ПРОТОКОЛ №38

---

На 18 април 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги! Добър ден, уважаеми, господин Министър, уважаеми господин Петков!
Предложеният дневен ред съдържа следните точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 година.
3. Разни.
Предвид на това, че днес в зала беше обсъден и приет докладът на Омбудсмана, предлагам да отпадне тази точка в дневния ред и остават другите две точки. Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред. Приема се единодушно. Благодаря Ви.

Пристъпваме към процедурата, популярно известна като блицконтрол. Благодарим на Министър Димов, че е с нас, имаше и търпението да изчака, защото започваме заседанието на Комисията малко по-късно от обявения час.
Стандартната процедура предвижда първо да дам думата на представители от парламентарната група на ГЕРБ за отправяне на актуален въпрос към министъра на околната среда и водите, и след това представителите на колегите от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Започваме с първият въпрос. Уважаеми господин Райков, заповядайте.
АНДРИАН РАЙКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Миналата седмица МОСВ подписа договор по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година“ за изграждане на анаеробна инсталация за общините Русе, Иваново, Сливо поле, Ветово, Тутракан. Проектът е изключително важен за региона с оглед на построяването на съоръжение за преработка на разделно събрани биоразградими отпадъци и в тази връзка са моите два въпроса към Вас: кога предвиждате да стартират процедурите по изпълнението на проекта и какви цѐли по политиката за управление на отпадъците в страната очаквате да се постигнат с реализацията на проекта? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е един изключително важен проект не само за региона, но и за страната. Аз ще дам малко информация за него, но първо с краткия отговор кога очакваме да стартира. Всъщност срокът за изпълнение е 45 месеца, считано отпреди няколко седмици, така че нека кажем оттук нататък 45 месеца, в който трябва да бъде изградена инсталацията. На практика размерът на инвестицията е от почти 35 милиона, 34,8 милиона лв., от които 26 милиона лева са по оперативна програма, това е безвъзмездна финансова подкрепа на оперативна програма „Околна среда“, това е един от трите проекта за изграждане на анаеробни инсталации в страната, всъщност последният, който стартира, другите два в Бургас и Благоевград вече са в процес на изграждане, като целта и на трите, включително тази в Русе, е свързано с намаляване на количеството на депонирани отпадъци, битови отпадъци, особено тези, които са биоразградими, и увеличаване на капацитета за рециклиране. Всъщност това е и национална политика, и европейска политика – да намаляваме обема на отпадъците, които се депонират, увеличаваме преработката, това са стъпки в посока и към кръгова икономика, която, предполагам, ще бъде основен приоритет за целия Европейски съюз в следващите може би десетилетия.
Същевременно знаете, че чистото депониране води до бързото изчерпване на клетките на модерните станции за третиране на отпадъци, които бяха изградени пред предходния програмен период, добре е те да бъдат с по-дълъг живот. От тази гледна точка това е основната цел – намаляване на количеството на депониран отпадък, като се очаква капацитетът за тези мисля, че пет общини, които казахте, да бъде от порядъка на 18 хиляди тона годишно, след като бъде изградена инсталацията, и към 2023 г., като горе-долу това ще представлява достигане около 50%. До момента депонирането на биоразградими отпадъци е до 35%, това е увеличаване с не по-малко от 50, всъщност може би ще бъде над 50. Това е и свързано с постигането на целите на национално ниво, свързани с националното законодателство и с регионалната политика. Мисля, че много добър момент е 2023 година, тъкмо по средата на следващия кметски мандат да завърши този проект. Това е накратко отговорът.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, министър Димов.
Няма допълнителни въпроси. Ясно е, че колегите от БСП отсъстват от залата. По извинителни причини и колегите от ДПС и „Воля“, тоест само две парламентарни групи са представени днес по време на заседанието на Комисията.
Давам думата на господин Петров от името на групата на „Обединените патриоти“ да зададе своя актуален въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Петков! Моят въпрос касае подписания договор с Република Северна Македония в сферата на опазване на околната среда и трансграничното сътрудничество в тази област. Въпросът ми е кои са оценките, които биха били от ключово значение за изпълнение на нашите ангажименти както в рамките на Европейския съюз, така и като страна член на Европейския съюз в процеса на подпомагане нашите северномакедонски съседи в процеса за влизането им, усвояването на стандартите на Европейския съюз!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Петров, знаете, че по време на българското председателство през първата половина на 2018 година интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз беше приоритет, повдигнат много високо в Европа от българското председателство, приоритет, който продължава и до ден днешен да бъде тема от изключително значение. В рамките на тази тема България в различните сектори, включително сектор „Околна среда“ се опитва да бъде все по-активна и подпомагаща страните от Западните Балкани в техния път към пълноправно членство в Европейския съюз. На практика се очаква през късната пролет на тази година Македония да бъде поканена да започне преговори за членство в Европейския съюз и именно поради тази причина при срещата, която имаха правителствата през мисля есента на миналата година, говорихме с македонския колега да направим един меморандум за сътрудничество в обща помощ от страна на България към Република Северна Македония в европейската интеграция, казано най-широко, аз ще мина и по малко повече детайли. Но на практика ние натрупахме достатъчно добър опит в периода 1997-2007, година когато проведохме българската подготовка за членство в Европейския съюз, а вече имаме и 12-годишно пребиваване в самия Европейски съюз, тоест имаме достатъчно добра подготовка, която нашите северномакедонски съседи и приятели могат да използват, защото ние сме имали общ горе-долу исторически път, за разлика от страни от Западна Европа, които консултираха нас, и опита, който имаме ние – и исторически, и след това в рамките на Съюза, би било от много по-голяма помощ и това е съвместно разбиране и на македонския колега, и мое, към реалното прилагане на законодателството на Европейския съюз в страни, които имат сходна историческа съдба, каквито са нашите.
На практика хармонизирането на законодателството в почти всички сфери, разбира се, започвайки с хоризонтално законодателство, и минавайки по сферата на атмосферния въздух, отпадъците, водите биологичното разнообразие, контролната дейност, опасността от химичните вещества, практически целият сектор, обхванат от Министерството на околната среда и водите, е в рамките на споразумението като, разбира се, за да може да се случи по някакъв начин приоритизиране на срещата, която имахме преди подписването, говорихме за това, че ще изберем три сектора, с които ще стартираме. Това ще бъде хоризонтално законодателство и вероятно другите два ще бъдат или въздух, или води и природа. Това ще се уточни в една смесена комисия. На практика предстои да изпратим българската част на тази смесена комисия в най-скоро време, като се разбрахме след пети май, когато се очаква втори тур на изборите в Македония за президент, да направим срещата, която ще се ръководи от началници на кабинети и експерти, за да уточним детайлите по старта, така че след европейските избори на 26 май в началото може би на юни да има втора среща между мен и колегата, за да стартираме реалната сфера на подпомагане горе-долу с очакваното стартиране и на преговорите на Република Северна Македония с Европейския съюз за пълноправно членство.
Така че имаме основания да считаме, че ще бъдем една от държавите, които много активно ще подпомагат Република Северна Македония в изграждането на законодателството на капацитета за прилагане на европейските стандарти. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, благодаря за проактивната Ви позиция.
Имате ли допълнителни въпроси? Благодаря.
Завъртаме кръга и стигаме отново до Политическа партия ГЕРБ, като аз също се възползвам от възможността да отправя втория въпрос към Вас, господин Министър, и той е свързан с Оперативна програма „Околна среда“ и по-специално проектите, които се реализират по приоритетна ос 1 „Води“ в частта ВиК сектор, огромен на ресурс по оперативната програма, близо 70% от финансовия ресурс, милиард и триста милиона е бюджетът по поканата, която обявихте към асоциациите, към ВиК дружествата, които оперират на територията на консолидираните области и региони. Само няколко дни остават до крайния срок – 23-ти април, ако се не лъжа, е обявеният краен срок за подаване на проектни предложения. По моя информация осем или девет са към настоящия момент подадените проектни предложения. За мен е изключително добра новина тази, която разбрах вчера, когато имахме събитие в Бургас, ВиК Бургас е подало проекта към Оперативна програма „Околна среда“, проект, който е изключително важен за региона, има и своята специфика. Това е най-големият проект, голям по смисъла на регламента проект, който ще бъде оценяван от Европейската комисия.
В този смисъл, отчитайки значимостта на тези инвестиции, важността на това проектите да бъдат реализирани успешно и в срок, е моят въпрос към Вас, ако може да ни информирате какъв е напредъкът, какъв е броят на проектните предложения, които са подадени към настоящия момент, как виждате Вие във времето оценката, кога ще приключи този процес, кога ще започне реалното изпълнение на проектите и как оценявате и рисковете, разбира се, имайки предвид че Оперативна програма „Околна среда“ за този програмен период ще приключи, фазата на изпълнение може да приключи не по-късно от края на 2023 година?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, действително това е най-големият ресурс по оперативна програма 2014 – 2020 година, знаете, че се финансират ВиК инфраструктура на консолидирани ВиК оператори, това беше взето като решение още в предходен период. Първият проект, който е в процес на реализиране, беше пилотният проект за Смолян, който е на стойност 69 милиона лева, той стартира през началото на тази година като реална работа. А освен това още 14 консолидирани ВиК оператора бяха поканени преди около малко по-малко от девет месеца да подадат своите апликационни форми и в началото на март месец мисля, имах възможността да споделя притеснението си от това, че към него момент още нямаше нито един подаден проект. Може би по типичен български обичай всичко в последния момент да правим, вече мога да кажа, че към днешна дата 12 са ВиК операторите, които са подали, очаква се само ВиК Стара Загора и ВиК Добрич за подадат, като по предварителна информация срокът от 22 април ще бъде спазен. Така че от тази гледна точка поне първата фаза с всичките 14 оператора… Ще видим сега Добрич. Като цяло очакваме и имаме непрекъсната комуникации в този период с ВиК операторите, защото действително това са сложни проекти, на тях това им е за първи път, така че оперативната програма беше създала оперативен контакт с ВиК операторите, за да може да подпомага в оперативен порядък при подаването на документите.
Напълно права сте, ВиК Бургас също подаде, това е най-големият, стойността е 356 милиона лева и това е проект, който ще надхвърли много изискванията по регламент да бъде оценен от Европейската комисия, така че този проект вече също е на нашето внимание, но той ще бъде може би един от по-бавните, тъй като подлежи на различен вид оценка.
За останалите ние сме направили организация като ще бъдат оценявани първо онези неща, които са задължителни преди започването, преди обявяването на процедури по Закона за обществените поръчки, така че да може да дадем максимално бързо картбланш на 14 ВиК оператори да започват с това обявяване под условие и докато текат тези обществени поръчки, вече ще се изчистват и другата част от оценките, така че да правим по-скоро паралелно нещата, отколкото едно след друго, за да може да се навакса част от времето, което беше загубено до този момент.
Така че към днешна дата има притеснение, при всички положения притеснение, защото трябва да има договори, които да бъдат сключени и авансово платени преди края на тази година на стойност около 90 милиона лева, което не е никак малко, когато говорим само за аванс, но пък имайки предвид, че става дума за обща стойност от над един милиард, тук говорим, че още може би 2 или 3 ВиК-та биха могли, ако успеят да сключат договори. Сериозно притеснение, разбира се, е свързано с процедурите по обжалване, защото ако няма процедура по обжалване, ние не виждаме обективна причина договорите да не бъдат сключени, но ако има процедури по обжалване, аз и Вие само може да гадаем към този момент.
А извън това се подготвя да се финансира МРРБ с регионални прединвестиционни проучвания за нови шест ВиК оператора, които да бъдат подготвени за следващия програмен период, да започне отсега подготовката за следващия програмен период. Освен това има и 8 фазирани проекти, които са от предишен програмен период, три от тях вече са свършили и са изградени, говоря за Банско, за Раднево и за Тервел, и още 5 – Варна, Видин, Враца, Шумен и Ямбол, които са в процес на изпълнение, а има и така наречените ранни ВиК проекти, които са 9. Осем от тях са в процес на изпълнение: това са в Асеновград, в Пловдив, Добрич, Плевен, Айтос, Чирпан, Елхово и Приморско и само този в Тутракан още не е стартирал. Очаквам в рамките може би на месец април тази година или май, имайки предвид, че от месец април остана съвсем малко време също да стартира, но при него засега забелязваме забавяне.
Това е цяло информацията, която мога на този етап да дам. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Надявам се, че наистина ВиК операторите в максимално бързи темпове ще подготвят и тръжните процедури, за да започнат да обявяват и да реализираме наистина първата стъпка от процеса с обявяването, провеждането на тръжните процедури и подписването на договори и реални действия на терен, защото голяма част от проектите обхващат и много компоненти – ясно е, че ще бъде сложен и процесът по координирането. Рисковете са свързани и с възможността в рамките на програмния период да се справят с тази задача.
Надяваме се, че има и добра координация между Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройство като при принципал на ВиК дружествата, разбира се, самите ВиК дружества и общините, които пък трябва да съдействат на място за реализиране на тези проекти, защото са изключително важни, а при невъзможност да бъдат реализирани в срок, вече рисковете стават сериозни.

Така че се радвам за това, че добрите новини сочат, че са се справили на фаза подготовка с изготвянето на проектните предложения. Надяваме се до 22 и останалите две ВиК дружества да подадат своите проекти и да вървим напред. Ако смятате че ние, народните представители, можем да бъдем полезни за това да се осъществява доброто взаимодействие и координация между институциите и всички заинтересовани страни в процеса, мисля, че всички ние имаме пълната готовност за това. Трудни проекти са, но са пък изключително важни.
Аз нямам повече въпроси, така че преминаваме отново към колегите от Обединени патриоти и давам думата на господин Петър Петров. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Въпросът ми е наистина актуален. Той касае събитията, които последваха след нашето успешно посещение на Комисията в град Банско и разискванията, които станаха там във връзка със съдбата на развитието на региона, на икономическото развитие, защото то е поставено под въпрос. Какво е състоянието на нещата към днешна дата, има ли придвижване напред по въпроса за отпушване, така да се каже, на икономическата дейност, свързана с един лифт?
И второто, то е последващо, съответно докъде са стигнали развитията със Софийския район? Виждам, че е налице едно силно влияние на неправителствените така наречени „зелени“ организации, защото тези „зелени“ организации ги няма никакви примерно в Бургас, където има денонощно обгазяване на населението, а тук са много активни.
Какво е засега състоянието на проблема в Банско, респективно в София във връзка с развитие на зимния туризъм в двата района?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, господин Петров! Няма нещо, което да бъде по-различно от това, което споменах, изложих пред Вас, по време на заседанието в Банско. След окончателното решение на Върховния административен съд знаете, че при закона, който действа в момента и това решение в комбинация с него, не могат да бъдат предприети действия по реализиране на инвестиционни намерения, така че тук трябва да бъде решено дали народното представителство ще има желание и воля да направи промени в този закон. Подобна е ситуацията с Витоша, там е малко по-различно, доколкото не става дума за национален, а за природен парк, но там има проблеми със Закона за горите. Мисля че сте съвсем запознат, защото буквално първата седмица след конституирането на този парламент имаше желание за промяна в него, но така и не се е случила до момента.
Относно промяната на плана на практика до момента в Министерството на околната среда и водите няма постъпило искане, с което този план да бъде разглеждан и евентуално променен или не и да се обяви процедура, по която това може да се случи. Така че докато няма заинтересована страна, която да го поиска, ние няма как да започнем действия в тази посока. Така че зимният туризъм, изобщо планинският туризъм в България, е въпрос на политическо решение как ще продължи неговото развитие, в каква посока ще продължи, дали ще остане в посоката, в която е в момента или не. Мисля, че много скоро предстоят избори и на тези избори отново ще може да се види тежестта на отделните политически формации, защото тези, за които Вие говорите, на практика са политическа партия, която предстои, доколко знам, на коалиционен формат да се яви на тези избори и да се вземе предвид, да се види до каква степен силата, която тя упражнява по време на управление на държавата, кореспондира на гласовете, които получават. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Допълнителни въпроси имате ли, господин Петров? Благодаря Ви.
С това изчерпахме първа точка в дневния ред, а именно изслушването на министъра на околната среда и водите по актуални въпроси, поставени от народните представители. Благодаря още веднъж за участието Ви в днешното заседание, за времето, което отделихте и за информацията, която ни представихте.

Колеги по втората точка в дневния ред „Разни“ имате ли нещо, което желаете да обсъдим? Няма. При това положение закривам заседанието.
Благодаря Ви за присъствието! Хубав ден.

(Закрито в 14,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева

Стенограф:
Антон Лазаров