П Р О Т О К О Л
№ 14

---

На 16 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Общо представяне на Изпълнителна агенция по околна среда – приоритети, цели, предизвикателства и план за дейността през 2018 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предложеният дневен ред е:
1. Общо представяне на Изпълнителна агенция по околна среда – приоритети, цели, предизвикателства и план за дейността през 2018 г.
2. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се дневния ред.

Първа точка от дневния ред е:
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА – ПРИОРИТЕТИ, ЦЕЛИ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЛАН ЗА ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2018 Г.
По нея наши гости са: господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Камелия Радева – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда.
Желание за присъствие са заявили също така и представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: инж. Иван Каралеев – председател на Управителния съвет, и инж. Димитър Куманов – член на Камарата.
Пристъпваме към разглеждането на тази точка от дневния ред.
Както съобщихме и на предходно заседание, ще организираме поредица от изслушвания на Министерството на околната среда и водите и неговите подразделения, така или иначе, нямаме законодателни инициативи, които да бъдат разглеждани в Комисията. Мисля, че можем да използваме възможността да се запознаем по-подробно с дейността, предизвикателствата и приоритетите на Министерството и неговите подразделения.
Ще дам думата на госпожа Радева да направи общо представяне на Изпълнителната агенция, като акцент сложи върху приоритетите, целите и предизвикателствата, планираните дейности през 2018 г., като естествено засегне изпълнението на дейността през 2017 г., като включи в това число и представяне на дейността на лабораториите към Изпълнителна агенция по околна среда, дейностите по мониторинг и докладване, включително и изпълнението на ангажиментите, произтичащи и от европейското законодателство, и международни ангажименти по мониторинг и докладване.
Същинската функция на Изпълнителната агенция е предоставяне на информация на обществеността за състоянието на околната среда и действията по инвентаризация на емисиите на парникови газове, което също е част от ангажиментите на Изпълнителната агенция.
Заповядайте, имате думата.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Добър ден!
Уважаема госпожо Василева, уважаеми господин Кънчев, уважаеми господин Живков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поканата и за интереса към Изпълнителна агенция по околна среда. Това може само да ме радва, тъй като основната цел, която съм си поставила е да повишим качеството на услугите, да повишим качеството на квалификацията на експертите, включително и в лабораториите, тъй като лабораториите изпълняват една основна функция, свързана с изпълнение на ангажименти на България към Европейската комисия по отношение на докладване във връзка с различни директиви. (По време на представянето тече презентация.)
Аз преминавам направо към приоритетите.
Приоритетите и целите, които Агенцията си поставя, са базирани на заложените приоритети, цели и мерки в Глава тринадесет „Околна среда“ от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Това са приоритети с номера 38, 39 и отчасти Приоритет 40, който в момента не съм го включила в тази презентация, тъй като имаме индиректно участие в дейностите, свързани с постигане на Приоритет 40.
Сега представям на Вашето внимание подприоритетите на Изпълнителната агенция, базирайки се на вече цитираните от мен приоритети.
Оптимизация на административния капацитет с цел подобряване на процеса на управление на дейностите в Изпълнителната агенция по околна среда, повишаване на качеството на екосистемните услуги, подобряване на процеса „Мониторинг на околна среда“, въвеждане на принципа за свободен достъп до информация от страна на обществеността, оптимизация на процеса, свързан с изпълнение на международни ангажименти и изпълнение на европейска и национална нормативна уредба.
Като основен акцент в многогодишната работна програма поставям инициирането на формиране на следващата 5-годишна работна програма за периода 2018-2023, в чиито обхват да се включат следните области: създаване, обмен и използване на знания, което се изразява в изграждане и поддържане на мрежи от хора и информационни системи; управление на Изпълнителната агенция по околна среда, базирайки се на основните принципи за повишаване на ефективност и ефикасност; разработване на научно звено с цел научно-приложни разработки, методики и методологии, които ще бъдат изключително важни за постигане целите, които има в Изпълнителната агенция по околна среда, включително и по отношение на докладванията към Европейската комисия.
Разглеждайки приоритетите – първи подприоритет „Оптимизация на административния капацитет“, първо място поставям на мотивационната политика на Изпълнителната агенция по околна среда, която включва оценяване на личностните качества на служителите. Знаете, че в Агенцията, за съжаление, финансовият ресурс, с който разполагаме позволява служителите да получават нормални работни заплати. Агенцията е с най-ниските работни заплати и до момента в сравнение с останали агенции в страната и затова смятам, че на първо място мога да поставя оценяване на личностните качества, създаване на мотивационни ателиета, които включват посещения в чужбина на работни срещи, семинари, конференции, иницииране на самите служители да се включват в разработването на научни програми и научни конференции, създаване на нормални условия на труд, подобряване на инфраструктурата на работното място. Тук имам предвид регионалните лаборатории, които в Агенцията изпълняват важен ангажимент. Те са 14 на брой и условията в тях не са никак добри. Аз вече посетих 12 от тях и в момента с господин Кънчев и с дирекция „Финанси“ на Министерството на околната среда и водите ще се опитаме да отделим необходимия финансов ресурс само за нормалното функциониране на лабораториите.
Продължавам нататък – повишаване на значимостта на Изпълнителната агенция, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството и мястото, което трябва да заеме във важния процес при хармонизиране на законодателството с европейското, и при изпълнение на основни ангажименти, свързани с докладване.
Оптимизиране на административния капацитет е неразривно свързано с необходимостта от намаляване на административната тежест и предстоящо въвеждане на модернизиране на електронните услуги, електронно управление на услуги и дейности.
Сега Ви предлагам набързо да премина към подприоритетите, като ги обвържа с конкретните цели от Програмата.
Приоритет 38, цел 143, мярка 5.5.8, 5.5.9, 5.6.0 – това е във връзка с подобряване процеса на мониторинга на околната среда. Връзката между изброените мерки и дейността на Агенцията е основно мониторинг на води, който се изпълнява съгласно издадена заповед, утвърдена от министъра на околната среда и водите. Целта е ние да идентифицираме временните въздействия върху повърхностните и подземните води и тази дейност дава информация дали заложените мерки в плановете за управление на речните басейни са ефективни.
В случай, че се окаже, че са неефективни, тясното сътрудничество между Агенцията, дирекция „Управление на води“, както и басейновите дирекции ще подпомогне да се предпишат и предприемат необходимите действия, за да се постигне ефективност.
Приоритет 38, цел 149, мярка 5.9.5 и 5.9.6 пак е във връзка с мониторинг на околната среда. Планирано е оптимизиране на процеса на планиране във връзка с мониторинговите наблюдения. Аз вече казах – като цел сме си поставили да имаме по-тясно сътрудничество между Изпълнителната агенция, дирекция „Управление на водите“ и басейновите дирекции с цел ефективност на планирането, наблюдения и гъвкавост.
По отношение на подобряване качеството на атмосферния въздух, Изпълнителната агенция реализира проект „Създаване на информационна система за докладване на данни за качеството на атмосферния въздух“ като част от Националната система за мониторинг на КАВ (качеството на атмосферния въздух) в реално време, който е финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. С реализирането на този проект България може да докладва данните за качеството на атмосферния въздух.
Предстои ни, след като модернизираме системата на автоматизираните информационни станции, това докладване да става в близко до реалното време.
Във връзка с подобряване на процеса на мониторинг на околната среда, внимание в презентацията съм отделила и на необходимостта от програмно информационно обезпечаване на Националната система за мониторинг на околната среда, осигуряване на подходящата инфраструктура и мониторинг по отношение на предоставяне на информация за целите на политиките за опазване на околната среда, в това число и за публичен достъп до екологичната информация.
Това може да се осъществи чрез хармонизиране на масивите от пространствени данни и услуги по теми 1.9 – „Защитени обекти без зони по „Натура 2000“, за които Министерството има разработен портал, както и 2.2 „Земно покритие“ от приложения 1 и 2 със спецификациите по Директива INSPIRE, както и чрез осигуряване на актуална, навременна и национално представителна информация за политиките, свързани с опазване на околната среда, предоставяне на електронни услуги в областта на пространствените данни и не само. Също сме предвидили вследствие на предприетите мерки за премахване и намаляване на административната тежест да въведем електронни услуги, които да улеснят получаването на данни и на документи от страна на гражданите.
По отношение на Директивата INSPIRE в Агенцията вече се работи по тези две теми, които споменах, използвайки продукта, с който разполагаме ArcGIS for INSPIRE. Освен това ангажимент по създаване на масиви, Агенцията има и по Приложение 3, тема 7, тема 18, която е за местообитания и биотопи и тема 19, която е за разпространение на видовете.
Предизвикателствата, които стоят пред Изпълнителната агенция по околна среда, са свързани с въвеждането на, така да кажем, един междинен мониторинг, тъй като основната дейност на Изпълнителната агенция е свързана с мониторинг на околната среда. Смятаме, че разработването на една такава идея за междинен мониторинг би допринесла за установяване на състоянието на местообитания, хабитати, различни видове в междинен период, който е различен и по-кратък от този, който се залага, например, в плановете за управление на защитените територии. Ако той е десет години, ние предлагаме междинният мониторинг да се прави на три години, на две години в зависимост от методиките, които използваме и прилагаме. Смятаме, че това ще допринесе изключително много за получаване на актуални данни за текущото състояние и съответно попълването им в Националната система за мониторинг.
Друго предизвикателство, което ни предстои, е надграждането на технологичното ниво на провеждане на мониторинг чрез използване на съвременните гео-информационни системи и технологии, както и различни други източници за данни с цел по-обективно и прецизно получаване на резултати за различните еко-системни услуги.
И не последно място съм отделила за разширяване на мрежата на интензивен мониторинг на горските екосистеми, което ни предстои да осъществим през 2018 г.
Какво си поставяме като план за 2018 г., освен предложението ми за разработване на 5-годишната програма на Изпълнителната агенция по околна среда? Поставяме си за цел да приключим, да завършим успешно проекта, който е свързан с докладване по чл. 17 от Директивата за местообитания и чл. 19 от Директивата за птиците. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Околна среда“. В момента имаме съответните трудности, но работим усилено, за да стигнем до избор на изпълнител и да осъществим необходимите действия, за да се случи докладването по тези директиви от страна на България към Европейската комисия.
Друга дейност – ефективен мониторинг във връзка с плановете за управление на речните басейни. Тук мога да спомена проекта, който в момента се изпълнява, също финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ – „Разработване и въвеждане на методи за анализ на води, седименти и биота и дооборудване на лабораториите на Изпълнителната агенция по околна среда“.
С реализирането на този проект ние ще получим допълнително оборудване, с което ще улесним осъществяването на мониторинга във връзка с изпълнение на плановете за управление на речните басейни.
Повишаване на проектната готовност на Изпълнителната агенция по околна среда за периода 2018-2020 г. Тук имам предвид да се използват всички налични финансови ресурси по различни програми на Европейския съюз – Интеррег Юръп, програмите за трансгранично сътрудничество, Програмата „Черноморски басейн 2014-2020“, разбира се, Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, което неминуемо ще ни „принуди“ да подобрим сътрудничеството с различни структури, институции, научни звена, както на национално, европейско и международно ниво, тъй като не по всички програми Изпълнителната агенция е бенефициент, затова ние търсим сътрудничество с останали институции, интересуваме се от самите резултати и от това, кандидатствайки по тези програми, ние да получим данни, с които да попълним Националната система за мониторинг. Там е нашият проблем. Финансирането не е достатъчно и затова търсим други източници.
Освен тези дейности, които споменах, естествено е: изготвяне на Националния доклад за състоянието и опазване на околната среда, изготвяне на 3-месечни бюлетини за състоянието на околната среда, ежедневните бюлетини за качество на атмосферния въздух и за състоянието на радиационната обстановка в страната, организиране на дейността по мониторинг на горските екосистеми ниво-2, в това число – изготвяне на заповед, съгласувана програма и график за изпълнение на дейности, координиране на дейности между различните лаборатории. Всичко това трябва да свършим за горските екосистеми до 1 юли 2018 г. във връзка с изпълнение на ангажимент по Директива 2016/2284.
Създаване и внедряване на публичен регистър на местата със замърсени почви, е друга наша задача. Разработване на национални стандарти за качеството на почвите – разработване на стандарти за качество на почвите се налага във връзка с изпълнение на поети ангажименти на страната, Стокхолмската конвенция, Регламент ЕО 850/2004, актуализиране на програма и мрежи за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води, актуализиране на програма и мрежи за контролен и оперативен мониторинг на подземни води, докладване към Европейската агенция по околна среда по приоритетните потоци, докладване на данни от радиологичен мониторинг към Европейската комисия, осигуряване на функционалността на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, ежечасно докладване на данните от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон до Европейската комисия.
Всичкото това, може би не е съвсем изчерпателно, се очаква да се реализира от 395 служители. Това е щатът на Агенцията.
На Вашето внимание съм представила долу в дясно (показва на слайда) една таблица за заплатите, които получават съответните длъжности – младши експерт, главен експерт. Те варират между 500 и 1100 лв. за директор на дирекция.
Това сравнение го правя, за да се опитам да Ви представя небалансираната връзка между това, което получават служителите за високо квалифицирания труд, и ангажиментите, които имаме всички там, в Агенцията.
По отношение на лабораториите, тъй като госпожа Василева в началото отбеляза, там също съществува дисбаланс и в момента разработваме програма за подобряване на тяхната дейност, на всяка една лаборатория, и оптимизиране на оборудването, с което разполагат, внедряване на методики и използване на оборудването, което е закупено по проекти на Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за изложението.
Уважаеми господа заместник-министри, желаете ли да вземете думата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Може би съвсем накратко ще си позволя да кажа нещо.
Може би, след като има въпроси от народните представители – има ли инцидент, има ли авария, има ли пожар, реагира моментално Изпълнителната агенция, заедно чрез своите регионални лаборатории в регионалните инспекции.
Аз искам да се изкажа, като задам въпрос на госпожа Радева: по разпореждане на министър Нено Димов направихме анализ на извънплановите проверки на второстепенните разпоредители. И тъй като предишният министър – госпожа Василева, беше поставила като приоритет, като акцент ефективността от контролната дейност, трябва да Ви кажа, че на база на направения анализ годишно, за 2016 г. – повече от осем хиляди проверки. Целта беше да се видят проверките извън работно време и каква съответно е стойността, съответните разходи. Осем хиляди проверки за 2016 г. – от 1 януари до края на септември са 7 хиляди и нещо, или средно годишно около осем хиляди проверки. Не знам колко са в Изпълнителната агенция на база „регионален принцип“. Подобни са и в парковете на база „възникване на пожар и други извънредни ситуации“, въпреки че там има дежурства.
Изключително сериозен е въпросът със заплащането и текучеството на експерти на база на конкретните резултати, които ги подчерта госпожа Радева. Защо започнах да говоря? – За да кажа най-важното, и тя да бъде спокойна, и да има гласност и информация. В бюджета за следващата година, дай Боже, да бъде приет, утвърден, заложено е всички второстепенни разпоредители, в това число и Изпълнителната агенция, ще имат увеличение. Не казвам цифрите. При всички случаи – минимум 10%, но това е изключително важно, за да има ефективност в дейността на експертизата, в случая и конкретно – на Изпълнителната агенция.
Иначе, може би да изчакаме конкретни въпроси що се касае до дейността.
Завършвам с един факт. Хората, които работят в регионалните лаборатории през последната година – година и половина, не мога да кажа процент, но една голяма част преминаха на работа в регионалните инспекции по околна среда, въпреки съвсем минималната разлика от заплащане на подобните по длъжност експертни длъжности, така че говорейки за ефективността, това е от изключително важно значение и се радваме, че благодарение и на Вас, разчитаме на приемането на бюджета и да има увеличение на заплатите на експертите. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Живков.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари по изложението на госпожа Радева.
Заповядайте, господин Райков.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри! Уважаема госпожо Радева, аз имам следния въпрос: какъв е напредъкът по изпълнението на проектите, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата на Европейското икономическо пространство, като се има предвид, че са свързани с изисквания, произтичащи от европейското законодателство, докладвани за „Натура 2000“, през 2019 г., изграждане на информационната система за управление на водите и мониторинг на химическото състояние на водите, като цяло как се изпълняват задълженията по докладване, има ли рискове за неизпълнение? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Радева.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Благодаря.
Риск от неизпълнение аз не виждам, тъй като има забавяне във връзка с мониторинга на води, но в сравнение с миналия месец, 40% е намален процесът на забавяне, тъй като оптимизирахме работата на всички регионални лаборатории.
По отношение на проектите, които са финансирани по Оперативна програма „Околна среда“ – проектът, във връзка с докладването, вече споменах, към момента има забавяне, но съм категорична, че докладване ще има.
По проекта, който е свързан с води, пак е финансиран по Оперативна програма „Околна среда“, също има забавяне. До средата на юни месец ние ще получим новото оборудване и ще се въведат всички необходими методики, които след това са ни необходими за изпълнение на плановете за мониторинг във връзка с ПУРБ (плановете за управление на речните басейни) за следващия период.
По отношение на Норвежкия финансов механизъм, мисля, че зададохте въпрос за проектите – в момента изпълняваме проект за надграждане на геоинформационната система. Там имаше изключително много забавяне. Всички поставяха под съмнение изпълнението на проекта, но аз сега се радвам, че мога да Ви поканя на 20-ти на заключителната конференция на този проект. Успяхме с много усилия и почти непрекъсната работа от страна и на Министерството, и на служителите на Агенцията, и на изпълнителя да довършим геоинформационната система. Основните модули са завършени и предполагаме, че тя ще може да работи след март месец 2018 г.
Вчера, ако ми позволите да допълня, по другия проект, който се казва BG-03 по Норвежкия финансов механизъм получихме награда – на второ място след МВР в категория „Държавна администрация“ за въвеждане на геоинформационни системи във връзка с мониторинг на биоразнообразието и подобряване на екосистемните услуги. Вчера беше Деня на ГИС (географски информационни системи) и ни връчиха награда. Изключително се радвам. Служителите са много мотивирани да продължат да работят в тази насока. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Ако позволите само в допълнение на въпроса, зададен от колегите, поздравления за наградата, това за пореден път доказва, че пълната мобилизация и усилията, които се влагат в изпълнение на проектите са важни, независимо от едни доста алармиращи сигнали, подавани по време на служебното правителство, че, видите ли, тези проекти са неспасяеми. Напротив! Те се изпълниха успешно и това, което беше декларирано, че едва ли не партньорите от Европейското икономическо пространство ще загубят доверие в държавата ни, съвсем не е така, защото продължава и следващият цикъл от финансирането на такъв тип проекти от Европейското икономическо пространство, но аз искам да допълня въпроса на колегите със следното: Вие коментирахте проекта, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“ за мониторинга, който трябва да се осъществи по двете директиви – за хабитатите и за дивите птици, и докладването трябва да се случи през 2019 г.
За да бъде пълно докладването, трябва да бъдат докладвани и наблюдавани видовете и хабитатите две години. Забавяне има действително, заради безкрайните обжалвания. Видно е от Вашето изложение, че това продължава. В този смисъл: имате ли план „Б“ и как ще се справите, за да се случи това, което Вие декларирахте, че няма да има неизпълнение и забавяне на международните ангажименти?
И вторият въпрос: още в началото бях попитала за инвентаризацията на емисиите на парникови газове. Питам, защото трябва да бъде представен докладът януари месец на следващата календарна година. В каква степен на готовност е, като се има предвид, че ноември месец вече се подготвят данните? С други думи, започнали ли сте тази работа?
И предвид на това, което коментирахте за експертния състав, заплащането на служителите. Доколкото разбирам, обяснението за текучеството на експертен персонал и началници на отдели, тоест хора на ключови позиции в Изпълнителната агенция през последните няколко месеца по Ваше обяснение се дължи на ниското заплащане. Надявам се това да е причината и този процес да бъде овладян след приемането на бюджета и съответно повишаването на заплатите на служителите.
В този смисъл, тъй като Вие казахте, че заради недостатъчното ресурсно обезпечаване и финансиране на Агенцията е необходимо да се търсят и допълнителни източници за финансиране, безспорно това са проектите, но такъв източник са също и приходите от дейността на Изпълнителната агенция. Спрямо планираното за годината, на какъв процент изпълнение сте, що се отнася до реализираните приходи на Агенцията? Благодаря.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Благодаря за въпросите.
По отношение на проекта, финансиран от Оперативна програма „Околна среда“ във връзка с докладване по двете директиви, аз лично не разглеждам вариант, в който няма да се случи по този начин, защото и в новата обществена поръчка ние заложихме такива изисквания, на които могат да отговорят и международни, и европейски организации. В този смисъл – разчитаме на техен опит.
По отношение на това, че е необходимо да има минимум два сезона за теренните проучвания сме предвидили да го компенсираме с по-висок интензитет на проучвания през периодите, които остават. Бих казала, че този проект следва да започне от март месец. Ако започне след март месец в тези рамки и този обхват, който е в момента, може би ще бъде критичен.
План „Б“ има. В момента обсъждаме детайли по план „Б“, но в качеството си на изпълнителен директор на Агенцията заявявам категорично, че докладване трябва да има. И ние работим в тази посока.
По отношение на въпроса Ви за доклада – дали сме започнали, докъде сме стигнали, във връзка с парникови газове. Да, колегите работят. Надявам се да нямаме забавяне в този аспект.
Във връзка с приходите от дейността на Агенцията – в сравнение с предишни години се наблюдава драстичен спад. Това се дължи – първо, на текучеството на служители; второ – на необходимостта от увеличаване на щатната бройка, тъй като в много лаборатории имаме взаимозаменяеми експерти, но те не могат да поемат всички видове пробонабирания и пробоанализи по компоненти – води, почви, въздух.
Втората причина, това е промененият план за мониторинг във връзка с плановете за управление на речните басейни. Басейновите дирекции променят и увеличават броя на точките и пробовземанията, които ние трябва да направим със същия капацитет, с който разполагаме като човешки ресурс и като оборудване и затова споменах проекта за води, който е финансиран по Оперативна програма „Околна среда“. С него смятам, че този проблем ще бъде частично решен през следващата година, за съжаление, но за 2018 г. сме се мобилизирали и се надявам да компенсираме забавянето.
Увеличаването на приходите как ще се случи? Като се опитаме да си върнем клиентите, които са били, външните възложители в предишните години. Всички ръководители на регионални лаборатории имат за задача до края на годината това да бъде изпълнено. За 2018 г. се надявам да има увеличение на приходите от външни възлагания. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Може би госпожа Радева забрави, но има още една причина за намалението на приходите и това е, колкото и странно да звучи, закупуването на новата техника по предния програмен период, за която има ограничение за използване в рамките на пет години по отношение на мерения, които генерират приходи. И тук в случая се доказва как хубавото не е много на хубаво, тъй като има нормативно и незаобиколимо практически препятствие.
Обсъжда се вариантът за възстановяване на част или по-скоро включване на част от старите мобилни лаборатории, които в момента се използват като стационарни в този период, докато изтече матуритетния период, който ограничава използването на новата техника, за да не се отразява по такъв начин и чак толкова драстично на приходите на Агенцията. И това може би е единственият разумен, към този момент, начин. Сега, разбира се, в течение на времето изключително много лаборатории са се появили в страната, което също на чисто пазарен принцип поставя Агенцията в една конкурентна среда, в една пазарна среда. Това също не трябва да се подценява. Не е доминираща на този пазар Агенцията, тъй като в края на краищата, пазарът е отворен. Всеки може да акредитира лаборатория, стига тя да отговаря на изискванията и до голяма степен меренията, които са извършвани в Агенцията, много частни лаборатории ги включват в комплекса от изследвания, които те извършват, тъй като, така или иначе, поддържат една инфраструктура. Това също е факт.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Радева, аз няма да скрия, че и моите първи въпроси бяха свързани с докладването по двете директиви, включително и това, което е свързано с водите и мониторинга на плановете за управление на речните басейни, но моите колеги до голяма степен зададоха въпроси, които очертаха рамката.
Госпожа Радева не трябва да се изненадва на тези въпроси. Ние тук няколко пъти сме обръщали внимание и на министър Нено Димов, и на колегата Кънчев, че проявяваме загриженост към забавянето във връзка с това докладване, с което аз тук съм съгласен, че не може и да става дума да не бъде осъществено.
Един въпрос, който вече съвсем да ми даде ясна представа за картинката вътре – първият ми въпрос е следният: Вие споделихте, госпожо Радева, една идея за междинно докладване като иновативна или друга форма на предоставяне на информация във връзка с параметрите на биоразнообразието и във връзка с докладването. Това да не би да е опит при неуспех на докладването да представим на Комисията междинни резултати, които тя евентуално да ги възприеме като окончателни – нещо, което е екстравагантно като идея, според мен?
Защо питам? Защото все още има потенциал и ресурс, мен ми е много некомфортно, но човек, който е от 3-4 или 5 месеца ръководител на Агенцията, да го питам защо е това забавяне в докладването. Очевидно, кумулативно са се натрупали доста причини. Това не е въпрос само към Вас. Все още има шанс, има възможност при добра организация да се случи докладването по тези две директиви за местообитанията и птиците. Това е първият ми въпрос.
Това ли имахте предвид, като казахте за представяне на междинни данни, които са в рамките на този 10-годишен период? И не, за да Ви улесня в отговора, а за да не си губим взаимно времето, искам да Ви кажа, че този 10-годишен период не е виртуален, той не е измислен. Динамиката в развитието на биоразнообразието, на биотата и на абсолютно всичко това що се случва като данни, които трябва да регистрираме, си има някакъв тренд. През две години ако мерим, ние най-вероятно няма да видим нищо, така че този 10-годишен период не случайно от науката е споделен като контролен, защото в този 10-годишен период се виждат трендовете. Така че това е първият ми въпрос. Вие го разбрахте. Аз прочетох, че сте и човек, който е с подходящото образование за тази позиция.
Вторият ми въпрос е по-скоро една констатация, на която следва, според мен, да обърнете внимание. И госпожа Василева знае, че, как да го изразя с една дума, Министерството на околната среда и водите дълги години, според мен, не си вярва, че има своя Изпълнителна агенция по околна среда. Какво искам да кажа? Това важи, в смисъл, е общовалидно като дейност за последните 10-15 или 20 години на Министерството, макар че Агенцията не е от 20 години, мисля.
В секторните дирекции – води, въздух, отпадъци, РИОСВ и Национална служба за защита на природата, много често има преплитане на дейността на тези дирекции и дейността на Изпълнителната агенция, а силата на една изпълнителна агенция е в това – дирекциите в Министерството да задават политиките, форматите, логиката, алгоритмите за изпълнението на политиките по околна среда, а Изпълнителната агенция да бъде този ефективен изпълняващ орган. Все още се наблюдава, и това, предполагам, че ние лека-полека като държава, ще го изчистваме и осъзнаваме, все още се наблюдава, че не сме осъзнали напълно ролята и мястото на Агенцията. Не е случайно, че е Изпълнителна агенция по околна среда.
Аз тук не задавам и въпрос. От Вашето изложение все още виждам, че има да се работи по този модел, но колкото по-бързо си повярваме, че имаме своя Изпълнителна агенция по околна среда в Министерството на околната среда и водите в най-добрия смисъл на думата, толкова по-бързо и ефективно ще направим мерките по програмиране, имплементиране и управление и контрол, които са три различни неща, на тези процеси, за които отговарят Министерството и Агенцията.
Това ми е единият въпрос и едното разсъждение, което можете да го коментирате, ако прецените. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Радева. По втората част от изложението може би и колегите от ръководството на Министерството биха могли да коментират. Заповядайте.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Благодаря, господин Костадинов, за въпросите.
Категорично заявявам, че терминът „междинен мониторинг“ не се отнасяше и не беше свързан с проекта по отношение на докладване за двете директиви, затова и дадох като пример планове за управление на защитени територии. Така е, установен е съответният период, в който трябва да се направи мониторинг, но да не забравяме, че все пак това е околна среда. Динамиката е вече много по-различна, много по-бърза и дори методиките, които се прилагат в момента, би следвало да търпят изменения, а това изменение може да се случи само ако имаме актуални данни за текущо състояние. Това имах предвид.
Успях ли да отговоря на въпроса? (Реплики.)
По отношение на констатацията, ако ми позволите да вметна – не случайно в презентацията на няколко пъти бях написала „тясно сътрудничество с различни институции, включително със структурите на Министерството на околната среда и водите“, тъй като смятам, че има въпроси, по които Изпълнителната агенция може категорично да заяви мнение.
Смятам, че трябва да има ясно разграничаване между отговорностите и задълженията. С такава цел, че за нас да бъде по-ясно какво точно правим, до къде се разпростираме и какъв е обхватът на нашата дейност. При нас много често има въпроси и чакат от нас като институция отговори, а ние не можем да ги дадем, защото нямаме това право и не сме съответно компетентни.
По отношение на разграничаването на тези функции, задължения и ангажименти, това е част от Управленската програма и измененията, които предстоят през този 5-годишен период, в който Ви казах, че ще има изготвена програма. Моята цел е да повиша нивото и възприятието на обществеността спрямо Изпълнителната агенция по околна среда. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Цветков.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа заместник-министри, госпожо Изпълнителен директор, какво е актуалното състояние на качеството на атмосферния въздух и какво се предприема във връзка с мониторинга, имайки предвид, че и вчера имаше пореден случай на превишаване на алармения праг и замърсяване със серни оксиди в района на Гълъбово? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Радева.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Благодаря за въпроса.
Изпълнителната агенция по околна среда осъществява мониторинга и съответно следи дали има превишение или не, но ние не можем да вземаме конкретни мерки. Не сме органът, който взема конкретни мерки в случай на превишение. Ние само установяваме, докладваме и информираме.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И в този смисъл – какво е състоянието на околната среда към момента по отношение качеството на въздуха?
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: По отношение качеството на въздуха единствено превишение имаме в Гълъбово. Това не е изненада, предполагам, за никого. Регистрирано е последно превишение на алармения праг по показател „СО 2“ – 500. Измерен е през четири последователни часа: в 15:00 ч., в 16:00 ч., в 18:00 ч. и в 19:00 ч. След регистрираните превишения на алармения праг РИОСВ-Стара Загора е предприела необходимите мерки за редуциране на действащите мощности в четирите ТЕЦ от комплекс „Марица изток“.
Високите концентрации са следствие на едновременната работа на 100% натоварване на мощностите в „Брикел“ ЕАД, 67% в ТЕЦ „Марица изток-2“ ЕАД, 100% в ТЕЦ „Е И Ес Марица изток-1“, и 75% натоварване на енергийните мощности в „Контур Глобъл Марица изток-3“ АД. Към момента всички действащи мощности със сероочистващи инсталации работят, съгласно регламентираните стойности на десулфуризация в действащите комплексни разрешителни на дружества, които са издадени от нас.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Това до голяма степен преповтаря прессъобщението, публикувано от Министерството на околната среда и водите, но може би, понеже говорим за състоянието на въздуха, все пак основният проблем е свързан с фините прахови частици, да ни информирате все пак какво е състоянието към момента. Идва и зимен период. Какво наблюдавате Вие в Агенцията като тенденция?
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Към момента няма превишение на показателите за фини прахови частици, но експертите заявиха, че предвид предстоящия зимен сезон такова превишение със сигурност ще има. Очаквано е.
Във връзка с конференцията, която ще се проведе на 24-ти този месец, ние в момента измерваме на четири места в София. Ще обработим данните и те ще бъдат представени на министъра, който ще ги обяви на конференцията. Вчера измерваха в Бояна и в Студентски град. Всичко е в нормата. Всички показатели са в нормата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Аз съжалявам, че задълбавам в тази тема, но тъй като на форума в Париж, който се провежда вчера и днес, посветен на качеството на въздуха, е взето решение да се осигурява непрекъсната информация на обществеността за състоянието на атмосферния въздух. Вие предприемате ли някакви действия в тази посока? Знаете, че имаше дебати за това.
КАМЕЛИЯ РАДЕВА: Да, предприемаме такива мерки и това беше включено и в плана за 2018 г.
В момента се разработва проект, който да позволи надграждането на информационната система за предаване на данни, близки до реалното време и съответно до тези данни да има достъп и обществеността, включително и неправителствените организации.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надяваме се, че срокът за изпълнение на този проект ще бъде реалистичен. Не го цитирахте, но се надяваме по-скоро да има готовност за това.
Господин Живков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Исках на базата на ситуацията и обявяването на алармения праг – в 20,20 ч. той беше прекратен на база на това, че мощностите на тецовете бяха намалени. Това беше големият проблем. Няма и да спре, за съжаление. Знаете от колко време се дебатира.
Онзи ден имаше работно съвещание в Министерството на енергетиката заедно с представители на нашето Министерство, поредно трето, където се поставят съответно мерки да бъдат предоставени от големите горивни инсталации, от тецовете. Това е основният проблем, за да говорим за замърсяване в точно този сезон.
Какви са причините е ясно – мощност, почти на 100% на всичките тецове, не малко влияние оказва атмосферното влияние, но въпросът, който постави госпожа Василева, който се дебатира в Париж, е най-важното какви мерки ще се приемат за намаляване емисиите на фините прахови частици, основният замърсител.
В Министерството бяха проведени няколко работни срещи с различни представители в двете насоки – замърсителите най-вече от автомобилите, частни, лични, обществен транспорт. Предстои среща с производителите на отоплителни уреди.
Факт е, че голямата насока е да се намали наличието на сяра, на пепел в населените места и основните насоки са обърнати към намаляване на вредните емисии от автомобилите. Няма да се спирам на конкретни мерки и технически промени и така нататък. Важно е, и Вие всички сте поканени на конференцията, която ще бъде на 24-ти. Знаете, че чистотата на атмосферния въздух е един от приоритетите на Министерството. Това е един от основните проблеми на цялото общество, особено в големите градове, най-вече тези две насоки, откъдето идва замърсяването – автомобилния транспорт и битовото отопление.
И третото, което сме си коментирали и на което се търси вариант, мерки – големите горивни инсталации, така че въпросът е много актуален.
Още един път: заповядайте на конференцията! Всички Вие сте поканени. Най-важното е с какви резултати ще се излезе на тази конференция. Мерки, знаете, и Столичната община взема, и действия предприема, така че всеки да си изпълни своите ангажименти. Оперативната програма е за това – да подсигурим средства. Има договори за актуализиране на общинските програми. Местната власт има своите ангажименти и тя да си ги изпълнява. Ние, Вие – определяме политиките, мерките, но всички заедно, обединени, и местната власт, да има постигнати конкретни резултати, защото иначе знаете за какво става на въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Живков.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Колега, системата за ранно предизвестяване в региона мисля, че отдавна е изградена. Тя има прогностичен и диагностичен модул. Той създава възможност такъв тип замърсяване да не се случва – с превишаване на алармения праг.
Това е първият ми въпрос: има ли проблем със системата за ранно предизвестяване (СРП)?
И вторият ми въпрос е: кое поред е за годината превишението на алармения праг, защото имахме… Три максимум – над 500. (Реплики на изключени микрофони.)
Къде сме по тази скала?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Повече от 30 и няколко са до този момент. След като има три превишения над 500, моментално съответно трябва да бъде обявен прагът, да се запознае населението, да се вземат съответните мерки, както беше вчера, намаляване на мощностите, за да се ограничат тези емисии.
За съжаление, от години е така. Поставени са условия. Очакват се мерки, но не може така да продължава. Говорим за тецовете и за „Брикел“ по-конкретно. Имат предложения, но сега – до колко са изпълними в най-кратък срок? Едни от тях са: увеличение на комина, поставяне на нови сероочистки и така нататък. Всеки гледа с най-малко инвестиции да мине, както искаха да удължат височината на комина без сероочистки, но няма кой да го допусне това, така че мерките, които предлагате, трябва да бъдат в най-кратък период, за да има резултати, иначе при сериозни мощности, винаги ще се надминава аларменият праг.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Живков.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа заместник-министри, уважаема госпожо Радева, колеги! Аз нямам конкретен въпрос, само един коментар.
Аз лично съм доволен от това, което виждам в един млад, амбициозен човек – госпожа Радева. От това, което в рамките на 40 минути ни представи, се вижда, че тя е в час, както се казва, с амбиции тази Агенция да работи добре.
Може би, ако наистина бюджетът и заплащането на експертите бъде повишено, аз съм убеден, че Агенцията ще си свърши работата и ще навакса забавянето, така че аз лично, а може би и колегите, пожелаваме успех на госпожа Радева и често да ни запознава с дейността на Агенцията. Ако наистина за бюджета, който ще гласуваме след седмица, нашата Комисия спомогне за увеличаването му от 9 млн. 800 хил. лв., поне с още толкова… (Весело оживление.)
Това е в кръга на шегата, но все пак да бъдат едни добри заплати, за да не може конкуренцията да ни взема кадри от Агенцията, и да се справят със задачите. Още веднъж: успех!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Само едно допълнение, ако позволите, към думите на Румен Георгиев – ние, знаете, че сме разработили наши алтернативни предложения. Специално за Министерството на околната среда и водите имаме идеята за още, така сме си го представяли – между 10 и 12 млн. лв. за превенция от вредното въздействие на водите, които също биха могли да бъдат предмет на обсъждане с Агенцията, но това предстои да се дебатира и да се гласува, така че това не е шега – има такова предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Само ако мога да вметна – увеличението на бюджета на Министерството с всичките второстепенни разпоредители, което би се отразило на заплащането, включително и на Агенцията, е приблизително 2 млн. лв., така че не е достатъчно и това е ясно. Включват се РИОСВ-тата, басейновите дирекции, парковете, Агенцията, централната администрация…
Не е достатъчно, но поне е едно начало, което се надяваме да компенсираме през идващата година при едно правилно управление, за да запушим поне критичните точки, които съществуват заради специализирания труд и изключително специализираната администрация, най-вече и не само в Агенцията.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Кънчев.
Колеги, други въпроси? Няма.
Нека да благодарим на гостите. Мисля, че финалът беше доста оптимистичен и внушителен, като се има предвид силната подкрепа, която представителите на опозицията дадоха за работата на Изпълнителна агенция по околна среда. Пожелавам успех!
Мисля, че срещите ще бъдат чести. Това е полезно за всички нас като народни представители. Ние, надявам се, също бихме могли да допринесем и чрез законодателни промени, и чрез работата си и по избирателните райони, и в парламента за постигане на целите, заложени в плана за управление. Благодаря Ви.

Колеги, втора точка е:
РАЗНИ.
От моя страна само искам да Ви уведомя, че за следващата седмица сме предвидили изслушване на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и Националния доверителен екофонд. Както стана ясно, предвид липсата на законодателна инициатива, ще използваме времето, за да проследяваме работата и напредъка на Министерството и неговите подразделения.
Планът е също така да има едно следващо изслушване за напредъка по Оперативна програма „Околна среда“, като вариантите са два. Тепърва предстои да ги обсъдим с колегите – или във формат съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, или съвместно заседание с Комисията по регионално развитие и благоустройство, предвид част „Воден сектор“. Това предполага в края на месеца или в началото на декември.
Това е от моя страна.
Ако няма друго – благодаря за присъствието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА