П Р О Т О К О Л
№ 31

---

На 18 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на Проекта на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.).
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,31 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Преди всичко да гласуваме предложения на вниманието Ви дневен ред със следните точки:
1. Представяне на Проекта на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.).
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Няма.
Моля, който подкрепя така предложения дневен ред, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ (2018-2024 г.).

Нека кажем „Добре дошли!“ на нашите гости от Министерството на околната среда и водите: господин Нено Димов – министър, госпожа Атанаска Николова – заместник-министър, очакваме и господин Кънчев, доколкото разбирам, господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“, госпожа Силвия Рангелова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, а също така и нашите гости от Световната банка. Благодарим за Вашето присъствие днес на заседанието. С нас са госпожа Еолина Милова, господин Васил Златев, господин Стефан Тишовски и господин Валери Петков – представители на Световната банка.
Пристъпваме към представянето на Националната програма, която е пряко свързана с изключително важен и критичен въпрос, а именно подобряване качеството на атмосферния въздух, имайки предвид предизвикателството, пред което сме изправени с наличието на превишения на съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух, текуща наказателна процедура и съдебно дело от Европейския съюз.
Наистина много усилия са положени в годините дотук, но е необходимо да продължим да работим и сериозен принос в разработването на Националната програма има Световната банка, която беше ангажирана за тази задача през 2016 г. Вече продуктът е на степен проект в готовност за представяне.
Благодаря на всички Вас, че отделихте времето, за да представите Проекта на Националната програма пред Комисията по околната среда и водите още преди дори да е започнало общественото обсъждане на този важен стратегически документ.
Бих желала първо да дам думата на министър Димов, след което за кратко представяне от страна на Световна банка.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това е един проблем, който е идентифициран от доста време. Знаете, че немалко български градове в различна степен не отговарят на нормите по европейското и българското законодателство за качеството на въздуха в един конкретен замърсител, говорим за фини прахови частици. Трябва да подчертая това, защото за разлика от много други градове в Западна Европа проблемите са различни – ние, слава Богу, нямаме замърсяване с азотни окиси или с други замърсители. Но фините прахови частици са основен замърсител в по-голямата част в градовете на страната. Това пряко влияе не само върху качеството на живот на гражданите, но и върху тяхното здраве.
От тази гледна точка още през 2016 г. е възложено на Световната банка да направи национална програма с конкретни предложения, мерки, времеви график, респективно и ресурс, който трябва да бъде заделен, за да може устойчиво да бъде решен този проблем. Успоредно с възлагането на тази задача Министерството на околната среда и водите продължи да работи и текущо, като в момента имаме някои припокривания, свързани и с приети вчера от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Не на последно място, разбира се, това не е най-важното, но не е и маловажно, миналата година през април месец, ако не се лъжа, България получи присъда на първа инстанция на дело срещу България във връзка с неспазване на нормите за чистотата на атмосферния въздух. Общо взето сме в навечерието вероятно на втората фаза от този етап, затова и програмата идва съвсем навреме. Имам уверението, че до края на този месец тя ще бъде публикувана и за обществено обсъждана, след което ще бъде предложена на Министерския съвет да я одобри.
Така че като цяло това е комплекс мерки, които са предвидени. Ние имахме представяне, което Световна банка беше така добра да ни направи преди може би около три седмици в „Шератон“ с мерките, които са предвидени, със сроковете, които са предвидени. Това е една средносрочна програма, която цели в края на краищата покриването на нормите на Закона и най-важното качеството на живот на българските граждани.
Може би с тези няколко уводни думи да дам възможност на Световната банка да представи Проекта на програма.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Димов.
Госпожо Милова, имате думата.
ЕОЛИНА МИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, бих искала да благодаря много наистина за поканата и вниманието към работата, която наскоро завърши по Проекта, свързан с разработване на предложение за Национална програма за качеството на атмосферния въздух.
Бих искала изключително много да благодаря лично на министър Димов и на екипа на Министерството на околната среда и водите, които бяха партньори и участваха наистина много активно в процеса на изготвяне на документа.
Днес бих искала да се спра малко по-конкретно на това, което е съдържанието на Програмата и контекста, макар че ние следим и се очертаха в значителна степен част от причините, които налагаха разработването на този документ.
Презентацията е разделена на три части. (По време на презентацията върви на слайд електронен вариант на Проекта на програмата.)
На първо място, ще се спра върху контекста, мерките, както и разходната ефективност и изпълнението и предлаганите следващи стъпки във връзка с приложението на този документ.
Както министър Димов подчерта, фините прахови частици, фракция 10 (ФПЧ 10), е всъщност основният проблем, свързан с превишенията на концентрациите на емисиите в общините. Бих искала отново да припомня този контекст, защото той обосновава фокуса на Програмата върху два основни сектора, а това са именно секторът, свързан с битовото отопление, и по-специално на твърди горива, и автомобилния транспорт. По тази причина Националната програма в най-голямата си част се фокусира върху тези сектори.
Виждате на слайда кои са пределно допустимите концентрации на ФПЧ 10. Самите пределно допустими стойности могат да се разглеждат и като начални стъпки за по-чиста и безопасна атмосферна среда. Пределно допустимите стойности в Директивата на Европейския съюз са заимствани от насоките на Световната здравна организация (СЗО), според които няма безопасна стойност за концентрациите на ФПЧ 10. Въздействията върху човешкото здраве са вероятни, дори изискванията по отношение на пределно допустимите стойности да са спазени напълно.
Всъщност според Световната здравна организация основен риск за човешкото здраве са екстремните събития, тоест превишените в средноденонощната концентрация на ФПЧ 10, които могат да предизвикат преждевременна смърт и заболеваемост.
Виждате средногодишните превишения в градовете с нарушено качество на атмосферния въздух в периода 2011-2016 г. Това са всъщност 28-те общини, които първоначално бяха включени в производството пред Съда на Европейския съюз. Към момента общините с нарушено качество на атмосферния въздух всъщност са намалели, те са 25, а се очаква тяхната бройка още да намалее през следващия сезон и следващите години.
Това са всъщност част от основанията за разработване на документа. Те са двустранни – както правни, така и политически. По отношение на правните основания, разбира се, това е законодателството на Европейския съюз – Директивата CAFE за качеството на атмосферния въздух, но също така една нова директива от 2016 г., която налага някои нови амбициозни тавани на емисиите. Също така са взети предвид и директиви, свързани с някои от секторните емисии, като Директивата за индустриалните емисии.
По отношение на така наречените „политически“ предизвикателства, това е, знаете, започналата и вече доста напреднала процедура за нарушение на правото на Европейския съюз, която навлиза в заключителна фаза.
Добрата новина е, че годишните превишения на средноденонощните пределно допустими стойности са намалели през последните години, както виждате на тази графика. Разбира се, не всички мониторингови станции за качеството на атмосферния въздух в България обаче разполагат с пълен набор данни, от които може да се видят точно какви са причините или подобренията и там, където все пак са налични, напредъкът обаче се вижда, че неоспорим. Имаме намаление на среднопретеглената стойност за посочените станции.
При липсата обаче на всеобхватно моделиране на качеството на атмосферния въздух не може да сме сигурни какви са точно причините както за превишенията, така и за намаленията. Ясно е, че редица мерки, които вече са предприети, включително намаляването на емисиите на големите горивни инсталации са дали своето отражение върху тези стойности. Въпреки това са необходими още допълнителни мерки за постигане на пълно съответствие на нормите.
Както споменах, лошата новина е, че всъщност екстремните събития са тези, които представляват особен риск и те трябва да бъдат ограничени още повече.
Тази графика всъщност се основава на осреднените стойности за 28-те общини, първоначално включени в производството пред съда на Европейския съюз. Изготвените за съответните години графики, всъщност демонстрират същата тенденция, която видяхме на предишната графика. Както виждате, средногодишните стойности и броят на превишенията на средноденонощните пределно допустими стойности на година са в положителна корелация.
Както при всяка друга система, осреднените условия не взимат изцяло предвид уязвимостта на системата и потенциала за превишение в резултат на екстремни събития.
Превишенията са преобладаващо през зимния период, както виждате от тази графика. Това подкрепя сериозно твърдението, че горивните източници, особено уредите за отопление в жилищни сгради са доминиращият фактор.
Това е в съзвучие с убеждението, че битовото отопление е основният източник на замърсяване с фини прахови частици. Това се подкрепя и от националната инвентаризация на емисиите. Автомобилният транспорт, по-специално дизеловите автомобили, също имат своя принос обаче в това.
Накратко бих искала да представя кои са източниците всъщност за замърсяване на въздуха с фини прахови частици – първични, вторични, те биха могли да бъдат географски обусловени. Защо се спирам на това? Защото правилното идентифициране на източниците е всъщност основния момент, който ще ни помогне да се справим с проблема. Тоест, там трябва да бъдат насочени мерките.
Както виждате, тук се виждат местните, регионалните и трансграничните източници, които всъщност определят цялостната картина.
Наличните данни сочат, че битовото отопление е всъщност най-големият местен източник на емисии на прахови частици, най-вече по отношение, пак казвам, на отоплителните уреди на твърдо гориво.
Обърнете внимание всъщност на очевидния принос на битовото отопление в националните емисии на първични прахови частици. Съгласно докладваното в националната инвентаризация на емисиите те са 56% за фини прахови частици с фракция 10 и 82% за фракция 2,5. Това е всъщност фракция, която се налага от новата директива за национални тавани на емисии и скоро ще бъде обект и на обследвания, свързани с концентрации.
Дори общините, които разполагат с достатъчно данни за околичествяване на индикативните емисии от автомобилния транспорт, обаче се вижда, че съотношението на емисиите от битово отопление спрямо тези на отработените автомобилни газове, продължава да показва доминация на битовото отопление.
Селскостопанските дейности, разбира се, най-вече горенето на стърнища, са определени също като значим източник в националната инвентаризация на емисиите, както и асфалтирането на пътища.
Емисиите от големи горивни инсталации действително се отчита да намаляват, вследствие законодателството, което е наложено, най-вече Директивата за индустриалните емисии.
Накратко, преминавайки вече към самата Национална програма, това са целите, които сме заложили. Те са определени в съответствие с необходимостта да се адресират и най-значимите проблеми. На първо място, това е постигане на съответствие с Директивата на Европейския съюз до 2025 г. най-късно, както министърът подчерта, това е една краткосрочна до средносрочна програма.
На второ място, пълно прилагане на предлаганите мерки по отношение на основния източник, а до края на 2024 г. мерките следва да бъдат изпълними. Това е основната цел, която сме заложили при идентифициране на тези мерки и също така да бъдат разходоефективни. Това също е направено на базата на анализ на разходната ефективност на разгледаните мерки.
Тези мерки също така основно ще бъдат приложени в общините, които са в нарушение, тоест те или са в нарушение, или едва спазващи изискванията за пределно допустимите стойности за качество на атмосферния въздух.
Не по-малко важното за ефективното приложение на мерките са и координацията и сътрудничеството между различните институции и юрисдикции, затова сме извели този момент като един от основните цели на Програмата. В този смисъл искам да отбележа, че повечето мерки създават задължения за местните власти, но някои мерки могат да бъдат въведени единствено на национално ниво, затова това е една национална програма, като например допускането на пазара единствено на отоплителни уреди на твърдо гориво, отговарящи на регламентите за екодизайн, въвеждане на стандарти за горивата, укрепване на процедурите за технически инспекции на превозни средства и други такива.
Опитала съм се да представя накратко структурата и съдържанието на предложената Национална програма, тоест върху какво се фокусира тя. Тя е насочена както към мерките, които се твърди, тоест изискват инвестиции, така наречените „по-меки“ мерки, свързани с координация, комуникация и повишаване на осведомеността. Съдържат и конкретни изчисления, цели и стойности по отношение намаляване на емисиите, изчислени в тонове на година. Направеният анализ на ефективността на разходите от приложението на предложените мерки, определени са отговорните институции, като са дадени предложения за подобряване на координацията.
По отношение финансирането, това, което сме направили, е да идентифицираме и включим само съществуващите източници, но Програмата навсякъде отбелязва нуждата от по-сериозна финансова подкрепа за изпълнение на предложените мерки, за която могат да бъдат търсени различни източници на финансиране.
Посочени са също така срокове за мониторинг за изпълнение на мерките.
В следващите слайдове ще се спра на потенциалните мерки за намаляване на първичните емисии на ПФЧ, които са битово отопление и транспорт. Но ще започна с битовото отопление, което, както казахме, е основният източник.
Показаната на графиката енергийна консумация на горива е на национално равнище, като информацията е взета от националната инвентаризация на емисиите. Разбира се, съществуват разлики между общините и картината за страната, но като цяло се забелязва същественият дял на използваните твърди горива и относително незначителното използване на газ (вижте в зелено в посочената графика).
Също така трябва да обърнем внимание, че използването на електроенергия за отопление вече е съществено в повечето от целевите общини. То се доближава до около 50% като среднопретеглена стойност спрямо броя на населението от общото потребление на енергия. Тук, на този слайд, всъщност и повечето потенциални мерки в сектор „Битово отопление“, но трябва да се има предвид, че въздействието от някои мерки се усещат едва в средно- до дългосрочен план, като например мерките, свързани с енергийна ефективност или възобновяеми източници. Затова те не се предлагат като основен фокус на предложената кратко- и средносрочна програма.
Виждате всъщност наистина една добра мярка е проектирането и модернизирането на сградите с оглед подобряване на тяхната енергийна ефективност. Ползите от тази мярка са, че тя съхранява енергия, следователно е полезна като цяло с оглед постигане на поставените цели, но въздействията, пак казвам, върху качеството на атмосферния въздух биха се усетили в по-дългосрочен план.
Другият проблем с тази мярка е, че тя не засяга пряко източниците на емисии на фини прахови частици, а също така няма да удовлетвори, за съжаление, критерия за постигане на съответствие до 2025 г., ако се приложи основно тя. Същото важи за възобновяемите енергийни източници, чието насърчаване, разбира се, подкрепяме, но отново с ефект в по-средносрочен и дългосрочен план.
По-надолу са мерките, които се очаква да имат въздействие в по-краткосрочен план, като например преминаването от твърди горива към по-чисти методи на отопление като газ, електричество, топлофикация, подобряване качеството на твърдите горива и инсталирането на по-чисти горивни и отоплителни уреди. Могат да са необходими допълнителни подпомагащи мерки, например по инициатива на общините прилагане на зони с ниски емисии, които да осигурят всъщност и съответните законодателните изменения, които да позволят, да дадат тази възможност на общините.
Разгледали сме малко по-детайлно всъщност тези основни мерки, които считаме за най-препоръчителни в краткосрочен и средносрочен план. Това, на първо място, е преминаването от твърди горива към по-чисти енергийни източници.
По отношение на преминаването към газ има няколко съображения. Повторното присъединяване на жилищата към съществуващите мрежи е разходно ефективно въз основа на нашите изчисления и е свързано с поетапното премахване на традиционните отоплителни уреди на твърдо гориво.
Проблем тук е, че навлизането на източник „газ“ в национален мащаб е сравнително слабо. Разбира се, ако се насърчи тази мярка, това би имало известни стратегически последици извън рамките на тази програма и би наложило значителни инфраструктурни инвестиции за реализиране на една по-широка газоснабдителна мрежа. Същото важи и за преминаване към централно отопление, което е една много разходно ефективна мярка, но за съжаление се отнася само за някои общини, където съществуват топлофикации.
Преминаването към електричество също се счита за разходно ефективна мярка, още повече то се използва широко и досега. Като цяло, то е чист метод в точката на използване, доколкото, разбира се, електроцентралите отговарят на екологичните изисквания. Но решението за приложение на тази мярка в бъдеще ще зависи, разбира се, от новата енергийна стратегия на страната и предложения в бъдеще енергиен микс.
Следващата мярка, която препоръчвам, е използването на по-качествени твърди горива, които подобряват условията за горене и намаляват емисиите на фини прахови частици. Тук са разгледани трите основни горива – въглища, дърва за огрев и пелети.
По отношение на въглищата Министерството вече предприе доста активни и сериозни мерки по отношение налагането на стандарт за качество на въглищата за битово отопление, което определя максимални пределни стойности за съдържанието на сяра и пепел.
По отношение дървата за огрев обаче съществуват все още някои дискусионни въпроси. Тук това, което трябва да се наложи, е основно да се намали състава на влажност в дървесината за огрев. Тоест, дървата следва да се горят едва след съхранение на закрито, за да се намали съдържанието на влага, като, разбира се, най-добрият вариант би бил налагането на стандарт за съдържание на влага от около 20% до 30%. Това обаче, за съжаление се оказва трудно, тъй като е свързано с доста голяма промяна в традиционния начин за организиране на този процес както от държавните горски предприятия, така и за потребителите. Това, което предлагаме са някои по-скоро междинни мерки или заместващи мерки, да ги кажем, които се надяваме да окажат достатъчен ефект. На първо място, да се контролира кога обществото може да извършва самоинициативен дърводобив. Знаете, че съществува такава практика, при която се дава възможност на общностите сами да си набавят дърва за огрев.
На второ място, да се ограничи периодът, в който дървата за огрев се доставят на обществото, вече контролирано от общините или съответно от горските предприятия.
На трето място, да се преустанови продажбата на дърва за огрев на база тегло, тъй като се счита, че по този начин се стимулира продажбата на по-влажни дърва, тъй като те увеличават теглото.
По отношение на пелетите, разбира се, това са може би най-чистият източник на гориво, но трябва да се вземе предвид при разходването на публични средства за стимулиране на употребата на пелети, да се използват възможно най-добрите доброволни стандарти с най-високия клас за доставка на горивни пелети.
По отношение институционалните отговорности, много накратко ще се спра – те са ясни. Част от предложената програма включва много ясно посочване на институциите, отговорни за въвеждане на предложените мерки. Затова отново подчертавам необходимостта от координация и постигане на консенсус на национално ниво по отношение приложението на мерките.
Виждате, едното е по отношение на въглищата и на следващия слайд ще видите всъщност отговорностите, както са формулирани по отношение дървата за огрев.
Основната мярка по отношение сложност, разходи и максимално намаляване на емисиите на фини прахови частици, всъщност централната мярка за нас в предложената програма остава задължителното поетапно изваждане от употреба на традиционните печки и котли на твърдо гориво основно в общините нарушители, бих искала да подчертая. Тази мярка е съпътствана и от възприемане на алтернативни методи за отопление като газ, централно отопление и електричество, и замяна с котли и печки, които отговарят на регламентите за екодизайн. Този вариант всъщност е представен по-подробно на следващия слайд, но това, което искам да кажа, че в средносрочен план една възможност е да се разчита на ефектите от предстоящите регламенти за екодизайн, които влизат през 2020 г. и 2022 г., съответно за котли и за печки. От съответните дати на влизане в сила на тези регламенти се очаква на пазара да се пускат единствено уреди с екодизайн, тоест с по-голяма топлинна ефективност и с по-ниски емисии на фини прахови частици в сравнение с традиционните източници.
Проблемът е, че тази пасивна мярка ще отнеме около 20 години по нашите изчисления, за да разгърне пълния си потенциал и не удовлетворява критерия на програмата за постигане на кратко- до средносрочен ефект. Следователно се предлага вариант да се предприемат мерки по задължително и поетапно изваждане от употреба на традиционните уреди на твърдо гориво в общините нарушители до края на 2024 г. Това, разбира се, трябва да бъде съчетано и с още една мярка, която предлагаме и това е ранното въвеждане на изискванията на регламента за печки, вместо от 2022 г., ако е възможно от 2019 г. или най-късно от 2020 г.
За изпълнението на тази мярка е необходимо консенсус и обсъждане на необходимостта от действия на ниво Министерския съвет, тоест това е действие, което трябва да се предприеме на национално ниво. Преждевременното прилагане на регламента с екодизайн с две години по-рано от официалното му влизане в сила, би ускорило процеса на подмяна на традиционните печки в общините, които са в нарушение на Директивата. Разбираме, че има съпротива срещу това предложение, тъй като изисква въвеждането по-рано на определено европейско законодателство. Това би изискало и нотификация пред Европейската комисия, но все пак ако правителството реши да приложи този вариант, започването на пълното изпълнение на мярката за поетапно извеждане от употреба, тоест ако правителството не реши въвеждането на тази мярка по-рано, ще се забави значително процесът по извеждане от употреба на старите горивни инсталации.
