П Р О Т О К О Л
№ 16

---

На 13 декември 2017 г., сряда, се проведе съвместно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Стратегия за финансиране на ВиК сектора и напредъка на ВиК проектите по Оперативна програма „Околна среда“ и Оперативна програма „Развитие на селските райони“.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на двете комисии, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости! Предлагам да започнем.
За целите на протокола, членовете на Комисията по околната среда и водите трябва да прогласуват дневния ред на заседанието. Така че ще призова колегите, членове на Комисията по околната среда и водите, да подкрепят така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка единствена:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ВИК СЕКТОРА И НАПРЕДЪКА НА ВИК ПРОЕКТИТЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА“ И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ“.
Колеги, провеждаме днес съвместно заседание на двете комисии: Комисията по околната среда и водите и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към парламента с една тема, която е изключително важна, значима, бих казала, и злободневна. Затова искам да благодаря на всички представители на институциите, които се отзоваха на нашата покана: господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Малина Крумова – заместник-министър; представители на Министерството на земеделието, храните и горите; на Министерството на околната среда и водите; уважаемите комисари от Комисията за енергийно и водно регулиране; представители на Националното сдружение на общините в Република България; както и представители на Съюза на ВиК операторите; на Българската асоциация по водите; и на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“.
Благодаря за възможността, заедно тук да обсъдим напредъка по реформата във ВиК сектора. Една реформа, която е заложена в законодателството още 2009 г., когато бяха променени разпоредбите в Закона за водите, впоследствие беше разработена Националната стратегия за развитие на водния сектор и приета от Народното събрание през 2011 г., а през 2014 г. беше приета отрасловата Стратегия за развитие на ВиК сектора – важни документи, които определят рамката за развитие на сектора.
Бих искала още в самото начало да поздравя институциите и всички заинтересовани страни за напредъка, който беше реализиран и който беше отчетен и от Европейската комисия с приемането на предварителното условие към Споразумението за партньорство през август месец тази година. Европейската комисия потвърди, че е изпълнено условие 6.1, което определя наличието на нормативна уредба, която дава основание за сигурност, че насоките за развитие на сектора са свързани с устойчивост, с покритие на разходите за направените инвестиции и с възможност наистина да се обезпечи и гарантира тази инфраструктура, която е свързана с базисни услуги, предоставени на населението.
Безспорно ВиК секторът е този, който има грижата да предоставя качествени услуги на населението, да изпълнява и основната функция за доставяне на питейна вода – една задача на ВиК операторите, която е определена като право на гражданите да получат достъп до питейно водоснабдяване и в Конституцията на Република България, и в документите за устойчиво развитие на ООН.
С това отварям рамката за днешната дискусия, като бих искала да дам думата на господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, за представяне на основните моменти и концепцията от Стратегията за финансиране на ВиК сектора и политиката в тази сфера, имайки предвид, че Министерството отговаря за провеждане на националната политика в сектора.
Заповядайте, господин Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател на Регионалната комисия, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на синдикатите, комисари от Комисията за енергийно и водно регулиране, госпожо Председател, представители на Сдружението на общините, колеги от МОСВ, уважаеми гости! Ще бъда сравнително кратък, тъй като, предполагам, че ще имаме оживена дискусия по днешната тема – изключително актуална не само от последните седмици и месеци във връзка с цената на водата, много дебатирана тема, много преекспонирана тема. Тема, с която се и спекулира, между другото, не толкова на експертно ниво. Ще коментираме и на какво, може би, малко по-късно.
Ще си разделим, ако позволите, с колегите от екипа представянето. Аз ще говоря малко по-концептуално, а те ще изпаднат в детайли, дори заместник-министър Крумова е подготвила една кратка презентация с някои от основните моменти, с някои от основните постулати, които залагаме на база на разработваната към момента дългосрочна Стратегия за устойчивото развитие на ВиК отрасъла.
Правилно госпожа Василева отбеляза, че МРРБ е институцията в нашата страна, която отговаря за провеждането на устойчива, на адекватна, на ефективна политика в един от най-тежките в обществено икономическия – не в политическия, живот сектори, именно в сектор ВиК. Защо го определяме като такъв? Няколко според нас са причините.
Първата причина е, че едва ли има нещо по-свързано с живота като цяло, а оттам и с живота на всички нас, разбирайте – със здравето на всички нас, от водата. Все пак във водата се е зародил животът. При липсата на добро водоснабдяване и канализация се отива към епидемии, зарази и висока смъртност. Не искам да давам примери от страни, както ги наричаме, от Третия свят.
На второ място, във ВиК отрасъла понастоящем в България са концентрирани огромни активи. Имаме над 90 хил. км ВиК мрежа – водопроводна, канализационна. Няколко пъти съм споменавал и съм давал сравнението: това са 240 автомагистрали като „Тракия“ в нейната завършеност. Отделно имаме над 5000 резервоара, 3000 помпени станции, над 90 пречиствателни станции. Имаме в експлоатация над 6000 водоизточника – повече от населените места в Република България, което е проблем заради новите изисквания на санитарно-охранителните им зони. Те са доста по-завишени. Нормално, все пак сме страна – член на Европейския съюз, и към тях трябва да има завишени екологични изисквания. Всички тези съоръжения, тази инфраструктура трябва да се поддържа в изправност, в добро експлоатационно състояние в 24-часов режим през цялата година – огромно предизвикателство пред целия сектор.
На трето място, секторът трябваше да бъде реформиран, както госпожа председателят на Комисията по околната среда и водите спомена, в съответствие с европейските изисквания и промените в Закона за водите. Знаем, че всяка реформа е нещо трудно, болезнено и е свързано със сблъсък на много интереси и намирането на трудния баланс между тях.
На четвърто място, ВиК отрасълът е един от отраслите в страната, който работи в хроничен недостиг на финансов ресурс. Една от най недофинансираните секторни политики в страната, за огромно съжаление, в последните повече от 30 години, е именно секторът ВиК, което ни изправи пред проблем за все по-трудното, все по-палиативното възстановяване, поддържане и адекватно експлоатиране на огромната ВиК инфраструктура, на база на която ВиК операторите предоставят тази толкова важна услуга на всички нас, българските граждани.
Да не споменавам и други проблеми, които стоят и са изправени пред отрасъла. Може да ги дадем като тези четири основни, но отрасълът изпитва огромни проблеми със загубите на води. Знаете, България е рекордьор не само в Европейския съюз по загуби на води по водопреносната мрежа. Едни са реалните, фактическите загуби, други са тези, счетоводните, които се отчитат, това също може да дебатираме много.
Друг огромен проблем е концентрацията в последните 20 – 25 – 30 години на население в някои от по-големите населени места, общински центрове, респективно големите седем града. Да не ги заключвам само до седемте града с население над 100 хиляди души, но обезлюдяването на малките населени места, голяма част от които са с огромна като линейна площ водопреносна мрежа, експлоатацията и поддръжката на тези водностопански системи и съоръжения в малките населени места е огромно предизвикателство пред ВиК операторите. Представете си населени места с по няколко десетки или от няколко дори души с линейна водопроводна мрежа от десетки километри.
Като говоря за финансов ресурс, връщайки се назад във времето, Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ предостави един наистина значителен финансов ресурс, с който се изградиха 53 пречиствателни станции за отпадъчни води, над 2000 км водопроводи, канализация, за да могат част от агломерациите в страната да отговорят на европейските изисквания, европейските директиви, а отделно от това да успеят да отговарят и на потребностите на населението. Факт бе, че тези инвестиции се отразиха в минимална степен, с цел тези в питейно-битовото водоснабдяване, върху цена на водата, тъй като парите бяха европейски.
Отделно стои въпросът, ще го коментираме, с изградената инфраструктура – солови канализационни колектори за пречистване на отпадъчни води. Тъй като в много от населените места това беше нова услуга и на база на тази нова услуга се предвиди, а и Комисията за енергийно и водно регулиране там, където намери обективните, обективните, повтарям, аргументи на ВиК операторите, одобри увеличение на цената именно поради тази основна причина. Може би ще коментираме и другите причини, които стоят и пред ВиК отрасъла, а и които са свързани с обективните нужди за повишаване цената на водата.
През предния програмен период, знаете, не малка част от инвестициите бяха и по линия на средствата от Програма за развитие на селските райони в по-малките населени места – тези под 2000 еквивалент жители, от бюджета на МРРБ като инвестиционна програма. В различните години варираше между 10 и 18 млн. лв. бюджетът на Министерството и, разбира се, от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, както и от средства от самите ВиК оператори, а и от общинските администрации като собственици на активите в голямата си част, но всички тези средства кумулативно, сумарно не покриваха и 20% от нуждите на ВиК отрасъла в дългосрочната Стратегия, одобрена и приета 2014 г. с решение на Министерския съвет.
Факт е, че в дългогодишния път, който пое държавата още от 2009 г. по реформиране на сектора, с единствената, с глобалната цел той да бъде и финансово, екологично, а и социално устойчив, уроците бяха научени. Мисля, че вече сме на прав път за това да създадем наистина адекватна рамка, за която заместник-министър Крумова ще даде малко повече подробности и детайли.
Няколко думи за инвестициите през настоящия програмен период. Това, за което сме се събрали и което е тема на днешната дискусия, за което и колегите от МОСВ могат да дадат още повече подробности. През настоящия програмен период инвестициите в по-голямата си част по линия на ОПОС се базират – така беше програмирана и Оперативната програма, такива бяха изискванията на Европейската комисия – на нов подход: бенефициенти да бъдат ВиК операторите, ВиК дружествата. Те да се финансират на база на адекватни, на качествени анализи разходи-ползи, да се финансират част от инвестициите, поради факта че те генерират съответно обороти и респективно печалба от дейността, която извършват, определяйки тази публична инфраструктура. Изготвят се и понастоящем вече сме финализирали в не малка част регионалните прединвестиционни проучвания като концепции в 16 от областите. Знаете, Смолян като пилотна, 14 други спонсорирани ВиК оператори, София е отделен пример заради наличието на концесия от „Софийска вода“. На базата на тези регионални прединвестиционни проучвания с ресурс от около 1 млрд. 500 млн. лв. ще се изграждат пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, колектори, водопроводи, помпени станции и цялата необходима ВиК инфраструктура, включително и мерки, свързани с енергийната ефективност в някои наистина много чувствителни ВиК дружества, като Добрич например.
Очаква се през 2018 г. в началото да стартират тръжните процедури за избор на изпълнител – там, където сме готови в тези ВиК дружества, с тези обособени обекти от прединвестиционните проучвания, за които сме готови. Тоест ще подходим прагматично, за да може тези, които са отличници, на база на подготовката, която имат от тези две години на изготвянето на прединвестиционните проучвания, да стартират максимално бързо.
Искам да отбележа и още една новост. За първи път тези големи проекти, споменах, ще се управляват от ВиК операторите. Голямо предизвикателство и пред тях, тъй като с подобен обем инвестиции, с подобен ангажимент и като съфинансиране, а и като мениджмънт на европейски проекти към момента те не са се сблъсквали с нещо подобно и толкова мащабно. Аз съм убеден, че с подкрепата от страна на управляващия орган, с подкрепа от нас, от Министерството, като основен принципал на ВиК операторите, те ще успеят да се справят и с това огромно предизвикателство, пред което стои целият сектор. Факт е обаче, че европейските средства не са панацея. Както и в други секторни политики, така и в сектор ВиК те не покриват всички нужди. Не покриват дори и половината от нуждите на сектора, напротив, но те пък са изключително важни именно в тези населени места със спонсорирани ВиК оператори – агломерациите с над 10 000 еквивалент жители, за да решат най-наболелите проблеми.
Защо не са панацея? Първо, споменах, те не са достатъчни като наличен ресурс – говоря за милиард и половина, още милиард, разпределени като фазирани проекти, така наречените „ранни проекти“ по стария механизъм. При нужди от над 5 млрд. 500 млн. лв. само за покриване на критериите за съответствие с европейските изисквания и с изискванията на потреблението в населените места. Отделно от това европейските средства, за съжаление, не покриват и инвестиции в населените места между 2000 и 10 000 еквивалент жители. Разбира се, и в Стратегията за развитие на отрасъл ВиК ще бъде споменато какви мерки сме предвидили и какви инструменти ще бъдат изготвени за решаването на този сериозен проблем.
Накъде отиваме от тук нататък? Аз много схематично споменах какви са основните проблеми, основните перспективи, предизвикателства, които стоят пред нас. Споменах за Стратегията за финансирането на отрасъла, разработена от Световната банка, отново с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда“. Ще бъде по-подробно представена от госпожа Крумова. Тя разглежда различни варианти на финансиране на ВиК сектора – и като банкови заеми, и като лизинг, и като публично-частно партньорство, и като бюджетни. Тук става много интересно, тъй като ще зададете веднага въпроса: може би говорим за концесии в сектора, концесии на оператори, на ВиК дружества? Отсега отговарям в аванс – категорично не. Госпожа Крумова ще обясни за какъв тип привлечен капитал, търговски капитал става въпрос, какви варианти предвижда Стратегията. Това са варианти, които ще бъдат обсъждани. С нейното приемане могат да бъдат приложени, могат да бъдат оставени само на книга.
Каквито и механизми обаче да се приемат, плавното, прогнозируемото поскъпване на питейната вода остава неизбежно. Все пак говорим за услуга. Много пъти сме слушали, господин Манолов спомена преди малко, докато говорих, че освен водата и въздухът е друг природен компонент, неразривно свързан с живота. Както сме чували коментари: „Ами и въздуха ще ни вземете, водата вече ни я поскъпихте“. Не, водата е изключителна държавна собственост, но услугата за предоставянето на питейна вода с необходимото качество, с необходимите количества до всеки български дом и отвеждането на отпадъчната вода, нейното пречистване е услуга, която струва пари. Е услуга, която струва пари, разбира се, при строгото отчитане на социалния компонент, който е основен фактор в целия ВиК отрасъл. Социалният компонент! Трябва да споменем, че това е плавното поскъпване, което е прогнозируемо, което е планирано в средносрочните документи, които залагат в бъдеще и като инвестиции, и като развитие на ВиК операторите – именно техните бизнес планове.
Тъй като се коментира и един термин, наречен „шоково поскъпване“ на цената на водата, тук може би грешка на всички държавни институции, като започнем от представителите на местната власт като участници във всички асоциации по ВиК, през областните администрации, през нас като Министерство, през всички участници в процеса, защото 2015 г., ако си спомняме всички ние, с промените в Закона за водите, в Закона за регулиране на енергийните и ВиК услуги се зададе изискването за единна цена на водата на обособена територия. 2015 г.! Направих справка, между другото, как са гласували народните представители от всички парламентарни групи – от 89, с изключение на един народен представител, 88 са подкрепили предложението за единната цена на водата на обособена територия. И когато днес говорим за поскъпване с 60 – 70%, примерно във Вършец, то е именно поради факта, че 2015 г. бяха приети тези промени в Закона за водите и беше зададена единната цена на обособена територия, разбирайте на територията, която се стопанисва, управлява от един ВиК оператор. За другите планове – прогнозируемите, ще стане дума. Те са, отново повтарям, на база на бизнес плановете – петгодишните, които предлагат ВиК операторите, ако КЕВР след обществени обсъждания, след сериозна дискусия, дебати, след съблюдаването на n на брой нормативи, включително две наредби за регулиране цената на ВиК услугата и качеството на ВиК услугата, одобряват или не одобряват респективно.
В тази връзка, освен неизбежното поскъпване на цената на водата в нормално, социално поносими граници, в прогнозируем, дългосрочен времеви хоризонт, трябва да споменем, че в Стратегията за финансиране на ВиК отрасъла е помислено върху нещо много важно – нещо, което и с колегите от синдикатите, с колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране сме дебатирали в годините назад – въвеждането на така наречените „социални помощи за вода“, водни социални помощи, подобни на енергийните помощи. Най-уязвимите, най-бедните групи от нашето общество на база на Международния фонд за социално гарантираните минимални прагове на водопотребление във всяко едно домакинство, на всеки един отделен български гражданин да бъдат поети за сметка на приходите на ВиК операторите от всички останали. Това е така нареченият „солидарен подход“.
Другият компонент, който предвиждаме, за който ще стане въпрос и, предполагам, ще подлежи на широк обществен дебат, дискусии, убеден съм и критика, ние сме го кръстили национална ценова надбавка „солидарност за съответствие“. Господин Генов в заседанието на Регионалната комисия миналата седмица изчисли, че става въпрос за около 20 милиона. Нашите сметки са малко по-оптимистични – при потребление, тоест продадено от ВиК операторите, звучи грубо, но потребление от около 500 милиона кубика на годишна база, става въпрос, ако тази добавка, наречена, повтарям, „солидарност за съответствие“, е 10 стотинки, за един ресурс от около 50 милиона, който ресурс ще бъде влаган единствено и само за подобряване на ВиК инфраструктурата в населените места, които по обективни причини са лишени от достъп до европейско и до друго финансиране.
Сериозен е пакетът от препоръки, които се съдържат в Стратегията и които предстоят да бъдат утвърдени и на експертно, и на политическо ниво, и сериозен консенсус – както политически, така и обществен, като стартираме от експертния такъв. Бъдещето на ВиК отрасъла не би могло да бъде розово, тъй като е факт, че европейските средства, за които споменах и които не трябва да обсъждаме като панацея, след 2020 г. на база и на новия подход в кохезионната политика в Европейския съюз, на база и на някои други геополитически събития – например Брекзит в Европа, а и да не споменавам други примери, могат да бъдат доста фрагментирани в компонента „средства за околна среда“, „средства за ВиК инфраструктура“. Ние трябва да си гарантираме в дългосрочна перспектива създаването на един устойчив не само от екологична, но най-вече от финансово-икономическа, а и от социална гледна точка отрасъл, който да гарантира основната цел, която стои пред всички нас – нормални като качество, необходими като количество, на социално поносима цена водни количества до всеки български гражданин.
Аз спирам дотук и, ако позволите, накратко и госпожа Крумова ще даде някои повече подробности относно бъдещето като Стратегия за финансиране на отрасъл ВиК, която все още е проект, споменах, и която е на концептуално ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Нанков.
Уважаема госпожо Крумова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател, уважаеми народни представители, колеги от МОСВ, от МЗХГ, представители на КЕВР, на водните оператори! Да не изброявам всички, извинявам се, ако съм пропуснала някой. Не мога да пропусна общините. За мен е чест да продължа казаното от министър Нанков и да Ви представя в малко по-голeми детайли, първо, напредъка по отношение на устойчивото развитие на ВиК отрасъла и второ, някои повече подробности по отношение на предвидените мерки в Стратегията за финансиране на ВиК сектора. (Започва компютърна презентация.)
Нека първо да поставим рамката, която така или иначе започна с измененията на законодателството през 2009 г., които инициираха провеждането на настоящата реформа. Знаете, че тя се базира в основата си на реформата в сектор „Води“ като цяло, който постави два основни акцента, а именно повсеместното прилагане по отношение на принципа „замърсителят плаща“ и интегрирането на този принцип в цената на предоставянето на водните услуги, и вторият основен принцип, заложен в Стратегията за сектор „Води“, беше пълното възстановяване на разходите за водните услуги. В този смисъл и реформата на ВиК отрасъла, започнала през 2009 г., стъпва на тези два основни принципа, които са екологични принципи основно, и от там нататък ги развива във връзка с прилагането им по отношение на отрасъл ВиК.
Също така реформата в отрасъл ВиК през 2009 г. заложи няколко основни принципа, на които ние оттогава започнахме да работим и да интегрираме в законодателството, в стратегиите, в прилагането на политиката и са водещи при определянето на това какво трябва да направим по отношение на ВиК отрасъла, а именно публична собственост върху ВиК мрежите и съоръженията, която публична собственост да гарантира, че е спазен националният и общественият интерес, предвид факта че, както всички знаем, водата е основно човешко право, но също така и ресурс от важен стратегически интерес за държавата и икономиката.
Реформата предполага сключването на договорни отношения между собствениците на ВиК активите, а именно общините и областите и ВиК операторите, които да извършват реалната експлоатация и предоставянето на ВиК услугите, като тези договорни отношения – искам да обърна внимание, за разлика от някои преди това взаимоотношения между собственици общини и ВиК дружества, не са безвъзмездни. Тоест тук имаме едно възмездно предоставяне на публична инфраструктура, във връзка с което ВиК операторите са длъжни да извършват определени инвестиции, заложени в същите тези договори.
И третият основен принцип на реформата, също предвиден и заложен в измененията през 2009 г., е адекватното и целесъобразно планиране на развитието на системите, тоест говорим за един принцип на планиране, който да не се основава на инвестиции на парче, а да се основава на цялостно планиране въз основа състоянието на мрежата, състоянието на активите и прогнозите за бъдещото развитие на икономиката и демографските прогнози. В този смисъл може би е редно да напомня, тогава през 2009 г., въпреки първоначалните намерения, не се случи предвидената консолидация. Така или иначе бе взето решение да се сключат договори между асоциациите и операторите на базата на съществуващото положение и затова и към днешен момент все още сме в състояние, че имаме 29 дружества с държавна собственост или смесена държавна и общинска собственост, 22 дружества, които са единствено общинска собственост и обслужват една община, и една концесия в Столична община.
Конкретно по отношение на договорите между асоциациите и ВиК операторите. Те бяха сключени в периода 2015 – 2017 г. и са за срок от 15 години, като трите нови и важни компонента, които се проследяват и от Комисията за енергийно и водно регулиране, са свързани със задължителните инвестиции, на първо място, които са посочени още в договорите с асоциациите и са основанието, на което ВиК операторите извършват тези инвестиции в публичната инфраструктура, както и договорните показатели за качество, които се превеждат и в регулаторните такива, които пък са основанието на КЕВР да следи повишаването на качеството на услугата, което в крайна сметка е и крайната цел на това занятие.
През 2014 – 2015 г. бяха изготвени така наречените „регионални генерални планове“ в съответствие с третата точка от основните позиции на реформата, които регионални генерални планове за изграждане и за развитие на ВиК инфраструктурата определят съществуващата ситуация, разбира се, на нуждите и развитието на ВиК системите, както и приоритетите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и съответните инвестиционни програми.
Виждате на тази графика – макар че е малко ситна, за което се извинявам, че съгласно регионалните генерални планове за територията на страната са необходими около 16 млрд. лв. в средносрочен план, за да се постигне съответствие. Обръщам внимание, че тези 16 млрд. лв. в средносрочен план, само за тези от Вас, които са добре запознати със Стратегията за развитие на ВиК сектора, където цифрата е 14, причината да се различават двете цифри е, защото говорим за различни периоди от време. Може би тук е мястото да кажа, че колкото повече отлагаме тези инвестиции, толкова по-големи ще стават те, и нуждите ще стават толкова по-големи. Но тези 16 милиарда така или иначе са свързани с постигане предимно на съответствие и дори не включват инфраструктура, която в дългосрочен план е необходима от гледна точка на промени в климатичните изменения и адаптация на икономиката и населението към тези климатични изменения, нито пък включват съществени инвестиции, които са свързани отново с климатичните изменения, но конкретно насочени към предотвратяване на наводненията.
Както спомена и министър Нанков, и тук на този слайд виждате отново разбивка на ВиК инфраструктурата. Аз няма да се спирам в детайли на нея. Очевидно е, че имаме съществен обем от инфраструктура, която се нуждае от постоянна поддръжка, и предвид настоящото и минало недофинансиране на сектора категорично тя с всяка изминала година продължава да се амортизира все повече и повече и да става все по-неадекватна, за да предоставя качествени услуги на населението и икономиката.
Някои от проблемите, които бяха идентифицирани и в регионалните генерални планове, могат да бъдат обобщени, както е посочено на този слайд, по отношение на водоснабдяването, свързано с качеството на водата, количество и непрекъснатост на водоснабдяването, както и високите загуби за вода и ниската енергийна ефективност. Всички тези проблеми определят, разбира се, и общественото значение на водата и винаги когато имаме съществен проблем с водоснабдяването – било то с качество или с непрекъснатост на услугата, търсим повече инвестиции. Тези инвестиции обаче могат да дойдат единствено и само през цената на водата и адекватното използване на тези ресурси и тези приходи, за да може да се изгради и подмени най-правилно съществуващата инфраструктура.
По отношение на канализацията, основният проблем, който се идентифицира, е свързан със свързаността на населението към канализация, съответно отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Също така немалък проблем – и тук може би е моментът да кажем, че невинаги финансирането правилно отчита екологичните съображения и заложените изисквания на екологичното законодателство в тази връзка, и имаме проблем със заустването на отпадъчни води, които се заустват в приемник без пречистване, което от своя страна създава екологични проблеми.
Някои от другите проблеми, свързани с инфраструктурата, са по отношение на ниска проводимост, възможности за наводнения поради недостатъчно добро изчисление на техническите параметри на инфраструктурата и инфилтрация, която създава допълнителни технически затруднения.
В добавка на това, и може би много пряко свързано с начина, по който възприемаме предоставянето на ВиК услугата, са и някои проблеми, които идентифицираме по отношение на управлението на инфраструктурата. Въпреки че реформата протича от 2009 г., все още има неясноти по отношение на управление на собствеността, по отношение начина на вземане на решения за инвестициите и начина за определяне на цената, дотолкова, доколкото цената, както каза и министърът, зависи от инвестициите. Тя е разходоориентирана и следва да бъде разходоориентирана, но определянето на конкретните инвестиции, които да се вместят в една социално поносима цена, разбира се, изисква приоритизация и тази приоритизация невинаги се взима на базата на конкретни, ясни и технически обективни параметри и съображения. Управлението на инфраструктурата от своя страна страда от непостоянно инвестиционно финансиране, което е свързано и с ограниченото финансиране от европейските средства, и от бюджета, като малко по-късно ще се върна отново на темата.
Последният за мен фактор, който определя трудностите във връзка със сектора и предоставянето на услугите, е свързан с ориентацията на потребителите. Всички ние – особено ВиК дружествата, имаме задача да положим по-големи усилия по отношение на комуникацията с потребителите и гарантиране на тяхното участие по отношение на вземане на такива решения, които пряко засягат интересите им. Разбира се, това е важна задача и ние като принципал на голяма част от ВиК дружествата, мога да Ви уверя, че настояваме постоянно за активното участие както на местната власт, така и на местните общности.
Съвсем накратко за Стратегията, която беше приета през 2014 г., и сигурна съм, всички Вие добре познавате. Тя е отраслова стратегия. Приема се на база Закона за водите от Министерския съвет през 2014 г. и поставя основната цел за развитие на ВиК сектора, на ВиК отрасъла. Тук искам да я изчета подробно, защото това обосновава и определя начина, по който следва да се провежда политиката в отрасъла. Целим с тази Стратегия и с всички действия, които се предприемат, да постигнем финансово и технически екологично устойчив ВиК отрасъл, който предоставя услуги с високо качество на социално поносими цени за потребителите.
Разбито малко повече в детайли, означава, че това трябва да е отрасъл и инфраструктура, която отговаря на изискванията на националното и европейското законодателство. Това трябва също така обаче да е отрасъл, който е самоподдържащ се и жизнеспособен от финансова и техническа гледна точка до такава степен, че инвестициите да бъдат възстановявани изцяло от цената на водата. Също така обаче трябва през цялото време да съобразяваме социалната поносимост на тези услуги, предвид важността на водата и водните услуги, но и да търсим ефикасността от страна на предоставените услуги и в рамките на добрите европейски практики.
Много често се говори за цената на водата и тук е моментът може би да спомена – ще Ви звучи малко теоретичен този слайд, но все пак съм длъжна да го кажа – познато е в практиката по отношение на управление на ВиК отрасъла на европейско и световно ниво, че за финансиране на инфраструктура за предоставяне на ВиК услуги има три типа източници. От една страна, и може би основно, и следва да бъде основно, цените на ВиК услугите, а от друга страна, могат да са бюджетни средства, като искам да обърна внимание, че всички тези бюджетни средства натоварват данъците, тъй като те са в рамките на ограничения бюджет на държавата. И третият възможен източник на финансиране, разбира се, са безвъзмездните финансови средства от външни източници, каквито в нашия случай са Оперативна програма „Околна среда“, Програмата за развитие на селските райони и е възможно други източници, като например „Трансгранично сътрудничество“ или други програми на европейско или световно ниво.
Правилният микс на тези източници е от ключово значение, за да може да постигнем един устойчив отрасъл, както и правилното таргетиране, или насочване на съответните източници към постигането на целите, които си поставят. Това е и смисълът на Стратегията за финансиране на ВиК отрасъла, на която ще обърна внимание след малко. Но преди това искам да Ви представя накратко какъв е етапът на развитието на проектите, които ще се финансират по Оперативна програма „Околна среда“.
Както спомена и министърът, в този програмен период, за щастие, търсим вече съответствие не само с Директивата за отвеждане и пречистване на отпадъчните води, но също така и по отношение на Директивата относно качеството на питейните води, но залагаме и на инвестиции, които са насочени към ефективност и енергийна ефективност, включително с цел постигане на по-голяма устойчивост на предоставянето на ВиК услугите. Защо това е ключово? Защото основна задача – наша обща, е да създадем едни жизнеспособни оператори, които, първо, да могат да съфинансират, без това да води до сериозни финансови или икономически последствия за тях, и също така да могат в бъдеще да продължат да поддържат тази инфраструктура, която ще бъде изградена.
Освен изменението от 2015 г., с което се въведе единната цена на обособена територия, се въведе и изменение, чрез което инфраструктура, изградена с безвъзмездни средства, вече следва да се амортизира. Така че, независимо от това дали средствата идват от външни източници, или са финансирани от операторите, реално погледнато те подлежат на амортизация, тъй като това е основен икономически принцип и тези инвестиции следва да набират в рамките на своята експлоатация и своя полезен живот необходимите средства, за да могат да бъдат възстановени към момента, към който ще са амортизирани до необходимост за подмяна.
Оперативната програма насочва ресурса към 60-те консолидирани оператора. Това не е изискване, което държавата е поставила сама за себе си, и не ми се иска да коментираме по начина, че едва ли не ние в МРРБ решаваме кой точно да получи финансирането. Напротив, това беше договорено в рамките на договарянето на Оперативна програма „Околна среда“ и е изрично изискване на Европейската комисия да се финансират само и единствено консолидирани обособени територии с консолидирани оператори. Именно затова са определени 16-те територии, които ще бъдат финансирани със средства от Оперативната програма.
Имаме пет новоконсолидирани оператора, както може би Ви е известно, и това са Плевен, Велико Търново, Габрово, София-област и Хасково и за тях предвиждаме основно със средства на Оперативната програма да започне подготовката на регионални прединвестиционни проучвания. Така че, ако остане ресурс от Оперативната програма, каквито са към настоящия момент изчисленията, той да може да бъде насочен адекватно и към тези пет новоконсолидирани оператора.
Дейностите, които се финансират, са в посока на изпълнението на целите, за които споменах преди малко. Това са дейностите, които са предвидени по договорите за подготовка на регионалните прединвестиционни проучвания. Подготвяме и вече сме подготвили предварителните анализи, на базата на които стъпват тези прединвестиционни проучвания. В момента имаме и проекти на формуляри за кандидатстване и считаме, че в началото на следващата година ще имаме и готовност за кандидатстване.
Предстои също така да бъдат разработени идейните проекти за линейна инфраструктура – там, където такива идейни проекти няма, и мерките за агломерациите под 10 хиляди еквивалент жители, за да може при наличие на финансиране – било то от бюджета или от европейски средства, те да могат да бъдат финансирани по адекватен начин и на базата на адекватно планиране. Предстои в началото на следващата година да се направи широко съгласуване на тези инвестиционни приоритети, които са определени в регионалните прединвестиционни проучвания, и това широко съгласуване ще се случи с общините, с областите, ВиК операторите и населението по места, за да може, първо, адекватно да се представят инвестиционните приоритети, и второ, да се представят причините, поради които тези инвестиционни приоритети са определени.
Това е накратко обобщената информация по отношение на 14-те обособени територии, за които разработваме ние в МРРБ регионалните прединвестиционни проучвания. Виждате, че макар да е насочен към тях един съществен ресурс от 1 млрд. 300 млн. лв., всъщност много малка част от нуждите по отношение на инвестициите се покрива и именно това определя и огромния дефицит, който имаме по отношение на финансиране на ВиК сектора.
Тук е моментът да кажа, изложили сме обобщена информация по отношение на дружествата с държавно участие, тъй като за тях имаме подробна, налична информация в Министерството на регионалното развитие. Този слайд искам да го покажа единствено и само с цел, за да видите всъщност за какъв огромен обем от инфраструктура, от хора, от стопански и икономически дейности става въпрос, когато говорим за ВиК операторите. Общият обем на годишните приходи е едва 485 млн. лв. – това е сумата за 2016 г., като тук тези 485 млн. лв. са в 29-те дружества, а в тях работят над 14 хиляди души.
Съвкупният финансов резултат е положителен, като, разбира се, не може да отречем, че има някои дружества, които са с отрицателен финансов резултат и той е едва 5 млн. лв. Сами разбирате, че тези 5 млн. лв. не са достатъчен инвестиционен ресурс, за да покрият всички инвестиционни нужди на изложената по-долу инфраструктура, която поддържат тези 29 оператора с държавно участие.
Както казах, този слайд е само примерен, за да поставя основата за необходимостта от разработването на Стратегия за ВиК сектора, която е национална и не се отнася само за тези оператори. Самата Стратегия се разработва с финансиране от Оперативната програма и има за цел да идентифицира мерките, които да позволят постигане на съответствие в по-кратки срокове, а не както първоначално се оценява – едва през 2037 г.
Мерките, които се предвиждат в Стратегията – и наистина разчитам на активно участие и на активна дискусия по тези мерки днес, тъй като нашата основна цел е те да бъдат разбрани, възприети и прилагани, а не само да останат мерки на хартия. От една страна, и като първа стъпка Стратегията предвижда по-активни мерки по отношение на подобряването на паричните потоци на ВиК операторите чрез повишаване на тяхната ефективност.
Никой не може да отрече, че има потенциал, има резерви по отношение на незаконно потребление, некоректни измервания, които, при правилното им адресиране, могат да подобрят паричните потоци и приходите на операторите. Това, разбира се, може да се случи чрез обмяна на опит и въвеждане на иновативни търговски практики, както и енергийна ефективност особено при дружествата, които използват предимно помпажна вода, тоест са със сериозен процент енергийно потребление, калкулирано в цената, на която доставят ВиК услугите.
Възможно е използването и на договори с гарантиран резултат за подобряване на управленските практики, особено там, където имаме слабо представящи се оператори или нисък капацитет. Тези мерки обаче не биха били достатъчни, за да генерират достатъчно, да го наречем, печалба, или по-скоро маржин между приходите и разходите на операторите, поради което самата Стратегия предлага и устойчиво увеличаване на приходите чрез плавното покачване на цената на водата. Това обаче плавно покачване на цената на водата, за да може наистина в средносрочен план да постигне такива цени, които да позволяват пълно възстановяване на разходите, включително и инвестиционните разходи, е абсолютно необходимо въвеждането на субсидирана цена на ВиК услугите за социално уязвимите групи. Дори и в момента, макар че цената е в рамките на определената в Закона социална поносимост, за най-уязвимите групи може да се твърди, че цената не е достатъчно социална, тоест не е достатъчно поносима, което изисква от нас да намерим механизъм за социално подпомагане на най-слабите, най-социално уязвимите групи, така че тяхната невъзможност да плащат цената на услугата да не води до цялостна неустойчивост на сектора.
Третият компонент, който е предвиден с цел увеличаването на приходите – както спомена и министърът – е въвеждане на нов ценови компонент „солидарност за съответствие“. Предложението в Стратегията е този компонент да бъде начисляван на всеки кубик потребена вода, фактурирана вода и да бъде в рамките на 10 стотинки. Този компонент ще се събира централизирано и ще формира фонд, на базата на който може да се подпомагат дружества на принципа на Оперативната програма, насочвайки към правилните и добре планирани инвестиции, като същевременно, структурирайки го на централно ниво, ще позволи и фондът да се капитализира първоначално или последващо от търговски източници.
Именно това плавно покачване на цената на водата ще позволи да се генерират едни предвидими приходи от дружествата с цел мобилизиране на нови източници за финансиране на ВиК отрасъла, а именно привличане на търговско финансиране. Тук е ключовият момент да кажа, че търговското финансиране и всякаква форма на финансиране от банки и финансови инструменти представлява не източник на финансиране, а представлява временен източник, който покрива определени нужди в момента, но рано или късно трябва да бъде отново изплатен чрез единия от трите компонента, за които споменах в началото, а именно от цените, данъците или безвъзмездно финансиране. Именно затова неговото използване следва да бъде насочено, но той пък същевременно носи потенциала да доведе до по-голяма ефективност, предвид по-сложните и по-тежките условия на търговското кредитиране и проверките, и рисковите анализи, които правят и самите потенциални частни кредитори, да ги наречем, най-общо казано.
Друг възможен начин за финансиране е, разбира се, пилотно публично-частно партньорство. В случая отново ще повторя казаното от министъра: въобще не говорим за концесиониране на дружествата, и това категорично не е предложение на Стратегията.
И третият елемент на тези мерки по отношение на привличане на частното финансиране за постигане на публични цели е именно допълнителната капитализация на отрасъла на базата на тези предвидими приходи, които ще се формират от ценовия компонент „солидарност за съответствие“ чрез например дружество със специална цел.
Всички тези мерки ще позволят оптимизиране на времевия график за постигане на съответствие, което има две цели. От една страна, както казах и преди малко, инфраструктурата от толкова отдавна е недофинансирана и амортизирана, че колкото повече не се полагат адекватни грижи за нея, толкова в по-лошо състояние ще става тя и толкова повече средства ще бъдат необходими за нейното възстановяване или поддръжка. Така че имаме икономическата цел, имаме икономическата обосновка за това да целим по-бързо съответствие.
Същевременно оптимизацията на капиталовите разходи по начина, по който предлагаме, ще даде възможност вместо през 2037 г., съответствие да се постигне около 2027 г., което пък, имайки предвид, че ние и към настоящия момент сме в несъответствие по отношение на изискванията на Директивата за градските пречиствателни станции, би могло да намали и негативите, произтичащи от това несъответствие, включително наказателни процедури от страна на Европейската комисия и други, включително и финансови негативи.
За постигането на този времеви график и на тези цели, идентифицирахме три области и три обособени територии, за които е възможно да се наложи включително допълнително подпомагане с бюджетни средства. За щастие, те са само три и там целта ще бъде единствено да може, заедно с всички останали обособени територии и оператори, да се постигне съответствието за територията на цялата страна.
Всички тези мерки, които са и финансови, и институционални, и организационни, и законодателни, е необходимо да бъдат комбинирани с още няколко мерки, които идентифицираме като важни и предпоставка за случването на Стратегията. От една страна, включително и на базата на това, което идентифицирах като проблем по отношение на взаимоотношенията с потребителите, изключително важно е подобряването на комуникацията с потребителите по отношение на услугите, но също така и на инвестициите, и на цената на водата. Предвиден е и вече е разработен такъв механизъм, но неговото прилагане е ключово, за да сме сигурни, че амортизациите ще бъдат насочени към реинвестиране, а не към оперативната дейност на операторите. Така нареченият механизъм за реинвестиране на част от приходите, който впрочем беше и една от причините да убедим Европейската комисия, че е изпълнено предварителното условие по отношение на водите във връзка с Споразумението за партньорство.
Друга мярка, която се предвижда, е въвеждането на фиксиран компонент като част от цената на водата, на ВиК услугите. Тук се цели отново постигането на няколко цели. От една страна, фиксираният компонент отразява и адресира някои проблеми, които идентифицираме във връзка с агломерации и населени места, които са със сериозна промяна на сезонното натоварване на ВиК инфраструктурата. От друга страна, това е и компонент, който ще позволи предвидимост на приходите на операторите. Независимо дали определено има потребление, или не в даден имот, е абсолютно задължително да се поддържа необходимото налягане, така че, ако има потребление, това налягане да отговаря на нуждите и на техническите изисквания. Всичко това ще доведе и до преразглеждане на част от договорите между асоциациите и ВиК операторите. Необходима е също така преоценка на активите, защото при тяхното преразпределение и прехвърляне към публичните органи те бяха заведени по балансова стойност, а реалното им състояние всъщност не отговаря на тази стойност. С това ще приключа.
Разбира се, оставаме на разположение за коментари и дискусия. Имаме някои предложения, по които ще се възползваме, надявам се, на малко по-късен етап, по отношение на конкретни законодателни предложения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз на заместник-министър Крумова за детайлното представяне.
Благодаря и за това, че в предварителен порядък беше представена информацията на народното представителство. Беше изпратена по електронната поща на всички Вас. Възможността на този ранен етап да обсъждаме мерките, които са заложени в Стратегията, според мен е много важна и от гледна точка на яснота за следващите стъпки в провеждане на реформата, и от гледна точка на евентуални законодателни инициативи, които предстоят във връзка с това.
Сега бих помолила накратко, в синтезиран вид, представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието, храните и горите да представят частта, свързана с напредъка на проектите, които се изпълняват с финансиране по двете програми, безспорно важни като елемент от изпълнение на ангажиментите за финансиране на модернизацията и разширяването на ВиК мрежата.
Давам думата на госпожа Цонка Дрянкова – ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, директор на Главна дирекция „Околна среда“.
ЦОНКА ДРЯНКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители и представители на различни институции и организации, присъстващи днес на срещата, не на последно място, представители на общините! Те са един от основните ни партньори в изпълнението на проекти и скоро ще бъдат ВиК операторите. Повечето от нещата бяха споменати от министър Нанков и от заместник-министър Крумова по отношение принципите на инвестиции с европейски средства през новия програмен период. Няма да повтарям вече казаното от тях. Ще започна с цифрите, така както върви изпълнението на Оперативната програма.
Към днешна дата са обявени шест процедури за инвестиране във ВиК инфраструктура и за подпомагане на ВиК сектора на обща стойност 835 млн. лв., които представляват 35% от бюджета на приоритетната ос. Важно е да се отбележи, че и през този програмен период основният ресурс по Програмата е за ВиК инфраструктура. Наличният ресурс е в размер на 2 млрд. 339 млн. лв. Към момента са сключени 18 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 598 милиона, представляващи 25,6 от бюджета на приоритетната ос.
По Програмата към момента се финансират три броя проекти за подпомагане на ВиК сектора и разработване на регионални прединвестиционни проучвания. Основен бенефициент тук е Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на регионални прединвестиционни проучвания за 14 консолидирани ВиК области; Столична община – за територията, която се обслужва от „Софийска вода“; и още един проект се финансира отново по тази приоритетна ос, отново с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за хоризонтално подпомагане на ВиК операторите и разработване на различни стратегически документи за сектора.
В изпълнение са осем броя фазирани проекти. Фазирани проекти са такива, които не успяха да приключат по старата Програма и ще бъдат довършени със средства по новата. Това са проектите на общините Раднево, Шумен, Видин, Варна, Ямбол, Банско, Тервел и Враца.
Три броя от така наречените „бивши големи проекти“ вече са в изпълнение с общини Асеновград, Добрич и Плевен, в партньорство с община Долна Митрополия, както и четири броя по-малки ранни проекти с общините Айтос, Приморско, Елхово и Чирпан. Това са така наречените „изключения“ по Оперативната програма. С оглед, за да не спира инвестиционният процес, беше допуснато изключение по Програмата – до приемането на регионалните прединвестиционни проучвания, да се инвестира в инфраструктура и бенефициенти да бъдат общините. Тези проекти са и избрани от Джаспърс.
Към момента е изпълнен един ВиК проект. Това е Интегрираният воден проект на град Раднево, със 100% физическо изпълнение и около 95% финансово изпълнение. Те вече са внесли окончателно искане за плащане по Проекта.
Също така приключи и Интегрираният воден цикъл на град Шумен. Там физическото изпълнение е на 100%. Все още очакваме окончателно искане за плащане. Те са на 65% финансово изпълнение по проекта.
В изпълнение са проектите на Тервел, с 90% физическо изпълнение; втората фаза на проекта за град Банско – изключително популярен проект, и бяхме една от най-обвиняваните програми за разкопаните улици, но физически проектът вече е приключил, така че остава да се финализират финансовите взаимоотношения с общината.
Проектът с община Асеновград е добър пример за добро управление на Проект, с приблизително 60% физическо изпълнение. Това е Проект, който започна по новия програмен период и се наблюдава съществен напредък по него. Около 61% е финансовото изпълнение. Тук беше осигурено и финансиране по реда на ДДС № 6. За първи път опитахме този нов механизъм и беше успешно приложен.
Проектът на Чирпан – наскоро беше сключен договорът, така че при него не се наблюдава физическо и финансово изпълнение все още. Общината е в процес на подготовка на документацията за избор на изпълнител.
По отношение Проекта на Варна – комплекс „Златни пясъци“, това отново е фазиран проект, който е с 15% физическо изпълнение и 24% финансово изпълнение. Тук забавянето е в резултат на това, че през летния сезон не можеха да бъдат извършвани никакви строителни дейности в курорта.
Друг фазиран проект, който се изпълнява, е Проектът за доизграждане на пречиствателна станция на град Видин. По него бяха наблюдавани доста трудности, тъй като беше прекратен договорът с техния изпълнител. Община Видин вече е избрала нов изпълнител, така че очакваме в скоро време да започнат същинските строителни дейности там за изпълнението на втората фаза на Проекта.
Интегрираният воден цикъл на Плевен – Долна Митрополия, към момента са на физическо изпълнение 20%. Проектът е на стойност 87 млн. лв. – един доста сериозен ВиК проект.
Същото е положението и с Интегрирания проект за воден цикъл на град Добрич. Това са така наречените, пак казвам, „бивши големи проекти“, така както бяха известни по предишния програмен период.
По отношение Проекта на Ямбол за водния цикъл, това е фазиран проект – 30% е физическото изпълнение. Там отново имахме прекратяване на договор с изпълнител и предстои да бъде избран изпълнител за довършване на Проекта.
Град Враца – един доста интересен проект. Това е голям проект още по предишния програмен период. Довършването му ще стане със средства по новата Програма. Основно предизвикателство тук, което се наблюдава и при другите проекти, е и неприключили процедури по ЗУТ, и неуредени вещни права, което е сериозно предизвикателство за всички проекти, които се изпълняват по Оперативната програма. Изпълнението за Враца, няколко са етапите. Етап 1: линейна инфраструктура – 99% физическо изпълнение; Етап 2: отново линейна инфраструктура в границите на града – 90%, и ПСОВ-а е на 100% завършен. Остава да бъде довършен един водопровод, който ще докарва вода от язовир „Среченска бара“ – изключително важен за завършването на Проекта.
Това са проектите в изпълнение.
През 2018 г. предстои да се отправи покана към ВиК – Смолян, първият ни пилотен проект за изграждане на ВиК инфраструктура. Индикативната стойност на този Проект е 70 млн. лв. и това е всъщност първият регионален проект, който ще бъде финансиран по Оперативната програма, след което ще бъде отправена покана и към останалите 14 ВиК оператора и Столична община. Тя е по-различен случай, предвид наличието на концесия. Наличният ресурс за тези регионални проекти е 1 млрд. 500 млн. лв. по Оперативната програма.
В допълнение, ще поканим колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да кандидатстват с Проектно предложение за разработване на допълнителни регионални прединвестиционни проучвания за новоконсолидираните територии. Това е от наша страна. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Думата има госпожа Елена Иванова – началник на отдел в дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерството на земеделието, храните и горите.
ЕЛЕНА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа! По Програмата за развитие на селските райони се подпомагат дейности, свързани с изграждане и реконструкция на общинска публична инфраструктура, част от която са водоснабдителните системи и съоръжения. През 2016 г. обявихме прием на заявления за подпомагане, с бюджет в размер на 85 млн. евро за такъв тип дейности – изграждане и реконструкция само на водоснабдителни системи и съоръжения. Допустими за подпомагане бяха общини на територията на селските райони на страната и ВиК оператори. Основно изискване беше проектите да се изпълняват на консолидирани територии с един ВиК оператор.
В рамките на приема, който приключи през месец ноември 2016 г., постъпиха 113 заявления за подпомагане, с общ размер на заявените инвестиционни разходи 280 млн. евро – три пъти над обявения бюджет, което настина показва сериозната необходимост и нужда от инвестиции във водоснабдителните системи и съоръжения.
Към настоящия момент обработката на проектните предложения вече е приключена и в най-скоро време предстои подписването на договори с одобрените кандидати. Да, за съжаление, няма да могат да бъдат одобрени всички. Ще увеличим максимално много размера на бюджета по обявения прием през 2016 г., доколкото позволява, разбира се, и ограниченият финансов ресурс на Програмата. Това е накратко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Надявам се, че представителите на общините ще бъдат удовлетворени от казаното.
Преди да пристъпим към дискусията, бих искала да дам думата и на господин Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране – важен фактор в процеса по утвърждаване на цените, тарифите на ВиК дружествата и упражняване на контрол върху дейността им.
Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Председател, господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! След обстойното представяне на Стратегията за финансиране на ВиК сектора, което направиха министър Нанков и заместник-министър Крумова, аз ще бъда наистина кратък.
Преди всичко ще отбележа, че Комисията за енергийно и водно регулиране е ключов участник във водната реформа и нашето участие минава през няколко етапа.
На първо място, това беше участието в обсъждането на промените, които трябваше да бъдат извършени в двата основни закона, които са в този сектор. Това са Законът за водите и Законът за регулиране на ВиК услугите.
Вторият етап, където Комисията взе изключително важно участие, беше разработването и приемането от Комисията, а впоследствие и от Министерския съвет, на двете наредби, които уреждат материята. Това е Наредба за регулиране цените на водата и Наредба за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги. Това беше направено през януари 2016 г.
През 2016 г. ВиК операторите подготвиха и представиха своите бизнес планове, като неизменна част от тях са и предложенията за цени на ВиК услугите, които бизнес планове Комисията, след като ги прие за разглеждане след изключително задълбочен и критичен анализ, в кореспонденция с ВиК операторите и връщане на няколко пъти на ВиК операторите на представените от тях бизнес планове, започна тяхното приемане през 2017 г. Бизнес плановете са от изключително значение за провежданата реформа във ВиК сектора, защото те почиват на нова нормативна база и тяхната цел е в края на регулаторния период, който завършва 2021 г., ВиК операторите, а оттам и ВиК секторът да имат устойчиво финансово състояние. Финансовата устойчивост на ВиК операторите определя и устойчивостта на услугите, които те предоставят на българските граждани. Към момента са приети бизнес плановете и са утвърдени цените на 14 регионални ВиК оператора и на няколко малки ВиК оператора. За всички тях важна част от бизнес плановете и респективно част от заявленията за утвърждаване на цени представляват именно инвестиционните разходи на ВиК операторите.
Веднага ще отбележа, че Комисията се придържа твърдо към политиката си да приема само тези инвестиционни разходи, които са действително необходими, обосновани и с ясни параметри, които трябва да доведат до повишаване качеството на предлаганите ВиК услуги. За никого не е тайна, че инвестиционните разходи за подобряване на ВиК инфраструктурата не може да бъдат финансирани единствено от оперативните програми и от републиканския бюджет. Близо 50% от разходите трябва да се възстановят чрез цената на водата. От изключителна важност е за нас изискването да може българските граждани да осъзнаят, че предлаганите цени на ВиК услугите са икономически обосновани и са необходими, за да може както сега, така и за бъдните поколения да се създаде една устойчива ВиК структура, която да позволи ВиК услугите в България да имат наистина ниво, съответстващо на нивото, заложено в Европейския съюз като изискване.
Това ще даде резултат в няколко насоки: защита на комфортния начин на живот на гражданите, ползващи тези услуги; защита на здравето на гражданите поради отговаряне на изискванията за качество на ВиК услугите; и заедно с това ще отвори хоризонт на съпътстващи преимущества, свързани с туризъм, свързани с инвестиционен климат в страната.
Независимо от натиска, който се упражнява в определени моменти, какъвто е дори и сегашният върху решенията, които приема Комисията за енергийно и водно регулиране, в нашите решения твърдо се уповаваме на законовите изисквания и на подзаконовите нормативни актове. Неслучайно министър Нанков отбеляза, че единната цена на водата за обособените територии на ВиК операторите е приета практически с единодушие от народните представители и ние като регулатор я прилагаме напълно адекватно. Не можем да отстъпим от тази позиция.
Искам да Ви уверя, че в нашите действия – както настоящи, така и в следващите ни решения, изцяло ще застанем на тази основа, като считаме, че решенията, които приемаме, са действително в дългосрочна полза на българските граждани и на обществото като цяло.
Разбира се, моите колеги, които са тук – членове на Комисията, и директорът на Главна дирекция „ВиК“ са готови, както и аз, да участваме в дискусията, която ще се проведе. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Преди да пристъпим към изказвания от страна на народните представители, бих искала да дам думата на нашите гости – представители на институции или неправителствени организации, да изразят своето мнение, становище и позиция по разглежданите теми и въпроси, като молбата ми е да се съобразяваме с регламента изказването да не превишава три минути.
От страна на Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Силвия Георгиева, заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо Председател, господин Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, колеги от управляващите органи и всички институции и партньори! Ние в Националното сдружение многократно сме се изказвали по отношение на ВиК реформата, нашето отношение към нея, нашите притеснения и съображения, че този централизиран подход значително ще забави инвестициите не само чрез европейско финансиране, но и като цяло във ВиК сектора. Тъй като не обичаме да гледаме назад, няма да се връщаме повече към тази тема и доколко ефективен и ефикасен е бил подходът за централизация в консолидираните области.
Знаете, господин Министър и госпожо Крумова, това, което най-много ни вълнува, е как заедно да намерим най-добрия бърз и адекватен подход към инвестициите във ВиК мрежата в неконсолидираните области. Чухме от заместник-министър Крумова и от Вас, господин Министър, че вече имате визия, заложена в Стратегията, как би могло да се помогне и да се осигури финансиране, но за нас като хора практици най-важният ни въпрос е: кога?
Удовлетворени сме, че още пет неконсолидирани доскоро територии вече са покрили критериите за консолидация и че ще има инвестиция поне за разработване на прединвестиционните проучвания. Разбира се, за нас остава открит въпросът: кога ще създадем този финансов инструмент или фонд, с който да подкрепим, първо, неконсолидираните територии и инвестициите в общинска ВиК инфраструктура? Второ, това, което винаги сме поставяли – белите петна, които нямат достъп до европейско финансиране както от селската програма, така и от Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания, ако желаете? След това да дадем думата за отговор и коментар.
Господин Йоанис Партениотис – вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, заповядайте.
ЙОАНИС ПАРТЕНИОТИС: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Председател, господин Министър, госпожо Заместник-министър, дами и господа депутати, респективно колеги от отделните институции! Първо искам да изразя от името на Конфедерация на труда „Подкрепа“ нашата благодарност към Вас, към двете комисии на Народното събрание, тъй като на 11 юли тази година Конфедерация на труда „Подкрепа“ отправи писмо към Вас, към парламентарните групи, представени в Народното събрание, с апел за провеждане на такава среща, на която в широка дискусия да обсъдим тревожното състояние, в което се намира ВиК секторът. И в момента, надявам се, ние да провеждаме именно тази среща, която да не бъде и последна.
Бих искал да припомня, че през 2016 г. Европейският парламент прие специално решение, с което определи, че водата е услуга от обществен интерес, а не е стока, и в този смисъл отношението, което би трябвало да имаме към водната услуга, трябва да се съобразява именно с това решение на Европейския парламент.
Съгласно, бих казал, експозето, което направи госпожа Крумова – заместник-министър на регионалното развитие, ние виждаме, че необходимите средства, с които да изпълним изискванията и съответствията с европейските директиви, показват, че до 2039 г. трябва да подсигурим приблизително 16 млрд. лв. за инвестиции, а до 2029 г. – приблизително 10 млрд. лв. Ако погледнем по-краткосрочния план – 2029 г., горе-долу който съответства със Стратегията за развитие на ВиК сектора, приета от българския парламент въз основа на предложението на Министерския съвет от 2014 г., ще видим, че би трябвало да бъдат подсигурени приблизително около 1 млрд. лв. на година. Тоест чисто погледнато 1 млрд. лв. на година е достатъчно голяма сума, която не може да бъде подсигурена единствено и само през цената на водната услуга.
Но нека да се върнем към моментното състояние, което фактически породи и нашето писмо апел, за което споменах в началото на моето експозе. В момента имаме 52 оператора. Тук бих искал да допълня председателя на Комисията за енергийно и водено регулиране – към днешна дата, тоест декември 2017 г., има приети 16 бизнес плана на ВиК оператори, което представлява 30% от всичките 52 ВиК оператора. Седемдесет процента от тези ВиК оператори остават в опцията четвърта поредна година да бъде нулева за тях, тъй като няма приети бизнес планове. С това бих искал да припомня, че е нарушен категорично срокът за въвеждане на бизнес плановете, тъй като той беше 1 януари 2017 г., и да припомня, че към 1 януари 2017 г. имахме приети нула бизнес планове. Към 1 юли 2017 г. имахме приети 5 бизнес плана, което, с други думи, представляваше 8 – 10% от всичките необходими бизнес планове. Това беше и поводът фактически да напишем писмото до Вас, народните представители в българския парламент.
За подсигуряването на необходимите средства, които са нужни за ВиК системата, както споменах, това не може да бъде само за сметка на цената на ВиК услугата, но тя е един от основните компоненти. Тук беше представен от госпожа Крумова пакет от компоненти, част от които ние ги чухме, но, разбира се, един от основните компоненти също е свързан с ангажимента на държавата, с подпомагането на уязвимите групи. Тоест така наречените „социални помощи за вода“.
Не мога да не споделя с Вас, че изключително притеснително е финансовото състояние на всичките ВиК оператори и резултативност от това финансово състояние, при което по-голямата част от тях, с изключение на три-четири ВиК оператора, води съответно до съществени ограничени възможности за инвестиции и оттук съответно за подобряване качеството на ВиК услугата. Но по-притеснителното е, че това финансово състояние води не само до финансова декапитализация на ВиК операторите, но води и до кадрова декапитализация. Като резултат от това е последно направената справка във Висшия институт по архитектура и строителство. В първи курс са записани само 16 ВиК инженери и само един инженер ХТС. Говорим за първи курс. Колко ще завършат в края на обучението е съвсем друга тема.
Аз дори бих споменал и друго притеснително в тази посока, което е упрекът на Конфедерация на труда „Подкрепа“ към Комисията за енергийно и водно регулиране, касаещо указанията, които те даваха относно разработването на бизнес плановете и което не кореспондира с политиката на правителството, свързана с увеличаването на доходите, в частност работните заплати. Съгласно указанията на Комисията увеличението, което трябва да се заложи в бизнес плановете за 5-годишния период, трябва да бъде между 12 и 13% за целия период, или с 2,5 до 3% на година, при положение че виждаме, че политиката на правителството е в следващите години да имаме нарастване на минималната работна заплата някъде в порядъка с 10 – 11%. С други думи, имаме съответно приравняване и натиск на заетите в сектора, така че те да получават ниски заплати. С ниски заплати няма как да привлечем кадърния, качествения служител, а в същото това време имаме въвеждане на нови мощности, за да изпълним екологичните изисквания – имам предвид пречиствателни станции както за чисти води, така и за отпадъчни води. В този смисъл абсолютно наложително е да направим промяна в това поведение.
Моят апел към Вас, към представителите на законодателната власт, които имате и правомощия, както сте избрали комисарите в Комисията за енергийно и водно регулиране и имате правомощия да контролирате тяхната дейност, съответно да направим един екстрен, спешен екшън план, за да излезем от тази ситуация. Дори, както споменаха тук от Министерството на околната среда и водите, усвояването на тези средства по Оперативна програма „Околна среда“, които са в порядъка на около два милиарда и четиристотин милиона, или с други думи, които биха разрешили някъде около 20% от нужните средства за ВиК сектора, за да бъдат усвоени те, трябва да имаме и съфинансиране от страна на ВиК операторите, което съфинансиране е между 15 и 20%. Или говорим за една сума в порядъка около 400 до 500 милиона за 5-годишния период – или по 100 милиона на година.
Тези 100 милиона не могат да излязат единствено и само от цената на водата. Там трябва да бъдат включени и други компоненти, включително и за фонда, за който съответно беше споменато. Но ако не направим стъпки за разрешаване проблема на тези 70% от ВиК операторите, тоест останалите 36 ВиК оператора, допълнително ще нагнетим и ще затрудним дейността и осигуряването на услугите за българското население. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за ракурса, който Вие поставихте във връзка с процеса, свързан с одобряването на бизнес плановете, и важния акцент с подготовката на кадрите в сектора, без които управлението на сектора би било действително трудно.
Реакция имаше от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Касчиев, заповядайте.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ (директор на Главна дирекция „ВиК услуги“): Добър ден! Във връзка с коментарите, които уважаемият господин Партениотис направи, е редно да вземем отношение и да представим реалните факти по отношение одобрението на бизнес плановете.
Няколко въпроса се споменаха, включително това писмо, което беше изпратено от профсъюзите през месец юли, в което, ако не се лъжа, поискахте и моята персонална оставка. (Реплика от Йоанис Партениотис.) Да, за същото става въпрос.
Защо не са одобрени все още бизнес плановете на ВиК операторите? Мога да дам конкретен пример за всяко едно дружество, чийто бизнес план не е одобрен. Например ВиК Видин, което до момента отказваше да заложи в своя бизнес план експлоатация на новата пречиствателна станция за отпадъчни води, за която, както чухме, все пак има действаща процедура. Мога да спомена и доста други примери. Обръщам внимание, че доста области, в които се взеха решения за окрупняване, реално все още до момента не са сключени анексите между асоциациите по ВиК и ВиК операторите. Все още не са изготвени окончателните протоколи за разпределение собствеността на активите, което е изключително важно, за да може тези бизнес планове да бъдат изготвени и анализирани от Комисията.
По отношение на въпросите, които спомена господин Партениотис – за разходите за възнаграждения на ВиК операторите, нека да припомним стратегиите, които бяха цитирани и в презентацията на госпожа Крумова. През 2012 г. Народното събрание прие Национална водна стратегия. В нея има отделен един доста голям раздел за ВиК операторите и много подробно е дискутирана темата за много високата неефективност на ВиК операторите по отношение на техния персонал и на значителните резерви, които съществуват в тези дружества по отношение на оптимизиране на персонала. След това през 2014 г. имаме приета отраслова стратегия от Министерския съвет, в която също се повтарят тези заключения.
Какво се направи да се оптимизира персоналът на ВиК операторите до момента? Почти нищо. Това, което профсъюзите казват, на практика е, че Комисията трябва да одобри по-високо нарастване на цените, за да може да има по-високи разходи за възнаграждения, без дружествата да предприемат необходимите мерки за ефективност.
Аз каня господин Партениотис да направи това изказване пред хората, които протестират във Вършец, в Сливен, в област Враца. Изправете се пред тях и кажете, че това повишение на цените не е достатъчно, то трябва да бъде по-голямо, защото трябва да има по-високи разходи за заплати на ВиК операторите, защото няма нужда ВиК операторите да оптимизират своя персонал.
Ние от Комисията апелираме най-накрая в държавните дружества да бъде направен един независим одит на техния персонал, за да се определи действително какви са конкретните възможности на всяко дружество за оптимизация на персонала, какъв трябва да бъде персоналът, какви трябва да бъдат разходите за възнаграждения на всяко едно дружество, за да може да е ясно каква ще е политиката по отношение на кадрите във ВиК сектора, тъй като това е наистина много важна тема. Ние в Комисията няма как да направим подобен анализ. Направихме сравнителен анализ на разходите за възнаграждения, сравнихме различни референтни стойности и дадохме един приемлив праг, в който тези разходи да нарастват.
Ако има други въпроси, считам, че сме на линия. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Тъй като дискусията се превърна в един своеобразен диалог между двете институции…
ДИМИТЪР МАНОЛОВ (президент на КТ „Подкрепа“): Не, няма да изпадаме в диалог. Анализ на средствата за заплати може да направите изключително простичко, стига да знаете как. Отваряте Колективния трудов договор и там пише всичко по темата. Не е Ваша работа да определяте кой колко пари ще взема. Изобщо не е Ваша работа!
Ако ме дърпате още малко за езика, аз ще започна да говоря и за други цени, които определяте, които са в съда, за които Ви разследва прокуратурата. Защото е много лесно така да говорите и да хвърляте популизъм, идете във Вършец. Много е лесно!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на господин Манолов.
Дискусията ни се превърна в един своеобразен диалог между две институции. Може би това е знак, че по-чести трябва да бъдат срещите между заинтересованите страни в сектора, за да се обсъждат важните въпроси. Разбира се, и ролята на ВиК операторите е съществена и аз искам да акцентирам върху един елемент от мерките, които цитира госпожа Крумова, а именно подобряване на комуникацията с потребителите по отношение на ВиК услугите, инвестициите и цената – мярка, която, смятам, би подпомогнала реализирането на стъпките от реформите, и една мярка, която трябва да бъде изпълнявана от ВиК операторите – малко повече усилия в тази посока.
Господин Иван Иванов от „Българска асоциация по водите“ искаше да вземе думата – заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да изразя голяма благодарност, че съм тук на този дебат, защото в последно време започна да се слуша и мнението на експертите в сектора, което имам претенция да изразя и сега.
Дълги години цените на ВиК услугите и въобще проблемите в сектора бяха обект на политически изказвания. Апелирам и на днешната дискусия да говорим по-експертно, защото нещата стигнаха до там, че ние нямаме друга опция освен да увеличаваме, и то сериозно да увеличаваме цените на ВиК услугите, а не да се прави само политика и социална политика с тях. Мога да Ви уверя, че за никой от членовете на „Българска асоциация по водите“ не е приятно да се увеличават цените на ВиК услугите. Може би има едно малко изключение в лицето на частна фирма, която също е член на „Българска асоциация по водите“, но за държавните ВиК оператори, членове на нашата асоциация, това е голямо предизвикателство пред тях. Те първи, господин Касчиев, трябва да отговарят пред хората. Те ежедневно разговарят с хората, а Комисията епизодично.
В тази връзка, мисля, че едва ли има друго мнение, че проблемите са налице. Трябва да се правят инвестиции, има големи, огромни загуби, респективно те трябва да бъдат намалявани, има ниско заплащане в сектора, и идва моментът как трябва да се реши този въпрос. Поздравявам Министерството на регионалното развитие и благоустройството за подготвената Стратегия. Естествено, имаме известни забележки към тях, които, предполагам, в дебата ще се коригират.
Тук е моментът да споделя две от темите, които от 15 години, откакто съм в сектора, са обект на мнение на „Българска асоциация по водите“ и, за съжаление, не се реализират. Първата е, че е необходим специализиран Закон за ВиК услугите. За момента ВиК секторът се третира в чл. 194 от Закона за водите, което показва колко незначителен е той на фона на всички останали проблеми в страната, пък вече стигаме до там, че става многозначителен.
Второто, което е много важно да се сподели – смятаме, че трябва да бъде подобрено регулирането в сектора. Самият факт, че такъв дебат се води тук между заинтересованите страни, показва, че има нещо, което трябва да бъде подобрено в регулирането. В момента имаме двойно регулиране – от една страна, договорно, което е между ВиК операторите и ВиК асоциациите, и от друга страна, централизирано, което е в регулатора. В този двоен режим на регулиране се получава размиване и прехвърляне на отговорностите и липса на адекватна реакция в реалните условия. Механично регулаторът увеличава цените само защото спазва много стриктно наредбите. Не казвам, че не трябва да се спазват наредбите, но все пак трябва да дадем някаква гъвкавост, когато е необходимо, да се действа адекватно. Това могат да го направят само местните власти при дадени конкретни условия. В този дух апелирам да се погледне по-сериозно и в самата Стратегия на тези два въпроса.
Искрено се надявам следващата ни среща да бъде по въпросите, свързани със създаването на този специализиран Закон за ВиК. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Иванов.
Ще си позволя да дам думата на министър Нанков, като му благодаря за времето, което отдели за участието в днешното заседание. Разбирам, че има ангажименти, така че за финално изказване. Надявам се, че ще имаме новина относно въпроса, повдигнат от Националното сдружение, кога ще има подкрепа за неконсолидираните райони и за така наречените „малки агломерации“ между 2 и 10 000 еквивалент жители.
Заповядайте, министър Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
То е в отговор и на последното изказване – на председателя на „Българска асоциация по водите“, и в отговор на въпроса от госпожа Георгиева.
Първо, само да обобщя и да благодаря за организацията на този форум. Дори дискусията, дори искрите, които прехвърчат между представители на отделни институции, показват колко проблемен е секторът, който коментираме, и колко важни решения, които споменах и в моето експозе, и от експертен, и от политически характер предстоят пред него. Не беше удачен примерът, между другото, за Вършец и за селата в Сливен с покачването на цената, тъй като това са случаи, които попадат в обхвата на предложението на промените в Закона за водите от 2015 г. и от единната цена. Но само като скоба да отворя за Вършец. Шоковото покачване в сливенските села е именно поради единната цена, поради промените през 2015 г., за които споменах, и председателят Иванов също.
По въпроса за фонда ли да го наречем, за инструмента, който ще бъде създаден – това, което споменах в моето изказване, и заместник-министър Крумова в детайли разви. Тази ценова надбавка, за която споменахме, наричайки я „солидарност за съответствие“, за ресурса, който очакваме да генерираме от нея на база на приблизително 50 милиона на годишно измерение. Тези средства ще се разходват в населени места между 2 и 10 000 еквивалент жители. Наред с всички други финансови инструменти – ПУДООС, бюджета на МРРБ, общински бюджети, бюджети на ВиК оператори, съответно през ресурса, който имат в техните капиталови програми, ще дойде по линия именно на Закона, който господин Иванов коментира: Закона за ВиК.
Добрата новина в случая е, че на 90 процента, не казвам и 9% е готов Законът. Със съвместни усилия на Съюза на ВиК операторите и на колегите от Министерството в началото на януари следващата година ще започнем с процедурите по обществени обсъждания, по консултации, за да може в края на януари и началото на февруари да преминем към нормалната процедура през Министерския съвет, законодателна такава, и през Вас, народните представители. Законът за ВиК няма отново като европейски ресурс в сектора да е панацея, но по един много адекватен начин ще вдигне, веднъж, нивото на сектора, и на второ място, ще подобри, ще урегулира по много по-ефективен начин отношенията в него.
Не беше прав Иван, частично беше прав за това, че е двойно регулиран. Не само от Комисията за енергийно и водно регулиране, не само от собственика на инфраструктурата, на ВиК активите, публичните органи: общини и държава, а и още едно ниво на регулация има, трето: собственика на капитала, все пак говорим за търговски дружества. Това е Министерството за държавните, Министерството и общините за тези със смесено участие, по линия на Търговския закон говоря, и общините в общинските дружества. Така че едва ли има други оператори на услуги, други търговски дружества с, да го наречем, тройна регулация: собственик на капитал, собственик на инфраструктура и регулаторен орган по нормативите, по които работят колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, цена и качество на услугите. Спирам до тук.
Благодаря Ви за поканата. Министър Крумова и екипът на Министерството ще останат да отговарят на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Още веднъж много благодаря на министър Нанков.
Едно изказване от нашите гости, след това пристъпваме към дискусия, въпроси, становища и предложения от народните представители.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГОЕВ (заместник-председател на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Аз също се присъединявам към благодарностите за проведената дискусия. Искам да споделя някои добри неща, които виждам в разработената Стратегия, това са въвеждането на помощите за социално слаби лица. С колегите може би повече от десет години водим битка за въвеждане на подпомагането на социално слабите.
Хубаво е да се помисли, както е засегнат въпросът, и за ДДС върху цената на водата. Преди 2000 г. таксата на водата за населението беше освободена от ДДС. В Стратегията са разгледани примерите от доста страни как е регулиран при тях проблемът, така че може една част от таксата за данък добавена стойност да остава във ВиК дружествата. Също така таксите от ПУДООС – това са някои предложения, които сме давали отдавна във времето, да бъдат връщани във ВиК операторите.
Доброто в Стратегията е това, че трябва да има много добра комуникационна кампания. Да се разясни за какво е нужно това увеличаване на цените, защото ВиК секторът наистина е безкрайно недофинансиран.
Споделяме напълно опасенията на колегите от КТ „Подкрепа“ за състоянието на ВиК сектора, и най-вече в частта „работни заплати“. Няма да се спирам по-подробно. На стр. 221 в Стратегията е обяснено за така наречения „коефициент на производителност на труда“, така че, който има желание, да го погледне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Богоев.
Сега нека да дадем думата и на колегите народни представители.
Уважаеми господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Приветствам всички участници днес. Споделям казаното от господин Иван Иванов, че наистина комуникация трябва да има.
Към колегите от КЕВР-а: Вие докато ги направите тези бизнес планове и те ги докарат, за да могат да бъдат одобрени, не подозирам ли опасност, че тези ВиК оператори могат да фалират в това време? Както стана ясно, секторът е недофинансиран, нуждата от инвестиции е крещяща, и един бизнес, силно регулиран, както разбрахме – дали двойно или тройно това няма значение, трудно може да съществува в пазарни условия.
Мисля, че много добър момент е определянето на социалната поносимост на цената. Дали ще бъде кубик и половина, дали ще бъде два кубика и осем, но според мен това ще освободи бизнеса и ВиК операторите да могат да инвестират, да генерират средства и да подобряват инфраструктурата.
Не знам колко сериозно звучат, госпожо Крумова, тези 10 стотинки?! Има различни сметки, но ако 8 милиарда ги набавяме с тези 50 милиона, 160 години трябва да инвестираме във ВиК сектора. Ако са 20, стават 320 години. Такава амортизация и язовирите нямат. Може да бъде някакъв елемент от допълни приходи, но мисля, че написаното тук в Стратегията за така наречените „фиксирани компоненти“ като част от цената е изключително целесъобразно и полезно. Защо?
Ето, например Пампорово – през зимата работи, през лятото не работи. Ама, има ли достъп клиентът до ВиК услугата? Има. Попитайте господин Тенев, един „Слънчев бряг“ като курорт, той осигурява ли му целогодишно достъп до канализация, до пречистване, до доставка на питейна вода? Осигурява, но в това време комплексите там на 95% са заключени. Какво се случва, как се случва?! Аз се притеснявам само някой ден да не зеленяса и водата там и да има други проблеми. Когато има доставка на питейна вода, има определени качества, има обработка на водата, но тя трябва и да тече към консуматора, за да има движение в системата. Мисля, че това е един от инструментите, който ще донесе допълнителни приходи на ВиК операторите, и ако ние го регламентираме със закон или с поднормативен акт, ще се реши как да стане, това може да помогне и да покрие дефицита от средства, така че приветствам Стратегията.
Имам уверението и на колегите, бъдещи законодателни промени ще бъдат подкрепени, и най-вече с голямо желание ще подкрепим един бъдещ закон, който касае отделно ВиК дружествата и ВиК операторите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз. Вярно е, дълго чакан е този закон.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Обръщам се към всички, които участват в днешното заседание на тази среща. Няма как да не приветствам и аз формáта и темата, която днес се обсъжда, тя е важна. Даже бих казал, че сме закъснели с обсъждането й. Може би е редно в най-кратко време да имаме отново подобно обсъждане, дискусия, ако трябва, и дебати, на които да изясним нашата визия, конкретния инструментариум, пакета от мерки и действия, които трябва да бъдат реализирани във ВиК сектора. Това е важен сектор, където повече от видно е, че има какво да се желае, какво да се реализира, имайки предвид финансовата рамка, която тук и министър Нанков, и заместник-министър Крумова ни представиха, и това, което би следвало да се постигне. За съжаление, сме закъснели, и това е видно.
Ще започна от това, че в Стратегията, която се разглеждаше 2014 г., ние направихме нашите бележки, така че социалната поносимост на цената не е нещо, което днес и тук се появява. Това е тема, която винаги се е обсъждала. И тогава, и днес апелирам да има малко по-голяма конкретика по отношение на темата. Това е тема, която трябва да притеснява всички ни – и политици, и хора, които имплементират, реализират и организират дейност. Има направени разчети, които бяха изказани тук за хората, които казват, че днес това се появява. Може да се отворят стенограмите, да видите, че, ако цените се повишават с темповете, с които трябва да задоволим потребностите от инвестиции във ВиК сектора, може да се направи справка да се види, че от социално уязвимите групи 10 до 15% от бюджета на семейството би отивал именно за така наречената „цена на водната услуга“. Това трябва ли да бъде допускано? Това би било огромна катастрофа за всички нас и за обществото ни. Това е недопустимо и в никакъв случай не трябва да се постигне.
Предлагам това да бъде един много сериозен акцент по тема, по която всички ние, и най-вече експертите и конкретните субекти, които носят отговорност, да поработим и да имаме яснота как това се постига, и след това всичко да бъде добре направено. Като погледнем източниците на финансиране – 16-те милиарда, това, което каза господин Иванов, от разчетите, които са направени, 50% биха се покрили от цената на водната услуга. Това прави близо 8 милиарда. Източниците за другите 8 милиарда са държавният бюджет, Оперативната програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони.
Тук имам въпрос към компетентните органи – и към МРРБ, и към МОСВ: какъв е таргетът, който ще се постигне, ако на 100% имаме успешна реализация на Оперативна програма „Околна среда“ и успешна реализация на всички средства от Програмата за развитие на селските райони, предназначени по тези компоненти? Какво ще бъде необходимо в обозримия хоризонт да бъде субсидирано, дотирано от държавния бюджет? Това са доста сериозни параметри. Всички ние сме изправени и пред тези предизвикателства, и пред тези отговорности, така че тук казусът и проблемът за социално поносимата цена излиза с още по-голяма острота. Ако се увеличат цените, така че да се осигурят 8 милиарда, не знам дали си даваме сметка какво ще означава това по отношение на цената на водната услуга?! Възраженията, които имаше по отношение на цената на електрическата енергия, тук ще ни се видят, господин Иванов, както и Вие се усмихвате, направо играчка, така е. Има какво да се постигне, как да се постигне.
Естествено, отговорност носят управляващите, но всички ние сме готови, и в това отношение е видно, че има някои пропуски в законодателството – от това, което чувам и от колегите тук. Добре е да се направи един преглед там, където е необходимо, както и с новия Закон за ВиК регулацията, до уреждане на отношенията, всички тези аспекти да бъдат много добре прецизирани и всеки един от нас да се включи най-активно и конструктивно, да има много по-адекватна регулация, така че да постигнем качество и стандарт във ВиК сектора – такъв, какъвто се полага за всички нас в ХХI век. Това е огромна потребност и много важен елемент на националната ни сигурност, така че има какво да се желае.
За съжаление, има огромно закъснение. Аз както винаги, не в аспект на критика – и да критикуваме не е хубаво, съм притеснен и загрижен с оглед на хода и темпото на реализация на оперативните програми. Хоризонтът е 2020 г., 2017 г. изтича. Тук се очерта някаква рамка, трябва да се работи изключително ускорено и активно. Призовавам да има много по-настоятелен, активен диалог от наша страна с Европейската комисия. Така, както са одобрени оперативните програми под условие, да се възприеме и от тяхна страна подход, така щото да се ускори ходът и реализацията на нашите оперативни програми.
Има някакъв напредък по отношение на реформата във ВиК сектора. Там виждам, че има още доста проблеми, които бяха посочени. Чест прави на презентиращите тук да ги посочат, така че и това трябва да бъде преодоляно в името на това да има адекватна реализация на тези средства. Като погледнем от 16-те милиарда каква компонента са тези средства, те за нас са много, но всъщност са само една малка част от необходимия ресурс. Това е още по-голям императив за всички нас, да направим необходимото тези пари да бъдат реализирани във ВиК сектора. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз, господин Чакъров.
Давам думата на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, колеги депутати! Аз смятам, че, да, добре е да си говорим, но добре е да има някаква яснота, ама ясна яснота до тук какво е направено във връзка с подадените от презентацията количествени и стойностни показатели от страна на модернизирането и пътна карта във времето, както е посочено в разчетите за първия планов период, втория и това, което предстои, за да постигнем действително модернизиране на сектора. Заместник-министърът каза две основни неща: замърсителят плаща и пълно плащане на разходите, нали така? На двата стълба стъпва самият Законопроект.
Ще започна от това, по моя компетентност, доколкото мога да я поддържам, ние сме на етернитови и азбестоциментови тръби около 80% от техническата инфраструктура. Паралелно с това или може би средно, спор няма и много експерти пишат, че това са канцерогенни и че има европейска директива за това. Аз ще посъветвам господин Иванов толкова много да не се гордее, че се грижи за здравеопазването на гражданите, защото проблемът стои. Здравеопазването на гражданите изобщо не го решавате с повишаването на цената или с приемането на плановете.
От моите приемни най-обикновените хора, да речем, в село Арда казват: „Ще плащаме по-висока цена, но искаме да знаем кога във времето ще ни се сменят тръбите, които са зеленясали и от които ние не пием? Купуваме и работим за фабриките, които предоставят минерална вода.“ Тук стои въпросът: имаме ли яснота тези 24 хиляди довеждащи вътрешно-водопроводна мрежа във времето колко е сменено с оперативните програми досега от предприсъединителния период, от първия планов, от този период и колко ще сменим до 2020 г. и с програмите „безводие“, и с допълнителното финансиране през финансите? Какво ни е необходимо и колко от печалбите на дружествата?
Оттам отивам на въпроса, който се постави – спрямо европейските критерии ние сме държавата с най-много загуби. Спор няма, че е една система, в която се наливат много пари. На изхода ние плащаме такса „водоползване“, на входа – цена за поддържане на електроенергията, нереформирани ВиК дружествата, а в центъра този процес трябва да бъде извеждан от министъра – принципал. В голямата част ВиК дружествата се назначат от Регионалното министерство, имат дори и контрольори, които Ви пишат докладите, какво е състоянието на дружествата. Ще дам един пример. По моя информация, следейки КВЕР – и сегашните комисари, които работят, и предишните, ако бъркам, госпожа Крумова ще ме коригира, Вие се радвате, че има съвкупен финансов резултат 5 милиона. Да, но информацията е, че 40% е събираемостта на приходите и ако напрегнем тази администрация, ще имаме 13 милиона. Кой отговаря за това? Тоест ще имаме още 9 милиона, които биха могли в малките населени места, където няма оперативни програми, да се инвестират, или нещо да се прави.
Ще споделя и нещо друго като проблем. Тази загуба, която изтича, ако имаме 80%, както се казва, до 60% загуба, ние имаме огромен воден ресурс и паралелно с това, покрай тези етернитови и азбестови тръби, които са приблизително едно и също, водата се губи. Вие знаете статистиката на Европейския съюз, че сме държавата с най-много загуби. В цялата тази система тече и ползваме може би 20% от всичките тези неща.
И си стои въпросът малко в бъдещо време за инвестицията в малките населени места до 3000 човека. Ако ще спасяваме демографските проблеми, реално и от Програмата за селските райони, и от парите на ВиК операторите нямаме какви инвестиции да правим в малките населени места, а искаме да правим туризъм, да подкрепяме икономиката и стопанството, и има огромни контрасти. Тук моето предложение. Наливат се средства. Сега гледам са станали 16 милиарда, 2009 г., когато дебатирахме новия закон, тогавашните министри дебатираха за 11 милиарда. Сигурно са станали по-скъпи тръбите или пък пречиствателните станции, може би това да е оскъпило, но ми се искаше да са намалени тези средства, в този период да е инвестирано. Не знам, нека да бъдат 16 милиарда.
На нас дори не ни е известно, но направете един сайт в Регионалното министерство. Вие центрирате тази политика по закон, на Вас Ви е вменена. Макар че това е най-трудната политика, защото поне 5 министерства са около Вас. Танцуват около Вас и се къпят във водата – дали е студена, или е топла, или е тинясала, различно. На един сайт да има яснота във всеки планов период, или задължете ВиК-тата – или операторите, или асоциациите, като имат хора, да го качат и да кажат: толкова тръби сменихме, предстои толкова да сменим. Да има някаква прозрачност, да има някаква яснота. Ние трудно се ориентираме като депутати в тази водна реформа и си представяме гражданите, за които постоянно говорим и се кълнем, и чакаме още да приберем минимум 100 милиона, дали да реформираме, или не.
Чисто простичко, сега министъра го няма, но госпожа Крумова сигурно ще го информира. Госпожо Крумова, имате необходимост с характер и с воля да поемете водния сектор, но сериозно – Министерството. Говорим да не политизираме, но вижте по места как работят ВиК операторите и представителите на министъра, които държат дяла в асоциациите – областните управители, да дисциплинират средата по места. Загуби – да се търси напрягане на капацитета, повече събираемост, прозрачност, информиране на гражданите. В крайна сметка на ВиК системата ние сме им данъкоплатци и гражданите, които представляваме. Без хората, без тези пари в системата няма да се получи нищо.
За себе си в едно съм наясно – ние пием некачествена вода, системата е изключително тежка за реформиране и е дошло време да говорим практически ясно и точно: през миналата година променихме толкова довеждащи водопроводи, модернизирахме толкова във вътрешната мрежа. Това ВиК да Ви го казва и Вие да ни го казвате, ако искате, на контрол: толкова водоизточници се почистиха, толкова се модернизираха, толкова помпени станции се направиха. Във въздуха летят едни милиарди. Тези милиарди не са адаптирани на терен сериозно и проблемът продължава да стои. На мен ми се иска догодина поне с един милиард да сме свалили и да имаме отчетена модернизация действително на самия сектор.
Имам голямо притеснение. Говорим си 8 години за стратегия, говорим си за проблеми. Тук въпросът е характерът на Регионалното министерство и около Вас как се ръководят тези процеси – дали мозаечно според симпатии, или с политика се размятат парите по места, или според регионалните планове има центриране на политиката и постигане на резултати, които да бъдат видими и хората да ги знаят. Затова хората протестират, защото при тях няма отиване на един ВиК шеф, който да каже: „След две-три години ние тук ще променим инфраструктурата. Вие ще пиете качествена вода.“
Аз съм се изумявала, когато беше водният цикъл на Смолян, какви тръби вадехме. Вадехме тръби с огромни дупки, вътре почти с гущери и зелени. Изключително е добро модернизирането през европейските средства, но паралелно да водим по-честен и по-искрен дебат с гражданите. Има много пробойни и има чисто управленски решения и воля да се дисциплина средата от горе на долу. Не съм привърженик всеки да мрънка, кокетливо да си говорим. Иска ми се да отчитаме реални резултати и хората да ги усещат. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз на госпожа Янкова.
Други изказвания има ли, колеги?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Аз съм на път да предложа, след двучасово изслушване на различни представители на министерства и представители на държавни органи, граждански институции, синдикати, включително присъствието на ожесточен спор между синдикатите и КЕВР, и на финала – доколкото разбрах, министърът няма да се връща, но той обобщи тази дискусия, без нито един от колегите народни представители да е казал каквото и да е, изкушавам се да Ви предложа да направим второ заседание. Не, разбира се, сега, тъй като наближаваме 3-часово заседание. По този важен въпрос да имаме още едно заседание, за да се получи реална дискусия. С цялото ми уважение към него, мислех, че ще се върне, няма как да обобщи дискусията, в която не сме участвали, или поне не в парламента.
Освен това първо предложение, ще Ви предложа и друго. Ще задам няколко въпроса в моето изказване, но ги приемете като реторични. Също ще коментирам и част от доводите на НСОРБ, на КЕВР и на представители на синдикатите. Но приемете, пак казвам, моите въпроси като реторични, защото няма да остана, след като се изкажа, на това заседание, тъй като смятам, че не е редно – това е към председателите на двете комисии, по този начин да водим дискусията.
Уважаеми колеги, през ХХ век най-драматично случилият се заем на Световната банка е за водния сектор в България. Вследствие на този заем показателите са му такива, че никога повече Световната банка не би следвало да дава какъвто и да е заем на каквото и да е водно дружество в България. Има няколко фалирали водни дружества, включително Пазарджик, мисля, че беше, и още едно, две. Такива блестящи са последиците от заема на Световната банка с цел подобряване развитието на ВиК сектора, че примерно дружествата фалираха и са в процес на фактически технологичен и финансов фалит все още. Това трябва да го знаем като една предистория.
Това е поредната Стратегия. През 2012 г. българският парламент прие Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в обем от 624 страници. Примерно сещам се, че в нея има така наречения „Воден съвет“. Този Воден съвет, като оставим, че за него абсолютно никой не говори, е специфична структура, която отменя подхода, заложен в стратегиите от 2014 г. и 2015 г. Искам да попитам: има ли нещо общо, не само към Стратегията от 2014 г. за развитието на ВиК сектора, а и в тази втора Стратегия никъде не видях и една дума да има, не само да се споменава, Вие споменавате, но няма никаква съдържателна връзка с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор?
С цялото ми уважение, има йерархия в управление на водите, както и на документите. Това, което е приел парламентът през 2012 г., е за управление на водния сектор. Под него са плановете за управление, знаете, на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения, морската стратегия и накрая идват отрасловите стратегии. Тук ще отворя една скоба, ние сме депутати, трябва да го знаем – Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в обем от 624 страници не струва 5 – 6 милиона, колкото струват двете стратегии на ВиК сектора. Може да съм дребнав, може излишно да казвам това нещо, но не струват по 7 – 8000 лв. на страница. Ние от 2009 г. имаме уникална визия за всичко, но в 2017 г. продължаваме да имаме визия, и сега ще Ви кажа защо.
Минавам по-нататък към изключително елегантното изказване на председателя на Националното сдружение на общините.
Уважаема Госпожо, Вие ставате за политик. Искам да Ви кажа, че след като 2012 г. Националната водна стратегия оцени състоянието на ВиК дружествата като изключително проблематично да бъдат гръбнак като бенефициенти на една бъдеща водна реформа, камо ли като бенефициенти на безвъзмездни средства, след като имахме драматичния спомен от водния заем на Световната банка, завършил драматично и за самите ВиК дружества, Вие – Сдружението на общините, с цялото ми уважение към Вас, 2014 г. аз също съм участвал в този процес, но не успях да се преборя, 2014 и 2015 г. се оказа, че изведнъж българското ноу-хау абсолютно не е вярно, че това е изискване на Брюксел. Ние тук, колеги, сме работили заедно. Много Ви моля да не спекулирате по този начин. Сериозна група от, така да ги кажа, инатливи експерти и хора с високо собствено мнение предложиха българския вариант за развитие на водната реформа на Европейската комисия, вследствие на което между 2 и 10 000 еквивалент жители няма да се финансират. А ние залагаме – и сега вече идвам по същността на въпроса – такъв шорттрек в кавички, такава пътека за развитие на водния сектор, която към 2020 г. вероятно няма да ни позволи да финансираме повече от един-два водни обекта.
Тук минавам на втората точка – към това, което Цонка Дрянкова каза. С цялото ми уважение, първо, не могат да се цитират така имена на пречиствателни станции и водни цикли като паметници. Нас ни интересува процент на усвояемост на програмата, който Вие не казахте. На петата година беше 4 – 5%, сега не знам колко е. Такива имена да ни цитирате: Раковски, Раднево, това не е сериозно, извинявайте. Нас ни интересуват точни и ясни цифри, защото положението е драматично. На петата година от стартирането на програмния период ние говорим за Раднево и шест проекта на стойност 800 милиона, забележете.
Тук отварям скоба – обърнете внимание какво се случва със старите европейски държави по отношение на преоразмеряването на съоръженията. Госпожо Василева, колеги, аз твърдя, че България ще бере огромни ядове, защото две трети от пречиствателните съоръжения са преоразмерени, защото те сбъдваха водни мечти. Това съм го казвал и на събиране с Камарата на строителите. Сбъдваха се водни мечти за 100, 150, 200 милиона за такива водни цикли. Вие имате ли информация – въпросът ми е реторичен, защото няма да остана, тъй като не смятам, че така трябва да се води едно заседание – колко от пречиствателните нови съоръжения с европейски пари са свръхоразмерени, не работят и не могат адекватно да пречистват водите? Това Комисията го следи и вече започват старите европейски държави да получават санкции за това нещо.
И така идваме до ситуация, в която към днешна дата – нямам още отговор защо – заложихме модел на развитие, в който, след като правихме на два пъти мастер планове и с двете стратегии, които финансирахме за МРРБ и за Земеделието, сме похарчили около 100 милиона. Сега пак ще харчим, чувам, за пипове. След мастер плановете, похарчихме 40 милиона за пипове. Сто милиона ще сме дали, уважаеми колеги, за предпроектни проучвания. Нямаше никакъв смисъл да се правят след мастер плановете пипове, но това беше част от голямата стратегия, в която вървим в момента.
Това, с което искам да завърша – не знам вече какъв план за действие ни трябва, колеги. Нямам вече идея. Чувам откъслечни неща. Не мога 273 страници да коментирам. Нищо че са толкова скъп труд и струват много пари, но ми трябва много време да се запозная с това. Вероятно в посоката, в която сте тръгнали, има нещо рационално, което предлагате, но то генерично, принципно според мен е сбъркано, защото водният сектор остава под вода. Единственото в реформата на ВиК сектора, което не се променя, са ВиК дружествата. Не може 40 – 50% от разходите, примерно във ВиК Монтана, при образуването на цени и на плана, който става пред КЕВР, все още да са от разходи за възнаграждения. С цялото ми уважение към всички работещи там. Няма такава световна практика, икономически резон или каквото и да е.
Затова смятам, че трябва много по-сериозен разговор. Четох Ваши коментари, че социалната поносимост ще отпадне, ще бъде заменена с такса за справедливост. Гледам двете изследвания и не мога да повярвам, че в КЕВР сте дали две изследвания. Първото, което на 2,5% показва, че няма поносимост, и второ, което е кръстено по друг начин, но не работи със средния доход, а работи с потребителските способности на населението и на места има 140 – 150% увеличение на тази средна потребителска стойност. Това не е коректно и затова ще стават проблеми, и то ще стават много големи проблеми, защото не е честно към хората. И КЕВР не знаят какво да ни отговорят. Казаха: МРРБ ни дадоха две изследвания и ние ги питаме по кое да работим. Такава стъкмистика не.
Предстои много работа. Извинявам се, ако съм бил рязък, но почти не виждам надежда да излезем от тази сложна ситуация. По-скоро съм на мнението на синдикатите, че ни трябва изключително аналитичен и дълъг, и тежък разговор накъде вървим като реформа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Независимо от коментарите, може би е хубаво да следваме правилата и да се съобразяваме и с времевите ограничения. Що се отнася до въпросите, които повдигнахте, разбира се, заместник-министърът с ресор „ВиК сектор“ е на разположение.
Колеги, преди да пристъпим към отговори на поставените въпроси, има ли други изказвания от страна на народните представители? Не.
Бих искала да дам думата на госпожа Крумова накратко да отговори на въпросите или да коментира изказванията в частта, която касае политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря.
Не знам колко мога да бъда кратка, предвид че аз поне съм си записала около 19 повдигнати теми, но ще се опитам да обобщавам част от тях. Ако ми позволите, и с уважението към всички други народни представители, които взеха отношение и повдигнаха въпроси, бих искала да отговоря на господин Костадинов в началото. (Народният представител Атанас Костадинов напуска заседанието.) Той очевидно не счита, че съм достатъчно компетентна, за да отговоря на неговите въпроси. В такъв случай ще премина към другите въпроси, за да уважа реда, по който ми бяха зададени. Ще коментирам и неговите накрая за информация на всички тук присъстващи.
По първия повдигнат въпрос и се коментира на няколко пъти темата за социалната поносимост, социалното подпомагане и таксата солидарност. Искам да направя разграничение между тези три неща. Това, което е ключово и някои от Вас го повдигнаха, че, за да има адекватно отразяване в цената на вода на инвестиционните нужди, тоест тя да бъде освободена от тавана на социална поносимост, е необходимо да се въведат социални помощи. Тук е моментът да направя разграничението между социалната поносимост като термин и която трябва да се спазва. Въпросът е: кого целим да подпомагаме и чия възможност да покрива разходите за услуги? Ние всъщност не премахваме, за разлика от казаното от господин Костадинов, социалната поносимост, а адекватно адресираме нуждите на най-уязвимите групи чрез социално подпомагане. Социалното подпомагане е именно с тази цел, за да може, както каза господин Чакъров, да се освободят цените на водите, за да може да има адекватно финансиране на инвестиционните нужди в сектора.
По отношение на сериозността на 10-те стотинки, предложени на кубик вода, нашите изчисления показват, че при около 500 млн. кубика употребена и фактурирана вода в страната от всички ВиК оператори, това би довело до един устойчив и предвидим ресурс от 50 милиона на година. Тези 50 милиона на година може да изглеждат малки на фона на нуждите, но ще ни позволят, на базата на този предвидим ресурс, първоначална капитализация с привличане на частни ресурси – било то от банки или други източници на финансиране, която да даде възможност за влагане в необходимите инвестиции. Все пак да имаме предвид, че има и ограничения на абсорбцията. Дори да имаме 100 милиарда в момента, ако пазарът не може да ги усвои, те ще останат абсолютно безсмислени. Считаме, че тези 10 стотинки биха минимизирали потенциалния негативен ефект, защото те отново ще дойдат през цената на водата, като същевременно ще генерират достатъчен ресурс, за да може да се създаде предвидим механизъм на финансиране, който да адресира, както казахме, нуждите на неконсолидираните оператори и агломерациите между 2 и 10 000 еквивалент жители.
Благодаря на всички изказани мнения по отношение на важността на тази стратегия. Тя определено, и аз го казах в своята презентация, се базира на йерархично по-високата Стратегия за управление на водите. Няма как да не се базира. Именно заради това споменах и двата основни принципа, от които произтичат всички последващи реформи по отношение на ВиК сектора.
Няма да коментирам в детайли доколко адекватно е настоящото решение да се подходи по отношение на Оперативната програма и финансирането на проектите по Оперативната програма чрез бенефициентите, чрез операторите като бенефициенти и дали те са най-правилните. Ще обърна внимание, че намирам едно доста ясно противоречие в изказването, че има преоразмерени инвестиции, които бяха изпълнявани от общините. Операторите най-малкото са технически по-адекватният бенефициент, доколкото, първо, притежават техническа експертиза и второ, познават мрежата, която експлоатират, тъй като са я експлоатирали от дълго време. Разбира се, както и министър Нанков в неговото изказване каза, това крие своите рискове. Ние сме съзнателни за тези рискове. С подпомагане от Оперативната програма имаме насочени усилия в посока изграждане на капацитет в операторите конкретно за управление на проектите, но дотолкова, доколкото техническият капацитет за планиране на инфраструктурата се намира именно там, това според нас е по-адекватното решение. Държа да отбележа, и тук съм пряк участник в процеса – то беше наложено от Европейската комисия и беше изискване на Европейската комисия както по отношение на консолидираните територии, така и по отношение на операторите като бенефициенти. Основната причина за това беше, за да се направи пряка връзка на инвестициите с цената на водата. Това обаче не означава, че следва да игнорираме или да елиминираме собственика от уравнението.
Във връзка с казаното от госпожа Янкова, да, МРРБ е активен участник и следва да бъде такъв, повярвайте ми, това е наша основна цел. Може би виждате, че има промяна в начина, по който се третира темата, по който се говори за темата. Основна задача на МРРБ в момента е да доведе именно тази промяна в операторите, от една страна, като принципал на дружествата, но също така и да подобри цялостната комуникация между различните заинтересовани лица и участници в процеса.
Другият активен участник, който по никакъв начин не трябва да забравяме, са собствениците на активите. Вие казвате: ние трябва да контролираме операторите. Аз казвам, че има договори между асоциацията, която е представител на собствениците на активите, и операторите. Тези асоциации като собственици на активите имат отговорната задача да провеждат на място политиката по отношение на конкретните инвестиционни нужди. В тази връзка следва да знаете, че освен бизнес плановете, които се правят за 5-годишен регулаторен период, има годишни, детайлни, подробни инвестиционни програми, включващи конкретните обекти, които всеки един от операторите ще изпълняват. На базата на това се извършва приемането на инвестициите от публичния собственик. Те се намират в асоциациите.
Да, разбира се, за целите на представянето на народното представителство бихме могли да ги обобщим, но собственикът е този, който е ключово важно да има активната роля на местно ниво и при определянето на това къде да се инвестира ограниченият инвестиционен ресурс, с който операторът разполага, и по отношение на това да контролира оператора, че тези инвестиции ще бъдат направени. И вече на следващо ниво са МРРБ и КЕВР. МРРБ, от една страна, като принципал на дружествата и КЕВР като регулаторен орган, който контролира пък изпълнението на заложеното в бизнес плана като нива на инвестициите и постигане на качеството на услугата.
ДОРА ЯНКОВА: Извинявайте! Има ли само на едно място някъде публично показано такова нещо? Да ни покажете. Никъде няма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Приемам коментара Ви. Не, няма, но ще обобщим такава информация. Аз поемам лично ангажимента.
ДОРА ЯНКОВА: Четох от – до всичко за ВиК Смолян. Търсих да кажа на избирателите къде какво има. Търсих протоколите. Никъде!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Госпожо Янкова, щях да стигна до този въпрос. Ангажиментът ни по отношение на прозрачността на вземаните решения е нещо, което трябва да направим. Тук абсолютно приемам Вашата препоръка. Ще направим така, че да има такава публична информация по отношение на инвестициите, тя е ключова, за да може да има адекватно разбиране от страна на населението какво се прави, кой го прави, защо се прави, кога се прави. Ще Ви дам конкретен пример с протестите във връзка с цената на водата в област Враца и конкретно няколкото населени места в община Мездра. Твърдението, че не са извършвани инвестиции, категорично не е вярно. Инвестиции са извършвани, аз имам конкретните цифри, но Вие сте абсолютно права – те никъде не могат да бъдат публично известни. Това е пропуск до момента, на който не сме успели да отговорим, но аз лично поемам ангажимента такава информация да бъде създадена и известна. Още повече, съгласно Закона е предвидено разработването на регистър на ВиК активите и водностопанските системи.
За да не изпадам в подробности и да не отнемам от Вашето време, готова съм да отговоря на всеки един от поставените въпроси поотделно. За мен е ключово да обърна внимание на следното. Не може, от една страна, да говорим, че е необходимо подобряване на качеството на водата, а от друга страна, да казваме, че няма инвестиции. Това е изключително важно да го разберем и тази връзка е ясна. Включително и по отношение на загубите на вода, госпожо Янкова. Загубите на вода са проблем – екологичен най-вече, защото това е разхищение на ресурс. Но чисто технически следва да отбележим, че намаляването на загубите на вода не винаги е технически и икономически обосновано. Колкото повече инвестиции се влагат в намаляването на загубите на вода, толкова повече трябва да се покачва цената на водата. Идва един момент на баланс, включително и в Европа… (Реплика.)
Не навсякъде са 80%. Това категорично не е вярно твърдение. Да, има такива обособени територии, има такива оператори, които са с висока загуба, но не всички са с такива. Дори и в Европа се счита, че намаляването на загубите на вода под 30% е вече неикономически изгодно. Дори технически не е ефективно, защото изисква прекалено голям ресурс за целта, която ще се постигне. Тези фактори трябва да бъдат отчитани, затова е ключово важно да се разработят регионалните прединвестиционни проучвания. Тук отново се връщам към повдигнатата тема от господин Костадинов, че реално погледнато прединвестиционните проучвания са тези, които представят добрата база за планиране. Не можем, без адекватното измерване, без адекватното установяване на състоянието на инфраструктурата в момента, да кажем какви са стратегическите варианти, по които ще бъдат решени техническите проблеми, и как тези стратегически варианти се оценяват.
Последно само ще кажа, отново не е вярна цифрата, която беше спомената, за 40% събираемост. Много пропагандно твърдение. Да, и събираемостта варира, на места е проблемна, но определено не е 40%. Убедена съм, че колегите от КЕВР ще ме подкрепят в това. Тази информация е качена, но на страницата на КЕВР, тъй като това е един от компонентите и елементите, които Комисията следи като показател за постигане на качеството на услугите. (Реплика.) Значително по-висок, на места стига до 80, 90%. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на госпожа Крумова.
Въпросите са много и подобен формат ни дава възможност да ги обсъдим още веднъж. Искам да споделя своето твърдо убеждение, че е необходимо ВиК операторите на терен да бъдат далеч по-активни и по-прозрачни, бих казала, с оповестяване на информацията, касаеща бизнес плановете на най-ранна фаза. Може би и напрежението, което в момента се получава, в известна степен се дължи на невъзможност на гражданите своевременно да се запознаят с плановете за инвестиции на ВиК оператора.
Сега бих искала да дам думата за обобщение на колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо Председател, почитаеми народни представители, уважаеми гости! Има един въпрос, който много ясно трябва да се каже – Комисията за енергийно и водно регулиране не е страна във водната реформа. Много ясно, като юрист го казвам. Този Закон е създаден от народните представители, от 2015 г. е избран този състав на Комисията. Даже представител на Комисията не може да участва по закон в работни групи като член. Това е нарушение на Закона. Наш представител винаги участва със статут на наблюдател в работни групи в различни ведомства, както правят и другите регулаторни органи в страната, те са няколко.
Разбира се, като колективен орган ние също сме констатирали въпросите, които бяха повдигнати и от синдикатите, и от народните представители. Изпратили сме писма до двете парламентарни комисии, плюс Подкомисията към Народното събрание за контрол на дейността на КЕВР за проблеми, които съществуват във водния сектор като правомощия на Комисията, и че има неща, които са извън нашите правомощия.
За какво става въпрос? Тук е представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в лицето на заместник-министъра. Имам един директен въпрос, заедно и към синдикатите. Казвате: толкоз бизнес планове не са приети. Няколко пъти сме изпращали писма до министър-председателя, до министъра на регионалното развитие, до синдикатите, до комисиите: защо беше необходимо в Министерството, някаква програма разработват, да видят по какъв начин да се подписват тези договори с асоциациите? Как може нещо, което за два-три дни може да се осъществи, аз съм юрист, за два-три дни може да се изчисти един проект за договор, в продължение на месеци в някои асоциации това стои?! Защо? Защото трябва да усвоим няколко милиона. Синдикатите знаят, една от причините да не бъдат приети, те изобщо не са дошли при нас. Няма как Комисията да не спазва Закона. Престъпление е, ако не се спазва. Председателят на Комисията по регионална политика също е юрист. Това нещо трябва да се спазва. Няма как нещо, което го няма, аз да одобря заедно с моите колеги в колективния орган. Нещо, което примерно не съществува, връщаш го. Има една процедура за приемане на бизнес плана.
Беше повдигнат от народни представители също въпрос – основателно, мисля, че и от синдикатите, някакъв екшън план. Не, ние не може да участваме като страна в екшън план. Няма смисъл от независимия орган, колеги. Вие трябва да промените Закона. Ще участваме активно да преодолеем този проблем. Няма как ние да посочим някакъв срок, когато не зависи нищо от нас. Примерно сме изпратили за поведението на 10 ВиК оператора, които не изпълняват разпореждане на Комисията. Единственият орган, който може да ги смени, е Министерството на регионалното развитие. Питайте Министерството, питайте министър-председателя. Няма отговор!
Има случаи, когато наистина асоциацията не си е свършила работата. Ние сме свикнали, аз също съм бивш политик, заедно с колегите да понасяме ударите, но трябва да си кажем истините. Тоест тази Стратегия, тази реформа, за да бъде изпълнена, трябва да кажем успоредно в нашия годишен отчет, който беше приет от парламента, ние сме ги казали тези проблеми. Аз се учудвам, тези проекти за договори в продължение на месеци защо не се подписват?
Единадесет хиляди адвокати има в България. Какъв е проблемът? Ако примерно определена община или определени общини, заедно не изпълняват, кой трябва да се намеси? КЕВР няма как да се намеси. Има областен управител, както има служебен бюджет за общината, ако не бъде приет. Националното сдружение най-добре го знаят. Ако общинският съвет не приеме бюджета, общината ще остане ли без бюджет? Няма да остане. Има служебен бюджет, както и страната има републикански бюджет. Тоест има случаи, когато областният управител трябва да се намеси за поведението на общинския съвет в някои случаи.
Ние нищо не може да направим. Единствено изпращаме писма до парламента, до всички парламентарни групи. Моят въпрос към уважавания народен представител: какво ще стане, ако се забави одобряването на бизнес плановете? Изпратено е писмо до Вашата парламентарна група, отговор няма. Ние примерно с нетърпение очакваме протеста в петък. Гласували единната цена, сега в момента са „против“. Кметове, които не са участвали в дискусията за бизнес плана, но поставят въпроси. Няма нищо лошо, демокрация.
Уважаема госпожо Председател, не е заключение, но това са болни въпроси. Коментирали сме с колегите, аз съм благодарен от доброто взаимодействие с постоянните комисии и Временната комисия в Народното събрание. Имаме добри отношения и със синдикатите. Ние може да спорим, нормално е.
Има няколко въпроса. Голямата молба на всички ни – и на Правната дирекция в Комисията, включително и на дирекцията във ВиК отрасъла, ако не се променят няколко неща, да се въздейства на директорите на ВиК операторите, не на асоциацията, изрично подчертавам, те навреме да изпълняват своите задължения, няма как да бъдат изпълнени задълженията от страна на КЕВР. Много ясно и точно го казвам. Отговорността тук е за поведението на тези ВиК оператори, на политиците и на държавата. КЕВР не назначава операторите.
РЕПЛИКА: Вие може да контролирате.
РЕМЗИ ОСМАН: Да, имаме определени лостове за контрол и във връзка с изпълнението.
Тук завършвам, може би председателят – проф. Иванов, ще продължи, но това е истината. Обръщам се и към парламентарните групи, извън ръководствата на комисиите, да взимат присърце тези писма, които са адресирани до ръководството на парламентарната група. Няма отговор от нито една парламентарна група.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за заключителните думи.
Госпожа Крумова иска коментар. Надявам се в съвсем синтезиран формат, защото доста дълго стана днешното заседание. Според мен това е индикация на необходимостта от по-чести разговори и срещи, свързани с темите по ВиК реформата и Стратегията за финансиране на сектора. Безспорно има много отворени въпроси, безспорно има и проблеми. Апелът ми е за съвместно решаване и партньорство в справянето с тези предизвикателства.
Госпожо Крумова, заповядайте, и може би да се ориентираме към приключване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще бъда наистина изключително кратка, но се чувствам длъжна да взема отношение по последното изказване на господин Осман.
Не твърдя, че всичко по отношение на операторите е на прекрасно ниво. Да, имаме слаби оператори, имаме такива, които са в лошо финансово състояние, имаме такива, които са неефективни, имаме такива, които имат високи загуби, имаме такива, които имат ниска събираемост. Всички тези аспекти са оценявани и от КЕВР, и от МРРБ и се проследяват ежегодно. Не може обаче да очаквате, че с вълшебна пръчица това ще се промени. Предвидена е наредба. Имахме широко обсъждане на тази наредба за изискванията към операторите. Тя е първа стъпка в посоката да се професионализира и да се създадат условия, така че ВиК операторите да имат професионалната и законодателната основа, за да изградят професионален капацитет.
Предвидени са мерки и при нас по отношение на подкрепата на операторите и съдействие за изграждане на капацитет, но също така и за контрол. Мога да Ви уверя, че такива мерки са вече предприети по отношение на отговорността на управителите, по отношение на отговорността на Борда на директорите. Имаме и други мерки, които предстои да предприемем, както споменах и преди малко, включително и за обучение на операторите, включително и за изграждане на техния капацитет. Толкова в защита на операторите.
Сега нещо в защита на МРРБ по отношение на казаното за основната причина да не се одобряват до момента бизнес плановете. Да, вярно е. Основната причина е в онези асоциации, в онези обособени територии, където не е приключила консолидацията. Тоест има решения за консолидация и за промяна на обособените територии, но не са адекватно отразени в договорите между асоциацията и операторите. Следва да отбележа, че първоначалните договори бяха разработени от МРРБ с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие, но тези договори бяха основа. Бяха разработени с цел да има една добра база, на която да работят асоциациите и операторите. От там нататък считам, че страните по договора, конкретно собствениците на активите би следвало да бъдат активната страна, когато е необходимо изменение на договорите, и това бяха моите послания още от май месец насам.
За съжаление, очевидно и капацитетът в асоциациите все още е недостатъчен. (Реплика: „Във Вас е вината.“) В мен е вината, да, приемам. Така или иначе очевидно е, че не се случи нищо. Нямахме предложения. Бяхме готови да окажем съдействие. Това, което мога да гарантирам, е, че до месец всички такива договори ще бъдат изменени, също всички протоколи, които не са подписани към настоящия момент, и не само по вина на МРРБ, тъй като изискват огромно събиране, огромна по обем информация, която да бъде събрана, и подписите на общините, за да могат да бъдат приключени. Все пак наясно съм, че това е част от причината, и не го отричам, но бях длъжна да изясня точно за какво става въпрос.
В заключение, аз също благодаря за организирането на подобна среща. Може би, когато представим Законопроекта за ВиК, ще бъде адекватна възможност да продължим дискусията по темата, тъй като очевидно има много теми и въпроси, които да обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости, колеги! Финала на днешното заседание приключваме с анонса, че в началото на следващата година предстои общественото обсъждане на новия Закон за ВиК и респективно очакваме той да бъде внесен в Народното събрание, което, предполагам, че отново ще бъде повод за съвместни срещи и дискусии.
Благодаря за възможността да обсъдим още веднъж тези важни теми. Убедена съм, че ще има и много последващи дискусии.
Искам да пожелая на всички Светли празници и се надявам още в началото на следващата година да се видим отново с активна работа в тази сфера.
Благодаря на всички! Хубава вечер.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Ивелина Василева

Искрен Веселинов