ПРОТОКОЛ №42

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите


П Р О Т О К О Л
№ 42

На 5 септември 2019 г., четвъртък, от 11,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г. – първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016г. в Брюксел, №- 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
5. Разни.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по околната среда и водите и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
В началото на парламентарния сезон нека да си пожелаем успешна и ползотворна работа.
Провеждаме първото заседание на Комисията по околната среда и водите за тази парламентарна сесия с дневен ред, който е предложен на вниманието Ви:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г. – предлагам тази точка да отпадне от дневния ред, поради това че току-що беше приет на първо четене в залата.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, №- 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
5. Разни.
Има ли други предложения по така представения дневен ред? Няма.
Който е съгласен с промяната в предложения дневен ред – по отношение на точка втора, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема дневният ред.
Гости на заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите са: госпожа Атанаска Николова – заместник-министър, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“.
От Министерския съвет: господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
От Министерството на икономиката: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър; госпожа Руслана Стоянова – началник-отдел „Световна търговска организация и други международни икономически отношения“, и госпожа Татяна Петрова – държавен експерт в отдел „Световна търговска организация и други международни икономически отношения“.
Също така искам да Ви информирам, че на заседанието присъстват и трима стажанти към Комисията по околната среда и водите: госпожа Сирма Желева, която изучава „Кръгова икономика“ в първата магистърска програма към Варненския свободен университет; същото се отнася и за госпожа Невяна Петрова и господин Марио Петров, който изучава „Политика“ в Лондон.
Те ще бъдат с нас до края на следващата седмица.

Пристъпваме към разглеждане на точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 902-01-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 ЮЛИ 2019 Г.
Давам думата на госпожа Атанаска Николова да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми преди всичко да Ви пожелая от името на Министерството на околната среда и водите една успешна и ползотворна сесия и съвместна работа!
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух има за основна цел изпълнение на одобрени мерки за трансформация на модела на административно обслужване в България съгласно решение на Министерския съвет № 704 от 5 октомври 2018 г. и по-конкретно Мярка 4 в Приложение 1, която се отнася до опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
В тази връзка в Законопроекта за изменение и допълнение се предлагат следните промени: уреждане на изисквания и особени правила за издаване на решения за освобождаване от задължения за спазване на норми за неорганизирани емисии на летливи органични съединения и определяне на нови норми за неорганизирани емисии в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Към настоящия момент издаването на този тип решения е регламентирано в подзаконов нормативен акт, а именно в Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г.
Второ, уреждане в Закона за чистотата на атмосферния въздух на по-дълъг срок за оправомощаване на Българския институт по метрология за лиценз за проверка на ефективността за улавяне на бензинови пари на бензиностанциите. В тази връзка е предложено изменение и допълнение на чл. 30к от Закона, с което се регламентират начинът и изискването за оправомощаване, както и отказ в рамките на този закон; предлага се осигуряване по служебен път на документи за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата за оправомощаване на лица в случаите, когато свидетелството за калибриране е издадено от Българския институт по метрология; урежда се и срок за извършване на проверка за оправомощаване.
Третият тип промени са свързани с прецизиране на разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция за прилагането на Регламент ЕО 105/2009 г. и Регламент ЕС/517/2014 г. Промяната на дефиницията е наложена от необходимостта за ясно разграничаване на термина „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти, тоест по отношение на отпадъка, от една страна, и по отношение на твърдите горива, от друга страна.
Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух са:
Първо, намаляване на административната тежест за бизнеса и привеждане на административните услуги в обхвата на законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, и в съответствие с административно-процесуалния кодекс.
Второ, постигната е правна яснота посредством прецизиране на разпоредби, свързани с прилагането на законодателството в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Николова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, въпроси и отношение към представения Законопроект. Не виждам коментари.
Ако може, само един въпрос да отправя, тъй като в основни линии две са предложените съществени промени в този законопроект.
Първата промяна касае издаването на разрешение за освобождаване от задължения за спазване на нормите за неорганизирани емисии.
Втората промяна касае сроковете за оправомощаване от страна на Българския институт по метрология на лица за проверка на ефективността при улавяне на бензиновите пари.
Моят въпрос е: има ли представени искания от страна на оператори за промяна по отношение на изискванията за нормите за неорганизирани емисии? Има ли давани разрешения до този момент?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Госпожо Председател, краткият отговор е – не.
Както вече споменах, до този момент това беше регламентирано в рамките на наредба от 2003 г. и до този момент няма издадени такива решения. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, други въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен с приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г., моля да гласува.
За 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г., № 902-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
Давам думата на господин Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет да представи документа.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на парламентарната Комисия по околната среда и водите!
В изпълнение на т. 2 от Решение 401 на Министерския съвет от 11 юли 2019 г. представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Годишният доклад е изготвен в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност във връзка с т. 185 от Актуализираната стратегия за национална сигурност, приета през 2018 г.
Проектът е подготвен от работна група, създадена със Заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя. В групата бяха включени представители на всички министерства, на редица агенции и на Българската академия на науките.
Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни, на което представители на президента направиха бележки и предложения. Те бяха възприети и включени в съответните раздели на Доклада.
Изготвянето на Годишния доклад е по утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейна защита и за очакваните тенденции и необходимите политики.
Структурата на Годишния доклад е традиционна и дава възможност да се проследят политиките и оценките за сигурността в един по-продължителен период назад.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на това председателство бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавни институции, също така и от неправителствени организации и от организации на българския бизнес.
Постигнати бяха поставените задачи. Най-значими резултати бяха отбелязани в сферата на външната политика, но и резултатите в другите сфери не следва да се подценяват. Възприехме позицията при организиране на Доклада дейностите в рамките на Председателството на Съвета на Европейския съюз да бъдат обособени в един раздел.
С това считам за целесъобразно да се огранича в общото представяне на Доклада. Разделите за състоянието на околната среда и за политиката традиционно присъстват под заглавието от 2011 г. в приетата тогава Стратегия за национална сигурност, като раздел „Отношение – човек, природа“. Според мен това дава по-широк поглед, възможност за повече разсъждения и оценки върху политиката по защита на околната среда в интерес на гражданите и с оглед защитата на националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Кръстев.
Госпожо Николова, желаете ли да коментирате от гледна точка на компетенциите на Министерството?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Действително, в рамките на работната група беше включено представителство на Министерството на околната среда и водите както от политическия кабинет, така и експертни представители. При оформянето на Доклада са взети предвид нашите забележки, затова нашата препоръка е приемането му в този вид. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Моят коментар към представеното от вносителите е, че в резюмето при представянето на Доклада за националната сигурност не виждам поне три елемента.
Първият от тях е за състоянието на водите и водните басейни. Имайте предвид, че част от тях, включително и тези, които са за питейно водоснабдяване, по моя информация са в недобро състояние. Отделен е въпросът, че за тези, които към момента не са предназначени за питейно водоснабдяване, трябва да се провеждат политики, които да ги осветлят или трябва да ги правят в средносрочен план пригодни за питейно водоснабдяване. Разбира се, това има отношение и към контекста на промените в климата, но и в по-големия смисъл за качеството на водите.
На второ място, трансграничният елемент по отношение на националната сигурност, който е част и от външната политика по отношение на замърсяването – ние като горна страна по отношение на долни страни, но и по отношение на модерния напоследък транспорт на отпадъци – някои от тях наречени RDF в рамките на България.
В момента всички сме свидетели на колизия със стандарти, с техники, с практики, които тепърва ще видим накъде отиват.
Също важен елемент, който е свързан и с националната сигурност, и с външната политика, е трансграничният елемент на екологичната сигурност.
Третото – казах го в първите две. Ако пропускам нещо, мога да добавя, но по-скоро това са ми забележките към вносителите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Колеги, други въпроси, коментари? Няма.
Ще дам думата на господин Кръстев да коментира.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моята цел е да представя Доклада в общ вид. Той е раздаден на народните представители още с неговото постъпване в парламента и поради това се въздържам и в другите комисии от конкретно изреждане на текстове.
Безспорно темата за водите е важна и в контекста на климатичните промени, които са все по-очевидни. На страници 51 – 53, особено на стр. 52 са дадени някои оценки от гледна точка състоянието на сигурността в контекста на отношенията „Човекът и природата“ или както е известно – в околната среда и водите.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност по своята същност изисква максимално кратки и синтезирани текстове и посочване на проблема, посочване на политиките, на предизвикателствата, като в по-разгърнат вид тези проблеми и решения присъстват в други доклади на съответните министерства и ведомства или пък биха могли да бъдат разширени след дискусии в постоянните комисии на Народното събрание, в пленарната зала в следващия годишен доклад, тъй като проблемите, които присъстват в годишния доклад за конкретната година, не са такива, че да изчезнат и те формират тенденции, които следва да се наблюдават, и да намерят своето място в следващия годишен доклад.
В този аспект искам да подчертая, че екипът, който подготвя всеки годишен доклад, е постоянен и препоръките, които произтичат от дискусиите в постоянните комисии, в пленарната зала са изключително важни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари? Няма.
Ако позволите и аз само няколко думи да кажа. Във връзка с казаното и от господин Кръстев, все пак разглеждаме Доклада за 2018 г. и аз също бих апелирала коментарите да бъдат включени по-скоро като препоръка към доклада, който ще бъде издаден в резултат от работата през 2019 г. Разбира се, искам да отчета факта, че за поредна година отношенията „Човек – природа“, са сериозно засегнати в Доклада и това е необходимо предвид рисковете, заплахите, които биха могли да бъдат проявени от гледна точка и на климатичните промени, и рисковете за човешкия живот и здраве, които биха могли да възникнат от гледна точка на замърсявания, промишлени аварии, природни бедствия и така нататък.
Безспорно, необходимо е да се засегне и въпросът с устойчивото използване на ресурсите, на водните обекти, водните ресурси по-конкретно. На мен ми се иска да се засегне по-сериозно въпросът със замърсяването на въздуха не само от гледна точка на замърсяване с фини прахови частици, а и друг вид замърсители, включително и рисковете, които бяха идентифицирани през последната седмица като екологични рискове, свързани с миризми и други тип замърсявания, които са предмет на обстойна проверка от институциите в момента. Надявам се, че това ще залегне в доклада през следващата година.
Други коментари, въпроси?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Присъединявам се към констатациите на госпожа Василева. Специално за доклада, който ще се готви за 2019 г., може би трябва да се обърне внимание повече на качеството на контрола, защото всички тези неща, които четем, слушаме, някои и виждаме през тази седмица, са в резултат на занижен контрол или неосъществен контрол. Отделно са и хипотезите защо, как и по какъв начин този контрол не се прилага.
Не искам да влизам в подробности, но нека по-сериозно да се погледне на това нещо, защото виждаме, че чувството у обществото, у хората за някакви тайни, скрити неща, за някакви разрешения – дадени, неиздадени, се засилва. Именно в този доклад е мястото да бъдат направени тези констатации. От няколко дни имаме сигнал от ДАНС за нарушаване на екологичната сигурност, имаме намеса на прокуратурата. Какво ще излезе от тази цялата работа е друг въпрос, не искам да го прогнозирам. Тези неща силно интересуват и вълнуват обществото и нека да намерят място в един такъв документ, който за мен е изключително сериозен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Убедена съм, че проверката, която се извършва в момента, ще бъде наистина детайлна, обстойна от всички ангажирани компетентни органи и институции и резултатите ще бъдат оповестени, след като приключи, така че и обществеността да има пълна информация за това, което е установено.
Ако няма други въпрос и коментари, колеги нека да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г, № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Който е съгласен с приемането на Доклада, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВСЕОБХВАТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО НА 30 ОКТОМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 902-02-17, ВНЕСЕНО ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Давам думата на господин Борисов – заместник-министър на икономиката да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате с предложения Законопроект за ратифициране на Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г.
Ще се постарая да бъда изключително кратък и в по-голям аспект да акцентирам върху темите, които са в обхвата на работата на Вашата комисия.
Споразумението е договорено в периода месец май 2009 г. – месец октомври 2014 г., като през месец юли 2016 г. Европейската комисия го представи официално на Съвета на Европейския съюз за одобрение. Съветът на Европейския съюз прие решение за подписване и временно прилагане на Споразумението на 28 октомври 2016 г., което позволи подписването му на 30 октомври същата година. Всъщност това беше период, в който дълго време се дискутираше въпросът за това чия компетентност е Споразумението – дали е от изключителна компетентност на Европейския съюз, или е споделена компетентност на Европейския съюз и неговите държави членки. В крайна сметка Споразумението е подписано като споразумение от споделена компетентност, което означава, че държавите – членки на Европейския съюз, са страни по него и националните им парламенти трябва да го ратифицират.
Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласие за подписването му със свое решение от 24 октомври 2016 г. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението между Европейския съюз и Канада. След като канадският парламент го ратифицира през лятото на 2017 г., се премина към временно прилагане на Споразумението, считано от 21 септември 2017 г. Тоест оттогава до момента ние имаме временно прилагане на това споразумение. Режимът на временно прилагане на Споразумението се прилага от всички държави – членки на Европейския съюз, като според одобреното от Съвета на Европейския съюз решение, обхваща всички разпоредби освен тези, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава и разпоредби по отношение на защита на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под националната компетентност на държавите – членки на Европейския съюз.
Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на Споразумението, ще влязат в сила след ратифицирането от всички държави – членки на Европейския съюз и официалното му сключване. Към момента редица държави – членки на Европейския съюз, са ратифицирали Споразумението. Това са Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латва, Малта, Португалия, Хърватска, Швеция, Финландия, Франция, Чехия, Обединено Кралство и други са в процес на ратификация.
Съвсем накратко ще кажа какво предвижда Споразумението. Предвижда пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като за 98% либерализацията е незабавна и тя се прилага от началото на временното прилагане на Споразумението.
В допълнение към тарифната либерализация е договорено и опростяване на митническите правила и процедури и правилата за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. Канада премахва митата за 91% от селскостопанските стоки при започване на временно прилагане на Споразумението. След седем години ще бъдат премахнати още 0,6% от митата.
Другото, което е в общ план и бих желал да споделя, е, че Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна на държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществения интерес е поставено като негов основен принцип.
Европейският съюз и Канада ще запазят способността си за постигане на легитимни обществени цели в области като обществено здраве, безопасност, околна среда, обществения морал, насърчаването и защитата на културното многообразие.
От чисто икономически план ние трябва да имаме предвид, че Канада не е основен търговски партньор на България нито по линия на износа, нито по линия на вноса. Двустранната търговия общо взето е в същите посоки – изключително ниски нива на двустранна търговия между България и Канада. В последните десет години се наблюдава някакво активизиране, но това активизиране може да бъде определено и в рамките на общите икономически активности на стокообмена на България.
Естествено, от периода на временно прилагане на това споразумение, има увеличаване. Това увеличаване е по линия на нашия износ в 19,6% и в стокообмена с Канада. Както казах, българският износ нараства с 38% под влияние главно на реализирани значителни продажби на медни руди и концентрати и на електрически акумулатори на фона на това, че в предходни периоди реално износът на този тип стоки е бил с нулеви стойности.
По отношение на тематиката, свързана с опазване на околната среда и водите, искам да отбележа, че Споразумението съдържа разпоредби, които поставят фокус върху околната среда от ефекта от търговията и инвестициите между Европейския съюз и Канада. По-конкретно, Глава 24 съдържа разпоредби относно ангажименти към международните стандарти и споразумения, гарантиране правото на всяка от страните да регулира области, свързани с опазване на околната среда, гарантиране, че стандартите относно опазване на околната среда не са използвани за ограничаване на търговията или либерализиране на национални режими, но също и обратното – непозволено стимулиране на търговия, инвестиции и ангажименти за насърчаване на устойчива употреба и търговия с природни ресурси, които са изброени.
Споразумението предвижда един от най-високите стандарти за сътрудничество и насърчаване на многостранните усилия за опазване на околната среда. В чл. 24, т. 8 е възприет принципът, че дори и да не са налице неопровержими научни доказателства за ефекта от дадена икономическа дейност върху околната среда, страните по Споразумението могат да приемат мерки, с които да ограничават определени дейности при наличие на притеснение относно екологичния им ефект.
В този контекст практиката на Европейския съюз по отношение на опазване на човешкото здраве и околната среда се основава на така наречения „принцип на предпазливостта“, който представлява управление на риска за околната среда и човека на ранен етап, преди нанасянето на вреди.
Освен това Споразумението няма да наложи промяна на законодателството относно генетично модифицираните организми и няма да отвори пазара на Европейския съюз за ГМО продукти. Запазва се законодателството на Европейския съюз относно безопасността на храните и ГМО, включително оценката на безопасността на храните.
Споразумението няма за цел да отвори пазар, пак подчертавам, на Европейския съюз за ГМО. В този смисъл няма да се промени и националната политика на страната ни по отношение на този вид продукти, включително съществуващите забрани в нашия Закон за генетично модифицирани организми.
По отношение на водите. Нищо в Споразумението не застрашава националните мерки за опазване и управление на водните ресурси. Гаранциите за това произтичат не само от принципа за правото на държавите да регулират обществения интерес, но и от конкретните ограничения пред пазарния достъп. Това е от наша страна, разполагате със Законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Борисов, за детайлното представяне.
Благодаря, че изрично и категорично разяснихте взаимоотношенията между държавите, респективно България и Канада, свързани с голямото притеснение, което беше изразено от българската общественост, свързана с ГМО и разпространението на продукти, съдържащи ГМО. Ясно е, че това споразумение не отваря пазара и вратите и стриктно се съблюдава националното законодателство, където имаме наложен и мораториум.
Благодаря, че представихте и аспектите, свързани с околната среда, съблюдаването на принципа за предпазливост и, че представихте и ефекта от действието на Споразумението от датата на неговото подписване.
Колеги, имате възможност за изразяване на мнение, становища, отправяне на въпроси към представителите на Министерството на икономиката.
Имате думата.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Имам два коментара и един въпрос, продиктувани от следния факт.
Уважаеми колеги, девет години отнема на Европейската комисия разглеждането на това споразумение, като то минава през различни събития.
В края на 2016 г. водещата Комисия по международна търговия, която отговаряше за Споразумението, с един глас взе решение за одобрение на това споразумение. Малко по-късно Социалната комисия и по въпроса на защита на граждани и други социални права препоръча на водещата комисия да не подкрепя Споразумението, защото ще се наруши балансът в инвестиционните, социалните и други права. Започна много сериозен дебат.
Междувременно Комисията по околната среда и водите го одобри примерно с малко повече от 60% от вота и в крайна сметка две три години по-късно, през 2017 – 2018 г., стана факт след тази деветгодишна дискусия. Това е фактология, аз не искам да я оспорвам, това е проследяване на събитията.
Искам да питам какви са сроковете пред българския парламент, правителството и държавата за тази ратификация, които ни притискат? Дали не е хубаво, разбира се, не за девет години, но да огледаме отвсякъде нещата, защото самото споразумение наистина премахва някакво опасение по отношение на ГМО, по отношение на това, че държавите няма да могат да взимат сами решения – това е ограничено и облекчено. Не е ли по-добре, ако не ни притискат много сроковете, за да направим добро и на държавата, и на процеса като цяло, да направим по-широка дискусия. Разбира се, рискът е, че винаги може да се затъне в някакви, да се извадят скелети от гардероба, но фактите са доста ясни. Деветгодишният дебат в Европейската комисия е много сериозен. Поставям това питане към вносителите: има ли мегдан, някакви срокове да направим някаква мини деветгодишна дискусия в полза на по-лекото смилане на процеса? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Заповядайте, господин Борисов, да дадете отговор.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Костадинов, Вие сам казахте, че дебатът е изключително дълъг както на ниво Европейски съюз, така и в България.
В началото споменах за този дълъг дебат по отношение на въпроса чия компетентност е била Споразумението – дали изключително на Европейския съюз, или споделена? След което се взима това решение и се определя, че то е от споделена компетентност, което означава, че всички държави – членки на Европейския съюз, и страните по него, парламентите им трябва да го ратифицират. Към момента, ако не се лъжа, мисля, че 14 държави членки са го ратифицирали. Останалите са в процес на ратификация.
Специално в българската част от този дълъг преговорен процес, искам да отбележа, че България положи всички усилия за защита на националния интерес във всички сфери – и по отношение на защита на потребителите, и на трудещите се. Тук е много важен въпросът, който беше поставен и касаеше не само България, но и Румъния: за физическите лица и визовия въпрос, тъй като само българските и румънските граждани бяха обект на визов режим от страна на Канада. Това към момента е преодоляно.
Реално конкретни срокове за ратификацията не бих казал, че има, но този процес тече и на европейско ниво. Именно заради това, тъй като вече не се виждат относително спорни въпроси както по линия на самите отношения с Канада, така и по отношение на Споразумението, Министерският съвет наново предложи на парламента съответния законопроект за ратифициране на Споразумението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, имате ли други въпроси и коментари? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който подкрепя приемането на Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г., моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Благодаря Ви колеги, благодаря и на гостите.

В последната точка:
РАЗНИ
Искам да уведомя колегите народни представители, че в Комисията по околната среда и водите е получен Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на околната среда и водите към 30 юни 2019 г. Който проявява интерес, може да се запознае с Отчета или да вземе копие от колегите в секретариата към Комисията.
С това приключихме.
Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам редовното заседание на Комисията по околната среда и водите.
(Закрито в 12,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА


Стенограф:
Стефка Аличкова