ПРОТОКОЛ №53

---

На 25 февруари 2019 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на политиката на Министерството на околната среда и водите в сектор „Управление на отпадъците“, актуалните предизвикателства и предложения за решения.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.


* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости!
Имаме кворум и мога да открия заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Това заседание е с желанието и идеята да обсъдим в по-широк формат и по-детайлно политиката на Министерството на околната среда и водите в сектор „Управление на отпадъците“, предизвикателствата и, разбира се, решенията, които могат да бъдат предложени.
Благодаря на министъра на околната среда и водите, който се отзова на поканата заедно с неговия екип.
За пореден път искам да изразя личната си подкрепа, мисля, и подкрепата на народните представители от Комисията, във връзка с решителните действия, които предприеха в посока подобряване на контрола и въвеждане на мерки за по-ефективно взаимодействие между контролните органи и недопускане на нарушения, каквито станаха повод за сериозни притеснения в нашето общество.
Пълната зала днес е показател за големия интерес, който предизвиква политиката в сектор „Управление на отпадъците“ – разбира се, актуалните проблеми. Надявам се и всички заинтересовани страни, които бяха поканени да участват в днешното заседание, да изразят своето мнение, становища, както и предложения за възможни решения, защото в управлението на отпадъците има отношение към живота и здравето на всеки един от нас, има отношение и към въвеждането на принципа за кръговата икономика и създаването на предпоставки за икономически растеж. Безспорно има отношение и към качеството на околната среда.
Разбира се, темата в последно време е изключително наболяла. Бих искала да маркирам няколко законодателни инициативи, които предприехме в Народното събрание. Заедно с колегите още миналата година внесохме – благодаря на всички колеги, които подкрепиха предложенията и което вече е в сила, да бъде въведено задължително видеонаблюдение на инсталациите, където се реализира изгаряне на твърдо гориво и отпадъци, както и на депата, където се съхраняват и обезвреждат отпадъци от битов характер.
Разбира се, има внесени предложения и от колегите от БСП, и от наша страна, заедно с колегите от Политическа партия ГЕРБ, свързани с промяна на Закона за управление на отпадъците. Те ще бъдат подложени на разисквания и обсъждания в Комисията по околната среда и водите в последваща фаза.
Сега обаче е важно да чуем повече информация и повече мнения, за да формираме и ние цялостно мнение и отношение към проблематиката, разбира се, надявам се да формулираме разумни и добри решения за сектора.
Надявам се много скоро да бъде гласувано на второ четене и предложението ни, свързано със Закона за опазване на околната среда, където заедно с колегите предложихме по-строги мерки, свързани с превантивния контрол.
След това въведение позволете, първо, да се обърна към министъра на околната среда и водите, за да ни представи накратко политиките, разбира се, и с представители на своя екип, след което ще дам думата на представители на Изпълнителната агенция по околната среда и водите, която има сериозни ангажименти не само по отношение на мониторинга и докладването на данните, но и по отношение издаването на комплексни разрешителни, след което ще дам думата на колегите народни представители, разбира се, и на гостите.
Предвид големия брой участници в днешния кворум искам да помоля всички в изказванията си да се ограничават в рамките на три минути – имам предвид изказванията, свързани с изразяване на становища и въпроси към представителите на Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Министър – имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда по-кратък, за да остане време за колегите, разбира се, и да отговоря на Вашите въпроси.
Най-общо, в национален план, знаете, избухна един голям скандал – малко беше преувеличен, с RDF (модифицираните горива). Успяхме да установим контрол върху заводите, които ги усвояват – те са четири броя, три циментови фабрики и един ТЕЦ. Имаше и пети на брой, който в момента е спрян, докато не се приведе в съответствие. Успяхме да се договорим с едрия бизнес, с легалния бизнес. Оказа се, че количествата, които те усвояват – 50 на 50, както беше, се оказа, че всички ги надвишават, тоест към този момент циментовите фабрики изгарят много повече отпадъци, отколкото изискваме ние от тях по закон. Разбира се, проблемът остава, ще го кажа след малко.
Постигнахме съгласие по това, откъде да бъдат въвеждани в страната ни подобен вид отпадъци, когато идват от чужбина. Под натиск на бизнеса, да не страда Южна България, тол такси и така нататък, се съгласихме да бъде и Бургас, не само Варна, като, разбира се, тези ограничения важат само за RDF, но възприехме и тяхното виждане.
Искам да благодаря на целия легален бизнес, защото те дойдоха и сами предложиха правила, и даже основата, за която говорихме беше: ние ще платим цената на нелегалните, но искаме да има равни, прозрачни условия, като под „равни” се разбираше еднакви обезпечения, гаранции, видеонаблюдения и така нататък.
Така че по отношение на RDF смятам, че след още една седмица проблем няма да има. Вече идват редовни справки от Гранична полиция и от Митницата – съответно на вътрешните граници от Гранична полиция, на външните от Митницата, от пристанищата идват справки. В момента изграждаме връзка с двата терминала, двете пристанища, за да можем и ние да ги наблюдаваме от София така, както наблюдаваме и предприятията, които изгарят.
Установихме добри контакти със Столична община да ни дават количествата, защото знаете, че софийските отпадъци имат едно национално турне – пътуват – едните към Враца, други към Сливен, доскоро и към Бобов дол, да знаем какви количества изпращат. Голям проблем е, че в София все още няма такава мощност, защото трябва да има, тя ще реши проблема на половин България.
Това е по отношение на контрола, който въведохме върху RDF в тези три кода, където се случват най-големите измами досега. Поне от 20 дни, според думите на самите представители на едрия бизнес, телефонни обаждания от вида на: „Имаме големи количества, в състояние сме да ги доставим скоростно.” или „Част от тях са в България.”, са престанали, което за нас е много показателно. Разбира се, искаме да запазим този резултат. Не искаме да му се радваме предварително.
По отношение на общините.
Знаете, че те имаха едни регионални депа, местни депа, сега имат регионални, в голямата си част все още има някой, който се изкушава вместо да плати по-висока такса в регионалното, да го изхвърли в местното. Най-вече става със строителните отпадъци, опитват се да спестят пари, хвърлят ги навсякъде, после водят камерите там, за да може някой да дойде от София да им ги изчисти. Изцяло е задължение на кмета да упражнява контрол и да чисти, но се опитваме да прехвърлим проблема на МОСВ.
Регионалните депа – съвсем накратко – благодарение на финансирането от Европейския съюз, имаме много изградени такива, част от тях имат и машини за третиране, сепариране, изсушаване, тоест подготвяне на материала за подаване на фабриките за изгаряне. Има други обаче, които не са предприели тези стъпки и ще се опитаме да ги поощрим в тази посока, защото целта не е едно депо за 15 години да го усвоим за седем-осем и после да искаме нова, и нова клетка, и голямата част от отпадъка да го заравяме, за да можем да го усвоим.
Площадките са голям проблем – около пет хиляди са, раздаване на килограм – извинявам се за израза, но има и голи поляни, където няма ток, вода и изведнъж се оказва, че те могат да третират много отпадъци. Трябва да пристъпим към закриване на такива обекти. Те много бързо се разрастват и захващат съседни терени. В един момент като се изнесе въпросният оператор, ние започваме да караме хората в съседство да плащат огромни суми, за да изчистят това, което някой е създал. Това стои като голям проблем пред нас – най-вече бързото закриване на такива обекти, защото два акта, три години, да мине процедура и някои хора по 10 години си седят, нито можеш да ги преместиш, нито можеш да ги накажеш.
Голяма помощ получихме от рециклаторите, което е учудващо, но се оказа, че те имат много добри показатели дори по-високи от средните за Европейския съюз. Съвсем скоро имахме конференция, на която тези данни бяха изнесени. Това е нещо, с което можем да се похвалим. В общия шум на негативите, които България бърза да изтъкне, това нещо остана незабелязано.
Благодаря на всички народни представители за мярката с видеонаблюдението. Само искам да включите и МОСВ, защото сега карам всички предприятия доброволно, с декларация да представят на нас – ние сме шапката на РИОСВ-тата, но в Закона пише община, не пише РИОСВ. Надявам се и това да го оправим – дребен детайл. Много бих се радвал, ако възприемете идеята и в един съкратен вариант на нотификацията да има публичен регистър, за да може всеки да знае какво се случва – еднакви финансови условия.
Вече споменах бързото закриване на площадките и като цяло всички промени, които са в Закона за управление на отпадъците, са свързани със съхранението и третирането им, да бъдат възприети по възможност от по-голяма част от залата, за да могат да минат. Видях изключително добри предложения от почти всички парламентарни групи, което е нормалното, тъй като всичките те имат дългогодишен поглед върху тази дейност. Изразявам желание, че ние ще помогнем във всякакви формати – работни групи, изнесени заседания, даване на експертно мнения, участие във всичките тези заседания, защото това ще е полезно за всички ни.
Сега е моментът ние да променим законодателството по такъв начин, че да може голяма част от проблемите, които във времето са възникнали, поне на този етап да ги решим. Давам си сметка, че Законът винаги догонва потребностите. В момента общественото настроение е ескалирало в много по-голяма степен, отколкото е било през предишните години и може би това е поводът ние да тръгнем към тази процедура.
Още веднъж благодаря на всички, които със своите предложения може би между първо и второ, може би в работната група, а някои вече приготвени и внесени, ще помогнат този закон да стане по-добър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Мисля, че не би било проблем да се направи лека промяна в Закона за въвеждането на ангажимента на операторите да свържат своите системи за видеонаблюдение в Министерството на околната среда и водите.
А що се отнася до второто Ви предложение от законодателен характер, бих искала да Ви осведомя, че ние, заедно с колегите от ГЕРБ, вече внесохме предложение за изменение на Закона за управление на отпадъците, насочено точно към опубличаването на регистъра за нотификациите, включително с детайлно разяснение, какво трябва да съдържа той и по този начин да се елиминират всякакви чудения е ли той с публичен характер или не, защото нашето разбиране е, че всеки един регистър, изискуем и по закон, и по регламент, има публичен характер и трябва да бъде достояние на обществеността.
Сега може би господин Живков с представяне на политиката на Министерството.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Василева, уважаеми народни представители, членове на Комисията по околна среда, уважаеми участници в Комисията! В рамките на 10 – 15 минути ще се опитаме да Ви представим политиките по управление на отпадъците в България – подробна информация, със съответните цифри, факти, предизвикателства и проблеми, за да има яснота и конкретика относно политиката за управление на отпадъците в България. (Тече презентация на видеостена.)
Приоритетите, заложени в сектор „Горене на отпадъците“, са свързани с постигане на ресурс ефективност чрез прилагане на йерархията, предотвратяване на образуването, насърчаването на повторната употреба и оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, намаляване на депонирането, ограничаване на вредното въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
През 2018 г. нормата на натрупаните битови отпадъци е 423 килограма на жител. Традиционно тя е под средното ниво на Европейския съюз, като статистиката показва, че за последните 20 години страната ни бележи интензивен спад по този показател. България е все по-близо до целите на Европейския съюз за рециклиране на битовите отпадъци. Към момента страната ни постига рециклирането на битовите отпадъци, което е напълно съпоставимо, или по-добро като резултат спрямо много други държави – членки на Европейския съюз.
Къде сме ние спрямо останалите членки на Европейския съюз? Става въпрос за рециклиране на битовите отпадъци в Европейския съюз – фактите са от 2018 г. За поредна година се привежда и ръст в рециклирането в нашата страна. Съгласно данните от Евростат за 2018 г. са постигнати 36% рециклиране на битовите отпадъци, които се равняват на един милион тона. От тези 36% 28 са материално рециклирани и 8% са компостирани. Трябва да се отбележи, че материалното рециклиране спрямо Европейския съюз е 30%.
По отношение на общото рециклиране – видно от графиката, осем държави са с по-нисък резултат от България, а други три са с почти равен резултат. Може да погледнете по-внимателно общо рециклираните битови отпадъци.
Важно е да отбележим, че за последните пет години темпът на нарастване на рециклирането на битовите отпадъци в България – фактът, който беше подчертан и от министъра, изпреварва средния на Европейския съюз.
По отношение на количеството на депонираните отпадъци за периода 2014 – 2018 г. се наблюдава понижение от около 10%, а с около 13 пункта нараства рециклирането. Тази тенденция е основна в резултат на въведените в експлоатация съоръжения за предварително третиране на отпадъци, за компостиране на зелени отпадъци.
В допълнение на постигнатото до тук при изпълнение на заложените индикатори в проектните предложения, за които са сключени договори по Оперативна програма „Околна среда 2014 –2020 г.“, намалението на депонираните отпадъци се очаква да бъде с около 28%.
Какво е разпределението между материалното рециклиране и компостирането? Данните са пак от 2018 г. Те показват ясно, че България все още е с дял на компостиране под средното ниво на Европейския съюз. Тази тенденция е предопределена от факта, че към 2018 г. не са изградени всичките необходими съоръжения за компостиране на територията на страната.
Планираният капацитет след 2017 г. за инсталация за компостиране и съоръжения за предварително третиране и тези, които в момента са в процес на изграждане, трябва да допринесат достатъчно, за да бъде достигната целта – 50% рециклиране. В същото време се полагат допълнителни усилия за увеличаване на процента на рециклиране на материалите.
Големият потенциал на компостирането в изпълнение на целите за рециклирането на България е адекватно оценен в Националния план за управление на отпадъците 2014 – 2020 г. На тази основа е приоритизирано и финансирането на Оперативна програма „Околна среда“.
По приоритетна ос „Отпадъци“, бяха обявени общо седем броя процедури на стойност 580 млн. лв. за изграждане на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци, компостиране, анаеробно разграждане на биологични отпадъци, чрез които да бъде осигурен още допълнителен капацитет от около 192 хил. тона годишно. Вярваме, че с мерките, които се приемат – те ще бъдат ефективни и България ще може да постигне целите за рециклиране, които са определени в законодателството.
В настоящия момент в България са изградени и въведени в експлоатация 53 регионални системи за управление на битовите отпадъци. Последните въведени бяха през изминалата 2019 г. регионални системи в Благоевград и Бяла и бяха финансирани от ПУДООС, а така също и от държавния бюджет.
По Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ са подписани договори за изграждане на 35 инсталации за компостиране на зелени отпадъци, три броя анаеробни инсталации и 19 инсталации за предварително третиране. След тяхното изграждане и въвеждане в експлоатация до 2021 г. в страната ще функционират общо 53 инсталации за компостиране на зелени отпадъци, 45 регионални съоръжения за предварително третиране и четири инсталации за анаеробно разграждане.
В България вече не се експлоатират депа, неотговарящи на нормативните изисквания, така че беше спазен срокът, договорен с Европейската комисия – до 31 декември 2017 г., което предотврати на България налагането на наказателни процедури и санкции.
Министерството на околната среда и водите подпомага общините в изпълнение на задълженията им за закриване и рекултивация на старите депа, поетапно се осигуряват средства за изпълнение на проектите за рекултивация.
През 2019 г. са осигурени над 190 млн. лв. от държавния бюджет и от Оперативна програма „Околна среда“ за довършване рекултивацията на тези депа. От 113, рекултивирани са 20, 58 проекта са вкарани в Оперативна програма „Околна среда“, с останалите се работи по съответната документация и направата на проекти.
По отношение на отделните директиви за разпространените отпадъци България успешно изпълнява заложените в европейското законодателство цели. Резултатите на България при отпадъците от опаковки, излезли от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства, негодни за употреба батерии и акумулатори традиционно се движим около и над средното за държавите – членки на Европейския съюз.
През 2017 г., за която са последните данни от Евростат, страната е постигнала целите за оползотворяване рециклирането на отпадъци по материали, както следва: отпадъци от стъклени опаковки 75%, при нормативно заложени 60%; отпадъци от пластмасови опаковки 53%, при нормативно заложени 22,5%; отпадъци от хартиени и картонени опаковки 80%, при нормативно заложени 60%; отпадъци от метални опаковки 59%, при нормативно заложени 50%; отпадъци от дървени опаковки 39%, при нормативно заложени 15%. Най-добрите резултати са за отпадъците от пластмасови опаковки, които са два пъти спрямо нормативно заложената цел.
През 2017 г. се набеляза значително увеличаване броя на разположените контейнери за разделно събиране на автомобилни и негодни за употреба батерии и акумулатори. Страната е в челните три места по ефективност за рециклирането на оловно-киселинните акумулаторни батерии.
През 2017 г. е постигната ефективност в рециклирането на алкалните батерии 67%, при заложена 50%. През 2017 г. са събрани 54,7 тона излязло от употреба електрическо и електронно оборудване при определена цел от 32,9 милиона.
При целите по рециклиране на отделните категории, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, е постигнато ниво средно от 10% над заложените в европейските норми и изисквания. По този показател България е оценена от Европейската комисия като една от четирите държави с най-добрите показатели от всички членки на Европейския съюз.
Може да се отбележи, че България е една от малкото държави, въвела национално законодателство по управление на излезлите от употреба гуми и отработени масла, преди да бъдат въведени европейските стандарти и изисквания в тези два потока.
Системата за разделно събиране на излезли от употреба гуми е осигурила постигането на национална цел по оползотворяване на 76%, при нормативно заложени 65%, и постигане на целта за рециклиране 64%, при нормативно заложени 35%.
При отработените масла и нефтопродукти за 2017 г. е постигнат резултат 46% оползотворяване, при цел 40%.
Предизвикателствата пред България оттук нататък са свързани с повишаването на количествата на рециклираните отпадъци, което ще изисква нови допълнителни модели за управление и подобряване качеството на суровините, за да се постигнат 65% рециклиране през 2035 г.
В рамките на тази година ще започне разработването на цялостна Национална стратегия за кръгова икономика, която да бъде предпоставка за по-нататъшно развитие и на секторите, пряко обвързани с управлението на отпадъците. Националната стратегия ще бъде насочена не само в сектор „Управление на отпадъците”, но и към възможностите за стимулиране на индустрията, при проектиране продуктите и внедряването на нови технологични решения и нови зелени бизнес модели.
Ще стартира изготвянето и на Национален план за управление на отпадъците през следващия програмен период. Необходими са промени в законодателството, в превенция на проблемите, свързани със случаите на нерегламентираните периоди, в случаите на неправомерно издадени разрешения за дейности с отпадъци, както и недостатъчен контрол по места за извършените дейности с отпадъци.
Необходимите мерки и решения с цел подобряване на контрола върху дейностите с отпадъци и ограничаване на възможностите за нерегламентирано транспортиране и третиране на отпадъци, включително и на внос, следва да се насочи към допълване на случаите, при които – това, което спомена и министър Димитров, се отнемат съответните разрешителни, регистрационни документи, в това число и при третиране на отпадъци, обект на незаконен превоз по смисъла на Регламент 1013/2006 г. относно превоза на отпадъци; въвеждане на изисквания за извършване на задължителни проверки след въвеждане в експлоатация на инсталацията, или съответното съоръжение, за извършване на различните дейности с отпадъци; въвеждане на задължително 24-часово видеонаблюдение на всички площадки, на които се извършват дейности с отпадъци за проследяване на цялостните процеси за третиране на отпадъците; предоставяне на банкова гаранция при издаване на всички разрешителни и регистрационни документи, както и при регистрирането съответно на търговците и брокерите; стимулиране на приоритетното изгаряне с оползотворяване на енергия от отпадъци с местен произход пред тези от внос; осигуряване на публичен достъп за информация за издадените съгласно Регламент 1013/2006 г. нотификации за превоз на отпадъци от и за територията на Република България, в това число и при износ към трети страни с цел удовлетворяване на обществен интерес.
И досега има Регистър на съответните нотификации за внос и износ на отпадъци, но той не е публичен.
Убедени сме, благодарение на народните представители, че ще бъде направена промяна в Закона за управлението на отпадъците чл. 95 и ще има и публичен регистър, нещо което е изключително важно за всички нас.
Съвсем накратко представихме аспекти от политиката за управление в сферата на отпадъците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Живков.
В презентацията стана ясно, че има информация за данните за 2018 г., нещо което, за съжаление, не виждаме нито на страницата на Изпълнителната агенция по околна среда, нито на НСИ. Може би колегите от Изпълнителната агенция ще обяснят причината за това, имайки предвид ангажимента си да опубличават информацията, която се събира.
Заповядайте, господин Камайкчиев, имате думата от името на Изпълнителната агенция по околна среда.
АТАНАС КАМАЙКЧИЕВ (ИАОС): Уважаема госпожо Василева, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости! Аз съвсем накратко ще се опитам да представя дейността на Изпълнителната агенция по компонент „Отпадъци” и да отговоря на поставените от Вас въпроси.
Дейността на Изпълнителната агенция по околна среда, по компонент „Отпадъци“ се извършва от три звена. Първото звено това е „Мониторинг на отпадъците“, което е към дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“. Неговите най-важни дейности са: да участва в изграждането и актуализирането на информацията за системата за набиране на информация за отпадъците; да обработва данните от годишните отчети за битови, строителни, производствени и опасни отпадъци; да проверява, систематизира и обобщава тези данни, като ги привежда в подходящ формат, при което нейната основна функция е да администрира и да поддържа така наречената Национална система за отпадъци.
Съгласно чл. 45 от Закона за управление на отпадъците, тя поддържа съответните регистри, които в момента са девет и са публични. Още два регистъра тя в момента разработва, които се надявам всеки момент да бъдат разработени окончателно и да бъдат на Вашето внимание, на обществеността. Сега ще се опитам да изредя тези регистри, за да видите, че те общо взето обхващат цялата дейност.
Деветте регистъра, които в момента функционират са:
Първо, Разрешение по чл. 67 от ЗУО за оператори, които са си прекратили тяхното действие. Следващият регистър е за лицата, които пускат на пазара батерии и акумулатори, включително и уреди в моторните превозни средства. Следващият регистър е за лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване. Следващият е за лицата, които пускат на пазара минерални и синтетични масла. Следват лицата, които пускат на пазара гуми; лица, които извършват дейности по допълнителни разпоредби като брокери и търговци. Следващият е, седми регистър: това са регистрационни документи по чл. 78 за оператори, които са си прекратили тяхното действие. Следващият регистър е за лицата, които пускат на пазара полимерни торбички. И последният регистър е за площадките за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, за излезли от употреба електронно и електрическо оборудване, за излезли от употреба МПС и неизгодни за употреба батерии и акумулатори. Това става въпрос за предприятията, които генерират и третират тези отпадъци.
За цялата тази информация е базата за отпадъци на Изпълнителната агенция.
Ще Ви спомена и две думи за двата нови регистъра, които в момента се разработват. Това е регистърът на производителите на отпадъци, които са престанали да бъдат такива производители, съгласно актове на Европейската комисия Директива 98/2008 г. И следващият регистър, който се разработва в момента – това е регистър на лицата, съгласно тяхната производствена дейност, които вече не генерират отпадъци, а генерират странични продукти.
Цялата тази информация се подготвя и се прилага в подходящ формат и се предава на Европейската агенция по околна среда. Както знаете, нашата страна е член още преди да стане член на Европейския съюз.
Друга важна дейност, която е на този отдел, е, тя разработва целия раздел „Състояние на отпадъците и въздействие на отпадъците върху околната среда“ в Националния годишен доклад, който описва състоянието на околната среда по отношение на отпадъците в България. Освен това координира, участва в различни международни проекти, оказва методична помощ на експертите от РИОСВ, на еколози от общински предприятия, участва в много ведомствени и междуведомствени международни работни групи.
Естествено осъществява и контактите с общинските и държавната администрации, свързани с функциите на този отдел. При необходимост, изготвя и становища по законодателството на Европейския съюз, които ни възлага Министерството и които засягат дейността на Агенцията.
Второто важно звено, което има отношение по отпадъците, това е акредитираната Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“. И в нея има едно звено, което се занимава с охарактеризиране на почви и отпадъци. Това е една акредитирана лаборатория. Не знам дали всички знаете, тя има 14 лаборатории в страната, има обща акредитация, и е развила капацитета си с цел основно подпомагане на индустриалните оператори, за да се прилага законодателството в областта на управлението на отпадъците, с цел да се доказват отпадни продукти съгласно изискванията на Наредба № 6. Също може да извършва дейност и анализи относно условията и изискванията за изграждане на експлоатация на депа, други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
Може да се каже, че изпитателната лаборатория има техническа възможност да предостави целия спектър от изпитвания, които са регламентирани със заповед на министъра на околната среда, относно всичките методи за охарактеризиране на тези отпадъци. Съгласно функционалната си характеристика и оборудването, с което разполага лабораторията, Изпълнителната агенция все пак има ограничени възможности за извършване на изпитвания по компонентен състав за всички опасни свойства на опасните отпадъци. Казвам не за всички, за голям набор от тях, тя има акредитация, има тези възможности. И това е извършено съгласно Наредба № 2 от 24 юли 2014 г.
И следващото важно за новата агенция, което има отношение по отпадъците, това е Дирекцията по разрешителен режим, тоест дирекцията, която издава комплексните разрешителни, които Вие всички знаете колко са важни.
Във всяка глава на всяко комплексно разрешително има една задължителна част, която се отнася до управлението на отпадъците, и тя съдържа задължително четири части – как се образуват и третират отпадъците, как се приемат и третират отпадъците, предварителното съхраняване на отпадъците и анализ на тези отпадъци. При извършването на тази си дейност тази дирекция получава данни от операторите от двата наши отдела, от РИОСВ-тата, от басейновите дирекции и съгласно техните становища, и при определена процедура, изготвя комплексите разрешителни.
Благодаря Ви за вниманието.
В най-кратък вид това е дейността на Изпълнителната агенция.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Каймакчиев.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, мнения.
Заповядайте, госпожо Люртова.
ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости, уважаеми господин Министър! Аз имам два въпроса, които касаят общините в Република България. Първият е: ще бъде ли променена Наредба № 7 от 19 декември 2013 г., за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изискани при депониране на отпадъци в чл. 20, ал. 1, т. 1з, както беше постигнато съгласие с Националното сдружение на общините, през 2020 г. таксата да се повиши на 69 лв. на тон, през 2021 г. да има увеличение от 13 лв., и още 13 лв. през 2022 г.
Вторият ми въпрос е: след изготвянето на морфологични анализи на отпадъците от общините, Министерството на околната среда и водите също е възложило морфологичен анализ на отпадъци на национално ниво, а за да се изпълнят конкретните цели е необходима заповед на директора на Изпълнителната агенция по околна среда – в какъв срок ще бъде издадена тази заповед? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Предлагам да съберем няколко въпроса, след това ще Ви дам думата, господин Министър.
Колеги, други изказвания, становища, мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Преди малко в отчета чухме, че политиката по отношение на автомобилните гуми е със сравнително добри показатели, но въпреки това получаваме редица сигнали от общини, включително и от социалните мрежи, че на места все още се наблюдава една много интензивна дейност по отношение на депонирането основно на употребявани автомобилни гуми. Бих искал да поставя въпроса: какво може да се направи в тази посока – дали може да бъде затегнат контролът или някакви по-сериозни мерки, за да не се наблюдават тези процеси? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси, изказвания?
Заповядайте. Само за протокола ще ви помоля да се представяте.
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ, Българска асоциация по рециклиране: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Българската асоциация по рециклиране представлява всички заводи, които преработват метали в България, както и повечето търговци, търгуващи и рециклиращи метален скрап, батерии, акумулатори, коли, електроника, пластмаси, масла, гуми и други. Ние изцяло подкрепяме предложените мерки, които видяхме както от народните представители, така и от изложението на заместник-министър Живков. Там бяха набелязани доста промени, които ще се предложат.
Нашата асоциация, заедно с колегите от Асоциацията на рециклиращата индустрия, сме участвали в изготвянето на тези предложения. Подкрепяме ги напълно, защото смятаме, че трябва да се вкара ред в дейността с отпадъци, тъй като ред има, но има само в сектора за отпадъци от черни и цветни метали, и то от 2013 г., където бяха въведени драконовски мерки за контрол, благодарение на което обаче пък престъпленията – кражби на черни и цветни метали в сравнение с периода 2013 – 2018 г., намаляха четири пъти. От над 4000 годишно, сега са под 1000 годишно, което е страхотен резултат. В същото време обаче нашият бизнес падна с 30%, но ние успяхме да оцелеем. Така че тези мерки, които са в сектора „Отпадъци от черни и цветни метали“, в голяма част се копират и за останалите сектори в отпадъците, което според мен така трябва да бъде.
Почти няма предложение, за което да не сме съгласни. Като ги видим писмено, разбира се, ще дадем мнение.
Искам да обърна внимание и на поставения въпрос за гумите, защото за мен това е много наболял проблем. Не знам дали знаете, гумите не могат да се депонират на сметищата. Единственият вариант е да се рециклират. А рециклиращите предприятия в България са много малко, броят се на пръстите на едната ръка. И техният капацитет не е достатъчен да рециклират всичките гуми, които има на пазара като отпадъчни гуми, а най-вече пък големите гуми няма кой да ги рециклира, защото няма такива инсталации в заводите. Затова според нашите експерти с гумите има два пътя. Единият път е да се направи край на отпадъка на гумите и вече от тях да може да се произвежда гориво, което да влиза в индустрията, и вторият вариант е да се направят рецепти, с които в асфалта да се полагат гранули от гуми, както е в САЩ, отскоро започнаха и в Англия, това са двата начина според мен да се рециклират гуми.
Последно да напомня на всички присъстващи, които са експерти в областта на екологията, че в „Отпадъци от черни и цветни метали“ въведохме един чек лист, който според мен работи много добре. Чек листът представлява, когато контролният орган отиде на площадката, какво точно трябва да гледа. И двете страни – и бизнесът, и Министерството си стиснахме ръцете навремето, приехме този чек лист и в момента проверките са много обективни. Защото без чек лист всяка една проверка е субективна.
Така че предлагам, когато се правят проверки на всички потоци отпадъци, да се въведат съответните чек листове, за да може проверките да бъдат обективни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ, Българска стопанска камара: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги! Само няколко аспекта. Първо, по отношение на общата статистика на отпадъците в България. От много години Стопанска камара е поставяла въпроса на различни нива. Имам известни съмнения, по-скоро предложения за актуализация на общата методология. Ако влезете в Евростат и погледнете числата за общите отпадъци на жител в страната, ще видите, че България стърчи страшно много над останалите държави членки. Тук очевидно има проблеми с методологията на отчитане. Това, което подозираме от години и сме споменавали – допускаме, че скални разкривки и така нататък, от минната дейност най-вече, са включени в общите отпадъци, което останалите държави членки не правят. Ако греша, нека да бъда поправен. И оттук нататък показатели за ресурсна ефективност, за отпадъци на брутен продукт и така нататък се завишават твърде много, допускам, че и колегите от Министерството на околната среда са имали проблеми, когато на различни форуми на европейско ниво този въпрос е бил обсъждан.
Пак подчертавам, ако греша, мога да бъда поправен, но числата показват точно такива равнища, които нямат особено обяснение.
По подобен начин ще дам пример и с отпадъците от опаковки. Сто и четиридесет, ако не бъркам, килограма на жител средно европейски нива отпадъци от опаковки, пуснати на пазара, тоест преди да бъдат събрани, третирани и така нататък с различните методи, България – 35 килограма, което е, как да кажа, без съмнение поражда някакви най-малкото основания и подозрения, ако щете, че и тук статистиката ни не работи по най-добрия начин.
От години, няколко поне години, хайде да не казвам дълго във времето, настоявахме за едно бързо въвеждане на Националната информационна система за отпадъци – нещо, което се бавеше, включително и с текстове в Преходни и заключителни разпоредби беше отлаган срокът – нещо, което би създало повечко ред в общата система на управление на отпадъците.
И още няколко проблема, които, отново подчертавам, многократно са били представени в официални наши становища и предложения, съвместно с много от браншовите организации, които са засегнати – аз няма да крия, че има различни становища, включително и между наши членове, ние се опитваме да дадем гласност на различните мнения в това отношение. Беше споменат един от проблемите – намаление на таксите по чл. 60 от ЗУО, по отношение на обезпечения, покриващи бъдещи разходи по закриване и следексплоатационни грижи на площадките – нещо, което очевидно е в разрез с първоначално възприетата политика за ограничаване на депонирането. Възприетият модел – включително според нас, е необходим един задълбочен анализ на възприетия модел на организация на оползотворяване, ако не бъркам, някъде в началото – 2003 – 2004 г. пренесохме европейски опит и го побългарихме. Страните, в които този модел продължава да бъде ефективен и валиден, и откъдето взехме някакъв пример, там няма конкуренция между организациите по оползотворяването, каквато беше допусната при нас. Забележете, организациите по оползотворяване не разпределят печалба, но се конкурират. Имам чувството, че това е някаква българска инвенция, едва ли ще я намерим в други държави, още по-малко държави-членки на Европейския съюз. Моделът там е ясен на всички колеги, които са от сектора. Тези организации представляват интересите на пускащите на пазара съответни стоки, от които се генерират масово разпространени отпадъци, така че те разпределят, така да се каже, по абсолютно прозрачен начин бизнеса между операторите по рециклиране и другите методи за третиране. По абсолютно прозрачен начин – количества пуснати на пазара, събрани, третирани с различни методи и така нататък!
Такса „Битови отпадъци“ – няма как да не спомена отново двадесетгодишната битка на Стопанска камара, впоследствие се включиха други колеги от другите работодателски организации. Стигнахме до там, че няколко пъти два пъти, ако не бъркам поне, се отлага влизането в сила на принципа „замърсителят плаща“. Нещо повече, независимо от предложенията, които отправихме, естествено, че никой не е длъжен да ги чуе и да отрази нашите предложения, но само подчертавам – таксата „Битови отпадъци“ и понастоящем включва компонента „поддръжка на местата за обществено ползване“, което няма съвсем пряка връзка с генерираните битови отпадъци, които трябва да бъдат подлежащи на събиране, транспортиране и третиране.
Не беше дадена възможност на оператори, тоест на индустрията, на предприятията, когато сключват договори с отделни оператори имащи право да събират и транспортират – тук да бъдат включени операторите, които третират. Тоест компонента третиране на битови отпадъци остана в приоритет в обхвата в правомощията на общините, а става дума за едни и същи количества – веднъж събрани и транспортирани и втори път третирани, както с различните методи, които са приложими и процеси, площадки и съоръжения на територията на отделните общини и населени места. И тази възможност, трябва да бъде дадена и на етажната собственост. Именно това е практика, преобладаваща практика, която дава възможност за отчетност и за намаляване на количествата за разделно събиране, така че да не вкарваме на първо място горенето, изгарянето, като, знаете, в йерархия в управление на отпадъците е последно, ако трябва да бъдем точни. Днес ми хареса изразът и на господин Министъра, как беше: „да ги разкарваме из страната или да ги изгорим някъде” „турове ли” – много хубав израз беше, но в момента не мога да се сетя.
Ако трябва да дам пример със София от завода за производство на RDF, ще ги караме на площадката на ТЕЦ – София. Нали се сещате какво означава това ежедневно като транспортен поток. Очевидно изгарянето, ако се случва, трябва да бъде на площадката на завода. И тук е спорно дали трябва да бъде с оползотворяване на топлинна енергия, или за производство на електрическа енергия, но това е само в скобка като пример. Не е подходящото място и розата на ветровете го доказва: преобладава северозападен вятър за България именно това изгаряне да се случва едва ли не в Центъра на София. Пак казвам, не политизирам нещата. Знаете, става дума за стари проекти и така нататък, но трябва да помислим малко в тази посока всички ми се струва. Може би до тук, има и други въпроси.
Сега по отношение – ние приветстваме, разбира се, усилията на новото ръководство на Министерството на законодателната власт и, ако проследите поне част от нашите становища, ще видите изводът, който винаги сме правили, че ние се нуждаем от известен рестарт, препроектиране поне на отделни аспекти на системата за управление на отпадъци. Готови сме да подпомогнем, и експертно в това число, и с участие на браншови организации на предприятия, които представляваме, чисто експертно необходими според мен с промени в законодателството.
И само още две думи по отношение за намеренията за повече прозрачност, за което ние винаги сме настоявали, но тя в някаква степен, бих казал, е ограничена от правилата и изискванията за търговска конфиденциалност. Именно затова Ярковската конвенция въвежда, ако щете и известни ограничения, не просто по отношение на достъп до правосъдие и до достъп до информация по околната среда, прозрачност и така нататък.
Считаме, че тази търговска конфиденциалност поне за част от случаите трябва да бъде спазена. Примерно, ако говорим само за кодовете, и то за тези отпадъци, които са чувствителни, с които се правят злоупотребите – да, очевидно там това е необходимо, но ми се струва, че за всички отпадъци, това не е целесъобразно. Добре е да се проучи чуждият опит един път, втори път малко, за мен поне, предизвика известни опасения, намеренията да осъществим видеоконтрол на всички места, където се генерират отпадъци – мисля, че така прозвуча, където тези системи минават през процеси и отиват към страничен продукт, всичкото това, ако вземете – най-добре колегите от околната среда и от Агенцията и от Министерството знаят за какъв обхват или задължени лица става дума, струва ми се, че тук прекаляваме.
Мога да дам и други примери включително по отношение на органичните разтворители, друго законодателство – Законът за акцизите и данъчните складове, отиваме на варианти, които един път носят допълнителни разходи за операторите, административна тежест и така нататък, втори път невъзможност на държавната администрация да се справи с този конкретен механизъм, който се генерира. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря! Искам да призова за пореден път гостите да се съобразяват с предварително анонсирания регламент и да съобразяват изказванията си в рамките на не повече от три минути.
Господин Министър, тъй като се натрупаха доста въпроси, ако желаете да отговорите – после ще продължим с разискването. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Пиша ги по реда, по който бяха зададени: дали ще бъде променена Наредба № 7 от 19 декември 2013 г., за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпечението и отчисление при депониране на отпадъците. Това споразумение е било факт миналата година, преди аз да бъда Министър.
Мога да кажа аз какво направих. Срещнах се още първата седмица с Председателя на Националното сдружение на общините в Република България, мисля че беше една събота. Обсъдихме всички детайли, защото това се е случвало преди мен, но след като е възприето едно такова споразумение трябва да се случи. Подписах заповедта, изпратих я на съгласуване на Министъра на финансите и този Проект за наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 е преминал всички процедури по вътрешно съгласуване и обществен достъп и е съгласувана от Министъра на финансите в писмо № 041519, от 6 февруари 2020 г.
Към днешна дата Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7, от 19 декември 2013 г., е изпратено в „Държавен вестник“ за приоритетното й публикуване.
Мога да кажа, какви са начисленията: 2020 г. 69 лв. на тон при съществуващ размер 95 лв. на тон; 2021 г. 82 лв. на тон – 2022 г. 95 лв. на тон, тоест това, което са поискали общините миналата година е изпълнено. Всеки момент ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“.
Очаквам през следващата година пак да искат намаление.
По втория въпрос, ще дам на колегите да се изкажат.
По отношение на народния представител господин Шишков, по отношение на гумите – да, те са трудни за депониране, лесни за хвърляне, невъзможни за хващане.
Ясно е, че рециклиращите предприятия са малко, възможността да се влагат в пътища също е добра инициатива, но това трябва да се случи, някой трябва да ги направи тези предприятия.
Ще дам само една вметка, за да разберете колко е труден процесът понякога. Ние имаме два инсинератора в България. Единият е собственост на Министерството, който е в Центъра на София, другият е някъде в Девня – частна собственост. Ние не искаме част от отпадъците, които събираме от земеделието, да ги горим в Центъра на София, защото някои хора ще помислят, че едва ли не тровим българите, и то в Центъра на София. Насочваме се към другия. Изведнъж излиза група за натиск, застава с разперени ръце и казва: ами няма да ги горите и тук. И тогава няма е национално турне, ще е Европейско турне на тези отпадъци. Тъй като нямаме пари, с тези пари можем да изгорим двойно повече, проблемът изведнъж се оказва, че някой решава да пречи на всички, каквото и да се случи.
А ние имаме Швейцарска програма, усвоихме част от тези отпадъци, изнесохме ги в чужбина за скъпи цени, не ги усвоихме, чакаме и другите – има такива, които са изнесени, опаковани и чакат да заминат. И в един момент се оказва, че: знаем, че в София няма да го правите, знаем, че искате да го направите в Девня – и почваме натиск в Девня. Така че политиката понякога вън, защото тези хора, които тридесет години са търпели тези отпадъци, не им е приятно да ги гледат отново. Друг въпрос е, че и там малко, леко излъгахме. Знаете, че когато се влезе в един такъв склад, много от тях са били под земята, загробени, заровени и се влиза със специални екипи. Не може контейнерите, с които ще транспортираш после през десет държави, да ги вкараш в склада, защото те самите ще се заразят, ще се изцапат. Тоест – прави се временна площадка, пренася се, слага се, преопакова се и в момента, в който всичкото това е свършено и камионът идва да ги транспортира, се явява някой с фотоапарат и вика: вижте, правите нови, правите трети, правите четвърти депа. Вие тук тровите всички хора?
Аз много се извинявам – в България до 1990 г. някой от нас картофи, домати изобщо ядеше ли? Защото те са пръскани със същите тези препарати. Те са остатък от тогава. Не ги е някой сега създал, сега закопал и в момента да решава проблема на последното правителство. Те стоят от много години.
Но тук стои въпросът с това предприятие, което господин Шишков…
Ами как да накараме хората да не правят, като няма стимул те да правят такива предприятия? И на мен ми харесва автоклавът да вади гориво от гумите, ама само един във Видин знам и още един, два, които не искат да работят.
По отношение на Българската Асоциация за рециклиране, тя съвпада и с Асоциацията на рециклиращата индустрия, съгласен съм, чек листата, трябва да го обсъдим, за да има равни възможности. По същия начин съм съгласен да има публичен регистър, за да е ясно, че нотификацията не изпреварва някой друг, че няма съревнование или някакви тайни уговорки. Всеки си дава, след определен период от време си получава нотификацията – ако има нарушения, разбира се, носи си санкцията. Така че смятам там също да остане..
По опаковките – предполагам, че е статистика. Статистика – не знам дали е правилна или не, но каквато е в цяла Европа.
Националната информационна система за отпадъците, може би трябва да има своето разширение, своето подобрение, но сега като влезем в процедура, се явяват десет фирми, пет от тях обжалват, и ние година и половина нямаме – през цялото време, защо нямате разширение? Ще се опитаме, но знам от горчив опит, че много трудно става, още повече се намират хиляда човека, които да кажат: точно така – не, малко по-иначе.
По отношение на втория въпрос – за морфологичния анализ.
Колеги, кой от Вас иска да вземе думата?
Моля, заповядайте – Изпълнителната агенция по околна среда.
АНАНАС КАЙМАКЧИЕВ: По отношение на такава методика, досега не съществуваше такава методика, тя беше разработена и преди около три седмици беше утвърдена със заповед на Министъра. Разбира се, ние предстои да изградим още капацитет за по-масово приложение на тази методика, но Агенцията вече има готовност и извършва такъв морфологичен анализ. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Продължаваме с разискванията.
Госпожо Манолова, заповядайте!
МАЯ МАНОЛОВА, Гражданско сдружение „Изправи се, БГ”: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа!
Благодаря за възможността да изразя становището на „Изправи се, България” – гражданска платформа, по обсъжданата тема. Не споделям оптимизма на институциите и изпълнителната власт, който звучи в изказванията и в докладванията, който беше представен в презентацията, защото, ако ги слушаме, всичко с третирането на отпадъци в България е наред, ако има някакви проблеми, те възникват от гражданските активности и действия на гражданите по места.
Смея да Ви уверя, защото с моите колеги сме на място, на терен, че ситуацията в страната е коренно различна и е факт, че има огромно обществено напрежение срещу ситуацията със съхраняването и третирането на отпадъци в България.
Факт е, че Държавата е осеяна с площадки за съхранение на боклук – десетки, стотици. Не подлагам на съмнение, че техният брой е 5 хил., както беше докладвано от Министъра. Една огромна част от тях не отговарят на абсолютно никакви изисквания и по-скоро сеят зарази, отколкото наистина да съхраняват, макар и временно, отпадъците, които са складирани там.
Има огромно напрежение и на местата, където се изгарят отпадъци, защото според местното население инсталациите тровят въздуха. Има и огромно напрежение на местата, на които предстои да се изграждат инсталации за изгаряне на отпадъци. Такива са Шумен, Попово, Пещера. Естествено, има напрежение и в Стара Загора, Сливен, доскоро и в Бобов дол. Площадките за съхранение – няма да ги изреждам, защото наистина са стотици.
Нерегламентирани сметища има включително и в София, и в околностите на София. Не е нужно да следваме турнето на боклуците из страната, а просто да погледнем, какво се случва в Горубляне. Там цялата територия на източен парк е превърната в едно огромно сметище и е зарината с боклуци. В район Нови Искър има 30 нерегламентирани сметища и има абсолютно нехайство от страна на институциите за осъществяване на какъвто и да е контрол.
Хората са подавали десетки жалби, защото това не е от вчера, това е от години, но някой наистина печели от това, че не си плаща за депониране на отпадъци на регламентираните сметища.
Какви са причините за тази ситуация? За хората е ясно, за инициативните комитети по места е ясно, че причините основно са две: неадекватното законодателство и заниженият контрол, а също така и вносът на отпадъци, в който ние се опитахме да се доберем до достоверни числа – 15 пъти се е увеличил за 7 години, като преобладава, или поне огромна част от него, е предназначен за изгаряне или за производство на електрическа енергия. Една голяма част от вносния отпадък, който се внася в България!
Какви са решенията? Факт е, че контролът се засилва. Факт е, че се полагат усилия и от Министерството на околната среда, и от различни институции, и от Прокуратурата, но хората очакват, също така и законодателни промени. В тази връзка искам да заявя нашето становище и становището на инициативните комитети, че предложенията, които са направени от парламентарните групи – и от ГЕРБ, и от БСП, доколкото другите нямат предложения, не решават проблема с отпадъците. Хората смятат, че са палиативни, че са символични и че в крайна сметка няма да решат проблемите, които съществуват по места.
В тази връзка ние също изработихме законодателни предложения, които сме изпратили в парламента, можете да се запознаете.
Искам да обърна на Вашето внимание няколко от мерките, които предлагат инициативните комитети, които би било добре да бъдат обсъдени от Комисията по околната среда.
Какви са тези мерки? Ограничаване вносът на отпадъци, предназначени за изгаряне до капацитета на наличните инсталации, като се даде преимущество на тези отпадъци, които са родно производство, които са произведени в България; ограничаване, при възможност забрана, за внос на битови отпадъци от трети страни; процедурата по съхранение и обработка на отпадъци да бъде съгласувана с кмета на съответното населено място, защото не може да искаме от кметовете, без те да имат каквито и да било възможности за реакция, издаването на съответни разрешителни; отмяна на досегашния режим на мълчаливо съгласие по отношение на дейностите, свързани със съхранение и третиране на отпадъци.
Факт е, че ако искаш да откриеш фризьорски салон или да си остъклиш терасата, трябва да чакаш изрично съгласие от институциите, а за площадка за съхранение на отпадъци за транспортиране или за третиране е достатъчно да подадеш заявление и ако до 14-дневен срок не ти отговорят, се счита, че са ти разрешили извършването на тази дейност, което не е нормално точно дейността с отпадъци да бъде една от малкото икономически дейности, които са в режим на мълчаливо съгласие.
Намаляване на сроковете за съхраняване на опасни и неопасни отпадъци, защото сега те пребивават наистина с години по площадките без всякакъв контрол. Освен видеонаблюдението би било добре да има и GPS система на транспортните средства, които транспортират отпадъци, за да не се оказва, че боклукът тук или там е ничий и някакво неизвестно лице го е докарало до съответната площадка. Разбира се, и повишаване на изискванията към фирмите, които се занимават с отпадъци – сега може да имаш един лев капитал и да нямаш никакво имущество и в същото време да се занимаваш с дейности с отпадъци.
Също така би следвало да има законодателни промени за подобряване на контрола – практиката с писане на предписания и налагане на санкции след това, наистина не работи. Би следвало санкциите да се повишат. Да се налагат незабавно, а и контролът зачести, както и в Закона да се запише едни по-високи изисквания към инсталациите, които ще изгарят отпадъци.
Много се надявам, че депутатите ще разгледат и предложенията, които сме направили от „Изправи се България“ заедно с инициативните комитети, защото по мнението на гражданите, те ще допринесат за решаването на проблема.
Ако се ограничите с предложенията, които сте внесли, това е практически удар в празно пространство – няма да има особени промени в дейностите, свързани с третиране на отпадъци.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Манолова.
Господин Министър, желаете ли да коментирате?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбира се.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, изобщо не се съобразявайте с тези изисквания – жива политика, която няма нищо общо с решаването на проблема. Казвам го тук, за да го чуете и Вие.
Сега мога да разгърна картата на всички предприятия в България – минна индустрия и хвостохранилища, само хранилища, сгуроотвали, които славната партия на БКП е построила, и да обвиня госпожа Мая Манолова за всички земни грехове. Това ще помогне ли на когото и да е от Вас? Това е нашето минало. Преживяли сме го. Справяме се с проблемите от него.
Разбирам, че се прави политика, разбирам, че се правят политически партии, ама тя беше тук в парламента и имаше възможност да променя законите доскоро. Защо не ги е променила? Този закон не е от вчера, та да кажеш тези промени не ми харесват.
Започвам подред.
Петнадесет пъти е имало за електрическа енергия.
Извинявайте, но три циментови завода работят и един ТЕЦ. Този ТЕЦ, каквато и мощност да е – 15 пъти не може да се увеличи ел.енергията. Другите произвеждат цимент. Имало е два ТЕЦ-а, които са работили. Единият в момента е спрян. Няма как два ТЕЦ-а и три циментови завода и ти да внесеш материали, които 15 пъти да се увеличат и да са предназначени за електроенергия?! Слушам постоянно такива работи. Ще Ви кажа с данни, за да знаете.
Девня внасят от чужбина и непрекъснато ме питат, кое от нашите регионални депа ще започнат да подават RDF, но качествен, изсушен RDF, за да работи? Те нямат нищо против вместо да го карат от Англия, от Италия да ползват наш качествен. Опитвам се да вляза във връзка и да стане Бургас пилотен проект, да стане Хасково пилотен проект, Шишманци – тук е господин Шишков. Там, вместо да правят едни огромни могили, да стане. Те казват: нямаме нищо против българския да го горим, но къде е той? В по-голямата си част го няма.
Въпреки това – Златна Панега, поради естеството на машините си, гори около 80% изключително български материали – 80%, а Законът иска 50. Враца – Враца гори над 60%. Враца гори отпадъците на София. Хубаво е да казваме: тук не искат, там не искат. Ами, ако Враца не иска софийските? Имах го този случай, мисля, че съвсем скоро го казах в Дупница, град в окръга на госпожа Манолова. Те казват: „Не искаме софийските отпадъци“, ами добре, ама Вашите строителни отпадъци са в Костинброд. Тогава на средата кой да застане и да каже: „Моля, софийските, върнете си ги в София, а Вие от Дупница, върнете си ги там“.
Много съжалявам, че госпожа Манолова не стана кмет, защото кметът на общината отговаря за нерегламентираните сметища. Сега тези всичките, които ги е изброила в околностите на София, трябваше да ѝ е ангажимент да ги закрие, да ги спре. В много случаи, тъй като ти е скъпо ти да изнесеш строителния отпадък донякъде и да платиш такса, отиваш до първата река, хвърляш го там, след което викаш камери и казваш: „Къде е държавата? Какво ни причини тя?“.
Така че по отношение на всички тези неща, половината неща не съвпадат с реалността. Те не само че не съвпадат, но идваме да правим политика!
Затова Ви моля – тук има министър от ДПС, който е бил на това Министерство, има министър от ГЕРБ, има заместник-министър от БСП, който е бил. Нека хората, които разбират тази материя, на мен също ми е трудно да се ориентирам понякога в нея, затова стъпвам на експертиза – при встъпването си в тази длъжност казах: не се считам за специалист по всичко, ще администрирам процеса, смятам, че има достатъчно специалисти да им създам условия да работят.
Тук имаме министри, които са ръководители това министерство, заместник-министри, експерти, нека да стъпим на тяхната експертиза, независимо, че са от различни политически партии, а да не се занимаваме с неща, които нямат никаква връзка с реалността. Хубаво било да не внасяме от чужбина, да горим само нашия. Цялата рециклираща индустрия пък е обвързана с това да изнася в чужбина. Хайде, затворете я границата. Хубаво било да горим нашия. Хубаво, но нека да създадем условия ние да го произведем този RDF, който да отнесем в тези предприятия. Напротив, не може да бягаме от този проблем, защото означава да има пирамиди. Всеки, който ми каже, че не е хубаво да горим в това друго или трето населено място, да ми даде адреса си, за да ги трупаме в неговия двор, пред неговата къща. Защото като няма да ги горим, като няма да ги депонираме, явно трябва някъде да седят, нека да седят пред него.
Разберете, че световната тенденция е, ако може 10% да се закопае. Всичко друго да се усвои. Ние тук на рециклиращата индустрия имаме добри резултати, опитваме се да ги покажем. Имаме резултати по износа, по вноса. С Македония се разбрахме да затворим границата, защото тяхното правителство така е възприело – имат един завод с лоши филтри. И ние помагаме. Ние обаче не можем да затворим всички граници, защото само на някого му харесва за изборите да направи нещо си. Моля Ви, спрете се върху тези неща, които Вие поотделно, всяка една политическата сила е внесла.
Направете, госпожо Председател, една работна група, но направете работна група от хора, които искат да променят нещата и наистина да постигнат резултат, иначе нищо не пречи Законът да остане и досега. Нищо не пречи и аз да отворя границата. Искам да Ви кажа, че изобщо няма да се напрягам, ще уволня служителите в това или ще ги пренасоча от Оперативния център, ще спра с една заповед всички камиони да не ми ги подават и да ги давам на РИОСВ-тата и да казвам: този проверете, онзи не. Със сигурност от тези всичките камиони – 10 – 20 – 30 ще ме излъжат и ще успеят да влязат, не съм максималист, но все пак от 20 дни сме въвели ред. Ако може сега да го развалим ще е много добре, но обществото е много напрегнато. Моля Ви, приемайте само предложения, които са продуктивни. Политически недейте, пречи.
До вчера съм бил тук сред Вас и знам, че така се прави. В случая обаче искаме мерки, които ще помогнат. Съгласен съм с Вас – Стопанска камара, че ако ние сложим навсякъде 24-часово наблюдение, няма кой да го провери. Ако той обаче си го има на запис при него на сървъра, когато отиде ще кажеш: Тук идваха ли пет нелегални камиона, ти направили ли това или това? Отговорът му не може да е: „Май не си спомням”, а пусни видеото. Така че от това има полза, макар че ние няма да ставаме национална телевизия в Министерството. И сега имаме достатъчно работа. Мисля, че имаме много добре работеща обществена медия.
Всички други мерки обсъдете ги в работна група, госпожо Председател. Съберете всичките политически сили и нека да стигнем до някакъв общ резултата. Това е моята молба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Предстои разглеждане на законопроектите на първо четене. Парламентарната етика изисква след това да се формира и работна група за обсъжданията. Надявам се да има принос от страна и на експертите от Министерството на околната среда и водите, както и останалите заинтересовани страни.
Господин Чакъров, имахте желание да вземете думата, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми дами и господа, които присъствате на днешното заседание на Комисията по околна среда и водите! Няма как да не приветствам идеята и затова се включвам тук за обсъждане на политиките по отношение на управление на отпадъците в нашата страна. Споделяйки това, което се каза, но същевременно трябва да бъдем реалисти да видим реалната картина в днешното време.
Господин Министър, бих искал да Ви попитам относно Вие добре казахте и това е правилното, че ще трябва да стъпите на експертния потенциал в Министерството, в такъв аспект, моят въпрос е: какъв е административният капацитет? Вярно, то е важно и за другите дирекции и отдели, но специално за отпадъците с оглед на чувствителността на темата и изострената чувствителност по темата, задавам въпроса и с оглед на това, че имам информация, че е имало доста сериозно текучество на експерти, на кадри от тази дирекция, от отделите. Може би трябва да имаме, Вие най-вече, и всички ние, стратегия за развитие на кадровия потенциал, защото без него няма как се справим със събраните предизвикателства, които стоят пред управлението на отпадъците.
Днес добре говорим за всичко това, което трябва да се случва в нашата страна, но трябва да обърнем погледите и да видим това, което е постигнато във водещите страни и страните – членки на Европейския съюз – визирам Дания, Холандия, Германия. Например в Дания почти няма депониране на отпадъци. Трябва да видим в координираната система ние къде сме и какво още има да извървим в това отношение.
Относно отпадъците, които се внасят за оползотворяване, за рециклиране от нашата страна, ние имаме поети, приети европейски ангажименти и няма как да бъдем встрани от тях. Приветствам това, че още веднъж чуваме за сериозен контрол, нещо, за което ние призовахме още при първото изслушване, когато възникна казусът с отпадъците за изгаряне и вноса на такива в страната, публичността, която предвиждате да бъде достояние за нотификация и така нататък също е много добра инициатива.
Ще Ви дам за пример, леко ще се отклоня от темата в качеството на вицепрезидент на Либералния интернационал, когато посещавах африкански страни, ще бъда конкретен и точен – Сенегал, Кот Д”ивоар, след скандала с отпадъците в Мароко, в тези страни не се допуска никакъв отпадък от Европа, по точно от Италия.
Направете сметка хората какво са направили в Африка. При нас това не може да стане, това може да се постигне с оглед на целите, които има, изгарящи инсталации при много строг контрол. Мерките, които са предприети, са в правилната посока. Остава те да продължат и да бъдат надеждно изпълнявани, този контрол да е ефективен.
Другото, което бих искал да чуем относно изгарящите инсталации, наистина те трябва да бъдат оборудвани, може би е добре и там също да има публичност, да има в сайта на Министерството, на Изпълнителната агенция по околна среда и води, кои инсталации отговарят на изискванията, включително и с надеждни филтри по отношение на пречистването на отпадъците, които се изгарят или подлежат на изгаряне в нашата страна.
Естествено, трябва да даваме приоритет на отпадъка той да бъде оползотворен и рециклиран в инсталациите в страната, но няма как да спрем и това, което би могло да постъпи от Европа – контрол, яснота, за да бъдем коректни пред всички граждани и пред нас си в нашата страна и да опазим наистина околната среда, защото има сериозни притеснения от това, което досега се е случвало и не бива да продължава тази практика. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако позволите, още две изречения.
Господин Министър, Вие сте на дистанция от този проблем с оглед на времевата рамка, но добре е да кажем – и да се обърна към присъстващите експерти, за сериозното отстъпление, което направихме всички ние относно разделното сметосъбиране. То стартира и след това заглъхна. Изчезна. В момента тук там има някакви съдове. Организациите стартираха добре. Може би да помислим, защото диспропорцията по отношение на битови отпадъци, производствени отпадъци, тук трябва да бъдем коректни и да поздравим бизнеса и българската Стопанска камара, че те се справят добре в това отношение и действително до голяма степен си постигат целите. Няма да влизам в темата по какъв начин постигаме целите. Не искам да се отклоняваме от темата.
По отношение на битовите отпадъци, надявам се, че има тук разбиране за това, което казвам. Има какво да се направи по отношение на битовите отпадъци. Добре е да го направим. Да се върнем още в ранна възраст в образователния процес. Трябва да се влезе отново в колаборация с Министерството на образованието, да създаваме отношение, специално чувство. Това е необходимо на всички нас като общество. Надявам се, че правилно съм разбран. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Министър.
Още двама народни представители са заявили искане за изказване и две вдигнати ръце от страна на нашите гости, три станаха. Ще помоля след това да се ориентираме към приключване, тъй като разполагаме с още около 45 минути най-много.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Господин Чакъров, имаме огромно текучество. Напълно съм съгласен с изразеното от Вас. Причините са и вътре в самото Министерство, и извън него. Вътре в самото Министерство не е престижно. Не е престижно! По-лесно е да станеш учител. Да взимаш същата заплата с далеч по-голяма отпуска и по-малко носене на отговорност. Защото всеки един документ после в един момент идва срещу теб. Имаме голямо текучество. Много хора са си отишли – голяма част от тях обидени и не можем да ги върнем.
Помолих един човек, който беше заместник-изпълнителен директор на Агенцията по околна среда, да отиде да помогне в Пловдив. Да помогне, защото там имаме проблем в РИОСВ. Той изкара може би две седмици. Сега се чудя как да го извадя от Пловдив и да си го върна, защото местни проблеми рефлектират върху него по един недопустим начин. Не искам да похарча човек, който се е съгласил да напусне София, да отиде да живее на квартира, за да помогне. Този проблем ще рефлектира навсякъде. Има 24 човека дирекция в Регионална инспекция във Враца, от тях 17 мисля, че беше са се подписали срещу един колега, с който не искат да контактуват, не искат да бъдат в една стая. Те се срамуват, че са колеги с него. Трябва може би да закрия цялата дирекция, за да може този човек да си добрува. Тук има хора, които да си го вземат при тях, да им помага, така и така им пише доклади и въпроси за парламентарен контрол, но този човек пречи на дирекцията. Да си го вземат другаде. Ама никой не го иска никъде.
Този проблем съществува с кадрите. Много хора са обидени. Много хора напускат заради по-ниското заплащане. В провинцията донякъде в страната е допустимо, защото там заплатите като цяло са по-ниски и някак си им стигат. Казвам: някак си. В София обаче разликата е огромна. Нашето Министерство е с 30% по-ниско възнаграждение от всички останали министерства. При всяко увеличаване с 10% те изостават. С всяко увеличение те изостават все повече и повече.
Хубаво е да се обича родината. Трябва да се работи и за нея, но не и безплатно. В магазина като отидат – чакат ги семействата, децата. Така че има голямо текучество.
Имаме регистър за мощностите в България, които имат право да преработват такива отпадъци. Както Ви казах, в момента работят четири – трите циментови завода плюс ТЕЦ – Сливен. Разбира се, не пречи да направим стачка, да ги закрием и тях. Къде да правим пирамидите от отпадъците обаче?
Не беше спомената Пещера. Пещера има абсолютно всички разрешителни, но не внася от чужбина и не преработва. Преработва свои си отпадъци. Имат всички разрешителни. Тук искам да кажа, че голям проблем очаквам да бъде атакувани на така популярната тема китайски вирус и така нататък. Миналата година имаме един камион, който транзитно, преминавайки през България, е изгорял. Отпадъците са квалифицирани като медицински, защото не са знаели какви са, след като е изгоряло всичко вътре, по-лесно им е било. В този момент възникна огромната теза, че България е център на планетата за изгаряне на чужди медицински отпадъци - не е имало такива. Проблемът обаче с българските медицински отпадъци си остава. Той се вдига на дневен ред, защото е достатъчно някой да изхвърли до една кофа някакви с китайски надписи, или какви и да е, и психозата ще започне. Провел съм разговор с министъра на здравеопазването. Ние имаме 2 инсинератора, както Ви казах – единият е в София, единият е там. Когато започват да работят ги загряват с нафта. Виждате един черен дим, после вече почват филтри, всичко да работи. Само че ние ги снимаме, докато те загряват, макар че всяка кола като я запалиш в началото запушва после работи добре, и казваме: „Вижте както става – тровят София!“.
Аз искам в тези две места всички болнични отпадъци да отиват там със сигурност и, разбира се, да се неутрализират по съответния ред. Защото имаме фирми, които имат договори, само минават да си събират таксите, те ги изхвърлят в кофите. Има други, които минават събират половината в кофата, половината на съответното място. Аз искам да въведем ред, при който да сме сигурни, че всичко което е събрано от болниците, а то е по 250 грама на легло, на годишна база и така нататък, да сме сигурни, че е дадено. В противен случай имаме един бизнес, от който някой прави много пари, а ние е възможно да бъдем изправени пред втора масова психоза: „Ето, виждате ли, някой хвърля!”. Не говоря за битовите, вкъщи. Никой няма къде да ги отнесе в инсинератора, но за другите... Така че и това ни е голям проблем. Най-лесно е да провалим инициативата като виждаме кои са четирите места, които работят и направим стачка пред тях. После, къде е държавата?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Божанков, след това господин Костадинов.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги, гости! Безспорно този навременен разговор вълнува българското общество. Ние обаче сме длъжни като експерти, а в тази зала са голяма част от експертите в процесите по управление на отпадъците, да кажем, че когато говорим за отпадъци, говорим за стотици кодове суровини, важни за българската икономика. Тези проблемни кодове, които притесняват българското обществото, са точно три на брой, тоест те са капка в морето. Добрият законодател не изгаря юргана, за да убие бълхата. Точно този законодателен подход е приет при направените предложения от страна на парламентарната група на БСП, виждаме на ГЕРБ предложенията, и до тук – подходът от страна на Министерството на околната среда и водите идентифицира къде е проблемът.
Всеки един публичен случай на внос на италиански отпадък беше проследен и се оказа, че се касае за субекти, които не заплащат банкови гаранции, тоест те се възползват от по-лекия режим от Закона за управление на отпадъците.
Също така тези субекти се възползват от един занижен контрол по границата. Тук в Министерството беше обсъдено как, по какъв начин, с какви подзаконови промени този контрол ще бъде затегнат така, че все пак да не спре ресурсната обезпеченост на българската икономика. Това е изключително важно, защото се чуха много призиви за мораториуми, забрани, за най-различни мерки, които на практика бяха блокирали целия процес в България. Хиляди биха останали без работата, българската икономика би пострадала жестоко.
Само едно предприятие в България, което рециклира цветни метали, е един от най-големите, дори най-големият данъкоплатец в държавата – дава работа на хиляди и е най-големият потребител на ток в държавата. Представете си, разчита основно на внос на отпадъци, както повечето обичат да казват. Какво би станало, ако мечтите на някой се сбъднат?
От тук нататък само маркирам кратко предложенията: гаранция, регистър, видеонаблюдение и подзаконовите…
Банковите гаранции са доказана практика. През 2012 г. бяха въведени като мерки срещу кражбите на метали, към днешна дата са изпълнили своята цел в Закона. Тоест ние можем тук да въведем за останалите потоци отпадъци, от там нататък, ако няма необходимия ефект да се мисли за по-тежки мерки, но според мен в Закона за управление на отпадъци в България функционира най-тежкият режим в цяла Европа. Казвам го без да преувеличавам. Всъщност чужди държави като Италия, като Гърция, когато се касае за кражби на метали и въобще за законови промени, идват в България да черпят опит от българското законодателство.
По отношение на това, което колегите споменаха, че очевидно има проблеми. Смятам, че днешната тема е, първо, да успокоим хората, да предложим адекватни мерки за решаване на този проблем. С колегите от БСП след като внесохме вота логично продължение е да внесем конкретни промени, които да гарантират по-чиста и по здравословна околна среда. От тук нататък секторът може да бъде оптимизиран много.
Има един чудесен Доклад на Световната банка, който Министерството на финансите е поръчало през 2016 г. Той идентифицира множество пропуски, множество слабости във функционирането на процесите, отбелязва, че данните са непълни, а там, където има данни, са противоречиви. Има изключително тревожни данни, тоест България статистически по няколко показателя изскача на първите места в Европа, а по други показатели е на дъното. Здравата логика в този процес се разминава. Полето за оптимизация е огромно. Една проста справка може да ни покаже всъщност колко много работа има законодателят. Отваряме интернет и пишем обяви за изкупуване на отработени масла или стари катализатори, отработени DPF филтри. Пълно е със стотици обяви в интернет. Върви сива търговия на опасни отпадъци абсолютно необезпокоявано и дигитализирано в българската държава. От тук нататък има още много работа, но според мен тези първи стъпки, които касаят трите, и повтарям, трите проблемни кода, защото те са смесени битови отпадъци: RDF, каучук и пластмаси.
Нерегламентираната практика използва този пропуск в законодателството, недобросъвестните пишат един отпадък като пластмаса и каучук, а реално е смесен битов отпадък, защото режимът е много по-лек. Когато това нещо се отработва, а според мен с тези предложения то ще се регулира, проблемът ще бъде решен, ако не напълно, то на 90%. И от тук нататък вече всеки пропуск с допълнителна законодателна инициатива може да бъде коригиран своевременно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков!
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости! Ситуацията определено е сложна в последните три месеца, критична мога да кажа. Казвайки това, веднага трябва да кажа, че аз не съм съгласен сектор „Околна среда“ да бъде използван за боксов чувал.
Държавата явно си има и други проблеми, но във връзка с това, което Вие, господин Министър, цитирахте междувременно за този зрелищен арест на директора на Басейнова дирекция, не смятам, че няма други механизми, по които, ако има общо съгласие тук, да се въвежда контрол, яснота, прозрачност и спокойствие в тази сфера, която, завършвайки това мое становище, че не съм съгласен сектор „Околна среда“ да бъде боксовият чувал в тази ситуация, тъй като от години са напластявани изключително много и рутина, изключително много практики, малко безхаберие, които ние сега на практика сме длъжни малко по малко решително и без много бавене да разкриваме и да подреждаме. Това ми беше въвеждащата реплика.
По отношение на това, което казахте Вие, че само четири инсталации не използват RDF – да, това е легитимното, но, вижте, след поставяне по принцип на въпроса на 20 декември, за около месец и половина, се оказаха около 35 – 40 хиляди тона намерени отпадъци по различни площадки, които витаят около година в България, които са използвали кода за зелени отпадъци, в случая пластмаса, влезли са вътре. Аз бих препоръчал една по-широка лупа не само върху инсталациите, които ги оползотворяват, но по принцип върху контрола, както Вие го предприемате, защото очевидно някои недобронамерени субекти от сивата икономика са имали предвид просто да ги изхвърлят, да ги складират някъде, изобщо не и да ги оползотворяват. Така че това трябва да бъде приоритет.
Харесва ми идеята на Българската стопанска камара – преди да стигнем до високите йерархии на оползотворяване, да помислим и как се включват и най-ниските йерархии – Вие казахте домакинствата, казахте индивидуалното изпълнение на целите. Няма, колеги, да стане иначе по друг начин, ако седим на едно място и питаме държавата какво е направила и защо не е направила, без личното участие на всяко едно ниво – битово, семейно, общностно, общинско. Да, общините са орган по околна среда, огромни ангажименти имат и кметовете, и общинските съвети. Няма да престанем да питаме какво прави държавата и България да е чиста? Така че това е много сложен въпрос, но трябва да го осъзнаем само по този начин, иначе няма да има напредък.
В заключение искам да кажа – да, разбира се, икономическите стимули в оползотворяването и обезвреждането трябва да са водещи и тънката граница тук, в която ние да пренатегнем едно законодателство екологично, и с пренатягането да стопираме естествените и светлите бизнес потоци, искайки да постигнем или публичен ефект, или публична цел, или да се харесаме на хората с някакви драконовски мерки, е много голяма отговорност също на тези, които се занимават с околна среда – и на депутати, и на Министерството.
Искам да кажа, че приемам оценката на гражданите за малко преекспонирана – видите ли, партиите в парламента изобщо не са се сетили и мерките, които предлагат БСП, ГЕРБ и други политически сили няма да сработят, а има гражданска група, която е намерила разковничето.
Аз бих искал да се запозная, госпожо Манолова, с тези предложения. Всяко ценно нещо смятам, че ще бъде обект на наше внимание не само в нашата парламентарна група, но във всяка политическа партия, която е парламентарно представена. Но разберете, че моментът е такъв, че ако не се започне да се прави стъпка по стъпка с високо темпо, няма да минем напред. Не се радвам на такива тежки квалификации, че нищо не се прави в момента. Ние подхождаме много откровено и също, както и колегите от ГЕРБ са внесли предложение, смятам, че се започва такъв интензивен процес. С радост ще видим и предложенията на гражданите и което е рационално, трябва да се инкорпорира в законодателството. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Подкрепям напълно казаното от Вас, че въпросът касае отговорността на всеки един от нас, що се отнася до прилагането на ефективни практики за управление на отпадъците, а по отношение на законодателните инициативи и предложенията, идеите за това, разбира се, подкрепям също казаното от Вас. Мисля, че това е и една от целите на днешното заседание – да чуем идеи и предложения, които биха могли да бъдат претворени в законодателство.
Тъй като споменахте общините – имат желание за изказване представителите на Асоциацията на еколозите в общините. (Шум и реплики.) Да, разбира се. Заповядайте. Само ще Ви моля за представяне за протокола.
АСЯ ДОБРУДЖАЛИЕВА, Асоциация на еколозите от общините в България: Благодаря Ви. Тъй като още в началото при Вашите уводни думи казахте и поставихте въпроса за Националната система за управление на отпадъците, Националната информационна система – това е един много важен въпрос, който в България много години вече се отлага. Такава информационна система е изключително необходима, защото в цяла Европа се прави проследяване на отпадъците, проследяване на пътя на отпадъка. Знаете, че в регионалните системи за управление на отпадъците навсякъде бяха инсталирани такива информационни системи, които проследяват и регистрират постъпването на всеки камион с отпадъци – какъв е неговият произход, какво е количеството, видът на отпадъците и така нататък. Такава система за проследяване на отпадъците трябва да има на всяко едно място, където има приемане на отпадъци. Това означава всякакви пунктове, всякакви – бизнесът може би ще реагира, и то не много положително на това, но, ако искаме да има прозрачност в управлението на отпадъците, имаме нужда от такава информационна система. Много просто е да има електронни карти, да има чипиране – ще дам пример от община Бургас за това, което правят те с гражданите. Знаете, че направиха – може би не знаете всички, направиха мобилни пунктове за събиране на рециклируеми отпадъци. Гражданите получават такъв идентификационен носител – електронна карта, на тях им се регистрират всички количества, които са предали. Разбира се, в момента това води до генериране на точки и други стъпки, които общината е предприела, но ето това е един механизъм, който дава възможност да се проследяват отпадъците наистина навсякъде. Това се направи с аптеките, направи се с бензиностанциите, защо да не се направи с всички места, където се приемат отпадъци за какъвто и да е вид третиране?
Няма да говоря повече.
Има още много теми, по които може да се коментира – и за разделното събиране на отпадъците, за крещящата необходимост да разделяме специално битовите отпадъци на две фракции: сух и мокър отпадък, защото знаете какво се случва с огромните сепариращи инсталации, които се изградиха на регионалните системи, каква е ефективността на рециклирането, която те имат – изключително ниска. Простата причина е, че те получават един изключително замърсен отпадък, колкото и смешно да звучи този израз „замърсен отпадък”, но на практика всички рециклируеми отпадъци постъпват мръсни за сепариране в тези инсталации и знаете, че около 10 – 12% са всъщност на изход рециклираните отпадъци от тези скъпоструващи инсталации, които се направиха в регионалните системи. Необходимостта от това разделяне на отпадъка поне на две фракции – суха и мокра, е изключително важна, ако искаме да имаме политики по оползотворяване и на биологичните отпадъци, биоразградимите отпадъци, и да повишаваме нивото на рециклиране на отпадъците, които се събират от бита. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ КОСТАДИНОВА, зам.-кмет на община Свиленград, НСОРБ: Благодаря, госпожо Председател, че дадохте възможност на представители на общините да кажат своето становище.
Искам да кажа, че все пак не сме на парламентарен контрол, защото натоварихме министъра с въпроси. Аз не искам да ми се отговаря. Искам просто да дам конкретни предложения по отношение отпадъците.
Тук общо-взето говорим за горене на отпадъци, тоест генерираме много отпадъци и трябва да ги изгорим или по някакъв начин оползотворим, а не говорим за това, как да намалим отпадъците.
Наистина в по-цивилизования свят работят точно в тази посока. Искам да кажа, че ние сме първата българска община, която е член на европейската мрежа за нулеви отпадъци и с един, така да се каже, гол ентусиазъм се борим с това да въведем разделно събиране на отпадъци. Какъв е резултатът? Не се виждаме като постигнали целите – даже не знам дали има заповед на министъра, въз основа на данни от Изпълнителната агенция по околна среда, а тези данни са може би от 2016 – 2017 г. Как ние да мотивираме гражданите и бизнеса разделно да събират, като ние вече губим демотивация и не знаем дали си постигаме целите? Ние сме може би една бяла лястовица сред общините, работим много упорито, имаме отделно събиране от врата на врата, имаме много площадки, на които събираме едрогабаритна хартия от търговски обекти – нагърбили сме се и финансираме тези процеси, и в крайна сметка в един списък, в който трябва да се видим с някакъв процент постигнати цели, ние сме никъде. Дали тази информация въобще е актуална, откъде се събира тази информация и как да сме мотивирани?
В този аспект предлагаме НСОРБ да участва при законодателни промени точно в тази част – за разделно събиране на отпадъци, по какъв начин ще бъдат стимулирани общините? Оттам нататък търсим начин да мотивираме и стимулираме гражданите и бизнеса.
По какъв начин продуктовата такса стига до общините? Знаете, стига чрез оползотворяващите фирми, които не стигат до всяка община, или ако стигат до всяка община, казват, че имат само определени точки и оттам нататък какво правим – другият отпадък не може да се разделя. В този аспект пак предлагаме законодателни промени точно в тази посока. Продуктовите такси или част от тях да стигат до общините и да стигат до тези, които наистина носят големи отговорности – кметовете на общините по отношение управление на отпадъците. Да, може би ще има още няколко общини като нас, които ще са ентусиазирани, но в един момент този ентусиазъм може да изчезне. Ако няма финансов мотив, с който да се стимулират и общините, и гражданите, и бизнеса, това няма да се получи.
Другото ми конкретно предложение е по отношение на гаранциите. Да, сигурно е необходимо да се гарантира по някакъв начин, че се спазват законовите разпоредби, но поне нашето предложение – на много места общините сами обслужват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, общините и общинските предприятия да бъдат освободени от тази гаранция или поне до бъде в по-малък размер, защото общините са натоварени с отчисленията, които плащат на тон отпадък, съответно, ако бъдем натоварени и с такива гаранции, няма да се отрази добре на общините. Това ще касае, разбира се, и таксата битови отпадъци, защото най-вероятно тези гаранции трябва да се плаща точно от тази такса.
Има много какво да говорим. Предполагам, ако НСОРБ бъде поканено при разработване на тези нормативни уредби, ще даде своето становище и ще го отстоява, защото общините са един незаобиколим фактор при решаване на проблемите с отпадъците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви и аз.
Разбира се, и НСОРБ, и всеки друг има възможност да представи своето становище. Що се отнася до законодателния процес, знаете, той е закован в Конституцията и правомощията на тези, които имат законодателна инициатива.
Тъй като напредна времето, нека да дадем възможност за три изказвания и да се ориентираме към приключване.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОВ ГЕНОВ: Господин Министър, аз се обръщам директно към Вас. Може би разбрахте, че коренно трябва да бъде променена философията на разделното събиране. Бялата лястовичка от община Свиленград, както чухте преди малко, преди да излети е загинала.
Какво се случва в момента? Оползотворяващите организации имат някакви фиктивни договори да събират разделно отпадъците. Кметът има договор с тях. Кметът, както тук каза колегата Костадинов, е отговорник за околната среда в общината. Но кметът нито взима, нито дава. В потвърждение на информацията, която каза колежката, той може да спести евентуално от отчисленията, ако намалеят отпадъците, които са депонирани, и той депонира по-малко.
От Стопанската камара преди малко колегата каза: „Кога замърсителят ще започне да плаща?”. Години наред се отлага новата система за формиране на местни данъци и такси. Има разработена методика, беше представена, Сдружението на общините беше запознато с нея, но поради ред причини, основно местните избори, които минаха, това беше отложено. Защо? Защото действащи кметове тогава трябваше да разбъркат доста нещата. Знаем колко пъти – повече, отколкото трябва, плаща бизнесът, знаем за намалената такса, която реално не плащат битовите абонати, и тази бъркотия ще продължава, ако не се реже до кост в разделното събиране. Ясно, публично да се знае – той е събрал продуктова такса от тук, дал е тук.
Там е заровено кучето, господин Министър, в разделното събиране. Съжалявам, че няма да Ви стигне този мандат, защото тези реформи изискват много време, но поне започнете отнякъде. Призовавам Ви съвсем откровено – бил съм и в местната власт, познавам проблемите от там –разберете, там трябва да се бръкне сериозно. Имаше подхвърляния, че тези пари се насочват кой където си иска и както си иска. Не е моя работа да ставам прокурор и контрольор, но Ви алармирам за нещата, които са докарани с разделното събиране в държавата. Иначе на отчетите сме царе. Ще надминем и Люксембург сигурно, като сме гледали таблиците с колегите.
И да завърша. Колегата Костадинов преди малко каза, че тази тема е от три месеца. Тази тема доста изостана в последните три години особено, а пък да сме тук – нали трябва малко политика, господин Министър? От нашия вот на недоверие доста се пораздруса крушата – тук-там пада някоя гнила, някоя зряла и какво ще става по-нататък не знам, но това че отговорихме на очакванията на обществото с това, аз гледам и колегите като законодатели, и госпожа Манолова може би е прочела нашите мотиви и се е запознала, прави предложения, които ги има, но наистина сега е време, както казах преди малко, да се реже до кокал, иначе след това ще бъде късно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Да свършим с изказванията, след това ще Ви дам думата, господин Министър.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ТАШЕВА, Екологично сдружение „За земята”, екип „Нулеви отпадъци”: Здравейте, дами и господа!
Благодаря за дадената дума.
Бих искала да кажа, че напълно споделям казаното от колегите от Българска стопанска камара, от Асоциацията на еколозите от общините в България, от Националното сдружение на общините в Република България. Още веднъж да посоча, къде е слонът в стаята, който ние обсъждаме до момента, и това е причината, поради която сметищата и депата се пълнят – разделното събиране не работи. А то не работи по една много основна причина и тя е, че производителите не поемат в пълна степен отговорността за отпадъците си. Това го казвам въз основа на няколко неща.
Първо, ясно е, че статистиките, които се изнасят, са твърде оптимистични, не почиват на особено надеждни данни и това не го казвам аз, отбелязва се м множество доклади на европейски институции, включително и на чисто нов доклад от миналата година, изработен в Световната банка специално за Министерството на финансите на Република България, в който има много интересни констатации относно разходите за управление на отпадъците в страната. Препоръчвам да го прочетете всички. Основното, на което искам да наблегна в този доклад, е, че според него в отпадъците има 60% опаковки. Това не съм сигурна дали отговаря на докладваното от производителите на опаковани стоки, и освен това като човек, който лично участва в не един морфологичен анализ на битови отпадъци на български общини, мога да Ви кажа, че в остатъчните отпадъци, така наречени, тоест това, което би трябвало да остава след разделянето у дома и след сепарирането дори на инсталация, все още откриваме доста сериозен процент опаковки, и то рециклируеми такива. Това говори за много сериозна неефективност на системата, за непоемане, както казах, в пълна степен на разходите за управлението на тези отпадъци, които в крайна сметка ние плащаме като потребители, купили си опакованата стока, като местни данъкоплатци, после да бъдат дори изгорени и депонирани, във вреда на нашето здраве? Това очевидно е несправедлива ситуация и трябва да бъде променена. За щастие, през идния месец март Европейската комисия ще излезе с предложения за повишени изисквания към производителите на масово разпространени отпадъци и се надявам те да влязат с пълна амбиция, дори с по-голяма амбиция в нашето законодателство.
Също така знаете много добре, че тази година лятото е крайният срок за транспониране на новите цели за управление на отпадъците, за новите цели за рециклиране, въпросните страшни 10% депониране. Бих искала да направя леко напомняне, чисто аритметично – 10% депониране не означава, че трябва да изгаряме всичко останало, което е след 65% рециклиране. Хайде, да се опитаме да бъдем по-амбициозни и наистина да говорим повече – не да говорим, да действаме повече в посока предотвратяване. Мерки за това има и част от тях са включени в новия план за действие, който ще излезе следващата седмица, или по-следващата седмица. В него специално се препоръчва нещо, което е и наше предложение: да има не само такса депониране, не само отчисления за депониране, а отчисления или такси за изгаряне. За всеки един тон отпадъци, които са предназначени за изгаряне, да се плаща такса, която да послужи, от една страна, да се отклонят, тоест много хубаво да се замисли, който иска да гори, дали в това, което изгаря, няма нещо ценно, което може да бъде материално оползотворено, преди да прибегне към лесното решение, мръсното решение.
Това е нашето най-основно предложение – наистина да има и такса за изгаряне. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
НИКОЛА СЪБЕВ, Нова книжна фабрика, член на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър! Нова книжна фабрика е рециклиращо предприятие. Ние преработваме отпадъчна хартия и произвеждаме хартия за опаковане. Тук съм не да Ви занимавам с новия ни проект за фабриката, при изпълнението на който срещаме големи трудности, а въпреки трудности, които изпитваме при новия ни проект за нова фабрика, да излезем с предложения.
Допреди малко тук беше заместник-министър Живков. Той представи едни, бих казал, позитивни данни за рециклирането, но те се отнасят към 2018 г.
За 2019 и 2020 г. обществено-икономическата обстановка е коренно различна. Коренно различна е и ситуацията с генерирането на отпадъци и управлението на отпадъците в Европа и света.
В тази връзка мисля, че в Закона, въобще в действащото законодателство е необходимо да бъдат направени съществени промени, които касаят конкретно рециклаторите, рециклиращите предприятия, които в момента, съгласно действащата нормативна уредба, са встрани от процеса. Ставаше дума за продуктови такси – от продуктовата такса до рециклатора не стига нищо.Самата система на разделно събиране, на финансовото обезпечаване, е редно да бъде преразгледана и съгласно новите икономически условия да бъде преорегулирана. Ние сме готови да окажем пълно съдействие, ако бъдем поканени в тази насока.
Бих искал да поздравя министъра, защото някой каза, че днес не сме на парламентарен контрол, за силите, които полага, да му пожелая здраве и късмет да се справи с предизвикателствата!
Също така на уважаемата госпожа Председател пожелавам същото!
Добре е да се помисли още веднъж нетолкова какво ще правим с отпадъците, а по какъв начин да предотвратим създаването им.От общините излязоха с едно интересно предложение. Предложението по отношение на рециклаторите е много важно. Също така да се управлява правилно отпадъкът означава да му се проследи пътят, като дали ще стигне до рециклатора в България, или ще стигне до някой друг рециклатор и ще му се признае тогава на организацията по оползотворено неизпълнените цели, че е изнесъл хартията или пластмасата извън България и си е изпълнил целите. По такъв начин се изнася и национален ресурс, ако щете дори се ограничава и един приход в икономиката, а се наливат едни пари в неправилна посока. Благодаря Ви за вниманието, госпожо Председател.
Господин Министър, още веднъж най-добри пожелания!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Завършихме кръга изказвания. Ще позволите аз с два кратки въпроса, господин Министър, да финализирам и да Ви дам думата.
Беше споменато за необходимостта да се транспонира европейското законодателство. Срокът за това е юли месец. Конкретният ми въпрос към Вас, по-скоро към експертния Ви екип, тъй като, предполагам, има някаква сформирана работна група, или се работи за това, е, кога може да се очаква предложението за транспониране на директивата, която залага новите цели, като част от пакета „Кръгова икономика”? Вторият въпрос, свързан с това, касае изготвянето на новия национален план за управление на отпадъците, тъй като текущият изтича в края на тази година – започнала ли е подготовката и ако да, на каква фаза е?
Разбира се, следващата година е необходимо тук да бъде транспонирана директивата за най-често използваните пластмасови опаковки – прави ли се нещо за това, и ако да, кога да очакваме законодателни предложения? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
С Ваше разрешение след малко ще отговори директор Дирекция „Отпадъци”.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Генов! Не може без политика. Няма обидени и така трябва. Както се казва: Кой, ако не Вие?; Кога, ако не сега?; Цялата страна Вас гледа, аз също. Съгласете се обаче, че няма да бъде справедливо, ако не отбележа, че благодарение на Ваша законодателна инициатива, на транспониране на европейско законодателство, на усилията на бизнеса през последните десет години, благодарение на Оперативна програма „Околна среда” ПУДООС в по-малка степен, но не по-маловажна, благодарение и на други програми, у нас управлението на отпадъците през последните десет години в момента е далеч по-различни от това, което е било. Всеки за себе си, разбира се, тогава е работил, сега бизнесът иска да се разграничи от некоректните. МОСВ искам да Ви уверя, че ще изпълни Закона така, както Вие го приемете. Ние само ще помагаме. Убеден съм, че Вашият административен капацитет е експертното начало, идеологичност, ще помогнат промените да бъдат както ефективни, така и справедливи, но не и прекалени. Ние, разбира се, ще съдействаме. Нека обаче ние да сме институцията, която контролира управлението на отпадъците, а не която преразпределя и се намесва на пазара по един недопустим начин, защото тогава ще бъдем упрекнати в некоректност.
По отношение на транспонирането, позволете ми да дам думата на госпожа Стоянова.
Искам да Ви уверя, че ние ще помагаме изцяло, когато Вие поискате, защото – максимално добър закон, максимално добро изпълнение. Имаме много да постигнем. Ние се похвалихме с резултати, които са благодарение на бизнеса. Не искайте от нас всичко сега и веднага. Ще работим поетапно. Изцяло разчитаме на Вас, и няма обидени, политика така се прави. Ако не сте Вие, ние няма да имаме правила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
СЛАВЕЯ СТОЯНОВА, директор „Управление на отпадъците и опазване на почвата”: Уважаема госпожо Василева, уважаеми дами и господа! Изключително ми е приятно за това, че имам възможност да кажа няколко думи в края на тази изключително ползотворна според мен среща. Ще започна отзад напред.
Има група, която е създадена, и работи по транспониране на законодателството, госпожо Василева. Искам да съобщя, че в края на месец март и началото на април, най-късно, ще бъде възможно всички тук присъстващи да дадат своите предложения по ЗИД на ЗУО, включително и рационални предложения, които днес мисля, всички ние чухме. По отношение транспонирането на пластмасовата директива, срокът изтича следващата година. Предложенията ще излязат малко по-късно.
От всичко, което беше изложено днес, се наблюдава, че с повишаване на изискванията към управление на отпадъците нарастват и разходите за тяхното управление. Това е истината. И когато нарастват разходите, недобросъвестни оператори си позволяват да пристъпват законодателството и да създават проблемите, на които сме свидетели, най-вече през последните няколко месеца. Това, което се случи, е злоупотреба с кодове, допуснато е така наречени зелени отпадъци, представляващи смесени битови отпадъци, да бъдат въведени в Република България. Съгласно правилата на Регламент 1013 това е по вина изключително на италианските фирми, които са изпращачите на тези отпадъци, но в 99% от случаите се касае точно за такива отпадъци, които уж са зелени, но всъщност са смесени битови отпадъци и са внесени с цел изгаряне, като интересът за техния внос съответно е провокиран от оператори, които пък изгарят недотам законосъобразно.
Това, което ние сме направили като мерки, които представихме на предходно заседание на изнесената комисия с оглед на обществения интерес, е да Ви кажем още веднъж, че основно е създаден оперативен център, който координира работата на всички контролни органи по Регламент 1013, включително Агенция „Митници“, Гранична полиция, съответно РИОС-ите по местоназначението на отпадъка, Автомобилна администрация, Морска администрация и всички останали. В реално време ще се наблюдават отпадъците, които пресичат границите на страната, ще се проследяват до мястото на тяхното оползотворяване чрез обмяна на информация, която ще осъществява точно този оперативен център.
Разработени са инструкции за взаимодействие с контролните органи и съответно МОСВ, които помагат изключително много в този момент всеки да знае ясно и точно какви са отговорностите и неговите задължения.
Отделно, с цел превенция на точно тези случаи с отпадъци от зеления списък, всеки момент ще бъде издадена наредба на министъра на околната среда и водите, с която въвеждаме уведомителен режим за отпадъците от зеления списък, което означава, че преди да пресече границата, в съответното РИОСВ ще има информация за това какви отпадъци са тръгнали към България.
Считаме, че мерките, които сме предприели, съчетано със законодателните мерки, за които стана въпрос, са достатъчни, за да овладеем кризата с отпадъците – за нерегламентирания внос на отпадъците.
По отношение на няколко въпроса, които бяха повдигнати тук.
За рециклирането на гуми и възможността да бъде въведен край на отпадъка – в Министерството на околната среда и водите се обследва възможността за прилагане на термични методи за разлагане при преработката на автомобилни гуми. До този момент нямаме убеденост, че отговарят на всички екологични критерии и не застрашават здравето и околната среда. Продължаваме да обследваме. В момента, когато имаме сигурност, ще бъде предложено като възможност за преработване на тези отпадъци.
По отношение коментари на Българската стопанска камара, стана въпрос, че се разсрочват отчисления по чл. 60. Предполагам, че има грешка. Става въпрос за отчисленията по чл. 64. Размерът на чл. 60 се определя от собственика на депото и не е унифициран техният размер. За чл. 64 предполагам става въпрос, допуснато е разсрочване във времето. Става въпрос за наредбата, която беше преработена и изпратена от „Държавен вестник“ – малко преди това министърът информира, във връзка с изоставането на инсталациите, които влизат в действие и поради тази причина общините не могат да напредват с изпълнение на нейните задължения.
По отношение на таксата „битови отпадъци“, повдигната също от БСК, от депутати, Министерството на околната среда и водите изцяло подкрепя въвеждането на таксата. Както знаете, водещото министерство се явява Министерството на финансите в тази насока. Ние считаме, че ще се допринесе изключително много за реализация политиките на МОСВ. Естествено, пълна подкрепа и съдействие при необходимост оказваме при въвеждане на този принцип.
Доколко трябва да бъде прозрачен Регистърът? Напълно подкрепяме инициативата на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ за въвеждане на прозрачен регистър. Доколко той трябва да бъде прозрачен, вероятно трябва да бъде направена дискусия със съответните заинтересовани лица, но дотолкова, доколкото в регламента има някакви изисквания, предполагам, че трябва да се опрем точно на изискванията на Регламента.
По отношение на забележката на Ася Добруджалиева, абсолютно сме съгласни, че е необходимо да бъде въведена максимално бързо във функционална готовност Националната информационна система, която всъщност е разработена много преди да бъде въведено и на европейско ниво такава необходимост. За съжаление, поради редица причини, тя не е влязла още в пълна функционална готовност. В момента работят безпроблемно всичките регистри, които се обслужват в системата, но няма възможност тя да бъде използвана при отчитане на ежедневните дейности, както казаха колегите, включително електронна отчетност, подаване на заявление по електронен път, което ще облекчава операторите и така нататък. Предполагам, че през тази година колегите от Изпълнителната агенция, ще бъдат по-активни в пускането в действие на тази система, още повече че европейски изисквания вече се зададоха да имаме такава система. Независимо че става въпрос изключително за опасните отпадъци считаме, че е кощунство да има разработена система и тя да не работи и функционира нормално към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Искам да благодаря на всички Вас за участието в днешното заседание на Комисията по околната среда и водите. Благодаря за конструктивния дух на разискванията, за идеите, за предложенията.
Бих искала да уверя всички Вас, че имаме готовност да разгледаме и становища в писмен вид, ако те бъдат отправени към Комисията по околната среда и водите. Предстоят разисквания в Комисията, разбира се. Следващата седмица ще разглеждаме на първо четене двете внесени предложения от двете парламентарни групи. Ако има други предложения, поемаме ангажимента да ги разгледаме.
Надявам се, че съвместните усилия на законодателната и изпълнителната власт, разбира се, подпомогната от отговорното и отношение на всички заинтересовани страни – и местната власт, и бизнеса, и гражданските организации, ще доведат до по-добри резултати, разбира се, по-добър контрол и постигане на целите, които са заложени в националното и европейското законодателство.
Пожелавам успех на министър Димитров и неговия екип. Ще чакаме законодателните предложения. Надявам се, че ще бъдат подготвени своевременно, защото според мен е важно да се подготвят – и бизнеса, и потребителите, за новостите в сектора.
Благодаря още веднъж.
Пожелавам на всички Вас хубав ден и до нови срещи!
Още веднъж казвам: на разположение сме, ако имате писмени идеи, предложения да ги представите в Комисията. Надявам се, че и ние, народните представители, ще консолидираме усилията си за това, да подготвим добри предложения за усъвършенстване на законодателството.
Благодаря още веднъж на всички за участието Ви днес.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,09 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА

Стенограф:
Маргарита Крачунова