Проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерски съвет на 23 юли 2019г.

---

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух

(обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 12, 58 и 85 от 2017 г., бр. 98 и бр. 103 от 2018г. и бр. 1 от 2019 г.)

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 8б, ал. 1 след думата „поддържа“ се добавя „публичен“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. В чл. 9а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 т. 4 се изменя така:
„4. становище от съответната регионална инспекция по околната среда и водите след извършена проверка за доказване съответствието на документите по т. 1-3, което се предоставя служебно, освен когато заявителят не e заявил друго.“
2. Създават се ал. 11-15:
„(11) Когато операторът докаже пред компетентния орган, че съответните допустими норми за неорганизирани емисии (ННЕ), съгласно приложение № 2 от наредбата по ал. 1, са технически и икономически неосъществими за отделна инсталация, компетентният орган може да го освободи от задължението за спазване на тези норми, като определи нови ННЕ.
(12) Освобождаването от задължението за спазване на ННЕ по ал. 11 се извършва с решение на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, за инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда (ЗООС), или с издаденото комплексно разрешително по реда на глава седма от ЗООС.
(13) Инсталациите могат да бъдат освобождавани от спазване на ННЕ по чл. 4, т. 1 от наредбата по ал. 1 по реда на ал. 11 и 12 единствено при условие че това няма да доведе до значителен риск за човешкото здраве или околната среда.
(14) В случаите по ал. 11 операторите са длъжни:
1. да докажат, че при експлоатацията на съответните инсталации се прилага определена НДНТ или комбинация от НДНТ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при извършване на дадените категории дейности съгласно приложение № 2 от наредбата по ал. 1;
2. да имат утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;
3. да представят актуални протоколи от анализи на работната среда;
4. да представят актуални протоколи от изпитване, придружени от протоколи за извършени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, когато е приложимо за инсталацията;
5. да отговарят на законодателството по опазване на околната среда и човешкото здраве.
(15) Указания за всички решения по ал. 12 се дават предварително от министъра на околната среда и водите.”

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. В чл. 9а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 т. 4 накрая се добавя „което се изисква по служебен път, освен когато заявителят не e заявил друго.“
2. Създават се ал. 11-15:
„(11) Когато операторът докаже пред компетентния орган, че съответните допустими норми за неорганизирани емисии (ННЕ), съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1, са технически и икономически неосъществими за отделна инсталация, компетентният орган може да го освободи от задължението за спазване на тези норми, като определи нови ННЕ.
(12) Освобождаването по ал. 11 от задължението за спазване на ННЕ се извършва с решение на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, за инсталациите, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), или с издаденото комплексно разрешително по реда на глава седма от ЗООС.
(13) Операторите могат да бъдат освобождавани от спазване на ННЕ по чл. 4, т. 1 от наредбата по ал. 1 по реда на ал. 11 и 12, единствено при условие че това няма да доведе до значителен риск за човешкото здраве или околната среда.
(14) Операторите, които желаят да бъдат освободени по реда на ал. 11, са длъжни да:


1. докажат, че при експлоатацията на съответните инсталации се прилага определена НДНТ или комбинация от НДНТ за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при извършване на дадените категории дейности съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от наредбата по ал. 1;
2. имат утвърден план за управление на разтворителите от предходната година;
3. представят актуални протоколи от анализи на работната среда;
4. представят актуални протоколи от изпитване, придружени от протоколи за извършени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, когато е приложимо за инсталацията;
5. отговарят на законодателството по опазване на околната среда и човешкото здраве.
(15) Министърът на околната среда и водите предварително съгласува всички решения по ал. 12.”

§ 3. В чл. 9г се правят следните допълнения:
1. В ал. 5, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път”.
2. В ал. 13 накрая се поставя запетая и се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 9г се правят следните допълнения:
1. В ал. 5, т. 3 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път”.
2. В ал. 13 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път”.

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:
§ 1. В чл.18а се създава ал.9:
„(9) Лицата, които освобождават за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, съставят декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход. В случай, че не се извършва смесване при освобождаване за потребление, лицата предоставят вече съставената декларация за освободената партида.”
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде нов § 4:
§ 4. В чл. 18а се създава ал. 9:
„(9) Лицата, които освобождават за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, са длъжни да съставят за всяка партида декларация за съответствие с изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, която придружава течните горива при пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването им. В случай че не се извършва смесване при освобождаване за потребление, лицата предоставят вече съставената декларация за освободената партида.”

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:
§ 2. В чл.18б се променя по следния начин:
1. Ал. 1 т.2 се изменя по следния начин:
"т.2 длъжни да предоставят за всяко последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида с гориво, придружена от стоков, търговски или друг документ, съдържащ количеството на разпространяваната партида и е посочен крайния разпространител".
2. Създава се нова т. З в ал.1 със следния текст:
"т. З длъжни да заверят декларацията за съответствие, в случай че партида с гориво се разделя между двама или повече разпространители/крайни разпространители, като посочват количеството течно гориво, лицето на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция".
в) досегашната т. 3 става т. 4, думата „заверено" отпада, а в края се добавя „или заверено копие по т. 3";
г) досегашната т. 4 става т. 5 и след думите „по т. 2" се добавя „или по т. 3".
2. В ал. 2 думата „завереното" отпада, а след думите „по ал. 1, т. 2" се добавя „или заверено копие от декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3".
3. В т.2 на ал. 3 думата „заверено" отпада, а след думите „по ал. 1, т. 2" се добавя „или заверено копие от декларацията за съответствие по ал.1, т. 3".
4. В ал.4 се заличават думите „Лицата по ал. 1 и по чл. 18а, ал. 1, както" и придобива следния вид:
„ал.4 Крайните разпространители са длъжни:
1. да поставят маркировка съгласно §1, т. 25 от допълнителните разпоредби и
2. на видно и достъпно за потребителя място следната информация: вид на горивото, изисквания за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 и декларация за съответствие за разпространяваната партида."
5. Ал.5, т. 3 се променя по следния начин:
„т. 3 уведомяват контролните органи по чл. 30б за извършените действия по изтегляне на течното гориво в резултат на принудителна мярка по чл. 30г, ал. 1, т. 3 в срок от един месец като предоставят документи, удостоверяващи изтеглянето. "
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде нов § 5:
§ 5. В чл.18б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се изменя така:
„2. длъжни да предоставят за всяко последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида с гориво, придружена от стоков, търговски или друг документ, съдържащ количеството на разпространяваната партида и крайния разпространител;“
б) създава се нова т. 3:
„3. длъжни да заверят декларацията за съответствие, в случай че партида с гориво се разделя между двама или повече разпространители/крайни разпространители, като посочат количеството течно гориво, лицето на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция;“
в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата „заверено" се заличава, а накрая се добавя „или заверено копие по т. 3";
г) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „по т. 2" се добавя „или по т. 3“.
2. В ал. 2 думата „завереното" се заличава, а след думите „по ал. 1, т. 2" се добавя „или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3".
3. В ал. 3, т. 2 думата „заверено" се заличава, а след думите „по ал. 1, т. 2" се добавя „или заверено копие на декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3".
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Крайните разпространители са длъжни да поставят:
1. маркировка съгласно §1, т. 25 от допълнителните разпоредби;
2. на видно и достъпно за потребителя място информация за вид на горивото, изисквания за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 и декларация за съответствие за разпространяваната партида."
5. В ал. 5, т. 3 думата „незабавно“ се заменя с „в срок от един месец“, а накрая се добавя "като предоставят документи, удостоверяващи изтеглянето“.

Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
1. Създава се § 3а:
§ 3а. Създава се чл. 18д:
„18д (1) Операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност равна или по-голяма от 20 MW са длъжни да използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, както и на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация.
(2) Системата по ал. 1 осигурява непрекъснат денонощен контрол, чрез който се дава възможност за:
1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво;
2. визуален контрол в реално време;
3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития.
(3) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, видеокамерите се монтират стационарно на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото. Видеокамерите са разполагат по начин позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво.
(4) Видеокамерите е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280х720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.
(5) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между дадена видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.
(6) Информацията и записите от извършваното видеонаблюдение се съхранява за срок не по-малък от 6 месеца. Операторът предоставя копия от информацията от извършеното видеонаблюдение на инсталацията на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.
(7) Операторите са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление, отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация.
(8) Операторите поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност, в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на контролните органи. Операторите са длъжни да осигурят автономно електрозахранване за срок не по-малък от 2 часа, както да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти. Операторите са длъжни да монтират камерите по начин, който осигурява ясна видимост за установяване на вида на горивото.
(9) При извършване на проверки, операторите са длъжни да предоставят на контролните органите, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(10) Снимките и видеозаписите от системата за видеонаблюдение могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде нов § 6:
§ 6. В глава четвърта се създава чл. 18д:
„Чл. 18д. (1) Операторите на ГГИ на твърдо гориво и/или биомаса и операторите на СГИ на твърдо гориво и/или твърда биомаса, с обща номинална входяща топлинна мощност равна или по-голяма от 20 MW използват система за видеонаблюдение и контрол на всички точки на подаване на горива към котелния цех, на местата на непосредственото подаване на гориво в котлите към всяка инсталация, както и общото място за съхранение на горивото.
(2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява:
1. проследяване в реално време на вида на подаваното гориво, чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на горива към котелния цех на всяка инсталация, както и на общото място за съхранение на горивото;
2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на използваното гориво;
3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития.
4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца.
(3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.
(4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.
(5) При извършване на проверкa, операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.“

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:
В чл. 30в, ал. 1 се правят следните изменения:
1. т. 3 се променя по следния начин: „в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от твърди горива заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаване на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни.
2. създава се нова т. 4 се със следния текст:
„ т. 4 в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор съгласно наредбата по чл. 8, ал.1;
Срокът за заявяване на оспорване на резултатите от изпитването от заинтересованата страна е 7-дневен от получаване на протокол/ протоколи от изпитване и констативен/ констативни протоколи. Разходите при оспорване на резултатите са за сметка на заинтересованата страна."
3. създава се нова т. 5 се със следния текст:
„т. 5 срокът за приключване на спора е 2 месеца след заявяване на оспорване на резултата по т. 4."
4. досегашната т.4 става т.6 като придобива следната редакция:
5. „т. 6 Резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, т. 3 и т. 4 служат за доказателство при съдебно разрешаване на спора"
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде нов § 7:
§ 7. В чл. 30в, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 след думите „оспорване на резултатите от изпитването“ се добавя „на проби от твърди горива“;
2. Създават се нова т. 4 и 5:
„4. в случаите на оспорване на резултатите от изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на спор съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1, като в 7-дневен срок от получаване на протокол/протоколи от изпитване и констативен/ констативни протоколи заинтересованата страна заявява оспорване на резултатите. Разходите при оспорване на резултатите са за сметка на заинтересованата страна.
5. срокът за приключване на спора по т. 4 е 2 месеца след заявяване на оспорването."
3. Досегашната т. 4 става т. 6 като в нея думите „по т. 2 и 3“ се заменят с „по т. 2, 3 и 4“.

§ 4. В чл. 30г, ал. 1, т. 1 буква „в“ се изменя така:
„в) в резултат от изпитването в подвижна лаборатория и експертно заключение е установено, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1.“

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:

§4. 1. В чл. 30г, ал. 1, т. 1, буква „б" думите „чл. 18б, ал. 1, т. 2" се заменят с чл. 18б, ал. 1, т. 3”
2. В чл. 30г, ал. 1, т. 3 подточка а) се прави следната промяна: заличава се текста "на арбитражната проба" и подточката придобива текста:
а) в случаите на оспорване по чл. 30в, ал. 1, т. 4 резултатите от изпитванията потвърждават установеното несъответствие."
3. В чл. 30г, се създава нова ал.2 със следния текст:
„ал.2 Когато контролните органи по чл. 306 констатират съответствие на разпространяваното течно гориво на бензиностанция с изискванията на ЗЧАВ и несъответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници, то не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като:
а) В съответствие с ал.2 крайният разпространител може да смеси наличните количества горива на бензиностанцията с партида гориво, позволяващо привеждането му към изискванията на чл.47 от ЗЕВИ.
б) Привеждането на съответствието се доказва с проба от смесеното гориво, взета от контролните органи по чл.30б, и изпитана в акредитирана лаборатория по показатели, определени в наредбата по чл.8, ал.1, като разходите за изпитване са за сметка на крайния разпространител.
в) Въз основа на протокола от изпитване от акредитирана лаборатория контролните органи по чл. 30б извършват експертиза за съответствие с изискванията на ЗЕВИ и ЗЧАВ. В протокола от изпитване на акредитираната лаборатория трябва да се съдържа цялата необходима информация за идентифициране на взетата проба.
г) При установено несъответствие по т. в) течното гориво се изтегля от пазара.
д) Предвидената процедура по ал. 2 не се прилага, ако контролният орган констатира нулево съдържание на биокомпонент. В тези случаи гориво се изтегля от пазара.
4. Съществуващите алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно 3, 4, 5, 6 и 7.
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
§ 8. В чл. 30г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1:
аа) в буква „б" думите „т. 2" се заменят с „т. 3”;
бб) в буква „в“ след думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се поставя точка и текстът до края се заличава;
б) в т. 3, буква „а“ думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“, а думите "на арбитражната проба" се заличават;
2. Създават се нови ал. 2, 3, 4 и 5:
„(2) Когато контролните органи по чл. 30б констатират, че разпространяваното течно гориво на бензиностанция отговаря на изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, но не отговаря на изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници, същото не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като смеси наличните количества горива на бензиностанцията с партида гориво, позволяващо привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
(3) Привеждането на горивото по ал. 2 в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници се доказва с проба от смесеното гориво, взета от контролните органи по чл. 30б, и изпитана в акредитирана лаборатория по показатели, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, като разходите за изпитване са за сметка на крайния разпространител. В протокола от изпитването на акредитираната лаборатория трябва да се съдържа цялата необходима информация за идентифициране на взетата проба.
(4) Контролните органи по чл. 30б въз основа на протокола от изпитването по ал. 3 извършват експертиза за съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за чистотата на атмосферния въздух и при установено несъответствие течното гориво се изтегля от пазара.
(5) Когато контролните органи по чл. 30б не констатират съдържание на биогориво в разпространяваното течно гориво на бензиностанция, същото се изтегля от пазара.“
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 6 и 7.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите ал. „2“ се заменят с „ал. 6“.
5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 9 и 10.

§ 5. Член 30к се изменя така:
„Чл. 30к. (1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология (БИМ) или от оправомощени от него юридически лица.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват съгласно методика на БИМ, публикувана на интернет страницата на БИМ, и се удостоверяват със знаци.
(3) Лицата, които извършват проверките по ал. 1, трябва:
1. да са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по силата на нормативен акт;
2. да имат изградена и внедрена система по качество съгласно БДС EN ISO/IEC 17 020, която да съдържа дейността по проверките и начина за изпълнение на задълженията, които произтичат от този закон;
3. да не участват, включително наетият от тях персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП;
4. да не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 3;
5. да нямат в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението;
6. да разполагат с еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката по ал. 2;
7. да използват еталони и средства за измерване с осигурена проследимост;
8. да разполагат с персонал, който притежава знания и практически умения за прилагане на методите за проверка съгласно методиката по ал. 2 и е нает по трудово правоотношение.
(4) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки, подават в БИМ заявление по образец, утвърден от председателя на БИМ. Към заявлението се прилагат документи, определени в наредбата по чл. 9б.
(5) Председателят на БИМ се произнася по заявлението за оправомощаване за извършване на проверки в срок до шест месеца от датата на подаването му.
(6) При констатиране на несъответствия с изискванията на ал. 3 БИМ писмено уведомява заявителя и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да е по-кратък от десет дни и по-дълъг от три месеца.
(7) Председателят на БИМ издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки, която съдържа:
1. името/наименованието и адреса/седалището на оправомощеното лице;
2. вида на проверката, за която е оправомощено лицето;
3. срока на оправомощаването;
4. метода за извършване на проверката и описание на оборудването;
5. списък на служителите, които ще извършват проверките, и зачислените им индивидуални номера на знаците за проверка.
(8) Заповедта за оправомощаване за извършване на проверки или за отказ се връчва на заявителя в срок до 3 дни от издаването й срещу документ за платена държавна такса.
(9) Оправомощаването за извършване на проверки е със срок четири години.
(10) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни в срок до 14 дни от настъпването на всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за оправомощаване или с данните, вписани в заповедта за оправомощаване за извършване на проверки, да уведомяват БИМ.
(11) Оправомощеното лице за извършване на проверки подава заявление за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки при промяна на:
1. името/наименованието и адреса/седалището си;
2. обстоятелствата по ал. 7, т. 4;
3. списъка на служителите, които извършват проверките.
(12) Председателят на БИМ в срок до един месец от постъпване на заявлението по ал. 11 издава заповед за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки.
(13) Председателят на БИМ отказва оправомощаване за извършване на проверки с мотивиран отказ, когато:
1. заявителят не отговаря на изисквания по ал. 6;
2. не са отстранени констатираните несъответствия в срока по ал. 6.
(14) Българският институт по метрология извършва надзор на оправомощените лица за извършване на проверки, който е планов или извънпланов, по ред и начин, определени в процедури на БИМ, публикувани на интернет страницата на БИМ. Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки.
(15) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни:
1. да извършват проверки на заявените системи, съответстващи на Етап II на УБП, за които са оправомощени, съгласно методиката по ал. 2, условията и обхвата в заповедта за оправомощаване;
2. да дават достоверни заключения от проверката;
3. да поставят знаци за удостоверяване на резултатите от извършените проверки;
4. да не поставят знаците по т. 3 върху системите, съответстващи на Етап II на УБП, без да е извършена проверка;
5. да поддържат функционираща системата за управление на качеството по ал. 3, т. 2;
6. да изпълняват предписанията, дадени им от БИМ по време на надзора по ал. 14;
7. да уведомят БИМ при загуба или кражба на зачислените знаци за проверки, като предоставят данни за проверените и маркирани системи, съответстващи на Етап II на УБП с тези знаци, в срок до 14 дни от настъпването на обстоятелството;
8. да се отчитат два пъти годишно пред БИМ относно извършените проверки и знаците за проверки, включително знаците с нарушена цялост;
9. да заплатят стойността на заявените знаци за проверка.
(16) Знаците по ал. 15, т. 7 се обявяват за невалидни от председателя на БИМ и информацията се публикува на интернет страницата на БИМ в 5-дневен срок от получаването на уведомяването.
(17) Председателят на БИМ в 14-дневен срок от установяването на обстоятелството със заповед отнема оправомощаването за извършване на проверки, когато:
1. оправомощеното лице не изпълни задължение по ал. 15, т. 1 или 4;
2. оправомощеното лице престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3;
3. оправомощеното лице не е подало уведомление за възобновяване на дейността в срока по ал. 23.
(18) Лице, на което е отнето оправомощаването по ал. 17, т. 1 и 3, може да подаде заявление по ал. 4 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за отнемане на оправомощаването за извършване на проверки.
(19) По искане на оправомощеното лице за извършване на проверки председателят на БИМ в 14-дневен срок прекратява действието на заповедта по ал. 7.
(20) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подава до председателя на БИМ искане за временно спиране на дейността, като посочва периода и причините за спирането на дейността.
(21) Председателят на БИМ в 14-дневен срок издава заповед за временно спиране на дейността на оправомощеното лице за извършване на проверки, като посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в БИМ.
(22) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 21, те се обявяват за невалидни в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане.
(23) В срок до 30 дни преди изтичането на периода на спиране по ал. 21, оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде уведомление за възобновяване на дейността до БИМ.
(24) Когато заявлението е подадено в срока по ал. 23, председателят на БИМ издава заповед за възобновяване на дейността.
(25) Българският институт по метрология публикува на електронната си страница списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, и списък на лицата, на които е отнето, прекратено или временно спряно действието на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки.
(26) Редът и начинът за оправомощаване на лицата по ал. 1 за проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, се определят с наредбата по чл. 9б.
(27) Таксите за проверките по ал. 1 се определят с Тарифата за таксите, които се събират от БИМ по Закона за измерванията и по Закона за държавните такси.
(28) Българският институт по метрология предоставя на съответната РИОСВ информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б.
(29) Лицата, които експлоатират бензиностанции, са длъжни да информират БИМ при неизправност на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б.
(30) Актовете на председателя на БИМ, издадени съгласно ал. 8, ал. 13, ал. 16, ал. 17, ал. 21 и ал. 24, могат да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.”

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9:
§ 9. Член 30к се изменя така:
„Чл. 30к. (1) Контролът върху ефективността на системите, съответстващи на Етап II на УБП, се упражнява чрез проверки от председателя на Българския институт по метрология или от оправомощени от него юридически лица.
(2) Лицата, които кандидатстват за оправомощаване за извършване на проверки, подават в Българския институт по метрология заявление по образец, утвърден от председателя на Българския институт по метрология. Към заявлението се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 9б.
(3) Лицата, по ал. 2, трябва да:
1. са регистрирани по Търговския закон или да са създадени по силата на нормативен акт;
2. имат изградена и внедрена система за управление на качество в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17 020, която да съдържа дейността по проверките и начина за изпълнение на задълженията, които произтичат от този закон;
3. не участват, включително наетият от тях персонал, в проектирането, производството, доставката, вноса, дистрибуцията, монтирането, използването и ремонтирането на системите, съответстващи на Етап II на УБП;
4. не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 3;
5. нямат в капитала или в органите на управление и контрол участие на лица, които са имали и/или имат участие в капитала или в органите на управление и контрол на лица, чието оправомощаване е отнето, в срок една година преди подаване на заявлението по ал. 2;
6. разполагат с еталони, средства за измерване и спомагателно оборудване, които да позволяват прилагането на методите, определени в методиката по ал. 14, т. 1, които са с осигурена проследимост;
7. разполагат с персонал, който притежава знания и практически умения за прилагане на методите за проверка съгласно методиката по ал. 14, т. 1 и е нает по трудово правоотношение.
(4) В шестмесечен срок от датата на подаване на заявлението председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки или мотивиран отказ.
(5) Заявленията по ал. 2 се разглеждат по реда определен в наредбата по чл. 9б.
(6) При констатиране на несъответствия с изискванията на ал. 3 председателят на Българския институт по метрология писмено уведомява заявителя и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да е по-кратък от десет дни и по-дълъг от три месеца.
(7) Председателят на Българския институт по метрология издава заповед за оправомощаване за извършване на проверки със срок четири години, която съдържа:
1. наименованието и адреса/седалището на оправомощеното лице;
2. вида на проверката, за която е оправомощено лицето;
3. начална и крайна дата на оправомощаването;
4. метода за извършване на проверката и описание на оборудването;
5. списък на служителите, които ще извършват проверките, и зачислените им индивидуални номера на знаците за проверка.
(8) Заповедта за оправомощаване за извършване на проверки или за отказ се връчва на заявителя в срок до 3 дни от издаването й срещу документ за платена държавна такса.
(9) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни в срок до 14 дни от настъпването на всяка промяна в обстоятелствата, свързани с условията за оправомощаване или с данните, вписани в заповедта за оправомощаване за извършване на проверки, да уведомяват писмено Българския институт по метрология.
(10) В срока по ал. 9 оправомощеното лице за извършване на проверки подава заявление за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки при промяна на:
1. наименованието и адреса/седалището си;
2. обстоятелствата по ал. 7, т. 4;
3. списъка на служителите, които извършват проверките.
(11) Председателят на Българския институт по метрология в срок до един месец от постъпване на заявлението по ал. 10 издава заповед за изменение на заповедта за оправомощаване за извършване на проверки.
(12) Председателят на Българския институт по метрология мотивирано отказва оправомощаване за извършване на проверки, когато:
1. заявителят не отговаря на изисквания по ал. 7;
2. не са отстранени констатираните несъответствия в срока по ал. 7.
(13) Българският институт по метрология извършва планов или извънпланов надзор на оправомощените лица за извършване на проверки, , по ред и начин, определени в процедури на Българския институт по метрология, публикувани на интернет страницата му. Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването за извършване на проверки.
(14) Оправомощените лица за извършване на проверки са длъжни да:
1. извършват проверки на заявените системи, съответстващи на Етап II на УБП, за които са оправомощени, съгласно методиката на Българския институт по метрология, публикувана на интернет страницата му и условията и обхвата в заповедта за оправомощаване;
2. дават достоверни заключения от проверката;
3. поставят знаци за удостоверяване на резултатите от извършените проверки;
4. не поставят знаците по т. 3 върху системите, съответстващи на Етап II на УБП, без да е извършена проверка;
5. поддържат функционираща системата за управление на качеството по ал. 3, т. 2;
6. изпълняват предписанията, дадени им от Българския институт по метрология по време на надзора по ал. 13;
7. уведомят незабавно Българския институт по метрология при загуба или кражба на зачислените знаци за проверки, като предоставят данни за проверените и маркирани системи, съответстващи на Етап II на УБП с тези знаци;
8. представят два пъти годишно отчет пред Българския институт по метрология относно извършените проверки и знаците за проверки, включително знаците с нарушена цялост;
9. заплатят стойността на заявените знаци за проверка.
(15) При загуба или кражба на зачислените знаци за проверка, същите се обявяват за невалидни от председателя на Българския институт по метрология и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в 5-дневен срок от получаването на уведомяването по ал. 14, т.7.
(16) Председателят на Българския институт по метрология със заповед прекратява оправомощаването за извършване на проверки, когато оправомощеното лице:
1. не изпълни задължение по ал. 14, т. 1 или 4;
2. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3;
3. не е подало уведомление за възобновяване на дейността в срока по ал. 23.
(17) Заповедта за прекратяване на оправомощаването се издава в 14-дневен срок от установяване на обстоятелство по ал. 16.
(18) Лице, на което е прекратено оправомощаването на основание ал. 16, т. 1 и 3, може да подаде ново заявление по ал. 2 не по-рано от една година от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на оправомощаването за извършване на проверки.
(19) В 14-дневен срок от постъпване на искане на оправомощеното лице за извършване на проверки председателят на Българския институт по метрология издава заповед за прекратяване на оправомощаването по ал. 7.
(20) Оправомощеното лице за извършване на проверки може да подава до председателя на Българския институт по метрология искане за временно спиране на дейността, като посочва периода и причините за спирането й.
(21) Председателят на Българския институт по метрология в 14-дневен срок от постъпването на искането по ал. 20 издава заповед за временно спиране на оправомощаването на лицето за извършване на проверки, като посочва периода на спиране и срока, в който оправомощеното лице трябва да върне предоставените му знаци за проверка в Българския институт по метрология.
(22) Когато оправомощеното лице за извършване на проверки не върне предоставените му знаци за проверка съгласно заповедта по ал. 21, те се обявяват за невалидни и информацията за това се публикува на интернет страницата на Българския институт по метрология в срок до 5 дни от изтичането на срока за връщане.
(23) В срок до 30 дни преди изтичането на периода на спиране по ал. 21, оправомощеното лице за извършване на проверки може да подаде искане за възобновяване на оправомощаването до председателя на Българския институт по метрология.
(24) Когато искането е подадено в срока по ал. 23, председателят на Българския институт по метрология издава заповед за възобновяване на оправомощаването преди датата на изтичането на временното спиране.
(25) Българският институт по метрология публикува на електронната си страница списък на лицата, оправомощени да извършват проверка на ефективността на УБП при експлоатация на системите, съответстващи на Етап II на УБП, и списък на лицата, на които е прекратено или временно спряно оправомощаването за извършване на проверки.
(26) Таксите за извършване на проверките по ал. 1, както и таксите за оправомощаване на лицата се определят с Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология по Закона за измерванията и по Закона за държавните такси.
(27) Българският институт по метрология предоставя на съответната РИОСВ информация за резултатите от проверките по ал. 1 в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 9б.
(28) Лицата, които експлоатират бензиностанции, са длъжни да информират Българския институт по метрология при неизправност на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, съгласно изискванията на наредбата по чл. 9б.
(29) Актовете на председателя на Българския институт по метрология, издадени съгласно ал. 7, ал. 12, ал. 15, ал. 16, ал. 21 и ал. 24, могат да бъдат оспорвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.”

§ 6. В чл. З0л, ал. 4, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10 като думите „се поставя запетая и“ се заличават.

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:
§5. В чл.34б, ал.2 думите „чл.18б, ал.1, т.2 и 4" се заменят с „чл.18б, ал.1, т.2,т. 3 и т.5".
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде § 11:
§ 11. В чл. 34б, ал. 2 думите „т. 2 и 4" се заменят с „т. 2, 3 и 5”.

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:

§6. В чл.34в, ал.1 думите „чл.18б, ал.1, т.3" се заменят с „чл.18б, ал.1, т.4".

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде § 12:
§ 12. В чл. 34в, ал. 1 думите „т. 3" се заменят с „т. 4".

Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
2. Създава се § 6а:
„§ 6а. Създава се чл. 38а:
„Чл. 38а Оператор, който наруши чл. 18д, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“.
Работната група подкрепя предложението.

Работната група предлага да се създаде § 13:
§ 13. Създава се чл. 38а:
„Чл. 38а. Оператор, който наруши чл. 18д, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“

§ 7. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 31 се изменя така:
„31. „Унищожаване“ на вещества, оборудване и/или продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или в Регламент (ЕС) № 517/2014, е обезвреждане по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.”

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:

В т. 25 от допълнителните разпоредби се след думата „изискванията" се добавя „на националните приложения" и се заличава текста „и БДС EN 16942".
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 14:
§ 14. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 25 след думата „изискванията" се добавя „на националните приложения", а думите „БДС EN 590 и БДС EN 16942“ се заменят с „и БДС EN 590";
2. Точка 31 се изменя така:
„31. „Унищожаване“ на вещества, оборудване и/или продукти, към които има заложени изисквания попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или в Регламент (ЕС) № 517/2014, е обезвреждане по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.”


ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
3. В заключителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
а) в наименованието думата "Заключителна разпоредба" се заменя с "Преходни и заключителни разпоредби";

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: "Преходни и заключителни разпоредби".

Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
б) създава се § 7а:
"§ 7а. В § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни от Закона за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр. 91 от 2002 г., попр. ДВ. бр.98 от 2002 г., изм. ДВ. бр.86 от 2003 г., изм. ДВ. бр. 70 от 2004 г., изм. ДВ. бр.74, бр.77, бр. 88, бр. 95, бр. 105 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 30, бр. 65, бр. 82, изм. ДВ. бр. 99, бр. 102, бр.105 от 2006 г., изм. ДВ. бр.31, бр. 41, бр. 89 от 2007г., изм. ДВ. бр.36, бр.52, бр. 105 от 2008 г., изм. ДВ. бр.12, бр. 19, бр. 32, бр. 35, бр. 47, бр. 82, бр. 93, бр. 103 от 2009 г., изм. ДВ. бр.46, бр. 61 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 35, бр. 42 от 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.32, бр. 38, бр. 53, ДВ. бр. 82 от 2012 г., изм. ДВ. бр.15, бр.27, бр.66 от 2013 г., изм. ДВ. бр.22, бр.98 от 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.62, бр.95, бр. 96, бр.101 от 2015 г., доп. ДВ. бр.81 от 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.12, бр. 58, бр.76, бр.96 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.53, бр.77, бр.98 от 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.1, бр.17, бр.24 и бр.36 от 2019г.) числото „2020“ се заменя с числото „2025“.
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде § 15:
„§ 15. В Закона за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр. 91 от 2002 г., попр. ДВ. бр.98 от 2002 г., изм. ДВ. бр.86 от 2003 г., изм. ДВ. бр. 70 от 2004 г., изм. ДВ. бр.74, бр.77, бр. 88, бр. 95, бр. 105 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 30, бр. 65, бр. 82, изм. ДВ. бр. 99, бр. 102, бр.105 от 2006 г., изм. ДВ. бр.31, бр. 41, бр. 89 от 2007г., изм. ДВ. бр.36, бр.52, бр. 105 от 2008 г., изм. ДВ. бр.12, бр. 19, бр. 32, бр. 35, бр. 47, бр. 82, бр. 93, бр. 103 от 2009 г., изм. ДВ. бр.46, бр. 61 от 2010 г., изм. ДВ. бр. 35, бр. 42 от 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.32, бр. 38, бр. 53, ДВ. бр. 82 от 2012 г., изм. ДВ. бр.15, бр.27, бр.66 от 2013 г., изм. ДВ. бр.22, бр.98 от 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.62, бр.95, бр. 96, бр.101 от 2015 г., доп. ДВ. бр.81 от 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.12, бр. 58, бр.76, бр.96 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.53, бр.77, бр.98 от 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.1, бр.17, бр.24 и бр.36 от 2019г.), в § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби числото „2020“ се заменя с „2025“.“


Предложение на нар. пр. Младен Шишков и група народни представители:
1. Създава се § 7а:
„§7а. В Закона за управление на отпадъците се създава нов чл. 4а: „4а (1) Лицата, оператори на съоръжения и инсталации за третиране и/или депониране на битови отпадъци, са длъжни да използват система за видеонаблюдение и контрол върху всички точки от имота, инсталацията и/или съоръжението, които предоставят визуална информация относно прилагане условията на издаденото комплексно разрешително за инсталацията и/или съоръжението, както и одобреният технологичен проект.
(2) Системата по ал. 1 осигурява непрекъснат денонощен контрол, чрез който се дава възможност за:
1. проследяване в реално време на приеманите количества отпадъци;
2. проследяване в реално време на процесите по третиране на отпадъци;
3. проследяване в реално време на процесите по депониране на отпадъци;
4. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития.
(3) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, видеокамерите се монтират стационарно на всички точки, които предоставят визуална информация за вход и изход в имота, приеманите количества, процесите по третиране на отпадъците, процесите по депониране на отпадъци, както и на местата за временно съхранение и постоянно депониране на отпадъците. Видеокамерите са разполагат по начин позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане на посочените процеси.
(4) Видеокамерите е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280x720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.
(5) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между дадена видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.
(6) Информацията и записите от извършваното видеонаблюдение се съхранява за срок не по-малък от 6 месеца. Операторът предоставя копия от информацията от извършеното видеонаблюдение на инсталацията на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.
(7) Операторите са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление, отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация.
(8) Операторите поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност, в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на контролните органи. Операторите са длъжни да осигурят автономно електрозахранване за срок не по-малък от 2 часа, както да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти. Операторите са длъжни да монтират камерите по начин, който осигурява ясна видимост.
(9) При извършване на проверки, операторите са длъжни да предоставят на контролните органите, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(10) Снимките и видеозаписите от системата за видеонаблюдение могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда."

2. Създава се §7б:
„§7б. В Закона за управление на отпадъците се създава нов чл. 119а:
„Чл. 119а Оператор, който наруши чл. 4а, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група предлага да се създаде § 16:
§ 16. В Закона за управление на отпадъците (Обн. ДВ. бр. 53 от 2012г., изм. и доп. бр. 66 от 2013г., бр. 61 и 98 от 2014г., бр. 14 от 2015г., бр.105 от 2016г., бр.13, 85, 88 и 102 от 2017г., бр.53, 77 и 98 от 2018г. и бр.1, 25 и 56 от 2019г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 41а:
„Чл. 41а (1) Лицата, оператори на съоръжения и инсталации за третиране и/или депониране на битови отпадъци, използват система за видеонаблюдение и контрол върху всички точки от имота, инсталацията и/или съоръжението, които предоставят визуална информация относно прилагане условията на издаденото комплексно разрешително за инсталацията и/или съоръжението, както и одобрения технологичен проект.
(2) Системата за видеонаблюдение и контрол по ал. 1 трябва да осигурява:
1. проследяване в реално време на приеманите количества отпадъци и на процесите по третиране и депониране на отпадъци чрез стационарно монтиране на видеокамери върху всички точки от имота, инсталацията и/или съоръжението, които предоставят визуална информация за вход и изход в имота, приеманите количества, процесите по третиране на отпадъците, процесите по депониране на отпадъци, както и на местата за временно съхранение и постоянно депониране на отпадъците;
2. визуален контрол в реално време, като видеокамерите се разполагат по начин позволяващ безпрепятствено и ясно заснемане вида на приеманите количества отпадъци и посочените процеси по т. 1;
3. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;
4. съхранение на записите по т. 3 за срок не по-малък от 6 месеца.
(3) Операторите по ал. 1 осигуряват за своя сметка отдалечен достъп на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. Операторите са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.
(4) При поискване операторите предоставят копия от записите на видеоизображенията по ал. 2, т. 3 на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление.
(5) При извършване на проверкa, операторите предоставят на контролните органи, включително на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.
(6) Снимки и видеозаписи от системата за видеонаблюдение и контрол могат да се ползват като доказателствено средство или самостоятелно веществено доказателство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.“
2. Създава се чл. 145а:
„Чл. 145а. Оператор, който наруши разпоредбите на чл. 41а, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 50 000 до 150 000 лв.“.

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Предложение на нар. пр. Димитър Александров:
§8. В преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЧАВ да бъде включена разпоредба със следния текст:
„Разпоредбите на чл. 30в, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 30г, ал. 2 влизат в сила един месец след влизане в сила на Наредбата за изменение допълнение на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол".
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Младен Шишков и група народни представители:
§ 8 се изменя така:
„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7а и § 7б, които влизат в сила от 01.01.2020г.“
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на нар. пр. Ивелина Василева и група народни представители:
§ 8 се изменя така:
„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3а и § 6а, които влизат в сила от 01.01.2020 г.“
Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 17:
§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:
1. Параграфи 6, 13 и 16, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
2. Параграф 7, т. 2 и 3 и § 8, т. 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила 4 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“ .






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА