П Р О Т О К О Л
№ 35

---

На 24 януари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на проекта на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие.
2. Представяне на резултатите от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 24) в Катовице, Полша.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,03 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости!
Имаме необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Дневният ред, предложен на вниманието Ви, съдържа следните точки:
1. Представяне на проекта на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие.
2. Представяне на резултатите от Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 24) в Катовице, Полша.
3. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Заедно с нас днес са госпожа Атанаска Николова – заместник - министър на околната среда и водите, и госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменението на климата“.

Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА АДАПТАЦИЯ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ.

Това е интересна тема – тема, която стои във фокуса на вниманието и на европейските институции, предвид и взаимовръзката с енергетиката, и не само, и други сектори от икономиката на страната и обществения ни живот. Може би ще бъде силно дебатирана в следващите месеци.
Първата точка на дневния ред предвижда представянето на Проекта, който е изработен от Министерството за Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие към Стратегията. Изработена е в съответствие с изискванията на Закона за ограничаване изменението на климата, съгласно който министърът на околната среда и водите, съвместно с компетентните министри и след консултиране с Националния експертен съвет по изменение на климата изготвя Проект на Национална стратегия за основните мерки за адаптация към последиците от изменението на климата. Стратегията се изготвя за период не по-малък от 20 години с изключение на първата стратегия, която се изготвя за периода до 2030 г.
Стратегията се приема от Министерския съвет. Тя беше публикувана за обществено обсъждане в края на миналата година. Срокът изтече, така че сега очакваме да представите, госпожо Николова, на вниманието ни резултатът от работата на екипа и Проектът на документа, който надяваме се скоро ще бъде приет от Министерския съвет.
Имате дума, заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изменението на климата е вече факт. Изследванията показват, че за период от три години само средната глобална температура на повърхността на земята се е покачила с рекордните 0,24˚С, като общото равнище на затоплянето 1990 г. – базова година, с която се правят сравненията и се поставят целите за редуциране в цялостната политика на световно ниво по климата , е над 25%.
В доклада на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, който беше публикуван в края на 2018 г., се казва, че значими климатични промени могат да настъпят още към 2040 г.
Научните изследвания, за съжаление показват, че Европа и изцяло северното полукълбо се затоплят с по-бързи темпове от останалата част от света, като България попада в уязвима зона, където климатичните промени се отразяват значимо.
Рисковете от събития, свързани с изменението на климата, могат да доведат до значими щети, засягащи икономическия растеж и просперитета. Макроикономическият анализ, който извърши екипът на Световната банка в рамките на нашия договор, показа, че ръстът на брутния вътрешен продукт на България до 2050 г. е възможно да бъде изцяло заличен, ако не се предприемат адекватни мерки за адаптация и повишаване на устойчивостта на държавата и на секторите на българската икономика.
През последните десетилетия честотата на екстремните метеорологични явления в страната се увеличават чувствително. За съжаление, се увеличава и броят на смъртните случаи и жертвите, дължащи се на природни бедствия. Това показва уязвимост към метеорологичните и екстремни проявления на промяната на климата.
Всички тези екстремни явления, свързани с изменението на климата, влияят върху различните сектори на българската икономика, като намаляват нейната конкурентоспособност. Важно е да се отбележи, че ефектът от изменението на климата не засяга всички територии и всички социални групи по един и същи начин. Най-уязвими за промените са групите на социално-слабите, възрастните хора, децата в риск, както и териториално най-уязвими са регионите, които са най-слабо икономически развити.
В научната общност съществува консенсус, че измененията на климата в България са свързани с увеличаване на броя на екстремните метеорологични явления. Това са предимно засушаване, бури и екстремни валежи, наводнения, екстремни температура, топлинни вълни, повишаване броя на горските пожари, а също така и свлачища.
В контекста на тази нова реалност страната ни ясно трябва да постави своите стратегически цели в по-широк времеви хоризонт, за да може максимално да се приспособи към тези до голяма степен необратими климатични процеси. Предприемането на действия за преход към по-устойчива на промените икономика е важен правителствен ангажимент, записан както в Националната програма за развитие „България 2020“, така и в Правителствената програма.
Стратегията, която днес представям, е рамков документ, с който не само се запълва празнотата в българската политика, но и се определят приоритетите по отношение на адаптирането към изменението на климата с хоризонт 2030 г.
Министерството на околната среда и водите е компетентно и отговорно да провежда и координира цялата държавна политика, свързана с изменението на климата. В тази връзка инициира действие за разработване на Национална стратегия за адаптация към изменение на климата и План за действие. За целта бе сключено споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Световната банка. Финансирането бе осигурено от Оперативна програма „Добро управление“.
Изпълнението на Проекта продължи близо две години, като в дейностите се включиха повече от 60 български национални и международни експерти. В рамките на Проекта и като част от Стратегията бяха изготвени 9 секторни оценки на риска в определените предварително най-уязвими от изменението на климата сектори. Това са „Селско стопанство“, „Биологично разнообразие“ и „Екосистеми“, „Енергетика“, „Гори“, „Човешко здраве“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“ и „Води“.
Също така като част от Стратегията беше изготвен и Доклад за макроикономическите последици от изменението на климата, а също така и Доклад за управление на риска от бедствията.
Визията, която е определена от Проекта на стратегия е да се развие най-високото възможно ниво на устойчивост на страната срещу изменението на климата като се вземат предвид необходими изпълними мерки и по този начин се гарантира безпрепятствено функциониране на икономическите сектори на страната, защита на здравето и благосъстоянието на населението и опазване на природните богатства.
Дългосрочната цел, определена от Стратегията, е чрез проактивни действия да се постигне дългосрочна и високоефективна икономическа, социална и екологична устойчивост и гъвкавост, за да могат българските граждани, частният сектор и държавните институции да се подготвят и защитят по подходящ начин от уязвимостта, произтичаща от изменението на климата.
Същевременно в Стратегията са залегнали и общи стратегически цели, насочени, първо към интегриране на адаптирането към изменението на климата в секторните политики, в правната, в нормативната рамка, както и в съществуващите национални и секторни планове и програми. Също така изграждане на институционален капацитет за адаптиране към изменението на климата, повишаване на осведомеността относно адаптирането към изменение на климата и изграждане на устойчивост към изменението на климата.
За всеки от деветте сектора, които са определени като най-уязвими, е направен анализ на ползите и разходите от предприемане на действия за адаптация, като изчисленията са на базата на наличната към момента информация. При анализа са използвани различни сценарии – реалистичен, оптимистичен и песимистичен, основаващи се на допускания, свързани, от една страна, с очакваното повишение на температурата с хоризонт 2050 г. – вариант плюс 2˚С или плюс 4˚С, както и с предприемане или непредприемане на действия за адаптация.
Изводите от направения анализ са, че средствата вложени за адаптация, се изплащат като за някои от секторите, като например сектор „Гори“ възвращаемостта на инвестициите в мерки по адаптация са десетки пъти. Това показва и смисълът и необходимостта от предприемане на по-активни действия.
В Плана за действие, който съпътства стратегическия документ, са разработени и включени таблици с дейности за всички девет сектора, които изброихме. Заложените дейности са със краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер.
Също така е направен анализ на необходимите разходи, посочен е индикативен източник на финансовите средства, посочени са отговорните институции и възможните партньори. Също така са идентифицирани индикаторите, с които да се проследява изпълнението на Плана за действие и резултатите, които се очаква да бъдат постигнати в края на периода.
Трябва да отбележим, че са идентифицирани мерки с висок приоритет, които трябва да бъдат в центъра на изпълнението в краткосрочен план, тъй като те осигуряват изпълнението на така наречените средносрочни и дългосрочни мерки. Тези приоритетни действия предимно са с така наречените меки мерки, свързани с повишаване на информираност, изграждане на институционален капацитет, подобряване на базата данни и знанията в сферата на адаптация към климата и тези краткосрочни действия с висок приоритет всъщност обикновено са мерки, за чието реализиране е необходими минимален или нулев финансов ресурс.
Средносрочните и дългосрочните приоритетни мерки са значително по-интензивни, ако мога така да се изразя, от гледна точка на необходимия финансов ресурс, защото обикновено са свързани с подобряване на инфраструктурата, и за тях се изисква допълнителна актуализация и оценка на необходимия финансов ресурс. Това е свързано с междинните прегледи, които ще се извършват на рамковия документ и най-вече е свързано с предстоящото приемане на многогодишната финансова рамка и определяне на финансовия ресурс за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Имам предвид европейските средства, които ще бъдат насочени за изпълнение на мерките.
В следващите слайдове накратко сме дали част от идентифицираните мерки.
Ще започна с сектор „Селско стопанство“. Основните идентифицирани ефекти от изменението на климата са свързани със засушаване на почвата, ерозия, засоляване, загуба на земя, загуба на доходи, намаляване на селскостопанската производителност. За преодоляване на тези негативни ефекти мерките, които са идентифицирани, са свързани с разработване на подходящи напоителни системи, разработване на култури, адаптирани към климата, подобряване на практиката по управление на водите, разработване на климатична информация и системи за ранно предупреждение, разработване на програми за застраховане и управление на риска – изключително важни дейности за сектор „Земеделие“.
Дейностите в сектор „Биологично разнообразие и екосистеми“, започвайки от ефектите, които са идентифицирани и са предимно свързани с намаление на екосистемните услуги, увеличаване на уязвимост на екосистемата, навлизане на инвазивни видове и съответно мерките, които са идентифицирани – част, разбира се, някои от тях са насочени към включване на адаптирането в местните, регионалните стратегии и стратегиите за биоразнообразие и в законодателството, разработването на нова стратегия и план за действие за биологично разнообразие и стратегия за екологична инфраструктура, разработване на инструменти за информирано приоритизиране в областта на научните изследвания, практически действия, прилагане на обучение на всички нива на образование, възстановяване на екосистемата в дългосрочна бизнес възможност и други дейности от този тип.
Дейности, свързани със сектор „Енергетика“. Част от идентифицираните ефекти са свързани с намаление на ефективността на енергопроизводство, с увредена инфраструктура в резултат на наводнения, заледяване, промяна в търсенето на електроенергия, неясноти в генерирането на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Мерките, които са идентифицирани и определени в Плана за действие, са свързани с преглед на осведомеността за адаптация към изменението на климата сред заинтересовани страни от сектора, предоставяне на обучение сред заинтересовани страни, разработване на финансови механизми за изграждане на устойчивост, включване на устойчивостта към климата в проектирането и инженеринга, разработване на карти, показващи рискови зони за климата, свързани с енергопреносната мрежа и енергоразпределителната инфраструктура, продължаване на развитието на регионалните връзки и регионалната търговия с електроенергия и други.
В сектор „Гори“ ефектите от изменението на климата са свързани с намален растеж и конкурентен капацитет на видовете, увеличен риск от пожари, щети от силни бури и ветрове, а също така и разпространение на насекоми, атаки от гъбични заболявания и други инвазивни видове.
Мерките, които са определени, са насочени към създаване на научно-изследователско звено за координация по изменение на климата, създаване на национална служба за консултации в Горския сектор и система за разпространение на резултатите, подобряване на капацитета на разсадниците и системата за събиране и съхранение на семена, извършване на обогатително засаждане и проактивно управление на рискови насаждения, поддържане и създаване на нови защитни горски пояси в земеделски земи, извършване на национална инвентаризация на горите и прилагане на Националния план за действие за енергия от горска биомаса.
В сектор „Човешко здраве“ обикновено изменението на климата води до температурни и аварийни последици за здравето на населението. Също така има риск от преносими, причинени от храна и вода болести, рискове за психичното здраве, свързани със смущения на нервната система в резултат на климатичните изменения.
Прилаганите мерки са свързани с разработване на стратегия и план за действия за изменение на климата и човешкото здраве, преглед на съществуващите планове и програми, отчитащо въздействието на изменението на климата, преглед на законодателство, стандарти, кодекси и политики, свързани с изменението на климата, създаване на интердисциплинарна работна група, а също така изграждане на национална система за наблюдение на изменение на климата и човешкото здраве, стартиране на национална система за ранно предупреждение за последиците от изменението на климата върху здравето на хората и разработване и актуализиране на регистър на социалните групи, уязвими към изменението на климата.
В сектор „Туризъм“ идентифицираните ефекти са свързани с намаляване на зимния туризъм, по-малък брой туристи, по-ниска продължителност на престоя. Също така не са за пренебрегване и рисковете, свързани с недостиг на вода и енергия в туристическите дестинации, а също така рискове, свързани с деградация на туристическите дестинации.
Мерките, които се предлагат, са свързани с разработване на стратегия за адаптиране и план за действие за сектора, разработване на програми за застраховане и управление на риска, въвеждане на образование за изменението на климата в училищата и университетите, повишаване осведомеността на туристическия бизнес сектор, разработване на инструменти за оценка на адаптивния капацитет, обучение по изменение на климата, а също така и разработване на нови видове туризъм продукти или дестинации.
В сектор „Транспорт“ ефектите са свързани предимно с инфраструктурни щети от наводнения, свлачища, прегряване, заледяване на сигналното и телекомуникационното оборудване, а също така с увреждане на пътни настилки, умора на материалите, ограничаване и прекъсване на трафика, рискове, свързани с по-дълги пътувания, а също така и по-високи разходи за пътуване, управление и експлоатация.
Мерките, които се предлагат в сектор „Транспорт“, са свързани с оценка на нуждите от обучение и прилагане на програми за обучение, подобряване на практиките за събиране на данни, свързани с адаптация към изменението на климата, разработване и прилагане на насоки за разглеждане на проблемите в цикъла на управление на проекти в транспортния сектор, разработване и прилагане на програми за укрепване на устойчивостта на пътната и железопътната мрежа към екстремни метеорологични явления, актуализиране на указанията за проектиране на пътни и железопътни водостоци и мостове, а също така и редовно актуализиране на нормите за пътно или железопътно проектиране. И както във всички сектори, мярка свързана с повишаване осведомеността на обществеността относно изменението на климата и адаптацията в сектора.
В сектор „Градска среда“ изменението на климата води до повишено търсене в сравнение с наличните водни ресурси, повишаване на здравния риск, така наречените топлинни острови в градовете, промяна в потреблението на енергията, прекъсване на инфраструктурата и трафика, проблеми с електроснабдяване, преливане на дъждовни и отпадни води и щети на сгради и друга собственост.
Мерките, които се предлагат в сектора, са свързани с включване на адаптацията към изменение на климата в политики, стратегии, законодателство на регионално и териториално градско планиране, подобряване на надзора на строителството, поддръжката, мониторинга и контрола, стимулиране на творческия градски дизайн, устойчив на изменението на климата, насърчаване на зелено, интелигентно, иновативно планиране, проектиране и сертифициране на градовете, сградите и технологиите, подобряване на сътрудничеството между органите на национално, регионално и местно равнище в прилагането на политиката по адаптация на изменение на климата и създаване на общи стандарти за типа, структура, обхвата и формата на метаданните, хармонизирани на европейско ниво, на ниво град.
Дейностите, свързани със сектор „Води“. Първо, идентифицираните ефекти са свързани най-вече с промени в наличността на вода, влошаване на качеството на водата, влошаване на водните екосистеми. А по отношение на водните системи е предимно свързано с несигурно водоснабдяване, неправилно функциониране на ВиК системите и инфраструктурни щети.
Мерките, които са идентифицирани, са свързани с осигуряване на средства за изследване и прилагане на иновации, свързани с прилагането на адаптация към изменението на климата, осигуряване на научно-изследователска подкрепа на компетентните органи, синхронизиране на периодите на планиране между минералните ВиК планове и плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения, подготвяне и предоставяне на обучение на публичната администрация и ВиК оператори, разширяване и надграждане на мрежите за мониторинг на валежите, водните ресурси и използването на водите, създаване на динамична обществено достъпна ГИС база данни, ревизиране и актуализиране на проектантски и строителни норми, както и оценка на адаптивния капацитет на така наречената значима водна инфраструктура.
В заключение бих искала отново да повторя, че представения Проект на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие представлява референтен документ, който очертава стратегическата рамка и приоритетите по отношение на адаптация към изменение на климата до 2030 г. Този документ, както госпожа Василева спомена в началото, е изключително важен и разработването и приемането му е много навременно не само от гледна точка на поставените цели в документа, а именно да се намали уязвимостта на страната спрямо последиците от измененията на климата и да се подобри капацитета за адаптация на екологични, социални и икономически системи, но е изключително навременен и поради факта, че в момента се договаря многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период 2021 – 2027 г.
Обсъжданият процент към момента за дейности по климата е 25% от общоевропейския бюджет, аз за общата селскостопанска политика достига 40%. При преговорите между Съвета и Европейския парламент е възможно тези проценти да бъдат увеличени. Това показва важността, която имат дейностите по смекчаване изменението на климата и дейностите по адаптация към изменението на климата.
Едно от условията за отпускане на европейските средства е наличието на стратегии за адаптация и за управление на риска от катастрофични явления.
Както беше споменато, Министерството на околната среда и водите всъщност одобри и прие Проекта, изготвен от Консултантския екип през октомври 2018 г. След проведените редица работни срещи с компетентните ресорни министерства, както и след организирана кампания и срещи с представители на местните власти в ключови общини, Проектът на стратегия беше качен за обществен достъп и консултация както на портала за обществени консултации, така и на страницата на Министерството на околната среда и водите. В момента нашият екип обработва получените предложения. Стартирана е процедура по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на Стратегията и Плана за действие и се подготвят документите за процедурата за междуведомствено съгласуване и представяне за приемане от Министерския съвет.
С това искам да Ви благодаря за вниманието и съм на разположение за въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И ние благодарим, уважаема госпожо Николова, за представянето на този документ.
Колеги, имате възможност да изразите своето становище, да зададете въпроси към заместник-министър Николова и госпожа Каменова.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Аз се извинявам първо, че закъснях, но за съжаление в 14,03 ч. видях, че заседанието е от 14,00 ч., така че не успях да се запозная – ще се запозная, но набързо видях заглавията. Виждам, че тук отсъства „Земеделието“.
РЕПЛИКИ: То беше първо. Първо е!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Първо ли е?
РЕПЛИКИ: Да, да.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Извинявам се, не съм го видял. Ще го изчета след това.
Вие знаете, за първи път в новата Обща селскостопанска политика, която предстои да се приеме от 2021 г. до 2027 г., се дава възможност всяка една държава да създаде и разработи така наречения Национален стратегически план. Това е задължителен елемент за всяка една държава, за да може да се приеме и Общата селскостопанска политика. Тоест дава се възможност на всяка една държава да определи, разбира се, в някакви рамки и собствена политика.
Тъй като трябва да бъдат постигнати три цели: икономически, социални – Вие знаете, и три екологични. Затова още веднъж се извинявам, видях „Гори“, видях и „Биологичното разнообразие“, сега ще разгледам и „Селско стопанство“ – има го, за да може все пак да бъде елемент, това каза и заместник-министърът, че без този документ няма да бъдат отпуснати средства. Така че още веднъж се извинявам, че не съм видял.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Госпожо Николова, само да кажа, че презентацията беше изпратена към Комисията – ако не възразявате, ще я представим на народните представители и в електронен вид, иначе документите в повече детайли са публикувани на страницата на Министерството. Така че конкретно, ако някой се интересува от даден сектор, може да се запознае в повече детайли.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Просто едно допълнение, след това ще дам думата и на госпожа Каменова.
Действително за първи път е поставено задължително условие държавите членки да имат разработена стратегия със стратегически план, свързан с климата, за да бъдат отпуснати средства в рамките на Общата селскостопанска политика.
Но трябва да отбележим, че и през настоящия период, важен индикатор за всички програми, финансирани от европейските средства, включително и така наречената Селска програма, със задължителен индикатор е процентът, насочен към мерки, свързани с опазване на околната среда и смекчаване изменението на климата и адаптиране към климата. Досега изискваният процент е 20%, но както споменах, за следващия период се коментира завишаване на процента – минимум 25%, като тенденцията е по-скоро за увеличаване на процента, като единствено в сферата на Общоселскостопанска политика този процент, който се дискутира към момента, е 40%. Това само по себе си е достатъчен факт, говорещ за важността на климата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само ще допълня нещо във връзка с този Стратегически план в Общата селскостопанска политика, той не само трябва да е съгласуван със стратегиите за адаптация на отделните държави, но и с Националния план „Енергетика и климат“, където също се разглежда и селското стопанство, но там вече като източник на емисии на парникови газове. Във всички случаи трябва да има съгласуваност между тези два национални документа, за да могат да се отпускат средства. Това е едно от нещата, които заместник-министър Николова подчерта и в цялата стратегия като червена нишка преминава необходимостта от координация, от координирани съвместни усилия, интегриране на политиката по климата във всички политики и координирани съвместни усилия на всички органи на национално ниво, за да се постигне успех в усвояването на тези средства. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Облаците се сгъстяват над родното земеделие, колега, защото целите са много амбициозни в този план. Министерството на земеделието, храните и горите трябва да започне да изпълнява Нитратната директива, както от години си пожелаваме. Така че предизвикателствата пред родното земеделие ще бъдат сериозни, включително с този план за действие
Второто, което искам да кажа, а после имам един въпрос – смятам, че тъй като това е много сериозна, както каза и Боряна, хоризонтална политика и организация на всички сектори, българската администрация трудно реализира хоризонтални политики. Може би на равнище Министерския съвет според мен трябва да има някой да хване по-здраво нещата, защото МОСВ само по себе си няма да може, като че ли да убеди в необходимостта от хоризонтални политики. Поне много трудно става – така си спомням, и е хубаво да помислим и един държавен орган, ако ще да е под ръководството на премиера или на вицепремиера или да има нещо, което да постави много сериозно този въпрос и да следи за хоризонталното изпълнение на индикаторите. Знаете, че това са много хубави неща тук записани, но при реализацията повечето от нас тук сме срещали много голяма трудност. Затова шеговито поставих въпроса със земеделието и с Нитратната директива, защото Директивата е факт, но земеделието не я възприема сериозно. Тя е част от рамковите условия за водите. Това е един пример.
Въпросът ми към колегите е такъв. Двата основни стълба бяха „adaption“ и „mitigation“ – смекчаване и адаптация. Сега смекчаването отпада ли, трансформира ли се, в смисъл имплицитно ли се съдържа вътре? Защото аз така съм свикнал да ги възприемам – адаптация и митигация, или българската дума е „смекчаване“? Тоест това ми е въпросът – остава ли това като задача, като стълб пак на всеки един план за климата? Защото и аз не съм го чел още, ще го прочета. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря.
Първо ще коментирам темата, свързана с хоризонталния характер на мерките по адаптиране към климатичните изменения и нуждата от орган, който да координира дейностите.
Всъщност, за да постигнем чувство, ако мога така да се изразя, от гледна точка на разработените както стратегия, така и план за действие, от страна на всяко едно от компетентните министерства, ние предприехме подход на активно включване и участие на всеки, на всяко едно от ведомствата и на множество от икономическите сектори в периода на разработване на стратегическия документ.
Какво имам предвид? Неслучайно периодът беше толкова дълъг, защото наистина се опитахме този документ да не бъде поредната стратегия, поредния план за действие, с които ще чекнем изискване от страна на Европейската комисия или от наше законодателство. Ние искахме да имаме наистина един жив, действащ документ, който да бъде приложим, веднага след приемането му, а в някои от случаите – в различните сектори, когато презентирах и мерките, даже и преди приемането, част от мерките са вече в процес на изпълнение. За да се постигне това, беше изключително интензивна работата с всички министерство. Беше сформиран нарочен координационен комитет, който да работи непрекъснато, голям брой експерти от ведомствата работиха съвместно с международните и националните експерти, които бяха ангажирани от Световната банка.
Така че наистина ако погледнете таблиците, всъщност Планът за действие представлява едни така доста мащабна таблица, в действителност всяка една от мерките е определена, компетентното ведомство, отговорно, както и партниращите институции. Затова беше и широка информационната кампания, която проведохме, повече от половин година с обсъждане, със срещи със заинтересовани страни, включително на местно и регионално ниво, за да можем да подготвим наистина приемането на този жив документ и изпълнението му.
Що се отнася до двата стълба, както Вие нарекохте „смекчаване“ и „адаптация“, те са си факт. Държавата обаче има своята национална политика по отношение на смекчаване на изменението на климата, Третият национален план и Докладът към него са налични. Ние отчитаме непрекъснато изпълнението на мерките, които държавата е идентифицирала в това направление и смекчаване изменението на климата.
Това, което липсваше като национална политика, е стратегия и план за действие, свързани с адаптация към изменение на климата и тази празнота се запълва с този документ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, аз искам да изразя задоволството си от този план за действие, който сте изготвили, защото несъмнено ставаме свидетели, а сигурно това ще продължи промяната, затоплянето на атмосферата. Аз лично поддържам другата теза. Тя е, че изменението на климата ще се отрази много благоприятно върху България, защото то е свързано с повишаване на температурата и достигането до нормалните температури, които учените показват, че в миналото са били нормални за земното кълбо. Сега сме в така да се каже малко по-студен период, който продължава вече няколко столетия. Така че ни очакват по-високи температури, автоматично по-високи изпарения от световния океан, автоматично повече валежи, автоматично по-високи добиви. Но правилно сте отбелязали, че това ще е свързано и с много бедствия, свързани с това, че в следващите десетилетия наистина ще станем свидетели на повече валежи. При по-висока температура и при положение че две-трети от земната повърхност е вода е естествено да има повече пáра и повече валежи. Това е съвсем естествено. Не поддържам гледището, че България след 50 години ще бъде пустиня, това не е вярно и не може да бъде.
Въпросът ми е следният. Тъй като сте приели една добра стратегия, тя дали ще бъде одобрена от Министерския съвет, дали ще бъде одобрена от Народното събрание. Защото това е важно, тъй като тази стратегия, доколкото виждам, тя има основата на обществен договор, който трябва да задължи абсолютно всички хора и сектори от стопанството и от обществения живот, съответно грижите за природата трябва да бъдат променени също. Как ще ги задължим да се изпълняват тези хубави предписания, които давате и които според мен наистина са добра основа ние да се справим с очакващите ни изменения на климата? Дали ще има постановление на Министерския съвет, дали ще има Народното събрание документ?
Другото нещо е, че имам предложение до госпожа Василева. Дали не е възможно, госпожо Василева, като една комисия, тъй като това е в сърцевината на нейната работа, да поканим след 6 месеца отново заместник-министър Николова, за да докладва как се развиват по-нататък тези процеси, защото това би стегнало и Министерството да си следи и изпълни задачите, и то добре. Защото наистина аз съм уверен, че това, което прави, а като познавам и госпожа Николова, че целият й професионален път е минал точно в тази сфера, смятам, че тя е човекът, който може да оглави и съставянето на една добре работеща стратегия във връзка с изменението на климата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Петров.
Преди да дам думата на госпожа Николова, разбира се, винаги е добре дошла и аз съм сигурна, че заедно можем да обсъждаме тези теми не само след шест месеца, а и в оперативен порядък, и да проследим ангажираността и развитието на темата, приемането на документа и изпълнението на мерките, заложени в Плана за действие.
Даже бих развила Вашето предложение и смятам, че е удачно да организираме съвместни заседания и с други комисии, в това число и Комисията по земеделие, Комисията по енергетика, които касаят сектори до голяма степен свързани с усилията за адаптация към изменение на климата и политиките по климата.
Всъщност и аз имам няколко коментара и един конкретен въпрос.
Първо, искам да започна с поздравления за екипа и лично към госпожа Николова, която ресорно отговаря за тази политика в Министерството на околната среда и водите, и госпожа Каменова. Както господин Костадинов, така и аз съм работила с този екип. Искам да дам висока оценка на това, което сте направили през изминалите две години, защото от краткото представяне е видно, че това е един изключително мащабен труд, сериозни усилия – и организационни, и координационни, и експертни, и усилия по координиране на работата на външни експерти и консултанти, и на ресорни ведомства в други сектори. Така че искам да Ви поздравя за резултата от тази работа. Убедена съм, че експертизата, с която в годините това звено се отличава в Министерството, води до добри резултати от работата.
Предвид и на предишните коментари аз няма да се разгръщам много, защото до голяма степен това, което исках да кажа, беше засегнато в изказването и на преждеговорившите. Да, сериозна работа, да, важен, стратегически документ, основа за бъдещия програмен период, преговорите с Европейската комисия, но в същото време опасенията на всички ни са, че това не трябва да е документ, който да стои на нечие бюро или полица, трябва да бъде работещ, действащ документ, трябва да бъде припознат от всички ведомства, които са ангажирани по секторни политики и не само, а и местната власт, и всички останали заинтересовани страни.
Надявам се, че тази ангажираност, която споменахте, че е била демонстрирана във фазата на подготовка чрез така наречения от Вас „Координационен комитет по изготвяне на стратегията“, ще продължи да действа като механизъм и в хода на изпълнение на този документ. Може би дейностите, така наречените „меки мерки“ по информираност, запознаване с целите на тази политика и същността на тази политика трябва да бъдат разгърнати по-широко, включително и в други администрации, защото се опасявам, че някои от другите администрации дори и не осъзнават същността на тази политика и доста повърхностно се отнасят към нея.
Що се отнася до конкретни мерки и действия, обичайно или се игнорират, или с нежелание се изпълняват. В този смисъл мисля, че и нашата комисия би могла да помогне, ако имате необходимост от това да ангажираме други ведомства, да ангажираме други институции, за да се реализират политиките, мисля, че ще можем да съдействаме.
Това, което исках да съобщя на колегите народни представители, предвид информацията, която беше предоставена, че в хода на преговорите с Комисията ще бъдат обсъждани тези мерки, конкретният стратегически документ и Планът за действие. И днес включително разговаряхме с министър Димов за предстоящо заседание, което ще проведем и ще бъде посветено конкретно на Оперативна програма „Околна среда“, но не само в част изпълнение на текущата програма, а и насочена основно върху програмирането на следващата оперативна програма, така че там също ще можем в повече детайли да обсъдим приоритетите, които ще бъдат заложени.
Ще завърша с въпроса, той има два елемента. Вие споменахте за краткосрочните мерки, които трябва да се предприемат незабавно. Те са предимно меки мерки, както споменахте, но предполагам, че има финансов разчет за финансовото обезпечаване на тези дейности в краткосрочен план. Какво показват те като необходимост и обезпечени ли са тези финансови ресурси?
И друг тип краткосрочни мерки, конкретно в сектора „Води“. Виждам, че сте засегнали и темата за ревизиране и актуализиране на проектантски и строителни норми и оценката на адаптивния капацитет на значимата водна инфраструктура – нещо, което има отношение към Водния сектор. Как това е заложено във времето и до каква степен отново има ангажираност на ведомствата за реализиране на тези мерки? Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ще се опитам да покрия всички въпроси, започвайки с въпроса, свързан с приемането на Стратегията и Плана за действие. Както в началото госпожа Василева спомена, законовото изискване е приемане от Министерския съвет. Няма нормативно изискване за приемане от Народното събрание.
По отношение на проследяване на постигнатите резултати, в самата Стратегия и Плана за действие е заложен двугодишен период, в който се проследява изпълнението на заложените мерки и постигнатите ефекти и резултати. Разбира се, не възразяваме и след шест месеца да дадем информация за това докъде е стигнал процесът по изпълнение на предвидените мерки, но ефектът от мерките, разбира се, може да се очаква в един по-дълъг времеви период.
Що се отнася до работата на Координационния съвет, да това е съществуващ орган, който ще продължи своето функциониране, той не е създаден само във връзка с изготвянето на стратегическия документ. Неговата задача ще бъде и проследяване на изпълнението на заложените мерки и постигането на поставените цели.
Що се касае до финансовата обезпеченост на предвидените в стратегическия документ мерки, те са предимно така наречените „меки мерки“, те са включени в ангажимента на компетентните ведомства. Мерките, които изискват по-сериозен финансов ресурс, за тях най-вероятно средствата, индикативно това е предвидено, ще бъдат европейски средства.
Разбира се, стартирали сме разговор. Както стана ясно, голяма част от тези приоритетни мерки са свързани и с натрупването на знания, адекватна база данни, стартирахме разговори с Министерството на образованието, така наречения „Научен фонд“, който вече разпределя средствата на проектна основа, част от тези средства да бъдат заделени за мерките, свързани с изграждане на научния потенциал в сферата на дейности по адаптация, по изменение на климата.
Също така включително изпълняваните към момента оперативни програми имат ресурс, който може да се използва за научни изследвания и за иновации в сферата за изменение на климата и адаптация.
Сектор „Води“ и промяната на стандартите, свързани с проектиране и изграждане на значимата водна инфраструктура, е една задача, която наистина предизвика много дискусии на работно ниво, защото знаете всички, че това е тема, която наистина засяга много ведомства. Затова беше решено да се организира нарочна специална междуведомствена група, която да определи отговорностите и да работи в синхрон за разработването на тези нови стандарти в сектора. Ясно е, че не са само Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие, Министерство на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, а и общините също са пряко засегнати от темата и трябва да участват в разработването на тези стандарти. Това е една от дейностите, която вече е инициирана.
Боряна Каменова да допълни, ако може.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
По отношение на „меките мерки“ искам да подчертая, че всъщност в хода на Проекта голяма част от тази работа беше изпълнена. Освен обществените обсъждания, имахме специални събития, посещения в съответните министерства, срещи с техните екипи.
Имаше организирана среща и отделно с управляващите органи на съответните оперативни програми, през които бяха представени Стратегията и мерките. Имаше среща и с доста общини – отидохме на място там, за да представим Проекта на стратегия и Програмата, като те съответно бяха поканили и свои колеги от съседните общини, така че да има максимална информираност и максимална консултация с всички заинтересовани страни.
По отношение на стандартите за проектиране, искам само да кажа, че този процес вече върви на европейско ниво. Работи се върху промяната на еврокодовете. В близките, може би ,една до две години ще има промяна на европейско ниво на стандартите за значима инфраструктура. Това неминуемо ще доведе до промяна и на националните ни стандарти, така че да бъдат адекватни на вече видимите изменения, които са настъпили в климата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други въпроси и коментари?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз ще бъда кратък, за да не отегчавам колегите.
Госпожа Николова спомена, че е имало информационна кампания. Аз съм средно грамотен човек, не чух да е имало такава кампания, къде се е провеждала и как специално за това нещо. Стана въпрос, че сте имали срещи с общините. Има ли мнения, становища на Сдружението на общините, което представлява всички общини в България? Обсъждано ли е това нещо с тях, предлагано ли е на тяхното внимание?
Аз имам опасения, също като госпожа Василева, че този документ може да си остане някъде в някой архив, в някое бюро, в някое чекмедже. Дано така, както господин Петров беше оптимистичен, аз също ще се присъединя към неговия оптимизъм, този орган, който е написал, който е създал този проект на стратегия, да продължи да осъществява своята дейност.
И последно: считате ли, че са необходими законодателни промени? Имаме девет сектора, тук пише, че има дейности във всеки сектор, които ще бъдат предопределени. Вие в тези девет сектора какви законодателни промени мислите или предполагате трябва да се случат, за да стане реално изпълнението на този документ за в бъдеще, за да не остане само на хартия, както преди малко казах. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, господин Генов, по отношение на коментарите и изразените от Вас съмнения за информационна кампания и за включване на общините в този процес, в момента не е пред мен статистиката на броя проведени информационни срещи, но наистина е голям. За да не цитирам грешна цифра, ще се въздържа, само ще кажа, че е голям. Над 20 са информационните срещи, които са проведени в двугодишния период.
МАНОЛ ГЕНОВ: Общините са 260.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Момент.
Това е национален стратегически документ, който беше изготвен в тясно сътрудничество и непрекъснато консултиране с два органа. Единият е Националният експертен съвет по климата. Той включва като участници, освен представителите от министерствата, от институциите, представителите на Националното сдружение на общините, представители на общините, представители на научната общност, на неправителствените организации и на бизнеса.
С Националния експертен съвет сме консултирали и съгласували абсолютно всички стъпки при изготвянето на този документ, стартирайки с техническото задание към консултантите на Световната банка. Дори и на този етап ние консултирахме с Националния експертен съвет темата.
В рамката на изготвянето на документа на всеки един етап от изготвянето, секторни оценки и анализи, първи драфт на визия за цели и приоритети, първи драфт на програми – на всеки етап тези документи са консултирани.
Вторият орган, който споменах, вече е Координационният съвет, който включва действително представители на институциите. Той е органът, който технически детайлно гледа стратегическите документи.
Конкретно, обръщайки се към общините, най-малко аз мога да бъда обвинена в това. Знаете, че идвам от общинска власт и съм лично свързана с това ниво на управление. Проведохме шест информационни срещи в различните региони на страната. Поканени бяха всички общини – колко са участвали, в момента списъците не са пред мен, но мястото е Велико Търново, Стара Загора, Хасково, Монтана, Враца, Благоевград, разбира се Бургас, Пловдив, София, Габрово. Наистина работата с информирането на местните власти беше много активна от наша страна и това не е случайно.
Целта на тази информационна кампания, насочена към местните власти, е паралелно с разработването на стратегическия документ на национално ниво да бъдат стимулирани местните власти да разработят своите общински документи. Не е необходимо те да бъдат отделни стратегически документи, а просто темата, свързана с адаптация към изменението на климата и смекчаване на изменението на климата, да бъде интегрирана в техните местни политики, което беше основното послание, давано в рамките на тази информационна кампания.
Що се отнася до въпроса, свързан с промени в законодателството, да вероятно – ако погледнете Плана за действие, голяма част от мерките са свързани с интегриране на адаптацията към изменение на климата в политика, секторни политики, секторно законодателство. Това неминуемо, както вече стана ясно, ще доведе до промяна на стандарти за проектиране и изграждане на инфраструктура, но е възможно тези промени да не бъдат само на ниво подзаконови нормативни актове, но да се наложи и промяна в законодателството, като вече всяко компетентно ведомство ще определени нуждата от съответните законодателни промени. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Николова.
МАНОЛ ГЕНОВ: Може ли реплика?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, само ще Ви помоля синтезирано, защото времето напредва, а имаме и втора точка в дневния ред.
МАНОЛ ГЕНОВ: Чух за информационните срещи, които сте направили с общините. Това, което споменахте, ми напомня кръга бенефициенти, които получиха средства по Оперативна програма „Околна среда“ за борбата с чистотата на атмосферния въздух. Явно от раздаването на тези средства на тези общини е тръгнала адаптацията на всички мерки за унификация с нашата борба срещу изменението на климата. Това е похвално за тези, които ги получиха, но е разочароващо за другите, които не ги получиха.
Неслучайно го свързвам това, защото само като чух кои общини изброихте с информационните срещи, сега ако направим една експресна информационна анкета сред 265 кметове, аз Ви гарантирам, че 90% от тях няма да знаят за какво става въпрос и не са чували за това.
Неслучайно Ви попитах за информационната кампания. Направете го широко. Не само общините, а българските граждани да знаят за какво става въпрос.
Казахте за Програмата на Министерството на образованието и науката, за която онзи ден прочетох, че изпреварила усвояването на средствата дори и по околна среда, въпреки че беше спряна за дълго време, но това е друга тема. Нека, когато правим информационна кампания, да знаят всички хора.
Днес може би сте прочели, че самолетите като летели, били вторият замърсител след индустриалното замърсяване. Това хората го четат, коментират, знаят. Даваме хляб в устата на тези, които манипулират и тълкуват по друг начин всички тези неща.
Неслучайно попитах и за законодателни промени. Вие не сте наясно, доколкото разбирам от Вашия отговор. Ще чакаме директиви, регламенти на европейско ниво, ние ще си адаптираме законодателството след това и пак ще бягаме след събитията. Нека и този документ да се съживи, да се оживи и като сте го предложили като проект, наистина да стане действителност и всички заинтересовани органи и институции да се измисли механизъм – това е Ваше задължение и Ваше право, да го спазват и да работят по него. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Тръгнахме от климата, минахме през въздуха, стигнахме и до самолетите.
МАНОЛ ГЕНОВ: Това има връзка.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, действително има връзка, но все пак нека да се придържаме към темата на точката в дневния ред. Мисля, че посланието е ясно – насърчаваме Министерството да полага усилия за реализиране на дейности по информиране и публичност за тази политика, включително и във взаимодействие с другите ведомства. Ако ние можем да помагаме, сме насреща.
Що се отнася до конкретните коментари, аз не съм съгласна с господин Генов, но не желая да влизаме в конкретика и в дебати. Мисля, че той получи отговор на въпросите, които постави от министър Димов. Все пак трябва да сме наясно и с ресора, за който отговаря госпожа Николова.

Колеги, ако няма други коментари, предлагам да преминем към следващата втора точка от дневния ред, която отново е по темата климат:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА НА СТРАНИТЕ ПО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ООН ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА (СОР 24) в Катовице, Полша.

Този път, доколкото разбирам, госпожа Каменова, която оперативно работи по подготовката за провеждането на COP 24 – Конференцията по Конвенцията за климата в Катовице в края на миналата година. Все пак трябва да подчертаем и да отчетем усилията, положени по време на Председателството, защото по време на Българското председателство бяха приети законодателни актове на европейско ниво, съотнасящи се към политиката за климата.
Паралелно с това Българското председателство подготвяше представянето на държавите от Европейския съюз по време на Конференцията в Катовице и в крайна сметка Вие лично също така участвахте и във форума.
Ще Ви помоля накратко да ни запознаете с резултатите – какво беше прието? Разбираме, че Конференцията е преминала драматично и както е обичайно, решенията се взимат в късните часове на нощта или по-скоро в ранните сутрешни часове.
Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Двадесет и четвъртата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата се проведе в периода от 2 до 15 декември 2018 г. в Катовице, Полша. Това включва и експертния сегмент, който е около една седмица – от 2 декември, след което имаше среща на върха, в която участваха президенти и правителствени ръководители от държавите, които са страни по Конвенцията и по Споразумението от Париж. Беше последвано и от министерски сегмент в края на този период, в който вече бяха приети решенията от този форум.
Тази сесия, тази среща имаше малко по-технически характер и решенията, които бяха взети, на пръв поглед не са вълнуващи и престижни както другите, и драматични, както в предишните конференции, но те са изключително важни за прилагането на Парижкото споразумение, тъй като по време на тази конференция бяха одобрени Правилата за прилагане на Парижкото споразумение. Приоритет на Европейския съюз и съответно на България бяха тези правила да са ясни, детайлни, стабилни, балансирани и приложими за всички държави.
И последното. За първи път е постигнато в Споразумението от Париж и в техническите правила за прилагане на това споразумение, тъй като досега съществуваше диференцирана система – разделение между развити и развиващи се държави, като развиващите се държали или изобщо не прилагат, или прилагат изключително облекчени правила. Характерно обаче е, че под развиващи се държави, съгласно остаряла класификация на ООН, се разбират също държави като Китай, Индия, Саудитска Арабия, Катар и други, на които от наша гледна точка брутният вътрешен продукт е значително по-висок от този на България например.
По тази причина изключително важно за Европейския съюз и за нас беше да няма такова разделение и в бъдеще, а всички да се подчиняват на еднакви правила. Естествено, има развиващи се държави и най-слабо развити държави, където очевидно това е невъзможно. Затова беше предвидено достатъчно гъвкавост, в смисъл, тези държави да заявят къде срещат трудности в прилагането на тези общи правила за всички и да посочат някакъв срок, в който биха били в състояние да ги прилагат в бъдеще, като съответно ресурсите на Конвенцията и на страните – донори, да бъдат насочени към преодоляване на тези трудности в държавите, така че те постепенно да могат да преминат към общата система на прилагане.
Съгласно договорените насоки всички страни по Парижкото споразумение ще подготвят доклади на всеки две години, считано от 2024 г., за емисиите си на парникови газове, за напредъка в изпълнението на техните доброволни цели и предприетите мерки за намаляване на емисиите.
Характерна особеност за Парижкото споразумение също е, че то промени системата на задължения. Протоколът от Киото налагаше отгоре надолу задължителни цели, които държавите трябваше да изпълняват. Целите по Парижкото споразумение са доброволни и държавата сама казва какво намаление или в случая на България, Европейският съюз като цяло, какво намаление на емисиите смята да постигне и за какъв период.
Сега бяха приети и Правилата, по които всички тези държави да отчитат как постигат своите цели.
Бяха приети и Правилата за провеждането на така наречения „Глобален преглед“ за оценка на колективния напредък в изпълнението на дългосрочните цели по Споразумението от Париж, който ще се извършва на всеки пет години. Първият такъв глобален преглед ще бъде през 2023 г.
Също така беше създаден Комитет от експерти към Конвенцията засега, а след това и към Парижкото споразумение, които ще следят за начина, по който се изпълнява това споразумение и при констатирано неизпълнение, те ще отправят препоръки към съответните държави, но няма да налагат наказания или санкции.
Единствените нерешени въпроси, които останаха, са за новия международен пазарен механизъм за намаляване на емисиите на парникови газове, тоест начинът, по който дадени развити държави могат да инвестират средства в развиващи се държави за различни проекти, обикновено засаждане на гори и така нататък – различни такива дейности, и правилата, по които ще могат да отчитат за себе си получените в резултат на тези дейности намаления на емисиите. Всъщност това продължение на времето за преговори се дължеше именно на неразбирателството по този последен въпрос и силната опозиция на Бразилия по текстовете относно избягване на двойното отчитане на тези редукции на емисии, тоест едно и също количество намалени емисии да не се отчита, веднъж от страната, където се изпълнява Проекта, и веднъж от страната, която е инвестирала средства в това.
Също така и за общите рамки на действие по Парижкото споразумение, в смисъл тези представени цели, които в момента са заявили държавите, са с различен период на действие – някои са за пет години, някои са за десет, а има и такива, които са за осем години и става малко трудно отчитането на изпълнението на тези цели, като стремежът е в бъдеще да се мине към еднакъв период на действие.
Бяха приети три декларации, към две от които България се присъедини. Едната е Декларация за солидарност и справедлив преход. Тя беше приета на сегмента на най-високо ниво и съответно от българска страна президентът Радев участва. Основното послание на документа е, че политиките по околна среда и климат не трябва да пречат на социалното и икономическото развитие.
Министерска декларация от Катовице „Гори за климат“. Целта на този документ е да привлече вниманието върху жизненоважното влияние на горите в световен мащаб за намаляване на емисиите на парниковите газове.
И една – „Партньорство за електромобилност“ от Катовице. Това обаче беше по-скоро частна инициатива за създаване на рамка за насърчаване на технологични и организационни промени за развитие на електромобилност. Но поради това, че съдържаше силни политически послания и реферираше към редица други актове и инициативи, по които България не е била активна, или по които липсва конкретна информация и детайли. Ние сме се въздържали от присъединяване към този документ. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Каменова.
Колеги, въпроси, мнения? Няма.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Каменова.
Колеги, въпроси, мнения? Няма.
Аз имам един въпрос, ако позволите, съвсем накратко. Тъй като споменахте значението на горите като поглъщател на емисии и функцията за намаляване на влиянието на въглеродния двуокис върху изменението на климата, искам да Ви питам следното.
В последно време много интензивно се коментира темата – някои лансират темата, за това, че трябва България да се бори за така наречения „въглероден неутралитет“. Каква е ситуацията, каква е позицията на Министерството, какви са данните, имаме ли шансове и в крайна сметка какво показва анализът от гледна точка на количеството емитирани парникови газове спрямо потенциала за поглъщане на парникови газове? (Реплика на Манол Генов.)
Нека да чуем какво е мнението на експертите.
Заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Става въпрос за поглъщането на парникови газове от Сектор „Земеползване“, промяна в земеползването и Горския сектор. Там се докладват поглъщанията от промени в шест подсектора – гори, обработваеми земи, пасища, населени места, влажни зони и други земи.
Данните са от 2016 г., това са последните официални данни от последната инвентаризация, тя е с две години назад поради факта, че се ползват данни от официалната статистика, а те, както знаете, излизат с известно закъснение.
Данните са следните. Общото количество емисии на парникови газове за 2016 г. на Република България е 59 млн. 114 хил. 79 тона въглероден диоксид еквивалент. Общото поглъщане от сектор „Земеползване“, промяна в земеползването и горско стопанство са 6 млн. 536 хил. 388 тона въглероден диоксид еквивалент. Тоест около 1/10 от емитираното количество се поглъща.
Тъй като в публичното пространство се коментират и други цифри, бих искала да кажа, че тези цифри са в резултат от годишната инвентаризация на емисии на парникови газове, която се извършва в нашата Изпълнителна агенция по околна среда. Тя се изготвя съгласно ръководството на Междуправителствения панел по изменение на климата, който е научният орган към Конвенцията, по методика от 2006 г. Това е последната такава методика и е задължителна за всички държави – членки на Европейския съюз, и от 2020 г. – за всички държави, които са страни по Парижкото споразумение. В съответствие с тази методика се изчисляват промените във въглеродния запас, тоест какви изменения настъпват в сектора. Такива изменения са, примерно, растежът на горите, промяна на вида на ползване на съответните земи. Това е доста сложна и трудоемка операция, по която ние си сътрудничим активно с Института по гората в БАН и ползваме официални данни от статистиката и от горската инвентаризация.
Тези данни, тази информация ежегодно се проверява както от екипи на Европейската комисия при ежегодните ни докладвания, така и от международни екипи на Секретариата на Конвенцията. Те идват в България за една седмица и се прави пълен анали на цялата инвентаризация, абсолютно всичко, като при констатирани евентуални пропуски или нарушения се дава конкретен срок за тяхното отстраняване. Това е една надеждна информация и методика, по която работят, както вече казах, всички държави.
Тъй като се изказват съмнения в публичното пространство относно методиката, която използваме, съществува възможност държавата да разработи собствена методика за изчисляване на поглъщанията в сектора. Това е изключително мащабна задача за цял научен екип, обаче ако се разработи такава методика, тя трябва да бъде защитена пред научните екипи на Конвенцията и на Междуправителствения панел по изменение на климата и да бъде одобрена от тях. Едва след това бихме могли да я ползваме като национална методика за отчитане на поглъщанията.
Единствените държави, които имат собствени методики, са Австрия и Дания. Великобритания се опита да направи такава собствена методика, но въпреки че вложи милиони в тази задача, не успя да защити пред научните екипи на Конвенцията и на Междуправителствения комитет по изменение на климата собствената си методика и й беше отказано. Така че това е една нелека задача, но ако българските учени успеят да го направят, ние, естествено, ще сме благодарни да използваме една такава нова методика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други въпроси, коментари? Няма.
Благодарим Ви много за информацията, която ни предоставихте. Беше много интересно. Желая Ви успех!
За последната тема – това е решение и на колегите от академичните среди, които лансират тази идея, но съм убедена, че ще намерят съдействие и в Министерството, ако решат да пристъпят към това.
Благодаря Ви още веднъж.


Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.

Имам две съобщения.
Първото е съвместно между мен и колегата Сашо Мацурев. С неговото любезно съдействие и със съдействието на кмета на община Банско организираме изнесено заседание на Комисията на 18 и 19 февруари. Ще Ви помоля да маркирате в програмите си тези дати. Идеята е на 18-и да се проведе заседанието на Комисията, ще видим някои от екологичните обекти в общината, пречиствателната станция, горивна инсталация за централизирано отопление. Също така ще посетим Информационния център на Национален парк „Пирин“, дирекцията към Министерството на околната среда и водите. Идеята е да видим на място ски зоната, така силно привличаща общественото внимание.
Разчитаме на господин Мацурев, като жител на общината, местен общественик, бивш член и на екипа на местната администрация, да ни запознае на място с повече детайли, разбира се, и на кмета Георги Икономов.
Ще Ви помоля да отбележите в програмата си тези дни.
Второто съобщение е съвсем формално – да Ви кажа, че в секретариата към Комисията има на разположение отчет по темите и досиетата, включени в 18-месечната програма на Съвета на Европейския съюз и развитието на преговорите по незавършените до 30 юни 2018 г. досиета по Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз, приет с Решение № 923 на Министерския съвет от 2018 г. Доста голям документ, поради тази причина по електронен път трудно може да бъде изпратен. Ако някой има желание, може да се запознае с документа при Ива.
Също така при нея се намира и документът, внесен в Комисията – разработени и приети от Икономическия и социален съвет резолюции по темите „Икономически измерения за по-силна Европа“ и „Социални измерения за по-солидарна Европа“.
Това са съобщенията от моя страна в точка „Разни“.
Господин Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние, госпожо Василева, не сме от вчера. Виждаме, че посещението ни в Банско няма да е еднозначно. Знаете за последното решение на Конституционния съд относно Плана за управление.
Мисля, че изразявам мнението на всички колеги, и на отсъстващите, от нашата парламентарна група – добре е да обмислим някакъв спасителен вариант, нека да не идва от опозицията, управляващите са на ход, но нека да се изготвят такива предложения по отношение на Закона за защитените зони, защото знаем сега какво се случва, какви са спекулациите на зелените. Аз предлагам, ако има някаква готовност в тази посока, да обсъдим и такива бъдещи мероприятия, защото аз Ви казвам откровено: БСП е с нагласата ски туризъм в България да се развива като приоритет, да не се измислят преодолими, непреодолими, законодателни и не знам какви си причини това да не се случи, но да постигнем общ политически консенсус. Нека от Вас да дойдат предложенията. Мисля, че в групата имаме достатъчно мъдри хора, отговорни пред националната икономика и националния интерес, които ще ги подкрепят.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Приветства се Вашето предложение от колегите. Министър Димов също ще присъства по време на заседанието, така че и с него могат да бъдат обсъдени т въпроси.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, аз също подкрепям господин Генов. Добре е да използваме това наше ходене на Комисията, за да повдигнем този въпрос, вече другото да не го коментираме тук.
Във връзка с последните инциденти, тъй като във вторник и в приемното ми време, много хора се свързват с мен, знаят, че съм член на Комисията по околната среда и водите, и казват: „Какви мерки ще вземете?“, аз поставям този въпрос – за дюните, за изсечените гори.
Имам чувството, че като Комисия изоставаме от този процес. Може и да не съм прав. Дали да има някакви по-строги законодателни мерки, да се криминализират тези действия, защото аз като ходя в Гърция и там говоря с хора, които имат отношение с тези теми – и екологичните, и застрояването на плажни ивици, знаете, че там законите са жестоки, а в България всеки си прави каквото си иска и никакви последици.
Разбира се, ние като политически формации и партии всеки ще си направи своите политически изявления, но искам да поставя този въпрос – дали не е редно като Комисия все пак да вземем някакво отношение?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Какво предлагате, господин Георгиев?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Предлагам да не е позиция, но дискусия ли да предложим? Защото аз твърдя, че не съм все още навътре в законодателството и в тази материя – няма и две години, откакто съм в тази комисия, но може би да предложим тези мерки да бъдат криминализирани.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност зависи от деянието, защото действително в Наказателния кодекс има текстове, които са свързани с посегателства.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Повдигам го като тема. В момента нищо не мога да предложа, но да го повдигнем като Комисия, да имаме някаква тежест.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбрах Ви. Ако имате конкретни предложения, съм на Ваше разположение, а заедно с колегите ми, защото съм и народен представител от този регион, сме внесли парламентарни въпроси към компетентните министри, преди всичко за да се изследват казусите, да видим какви проверки са направени. Планираме с министър Димов на 7-и да проведем блиц контрол, ако желаете това може да бъде една от темите, можем да поканим и представители на други ведомства.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предлагам като Комисия да планираме в най-скоро време, и то преди отиването в Банско, съвместно заседание на нашата комисия с Комисията по правните въпроси на Народното събрание, което да бъде посветено на проблема за справяне с антибългарската активност на зелените организации. Трябва да се справим като общество, защото е изключително важно това, което става и ние го виждаме – две-три семейства тук развъртат цяла България.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Ще го обсъдя с господин Кирилов. Това, което мога да информирам народните представители, е също така информация, която беше предоставена от министър Димов. Разбира се, той ще отправи официална покана към народните представители. Знаете, че в момента на обществено обсъждане стои Законът за биологичното разнообразие, който съдържа текстове, свързани с легитимирането, тоест с проверката на легитимността на неправителствените организации. Днес ми каза, че ще изпрати официална покана, но в следобедните часове на 5 февруари ще има широко обществено обсъждане на текстовете, които са предложени в Законопроекта. На 10-и приключва срокът за общественото обсъждане, така че на 18-и това може да бъде и допълнителна тема по време на визитата ни в Банско. Можем да засегнем и тези въпроси. Междувременно, ако има конкретни предложения, ще видим и във фазата на общественото обсъждане какъв ще бъде резултатът. Може би за последващи съвместни действия с Правна комисия, все пак трябва да има конкретно предложение, което да бъде разглеждано. Това предстои – Законопроектът за биологичното разнообразие. Може да се запознаете със Законопроекта, който е публикуван на страницата на Министерството на околната среда и водите. В момента тече обществено обсъждане. Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева