П Р О Т О К О Л
№ 7

---

На 27 юли 2017 г., четвъртък, се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на предложени в пленарната зала редакционни промени по текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Чакаме господин Данаил Кирилов, който ще представи своето предложение.
Започваме заседанието на Комисията, за да направим
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА РЕДАКЦИОННИ ПРОМЕНИ ПО ТЕКСТОВЕ В ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Те бяха внесени от господин Данаил Кирилов в хода на парламентарното заседание и те гласят следното: навсякъде в текста, където се споменава „с акт на Министерския съвет“ да бъде добавено „и са обекти със стратегическа важност“. Това е в § 2…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако някой има друго предложение, моля. Господин Чакъров казва: „стратегическо значение“, тоест не възразяваме и друг да е терминът, но да успеем да препратим към поне тези две стратегии – Енергийната стратегия, а тя е „Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетиката“, и „Интегрирана транспортна стратегия“ до 2030 г., така е описана.
Ако е ясно предложението и се води протокол, моля – за протокола, правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 във всеки параграф и във всеки текст след думите „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет“ да се добави и изразът „и са обекти със стратегическа важност“ или ако имате синоним на „важност“, съответно каквото се приеме.
Както и да се създаде една нова допълнителна разпоредба със следното съдържане: „Обект със стратегическа важност е всеки обект, определен като такъв в Енергийната стратегия на Република България“, така както я изчетох, до 2020 г. – за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика, и „Интегрираната транспортна стратегия“, тук пише – в периода до 2030 г.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е наименованието на стратегическия документ, приет с акт на Министерския съвет.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като алтернатива, само за да сте наясно с всички детайли и възможности, ако тази редакция не Ви харесва в Допълнителна разпоредба, другата възможна е следната: „Обект със стратегическа важност е обект, който е част от Трансевропейската транспортна мрежа (TNT) по Регламент ЕС № 1315 от 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г., относно Насоките на Съюза за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010 ЕС или който представлява част от газопреносната мрежа и съоръжение“. Това е алтернативното.
РЕПЛИКА: А тук енергийните обекти не са…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не са. Тук са единствено връзката, газопреносната мрежа и съоръжения.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предвид важността, примерно, на Хъб „Балкан“, колекторните връзки със съседните държави, значимостта на тези обекти.
РЕПЛИКА: „Южен поток“ попада ли?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако би имало такъв проект, би попаднал.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ако „Митцубиши“ иска да прави вятърен парк, примерно, и в тази стратегия е записано, че ние трябва да се стремим към възобновяеми енергийни източници, ще попадне ли този обект като стратегически или не?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не би следвало.
МАНОЛ ГЕНОВ: Както е записано в тази Стратегия до 2012 г., защото мисля, че има доста неща, записани там в това отношение. Просто като пример го давам.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това са частни инвестиции и според мен не попадат в кръга обекти, които биха могли да бъдат обекти с национално значение.
МАНОЛ ГЕНОВ: Питам. И то неслучайно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Че и стратегически…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „И със стратегическа важност“. То още в първия критерий не може да попадне – обект с национално значение… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само да поясня на колегата за „Южен поток“. Там има преминали екологични процедури и обжалвания, така че текстът, който сме заложили, че обжалваните актове, които в момента са в съдебно производство продължават по същия ред, би бил валиден за този обект. Ако не се лъжа, мисля даже, че е приключила процедурата по обжалване, така че не влиза в обхвата на предложението.
Идеята чрез това предложение е наистина да прецизираме, че става въпрос за изключително важни национални, стратегически обекти, които са част от европейските коридори и транспортни коридори и, респективно част от енергийната система. Акцентираме и върху предстоящите обекти, например, интерконектор България-Сърбия и газовия хъб „Балкан“, които са такъв тип обекти, наистина от национално значение, изключително важни.
Колеги, заповядайте за изказвания.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател
Колеги, има логика това да стане по този начин. По този начин допълнително се стеснява кръгът, посочва се, подчерта се приоритетността, потребността и т.н., времето е кратко, да не се впускаме в многословие.
Аз първоначално като видях „стратегическа важност“, ми идваше да кажа „стратегическо значение“, но „обект с национално значение“ и „стратегическа важност“ се допълват, да не се повтаряме.
По същество вземам думата, за да изясним в този случай, като се добави „стратегическа важност“, ще се стъпи на съответните стратегии – на Енергийната и Транспортната, най-общо казано, но не е ясно кой субект ще определи точно кой обект, където се провежда този ОВОС, че е със стратегическа важност? Добре е сега да го изясним.
Според мен, според моята логика е това да бъде с акт на Министерския съвет отново, както „обект с национално значение“ и „със стратегическа важност“, да бъдат посочени от Министерския съвет. Това е най-коректното, но в случая това изрично не е посочено и ще има правен вакуум. Кой определя, че е със стратегическа важност? Самата процедура каква е?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Логиката е, че ние допълваме текста, като реално вече има два критерия, спрямо които да бъдат прилагани изключенията от Закона.
Първият критерий е обектът да бъде обявен като такъв с национално значение с акт на Министерския съвет, за което има разпоредби в Закона за държавната собственост, в Закона за устройство на територията.
Вторият критерии, които кумулативно, защото има съюз „и“, кумулативно трябва да бъде прилаган, е този обект да бъде част от стратегическите документи, които цитираме, тоест и двата критерия трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат валидни изключенията на Закона.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Предложението ми е изцяло конструктивно. Ние искаме да изчистим и в правния мир това да става по най-бързия начин, а не да създаваме предпоставки отново за различни тълкувания, различни подходи. И Ви уверявам, че правната мисъл ще бъде така мобилизирана в случая, че да не се натресем на тресавище, откъдето няма излизане.
Ако има ясна субектност е ясно, според мен е такава логиката. Може би и така трябва да бъде, но трябва да се подходи много сериозно…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има много сериозно основание в този въпрос. Аз затова искам внимателно да отговоря, защото господин Чакъров е прав. Ние по втория критерий висим. До кой момент висим? Висим до момента, в който стигнем на преценката на съда. И тук трябва да разчитаме на съда, че той в решението си ще каже най-накрая: да, на основание на тази разпоредба решението ни е окончателно и не подлежи на обжалване.
Връщам обаче топката по-напред в процедурата в следния смисъл – принципно аз не съм ок с това разширяване и ще кажа защо, защото… (Реплики.)
С този критерий… Да, с това и аз Ви казах от трибуната – това е, за да постигнем баланса със зелените организации, защото те искат по-голямо съкращаване и ограничаване, и по-голяма конкретика в нещата.
Не съм съгласен, защото обект с национално значение е режим, който се прилага от множество нормативни актове и основата му е в друг нормативен акт. Тук сме в специалния ред и в особен случай.
Тръгнем ли да го дообогатяваме този режим, рискуваме да застрашим определянето му по Закона за устройство на територията, като такъв.
Прав е господин Чакъров, че тук е хубаво, ако можеше някой да прочете предварително стратегията и да каже, че там я има тази мрежа, че тя е от тази стратегия. И това да действа по отношение на всички, но ако сложим Министерския съвет два пъти да се произнесе, с това вече мисля, че ще развалим режима и ще натоварим Министерския съвет. Но е вярно и притеснението на господин Чакъров за това, че до момента на окончателното произнасяне на съда, всяка страна ще спори: ама как точно е записан в тази стратегия, ама той е записан под черта или е написано, че евентуално би могъл да бъде със стратегическо значение еди си кой си обект. Тоест, давам си сметка за това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви много.
По два въпроса накратко – първо, по отношение на стратегическото значение.
Колеги, вероятно знаете, а тези, които не знаят – България към момента (има една оценка от преди две години на административната и нормативна система), разполага с около 400 стратегии, които в годините ние сме натрупали по различни поводи, работейки в рамките на Европейския съюз и преди това – Напоителна стратегия, Водна стратегия, Стратегия във ВиК сектора, общо 400 стратегии. Това следва да се има предвид, отваряйки вратата, имаме срещу себе си 400 стратегии! Те са минали през министерства, Министерския съвет, Народно събрание.
Второ, много е прав господин Чакъров, като казва, че то дава една рамка на националната политика, но от там да извадиш и да кажеш, че това ерго става веднага стратегически обект или някакво действие във връзка с тази стратегия, е много спорно.
Трето, по отношение на римския принцип „Всяко управление е ограничение“ – започнем ли да изброяваме кои стратегии отнасяме към този текст, ние автоматично изхвърляме всички други. Може да се окаже, че във връзка със забавеното изпълнение на Споразумението за партньорство и Водната стратегия и водните цикли, България предстои да понесе някакви санкции и може да стане така че обекти от Националната водна стратегия да бъдат такива, за да може да ги изпълни… Просто мислете и върху този въпрос.
Принципно подкрепям – преминавам към втората ми точка, да има такова разширение и, според мен, ние тук сме се събрали за друго. Не сме се събрали само за предложението на господин Кирилов. Моето послание е, колеги, че ако ги правим нещата нормално, обмислено, превантивно и ги изговаряме, включително и с идеята на вносителите, с която е това предложение, винаги можем да стигнем до добри резултати.
Успях с ръководството на Парламентарната група да взема мандат за тези разговори и съобразно ситуацията, в която се намираме, да кажа следното, в смисъл, че изразявам нашата позиция: с обхвата на стратегически важните обекти, ясно е, че газов хъб „Балкан“, дай Боже, „Южен поток“, вероятно „Белене“ и някои други обекти като интерконекторите и мрежата TNT, очевидно отговаряме за бързата писта и за това, че създаваме комфорт.
Очевидно с разширението към общините даваме отглас на публичния и частния интерес, който стои зад, да ги наречем „национални паркове“, инвестиции в общините, важни за общинските съвети и за общините, за Националното сдружение на общините в Република България обекти.
Очевидно с национално значимите обекти, третата категория, даваме някакъв хоризонт за мрежата TNT – и „Хемус“, и „Струма“, те са част от тях, и жп обектите вървят много добре…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Летища, пристанища…
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Те са съгласувани и много добре е да са финансирани, защото обектите се работят, предстои контрактуване. Очевидно покриваме с тези разширения много голям публичен, общински и, нека да го наречем в рамките на тази Комисия, „обществен интерес“. Нека така да го дефинираме за момента.
Склонни сме, заявявам го най-отговорно, склонни сме, ако остане двуинстанционното производство и тези, както решите, два по три месеца, сроковете – бързата процедура, за която настояваме, ако остане и двуинстанционното производство, ще подкрепим всяко едно разширение за стратегическите обекти, където ще помоля вече вносителите вече да ги дефинирате в смисъл на това, което господин Чакъров, което каза, как да сме защитени и кой да дефинира кой обект е стратегически.
Разширяваме ги със стратегически важните обекти, с националните обекти и с това, което решат общинските съвети, но минем ли границата на двуинстанционното производство, ние готвим в Конституционен съд жалба, тоест това е нашата граница на компромиса. Приемаме разширение по хоризонтала, включително и по вертикала, да се включи и преценката, и екологичната оценка по ОВОС, да бъдат в обхвата на това разширение, но двуинстанционното производство, изрично казвам, в съкратени срокове, това е границата на компромисите, които могат от нас да бъдат допуснати.
Защо? Сложим ли в този кюп абсолютно всички типове обекти – национално-стратегически и общински, и останем с едноинстанционен режим, ние създаваме един октопод, който няма да можем да контролираме сами, като народни представители. Според мен това е смисълът на нашето събиране.
Може би трябва още малко да се изговори и Вие да го обмислите, но склонност към разширявате към общински, към стратегически и национални, но с двуинстанционен…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Грудев.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Колеги, аз искам да попитам следното: има ли възможност да се гледа на две инстанции в срок от шест месеца и да се произнесе за всички тези обекти? Тези с национално значение – аз не знам дали някой е работил по тази линия, за да знаят как става един обект – обект с национално значение. Много трудна работа и трябва да сме убедени, че почти всички общински обекти ще станат с решение на общинския съвет приоритет.
На мен ми е чудно. Само да Ви кажа за тези обекти, които са национални и които се обжалват в момента – 24 години до тук сме се забавили. Това е 30% от човешкия живот, а ако сметнем и общинските обекти, които са забавени по линия на ОВОС, с обжалване и така нататък, сигурно годините са стотици!
Въпросът е дали ще има възможност съдебната система, всички тези обекти да ги гледа на две четения в рамките на шест месеца – аз, малко ме съмнява това нещо. Адвокатът ще е болен, еди какво си, еди що си, съдебна ваканция…
Горе-долу сме се съсредоточили и приложението на Закона да е върху едни обекти, които са с национално значение, които обхващат живота на милиони хора! Дайте да дадем зелена светлина, да се случи това нещо. По-нататък ще търсим другото.
Плюс това – за общинските обекти, колеги, важен, съществен обект на една община от 3 хиляди души, може да е някакъв обект с, примерно да кажем, 30 хил. лв. За тях това са много пари и там трябва да се сложи някакъв финансов критерий, от който нагоре вече да бъде приоритетен обект за общините. Това вече на коляно малко ще го правим.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Само като отговор, ако позволите.
По отношение на промените в АПК и това, което се гледа, вариантът за териториална подсъдност и разтоварването на Административния съд и това всичкото минава през него, е един такъв тип организационна реформа, ще подкрепи нашата теза, че няма да има такова забавяне.
А по отношение на това, което е важно за една община, имайте предвид, че в такива обеми и мащаби, ако за национален мащаб 30 хил. лв. обект е нещо малко, за малките общини това е жизнено важно. Заявявам, че ние бихме подкрепили това предложение на патриотите, ако остане двуинстанционното производство. Или правим нещо, което да има кумулативен ефект в някакъв устойчив комплекс – да запазим екологичните, социалните, икономическите императиви за стратегически национални и общински проекти, и винаги, когато има изкривяване, ние като законодатели не можем да въведем някаква корекция. И допълнително да се опитваме да прецизираме кои са стратегическите, националните и общинско значимите проекти и ще наблюдаваме този процес.
Това е отговорът на Вашата реплика, че има вариант и механизъм, при който с реформа в АПК да облекчим това инстанционно производство.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички тези срокове, извинявам се на колегите, две изречения – са инструктивни. Каквото и да напишем в Закона, съдът ще си го гледа толкова, колкото си иска.
Няма да влизам в този дебат само ще кажа, че нашата идея като вносители е за обекти с национално значение. Не бихме искали да разширяваме и до обекти с общинско значение. Това вече е друг Закон. Това вече е друга процедура, друга бърза писта.
Аз съм 100% общинар дълбоко в себе си и бих направил всичко общините да се чувстват в по-добра процесуална ситуация, но това е друг Закон и мисля, че сега решаваме друг казус. Извинявайте, колеги.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Аз само да допълня само по повод коментара на господин Грудев: до колкото си спомням, на годишна база около 14 хиляди са административните актове, издавани по екологичните процедури, по екологичното законодателство от регионалните подразделения на Министерството.
Знаете, при националните обекти актовете се издават от министъра. В този смисъл нашето предложение е обвързано с преминаването на едноинстанционно, защото, така или иначе, актовете на министъра се контролират от Върховния административен съд, докато актовете на регионалните подразделения се контролират от регионалните съдилища. Следващата инстанция вече е Върховният административен съд.
Колеги, има ли други изказвания? Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Все пак сме Комисия по околна среда, така че едноинстанционното в екологията и здравето на хората е по един начин, а това, което колегата Кирилов цитира за едноинстанционното при останалите процедури, е съвсем различно. Трябва много ясно да си даваме сметка едноинстанционното какви врати отваря. Имам предвид за общините. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: С предложението ние ясно прецизираме и акцентираме върху национално значимите обекти.
ХРИСТО ГРУДЕВ: И всеки се грижи за екологията и за здравето на хората, а ние какво искаме да кажем, че цялото Министерство на околната среда и водите да внесе един проект, за да стане национален и така нататък… Това са сериозни държавни организации, как така?!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност, ние сме наясно, че правим изключения в Закона, но също така тези изключения са основани на аргументите, касаещи високата приоритетност на тези обекти. И срокът, който предлагаме от шест месеца смятаме, че е реалистичен, защото два пъти по три месеца, съгласете се, при положение, че съдът трябва да свика първо заседание в рамките на два месеца и да се произнесе с решение в рамките на един месец, де факто прави неработещи текстовете за два пъти по три месеца.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Накрая, ако може за малко да взема думата?
Само един технически проблем и той е за след гласуване, колеги, но изрично настоявах да вземат тук участие и тримата колеги от Дирекция „Референти и законодателство“ на Народно събрание. Те поискаха среща преди второто четете, дадоха конкретни редакции от чисто правно-техническа гледна точка естество, които според мен бяха прецизни. Убедиха ме в основанията за това, ние имаме текстове с двойни препратки в конкретния случай и признавам, че днес докладът, който прочетохме, ме изненада. Аз очаквах съвсем друг доклад, така че молбата ми е всички експерти – и на Вашата комисия, и на дирекцията, с каквото могат да участват в техническото оформление, особено пък на този допълнителен доклад, който сега би следвало да се състави.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Извинявайте, това означава ли, че вече е изчистено всичко и правно-технически е издържано вече?…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, то беше изчистено, ама го няма в докладите. Това искам да кажа. (Шум и реплики от експерти и народни представители.)
Те не са такива, които да са правнопроменящи, даже бих казал, че с оглед литературното четене на Закона, даже така по-лесно се чете, а и двата закона не страдат от свръхвисока правна прецизност, но беше добре все пак, при положение, че трудът е свършен, беше добре да го зачетем.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма, да подложим на гласуване предложенията, внесени от господин Кирилов.
Предложение: навсякъде, където…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако може това, което моите експерти ми подсказват, като целта е, естествено да подобрим Закона, юристите да дадат предложения, но и тук да се каже – в ОВОС, който се издава, изрично да бъде записано, че: „обект с национално значение и със стратегическа важност“, защото за съда това би могло да бъде съвсем друга препратка и основание. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре. Това би било индикация.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз не съм убедена, че е необходимо да има някаква специална законова разпоредба за това.
ЕКСПЕРТ: Когато Министерството разглежда въпросното инвестиционно предложение, то може да вникне всъщност дали това инвестиционно предложение е част от …, докато съдът не може. И, така или иначе, Министерството ще гледа дали това е национален обект, просто когато издава решението по ОВОС то винаги посочва в какъв срок се обжалва и нормативното основание.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това чисто процедурно колегите от Министерството трябва да го имат предвид, евентуално да го впишат в процедурите си за работа. Това е ясно, но не е необходима законодателна разпоредба за това, според мен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е хубаво предложение – в решението да се упомене.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за вметката.
Ще помоля господин Петков да предаде на колегите от Министерството на околната среда и водите.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов – първо, навсякъде, където се споменава „които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет“ да се добави „и са обекти със стратегическа важност“.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
И второто предложение, то се упоменава на две места.
Допълнителна разпоредба, която гласи: „Национален стратегически документ е всяка една от стратегиите – „Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не! „Обект със стратегическа важност е всеки обект, определен като такъв в „Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“ и „Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г.“.
Вторият вариант… (Шум и реплики.)
Като че ли този вариант леко е фаворитен, който го прочетох, но, пак казвам, алтернативно Ви предлагаме другия. Ако този не получи подкрепа, подкрепете другия, но другият препраща към документ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И двете стратегии са приети – едната с акт на Народно събрание, другата – с акт на Министерския съвет. Те са стратегически документи, включват обекти от TNT-мрежата, както и обекти от газопреносната система.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подкрепям всички съображения, които бяха казани за стратегиите.
Моето виждане беше да се използва най-високият по ранг стратегически документ, който е по Закона за регионалното развитие, но приемам, че и той не е достатъчно годен вероятно, за да определи прецизно и конкретно един кръг от обекти.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Подлагам на гласуване предложението в първия му вариант.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се първия вариант.
Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА