ПРОТОКОЛ №52

---

На 20 февруари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Представяне и обсъждане за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.
3. Представяне и обсъждане за първо четене на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-86, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 10 декември 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 13,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.


* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, колеги и гости! Предвид наличието на кворум, мога да открия заседанието.
Ще представя за гласуване следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Представяне и обсъждане за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.
3. Представяне и обсъждане за първо четене на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-86, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 10 декември 2019 г.
4. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно. Благодаря.
Уважаеми колеги, сред нас са нашите гости: господин Емил Димитров – министър на околната среда и водите; госпожа Деница Недева – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз“; госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция; госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция.
Участие в днешното заседание са заявили представители на Екологично сдружение „За земята“ и „Гринпийс“.
Преди да започнем официалната част и да пристъпим към разглеждане на точка първа от днешното заседание, позволете, колеги, от свое и от името на всички членове на Комисията да поздравя министър Димитров. Той днес е рожденик. Честит рожден ден! Искам да Ви пожелая много здраве, много сили, енергия, кураж и бъдете уверен, че всички ние ще подкрепяме Вашите усилия в полза на околната среда и подобряване качеството на живот на хората.
Колеги, от името на всички ще поднеса нашия подарък на министъра. (Членовете на Комисията поднасят подарък на министър Емил Димитров.)
И така, колеги, пристъпваме към дневния ред на днешното заседание.

Уважаеми господин Министър, давам Ви думата по точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
Заповядайте.
ДЕНИЦА НЕДЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще представя Годишната програма, приета от Министерския съвет за участието на България в процеса на вземане на решения в частта, която касае околната среда и климата, тоест въпросите от компетентност на МОСВ. Знаете, традиционно всяка година Министерският съвет приема тази програма и тя очертава онези ключови теми, по които ще се работи през съответната година и които изискват особено внимание и координиране на позициите.
Особен акцент в тази програма за тази година са Европейската зелена сделка, Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период 2021 – 2027 г., и Енергийния съюз. Това са трите ключови теми, по които правителството ще работи през тази година.
Когато разработвахме и Министерството подаваше своя принос за включване в Годишната програма, част от инициативите на Европейската комисия включени в Европейската зелена сделка все още не бяха факт. За по-голямата част това продължава да важи, затова нашата цел е била да очертаем онези ключови инициативи в областта на околната среда и климата, по които Комисията ще съсредоточи усилията си през 2020 г., а именно стартиране работата по промяна на климатичното законодателство с приемането на Европейския климатичен закон, което предстои да бъде обявено на 4 март от Комисията с новата Стратегия за биологично разнообразие, която ще даде хоризонт и целите до 2020 – 2030 г., както и с Плана за кръгова икономика, който също очакваме през месец март да бъде лансиран от Комисията.
По отношение на климата за нас продължава да бъде изключително важно в преговорите да се отчитат началните стартови позиции на държавите, да се отчита принципа на солидарността, а именно тези държави с по-нисък брутен вътрешен продукт, в които съответно енергопроизводството разчита основно на въглища да бъдат адекватно отразени във всички документи, за да получат своята помощ и да не останат назад, както декларира и новата председателка на Европейската комисия – че никой няма да бъде изоставен в този преход.
По отношение на биологичното разнообразие ние ще настояваме за това да има реалистични цели при определяне на бъдещите политики, като отново се отчита какво е състоянието на биологичното разнообразие в отделните държави. Тук ще спомена, че България заедно с Хърватия и Словения всъщност са първите три държави, на първо място по държавна територия, която е обявена за „Натура 2000“. Процентът за България за 2019 г. е 34,9, като при залагането на цели за биологично разнообразие трябва да държи сметка за постигнатото, както и за необходимостта от синергия и кохерентност между политиката в областта на биоразнообразието и останалите политики, особено в частта за климат и енергетика.
Ще отворя скоба за конкретен пример. При увеличаване на целите например от вятър, от ВЕИ това на практика за нашата територия означава определяне на нови такива територии, които обаче в по-голямата си част като подходящи за развитие за ВЕИ вече са обявени в частта „Натура“.
По отношение на плана за кръговата икономика и намеренията на Комисията да преразглежда целите в областта на отпадъците, това, за което ние ще настояваме, е за адекватни оценки на въздействието, тъй като пакетът „отпадъци“ – един пакет от четири директиви, всъщност беше приет през 2018 г. и още не е изтекъл срокът за неговото транспониране, а вече Комисията без да е оценила ефекта от прилагането на този пакет всъщност заяви, че ще работи за повишаване на целите. Затова ще настояваме да има реалистични анализи, оценки на въздействието, така че да бъде отчетен приносът и възможностите на всяка една държава.
По отношение на случващото се с Европейската зелена сделка ще спомена, че вече е изготвена рамкова позиция по това съобщение, като предстои нейното одобряване от Министерския съвет, надявам се, другата седмица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Недева.
Мисля, че безспорен фокус и приоритет в политиката на европейско ниво са въпросите, свързани с околната среда и изменението на климата.
Колеги, преди да пристъпим към разисквания, въпроси и коментари, бих искала да припомня процедурата, въз основа на която разглеждаме този документ.
Съгласно чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в триседмичен срок от получаването на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз всяка една от ресорните комисии трябва да я разгледа и да направи предложения към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Това е предложение под формата на становище за включване на проекти на актове в Годишната работна програма на Народното събрание. След това в срок от 14 дни Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обобщава получените предложения от всички комисии и разработва Проект на годишна програма, която се приема от Народното събрание. Годишната работна програма на Народното събрание съдържа списък с проекти на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Приетата от Народното събрание Програма се изпраща на Министерския съвет. За всеки проект на акт, включен в програмата, Министерският съвет изпраща рамковата позиция, както и самия проект на акт до Народното събрание.
Постоянните комисии и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съответно разглеждат проекта на законодателен акт от гледна точка на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност. В случай че се установи, че въпросният проект не е съобразен с тези принципи, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по предложение на постоянната комисия или по своя инициатива изготвя мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че принципите не са съобразени. Становището се изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, като срокът за произнасяне от страна на Народното събрание е осем седмици от датата на предаване на проекта на законодателен акт на официалните езици на Съюза и изпращането му до председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
Тоест нашето предложение трябва да е съобразено с тези срокове, които са заложени в договорите на Европейския съюз.
Колеги, моля за коментари, становища, въпроси.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм член и на Комисията по енергетика и бих искал да ми разясните – имам предвид Деница Недева, ако в пакета „климат-енергетика“ и дългосрочната енергетика на България за ВЕИ-тата да бъде част от стратегическите предимства на България, Вие казахте „обаче ние вече сме ги включили в „Натура“. Какво означава тази позиция, при положение че България не е обявила плановете по „Натура“ на около 200 такива територии? Ако тази територия е по хабитатите, а не е по птиците примерно, или пък режимът, когато се издаде планът за управление на тази зона „Натура“ няма ограничение за такъв вид дейност, като добиване на електроенергия от вятърен източник. С една такава предварителна презумпция, заложена от Вас в стратегическата нагласа на МОСВ, може ли малко повече, защото мен това, което казахте, ме притеснява? Може ли малко повече пояснения?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Колегата Костадинов засегна само за вятърните електроцентрали, бихте ли могли да си кажете мнението и каква ще бъде политиката с водноелектрическите – тези, които ползват вода в „Натура“. Знаете какви са нещата - миналата седмица имаше законодателно предложение, което бе оттеглено по ред причини. Просто да чуем мнението Ви като Министерство. Значи, ние стимулираме енергийните източници от вятър и вода, но с „Натура“ какво правим? Там, където има реки в „Натура“, каква е позицията Ви, какво мислите по този въпрос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Наистина е важно да чуем позицията на Министерството на околната среда и водите. Искам да припомня, когато се подготвяха защитените зони по едната и по другата директива, никога по презумпция не е имало изключително забранителен режим и да се каже: „В тези защитени зони по едната и по другата директива няма да става каквото и да е“. Основният аргумент беше на база на научни данни да бъдат дефинирани съобразно информацията, която имаше и водещи бяха учените от БАН и въобще научната общност. Всичко това, което дискутираме в момента, наистина трябва да бъде обект и това е философското разбиране от страна на нашите партньори за Европейския съюз – с такива цели се създават тези защитени зони.
В случая наистина трябва да има обективност и в никакъв случай целите, които се поставят, да се постигат в съответна защитена зона. Те трябва да бъдат постигнати там, компромиси не може да има.
От друга страна, пък да не бъдем по-католици от папата. На базата на оценка там, където е възможно и няма конфликт, няма колизия, това да се случва. На едно огромно перо като източник на зелена енергия, ние слагаме хикса – било то по отношение на вятърните, било то по отношение на водните, а защо не и на фотоволтаиците, които с прогреса на технологиите, ще се налагат все повече с оглед на финансовите разходи и ефектът, който ще се постига. Така че ние трябва да намерим най-правилната рамка – всички, които сме на масата. Естествено, основната субектност е на Министерството на околната среда и водите, на експертизата и на екипа на министъра. Интересно е да чуем как ще се процедира, каква е визията и каква рамка ще зададем.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Факт е, че тези въпроси може би ще бъдат оттук нататък предмет на активни дискусии и в контекста на Зелената сделка и на новите актове, които очакваме от страна на Европейската комисия.
Заповядайте, госпожо Недева.
ДЕНИЦА НЕДЕВА: Благодаря за въпросите
Част от нещата като отговор на господин Костадинов ги чухме от господин Чакъров. Всъщност няма някакво противоречие. Ние говорим за „Натура“, оставяме настрани онзи казус с над 200-те плана, които всъщност ги няма. Това е предмет и на наказателна процедура срещу България. Всъщност „Натура“ като „Натура“ е обявена такава, тя е 34,9.
Ние искаме, всъщност обръщаме внимание и считаме, че трябва да се следи и да се преценява именно с оглед и на новото развитие на технологиите, новите изисквания, включително още по-строгите изисквания, които ще дойдат към всички държави членки във връзка с постигането на климатична неутралност 2050, а именно търсенето на баланса между това да пазим околната среда, в същото време да не изоставаме от технологиите, да можем да се развиваме.
Споменах, че по някой път се получава подобен тип колизия, защото това го забелязваме и коментираме с колеги от други министерства, че по някой път, когато на европейско ниво се задават определени цели в дадена политика – енергетика или транспорт, по някой път другите цели, които идват в частта с околната среда, може да се получи недостатъчна кохерентност. Ние винаги, когато водим преговори, настояваме по дадено конкретно вече предложение, това ще е и за в бъдеще, тъй като такива тепърва предстоят, да настояваме за подобна кохерентност, като разбира се, изхождаме от интереса на страната както по отношение на опазване на биологичното разнообразие, което е изключително голямо богатство за нашата страна, така и с оглед развитието на технологиите и въобще движението напред на страната ни, като конкурентноспособна икономика.
Това сме загатнали като нещо, за което трябва да внимаваме, да държим сметка. То е сигнал не само за нас, а и за останалите колеги от другите министерства. Поне за мен няма притеснение за това и никой не казва, че за да пазим биологичното разнообразие спираме да развиваме нещо друго. Просто трябва да се види това възможно ли е, в каква степен, за да можем да защитим максимално нашия интерес както с грижа за околната среда, така с грижа за икономиката, защото в крайна сметка без значение, че звучи като лозунг, това е грижа и за хората.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбира се, предстои да разискваме по-детайлно позицията относно Зелената сделка, но това, което разбирам аз, е изразяване на ясна позиция относно това, че в хода на преговорите по законодателните актове, които поставят по-високи цели, целта 2050 г. и дебата за междинни цели, да се има предвид фактът, че голяма част от територията на България е покрита от мрежа „Натура“ . В този смисъл да, инвестиционните намерения не са обект на абсолютна забрана, но в някои случаи те биха могли да бъдат оскъпени заради мерки за защита. В този смисъл трябва да бъде отчетено това в хода на преговорите.
Мисля, че тук всички сме на едно мнение – няма абсолютна забрана за развитието на възобновяеми енергийни източници, по-скоро това трябва да бъде ясно отчетено и от всички държави членки в хода на преговорите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В неформални разговори искам да кажа съвсем откровено, когато се е случвало, на нас ни беше казано от нашите партньори, че преди да има „Натура“ редица европейски страни си бяха построили транспортните коридори. Не визираме само възобновяемите енергийни източници, а по отношение на транспортни коридори. Те са си направили каквото е необходимо там – едните правила важат за едните страни членки, за другите – съвсем друга е опцията. Ние трябва да се съобразяваме и с това.
Вярно е, че трябва да има хубава природа, биоразнообразие, но в един момент да не се окаже, че имаме хубава природа, много голямо биоразнообразие, а голяма част от хората – извън страната. Трябва да се търси максимален баланс между едното и другото, като ние си оставаме еколози, в никакъв случай няма да има отстъпление.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Факт е, и самата пътна инфраструктура, изграждането на такъв тип съоръжения доказва, че ако те преминават през защитени зони, биват оскъпявани в привеждане в действие на различни мерки за защита на видовете и местообитанията. В този смисъл в хода на преговорите и по финансовата рамка мисля, че това е важно да се отчита.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Започнахме да гледаме напред в третия програмен период, традиционно и в първия и във втория по мярка „Води“ си е имала доста голяма сума за ВиК инфраструктура. Първите два периода, особено първия, средствата бяха фокусирани върху отвеждане и пречистване на отпадни води, но предвид състоянието на ВиК инфраструктурата – говоря за водопреносна мрежа и довеждащи водопроводи, господин министърът предполагам, че се запознава все още със състоянието и не си е направил все още цялостната картина за трагичното й състояние. Та с оглед на това, ще настояваме ли да се заделят повече средства в тази мярка в бъдещия програмен период, които един вид да покрият в по-голяма степен дефицита от инвестиции на финансов ресурс в този сектор? Виждате, че той е изключително важен, зарязан в годините. Сега се посъбудиха нещата, започнаха се енергични действия в различни институции – в МОСВ, в МРРБ и други органи. Имате ли виждане, ще настояваме ли тези милиард и нещо, два милиарда и нещо да бъдат поне с няколкостотин милиона повече, защото, господин Министър, сам разбирате и виждате какво е състоянието?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако Ви питам Вас, и 13 милиарда са малко, обаче от друга страна, и тези заделените като не ги усвояваме, какво да правим? Големият проблем е, че имаме ВиК-та, които работят много добре, някои от тях от 33 км получават вода и нямат загуби. Има други, на които язовирът е на един километър над града, обаче имат големи загуби и големи дългове и започва едно надлъгване: „Ние искаме да вземем проект, обаче ако може някой да ми покрие дълговете; ние искаме да вземем проект, ако може някой да ми даде пари всичко назад да се направи“ така, с магическа пръчка. Понеже политиката и хората са лесни за манипулиране: „Дай да източа язовира, за да изкарам хората на улицата, та някой да дойде от София и да ми даде пари“. Градове, които са имали собствено алтернативно водоснабдяване, всичко са зарязали, нарязали и изрязали – такова беше времето, и сега вика: „Имам една тръба, или ми я оправяйте, или сме много зле“.
На градове, ако им дам всичката вода, за три месеца ще източат язовира, започват да се сърдят, че вместо милион и 800 даваме само 500 и за другото казваме: „Алтернативно“. „Не, не, тази помпа е счупена, онази помпа е счупена, ако може пак от язовира“; „Защо?“, „Ами като свърши, ще ми оправите дълговете и всичко“. Започваме в порочен кръг: ние имаме пари за водоснабдяване, и то доста, искаме да се усвоят точно така както следва, всички имат желание, но когато опре до реализирането на проекта, изведнъж започва нещо да им пречи. От сутрин до вечер всякакви кметове от всякакви цветове звънят, защото ситуацията е следната. От 2010 г. някои не са си плащали, съдебни дела, всичко, ние трябва да ги дадем на НАП. „Ако може не ме давайте на НАП, че ще се разбере, че имам дългове, та да мога да участвам в проект“. Да де, ама ние като не дадем на НАП, нашият човек после трябва и той да ходи в затвора.
После, „аз не съм си плащал таксите, не съм давал пари, ама ако случайно има събрани пари, дайте ги първо на мен“, и става едно надлъгване между ВиК-тата и използването на политика. Всички пари, които са предвидени за ВиК, искам да отидат за ВиК. Те обаче няма да си ги усвоят. Не може да е у мен вината, даже е в друго министерство.
Те викат: „Имаме си дългове, някой да се погрижи за дълговете и ни дайте пари наново да усвояваме“. Аз лично не знам дали на тези хора трябва да им се дават пари, като виждам как се стопанисват. Как може единият окръг да е добре, другият да е зле; единият да е добре, другия да е зле?! Има мениджъри – много добре се справят, има други... Най-интересно е, че градовете, в които ВиК-тата трябва да са в най-цветущо състояние, са най-зле: Перник, Сливен, да не изброявам всички други.
В едно от първите си изказвания имах възможността да кажа: „Имаме критична дата, до която всички, които кандидатстват, ако видим, че работят, ще знаем, че тези пари ще могат да ги усвоят“. След това да дойде последният месец и да вика: „Ама аз таман съм готов, ама той един ми пречи, друг ми пречи, трети ми разсъждава.“
Ние ще направим всичко, което се иска от нас. Осигурили сме парите и то не аз, осигурили са го министрите преди мен, в предишни програмни периоди. Аз имам просто задължението така да балансирам системата, за да може резултатът, който е бил миналата и по-миналата година, да бъде такъв и в следващите няколко години, да се представят добре хората и да ги усвоят. Обаче да ходя от името на ВиК-тата да им оправям проектите, да ходя от името на ВиК-тата да им плащам дълговете... Сега всичко е „дайте да дадем“, нека да вземе, ако може да им плати и после ако може „давайте все повече и повече“. Тези ВиК-та колкото и да им дадеш, те няма да се оправят. Има ръководители, които не искат да се оправят, те просто не желаят, карат си несменяеми. Аз не мога да се занимавам с това и да определям кой е добър, кой е лош. Имаме правила, по които се дават парите. Парите са осигурени, министрите преди мен са направили всичко възможно, за да ги осигурят. Чакаме да участват с проекти. Някои участват, други се въздържат, трети си търсят причини, за да не участват, за да могат да се оправдаят на местно ниво, че не са направили нищо. Графикът върви.
В момента, в който видим, че не се усвояват за това, ще се усвоят за друго. Няма да чакаме до края, защото тогава ще започнат така: „Моля, чакайте до края, защото има шанс още някой да се качи на влака, а не ги пренасочвайте за друго“. Знаете, че ако парите не бъдат усвоени, те изгарят.
Първият вариант е да взимаш проекти за два пъти по-голяма стойност отколкото можеш да разплатиш, надявайки се, че половината ще си оправят проектите. Много им се иска да е така.
Другият вариант са тези, които горе-долу реалистично ще се класират и с другите пари правиш всичко възможно да не изгорят. Недоволни винаги ще има. Ние ще направим всичко възможно да има и следващ програмен период, но всичко зависи от това как ще се усвоят парите. Включително и аз се замислям за някои малки възможности – да добавим по някой довеждащ водопровод, да осигурим тук там 100, 200, 300 литра в секунда на някое населено място, което в случай на криза да може да го спаси.
Сушата е голям проблем. Засега балансираме язовирите добре, пълнят се добре. Затворили сме някои други пробойни. Притеснявам се, че нямаме водомери, измерителни уреди на част от язовирите.
Въпросът ви не трябва да се зададе в тази Комисия към нас, той трябва да се зададе към Регионалната комисия. Там са ВиК-тата, ние сме осигурили средствата и създаваме условия те да се усвоят. Оттам нататък не ги подаряваме и не гледаме с лека ръка на усвояването. Имало е за пречиствателни станции, някои са започнати, други са забавени в безкрая. Има водопроводи, започнат ли го на парче, не се знае как ще стане до безкрая.
Да Ви дам ли пример с Търново, където има 20 метра тръба, която трябва да се довърши и не се довършва години наред. Тоест имало е довеждащ водопровод, той е компрометиран от участъка в разделянето за Горна Оряховица и за Търново, от този участък е изграден втори, добър водопровод до града, 20 метра трябват, за да се върже и никой не иска да го върже. Търпим загуби и при всяка повреда се ходи там с багери, с булдозери, за да може за един два дена, защото градът е зле. Същото е с Шумен и с други такива места.
Осъзнаваме проблема, но ние сме извън него и няма с наши административни мерки да преуреждаме сектора „Водоснабдяване и канализация“.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Краткият ми коментар е, че в Министерството на околната среда и водите има добър административен капацитет и управляващият орган на Оперативната програма работи добре, но все пак е важно доколко активни са бенефициентите, за да може да се справят с предизвикателството.
Вие споменахте за Регионалната комисия. Фактът, че ВиК дружествата са с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Лично аз имам готовност в началото на следващия месец да организираме съвместно заседание може би с Регионалната комисия, за да обсъдим напредъка по изпълнението на проектите в приоритетна ос 1 „Води“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Навремето е имало много хубава идея – разбрах, че е била на ДПС, водите да са самостоятелно министерство и да уредят всички видове води – подземни, повърхностни, за напояване, за енергетика и за питейно-битовите, които в момента са приоритет. Така или иначе това не се е случило. Ако това беше уредено по този начин, може би ВиК-тата щяха да са в това същото министерство, язовирите и така нататък.
В момента ние сме Министерство на околната среда и водите. Нашите задължения са много добре разписани. Както каза уважаемата госпожа председател, административният капацитет го има и парите са налице, а усвояването е в друго министерство, друга комисия.
Лично аз нямам основание да бъда недоволен от хората, които заемат ключови длъжности в Министерството, което в момента ръководя. Моето единствено условие към тях беше: „Така добре, както сте се представили миналата и по-миналата година, искам да се представите и тази, защото хората трябва да усвоят парите“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Като видях, че заместник-председателят иска думата се притесних и лека бележка Ви отправям по процедура по начина на водене.
И сега ще кажа това, което исках да кажа всъщност. И моля, и Вие, и господин Министърът, и колегите да ни извинят, че ние прескочихме от една тема в друга тема, но дискусията, която се разви, е много важна. Аз трябва да взема отношение не само от позиция на опозиция, господин Министър и колеги.
Естествено, ако е необходимо, бих казал каквото е необходимо, но в случая си позволявам да кажа, че погледът и преценката Ви е правилна. Правилна е, защото наистина ние досега изразяваме загриженост – да не кажа сериозни притеснения, за състоянието на Оперативна програма „Околна среда“ и първа ос за водите, за инвестициите във ВиК сектора.
Но тук целта е едно предложение, което аз също щях да направя – председателят госпожа Василева леко ме изпревари, но ние не се борим за авторство тук, а сме загрижени да заработи тази оперативна програма и първа ос, да се случват нещата там. Наистина е добре да направим едно съвместно заседание с Комисията за регионално развитие и екипите на двете министерства начело с министрите да седнем, да се направи един преглед кое ВиК докъде е стигнало по отношение на ресурса, който имаме, за краткото време те да бъдат усвоени, да не губим нито един лев, нито една стотинка. А не пак да пренасочваме средства в една или друга посока, защото потребностите тук са повече видни и необходими.
А това, което Вие казвате, мисля, че наистина не е сериозно: в рамките на една държавна администрация администрирани ВиК дружества, които са принципал на Министерството и са държавни, да не бъдат готови. Някакъв шеф на ВиК не искал, ами като не иска, ще има друг, който ще иска и който ще работи ефективно и пълноценно с ясна визия и ще изпълнява политиките на страната, на Министерството да се постигат целите. Извинявайте, че говоря така, но това е. Тук няма искам – не искам, не е въпрос на желание, не е въпрос на някакво волеизлияние на определен субект, на човешки фактор. Така че в това отношение наистина е хубаво да седнем и да видим, да използваме краткото време, което остава да се вдигнем на щурм, дето се вика, да усвоим тези средства.
И следващото, което казахте, наистина, когато приемахме – Вие миналата седмица бяхте на акция в Бобов дол, ние коментирахме управлението на водите и аз и тогава изказах нашето виждане, което е изразено по един или друг начин от мен. Идеята беше във Водната стратегия да бъде заложено управлението на водите, да има ясна субектност и това да е в Министерството на околната среда и водите. Аз леко Ви коригирам: никога не сме имали идея това да бъде в отделно Министерство на водите.
Така че субектността трябваше да бъде там. И сега отстояваме тази позиция. Аз и на предходното заседание на Комисията казах и днес, за да има ясна субектност, ясни управленски координационни във вертикалата, във хоризонталата, всичко да отива до МОСВ като информация, или от МОСВ да тръгва обратната информация със съответните вече разпоредби, решения, съгласуване на обеми, отпускане на обеми, адекватно и правилно управление и на повърхности, и на дълбоко, особено повърхностните води. Това е повече от потребно и рано или късно това трябва да го направим.
За съжаление, тогава – 2012 г., имаше министър, който гледаше по всякакъв начин да се освобождава от всякакви отговорности вътре в Министерството. За съжаление, тази линия на поведение – не искам да искам да персонифицирам нищо, но беше факт това нещо – всякакви отговорности се разпределяха и се дистрибутираха навън. Това намери отражение – ето тук е и господин Костадинов и е съгласен с мен, но няма нищо непоправимо. Занапред ние можем да седнем, да видим и наистина е потребно това да бъде направено.
Така че аз приветствам подхода и, госпожо Председател, наистина е добре да се организира едно заседание, на което да направим един преглед и не толкова за медиен шум, нека да бъде ефективно работно. И след това, естествено, това може да стане достояние на медиите, на обществеността. Но целта е да си свършим всички ние, които сме отговорни, нашата работа, с оглед не само на законодателната, а и на контролните функции, които имаме в съответните комисии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Относно част от коментарите имам възражения, но може би това е предмет на друг разговор. Поемам ангажимент да разговарям с господин Веселинов. Колегите са членове и на Регионалната комисия и споменаха, че и там имало сходен дебат, така че мисля, че ще уточним датата и ще направим такова изслушване. Просто ще помоля управляващия орган да има грижата да подготви информацията по надлежния ред, което искане ще бъде отправено и към МРРБ да подготвят информацията и самите ВиК дружества може би също да се погрижат да представят напредъка по проектите си.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател
Уважаеми господа народни представители, това, което можем да направим, е наистина да подготвим една подробна информация, както и председателят на Вашата Комисия поиска, да Ви кажем проект по проект докъде са стигнали. Можем даже и със започнатите проекти докъде е усвоен и какво предстои да се случва.
По отношение на водите аз съм се опитал в потвърждение на Вашите думи, на Вашата идея какво трябва да се случи, да работя в една много тясна координация с „Напоителни системи“, даже целият техен модул, който те управляват-водите, вече е изтеглен при нас не за да управляваме вместо тях, в никакъв случай не бих искал, но просто да има по-голяма яснота.
По същия начин съм се обърнал към „Язовири и каскади“ – да ни предадат всички съоръжения, всички схеми, които имат, защото водният ресурс е един общ. В крайна сметка, след като издаваш месечен график, трябва да знаеш къде какво се случва. Почти няма скърцане в системата, въпреки че не им е приятно, но примерно сега спорим дали единият язовир да бъде източен, за да му оправим примерно клапана, или да изчакаме следващата година. Но това са неща, които вече са под контрол и можем да ги видим.
Аз мисля, че имах възможността веднъж да кажа, че след това, което се случи с човека, който беше преди мен на този пост, всеки би бягал от тази тема – от води, би я прехвърлил на който и да е друг. Аз съм я взел на лична отговорност, затова искам ежедневен отчет за състоянието на водите – и на притока, и на оттока. Затова се опитвам не на един път месечно, а на десет дни да правя графика, не за да притеснявам хората – от две-три места се сменя на десет дни, а за да мога дори въз основа на всичките ни наши наблюдения, исторически опит и съвети от хидролози, ако някъде сбъркаме на десетия ден, на 20-ия да се оправим, а да не чакаме да стане непоправимото.
Изцяло споделям Вашето виждане, че трябва водите да се управляват централизирано със съответните компютърни масиви, със съответните видеонаблюдения, със съответните разходи, както и всички ВиК-та да си сложат скалите и при нас да излязат, за да видим какво се прави.
Но тук ще се получи – не искам да вкарвам раздор, не ме разбирайте погрешно, голям проблем с надлъгването между това какви количества постъпват в разположение на ВиК-тата и какви те самите декларират, съответно какви са им загубите реални и нереални, събрани и несъбрани дългове и съответно цените на водите, които те декларират пред КЕВР. Ние обаче сме извън всичките тези неща в момента, аз лично бих искал само да има измерителни уреди какво подаване, какво се случва с водите в България, за да не допуснем по възможност грешка като тази в Перник. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Разчитаме на Вас, господин Министър, да се реализира така дългоочакваният Проект за управление на водите в реално време. Аз всеки път говоря за него, но мисля, че е ключов точно за възможността, която ще даде тази система за непрекъснат контрол и наблюдение. Да, той вече направи шест години, както каза и господин Генов.
Надяваме се наистина да се ускори изпълнението в максимална степен и да се изпълни надяваме се в рамките на този програмен период, иначе за законодателни предложения сме готови.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател, с пълното съзнание, че само маркираме проблемите, разговорите ще са много продължителни и дълги, за което се радвам.
Защото искаме да дадем – това е моята гледна точка, не искам да ангажирам колегите, искаме да дадем самочувствие и воля на ръководството на Министерството за единно управление на водите, но не по смисъла, по който споменахте. Потвърждавам това, което каза господин Чакъров – никога не е имало идея да бъдат в отделно Министерство, а да се прави разлика между стратегическото управление на водите като ресурс и управлението на водностопанската инфраструктура.
Всяко ресорно министерство си управлява техническата инфраструктура, но по отношение на водите, защото се позагуби този патримониум – да няма друг освен нов съвет, който да ги управлява. Разбира се, ние това го говорихме и това беше позицията ми докато бяхме при Вас в МОСВ, но Вие бяхте ангажиран, съгласувано с другите ведомства. Повечето от проблемите ни в момента са заради детронирането на ръководната роля на МОСВ по отношение на Рамковата директива.
Мечтая си ръководството, което и да е то – на Министерството, да върне патримониума на управлението в собствените си граници, защото, тогава Воден съвет – единен орган по управление на водите, междуведомствен, между ресорните министри, но разлика тотална и с това завършвам между стратегическото управление на водите като ресурс, и управлението на техническата водностопанска инфраструктура, която е в хидроенергетика, хидромелиорации и ВиК.
Казано в тази зала всеки да си наляга парцалите, да си гледа инфраструктурата. Водите се знае пред Европейския съюз, в смисъла на Рамкова директива по водите кой отговаря. Така че само го маркираме, да не водим дискусия – много е дълъг разговорът. Имаме такава мечта – да имате воля, желание и ние да Ви помагаме да го подредим йерархично, както си трябва.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Приключваме разискванията с пожелания и в контекста на рождения Ви ден, господин Министър.
Колеги, мисля, че се получи хубав дебат, независимо че в известна степен отклонихме разговора от темата по същество.
Бих искала да Ви върна към нея и да Ви предложа да гласуваме следното становище, което да бъде представено от Комисията по околната среда и водите към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а именно:
„В кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. да бъдат включени следните законодателни инициативи:
1. Европейски законодателен акт в областта на климата.
2. Осма програма за действие за околната среда.
Както и следните незаконодателни инициативи:
1. План за целевите стойности в областта на климата до 2030 г.
2. Нова стратегия на Европейския съюз за адаптиране към изменението на климата.“
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Приемаме така предложеното становище.

Пристъпваме към разглеждане на точка втора от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 054-01-11, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ФЕВРУАРИ 2020 Г.
Това е Законопроектът, който е заедно с колеги народни представители и е свързан с изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Колеги, накратко ще представя мотивите към Законопроекта. Той касае изменение в тялото на Закона за опазване на околната среда, както и в Приложение № 1 към него. Целта на този законопроект е да въведем максимална степен на сигурност на всички мерки за контрол и недопускане на замърсяване и притеснение сред хората за нерегламентирани практики, свързани с изгаряне на отпадъците.
Какво точно предлагаме? Знаете, че към настоящия момент нашето законодателство изцяло транспонира европейското. В този дух са съдържанието на Приложение № 1 и Приложение № 2 към Закона за опазване на околната среда. В Приложение № 1 са включени инвестиционните предложения, които подлежат на задължителна Оценка на въздействието върху околната среда.
В Приложение № 2 тези, които подлежат на преценка. В Приложение № 2, тоест подлежащи на преценка са: инвестиционни предложения, касаещи изгаряне на отпадъци в количества до 100 тона на денонощие, като в по-големи количества инвестиционните предложения са част от Приложение № 1. Тоест предмет на гаечния дълбок ОВОС. Това, което предлагаме е да няма хипотеза, при която каквито и да е било инвестиционни предложения, свързани с изгаряне на отпадъци – било то изграждане на нови инсталации, било модернизация, реконструкция на съществуващи, надграждане, допълване на вида гориво. В нито една от тези хипотези да е възможно да се премине без задължителна Оценка на въздействието върху околната среда.
С това, разбира се, искаме да внесем и успокоение сред обществото, което е силно обезпокоено от случаите, които бяха оповестени в медиите, свързани с опасения за нерегламентирано изгаряне на отпадъци или работа при непозволен режим на инсталации за изгаряне. По този начин да гарантираме превенция на всички възможни рискове, които биха могли да възникнат за околната среда и за човешкото здраве.
Друг важен елемент от нашето предложение касае така нареченото експериментално изгаряне или експериментални инсталации. Справката, която направихме, показва, че през изминалите две години в три инсталации е извършвано така нареченото експериментално изгаряне. Това е правено само и единствено с едно съгласувателно писмо от компетентния орган, което според нас не дава в пълна степен сигурност и гаранция за това, че са отчетени всички възможни рискове.
В този смисъл всякакви форми на експериментално изгаряне вкарваме в обхвата на нашето предложение за задължителен ОВОС – задължителна оценка на въздействието върху околната среда. Разбира се, това е процедурата, при която макар и да отнема малко по-дълго време, инвеститорът има ангажимента да направи детайлен доклад с анализ на потенциалните въздействия върху околната среда. Той подлежи както на преглед и становище от компетентните институции, така и на възможност за изразяване на мнения от страна на гражданите и местните власти. Подлежи и на обществено обсъждане и в този смисъл ще бъдат постигнати целите за повече информираност, прозрачност, възможност на гражданите за участие при взимане на решенията, касаещи околната среда. Това накратко е нашето предложение.
Въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние от група на „БСП за България“ ще подкрепим тези предложения, защото мислим, че това наистина ще изчисти доста неща по контрола и всички тези пропуски и вратички, които съществуваха, даже и законодателни – например с експерименталното и с количество от 100 тона.
Имам един друг въпрос. Той може би не трябва да е към министерството, а към вносителите. Така наречените инсиниратори – мобилните инсталации за изгарянето на животински трупове, влизат ли в този сегмент, където регламентираме оценка на съответствие на това как тези инсталации работят, по какъв начин работят, какъв отпадък остава, каква е тази пепел, какво отива във въздуха? Това са въпроси, на които трябва да бъде даден някакъв отговор на обществото. Защото Вие виждате, има някой инвестиционно намерение, един крематориум да направи някъде, до някое село, скачат три села наоколо. А пък тук едни инсталацийки обикалят – стационарни ли са, подвижни ли са, неподвижни ли са? Защото в други закони има и такава класификация. Те на какъв контрол подлежат? Това ми е въпросът.
Иначе категорично подкрепяме направените от Вас, госпожо Василева, предложения.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Моето разбиране е, че така формулираният текст обхваща всички възможни хипотези, инсталации и технологии. Но, ако у Вас това не буди достатъчна увереност, то Вие имате възможност да направите предложение в хода между първо и второ четене. Аз лично смятам, че текстът, който сме предложили, обхваща всички възможни хипотези и инсталации.
МАНОЛ ГЕНОВ: Очаквайте тогава между първо и второ четене да конкретизираме, че важи изрично и за отделните подвижни или там, каквито ги наричат точно инсталации.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Разбира се, имате право на всякакви законодателни предложения.
Други мнения?
Може би, преди всичко да дадем думата на Министерството, ако имате някакви коментари?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: (говори при изключен микрофон): Министерството подкрепя Законопроекта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз искам да вляза, госпожо Председател, господин Министър и колеги, още по-дълбоко в темата. Даже да кажа – защо подкрепяме ние тези направени промени?
Правим го с пълното съзнание, че и сега действащото екологично законодателство по ЗООС и Законът за управление на отпадъците е достатъчно, за да се гарантира нормалната работа в тези дейности. Но тъй като сме установили, както и Вие, че контролът е същностната функция, тоест не упражняването на адекватен контрол върху действията с тези отпадъци, искаме още малко да пренатегнем екологичното законодателство, за да бием камбаната за това. Имайте предвид обаче, че тази нишка може и да се скъса в един момент, защото не може безкрайно едно транспонирано законодателство да го пренатягаме. Затова сега ще подкрепим тези предложения, имайки обаче предвид, че го правим заради ниския контрол.
Примерът е, както знаете, господин Министър, уважаеми колеги, с решението на Административния съд в Стара Загора по отношение на преценката на местното РИОСВ за това, че не е трябвало да подлежи на ОВОС намерението от оператора „Брикел“. Много ясно е решението на Административния съд в Стара Загора. Той е казал, че всъщност разделянето на отделни групи, умишленото разделяне, за да е под 100 тона – го изважда от Приложение № 1.
В сега действащия закон това го има. Не е трябвало просто РИОСВ да прави тази крачка. Но сега с варианта, който госпожа Василева представя, още по-категорично ще изразим волята да не съществува такава възможност.
И второ, за мобилните – 13 са в страната, две от тях не работят от 2018 г., обаче те са в т. 11 на Приложение № 2. Именно в посоката, в която говорих до момента, затова че и законово ясно е разписано, обаче не се случва. Може би, ние ще предложим да бъдат упоменати изрично, защото между Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите и Агенцията по храните тече някаква странна комуникация, в която всеки казва: „Това е отговорност на другия“.
Мобилните – застопорени за малко повече време, стационарни ли са, не са ли? Две от тях са получили близо 12 млн. лв. за една година – 2018 г. или 2016 г. И затова ще покажем повече воля в това законодателно отношение, за да е ясно, че и мобилните, така наречени инсиниратори, законът към момента не прави разлика дали са мобилни или не – капацитетът е важен. Те са инсталации. Никъде не пише в Приложението „мобилни“.
Така че искам изрично, госпожо Василева, да е ясно, че и тези съоръжения, на които обектът на контрол на работата им е на друго ведомство, ще попаднат в този обхват. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други коментари? Въпроси?
От страна на неправителствените организации има изказвания.
Имаме регламент в Комисията, съгласно който даваме възможност на гости да се изкажат в рамките на не повече от две минути. Ще Ви помоля да се съобразите с това и преди да вземете думата – да се представите за Протокола.
Заповядайте.
АДВОКАТ РЕГИНА СТОИЛОВА: Добър ден, аз работя с екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“. Всъщност ние бяхме и неправителствените организации, които заведоха делото, което току-що споменаха членовете на Комисията.
Работим от години по темата с изгарянето на отпадъци, виждаме страшно много проблеми най-вече в прилагането от страна на Регионалните инспекции и това – как се дават комплексните разрешителни. Имаме няколко дела, следим темата много отблизо. Имаме позиция по предложението, което в момента правите за изменение на ЗООС.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Може да я изложите или да я отправите в писмен вид.
АДВОКАТ РЕГИНА СТОИЛОВА: Да, благодаря Ви, бих искала да я изложа.
Смятаме, предвид намерението, което излагате тук, да бъдат подложени на задължителен ОВОС всички инсталации, в които се изгарят отпадъци. Смятаме, че има два много съществени пропуска в предложението, които биха могли изцяло да премахнат всякакво положително действие, каквото то би могло да има.
Първо, в предложението за т. 10.1 към Приложение № 1 се споменават само инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне, но не и оползотворяване. Искам да обърна внимание, че към момента всички инсталации, в които се горят отпадъци, всички инвестиционни предложения са за оползотворяване, Вие знаете разликата между обезвреждане и оползотворяване. Тя е в така наречените параметри на ефективност на горивния процес. От гледна точка на околната среда и емисиите, които директно излизат от това изгаряне, разлика няма. Това дори е признато от Съдът на Европейския съд в Решение С 486/2004 г. Там се приравняват процесите на обезвреждане и оползотворяване на отпадъци за целите на ОВОС. В този смисъл смятаме, че е изключително важно изрично да бъде записано: „и оползотворяване на отпадъци“.
Искам да обърна внимание, че в рамките на процедурата по ОВОС, Регионалните инспекции на практика нямат възможност да проверят дали отпадъкът ще бъде оползотворен или обезвреден. Тоест, ако операторът твърди, че той ще бъде оползотворен, тъй като всичко е на етап намерение, не се прави реално проверка дали инсталацията отговаря на изискванията, то бихме могли да кажем, че всички инсталации ще изпаднат извън това предложение и няма да има задължителен ОВОС, тъй като те ще кажат: „Ние ще оползотворяваме“. Затова е изключително важно да се запише, че тази точка включва и оползотворяването на отпадъци.
Второто нещо на което искам да обърна внимание и смятаме, че е изключително важно е, че този закон за изменение и допълнение ще обхване само нови проекти. Тоест няма по никакъв начин да повлияе на това, което в момента се случва в ТЕЦ „Бобов дол“, които горят по разрешително 96 тона ARDF на ден и над 900 тона биомаса отпадъчна на ден без ОВОС. Това няма да засегне ТЕЦ „Сливен“, които в момента горят над 70 тона на ден ARDF и над 200 тона на ден отпадъчна биомаса, нито пък ТЕЦ „Брикел“, които са в процедура по издаване на комплексно разрешително в момента.
Тъй като обърнахте внимание на контрола, бих искала само да спомена само, че като юрист, адвокат, който работи в тази сфера, да, контролът е много занижен. Големият проблем е и това как се издават инвестиционни намерения чрез заобикаляне на процедурата по ОВОС. Колегите вероятно са запознати, че ТЕЦ „Сливен“ всъщност има преценка за необходимост да не се прави ОВОС за 32 тона, а впоследствие в момента имат комплексно разрешително да горят 70 тона на ден. По същият начин на ТЕЦ „Брикел“ разрешението, които споменахте, е за 42 тона ARDF плюс около 900 тона отпадъчна биомаса. В момента заявлението им за комплексно разрешително е за 96 тона ARDF, тоест удвояваме ARDF без да се извършва нова преценка за необходимост. Заобикаля се процедурата с едно писмо на РИОСВ и виждаме как процедурите работят, така че тези централи всъщност да правят каквото правят без ОВОС. За контрола не говорим, ние дори нямаме представа как точно се контролират количествата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като надхвърлихме доста двете минути ще Ви помоля да се съобразите отново.
РЕГИНА СТОИЛОВА: Последно нещо! Само да помоля за обществена консултация на Законопроекта. Разбираме, че е важно да се случи това нещо, но моля да дадете възможност по-широката общественост да се включи и да вземе становище.
Ние носим снимки от Централите. Може би ще имате интерес да видите как изглеждат Централите, които в момента горят биомаса и ARDF.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Що се отнася до Вашите коментари, разбира се, че ще ги разгледаме. Моите експерти казват, че има тълкование на Европейската комисия относно оползотворяването и обезвреждането. И текстовете, които предлагате, обхващат и двете. Така или иначе приемам това, което казахте, и ако е необходимо в хода на работата по доклада ще го изчистим.
Важен е духът на Закона и волята на народните представители, които сме вносители по него. Мисля, че те са ясно изразени – фокус върху контрола още на превантивна фаза във най-висока степен. Що се отнася до коментарите Ви за контрол – текущ и последващ, мисля, че всички сме на едно мнение, че е необходимо да се положат много усилия, както и за окапацетяване основно на Регионалните звена, но и не само и на Министерството и за това да се засили контролът. Затова подкрепяме усилията на министър Димитров в тази посока.
Мое лично мнение е, че големият брой експерти, които си отидоха в Министерството през последните 3 години всъщност нанесоха голяма щета върху институцията, която би трябвало да разполага с добър експертен състав и потенциал. Защото въпросите, които обсъждаме са наистина от много високо експертно естество –изискват професионализъм, изискват много сериозна отговорност.
Други коментари? (Шум и реплики.)
Иначе що се отнася до общественото обсъждане, знаете, че ние нямаме такава процедура в Народното събрание. Но достатъчно публичност получи нашето предложение. Всеки има възможност да изпрати своето становище. За следващата седмица съм обявила и заседание на Комисията по околната среда и водите – на 25-ти може да присъствате, ако желаете, на което заедно с министър Димитров ще бъдем. Той прие любезно поканата заедно с представители на министерството. На заседанието ще бъде обсъждана политиката на Министерството на околната среда и водите в сектор „Управление на отпадъците“ – настоящите предизвикателства и възможните решения за това. Заседанията са отворени и могат и неправителствени организации при желание да присъстват.
Заповядайте, наистина 2 минутки. Много дълго стана.
ДАНИТА ЗАРИЧИНОВА: Здравейте! Аз съм от Екологично сдружение „За земята“. Само искам да допълня относно обезвреждането, че всъщност това, за съжаление, няма да реши проблема свързан с вносните отпадъци, тъй като вече е забранен вносът на отпадъци за обезвреждане. Така че при всички случаи, ако е законно, би трябвало тези отпадъци да влизат за оползотворяване и те отново по същата причина няма да влизат в тези промени.
И искам само нещо да отбележа: тъй като го има на снимките, които показваме. Едната от тях е от ТЕЦ „Сливен“, където имаше отворени врати, и видяхме на живо какво се изгаря в момента. Има изключително много рециклируеми отпадъци, дори пластмасови бутилки, които знаем, че е едно от нещата, които най-добре се рециклира в България. Просто искам да отбележа и това, че е важно да се мисли, че не трябва да се допуска и това са Софийските отпадъци всъщност, които в момента се изгарят там. Това е от мен.
ПРЕДС ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Относно първия коментар мисля, че изяснихме вече така волята и желанието да обхванем всички възможни хипотези. Така че няма проблеми в хода на работата между първо и второ четене и при разглеждането на Закона да се прецизират текстовете, ако е необходимо това.
Що се отнася до другите коментари касаещи контрола отново, да, наясно сме с това и полагаме всички усилия. Може би е редно да спомена, че с колегите вече работим и много скоро ще внесем предложение, свързано с повече публичност и прозрачност с цел осигуряване на контрол и от обществеността върху процесите касаещи внос на отпадъци.
Други коментари? Въпроси?
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Към гостите от неправителствените организации: ние също сме внесли от БСП едни законодателни промени. Запознайте се с тях и заповядайте тук – госпожа Василева Ви покани във вторник, да коментирате и тези. Благодаря.
ПРЕДС ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще има публикация на страницата на Парламента в 14,00 часа в зала Изток във вторник.
Колеги, ако няма други въпроси, коментари, становища, бих желала да подложа на гласуване предложения за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. № 054-01-11, внесен от Даниела Дариткова –Проданова и група народни представители на 14 февруари 2020 г.
Който е съгласен с приемането на първо четене на така предложения Законопроект, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подкрепя се единодушно. Благодаря, колеги.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС № 954-01-86, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 10 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Давам думата на господин Станислав Иванов за представяне на законопроекта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, внесеният от нас ЗИД на Наказателния кодекс е във връзка с предния – във връзка с опазването на атмосферния въздух. Предвид това, че предвидените мерки в наредбите на общините за управление на отпадъците и поддържането и опазването на чистотата на атмосферния въздух не оказват необходимия възпиращ ефект, затова ние решихме да инкриминираме това горене, ако мога така да се изразя, и да внесем промени в Наказателния кодекс.
За какво става въпрос? Целта на Законопроекта е да допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна, недопускането превишаването на нормите за фини прахови частици и намаляване на здравния риск за гражданите. Той е и в резултат на предприетите действия на Столична община за изпълнение на Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух за периода 2015 – 2020 г.
Мръсният въздух води до заболявания на горните дихателни пътища, като особено уязвима група са децата. Преодоляването на този проблем доведе до предложението ни за допълнение на Глава единадесета, касаеща общоопасните престъпления в раздел „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ в Наказателния кодекс. Считам, че както казах в началото, тъй като внесеният от нас ЗИД касае подобряването на атмосферния въздух и предотвратяването на заболяванията при децата и при всички хора, считам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен от всички и веднъж завинаги да предотвратим тези замърсявания. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз мисля, че това предложение е изключително несъстоятелно поради няколко причини. Това е законодателна инерция от това: „Дайте да дадем сега, да вкараме онзи циганин, който изгорил две обувки в печката, да го вкараме в затвора, защото те може да са отпадък и той да ги е изгорил“. (Шум и реплики.) Това е именно инерцията на невъзможността от страна на институциите и органите да се справят с контрола.
Само ще Ви посъветвам, колеги, прочетете становищата на прокуратурата и становищата на Наказателната колегия на ВКС. Не искам да ги цитирам, раздадени са материалите на колегите. Просто това е изключително несериозно, което се предлага. Ние не трябва да спекулираме със здравето на децата и 15-те хиляди души, които преждевременно умират от мръсен въздух в България.
Поради няколко причини ние не считаме. Първо, няма статистика. Дайте да видим колко нарушения има такива по административен ред, наложени на такива нарушители. Дайте някаква статистика да видим колко са тези нарушения. И ако те са безкрайно много и държавата няма възможност да се справи с административни мерки, тогава да ги прехвърли в наказателните.
Сега ние какво правим? Хем работим на тъмно, хем не знаем какво се е случило, хем: „Дайте сега да дадем“… (Шум и реплики.)
А влизането, вече инкриминирането на такива престъпления, предполага изключително голям ресурс, който ще се изразходва от съдебната система – от досъдебно производство, от прокуратура, от съдилища, обжалванията след това. Представете си колко ще върви едно дело, че един там си е запалил боклуците в двора.
Това е несериозно, колеги, така че ние от БСП няма да подкрепим това предложение. Благодаря на всички. Аз се извинявам, но закъснявам за Регионална комисия. Успешна работа!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов – емоционално изказване. Успех и на Вас в Регионална комисия.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Всъщност колегата Генов беше доста мек в изказването си. Аз най-вероятно ще се изразя по-експресивно.
Това е поредният пример на мъртвороден член от Наказателния кодекс, който се опитвате да прокарате през ЗИД-а, на който не знам как са се подписали колегите. Това за мен означава тотална абдикация на досегашните контролни органи, които би трябвало да налагат административно-наказателна отговорност на извършителите на този вид деяния. И сега изведнъж се появява криминализиране на това деяние.
Другото, което ме притеснява, е санкцията – какво означава до 1000 лева? Колега Иванов, какво означава до 1000 лв.? Това не е ли предпоставка за евентуални корупционни действия на контролните органи? Ами поне да бяхте написали „от 200 до 1000 лв“. До 1000 лв. според мен е доста широко понятие. (Шум и реплики.) Как ще определим степента? Освен това, колегата Генов е абсолютно прав…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ами направете предложение тогава да го направим 1000 лв.
ИВАН ИВАНОВ: Това е един абсолютен нонсенс, един абсолютно дълъг процес.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля, не влизайте в пререкания.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Не, аз си изказвам мнението.
Това е един абсолютно дълъг процес, наказателен процес, който ще натовари допълнително органи, които изобщо не им е работата да се занимават с криминално деяние – горене на изкуствени материи, пластмаси и тем подобни. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Иванов.
Всъщност, ако имате желание за някакви редакции, можете и Вие да предложите нещо в хода между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам да направя реплика към господин Иванов, която е свързана с това, което Вие казахте, уважаема госпожо Председател – че между първо и второ четене може да направите промени, може да ги направим 1000 лв. по Ваше предложение, без да е „от – до“, без да има диапазон, да се сложи една фиксирана мярка. Това имате право, разбира се, като народен представител – да внесете между първо и второ четене промени. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания? Въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-86, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 10 декември 2019 г.
Който е съгласен с приемането на първо четене на Законопроекта, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – 2.
Приема се. Благодаря Ви.

Колеги, пристъпваме към точка четвърта:
РАЗНИ.
Вече напомнихме за заседанието, което е насрочено за следващата седмица във вторник.
Благодаря на министър Димитров за готовността да участва заедно с експерти от Министерството и Изпълнителната агенция по околна среда. И стана ясно, че предстои да бъде организирано и едно съвместно заседание на двете комисии – по Околна среда и води и Регионална комисия, за да се обсъди напредъкът по изпълнението на проектите по приоритетна ос 1 „Води“ към Оперативна програма „Околна среда“.
Аз нямам други коментари.
Колеги, с това приключваме заседанието. Благодаря на всички. Хубав ден!


(Закрито в 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА


СТЕНОГРАФ:
Емилия Огнянова