П Р О Т О К О Л
№ 8

---

На 7 септември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 175 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2017 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г. и мотивите към Указа.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *


ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден колеги, уважаеми гости!
Започва заседанието на Комисията по околната среда и водите в началото на новия парламентарен сезон с пожелание за успешна работа.
Представям на вниманието Ви дневния ред:
1. Обсъждане на Указ № 175 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2017 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г. и мотивите към Указа.
2. Разни.
Моля тези от Вас, които са съгласни с предложения дневен ред, да гласуват.
Преди това – предложения за други точки. Вие имате ли предложение? Не.
Тези, които са съгласни, моля да гласуват дневния ред.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря, приема се единодушно.
От началото на разглеждането на точките от дневния ред искам да Ви уведомя, че на заседанието присъстват гости от страна на Министерството на околната среда и водите: господин Красимир Живков – заместник-министър, господин Бойко Малинов – директор на дирекция „Превантивна дейност“, и господин Ивайло Петков – парламентарен секретар; от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Василка Начева – главен секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Боянка Василева – главен юрисконсулт.
Освен това сред нас са и инж. Иван Бойков – изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, както и инж. Мирослав Мазнев – главен експерт. Присъства също така и господин Евгени Иванов – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на КРИБ. Присъстват също госпожа Румяна ВАСИЛЕВА – парламентарен секретар и икономически управител на КРИБ, госпожа Снежанка Димитров – експерт „Връзки с обществеността“ от Българската търговско-промишлена палата, и Диана Проданова – експерт в център „Чиста индустрия“ в Българската стопанска камара.
Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждането на Указ № 175 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2017 г. В периода от приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите досега в Комисията по околната среда и водите са постъпили четири становища: становище на Министерството на околната среда и водите в подкрепа на Закона, както и становища на Българската стопанска камара, КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК. Отделно от това е получено и становище от Камарата на строителите в България, както и декларация от политическия клуб „Екогласност“ – всички в подкрепа на Закона за опазване на околната среда, приет с изменение и допълнение на 27 юли 2017 г.
Представям на Вашето внимание и разпореждането на председателя на Народното събрание с дата 8 август 2017 г., с което председателят възлага на Комисията по околната среда и водите да докладва пред народните представители Указ № 175 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2017 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 20 юли 2017 г., и мотивите към Указа. Указът на президента е издаден на 7 август 2017 г. Накратко мотивите, които са заложени в него и Вие сте запознати с тях, са публикувани в „Държавен вестник“ и на страницата на парламента.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г., като оспорва § 2, т. 1 относно новата ал. 4; § 3 относно ал. 10, изречение второ; § 4, т. 1 относно новата ал. 7; и § 6, т. 1 от Закона.
В началото на мотивите президентът посочва, че с приетия Закон се установява едноинстанционното съдебно производство по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите, по инвестиционните предложения, техните разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение и са със стратегическа важност, като с Преходните и заключителните разпоредби подобна промяна е направена и в Закона за биологичното разнообразие, където в една инстанция ще се решават жалби срещу решения на компетентния орган по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализация на такива обекти.
Президентът приветства стремежа към ускоряване на процедурата по изграждане на национални обекти със стратегическо значение за развитието на страната, но не споделя възприетия от законодателя подход – ускоряването да е за сметка на намаляване на инстанциите при упражняване на съдебния контрол, защото засегнатото благо с това изменение е околната среда. Грижата за околната среда – ценност от висш порядък, е сред основните начала на Конституцията, където в чл. 15 е предвидено задължението за осигуряване и опазването на околната среда.
Административните съдилища изпълняват своята правозащитна функция и в двете си инстанции, като според президента касационното производство е фиктивна преграда срещу нищожни, недопустими или неправилни първоинстанционни решения. Неговото премахване в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие ще намали интензитета на защитата, гарантираща околната среда като конституционно установена ценност.
Президентът е убеден, че може да бъде постигнат по-добър баланс между ускоряването и реализацията на стратегическите цели на държавата и законността като основа на правовата държава.
С тези мотиви президентът връща за повторно разглеждане Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания във връзка с Указа на президента и мотивите към него.
Има ли изказвания? Първо, към народните представители.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние, от БСП за България, сме имали ясна позиция още миналия път: не сме подкрепили този текст, поддържаме президентското вето, отново настояваме за нашите предложения, които не бяха гласувани от мнозинството в залата, така че позицията ни е ясна. Мисля, че коментарите са излишни. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, в мотивите на президента много ясно се казва, че такъв важен Законопроект, такива изменения, свързани с околната среда – говорим за бъдещето на нашите деца, то няма как за 16 дни да бъдат направени тези промени. В крайна сметка едно такова прибързано решение ще доведе и до вратички, които ще имат отношение към обектите, свързани с опазването на околната среда, а от там – здравето на хората.
Ние, от БСП, много ясно и категорично сме за двуинстанционното, за да не се допуснат такива прибързани грешки и в стремежа си някои инвестиционни проекти да ги реализираме много бързо, а след това да направим необратими процеси в опазването на околната среда и на цели региони.
Затова молбата ми към работодателските организации е: нека също да чуем тяхното мнение дали единствено инвестиционните намерения на бързите процедури са в основата на техните мотиви, за да подкрепят тези промени, и дали околната среда – все пак бъдещето ще покаже на нашите деца, не е по-важна от прибързаните ни решения. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, реплики? Няма.
За изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Четейки мотивите на президента, в последния абзац – преди самото изложение за връщане на законопроекта, пише: „изразявам убеждението си, че промените в законодателството, свързани с опазването на околната среда, трябва да се предхождат от широки обществени обсъждания.“
Никой не лишава организацията от правото да участва в обществените обсъждания по Закона за околната среда и такова нещо няма. Това е едното нещо, което буди недоумение в мен, а второто нещо е по отношение на изказването на господин Георгиев за 16-те дни.
Защо трябва да мерим винаги с време такива важни законодателни промени? Защо? Ние считаме, че Законопроектът е направен правилно, след като ние сме го предложили за разглеждане в Комисията и след това в залата, то считаме, че този Законопроект може да бъде разглеждан. Защо трябва да стъпваме на тези 16 дни? Ако това са Ви само мотивите, написани от президента за 16-те дни и за това, което пише – че трябва да се предхожда от широки обществени обсъждания, според мен Вашата теза не издържа отникъде. Нито господин Генов го чух да каже нещо различно от изказването му предишния път, нито Вас, господин Георгиев.
Питам ви: ако приемем Вашето предложение за двуинстанционно производство в тримесечни срокове, по какъв начин Вие ще задължите един съдия в тримесечен срок да приключи определено производство? Ако това нещо някой от Вас ми го обясни и по какъв начин можете да го контролирате един съдия, ще ви бъда благодарен. Дайте да приключим с разискванията и да гласуваме Законопроекта, а този път се надявам на разум от Ваша страна. Благодаря. (Реплика.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Значи, господин Иванов, колкото някой може да накара един съд за три месеца да си свърши работата, толкова е и за шест месеца, както е записано. Мисля, че ще се съгласите с мен, че е така. Просто тези срокове са препоръчителни и императивни, а идеята ни е наистина да се ускорят с нашето предложение, но все пак гражданите да не бъдат лишавани от достъпа до правосъдие – говорим за двуинстанционното производство.
Не искам да коментирам, но знаете какво се случи през лятото с Калиакра, с това, с онова, с други неща, така че ние си оставаме на мнението за двуинстанционното производство. Тези срокове наистина са препоръчителни, но аз не виждам повече аргументи и в предложението за трите месеца, което имаме ние, както и това за шестте месеца, защото един и същи състав на съда на последна инстанция е претоварен.
Може би тук трябваше да се чуе мнението или да се попита съдебната система има ли тя опцията да се справи с тези срокове, след като ги записваме в Закона, колкото и препоръчителни да са те, така че нашата позиция е за двуинстанционното производство. Благодаря. (Реплика.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Господин Иванов, аз не знам къде се проведоха тези широки обществени обсъждания по този закон. Ако смятате, че 16 дни са достатъчни, за да се проведат широки обществени обсъждания, то мисля, че грешите. С нас се свързаха много организации и казаха, че времето не е достатъчно и не им е дадено право на един по-широк обществен дебат, а що се отнася до съда – дали ще го задължим… (Реплика.)
Вижте, с тази поправка аз Ви гарантирам, че почти всички обекти, които ще бъдат приети едноинстанционно, ще бъдат подложени на огромен обществен натиск и може би донякъде ще стане по-добре. Имам в предвид, че така съдът ще се държи, ще се контролира, но ще се наблюдава и за колко време ще направи самата процедура, самото решение по даден обект и с какво решение ще излезе съдът. При двуинстанционно производство с тези асоциации хората ще бъдат много по-спокойни, а че с първото решение – потвърдено или непотвърдено, те имат шанс. А сега какво казваме? Каквото отсече съдът: първоинстанционното и това е. (Реплика.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Значи, аз не чух нищо различно от това, което колегите преди малко споменаха в техните реплики, и мисля, че е несъстоятелно Вашето искане по поддръжката на президентското вето. Разбирам защо го правите, но дайте да бъдем политици и да спрем с тези дребни заигравки и закачки, които Вашата партия се опитва да налага в парламента.
Затова пак апелирам: да се отхвърли ветото, да минем към разглеждането на Закона в заседателната зала и неговото приемане. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да вземем думата, че много стана. Имам два коментара и едно предложение, конкретно.
Първият коментар е следният: аз не мисля, че се очаква на днешното заседание да се дадат, колега Иванов, коренно различни, нови доводи, които никой никога не е чувал, тъй като всяка една от страните или от позициите защитава своите доводи, така че не виждам от къде могат да дойдат коренно различни доводи. Казусът е ясен.
В същото време обаче има такива нови доводи, за които признавам, че не се бяхме сетили или по-скоро щяхме да ги подготвим, но вървим към обжалване в Конституционния съд и това са доводите, които президентът отбелязва по отношение на мъглявото заобикаляне на чл. 15, чл. 55 и чл. 125 на Българската Конституция. Погледнете ги още веднъж, а това са новите доводи и сега това ни кара да погледнем нещата малко „под лупа“.
Трето, факт е, че страните вече са с една повече и казват: „Ей, хора, дайте да погледнем по-добре този закон“ – с една повече, а това е президентската институция. Всичките тези приказки – че президентът бил на БСП и така нататък, да ги оставим, те не са за сериозни хора, нито някой от нас по някакъв начин е водил някакви разговори с президента в щета на българския бизнес, на работодателите, на проектите и да правим някакви завери – са абсурдни неща. Изказваме си само притеснението, новото, с забележките по чл. 15, чл. 55 и чл. 125 на Конституцията.
В заключение Ви предлагам следното: ако искате, дори може да подложим на гласуване това разпореждане, което е дал Председателят на Народното събрание – Димитър Главчев, и че връща за ново обсъждане Закона. Указът на президента е също за ново обсъждане.
Разбира се, може да направим това, което каза господин Иванов – дайте да го гласуваме, да го вкараме в залата и пак да го гласуваме, но това ще е вярно единствено и само, ако тук претендираме, че сме най-умните хора по тази тема в България. Част от колегите ги познавам от петнадесет години и 2/3 от колегите наистина са много сериозни експерти, но ако така реагираме на предложението на господин Иванов, означава, че ние тук сме най-умните в цялата страна и взимаме светкавични решения.
Предлагам Ви, под инициатива на Комисията на госпожа Василева, да направим една по широка дискусия и без да се бавим много и с доста сериозна част от заинтересуваните страни, включително и неправителствените организации, така че да видим в крайна сметка къде е заровена истината и да вървим напред. Предлагам да направим кратко планче за действие за едно по-широко обсъждане по смисъла на решението, което господин Главчев е издал, като разпореждане и това, което президента казва на Народното събрание.
Аз лично ще се чувствам много дискомфортно, ако кажа на моите колеги: ние пак го вкарваме, готово, давайте. Нищо не се е променило с изключение на това, че е почукано на масата от още едно място. Внимавайте, хора, огледайте ги още веднъж нещата. Това е моето предложение и това са моите коментари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да кажа на преждеговорещия, че ние тук не сме най-умните, но сме представители на десетки хиляди, а бих казал и на стотици хиляди избиратели, и в това отношение трябва да се съобразяваме с това какво искат нашите избиратели. Нашите избиратели не искат безкрайни дискусии, безкрайни приказки и обжалвания, а искат страната ни да се развива, да си повишат доходите, да има бързо и ефективно усвояване на европейските средства.
В тази връзка, като представител на НФСБ, респективно „Обединени патриоти“, искам да кажа, че ние сме дошли в това Народно събрание с една единствена мисъл – да осигурим условия таза страна да се развива. Досега така, както вървяха нещата и така, както предлагат от БСП – да продължават да се „дондуркат“, то ние просто ще продължаваме да бъдем на дъното по темпове на развитие. Смятам, че Законът трябва бързо и срочно да бъде приет, за да се отворят вратите за по-ефективна и по-бърза работа в направлението, с което започнах – да осигурим условия за икономически растеж на тази страна. Другото са едни празни приказки.
Аз не знам как този президент, който от машините за летене, започна да разбира от всичко в тази страна, как започна да дава абсолютно категорични мнения – не мога да го разбера. Ако е в друга сфера, да. Но в сферата на бизнеса, където той не е работил нито един ден, не виждам как може да дава мнение и то толкова категорично, а е защитаван от партията, която го издигна и има сега вицепрезидент, която сега казва, че той не бил техен президент, а бил незнам кой си.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Втора реплика на господин Иванов, а след това ще Ви дам думата за отговор.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Надявам се, че правя реплика на господин Костадинов. Нали?
Уважаеми господин Костадинов, какво пише в чл. 15 и чл. 55 от българската Конституция току що прочетох. Явно е, че Вие не сте го чели и мислите, че е залегнало нещо много важно в разпореждането и връщането от президента, а и в неговото вето. Знаете ли какво пише в чл. 55? (Реплика от господин Костадинов.) Не!
В чл. 55 пише: „гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и норми, и те са длъжни да опазват околната среда.“
Член 15 беше нещо от сорта, така че какво ново открихте тук, на база на което Вие твърдите, че трябва да бъде върнат този закон и да бъде променен? Питам Ви.
Член 15: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа, разумното използване на природните богатства и ресурси на страната“.
Питам Ви: в тези два члена къде видяхте това умопомрачително, ново заключение, измислено от президента, което ни дава право да върнем този закон? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Костадинов, за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз трябва да отговоря само на част от нещата, защото на част от репликите не смятам да отговарям. Не знам кой от Вас с какви гласове и колко на брой е избиран, обаче такива думи за българския президент, избран с небивал резултат в новата политическа история, то мисля, че като нормални, разумни хора, би трябвало да Ви е срам по този начин да коментирате. Президентската институция е такава, каквато е – добра или лоша, и ще я познаем по действията й. Аз не знам Вие какъв специалист сте (реплики), вероятно сте никакъв.
Второ, какво мога да ви отговоря на Вашата реплика?! Очевидно е, че Вие не се интересувате от социологическите проучвания. Това, което 70% от българските граждани искат, е справедливост. Страната е болна за справедливост! Вие отнемате последната възможност да има справедливост за значими проекти. Това е видно и от резултатите, които вашата политическа сила е получила. Явно не сте напипали съдържанието на това, което българските граждани искат. Ако го бяхте напипали, резултатът Ви щеше да бъде по-значим. Пожелавам Ви един ден това да стане.
Уважаеми колега, липсата на справедливост е основната болка на българските граждани в момента. Мога да кажа, че те от години живеят в тотална липса на справедливост и законност, която се репродуцира непрекъснато. С това предложение повтаряте желанието си – и в Закона за концесиите, и във всичките нови законопроекти, да има еднолично, едностранно, еднозначно тълкуване и решение на сериозни казуси.
Нямам повече доводи, а господин Иванов вероятно има време да види чл. 125, който касае правомощията на последната инстанция на Административния съд. Това, което е казано в чл. 15 и чл. 55, поставя под въпрос значимостта на опазването на околната среда и правото на всеки човек за достъп до нормална околна среда. След като ние се съмняваме, че с подобни решения бихме увредили тази възможност, то ние влизаме в хипотезата – ще ме извините, защото не ми казахте какво е вашето образование, но влизаме в хипотезата на една латинска сентенция, която е в основата на опазването на околната среда – „ин дубио про натора“, с презумция в полза за защита на природата. Това е основният, ръководещият принцип в Европейската комисия, а кой какво е учил е друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Нека малко да излезем извън емоциите. Нашата парламентарна група изказа доводите си при приемането на Закона в пленарната зала, но ще кажа, че според нас Законът е достатъчно стегнат и балансиран. Той в голяма степен гарантира опазването на околната среда, а в същото време считаме, че е справедливо регионите в страната и хората, който живеят в тях, да имат възможност там да бъдат реализирани големи и от национално значение инфраструктурни проекти.
Последните години се нагледахме на опитите на различни организации да рекетират, да изнудват, да блокират, да стопират проектите, които са важни за нормалния живот на хората в регионите. Считаме, че на това нещо трябва да се сложи край. Пак казвам, че Законът е балансиран, равно е отдалечен и по отношение на опасността от проблеми, свързани с околната среда, а в същото време подпомага бизнеса и държавата в реализирането на сериозни проекти. Ние ще го подкрепим тук в Комисията, а нашата парламентарна група ще го подкрепи отново в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми колега, смисълът на Вашето предложение, на мнозинството, касае национални и стратегически обекти. Колко са тези обекти, които се реализират в рамките на една община или област? Аз мисля, че те са единици, така че магистрала „Хемус“ няма как да е в полза и да се произнасят местните общности – двайсетина местни общност. Смисълът е в контекста и поправките в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Уважаеми господин Ячев, ползвам правото на реплика към Вас, въпреки че моето изказване не е точно реплика. Онзи ден получих петиция в подкрепа за незабавното стартиране на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле и с молба да бъде подписана тази петиция.
Тази петиция е организирана от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, от Българската федерация по автобусен транспорт, от Камарата на строителите, от Екогласност, от Българския ловно-рибарски съюз и още редица сдружения. Те са сигурни, че в момента няма да има никакво негативно отражение на околната среда при изпълнението на „Струма“ и тя е забавена поради обжалване на ОВОС-ите. Поради тази причина считам, че това е още едно доказателство за нашата подкрепа на този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика? Други изказвания, колеги? Няма.
Ако няма, позволете и аз както от името на вносителите, така и от името на парламентарната група на ГЕРБ, да предложа Комисията да се обедини около предложението Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от НС на 27 юли 2017 г.
Мотивите са известни, те бяха широко обсъждани във формат „парламент“, в Комисията по околна среда със становища, на неправителствените организации, на съсловните и браншовите организации, а и в общественото пространство – чрез медиите. Но тъй като дебатът в известна степен наклони към доста емоционални – простете за квалификацията, декларативни, плакатни изказвания, аз по-скоро бих искала да се концентрирам отново върху същинските мотиви и да почертая убеждението си, че може би екипът, който е изготвил Указа на президента, не е имал възможност в дълбочина да се запознае с Законопроекта и по-специално с последните изменения, въведени в него по време на заседанието на Народното събрание.
Първо, преди всичко искам да подчертая, че Законопроектът по никакъв начин не противоречи на политиката по осигуряване на опазването на околната среда. Опазването на природата, защитата на здравословната и чиста околната среда е висше благо, и Законопроектът не засяга тези блага. Ние сме Комисия по околната среда и водите и със сигурност ни е грижа за природата. Осъзнаваме важността и приоритетността на обектите, за които допускаме изключение в Закона.
Законът за опазване на околната среда се променя в изключително тесен обхват, тоест не променяме принципа, а въвеждаме изключения, за които се водим от обществения интерес. С последните промени, които бяха направени в Закона за опазването на околната среда – по време на дебатите в Народното събрание, изрично бяха обвързани изключенията не само с националните обекти, определени като такива с акт на МС, но и с обекти, които същевременно са стратегически и са част от стратегията, приета от Министерския съвет, а също така и енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Що се отнася до значимостта на тези обекти аз мисля, че тя е безспорна. Това е свързано с развитието на държавата ни, това е в интерес на гражданите и на обществото. От друга страна, тези обекти са такива, които се определят с акт на Министерския съвет, акт, който подлежи на двуинстанционен контрол. Освен това те са част от стратегическите документи, като единият е приет с двуинстанционен контрол, а другият е приет със сериозна подкрепа от Народно събрание.
Двата стратегически документа са преминали процедурата по екологична оценка, която е част от екологичното законодателство и е двуинстанционна по своя характер и като възможност за контрол от съда. Тоест вече на доста етапи тези проекти са получили уверението на обществото, те са значими и важни за развитието на държавата ни. Освен това измененията и изключенията касаят само и единствено актовете на Министъра на околната среда и водите – актове, които по принцип до този момент на първа и на втора инстанция, се разглеждат от Върховния административен съд.
В този смисъл качеството на съдебната защита се гарантира от факта, че отново Върховният административен съд е този, който ще има правото да се произнесе по казусите, които касаят обжалвания на някои от инвестиционните предложения, които са част от националните обекти, залегнали в двата стратегически документа. Функцията на ВАС е да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите, като това ще бъде спазено в пълна степен. Не само това, но нашият закон е в пълно съответствие и с европейското законодателство, а тук искам да боря някои спекулации, които бяха лансирани в общественото пространство – видите ли, няма друга държава, която прилага подобни изключения.
Напротив, съгласно докладите на държавите – членки, публикувани на страницата на Европейската комисия, относно достъпа до правосъдие в други държави в ЕС има допускане на едноинстанционното производство с много по-широко приложно поле. Такава държава е Дания – държава, за която всички сме убедени, че има особена грижа за природата и го е доказала. Такива държави са Италия, Испания, Гърция, където се правят изключения за национално значими обекти и се допуска едноинстанционно производство. Не само това, но в националното законодателство и АПК също се допуска едноинстанционното производство.
С други думи, няма лишаване от достъп до правосъдие, а това, което се цели със закона, е наистина да се ускори процедурата, свързана с реализацията на важни обекти. Процедурата е свързана с реализацията на обекти, които нерядко се подкрепят с финансиране от страна на Европейската комисия. Всички ние знаем, че Европейската комисия няма да допусне проект, който е спорен от гледна точка на екологичното законодателство, да бъде подкрепен. От друга страна, безкрайните обжалвания водят до рискове да може да се стигне изобщо до етапа на реализиране на проекта и стартирането на строително-монтажните дейности за неговото изпълнение. Така че трябва да осъзнаваме и това, че се намираме във втората половина на програмния период и сроковете наистина са критични от гледна точка на подкрепата за реализация на инфраструктурните обекти в пътния сектор, в железопътния сектор, проекти, които са свързани с енергийната сигурност на държавата, обезпечаването на свързаността между България и другите държави – въпроси, които са наистина от съществено значение за нашата държава.
Ние категорично смятаме, че законодателството не се нарушава, че изключенията имат тесен характер с ясни критерии и не се създават рискове за злоупотреба, а по-скоро се преодоляват случаите на злоупотреба с правото, на каквито сме били свидетели в миналото. В този смисъл продължаваме да подкрепяме своите мотиви и призовавам всички Вас да ни подкрепите в предложението да предложим на Народното събрание повторното приемане на Закона. Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Може би гостите желаят да се изкажат.
Заповядайте, господин Иванов.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, за хубаво или лошо, аз ще бъда кратък.
Председателят на днешното заседание отне изцяло първата част от това, което исках да кажа: на 100% подкрепяме, тъй като това беше нашата теза. Няма нарушаване на правото на двуинстанционното производство, напротив, гарантирано е, че Конституцията защитава обектите от национално значение, от стратегическа важност. Те се коригират от Министерския съвет – административните актове и едноличните актове от министъра на околната среда, и завършват във Върховния административен съд. Тоест този, който казва, че има нарушение на Конституцията, не е прав меко казано.
Същевременно виждаме как същата тази институция, грижейки се за опазването на Конституцията, дълбоко бърка чрез подкрепата на незаконните действия, незаконните актове на местни и бих казал „мъгляво местни структури“, а може би единични раждания, наречени „референдуми“, по инвестиционни намерения. Визирам това, което се случи в Трън: пазителят на Конституцията казва: „нарушавайте Конституцията“, отнемайки права от уважаемите народни представители, правата от правителството, правата от местната власт и по тази причина ние имаме едно особено мнение относно тези позиции и актове.
Защо сме тук сега? Ние сме тук, защото има крещящо нарушение на правата на българските граждани и частта, която ние наричаме „предприемачи“. От години псевдоприродозащитни организации и индивиди започнаха активно да атакуват буквално всяко инвестиционно намерение с една единствена цел на забавяне или прекратяване, като всяко има сложена цена – била тя проектна, била тя директна. Българският бизнес от десетина години може да изпълнява сам такива проекти, а дотогава го правиха чуждите инвеститори, които не са радваха на такова критично отношение и многобройност на тези организации. Тук възниква въпросът: кого представляват и как го представляват?
Примерно, ние с колегите преминаваме една процедура, наречена „проверка на критериите за представителност“. Те се точно разписани от Вас в закон, знае се точно кой минава летвата и кой не. Има ли такава оценка на критериите по отношение на представителите на природозащитниците? Кой може да нарече себе си природозащитник? Защо сега, когато беше пожарът в дефилето, не видяхме нито един доброволец от тези организации? Къде са лицата Тома Белев, Андрей Ковачев и така нататък? Аз проверих списъка на доброволците – няма ги, а ние сме там.
Тук сме, за да защитим държавата и нейните граждани от злоупотреба с право, а не защото искаме ние да получим един или друг проект. Ако има критерии, нека да докажат кой кой е, а не едно търговско швейцарско дружество да ми носи 100 хиляди подписа от тропическа и екваториална Африка, и да ми спират втория лифт в Банско. Защо ще правим тунел да заобикаляме дефилето? Защото една единствена фирма може да изпълни такъв тунел от такъв мащаб и това сме го казвали лично на президента. Нека да защитим нашия национален интерес!
Аз също съм против да се издига на пиедестал усвояването на Фондовете, а тази дума е забравена. Ние казваме, че работим с тези Фондове и те са част от един успешен проект, но не са основата на този проект. Когато се работи с тези Фондове, обикновено има защита на интересите на истинските природозащитници. Там има много сериозни наказания, ако с тези средства биват нарушавани законите, които опазват околната среда. Това е причината ние да сме тук. Искаме в рамките на закона, нищо извън основния закон на държавата – Конституцията, да запазим правата там, където има национален стратегически интерес, да не даваме възможност на „зелени хулигани“ да го спират. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз, господин Иванов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойков.
ИВАН БОЙКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, ние от Камарата на строителите доста опит натрупахме в тази система.
Аз не си спомням на втора инстанция ВАС да е върнал решение на първа инстанция по отношение на ОВОС на големи национални обекти. Има обаче примери в обратна посока, в които обществото губи доста време и средства. Например, историята с обхода на Габрово, историята с Плодовитово и така нататък. Тези решения са в ущърб също на околната среда, тъй като те не позволяват да се изпълняват инвестиционни намерения, които облекчават транспорта в конкретния случай.
Ние сме против да се противопоставят строители на еколози и обратното, тъй като по закон сме длъжни да спазваме всички екологични норми, да търсим екологични решения, а и го правим, докато така наречените „еколози“ само говорят. Едно изключение от това, което е предложено, би помогнало на всички да реализираме обществено интересни обекти, а може би с от 6 до 8 месеца, до една година по-съкратени срокове и това е в интерес на обществото, без да се нарушават екологичните норми и правата на много хора в обществото.
Разбира се, ако Законът се разшири и отиде изцяло в тази посока, то би било нарушение. Ние сме свидетели на такива нарушения на общинско ниво – кариери и други, така че в случая всички се обединяваме около общия национален интерес, още повече, че имахме среща с президента на Камарата преди да се приеме законът. Част от тези въпроси сме ги обсъждали и останах с впечатление, че той ги възприе и затова имахме официално обръщение, което сме изпратили и до Вас. Ще Ви изненада това решение, тъй като не възприемаме този тип мотиви за националните обекти, които са обществено значими.
Опитът показва в годините, а ние над 10 г. вече следим този процес, че забавянето по такива обжалвания губи година-година и половина, а ефектът е никакъв. Имайте в предвид, че докато стигнем до ОВОС и докато се обжалват нещата, минават няколко години в обсъждания на различни нива. В професионалната гилдия на местни общности още от ниво проектиране и визионни намерения нещата вървят към обществено обсъждане, и се гледат от голям кръг хора.
Например, по сегашния случай за преминаване през Кресна ще има обществено обсъждане, което ще започне от понеделник – повече от 3 години над 40 организации като започва от БАН и стигна до водещите университети, минава през обществени структури като нашата, нещата са обсъждани в много голям формат и хората са сложили подписите си под тези обсъждания.
Между впрочем ние предизвикахме доклад от водеща европейска фирма – няма да ви казвам коя е, за да не й правя реклама, която е правила ОВОС на такива обекти в Европа. Докладът е над 800 страници, а еколозите, макар че водим постоянен диалог с тях, до момента не са дали смислени аргументи и да ги видим на хартия, а и да видим за какво става въпрос по конкретния обект.
В случая мисля, че е съвсем разумно да се подходи по този начин, още повече че това е част от процеса. Процесът има страшно много обсъждания, много разговори, за да стигнем до обжалването на ОВОС-а чак на втора инстанция и може би на 3 - 4 г. се случват тези неща. Според нас е необосновано забавянето на обществения интерес на тези обекти, а зад всички тези неща прозират и частни интереси, сериозни, а колегата Иванов каза за структурите, които имат търговски интереси в тези схеми. Ние сме го видели, преживяли сме го, конкурентни сме, така че Ви призовавам разумно да подходите към този въпрос спрямо националния и обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Бойков.
Други изказвания?
Заповядайте за реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми господин Бойков, господин Иванов! Може би Вие най-точно, ясно и кратко пресъздадохте това, което ние искаме да постигнем с нашата гледна точка в този закон. Според мен в най-новата история на България щетите, които са нанесени от псведоекологичните каузи, са големи и е прекрасно тази идеята да има такъв ценз или „трансперанси“ процедура, която да казва кой какъв е в публичното пространство на България.
Например държавният департамент, с които ще работят американските компании, има такава цяла процедура, шестмесечна, както и Вие минавате през такива процедури и това е една прекрасна идея – да се подложат всички публични актьори на нея. С Калиакра Вие виждате, когато през 2007 г. държавата не беше уверена в първите си стъпки след асоциирането, какви грешки са допуснати в преекспонирането на едни „зелени случки“, „зелени истории“, които сега излизат през носа на цялата държава, а в това няма какво да се убеждаваме. Това е така.
Нека да Ви кажа нашата гледна точка. Искаме да постигнем това, което Вие също искате, но с „кадифена ръкавица“, а не с „тесла“. Колега, през 1933 г. Германия също е имала уникално икономическо развитие, небивало икономическо развитие, което е било приоритет за по-голяма част от тогавашните германски граждани – невероятен бум. Просто се закачам с колегата. Ние не искаме „махалото“ да върви от едната крайна позиция в другата и смятаме, че сегашният ни довод – че никой не може да накара даден съдия да спазва закона, е несъстоятелен. Може би са Ви заблудили с нашата позиция, не знам дали сте се виждали с нашето ръководство.
Вашите думи аз ще предам на нашето ръководство, но ние искаме кратка писта за големите и значими проекти, да не се пречи на бизнеса, но искаме някаква позиция, която да защитава законността. Затова казахме: до три месеца и край. Как в изборното законодателство може три дни да са решенията по избирателната комисия, защото срокът е тридневен, който е записан. Ако един съдия не иска да спази закона, кой ще го накара? Ако сложим шест месеца, господин Иванов, кой ще накара един съдия да го спазва? По същата логика – няма да го спазва.
Така че в заключение, първо, ще предам отново този разговор на ръководството, трябва да сте уверени, че искаме бърза писта и единствено се стремим това да бъде направено все пак в някаква нормална рамка, защото смятаме, че дори дистанционната процедура е завоевание на българската юриспруденция.
Доста държави в Европа…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Мисля, че чухме Вашите мотиви. Ако обичате, по-кратко.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да. Това исках да направя като реплика, в една посока сме, но има нещо, което мига и искаме да го изчистим.
Даже ще Ви помоля накрая да гласувате и моето предложение – Комисията да инициира една по-широка дискусия, но това е към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Ще ви помоля да не превръщаме заседанието в диалог.
Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ: Господин Костадинов, като народен представител от Тридесет и осмото народно събрание, аз участвах в писането и приемането на Закона, бях във Вашата комисия, така че „махалото“ се клати отдавна.
Вече 20 години имаме опит в прилагането на тези процедури и именно това изглежда е част от мотивите да се премине към такъв тип действия. Срещали сме се предизборно и сме предали нашите становища на президента, на Вашето ръководство и те ги знаят много добре. Ние имаме огромен опит и той е доста изстрадан, защото сме последни в инвестиционния процес и се налага да съкращаваме срокове с всички компромиси за това, или да работим денонощно, за да реализираме такива обекти, защото ние сме на края на срока. Именно от тази гледна точка разсъждаваме в посоката, по която се изказах.
Затова ви моля да подхождате, ако е възможно, разбира се, по-малко политически и повече практически върху нещата, които се случват, защото те са в интерес на всички управляващи в годините досега. Нашият опит показва, че това пречи, а пречи в някои случаи злонамерено и имаме достатъчно доказателства за това, така че „махалото“ се движи отдавна. Благодаря и извинявайте, че Ви отнех от времето.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Бойков.
Колеги, ще ви помоля наистина малко по-кратко.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Ще бъда кратък, тъй като има обща позиция на работодателските организации. Моят коментар ще бъде по отношение на някои от изказванията и аргументите, които бяха представени. Вярна е хипотезата, че една втора касационна инстанция е възможно да открие грешка на първата инстанция, която разглежда по същество, но също така е вярна хипотезата, че и втората инстанция може да препотвърди грешка. Наличието на касационна инстанция не е абсолютна предпоставка за правилно решение на даден казус.
Второ, това, което беше казано, дали отношението и позицията на работодателите е срещу опазването на околната среда, то такава дилема при нас не предстои. Спазването на всички законови предпоставки и изисквания е водещ аргумент, но е и право във всяко решение, което разглеждаме. Считаме, че това, което е възприето като позиция, отговаря на интереса на обществото, на гражданите и на бизнеса, а не е в техен ущърб.
И последното, което ще кажа, е, че практиката, която виждаме, по отношение на обществената реакция както на гражданите, така и на организациите, които пряко се занимават с тази дейност – че конкретни проекти биха увредили околната среда, то има такава практика. Така че това законодателно решение в никакъв случай няма да възпрепятства обществото, гражданите и организациите, да изразят своята конкретна позиция против конкретен проект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Неслучайно преждеговорищите преди мен отбелязаха, че работодателските организации имат обща позиция по въпроса и тя е ясна: ние подкрепяме приемането на този проект.
Само три неща.
На първо място, беше споменато, че видите ли, срокът за широки обществени обсъждания е бил много кратък. Широките обществени обсъждания не са свързани с дължината на срока, а с обхвата на участниците.
В тази връзка след като всички представителни работодателски организации имат обща позиция, а от другата страна има различна позиция, която обаче не е ясно кого представлява, тъй като няма критерии за представителност на екологичните организации и при това не всички са единни в позицията си, а има такива, които застават на позицията на инвеститора, то тогава имаме ли широка обществена дискусия, или нямаме? За нас въпросът е ясен.
На следващо място, предметът на дейност на много от тези, които са превърнали в занятие препятстването на инвестиционния процес, е именно стопирането на инвестиционния процес. Това ли искаме да подкрепим?
И на последно място е двуинстанционното производство. Това се превръща в фиксидея. Какво прави за Вас втората инстанция всъщност? Проверява дали законът е приложен правилно от първата, на база на фактите, установени от първата?! Какво толкова чудо ще се случи на втората инстанция?
Големият въпрос е: имаме ли вяра в българския съд? Ако имаме вяра в първата инстанция, то тогава няма причина да искаме втора. За нас този въпрос стои така: вярваме на българския съд. На кого е нужна втората инстанция, която по същество няма нищо да разгледа различно? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
В подкрепа на казаното от колегата, то действително инстанцията е Върховният административен съд – и първата, и втората, до настоящия момент. Тоест органът, който се произнася, е един и същ. Той се произнася само и единствено за това дали е спазен закона, или не.
Колеги, аз предлагам да приключваме с обсъжданията. Мисля, че позициите са ясни. Благодаря на всички гости, които взеха участие в обсъжданията.
Господин Костадинов, Вие имахте едно предложение и ще Ви помоля да го формулирате, по начина по който искате да бъде гласувано и ще го подложа на гласуване.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Предложението е следното: Комисията по околната среда и водите – в съответствие с преамбюла на решението на Указ № 175 и писмото на Председателя на Народното събрание, информира, че ще проведе обсъждане с всички заинтересовани страни без на този етап да си мерим дължината и влиянието в публичното пространство, но до максимален кръг… (Реплика.)
Мисля, че интонационно усетихте скобите. Тоест Комисията по околната среда и водите ще информира в рамките до края на месеца за провеждането на такава широка дискусия, за да се чуят всички доводи и да се изпълни решението и препоръките на президента, и на Председателя на Народното събрание, след което ще се внесе в парламента – на базата на тази дискусия, гласуваното нейно становище. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, колеги.
Чухте предложението на колегата Костадинов и го подлагам на гласуване.
Който е в подкрепата на това предложение, моля да гласува. (Шум и реплики.)
Вие подкрепяте ли предложението?
Гласували: за – 4, против – 9, въздържали се – 3.
Подлагам също на гласуване предложението на Комисията по околната среда и водите, която предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, прието от Народното събрание на 27 юли 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря, колеги.
Предложението се приема.

Ще Ви помоля да останем за малко, за да разгледаме точка
РАЗНИ
от дневния ред.
По-скоро ще Ви осведомя, че в Комисията по околната среда и водите са получени следните материали: доклад от третия преглед на резултатите в областта на околната среда на България; доклад, изготвен от икономическата комисия на Европа, от ООН, който е подготвен в резултат на проведения през 2016 г. преглед – представен е в Комисията по околната среда и водите, а също е публикуван и на уебсайта на икономическата комисия на Европа. Колегите ще Ви изпратят линк, за да може да се запознаете.
На Вашето внимание е и алманахът за Черноморското крайбрежие, който беше предоставен на Комисията ни от изпълнителния директор на „ТОТАЛ ЕИП“ – България, и е получено писмо, с което компанията представя алманаха на Черноморското крайбрежие, създаден в партньорство с Института по океанология към БАН.
Освен това в Комисията е получен и отчетът за степента на изпълнение на проведените политики, програмите и разходите за тяхното изпълнение на Министерството на околната среда и водите за периода от 1 януари до 31 юни 2017 г. Има възможност да се запознаете с него в секретариата на Комисията.
Ако имате други въпроси или теми за обсъждане, ние сме на разположение. Няма.
Благодаря, колеги, за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,10 ч.)









ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева