П Р О Т О К О Л
№ 28

---

На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802 01 21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,31 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги, скъпи гости! Имаме кворум и можем да открием заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предложеният дневен ред съдържа три точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.
3. Разни.

Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Единодушно се приема.

Колеги, гости на днешното заседание са: господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Жанет Жикова – съветник на министъра на околната среда и водите, госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, госпожа Илиана Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, господин Валери Георгиев – началник на отдел „Биологично разнообразие“; от Министерството на енергетиката – добре дошъл на господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“.
Също така желание за присъствие в днешното заседание са заявили представители на Българската стопанска камара, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Българската асоциация по подземни води, на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, на Асоциацията на парковете в България и във връзка с втората точка от заседанието – на Българската петролна и газова асоциация.

Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802 01 21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 ЮНИ 2018 Г.
Ще дам думата на министър Димов за представяне на Законопроекта.
Заповядайте, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е разработен в изпълнение на правителствената програма и решението на Министерския съвет за намаляване на административните и регулаторните тежести, като част от предложенията, които са направени тук, идват и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
На практика с този закон се променят и няколко други закона, какъвто е Законът за биологичното разнообразие, Законът за управлението на отпадъците, Законът за чистотата на атмосферния въздух и Законът за водите.
Измененията като цяло водят до намаляване на общия брой изисквания от заявителни документи, опростяват се процедурите за взаимодействие с администрациите в рамките на системата на Министерството на околната среда и водите и с тези, които са извън тази система, като целта е да бъдат постигнати облекчения за гражданите и бизнеса. Ще се спра на две основни промени, които се случват дотолкова, доколкото като се изключи самият Закон за опазване на околната среда и Закона за водите, другите промени са свързани действително примерно с отпадане на документи, които могат да бъдат взети по служебен път или на електронен носител, така че те надали представляват толкова съществен интерес.
Промяната в Закона за околната среда всъщност касае обединяване на три от най-тежките, да не кажа, трите най-тежки режима за разрешителни, както и оценка за въздействие върху околната среда, комплексното разрешително или Доклада за безопасност, в случай когато той е необходим – Докладът по …, както е известен.
На практика ние започнахме разговори по тази идея още есента на миналата година с работодателските организации, като срещнахме подкрепа от едни, неодобрение от други, дотолкова доколкото се оказа, че различните бизнеси имат различен тип необходимост от тези три процедури. За едни се оказа, че досега действащата процедура е удачна и те настояваха тя да остане, а за други се оказва, че силно подкрепяха това, което предлагаме днес като нова процедура.
След поредица от неформални срещи и четири дискусии кръгли маси в края на краищата се обединихме около това, че трябва да останат и двете процедури, като в началото ще бъде заявявана по коя от двете ще се върви и тази заявка няма да може да бъде променяна в хода. По този начин онези инвеститори, които предпочитат досегашния вариант, ще могат да запазят тази възможност, тези, които предпочитат новия, след като Законът бъде одобрен и приет евентуално в Народното събрание ще могат да използват новата възможност.
На практика тези три процедури досега всякa от тях е от порядъка на шест месеца, което прави около 18, плюс всяка от тях има достъп на обществеността до информацията, която също е около два месеца, заедно със съгласувателните тя надвишава може би около две години – говоря за трите процедури взети заедно. Считаме, че при комбинирането им ще бъде силно намален срокът, в който ще бъдат изготвени трите процедури. Ще има едно обществено обсъждане, което ще бъде валидно за всяка от тези три процедури. Всичко ще се обсъжда на куп и респективно немаловажно ще може всяко едно от тези неща да се обжалва, но на крайния етап, тоест от три възможности на две инстанции ще се отиде на една възможност на две инстанции, което също е много сериозно намаляване на срока. Разбира се, при комбинираната процедура ще бъдат избегнати редица документи, които се изискват при всяка една от тях, когато са поотделно дотолкова, доколкото всяка една е отделна процедура.
Компетентният орган, който ще върши тази обединена процедура, ще е министърът на околната среда и водите. На практика с това се цели оптимизиране на процеса на обществен достъп до информация за инвестиционните предложения, редуциране на изискваните документи, които могат да бъдат събирани по служебен път, намаляване на срока за издаване и актуализиране на комплексните разрешителни, облекчаване на бизнеса при прилагането на доброволни ангажименти и прецизиране на текстовете респективно в Глава седма на Закона за околната среда с цел постигане на пълно съответствие на националните разпоредби с директивите. Тук искам да кажа, че в някои случаи и в българското законодателство е било по-строго от това на Европейския съюз. Ние в момента се опитваме изцяло да синхронизираме така, че режимите, които са валидни по Директивата, да бъдат точно такива валидни и за българските граждани. Естествено, голяма част от документите, които са на хартиен носител, също отпадат.
Що се отнася до втората част, която искам да представя по-сериозно, тя е свързана с измененията, които се правят в Закона за водите. Тези промени бяха подготвени още преди встъпването в длъжност на това правителство, имаха достъп до обществени консултации през лятото на миналата година, съгласувани са с всички министерства и ведомства. И на практика с промените, които се предлагат, се прави един работещ подход за опазване на водите, използвани за питейно-битово снабдяване, водоснабдяване за производство на храни, лекарства и козметика, при които се цели:
Първо, да се гарантира опазването на водите, предназначени за питейно и битово водоснабдяване.
Второ, режимът да е приложим на практика, да се отразят новите тенденции в опазването на питейните води, базирани на оценка на риска. На няколко пъти ще стане дума днес един нов поход, който е изцяло синхронизиран и с европейския подход. Тоест трябва да бъдат оценявани рискът за качеството на водите, евентуално до тяхното намаляване и необходимостта и нивото на пречистването им. Промяната е свързана с отмяна на досегашния подход за опазване на питейните води, приложим в условията на организация на икономика и общество, основани на централизирано управление на икономика и основна роля на общонародната по онази терминология публичната по днешна собственост. Това е, знаете всички, базирано по времето на социализма, когато много по-различен начин имаше структурата на обществото. И се въвежда възприетата вече от Европейската общност концепция за защита, основана на риска от замърсяване или намаляване на количеството на вода. Тоест какъв е рискът е в основата на защитата, а не определен вид територия.
Законът въвежда три нива на защита.
Първото е защитен пояс, който опазва физически водовземните съоръжения и пряко въвеждане на замърсители в черпените води, като определянето, изграждането и поддържането му е отговорност на собственика – това също е нов елемент, и на стопанисващия съоръжението, а не на ползващите, както беше досега. До известна степен това отговаря на досегашният пояс № 1 от санитарно-охранителните зони.
Второто е охранителна зона, която на практика е определяна на база оценката на риска. Именно тук се въвежда тази оценка на риска, която е динамична и се преразглежда и променя при необходимост на всеки шест години. Тоест с приемането на новите планове за управление на речни басейни се преразглеждат тези оценки на риска на всеки шестгодишен период в зависимост от натиска на въздействието на човешката дейност върху водите, а не върху някаква определена територия. Всъщност териториалният принцип се заменя с принципа на оценка на риска.
И накрая, последната трета зона – това е зона за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, представляваща цялото водно тяло, от което се черпи вода за питейно водоснабдяване повече от 10 куб. м на денонощие или за повече от 50 човека. Всъщност тази зона не е нова, тя е въведена още през 2006 г. и е определена в първите планове за управление на речните басейни, които важат за периода 2010 – 2015 г. и в тях са определени конкретните мерки за опазване на водите. Начинът на прилагане на този принципен подход всъщност е още от, както казах, 2006 г.
Когато говорим за зоните за защита и охранителните зони и мерките за опазване на водите, както споменах преди малко, те се правят на всеки шест години и включват няколко поредни обсъждания, в които са въведени всички заинтересовани, особено местните общности.
Първо, в продължение на шест месеца при обсъждане на прегледа на значимите проблеми в районите за басейново управление на водите. Вторият път, когато се прави обществена дискусия, е в продължение на шест месеца при обсъждане на проекта на Плана за управление на речния басейн и програмите от мерки. Третият път е, когато се извършва екологична оценка на Плана за управление на речния басейн. И четвъртият път е, когато се приема този План за управление на речните басейни от Министерския съвет. При това ще се даде възможност на местните общности да защитят интересите си на няколко етапа, тоест един тук от ключовете, които трябва също да се каже, е активната роля, която придаваме на местните общности. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми министър Димов.
Колеги, преди да пристъпим към разисквания, да Ви информирам, че в Комисията по околната среда и водите са получени 13 становища и 24 възражения по Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Становища в Комисията са постъпили от страна на Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Сдружение „Глобално партньорство по водите в България“, Българска асоциация по подземни води, Сдружение „Балканка“, Българска камара на химическата промишленост и както казах, 24 становища от физически лица, които изразяват възражение по предложения Законопроект. Освен това по Законопроекта има внесени в парламента и становища от Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз, Асоциация по физикална медицина и рехабилитация, Специализирани болници за рехабилитация, „Национален комплекс“ – ЕАД. Публикувани са на страницата на парламента, така че предполагам сте запознати с тях.
Ще дам думата за изказвания на народните представители, освен ако някой друг не желае да вземе думата преди това.
Господин Белев, заповядайте. Имате две минути за изказване.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа! Това, което искам да кажа, е, че целите на представения Законопроект специално за изменение на Закона за водите са прекрасни, но ще се получи точно обратното, ако приемете Законопроекта в този му вид.
На първо място, ще се наруши Рамковата директива за водите и ще доведе България до нова наказателна процедура, защото в рамките на следващите четири години няма да имаме никакви предприети предпазни мерки за опазване на нашите питейни води. Имам предвид до приемането на следващия План за управление на речните басейни, което започва от 2022 г. Това, което ще се случи, е, че всички санитарно-охранителни зони, обявени досега не само по времето на социализма, а и по времето на Царство България. Ще отбележа, че първите санитарно-охранителни зони са приети 1906 г., на Витоша са приети 1922 г. Всички тези зони ще бъдат заличени, защото Вие не запазвате техните заповеди. Това, което е предвидено като регламент в проектозакона за запазване на съществуващите режими, вече не съществува. Наредбата от 2003 г., съгласно решение на Върховния административен съд на петчленна инстанция вече практически не съществува. Тя след 2007 г. не е била прилагана и не може да бъде прилагана. Тоест, всичките сега съществуващи санитарно-охранителни зони ще бъдат заличени, няма да имате режим за опазване на водите. Това означава, че 70% от гражданите на България, които пият питейни води от водохващания, независимо за подземни или повърхностни води, на които са определени санитарно-охранителни зони, ще бъдат поставени под риск по отношение определяне на качеството и количеството на водите. Останалите 30% вместо да довършваме процедурата и да обявим и за тях санитарно-охранителни зони, Вие ще я внесете на нулата и я започваме отново 2021 г. Само ще отбележа, че това ще доведе до увреждане на качеството на водите, необходимост от нови инвестиции за пречистване на водите и съответно увеличаване на цените на водите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Госпожа Жана Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА: Благодаря.
Изключително много за разясненията, които направи министър Нено Димов. Нашите притеснения, които сме споделили в становището, видно и такова беше разбирането, че имат обща основа и целта, която преследваме за съхраняване в максимална степен на находищата, които използваме ние за бутилиране, както на минерална, така и на изворна вода би следвало да бъдат постигнати. Същевременно обаче сме силно объркани от предлаганите промени в Закона за водите, защото на нас не са ни ясни нито критериите, по които ще бъдат определяни подземните водни тела, нито критериите, по които ще се прилага новият режим. Изостава се с режима на досега действащите санитарно-охранителни зони, без да има каквато и да е било яснота как ще продължим оттук нататък. Най-вече сме притеснени и от факта, че находищата на минерални води по някакъв начин се смесват като понятие, и като режим на определяне на зоните за защита с по-плитко разположени подземни води. Това според нас и според колегите ни от хидрогеоложката експертна общност е подход, който няма да осигури гаранция за запазване на непрекъснато, и не променяне на характеристиките на минералните води, както на изворните условия, за да осъществяваме икономическата дейност. Ние сме пряко заинтересована страна. Споделяме с Вас притесненията си. Бихме искали да видим солидни гаранции при предстоящата реформа, че ще бъдат запазени като минимум действащите и в момента санитарно-охранителни зони, и мерки за защита, за да можем спокойно да планираме и осъществяваме дейността си, както на сега направените инвестиции, така и за в бъдеще по отношение на находищата на минерални води. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания от нашите гости?
Заповядайте, ще Ви помоля да се представите – 2 минути.
ПАВЕЛ ПЕНЧЕВ (Председател на Българска асоциация по подземни води): Уважаеми дами и господа народни представители! Тук идвам не само като представител на Асоциацията, но вчера също така имахме едно събрание на хидрогеоложката общност в Геологическия институт на БАН. Днес внесохме съвсем кратко становище, което показва на лицата, на практика всички хабилитирани преподаватели по хидрогеология в България, плюс няколко от най-изявените специалисти, около 25 физически лица, които сме внесли също така една подписка, която показва какво е отношението на тази професионална група към предстоящите промени. Ще можете да се запознаете с нея. Тя е съвсем кратка. Ние сме категорично против това да се променя статутът в момента на така наречените санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и напояване. Това е мнението абсолютно на всички.
В България работят около 800 човека, специалисти в областта на хидрогеологията. В Басейновата дирекция работят 10. Имаме съществена разлика в подходите. От нас не е търсено досега експертно мнение на предишните етапи на обсъждането на тази наредба. Въпреки че няколко пъти сме давали подобни предложения. Защо сме против? Защото, първо, това е най-добрият подход за защита на питейните водоизточници и на минералните води, който е по ЗУТ. Той има много дълги традиции. В България се ползва, както спомена колегата, преди много години. По същия абсолютно начин се опазват питейните водоизточници и минералните води в най-високо развитите страни. Мога да кажа: Германия, Австрия, Холандия, Великобритания. В Съединените щати приеха този подход, който ние сега ползваме. През 1972 г. те имаха по-лоша нормативна уредба, по аналогия с това, което се прави в Европа. Този подход продължава да се ползва в момента навсякъде, абсолютно. В това число в Русия, в Сърбия и в други страни, които са извън Европейския съюз. Нещо повече – Китай прие този подход преди 10 години. Ние сега решаваме да го сменим. Тоест да объркаме цялата, бих казал, схема за защита на питейните водоизточници с идеята едва ли не да намалим административната тежест. В действителност няма да се намали тази административна тежест. Всичките неща ще отидат в презумпциите директор на Басейновата дирекция да определя защитните зони. Разбирате ли, без проект. В момента поне е ясно цялата процедура как върви. Тоест ние сме затова да се запази този подход за защита на питейните водоизточници и на водоизточниците на минерални води. Същевременно сме затова да се внесат промени и да се актуализира Наредбата за санитарно-охранителните зони, която я прави Министерският съвет. Защото там има много неща, които биха могли да се подобрят, но не и генерално да се променя подходът. Това е нашето мнение, на практика на всички. Не знам някои от нашата професионална гилдия, тук няма никаква политика, няма нищо. Всичките сме на това мнение. Дано някой се вслуша в мнението и на Българската хидрогеоложка професионална общност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви много.
Получили сме становището на Българската асоциация по подземни води. Все още в Комисията не е получено писмото, за което говорихте. Ще се запознаем с него. Благодаря Ви.
Мисля, че на всички стана ясно по същество какви са Вашите съображения.
Други изказвания има ли? Не.
Колеги, може би да пристъпим към изказване на народните представители. След това да дадем думата на представителите на Министерството. (Реплики.)
Обратно предложение?
Ако сте съгласен, министър Димов, първо да коментирате по така представените накратко становища. Мисля, че сте запознати и със становищата, които официално са внесени в Комисията. След това ще продължим с дебата. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! Ще се опитам много кратко да се спра и да отговоря на поставените въпроси и на съображенията и притесненията, изразени от представителите на бизнеса, на научната общност и на неправителствения сектор. Действително това, което разглеждаме днес, е част от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, единствено и само с цел намаляване и премахване на един тежък регулаторен режим. Всичко останало, което касае детайлите, ще бъде разработено съвместно с всички заинтересовани страни, с научна общност, неправителствен сектор и, разбира се, бизнес. Това, което се залага с една нова концепция, която всъщност не е нова за европейската общност, е от приемането на Рамковата директива на водите и след това на Директивата, която касае питейните води. Със съжаление мога да кажа, че България изостава с прилагането на този подход, затова е и нашият опит да го въведем. Това е един процес, който ще бъде с широко обществено участие.
Това, което трябва да уточним и беше засегнато както от господин Белев, така и от госпожа Величкова, е, че няма да има реално никакъв период на липса на регулация, на опазване. Напротив, в § 41 е ясно записано, че режимът, който е към момента, продължава да функционира. Заповедите, които са издадени, разбира се, са валидни. Зоните, които са изградени, приети са и ограниченията, които са наложени, са валидни. Тази промяна чисто концептуална ни трябва, за да можем да пристъпим към реалното прилагане, което е свързано, веднъж с разработването на критерии и методики, и наредба, която да регулира новия подход на защита на водите за питейни нужди.
Втори път съответно да започнем да работим и в подготовката, тоест реалното изготвяне на новите планове за управление, на речните басейни, което вече е стартирало. За да се приложи този подход в рамките на оценката на риска, оценката на въздействие, оценката на състоянието – трябва паралелно с тази оценка да върви и очертаването, и оформянето на тези зони, които ще бъдат под охрана, за да се гарантира доброто качеството на питейните води.
В тази връзка е и отговорът ми, свързан с опасенията, изразени от господин Белев за увеличаване на цената на питейната вода, тъй като ще се допусне замърсяване. Не, логиката на Рамковата директива и съответно на този подход е, напротив, не само да се опазва, но да се подобрява качеството на природната вода, използвана за питейни цели.
По отношение на притесненията за находищата на минерална вода, изразени от госпожа Величкова, явно има неразбиране, от една страна. От друга страна – да, находищата на минерална вода, те са част от водните тела, вече ще подлежат дори и на по-строг режим, защото тяхната грижа и опазване ще бъде включена като част мерките за планове за управление на речните басейни. Тоест ще имаме двойна гаранция и на опазване на този изключително богат и ценен за България ресурс – минералните води.
Последно, към опасенията, които бяха изразени от професор Пенчев. Разбирам опасенията на научната общност. Ние в никакъв случай нямаме самочувствието да имаме експертизата, която имат научните среди и практиците в тази сфера, и при очертаването, както на зоните за защита на охранителните зони и на защитните пояси. Разбира се, важно значение отново ще имат научната общност, практиците и проектантите, защото е ясно, че няма как директора на Басейновата дирекция или министърът да определят зоните. Това, разбира се, отново ще бъде на базата на проекти, изготвени от специалистите – експерти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и коментари по така предложения Законопроект.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние, членовете на Комисията от „БСП за България“, разбираме добрите намерения на Министерството в случая. Съгласни сме с много неща по отношение на намаляване на административната тежест, опростяване на процедурите, възможност по кой път да се тръгне, единия или другия, от самото начало. Доколкото си спомням, тези промени в Закона за водите бяха на обществено обсъждане 2017 г. Имаше доста спорове по тях.
Ние няма да подкрепим като цяло Закона, именно заради тези спорни части, които касаят промените в Закона за водите. Споделям част от опасенията и на господин Белев, и на професор Пенчев, и на производителите. Може би най-напред трябва да се пипне Наредбата, където в нея има доста процедури, които създават административна тежест, а не облекчават инвеститорите и тези, които ползват водите за питейно-битови цели. Това най-вече са ВиК-операторите. Наистина в годините учредяването на тези зони, там в този сектор, е изключително изостанал. Бях един от инициаторите да могат и общините да бъдат включени.
Госпожо Василева, когато правехме промените в Закона за водите, тогава съществуващото мнозинство не прие тази идея на нашата парламентарна група, защото сега в момента всички тези водоизточници, учредяването на санитарно-охранителните зони за питейно битови нужди са единствено и само ангажимент на управителите на ВиК-операторите. Кметовете и общините не ги е еня за това нещо въобще. Не помагат на операторите, независимо че по Закон тази собственост е публично общинска собственост на всички тези съоръжения. Нашето мнение е, че ние ще се въздържим по тази точка. Благодаря, госпожо Василева.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания, въпроси, коментари?
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам само да попитам отново заместник-министър Атанаска Николова, тъй като имам голямо доверие в експертизата на господин Белев, дали той е прав като казва, че четири години тези водоизточници ще бъдат оставени на произвола на съдбата – те отпадат и оставяме населението на това, каквото даде Господ? Дали това е така? Сега се блъскаме между двама специалисти. Аз познавам госпожа Атанаска Николова като един много добър експерт в тази област. От друга страна, пък господин Белев е всеизвестно като един човек, който е много надълбоко в тези неща. Не мога да реша за себе си, какво да направя.
Госпожо Николова, моля да ме убедите, че това, което каза господин Белев, не е вярно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Петров.
Госпожо Николова, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Отново реферирам към § 41 до приемане на Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 се запазва досегашният ред за определяне на охранителния режим и така нататък. Всичко, което в момента е регламентирано по Наредба № 3. Това е във връзка с този период на липса на контрол, регулация и опазване.
Отново искам да подчертая, че мястото на тези текстове е в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който беше изготвен в изпълнение на поетия ангажимент за облекчаване на режимите и административната тежест, защото той само и единствено премахва този тежък режим, който, както и господин Манол Генов абсолютно коректно подчерта, не е работещ. Вече 19 години се опитваме, ВиК-тата най-вече, да прилагат този режим. Наистина тежко, тромаво, бих казала, и с нисък успех, не искам да цитирам статистиката на приетите и създадени СОЗ-ве. Това е единствено в посока на облекчаване на режима, на тежкия административен режим.
Оттук нататък вече процесът на опазване е наша обща съвместна задача с формулирането на критериите, на методиките и на самата наредба, която, докато не бъде приета, този режим не влиза в сила. Както зачетох, по § 41. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз на госпожа Николова.
Други изказвания, въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Очевидно има вопъл от ВиК-дружествата по отношение на този режим, но ми се струва, че по начина, по който е описано, е възможно да заплатим много висока цена по отношение на качеството и чистотата на водите.
Аз споделям притесненията на колегата Генов, най-вече защото става въпрос за питейно-битово водоснабдяване за минерални води, използвани за водоснабдяване, лечебни цели, отдих и спорт.
Имам няколко принципни възражения.
Първо, не смятам, че когато имаме наличие на закон, който имплементира една от тежките директиви – Рамковата директива за водите и Закона за водите има такива разпоредби, е хубаво през Закона за опазване на околната следа да въвеждаме промени в законодателство, което управлява тежка директива. Това е принципно възражение.
От друга страна, искам да дам още две пояснения. Как точно да четем основните документи? Вие знаете, че в чл. 7 на Рамковата директива, мисля, че беше чл. 119 от Закона за водите, се определят тези зони за защита, особени зони за защита, и ръководството, което през 2008 г. е било направено относно Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива казва, че трябва да има рисково ориентиран подход. Това обаче не отменя базовата мрежа от санитарно-охранителните зони, които са основата, поне на мен доколкото ми е известно, на превенцията на риска и качеството на управлението и гарантирането на водите.
Ръководството от 2008 г. казва, че рисково базиран подход може допълнително да налага нови зони и ограничения. Аз мисля, че ние не можем да се лишим на този етап от такъв подход. Нямам нищо против или, както казва господин Белев, сега преди новите планове за управление на речните басейни, сменяйки този режим, когато ПУРБ-овете са предписали вече мерки, дейности и определен цикъл от мерки, да въвеждаме този нов подход, аз не съм сигурен, че ще постигнем много добър ефект.
Принципно в най-добрия случай бих се въздържал за подобен подход, с цялото ми уважение към вопъла от ВиК-дружествата, но този въпрос трябва да бъде решен – дали със споделена отговорност с общините, дали по някакъв друг начин, но смятам, че не можем да пипаме на този етап мрежата от санитарно охранителни зони и режимът, по който е даден.
По отношение на горното предложение за обединената процедура – то е добро. Аз винаги съм приветствал подобен подход, само че ми трябва малко повече информация, за да преценя как ще гласувам, тъй като се обединяват три процедури в една – задължителната преценка по ОВОС, комплексните разрешителни и където има необходимост, доклад за безопасност при предприятия с висок рисков потенциал. Всичко това е ин фейвър в полза на бизнеса, на административната тежест.
Дайте обаче да погледнем през лупа публичния интерес и интереса на околната среда, дали е защитен докрай. Защото знаете, че все пак нашата държава си е едно специфично странно място, в което, каквото и законодателство да напишем, нещата се случват по не най-добрия начин.
Искам да припомня нещо, което с господин Белев сме спорили от години. Вие знаете, че има формулировка при конструирането на екологичното законодателство и тя се нарича „ин дубио про натура“ – с презумпция в полза на природата. Трябва винаги да вървим една стъпка по-напред консервативно по отношение на опазването на околната среда, защото човешката грешка, особено в България, за което имаме вина и ние, е голяма.
По-скоро ще се въздържим за тези промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз не разбрах господин Белев какво искаше да обясни с това, че ще останат във висящо положение незащитени, учредени, неучредени, съществуващи санитарно-охранителни зони и водоизточници и ги свързвам със следващия план за управление. Моля да внесе някакво уточнение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност имаше разяснение от страна на заместник-министъра по тази тема. Господин Белев чрез Асоциацията на парковете представи своето становище. Моля, накратко да кажете какво имате предвид.
ТОМА БЕЛЕВ: Сегашните три санитарно-охранителни зони – Пояс 1, Пояс 2 и Пояс 3, се регламентират със заповеди. Когато изтриете термина „санитарно-охранителни зони“ от всички закони и той повече не съществува, всичко, което е обявено, престава да действа.
Пояс 1, част от него, чрез този подход, Вие ще направите защитен пояс с една наредба. Останалата част от Пояс 1, Пояс 2 и Пояс 3 – това са 95% от площите, които попадат в санитарно охранителните зони, ще ги регламентирате чрез плановете за управление на речните басейни. Само че със следващите. Защото в сега действащите планове за управление на речните басейни мерките са – да се спазват режимите на заповедите на санитарно-охранителните зони. Това са мерките – във всичките. И когато нямаме заповеди, значи нямаме режими.
В § 40, който цитира госпожа заместник-министъра, става въпрос за запазване на реда за обявяване. Само, че ред за обявяване практически в момента няма. Отново подчертавам, от май месец има решение на ВАС, което казва, че Наредба № 3 е престанала да действа през 2006 г., тоест от тук докато приемете наредбата, няма да може да се обявяват нови, а старите няма да действат.
Основният проблем е с подхода.
Ето Ви справка от 2012 г., всеки може да влезе в Европейската комисия, да проверите какъв е подходът. От 2012 г. пет държави не са подали информация, но за всички останали, с изключение на две, се използва подходът за санитарно-охранителните зони. Да, има и риск от това вече как ги определят. Но не можете да избягате от това.
Към настоящия момент, отново казвам, става въпрос, че ще оставите около 10% от територията на България, които в момента са санитарно-охранителни зони, без режими. В триста и осемдесет хиляди хектара вододайни зони, в защитени гори, към настоящия момент е разрешена само санитарната и отливна сеч. В момента ще влязат четири години възобновителни сечи. Вие ще получавате замътняване – това, което се случва по язовирите, по Тича. Само да кажа, че санитарно-охранителната зона на Тича беше отменена точно с това решение на ВАС, точно защото не действа Наредбата и нямате съществуващ ред. Този закон не запазва съществуващите заповеди.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Белев.
Надявам се, че господин Генов е получил разяснения.
Колеги, други изказвания?
Преди да Ви дам думата, да се изкажа и аз от името на нашата парламентарна група.
Това, с което искам да започна, е, че всъщност цялата дискусия и всички становища, които бяха получени в Комисията, като че ли изцяло се фокусират върху частта „Преходни и заключителни разпоредби“ на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Безспорно необходимо усилие от страна на Министерството на околната среда и водите, изцяло в съответствие и с управленската програма и стремежа за облекчаване на административната тежест, е представеният Законопроект. Основното тяло на Законопроекта, касае съкращаване на срокове, и предоставяне на информация по служебен ред там, където е възможно това без да се изисква инвеститорите и потребителите на административни услуги да обикалят от гише на гише. Осигурена е и възможността инвеститорите да избират между два различни подхода, било то досега прилаганият по отношение на екологичните процедури, било то съвместеният, който Вие предлагате. Затова почти не коментира никой. Всъщност основно темата на дебатите беше свързана с промените, предложени в Закона за водите в Преходните и заключителните разпоредби.
Ние оценяваме и подкрепяме усилията, които се полагат в посока облекчаване на тежестта за бизнеса, в посока облекчаване на процедурите там, където е възможно, разбира се, без да се допуска каквото и да било отклонение от принципите и законодателството, свързано с европейското екологично право.
В същото време фактът, че бяха получени толкова много становища, и то негативни становища – и от страна на бизнеса, и от страна на научната общност, и от страна на неправителствения сектор, за нас е знак, че може би е необходимо по-широко обществено обсъждане на текстовете, свързани със Закона за водите.
Факт е, че основното тяло на Закона дори и по обем е по-малко от Преходните и заключителни разпоредби, които са свързани със съществени изменения. Реформа в подхода – да, тази реформа произтича от принципите на Рамковата директива за водите и може би точно затова е необходимо малко по-широко обществено обсъждане.
Има и някои опасения за това, че не е преминала стандартната процедура за обществено обсъждане, което колегите експерти към Комисията провериха, че не е факт. Законът е бил на обществено обсъждане миналия месец август. В същото време има разминаване на текстовете и, доколкото става ясно, засегнатите страни не са достатъчно добре запознати с целите на тези текстове.
Затова от името на нашата парламентарна група ние ще предложим следния подход при разглеждане на Законопроекта. Ние ще предложим Законопроектът да бъде подкрепен на първо четене, придържайки се към целите на основната част от него, като ще предложим удължаване на срока за предложения между първото и второто му четене. Разбира се, и създаване на работна група, за да се прецизират текстове, ако е необходимо. Ще предложим и отпадане на текстовете, които са свързани с изменения на Закона за водите в частта Преходни и заключителни разпоредби, като нашето виждане е, че може би наистина са необходими повече консултации и обществено обсъждане. Разбира се, принципът е ясен – цели се привеждане в съответствие с рисково базирания подход. Бихме препоръчали повече информираност, консултации и обществени обсъждания, може би и внасяне на отделен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Това ще бъде нашето предложение.
Ако няма други изказвания от страна на колегите, заповядайте господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да благодаря на всички, които се изказаха днес, и на всички, които са дали писмени становища. Естествено, водата е стратегически ресурс и към нея не може да се подхожда по никакъв начин безотговорно.
За мен са важни две неща, които трябва да се отразят в този опит за промени. Първото е, че подходът да защитаваме територия вероятно не е най-удачният. Рисковият подход е значително по удачният – дали това ще бъде направено сега, или на по късен етап, ние трябва да оценяваме риска и да вървим към защита на водите от риск, защото на една територия може да нямате никаква човешка дейност, респективно на друга, може да имате нови дейности, които да поставят под по-голям риск. И в двата случая територията се защитава по един и същи начин. Рискът обаче защитава по различен. Това е принципна промяна, към която трябва да вървим по един или друг начин.
И второто – все повече въвеждането на местните общности при взимането на решения. Те са хората, които живеят на място, чийто живот зависи от това. Те трябва все повече да бъдат въвличани в процесите не само когато говорим за води, а във всички процеси, които касаят околната среда, и не само околната среда.
Само на господин Генов по първата част от Законопроекта.
Всъщност нито една от процедурите, които ги има в момента, не се променят. Просто в единия случай, когато самият бизнес прецени, следва досегашния път. В другия случай, преминава всичките и чак тогава на практика започва да реализира. И едното, и другото имат своите предимства. Ние имахме редица примери и в единия, и в другия случай, и поради тази причини решихме да предложим и втория по право на избор. Това накратко. Още веднъж благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Има ли други изказвания?
Ако не, предлагам да пристъпим към гласуване.
Който подкрепя да предложим на Народното събрание на първо гласуване да бъде приет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г., моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Подкрепя се на първо гласуване Законопроектът. Благодаря.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, № 802-01-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 ЮНИ 2018 Г.
Ще дам думата на заместник-министър Жечо Станков от името на Министерството на енергетиката да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Изменението и допълнението на Закона за енергията от възобновяеми източници е свързано с три аспекта. Първият е свързан с транспониране на Директива 2015/1513 на Европейската общност и е насочен към потреблението на горива в транспорта и изпълнението на задължителната цел от 10% дял от енергия от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспортния сектор към 2020 г. Въвежда се 7% праг на конвенционални горива, които могат да бъдат отчитани за изпълнението на 10% задължителен дял на енергия от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта.
В изпълнение на разпоредбата на Директива 2015/1513 България е определила и е представила пред Европейската комисия национална цел за потребление на биогорива от ново поколение в размер на 0,05% пункта енергийно съдържание от задължителния дял на енергия от възобновяеми източници във всички видове транспорт, която следва да бъде постигната до 2020 г.
С оглед постигане на тази цел е определен също и срок за въвеждане на задължението към лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, да предлагат на пазара горива за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% обемни като минимум 1% от биодизела да бъде биогориво от ново поколение. Такова задължение е въведено и за крайните разпространители на течни горива и от нефтен произход.
Вторият аспект е свързан с решение на Еврокомисията. Свързано е с държавни помощи в две насоки – свързано е с факта, че от 2011 г., и по-конкретно от месец юни 2011 г., на територията на страната енергия, която е внесена от държава членка и произведена като зелена такава като енергия от възобновяеми източници, е начислявана такса „задължение към обществото“. Тази такса ще отпадне и съответно ще бъде калкулирана сумата, която е събрана през годините от 1 юли 2011 г. до момента, като ангажимента, който сме поели към Комисията, е тази сума да бъде отделена с цел повишаване на междусистемната свързаност и сигурността на системата тя ще бъде инвестирана за електропровод 400 киловолта от подстанция „Марица Изток“ до подстанция „Неа Санта“ в Гърция.
Третият последен аспект е свързан с установено от Сметната палата от одитен доклад забележка, която отстраняваме чрез въвеждане на допълнителни задължения на колегите от Министерството на земеделието, храните и горите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Заместник-министър.
Господин Димов, ако желаете да коментирате от гледна точка на Министерството на околната среда и водите. Безспорно целите на проекта са свързани с опазването на околната среда. Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Всъщност ние подкрепяме Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката на възобновяеми източници, имайки предвид, че срокът му беше септември миналата година. С удоволствие ще се надяваме септември тази година да бъде факт.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте. Ще Ви помоля да се представите и в рамките на две минути да изразите становището си.
СВЕТОСЛАВ ВЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Ще бъда съвсем кратичък, защото голяма част от предложенията ни ще ги получите в следващите няколко дни.
Накратко – напълно разбираме нуждата от този закон, ясно е че има и наказателна процедура, която е срещу държавата. Той наистина трябва да се приеме. Колегите от Министерството са запознати горе-долу с нашите предложения и те са главно в една насока. Ние изцяло не подкрепяме въвеждането на 1% биодизел от 1 септември тази година – нито индустрията е готова, нито ние ще имаме възможност септември да го приложим на практика. Имайте предвид, че целите, които са заложени в Директивата, са за 2020 г. Според нас и според сектора вариантите са два: или процентите да бъдат намалени на биодизела, или да бъде отложена възможност за най-близък срок до 2020 г. Най-малкото, за да можем да изградим една система за контрол на тези биогорива, тъй като в момента я няма – такива има в Германия и Австрия, които не дават възможност да се правят измами с това второ поколение биогорива.
В противен случай имаме в момента проблеми и към първото поколение – купува се гориво в друга страна, сертификат се използва на хартия в друга от ЕС. Тук идва горивото без сертификат на по-ниска цена и наистина не можем да го отчетем. В тази връзка е второто ни предложение. Нека всички горива, които се влагат в конвенционалните, да бъдат устойчиви. Нека всички да бъдат с критерии за устойчивост. В момента не знам защо не е прието, а следва да бъде. Това ще ни лиши от една нелоялна конкуренция. Смятам, че ще бъде добре и за изпълняването на нашите цели, които имаме по Директивата.
Последното нещо, с което бих искал да Ви запозная – нека тези сертификати за устойчивост да не тежат на тези, които продават горива. В момента ние носим отговорност за тях, а не производителят. В смисъл такъв, че ако се получи някакъв проблем с данните, които с този сертификат – тяхната невярност се констатира в национален или европейски орган, ще глобят нас. Това е накратко, останалото ще го получите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания? Няма.
Може би да коментирате, господин Станков, ако възприемем същия подход като при първия Законопроект, и след това да дам думата и на народните представители за въпроси.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Благодаря и на градивните предложения от страна на Българската петролна и газова асоциация. Действително много срещи направихме с тях и останаха някои чисто оперативни и технически неща за изчистване. Това, което Министерството на енергетиката е склонно да подкрепи, действително е свързано с датата на въвеждане на това задължение във връзка с факта, че изготвянето на Законопроекта отне определено време. Още в първоначалните текстове бяха заложили 1 септември 2018 г. за влизане в задължението, така че съм сигурен, че на оперативно ниво ще изчистим текстове, които ще бъдат в съответствие, и ще изпълним както европейското законодателство, така и ще удовлетворим желанията на бизнеса на територията на страната. Това обаче, което е важно да споменем, е, че задължително трябва минимум през цялата 2020 г. да действа това условие, като ние сме по-склонни да говорим за изместване на срока след 1 септември 2018 г., но да не пипаме процента, защото това би довело до някаква административна тежест към Вас, ако се прави някакво стъпаловидно местене на процента. Смятам, че това е по удачно за всички, които ще боравят в последствие със Закона.
Относно устойчивостта може би това е нещо, което на последващ етап можем да помислим след влизането в сила преди да влезе Вашето задължение от гледна точка на факта, че, за да има устойчивост, трябва да има конкретен орган, който да контролира тази дейност. А Вие сам знаете, че така да се каже, дори и пробата на горивото не би показала ясни различия. По по-различен подход трябва да се избере. Това отново е свързано и с доста техническа работа в перспектива.
Важно е да споменем, че това не е заложено към момента, тъй като няма такова изискване на Директивата и затова не е вкарано към момента в текста, но със сигурност може да се предвиди в последствие, така че да бъде избегната една нелоялна конкуренция или използване на горива, които не отговарят точно на тези изисквания, на които ние искаме те да отговарят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, имате възможност за изказвания, въпроси.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Станков, тези намерения са прекрасни. Господин Димов даже пожела дано да станат от 1 септември, но Вие виждате тук, че има предпоставки това реално на практика да не може да се случи. Министерството правило ли е някакъв анализ – в България се потребява еди-колко си бензин, еди-колко си дизел? Оттам нататък, за да го направиш 6% или 8%, или 9 етанол или биодизела, колко е необходимо? Има ли го, имат ли възможност тези всичките, които продават и дистрибутират тези горива, да ги набавят отнякъде?
Тук колегата беше много прав – възниква и риска с качеството. Освен това – отговорността, имуществените санкции и глобите не са малки – 50 100 хил. лв. при отклонение в качеството, а отговорността се прехвърля при продавача, а не производителя. Тук също така има доста противоречия и някой може да изгори, да е достатъчно добронамерен от това, което му е дадено на него като добавка, която трябва да бъде като съответен процент в дизела или в бензина да не е с това качество, да няма тази устойчивост. Тук имате ли някакви виждания как може цялата тази идея да не се провали именно поради тези две причини?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Генов, за много конкретния градивен въпрос. Прав сте с всичко това, което казахте. В детайли сме изследвали конкретните количества за колко тона нефтен еквивалент, с какви количества конкретно обем от различните видове горива ще са необходими. Имаше възложено такова проучване, съвместно сме работили и със заинтересованите страни. В случая тук е представена също Българската петролна и газова асоциация. На територията на страната и към момента има такива инсталации – било то пилотни, било други, които произвеждат такива горива. Да не забравяме, че ние като част от Европейския съюз на пазарен принцип всеки един разпространител има правото не само от местни доставчици, а да закупи откъдето и да е от другаде. Естествено важно е да споменем, че и на територията на страната в момента има потенциал, който да се използва и да се въвежда. Нямаме притеснение, че ще се провалим, или че няма да успеем да въведем по правилния начин Директивата. Напротив, на база на многомесечната работа, която вложи екипът на Министерството, съвместно със заинтересованите страни в този законопроект, сме сигурни, че няма да имаме проблеми. Естествено е санкциите в този сектор да бъдат големи, защото говорим и за големи обеми, така че трябва да са големи, за да може да сме сигурни, че ще се спазва Законът.
Тук не говорим толкова за качество, колкото за конкретното спазване на вида гориво и съответно за неговото конкретно смесване и запазване на съответната пропорция, така че тя да не се оказва като отражение в някакъв момент и върху крайните потребители, каквито сме всички ние. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, други въпроси, изказвания? Няма.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само едно допълнение, защото на няколко пъти се повдигна въпросът, свързан с критериите за устойчивост при използване на биогоривата. Всъщност с приемането на тези изменения в Закона това ще ни даде законово основание да приемем и промените в наредбата. Те са подготвени от Министерството на околната среда и водите, от дирекция „Политики по изменение на климата“ и веднага след като законовите промени станат факт, ще ги внесем за одобрение – новите критерии за устойчивост. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
С единодушие се подкрепя на първо гласуване Законопроектът.
Благодаря Ви. Хубав ден на нашите гости!

Колеги, последната точка е:
РАЗНИ.
Ако имате нещо, което желаете да обсъдим? Няма.
Да представя новия съветник към Комисията¬ – госпожа Мария Гълъбова.
Закривам заседанието. Благодаря Ви.


(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева