ПРОТОКОЛ № 61

---

На 8 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров относно проблемите с чистотата на атмосферния въздух в град Русе.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Имаме кворум и можем да започнем заседанието.
Преди всичко искам да благодаря лично за прекрасните пожелания, които бяха отправени по повод скромния ми празник. Да пожелая на всички здраве, много усмивки и добри приятели!
Да пристъпим към дневния ред, който днес ще даде възможност на министъра много пъти да има думата.
Дневният ред е със следните две точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров относно проблемите с чистотата на атмосферния въздух в град Русе.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Наши гости днес от страна на Министерството на околната среда и водите са: господин Емил Димитров – министър; господин Николай Кънчев и госпожа Атанаска Николова – заместник министри; госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“; госпожа Славея Стоянова – директор на Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“.
По втората точка от дневния ред ще имат възможност да се включат и господин Анатоли Станев – директор на регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе, както и господин Михаил Бъчваров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда.
На заседанието присъстват и членовете на Комисията по околната среда и водите и народни представители от Многомандатен избирателен район в Русе. Благодаря за техния интерес, той е абсолютно разбираем, имайки предвид значимостта на темата, която ще бъде разисквана във втората точка от дневния ред.
Колеги, започваме стандартния блиц контрол, като следват два тура въпроси от парламентарните групи. Всеки един от отправящите въпроси разполага с две минути и след това министърът има възможност да отговори. Разбира се, има възможност и за реплика на народния представител.
Започваме с парламентарните групи по брой на народните представители в тях.
От ГЕРБ давам думата на господин Младен Шишков да отправи първия въпрос.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди да отправя своя въпрос ще помоля за една процедура съвсем, а именно съвсем официално да Ви поздравя още веднъж с Вашия празник и да Ви пожелая много бъдещи успехи чрез Вашата експертиза и всички знания, които Вие притежавате, да правите България едно по красиво и по-зелено място за живот!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Моят въпрос към министъра е свързан с напредъка по затварянето на старите общински депа, които не отговарят на изискванията на Директива 9931 относно депонирането на отпадъци. Въпросът ми е: на какъв етап е процедурата и има ли още общини, които не отговарят на тези изисквания?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Честит рожден ден и от мен, честито пълнолетие!
По отношение на дебата ще кажа и аз няколко думи, разбира се, и госпожа Стоянова ще даде по големи разяснения. На практика България плаща три пъти за едно и също нещо, което не ми е приятно.
Първо, сме дали пари да се рекултивация на тези депа и има цяла процедура, а после са дадени пари да се създадат регионални депа и цяла една процедура с шредери, третиране и така нататък, след което някои от кметовете решават да възобновят старите депа и там да си хвърлят колкото искат, палейки ги, за да се освободи ресурс. Отделно някои кметове започнаха да правят нелегални депа на държавни земи, включително и на защитени територии, а на даден етап като се понапълнят, да кажат: къде е държавата, вижте какво се е случило? В крайна сметка някои кметове осиновиха фирми, които се занимават с третиране на отпадъци, направиха площадки в близост до депата. Стана така, че отпадъците, внесени от чужбина, всъщност не се рециклират, а директно се складират на българските депа, в резултат на което ако клетката е предвидена за 15 години, то на шестата е пълна, и идват едни народни представители при мен и казват: вижте какво стана, хората са недоволни и може ли още една клетка.

Целият този процес е изключително неприятен. Виждам го, осъзнах го сега като станах министър, а Вие като Ресорна комисия сте го знаели и преди това.
Къде са проблемите според мен? Първо, ПУДООС се е занимавал с тези депа и мисля, че е била много добра процедурата да ги е довършил. ПУДООС в момента работи по част от депата и се сключват договори. Проблемът е, че като рекултивират изведнъж решават, че сумата им е малка и трябва да надуят обема – не го разрешаваме, разбира се, но опитите продължават. Другият проблем е, че някои от кметовете умишлено не искат да закрият депата, продължават да изхвърлят там, за да не ги пращат в регионалното, което им е по-далече. Това не им пречи да събират сума от гражданите за депониране в регионалното, но продължават, включително от време на време палейки го. Третият проблем е, че влизат в едни безкрайни процедури и на практика са осигурени средствата, спечелен е обектът, но не се рекултивира, а другата половина е по Оперативна програма „Околна среда“.
Опитвам се да бъда максимално критичен и реалистичен към случващото се. Оперативна програма „Околна среда“ е сключила с всички депа от списъка договори и забелязвам два основни проблема – в желанието да им се даде нормална възможност да се справят, им е даден един срок от 18 месеца, който е твърде голям, но така е преценено на дадения етап, когато са се сключвали договори. Има фирми, които са спечелили по три, четири, пет депа и не започват нито едно да строят. Добре, като си се кандидатирал, като си спечелил, декларирал, че си голяма фирма и можеш да го свършиш, ами започни ги тези депа.
Към настоящия момент сме превърнали едва ли не Министерството, ПУДООС и ОП „Околна среда“ в кол център, за да се обаждат на тези кметове и да казват: започвайте го това депо, започвайте го това депо! Притесненията са ми, че ако до ноември не започнат да ги правят…
Нека да бъдем обективни. Това е най-лесната дейност, господин Шишков, Вие сте инженер: „Това е: копаеш и зариваш, копаеш и зариваш!“, защото депото е най-лесната работа за рекултивация – не минаваш през населено място, не ти трябват планове, не влизаш в кадастрални карти и паспортизация и други.
Фирмите, които са спечелили договорите, се ослушват, защото са им сигурни тези пари и като свършат другите големи обекти, ще се хвърлят на тези. Събрах всички кметове, които имат въпроси, свързани с дебата, обясних им, че България не може да даде три пъти пари, а от друга страна, не може да подсигури средства по двете програми – с български пари ПУДООС и с европейски пари Оперативна програма „Околна среда“, тези средства да са налични и конкретно за тази цел и в следващия момент по независещи от нас причини, процесът да се забавя.
Казах им, че ако на Нова година ние ще влизаме в разни наказателни процедури, парите ще си ги удържим от тях, или ако държавата ще вземе да ги прави, тогава ще прекратим всичките тези неща, които им даваме. Иначе влизаме в един порочен кръг: много съм зле, искам пари, после получаваш пари: сега малко ще се позабавя, ама аз имам фирма, тя сега не иска да работи. Казвам го, защото това е заслуга на всички преди мен и даже Оперативната програма е заслуга на госпожа Василева и на министрите, които са били преди мен министри, осигурили тези средства, като сме направили всичко. В момента ходим и ги караме насила да рекултивират.
Подробна информация ще Ви даде госпожа Стоянова.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Василева, честит рожден ден от името на всички колеги от МОСВ, които още го помнят! Да сте жива и здрава!
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросната наказателна процедура е независима, въпреки че решението беше издадено през 2015 г., защото България не е успяла да изпълни задълженията си и срокът до 16 юли 2009 г. по директивата, да престане да използва депа, които не отговарят на европейското законодателство. Във всичките тези години откакто излезе решението на съда сме в непрекъснат контакт и преговори с Европейската комисия, така че беше договорено в график, който приключва в 2017 г., тези депа да бъдат изведени от експлоатация. България успя да го изпълни успешно и към онзи момент беше достатъчно да се отчете, че няма проблеми с изпълнението на задълженията на Директивата.
През 2018 г. съдът на Европейския съюз разглежда дело и постановява решение срещу Словения, в което за първи път става ясно, че е необходимо тези депа освен да бъдат изведени от експлоатация и да бъдат изцяло рекултивирани. Нашата задача стана още по-амбициозна, защото трябваше да осигурим приключването на рекултивационните процеси, освен извеждането им от експлоатация. За целта беше осигурено финансиране през държавния бюджет от 70 милиона, разпределени на депата към онзи момент и всички да бъдат осъществявани през ПУДООС. В по-късен момент успяхме да осигурим и 120 милиона по Оперативната програма „Околна среда“, с което осигурихме абсолютно достатъчен ресурс за рекултивацията на всичките депа, които са в наказателната процедура.
През цялото време сме в контакт с Комисията. Успяхме да договорим, че те ще приемат изискванията на Директивата и ще бъдат изпълнени с приключване на техническата рекултивация, което е много къс процес и средностатистически може да бъде изпълнен в рамките на два-три месеца. Така че като администрация всичко, което трябва, сме изпълнили по отношение на това да бъде добра позицията на България в изпълнението на тези изисквания.
Към момента от 113-те депа 97 са разпределени, като 35 са в ПУДООС и 55 са в ОПОС. Те са на различна степен на изпълнение, но сме в добра възможност да направим така, упражнявайки повече контрол върху кметовете, така че до края на годината да приключим с техническата рекултивация. Ако това се случи, мислим, че няма да има второ дело срещу България, което да се завежда заради санкциите към страната ни, които са стресиращи, тоест ако се гледа какво се е случило с много други държави в Европа, които са осъдени – Италия с 48 млн. евро, което е до довършване на нарушението, Гърция с 10 млн. евро плюс 14 млн. евро за всеки месец, Словашката република, Словения, Румъния, Испания, Франция. Както виждате, ако успеем да се справим, България ще бъде сред малкото държави, които са успели да преодолеят изискванията на тази директива.
Забелязахме, че формално сроковете, които се сключват за договорите по ОПОС, надхвърлят края на 2020 г., но направихме среща с всичките бенефициенти и с министъра сме обяснили на всички колко е важно да не гледат сроковете по договорите, а да направят всичко възможно да ускорят процесите на рекултивациите. Направени са комисии в Министерството на околната среда и водите, които да следят изпълнението на всяко едно депо. Те са внесени и в Националния координационен център, където колегите ежедневно следят развитието на всяка една рекултивация. Същата среща ще направим индивидуални срещи за всяка една от общините за депата, а в ПУДООС според нас са проблемни около седем. Считаме, че, ако има отговорно отношение от кметовете на общините за справяне с проблема, можем да стигнем до добрия финал.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Реплика – господин Шишков?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Искам да благодаря за изчерпателната информация, която беше изнесена. И този път ще повторя: имате нашата пълна подкрепа в тази посока, ако смятате, че има някаква нужда от законодателна промяна, ние сме на линия. Доколкото си спомням, средствата, които бяха увеличени по бюджета, бяха подкрепени от всички политически сили. В тази посока имате пълната ни подкрепа. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Наистина надяваме се на сериозен напредък и добро взаимодействие с местните власти, за да не се стига до второ произнасяне на съда на Европейския съюз.
Думата сега има втората по големина парламентарна група – „БСП за България“.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз бих помолил да ми кажете: в края на периода по Оперативна програма „Околна среда“ и по-конкретно по Приоритетна ос 1 докъде сме стигнали с изпълнението на Програмата? Ще останат ли неусвоени средства по Ос 1 „Води“? Какъв е според Вас смисълът от всичко това, тоест какво е съотношението между средствата и реалните резултати, които очакваме да получим? Как ще излезем изобщо от Програмата, защото тя е 2014 – 2020 г., както знаем намираме се съвсем в края?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ситуацията с водите е същата като с отпадъците – държавата е осигурила пари, от Европа са дошли пари, даваме ги на кметовете от различни цветове – 190 милиона осигурени и всичко е налице, а трябва да ги накараме допълнително да го започнат да го правят. Откакто съм министър от януари месец им казах, че трябва да ускорим процедурите, защото неусвоените пари ги връщаме в Европа. Грехота е да получим пари, които да не можем да усвоим?! Има едни търгове, има едни обществени поръчки, има едни възражения. Непрекъснато се опитвам да говоря с един от вицепремиерите, а той също взе присърце въпроса, с МРРБ, където са ВиК дружествата са. Ние сме осигурили парите и сме им ги дали, а проблемът е какво се случва там. Ако ги питате, полагат всички усилия.
Ние ще направим и невъзможното да не изгорят пари, за да можем да ги усвоим. Но някак е обидно, когато си направил всичко, когато си им ги предоставил, после дори за чуждото бездействие да се чувстваш виновен. Те са се подсигурили, ако не стане с европейски пари, ще ги направят с наши. Това ли е интересът ни? Ние трябва да влагаме милиарди за ВиК сектора и колкото повече усвояват, толкова е по-добре. Ако не използваме европейските пари, а минем на наши, то биха могли да служат за нещо друго. От тази гледна точка бяха призивите ми откакто станах министър и не защото съм вникнал веднага в проблема, а защото ми обясниха каква е процедурата и какво се случва през годините.
Основателен е въпросът Ви, но той е към ВиК сектора в цялата страна. Унаследени проблеми, унаследени взаимоотношения с европейски институции, защитени зони, поредица от възбрани, които възникват и усложняват процеса, и ние извинение винаги бихме могли да намерим, но за мен е по-важно да се усвоят средствата. Не сме спирали да им се обаждаме и да им казваме. Последният разговор беше: ако не си усвоите парите, ще им намерим място, но не идвайте да искате пари друг път.
По същия начин беше и с депата. Те се чувстваха много обидени, че ги ускоряваме да свършат депата, за да не влезе България в наказателна процедура. Предполагам, че и сега ще се намерят ВиК-та, които ще се чувстват обидени, че ги ускоряване или че им взимаме парите, само защото не са успели навреме. За съжаление, голяма част от проблема наистина е в съдебната система, бавните процедури и обжалванията, но ако бяха почнали навреме, всичко това щеше да бъде преодоляно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Реплика, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Господин Министър, Вие имате много интересен подход в управлението или поне в публичната част от него: бидейки министър, говорите като опозиционер и констатирате проблемите, вместо да ни кажете как ще ги решавате. Това, което направихте току-що, беше същото.
Аз разглеждам проблема и поне като депутат от опозицията, и като български гражданин, и го виждам по друг начин. Аз виждам, че има една власт, която достатъчно дълго е на власт и общо взето касае целия спектър, защото ГЕРБ е управляваща партия от доста години, а включително в цялата тази работа има едни кметове, които в огромната си част са назначавани и са продукт на ГЕРБ, не са назначавани, а са избирани, но са част от същата партия. Тоест аз очаквам от правителството поне в този му вариант, докато го има – не знам какво ще стане със следващото правителство, може би ще е последното в близките 10 години, което ще има доста стабилно влияние върху обществото, защото има структури в цялата система. Следващите най-вероятно няма да са така, като се пообърнат нещата, като се разбие парламентът на малки партии, но не е ясно как точно ще върви властта. В момента Вие имате власт, която е доста стабилна и не вярвам скоро да имате пак такава.
Идеята, че е имало насадени проблеми, че има едни ВиК-та, където не си вършат работата, които са назначени от едни кметове, които нехаят, аз разбирам това, но не е отговорът, който очаквам. С ясното съзнание, че това е Програмата за 2014 – 2020 г., тоест не Вие сте бил министър тогава, когато са пускани тези програми, когато е трябвало да се контролира и сроковете е трябвало да бъдат задействани навреме, а пък не са, но цялото е въпрос към Вас и няма към кой друг да бъде! Разбирайки какво ми казвате и разбирайки чисто ПР-ското поведение, което имате, Ви казвам, че не го одобрявам по простата причина, че не получих отговора.
Всъщност не разбрах: ще усвоим ли парите или не? Каква част от парите няма да бъдат усвоени? Кои са конкретните неща, които могат да принудят ВиК тата да си свършат работата за няколкото месеца, които им остават?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря.
Може би е редно да кажем, че Комисията регулярно прави проследяване на напредъка по Оперативна програма „Околна среда“, което предстои да бъде направено. Вие изискахте детайлна информация от министъра, а процедурата не предполага възможност да се реагира с числа.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Поведението ми не е ПР ско. Много лесно е да се хвърля вината на тези, които са били преди мен, но аз не виждам вината на министрите преди мен и в поведението им през целия период, поне по отношение на усвояването на средства за ВиК сектора. Министерството и аз в най-малка степен, защото съм накрая, сме направили всичко и няма укор за дейността ни.
Какво мога да направя на МРРБ, на ВиК сектора? Какво мога да ги накарам, какво мога да ги глобя или какво? Ние сме им дали парите, те не ги усвояват, а някой им е виновен. Няма как да стане! Поведението ми не е ПР. От януари месец – откакто бях на пет дни министър, Вие ме изкарахте на дебат за борба с екологията, и казах: има критична дата да се вземат парите дотогава, а след това не се сърдете, че ще отидат другаде. Ще направим всичко възможно парите да бъдат усвоени, но проблемът с ВиК не е мой сектор. Не стига, че всеки ден получавам писма за водомери – този се сърди, онзи се сърди, а утре като падне мост в реката, понеже е във водата, те ще питат мен – нищо, че е за строителството.
Всичко по двете програми – ПУДООС и ОВОС, е направено в максимално бърз размер, а в момента те са Кол център. Получихте парите, какво чакате? Не можем да въздействаме на структури извън нас и без значение, че Вие казвате: Вие сте в управлението. Ами тя, местната власт си е самостоятелна и аз не мога да набия нито един кмет. Поканих ги, обясних, казах им какви ще са мерките, а един-двама тръгнаха да ми се обиждат, че аз им казвам: направете си по-бързо сметищата.
По същия начин е и за водите. Кажете кого сме спрели, на кого сме попречили, кого сме забавили? Всичко е направено на момента и МОСВ няма отношение, както и за язовири, и за стени, и за кризи, а на други министерства им е удобно да се крият зад нас. Примерно, като министър аз мога да нося шамари отвсякъде и на никой не вреди и съм удобен, тоест по-добре е да нападат мен, отколкото други, и това е ясно. Това, че цялата кампания отсега до изборите ще бъде на МОСВ също е ясно, но наистина Министерството и министрите преди мен са направили всичко възможно. Оперативна програма „Околна среда“ е направила всичко възможно. При нас няма упрек, че не сме предоставили процедура или някого сме забавили.
Единственото, което каза госпожа Стоянова, беше за сметищата, не ми е приятно, че срокът е бил 18 месеца, защото някои кметове ще решат на 18-ия да го започнат, а това не ме устройва. Това е максимален срок, за да са спокойни, но не означава, че трябва да чакат 18-ти. При нас упрек не може да има и това не е ПР-ско поведение. Всички министри преди мен, а аз в най-малка степен, имат заслуга и са направили всичко за тази програма. От януари месец провеждам разговори и се обаждам на министри и заместник-министри – ускорете си процеса, но не е при нас проблемът, защото парите са осигурени своевременно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, продължаваме и думата има третата по големина парламентарна сила – „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
И от нас: честит рожден ден с най-добри пожелания!
Господин Министър, уважаеми колеги! Първо, уважаема госпожо Председател, леко ще се отклоня от директното задаване на въпроси и ще продължа малко темата, която беше развита под формата на въпроси и отговори, и представената позиция. Считам, че тя е много важна, актуална и значима за нас, защото тя е чувствителна тема. С оглед на това, че за програмния период 2014 – вече сме 2020, има какво да се желае по отношение на усвояването или по-правилно е да кажем реализацията на тези средства по Първа ос.
Аз няма да се впускам в подробности по темата, за да демонстрирам знания и познания. Напротив, воден изключително от загриженост, ще направя процедурно предложение: каквото и преди това сме обсъждали, но вече наистина да бъде на дневен ред, да направим съвместно заседание двете комисии – на Регионалното развитие и нашата Комисия, както да бъдат поканени и съответните субекти от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да видим настоящата картина като народни представители, ако можем, с нещо да бъдем полезни това да бъде сторено.
Идеята е наистина да има една диалогична среда, в която да обсъдим проблемите, да обсъдим казусите и с обща позиция да излезем. Аз споделям това, което каза министър Димитров относно свършеното от страна на МОСВ работа, но това трябва да бъде продължено, защото вече сме към края на програмния период. Ще се възползвам и от допълнителната опция, която ми дава възможност да се реализират тези средства. Едва ли е необходимо тук да обяснявам колко са важни и необходими тези средства за ВиК мрежата на фона на това маловодие, което се очертава, загубата по трасетата в градовете и така нататък, а за прочистването на водите няма какво да коментираме.
Това е процедурно предложение, надявам се, че ще бъде възприето от Вас и от страна на министър Димитров и екипа му. Предлагам заедно с министър Аврамова и с нейния екип да направим едно съвместно заседание, на което с всички заинтересовани страни да седнем и да го обсъдим. Мисля, че подобаващо присъствие трябва да има от Националното сдружение на общините в Република България и те да бъдат съпричастни, да оформим една ефективна работна среда със съответните дискусии и решения.
Въпросът ми към Вас, уважаеми господин Министър, е във връзка с парламентарен въпрос, който Ви бях отправил, като е принципен за административния капацитет в Министерството на околната среда и водите. Аз също така съм запознат с политиките, които формулира и реализира Министерството, и аз споделям от позицията на опозиция, че това трябва да бъде още по-разширено. С оглед на възможностите относно кадровия потенциал, Вие ми отговорихте, че е сериозен проблемът с намирането на експерти и една от важните причини, която изтъкнахте, е заплащането. Това, за съжаление, е в дисонанс с това, което получават и в другите министерства. Зададох такъв въпрос на ресорния вицепремиер за заплащането в Министерството на околната среда и водите и на служителите в министерствата и по агенциите. Получих отговор, че това ще бъде обсъдено, че се работи в перспектива с оглед на новия бюджет.
Господин Министър, въпросът е: има ли положителни решения за увеличаване на заплащането на тези, които работят сега в Министерството, и е с оглед на привличането на експерти – такива, които и без това трудно се намират, първо; и второ, в новия бюджет предвиждат ли се такива средства? Ние ще продължим да следим темата и лично аз. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Преди да Ви дам думата, господин Министър, само да отговоря относно процедурното предложение. Разбира се, аз ще го обсъдя с господин Веселинов, който е председател на другата парламентарна ресорна комисия. Както може би добре си спомняте, ние бяхме организирали такова съвместно заседание с участието на представители на ВиК дружествата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, КЕВР, Асоциацията на ВиК операторите, но за жалост, тогава започна извънредната емидемична обстановка. Мисля, че всички са съгласни, че подобно съвместно заседание би било наистина подходящо. Единствено това, което може да съставлява някакво препятствие, е необходимостта да се съблюдават ограничителните мерки от гледна точка на все още извънредното положение. Но, разбира се, ще го обсъдя с господин Веселинов и ще осведомя членовете на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Министър, по зададения въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Чакъров! Темата с административния капацитет се дели на две гледни точки.
Имам служители, които са дошли на работа за 20 дни тази година. То не беше коронавирус, то не бяха болнични, то не беше, че са висш ръководен състав, много добър капацитет, само че ми бяха полезни 20 дни, а сега сме десети месец. Имам други, които са изключителен административен капацитет в страната. Издавам заповед да се извършат проверки във връзка с указания от Прокуратурата, а те по една седмица ги бавят и казват колко много са работили. Те също са с изключително висок административен капацитет. Първо, да предупредят този, който ще проверяват, а след една седмица да отидат и да установят, че всичко е наред. Това е едната страна и тя е малка, тя е частична. Тя подлежи на решение как да упражняваме контрол, защото всички казват, че ние не упражняваме контрол върху РИОСВ-тата.
Вчера четири часа при мен беше прокурор. Вижте, даже съм си взел, това е за последните три месеца, а вижте колко проверки сме направили на прокуратурата. Всеки един лист е проверка, всеки един лист е комисия в цялата страна, всеки един лист е: до петък направете първо, друго, трето, четвърто. Тези хора докато работят, този административен капацитет, не вършат основната си работа. Разбира се, че ще направим всичко и го изпълняваме.
Омръзна ми от сигнали срещу мен, омръзна ми, как да Ви кажа… Ако Вие катастрофирате на село, да не дава Господ, ще дойде кварталният катаджия и ще Ви напише акт. Вие казвате ли към шефа на областната дирекция или не: министърът да дойде и той да ми напише акт, и за всяка катастрофа да викате министъра на вътрешните работи, защото за всяко село ме викат мен. Ама елате тук в нашето село, Вие трябва да обърнете внимание на този въпрос. Ама нямате ли си директори? Няма ли директори на РИОСВ, няма ли басейнови дирекции? Защо трябва Министерството да ходи по всеки?
Както виждате, Прокуратурата ни нарежда, ходим по всеки. Само че като отида някъде и работата се свърши от София, питам какво правят местните. И тогава се започва колко са талантливи, колко са способни и как точно те да я свършат работата, ама не станало.
Конкретно на въпроса Ви: не можем да вземем кадри, защото носят огромна отговорност, а не получават никакви пари – юрист за 700 – 800 лв. не иска да дойде, не иска. Те стават учители за 1200 лв., но не идват при нас. Отиват в ТОЛ агенцията за 1600 лв. стартова, но не идват при нас. Тази година за първи път успяхме с 30% да вдигнем да заплатите. Вдигнахме ги на всички, но без Централното управление и сега стана, че тези от Териториалното получават по-голяма заплата от Централното. Вдигнахме на всички, успяхме, включително и на ръководния състав по териториалните структури, без Националната служба за защита на природата – имам предвид трите парка. Вие разбирате ли? Работите в едно и също Министерство, един и същи ранг, една и съща длъжност, а тези в парковете получават към 40% по-ниска заплата от тези, които са на съседното бюро, но се водят РИОСВ, Басейнова дирекция или Изпълнителна агенция „Околна среда“. Стана голяма диспропорция, но пак е крачка напред и то добра крачка.
Аз съм благодарен на Министерството на финансите, то беше и политическо решение – да се застъпят за тези наши структури, които системно с години изоставаха от цялата останала държавна администрация да получат това увеличение. Ще се боря, ще се опитам да видя за националните паркове, но знам колко трудно става. Това води до голям отлив, а също така и за медийния образ. Всички са недоволни от природата, а много е добре МОСВ да е виновно за каквото и да е било, много е удобно. Ние ще минем на следващата точка и ще Ви обясня защо не спираме плажове и защо автоматично не спираме заводи, до какви последствия вредни може да доведе това.
Заместник-министърът имаше заслугата да отиде в Тристранния съвет, когато трябваше – за директорите на териториалните структури, защото те щяха да изостанат и се оказа, че служителите получават по-големи заплати от директора си. Така щеше да стане, че в един момент да извоюваме и за тях. За парковете не можахме, а искахме, молихме се, обяснявахме, някак си погледнаха пренебрежително. Аз съм сигурен, че половината година ще питате за парковете – за Рила, за този, за онзи, но това, че хората седят с ниски заплати, ами това не ни интересува.
Въпросът Ви е много основателен, но и в следващата година в бюджета парковете не са заложени да са с по-високи заплати. Това е проблем, който от години не е решаван, а сега частично го решихме за всички останали, без Министерството и парка. Надявам се за в бъдеще да направим и следващата крачка, но няма да имаме кадри, няма да имаме контрол и надзор по парковете, защото хората не искат за без пари да работят.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, колеги! Аз продължавам да бъда притеснен и загрижен от това, което чувам, господин Министър. Не е редно да има диспропорция и неравнопоставеност между една или друга структура – визирам и Централното управление и парковете, че аз поемам ангажимент още днес – както ми беше отговорено от ресорния вицепремиер, относно перспективите, които се очертават в бюджета, за заплащането на служителите в системата на МОСВ и въобще за всички други. Важно е за страната ни да има ефективна работа, реализация на съответните политики, контрол.
Вие визирате само контролни функции, има и още много други функции, които трябва да бъдат в пълен унисон и хармония, и да се реализират тези политики в нашата страна. Така че това ще бъде сторено от моя страна, но съм учуден на подхода, с който не бива да се разделят хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Мисля, че загрижеността е всеобща и подобни усилия, господин Министър, ще бъдат подкрепени от всички членове на Комисията. Смятам, че бихме могли да обмислим и други варианти, които са насочени към укрепването на капацитета, както и дейностите за поддържане на парковете.
Какво имам предвид? Таксите, които се събират за дейности, извършвани на територията на националните паркове, биха могли целево да бъдат насочвани за поддържането им така, както разбирам, че има идея за таксите водоползване. Същото би могло да се приложи и по отношение на поддръжката на националните паркове, възможно е и да се подобри заплащането на служителите.
Думата имат колегите от групата на „Обединени патриоти“.
Господин Ячев, заповядате.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз бях подготвил един по-общ въпрос, но понеже Вие отворихте преди малко темата с изказването си за проверките, възлагани от органите на Прокуратурата на Министерството ще задам един конкретен въпрос, свързан с Ваше вменено задължение и с разпореждане на Върховна административна прокуратура МОСВ да направи проверка на съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност.
Може ли да кажете на Комисията: свършили ли са тези проверки, колко склада са проверени, колко от тях са оценени като високорискови, има ли почистени складове досега, колко тона пестициди подлежат на унищожение, ако имате, разбира се, резултат от тази проверка? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Ячев, както знаете, това са пестициди от 1982 г. В някои складове са събирани пестициди от 60-те години, които са с отпаднало предназначение, а някои от тях са изключително опасни. Имам предвид тези, които са по летищата, а там 50 милилитра слагаш на два тона, разпръскваш ги от голяма височина. Те отдавна са отпаднали като пестициди и право да се ползват, но опасното им въздействие стои. Варел от 60-те години – не смееш да го вдигнеш, ще се разпадне, а и на място да стои, изгнил е вече. Намираме ги в ями, в бетонови укрития, директно в земята закопани, а на много места не знаят къде са – някъде тук на поляната, ние ходим да ги търсим. Никой не го интересува какво се е случило, а сега, на момента, трябва да изчистите около хиляда тона и край, това е. Наистина са опасни, наистина застрашават живота, здравето, природата, водата, подземните водоизточници, надземните водоизточници. В едно от селата дойде заместник-главният прокурор госпожа Пиронова и каза: добре, горе е водоизточникът на 100 метра, на 300 метра е реката. Кажи ми сега: накъде тече като вали: към водоизточника ли или към реката? И в двата случая е зле.
Ние направихме един бърз преглед на всички складове в страната, както ни възложи Прокуратурата. Постарахме се да систематизираме тези, които са най-зле, защото ако миналата година сградата е била здрава, тази година сградата вече се е срутила, а при досег с вода всичко тече навсякъде. Намерихме сгради, където не съществува нищо, защото имат само основи, включително и дупки в земята закопани. Имам ги поименно и мога да Ви дам обобщената справка.
Друг важен момент, който в тази Комисия трябва да се знае. Преди 15 години е взето погрешно решение пестицидите да не се обезвреждат трайно, а да се преопаковат. Какво имам предвид? Когато са тръгнали да закриват складовете с препарати за растителна защита, са гледали в кое от околните села има най-добра, най-голяма, най-здрава сграда и са ги хвърляли там. Само че от 80-те години каквато и да е сградата, то до ден-днешен нея я няма. В деветдесетте години също са направили едно пренареждане – в халета на летища да ги съберат, но само си представете какви са тези чували, какви са тези течности, които са прехвърляни от склад в склад, от склад в склад.
Преди 15 години се е стигнало до погрешното решение те да се преопаковат в бетонни контейнери. Защо казвам погрешно? Много хубави са тези контейнери, щели да изкарат 50 – 150 г., а на 15 година текат. Само че когато ти имаш 6 тона пестициди и ги сложиш в бетонен саркофаг, стават 10 тона пестициди, защото сега като протекат, всичкото това нещо трябва да се утилизира. Мъдрото решение да ги преопаковаш в бетонни – всеки 4 тона стават 10 тона. След десетина години не знам кой ще даде огромни милиони, за да може всичко да замине в чужбина и да се изгори.
Това, което ни разпореди Прокуратурата – отговарям на Вашия въпрос, господин Ячев, за да съм изчерпателен, надявам се, и те казаха така: в България е действала Българо-швейцарска програма със съответните резултати. Тя е работила с инсинератори, които са признати от световно известни инсинератори със съответните разрешителни – не кюмбета, дето има тук една пещ, дай да хвърля, пък каквото стане. Те са работили на територията на България по утвърдена европейска програма и методика, като тя е първата за нас.
До този момент не сме имали и не се е налагало да правим такава. Указанията бяха точно в тази посока. Обърнете се към всички инсинератори, с които е работила Швейцарската програма, и попитайте някой има ли ресурса, съгласен ли е да приеме количества. Обърнете се към фирмите, които са работили, спазвайте методиката, която е използвана от Швейцарската програма инсинераторите, които са ползвали в Швейцарската програма. Ограничителното условие беше: никакво горене на пестициди в България, никакво повторно складиране с цел преместване от едно място на друго, за да остане някъде по време в безкрая.
До този момент ние сме събрали 255 хил. 875 тона, 24 склада и малки складове. Някъде пише 24 тона, а се оказват 8, някъде пише 2, а се оказват 6, голям проблем е, но до този момент сме стигнали дотук. Постарали сме се, но само един инсинератор се съгласи да поеме българските пестициди.
Може би трябва да обясня: инсинераторите се правят около големи технически концерни така, както на мен го обясниха. Когато имаш един завод, който се занимава с огромно химическо производство, самият той в процеса на дейността си генерира опасен отпадък и построява, купува един огромен инсинератор за 200 – 300 млн. евро, където да гори собствения си отпадък. Но ако има свободна мощност, се обръща към други концерни, които да му оправят технологичното време. Изобщо не се интересува от нашия разнороден отпадък, почти с неизвестен произход и така нататък. Условието е те да дойдат, да го съберат, да окачествят какъв е на място и по съответен начин да етикетират контейнерите, правят се нотификации, отиват в чужбина, а там още един път се окачествяват, за да е сигурно, че няма да смесят и да се получи нещо свързано с природата неблагоприятно и едва тогава ги изгарят.
В момента, в който те пристигнат във Франция на територията на инсинератора, се счита, че нашата дейност е приключена. Дотогава те са в наше владение и ние трябва да се грижим за тях. Целта ни е до месец декември да успеем да съберем всичките около 1000 – 1100 тона пестициди, два екипа работят навсякъде, работят в събота и в неделя, денем и нощем. Имаме проблеми с отварянето на складовете, с разрешенията, а някои кметове изобщо не ги интересува, едва ли не трябва да им обясняваме каква голяма опасност е. Хубавото е, че всички пишат до Върховната административна прокуратура или до районния прокурор и всичко става под техен надзор, тоест, който и склад да изчистим, е с тяхно разрешение и те присъстват.
Ние няма да можем целия проблем да решим, както с контейнерите и с всички пестициди, а ще трябва и в следващите години да работим. Все пак Швейцарската програма, която е благодарение на министрите преди мен, е изнесла 3750 тона и сега още хиляда, все е крачка напред и то добра крачка. Надявам се още една-две години и с тези заровените да се приключи, ако има финансов ресурс. Ако – не, уверявам Ви, че никой министър не би искал да се занимава с такава дейност – лично да ходи по складове, да се грижи за нотификации, да се преопаковат в някакви контейнери, кога ще напуснат България. Другата седмица тръгват първите камиони под контрол през няколко държави. Много беше трудно, но го издействахме да стане и да се поберем в този срок, защото Прокуратурата ни притиска и чака резултати в упоменатите от нея срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря за отговора, нямам допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Ячев.
Тъй като нямаме представители от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, продължаваме със следващия кръг въпроси.
От името на парламентарната група на ГЕРБ аз ще си позволя да задам въпрос, господин Министър, по тема, която предизвиква сериозно притеснение сред моите съграждани от Бургас, а и не само хората, живеещи по Черноморието. Става въпрос за информацията във връзка с наличния обем води в язовирите „Камчия“, Цонево“ – драстично спадналия обем на язовирите и рисковете, които съставлява за водоснабдяването в големите населени места по Черноморието – Варна, Бургас и другите населени места.
Та моят въпрос е следният: ако може накратко да ни запознаете с актуалното състояние, с причините за резкия спад на обема на язовирите и решенията, които Вие заедно с колегите си от Министерството на регионалното развитие и благоустройството виждате и ще бъдат реализирани, за да не се допусне критична ситуация? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тя критичната ситуация от три години бавно напредва. Но ще Ви кажа ние какво сме направили като Министерство, защото въпросът е винаги: Вие, МОСВ какво направихте? Най-често след това става, че може да сте виновни заради другите министерства. След Перник няма как да се случи, независимо от желанията на други институции.
Какво сме направили? Мисля, че на 14-ти или на 15-ти ме избраха за министър, а на 25-ти започнахме да се занимаваме с водите, защото трябваше да подпиша първия график, а предишният министър именно заради графици се намира в затвора и ти трябва да подпишеш графика. Извиках цялата дирекция „Управление на водите“, за да разберете за какво става въпрос и колко е хубаво, и се запознах с язовирите в цялата страна, защото успоредно с това вече бях отишъл на „Белмекен“, за да видим дали може да се подаде вода за язовира.
Между другото, в потвърждение на Вашия въпрос, вчера си купих кафе и вътре намерих едно много интересно нещо: „Когато си жаден, е прекалено късно да копаеш кладенец.“ Много е хубаво. В Перник малко късно започнахме да правим водопровода – перничани пият вода и псуват властта, защото е твърдо късно и е заради политически причини. Надявам се същото да не стане с Бургас.
На 25-ти ние започнахме да проверяваме какви са количествата и се съсредоточихме върху 4 – 5 язовира. За Сливен направихме разделение между водата от язовира и от сондажа, за да можем да го съхраним за една година, имат за още една, но натовариха сондите. След това, когато спряха лятото сондажите, веднага казах: пуснете от язовир „Жребчево“, за да може да има вода, иначе не можеш да го караш от сонди, а пък тя сондата пресъхва. За язовир „Тича“ има вода за още две години, но драстично я намалихме на земеделците и всеки път беше: защо те искат 10 милиона, а ти даде един? Ама защо го даде този един? Той е земеделски язовир и те трябва да живеят, и всеки път се налагаше аз да се карам.
Конкретно на 25-ти взехме и започнахме да пишем графика. От първия график, който е от месец февруари – ето го графика за февруари месец 2020 г., за март, април, май, юни и до ден днешен ние налагаме ограничение за водоползването от язовир „Камчия“. Какво сме направили ние?! Направили сме разчет и ги ограничаваме всеки месец, караме се с Варна и с Бургас, а съгласно реалното миналогодишно потребление – толкова ще Ви дадем, толкова ще бъде, ограничавайте се. Ето ги тук всичките графици и сме налагали намаление и ограничение на водоползването, за да издържи язовирът за по-дълго време.
Отделно всеки месец пращаме една информация до Министерския съвет за състоянието на язовирите, а отделно, разбира се, ние имаме и две решения от 31 януари, като Съветът по водите взе решение да подходим с особено внимание към тези язовири. Преди няколко дни беше второ заседание и то гласува единодушно да предложа на Министерския съвет двата язовира да бъдат включени като резервно захранване за Бургас. Аз, който не съм нито от Варна, нито от Бургас, но трябва да седя на китка на деривацията и да казвам: за Вас толкова вода, за Вас толкова, Вие има откъде да си вземете, а Вие няма.
От януари до сега се боря да ограничавам водата и да обяснявам, че язовирът намалява и ако няма дъжд, ще се получи неприятно стечение на обстоятелствата. Към днешна дата, на 7 октомври, вчера, язовир „Камчия“ има 43 млн. 228 хил. куб. вода – 12 литра е притокът, 2000 кубика, 2 кубика в 176 в секунда е разходът. Тази река „Луда Камчия“, която трябва да захрани два язовира, в момента има на първия язовир 12 литра в секунда, а на втория има шест, а ние чакаме и трета година. Въз основа на всичките тези действия направихме един план от сега нататък какво може да се случи. Разбира се, че аз искам да дойде много дъжд и да нямаме проблем с този язовир.
Ще дам пример с КТБ – хората не ги интересуваше нищо, а казаха: ние не можем да проверим какво се случва, има контролни органи и те са били длъжни да знаят. Хората не знаят как си комуникираме министерствата, а те искат да не останат без вода. Ако започнем от 43 в момента имаме, а ние сме на 45 в началото на този месец. Ако нямаме никакъв приток, май месец оставаме без вода. Слагаме още два месеца за помпи в язовира, но това вече означава режим и по-малко черпене на вода. Разбира се, че ще вали и не може да няма абсолютно никакъв приток. Но това е вариантът, който ние трябва да разглеждаме, за да обосновем, че трябва резервно захранване от още два язовира да се даде към Бургас. Това е важно.
Засега само Валери Симеонов ме пита какво става, не знам защо. От Варна всеки ден си искат водата, Бургас мълчи. Но при суха година, ако към тези 10 милиона, които остават тук, които са на март, да дадат още 20 милиона приток – това е при суха година, ние ще сме до юли месец, плюс два месеца – мъртви, обем ще черпим, може и три да е. Лятото ще са два, а зимата, ако черпим, ще са три, защото е по-малко потреблението. Те са харчили по 12 милиона, а нашият разчет е да харчат по седем милиона плюс пет в най-силните месеци, за да може да стигне за по-дълго време. При влажна година 10 плюс 80 милиона ще е без ограничение, при средно влажна 10 плюс 36 и ще изкараме до днешна дата догодина.
Желанието ми беше тези два язовира, които не се използват, дебело подчертавам – не се използват за друго, символични количества за напояване, които са в града, те са в близост до града, едното е на три километра от деривацията към Бургас, другото е на седем километра. Едното ще е с две помпи, другото е с една помпа и влизат в деривацията за Бургас, за да има резервно захранване. Голям проблем за цялата страна е, когато има вода – никой не го мисли, че нямат резервно захранване много от градовете. Не копаеш, когато си жаден – трябва да го направиш, когато имаш възможност, после е късно.
От нас се иска като Министерство всички графици, всеки месец информация, решение на Съвета по водите януари месец, и решение сега от октомври – внасяме доклад в Министерския съвет. Всичко е извън нас. Кой ще го строи, кой ще го прави, кой ще го проектира, кога ще се случи? Това е извън нас, но всичко, което трябва, сме го направили. Разбира се, че най-добрият вариант е да има вода и да не го водим този разговор. Но ако допуснем, че средата на лятото се наложи да имаме криза, няма да е добре. Тази година имаше за всички с ограничения, и за земеделците малко, всички получиха вода тази година, но е трета сушава година.
Много лесно мога да кажа: докато съм министър – няма проблем! Нали следващият човек, като дойде, ще каже: след три месеца какво правим? Това бяха усилията, а срещнах много неприязън, не знам защо, много подигравки, не знам защо, но нито хидрология и метрология, нито водният сектор, нито асоциацията – всички единодушно подкрепиха решението от януари и сега да се предложи за тези два язовира като минимум.
Какво ще стане е извън мен, но аз съм длъжен да запозная Министерския съвет със ситуацията. Други министерства ще строят, други министерства ще финансират, а ние нямаме какъвто и да е интерес това нещо да не се случи или да се случи по точно определен начин. Всички се надяваме дядо Боже да ни погледне с доброто око, ако и през тази година няма, ние ще сме изправени пред проблем с Бургас. Във Варна няма и никога не е имало проблем. Варна със своето депутатско лоби непрекъснато иска да продължаваме да източваме язовир „Камчия“ в посока Варна, включително подаваха малко невярна информация, че ако я вземем от „Георги Трайков“, тя щяла да стане не знам колко си пъти по-скъпа. Пуснаха информацията в медиите, с което подведоха хората, а пък аз не се считам длъжен, че трябва за всяка една провокация да излизам и да казвам каква е истината, все пак не съм последна инстанция.
Това, което ние сме дали за служебна информация, беше изпратено до Варна и Бургас, и беше точно това нещо. Казахме: кажете Вие откъде и можем да променим графиците, но официално обаче нямаше отговор. На този етап ние казваме така: 10-ти, 11-ти, 12-ти месец по шест – 18 милиона, януари, февруари, март по 5,5 – 16,5 милиона, а в края на изборите, ако не вали, ще има 10 милиона. Това ще е с тези наложени ограничения през цялата година и отсега до март! Не ми се мисли каква кампания ще се прави, ако са останали десет. Идеята е тези два язовира спешно да се затворят, да се понапълнят, тази вода първо да се използва догодина, да се отремонтират съоръженията, но тези два – три критични месеца, дори и при средна година, да можем да оцелеем. Ако е влажна годината, изобщо няма смисъл да водим този разговор. Ще стигнем до по-следващата година и няма да се притесняваме.
Същото важи и за „Тича“. Там имаме вода за две години, но трябва догодина за земеделците да я ограничим, което ще е голям скандал. Всеки ден идват и казват: ще те замерям с риба, ще те замерям с трактори, ще изкарам на улицата, ще докарам два рейса, и аз трябва да балансирам.
„Ястребино“ е проблем. Там има вода за 40 години, да пият, толкова малко потребяват – 20 хил. кубика, но трябва да пазим 12 милиона, за да не се влоши качеството, а това ми е проблем. Догодина земеделците ще кажат: имате 12 милиона, а в същото време не ни давате да поливаме, а я пазим за питейно-битови, което ни е основният приоритет.
Освен „Камчия“ друг проблемен язовир в момента за питейно-битово нямаме, ако не вали казвам. Миналата година бяха пет – шест, а сега имаме само един критичен язовир. Всичките други имат за питейно-битови нужди, докато миналата година бяха четири – пет. Затова казвам, че ако гоня ПР, ще кажа така: бяха четири – пет, сега е само един, работи се по въпроса. Докато съм аз министър, вода ще има, а след това – оправяйте се. Това не е държавническо поведение. Затова се радвам, че Вие зададохте този въпрос, уважаема госпожо Председател.
Радвам се, че ВиК асоциацията на Бургас подкрепи решението на Висшия консултативен съвет по водите, но от този момент нататък спасението е точно във Вашите ръце. ВиК Бургас трябва да вземе собствеността на язовира, трябва да създаде организация и не да се обявяват някакви извънредни положения и да си играем с чувствата на хората, защото не е такава ситуацията. Необходимо е в режим на неотложност със съкратена обществена поръчка да изградят тези два тръбопровода и да се надяваме, че ще съберем вода, която да захрани града за няколко месеца.
В противен случай, ако се влоши ситуацията, искам да бъда докрай обективен към Вас, ще трябва да спрем Варна и да се взима от Девня и от „Цонево“. Ще се направи пречиствателна станция – вода има, 100 милиона ще стигнат, защото няма да е кризата до безкрай, съгласете се. За пръв път се случва толкова години да е криза, която всички я признават. Хидрология и метрология казват: не знам как пълниш два язовира с шест литра в секунда. Два язовира – няма как да стане!
Ако ние не се заиграваме политически, а гледаме реалистично, това трябва да ни е урок как да обясним на хората, че всички градове трябва да имат и резервно водоснабдяване, което може да изглежда скъпа инвестиция в момента, но е нужна инвестиция, когато се наложи. Затова ще прочета още един път: „Когато си жаден, е прекалено късно да копаеш кладенец“. От януари месец ние работим да се копае кладенец и нашата работа сме я свършили.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Министър, доста просрочихме времето, регламентирано в процедурата, но аз Ви благодаря за обстойната информация, която предоставихте.
Председателят на Комисията по регионална политика е тук, така че се надявам в тази посока за взаимодействие. Според мен е изключително важно хората в региона да разполагат с ясна и точна информация както по отношение на актуалното състояние, така и по отношение на стъпките и плановете, по които са предприети конкретните действия, и по превенцията на евентуална критична ситуация.
В този смисъл надявам се, че работите в добро взаимодействие с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да изградят необходимите съоръжения там, където се налага това. Надявам се, че НИМХ също така ще работи заедно с Министерството за коректното планиране и анализите, които са необходими за обезпечаване на необходимите обеми вода за водоснабдяване на региона. Ще насърча присъствие в моя избирателен район, и Ваше, и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да може обществеността да бъде запозната с тази информация. Благодаря за това още веднъж.
Продължаваме по-нататък със следващата парламентарна група по ред на процедурата.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз ще продължа с водата за земеделците, както Вие многократно се изказахте досега.
През последните месеци от парламентарната трибуна многократно заявявахте: „Ще спрем водата за земеделците“. Знаете, че земеделците са направили разходи, това им е на тях препитанието, част от тях имат и договори, свързани с Фонд „Земеделие“, с някои вериги за доставка на плодове и зеленчуци и докато някои овощни насаждения са умерено издръжливи на воден дефицит, то зеленчукопроизводството в България изцяло зависи от напояването, за да бъде конкурентоспособно. Когато ние спрем водата на тези производители, както Вие ни казвате, че ще им спрем водата, това значи проблем в даден сектор – в аграрния, в продоволствената политика на страната, а Вие говорите за държавническо поведение.
И в тази връзка, моят въпрос е, каква е комуникацията с Министерството на земеделието и с министъра? Когато преди няколко месеца бяхме при Вас – Вие открихте Координационния център, на един екран видяхме, че има монитор на „Напоителни системи“. Каква е връзката с „Напоителни системи“, имате ли данни и предполагам, че сега няма как да изнесете такива данни, но ако може за следващото заседание да представите на колко декари, колко площи сте спрели водоподаването, в кои региони и до какво е довело това? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мога да доразвия – колко хиляди гладни гърла са оставени, колко хора на улицата са умрели от глад? Ние никога не сме спирали водата тази година, много се извинявам. Беше ни много трудно, ограничихме количествата, но тази година вода не сме спирали!
Вие както тръгнахте, излезе, че ние сме оставили половин България без вода. (Реплика встрани от микрофона).
Не, аз точно това Ви казах. Не, аз казах: догодина може да се наложи. Вие казахте какво искахте, аз не Ви опонирам, но истината е, че тази година водата за земеделци не е спирана!
Ако трябва, да го повторя: тази година вода за питейно-битово водоснабдяване не е спирана, осигурихме на всички. Тази година имахме шест проблемни язовира, за следващата ще имаме един проблемен язовир за питейно-битово водоснабдяване, което по закон е приоритет № 1 и първо трябва да осигурим за питейно-битово. За земеделците тази година наложихме ограничения, намаление на водоподаването, но тази година на нито един земеделец не е спирана водата! Повтарям: тази година на нито един земеделец вода не е спирана!
Каква ще бъде ситуацията догодина, ако не вали? Догодина в язовир „Ястребино“, ако имаме 12 милиона, трябва да ги пазим, защото язовир „Антоново“ е вързан към град Антоново и той вече е за питейно-битово водоснабдяване. Ако имаше сондаж да захраним с 20 хил. куб. годишно язовир „Антоново“, нямаше да има проблем, а тези 12 милиона догодина да ги дадем за напояване.
Към днешна дата Законът казва така: на 12 милиона спирате, на земеделците не може да я дадете. Къде е проблемът, за който Вие казахте? Те казват: имаме аквакултури в язовира, не искам да пада, че рибата ще ми умре. Язовирът е за напояване, ама да не му умре рибата. Сега да я пускаме водата за напояване или да я пазим рибата? Всичко е за земеделци. Язовирът дава за напояване. Ако не дадеш за малините – ще изкараме тракторите, ако не дадеш за малините – ще те замерям с риба, ако не дадеш на гражданите – на главния прокурор, защото Вие ни лишавате от вода.
Когато имаме язовир, който е за енергетика, за малини, за рибари, за напояване и за оросяване на водното корито и дадеш на всички и ги задоволиш, както стана тази година, стигаме до язовир „Копринка“. Той не е, слава Богу, за питейно-битово, но оросява реката, откъдето хората взимат от терасите за питейно-битово. Тази година имаме 43 милиона – дадохме 150 милиона, а имаше 130 като приход и станаха 20 с мъртвия обем. Виждате го, той е за напояване. Не може да чакаш от язовир, който е за напояване, и накрая да е пълен. Няма как да стане, той е предвиден за напояване. Но тази година дадохме на всички питейна вода, дадохме на всички за напояване в малко ограничен режим, дадохме и на ВЕЦ-овете.
Догодина, ако няма дъжд в големи количества, ние ще трябва да я пазим за гражданите там, където язовирите са предвидени за питейно-битови нужди. Ние сме длъжни да го правим, те са първи в редичката по Закона, а след това е минералното, земеделието, промишлеността и енергетиката. Не можем да си позволим да източваме язовир, за да върти някакъв ВЕЦ и после: защо водата отиде в морето? Не искам догодина да се случва и Ви казах: догодина, ако няма дъжд, може да се наложи да ограничим водоподаването за земеделците. Това е не защото мразя земеделците, пък обичам гражданите, а просто има язовири, които ако не се напълнят – „Тича“ догодина ще има проблем. Има вода за година и половина за гражданите, но да я дам ли за напояване цялата?
Всеки ден Вие ме слагате пред този избор – моля Ви се, искам водата за напояване, иначе стачка; моля Ви се, оставете водата, иначе стачка, че рибарят; моля Ви, дайте за оросяване на реката, че три окръга са без вода; моля Ви, дайте за ВЕЦ-а, защото той е част от енергийната система. Всеки ден този скандал е пред мен, включително съм имал случаи и им казвам: ама Вие четиримата сте земеделци, защо не се разберете със Земеделското министерство? Елате и кажете: на тоя му дай, на тоя – не. Всеки ден решаваме съдби.
Догодина ще имаме няколко язовира, които дават и за питейно-битови нужди, а гражданите са с предимство – не защото аз го искам, не защото мразя земеделците, а защото Законът така разпорежда. Имаме разни канали, които въртят някакви измислени ВЕЦ-ове, изобщо няма да пилея вода. В последния график ние не разрешихме на земеделците. Единственият път, когато сме разрешили – искаха 500 хиляди, беше за да стигне водата до един, който е заявил 10 хил. кубика. Половин милион ще пуснем от язовира, за да отиде по каналите и да се изгуби, за да стигнат 10 хил. кубика до даден клиент?! Моите уважения към този клиент, но не може, защото това е водата за 20 дена на град Търговище. Как да лиша за един месец Търговище и вода да не пият, за да дам на един клиент 10 хиляди, а да похарча 500?! Има разходи, които са неразумни.
В момента има един язовир, който сме забранили да се точи, те продължават да го точат. После ми викат: ама те хората, ама те така, ама ние какво да направим? Значи, трябва да спазваме Закона, защото в противен случай ще има санкции. Догодина някои от язовирите, ако не вали, казвам, ще имат проблем, защото ще трябва да редуцираме количествата. Ситуацията, която ще се случи – да му е честито на следващия министър, е, че ще направим първата поливка, втората поливка и след това ще кажем, че няма повече вода. Това ще се случи догодина, но тази година не го допуснах.
Да съм се оплакал на някого от земеделци, от граждани, от рибари, от напояване? Трябваше да пуснем от „Копринка“ 5 милиона, те пуснаха 200 хиляди, за да ги пазят за напояване. И когато аз чаках на язовир „Жребчево“ да дойдат, защото Сливен чака, Ямбол чака, Елхово чака, Нова Загора чака за вода, а няма – сондажите пресъхнаха, никой не ме пита как съм спрял всичко за Стара Загора, за да може да пуснем пет милиона по реката с 20 кубика в секунда и да стигнат до „Жребчево“, и овладяхме ситуацията. Ами ако догодина е тази ситуация? С коя вода? Затова сега има нов приоритет – водата от Тунджа да си продължи по Тунджа поне на 30%, а не системно с години да върви всичко към Стара Загора и после да казват: защо „Жребчево“ е празен?
Земеделците са следващите след гражданите и не мога да го пренаредя. Първо са ми гражданите. Където има язовир за граждани и водата е на минимум, аз не мога и Прокуратурата няма да ми позволи да пускам вода за земеделци. Цяла година общинският съвет в Шумен след всяко едно мое пускане на един милион за земеделците, един милион писма срещу мен – та острови кръщаваха на мое име, та полуострови, сякаш аз съм я изпил тази вода. Така че земеделците са ми много симпатични, но Законът ми казва: ако няма вода, първо е за пиене. Ако промените Закона, първо ще е за земеделци – да. Пак казвам: на никого не отказахме, имаше за пиене, имаше за поливане, имаше за енергетика, имаше за оросяване, имаше за ВЕЦ-овете, но свърши.
Затова в тази зала, в която Ви заведох, в момента правим нова организация, директно свързваме с ВиК-тата, защото в Плевен викат: пресъхна, пуснахме от язовира – оправиха се. Догодина това ще са ежедневни проблеми и ако чакаме да минаваме през областния управител ще изпуснем някой град. Затова догодина ще имаме нова организация, аз ще я създам, за да може следващият министър, ако иска да я ползва, ако иска, да я забрани – това е негова работа и негово право. Ще му подаря и Центъра, и всичко. Ако прецени, че му е важно, ако не – няма обидени. Аз съм го купил с мои средства, така че не е проблем – дарен е.
Догодина ще имаме проблем, ако няма дъжд и проблемът не е на мен да ми се скарате – той мрази земеделците, той мрази гражданите, той мрази енергетиците, но когато язовир „Копринка“ е давал 400 милиона за енергетика, всички казват: „Ами, добре беше“. Ами, тази година няма да може да ги даде. Ами, той си е риск. Не съм аз на ВЕЦ-а собственика и не правя нищо срещу собственика на ВЕЦ-а.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Само две думи да кажа.
Господин Министър, Вие сам казахте, че с една – две поливки, третата като намалите водоподаването и растението е приключило. Аз Ви зададох въпроса, но Вие не ми отговорихте.
Каква е комуникацията с министъра на земеделието, тъй като Вие знаете, че предстои новата Общностна селскостопанска политика? Едни от целите там са три екологични цели. Сега в момента се разработва и Националният стратегически план и се подготвя развитието на зеленчукопроизводството без да знаят, че Вие така или иначе, което казахте няма да има вода за този сектор и на практика тази Общностна селскостопанска политика в частта на зеленчукопроизводството и овощарството ще бъде компрометирана. Затова Ви попитах каква е комуникацията с Министерството на земеделието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нито министърът на земеделието – в момента е дама, нито тя, нито аз можем да кажем колко ще вали и колко ще са пълни язовирите. Имаме едни прогнози, които не са добри.
Това че искаме да провеждаме – искаме, ние искаме и за Варна и за Бургас. Аз Ви казвам каква е реалността. Аз гледам как всеки ден ми е паднало на 43 милиона полезния обем, знам, че ще има още десетина милиона – двадесет някакъв мъртъв обем, дето ще вадим тинята и ще я чистим, но Вие искате от мен, ама те хората искат да направят нещо. Аз заставам изключително много зад всички земеделски програми и ги адмирирам, обаче няма вода.
Питате ме: защо няма вода? Защо няма вода и то само в Източна България? За Западна България не стои този въпрос и за енергийните язовири не стои. Проверете, че по-миналата година сме им казали да търсят алтернативи – колко са намерили, елате и ми се обадете. Никой не иска да търси. Ама знаете ли колко ми е трудно, не може ли някой да ми го направи? Те не искат да търсят алтернатива. Държавата е длъжна да им дава!
Тези язовири, които ги има тук, зорът на всички знаете ли какъв е? Да се закачат ей за тези язовири и държавата е длъжна да им дава вода. За Перник е предвидено да се закачи и Радомир. Ами закачете и Кюстендил, за да може директно да отиде за Скопие после. След като един язовир е предназначен за даден обем консуматори, ние може да закачим колкото искаме още и в един момент язовирът няма да смогне. Това, че догодина не знаем колко ще вали, аз ги предупреждавам от януари месец – търсете алтернатива. Много хора си зарязаха сондажи, зарязаха водохващания. Другото е с помпи. Ами съжалявам, защото и Шумен е имал 40 сондажа, сега не иска да ги ползва. Аз ли съм виновен, аз ли съм ги унищожил? А с тези 40 сондажа можеше да се помогне язовирът да изкара не 15 месеца, а още 18 месеца. Като хванеш три зими, то няма пък да е вечно така, все един път ще завали.
Ние се опитваме водата да стигне за по-дълго време, а Вие ни казвате как да съкратим за по-късо време. Ако дадем за пиене – защо я дадохте за пиене, дайте я за земеделците; ако я дадем за земеделци – моля Ви се, пазете я за пиене, ще кръстим остров на Ваше име. Ако дадем и на едните, и на другите редуцирани количества – ама вижте с рибарите какво стана. Номерът е ясен. Ако няма вода, не ще напълни язовира решението на Европейския съюз за земеделската политика и няма значение дали министърът се казва Емил Димитров или както и да се казва.
Затова моята роля е да кажа, иначе е много лесно – аз вода съм подсигурил до края на мандата си, спете спокойно, деца. Лесен съм.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Процедура, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Министър, бих Ви посъветвал да се успокоите малко, тъй като в определени моменти Ви оприличавам на капитан на потъващ кораб, който вика на пасажерите: „Спокойно, вода има за всички“.
Колегата Ви зададе съвсем резонен въпрос, Вие скочихте емоционално. Няма смисъл. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, тъй като разбирам, че от Парламентарната група на ДПС няма втори въпрос, както и от страна на „Обединени патриоти“, пристъпваме към втората точка от дневния ред. Приключихме с блиц контрола и пристъпваме към втората точка от дневния ред.
Ако искате да направим пауза, за да поемем въздух и да продължим. Така ще дадем възможност и на другите колеги, които ще вземат участие в изслушването, да заемат местата си.
Пет минути почивка.

(След почивката.)


Продължаваме с втората точка от дневния ред.
Включена е в дневния ред на Комисията по изрично искане, отправено от членовете на Комисията по околната среда и водите - изслушване по силата на чл. 28 и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Провеждаме изслушване на министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров относно проблемите с чистотата на атмосферния въздух в град Русе.
Своето присъствие днес са заявили и общински съветници от Общински съвет Русе – Биляна Кирова и Пламен Рашев, както и представители на неправителствени организации – Асоциацията за международни отношения и гражданска инициативна група „За чист въздух“ от Русе.
Колеги, пристъпваме към процедурата. Съгласно чл. 113 от нашия правилник: вносителят на предложението за искането прави изложение на въпросите и мотивите към тях в рамките на до пет минути, а съответно изслушваните имат възможност в рамките на 10 минути да информират членовете на Комисията по въпросите, които са предмет на изслушването, след което всяка от парламентарните групи има право на два въпроса.
Тъй като с нас са представители от многомандатен избирателен район – Русе, предполагам, че и те ще имат желание да се изкажат. Напълно разбираем е интересът, който колегите проявяват.
И така, давам думата на представителите на вносителите.
Господин Генов, заповядайте да изложите мотивите към искането за провеждане на изслушването.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Инициативата не е само на групата на „БСП за България“, също така в подписката се включиха колегите от „Движението за права и свободи“, а поради технологично време господин Искрен Веселинов също искаше да се включи, искам да го отбележа. Толкова за вносителите и за хората, които искахме да изслушаме министъра по този проблем.
Както е известно, събрал ни е изключително тревожен казус за гражданите на град Русе – един голям български град, който е подложен на доста голям екологичен тормоз от това, което излиза и четем в медиите, при това не от вчера. Искам да Ви припомня, че преди 40 години именно системното обгазяване на град Русе предизвика едни много сериозни сътресения в държавата и стана причина за създаване на огромно обществено екологично движение. И сега се питаме дали четири десетилетия по-късно това трябва да се повтаря наново. Може би единственото хубаво нещо в случая, както казах, е, че проблемът не се политизира, търсейки решение на този проблем, за да могат да бъдат успокоени гражданите и обществеността на град Русе.
Град Русе системно е обгазяван от една или повече фирмени инсталации в индустриалната зона, които трябва да бъдат изрядни и да отговарят на всички екологични изисквания, да притежават необходимите решения, но начинът, по който се експлоатират тези съоръжения, би трябвало да бъде подложен на системен и постоянен мониторингов контрол – какво се случва, какви емисии излизат във въздуха, от какво се тревожат гражданите на Русе.
Наистина сме сериозно притеснени. Тук пред мен е декларацията на Общинския съвет. Всички общински съветници на град Русе са се обединили около тази идея и търсят подкрепата не само на общината, но търсят най-вече подкрепата и на държавата. Искам да спестя някои емоционални моменти от тази декларация, но за какво настояват русенци?
Русенци настояват в най-кратки срокове да бъде осигурена адекватна, модерна и мобилна техника за анализ на качеството на въздуха в град Русе. Тук вероятно министърът ще ни отговори, или хора от неговия екип, че по негово разпореждане била направена тази проверка, имат доклад по нея – доклад търсих в пространството, не можах да намеря. Още по-печално ще е, ако и кметът на град Русе също не разполага с този доклад, за да се запознае с констатациите, с препоръките на тази проверка.
Господин Министър, в началото Вие реагирахте малко емоционално. Насочихте местните власти да търсят едни половин милион лева, за да си платят някаква инсталация, а после сменихте реториката, обещахте им два милиона по някаква програма, не знам какво сте имали предвид. Няма да споменавам имена на фирми, имена на компании, които в случая са заподозрени, че извършват тези изпускания на вредни газове и на смущаващи миризми за населението.
Направих си труда да разгледам и сайта на Регионалната инспекция в град Русе. Много неясни моменти има там по отношение на проблема, но спрях се на едни обещания, които явно и господин Министърът, и Регионалната инспекция са имали възможността да направят. Мисля, че всички колеги са солидарни с това, че нашата работа в момента е да следим дали тези препоръки, тези обещания се изпълняват. Записал съм си тук, че държавата е поела ангажимент предприятията от проблемната зона на Русе – индустриалната имам предвид, да бъдат поставени под непрекъснат видеоконтрол в Националния координационен център към Министерството на околната среда и водите. Не е записан някакъв срок, но ние ще чакаме, ще следим да видим в какъв срок това ще стане факт и ще бъде реалност.
Поети са ангажименти да бъдат извършени комплексни проверки по компонентите и факторите на околната среда, включително и по изпълнение на изискванията на издадените комплексни разрешителни на операторите във всичките 17 предприятия, за които става въпрос. Те се намират в тази зона и са потенциални източници на тези вредни емисии, които хората предполагат, че се изпускат в атмосферния въздух.
Поет е ангажимент за актуализация на комплексните разрешителни с установени технически отклонения от съществуващите и да бъдат приведени в съответствие с изискванията към настоящите производства. Също така е поет един много сериозен ангажимент за по-качествена работа на Регионалната инспекция в град Русе – удължено работно време, дежурства в почивни дни, извършване на извънредни проверки в извънработно време, включително и в почивните дни, осигуряване на допълнителна… (Реплики извън микрофоните.)
Мисля, че вече е късно, господин Министър, за обещания. Трябват действия, за да видят русенци, че някой се грижи за тях в лицето на държавата и че ще има реални действия, за да бъдат спрени тези трайни обгазявания на атмосферния въздух на град Русе. Въздухът не е на кмета, не е на кмета на Гюргево, а той е на всички граждани и хора, които живеят в тези територии. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Генов.
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Дами и господа народни представители, драги гости! Господин Генов, както винаги се опитва да дразни, а аз се опитвам да бъда обективен и да обяснявам – негово право е.
По отношение на реториката. Бях в Националната телевизия и ми казаха: „В Русе искат станции“. Аз казах: „Ние всичко каквото може, сме направили“. С 136 милиона те можеха да си купят една. После казват: бил съм сменил реториката. Не, всичко, което е направено през годините, го обясняваме както е направено и сега ще Ви го изчета.
Има две станции – мобилна и стационарна, от години се работи по проекти, а не от Вашето обаждане. Идва при мен кметът и му казах, че не мога да взема от друг град станция, за да му дам. Утре, когато Русе има четири станции и ние кажем: дайте една да сложим в Нова Загора, ще си я дадат ли русенци? Русенци искат аз да я взема от другаде. Откъде да я взема? Ние нямаме на склад станции и аз да давам на който иска. Вие казвате, че за Русе половин милион е много, а за нас малко ли е? Но ние сме осигурили на шест града и ще дадем.
На въпроса какво е направило МОСВ за Русе, мога да Ви кажа: две станции – една мобилна и една стационарна; по Проект Life ще получат още две и не защото аз съм министър, при предишния министър е станало; има други програми, ще Ви ги кажат заместник-министрите, по които се работи от години, и ще получат електробуси и така нататък. Всичко това е, защото не искаме да помогнем на Русе и на шест града, които са се класирали в Програмата, или защото сме обективни? Нито искаме да вземем нещо от Русе, нито да вземем от някой друг, за да занесем в Русе. Русе ще е единственият град с четири станции извън София. Нали разбирате какво се очаква?
В следващия момент се реши, че аз съм обидил русенци. Кога съм казал нещо срещу когото и да е от русенци? Никого не съм обиждал. МОСВ прави всичко възможно, което трябва, и по програмите, по които трябва. Сега всички останали градове в България могат да се обидят и какво да им кажа на тях? Тези са се класирали, участвали са и са спечелили. Те не го получават като дарение, но няма да си го платят, защото ще е с чужди средства.
Хващате се за мои думи, че ще има видеонаблюдение. Аз съм сигурен, че ако шефът на РИОСВ и заместник-кметът бяха седнали в една кола пред „Монтюпе“, щяха да видят той пуши ли или не пуши. Само че искате някой от София да отиде, да седне и да я свърши тази работа. Ето затова ще направя една камера.
Преди да представя цялата информация, проблемът с „Монтюпе“ е следният. Представете си, че го спрем и на другата вечер прочета същия имейл, който Вашият кмет пусна: „Днес идваха двама заместник-министри, тези хора ни се подиграват“. Е, как да работиш с човека, за когото си направил всичко възможно?! Извинявайте, има си директор на РИОСВ – да се обърне към него, има си ресорен заместник-министър – да се обърне към него, има си шеф на Изпълнителната агенция по околната среда – да се обърне към него. Не, всъщност министърът трябва да бъде атакуван и той трябва да ходи във всяко село, трябва да ходи във всеки град, трябва да ходи във всеки завод!
Извинявайте, но дадох пример с МВР, Вас Ви нямаше. Като катастрофирате на село идва районният катаджия и за всеки акт не идва директорът на Областната дирекция или министърът, а Вие искате точно това. Казах ви: направил съм всичко! Ако Вие бяхте на мое място, какво повече от това? Има две станции и по проект идват още две, казваме, че ще засилим контрола, а Вие публично започвате да се подигравате, че това било недостатъчно и не трябвало да се прави. Ами дайте да ги вземем тогава тези двете. Тогава ще кажете: защо пак обиждам някого? Никога никого в Русе не съм обиждал. Нарочно вкарвате мои думи или интерпретации, за да се веят знамена по площадите и викате да не политизирам. Не аз изкарах със знамена хора и не аз съм казал нещо лошо за русенци. Никога не съм казал! Знам го проблема – жената на мой преподавател по висша математика, няма да ѝ казвам името, видна БСП активистка, основа комитет преди толкова много години, така че всичко, което може, го правим и ще го направим за Русе.
За видеонаблюдението вече имам няколко IP адреса. Ако чакате аз да слагам камерите, но аз съм сигурен, че можеше да се види какво се случва. Имам само един въпрос преди да Ви прочета информацията. Представете си, че спрем „Монтюпе“ и се окаже, че пак мирише?! Ще спрем ли следващия, ако пак мирише? Цялата промишленост на Русе ще я спираме ли? Ами ако пак мирише, трябва да минем и в Румъния. Нали разбирате, че в момента, в който спреш един завод и се окаже, че има миризма, трябва да го пуснеш, а той ще те съди?! Така преди време, увлечени от емоционални чувства, сме спрели един завод и сега ни съди за 33 милиона.
Нямам никакви задръжки и никаква милост към който и да е от заводите в Русе, които нарушават, а самият факт, че се налага ние да се събираме, да се обясняваме, ми е достатъчен. Неприятно ми е, че ме нападате за нещо, което не съм правил, и за думи, които не съм казал, но да приемем, че и това е допустимо.
Ако този завод е невинен? Ако е виновен, е лесно. Вие искате да издавам присъди, но не мога да издавам присъди. Спри еди-кой си завод или ще направим стачка срещу теб! Спри този, спри десет завода. Няма да е редно! Ако Вие сте чуждестранният инвеститор, няма да дойдете да инвестирате повече в България. Спирали сме и ТЕЦ, и шламохранилища сме рязали и сме местили, и комини сме затваряли, и отпадъци сме пращали. Това се е случвало, но не трябва да е масова практика всеки път и срещу всекиго. Ако се окаже за „Монтюпе“ при изследването, че не отговаря и че има люкове, които се отварят и че това цапа, то как един от „Монтюпе“ не го каза по телефона, за да влезем и да ги хванем на момента. Трябва ли да пращам все хора от София?
Бъдете сигурни, че няма да се повлияя от име, от посланици и от това, че сме в предизборна ситуация или каквото и да е било, за да го спра. Нека да е сигурно, че е той. Независимо от всичко, което се изрече, разбира се, това са програми, които са спечелени от Русе. Те си заслужават тези две станции, но ще е единственият град с четири станции. Както казах, не мога да взема от другаде, а те ми се обиждат и наистина нямаше от къде да взема, и сега няма.
Конкретно на въпроса. В град Русе се осъществява постоянен мониторинг на качеството на атмосферния въздух чрез Автоматична измервателна станция „Възраждане“. Станцията функционира от началото на 2005 г. и е разположена в центъра на града. Автоматичната станция измерва следните показатели: фини прахови частици, серен диоксид, азотни диоксиди, въглероден оксид, озон, бензин. Автоматичната измервателна станция предава данни в реално време към Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух и данните се публикуват в интернет страницата на Изпълнителната агенция на РИОСВ и община Русе. Не могат да се укрият тези данни и не са укривани. В реално време те предават и, премествайки я, ще излезе, че България нещо крие, лъже, променя, манипулира.
Мобилната автоматична станция е от 2015 г. Същата е ситуирана в района на Източната промишлена зона в квартал „Здравец“, като е дооборудвана с допълнителни анализатори за ограничаване на замърсителите в атмосферния въздух – бензен, толуолен, ксенон, стандартен набор от метеопараметри. С цел контрол на качеството на атмосферния въздух в района между Източна промишлена зона и Индустриален парк „Русе“ станцията е преместена на булевард „България“ на територията на служба „Пожарна безопасност“ и работи от 1 август 2020 г. За периода от 2015 г. до 2020 г. не е регистрирано превишение на нормите на измерваните показатели.
На 15 септември тази година в 18,00 ч. мобилната автоматична станция е включена отново и извършва непрекъснат мониторинг в района на Източната промишлена зона в град Русе. Следва да се отбележи, че за последните 10 г. извършеният постоянен мониторинг на качеството на атмосферния въздух не показва превишение на нормите, с изключение на показателя за фини прахови частици.
Основният проблем, който всички знаем, визиран от гражданите, е наличието на неприятни миризми в различните райони на града. В тази връзка по пилотен проект на дирекция „Опазване на чистота на въздуха“ към МОСВ за монтиране на мобилна природоземна апаратура на миризми през 2018 г. – не е смяна на тона, а на риториката, дори не съм бил министър, през лятото на 2019 г. В Русе е извършено природонабиране с апарат „одорпрер“ за измерване на интензивно миришещи вещества, разположен в района на Автоматична измервателна станция „Възраждане“. Пробонабиранията чрез метода на фактометрия са изпитвани в специализирана лаборатория в Италия. Миризми с по-висок интензитет от 34 единици са регистрирани на 22 юли 2019 г. в квартал „Възраждане“ и на 16 октомври – 95 единици в Западна промишлена зона при контролното пробонамиране. Резултатите от останалите проби са под границата на откриване и са съгласно Европейския стандарт ЕN 13725/2004.
В рамките на проекта през 2018 г. са възложени изпитвания на проби на атмосферен въздух и е извършен химически анализ, като пробите са анализирани в акредитирана лаборатория в Холандия, а другата е в Италия. От общо анализираните 81 летливи органични съединения са регистрирани само три – толуолен, дихлорметан и дибромохлорметан.
Измерените концентрации на толуолен не превишават нормата по Наредба № 14 от 23 септември 1997 г. за норми на пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, а за другите две вещества няма установена норма в законодателството. Останалите 78 показатели са под границите на определяне.
Предприети са действия от Министерството на околната среда и водите или РИОСВ – Русе. В изпълнение на заповед на министъра на околната среда и водите на 16 септември 2020 г. в РИОСВ – Русе е проведена работна среща с участието на: заместник-министри на околната среда и водите, директори на дирекции в МОСВ и РИОСВ – Русе, кмета на града, областния управител на Русе. На срещата са набелязани конкретни мерки, свързани основно с продължаване на засиления контрол от експерти на обекти в град Русе и потенциални източници на приятно миришещи вещества. В това число са извършени съвместни проверки по заповед на областния управител. Няма ли това да е достатъчно представително? От областния управител ще има човек и от РИОСВ, съвместно да се прави, за да не кажете: Вие нарочно правите нещо или каквото и да е било. Да е ясно, че има контрол. РЗИ – Русе, „Инспекция по труда“, „Противопожарна безопасност“. „Инспекцията по труда“ не е ли установила и в прокуратурата няма ли данни за установени нарушения през всичките тези години? МОСВ ли трябва да е виновно за всичко?!
Мисля, че за качеството на въздуха в заводите друга инспекция е отговорна – „Противопожарна безопасност“. До настоящия момент са извършени проверки и на „Монтюпе“ и не са констатирани нарушения на условията от издаденото комплексно разрешително – нито съм го издавал, нито съм увеличавал параметрите. На „Сид грийн“ ЕООД, от РИОСВ – Русе, са дадени общо шест предписания: за предоставяне на необходимата техническа документация и информация за монтираните пещи; за изготвяне на технически проект; за монтиране на аспирационна система за улавяне емисията на вредни вещества, отделяни в производствения цех при леене на метал върху форми с пясъчни сърца; за преустановяване експлоатацията на шест броя осеви вентилатори, монтирани на покрива на халето с цел ограничаване изпускането на миризми извън работното помещение. Всичко това е установено и е с издадени предписания.
Конкретните мерки са свързани с издаването на предписания за ТЕЦ – Русе, за включване на системата за видеонаблюдение към Националния координационен център на МОСВ и даване на предписания на „Монтюпе“, „Сид грийн“ ЕООД и на други обекти за предприемане на действия по изграждане на система на видеонаблюдение. Когато го имаме на запис, ще видим пуши ли или не пуши. Досега на място не са успели да видят има ли такова нещо и ще трябва ние от София да го гледаме, защото Вие не сте го установили.
На 15 септември 2020 г. е възобновена дейността на Мобилната автоматична станция, която измерва показателите на фини прахови частици. Да не ги изброявам всичките. РИОСВ – Русе периодично предоставя резултатите от измерването на качеството на атмосферния въздух на РЗИ и извършване на оценка за здравния риск на населението. В екологичното законодателство, в това число и европейското, няма норми обаче за неприятни миризми в това законодателството. Искате от нас да направим нещо, което го няма в нормите.
Съгласно Закона за здравето чл. 32, ал. 4 регионалните здравни инспекции наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите. В тази връзка РЗИ – Русе и компетентната институция следва да оцени наличие или неналичие на здравния риск от интензивно миришещи вещества, а при наличие на здравен риск да предложи мерки за защита на човешкото здраве и качеството на живот на жителите на град Русе.
Предвидено е информиране на гражданите на град Русе относно резултатите за качеството на атмосферния въздух чрез своевременно публикуване на данните в интернет на страницата на РИОСВ, в това число и констатациите от извършените проверки на обектите. Максимално сме открити и прозрачни в действията си.
По Програма Life на Европейския съюз за град Русе се предвижда изграждане на две автоматични станции за измерване качеството на атмосферния въздух, които ще представляват елементи от местната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух по интегриран проект. Българските общини ще работят заедно за подобряване качеството на атмосферния въздух. Това е Програма, която от години се движи, а в момента се финализира. Това са въпросните станции.
През месец юни 2020 г. от работна група с представители на МОСВ, РИОСВ – Русе, Изпълнителната агенция в община Русе е извършен оглед на предложените на общината площадки за разполагане на двете нови автоматични станции. Преди да кажете, че ние нищо не сме предприели и дали, казвам, че месеци преди това са определени площадките за новите две. Тоест в Русе всички знаят, че ще има четири автоматични станции и просто не мога да дам пета. Затова е целият скандал. А Вие имате две и знаете, че ще имате още две. Още кой месец е било това?
През 2021 г. град Русе ще бъде включен в графика за дейността на мобилните автоматични станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на регионална лаборатория – Русе, а съгласно националното законодателство измерванията следва да бъдат проведени в продължение поне на 51-денонощие в рамките на една календарна година.
В заключение бих искал да отбележа, че и в бъдеще ще продължи предприемане на мерки и осъществяване на стриктен контрол на производствените обекти в град Русе. При установяване на някакви нарушения, ще бъда безкомпромисен. Никога не е имало указания – спестете на този човек акт, не му издавайте предписания или не предприемайте действия. Уверявам Ви, че откакто съм министър, за първи път виждам директора на РИОСВ и да не говорим да съм му възлагал устно или писмено някакви задължения да направи нещо или да не направи. Никога не съм си позволявал такова нещо където и да е било. Ако ние установим за който и да е от обектите, независимо от съпротивата, която ще срещнем на местно ниво, че създаваме безработица или намаляваме приходите на общината, или каквото и да е било, то бъдете сигурни, че ще бъдем безкомпромисни. Никога не е стоял въпросът да се омаловажава това, което се случва или да се прикрива!
В тази връзка, когато сега премине тази среща, нека и Вашият кмет да бъде така добър в рамките на своите компетенции да се включи в контрола и, когато установят нещо, съвместно да предприемат действията. Директорът на РИОСВ – Русе в рамките на своята оперативна самостоятелност има достатъчно правомощия да предприеме действия и нямам сигнали, нямам основания да смятам към днешна дата, че той нарочно не е предприел такива или че умишлено е занижил резултатите за каквото и да е било.
Докато съм министър на ОСВ – всичките проекти, които съществуват, ще бъдат реализирани; всичките станции, които трябва, ще ги получите; всичкото дооборудване, което трябва, ще бъде сложено на място; всички резултати, които показват, че някой завод не работи, ще бъде спрян.
Проблемът е, когато тръгнем да спираме наред и не знаем кой е. Тогава ще възникне огромно недоволство в гражданите, защото от една страна, ще останат без работа и доходи, а от друга страна, няма да се знае проблемът. Затова искам да бъдем максимално обективни и да не излъжем очакванията на гражданите, а да накажем действително виновния.
Имам своите подозрения, че измерителните уреди в някои заводи не са точното място, че през нощта се отварят люковете и нарочно се изпуска, но всички работници си мълчат, за да си запазят работните места и всички наоколо не виждат какво се случва. Това са само подозрения и не мога така: ти, ти или ти, а дори нямам и право. Директорът на РИОСВ – Русе, може координирано с кметската управа да упражни тези си правомощия, РЗИ да не бяга от своята отговорност и ще се справим. Ние сме отворени за диалог. Самият факт, че там дойдоха двама заместник-министри и всички, които отговарят за дейността, мисля, че го показаха.
Не ми е приятно да чета неща, които не са истина, но това е политика. Гражданите на Русе се напатиха много години от този дим и за тях всяка вечер, когато им мирише, не им е добре. Проблемът е да хванем действителния виновник и може да не е един, може да са двама, трима, но да сме сигурни, че са те, а не само да имитираме дейност и после хората да се чувстват обидени, защото няма да ни простят. Извинявам се, че бях толкова дълъг.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, наистина искам да Ви призова всички да съблюдаваме регламента, както е разписан в процедурата. Надявам се, че стегнато ще протече изслушването, тай като наистина напреднахме във времето. Процедурата предвижда всяка една от парламентарните групи да има възможност да зададе по два въпроса в рамките на две минути, а министърът да отговори в рамките на две минути. Апелът ми е към Вас, господин Министър, е във връзка с ограниченията, които регламентът предвижда.
Думата имат колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Мисля, че оттук нататък русенци основно ще имат думата.
Заповядайте, господин Райков.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Темата за чистотата и качеството на въздуха в Русе е основно чувствителна и болезнена за всички граждани на град Русе. На срещите, които постоянно провеждаме с нашите избиратели, това е един от въпросите, който постоянно задават, а именно качеството на атмосферния въздух и особено неприятните миризми, които периодично се усещат.
От предоставената ни информация от министъра става ясно, че се извършва постоянен мониторингов контрол. Видно е, че се извършват планови проверки, свързани със сигнали от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите – град Русе, но въпреки всичко проблемът остава. Мисля, че всички ние тук трябва да подходим много отговорно както компетентният орган, местната власт, така и операторите, които са собственици на съответните предприятия – потенциални замърсители.
В тази връзка, господин Министър, моят въпрос е: смятате ли, че е необходимо да се оптимизира работата на Регионалната служба по околната среда и водите в град Русе? По-конкретно: смятате ли, че е необходимо и възможно да се направят ротационни проверки от други регионални инспектори на Инспекцията на ротационен принцип? Смятате ли, че е възможно проверките да се правят извън работно време, инцидентни проверки, които да са в празнични и делнични дни? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Райков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако очаквате да закрием Бургас, за да го преместим в Русе, няма да го направим. Можем да пращаме хора, които са компетентни, да извършват проверки точно в тази област. В много случаи местните хора се притесняват, виждал съм го многократно в други области, а едва ли тук е по-различно.
Смятам, че тези предложения, които между другото фигурират и в доклада на заместник-министър Николова, могат да бъдат възприети. През зимата са по-свободни, а тогава е по-голямото замърсяване, ще правят насрещни проверки, но актовете трябва на място да се съставят от конкретната институция, защото иначе ще паднат в съда. Можем да направим това нещо, ще ни натовари финансово, но можем.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаема госпожо Председател, честит рожден ден и от нас, бъдете здрава! Благодаря Ви затова, че сте домакин на този важен разговор.
Ще се опитам да влезна изцяло в процедурата с благодарност към всички колеги от различни политически сили и представители на Русенския избирателен район, които ни помогнаха за тази инициатива, а сега са тук и взимат отношение.
Моят въпрос, господин Министър, ще го задам и след това ще се обоснова, защото не ми се иска разговорът да тръгне в друг конфронтационен аспект. Въпросът ми е следният: господин Министър, готов ли сте по въпроса за въздуха с Русе да смените подхода?
Ще Ви обясня как и защо според мен това би било полезно за постигане на крайния резултат. Русенци действително се борят с този проблем 30 години и с различни негови измерения. Последните му измерения са неприятните миризми, за които Вие говорихте. Те нямат нужда вече да им обясняваме това, което казахте сега, както и въпросите, които се задават, защото те ги знаят наизуст, включително имат представа за вредните съставки, което е впечатляващо. Бях съвсем скоро на заседание на Специална комисия, създадена към общинския съвет, по тези въпроси, като там бяха и представители на РИОСВ, тоест няма нужда от кой знае колко приказки да им се обяснява какво точно им е на града.
Между другото, те извършват до голяма степен мониторинга, тъй като седят на екрани и този мирис или пушек, както Вие го нарекохте, той не се вижда, а се отчита. Големият въпрос за тези станции, за които Вие споменахте, е какво точно мерят, какво точно не мерят и така нататък. Вашите колеги от РИОСВ ще Ви обяснят по-добре.
Молбата ми е към всички в Комисията, и към всички в това заседание, и представителите на Русе-град, защото хората искат от нас три или четири доста прости неща, които можем да направим. Трябва да им се каже, че всички институции, партии се ангажират да се създаде система за измерване на различните съставки, която да е адекватна и която да вземе предвид и последните изследвания на РИОСВ. Трябва да им се каже, че това ще се случи и че е разпознато от българската държава като национален проблем, което не значи да разтоварваме местната власт, а кметът ще си свърши работата, общинският съвет ще си свърши работата.
Вторият елемент е, че по този въпрос политическите партии и властите – местна и централна, няма да си прехвърлят топката един на друг, няма да влизаме в обяснителния и обвинителен режим, а ще влизаме в режим на сътрудничество.
След последния скандал много неща се случват, включително на държавно ниво, включително с Вашата помощ и ние трябва да го кажем. Кметът упражни натиска, който трябваше да упражни, и беше на място. В общинския съвет се създадоха комисиите, а представител на ДПС оглавява инициативата, която беше на БСП, а Обединени патриоти, ГЕРБ и други са съгласни. Създаде се тази комисия, държавата се намеси, областният управител направи щаб, тоест има сега енергия, която се завъртя. Госпожо Председател, хората се притесняват, че са го виждали и друг път и че това минава като вълна, след което замърсителите разбират, че е отминала и се връщат на старите практики.
Въпросът ми е: готови ли сте да гарантираме – всеки за своята партия, всеки за своята институция, всички заедно от Народното събрание, най-висшата институция, че този път работата няма да спре, докато въздухът на Русе намери трайно и устойчиво решение? Това е свързано с измервателните уреди, това е свързано с безкомпромисност при направа на нарушение.
Ние трябва да гарантираме, че министърът повече не може да казва: „Съжалявам, не знам“. Може да е това, но ако затворим онова… Никой не иска да затваря някого без причина.
Това, което искаме, е това, което Ви казаха от РИОСВ последния път: „Как така стана, че като сме на проверка през нощта в определено предприятие, няма мирис? А когато не сме на проверка през нощта в това предприятие, има мирис.“ Това, което Вие споменахте по друг повод за проверките и как се правят, е във Вашата компетенция. Това е, което искаме от Вас – нищо повече от длъжностната характеристика на един министър, а като русенци се надяваме да има специално отношение към този въпрос.
Целта на това изслушване не е традиционното препитване на министъра или закачки между политическите партии, а е ясен сигнал към русенци, първо, че Вашият проблем е разпознат на национално ниво, и второ, че всички сме обединени, за да го решим – местна власт, централна власт, различни политически сили. Ако днес постигнем това, ще е крачка напред и след това всеки в своите правомощия ще следи дали другите спазват ангажимента си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какво да Ви кажа?
Казахте, че всички в Русе го знаят наизуст, а аз само попитах двама души: Вие какво ще дадете? Не е достатъчно да обичате града, но дайте нещо от себе си и от бюджета, купете една станция или да дооборудвате нашите четири.
От нас има четири станции по Проекта и са сигурни. Установи ли се нарушителят, със сигурност ще бъдат наложени предписания да се изпълнят указанията, а като не ги изпълни, ще има следваща мярка, която е по закон. Никога не съм си позволявал да влияя на някого и да му кажа: „Направи нещо или прости на някого“. Ако искате допълнителни уреди, нека Русе да ги закупи, да ги сложи. Да не кажете: Вие нарочно не ги купувате, защото в момента от Русе с нас си мият ръцете.
МОСВ всичко е направило. Ако има четири станции и те са там, то за формата на контрол никога не съм се бъркал – направете я съвместно с областния управител, с кмета, комисия направете, хвърляйте ези-тура кога да ги проверите, и не е редно. Направете, установете, а последствията ние ще ги приложим. Ако ние дадем тези четири станции и те работят, а после казвате: виждате ли, ние нарочно не пускаме станцията и нарочно не ги оборудваме, а понеже сме дали 2 милиона, не може ли да дадем още 22, за да ги дооборудваме? Не искам да излезе, че София по някакъв начин е виновна, без да е дала съмнение по някакъв повод. (Реплики.)
Пак Ви казвам: МОСВ – четири станции; съдействието на РИОСВ – имате го; установен нарушител – ще е санкциониран безкомпромисно. Какво повече искате да Ви гарантирам? Няма да се намесвам. Какво повече МОСВ трябва да направи, за да Ви го гарантирам? Искате ли отсега да Ви се гарантира? Кажете какво искате и ще Ви го гарантирам.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Продължаваме с въпрос от парламентарната група на ДПС.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Аз ще започна с това, че всички изразяват позиции и имаме желание казусът в Русе да бъде решен положително, но същевременно не мога да не отбележа отсъствието на представители от общината…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Извинете, че Ви прекъсвам, но тук присъстват двама представители на общинския съвет.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Нека да продължа.
Хубаво би било да има представители на областната управа и представители на съветниците от Русе, които са запознати до болка с проблематиката. Добре беше да се чуят и техните позиции. Чухме въпросите и отговорите, които се зададоха.
Като продължение на това, което каза господин Зарков, бих искал да кажа, че бизнесът трябва да функционира в нормална среда и да подпомага институционално, но има много важно условие –бизнесът трябва да спазва всички правила и да бъде отговорен за здравето и живота на хората. Виждаме, че там има определена ситуация, която трябва да бъде установена и да се види къде е източникът.
Господин Министър, изцяло съм съгласен с Вас и споделям позицията, че не може по презумпция да се посочат виновните, а трябва да бъдат установени, след което да се процедира. От моя скромен опит като бивш министър ще Ви дам казуса с обгазяванията в Стара Загора, като това, което посочвам като формат, е налично. Неведнъж сме се събирали и сме ходили на място, бил е мобилизиран целият ресурс на Министерството и на всички структури, които могат да подпомогнат, включително климатолози, използвали сме прогнози и предвиждания на европейско ниво, за да се види по какъв начин може да се балансират мощности, които емитират там. Виждаме, че след всичко, което са направили, слава Богу, в Стара Загора няма такъв проблем.
Така че, господин Министър, моят въпрос е: има ли други възможности от страна на структурите на МОСВ, от страна на „Гражданска защита“, където има някакъв потенциал, той да бъде мобилизиран?
Аз споделям Вашата позиция, че не трябва да има релокация на станции от други градове, но ако е необходимо, докато се установи източникът в Русе, може би трябва да се насити повече докато се изясни картината.
Притеснително е това, което чувам особено за източната част на града, защото там е притеснителна ситуацията и на моменти има неконтролирано емитиране на вредни вещества, които не се улавят и не се диагностицират от наличната апаратура. Нека да се види и да се сподели опитът от други места, примерно в Европа, където е имало подобни случаи, да се установи източникът и след това да се предприемат всички мерки с цялата строгост на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще повторя, че ще има четири станции, едната ще е мобилна и може да я местят около дадена зона, където се съмняват, а може да ги наредят около завода, за който се притесняват. Мисля, че те са достатъчни.
С изключение на София няма друг град, който да има четири станции, а имаме много други агломерации. Те са в правото си да ги местят, ако преценят, че нещо ще се случи. Проблемът е с тока, няма друг проблем. Ние не казваме, че искаме нотариален акт за мястото, където е станцията. Те са я сложили при Пожарната, защото там сигурно има захранване, но ако намерят подходящо място, може и в двора на завода да я сложат, нямам притеснения.
Мисля, че четири са им достатъчни, ако искат, нека да купят и пета, но няма нужда. Ако имат някакви пари, по-добре е да купят допълнително оборудване. По-натам по Програмата ще им дадем, но не можем да спрем всичко в България. Мисля, че четири станции са достатъчно и могат да ги местят както искат, когато и където искат.
Моето обяснение беше: преминем ли една черта, това ще е административен произвол. Вие ме упреквахте по време на един от законите, който го искахме по отношение на площадките, че ние създаваме предпоставки за административен произвол. Не искам да попадаме в тази хипотеза – Вие сте твърде мек и сега не искате да свършите работа, а просто искам да бъда обективен. Това ще отиде в съда и после ще дойде решението срещу нас.
Четирите станции са напълно достатъчни, местете ги както намерите за добре – областен управител, РЗИ, кмет, всички ще Ви окажат съдействие. Направете съвместни екипи, проверете и установете източника и тогава ме упреквайте, че примерно бягаме от отговорност или каквото и да е. Нека да не е всичко върху нас. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Пристъпваме към парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, позволете да Ви поздравя за Рождения Ви ден.
Желая Ви здраве и достатъчно борбеност за позицията, която заемате!
Уважаеми господин Министър, с внимание слушах дългия списък от нещата, които са направени от Министерството. От 7 или 8 години това е основният проблем на град Русе, а всички ние сме опитвали по някакъв начин да решим проблема чрез средствата, които позволява парламентът, разбира се. Това, което не описахте в доклада, беше една поредица от сериозни работни срещи на Вашия предшественик с представителите на „Монтюпе“, на които им беше ясно заявено, че ако искат да работят, трябва да спазват екологичното законодателство, трябва да направят биофилтри, за да улавят неорганизираните емисии и да изгледат мониторингова система, която да е специално проектирана за техните агенти, защото тези общи станции улавят 2 или 3 от замърсителите за сметка на 9 или 10, колкото бяха в официалната разработка. Така че извън държавните станциите ние имаме една, която е закупена със средства на завода и е сертифицирана, а и смятам, че обективно отразява нещата.
Това със станциите няма да свърши кой знае каква работа, дори да ги наредим всичките, както казвате и Вие, около завода, защото според мен задачата е друга. Тя е свързана в някаква степен със законов пропуск. Преди 4 г. закарахме една станция, после закарахме друга станция и закарахме тази, която за първи път в страната улавяше миризмите, тоест наистина се опитахме да направим абсолютно всичко, което е възможно и е в действащата законова рамка.
Проблемът тук е, че тези станции всичките мерят някакви средни стойности за час, за денонощие и прочее, а ние нямаме такова замърсяване, което да е трайно.
Първо, в никакъв случай не обвиняваме един завод или друг. Тези биофилтри, ако работят, възможно е това вече да не е този замърсител, а да е друг замърсител. Не мога да се ангажирам с такова твърдение, но проблемът е краткотрайното замърсяване. Може би това е основният въпрос, който бих искал да знам: коментира ли се някакъв тип изменение на нормативната база, който да позволи такива моментни превишения на стойността да бъдат санкционирани? Те са реалният проблем в този конкретен случай.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако има несъответствие с европейското законодателство, Ваша воля е да ги промените и да ги приведете в съответствие. Аз смятам, че това напълно съответства.
Ако трябва да пишем някакво специално за нас, приемете го, ще го прилагам такова, каквото го приемете. Убеден съм, че прекаленото насищане със станции, няма да реши проблема. Трябва един по един да ги хващаме заводите.
Също така съм убеден, че като спрем първите три завода, останалите сами ще дойдат да помолят за срокове, в които да се изпълни всичко. След като там са дадени някакви указания, защо не са издадени предписания със съответните срокове? Като не ги изпълнят, да си носят санкцията.
Законодателството е такова, каквото е прието. Променете го, ще го прилагаме.
Другото е да водя по трима души и да викам: „Мирише ли Ви?“, „Мирише.“, „Хайде да пишем акт.“, ама това няма да издържи в съда.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уточняващ въпрос или реплика, както прецените.
Господин Министър, аз съм съгласен, че ние ще променим законодателството, ако е необходимо, но предполагам все пак, че при Вас е аналитичната сила на тема „екология“. Има ли такъв тип анализ, прави ли се? Ако не, бих препоръчал да възложите да се помисли възможно ли е, не е ли възможно такъв тип замърсяване да бъде допълнително добавено към замърсяванията, които подлежат на санкция.
В момента ние имаме среднодневни нормални стойности и просто няма за какво да се хване и то не е просто нормално, а примерно 10 пъти е под нормата, говорим за съвсем различна хипотеза. Това е молбата ми: ако няма такъв анализ, поръчайте на специалистите на МОСВ да помислят има ли такъв прецедент някъде, и възможно ли е такъв тип изменение на законодателството да се случи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, ако има някъде по света, ще го прилагаме.
Между другото, неслучайно ние поканихме и двамата заместник-министри, и заместник-директорът на Изпълнителната агенция, и директорът на РИОСВ. Това са хората, които са се занимавали с този проблем и то професионално, и те са с аналитичната мисъл, която може да каже дали го има някъде по света, или го няма.
Ние наистина пряко прилагаме всички европейски норми.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Може да дадем думата и на експертите от Изпълнителната агенция по околна среда.
И аз бих могла да направя кратка вметка. Принципно Директивата на европейското законодателство налага изисквания на държавата членка, които са транспонирани в законодателството, но не пречи държавата да наложи и по-сериозни ограничения. Европейското законодателство не възпрепятства такива промени.
Бих казала, че тук става въпрос даже и за подзаконова нормативна уредба. Става въпрос за наредбата, в която е указано кои са емисиите, които трябва да бъдат проследявани.
Заповядайте.
МИХАИЛ БЪЧВАРОВ: Госпожо Василева, първо и аз да Ви поздравя по случай празника: много здраве да Ви пожелая.
В действителност европейският законодател е приел едни норми за територията на целия Европейски съюз, които са стандартизирани. Те са преценили, че това са стойностите, които, ако не се превишават, не застрашават човешкото здраве. Тези стойности са приети и у нас.
Това, което трябва да се измерва, ние го измерваме. Тук вече се намесва много техника и химия, за съжаление, множество вещества, които практически не се познават, не се знае точно тяхното име и тяхната химична специфика. Това прави такава аналитична задача практически почти достойна за Нобелова награда по химия, просто защото улавянето на един замърсител, който мирише или даже да не го наричаме замърсител – по дефиниция миришещите вещества невинаги са замърсители, а за да бъде уловено трябва да се знае в коя посока да го търсим. Ако ние не знаем в коя посока да търсим, ние никога няма да го намерим в действителност.
Правени са опити и това беше също прочетено от господин Министъра, с пробонабиране с един определен апарат, който прави точно това – събира въздушна проба, и след това се прави опит, най-малкото, за анализиране на миризмите. Практически от 81 анализирани летливи вещества са регистрирани само три и то под границите, които са нормативно определени. От миришещите вещества само два пъти са регистрирани миришещи вещества с по-висок интензитет.
Това показва, че задачата е изключително трудна. В случая е по-важно според мен да се обърне внимание и на другите институции – на РЗИ и на Инспекцията по труда, защото ако действително имаме такова замърсяване, то тогава в предприятието не би трябвало да има жив човек. Работната среда ще бъде толкова замърсена, че хората там ще бъдат хронично болни.
Всъщност ние нямаме данни от РЗИ какво е състоянието на заболяваемостта на хората в завода и в града. Трябва да се подходи и малко от другата страна.
Господин министърът е съвсем прав, че Министерството е направило, както се казва, почти невъзможното. Ние от 2018 г. сме писали писма с информация за свършеното от нас и това, че качеството отговаря на европейските изисквания. Единственият показател, по който качеството не е отговаряло, са фините прахови частици. Благодарение на това Русе участва в проекта за шестте общини, работещ за качеството на атмосферния въздух и получава тези две допълнителни станции, които могат да бъдат дооборудвани с още измервателни блокове.
Тук примерно могат да помогнат хората от Русенския университет, ако има химици, които да кажат, да дадат препоръки в коя насока да се търсят миришещи вещества. Съвсем тривиален пример: киселото зеле също излъчва миризма, тя е миризма, която се определя от специфични химични съединения и те трудно могат да бъдат анализирани. Ако някой в мазето си проточва зелето, никой не може да каже кой в момента е този човек.
Другото нещо, което обезателно трябва да се отбележи, е, че нашите станции измерват и емисии – това, което вече е стигнало в града, а всъщност ние няма как да разгадаем кой е източникът. Представете си, че станцията е в центъра на града, регистрира едно замърсяване. Ние как разбираме откъде идва то? Трябва още да се мисли, трябва да се работи с операторите на инсталациите, трябва да се работи съвместно и с РЗИ, и с Инспекцията по труда.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Следва втори кръг въпроси.
Госпожа Ангелова има думата от името на парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Като гражданин не мога да остана равнодушна и да не подкрепя позицията на русенци по отношение чистотата на атмосферния въздух в Русе.
В качеството си на народен представител съм сезирала нееднократно за този проблем, за съжаление, превърнал се в ежедневие за русенци.
Искам дебело да подчертая, не смятам, че държавата бездейства. Само по себе си Министерството на околната среда и водите, без съдействието и ангажимента на всички компетентни институции и най-вече на местната власт, няма как да постигне положителни резултати в тази посока. Има предприети конкретни действия. Чухме ги преди малко от министър Димитров.
По отношение на подобряване качеството на атмосферния въздух в Русе е явно, че тези действия не са достатъчни. Необходимо е да се положат още усилия, за да бъде чист въздухът на Русе. Затова е нужна още по-добра работа и координация, както казах, на всички компетентни институции на място, освен РИОСВ – Русе, РЗИ, Инспекцията по труда, Противопожарна безопасност и, искам дебело да подчертая, местната власт.
Какво още трябва да се направи? По строг и системен контрол на всички предприятия, потенциални източници на неприятно миришещи вещества, проверка на издадените комплексни разрешителни и системен мониторинг на качеството на атмосферния въздух.
Чистотата на атмосферния въздух е от изключително значение за всички хора, които живеят на територията на Русе. Русенци имат право на чист въздух. Трябва да бъдем отговорни и да имаме отговорни действия, да имаме решителни, ефективни действия в посока на трайно решаване на проблема с чистота на атмосферния въздух в Русе, а не да си прехвърляме топката и взаимно да се обвиняваме кой какво е свършил и кой какво не е свършил. Само обединени, водени от правото на русенци да дишат чист въздух, можем да помогнем за решаване на този изключително важен проблем!
Моят въпрос към Вас, господин Министър. Вие споменахте, че по Програма Life на Европейския съюз за град Русе се предвижда изграждането на две автоматични станции за измерване на качеството на атмосферния въздух: кога се очаква те да бъдат инсталирани, какви дейности се предвиждат по Проекта и как ще се взаимодейства с общината във връзка с дейностите по Проекта? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Ангелова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Както казах тук и на уважаемия народен представител от БСП, за Проекта си трябват години, станциите са в България, някои се оборудват, други се дооборудват едновременно за шестте града. Никой не слага този град да е пръв, този да е втори, този да е трети.
Още преди няколко месеца на среща с ръководството на изпълнителната власт в Русе са определени площадките, не че те не могат да се променят в случай на необходимост. Могат да се променят. Въпросът е токът и примерно охраната – да не дойде някой да ги разбие и станция за половин милион да я съсипеш. Доколкото знам, станциите са в България и са оборудвани. Няма да се изненадам, ако вече са монтирани в Русе. Както казах, не съм се намесвал за нито един град – на този ги направете първо, пък на този второ.
Програмата се движи от Международната дирекция в МОСВ. Съвсем скоро даже предстои да подпишем договор за други мерки, които трябва да станат в страната, и за шестте града се работи. Разбира се, че след като искаме площадка, където да монтираме самата станция, това е съгласувано и с местната изпълнителна власт. Кметът дава разрешение, за да я има тази станция.
Нямам нищо против да я направят мобилна, да я сложат на някакъв колесар, на някое ремарке и да я местят, но въпросът стои с пълна острота. Напълно съм съгласен с Вас, че трябва да се проверят комплексните разрешителни. Русе да си направят един график и да проверят всички заводи и комплексните разрешителни – това, което им е заложено, отговарят ли. Ако видят, че нещо не отговаря – предписание, санкция. Същевременно, ако видят, че комплексните разрешителни допускат замърсяване, да се пристъпи към служебно изменение.
Първо, предписание – да си го променят, ако не искат и да обясняват, че в комплексното им е разрешено служебно изменение. Правихме го с няколко ВЕЦ-а, те ще ни съдят една-две години, но язовирите са пълни там, където го направихме. Сигурен съм, че можем да го направим и за комплексните разрешителни в Русе, но не административен произвол, неща, които са съществени и важни.
Моят въпрос е друг: какво още можем да направим ние, МОСВ за Русе, което да не сме направили, за да го направим сега? Кажете го, за да си го поставя като цел.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Следва парламентарната група на БСП – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
И от мен най-искрени и сърдечни пожелания за Вашия рожден ден, и Ви пожелавам – това, което Ви пожелах всъщност по време на почивката, си потвърждавам думите!
Искам да задам един въпрос, който обаче искам да обоснова, тъй като с много голямо внимание и притеснение слушах и двете части по първа и по втора точка – това, което докладваше Министерството при отговора на поставените въпроси.
За да задам този въпрос, няма как да не отбележа следното, че ако представената визия – започвам от първия въпрос, по отношение на управлението на водите, наличието на води, наличие на воден ресурс, тяхното използване, свежда ролята на МОСВ, както разбрах, само до това – ако има вода, да пусне кранчето, а ако няма вода, да не я пуска и да се моли да има дъжд. Ако това е рамката, значи ние имаме изключително сериозен проблем като държава.
От другата страна, на този медал стои басейновият принцип на управление на водите, който България е загърбила, неизпълнението на Рамковата директива за водите и в крайна сметка пълният провал на водната стратегия…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще Ви помоля да се придържате към темата, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да.
Аз въвеждам, за да си обоснова въпроса.
Връщайки се на втора точка или на проблема с въздуха, ако ние разсъждаваме, че по отношение на проблемите с въздуха в Русе ролята на МОСВ, или на Агенцията, да закупи определено оборудване и да го достави, което оборудване е по предложение на господин министъра, областния управител, РИОСВ и РЗИ, за да местят, значи, че ние имаме втори много сериозен проблем, тъй като цялата отговорност в методически, в аналитичен план е съсредоточена именно в провеждане на политиката по опазване на въздуха в МОСВ.
Какво искам да кажа и защо ще задам следващия въпрос? Защото според мен трябва да влезем в много сериозни детайли и такъв общ политически консенсус е добра платформа между всички политически сили. Ние трябва да се борим за това, но не влезем ли в детайлите, от години наред е било и ще продължаваме да повтаряме на русенци, че всичко отговаря на европейските изисквания, а това няма да свърши работа на никоя политическа сила повече, а и не върши.
В основите на Европейското законодателство, пак го казвам – казвал съм го един или два пъти тук, е залегнал принципът: „In dubio pro natura“ или защита в полза на природата. И МОСВ не е институцията, която като има проблем, да се чуди как да го почисти, камо ли да изключва всяко едно предприятие, за да установи откъде е замърсяването. Това също не искам да го казваме, защото на масата сме сериозни хора. Такъв подход за мен е обиден – да спираме едно по едно предприятията, за да видим кое дими.
Конкретният ми въпрос е към РИОСВ: какъв е статутът на споразумението от 22 април между РИОСВ – Русе, и „Монтюпе“, тоест каква е същността на това споразумение, което разрушава един акт на РИОСВ, който е издаден, но е направено след това споразумение? Почти е двойно – през 2012 г., увеличение на капацитета на топене и леене на алуминий в това производство, като оттогава започват проблемите.
Моят въпрос е: какъв е характерът на това споразумение от 22 април 2020 г.? В крайна сметка към настоящия момент трите броя биофилтри дали са въведени в редовна експлоатация?
Не е моя работа и не съм аз човека, който да учи Изпълнителната агенция по околната среда, че ако останем само, както каза и господин Бъчваров, на емисионни изследвания, а не обърнем внимание на организираните и неорганизираните емисии – защото моята работна хипотеза е, че е пренебрегнато – по отношение на комплексното разрешително не са използвани най-добрите налични техники, които да обслужат адекватно пречистването на въздуха, направен е компромис, и това трябва да се каже точно и ясно – огромно количество на неорганизирани емисии, на части от производството залпово замърсяват въздуха през тези 108 отвора. Ако не погледнем в дълбочина процеса, никога няма да стигнем до правилните отговори.
Това са двата ми въпроса и изразих една работна хипотеза. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Господин Министър, Вие ли ще отговорите?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Имаше въпроси към РИОСВ, те ще си отговорят, разбира се. Те си знаят нещата най-добре. Много се изкушавам да попитам – кой точно министър го разреши, но ще си го спестя всичкото това нещо. В желанието си да нападате и обиждате и пак стигнахте до моите думи: комплексните разрешителни, казах, да се прегледат. Ето, и Вие казахте – да се прегледат.
За водите. Какво сте оставили Вие като управление, което ние сме задраскали и сме унищожили? Ние сме наследили всичко, което е останало, и в момента за пръв път казвам, че няма вода и ще трябва ново управление и преразпределение на водния ресурс на язовирите. Досега 15 години не е пращана вода от единия язовир към другия.
Защо не го забеляза друг, а се наложи аз да го забелязвам август месец, че всичката вода от „Копринка“ отива в Марица? Водата от река Тунджа не отива в Тунджа, а отива в Марица. Защо никой не го видя досега 15 години или това е лошо, което съм забелязал?! Защото трябваше три окръга да останат на суша.
Резервното снабдяване на градовете – могло е преди години и го е имало някога като идея, не е повдигано като тема. Казахме, Сливен – добре, минава канал покрай Вас, ще сложите пречиствателна, ще допълните. Има и други градове, които имат изход, обаче има някой, които са без изход. Ние работим и по тази тема. Значи, управлението на язовирите и на водния ресурс, разбира се, че можете да остроумничите и да се подигравате колкото си искате – не че при определени обстоятелства, като наблегне предизборната кампания няма да го върна, но всичко, което ние сме направили, е ново.
Дали е правилно или не – времето ще покаже, но е ново. Не е имало такъв център, сега има; не е имало такава комуникация с ВиК дружествата, сега има; не е имало такава комуникация с „Напоителни системи“, сега има. Имаме своите спорове с „Язовири и каскади“, но ги решаваме. На няколко пъти овладяхме кризи. На няколко пъти – никой не разбра, че даден град щеше да остане без вода, а ние успяхме да спасим положението. И това беше заварено положение от мен. Разбира се, че всичко трябва да се зачеркне.
Аз това казах: министърът след мен, ако иска, всичко да хвърли в канала. Все ми е едно, но аз съм длъжен до последния ден, в който работя, да мога да го подпомогна той да не стъпи на празна нива.
По отношение на станциите. Аз това Ви казах за Русе. Ако ние така машинално тръгнем и спрем един завод, и се окаже, че не е той – какво, ще спираме всички други ли? Вие ми превъртяхте думите: неговата стратегия е да спре всички заводи, за да се види кой цапа. Ние тогава няма да можем никога да си говорим и да стигнем до някакви общи цели. Това беше моето притеснение – административният произвол. Дай да спрем на всяка цена този завод, за да видим дали е той? Ми, ако не е той? А не – дай да спрем всички заводи, ще ги пускаме един по един. Ето това преиначаване на думите слага едни бариери и после се чудите защо човек не иска да си говори. Няма да се говори! Аз знам един бивш директор на води, който е правил едни сондажи, оставил си е ръцете и сега дава изявления по телевизията, та белким му платим, да ни изнудва. Няма да се получи!
Всичко това, което правим в момента, целият Съвет по водите – не е министърът, Съветът по водите ги подкрепи. Всички! Там са и хабилитираните лица, и от университета, и от всички – единодушно го подкрепиха. Може да не е най-умната идея, но всички са я подкрепили.
Хайде и Вие, когато станете министър, да подкрепят Вашите идеи. А да не стигаме като оня, дето бил половин час министър, ми задава въпрос на мен – той има тридесет минути министър, аз съм девет месеца! Хайде, не ми задавай въпрос за Шумен, където Вашите хора съсипаха ВиК-то, а той ме пита мен защо сондажите не работят. Предизборната кампания – ще дойде време, ще я водим. (Реплика извън микрофоните.)
Тази идея я видяхме. Всичко, което сме предприели, може да не е най-правилното, но пък не е правено досега. Може да не е най-правилното, но догодина, в условия на криза, ще знаем веднага къде да пуснем. Резервираме вода по язовирите, за да може да оросяваме около сондажите.
Съгласен съм, че не е правено досега. Съгласен съм, но и никога в август месец не бяха паднали толкова много и три окръга останаха без вода. Никой не разбра! А иначе си твърдим, че няма криза и че някой ги е източил – като един професор, дето каза, че язовир „Камчия“ се точел през ВЕЦ-ове и за напояване. Язовир „Камчия“ е единственият язовир, в който водата от стената отива в пречиствателната станция и оттам е питейна вода, нито напояването има ВЕЦ-ове. Единственият ВЕЦ е ВЕЦ с водомер, който само преминава през водата, е между стената и пречиствателната станция, няма къде да отиде водата, но аз се налага да го обяснявам на кого ли не.
Няма нужда от предизборна кампания. Със сигурност няма незаменими хора, със сигурност – добрите идеи, никой няма авторство. Ще дойде някой и ще го направи по-хубаво, още по-хубаво, още по-добре. Но тук, за комплексните разрешителни, категорично е увеличен обемът. В момента, в който е увеличен обемът, са станали всичките проблеми. Явно не им смогват системите да чистят и изпускат залпово, но това трябва да се докаже. Това трябва да се докаже! Иначе Вие първи ще ме нападнете, че правя административен произвол.
Със сигурност в Русе има много проблеми, със сигурност покрай този завод може и някой друг да се изкушава да прави проблеми. Аз не мога да кажа, че го прави или не го прави. Но там в момента хората са – пределът им на търпимост е минат, не искат да се случва повече и трябва да има виновен. Добре, МОСВ е виновно, но ние, ако искаме да решим проблема, трябва и всичките други институции.
Днес ми казаха, че РЗИ ли беше, или Инспекцията по труда, има няколко акта, които са в прокуратурата. Но дали го има – или не, аз не знам, ще проверя. Но, ако се окаже, че в това предприятие има няколко акта – те знаят, че ги има, но пък не ни ги дават на нас?! Очевидно там трябва да се работи, но никога не съм казал – спрете всички заводи! Напротив, моето притеснение е, че чуждестранният инвеститор ще хукне, ако някой в България реши ей така, за кеф, чакай да те спра тебе. Това ще е пагубно за всички ни! Вие ще ме биете с камъни, ако го направя.
Моето притеснение беше, че, ако спрем този завод и продължава да има, какво правим – всичките ли ще ги спираме? Трябва много внимателно, а не да ми тълкувате думите, че нарочно, дай да спрем всичките. Но, така сте решили, така сте го направили.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Отново ще призова за придържане към времевите ограничения. Имаше въпрос към директора на РИОСВ – Русе. Ще Ви помоля да сте кратък и ясен.
Заповядайте.
АНАТОЛИ СТАНЕВ: Първо, добър вечер на всички! Уважаеми господин Костадинов, по първия въпрос – за споразумението.
Аз не съм участвал в него. Това е от времето преди да бъда директор, но въпреки това съм запознат частично. То е свързано точно с въвеждането на тези нови технологии за пречистване на емисиите от работната среда на предприятието, а не само биофилтрите. Има и други неща, с които все още се експериментира, поне по данни на оператора.
Да, споразумението е факт и то е във връзка с прекратяване на действието на предварителна административна мярка, наложена от тогавашния директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите за ограничаване на производствените дейности в част от халетата и така наречените карусели в производството на въпросния оператор. Но и това е свързано с въвеждането на тези биофилтри, както и на други възможности за охлаждане, вентилиране на помещенията, само че вентилиране в обратния смисъл – вкарване на свеж въздух в тях, с цел охлаждане и подобряване на работната среда.
По втория въпрос: въведени ли са в експлоатация? Не, не са въведени в експлоатация, въпреки това като част от междуведомствената комисия, по заповед на областния управител на Русенска област това нещо е установено в съвместна проверка, заедно с органите на строителния контрол.
По мое настояване, естествено, в заповедта на областния управител бяха включени органите на строителния контрол, които могат да предприемат действия, съобразно тяхната компетентност, във връзка с резултатите от тяхната проверка. Но не, отговорът поне – вербален, до мен не пише доклади ръководството на РДНСК, не са въведени в експлоатация тези съоръжения. Това важи и за други оператори, или поне един, който също е установен от същата комисия, който извършва сходна дейност, която вероятно би могла да генерира подобни съединения и подобни миризми.
Аз лично не желая да го нарека „замърсяване“, докато това не бъде констатирано по подобаващ начин и докато не е установено, за да може да бъде анализирано. Но тук вероятно може би колегата от Изпълнителната агенция би могъл да допълни нещо в посока на техническата част от това, което е направено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че няма нужда да навлизаме в детайли по отношение на техническата част.
Мисля, че нямаме право по процедура за възможност за реплика. (Реплика от народния представител Атанас Костадинов извън микрофоните.)
Моля Ви, господин Костадинов, нека да следваме процедурата и да пристъпим към следващата парламентарна група.
Господин Абазов има думата.
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости, аз ще се опитам да съм максимално кратък – не за друго, аз живея в този град повече от 50 г.
Мисля, че мога да говоря най-дълго на тази тема, но няма да навлизам нито в детайли, нито в техническа специфика. По-скоро искам да взема отношение като гражданин на Русе.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, всичко това, което го говорите, е много добре направено, предприели сте всички мерки, но този отговор, който давате на русенци, им е втръснал, защото не го чуват от Вас нито за първи, нито за последен път. Този отговор в последните 10 години го чуват сигурно от последните няколко министри и той не е различен в нито едно отношение от предните отговори.
Признавам, че много добре говорите, господин Министър, когато не четете. Но когато четете това, което са Ви написали експертите, това дразни хората на град Русе. Хората от Русе не конкретизират вина, проблем или отговорности, не го приемайте лично. Няколко пъти се опитахте да го приемате лично. Упрек към Вас няма. Хората, жителите на Русе искат този проблем да се реши, и то без значение дали отговорността е в МОСВ, РИОСВ, РЗИ, Инспекцията по труда или където и да е, защото истината е една.
Да, прекрасни замервания, четири станции, шест станции с не знам колко показатели – всички отговори са негативни, няма замърсяване, а има само една малка подробност, че на 100 хиляди човека им мирише в последните няколко години.
Както каза и колегата Зарков, ние не искаме да се политизира проблемът. На русенци до такава степен им е писнало и са преодолели всякакви политически коментари, че са се обединили, за да се реши този проблем, а вече не питат и кой е виновен. Аз сега няма да отварям темата кой е подписвал комплексните разрешителни за удвояване на капацитета – без да е подписал, за удвояване на очистващите съоръжения. Затварям скобата, не искам отговор, не това ми е въпросът.
Въпросът е да се намери решение, защото решение няма. Слушах колегите, а и докладите, които са многобройни, но започвам да си мисля, като най-неразбиращ, че този способ, който е избран, не дава резултат. Способът със станциите – дали ще са четири, дали ще са шест и ще мерят 10 или 20 показатели – мерят въглероден двуокис, азотен окис или не знам си какво, но те не отчитат това, което мирише. Все ми се струва, че експертизирането на проблема, защото през цялото време говорехте за станции, няма да реши въпроса.
Колеги, в 21 век не може да не се засече замърсяването на въздуха или съдържанието на някакви частици, които миришат на хората. Не е технически проблемът. Още 100 станции да вземете, ако те продължават да мерят стандартните окиси, без феноли и други миришещи вещества, то всичките Ви отговори ще са: ОК, а русенци отново ще кажат: мирише ни.
Затова моят въпрос – знаете за нашия представител, който е председател на общинския съвет и на Комисията по екология, той също има едно предложение, е: в готовност ли сте да приемете едно негово предложение, което ще реши въпроса, който не е свързан със станции, а с някаква друга система?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Кажи каква е системата? Тя може да е трима души да застанат и да миришат, а после отиваме в съда…
БЮРХАН АБАЗОВ: Господин Министър, аз ще Ви я предложа официално.
Разберете, че в тази хипотеза и тази директория, в която работим – със станции, с n броя показатели, ние няма да решим въпроса на русенци. Вашите станции ще продължават да отчитат, че всичко е ОК, а на хората в Русе продължава да им мирише. Така че според мен грешката е систематична, а не е единична. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всичко, което е по Европейското законодателство, сме готови да го възприемем. Не ме карайте като с язовира в Перник се явиха едни, които – имало дупка, изтичал долу, имало пещери водопади, дупчиха, гърмяха и накрая докато не го затворихме, за да го напълним… Не искам на шарени бобчета – ще ни се обидят русенци.
Това, което можем да направим, го правим в момента и мисля, че всичко сме направили. Видеонаблюдението не е панацея, но няколко от заводите, които изгаряха отпадъци, си промениха емисиите, което също е изход. Не мога да си представя, че Русе не може да го види, а ние от София трябва да го видим. Но, ако това е начинът да бъдем независими, ще въведем и такова видеонаблюдение, което също ще е проблем – някой в София трябва да е ангажиран, да гледа, да превърта, да заснема.
Има такава методика – застават трима души, миришат и правят протокол, но проблемът е как ще издържи в съда. Вие ми казвате: всичко, което предлагате е лошо, не знам по-добро, но Вие си го направете. Кажете: какво повече можем да направим?
Аз съм сигурен, че пета станция не Ви трябва в Русе и Ви казах: като искате пета станция, купете си, имате си пари. Казвате: ти ни обиждаш! Не Ви обиждам, а не мога да Ви намеря пета – купете си, ако смятате, че има нужда. Местете ги, размествайте ги. Не мога да отговарям за това, че за станциите, които работят в целия Европейски съюз, казваме, че са негодни за Русе. Откъде да намеря годна?!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Абазов, Вие споменахте, че има конкретно предложение. Моля да го представите на Министерството на околната среда и водите, а и да бъде разгледано от екипа му.
Заповядайте, господин Веселинов. С Вас приключваме цикъла от въпроси.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще бъда бърз и няма да злоупотребявам с времето Ви.
В духа на това, което каза господин Министърът, в края на краищата трима служители на РИОСВ, душейки направиха един акт за 500 хил. лв., който издържа в съда. Така че има и такива прецеденти в това отношение.
Аз няма да задам въпрос, а бих искал да отправя апел понеже всички осъзнават значимостта на това да бъде решен този изключително упорит, хроничен екологичен проблем на Русе. По-скоро бих призовал институциите, които са отговорни за това, да си подадат ръка и без някаква ревност или скрита мисъл да се опитат да изработят това, което всички русенци очакват. В това отношение и местната власт, и МОСВ, и съответните контролни органи, които са на територията на общината, би следвало да дадат своя принос.
Що се отнася до народните представители, то смея от името на всички да кажа: да, бихме подкрепили всяка законодателна инициатива, ако ще реши проблема на русенци.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Веселинов, мислили сме върху тази методика, но не знаем какво ще ни правят после в съда, когато спрем предприятията и ни осъдят. Мислили сме по подобен начин.
Например, единият е от РИОСВ, другият е от РЗИ, третият е представител на общината. Но в един момент ще отидем в съда и когато от едната страна имаш едно предприятие с огромен финансов ресурс, от другата страна е държавата, като гледам всички дела, където има фирма срещу Министерството, фирмата има да взема много пари, а Министерството трябва да ги даде, защото винаги печелят фирмите. Това ме притеснява и последващите актове срещу нас.
Трябва да го изпипаме да бъде така, че да може да издържи в съда, а с поднормативна уредба няма да може да стане. Ще трябва да е със Закон, а не виждам коя норма откъде ще препишем. Ако този механизъм сработи, съгласен съм, но не и да ни обвините после, че народно затваряме предприятия.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте.
МИХАИЛ БЪЧВАРОВ: Искам просто да допълня, защото става дума отново за измерване, за регистриране, за налагане на санкции, пак да повторим, за да може да проработи това нещо, трябва да има някаква норма на определено конкретно вещество, която норма да бъде превишена.
Въпросът е, както казах, че европейският законодател е преценил кои са основните замърсители. Нашите тестове преди година или две са показали отново, че всичко на всичко два пъти има увеличение на миризмите, без да можем да идентифицираме каквото и да било. Едно от съединенията отново е било под нормата.
В това отношение пак трябва да допълним Закона за чистотата на атмосферния въздух, като казвам, че компетентният орган и отговорник за осигуряване на чистотата на въздуха са и кметовете на общините. Общинските органи също осъществяват контрол и управление на дейностите. Кметът има право да спре предприятие според Закона за чистотата на атмосферния въздух, само че той трябва да има черно на бяло основание, за да го направи – точно толкова, колкото и ние трябва да имаме това основание.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Бъчваров.
Мисля, че това ни връща пак в темата, която дискутираме от самото начало, а именно, че е необходимо взаимодействие между институциите. Не приемаме прехвърляне на топката от една на друга. Това, което е важно за нас, е да се трасира проблемът, а проблемът е ясен, очевиден и е необходимо институциите да работят съвместно за решаването му.
Що се отнася до предприемането на законодателни инициативи, ако има необходимост от такива, ние сме насреща. Контролът трябва да бъде максимално засилен и ефективен. Взаимодействието между всички органи и контролни институции е необходимо да бъде налице. Без разлика от политическите ни пристрастия и украски е ясно, че чистотата на въздуха е безспорен приоритет. Тя е важна за здравето на хората и всички трябва да положим усилия за това да се реши проблемът.
Отново казвам: независимо, че европейският законодател е казал нещо, той със сигурност не е забранил на държавата да предприема действия, които са в полза на гражданите на съответната държава. Доста дълга и изтощителна беше днешната сесия и днешният цикъл от въпроси и процедури, но с нас има присъстващи от общинския съвет и представители на „Гражданската инициатива“, които са пътували от Русе специално за днешното заседание, като им дължим възможността да изразят своето мнение.
Имайки предвид стриктно разписаната процедура, за пореден път апелирам да съблюдавате практиката и регламента, който спазваме в Комисията, включително приложими към гостите на Комисията – в рамките на до две минути да бъде направено изказването.
Заповядайте.
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: Благодаря за предоставената възможност да кажем и нашето мнение.
Ще започна с това, че тук всички говорят за измервателна апаратура. Смятам, че това не е панацея, не е нещото, което ще реши проблема. Проблемът ще се реши само при воля и желание от страна на заводите, на предприятията да спазват законовите разпоредби. Това явно не се случва. Затова според мен трябва да се предприемат някакви необичайни, драстични мерки и няма друг начин.
Във връзка с това мога много да говоря, но много се интересувам как да стигна до въпроса и специално за „Монтюпе“ – имат ли застраховка на риска от нанесени щети към трети лица по време на нормална работа на завода, когато има някаква авария? Мисълта ми е, ако има такова нещо, те са предвидили какви щети могат да нанесат на хората, говорим специално за замърсяването на въздуха. Нямам идея как можем да стигнем до този отговор.
Второто нещо, обръщам се към господин Министъра на околната среда. Аз съм инженер химик, имам компетенцията и бих искала от Ваше име да ми разрешите в продължение на пет дни с още един мой колега, които живее в София, но е русенец – също инженер химик, да направим за пет дни независима експертиза на „Линамар“. Това възможно ли е? А за „Монтюпе“. (Реплики: Вие ще обезсмислите институциите.)
Няма да обезсмислим институциите, институциите нека си работят, аз искам като представител на Гражданите да направя експертизата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че гражданите могат да участват или да присъстват…
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз мога ли да разреша във Вашата къща да дойде който и да е…
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: Добре, как РИОСВ правят разследванията, комисиите – как правят разследванията?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: РИОСВ са длъжностни лица, от общината са длъжностни лица, от Инспекцията по труда – всички са длъжностни лица. Вие като какви ще влезете в завода и как аз да дам разрешение за чужда собственост?
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: Като гражданин, специалист тази частна собственост на мен ми пречи да живея.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбрах, но аз какъв съм, за да се разпореждам с чужда собственост?! Мога ли на длъжностни лица…
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: В такъв случай включете ме като гражданин в Комисията, която обследва предприятията.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо! (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Министерството няма такива права, няма такива възможности.
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: А кой има права?
МИХАИЛ БЪЧВАРОВ: Вие можете да сформирате неправителствена структура от името на общината, да отидете, да вземете позиция. Така може. Но министърът или заместник-министри, директор на дирекция или директор на РИОСВ не могат да имат такива правомощия. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Доколкото разбирам, господинът е председател на Временната комисия към общинския съвет или е заместник-председател?!
Може би с Временната комисия и гражданските организации може да сформирате нещо съвместно с искане към операторите да бъде извършена на тяхна територия независима експертиза. Но това е нещо, което операторът трябва да позволи, а не министърът. Министърът няма правомощие да се разпорежда на територията на чужд субект.
Благодаря Ви, госпожо.
ХРИСТИНА МОМЧИЛОВА: И аз благодаря, и се извинявам за емоционалното изявление, но наистина имам голямо желание да помогна на хората в Русе.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Надявам се, че всеки един със своята експертиза ще допринесе. Вие казахте, че сте инженер-химик, а това е изключително ценно.
Ще дам думата на другите гости – моля Ви да се представите.
БИЛЯНА КИРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Общински съветник съм от Общинския съвет в Русе. Първо, да Ви поздравя по случай рождения Ви ден.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, казахте доста подробно какво сте направили, но на мен всичко това, което изредихте, ми се стори като започване на едно изречение и неговото недовършване. Какво имам предвид?
Ще се постарая да вляза в тези две минути, тъй като за чистотата на атмосферния въздух мога да говоря много, мога да говоря с часове. Първо, мобилната станция, която се намира в Пожарната в Източна промишлена зона, господин Министър, от доста време не е мобилна, защото това, което я возеше, не работи. Това разбрахме от Регионалната инспекция по околна среда и водите.
Второ, по Програма Life идват две станции, които ще бъдат позиционирани на точно определени места в града. Защо са определени точно тези? Те се намират в две училища в различни квартали и ще мерят фините прахови частици с оглед на подменените отоплителни уреди в тези райони по този проект. Те няма да отчетат никакво промишлено замърсяване, защото тяхното предназначение не е това. Така че няма как да ги числим към всички тези станции, които сте ни дали, за да можем да си мерим замърсяването и да разберем откъде идва проблемът.
Споменахте за видео наблюдение, господин Министър. Ако влезете в страницата на община Русе, ще видите, че от известно време се извършва денонощно видеонаблюдение от общински служители с видеокамера, която записва и предава данните на РИОСВ и се вижда в реално време кога и какво се изпуска, всъщност дали се изпуска нещо – не може да се каже какво.
По отношение на затварянето на завод. Никой не иска да затваряме заводи, да пробваме проба-грешка. Не е това идеята. Затова русенци искат адекватна измерителна станция, за да може тази адекватна измерителна станция, когато ни каже какъв е замърсителят – знаейки какви са суровините във всяко едно предприятие на община Русе и ползвайки тези суровини какво те ще изведат като отпаден продукт, ние ще можем да знаем това, което засича адекватната измерителна станция от кой завод идва. Затова си искаме измервателната станция да е адекватна и да мери подходящите неща.
Бяхте казали за това, че след като се види работата на Комисията, замърсителите ще се върнат към старите си практики. Господин Министър, те не са спирали да ги правят тези стари практики. Ежедневно, еженощно, постоянно жителите на град Русе се оплакват от тези отвратителни миризми. Вие сам казахте това – направило Ви е впечатление.
Вечерта след като двамата заместник-министри бяха на посещение в Русе, заводът, който изпуска тези неприятни миризми, не се посвени и за пореден път изпусна залпово съответните химични съединения, които тровят русенци.
Във връзка с това, което някой по-рано каза – за русенски университети да привлечем неговата дейност. Бих искала да Ви запозная с дейността на един преподавател в Русенски университет, който в момента във връзка със създадената Временна комисия за установяване фактите за замърсяване на въздуха в Русе работи по създаването на екологичен кадастър за община Русе.
Какво ще представлява това? Ще се съберат всички данни какви са замърсителите, какви са нивата, какви предприятия и с какви суровини работят и ще се знае всяко едно предприятие къде се намира, какво изпуска, какво трябва да изпуска и къде му е проблемът. В тази сфера Русенският университет работи като партньор с община Русе, за да се направи това нещо.
Позволете ми да не се съглася с Вас, че кметът на община Русе, община Русе и общинският съвет Русе не вършат нищо по въпроса с чистотата на въздуха. Защо се обръщат русенци към министъра на околната среда и водите? Защото е говорено многократно с директорите преди на РИОСВ, защото е говорено многократно с РЗИ, защото е говорено многократно с всички други институции, които имат отношение към проблема.
Но какво се е постигнало? Осем години ние да чуваме как Регионалната инспекция не може да установи замърсителя и все едно ние се състезаваме с пистов мотор, бидейки в количката на Фред Флинстоун. Не мисля, че това е правилно. Време е да преминем вече на нов тип работа, за да може наистина да се спасим от това, което ни се случва всеки ден. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви – четири минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре, постара се момичето.
Сега пък аз да Ви питам: като толкова добре работи Вашият кмет, първо, не беше нужно без да има нужда, но така е решил, направил го е, какво му пречи да си купи измерителна станция – 136 милиона бюджет има, и да направи всичко това, което Вие казахте?!
Казах Ви за наблюдението, Вие казахте, че си имате. Казах, че ще дадем четири станции, казахте, че не са Ви нужни. Кажете – ще ги дадем на някого друг, който има нужда. Казвате, че искате нова, по-различна, адекватна. Кой Ви възпря като общински съветник на Нова година да поръчате от бюджета и да купите такава? Кой Ви възпря, за да го набия този лош човек?! Какво направихте Вие с Вашите акции?
Значи, всичката работа сте свършили, но Министерството в София Ви е виновно?! Кой спря Вашия кмет да купи нова станция адекватна според Вашите думи, защото аз не знам какво е адекватна? Вие си влагате някакви неща – приемам Вашата адекватна станция. Защо не си я купихте? Какво не сме свършили – този отговор не ни удовлетворява, ние сме направили всичко. Ами като сте направили всичко, за какво правим тази среща?! Хем сте направили всичко, хем Министерството в София Ви е виновно?! Хем сте сложили видеонаблюдение, хем това на Министерството не е нужно?! Хем сме дали четири станции, ама те не трябвало, трябвало пет, ама по-различна?! Ами купете я!
Извинявайте, аз не съм дошъл да правя политика тук. Били сте недоволни от РИОСВ-тата преди нас. Ама извинявайте, казах Ви, няма да спираме заводи самоцелно.
От друга страна, щял да прави някакъв русенец система. Хвала, дай Боже, да е добра системата – ще я приложим навсякъде. Ама какво общо има това с мен? Нали кметът е направил? Ако това е хубава пилотна система, по линия на сдружение на общините ще я дадем и на други общини. Някой забранил ли е на този човек да работи?! Някой отнел ли му е възможността? Някой спрял ли е кмета на община Русе да заснеме и да дава тези видеоматериали? Някой казал ли е, че тези станции трябва да бъдат там, а не другаде? Ама Вие сте посочили – тези станции ще бъдат Ваши. Тези новите две станции ще бъдат Ваши. Ами откарайте ги където решите. Идвате тук заради безплатно ефирно време и по някакъв начин за проблема в Русе да има виновен в София. Не виждам защо трябва да го правите.
Никога не съм обидил който и да е русенец. Знам, че има проблем и само казах: защо все Министерството трябва да е виновно, Вие в Русе нещо направихте ли? И Вие ми се обиждате, защо? Какво лошо има да попитам кмета и председателя на общинския съвет: при 36 милиона купете за половин милион една станция! Не, тя трябва да дойде от някъде другаде, да Ви се дари. В никакъв случай! Много милеем за проблема, но един лев няма да дадем. Като кажа, че искам да направя това, това и – не, това няма да работи! Аз друго не мога, госпожо! Друго не мога да направя!
Казвам какво мога да направя като министър, ние си имаме един инженер. Ами да Ви реши проблема инженерът. Казвам Ви, че мога да дам четири станции, ама те няма да свършат работа, ние си искаме една пета. Ами, купете я тази пета, някой спрял ли Ви е? И методическо ръководство ще Ви дадем, и указания. Били спукани гумите на онази, ами, направете си една нова и си я разкарвайте из целия град.
В момента, в който Ви подаря една такава, ще кажете: тази не ми трябва, не ми върши работа. То няма угодия, разберете! Какво повече може да направи Министерството от това, което е направило? Ами, не може! Важното е да сме недоволни, всички на място да сме добри и някой в София да ни е виновен! Това е златната работа! Много обичам моите съграждани, обаче в София има един лош човек, който не ни решава проблема. Човекът единствено каза: не съм кмет на града, не съм избиран от тези хора, не съм председател на общинския съвет, не съм избиран от тези хора, не мога да им поставям условия, защото не съм ги избирал.
Мога ли да поне да попитам като частно лице: защо не си купихте една станция адекватна? Няма отговор, а има обидени. С какво Ви обидих, като казах, че при четири станции можете да си купите каквато искате и ще Ви помогнем да е с всички уреди? С нищо! Обаче трябва да има обидени и трябва да има виновен в София. Това е лошото! Как ще издържат тези доказателства в съда ми кажете?! Този човек ще направи перфектна система. Каквото и да установи той, после отиваме в съда. Съдът ме съди, че съм го спрял и е загубил няколко милиона. Ето, имаме един ТЕЦ. Спрели сме го и после – 33 милиона! Сега никой не пита преди пет години кой какво е правил, а викат на държавата: дай 33 милиона! Те не са работили, а ние трябва да им плащаме. С колко завода трябва да се случи това, което става?
Казваме, че не искаме административен произвол. Вие сега сте гражданка, недоволна от собственика, утре може да сте собственика на завода. Аз се опитвам да бъда балансиран. Не, трябва да има виновен в София и каквото и да предприеме той да е малко и да е недостатъчно. Кой Ви спря да осъществите идеите, които имате? Никой!
Но: ние работим, а София е лошата! Така ще продължава до изборите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че наистина е важно да се работи съвместно.
Последно господинът има думата и приключваме.
ПЛАМЕН РАШЕВ: Първо, благодаря за високото ниво, в което присъстваме.
Предполагам, че не е нещо лошо да поискаме протокола от заседанието. Става дума за Временната комисия на гражданите за чистотата на въздуха, където също участвам. В тази връзка каня от името на тази Комисия министър Димитров, както беше госпожа Николова, така и той да заповяда. Този път ще бъде пред Комисията за въздуха. Там често участват и журналисти.
В тази връзка ще издадете възможно най-доброто, което мечтаем за Русе – и ние, и Вие, предполагам. Съмнявахме се дали този завод е източникът на замърсяване.
С две думи: когато пандемията ни затвори за известно време, имаше чист въздух, включително и от този тип миризма. Някъде около месец и половина заводът не работеше, така че може да се предполага, че източникът е този.
И така, не са обидени русенци на никого. Напротив, отпреди 40 години са се доказали, че са борбени, революционни, особен вид хора са. За въздуха специално са много чувствителни. Благодаря, че разбрахме, че основното оръдие на Министерството е РИОСВ, за което ще изискаме и ще бъдем постоянни гости – гражданите на Русе, в РИОСВ. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И аз благодаря на всички за присъствието.
Дълго беше заседанието на Комисията, но темите бяха важни.
Благодаря, господин Министър, на Вас и на Вашия екип за това, че дадохте отговори на всички поставени въпроси.
Благодаря на всички колеги, които взеха участие по наистина значимите теми. Доста изтощителна беше сесията, но ако можем накратко да заключим, наистина всички можем да се обединим около това, че темата за чистотата на въздуха е изключително важна. Това е пряко свързано със здравето на хората и в този смисъл не трябва да се пестят усилия, енергия и всяка една от институциите, която има компетенции, трябва да положи в максимална степен усилия, за да постигнем решаване на този проблем. Взаимодействието е важно. Отговорността на операторите е важна.
Като народни представители имаме готовност за предприемане на законодателни инициативи, ако са необходими такива. Знаете, че в последните две години направихме, ако се не лъжа три промени в законодателството, свързани със затягането на мерките и контрола на качеството на атмосферния въздух и подобряването на състоянието на атмосферния въздух.
Заявяваме своята готовност за това, както и да проследяваме ситуацията в Русе. Надяваме се, че и Министерството ще ни информира за стъпките, които предприема.



Благодаря на всички. Желая Ви хубава вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА



СТЕНОГРАФ:
Мария Петрова