалификацията на психолозите. Нормативната регламентация на професионалната организация на психолозите и закрепването ѝ като съсловна организация ще повиши нейния престиж и ще допринесе за професионалното обединяване на психолозите, от една страна, и от друга страна, за цялостното развитие на професията съобразно утвърдените международни стандарти.
По Законопроекта за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Дружеството на психолозите в Република България, Секция „Психология на развитието” към Дружеството, Департамент „Психология” към института за изследване на населението и човека при БАН, СУ „Св. Климент Охридски” – „Философски факултет”, специалност „Психология“, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Катедра „Психология”, Бургаски свободен университет, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, „Найнти Найн” ООД, от професор Майяма Митевска, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Всички становища са положителни. В много от тях се подчертава необходимостта от уреждане на законово ниво на професионалната дейност на психолозите и техните права и задължения, членуването им в публичен регистър, както и гарантирането на получаване на качествени психологически услуги по утвърдени професионални стандарти, като по този начин потребителите ще бъдат защитени от непрофесионални действия и вредни психологически въздействия. Изказва се удовлетворение от това, че проектозаконът запазва и гарантира автономията в дейността на академичните психолози, като предоставя разписването на стандартите и регулацията на тази дейност на професионалистите в областта в съответствие със самоуправлението, предоставено от Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав.
Становището на Академията на МВР подкрепя Законопроекта като отправя препоръки. Становището на МВР подкрепя принципно необходимостта от такъв закон, като има бележки по проекта.
Сега давам думата на гостите за становища по Законопроекта.
Ще започнем с Министерството по здравеопазването предвид естеството на Комисията.
Доктор Бойко Пенков, имате думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването по принцип подкрепя Законопроекта и регламентирането дейността на психолозите и тяхната съсловна организация в България.
Имаме само няколко неща, които бих желал да споделя с Вас, за да могат да бъдат отразени.
Със законопроекта се цели регламентирането на дейността на психолозите и на тяхната съсловна организация, като по този начин се създават нормативни предпоставки професията „психолог” да бъде регулирана професия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за признаване на професионалните квалификации. В тази връзка бих искал да Ви обърна внимание, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации, който както ни е известно вече е приет на първо четене, в него страните се задължават да правят проверка на пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии, която трябва да установи изискването за извършване на оценка на пропорционалност, като целта е недопускане на въвеждане на прекомерни ограничения в достъпа до или упражняването на регулирана професия.
Втората бележка, която искаме да поднесем на Вашето внимание, е, че в самия законопроект се предвиждат условия и ред за признаване на образователни и научни степени по психология, придобити включително и в други държави. Трябва да се има предвид, че условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирана професия в Република България, са уредени в Закон за признаване на професионалните квалификации и според нас не следва да бъдат регламентирани със Закон, уреждащ устройство, организация и дейност на съсловна организация. Трябва да бъде прецизирано според нас и използването на понятията „правоспособни психолози”, „психологическа правоспособност”, тъй като – поне ние в действащата нормативна уредба не можахме да намерим ред, който да се придобива или признава правоспособност на самите психолози.
Това, което искам да попитам колегите от дружеството – вътре видях магистратури, бакалаври, доктори по психология, завършили съответните висши училища, не видях дали са привлечени колегите, които имат магистратура по медицина и призната специалност по клинична психология след това, след тази магистратура по медицина?
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата на МВР – старши комисар Даниела Николова, временно изпълняващ длъжността директор на Института по психология на МВР.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Нашето становище излиза от името на министъра на вътрешните работи, но ние в рамките на МВР сме Институтът по психология към МВР и Академията на МВР, които имаме отношение към психологията. И тъй като сме най-дългогодишната институция, занимаваща се регламентирано с тази дейност в България – тази година правим 50 години от новата история на България, имаме достатъчно практически опит със законови промени, уредби и изменения в рамките на МВР. Практиката ни е научила и ни е показала, че когато в законовата рамка има неизвестни и се допускат възможности за тълкувания и неточности, това затруднява прилагането на законопроекта или нормативния акт, а понякога дори не постига целта, а вреди.
В този смисъл ние принципно подкрепяме и смятаме, че е задължително и наложително да се приеме такъв закон, но апелираме към това да се доизчистят, в хода на дебатите да се доизчистят някои неща, които у нас възникнаха като коментари, като забележки.
Навсякъде в Закона се говори за психологична интервенция, никъде не се споменава терминът „психотерапия” и професията „психотерапевт”. Това според нас е далече от целта да се предостави качествена услуга и нормирана, защото, ако в Закона понятието го няма, какво правим?
Смятаме, че е необходим единен подход, на саморегулация, но е необходимо според нас в закона да бъде регламентиран по някакъв начин и да се обърне внимание на единен подход по формирането на секциите. Към момента една част се формират на база дейност, една част на база институция, друга част на база завършени академични курсове. Според нас трябва да има единно калибриране на това нещо. Същото се отнася и до стандартите. Те тепърва ще бъдат изготвени, но по същия начин трябва да имат – те са различни, няма начин да бъдат еднакви, защото психологията е във всяка сфера на живота и във всички направления и аспекти. Има психолози и психологични услуги, но трябва да има ясна рамка, която да дава общата структура.
От държавните институции общо взето ние – имам предвид Институтът по психология на МВР, сме тези, които сме участвали активно през цялото време в изготвянето още на предишния законопроект и до ден днешен. За съжаление, липсват колегите от другите държавни институции и смятаме, че е важно да се чуе и тяхното мнение – ДАР, ДАНС, Агенция „Митници”, Бюрото за защита на главния прокурор. Освен нас има също и пенитенциарни психолози.
Считаме също, че финансовата обосновка не е много точна и пълна, защото натоварването на психолога, практикуващ частна практика със задължителна застраховка – не е ясно какъв размер, задължителното вписване в регистъра и плащане на членски внос, както и предвиждането на евентуални санкции, глоби и т.н., ще оскъпи психологичната услуга. Това от своя страна ще я направи недостатъчно достъпна за всеки един гражданин, а нашата цел не е това. Смятаме, че трябва да се предвиди механизъм, по който всеки би имал достъп и това, което ни е хрумнало като идея, да речем, направление по здравна каса, психотерапевтично констативна дейност. Само предложение е, не казваме, че така трябва да бъде, просто, това ни е хрумнало. Но мислим, че трябва да има такъв механизъм, защото иначе отново част от хората остават без достъп. И заради това финансовите параметри според мен трябва малко по-задълбочено и по-всеобхватно да се анализират. Не е ясно как ще се – може би, колегите казват, че това е предмет на устава и на вътрешната регулация на Дружеството на психолозите, но принципно ако в Закона не е фиксирано – казваме, че ще налагат актове и се събират глоби, как се случва това нещо? Къде трябва да бъде регламентирано, защото в МВР знаем, и всички ние като граждани, че актовете за движение по пътищата с години не могат да се съберат, нали така? Тоест, когато го няма фиксирано изначално обозначено как да се случва, това ще създаде проблеми нататък. Според нас е редно, казваме, че има широк дебат, но от самите становища е видно, че дебатът не е толкова широк. Добре, съгласна съм, че основните държавни университети, които образоват психолозите – Софийският университет и Великотърновският, имаме и други, има само едно НПО, частният сектор не е представен, има много терапевтични общности и сдружения, занимаващи се именно с терапия и всякакъв вид интервенция точно по отношение на това, което се опитваме да регулираме, от такива сдружения или институции, организации, няма нито едно становище. Считаме, че е добре по някакъв начин да се изиска и те да бъдат въвлечени по същия начин в изработването на правилата, да се види и тяхната гледна точка – така е редно според нас, тоест да се разшири обхватът от хората и професионалистите, които имат отношение. В общи линии това са ни аргументите. Те тепърва ще се изработват, но в част от стандартите, които към момента са обявени и заявени, има доста голям дисбаланс в изискванията, в рестрикциите – това, което каза и доктор Пенков. Важно е според нас да има изначално и в Закона заложени някакви базисно калибриране на тези стандарти, за да няма след това преливане и недостатък на специалисти в дадена област. Давам пример с психиатрията в България. В момента в България има 400 психиатри, а детските се броят на пръстите на едната ръка. Искам да кажа, че когато рестрикциите са прекалено много, изискванията са прекалено много, хората се насочват, естествено, към специалности, където е по-лесно и по-доходоносно, най-просто казано. Така че това много внимателно трябва да се прецизира. Иначе в хода на приемането на Закона е да се приемат такива механизми. Това са нашите забележки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Дружеството на психолозите в България ще бъде представено от професор Джонев – заповядайте, имате думата.
САВА ДЖОНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и госпожи народни представители, уважаеми юристи на парламента, уважаем господин заместник-министър, уважаеми колеги и гости! Предходният закон, който беше отхвърлен…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Не, той не е разглеждан и е оттеглен.
САВА ДЖОНЕВ: Да, но така, казано метафорично, хората го отхвърлиха с несъгласие, че той не върши работа. Това ни накара да проучим, кои са причините за отхвърлянето.
Три бяха основните съпротивителни институции: Нов български университет, защото те се позоваха на Европейската харта за учените, Институтът по психология на МВР, защото те имат вътрешни свои ведомствени правила, и Българската асоциация по психотерапия.
Нов български университет, когато проверихме техните позовавания на Хартата, се оказа, че в нея има един анекс, който споменава, че тя не се прилага и се обръщат към националните асоциации, за да подпомогнат прилагането на Хартата за учените и за изследванията. Този разговор е проведен с НБУ, те се убедиха, че ние не заплашваме тяхната автономия.
Институтът по психология на МВР – те са представили едно доста обширно становище. Аз съм представил отговорите, но няма да Ви занимавам с това, искам да ги депозирам в парламента…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може накратко да ги коментирате, ако е възможно.
САВА ДЖОНЕВ: Пътьом, докато описвам нещата как се случи този закон, ще давам отговори на някои от техните въпроси.
В търсене на изход стигнахме до идеята, че специфичните дейности искат специфични стандарти. Не може МВР-институтът да се движи по същите стандартите, по които учебните заведения, консултантите психолози, всички детски психолози и психолози на развитието. Така че това беше причината, поради която ние създадохме отделните секции. Те са дефинирани в шест различни области. Ние така бяхме подготвили Закона, но юридическите съображения ни накараха да се откажем разписването на тези шест области, а да оставим само, че ще има секционна структура. Все пак нека да ги кажа, защото те ще влязат в Устава.
Обща психология, в която влизат всички завършени психолози – бакалаври, магистри или доктори по психология. Това означава, че всеки със завършването си, получава правата, които Законът за висшето образование предвижда за дипломираните психолози.
По-нататък другите психологически секции са профилирани: Психология на развитието, Детска психология – преди всичко училищна, Клинична психология, Криминална и Юридическа психология, Социална и политическа, и Етно-психология, Трудова и организационна психология. Между другото, тези психологични секции, четири от тях, са признати в Европейската федерация на психолозите, тоест работи се в тези направления. Ние сме доволни от това, че постигаме едно съзвучие. При това, нашият закон не е направен по подражание, той не репликира европейски и световни закони за психолозите. Той отговаря на потребностите на България, на реалността, на това какви психологически направления се развиват и допускат като отделни дисциплини да бъдат обединени от едни и същи стандарти. Криминална и Юридическа психология в Института на МВР в пенитенциарните заведения, затворите, и в Академията на МВР могат да бъдат генератори на общи критерии, на общи изисквания. Това ни накара да обединим Клинична психология и в другите секции.
Подчертавам, че Законът е за психолозите, за професионалната дейност на психолозите. Психотерапевтите не участват в този закон.
Разговорите, за които споменах в началото, ни доведоха до това, че ние разбрахме, че това отхвърляне на психологията в професия „Психотерапевт” е общо за Асоциацията. Не психолог, може да си педагог, социални дисциплини, социолог, политолог, щом имаш такава квалификация влизаш за обучение в психотерапевтична школа. Това са техните изисквания, да. Затова нека да подчертая, че всякакви възражения за психотерапия са извън темата.
Моля, в Института на МВР това да бъде подчертано на хората – аз даже мисля, че ще дойда там, за да разказвам подробно за тези неща, но психотерапията не влиза в този закон. И всички опасения, че авторитети, психотерапевти ще останат без работа и ще им бъде забранено да работят, са неверни. (Шум и реплики.)
Да бъдат извън работа, да криминализираме тяхната трудова дейност. Това не трябва. И нямаме никаква идея да се бъркаме там.
Проектът на закон е приет от Общото събрание на психолозите през февруари миналата година. Оттогава ние експериментираме с този закон, даже не бих го нарекъл „експериментираме”, ние просто работим по него. Секциите са създадени, председателите са създадени, активите са създадени, отделни стандарти не са готви, но има още да се работи по тях. Регистърът, който датира от 2007 г., също работи. Какво още мога да добавя.
Кандидатстваме за юръпси сертифициране. Там също искат и ни питат до каква степен е регламентирана професията в България, за да създадем комисия, която да предписва този сертификат, който дава мобилност на всички български психолози в цяла Европа. Ето това е значението на този закон и това е приносът, който той ще има към професията.
Един въпрос, който не ми е зададен, обаче е много важно да му се отговори. Той е: за какво са ни тези комисии, какво ще работят те, какво ще вършат? Аз ще дам няколко отговора на този въпрос. Комисиите в секции и техните председатели на първо място – и с това ще свърша, знам, че сте уморени, аз съм психолог и мога да различавам състоянията на хората, така че извинете ме, съвсем скоро ще свърша, изработват стандарти. Ще подготвят нормативната база за качественото изпълнение на психологическата дейност за всички отделни направления на психологията. Второ, ще супервизират професионалната дейност на психолозите да се изпълнява по приетите стандарти.
На трето място, регистрират профила и равнището на компетентност на всеки един член и дават обществено достояние в регистъра на тези характеристики – неговото образование, неговата специализация, неговите постижения, ако има отличия – и тях, ако има наказания – нека и те да се знаят, обществото трябва да бъде информирано за всяко нещо, което доверява на психолога. Адресират тези си оценки към Управителния съвет и регистъра и ги правят публични. Организират продължаващото обучение, стажове, популяризиране на психологията, упражняване в секциите. Много студенти напоследък питат как да вляза в секция именно в юридическа психология? Имам от Нов български университет няколко запитвания. Да им отворим пътя, да им дадем указания какво там ще получат, какво там ще научат. Те очевидно вече са си направили своя избор, но това нещо ще бъде работа на секцията. Да се обърнат към секцията, която да им каже какво трябва да си доучат, какво трябва да си подготвят, за да могат, когато завършат, да не отидат направо в общата психология, където всеки психолог ще влиза, а да се насочат по-нагоре. Това е едно признание, това е част от човешката идентичност, а ние с тази идентичност работим. Те да вярват в онова, което правят и то да стане тяхна същност.
Разширяват квалификацията на своите членове при вписване в повече от една секция. Вие може да сте в криминална, юридическа, но може да сте и в клинична, защото там имате капацитет, защото там имате образование, можете да сте в организационна и в социална. Всичкото това нещо е едно богатство, което прави капитала на човека и този капитал е изнесен в регистъра и всеки може да го види и да се довери – дали ще предпочете някого, който е в обща психология, за да му помогне да се развива и така нататък, или ще предпочете някого, който вече е доказан и може да върши работа.
Профилиран научен живот, тоест в секция „Клинична психология“ ще правят конференции, конгреси и така нататък, в другите – друго. Тази година, която мина, имахме едно отлично постижение, което доказва ефективността на секциите. Секциите проведоха шест потока на конгреса и 175 доклада се появиха на този конгрес. Там, където Европейската федерация, Пражкият конгрес, в Южноафриканската република пак имаше конгрес, се отказаха и ги отложиха за следващата година, ние успяхме и то благодарение...
ПРЕДС. ДАРИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви да се ориентирате към приключване, понеже има леко напрежение сред колегите вляво.
САВА ДЖОНЕВ: Приключвам, да.
Относно санкциите. Санкциите са копирани от Закона за здравето. Така че всякакви такива обвинения мисля, че ще отпаднат, защото имаме един отличен пример на една гилдия, която работи отлично по тези въпроси.
Това бях предвидил. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да завърша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Някой друг от гостите иска ли да изкаже мнение?
Давам думата на народните представители. Само Ви моля да изключите микрофона.
Заповядайте, професор Михайлов:
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, аз ще се постарая като лекар, не като психолог, действително да не отегчавам Комисията. Но тук пак сме свидетели на нещо, което става вече като че ли някакъв повтарящ се прецедент. Пред мен са мненията на Министерството на вътрешните работи, които бяха много добре представени от госпожата, която е тук, която ръководи Института по психология към Министерството на вътрешните работи, а също така пред мен е и мнението на Академията на Министерството на вътрешните работи. Аз внимателно прочетох и чух аргументираните съображения на доктор Пенков като заместник-министър и представител на Министерството на здравеопазването. Пред мен е и мнението на Българската асоциация по психотерапия, то е дискутирано още преди три години, когато този законопроект не е бил разглеждан, както Вие сполучливо казахте. И сега внезапно научавам, че едно дружество, не знам как да се изразя, е приело този закон – така каза неговият председател – и работи вече по него, и по този начин се създава едно тотално противоречие. Не искам да влизам в подробности. Колегите от МВР безкрайно точно са изразили своето становище и те призовават, че дебатите по този законопроект трябва да бъдат действително широки. Аз пак ще повторя думите, които много ме впечатлиха и те са абсолютно правилни – и че този законопроект не е подготвен за внасяне – по начина, по който ни се предлага. И не мога да разбера сега, това е една много деликатна тема, много деликатна, тук не искам да Ви цитирам нещо, което е мнение на Европейската асоциация, която казва, че тези различни форми на помощ, те се припокриват една с друга, имат контакти. Това са неща, които много внимателно в професионалната общност трябва да се изчистят. Трябва да се стигне до законодателя с едно много балансирано решение, а не да се предлага нещо, което не е довършено, просто за да се отговори на нуждата от законопроекти в областта на здравеопазването.
Ние няма да подкрепим този законопроект в никакъв случай, ще се въздържим, въпреки че моето лично мнение е, че той просто трябва да бъде върнат. Това е истината за мен като лекар, като човек, който се занимава по силата на своята специалност и с психологията на своите пациенти. Това са много професионални неща, не бива така прибързано. И освен това ние имаме информация, че много професионални общности в момента реализират подписки, които ще бъдат предоставени на Вас, които регламентирано искат този законопроект да бъде спрян. Това е тяхното мнение. Те са няколко професионални общности, които в момента са го чели, разбира се, интересували са се от него, но нека за пореден път да не се втурваме в една законодателна дейност, която не е изчистена. И тук имаме представители на две отговорни министерства, които съвсем точно, разумно и добронамерено ни предлагат внимателно да обмислим, да се стигне до едно широко професионално обсъждане, да не се повтарям отново, и завършвам с това нещо, и чак тогава този законопроект да влезе в Комисия и евентуално да бъде предложен в зала. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз прочетох внимателно всички постъпили становища. Малко съм раздвоена, защото искам да поставя няколко въпроса, на които бих желала да получим еднозначен отговор, за да изградим нашето отношение и решение как да бъде гласуван този законопроект.
Представен е законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите. Ние имаме вече в законодателния мир няколко закона за съсловните организации. Имам въпрос – този законопроект ще следва ли логиката на другите съсловни организации – на Лекарския съюз, на Зъболекарския съюз, на Фармацевтичния съюз? И ако има някаква различна идея, каква е тя? Или ще припокрива онази матрица, по която са изградени другите закони за съсловните организации? Защото тук става въпрос и се предлагат секции, които ще бъдат по различен начин формирани, ще изработват стандарти – нещо очевидно, което възлагаме с другите закони за съсловните организации. Само че по логиката на Закона за Лекарския съюз например, все едно да правим закони, които касаят специалност „хирургия“, специалност „вътрешни болести“, „ендокринология“ и така нататък.
Каква ще бъде образователната степен, която ще се изисква, за да имат членство тези хора в тази съсловна организация? Защото изрично трябва да се посочи, както е записано в едно от становищата, че дипломите за магистър, за различни направления на приложната психология, получени след едногодишно обучение в даден университет, не могат да легитимират професионална правоспособност без наличие на бакалавърска степен по психология. Различните магистърски програми на практика дават специализация в определена приложна област на психологията.
Въобще има много въпроси, на които бихме искали да получим еднозначен отговор.
Още повече че би трябвало да има изискване базовото висше образование, дали ще има такова изискване – да бъде психология, или може да има базово висше образование въобще по друга специалност и след това магистърска програма, която е завършена?
Изразявам отново мнението си, което съм изразявала и при разглеждане на други законопроекти, че е редно важни законопроекти да бъдат внасяни от Министерския съвет и той да стои с цялата си отговорност зад тези законопроекти. С цялото ми уважение към председателя на нашата комисия, мисля, че просто когато народни представители... всички сме наясно, че когато народни представители внасят законопроекти, те избягват онази процедура по обществено обсъждане, и това, че законопроект, който е внасян от Министерския съвет, изисква обществено обсъждане – един срок, в който всички заинтересовани лица дават своите становища.
Наясно сме, че това е по-късата писта, наясно сме, че искате да използвате последните дни от това Народно събрание, но мисля, че има теми, които трябва да бъдат изчистени и ние очакваме отговор на нашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли други изказвания, колеги?
Бихте искали да направите коментар? Да.
СОНЯ КАРАБЕЛЬОВА: Благодаря Ви.
Професор Соня Карабельова, Философски факултет, специалност „Психология“ на Софийския университет.
Сега искам да кажа, ще тръгна от там, че няма широко обсъждане. И в този смисъл ще се опитам да докажа, че преди да се опитаме да внесем идеите си за такъв законопроект за съсловната организация, от две години, както каза професор Джонев, Законопроектът се обсъжда много сериозно, тъй като миналия път, когато беше внесен преди две години Законопроектът, много сериозно възразихме именно представителите на академичните общности, начело със специалност „Психология“ на Софийския университет, Института за изследване на населението и човека към БАН и останалите университети в България.
Този закон две години се дискутира именно в академичните общности, а конкретно професор Джонев неколкократно ходи на разговори в Института по психология на МВР, които допреди четири – пет години наистина бяха една сериозна също академична институция. В момента в този институт няма нито един доктор по психология, или поне са един – двама. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Но колегите, които поставиха въпроса за образователните степени, това, което е записано в момента в предложението за законопроект е следното: „Бакалавър, магистър или доктор“. И това е световната практика, защото с бакалавърска степен по квалификационни характеристики, които са одобрени, разбира се, от съответната институция, която акредитира образователните програми в България, това е Националната агенция за оценка и акредитация, според квалификационните характеристики повечето бакалавърски програми не дават възможността за диагностика. Правото за диагностика, за психодиагностика, се предоставя от магистърските програми. Но според съответните разпоредби и в останалите европейски държави, и по света, в магистърска степен могат да се обучават и студенти, които не са завършили бакалавърски програми по психология, като, разбира се, за тях обучението е много по-дълго и дава допълнително базисно обучение за специалистите, които не са завършили бакалавърски програми. Те също вече получават диплома, правоспособност и пише: „Магистър по психология със съответната квалификация“. Това се отнася и за съответно хората, които са завършили докторска степен, получават „Доктор по психология“ и тяхното обучение също е достатъчно дълго време – три години е редовната докторантура, задочната е четири години.
В този смисъл искам да уверя, че повечето от магистърските програми в България, тъй като в качеството си на специалист съм участвала и в акредитирането на програмите почти във всички останали университети в България, освен към Националната агенция по оценка и акредитация, съм експерт, повечето програми в това отношение са на достатъчно високо качество – магистърските, и дават наистина достатъчно задълбочено образование. Така че тук поставяме под съмнение квалификацията, която университетите дават в България.
Другото, което исках да кажа, е свързано с бележката на Министерството на здравеопазването, че естествено хора, които имат специализация „Клинична психология“, разбира се, ако те желаят, могат да станат членове на дружеството. Смятаме, че този законопроект създава една рамка и възможност оттук нататък да започнем наистина, да поставим на достатъчно здрави основи висококачествената дейност, психологическата дейност в България, а не просто всеки под път и над път да си отваря кабинети и да предоставя услуги.
Още нещо, което искам да кажа, то е свързано отново с това, че наистина този закон, за да достигне до Вашата комисия, две години е комуникиран с общността. Разбира се, че не всичко в него е на достатъчно високо ниво и така, както трябва да бъде според правните уредби. Ние ще се съобразим с Вашите препоръки, но смятаме, че точно в този момент, моментът е много важен, тъй като ще има много сериозен дългосрочен негативен ефект на обективната ситуация, в която живеем, а ние се нуждаем наистина от висококвалифицирани специалисти, които оттук нататък да подпомагат за превенция и подобряване на психичното здраве на българите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Професор Христова, накратко моля Ви, че има желаещи народни представители да се изказват.
АНТОАНЕТА РУСИНОВА-ХРИСТОВА: Само няколко изречения.
Искам да подчертая няколко неща. Искам да благодаря за бележките, които са дадени и от Института по психология на МВР, и от страна на Министерството на здравеопазването, защото ето как дяволът чете евангелието, аз чета тези бележки като това как да поправим нещата, а не как да спрем закона в момента.
Приемам почти всичките бележки и то от тази гледна точка, че виждам определено неразбиране и страхове. Но независимо от тези страхове, искам да Ви споделя, че толкова години съм в тази област, има тежки грешки по отношение на практикуването на специалността и по някакъв начин трябва да се чувстваме отговорни за това каква услуга стига до хората. Тази отговорност трудно можеше да бъде реализирана, защото досега гилдията не беше единна, гилдията беше изключително разбита. Гилдията в момента е единна. И ще Ви кажа защо. Слушайте ме, недейте казва „не“.
Казвам, че е единна, защото този закон не е за психотерапевтите. Тук няколко пъти казвате, че психотерапевтите не са се изказали. Те не са се изказали, защото не могат и не трябва да имат отношение към нещо, което просто не ги засяга, то тях не ги регулира. Тях ще ги регулира закон, който готви в момента Българската асоциация по психотерапия, защото те имат много сложни взаимоотношения, тъй като всяко направление в психотерапията има специфичен начин на квалификация и те не могат да се разберат как да се обединят около тезата за това как да защитят работата и качеството на услугите си поради своите големи различия.
Това, което нас ни обединява, и затова казвам, че това е абсолютно закон, обединяващ гилдията, е, че ние говорим за психолозите само, само за психолозите – тези психолози, които се занимават с практика, но и тези психолози, които се занимават с академична работа. Тези, които се занимават с Академията, са психологически изследвания, в университетите с преподаване на психология. А тези, които просто отварят консултантска агенция, но са завършили психология, и би трябвало по някакъв начин да ги защитим и да видим по кой начин са получили своята квалификация, така щото тази квалификация да е достатъчна за качеството на обслужване на хората.
В този смисъл всички университети в момента са подкрепили, независимо колко подкрепящи писма са пристигнали, имам информация, че всички университети в България в момента подкрепят Законопроекта.
За мен това е много добър прозорец, в който това единение на психолозите, не на психотерапевтите, а на психолозите, ни дава възможност да се регулираме с цел качество и с цел да отговорим на EuroPsy. EuroPsy е най-високата квалификация за психолозите. Това е европейската организация, която ни дава критериите за това да бъдем добре образовани и обучени.
EuroPsy пък гарантира, вижте връзката – директно, университетите да се задължат в един определен момент да отговорят с програмите си на изискванията на EuroPsy, за да може те да получават сертификат от Европейската асоциация. Това автоматично вдига качеството на програмите в университетите. И ако до този момент в университетите имахме съпротива от страна на програмите да се развиват, сега чрез този закон университетите ще бъдат мотивирани да се развиват в задълбочаване и разширяване на програмите си.
Така че от всяка гледна точка тази рамка ни е необходима. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре. Абсолютно съм отворена за всички бележки и смятам, че те са изключително полезни, пак повтарям, и от двете страни, които изказаха становища. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Доцент Йорданов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми експерти, гости! Аз считам, че днешният форум няма експертиза по темата, която се дискутира, по простата причина, че това е Комисия по здравеопазването, а доколкото виждам, проблемите, които се дискутират, са извън сферата на здравеопазването.
Вие казахте, че нас тук ни интересува какви са правата и възможностите за работа на клиничните психолози – тези, които са с базово образование „магистър по медицина“. Вие казахте, че те по избор могат да членуват във Вашата организация, нова. Аз мисля, че те не могат, защото те предварително трябва да членуват в Българския лекарски съюз, те вече имат съсловна организация и не могат да членуват в друга съсловна организация. Ние по никакъв начин не бихме искали техните права за работа да бъдат накърнени, независимо по какъвто и да е друг начин, даже и по този груб начин, по който Вие се опитвате да криминализирате работата на около половината от съсловието, което в момента изпълнява тези дейности.
На второ място, позволете ни като хора, които членуват в организации с над 100-годишен опит, това са съсловните организации в сферата на здравеопазването, да Ви кажа, че Вие се нагърбвате с много тежка задача, за която мисля, че не сте готови. Какво имам предвид? Съсловната организация поема функциите на синдикална организация, тоест тези, които в здравеопазването членуваме в Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и така нататък, не членуват в синдикална организация. Готови ли сте Вие да поемете синдикалната защита, под формата на съсловна организация, на тези свои членове и да отговорите на техните изисквания, потребности и нужди?
Аз съм напълно съгласен с мнението на колегите от МВР, които са вътре в проблема, защото лично за мен, пак казвам, аз нямам експертиза, но дейностите се преплитат и не може един закон да ограничи някой да работи това, което е работил 10 или 20 години. Ние отнемаме правото на работа предполагам, че на около стотина – двеста човека, което е доста много за размерите на България. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Професор Джонев, искате да отговорите? Да. Само на микрофона, ако обичате, и моля Ви, кратко.
САВА ДЖОНЕВ: Съвсем кратко, с по едно изречение.
Работата по този закон вече, както казахте Вие, като че ли излиза извън правата на дружеството. Не, не е така. В Устава, в сега действащия Устав, са дефинирани секции. Просто тези секции бяха мъртви. Те не работеха. Сега те заработиха. Това е моят отговор към Вас.
Дали се припокриват със Закона за другите съсловни организации? Не се припокриват. Този закон има друга философия на стандартите. Той е новаторски. В този смисъл ще има много последователи, които ще ползват този модел.
Третото изказване – не може да се членува в две съсловни организации. Защо не може питам аз? Защо да не може да се членува в две сходни организации? Ние допускаме в Закона в три, в четири, в пет секции, това е капитал, социален капитал. И синдикалната защита дали я поемаме? По този въпрос не сме мислили, но в Закона е отбелязано: „За застраховката“. Ние спокойно ще се заемем и с тази задача, когато му дойде времето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Само реплика, ако позволите.
Тук не говорим за спиране, говорим за прецизиране и наистина доработване, и неприбързване, говоря за мнението на Института на МВР, и за достатъчно всеобхватност на всички професии, психологически, които съществуват. И, пак казвам, широк обществен дебат в тази посока.
Да, ние сме разговаряли, аз преди малко пропуснах този аргумент, много пъти сме разговаряли, писали сме и писмени становища до Дружеството на психолозите, но това всичко е ставало в такъв непроцедурен, а колегиален и взаимно подкрепящ модел. Тоест би следвало един нормативен акт да мине през една стандартизирана процедура, както е редно, с всички предложения – това прието, това неприето, защо неприето, с аргументи и така нататък, за да стане качествен и реално приложим в практиката закон. Защото добрите намерения не са достатъчни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Уважаеми колеги аз ще се опитам да обобщя и да обясня мотива ни да внесем този законопроект.
Както виждате, дейността на психолозите се оказва интердисциплинарна и в рамките на две години след като беше внесен предишният законопроект, който не срещна подкрепа, нито едно министерство не се зае да предложи подобна регламентация. Виждам, че всички сме обединени около становището, че има необходимост от регулиране на дейността на психолозите в интерес на потребителите, защото това е и целта на всички нас да гарантираме правата на потребителите на психологически услуги. Затова и ние, след диалог с Дружеството на психолозите, се ангажирахме с внасянето на този законопроект. И още веднъж ще припомня, че по Конституция правата на Министерския съвет и на народните представители са абсолютно идентични по отношение на законодателната инициатива. Да, и ние ще се съобразим с всички бележки и в никакъв случай няма да прибързваме, защото би следвало Законопроектът да намери решение на всички поставени проблеми. Но пак ще припомня, че на първо четене се приема философията на Законопроекта, а доколкото разбрах, тя е подкрепена от всички и общественият дебат трябва да започне именно тук – в най-висшия орган на Републиката – в Народното събрание. И затова смятам, че е полезна инициативата на народните представители, които са внесли този законопроект, и очаквам разумните народни представители да го подкрепят.
Има ли други изказвания? Не виждам други изказвания.
Сега пристъпваме към гласуване.
Поставям на гласуване Законопроект за съсловната организация и професионалната дейност на психолозите, № 154-01-14, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 февруари 2012 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът от Комисията е приет на първо гласуване.
Благодаря на всички за участието в днешната Комисия.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дариткова
Стенограф:
Маргарита Крачунова