В случай на ефективното планиране вероятно е възможно спазване на предложения краен срок за пълно изпълнение на Програмата, а именно до 2024 г., така че ние всъщност наистина горещо препоръчваме тази мярка.
Програмата за извеждане от употреба и промяна на горивните инсталации може вместо това, ако не се реши все пак предложената мярка, да се съсредоточи върху традиционните котли, тоест регламентът, който влиза в сила от 2020 г. Това може да бъде съчетано със законодателното предвиждане на възможността общините да въвеждат и зони за ниски емисии, така че да стимулират изпълнението на тази мярка.
В следващия слайд сме се спрели върху посочването на стъпките за въвеждане на тези предложени мерки. Може би съвсем накратко. Разбира се, необходима е подготвителна фаза, която изисква доста сериозна активна ангажираност и анализ, взимане на решение на общинско ниво, и публични консултации. Също така интензифициране на възможни разходноефективни методи за отопление, които да заместят традиционните уреди, вече ги посочихме – газ, централно отопление, и при липса на тези алтернативи преминаване към уреди за отопление с екодизайн.
Необходимо е, тук искам да подчертая, да се помисли и за необходимата подкрепа за икономически уязвимите сегменти от населението, които са може би основните потребители на такива горивни уреди.
Също така трябва да се установят необходимите финансови източници. Част от тях ще посоча и в тази презентация, но може би в средносрочен план са необходими и допълнителни такива.
Също така много важен елемент е и укрепването на процеса и създаването на общинските програми за качеството на атмосферния въздух, тоест по-доброто идентифициране на източниците, което ще насочи изпълнението на мерките точно при източника.
По отношение на плана за изпълнение или пък времевата рамка за постигане на съответствие, в рамките на това, което сме изчислили ние, реалистично е да се мисли за постигане на съответствие в рамките на шест до седем години. Така че тук са представени стъпки, до някаква степен, разбира се е необходимо и разработване и мобилизиране на програмата, на законодателството, фактическото изпълнение и самото приложение в посочения период.
Както споменах в началото, екипът ни разработи методология и изчисления, свързани с разходната ефективност на мерките за битово отопление. Това е направено на базата на извадка от пет общини. Това са общините, на базата на които са извършени повечето от анализите. Те са представителни за регионите в страната. Това са Димитровград, Плевен, Пловдив, София и Видин.
Това, което сме изчислили, на базата на изчисленията, са фискалните разходи, тоест разходите само на публичния сектор, от една страна, и от друга страна, разходите на домакинствата. Представените вдясно примерни разходи,съжалявам че са на английски език, са за намаляване за премахване на фини прахови частици само за община Пловдив. Те са примерни и индикативни. Както виждате, освен установяване на стандартите за горива, най-разходно ефективно е включване към съществуващите мрежи на „Топлофикация“ и газопреносната мрежа, вижда се в първите редове. При липсата на такива мрежи обаче, както посочих и преди, най-разходоефективната мярка е замяната на традиционните високоемисионни печки и котли с нови такива, които отговарят на изискванията за екодизайн.
Опитали сме се да посочим кои са източниците, за да насочим наистина изпълнението на мерките в рамките на съществуващите източници, но все пак, както казах, съществува може би необходимост в средносрочен план и за идентифициране на допълнителните такива. Предполагам новият програмен период и новата Оперативна програма „Околна среда“ би могла да бъде такъв допълнителен източник, но може да се мисли и за други такива.
Разпределение на общински бюджетни средства. Това е може би основата. Както знаем, общините са тези, които ще бъдат основно натоварени с изпълнението на мерките. Биха могли да се мислят и за съществуващи допълнителни източници като ПУДООС. Не сме посочили и Програмата „DESIREE“, която е свързана с газификация. Също така някои потенциални източници, свързани с финансиране на мерките за смекчаване на климатичните последици, могат да се използват тук като постигане на подобен ефект. Към момента, може би колегите от Министерството могат да посочат по-конкретно, се планира и влизането в сила на схема за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“, която е насочена към седем от общините с превишения. Така че, за момента това ще бъде основният насочен източник за финансиране на мерки, свързани със сектор „Битово отопление“.
Със следващите слайдове ще разгледам сравнително накратко предложените мерки в сектор „Автомобилен транспорт“. Тук са посочени най-общо мерките. Ще се спра на следващите слайдове и по-конкретно на основните такива.
Всъщност основната мярка, която би имала голямо въздействие, това е модернизацията на автомобилния парк. Тоест, въвеждането на автомобили, които отговарят на по-късен тип евростандарт, съответно те би следвало да отделят по-малко замърсители от старите превозни средства. Това обаче предполага липсата на софтуер за хитруване. Знаете, много от високия клас автомобили премахват своите катализатори и филтри, както това разбира се, следва да бъде обект и на контрол.
Един начин да се стимулира модернизацията на автопарка е да се промени режимът на данъчно облагане, тоест да се повишат данъците върху по-замърсяващите и да се намалят тези върху по-малко замърсяващите. Но, разбира се, недостатък на тази мярка е основно, че тя може да има негативен ефект върху най-уязвимите сегменти върху населението. Затова тази мярка не се предлага в Националната програма в приложението й в краткосрочен аспект. Разбира се, тя би следвало да се вземе предвид в по-средно- до дългосрочна перспектива. Може би това е процесът, който естествено ще се наложи.
Може би основната по-ефективна мярка е по-строгият режим на техническите прегледи. В това отношение тук имам две основни мерки. Първото е прегледът при първа регистрация на превозно средство, което ще гарантира внос единствено на автомобили, които работят в съответствие с техния дизайн, тоест наличие на тези пречистващи устройства. Другата мярка е по-строги периодични прегледи за проверка на техническата изправност на автомобилите. Това би било изключително разходноефективна мярка за градове като София и Пловдив, където делът на автомобилния транспорт като източник на замърсяване с фини прахови частици NO, азотни оксиди, е значителен.
Това, което искам да посоча тук, е че автомобилите с премахнати дизелови филтри на твърди частици произвеждат близо 10 пъти повече емисии от превозни средства с налични филтри. Затова се налага наистина засилен контрол, включително за установяване на допълнителни технически прегледи.
Необходимо е да се извършват проверки дали филтрите за твърди частици и каталитичните преобразователи са отстранени от дизелови автомобили, включително с клас Евро 5 и Евро 6. Част от публичните разходи тук могат да бъдат покрити от събраните глоби, наложени върху нарушителите без налични DPS-филтри. Предполага се, че глобите от подобни нарушения биха възлизали на доста значителни суми, включително на автомобил около 100 лв.
Друга санкцията, която може да се приложи е отнемане на точки на водачите нарушители. Ефективното приложение на тази мярка, разбира се, е доста съществен момент в изпълнението на Програмата.
В сектора на автомобилния транспорт също се предлага приложение и на зони с ниски емисии, както и в сектора за битово отопление. Както и в други градове на Европа, водачите на дизелови автомобили, които предхождат стандартите за Евро и такива от тип Евро 1, следва да заплащат завишена такса за достъп до центъра на града.
За приложението на тази мярка е необходимо въвеждането на мониторинг чрез технологии за автоматично разпознаване на регистрационни номера или цветно кодирани лепенки върху автомобилите, които се проверяват от инспекторите по транспорт. Ефектът на тази мярка е, че намалява автомобилните емисии на азотни оксиди в допълнение на фини прахови частици и при съчетание на тези два фактора се повишава и разходооправдаността, тоест ефективността на разходите за въвеждането на такава мярка. Тук обаче също има един недостатък, и то основно ефектът върху по-уязвимите сегменти от населението.
Тук са представени едни изчисления за общите и нетните разходи за единица намалени емисии от обособяване на такива зони. Както казах, смисъл от такива има основно в градовете, където делът на емисиите от автомобилния транспорт е по-голям, а това са основно София и Пловдив.
На следващия слайд са представени фискалните разходи за мерките в автомобилния транспорт в хиляди лева, като се очаква, че тук са зоните за ниски емисии, по-строги проверки и приходи от глоби. Разбира се, приходите от глоби се очаква да намаляват във времето с оглед подмяната на автомобилния парк и повишаване на техническата изправност на автомобилите.
Тук, разбира се, също сме разгледали основните институционални отговорности при изпълнението на тези мерки. Проведени са разговори – искам да отбележа и всички тези институции, включително и с участието им в междуведомствени работни групи, които на няколко етапа от разработване на тази програма взеха участие и се надявам да се ангажират и с изпълнението.
Тук източниците на финансиране, за съжаление, са по-малко, тъй като Оперативна програма „Околна среда“ основно се съсредоточава в сектора на битовото отопление, така че може да се мисли отново за бюджетни източници както на централно, така и на местно ниво, но основен източник тук би бил всъщност приходите от глобите за нарушение.
На тази графика, която искам да подчертава, е основно пример за Пловдив. Показана е разходната ефективност на мерките за битово отопление и транспорт. Тази разходна ефективност може да се комбинира, използвайки така наречената „крива за маргиналните разходи“ за намаляване. Това е основният подход, който сме използвали при анализа за ефективност на разходите. Кривата отчита намаляването на емисиите на всяка мярка по хоризонталната ос и над средните разходи за тон за въпросната мярка по вертикалната ос.
Кривата започва с най-евтината мярка в ляво и очертава последователно останалите мерки по увеличаващите се разходи. Площта за всяка мярка също така дава представа за общите разходи, свързани с мярката. Освен това за всяка община са изчислени фискалните разходи на база 5-годишна програма, обхващаща периода 2018-2022 г., тоест основният период за приложение и изпълнение на тази програма. Те включват мерките за битово отопление, за София и Пловдив са включени мерките за автомобилния транспорт.
От показаната графика се вижда, че разходите за битово отопление са изчислени въз основа на 100% субсидия за домакинства, това което се планира и в рамките на Оперативната програма, като основният сегмент от населението, което тук обаче е изчислен, са тези, които получават зимна субсидия за отопление и би следвало да са първите, които да подменят своите печки.
Също така сме се опитали да изчислим докога е реалистично да се постигне съответствие с нормите, поставени от Директивата „CAFE“ и анализът на данните от мониторинга показват, че постигането на целевата среднопретеглена годишна стойност би следвало да доведе до спазване на прага на годишния брой превишения на средногодишните пределно допустими стойности, както е показано на тази графика. Разбира се, при липсата на моделиране на качеството на атмосферния въздух това представлява основата за приблизителна преценка на вероятността Програмата да доведе до съответствие.
Проучване на разпределение на източниците обаче посочва, че 40% от фини прахови частици в София произлизат извън територията на града, тоест има значително влияние на трансграничния фактор. Тоест 40% от фона в София се предполага, че се дължи на източници извън София. Това трябва да се има предвид също при изчисляването.
Изхождайки от това, че трябва да се постигне целевата средно претеглена годишна стойност, базирано на предишната диаграма, всъщност се показва емпиричната връзка между годишната средна стойност и броят на превишенията през годината. Изхождайки от това, че концентрацията на първичните фини прахови частици е пряко пропорционална на емисиите, то в София и Пловдив може да се наложи намаляване на емисиите с около 42%, за да се установи целевата стойност.
Не на последно място, както казах и в началото, Програмата препоръчва и някои мерки с хоризонтален характер, които са свързани с краткосрочен период на изпълнение, но които са от по-мек характер, тоест не са свързани с инвестиции. Част от тях са за изясняване и засилване на ролята на регионалните инспекции по околна среда и водите на местно ниво, особено в изпълнението на мерките по програмите за качеството на въздуха. Също така препоръчваме създаване на по-засилени центрове на експертиза, които са достъпни основно за общините, които планират своите мерки и изграждат своите програми.
Също така във връзка с ефекта върху здравето от повишените концентрации, искам да отбележа, че липсва национална оценка на риска за човешкото здраве от замърсяването на въздуха в България, което основно се надяваме да бъде предприета от ръководството на Министерството на здравеопазването.
Препоръчваме също по-сериозно идентифициране на източниците, включително подпомагане на този процес, който по принцип в момента се извършва чрез общинските програми, чрез провеждане на национално проучване за разпределението на източниците.
Ще има огромна полза според нас и от технически ръководства за отговорните и планиращи лица, тоест основно общините, които разработват своите общински програми, които са в центъра на изпълнението на мерките.
На последно място, някои по-общи препоръки, които се наложиха в рамките на разработването на нашия доклад, тоест това, което казахме и в началото, изключително е важно за приложението на тези мерки да има силна роля на Министерството, което мисля, че в момента наистина чудесно в лицето на министър Димов се изпълнява във връзка с приемането на тази програма и за въвеждането на мерките, по които особено трябва да се постигне по-сериозен национален консенсус. В тази връзка междуведомственото сътрудничество също е изключително важно. Разбира се, Министерството вече предприе стъпки в тази посока чрез установяване на междуведомствена работна група и координационен съвет на по-високо политическо ниво, които се надявам да бъдат полезен инструмент, включително и в рамките на изпълнението на мерките.
Отговорността за изпълнението, както знаем, е предимно на общините, но както отбелязах и преди, те ще се нуждаят и от допълнително съдействие и напътствия, така че отново ролята на централната власт тук е доста значителна.
Не на последно място, трябва да се направи оценка на изпълнението на всички мерки, които ще бъдат включени в Националната програма за контрол замърсяването на въздуха и се надяваме, разбира се, да има наличен опит от изпълнението на първите проекти в рамките на Оперативната програма, които да се използват при планиране на следващи и допълнителни такива източници.
С това благодаря за вниманието и както аз, така и екипът ми, съвместно с Министерството ще се радваме да отговорим на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Милова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, коментари.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, колеги! С уважение към Световната банка, но мисля, че този документ не казва нещо ново, тъй като тук, на тази маса, има бивши министри на околната среда, виждам в залата – и на регионалното развитие, тоест по тези въпроси мисля, че достатъчно и държавата, и администрацията е дискутирала. Тоест, пак казвам, с уважение, Вие сте си изпълнили обществената поръчка, но не е нещо ново, което ние тук, на тази маса, не знаем. Напротив, даже аз сега и в блицконтрола ще задам въпроси към министъра във връзка с приетото вчера предложение на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Нали, да знаете, че по тези въпроси държавата и в случая нашата комисия, аз съм първи мандат, сме дискутирали. Тук обаче аз не видях да отчитате някои съществени фактори. Вие препоръчвате много на слайдовете, но да кажем демографския фактор не го отчитате, както и доходността на населението. Без да влагам никаква политическа нотка в това, което ще кажа, но 400 хиляди човека са с 200 лв. пенсия, така че е малко трудно това, което препоръчвате – да преминат от твърдо гориво на газ. Това нещо не го видях във Вашия анализ.
Пак искам да кажа, има и много общински и национални програми, които добре са разписани. Големият проблем е изпълнението на тези програми. Ние на документи – на стратегически документи, на програми сме много добри в България, въпросът е с изпълнението. Тук Вие също препоръчвате добри неща, но не виждам изпълнението как ще стане, заложили сте едни срокове за 2024-2025 г. Това е големият проблем за България – с изпълнението, на много места е дори с политическа воля, обединяване, трябва да се вземат консенсусни решения. Но Вие сте си изпълнили, дето се вика, задачата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Желаете ли да коментирате?
Заповядайте!
ЕОЛИНА МИЛОВА: Да, разбира се. Благодаря Ви много за възможността за коментара.
Бих искала да подчертая, че нашата задача не приключва с разработването на това предложение за Националната програма. Както Вие казахте, това не е обществена поръчка, това е едно партньорство между Световна банка и Министерството. Тоест, нашата цел е да ги подпомогнем в процеса, по-нататък – и в приложението, и най-вече при изграждането на капацитет при комуникиране, което на тези мерки е нелека задача.
По отношение на конкретните Ви коментари, демографският фактор е значителен наистина в този процес, но той пак искам да подчертая, че Националната програма се отнася основно до общините с установени превишения на концентрации и са обект на наказателната процедура, така че тук не отчитаме малките населени места, закъдето не са отчетени концентрации, където демографският фактор всъщност е по-съществен.
По отношение доходите на населението, както казах, това, което сме изчислявали, са публичните разходи, тоест работено е с хипотезата, че държавата оказва подкрепа при провеждането на програми, свързани с включване към газ, към централна топлофикация, към замяна на уреди. Така че от тази гледна точка мисля, че съществен е социалният елемент в предложените мерки, тъй като там ще бъдат подпомогнати точно най-уязвимите потребители – тези, които към момента получават помощи за отопление, тоест надяваме се, че това ще бъде основният фокус и на мерките за финансиране. Това поне е нашата препоръка.
Разбира се, тези фактори ще имат значение при срока за постигане на съответствие. Демографският фактор може да намали, за съжаление, дори срокът за постигане на съответствие, но по отношение на фокуса на инвестициите, определено социалният фактор е взет предвид.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Милова.
Колеги, други коментар, въпроси, изказвания? Не виждам.
Благодаря много на представителите на Световната банка за пространното и разширено представяне на основните моменти, изложели в проекта за Националната програма, наистина мащабен труд. Моето лично мнение е, че са идентифицирани основните източници на замърсяване, респективно мерките, които трябва да бъдат предприети на всички нива – и на местно, и национално, за да се справим с този проблем.
Няколко въпроса имам и те са свързани отново с предложените от Вас мерки, по-конкретно с обезпечаването на реализацията на тези мерки. Считам, че първо и преди всичко съществен принос за постигането на целите има добрата координация и оценявам усилията на министър Димов и на неговите колеги да обединят усилията на ресорните ведомства, за да се организира работата по изпълнение на конкретни мерки. Може би да представите някаква оценка за статуса към момента и напредъка, постигнат в тази посока, тоест ефектът, който дават предприетите мерки.
Също така, ако може, да представите накратко и виждането си за това, че бюджетното обезпечаване безспорно е важно, отбелязваме като важен финансов източник, но според мен не е единственото нито на местно ниво, нито на национално . Oт бюджета биха могли да бъдат осигурени средствата необходими за реализирането на всички мерки, дали предвиждате, или дали препоръчвате и на други мерки – било то финансови инструменти, било то привличането на частни капитали чрез финансов инженеринг, за да се разработят програми с цел стимулиране използването както на инсталации за битово отопление, които не замърсяват въздуха, така и на по-чисти превозни средства. Имам предвид опита в други държави дали сте го проучвали и дали препоръчвате нещо подобно да бъде разработено и за България. Това би могло да се направи с ресурс от Оперативна програма „Околна среда“, съчетан с привлечени частни средства чрез финансов инженеринг. Благодаря.
ЕОЛИНА МИЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
По отношение на първия въпрос, който зададохте, за статуса към момента от дискусиите на правителствено ниво от предложените мерки, както споменах, този документ беше обсъждан на няколко пъти на междуведомствена работна група, включваща представителите на всички заинтересовани ведомства, но също така и на бизнеса. Също така на етапа на изготвянето му са провеждани редица двустранни срещи с всички тези заинтересовани страни и така сме се опитали до максимална степен да вземем предвид тяхната обратна връзка, включително в самата презентация представих може би моментите, където все още съществува на пълен консенсус по отношение на приложените мерки. На първо място, това е ранното въвеждане на регламента за екодизайн за печките, който изисква известно усилие от страна на правителството, свързано с нотификацията на тази мярка пред Европейския съюз. От друга страна, ненавременното й приложение наистина доста би забавило процеса за постигане на съответствие, както отбелязах и по-рано в презентацията. Така че там сме наистина щастливи да подпомогнем Министерството при допълнително провеждане на разговори и постигане на такъв консенсус, защото смятаме, че това е ключова мярка.
Друга доста важна мярка, за която все още не мисля, че има готовност за въвеждането й, това е по отношение на стандартите за дърва, тоест намаляване на влажността при дървесината, използвана за отопление. Там са налице доста практики, свързани с допускане на населението да сече дърва за отоплителния сезон, но това, което сме дали, са препоръки, които разглеждаме по-скоро като междинни стъпки, като в по-дългосрочен план следва да се мисли за въвеждане на по-строги стандарти, свързани с влажността на дървесината за отопление.
Разбира се, ако това върви заедно с въвеждането на по-високо ефективни уреди и замяната на горивни инсталации с такива на газ и на централна топлофикация, това може би ще намали използваната дървесина за отопление, така че ще има положителен ефект, надяваме се, върху опазване на горските ресурси.
Това са основните два момента, които смятам, че се нуждаят от допълнителна дискусия и най-вече биха имали ефект, тоест приложимостта им е реалистична за по-средносрочен план.
По отношение на бюджетното обезпечаване, това е изключително важен въпрос и аз споменах по време на презентацията, че това, което към момента сме направили, е да идентифицираме единствено съществуващите източници, тъй като бихме искали да насочим реалистично отговорните институции към възможностите, към които могат да се насочат.
Разбира се, на няколко места в Програмата е посочена необходимостта от това да се мисли в средносрочен аспект за допълнителни такива. Това, което вие споменахте, е изключително също добра идея за привличането на частния капитал. В част от мерките, като например за газификация и топлофикация, финансовите инструменти са приложими, включително въвличането на частния сектор в разширението на съответните преносни мрежи, така че това определено е нещо, което трябва да се вземе предвид, евентуално дори в съчетание със средства по следващата оперативна програма. Така че бихме насърчили разговори в тази посока, с които да подпомогнем. Разбира се, допълнителни източници, свързани с национални бюджетни средства и привлечени допълнителни такива, са също друга възможност, която сме разгледали или поне споменали на този етап.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Здравейте!
Господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Не исках да взимам думата и да Ви задавам въпроси, но бях провокиран. Аз също бях на презентацията в „Балкан“ и слушах много внимателно какво се случва. Много пожелателни неща има в доклада. Солидаризирам се с колегата Георгиев преди малко. Вие явно искате да правите стандарти на дървата за огрев. Вие не познавате как се добиват дървата, какво се случва в гората, как отиват при хората. Какъв стандарт ще дадем на баба Пена и чичо Генчо за дървата за огрев? Ще го накараме да ги затвори, да ги държи тази година и да си ги слага в печката другата година. Това са несериозни неща!
Друго! Подкрепата на държавата за газификация и включване към централно отопление. Нали знаете колко процента в България са битовите абонати към газификацията? Четири! Не вярвам да са станали повече, откакто съм чел последните статистики.
Къде, ми кажете, държавата се е намесила и е помогнала на някого – не говоря за публичния сектор, но там пак през различни програми и средства, и така нататък, възмездни, безвъзмездни, кажете ми едно място, където държавата е направила или е помогнала един газопровод да мине по една улица и някой да се включи и да има алтернативата да ползва екологично чисто гориво? Същият ми въпрос е и за парното.
Говорите за помощи, че сега ще се дават горивни камери ли, печки ли ще бъдат, какво ще бъде, а както разбирам, и дизайнът трябва да се утвърди, ако съм Ви разбрал правилно. Нали знаете, че се дават енергийни помощи на хора, които се топлят на електроенергия? Ние на тези хора ще им дадем печки, за да ги откажем от електроенергията или обратно? Значи тук в насоките пак за тези сто и няколко милиони, виждам че няма яснота, а има и доста голямо забавяне. В срещите, които съм имал с общини, с кметове, хората питат: „Колко време стана? Кога ще излязат тези насоки, кога ще се усвояват?“ Това вече са въпроси не към Вас, а към господин министъра, не искам да продължавам нататък, просто изключително пожелателни са всички мерки, които са набелязани, без конкретика. Отново натоварваме общините с някакви функции, за които не знаем откъде ще дойдат средствата. Да, хубав документ – не знам колко струва, добре е написан, но конкретиката и ефектът някак си не се виждат. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
И аз искам да отбележа, че все пак предстои общественото обсъждане, така че всеки един ще може да се запознае в повече детайли с Програмата. Предполагам, че доста по-надълбоко навлиза в материята, имайки предвид и ограничението на времето за днешното представяне, така и народните представители могат да участват в този процес.
Госпожо Милова!
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност господин Генов като че ли повече към мен отправи въпрос, ако разрешите, аз да взема отношение.
Те бяха няколко, започвайки от това колко хора са получили помощ от държавата, за да се газифицират – за тази година са няколко хиляди по Програмата „DESIREE“, която минава през Министерството на енергетиката, така че има процес, той може би не е достатъчно популярен, но една от задачите, които има Световната банка и всички ние, е да популяризираме тези източници на потенциално финансиране. Така че там мисля, че до 3 хил.лв. се плаща, може да бъркам точната сума, се подпомагат от страна на държавата към домакинствата.
Що се отнася до енергийните помощи, те са изчислени на електроенергия, но те могат да се използват и за други горива. Тук всъщност идеята е да можем там където не е електроенергия, която е естествено по-чиста, но там, където се използват дърва с печки, които не отговарят на определен екодизайн, по същия начин.
Когато говорим за дървата за огрев – това, което Вие казахте, сте абсолютно прав, но тук говорим за най-големите градове. Никой от София не е отишъл да си насече, поне процентът дърва, който ще си насече, е много малък. Най-малкото достъпът до гората не е такъв, какъвто е, както казахте, примерно за баба Пена – не я познавам лично, но предполагам, че сте абсолютно прав. Шегувам се, разбира се, приех от Вашата шега.
Така че тук говорим предимно за тези големи градове, в които това може да бъде въпрос на организация, на първо място, и много по-малко въпрос на инвестиция. Аз, когато дойде време да говорим за парламентарния контрол, разбрах, че ще имам зададен въпрос, ще дам допълнителна информация – не искам да избързвам. Може би да взема отношение преди Световната банка да отговори на неща, които по-скоро приемам към мен като въпрос, отколкото към Световната банка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Милова.
ЕОЛИНА МИЛОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Колегата ми Васил Златев също ще коментира Вашия първи въпрос по отношение стандартите за дърва, на които ние сме далече от предлагането на такива.
ВАСИЛ ЗЛАТЕВ: Относно стандартите за дърва, какъвто документ споменава той, не предлага стандарт за горивата, а предлага организационни мерки, както каза и министър Димов, които да направят така, че да се използват по-сухи дърва за отопление.
Искам да подчертая, че тези мерки, които бяха представени сега, като организационни, са дискутирани с екипа на Агенцията по горите и даже са лично предложени от тях. Така че познаваме начина, по който се добиват дървата, знаем за традиционното използване на дърва за отопление. Но трябва да се направи нещо, ако искаме да намалим емисиите от фини прахови частици, от които дървата са с водещ дял.
Другото нещо. Енергийните помощи – да, прав сте, те са представени за електроенергия, за парно и за газ, само че за отоплителния сезон 2017-2018 г. По официални данни на Министерството на труда и социалната политика 204 624 домакинства са използвали твърдо гориво, което не е пренебрежимо малък брой. Ние не предлагаме на всички, които получават помощи, да им се даде печка, така да се каже, а предлагаме само хората на твърди горива, които не използват неефективни уреди, да бъде подпомогната тази замяна от публичните разходи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Разбрах, че имате реплика!
Заповядайте!
МАНОЛ ГЕНОВ: Вие добре сте ги преброили колко са ваучерите, но знаете ли, че има вторичен пазар на ваучери? Бенефициентът взима си ваучера, отива на сконто и ги взима на 60-80%, осребрява го един вид и той не взима енергийната помощ, а взима някакви пари.
Второ, стана практика доста време за ваучерите да се бавят плащанията, специално за тях. Освен за дърва, въглища, дават се и за брикети. Аз не знам докога ще произвеждаме брикети и колко са ефективни те, дали по-малко замърсяват атмосферния въздух, но мисля, че тези горива трябва да се избягват и трябва да има стимули.
Добре, сега говорим за пелетите. Вие знаете ли, че от два тона и нещо дървесина се получава един тон пелети. Тоест, като горим дърва и ги заменяме с пелети, дали пази гората или сечем повече? Има много въпросителни. Аз не съм лесовъд, не ги познавам нещата, говоря нещата от опит, които съм чувал и виждал от различни места. Това ми беше репликата към Световната банка.
Сега към господин Димов. Да, добре е това с дървата да се направи, но тук става въпрос за пари. Тук има финансов буфер. Ето, колегата тук, ходи по гората редовно, знае кога се добиват дървата. Като започнем примерно от месец май до септември-октомври. Това е периодът на добив на дърва, значи някой трябва да поеме финансовия буфер, тези дърва да ги сложи някъде. Аз питам кой ще е този? Сигурен съм, че няма да е стопанинът и последният клиент, който ги е купил, той ще си ги гори. Тоест, как ние да принудим онзи търговец на дърва, дето каза колегата на „Околовръстното“, или онзи, който с мулетата и катърите влиза вътре да ги добива, да ги държи някъде да съхнат. Много е интересно как ще стане това? Защото в крайна сметка пак става въпрос за пари и някой трябва да остави пари на склад от тази година за догодина, защото реално такъв е процесът – дървата трябват от септември до април, пък се добиват през останалата половин година и хората, които са малко запознати, знаят за колко време съхне едно дърво. (Реплика.) Ами, питайте, не става за два или три месеца да добият такава влажност, че да е годно. Така че въпросите са ми интересни и неслучайно ги задавам. Не се заяждам, просто искам да помогна на ситуацията, провокиран с неща от практиката. Когато си мисля за тези мерки, не да са на книга, а наистина да са ефективни и да имаме по-чист въздух.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз. Навлязохме в детайли по процеса на дърводобив и ползване на дървесината. Съгласна съм със заключението, че трябва да направим всички усилието, за да се постигнат целите. Няма да е леко, това също е ясно – тежка задача, безспорно изисква и политическа воля и добра координация и на централно ниво – разбирам факта, че трябва да бъдат ангажирани и други министерства и институции, и на местно ниво – ролята на местните власти е изключително важна. И кратък коментар и във връзка с последната дискусия –контролът, разбира се, е от ключово значение. Координацията и контролът. Иначе всички сме наясно, че тези усилия предполагат въвеждането на някои непопулярни мерки и мисля, че тук е ролята на нас, като народни представители, да намерим най-добрия начин, когато е необходимо да бъдат въведени чрез законодателни промени, и разбира се, да обясняваме и на хората за това, че тези усилия означават по-добро качество на живот и намаляват рисковете за човешкото здраве.
Колеги, има ли други изказвания и въпроси?
Само накратко, ако може, тъй като напредна времето, затова ще Ви помоля в по-синтезиран вид.
ЯВОР БОЖАНКОВ: И аз се присъединявам към мнението на колегите, че анализът е повърхностен и ни дава ноторно известни истини, защото например аз имах такъв въпрос към министъра на вътрешните работи – на колко автомобила е отказана първоначална регистрация, заради непокриване на екологичните стандарти. Оказа се на нула, защото в София има един дарен газ анализатор, в останалите, където се прави първа регистрация, няма, а няма и такъв стандарт, тоест с кола си Евро 4, но тя след 10 години може да има отклонения. Въобще нормативно няма изяснено, а последващия контрол, дори да го завишим, този последващ контрол на каква нормативна база стъпва, как спира колата от движение?
Също и при източниците на финансиране. Общински бюджет, ПУДООС е общо казано. Ако кажем ПУДООС, а трябва да влезем в дълбочина, и така да си кажем, че в ПУДООС има сериозни проблеми с функционирането на структурата. Това е структура, която например събира продуктова такса и не извършва срещу нея никаква услуга, колкото и абсурдно да звучи. Сега, ако, да речем, си купите електроуред – може да си платите таксата към ПУДООС, а ПУДООС въобще не рециклира електроуреди. Тоест, философията на съществуване на ПУДООС е объркана, а тя е структура, която може да е много полезна в този процес, ако бъде по друг начин реформирана. Естествено, всяка реформа ражда съпротива и тук е точно колизията с обществото и със социалните реалности, но доста по-дълбок ми се искаше да бъде този анализ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Милова.
ЕОЛИНА МИЛОВА: Благодаря Ви, господин Божанков.
Няма да коментирам дълбочината на анализа, може би сте имали възможност да се запознаете със самия доклад, който е към 300 страници, но колегата ми би искал да Ви отговори по-конкретно за мерките в транспорта.
ВАЛЕРИ ПЕТКОВ: Здравейте! Юрист съм към Банката.
Искам само за няколко неща да взема отношение по въпросите, които бяха повдигнати.
Логиката на доклада е следната. Основната ни задача беше да идентифицираме източници на това замърсяване с фини прахови частици, за което беше привлечен експертен екип. Мисля, че от научна гледна точка и като методология и като компилиране на данни доклада минава над нивото на съществуващата информацията и моят колега Васил Златев може да обясни кои са някои от чисто научно-методологичните приноси на това нещо, което е разработено като доклад.
Може би впечатлението, че мерките са вече известни, се създава от това, че в последната една година паралелно с нашата работа по този документ, темата стана изключително обществено чувствителна и паралелно с нашата работа министър Димов, Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта предприеха много мерки, които всъщност ние препоръчваме в доклада, но докато тече обсъждането по него, те вече по една или друга причина влизат в законодателството и стават факт.
Както казах, логиката на този доклад е, първо, да си отговорим на въпроса какви са източниците на замърсяването с фини прахови частици, фракция 10. От там нататък ние сме идентифицирали като основен източник битовото отопление във всички общини, които са засегнати от проблема с неизпълнение на Директивата.
Под „битово отопление“ това, което се установи от експертния ни анализ, е, че имаме проблем с горенето на въглища с високо съдържание на сяра и пепел, имаме проблем и с горенето на дърва. Проблемът с горенето на дърва е доста сложен от гледна точка на това, че от една страна горенето на дърва създава проблем в други аспекти, то не генерира, да кажем, замърсяване с въглероден оксид и така нататък, но специално за фините прахови частици е голям проблем. От там нататък въпросът ни е какви мерки да предприемем, за да решим този проблем, и затова има така нареченият „анализ на разходи и ползи на възможните мерки“. Разбира се, колегите са абсолютно прави, че налагането на стандарт може би от гледна точка на мобилизиране на ресурс и изпълнение е една много тежка и сложна мярка, чисто институционално, но в крайна сметка мерките, които ние препоръчваме като извод от анализа на разходи и ползи са най-вече свързани с промяна на самите горивни уреди. Както и госпожа Милова каза, основната ни препоръка е, когато се извършва такова нещо като промяна на уреди на твърдо гориво, да се насочат усилията към уязвимите групи от населението, за които вече има някаква представа кои са. Това са може би групите, които получават енергийните помощи за отопление, които основно се ползват за закупуване на твърдо гориво. Тоест, има някаква логика в нещата. Наистина може да се мисли, че този проблем може да бъде решен чрез въвеждането на стандарт, но реално основното ни предложение е свързано по-скоро с промяна на горивната база и алтернативно с присъединяването – там, където е възможно, с други източници на отопление, които са свързани с някаква национална политика, например с развитие на газификацията или национална политика за развитие на централно отопление и така нататък.
По отношение на транспорта, това което казвате, аз не познавам данните в конкретика. На семинара, който организирахме преди няколко месеца от Столична община, мисля, че и от други места излязоха конкретни цифри за спрени автомобили, които мисля, че бяха от порядъка на 136 автомобила, които са спрени в последната година от движение за неспазване на екологичните стандарти.
От друга страна, Министерството на транспорта през последната година измени нормативната база, така че да предвидят, че неспазването на екологичния стандарт е вид тежка техническа неизправност на автомобила, което е основание за временното му спиране от движение по реда на Закона за движение по пътищата.
Това, пак казвам, са неща, които ги има и в нашия доклад и ние препоръчваме да се работи в тази посока, включително чрез затягане на контрола на техническите прегледи. Препоръчваме и друго нещо, което като световна практика се е утвърдило. Така наречените проверки на автомобилите на пътя, тоест възможност в реално време да се тестват автомобилите, които са в движение на път. Считаме, че има механизми и достатъчно законово основание при установяване на това несъответствие автомобилът да бъде спрян от движение. Включително така нареченото популярно премахване на катализатори и DPS-филтри от автомобилите също представляват техническа неизправност, която е основание за спиране на автомобилите от движение. Друг е въпросът как тя може да бъде установена и санкционирана. Защото, да има практически трудности при чисто техническия начин, по който се извършват тези тестове и се установяват тези данни. Но специално за Вашия въпрос, мисля че има вече нормативна база, която по някакъв по-адекватен начин ги адресира тези проблеми. А и глобите в Закона за движение по пътищата бяха повишени спрямо водачите, които извършват тези нарушения и може би да стимулира някакво поведение, което да ги прекрати.
Отделно имаме и мерки, свързани вече с предаването за рециклиране на така наречените DPF-филтри и катализатори в Закона за управление на отпадъците и подзаконовата нормативна уредба. Това беше моят коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други коментари и изказвания? Няма.
Благодаря още веднъж за представяне на Проекта на Националната програма. Ние ще следим и хода на обществените обсъждания, и приемането на този документ заедно с колеги народни представители внесохме и законодателно предложение за това Националната програма да бъде приета от Министерския съвет и ежегодно да бъде отчитано нейното изпълнение. Мисля, че всички сме наясно, че наистина въпросът е комплексен и изисква мобилизация на усилията на всички нива и на всеки един от нас като гражданин, но целта е свързана с живота и здравето на хората.
Благодаря още веднъж!

Ние продължаваме по дневния ред и пристъпваме към втора точка с така наречения Блицконтрол:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГОСПОДИН НЕНО ДИМОВ, на основание чл. 29 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Всяка една от парламентарни групи има право да отправя въпрос към министъра на околната среда и неговия екип.
Започваме с парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаем господин Министър! С оглед напредналото време пристъпвам направо към въпроса.
Макар и изключително трудно Съветът на министрите на околната среда на Европейския съюз успя да постигне общ подход по предложенията на Регламента за стандартите за емисиите за въглероден двуокис от леки и лекотоварни автомобили. Като отчитаме факта, че на национално ниво Министерството на икономиката е отговорното ведомство. По време на Съвета обаче моля да ни информирате – Вие бяхте представител на България по време на Съвета, за изразената от нас национална позиция и за основните елементи за постигнатия общ подход.
`ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, всъщност това бяха едни изключително тежки преговори. България имаше своята позиция, която беше приета от Министерския съвет, която мога да сумирам в това – общото ниво на намаляване на емисиите да бъде не повече от 30% и на практика или ако има междинен период за следене, той да не бъде с повече от 10% от емисиите. Говоря за 30% до 2030 г. и индикативна стойност не повече от 10% до 2025 г.
На практика освен нивото на амбициозност, което беше една от темите, ставаше дума за запазване на потенциала за дерогация за така наречените „нишови“ производители. Това означава производители, които произвеждат малки по обем – ако примерно големите фирми произвеждат серийно леки или товарни автомобили, но нещо, което не е пряко свързано с производството в България, в България има такива, които се водят производители, които преоборудват, да кажем, линейки или подобен тип – те са такъв тип „нишови“ производители и за тях трябваше да бъде защитена възможността за дерогация, естествено, за да бъдат намерени гъвкави механизми и механизми за стимулиране на колите с нулеви емисии, говоря специално за електромобилите и хибридите. На практика разговорът беше изключително труден по това, че от една страна, имаше свръхамбициозни държави, държави, към които се присъедини впоследствие и България. Това бяха Германия, Словакия, Чехия, Полша, Унгария, които не искаха да се надвишат 30%. Ние първоначално от позицията на Министерството на икономиката беше не повече от 25%, доколкото бяхме сами приехме заедно с Министерството на икономиката и впоследствие с решение на Министерския съвет, че може да се присъединим към тези държави, които току-що изброих с 30%, което поне да формира блокиращо малцинство. Не можахме да съберем това блокиращо малцинство и се вървеше към посока 35% до момента, в който свръхамбициозните държави, между които Люксембург, Холандия, Швеция, Дания, Ирландия и може би няма да мога да изброя всички, казаха, че това са твърде ниски амбиции и трябва да се върви от 40% нагоре, което естествено е изключително трудно. Между другото то не беше подкрепено и от Европейската комисия.
В рамките на тези разминавания няколко пъти се стигна до гласуване, в което, от една страна тези държави гласуваха „против“ заради свръхниската амбиция от 35% – Унгария и България гласувахме „против“, заради свръхвисоката амбиция, ние не можехме да промени отношението си поради взетото решение на Министерския съвет. Това беше мандат, който е даден и Австрийското председателство на практика се видя в доста сериозен проблем, но в края на краищата стигнахме до решение, което успя да бъде гласувано за 35%, което е крайният резултат на този етап. Запазихме дерогацията за „нишовите“ производители, което за нас специално е от изключително значение, за разлика от другите. Само искам да кажа, че ние не сме производител на коли, но имаме много сериозен сектор, който произвежда части за този бранш и от тази гледна точка беше важно за нас да подкрепим тази дерогация и този тип ниво. Беше прието да се мисли и за стимули – това е възложено на комисията, да мисли за стимули за онези държави, които имат 60% под средното ниво на останалите от Европейския съюз като електромобили и към тези електромобили се приравняват и хибридите, които зареждат електрическата мрежа, включително при броенето на тези – Румъния беше направила едно предложение, което в края на краищата беше прието, за тези държави да се брои две за едно, тоест ако имаме един хибрид да се брои за два или един електромобил за два спрямо западноевропейските, тоест за държавите, които имат по-висок.
На практика това е като цяло пакетът, който беше приет и мисля, че успяхме да защитим достатъчно добре позицията на фона на заявените твърде високи интереси от една група държави, които буквално до последно, до посреднощ продължи и искаха да имат по-амбициозна цел, но те всичките нямат производства, с изключение може би на Швеция и някак си беше интересно.
Любопитна беше твърдата позиция на Германия и пасивната страна на останалите големи производители като Франция и Италия. Така и не можахме да разберем, защо те са толкова пасивни, но може би все пак в края на краищата Германия беше решаващата, за да постигнем този резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Продължаваме нататък – колегите от БСП имат думата.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, колеги! И аз ще пристъпя направо към въпроса, за да не губим време. Вчера Министерският съвет прие Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух. Бихте ли споделили накратко с нас какви са основните цели на предложения от Законопроекта и как той кореспондира с Националната програма за въздуха? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
Само исках да коментирам, че ще имаме шанса да дискутираме това, защото очакваме да влезе в парламента и да бъде разглеждан в нашата комисия този законопроект.
Заповядайте!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност може би ще започна с това, че този закон ще постави всички Вас, както и мен и колегите от Министерския съвет да проявим политическа воля, за да можем да продължим напред, тъй като естествено, че част от мерките вътре не са популярни и естествено, ще срещнат определена съпротива. Но както колегата Божанков мисля, че каза преди малко, този тип действия срещат съпротива, но реформи трябва да се случат, защото си даваме сметка, че всъщност инвестицията в чист въздух е инвестиция в здраве. От тази гледна точка може би е изключително трудно, предполагам, че дори Световната банка не би могла да оцени това, че пестим от евтини коли и колко ще се отрази на здравето, и обратното. Този баланс няма пряка връзка, но си даваме сметка, че при всички положения здравият човек е много по-ценен от каквито и пари да говорим. Така че не мога да се съглася с господин Генов – съжалявам, че го няма, но всичко в края на краищата опира до пари. Но това го оставям настрана, защото пари и здраве не са на една плоскост, за да могат да бъдат сравнявани.
Само ще си позволя преди да започна конкретния отговор да кажа няколко неща, които излязоха по време на предходната дискусия при представянето. Когато говорим за потенциално повишаване на цената на горивата, има един много интересен елемент в доклада на Световната банка, който естествено не можеше да представи всички 300 страници, но например когато гледате цената на тон, естествено, ако изсушите дървото, тя ще бъде по-висока, но ако гледате цената на килокалория, нещата стават доста по-различни. За мен например беше изненада, че в някои моменти цената на тон може да нарасне до два пъти, а цената на килокалории дори да падне. Така че това е анализ, който ние например нямахме преди това.
Има една такава поредица икономически анализи, включително това, което беше представено тук за разходоефективността, тоест разход спрямо ефективност, те са изключително полезни и не толкова може би за централната власт, колкото за местната власт, която носи основната тежест, за да решава проблемите в градовете, особено с превишения. Така че този доклад определено има своя смисъл и своята стойност и трябва да погледнем с необходимото уважение към него.
Конкретно законът може би трябва да бъде обобщен в две основни посоки. От едната страна е даването на възможност за изискване. Да кажа от самото начало – няма да говорим за стандарти, тук и колегите от Световната банка говорят, но стандартът е тежка процедура – ние ще въвеждаме норми и тези норми трябва да бъдат изпълнявани. Това е нещо по-леко от стандарт, по-бързо може да се въведе, но горе-долу за конкретния случай има необходимият ефект, поне според нас.
Първото нещо, което се дава като възможност, това е въвеждането на норми за съдържание на сяра и пепел, включително и на влага, в твърдите горива, като изискването ще бъде всеки вносител/производител – в България производителите не са чак толкова много,за да предоставят сертификат от лицензирана фирма на територията на Европейския съюз за съдържанието на тези компоненти - сяра, пепел и влажност в горивото, а Държавната агенция по метрология и технически надзор ще извършват документална проверка и при съмнение ще прави тя лабораторни анализи, като Министерството на околната среда и водите през Оперативната програма се ангажира да оборудва една лаборатория плюс необходимия персонал, който да работи в нея, за да могат да бъдат извършвани този тип верификации при сигнали или при необходимост, или при съмнение.
По този начин считаме, че изобщо на територията на държавата и на пазара няма да достигат горива, които не отговарят на тези норми, на тези изисквания. Това може би ще бъде и най-бързият ефект от гледна точка на твърдите горива, като дървата си давам сметка, че са твърди горива, но отделно ще говоря за тях. Те между другото, както видяхте на презентацията, са повече използвани, отколкото твърдото гориво – имат по-голям ефект, там естествено е малко по-трудно, а може би доста по-трудно, но така както казах и преди малко, ние се насочваме да решим проблема в най-големите градове, ние не можем да го решим на 100%. Нещо повече, не е и необходимо. Никой проблем не се решава на 100%, но ако приемем София, Пловдив и Варна – най-големите градове, в които живеят половината граждани на страната, ако там решим проблема, сме решили 50% от проблема, въпреки че не е 50% от населените места, тъй като гледаме хората, които са изложени на този замърсен въздух.
От тази гледна точка не е толкова трудно – ние сме водили няколко пъти разговори, включително и на ниво заместник-министър на земеделието и храните и горите, и даваме възможност в този законопроект да се изготви също наредба, която не само да приложи нормите, които са необходими, но и методът, по който това да се случва, пак казвам, за този тип градове. Не си правим илюзии, че ще можем в някое село или малко населено място да го приложим. Това би било наивно. Но отново се фокусирам върху това, което е целта – и на проучването, и на Законопроекта в момента.
Когато говорим за екодизайн и за въвеждането две години по-рано, там е отговорно Министерството на икономиката, като основно ние вече водим разговори с тях. Естествено има проблем с готовността на бизнеса да ги въвежда, тоест това не е нещо, което е безкрайно лесно, дори бих казал, че е доста трудно. Водим тези разговори и ще видим дали ще успеем да стигнем до споразумение, по-точно до консенсус и с бизнеса, че това е възможно или не.
При всички положения обаче ние сме на финалната права. Дори днес трябваше да имам среща, но ще стане утре, с комисията за отварянето на процедурите по оперативната програма в сферата на въздуха, където задължително искане ще бъде, че уредите, които купуват общините, ако говорим за твърдото отопление, ще трябва да отговарят на нормите. Това че в България още ги няма, не означава, че в Западна Европа не се произвеждат от много години. Те не са свързани с екодизайна на регламента, но си има национално законодателство и в Германия, и във Франция, и в Англия – хайде, Англия всъщност вече я оставяме, тя отплува, но примерно Дания, Швеция имат от доста време, така че това не е нещо невъзможно. Аз съм убеден, че българският бизнес ще бъде много бърз в това отношение, защото когато види потенциал, той ще се настрои – това е елемент на бизнеса.
Втората посока, която може би ще бъде значително по-трудна, но пък е изключително важна от гледна точка на въпросите, които поставихте преди малко, особено господин Генов, че ние сме много добри на програми, не сме добри на изпълнение, това е, че на практика ние приемаме вече реалния резултат като критерий за Програмата, неналичие на програма в общината реален резултат. Реалният резултат може да бъде представен по два начина. Едното е ако общината е изпълнила критериите, това е най-добрият вариант. Естествено, ние не очакваме, че това ще се случи в рамките на година, две или три. Дори виждате краткосрочния период, който дава Световната банка, е около пет-шест години.
Вторият критерий е свързан с подобряване състоянието спрямо предходния период от време. Тоест, ако през 2019 г. имате понижение на броя на средноденонощните или на средногодишните превишения спрямо предходните три години, това вече се счита, че Програмата е дала някакъв ефект. А взимаме средното от предходните три години, за да успеем да елиминираме максимално метеорологичните условия, защото и те влияят – една студена зима е естествено да бъде по-неблагоприятна от една по-топла зима. Няма съвършен метод, но това считаме, че е достатъчно обективно на този етап. Разбира се, ако се окаже, че не е толкова обективно, ще си мислим по нашите прегледи и това, което сме коментирали с Нина Хее като периодика, това би трябвало да бъде достатъчно добро.
Казвайки, че трябва да има резултати, естествено е, че общинските програми, тоест самите общини и местната власт – нещо, което със сигурност много ще има да дискутираме с Вас и да се опитаме да проявим максимално воля, трябва да има освен стимула, който идва през оперативни и други програми, трябва да има и съответната санкция, която сме предложили за кметове, които не изпълняват, тоест, които не постигат този резултат.
Даваме си сметка, че никой не е щастлив да му бъде наложена санкция и ние като държава не сме щастливи ако Европейската комисия ни наложи санкции, но тоягата и морковът няма защо да обяснявам на политици, това е един от елементите, които са задължителни, за да имаме и метод, по който да се извършва и принуда. Аз естествено тук не визирам добросъвестните кметове и общини, които прилагат програмите. Който спазва закона, а законът не се пише за тези, които го спазват, а за тези, които не го спазват.
Това са двете основни направления. Стигнахме с доста усилия до вчерашния ден, но мисля, че от тук нататък и с подкрепата на Комисията по околната среда и водите ще продължим в тази посока, така че в следващия отоплителен сезон тези норми да са влезли в сила. Истината е, че моята цел беше за този отоплителен сезон – това съм го казвал и пред Вас миналата година – не можахме да го постигнем, но поне за следващата вече да имаме действащ закон, който да ограничи още от пролетта вноса и добива на горива за битовото отопление, подчертавам, че тук говорим само за битовото отопление, които не отговарят. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, министър Димов. Уверявам Ви, че Комисията по околната среда и водите максимално бързо ще разгледа Законопроекта, когато бъде внесен в Народното събрание.
Думата имат колегите от „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, в началото на миналата седмица, доколкото имам информацията, е проведено заседание на Съвета по околна среда към Европейския съюз и на него българската страна във Ваше лице е внесла и представила българската позиция относно увеличаващия се брой внос на употребявани автомобили, особено тези, които са над 10 години и над 15 години евентуално и да се предприемат съответни конкретни мерки относно увеличаване на този внос на такива автомобили, защото всички знаем, че пряко или косвено те влияят наистина върху качеството на атмосферния въздух. В тази насока въпросът ми към Вас не е конкретен, а да дадете малко повече информацията и повече разяснения относно тази среща и съответно реакциите на другите държави от Европейския съюз, по-скоро източните държави, които вероятно също имат проблем като нашия с увеличаващ се брой внос на тези автомобили.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Стоянов.
Имате думата, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Стоянов, да започвайки с това, че без да съм фундаментален привърженик на пазарната икономика, считам, че тя е един много добър регулиращ инструмент и нарушаването на естествените правила и норми на свободния пазар и изкривяването им води до негативни ефекти. Всъщност казвам това, защото то породи идеята, която на практика вече съм реализирал преди може би половин година. Много често се случва западноевропейски градове да забраняват допуска на определен вид автомобили, основно дизелови автомобили, под определения евростандарт да влизат в техните градове. Това е административен акт, това не е пазарен акт. Този административен акт води до нежелание да имаш тази кола, защото не можеш да използваш града, което естествено води до намаляване на цената на тази кола. Естествената посока на движение от запад на изток на такъв тип автомобили е факт, но когато цената бъде изкривена изкуствено, тя трябва да бъде по някакъв начин регулирана и тук идва ролята на държавата или респективно на Европейския съюз. Ние не можем да спрем вноса на тези коли, защото един от фундаменталните принципи на Съюза е свободното движение на стоки. Същевременно когато изкривяваш един пазар, тоест когато създаваш неблагоприятни условия за едни, трябва да понесеш отговорността за тези неблагоприятни условия. Затова идеята, която имах и която след това дискутирах и представих накрая, е, че този проблем трябва да бъде решен на наднационално ниво, тъй като представлява целия Европейския съюз и тези, които изкривяват пазара, трябва да понесат отговорността за това изкривяване, тоест те да са тези, които ще се грижат тези автомобили да станат поносими, тоест да бъдат добри и за тях, и едва тогава да бъдат изнасяни от страните. От една страна, това е защита на вноса на лоши коли, от друга страна, ние знаем, че в Централна и Източна Европа сме с по-ниска покупателна способност и това е някакъв източник на възможности ние да се ползваме от коли, които обаче да отговарят и на западноевропейските норми. Всъщност съвсем директно това е пореден двоен стандарт, който се опитваме да избегнем. Ако говорихме за храните може би през последните две години, тук също става дума за здравето и живота на гражданите и този двоен стандарт също не трябва да бъде допускан.
Тази своя идея консултирах с унгарския и румънския колеги, които по принцип подкрепиха, а това ми даде основание да напиша конкретен текст, който да коментирам и с полския колега. След коментара с него, на практика Полша се съгласи да се присъедини към България като съвносител, а малко след това и Словакия също се присъедини към България като съвносител и на практика трите държави внесохме за разглеждане в Европейския съвет на 9 октомври тази нота към Комисията. Междувременно Румъния и Унгария, с които бяхме говорили, не се присъединиха, но казаха, че ще подкрепят на място, което се случи. На място подкрепиха още Люксембург, Кипър, Литва и Латвия и на практика 9 държави възложиха на Комисията – между другото и комисарят, който взе отношение както говорихме тук – това не е комисарят, отговорен за екосреда, но каза, че ще предаде на комисаря, който се занимава със свободното движение, че трябва да бъдат направени такива мерки и горе-долу определиха срок до 2020 г., в който най-рано може да задейства такъв механизъм. Предполагам, че този срок е и с оглед идващите избори догодина, защото си даваме сметка, че Комисията ще бъде в несъстоятелност на ефективна работа може би от февруари-март догодина, докато има следваща комисия. Така или иначе, ние повдигнахме този въпрос. В неформални разговори срещнах разбиране, включително и на големи производители, като, да кажем, немския представител, който беше там. Смятам, че това е изключително важен момент, в който, от една страна, да не натоварваме българските, полските, румънските и прочие данъкоплатци с нещо по-скъпо, да не прехвърляме върху тях бремето, а да го оставим там, където се създава проблемът, и когато колата, негодна за Кьолн или за Мюнхен, или за някой друг град, стане годна, да може да дойде в България. Преди това да бъдат така добри да бъде там, защото освен, че тази кола ще се движи тук, тя ще остане един ден и като отпадък в България, когато свърши нейният жизнен цикъл. Това е вторият екологичен проблем. Така че се опитахме да намерим баланс между икономическото състояние, в което си даваме сметка, че се намират нашите държави и екологичните цели, които сме си поставили. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Пристъпваме към следващия кръг въпроси.
Колеги?
От страна на ГЕРБ няма въпроси.
От БСП?
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос касае въвеждането на продуктова такса за платове и обувки. Преди време беше влязла темата в дневния ред, беше изтеглена, сега виждаме, че има насрочено обсъждане доста в публичното пространство и противоречиви мнения, и с основание, защото това е още една такса, която ще тежи върху българските граждани, особено по-бедните. Например родители с повече деца – детските дрехи по-често се сменят, да, при възрастния човек, който си купува сако за 500 лв. – там делът е относително по-малък, но точно най-уязвимите ще го усетят. Какво е основанието и каква е целта, която преследвате с тази идея? С това приключва въпросът ми.
Позволявам си малко да изляза от регламента с едно изречение за автомобилите, които ще дойдат в България. Проблемът е по-скоро наш – дали ще ги пуснем в експлоатация или не, но от гледна точка на рециклирането едва ли са проблем, защото са ценен ресурс. На металургията в България ресурс й липсва, и то остро. Говоря за метали, батерии и акумулатори. Може би от тази гледна точка не мисля, че това е такъв проблем, защото има липса на вторични суровини в България. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ако позволите, от зад напред – освен металите, които са суровини, има масла, пластмаси, киселини и други, които все още не са суровини, а някои от тях са и опасни. Така че, да, за метала е така, но има и доста други неща в колата, които на този етап не са ценни суровини. Когато кръговата икономика навлезе повече и иновациите навлязат повече, със сигурност ще сте прав. Но на този етап не е ясно доколко. Но разбирам, че това беше странично.
Другата седмица, мисля, че в четвъртък, от 14,30 ч. ще имаме подробно обсъждане. За мен това, което е важно, отсега да повторя, а мисля, че го казах и още първия път преди няколко месеца, когато гледахме Закона и беше отложен, че ние не говорим за продуктова такса на този етап изобщо. Ние говорим за необходимостта от разделно събиране – оставям настрана, че е европейска директива, което е важно при преработването на различните отпадъци, така че дали ще бъде продуктова такса, дали ще бъде друг механизъм, това не е фиксирано в Закона и не предстои да се гледа на този етап. Това трябва да бъде направено и с бранша, който се занимава с това и с широко обсъждане, за да имаме най-голям ефект. Но това, което със сигурност трябва да постигнем, е разделното събиране на този тип отпадък. И пак говоря за това, което е отпадък. Аз съм се срещал няколко пъти с браншовите организации и те казват – да, само че ние изнасяме голяма част. Естествено, че като изнасят, то вече не е отпадък в страната, то не е нищо в страната и не би трябвало да влиза в схемата. Но докато е в страната, трябва да го има. Столична община вече постави няколко контейнера, в които да се събират подобен тип отпадъци. Така че механизмът не означава задължително продуктова такса, но механизъм трябва да намерим. Този механизъм трябва да сработи и по този начин да отделим този отпадък, защото оставям настрана примерно страничните ефекти. На няколко места вече сепариращи инсталации, които работят, операторите се оплакват, че този тип отпадък се замотава в тях, спират със седмици да работят, те не си изпълняват изискванията за устойчивост, междувременно се депонира в депата без да се сепарира, което понеже не работи… Тоест, има сериозен проблем и ние трябва да го решим, а дали ще бъде продуктова такса или не, изобщо не коментирам, защото на този етап не е казано как ще се случи. А другата седмица мисля, че много по-подробно ще разискваме въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, министър Димов.
Направихме преход и към следващото заседание на Комисията. Отправила съм покана към представители на заинтересованите страни, браншовите организации, общините и Министерството на околната среда и водите, за да обсъдим точно въпроса, свързан точно с този поток отпадъци – отпадъците от текстил и обувки, така че може би в повече детайли ще обсъдим следващия път темата. Дискусията е обвързана с кръговата икономика, целите, които трябва да бъдат постигани на европейско и национално ниво и се надявам и следващия път да продължим активно дискусията.
Имахте желание да направите реплика ли?
Заповядайте!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Тъй като в текстовете аз лично прочетох за въвеждане на организация по оползотворяване и промени в банковата гаранция, затова поставих въпроса за продуктовата такса. Нали аз някакво основание имам, не съм така произволно насочил се към продуктова такса. Но дано да греша! Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, от страна на „Обединените патриоти“ има ли последващ въпрос? Няма.
При това изчерпваме и точка втора от дневния ред.

Преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.

По тази точка ще осведомя народните представители, че в Комисията и Докладът на междуведомствената работна група за качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели, така че ако желаете, можете да се запознаете със съдържанието му чрез секретариата и респективно да анонсирам това, което вече беше споменато, а именно следващата седмица във времето за регулярно провеждане на Комисията в четвъртък от 14,30 ч. ще имаме възможност да дискутираме кръговата икономика, специално с фокус потокът отпадъци от текстил и обувки във връзка с всички въпроси, които възникнаха предвид предстоящото изменение на закона за управление на отпадъците – предложението, което беше внесено.
С това изчерпахме дневния ред, почти изцяло посветен на темата за качеството на атмосферния въздух. Позволете ми в заключение да изкажа благодарност към министър Димов и неговия екип, както и на екипа от Световна банка искам да кажа, че аз лично много добре Ви разбирам и наистина оценявам усилията, които полагате през изминалата вече повече от година. Редица мерки и стъпки бяха предприети, и то практически и прагматични действия. Наясно сме, че мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с проблема и подобряване качеството на атмосферния въздух са наистина дългосрочни и изискват много воля, изискват и подкрепа и от наша страна, и от страна на останалите институции, и от страна на гражданите. Затова мисля, че по-добрата информираност също подпомага този процес. Желая успех на Вас и очакваме финалното съдържание на Националната програма, така че да може да влезе в приложение и изпълнение. Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева