П Р О Т О К О Л
№ 11

---

На 28 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,28 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги.
Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по околна среда и води.
Предлагам следния дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Подлагам на гласуване този дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред.
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА № 754-01-54, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 13 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.
На заседанието присъстват: от Министерство на околната среда и водите: господин Валери Георгиев – началник отдел „Биологично разнообразие“ към дирекция „Национална служба за защита на природата“; от Министерство на земеделието, храните и горите: господин Атанас Добрев – заместник-министър, господин Григор Гогов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), господин Румен Янкулов – директор на дирекция в ИАГ, Деница Александрова – юрисконсулт, и госпожа Даниела Ангелова – директор на Правна дирекция в ИАГ.
Заповядайте, колега Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тъй като съм член на Управителния съвет на Българския ловно-рибарски съюз, затова нямам право да гласувам и няма да участвам в разискванията от днешното заседание на Комисията по околната среда и водите. Съжалявам, уважаема госпожо Председател, нямам право, в конфликт на интереси съм. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Давам думата на колегата Александър Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, членове на Комисията!
Във връзка с увеличаването на запасите на дивеча зачестяват регистрирани щети от него. В същото време се усложнява и епизоотичната обстановка, свързана с разпространението на африканската чума по свинете, която води след себе си значителни икономически загуби. За да се реагира адекватно на тези проблеми, е необходимо да бъде предвидена възможността със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, да бъдат променяни сроковете за ловуване на някои видове дивеч според конкретната обстановка, след съгласуване с министъра на околната среда и водите, като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта на животните.
В тази връзка предлагаме изменения на Закона:
В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения.
В ал. 1 се правят следните допълнения.
а) след думите „в зависимост от“ се добавя „биологично развитие на дивеча, щетите, нанесени от него и“;
б) след думите „със заповед може да“ се добавя „променя сроковете за ловуване, регулиране числеността на дивечовите запаси“.
Създава се алинея 13:
„(13) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението“.
„Заключителна разпоредба
Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Аргументацията, основанията на Законопроекта са следните. Във връзка с увеличаването на запасите на дивеча, съответно зачестяват и регистрираните щети от него. Знаят някои от Вас, особено ловците, че Литва, Латвия и Естония имат големи поражения от африканската чума. Това е болест, за която няма лечение, няма ваксини, няма нищо друго, освен горене в екарисажи. Близо 60 % по данни на Агенцията са загубите на свине в Латвия.
В Румъния вече болестта я има и съответно тя идва към България.
Това, което искаме да направим – тази промяна в Закона, е един вид превенция. Понеже слушам, че различни колеги и хора коментират, че министърът ще даде възможност да се удължава ловът една или две седмици по-рано или по-късно. В момента министърът има право да спира лова и да съкращава срока. Ние с тази промяна в Закона му даваме право и да удължава сроковете за лов.
Не мисля, че някой от нас тук няма да се съгласи, че именно министърът и Министерството на земеделието, храните и горите са най-подготвената структура и с най-много информация за тези болести. Ако има епидемия, именно те ще получат информация първи какво ще се случи.
Това, което предлагаме, е превенция на болестите, да не говорим за другите стопански щети, които нанасят дивите прасета, тъй като популацията им е доста нараснала в сравнение с други години.
Законопроектът е бюджетно неутрален. Целта му е да се ограничат икономическите загуби от дивеча. Пак казвам: не само от дивеча, но ако болестта отиде в свинарниците, където се гледат питомни прасета за изхранване на населението, там щетите ще бъдат огромни.
Министерството на земеделието, храните и горите вече събира пробни щамове от генофонда на български породи прасета, защото има опасност да бъде унищожена цялата селекция, което е притеснително.
Да не говорим, че не вярвам някой тук да има съмнения, че министърът на земеделието, храните и горите ще прави някакви своеволия и ще увеличава сроковете за лов по някаква друга причина, ако няма наистина нужда от това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Сабанов.
Стана ясно, че на заседанието има представители и от Министерството на земеделието, храните и горите. От Министерството има представено становище по Законопроекта на водещата Комисия по земеделие и храни.
Моля колегите да вземат отношение и да изразят своето становище.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, аз моля становището на Министерството да го прочете колежката. Аз само искам да допълня след това няколко неща, защото господин Сабанов много добре изрази мотивите, но да направя само две-три допълнения по темата, след като колежката Ви запознае със становището на Министерството.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Становището на Министерството на земеделието, храните и горите е, че подкрепя по принцип предложението на вносителя.
Единствено Правната дирекция на Министерството обръща внимание относно акта, с който се изменят сроковете за ловуване, тъй като със заповед министърът ще изменя срок, който е определен със закон.
Както и господин Сабанов каза, тук не става дума за своеволно решение на министъра. Това изменение ще се случва само при определени хипотези, след съгласуване с министъра на околната среда и водите. Аналогичен текст действаше и в Закона за лова към 2000 г., когато сроковете бяха в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: На сроковете в Правилника им е мястото.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Понастоящем всички срокове са като приложение към Закона.
За да издаде обаче министърът такава заповед, която е индивидуален административен акт по своя характер и може да се обжалва, той трябва да има определени мотиви.
В Агенцията по горите всяка сутрин получаваме справка за движението на африканската чума по свинете от Центъра за борба с болестите по дивите животни. Всъщност единствената превантивна мярка към настоящия момент, превантивна – преди настъпване на болестта в страната, е увеличаване на отстрела.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Аз искам да допълня няколко неща.
Само ще кажа, че питомният бранш свиневъдство по оценка е над 2,5 млрд. лв. При навлизане на болестта африканска чума по свинете това би означавало 100 % смъртност в този бранш. След това не знаем кой финансово ще го възстанови.
Отделно с това изменение на Закона ще се даде възможност, ако някъде някога отново има заболявания по дивеча, които може да се пренесат, да може министърът на земеделието, храните и горите, съвместно с министъра на околната среда да вземат превантивни мерки. „Превенция“ означава да се действа не като дойде заболяването, а държавата да реагира преди това. В България винаги вървим малко след събитията. Това единствено исках да допълня.
Мисля, че е съвсем нормално двамата министри да могат да вземат това решение. Разбира се, никой няма да тръгне да прави някакви своеволия.
Да допълня, че болестта африканска чума по прасетата настъпва с 15 км. на месец към България от Румъния. Като се сметне за колко време ще дойде от Северна Румъния до България, това ще е догодина.
В Европа, във Франция, където е основният Център за борба със заразите по животните, са ни казали, че догодина има реална опасност африканската чума да е в България. Това исках да допълня.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Добрев.
От страна на Министерството на околната среда и водите, вероятно сте запознати, има изпратено становище към нашата Комисия.
Господин Валери Георгиев, заповядайте.
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми дами и господа, искам само да Ви изчета становището на Министерството на околната среда и водите.
„Министерството обръща внимание, че дивечът по принцип нанася щети на стопанствата, предвид на това, че се касае за диви животни, които търсят прехрана.
Считаме, че за предотвратяване на щетите от дивеча важно условие е да се предприемат и превантивни мерки в рамките на определения ловен сезон, но след извършване на задълбочен мониторинг върху популацията на ловните видове.
Така планиран, може да се извърши отстрел на необходимия брой животни които да бъдат изведени от популацията с цел нейното регулиране. Всяко удължаване на ловния сезон следва да почива на ясни и определени критерии и солидни доказателства за неговата необходимост, които могат да се съберат единствено при извършване на системен мониторинг.
Дейностите по регулиране числеността на дивеча са допустими по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото прилагане.
Като цяло, наистина при необходимост би могло да се извършат мерки, които да смекчат щетите, но както казах, това трябва да стане в рамките на ловния сезон. Смятаме, че тогава са допустими всякакви действия от страна на ловците, за да се намали популацията. Това трябва да се използва при всеки случай.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси.
Заповядайте.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин вносител, уважаеми членове на нашата Комисията! Африканската чума действително е заразно заболяване, което би могло да нанесе огромни щети на икономиката на всяка държава, включително и на България, ако се констатира при нас.
За съжаление, както каза колегата в началото, няма нито ваксина, нито лечение срещу това заболяване. Там, където се появи, всички животни трябва да бъдат унищожени, загробени, да се прави дезинфекция и т.н.
Искам да кажа, че освен по пряк начин, тъй като заболяването се предава и по непряк начин, което означава освен чрез дивите животни – дивите свине, то може да се пренесе включително чрез храна от животински произход, от континентален басейн и т.н.
Стана въпрос, че в момента заболяването го има в Румъния, да, така е, констатирано е към 31 юли т.г. Внесено е от Украйна чрез храни от животински произход, а не от диви свине. Това трябва да е ясно.
Огнищата, едно-две стопанства са заразени, там животните са унищожени, загробени, извършена е дезинфекция и мисля, че в момента няма регистрирано огнище на африканската чума в Румъния.
В този смисъл бих се въздържал от тази промяна, защото така или иначе в Закона за лова и опазване на дивеча е регламентирано, че има възможност за подборен отстрел целогодишно, което означава, че могат да се отстрелват свине-майки, които са основната причина за увеличаване популацията на дивите свине. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
В контекста на казаното от колегата, искам да запитам колегите от Министерството на земеделието, храните и горите, предвид разпоредбите на чл. 54 от Закона, съгласно които министърът на земеделието, храните и горите има правомощия по предложение на изпълнителния директор на ИАГ или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да издава заповед след съгласуване с министъра на околната среда и водите, с която да ограничава и да забранява лова на някои видове дивеч, подобен пример имаше и миналата година, доколкото си спомням, както и да прилага санитарен отстрел на диви животни като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните; имайки предвид изложените мотиви, свързани с епизоотичната обстановка, това не се ли залага в текстовете на Закона? Необходима ли е промяна, след като самият регламент позволява издаването на подобна заповед от министъра?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо председател, само ще вметна няколко неща, а ще ме допълни нашият главен юрисконсулт.
Като цяло, Законът наистина разрешава, но разрешава да се прави санитарен отстрел по време, когато има вече регистрирани огнища. Единствено хора, които имат необходимите разрешителни, могат да правят санитарния отстрел, това не е масов случай.
При тази промяна народните представители вносители, според мен имат виждане да се пристъпи към превантивни мерки. Тук става дума за превенция. Отново искам да кажа, че и двамата министри – на земеделието, храните и горите и на околната среда и водите, имат правомощия да разрешат санитарен отстрел на този, който има необходимите документи за това. Не става въпрос за превантивни мерки. Ако имаме сигнализация, че в България ще настъпи някакво заболяване или има някаква пандемия, или каквото и да е, да може да вземат адекватни, бързи мерки. Според мен това има предвид господин Сабанов.
Моля колежката да допълни.
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Господин Добрев засегна основните моменти.
Първо, към момента текстът дава право на министъра единствено да ограничава, да намалява срока на ловуване и да обявява санитарен отстрел.
Съгласно нормите в Правилника, санитарният отстрел се извършва от служители на ловните стопанства, които имат правоспособност за ловни водачи. Това е крайно недостатъчно по отношение на мерките, които БАБХ в своята стратегия за превенция на болестите са внесли точка за превантивни мерки по отношение на африканската чума по свинете. Санитарният отстрел не е превенция, тъй като министърът на земеделието, храните и горите съвместно с министъра на околната среда и водите допуска санитарен отстрел при епизоотична обстановка, обявена епидемия. Когато се обяви епидемия, всъщност отстрелът трябва да се забрани, а не да се увеличи, каквато всъщност е превантивната мярка.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
И още е дин допълващ въпрос, понеже всички мотиви, доколкото разбирам, се фокусират върху проблема със заболяването на дивите свине. Имайки предвид, че в Приложение № 4 към Закона са описани всички видове дивеч, това са 27 точки с много подточки, една от които касае дивите свине, защо се предприема изменение на Закона като цяло?
До каква степен Министерството, респективно ИАГ, може би БАБХ разполагат с някакъв детайлен анализ за критериите, които трябва да бъдат прилагани в такива случаи – вероятно статистика, защото се визират щети върху земеделската продукция, и т.н. Каква е обосновката от гледна точка на съществуващи данни, може би научни изследвания, направени анализи в защита на тази теза, свързана с осигуряване на профилактика.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не става въпрос за профилактика, а за превенция.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Съжалявам, превенция.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Превенцията е нещо, което кой друг, ако не министърът на земеделието, храните и горите и министерството с целия си ресурс има достъп до информация, която може да ни даде превенция?
Пак казвам: нима нямаме доверие на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на околната среда, за да им поверим една промяна, която им дава право, когато има такива индикации – за пандемия, в момента говорим за прасетата, защото в момента има епидемия по свинете, но може да се наложи да бъде направено същото в друга посока? Трябва ли пак Народно събрание да се събира, да не говорим, че не знам някъде в законите в Европейския съюз да има дати и срокове. Законът трябва да даде рамка, всичко друго трябва да бъде в правилник – така мисля аз.
В случая даваме възможност на министъра освен да спира и ограничава лова, но и да има право да увеличава срока. Не е казано, че той ще го увеличи от утре.
Свинският лов започва в неделя, на 1 октомври.
Няма казус, за да спорим в момента, че ще увеличим лова и т.н. Той ще започне в неделя.
Всички други животински видове, описани в Закона, да не дава Господ и при тях да има някаква пандемия или епидемия!
Пак казвам: именно Министерството, БАБХ, всички лаборатории държат връзка с други външни партньори, които им подават информация относно епидемии и т.н., но говорим за превенция, а не за санитарен отстрел, който трябва да бъде извършен. Дойде ли чумата в България, щетите ще са огромни. Тогава че ще има санитарен отстрел, няма да има никаква разлика. Абсолютно нищо няма да промени санитарният отстрел, защото той се дава тогава, когато чумата дойде. Тогава се дава такова разрешение от министъра със заповед. Тук говорим за превенция.
Пак повтарям: мисля, че доста хора сме гласували за тези двама министри. По този начин някой да вменява съмнение… (Шум и реплики.) Не виждам защо има съмнение в министрите, при положение че от тях не е направено нищо лошо. В случая и ние не правим нещо лошо, а даваме възможност някога, когато имат такива данни и след като се съгласуват двете министерства, да бъде издадена такава заповед.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да допълня господин Сабанов. Не дай си Боже да дойдат и други големи пандемии, заболявания, да се вземат превантивни мерки. Отново казвам: превантивни.
Ако си спомняте, преди години, ако се сещате, масово имаше заболяването син език, имаше висока смъртност на сърни в района на Странджа-Сакар и Кърджалийско. Да не изброявам всички болести, утре може да има сигнали за идване на други болести, които унищожават масово питомни и диви животни.
Защо примерно, ако има пандемия, на БАБХ е вменено да влезе във всеки един стопански двор, свързан с големи инвестиции, примерно елитни животни, елитни стада, говорим за инвестиции от над 1, 2, 3 млн. лв. и да избият до крак всички животни, за да не се разпространи болестта.
Ако има опасност от заболявания, които идват чрез дивеча и могат да се разпространят по питомните животни, там нямат права и двамата министри да определят. Мисля, че службите около тях са достатъчно грамотни и разполагат с необходимата информация от нашите европейски партньори. Това исках да допълня.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Смятам за коректно и редно всеки от нас, който взема отношение по въпроса, като член на Комисията и участващ в тази дискусия, да декларира, може би сте го направили в началото, наличието или липсата на конфликт на интереси. Аз нямам такива. Не принадлежа, за добро или за лошо, към ловна дружинка.
Имам два конкретни въпроса. Първият е към екипа на Министерството.
Дайте ни суровите данни за икономическите загуби, които са следствие на увеличените запаси от дивеч. Дайте ни повече информация как изглеждат те, защото са споменати в аргументацията, в обосновката за Законопроекта, за да имаме малко повече доводи.
Второто, което искам да кажа, е, че аз лично съм свидетел може би от 13 или 14 години, че всеки път този въпрос е от изключително значение за депутатите – как да мърдат сроковете и кой да има право малко по-рано или по-късно да издава заповедите за стартирането на лова.
Като участващ в изпълнителната власт, и сега в парламента това минава като калейдоскоп, като ретроспекция. Очевидно въпросът е доста важен и сериозен. Според мен в Закона е фиксирано и законодателно са ограничени тези дати, но има много сериозни научни данни, които опазват конкурентното предимство, което има българската природа, българската биосфера и животинският свят, а именно богатството на нашата природа.
На второ място, смятам, че много добре регламентирано законово в момента е, ако настъпят пандемични, епидемични и други ситуации кой какви правомощия има, за да вземе спешни мерки. Тезата, че с даване правото на един или двама министри свободно да определят този срок, според мен ще ни отклони от реалността и ще се получат изкривявания.
Затова мисля и аз лично, а и в нашата група си говорихме, че ще се въздържим по подобен законопроект и промяна, защото смятаме, че в момента има устойчив модел на това нещо. Оставям настрана, че периодично, през една-две години, от 13-14 години назад този въпрос се разисква много горещо и силно. Казвам го най-добронамерено, с усмивка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други изказвания?
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ: Уважаема госпожо Председател, имам въпрос към заместник-министъра на земеделието, храните и горите.
Целесъобразността на предлаганата промяна е ясна.
Моят въпрос е: вследствие на предложената мярка до какъв санитарен минимум трябва да бъде сведена популацията на диви прасета в нашата страна? И ако вследствие на тази мярка не се достигне до този санитарен минимум, какви други действия трябва да бъдат предприети? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В интерес на истината, в момента не разполагаме с конкретни данни за цялата страна за нанесените от дивеча щети. Ще се погрижа да я обобщим.
За санитарния отстрел мога да цитирам директора на БАБХ. Ако питате него, той ще Ви каже, че трябва да няма популация, за да предпазим страната и да няма риск от заболяване. Колкото се може повече е отговорът. Това означава, че популацията трябва да се намали, защото утре, като болестта дойде на границата и влезе при нас, колкото повече животни има, толкова по-бързо ще се разпространява. Мисля, че нито аз, нито Вие искаме това да дойде в нашите дворове и да унищожим целия бранш на свиневъдството в България.
После, пак ще конкретизирам конкретните цифри: 2,5 – 2,7 млрд. лв. е питомното свиневъдство в България. С влизането на тази пандемия и това заболяване се унищожава всичко до крак. Няма изключение. Оттук нататък всеки да си прави сметката. Ако държавата има после компенсаторни механизми да го възстанови, дай Боже.
Моля да дадете думата на господин Янкулов – директор на дирекция „Лов“ в ИАГ.
РУМЕН ЯНКУЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Санитарният минимум, който трябва да достигнем, за да има по-малко разпространение на болестта, ако тя влезе в страната, е около 0,5 бр. на 100 хектара. Ще Ви дам пример колко е в момента, за да си направите заключенията. В момента плътността на дивата свиня е между 2,5 и 3 бр. на 100 хектара природна площ. Трябва да достигнем това, което и държавите, в които е разпространена, го правят – до 0,5 минимум.
РЕПЛИКА: Намаление от 5-6 пъти.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари?
Позволете аз да задам още един последен въпрос.
Не съм запозната с техниката и технологията, не принадлежа към съсловието на ловците, но доколкото знам, ловът се извършва на база на таксационни оценки и планове. В този смисъл, предвид на предстоящия ловен сезон вероятно това е взето предвид, когато са правени съответни планове за предстоящия ловен сезон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Разбира се, че се правят таксационни планове, но това е всяка година във връзка с ловния сезон.
Тук трябва да разделим въпроса на две. Едното са превантивни мерки за борба с болести, защото говорим за голяма пандемия, каквато е чумата. Другото вече са таксационите.
Господин Гогов е изпълнителен директор на ИАГ ще Ви отговори на въпроса за таксацията. Трябва обаче да разделяме въпроса. Говорим за настъпване на африканска чума по прасетата, а другото е за таксация и откриване на ловен сезон. Двете нямат почти нищо общо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Доколкото разбирам, имат нещо много общо. От мотивите, които бяха изложени, както и от аргументите, които Вие изложихте, но заповядайте.
Заповядайте, господин Гогов.
ГРИГОР ГОГОВ: Уважаема госпожо Председател, господа и госпожи народни представители! В момента има възходящ тренд в запасите на дивата свиня. Това е обикновен биологичен процес, който е цикличен, и в цяла Европа съществува проблем с тези запаси. Това неминуемо води до някакви екстремни ситуации, в случая – африканската чума. Тя настъпва много сериозно към границите на България. Пренася се по всички възможни начини.
В момента имаме свръх запаси от дива свиня. Това показва и ползването, което сме възложили тази година на държавните предприятия и ловните съюзи. Доколкото можем, трябва да сведем до минимум, до допустимите запаси и под тях, за да предотвратим разпространението на африканската чума.
Мисля, че е излишно, след като няколко пъти вече се даде дефиниция какво следва от разпространението на тази болест в държавата, да повтарям, че става дума за около 2,5 млрд. лв., инвестирани в свиневъдството. Мисля, че господин Добрев ще го потвърди.
Смятам, че ние не предотвратим ли болестта, доколкото е по силите ни, защото не сме вездесъщи, ще вкараме в много сериозно приключение голяма част от икономиката ни и селското стопанство.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добре.
Колеги, други въпроси, коментари?
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Само да кажа, че ние ще се въздържим при гласуването.
Не приемам в пълна степен тези аргументи, тъй като и на Вас Ви е известно, че ограничаването на популацията няма да спре нито пандемия, нито епизоотичните заболявания. Това е някаква хипотеза. Ограничаването на популацията не може да спре пандемия. Само цялостното унищожаване може да го направи, а това няма как да се случи!
Нали разбирате, че докато имаш живо същество, докато съществува този биологичен вид дива свиня, дори и няколко индивида да са, винаги може и чрез тях да се пренесе това заболяване. Колкото и да е ограничена, тази хипотеза я има. Тези аргументи в някаква количествена степен са хипотетични, от гледна точка на някакви вероятности. Сигурно има някаква аргументация, но тя не е абсолютно точна истина. Тя по-скоро забавя според мен някои други фактори. Статистически стойности може да имат всички тези аргументи, някаква статистика, но да се ограничи и в каква степен – това не може да спре процеса нито на пренасянето на чумата, нито на цялостното й ликвидиране.
ГРИГОР ГОГОВ: Запасите на дивата свиня са сравнително точни, тъй като таксацията, която се провежда, тоест преброяването на животните, е процес, който се повтаря ежегодно. Смятам, че не е хипотетичен запасът.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Как ще спрете процеса на разпространение?
ГРИГОР ГОГОВ: С някои дейности, в случая – намаляване на запасите. Колкото са по-малко, отиваме в сферата на вероятностите.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Това Ви казвам.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Намаляването на вероятностите е доста по-добре, отколкото увеличаването.
Намаляването на процента от вероятността е доста по-добре от увеличаването му – като цяло. Никой не може да каже, че утре няма да дойде…
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Това е хипотетичен анализ, нещо предполагаемо.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: То затова е превенция. Като се прави превенция, хипотетично тя ще доведе до нещо хубаво и ще запази този вид в България до някаква степен.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: И един представител на вида да има, пак ще има чума. Ако го има, разбирате ли?! Ако го има някъде, 10 ли ще са, 20 ли ще са, вероятността за пренасяне на такова заболяване я има.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: А ако са 100, каква е вероятността за по-голямо разпространение, и ако е едно животно, каква е вероятността за разпространение?
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Няма да е един.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: И един да е, и 100 да са, и 1000 да са, каква е разликата, според Вас – 90 % е по-голяма!
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Така идваме до една и съща констатация.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предлагам да затворим този диалог, в който влязоха колегите.
Колеги, има ли други въпроси, коментари?
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ: Предварително да обявя, че няма да участвам в гласуването поради наличие на конфликт на интереси при мен.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, не зная защо всички тръгнаха в посока, че имат конфликт на интереси. Аз съм ловец, участвам в ловна дружинка, член съм на Ловно-рибарско дружество „Сокол“ и нямам конфликт на интереси, защото тук никъде не пише, че в нашата ловна дружинка ще има друг срок. Тук говорим за даване на правомощия на министър, а не за някакви срокове. Даваме правомощия на министър! Една четвърт от народните представители са ловджии – 59 човека със Стоян Мирчев, който от съвсем скоро е станал най-новият колега ловджия, така че тук няма никакъв конфликт на интереси, тъй като не даваме нищо.
РЕПЛИКА: Това означава докторите да не гласуват здравните закони, или юристите да не гласуват техните.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Зная, че утре на разискванията ще има опит да се измъкнат някои от народните представители, които не искат да гласуват тази поправка, но категорично заявявам, че, първо, няма конфликт на интереси. (Шум и реплики.) Много точно всеки може да каже какъв е конфликтът на интереси, но какъв е, когато даваме възможност на министъра да прави нещо?! Ще се облагодетелствате ли лично от това? Не разбирам от какво точно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Една препоръка – не по отношение на това кой има конфликт на интереси, кой е ловец и кой не.
Вижте, когато нещо е уредено в закон, има законодателно решение и то е вписано като такова, хипотезата да изтегляме към изпълнителната власт функции и правомощия, които да са приоритет по отношение на правната регулация, аз винаги съм бил сериозен противник. Когато има законова норма, тя Ви дава свободата да предприемате действия, които изпълнителната власт да изпълни. Когато се настоява това от законова норма да бъде вменено в наредба или в правомощия на изпълнителната власт, тук отваряте врата, през която може да мине абсолютно всичко, дори и африканската чума – казвам го иронично.
Това е само възражението ми.
Аз подкрепям колегата за това негово решение, то е нормално.
Колеги, това е същността на въпроса: има фиксирана законова регламентация, а коя е причината и защо, и по какъв начин ще отместим тази норма и я предоставим на изпълнителната власт? Тук чувам декларации, че никой нищо лошо няма да направи. Ние не сме деца, в смисъл – това е декларация, която не е валидна.
Пак казвам: единствено законът може да ни даде рамката, в която да имаме свобода и гаранции, че нещо може да бъде устойчиво. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на първо гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 754-01-54, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г.
За – 3, против – няма, въздържали се – 16.
Комисията по околната среда и водите отхвърля предложения Законопроект.

Точка втора е:
РАЗНИ.
Аз лично няма какво да съобщя.
Имате ли нещо, което желаете да обсъдим? Няма.
Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева