ПРОТОКОЛ №46

---

На 12 декември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по:
• Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“;
• Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и е ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на околната среда и водите, на Централното координационно звено и Националното сдружение на общините в Република България!
Имаме кворум и мога да открия заседанието на Комисията по околната среда и водите със следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по:
• Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“;
• Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.
2. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.

ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО:
• ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020 г.“;
• ПРОГРАМА „ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ“ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2014-2021 г.

Уважаеми господин Министър, радваме се, че сте сред нас. Благодарим за възможността от Вас да получим информация за актуалното състояние и напредъка на две изключително важни програми, финансиращи инструменти за политиките по околна среда и климат.
Имате думата, за да представите напредъка.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна с едно кратко сравнение от момента, в който поех Оперативната програма, като министър на околната среда и водите, и ситуацията към днешна дата, след което ще мина малко по-подробно върху отделните оси, а след това вече и върху популярно наречената Норвежка програма.
Правя сравнение с 31 май 2017 г. и 31 декември, въпреки че той още не е дошъл, но имайки предвид, че съвсем скоро вече няма да се случи нищо Бог знае колко ново от гледна точка на Оперативната програма, можем да отчитаме към 31 декември 2019 г.
Обявените процедури към края на месец май 2017 г. са били 23, което е покривало около 41% от Оперативната програма. В момента са 54% и покриват 124% от Оперативната програма. За този процент над стоте ще говоря малко по-подробно по-късно, за да обясня защо се появява.
Договорените суми са били за 38 договора за малко под 22%. В момента имаме 161 за малко над 92%.
Платените суми, което е важно, от 3% – на 27%, сертифицираните – от 1% на почти 24%.
Това на практика е темпото, с което успяхме, особено от месец февруари 2018 г., да направим така, че да не поставяме под никакъв риск Програмата. Няколко пъти съм имал питания от народни представители от Комисията и съм докладвал пред Вас за риск от загуба на средства. И към края на 2018 г., и към края на 2019 г. такъв няма. Слава Богу, успяхме да спасим всички средства.
На практика към 1 декември 2019 г. по Оперативната програма са обявени, както казах, 54 процедури с общ бюджет близо 4,3 млрд. лв., стойността на процентите е с 24 над разполагаемите 3,5 млрд. лв., възможността за наддоговаряне е съгласувана с Европейската комисия, като целта е до края на програмния период да се инвестира и разплатят 100% от средствата. Това го наблюдавахме и при предишната програма, и в други програми, че на практика ние трябва да наддоговорим, за да можем да изпълним максимално Програмата. Горе-долу между 120 и 130% е добър процент, за да можем да гарантираме пълното усвояване на всичките 100% от средствата.
Както казах, сключени са 161 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност близо 3,2 млрд. лв. или 92% от бюджетната програма.
Стойността на реално изплатените средства е над 914 млн. лв.
Само през 2019 г. са обявени общо 11 процедури за близо 730 млн. лв. и по приоритетни оси.
По Подхода ВОМР (Водено от общностите местно развитие) са отворени седем процедури за над 10 млн. лв.
Към края на 2019 г., както споменах, не съществува риск от загуба на средства за текущата година.
По оси – започвам с Първа ос „Води“: обявени са 16 процедури за над 2,6 млрд. лв. или 110% от бюджета на Оста; сключени са 39 договора за 1,845 млрд. лв., от които близо 283 млн. лв. са предоставени като финансови инструменти; договорен е и почти 80% от бюджета по Оста; разплатени са малко над 510 млн. лв.
В сферата „Отпадъци“ са обявени девет процедури за близо 710 млн. лв. или 121% от бюджета на Оста; договорени са 38 проекта за над 516 млн. лв. или около 90%; през 2019 г. са обявени две процедури за конкурентен подбор на проект с име „Изпълнение демонстрационни в областта на управление на отпадъците“ и за директно предоставяне за Проект „Рекултивация на депа за закриване“, предмет на Процедура по нарушаване на правото на Европейския съюз по дело С-145/14.
По Приоритетна ос „Натура и биоразнообразие“ са обявени 16 процедури за малко над 127 млн. лв. или близо 69% от бюджетната ос. В процес на изпълнение са 18 проекта за близо 70 млн. лв.
През 2019 г. Управляващият орган е обявил четири процедури с общ бюджет от близо 41 млн. лв. Местните инициативни групи са обявили общо седем процедури на стойност малко над 10 млн. лв.
По Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ са обявени шест процедури на обща стойност 165 млн. лв. или 114% от бюджета на Оста; сключени са 14 договора за близо 88 млн. лв. или около 61%; реалното разплащане на средства е 37 млн. лв. или около 25%.
Приоритетна ос 5 „Въздух“. Както знаете, чистотата на въздуха е изключително актуална, но и чувствителна тема за българското общество. Отчитайки казуса с влошаване качеството на въздуха в 25 общини, Управляващият орган отвори през 2019 г. процедура за „Мерки за адаптиране на транспорта, като източник на замърсяване на атмосферния въздух“ на стойност 500 млн. лв. В резултат на предприетите действия стойността на отворените процедури по Оста достига 616 млн. лв., сключени са 35 договора за близо 604 млн. лв.; стойността на практика е около пет пъти по-голяма от тази, с която започнахме, от 124 млн. лв. в началото.
Казвайки тези неща, госпожо Председател, може би преди да започна с темата за Норвежката програма, ако искате, докато са пресни цифрите, да отговоря, ако има въпроси. Ако предпочитате, да говоря и за Норвежката програма, както и народните представители желаят…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз мисля, че би било по-добре първо да обсъдим Оперативна програма „Околна среда“ и след това Норвежката програма.
Пропуснах да представя и двете дами, които днес са с нас. Ние ги познаваме, защото са били гости на Комисията по околната среда и водите – госпожа Валерия Калчева – главен директор на Дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, и госпожа Силвия Рангелова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“.
Стана ясно, че имаме присъствие от страна на Централното координационно звено – господин Милен Петров, старши експерт, е тук, и от страна на Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Десислава Стойкова, юрисконсулт. Ако те имат желание, могат в някакъв момент да се включат и в обсъжданията.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, отношение по представената от министър Димов информация по напредъка на Оперативна програма „Околна среда“.
Заповядайте, госпожа Тодорова.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: По настоящата Оперативна програма „Околна среда“ предстоят две процедури с бенефициенти общините. Това е повторната процедура за мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух и управление риска от наводнение. В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър, е: какви са индикативните срокове за тяхното обявяване?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би да съберем въпроси и след това да дадем думата на Министъра.
Други изказвания?
Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! В ход е набирането на проекти за рекултивация на депа от наказателната процедура. Сроковете за кандидатстване бяха съкратени. Каква е информацията за броя на депозираните проекти към момента и какви са възможностите за общините, които не успяха да подадат документи в срок? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Понеже стана въпрос за мярката по опазване на атмосферния въздух, ние от нашата група и преди това сме изразявали мнение, че не бяха правилно разпределени тези средства и бяха концентрирани само в седем общини, доколкото си спомням, а останалите 20 и няколко, реално си останаха с програмите, финансирани от техническата помощ. Кметовете на тези общини имат програма, трябва да я изпълняват, но с какво ще я изпълнява хич не е ясно на никого.
На господин Димов ясно ли му е за в бъдеще какво ще се случва, защото аз си спомням, правих и една декларация по този повод от трибуната на Народното събрание, случайно в редките си посещения в парламента премиерът Борисов беше там, и така каза: да, да, ще има за всички, ще видите Вие! Не знам оттам нататък как се развиха нещата, какво се случи.
Та, въпросите мога да си ги разделя на две – първият, до къде е стигнало усвояването на тези средства от тези седем общини, и вторият – понеже проблемът ескалира, в София най-много, но и на много места, какво ще се случи за в бъдеще с другите общини, които не бяха определени като бенефициенти на тези средства? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Госпожо Димитрова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Господин Министър, госпожо Председател! По новата Оперативна програма „Околна среда“ настояваме да се запазят инвестиции по основните сектори.
За водите – огромни са нуждите в агломерации между 2 и 10 хиляди еквивалент жители. Също – разширяване обхвата на Оста за атмосферния въздух, тоест достъп от други общини извън наказателната процедура, както и планирането на други мерки извън замърсяването от транспорт и битово отопление.
Много е важно в новия програмен продукт, който е за 2021 – 2027 година, дали се предвиждат инвестиции във водопроводната и канализационната мрежа в тези агломерации от 2 до 10 хиляди души? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания, въпроси?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Моят въпрос ще го формулирам първо с една изключителна загриженост от наша страна. Чухме добри данни относно договорите, които са подготвени и стъпките, които се реализират в последно време по отношение на Първа ос, на Втора ос. Нас ни притесняват обаче сроковете. Вече сме на финала на времевата рамка на програмния период.
Освен това, господин Министър, уважаеми колеги, по отношение на две от осите за биоразнообразие и за превенция, най-общо да го кажем, има пренасочване на средства. По принцип би било добре средствата да бъдат усвоени по Целите, по Осите, за които са предвидени, не че отпадъците нямат нужда от средства. Напротив, знаем подробностите и споделям това, което казаха колегите тук, по Първа ос. Да се надяваме, че ще има мобилизация и типично по нашенски, да имаме щурм, за да реализираме тези средства в България, защото те са много потребни.
Ето, сега обсъждаме ВиК сектора, малко ще изляза от темата, обсъждаме язовирите, вижда се, че има потребност от тези средства. Целта на всички ни е, тук няма значение дали са управляващи или опозиция, те да бъдат усвоени, но наистина имаме притеснение, загрижени сме те да бъдат реализирани. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Госпожо Люртова, заповядайте.
ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаеми господин Министър, месец април 2016 г. бяха сключени четири договора с четири консорциума за изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания, като бенефициенти са ВиК дружествата.
До този момент информацията, която имам, е, че все още няма внесени изготвените идейни проекти в общините за издаване на строителни разрешения и не са обявени обществените поръчки.
Въпросът ми е: има ли срок, в който ВиК дружествата трябва да обявят обществените поръчки и най-вече какъв е крайният срок за изпълнението на Програмата, защото това е съвместно на Министерството на околната среда и водите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Може би и аз няколко думи да кажа.
Първо, искам да поздравя и Вас, господин Министър, и екипа на Министерството за усилената работа по управление на една много тежка програма. Оперативна програма „Околна среда“ е важна. И общините, и ВиК секторът, и природата, и хората разчитат на Оперативната програма, за да могат да се реализират полезни проекти.
В този смисъл, отчитайки рисковете, които бяха идентифицирани през 2017 г., резултатите, които към настоящия момент виждаме, ни дават увереност, че посоката е правилна. Няма риск от загуба на средства, темпът е задоволителен и от гледна точка на договорирането, и от гледна точка на финансовото изпълнение на Програмата.
В допълнение на казаното от колегата Люртова и господин Чакъров, тъй като темата с ВиК сектора наистина е много значима, близо 70% от ресурса на Програмата е насочен точно към него, може би малко по-детайлно наистина да ни информирате какъв е статусът. Ние знаем, че има подписани договори по реализацията на 12 от 14-те заложени проекти с регионални прединвестиционни проучвания, изготвени отново по Програмата, но какво е изпълнението от гледна точка на провеждане на обществени поръчки, възлагане на дейности, физическо изпълнение от страна на ВиК операторите и смятате ли, че и ние бихме могли да допринесем със съдействие за това по-бързо да се движи този процес, да могат да бъдат изпълнени проектите в рамките на настоящия програмен период, да няма риск и, както и господин Чакъров каза, да няма натягането на сроковете в края на програмния период.
Надяваме се, че наистина тези проекти, както и вече идентифицираните още шест региона, които ще получат финансиране за изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания, ще бъдат една добра стъпка напред към реализирането на всички заложени стъпки и действия за реформата във ВиК сектора и реализирането на важни инвестиции, които имат отношение към намаляване на загубите на вода и към осигуряването на инфраструктура за отвеждане и пречистване на водите.
Мисля, че доста въпроси се събраха.
Колеги, има ли други? Не.
Давам думата на господин Министъра за отговор на зададените въпроси и коментар по изказванията.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Аз ще отговоря на част от въпросите и ще помоля Валерия Калчева да допълни тези въпроси, като няма да следвам поредността на задаването им, защото има някои неща, които се повтарят.
Относно рекултивацията на депата, до момента мисля, че са одобрени 25 проекта, които са допустими, но ще помоля госпожа Калчева да влезе в подробности за сроковете и какво може да се направи. Така или иначе, това е процедура, която ние трябва да завършим през следващата година, говоря за рекултивацията на депата.
Въздухът беше един от въпросите, които господин Генов постави, за седемте общини. Аз и друг път съм отговарял на него.
Оперативната програма „Околна среда“ е в помощ на някои общини – факт, по различни проекти общините са различни, но задължението на общините да се справят с качеството на въздуха и да изпълняват програмите е независимо от това дали има или няма оперативна програма. То не е казано, че ще го изпълняват само ако има оперативна програма, защото ние би трябвало да си даваме сметка, че оперативна програма можеше и да няма, но проблемите с въздуха пак ще стоят. В този договорен период средствата бяха доста ограничени и те, разбира се, няма да стигнат и за тези седем общини.
Това, което ние категорично, тук ще направя скок за малко в следващия програмен период, за който ще се опитам да обобщя накрая, е през него да няма ограничения от вида наказателна процедура, тоест независимо една община дали е или не е в наказателната процедура, тя трябва да може да кандидатства за достатъчно добра програма, която има и за да финансира мерките, защото ние качеството на живот на българските граждани трябва до го следим във всички общини, а не само в тези, които са попаднали, по една или друга причина, в наказателните процедура.
Това сме го взели като решение – по нито една от осите, не само за въздуха, видът наказателна процедура да не бъде ограничаващо за останалите общини, защото това някак си не е честно, тоест всички трябва да имат достъп в бъдеще време до ресурса.
Тук само ще направя една препратка до мерките. Госпожа Димитрова зададе този въпрос, когато говорим за въздуха – мерките не са само за битовото отопление или транспорта. Мерките са такива, каквито местната власт прецени, че ще имат най-голям ефект. Това, което е известно средно за страната, е, че най-голям принос има битовото отопление, а след това – транспортът, но конкретна община може да има специфичен проблем и решаването му да доведе до по-голям ефект. Естествено, те ще го сложат него на първо място.
Всъщност, общините, които са взели повече мерки имат трудността обикновено с най-малко инвестиции да решават най-значимите проблеми и колкото по-намалява проблемът, толкова по-голяма необходимост от инвестиции има, за да се направи още един процент надолу, но общините имат свободата. Те са направили тези програми и по тези програми те трябва да изпълняват мерките, за да постигнат ефект.
Всички с много благодарности още веднъж за помощта, която оказахте при приемането на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Там казахме, че общините трябва да постигат резултат. Ние няма да им казваме как. Ако една община каже, че й е важно битовото отопление – добре, но друга може да каже, че й е важен транспортът, а пък трета има нещо трето, различно. Те трябва да могат да имат тази свобода, защото в противен случай няма да могат да си направят най-добрите програми, да си реализират по най-добър начин програмите.
При всички положения в бъдещия програмен период трябва да има достъп и парите за въздух ще се опитаме да бъдат значително повече. Тук реферирам и към господин Чакъров за това, че са пренасочвани средства. Съгласен съм, че е по-добре те да бъдат използвани по осите при положение, че няма приоритизиране, но при встъпването си в длъжност аз казах, че чистотата на атмосферния въздух ще е приоритет и се опитвам по всякакъв начин да изведа този приоритет, включително и през финансирането му, защото това е може би най-сериозният проблем пред голяма част от българските граждани, включително свързвайки го с качеството на живот, здравето и прочее. Затова направих това огромно усилие, заедно с колегите ми, за да можем да увеличим много финансирането в посока подобряване качеството на атмосферния въздух, без изобщо да омаловажавам останалото, но приоритет означава да извадим едно пред скоба. Ако всичко ни е приоритет, нищо не ни е приоритет!
Това е причината, включително когато говорим за отпадъците, рекултивацията на тези над 110 депа в наказателната процедура трябва да се случат, за да не трябва да плащаме санкции, а тези пари да могат да бъдат използвани отново и запазени за държавата, тоест друг общ принцип е всичко, което може да бъде спестено и спасено за България като ресурс, да се постараем да го направим.
Тук напълно споделям Вашата и на госпожа Василева загриженост. Знаете, че действа правилото N+3, тоест ние имаме до 2023 г. време, но това време изобщо не е много, когато говорим за големите инфраструктурни проекти, защото там строителството е съществено. Ще помоля колежката Валерия Калчева да сподели по темата, защото има повече информация. Аз нямам информация в момента докъде са стигнали процедурите, но това, което знам, е, че ние финансираме още шест RBP-а (регионалната платформа за резервиране на капацитет) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да може още шест консолидирани ВиК оператори да имат готови проекти и в момента, в който се говори следващата оперативна програма, те да могат веднага да ги предадат и да започне много по-навреме изпълнението поне на тези шест проекта.
В следващия програмен период естествено приоритетите няма да бъдат променени много. Безспорно това са: въздухът, ВиК, кръговата икономика, като нещо ново. Кръговата икономика включва в себе си управлението на отпадъците, но управление на отпадъци по един доста нов начин, нещо, което не беше предвидено в този програмен период. Самата Комисия извади тази политика в по-късен етап, но тя е ключово важна, имайки предвид целите за намаляване депонирането до под 10% в период от следващите 10 до 15 години. Просто това е непостижимо без кръговата икономика.
ВиК секторът – безспорен приоритет. Знаем, че там са необходими по думи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството над 11 милиарда инвестиции! Този програмен период ще осигури под 2, тоест има огромен луфт, но не само оперативната програма е тази, която може да финансира и трябва да финансира този тип проблем, защото в края на краищата, няма само по Оперативна програма „Околна среда“ да е достатъчен ресурсът за справянето с проблема, особено при тези големи течове, за които стана дума и в медийното пространство през последните години.
За въздуха казах – приоритетно, това е един общ хоризонтален приоритет. Нещо, което важи не само за Оперативна програма „Околна среда“, но и за всички останали програми, е, че Европейската комисия ще заложи вероятно изискване 25% от всяка оперативна програма да е насочена към мерки за борба с климатичните промени и/или адаптация към климатичните промени. Това ще бъде и в програмите в земеделието, в транспорта, с всички оперативни програми, които ще предстоят през следващия програмен период.
Не знам до колко това е финализирано, но шансът да е нещо различно е много малък, така че това също е една посока, с която ще трябва да се съобразим и всички мерки, независимо дали говорим, примерно за ВиК сектора, там не просто да можем да намалим течовете и да има пречистване на водата, но повторното, потретното и последващо използване на водите е също ключово важно. То е част от широкия смисъл на кръговата икономика.
Ще помоля колежката да допълни отговорите.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Дами и господа народни представители, ще се опитам да дам малко повече допълнения към това, което министър Димов каза. Аз ще карам по ред на задаването на въпросите.
Понеже темата е много актуална и е свързана с процедурата за рекултивация на депата, на господин Мацурев искам да дам допълнителна информация.
Когато обявихме процедурата, направихме три индикативни срока за подаване на проектни предложения, като посочихме и в рамките на тези срокове кои общини могат да подадат проектни предложения. Това го направихме на база на наша информация по отношение на проектната готовност на всяка една община – дали има изготвени идейни или работни проекти, дали има премината процедура и назначена комисия по реда на Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи и така нататък.
Пак казвам, тези срокове са индикативни. Да речем, че една община е поканена за първия срок и не подаде документи в този срок, това не означава, че тя е недопустима и няма възможност да го направи в рамките на общия тримесечен срок по процедурата, който е средата на месец февруари, така че, ако някой сега, в рамките на този първи срок – 9 декември, е пропуснал да подаде, може да го направи през януари, може да го направи и през февруари. Това не е проблем.
Иначе, в рамките на първия срок, който изтече онзи ден, на 9 декември, имаме подадени 25 проекта, което означава, че е имало доста сериозна мобилизация сред общините и въпреки краткото време са успели да се подготвят и да се справят. Тепърва предстои да разгледаме проектите. Това ще бъде изключително бърз процес от наша страна, вземайки предвид ангажиментите, които държавата е поела в изпълнение на наказателното решение на Съда на Европейския съюз.
Очакваме, разбира се, и максимално съдействие от страна на общините, защото на тях тепърва им предстои търгуване и изпълнение, за да може към края на следващата година да може Министерството да докладва положително развитие по темата.
За да си остана в настоящия програмен период, няма да карам по ред на задаването на въпросите, ще прескоча и ще кажа за изпълнение на ВиК проектите.
Както вече беше казано, най-големият ресурс е заделен за тях. Имаме вече сключени 12 договора с ВиК оператори. Положихме максимални усилия това да се случи в изключително кратки срокове, средно за около три месеца одобряване на проектно предложение, което за този тип проекти – сложни, тежки, инвестиционни проекти е, бих казала, една изключително бърза скорост, именно за да можем да дадем възможност на всички бенефициенти да се фокусират върху подготовката за реалното изпълнение на проектите.
Със съжаление мога да кажа, че към днешна дата и повече от година и половина от обявяване на процедурата, с която бяха поканени да подадат проектни предложения, обществени поръчки за основните дейности за строителство и за надзор има проведени единствено във ВиК – Смолян, които са пред сключване на договор, тоест за тях очакваме през следващата година да стартира реално строителство.
От останалите ВиК оператори само един: ВиК – Русе, обяви миналия месец обществена поръчка за строителство и за надзор. Естествено, по стара традиция веднага беше подадена и жалба срещу обявлението за откриване на процедурата. Очакваме да видим какво ще се случи в рамките на производството пред Комисията за защита на конкуренцията.
Останалите оператори са на етап „Подготовка на тръжни процедури“ и има малко обявени поръчки, свързани с по-меки мерки по проектите, включително организация и управление, публичност и разработване и внедряване на географски информационни системи там, където това е предвидено в самото проектно предложение.
Няма как да не ни притеснява изключително много този факт, тъй като всички знаем, включително и чисто исторически, че изпълнението на един такъв проект е тежко, сложно, на моменти и проблематично, за съжаление. За съжаление, предвиждам, че отново Оперативната програма ще изпадне в ситуацията, в която, живот и здраве, 2022 – 2023 г. всичко ще се случи едновременно. И едновременно ще се строи навсякъде.
Надявам се, въпреки забавянията, на пълна мобилизация от страна на бенефициентите. Ние им оказваме съдействие и винаги сме насреща им, за да дадем съвети и да помогнем там, където се чувстват несигурни.
По отношение на въпроса на госпожа Люртова за идейните проекти – идейните проекти са разработени в рамките на проекта за разработване на регионални прединвестиционни проучвания с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството и те бяха предадени на ВиК операторите през тази година, тъй като бяха и самите идейни проекти задължителен реквизит за оценката на проектното предложение по Оперативната програма.
Към настоящия момент, доколкото ми е известно, за тези оператори, с които имаме сключени договори, има направени оценки на съответствието на идейните проекти, тоест задвижена е процедурата. Предполагам, впоследствие ще се процедират и всички въпроси, свързани с устройственото планиране, разрешения за строеж за самите обекти ще бъдат издавани на фаза „Работен проект“, тъй като проектите на ВиК-тата предвиждат поръчките за строително-монтажни работи да се търгуват под формата на инженеринг.
Само да допълня, в тази връзка многократни срещи сме организирали с тях, в това число и по отношение на най-често допускани грешки при провеждане на обществени поръчки, защото знаем, че едно от техните изключително големи притеснения е свързано с последващо налагане на финансови корекции.
Надявам се от началото на следващата година да има раздвижване от тяхна страна по темата. За съжаление, ние в Министерството няма как да се подпишем върху обявленията от тяхно име. Ако можехме да го направим, вече щяхме да сме го направили.
По отношение на няколкото въпроса и препоръки, които касаят новия програмен период, ние в Управляващия орган вече стартирахме подготовката на новата оперативна програма. С радост мога да кажа, че всички, очевидно и Вие включително, като народни представители, сме мислили в една и също посока, без да сме коментирали изрично тези въпроси.
В приоритетната област на водите, независимо от препоръката на Европейската комисия фокусът отново да бъде върху агломерации над 10 хиляди еквивалент жители, предвиждаме възможност при наличие на ресурси, респективно приоритизация, да бъдат алокирани средства и за агломерации под 10 хиляди, може би не точно над 2 хиляди, а може би между 5 и 10 хиляди, защото Вие сами знаете, че инвестициите в малките агломерации са много ресурсоемки и много трудоемки, а в същото време добавената стойност е твърде разпокъсана, именно затова казвам да се фокусираме в малко по-голяма агломерация и след извършена приоритизация, тъй като давам само за пример, на територията на област Пловдив, обслужвана от консолидирания ВиК оператор, от регионалното прединвестиционно проучване се показва стойност само за малките, под 10 хиляди еквивалент жители, агломерации над 700 млн. лв.
Това е само за една от териториите, тоест ще трябва да се върви в посока много сериозна и внимателна преценка, така че да можем да отчетем впоследствие реален ефект от инвестицията на ресурса, а не просто да го разпилеем на територията на държавата.
По отношение на мерките за въздуха предвиждаме и планираме, въпреки че все още нямаме одобрена на европейско ниво Многогодишна финансова рамка, работим с прогнозни стойности за България, но въпреки това предвиждаме сериозно увеличаване на ресурса за мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух, от една страна, което ще даде възможност за отварянето му към по-широк кръг от бенефициенти, както и за разширяване на обхвата на допустимите мерки, насочени не само към подмяна на индивидуалната горивна база за отопление и обществения транспорт, но и по-меки мерки, като създаване на зелени пояси в градовете, създаване на зони с ниски емисии. Търсим вариант и проучваме възможностите на подобни схеми, каквито има в Германия и в Румъния, до колкото разбрахме, за стимулиране закупуването на електромобили от физически лица с определени еднократни суми.
По отношение на най-първия въпрос, зададен в началото се връщам, за да се опитам да покрия всичко. Да, действително за тази година бяха планирани две процедури с бенефициенти общини – едната за екосистемно базирани решения за превенция на риска от наводнения, и още една – за общини, които да кандидатстват за адресиране на мерките за намаляване на замърсяването с фини прахови частици, които се дължат на битовото отопление.
По отношение на първата процедура за екосистемно базираните решения, ресурсът там, който изначално е заделен, е изключително малък. Той е около 9 млн. лв., планирани в Оперативната програма.
В същото време в сега действащите планове за управление на риска от наводнения са планирани определени мерки, които, ако бъдат реализирани, за да дадат ефект трябва да бъдат реализирани заедно и едновременно и с други мерки. В противен случай, би било разпиляване на ресурса, давам Ви прост пример, той е чисто юридически, в това число, ако говорим за мерки, свързани с корекции на речни корита, в най-общия смисъл на думата, ако то е в рамките на населеното място, знаете, отговорен е кметът на общината. Обикновено за населените места са по-подходящи за реализация така наречените сиви мерки, тоест укрепване, корекции и така нататък.
Извън населеното място е отговорен областният управител. За извън населеното място, да речем, са подходящи зелени мерки – възстановяване на меандри, залесяване по бреговете, създаване на подвижни диги, които могат да бъдат монтирани само тогава, когато се установи риск от наводнение, тоест за да даде ефект една подобна инвестиция, тя трябва да бъде реализирана съвместно от всички отговорни институции – областен управител, кмет на община, в това число и басейновите дирекции. В противен случай би ставало въпрос за разпиляване на ресурса. Сами си давате сметка, че с 9 млн. лв. не би могъл да се отчете съществен ефект.
Именно поради тази причина за следващия програмен период е планирано увеличаване и на средствата, които са заделени за превенция и управление на риска от всякакви бедствия, не само наводнения от природен характер, като чрез разработвания в момента от Министерството на регионалното развитие и благоустройството подход за осъществяване на интегрирани териториални инвестиции, тоест такива, които могат да бъдат съвместно в партньорство между различни институции и да използват фондове от различни програми, така че в най-пълна степен да покрият нуждите на дадена територия, в конкретния случай на ниво регион за планиране, смятаме, че ще адресираме в по-пълна степен тези проблеми.
Да не забравяме, да допълня също по темата, че в момента пък се разработват и новия цикъл на планове за управление на риска от наводнения, където очакваме да видим и малко повече детайлизация на мерките, които могат да бъдат счетени за екосистемни базирания.
Последно, приключвам. По отношение на планираната процедура за адресиране на битовото отопление като източник на замърсяване с фини прахови частици – изрично условие на Европейската комисия, за да се обяви тази процедура, е наличието на първи резултати, предвид пилотния характер, от реализацията на седемте проекта. Първи резултати към днешна дата от реализацията на тези седем проекта нямаме, за да можем да стъпим на тях и да кажем на колегите от Брюксел: ето, вижте, работи, можем да продължим да го правим.
Надяваме се, че ще се натрупа достатъчно много опит, за да може в рамките на следващия програмен период да стартираме бързо и за всички останали. Благодаря.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Само едно допълнение, ако може, госпожо Василева. Ако разрешите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Аз също съм съгласна, че трябва да се реинвестират жителите, където са над 5 хиляди души, но, повярвайте ми, в областта, която представлявам, да се намерят населени места с над 5 хиляди жители… Водопроводната мрежа не е ремонтирана от 1952 г., специално съм питала днес. Наблюдават се непрекъснато аварии.
Когато го правите, наистина, моля, това да го имате предвид, че в отдалечените населени места никога не са правени ремонти на тези водопроводи, а да не говоря, че канализация пък изобщо няма в цялата наша област. Добричка община има 67 села и няма канализация в почти всичките. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По-скоро като допълнение, не реплика.
Господин Министър, правилно – всички знаем, че съобразно правилата, които се налагат от Европейската комисия, трябва да има максимален ефект. Това най-лесно става, когато има пет блока по 300 – 400 човека, или шест блока в един комплекс – направена е ВиК инфраструктурата, целта е постигната. Само че имаме и села, каквито има в Европа, има, ето в Добрич-селска, аз също познавам добре област Добрич. Имайки предвид, че тези средства са от еврофондовете и с оглед на социалния вектор е добре да бъдат насочени, ако може и над 10 хиляди, да постигнем най-голям ефект. Така или иначе, трябва да се направи инфраструктура и в тези населени места и в контекста на борбата срещу обезлюдяване, концентриране на населението в големите градове, сега, когато има някакъв ресурс, добре е и там да се обърне внимание, а не изцяло и само в големите и над 5 хиляди. Добре, какво правим с малките населени места?
На този етап тенденцията е страховита. Притеснителна е! Трябва да се види, още повече аз знам и Вашата позиция, дори от ПУДООС, която казахте, че е от две до десет хиляди, трябва да обърнем внимание на тези населени места, а не да се концентрираме само тук.
Като съм взел думата, да кажа, че аз донякъде се поуспокоих от това, което казахте, но с оглед на нашите реалности – ето, първата процедура минала, втората процедура – започват обжалванията. Трябва да намерим механизъм да се преодолее този момент, тези средства да влязат в България, да бъдат реализирани в България, да бъдат реализирани в инфраструктура. И каквото е необходимо – и нашата Комисия, и другите, и целият Парламент, и целият държавен апарат, механизми, система и институции трябва да се впрегнем да направим това.
Вярно, че още от самото начало имахме бележки и резерви, че тази реформа не се реализира и както виждаме „берем“ плодовете. Не може един ресурс от над 2 милиарда да не бъде реализиран. Ако някой каже, че е спокоен и сигурен, че това ще стане по най-гладък начин – не, няма да стане. Казвам го на базата на опита, който също имам.
Трябва всички да се мобилизираме. Не го приемайте като опозиционерство, напротив. Трябва да се мобилизираме и да работим максимално ускорено. Ако трябва да се виждаме на всеки три месеца тук, без да има друга цел, напротив, за да се ускори работата и да има реализация, и всички отговорни институции, всички отговорни субекти трябва да се впрегнем да го правим. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И аз подкрепям подобен подход. Наистина е важно да се случват тези проекти и то по най-ефективния и разумен начин. Така че и ние можем да допринесем за това, надявам се, ако има необходимост, и по отношение на взаимодействието между институциите, и по отношение на законодателните промени, ако са необходими такива.
Господин Мацурев има допълнителен въпрос. Ще позволите съвсем за малко да помоля за бърз и синтезиран отговор на следния въпрос: в Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ има проект, насочен към изграждане на система за управление на водите в реално време. Какво се случва с този проект?
Заповядайте, господин Мацурев.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, най-напред искам да благодаря за изчерпателния отговор от Вас и на госпожа Калчева, и да Ви поздравя, че доста работа е свършена и съм сигурен, че и занапред ще има доста проекти в тази област.
Искам допълнително да попитам: Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ финансира проекти, свързани с отпадъците. Темата е особено актуална, защото пред българските общини стои задачата да намалят своите отпадъци и да изграждат съвременни системи за тяхното управление и третиране. В тази връзка искам да попитам: за какъв процент от общото финансиране по Ос 2 в програмния период вече има сключени договори? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще помоля, докато отговарям, госпожа Калчева да подготви информацията по Ос 2 за конкретния процент.
На практика три са нещата.
Първото, казвайки, че ние ще се опитаме да няма бенефициенти, които да са недопустими, когато е необходимо, както беше за въздуха, по същия начин в момента областният управител е недопустим, общината е допустима, като направим реката до някъде и след това я затапим, всъщност няма ефект. От тази гледна точка трябва да могат да се направят допустими и областните управители, и кметовете, за да се решава един проблем изцяло, а не този проблем да се реши частично, та дори може да се създаде по-голям проблем.
От тук идва притеснението, което госпожа Василева и господин Чакъров изразиха, за реализацията на средствата. Факт е, че, и аз споменах, четири години не са чак толкова много, когато говорим за такива проекти и ако говорим за сигурност, аз съм сигурен, че няма да мине гладко. Не съм сигурен в обратната посока, напротив, в тази.
Госпожа Калчева може би от скромност не подчерта, но за по-малко от пет месеца те оцениха 12 огромни проекта, имайки предвид, че ставаше дума за месеците юли и август, които традиционно са месеци, в които някои се опитват и да почиват. Ние направихме и невъзможното, за да дадем максимално време на ВиК дружествата, имайки предвид, че подадоха, ако не се лъжа, втората половина на месец април. Това беше срокът. Тоест от втората половина на месец април до края на месец септември ние бяхме подписали всички договори. Това наистина е скорост, с която може би досега не се е случвало подобно нещо.
Как вървят оттук нататък нещата? Очевидно има проблем с обществените поръчки и тук аз не мога да дам панацея. От една страна, самите ВиК трябва да са по-активни. Как могат да бъдат притиснати и как могат да бъдат активизирани не знам, но Вие като народни представители може би може да искате повече информация.
Тези безкрайни обжалвания, тук има и конкретна връзка с последния въпрос, който зададохте, тези безкрайни обжалвания отнемат много време. Това е повече от година реално време за работа. От една страна, естествено, че трябва да има право на жалене, от друга страна, това спъва изпълнението. Ако имах идея, щях да я споделя, но нямам идея, само сме страдащи от подобен тип права, които не могат да бъдат отнети. От тази гледна точка четирите години, които остават, не са никак много и трябва да има максимален натиск за бързо обявяване на процедури и опит за бързо решаване. Не знам срок на съда дали може да се дава по законодателен път, или не може. Когато обаче говорим за такива големи инфраструктурни проекти, може би трябва да има някакво приоритизиране.
Тук идвам до проекта, образно казано, за Искъра. Първата част от управлението на водите в реален сектор – проект, на който, на практика, стартирането се забави четири години точно от това разхождане нагоре надолу. Аз броих министрите, през които е минал този проект – май че са петима, и през цялото време той се е разхождал КЗК – ВАС, КЗК – ВАС, КЗК – ВАС – министерство.
Ние успяхме да подпишем окончателно договора едва през 2018 г. Мисля, че започна още през 2014 г. или 2015 г. Представете си какъв срок – близо четири години се обжалва, поради различни интереси. Надявам се, че този проект ще завърши успешно в следващите може би шест месеца, но имам съмнение, че ще успеем с втората част, която беше за всички останали поречия, да го реализираме в рамките на този програмен период, най-малкото, защото ако допуснем, че ще има наполовина обжалвания, пак ще излезем извън програмния период.
Цел беше да стартира този първи проект, за да свърши пилотната му част – за поречието на Искър, и в зависимост от резултатите ще преценим дали има смисъл да започваме сега, или да го оставим фазиран за следващия програмен период, тоест да бъде готов и да кандидатства в самото начало. И дори да има пак четири години обжалване, да имаме нови три за реализация. Това е по Искъра към този момент. Това може би покрива и отговорите, които дадох.
Колежката ще отговори на въпроса на господин Мацурев.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: По Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативната програма в момента има сключени 38 договора на стойност 516,5 млн. лв. От тях 37 се изпълняват от общини по процедурите за изграждане на компостиращи и сепариращи инсталации. Очакваме почти всичките да приключат през следващата година, така че това ще им помогне да си изпълнят и целите по Закона за управление на отпадъците.
Имаме и един договор, тоест не е договор, а финансово споразумение с Фонда на фондовете за прилагане на финансови инструменти в областта на отпадъците, където към днешна дата, за съжаление, не можем да отчетем никаква реализация, предвид липсата на достатъчен интерес от стопанските субекти, от получаване на подобен тип негрантово финансиране за изпълнение на мерки в тези приоритетни области. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за изчерпателната информация.
Наистина Оперативната програма и напредъкът по изпълнението на всички приоритетни оси представлява интерес за нас, народните представители, така че ще продължаваме да проследяваме изпълнението на конкретните проекти и прилагането на политиките чрез този финансов инструмент.
Сега да преминем и към следващата програма – така наречената Норвежка програма, и да дадем думата на министър Димов, за да ни представи статуса и по тази програма.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Общата цел на финансовия механизъм е да допринесе за намаляване на икономическите и социалните различия между държавите в Европейското икономическо пространство и да уреди двустранни отношения между държавите донори и държавите бенефициенти посредством финансова помощ по приоритетни сектори.
Програмата за опазване на околната среда и климатични промени допринася за изпълнение на две програми в тези области. Едната е така наречената Синя книга, основният стратегически програмен документ на финансовия механизъм, Програмна област 11 „Околна среда и екосистеми“ и Програмна област 13 „Смекчаване и адаптация към климатичните промени“. Стойността на Програмата е 15 млн. 294 хил. 118 евро, от които 13 млн. евро са безвъзмездната финансова помощ. Крайният срок за изпълнението е 31 декември 2024 г.
Една от основните цели на Програмата е създаването на двустранни партньорства и засилване на двустранното сътрудничество между организации от страните донори в България, тоест да намерим начин българските общини и българските реципиенти да имат максимален контакт, с който да създадат дълготрайни връзки със страните донори. Между другото, доста сериозен интерес има в тази сфера за изграждане на такива. Доколкото си спомням, вчера имаше много широко представяне от една норвежка област по време на срещата на Националното сдружение на общините, така че очевидно има желание за подобен тип сътрудничество.
Три са областите, в които има проекти. Първата са така наречените предефинирани проекти. В тези предефинирани проекти имаме три, да ги наречем, подпроекта. Първият е „Система за остойностяване на екосистемните услуги в областта на туризма в екосистемите в България“ с бенефициент самото Министерство на околната среда и водите.
Вторият проект е „Познания и информация по отношение на регионални дейности за опазване на околната среда на Черно Море“ с бенефициент Басейнова дирекция – Черноморски район, и третият проект е „Изпълнение на иновативни мерки за намаляване на въздействието и адаптация към климатичните промени в българските общини“ с бенефициент Националният доверителен екофонд.
Към настоящия момент Предефиниран Проект № 1 е в процес на подготовка, съвместно с партньорите ни от Норвегия. Проектите с документите по проекти № 2 и № 3 са в процес на оценка от офиса на партньорите ни в Брюксел.
Втората основна линия са открити покани. Програмата предвижда три броя покани в областта на морските води, кръговата икономика и климата.
Първата, която е за морските води, e обявена с краен срок за кандидатстване 6 януари 2020 г. Проектите по документацията за втората и третата открити покани са подготвени от страна на Програмния оператор и са в процес на съгласуване с партньорите ни, с Норвежката агенция по околна среда. Очаква се тяхното обявяване да започне в началото на 2020 г.
По третата – малката грантова схема, програмата предвижда четири покани в областта на морските води, кръговата икономика и климата. Проектите с документация и по четирите малки грантови схеми са подготвени от програмния оператор и са в процес на съгласуване с Националното координационно звено в Министерския съвет, Донорският програмен оператор и офиса на Финансовия механизъм, като очакваме обявите да са през месец декември 2019 г. или най-късно в началото на 2020 г. Това е съвсем накратко информацията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Имате думата за въпроси, изказвания. Не виждам.
Един въпрос имам аз: да ни уведомите каква е програмата на Министерството от гледна точка на информационната кампания, която провеждате – информационни дни; срещи с потенциални бенефициенти; как планирате да реализирате публичността и информираността на потенциалните бенефициенти, така че да кандидатстват, когато бъдат обявени поканите?
Заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Програмата официално стартира с нейното представяне през месец май. Беше направено много широко, мащабно информационно събитие, което протече в рамките на два дни. На него присъстваха над 150 представители на различни институции, като в рамките на това събитие Министерството на околната среда и водите организира и възможност за създаване на партньорства. Бяха поканени и представители на различни институти от донорските държави.
Конкретно информационните събития, свързани с конкретните покани, както министър Димов посочи, Покана 1, свързана с морските води, беше обявена в края на месец октомври. Десет дни след обявяването на поканата – това е подход, който сме взели решение да прилагаме и за всички следващи покани, Министерството организира информационен ден, като информацията за това се разпространява, включително до областните информационни центрове. Информация изпращаме по имейл до областните информационни центрове, които съответно разпространяват информацията. Информация за това се качва и на интернет страницата на EYE грант, където всяка от програмите, включително и „Околна среда“ има своята секция.
За първата програма проведохме информационен ден десет дни, след като обявихме поканата. Междувременно това съвпадна, в същата седмица Националното сдружение на общините имаха среща на експертите, които се занимават с проекти в областта на екологията. Отправиха покана и към нас, ние взехме участие в тази среща, така че програмата – нейното съдържание, и възможностите за кандидатстване бяха представени и на тази среща пред Националното сдружение на общините. За момента това са дейностите, които сме реализирали във връзка с публичността и информацията.
Само бих искала да добавя, че на интернет страницата на EYE грантс информация, презентации, въпроси и отговори за всички до момента проведени информационни срещи са публикувани. Там има и контакти на лица в Министерството, с които заинтересованите за кандидатстване могат да се свържат и да поискат информация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Отправям апел следващият път информационното събитие да се проведе най-близо до бенефициентите. Когато говорим за морските води, може в морския регион да организирате информационно събитие.
Колеги, има ли други въпроси, изказвания? Няма.
Благодарим на ръководството на Министерството на околната среда и водите.
Уважаеми господин Министър, скъпи дами, благодарим Ви и за това, че бяхте с нас. Благодаря за детайлната и изчерпателна информация.
Успех на всички!
Пожелания за една успешна и ползотворна нова година и за Оперативна програма „Околна среда“, и за Норвежката програма! Много здраве и щастие на всички! Светли празници!

Колеги, по точка втора:
РАЗНИ
нямаме нищо конкретно.
Закривам заседанието. Благодаря.


(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА


Стенограф:
Вася Йорданова