П Р О Т О К О Л
№ 15

---

На 23 ноември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Общо представяне на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) – приоритети, цели и предизвикателства; представяне на дейността през 2017 г. и план за 2018 г.
2. Общо представяне на Националния Доверителен Екофонд (НДЕФ) – приоритети, цели и предизвикателства; представяне на дейността през 2017 г. и план за 2018 г.
3. Разни.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гости.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден на всички!
Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите с дневен ред, предложен със следните точки:
1. Общо представяне на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) – приоритети, цели и предизвикателства; представяне на дейността през 2017 г. и план за 2018 г.
2. Общо представяне на Националния Доверителен Екофонд (НДЕФ) – приоритети, цели и предизвикателства; представяне на дейността през 2017 г. и план за 2018 г.
3. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
С оставените гласове от колегите, които ще закъснеят малко.
Дневният ред се приема.

Наши гости днес са: заместник-министрите на околната сред и водите госпожа Атанаска Николова и господин Красимир Живков, госпожа Ренета Колева – изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, и госпожа Камелия Георгиева – изпълнителен директор на Националния Доверителен Екофонд, както и госпожа Десислава Николова – медиен съветник към министъра на околната среда и водите, и госпожа Светла Кирчева – директор на Дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“ в ПУДООС.
На заседанието присъства също така и господин Методи Митев – председател на Балканския институт за възстановяване и развитие.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС) – ПРИОРИТЕТИ, ЦЕЛИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА; ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2017 Г. И ПЛАН ЗА 2018 Г.
Ще дам думата на госпожа Колева, освен ако някой от заместник-министрите не желае да вземе думата във връзка с общото представяне на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Надяваме се да ни бъдат представени в синтезиран вид дейността, плановете, изпълнението на проекти, които се финансират по линия на безвъзмездното финансиране, осигурявано от предприятието, стопанската дейност, която се осъществява от предприятието и също така участието в кампании и изпълнението на проекти, по които Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е изпълнител.
Заповядайте, госпожо Колева.
РЕНЕТА КОЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Василева, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е изключителна чест и удоволствие да се включа в днешното заседание на комисията и да представя дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, която сме подготвили и в презентация
Основен предмет на дейност на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е реализацията на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда. (Показва на слайд.)
Предприятието безвъзмездно финансира екологични проекти на общини. Освен това отпуска заеми за финансиране отново на екологични проекти, като тук допустими бенефициенти са освен общини, физически и юридически лица. Финансираме неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване на политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на опазването и възстановяването на околната среда.
Към настоящия момент действащите приоритети на Предприятието са в три сектора:
- сектор „Управление на водите“;
- сектор „Управление на отпадъците“;
- сектор „Биоразнообразие“.
В сектор „Управление на водите“ финансираме довършване на довеждащи и главни колектори до градски пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации с над 200 еквивалент жители в съответствие с изискванията на чл. 127 от Закона за водите, както и довършване на канализационни мрежи, захранващи главни и довеждащи колектори, отново с наличието на пречиствателна станция за отпадъчни води. Тук вече за агломерации над 2000 еквивалент жители с цел натоварване капацитета на пречиствателните съоръжения, отново в съответствие с изискванията на чл. 127 от Закона за водите.
Тук, в този приоритет, е важно да отбележа, че беше сформирана Междуведомствена работна група между представители на Министерството на околната среда и водите, Предприятието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които да разработят и актуализират приоритетите именно в този сектор в съответствие с Националната стратегия за развитие на водния сектор в Република България, изискванията по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, Програмата за развитие на селските райони и плановете за управление на речните басейни. Към настоящия момент работната група излезе с конкретно предложение, което следва да бъде докладвано на предстоящо заседание на Управителния съвет, с цел актуализиране на приоритетите именно в сектор „Управление на водите“.
Освен това в този сектор финансираме и довършване на малки водопроводни проекти по прекратени договори, вследствие на Решение на Управителния съвет, както и поетапно довършване на водопроводни обекти с приключено финансиране в предходни години от държавния бюджет на Република България и ПУДООС, като тук изискването е да е изградена водопроводната мрежа не по-малко от 50%.
Освен това финансираме и съфинансираме обекти, изпълнявани по Програма ИСПА и ФАР и финансиране или съпътстващо финансиране на обекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз или други източници.
В сектор „Управление на отпадъците“ финансираме проекти за рекултивация на депа с прекратена експлоатация, обект на процедура на нарушение № 2012/2082, неизпълненията на задълженията от страна на Република България по Директивата относно отпадъците, както и довършване на депа за твърди битови отпадъци или разширение на съществуващи регионални депа, които са останали без възможност за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ в предния програмен период и отново финансираме обекти или съфинансираме съпътстващи обекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз или други източници.
В сектор „Ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми“ финансираме проекти, свързани с опазване на редки и застрашени видове, развитие на Национална екологична мрежа „Натура 2000“, повишаване на обществената информираност и общественото съзнание за ролята и значението на биоразнообразието, за природните процеси и живота на хората.
Цели и предизвикателства, които си поставяме, са:
- изпълнение на изискванията на Директивата 91/271 за пречистване на отпадъчните води от населени места;
- устойчиви инвестиции в екологични и ВиК инфраструктури;
- закриване и рекултивация на всички нерегламентирани общински сметища в рамките на наличния финансов ресурс;
- обезвреждане и безопасно съхраняване на опасните отпадъци, както и
- повишаване на екологичното съзнание и подобряване на екологичната среда. (Показва на слайд.)
Дейностите на Предприятието през 2017 г. съм синтезирала в следващите слайдове, (показва на слайд) като най-общо през 2017 г. са сключени общо 545 бр. договори на обща стойност 36 млн. 185 хил. 689 лв., от които: 15 броя са за ВиК проекти на обща стойност 17,8 млн. лв.; 7 броя за депа за твърди битови отпадъци, в това число и рекултивации на обща стойност малко над 10 млн. лв.; 11 броя на неинвестиционни проекти на стойност 851 хил. 400 лв.; имаме отпуснати и към настоящата година сключени договори за три безлихвени заема за сметосъбиране и сметоизвозване на обща стойност 577 хил. 567 лв. и отделно от това имаме допълнителни разходи, които са административни, свързани с програмите, които изпълнява Българо-швейцарска програма за сътрудничество, чиста околна среда и инсинератор на обща стойност 6,7 млн. лв.
В изпълнение на своите дейности през 2017 г., в изпълнение на стопанската дейност, която се извършва от страна на Предприятието чрез една от дирекциите, а именно „Управление на инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци“ извършваме обезвреждане на опасни, инфекциозни и биологични медицински отпадъци, лекарства, опиати, наркотични вещества и прекурси, бракувани с изтекъл срок или конфискувани от производители и дистрибутори на лекарствени средства и субстанции.
В изпълнение на дейността на инсинератора именно са сключени нови 43 броя договори с нови клиенти, с което общия брой на обслужващите е 588.
Към настоящия момент тече и процедура по внедряване на Интегрираната система за управление на качество, околна среда и безопасни условия на труд, която трябва да приключи до края на тази календарна година.
Разходите за поддръжка и експлоатация на инсинератора към настоящия момент за 2017 г. са в размер на 1 млн. 227 хил. 670 лв., а приходите от дейността на инсинератора са в размер на 1 млн. 236 хил. 900 лв., като част от задълженията, които има по сключени договори с наши клиенти, са разсрочени.
Освен това в изпълнение на национални програми и дейности всяка година предприятието обявява Национална кампания „Чиста околна среда“. Тази година същата беше обявена и успешно стартира в началото на годината. По нея бяха отпуснати 3,5 млн. лв., вследствие Решение на Управителния съвет и бяха сключени общо 475 бр. договори, от които: 232 – с общини и кметства, на стойност 2,3 млн. лв.; 122 договора с училища и обединени детски комплекси на стойност 600 хил. лв.; 121 броя с детски градини отново на стойност 600 хил. лв., които по приключването на проектите, които са свързани с училища и детски градини, изпълнението приключи през месец октомври и този месец приключваме и разплащането по тях, като договорите, които са с общини и кметства, трябва да приключат до края на месец ноември и да разплатим до месец декември допустимите разходи по проекта.
Освен това, във връзка с подписано Рамково споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария на 7 септември 2010 г., Предприятието е изпълнителна агенция по два проекта по тематична област „Околна среда“ и „Инфраструктура“. Това са проекти за екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност и Проект „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на битови отпадъци“.
По Проекта за пестицидите. Неговата основна цел е осигуряване именно на екологосъобразно обезвреждане на над 4388 т. негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита на територията на цялата страна, съхранявани в 215 склада. Общата стойност по този проект е 23 млн. 445 хил. 998 швейцарски франка, от които швейцарският принос възлиза на 19 млн. 900 хил. швейцарски франка, а националното съфинансиране, равняващо се на 15% е 3 млн. 500 хил. швейцарски франка.
По този проект към настоящия момент имаме избрана консултантска фирма, която извършва разработването на тръжната документация по различните дейности по проекта и на която е възложено и извършване на контрол на място при дейностите по отваряне, обезвреждане и пакетиране на пестицидите и саниране на площадките.
До края на тази година предстои да бъде обявена най-важната обществена поръчка, а именно преопаковането, транспортирането, предаването и окончателното обезвреждане и почистване на складовете, съдържащи устойчиви органични замърсители и пестициди, опасни отпадъци в шест обособени позиции.
Освен това до края на годината следва да бъде обявена и обществената поръчка за външния одит по програмата и за информация и публичност по проекта.
Другият проект, който е за проучване и разработване на пилотните модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни отпадъци, предвижда изграждането на пет пилотни общински центрове в общините Шумен, Разград, Съединение, Левски и Созопол и осигуряване на мобилни пунктове, които да обхванат и сателитните 17 общини на основните. Така общо в рамките на Проекта ще бъдат включени 22 общини. Общата стойност на този проект е 8 млн. 800 хил. швейцарски франка, като швейцарският принос възлиза на 7,5 млн. швейцарски франка, националното съфинансиране е 1 млн. 323 хил. швейцарски франка.
По този проект от началото на годината вече имаме сключен договор за външен одит, имаме сключен договор с фирма за изпълнение на националната и местна информационна кампания, отделно от това на инженеринг за проектиране с авторски надзор, изпълнение на строеж на общинските пилотни центрове. Имаме сключени договори с изпълнител за центровете в Шумен и Съединение. До края на годината ще обявим повторно, тъй като нямаше кандидати за центровете за Разград и Созопол, обществената поръчка за избор на изпълнител по тези два лота, а за центъра в Левски решението за обществената поръчка за избор на изпълнител се обжалва пред Комисия за защита на конкуренцията.
Освен това е приключила процедурата за избор на изпълнител с фирма, която да осъществява строителния надзор при строежа на четирите общински центрове и предстои сключване на договор.
Предстои обявяване на обществени поръчки по останалите дейности по проекта, което включва морфология на отпадъците на територията на страната, закупуване на оборудване за центровете, мобилни пунктове, които да събират опасните отпадъци от населените места, както и начално и последващо обучение за хората, които ще бъдат наети на самите площадки.
От началото на годината до настоящия момент от Предприятието са обявени общо 13 обществени поръчки на обща стойност близо 6 млн. лв., в това число с най-голяма стойност са именно тези обществени поръчки, които са в изпълнение на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Част от дейностите са свързани с обслужването на инсинератора и с Националната кампания „Да изчистим България за един ден“, в която всяка година ние сме партньори на bTV.
Тук представям на Вашето внимание Отчет на дейността с разходите в процентно отношение. (Показва на слайд.)
Във водния сектор разходите ни за тази година, към 31 октомври, са 40%; 27% от разходите на Предприятието са насочени към Националния Доверителен Екофонд; 22% са в сектор „Управление на отпадъците“; 6% в „Биологично разнообразие“ и „Неинвестиционни проекти“; 5% са в сектор „Други“ и, пак казвам, това отново са административните разходи, кампаниите и дейности, свързани с поддръжката на инсинератора.
Разходите на ПУДООС общо, като стойност, до 17 ноември 2017 г., са на стойност 42 млн. 586 хил. лв., от които близо 15,5 млн. лв. – за изграждане на канализация и колектори. Чрез тези средства са изградени около 24 км.
Освен това приблизително същата стойност е за водопроводни мрежи, с която са изградени над 25 км към настоящия момент. По-голямата част от тези договори са в процес на изпълнение и до края на календарната година предстои приключването на една не малка част от тях.
Освен това 3 млн. 874 хил. 997 лв. са инвестициите в рекултивация на депа, с което са рекултивирани около 479 дка. Отделно от това 8,7 млн. лв. са инвестирани в депа за твърди битови отпадъци; 4,3 млн. лв. – за не инвестиционните проекти и заеми в размер на 1,5 млн. лв.
Разходите по план на Предприятието за 2018 г. са по политики в областта на опазване и ползване на компонентите на околната среда и са предвидени 75,5 млн. лв., като те са разпределени по следните бюджетни програми:
- по бюджетна Програма „Оценка, управление и опазване на водите в Република България“ са предвидени разходи в размер на 30 млн. 345 хил. 400 лв.;
- по бюджетна Програма „Интегрирана система за управление на отпадъците, опазване на земните недра и почвите“ са предвидени около 40 млн. 202 хил. 300 лв., в това число разходите по Българо-швейцарската програма, която е в тази бюджетна програма;
- по бюджетна Програма „Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетични ресурси“ са предвидени разходи в размер на 800 хил. лв.;
- по бюджетна Програма „Управление на дейностите по изменение на климата“ – 450 хил. лв.
Това най-общо, синтезирано е информацията, включваща дейността на Предприятието за календарната година и плануваните дейности за следващата.
Благодаря за вниманието.
Ако има въпроси, съм на Ваше разположение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, госпожо Колева, за представянето.
Заместник-министри, желаете ли да вземете отношение или може би в хода на обсъжданията, ако има конкретни въпроси? Както прецените.
Колеги, имате възможност за коментари и въпроси.
Заповядайте, господин Грудев.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря.
Госпожо Колева, заинтересува ме Българо-швейцарската програма за сътрудничество – работите по два проекта.
Има ли краен срок на Програмата, понеже чух, че има обжалване на някои процедури, и съществува ли опасност във връзка с тези обжалвания да пропуснем срокове и да загубим финансов ресурс, който може да реализираме, ако се вместим в сроковете, ако има срокове? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Колева.
РЕНЕТА КОЛЕВА: Благодаря, господин Грудев.
Във връзка с Българо-швейцарската програма за сътрудничество към настоящия момент срокът за изпълнение на дейностите е края на месец май 2019 г., но имаме уверение от страна на швейцарците. Подготвено е разписване на анекс за удължаване на срока именно поради това забавяне, което се генерира вследствие обжалването на обществените поръчки, като срокът ще бъде удължен до 7 декември 2019 г., благодарение на което към настоящия момент няма сериозни рискове за загуба на средства по двата проекта. Благодаря.
ХРИСТО ГРУДЕВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Удовлетворени сме от отговора. Пожелаваме Ви успех, защото наистина този проект е изключително важен, всъщност и двата, особено този за пестицидите е много чакан от общините и наистина е шанс за България да се справи с това предизвикателство с останалите от доста далечното минало вече пестициди.
Колеги, други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Колева, искам да поставя един проблем, който е граничен. Между другото, искам да използвам случая да спомена, че Министерството на околната среда и водите се справи много добре, за мен, поне за сега със замърсяването на въздуха в Нова Загора, пак в един такъв граничен случай, в който бяха поканени от министерството и представители на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на здравеопазването. (Реплика от народния представител Борис Ячев.)
Справиха се до толкова, доколкото намаляха емисиите. Най-добре се справи Министерството на здравеопазването. То се намеси много сериозно там. (Реплика от народния представител Борис Ячев.)
Е, така беше. Както и да е.
Там поставиха много сериозно въпроса и скръцнаха със зъби на хората, които трябваше да вземат мерките и да изготвят съответния регламент, но това е друг въпрос.
В случая става дума за един проблем. който сее болест из България по животните. Проблемът е, че в България няма изградена система. Не знам защо Европейската комисия още не ни санкционира за така наречените „екарисажи“. Имаме само един лицензиран екарисаж във Варна и като тръгнат камионите с труповете, влизат тук и там и разнасят болести из цялата страна. Това е факт.
В тази връзка се обръщам към Вас, все пак като едно Предприятие, което работи още от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз и то много успешно и направи много неща, дали няма да намерим някакъв ключ за решаването на този проблем и в Южна България поне да има още един екарисаж, а пък според мен трябва да бъдат минимум шест – във всеки един регион трябва да има такъв екарисаж.
Това е много сериозен проблем, който не се решава от Министерството на земеделието, храните и горите, тъй като то е в сериозен недостиг на средства, поне моето лично мнение, заради това, че всяка година Министерството на земеделието, храните и горите изсипва по 100 млн. лв. в хора, които някога, преди 10 години, са гледали тютюн. Това нещо много ги затруднява между другото. Те нямат свободни средства.
Обръщам се към Вас, поставям този проблем. Той е много сериозен за цялата ни страна.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Петров.
Господин Петров, не знам всъщност дали госпожа Колева е адресата на този въпрос, предвид това, че въпросът, който повдигате, е изцяло в компетенциите на Министерството на земеделието, храните и горите. Министерството на околната среда и водите няма отношение към тази политика.
Що се отнася до Министерството на земеделието, храните и горите, то безспорно разполага с не малък финансов ресурс и Програмата за развитие на селските райони и може би това е възможен източник, от който биха могли да бъдат финансирани екарисажите, които трябва да бъдат изградени. Тук съм съгласна с вас изцяло.
Ако желаете да коментирате нещо, госпожо Колева, или някой от заместник-министрите?
РЕНЕТА КОЛЕВА: Благодаря.
Това, което мога да допълня, госпожо Василева, е, че от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда реално няма как да бъде заделен ресурс в този сектор, най-малкото предвид обстоятелството, че съгласно Закона за ограничаване изменението на климата всички приходи, които идват от продажба на авиационни квоти и парникови газове, се трансферират във Фонда към Министерството на енергетиката, а именно Фонд „Сигурност на електроенергийните системи“, една част от средствата се трансферират към Националния Доверителен Екофонд, където пък тези средства са насочени към „Енергийна ефективност“. Така че ние реално не разполагаме с приходи в тази област, които да инвестираме в този сектор и затова излиза извън нашата компетентност.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Очаквах, че отговорът ще бъде такъв, затова и бях така обстоятелствен в предварителен план.
Искам да Ви кажа, че при първите заболели от антракс или от нещо друго в район, далечен от екарисажа, ще започнат да преграждат пътища и да искат реализиране на такива мерки за опазване на хората и на околната им среда.
Това, че е задължение на Министерството на земеделието, храните и горите, знам, че е така, но то няма да реализира такъв, няма и намерение да го реализира, защото е в силен недостиг на средства и по Програмата за развитие на селските райони няма предвидени такива пари.
Затова апелирам за едно сътрудничество в решаването на проблема, защото, пак споменавам, при заболяване на хора или замърсяване на околната среда, хората няма да отидат пред Министерството на земеделието, храните и горите, а ще дойдат да протестират при Вас.
Затова ми се иска, това ще е следващата ми задача, защото виждам, че сега това, което предизвика избиването, може би знаете, на десетки и стотици хиляди птици преди две седмици, се дължи точно на това. Камион тръгва със зараза от някъде си и я разнася навсякъде.
Опазването на околната среда е ангажимент както на Министерството на земеделието, храните и горите, така и на всички останали. Здравното министерство сигурно ще се включи и то.
Очаквам да има организиран пълен отпор от всички останали.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Петров, разбирам Вашето притеснение. Действително проблемът е сериозен. Разбира се, Министерството на околната среда и водите в рамките на своята компетентност ще съдейства на останалите отговорни институции, за да се реши този въпрос максимално бързо, но, както и госпожа Василева спомена, в Закона ясно са регламентирани отговорностите на отделните институции. Ние ще съдействаме и ще подпомогнем колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Всъщност в Закона са разписани ясно предназначенията, за които могат да бъдат ползвани средствата от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и бенефициентите на средствата. Безвъзмездното финансиране може да бъде осигурявано само на общини.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Съжалявам, че господин министърът го няма, защото в крайна сметка това, което искам да попитам, има връзка не само с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Може би повечето колеги знаят, че до 2009 г. същото това предприятие финансираше ВиК проекти, по-скоро колектори, отвеждащи канализационни системи в малки населени места до 2 хил. души. Някой в последните години в това предприятие задавал ли си е въпроса колко средства са усвоени, колко линейни метри канализационни мрежи са изградени, неактувани, колко проекта има одобрени, колко средства са нужни, за да се завършат тези проекти? Има и проекти, които само са одобрени, но не са стартирали. Всички тези средства в момента не генерират, даже и 0,1 стотинка печалба няма.
Не е ли време да се променят малко приоритетите на Предприятието, да се потърсят възможности за финансиране и всички тези важни средства да бъдат съживени?
В крайна степен виждаме сега Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна да ни представя една картина за големия дефицит на средствата, които са необходими за Вик реформата, за подновяване на мрежите, за оперативното поддържане на тяхното съществуване, защото наистина това ще бъде проблем след време.
Всички тук знаем, че и Оперативната програма „Околна среда“, и Програмата за развитие на селските райони не финансират например довеждащи водопроводи, които са извън урбанизираните територии. Навремето ПУДООС правеше това нещо. Разбира се, и сега го прави, ако има такива обекти.
Мисля, че е време да се направи един анализ, да се види колко средства са заложени. Някои ще се оправдаят и ще кажат: „Това беше по време на тройната коалиция, така, така, така.“.
Средствата са вложени наистина тогава, но това са пари на всички български данъкоплатци.
Получава се едно противопоставяне и дискриминация на населението, което живее в такива населени места. Познавам много такива населени места, срещал съм се с хора. Просто в едно населено място, когато се изгражда или доизгражда такъв проект, имайте предвид, че местния ВиК оператор спрямо своите възможности се стреми в съпътстващата част на изгражданите канализации да подменя и водопровода. Това се отразява в качеството на услугата, отразява се и в загубите по отношение на питейната вода и в крайна сметка повдига качеството на живот на тези хора, независимо че живеят в тези малки населени места, и по всички споразумения и договорки, които имаме – те не са ни приоритет, но не може да не са ни приоритет хората и не може да ги дискриминираме и да ги противопоставяме на останалите.
Ние от нашата парламентарна група имаме намерение да зададем такъв писмен въпрос на господин министъра, разбира се, където да ни бъде предоставен такъв анализ със стойности, с етапни извършвания на строително-монтажни работи по всички тези проекти и да търсим общо политическо съгласие всички тези проекти поетапно в годините да бъдат реанимирани, защото е жалко, повтарям още веднъж, толкова средства на българския данъкоплатец – дали те са от данъци, дали са от такси, дали са от нещо друго, но в крайна сметка всички те са излезли от нашите джобове. Да намерим консенсус, повтарям още веднъж, да се тръгне наистина в посока за реанимиране на всички тези проекти.
Разбирам, че не може да се изсипе златен дъжд и всички те да бъдат рестартирани, но да бъдат приоритизирани по отношение на това кои ще генерират някакви приходи, да се вземат мненията и на ВиК операторите по места, които ще бъдат евентуално потребители на тази собственост, която ще бъде изградена от общините, и ще оперират с нея. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Ще си позволя да Ви коригирам. Цитирането на фактите не е оправдание, става въпрос за проектите, които бяха финансирани точно по времето на тройната коалиция – подписани договори с необезпечено финансиране за проекти, които не отговарят на изискването на законодателството.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ако трябва да променим законодателството. Моите думи бяха в тази посока – да намерим общ политически консенсус и да се намери някакъв вариант и някакво решение, защото не смея да си помисля примерно с трите милиарда на „Белене“. Там сигурно са 300 милиона или 200, или 100. Но там дали ще стане нещо или не – с „Белене“, но тук е сигурно, че тези хора се къпят, мият, потребяват питейна вода, имат нужда от канализации. Почти всички такива проекти имат изградени пречиствателни съоръжения. Проектите могат да се актуализират и да бъдат обединени според географски признак и т.н. Но това наистина е много работа, която трябва да се свърши.
Аз мисля, че вече е дошло времето, защото, повтарям още веднъж, не трябва да дискриминираме тези хора. Значи те са извън закона. Те са в закона да си плащат това или онова, а за да имат нещо са извън закона. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбира се, давам думата на госпожа Николова с ремарката, че не става въпрос за дискриминация на когото и да било, става въпрос за съответствие с нормативните изисквания и по смисъла на Закона за устройство на територията и по смисъла на екологичното законодателство, а иначе, разбира се, грижа за хората има.
Що се отнася до законодателни инициативи, Вие имате възможност за такава. Ако имате, ще бъде разгледана.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Генов, въпросът, който повдигате, е изключително важен. Не може да не се съгласим с твърдението, че гражданите на България са равнопоставени и трябва да им се осигуряват качествени публични услуги, сред които, разбира се, питейна вода и пречистване на води, тоест качествена околна среда е сред водещите такива.
Искам да се спра на две неща.
Първо, основна функция. Компетентен орган в държавната политика по отношение на ВиК сектора както водоснабдяване, така и канализация, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и неслучайно, и Вие самият споменахте, че в последните дни министерството обявява финализиране на една от основните дейности, които се извършват и със съдействието на Министерството на околната среда и водите, това е Стратегията за финансиране на ВиК сектора, което е основен и дълго чакан документ, който да гарантира всъщност финансовата устойчивост на ВиК операторите.
В тази връзка това е и като част от финализиране на цялостната реформа във ВиК сектора.
В тази връзка, неслучайно и госпожа Колева в изложението си спомена, че е създадена работна група с участие на експерти от Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чиято основна задача е актуализиране на критериите за избор на проекти, които да бъдат финансирани от ПУДООС, защото ПУДООС с бюджета, който Ви беше представен, трябва действително много внимателно да подбере приоритетните обекти, така че да изпълнява максимално функциите, за които е създадено, а това е изпълнение на политики и то политики, свързани с околната среда, в частния случай устойчиво управление на водите и опазване на водите. Така че финансовият инструмент ПУДООС ще работи в съответствие с останалите инструменти, с които разполага държавата, както държавен, общински бюджет на ВиК операторите, така и, разбира се, европейски средства, които не трябва да се пренебрегват, тъй като не само Оперативна програма „Околна среда“, но и Програмата за развитие на селските райони финансира проекти и то точно проекти в населени места под 2000 еквивалент жители.
Този стратегически документ, който се очаква да бъде приет до края на годината, надявам се, ще създаде тази интегрираност на финансовите ресурси, така че да се решат всички проблеми на всички граждани, повтарям, равнопоставени по отношение на предоставени качествени публични услуги.
По отношение на статистиката, убедена съм, че госпожа Колева може да Ви даде точна представа за финансираните средства, за изградената мрежа както назад в годините по различни типове населени места и типове проекти и, разбира се, ще Ви предоставим тази информация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Николова.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Николова, господин Живков, госпожо Колева! Имам два въпроса.
Помня от едно време, че в ПУДООС имаше около 1900-2000 входирани проектни намерения на общини, които, дай Боже, да се финансират повече, но бюджетните възможности на ПУДООС са ограничени по начина, по който генерира пари. Имайки предвид това обстоятелство, че има голямо количество входирани проекти, са и моите два въпроса.
Първият ми въпрос е следния: Как се разпределят постъпващите проекти, госпожо Колева, на съответните експерти с входирането им? На времето важеше този административен принцип, по административно-териториалните единици? Какъв е начина на разпределянето на тези проекти и начина на разпределянето на тези проекти по експерти дава ли Ви възможност да извършвате проверка за наличие на двойно финансиране? Както и дали е имало такива случаи на двойно финансиране, дали принципно се допуска двойно финансиране?
Вторият ми въпрос е: Има ли в ПУДООС приети с решение на ПУДООС или на министерството, или с друг акт така наречените „пределни стойности“ или „цени за отделните видове работи, дейности“ – строително-монтажни работи и всичко, което съставлява един проект, и дали това официално е едно от средствата, с които работи ПУДООС? Защото има доста примери, особено в отговори на общини, когато се казва, че така и така има индикативни, пределни цени. Тоест има ли такъв документ – работен, кога и по какъв начин е приет и дали е публичен?
Това са въпросите ми.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Госпожо Колева, имате думата.
РЕНЕТА КОЛЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и на господин Костадинов за въпросите. Изненада ме броя на проектите – 2000-3000, тъй като при нас няма от този порядък обем на обекти. Много голяма част от проектите, които се входират от ПУДООС, впоследствие биват финансирани. Разбира се, тези, които не отговарят на приоритетите и на критериите и най-малко на изискванията на законодателството, биват връщани на общините или самите общини биват насочвани към другите финансови инструменти, които финансират такъв тип проекти. Както казахте и Вие, ограничен е финансовият ни ресурс. За съжаление, нуждите в секторите са много повече от средствата.
Относно първият Ви въпрос – как се разпределят проектите на експертите? Проектите се разпределят с оглед натовареността на експертите. Териториалният принцип, който е бил въведен преди време, е неработещ от гледна точка на това, че има проекти и общини, и области, които са много по-активни за сметка на други, и в един момент това, което наблюдавах още в началото, когато заех този пост, е, че едни експерти са прекомерно натоварени за сметка на други, което не смятам, че е ефективно. Поради тази причина различните проекти се разпределят с оглед натовареността на експертите. Разбира се, съблюдава се принципа, че ако дадена община има повече от един проект се гледат от един и същи експерт. Той има поглед върху това, което е изпълнено предходната година или преди това, и поглед върху предстоящото за изпълнение.
Относно наличието или не на двойно финансиране, разбира се, че винаги се извършва такава проверка, когато става въпрос за проекти над 200 еквивалент жители. Тоест тези бенефициенти са допустими по оперативна програма както в предходния, така и в настоящия програмен период и задължително изпращаме официално запитване, заедно с проекта до оперативната програма с молба за становище за наличие на двойно финансиране по дадения проект в неговия отпад. Отделно от това поддържаме постоянна връзка с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с които обменяме информация. Както знаете, нашите решения са публично достъпни и всеки желаещ може да се запознае със същите. Вътрешно самите експерти, разбира се, имат база данни, с която разполагат, имат достъп до същата и винаги може да бъде направена проверка и в самото ведомство, за да се ограничат всички рискове.
Отделно от това, разбира се, и преди да бъдат докладвани на Управителния съвет конкретните проекти се изпращат и в ресорните дирекции в Министерството на околната среда и водите, които да изразят становище по критериите и политиките дали даден проект да бъде подкрепен и финансиран от страна на Предприятието. Тази информация също се докладва на Управителния съвет при взимане на съответното решение.
Относно пределните стойности за проектите. Референтни стойности има. През 2014 г. месец март 14-ти или 15-ти, не съм убедена за точната дата, на заседанието на Управителния съвет, когато се взимат решения за финансиране на проекти във ВиК сектора, при разпределяне на средствата по Закона за държавния бюджет за 2014 г. самият Управителен съвет определя едни референтни стойности за водопровод и за канализация на линеен метър.
Разбира се, ние съблюдаваме и гледаме спецификата на всеки един проект на база средните цени за страната, защото тези референтни стойности не са меродавни за всеки един проект във връзка със спецификата на терена, диаметъра, когато е за ВиК проекти на тръбите, с които ще се изпълнява, дълбочината и прочие. Тоест, винаги когато има обективни причини и обоснована необходимост за стойността на дадената дейност, тя е аргументирана и защитена и ние се съобразяваме с нея.
Относно проектите, които са за рекултивация, там също има референтни стойности и те са още когато се одобряват проектите по ПМС № 209, част от които се изпълниха със средства по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Тогава от самата оперативна програма бяха разписани и дадени като насоки, но не официално одобрени от Управителния съвет, да кажем, на Предприятието, но се съблюдават от ресорната дирекция, референтни стойности от порядъка на до 50 лв. на декар за рекултивацията.
В тази връзка ние, пак казвам, разходваме публични средства и предвид ресурса, с който разполагаме, гледаме максимално да се съобразяваме именно със средните цени за страната, за да може да не замразяваме излишно един ресурс, който може да бъде насочен към друг проект, тъй като нуждите в сектора са наистина изключително много. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Едно уточнение. По първия въпрос да разбирам, че преценка на прекия ръководител е кой служител колко е натоварен и каква работа да приеме. Тоест при входирането на проектите няма някакъв лотариен или друг независим принцип, по който да се разпределя работата? Преценка на прекия ръководител.
РЕНЕТА КОЛЕВА: Абсолютно.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, ако нямате други въпроси, може би да пристъпим към т. 2 от дневния ред и да дадем думата на госпожа Георгиева, която да ни представи Националния Доверителен Екофонд.

Преминаваме към точка втора:
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОВЕРИТЕЛЕН ЕКОФОНД (НДЕФ) – ПРИОРИТЕТИ, ЦЕЛИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА; ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2017 Г. И ПЛАН ЗА 2018 Г.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Василева, уважаеми народни представители, мисля, че за първи път Националния Доверителен Екофонд е поканен да направи такова представяне пред Комисията по околната среда и водите, което за нас е важно събитие.
Най-напред ще направя съвсем кратко въведение за спецификата на нашата институция.
Фондът е създаден със Закона за опазване на околната среда през 1995 г. по силата на суаповата сделка за опрощаване на дълг срещу околна среда, когато Конфедерация Швейцария отстъпва част от задълженията на България към частни банки. Първо ги откупува и след това ги отстъпва като възможност да бъдат вложени в едни от първите проекти за възстановяване и за опазване на околната среда.
В тези първи години от създаването на Фонда са изпълнени сто проекта – точно сто, случайна е цифрата с кръглите сто проекта, в четири приоритетни области:
- опазване на чистотата на въздуха;
- преодоляване на стари замърсявания;
- управление на водите;
- опазване на биологичното разнообразие.
Средният процент на безвъзмездната субсидия в този период е 19%. Сега се връщам неслучайно към това славно минало, както често наши колеги-анализатори, с които сме работили, когато правехме последната си Стратегия за развитие, така се изразяваха за този период, но за нас това е много важно сега, в днешните условия.
Следващият голям период в развитието на Фонда е продажбата на предписани емисионни единици по силата на Киото протокола, когато правителството на Австрия купува такива предписани емисионни единици и Фонда става оператор на Националната схема за зелени инвестиции.
Другите източници на финансиране – ще ги спомена в началото, Фондът е особена структура с управлението Управителен съвет, Консултативен съвет и Изпълнително бюро, което сме екипът, който ежедневно работи.
Управителният съвет се състои от представители на три министерства на ниво заместник-министър. В различните периоди – различни. В момента Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Министерството на енергетиката. Всъщност Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите са били през цялото време. В зависимост от източниците на финансиране и най-големия дял от проектите, които се финансират са се сменяли – имаше един период на Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието, храните и горите. Представена е Българската академия на науките с представител, който се излъчва от Общото събрание на БАН, представител на Националното сдружение на общините в Република България, който се излъчва също от Общото събрание, и представител на неправителствените организации – те имат свой механизъм, по който периодично излъчват тяхното представителство в различните структури.
Другите източници на финансиране са Американската агенция за международно развитие, Световната банка и Германското министерство на околната среда – изброявам ги заедно, защото това са грантове към Фонда главно за институционалното развитие, за разработването с Немското министерство в момента изпълняваме изключително успешни образователни програми. В тези моменти НДЕФ е бенефициент.
Другите източници на финансиране са от българското правителство, практически от постъпления от продажбата на квоти по силата на Закона за климата, на авиационни квоти, на прехвърляните годишно разпределени количества емисии с Република Малта, както и от приходи по Европейската схема за търговия с емисии.
Това, което сега НДЕФ като една структура извън структурата на Министерството на околната среда и водите с управление, сравнително разнообразно, с представителство от много институции, това, което правим като усилие в момента, е още повече да разнообразим източниците на финансиране.
Полагаме усилия за привличане на средства директно от европейски фондове по Програма LIFE, пак в полза на същите бенефициенти, с които работим, както и на финансовия механизъм на европейското икономическо пространство.
Програмите, които са приключили, са: „Дълг срещу околна среда“ и Националната схема за зелени инвестиции, а в момента работим по четири основни програми.
Първата програма, стана дума и от госпожа Колева, е Инвестиционната програма за климата, с която се финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност на обществени обекти. Тя стартира края на 2015 г. Финансират се различни видове обекти с 85% безвъзмездна субсидия. Проектите се определят на конкурентен принцип. Има две степени на подбор и оценка на проектите от комисия, която е съставена също с представителството на въпросните три министерства, които са представени в Управителния съвет, само че на експертно ниво, на ниво директори и началник отдели от тези министерства. Представителите се определят от ръководствата на министерствата.
По време на изпълнение на проектите Изпълнителното бюро, на което съм директор, изпълнява така наречения „предварителен контрол“ и освен това ежедневно работи с бенефициентите. Екипът ни е малък, но и обемите на проектите и на програмите ни също не са големи, така че можем да си позволим да сме и на терен, и в непосредствен контакт с представителите на тези институции.
От стартирането на Инвестиционната програма за климата в момента завършват 85 обекта със субсидия приблизително от 30 млн. лв. Тази информация я има в материалите, а и всичко е публикувано на нашия сайт. Мога да изброя: 30 училища, 18 детски градини, читалища, административни сгради, университетски и академични сгради, спортни зали, общински общежития, социални служби и други.
Като една подпрограма на Инвестиционната програма за климата, по предложение и по решение на българското правителство, започнахме схема за насърчаване използването на електрически превозни средства. Тя се прилага за втора година. И в момента има процедури за избор на доставчици. Очакваме, че до края на годината 34 превозни средства ще бъдат закупени. Субсидията е по-малка от тази за обектите за подобряване на енергийна ефективност – средно около 30% от стойността. Сумите са фиксирани в зависимост от вида на превозните средства като в последната покана се даде приоритет на превозни средства за комунални дейности, за които, на базата на нашите многократни срещи с общините, се показа, че са им изключително необходими.
Нова програма за Фонда е програмата в подкрепа на общините за оползотворяване на минералните води, към която беше проявен много голям интерес. Преди да стартира програмата направихме проучване и бяхме с очакването, че ще получим 5-6 проекта. Дойдоха 9 проекта, в които имаше изготвени и инвестиционни проекти, не просто намерение и заявление за проявяване на интерес. Повечето от тях вече се реализират или поне са стартирани всички тръжни процедури.
Интересът е много голям, защото пак така подходихме с тази програма с малко несигурност какъв да бъде процента на безвъзмездната субсидия и бяхме много удовлетворени, че този процент на безвъзмездната субсидия – 50%, беше посрещнат с голямо задоволство от общините, защото за тях това е една много добра възможност дори с каквато и да е безвъзмездна субсидия да подобрят инфраструктурата си така, че да могат да генерират впоследствие приходи от този ресурс. Става дума за общинската инфраструктура, там където общините имат задължение към тази инфраструктура. Те кандидатстваха и с бизнес планове, защото трябваше да покажат, че в период от 10 години практически ще изплатят своята част, практически техните 50% и бяха подготвени наистина задоволителни проекти.
Това са трите ни програми, в които става дума за инвестиции.
През последните три години, от 2015 г., полагаме усилия за изпълнение на програми за подобряване на образованието по темата „Климатични промени и енергийна ефективност“. Това не е обичайна дейност на НДЕФ, но с пълното съзнание, че когато една инвестиция завърши, не гарантира наистина подобрената енергийна ефективност или само частично може да допринесе за това.
Изключително важно е тези обекти как се използват по-нататък и за това е много важно как хората ги ползват, поради което ние започнахме програми, с подкрепата – беше предложено от правителството на Федерална република Германия, от тяхното министерство, най-напред пилотно, а сега вече развихме още повече тези програми. Практически в обектите, в които се прави инвестиция в строителство, да се работи и с ползвателите и имаме много добри резултати, специално в няколко училища, в които самите ученици се грижат за това да се използват сградите по най-добрия, по най-ефективния начин.
Между другото, напоследък беше прието актуализирано оперативно ръководство на нашите програми, специално на програмата за енергийна ефективност, в което заложихме като изискване прилагането на такива мерки, само че те не попадат като обхват в бюджета, който се финансира от НДЕФ, а тези мерки за подобряване на образованието и за промяна на поведението на ползвателите на обектите остава като задължение на бенефициентите за сметка на спестените средства от подобрено и намалено ползване на енергия.
Разбира се, стараем се да поддържаме добри партньорски взаимоотношения със сродни институции. Напоследък работим изключително активно с Европейската банка за възстановяване и развитие, с която разработваме нов – банкерите биха го нарекли продукт, финансов инструмент, с който да допринесем за повишаване на ефективността на разходваните публични средства за подобряване на енергийна ефективност.
Иска ни се Фондът да се върне към онези времена, в които безвъзмездните субсидии са служили да запълнят точно този недостиг, който да направи проекта възможен. Тъй като енергийната ефективност е икономически отрасъл, отрасъл, в който се генерират приходи под формата на икономии, колкото повече анализи правим и ние, и колегите ни от Европейската банка за възстановяване и развитие, абсолютно сме убедени, че това е бъдещето и безвъзмездните средства, които се генерират на базата най-вече на спестени емисии, би трябвало да се влагат и да се връщат обратно в проекти за подобряване на енергийната ефективност, така че да ги направят възможни. Имаме много проекти, които са жизнени, които са ефективни, и не им достига малко, за да могат да бъдат изпълнени или с кредити, или с договори с гарантиран резултат, или със собствени средства, които след това да си връщат бенефициентите, особено в такива обекти като лечебни заведения, в които е много голямо потреблението на енергия, специално болниците, и съответно при прилагане на мерки има много голяма, много бърза възвращаемост; улични осветления. Изобщо има няколко вида обекти, в които наистина тези публични средства, които са безвъзмездни, всички, които са важни за всички обществени институции, могат да бъдат използвани по-ефективно.
Между другото, обсъждаме с много общини. Те самите разбират, че там, където имат свои средства, е по-добре да ги влагат в други дейности – в социални дейности, в дейности, които няма откъде да финансират, а такива дейности, които могат да им се възвръщат, да бъдат оставени на бизнес сектора да влага своите средства и да си ги възвръща на базата на подобрената енергийна ефективност.
Това са новостите в новите тенденции и нашите виждания за бъдещата дейност на Националния Доверителен Екофонд.
Готова съм да отговоря на всички въпроси. Предоставихме материали от предишните ни програми, от сегашната ни програма – това, което сега разказах. На нашия сайт я има цялата информация. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева, както за представянето, така и за материалите, които сте предоставили.
Колеги, имате възможност за въпроси.
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Така, както се запознах, неодобрените проекти по инвестиционната програма за климата са почти около 80. Предполагам, че всички бенефициенти са подали навреме проектите.
Кои са критериите, по които Комисията определя кои проекти са допустими и какви са причините, за да има толкова много проекти, които да чакат?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви за въпроса.
Мисля, че става дума не за неодобрени проекти. Това са заявления, които са подадени през последните месеци. Тъй като в момента ресурса на НДЕФ не е гарантиран и нямаме бюджет за следващата година, тези проекти, напротив, те са одобрени на първия етап – на проявен интерес, отговарят на изискванията, които са в нашето оперативно ръководство. Но тъй като следващия етап на кандидатстване изисква влагане на средства от страна на общините и на всички бенефициенти, нашият Управителен съвет взе това решение да одобри тези проекти и да ги остави, да не ги кани да си внесат следващите формуляри и инвестиционни проекти, докато не е осигурено финансирането за програмата за следващия период, защото иначе ангажиращо е да се влагат средства и усилия от страна на бенефициентите за проектиране и за разработване на проектите преди да има такава сигурност във Фонда. Това е причината. Те просто чакат.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Колева. Тоест от Вашия отговор става ясно, че единствено недостига на средства е причината за отлагане реализацията на тези проекти.
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: На тези 80 и още на две групи има, които даже са с одобрени формуляри, стойности. Да, само това е причината.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Николова, господин Живков! Госпожо Георгиева, имам два конкретни въпроса. Единият може би да сме го обсъждали, докато работехме заедно, но съм забравил.
Вие, като шеф на НДЕФ, опитвали ли сте се да проучите възможностите по линия на Виенския протокол и Монреалската конвенция за сериозно сътрудничество с Озоновия секретариат на UNEP и неговия мултилатерален фонд? По линия на Виенския протокол и Монреалската конвенция, на която чествахме наскоро 25 години, за мерки за противодействие на озоновата дупка, мултилатералния фонд на Озоновия секретариат на UNEP има много сериозни възможности и работи с такъв тип неправителствени структури или небюджетни държавни структури или формата на НДЕФ съвпада много с приоритетите на Озоновия секретариат на UNEP. Просто го проверете. Марко Гонзалес беше негов изпълнителен директор. Вероятно все още е.
Във връзка с тези два документа – Виенският протокол и Монреалската конвенция, има много сериозни възможности по линия на Озоновия секретариат на UNEP. Ако сте правили такива контакти, моля да ни кажете. Ако – не, просто като предложение.
Вторият въпрос ми е следния. По отношение на трите Ви приоритета: енергийната ефективност, проектите за публични цели с 85% грант; електрическите превозни средства – 30%, и минералните води – 50%. Има ли синергия в работата Ви с ПУДООС и може ли да има? Тоест, когато Вие гледате някакви публични проекти в тези три приоритета и на тези грантови стойности осигурите това съфинансиране, има ли възможност да има синергия с ПУДООС?
Защо Ви питам? Примерно, държа едно Решение № 201 от 26 март 2015 г., което указва механизма за тези 13 млн. лв., които са по линия на търговията с емисии, регистрирани национални емисии на инсталации през търг, как се разпределят? – 4,5% за административно обслужване в НДЕФ; 0,5% в ПУДООС; 50% ПУДООС след вземането на това решение тогава – 2015 г., изпраща в НДЕФ за финансирането на дейността. Тоест така или иначе, госпожо Василева, има обвързана компетентност между ПУДООС и НДЕФ. Те и малко скачени съдове и по смисъла на Закона. Възможно ли е да има синергия, като финансирате публични проекти, ПУДООС да финансира в тези три сектора или пък има конфликт на интереси? Това е вторият ми въпрос.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Георгиева.
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: Много съм благодарна за първото предложение. Приемам го като предложение, защото не, не сме правили такова проучване, но веднага ще се заемем, защото, както и в началото на изказването си отбелязах, полагаме усилия и имаме внесени сериозни проекти в европейски институции. Да, в онзи период, в който Вие бяхте член на нашия Управителен съвет, ставаше дума за това НДЕФ по-активно да започне такива дейности за привличане на средства.
По отношение на синергията ни с ПУДООС, освен че си сътрудничим много добре, всъщност приоритетите ни са различни, не ни съвпадат. Даже наскоро ставаше дума за подобни казуси, така че това не е толкова възможно.
Примерно при нас основният приоритет в момента е подобряване на енергийна ефективност. Такива проекти не се финансират от ПУДООС. Проектите за минералните води всъщност са от източници по линия на Закона за водите, но ПУДООС не финансира такива проекти и затова се взе решение, доколкото се обсъждаше, тази възможност да бъде покрита от нашия фонд. Аз не знам дали ПУДООС при положение, че в основните им документи липсва някакъв приоритет, могат да съфинансират.
Искам да обърна внимание, че досега наистина 85% беше степента на финансиране на обществените проекти за енергийна ефективност, но последната тенденция, към която се обръщаме, е намаляване на този процент, защото наистина стават много скъпи тези публични средства, когато биват струпвани в един обект, и някак си мотивацията тези обекти да бъдат експлоатирани така, че наистина да генерират икономии на енергопотреблението, като че ли е по-голяма, когато са с по-нисък процент на безвъзмездна субсидия – между 60%. А тези, които са по-високо ефективните, за които споменах, и с по-нисък процент. Така че всъщност идеята е бенефициентите да положат по-голямо усилие за оползотворяване на публичните средства за генериране на тези икономии, с които да си изплащат собствения принос.
Колкото до минералните води, Ви казах, че всички бизнес планове наистина бяха абсолютно резонни. Много подробно ги оценявахме и разглеждахме и те наистина са ефективни. Даже и днес се срещнах с един от кметовете, на които завършва тръжната процедура. Той с такъв възторг ми обясняваше как са си направили сметките и как тези 50%... Понеже те сега влагат тези средства в изграждането на инфраструктура, която ще им даде възможност да контролират по-добре потреблението и да си събират приходите. Така че сме в много добро сътрудничество.
Имаше един период, в който ние работехме паралелно по обекти, това беше по Националната схема за зелени инвестиции, когато оборотните средства идваха от средства на ПУДООС, защото австрийските средства стояха в държавния трезор и австрийците искаха да ги освобождават само след като абсолютно всичко е приключило по обектите и тогава, за да не караме общините да взимат кредити, трябваше да ползваме ние. В такива отношения бяхме с ПУДООС – на кредитополучатели.
Поначало при нас финансирането, нашите бенефициенти работят със средства на Фонда практически. Затова сме всеки ден на обектите, защото предоставяме средствата за междинните плащания след като сме проверили обектите. Те нямат нужда да теглят кредити и след това ние да им ги връщаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Колеги, други въпроси? Няма.
Позволете ми само два много кратки въпроса.
Предвид на това, че когато беше обявена поканата към общините за минералните води, остана резерв, не беше оползотворен целия финансов ресурс, заделен за минералните води, възнамерявате ли да отправяте нова покана към общините за такъв тип инвестиционни проекти?
Същото всъщност касае и електромобилите. Възнамерявате ли през следващата година да обявявате покана към публичните институции за участие с проекти предложения за закупуване на електромобили? Благодаря.
КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви за въпросите.
Ще започна с електромобилите, защото е съвсем лесно. Да, има ресурс, който е определен по силата на решенията на Министерския съвет. Управителния съвет беше категоричен на последното си заседание, когато констатирахме, че остават такива средства. Средствата не се насочват към други програми. Вероятно това ще е първата покана в началото на годината, която ще обявим.
По отношение на минералните води. Да, тези средства са за такива проекти. Сега ще очаквам и госпожа Николова вероятно да допълни. Изчакваме само поне да започне строителството навсякъде, за да видим колко е този ресурс и ще се интересуваме да го допълним, за да има възможност да се отговори на много високия интерес към този вид проекти.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Едно уточнение по повод Програмата за минералните води. Това е пилотна схема, така че следващата стъпка е обвързана с оценка на ефективността на схемата, затова по-скоро очаквам Управителния съвет да изиска от Изпълнителното бюро оценка и анализ на изпълнените проекти и едва тогава да се пристъпи към следващ етап. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Доколкото си спомням, общините се ангажираха в рамките на 2016 календарна година да приключат с проектите си, затова беше зададен и моя въпрос, но явно има известни забавяния, може би дължащи се на забавяния в тръжните процедури?!
Благодаря Ви за пространното представяне. Удоволствие беше да сте сред нас. Благодаря на всички Вас, госпожо Георгиева, госпожо Колева, разбира се, заместник-министрите госпожа Николова и господин Живков.
Приключихме с втората точка от дневния ред.
До нови срещи с Вас.


Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Колеги, само да Ви уведомя, че следващата седмица няма да имаме заседание, тъй като, доколкото стана ясно, ще гледаме бюджета.
По-следващата седмица, в случай, че министъра на околната среда и водите е в страната, ще проведем процедурата блиц контрол.
По-следващата седмица, на 13-ти или на 14-ти, по-скоро на 13 декември 2017 г., имаме предварителна уговорка с господин Искрен Веселинов – председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, да проведем съвместно заседание на двете комисии за напредъка по ВиК реформата. Ще очакваме отново и присъствие от страна на Министерството на околната среда и водите, но основната институция, която трябва да ни разкаже за напредъка, ще бъде Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Това е от моя страна.
Имате ли някакви предложения или коментари? Няма.
Благодаря на всички.
Хубав следобед!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Ивелина Василева)