Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по околната среда и водите
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ № 65
На 12 ноември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.;
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.;
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
На Вашето внимание е предложен дневният ред, съдържащ следните точки:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2020 г.;
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.;
3. Разни.
Има ли коментари и предложения по така изложения дневен ред?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги! Категорично аз и моите колеги сме против това, което се случи тази седмица в дневния ред.
Знаете, вчера ние от парламентарната трибуна направихме забележка, тук е и заместник-председателят на Народното събрание, аз и към него се обърнах, че е недопустим този Законопроект. Първо, че водещата Комисия по Закона за водите – става въпрос за втора точка от дневния ред, по Закона за водите водеща Комисия трябва да бъде Комисията по околната среда, а не Комисията по земеделие. Това е логично!
Второ, вчера беше внесен за първо четене. Ако Законът беше минал, аз зададох въпрос: ние днес какво щяхме да гледаме като втора точка, когато Законът вече е минал на първо четене – нещо, което е недопустимо, и при положение че има становище от Министерството на околната среда, което е крайно негативно?! Аз съм член и на Комисията по земеделие – трябва да Ви кажа, че всички се учудват. Преди малко ни изпратиха в Комисията по земеделие становище от неправителствени организации – освен че се нарушава всяко европейско национално законодателство...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, моля по същество. Вие имате процедура. Какво предлагате?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: По същество, защото Вие вчера не взехте отношение в залата. Можеше като председател на Комисията да вземете отношение по този въпрос.
Затова нека следващия път, Вие сте все пак и член на Комисията по околната среда от управляващото мнозинство, тези въпроси да ги поставите категорично пред ръководството на Народното събрание, че е недопустимо това нещо. Затова съм така афектиран по този въпрос.
Аз вчера, ако беше продължило Народното събрание...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нещо конкретно искате ли да предложите, господин Георгиев по така предложения дневен ред?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...щях да искам процедура и Вие да вземете отношение от трибуната на Народното събрание.
Така че, моля Ви, нека втори път това нещо да не се допуска. Това не е парламентарна практика, както председателят на Народното събрание искаше да ни каже, че е практика да гледаме на първо четене и след това в Комисията отново да гледаме нещо, което е прието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Георгиев.
Що се отнася до разпределението на законопроектите, то се извършва съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание и всяка една от парламентарните групи има свои представители в Председателския съвет, където може да изрази своето мнение, така че трудно бих могла да коментирам решенията на ръководството.
А що се отнася до дневния ред, както виждате, аз подложих на гласуване така предложения дневен ред със Законопроекта, за който Вие говорите, включен като втора точка в днешния дневен ред на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Разбирам, че няма предложения по така предложения дневен ред. Който е съгласен той да бъде приет, моля да гласува.
Единодушно за – против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно. Благодаря.
Пристъпваме към обсъждане за:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.
Наши гости днес от Министерството на околната среда и водите са: госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“; госпожа Теодора Желева – началник отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ и госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“.
От страна на неправителствените организации: госпожа Галя Бърдарска – представител на Сдружение „Глобално партньорство по водите“, и господин Димитър Куманов – представител на Сдружение „Балканка“.
С нас са и заместник-председателят на Народното събрание – господин Валери Симеонов, и колегата Христиан Митев като вносители на предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда.
Пристъпваме към разглеждането на Доклада: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст на вносителите за наименованието на Закона и параграфи 1, 2 и 3, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4 – редакцията е представена в Доклада.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, както е изложена в Доклада.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с предложените редакции по текстовете на вносителя, направени от работната група за параграфи 4 и 5, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 6 с текста, както е представен в Доклада на работната група.
По § 6 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7 така, както е представен в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 8. Редакцията, предложена от работната група, е включена в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9 така, както е включен в Доклада.
Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По отношение на предложения текст в § 6 за чл. 16б, ал. 2 бих искал още веднъж да обърна внимание и да дискутираме с Вас най-вече забележките, които Националното сдружение на общините в България е посочило и коментарът, който е направен.
При нас желанието да гласуваме поне въздържали се по този параграф идва от следното обстоятелство. Ще цитирам нашите възражения – че за обекти за производство, за съхраняване и търговия, и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение, само за тях се отнасят предложените промени. По този начин задължително становище, включително и превантивно, отпадат всички обекти, които не са разположени в жилищни сгради, а само се намират в непосредствена близост или до границата на такива.
Оставяйки обаче разпоредбата в ал. 3, трябва да има протокол за извършване на измерване на шума в реално време. Това ще създаде според нас изключителна диспозиция или противопоставяне, или объркване, или невъзможност да се доведе до край ефективният контрол на шума, тъй като в промените в чл. 16б касаят само такива обекти на производство, които са, както казах вече, разположени в близост, но не и такива, които са разположени в жилищни сгради. Това изключение за нас е непонятно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Може би е редно да поясня, че съгласно Доклада на работната група това предложение на вносителя не се подкрепя. Това е записано на страница четвърта от Доклада след § 6.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може би тук става въпрос за недобро разбиране или неправилен прочит на текста, господин Костадинов. Точно такъв е бил стремежът и на нашето предложение. Това е точно в духа и в исканията на Сдружението на общините в България – действието на Закона да не бъде ограничавано така, както е в съществуващия текст или както беше в предложението, а да бъде всеобхватно. По този начин, когато не фиксираме само съседни жилищни помещения, непосредствена близост и така нататък, остава да действа Наредбата, свързана със Закона за шума, която предвижда мерене на определени разстояния както непосредствено до обекта, така на 10 м от него и така, така. Разбирате ли?
Включва абсолютно всичко, цялото пространство около източника на озвучаване. Това е смисълът. Ние абсолютно сме се съобразили със становището на Сдружението на общините в България.
Не локализираме, не ограничаваме действието на Закона. Разбирате ли?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надявам се, че това ще внесе разяснение по поставения от Вас въпрос, господин Костадинов.
Други изказвания? Няма.
При това положение подлагам на гласуване новия § 6 с предложението, което е направено от Валери Симеонов и група народни представители, подкрепено от работната група.
Който е съгласен с подкрепата на новия § 6 предложен от работната група, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
По същия начин процедираме и по отношение на § 7, предложен от работната група, която подкрепя предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 6, който става § 7.
И така, предлагам да гласуваме § 7.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 8 с текст, който е представен в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9 със следния текст, представен в Доклада на работната група.
Изказвания? Няма. (Реплики.)
Нов § 8 и нов § 9 – има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с новия § 8, предложен в редакция от работната група, след подкрепа от страна на работната група на предложението, внесено от народния представител Валери Симеонов и група народни представители, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно. Благодаря.
Подлагам на гласуване новия § 9, предложен от работната група въз основа на предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, подкрепено от работната група.
Който е съгласен с текста на новия § 9, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Параграф 7. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10. Текстът е предложен на Вашето внимание в Доклада на работната група.
Който е съгласен с предложения нов § 10 въз основа на подкрепения по принцип текст на вносителя и редакция на § 7, който става § 10, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Параграф 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 10.
Параграф 9. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11.
Който е съгласен с това да бъде отхвърлен § 8, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 10, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Който е съгласен с предложения § 11 въз основа на подкрепения по принцип текст на вносителя и редакцията на § 9 в текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Параграф 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 11.
Параграф 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 11.
Изказвания?
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепяме текста, в който в срок до шест месеца до изтичането на срока по ал. 1 на т. 3 министърът изпраща в Европейската комисия резюмета на одобрените планове на действие, но всъщност недоумяваме защо отлагаме до 18 юли 2024 г. преразглеждането и актуализацията на плановете за действие по чл. 6?
Според нас това е излишен комфорт, който се дава, тъй като резюметата представят идейната фаза на Стратегическата карта за шума, но защо е необходим и откъде следва този толкова дълъг срок, тоест да го отложим до 18 юли 2024 г.? За нас това е хоризонт, който е необяснимо дълъг. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Мисля, че тук бихме могли да дадем думата и на вносителите. Доколкото на мен ми е известно това са текстове, които произтичат директно от европейското законодателство
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА: Това е Регламентът, който всъщност транспонираме сега като държава членка, за да може да се възползваме от този отлагателен срок.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Текстовете са директно транспонирани.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 11, както и § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 11, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
По § 12 работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
По § 13 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така предложената редакция на наименованието на подразделението, предложена от работната група, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 12, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Който е съгласен с предложението на работната група да не бъде подкрепен текстът на вносителя и § 13 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се. Благодаря.
С това изчерпахме точка първа от дневния ред.
Благодаря на нашите гости.
Комисията прие Доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.
Пристъпваме към разглеждането на втора точка от дневния ред, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г .
Ще дам думата на вносителите за представяне на Законопроекта.
Заповядайте, господин Мацурев, като представител на групата народни представители-вносители.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям пред Вас мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
През последните години като един от сериозните проблеми в земеделието се очертава продължителната суша. Отрасълът, а оттам и изхранването на населението, ще бъде изправено пред сериозни последици без развитието на модерно поливно земеделие и изграждането на нови хидромелиоративни съоръжения. Водовземането от повърхностни и подземни води в страната е регламентирано в Закона за водите. Целта на настоящия Законопроект е да предложи изменения и допълнения в тези разпоредби от Закона, които към момента не позволяват на земеделските производители да използват рационално и адекватно подземните и повърхностните води за напояване.
Предложените мерки за намаляване на административната тежест балансират интересите на земеделските производители и на администрацията и са в унисон с един от основните приоритети в екологичното законодателство – опазването и устойчивото управление на водите. В Закона за водите към настоящия момент е дадена възможност само на физически лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границата на населените места и селищата, да имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води.
С предложеното допълнение се дава възможност на регистрираните земеделски стопани, собственици и ползватели на недвижим имот, разположен във или извън границите на населените места и селищните образувания, да имат право на водовземане до 50 куб. м на денонощие за земеделски цели от намиращите се в него повърхностни и подземни води в случаите, когато нямат осигурен достъп до напоителна система на доставчик на вода за напояване, удостоверен със съответния документ.
Предложените количества са съобразени със средните норми за напояване на полски култури, трайни насаждения и етеричномаслени култури в шестте агроклиматични групи за страната и ще помогнат за постигането на високи добиви.
За водовземане и за ползване на воден обект съществуват два режима – разрешителен и уведомителен. За регистрираните земеделски стопани, ползващи до 50 кубични метра на денонощие, се предлага да се въведе уведомителен режим за по-голяма оперативност, предвид краткия напоителен сезон. За всички останали лица, които извършват водовземане при условията на разрешителен режим, се предлага намаляване на административната тежест, като вместо да представят документ за платена държавна такса, да се представи такъв, само когато плащането не е извършено по електронен път.
По отношение изискването за предоставяне на актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган, се предлага да се посочат индивидуализиращите данни на имота и административния орган за издаване, като информацията ще може да се събира по служебен път от техническите служби на общините, службите по геодезия, картография и кадастър и общинските служби по земеделие. Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане на подземните води, обосновката за водовземането и на заявеното водно количество да се изисква само при изграждане на нови съоръжения.
Допълва се и една от хипотезите за отказ за издаване на разрешително, като компетентният орган следва да прецени освен задоволяването на собствените потребности на гражданите от съответните количества вода, и необходимите водни количества на земеделските стопани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Мацурев.
Уважаеми колеги, запознати сте с представения законопроект. Публикуван е на страницата на парламента, както и становищата, които са представени по Законопроекта, а именно становище на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието, храните и горите, на Сдружение „Балканка“, на Асоциацията на парковете и на Сдружение за изследователски практики и инициатива „Зелени закони“.
Сега бих искала да дам думата на представителя на Министерството на околната среда и водите госпожа Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“. За съжаление, сред нас няма представител на Министерството на земеделието, храните и горите, но се извиняват за това.
Заповядайте, госпожо Тодорова, да представите становището на Министерството.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите Министерството на околната среда и водите внесе официално становище, с което не подкрепяме така депозираното изменение.
Със Законопроекта се цели предоставяне на право на земеделските производители да не провеждат процедурите, предвидени в екологичното законодателство, да ползват води без необходимото за това основание, а именно издадени разрешителни, и да не заплащат такса тогава, когато ползването е до 50 куб. м. на денонощие. Тези предложения считаме за неприемливи, в разрез със заложените принципи и цели както в рамковата Директива за водите, така и в Закона за водите, в който изрично са транспонирани всички изисквания.
Един от основните приоритети при управлението на водите е опазване и устойчивост на ресурса, което включва осигуряване на достатъчно количество и добро качество както на подземните, така и на повърхностните води, чрез балансирано и устойчиво водоползване.
Част от основните принципи, които следва да се спазват при постигане на целите на Закона за водите, са, на първо място, признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което следва да се опазва. Създаването на правото на земеделските производители да изграждат съоръжения, без да са проведени необходимите процедури, без необходимите оценки по реда на екологичното законодателство - поставя в риск както повърхностните, така и подземните води не само в количествено отношение, но и в качествено.
Водовземането от повърхностни води, без да са проведени тези процедури, ще доведе до липса на екологичен отток в реките, тоест до осушаване, което ще влоши водните екосистеми и ще бъде нарушено екологичното равновесие, което в условията на засушаване, на което ставаме свидетели през последните години, би било необратимо. Изграждането на кладенци от земеделски производители и неконтролирано водочерпене от тях крие редица негативни последици. Всяко ново изграждане и ползване на кладенци, които са хидротехнически съоръжения, което не е обезпечено и осъществено с необходимите инженерни и технически познания и липсата на правилната им експлоатация представлява реален риск за директно внасяне на замърсители от повърхността в подземното водно тяло. Това неминуемо води до влошаване на качеството на подземните води, а всички знаем, че възобновяването и подобряването на тяхното състояние е изключително трудно и много бавен процес.
Безконтролното и непроследимо водовземане за земеделски нужди от подземното водно тяло ще доведе и до друг проблем и той е свързан с падане на нивата на подземните води, което от своя страна ще доведе до изтощаване на подземното водно тяло.
Друг принцип, който е заложен в Закона за водите и рамковата Директива, е определяне на правото на всеки гражданин за достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност и приоритет.
Следва да се има предвид, че водите са стратегически ресурс в дългосрочен план и подземните води основно се пазят за алтернативно водоснабдяване с цел питейно-битови цели и обезпечаване на населението. За пример мога да посоча град Сливен, който през тази година имаше проблем с обема в язовир „Асеновец“. Предвид ниския му обем, ВиК операторът предприе действия и включи всички подземни водоизточници, с което обезпечи напълно питейно-битовото водоснабдяване.
Увеличаването на ползването на подземни води чрез изграждането на нови кладенци ще доведе до тяхното прекомерно ползване. Същото, както вече споменах, е предпоставка за риск, на първо място, за питейно-битовото водоснабдяване, което, знаем, е основен приоритет, заложен в Закона за водите.
Друг принцип е прилагането на икономическите регулатори и съответно възмездност на водните услуги. Към момента, както беше споменато, в страната единствено освободени от разрешителен режим, както и от заплащане на такси, са собствениците и ползватели на имоти физически лица, които могат да ползват води в собствените си имоти до 10 кубични метра на денонощие. Този въпрос е бил дискутиран в Европейската комисия във връзка с изключението, което е създадено от страна на законодателя, и всички тези ползвания се вземат предвид при оценките, които се правят във връзка с разработването на плановете за управление на речните басейни.
По смисъла на Закона за водите собствени потребности на гражданите са тогава, когато вода се ползва за домакински цели, водопой на животни и поливане в границите на собствен имот. Очевидно е, че в настоящия случай регистрираните земеделски производители не попадат в тази хипотеза на Закона.
Така определените цели и принципи не са самоцел в Закона за водите, те са принципи, заложени в рамковата Директива, транспонирани в нашето законодателство. В съответствие с изискванията на чл. 11, т. 3 от рамковата Директива са въведени основни мерки, с които се налага контрол върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води чрез установяване на разрешителни режими и извършването на контрол.
Приемането на внесения Законопроект поставя страната пред риск от наказателна процедура по рамковата Директива за водите за неправилното ѝ прилагане. Във внесения Законопроект не са изяснени механизмите за контрол, което предполага едно безконтролно ползване. Разпиляването на този ценен ресурс и неефективното му използване, още повече по време на периоди на засушаване и в условията на климатични промени, е недопустимо.
Новопредложените промени застрашават сериозно прилагането на екологичните принципи и ще доведат до негативни последици както за повърхностните и за подземните води, като ще бъдат поставени в риск приоритетите, заложени в Закона за водите. Така също няма да могат да бъдат гарантирани и разрешените вече ползвания по Закона за водите.
Считаме, че могат да бъдат подкрепени единствено направените предложения, свързани с намаляване на административната тежест. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Тодорова, за изчерпателното, принципно и добре аргументирано становище, което представихте.
Давам думата за изказване на колегите народни представители.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тодорова, ние членовете на Комисията от парламентарната група на „БСП за България“ абсолютно подкрепяме Вашето становище по случая и искаме да добавим нашите опасения, които възникват при евентуално приемане на такъв закон.
Първо, имаме, казахте Рамкова директива за водите, имаме Закон за водите. Това, което се предлага, е в абсолютно противоречие с постулатите на тези два документа, които цитирах преди малко.
Сега какво искаме да направим? Имаме планове за управление на речните басейни, искаме тези папки и тези планове да ги сгънем и да ги хвърлим ей там – на сметището, защото с това предложение, което правят колегите, ние игнорираме абсолютно всичко, което до момента е направено за повишаване контрола за разходването на водите – били те повърхностни или подземни.
Към Вашите примери, които дадохте, искам да добавя – бил съм управител на ВиК – Пловдив, самото понижаване на водата в река Въча например в годините водеше до рязко понижаване на нивото на кладенците за питейно-битово водоснабдяване на територията на три общини и няколко населени места. Именно липсата на отводняване на тези тераси водеше до много драстични режими в питейно-битовото водоснабдяване години наред. Тогава се предприеха някои мерки, да, регулираха се потоците, техническите води, които идват от ВЕЦ-овете, продълбочиха се кладенците и в крайна сметка проблемът бе ликвидиран.
Но, колеги, Вие представяте ли си какво ще стане, ако всеки започне да си прави сондажни кладенци без разрешение за водоползване, без техническа документация, без хидрогеоложки доклад? Не знам дали сте запознати и дали някой знае какво пише в тези хидрогеоложки доклади, аз ще се съсредоточа малко в техническата терминология.
Всеки един кладенец има статично ниво, има и динамично ниво. Динамичното ниво е тогава, когато се извършва водочерпене. Когато се извършва водочерпене в някоя точка от тръбата, да кажем, на кладенеца, да се изразя по-популярно, това води до понижаване в тази точка на нивото на подземното водно тяло, когато се черпи подземна вода. Вие представяте ли си една мрежа от едни такива сондажни кладенци, без извършени анализи? Винаги в един хидрогеоложки доклад, когато се разрешава необходимото количество вода, която трябва да се ползва, се отбелязва на колко метра е това статично ниво, динамичното ниво след водочерпене 72 часа до колко понижение води, какво количество е изпомпено от недрата на земята през това време – тоест прави се един анализ и на този анализ се издава разрешението за водоползване от съответната Басейнова дирекция, което се вписва в това разрешение за водоползване.
Ние сега какво – отиваме на някаква анархия?! Това, че „Напоителни системи“ са в крайно тежко положение и те са органът, който трябва да достави вода за напояване на земеделските производители, не е виновна околната среда, не е виновен Законът за водите, не е виновна Рамковата директива. Виновно е безхаберието, с което е управлявано това предприятие в годините. Един човек, преди да стане политолог, изкара бая тръби от активите на… (Реплика от народния представител Атанас Костадинов: Шефът на „Напоителни системи“.) Да, него визирам, но преди да стане политолог.
Така че, ако някой не си е вършил работата, сега ние да се позоваваме, че искаме да направим едно интензивно земеделие за напояване?! Ами, колеги, някой от Вас със земеделие занимавал ли се е? Знае ли колко са 50 кубика вода днес? Какво можеш да полееш с 50 кубика вода, колко декара царевица примерно, или колко декара домати, или колко декара червен пипер – говоря за интензивни култури, които е необходимо да имат определено количество води? Направете си една сметка, да видите колко е несериозно това Ваше предложение – че нищо няма да се полее с 50 кубика.
А откъде сме сигурни, че тези 50 кубика всички ще са така благоразположени и няма да надвишават това количество, след като няма измервателни уреди? Кой ще го контролира това? Вие предлагате такъв хаос да настане в системата на водите, просто не можете да си представите последствията, ако това влезе в сила. Четете, поинтересувайте се, вижте разходни норми.
Миналия път тук министърът казва, че гледали много ориз в България. Съжалявам, че пропуснах да го питам – ориз в България се гледа от времето на Османската империя и след това, и площите са били много големи и са се доближавали до тези, които се правят след големите революционни мероприятия, след 1945 г. И това се е гледало в България, нямало е Басейнова дирекция, нямало е контрол, пак са го гледали и пак са плащали на държавата вода, защото те са намирали начин, аз Ви говоря за 20-те – 30-те години, намирали са начин това да бъде контролирано, да бъде премерено и да няма безвъзмездност. Всеки си е плащал за водата, която ползва. Говоря за неща отпреди сто години, които като култури ги е имало традиционно в България в някои райони.
И сега ние какво правим? Искаме тотално да съсипем околната среда и така ценния воден ресурс в България.
Ами представете си – някъде там в землището, земеделско, на някое село, са сондажните кладенци за добив на питейна вода. И като вземем всички да пробиваме, единият стигнал до водния пласт на 18 метра, другият стигнал до водния пласт на 25 метра, същевременно сондажните кладенци са на 50-60. Ами, ако стане обратно – ако някой тръгне да търси по-дълбоко вода, тези водни пластове започнат да се смесват и различни замърсявания могат да се образуват при обработката на селскостопанската земя. Безконтролно е торенето с изкуствени торове, даже е безконтролно и торенето с естествени торове. Ние не можем да си представим какви вещества могат да се отделят при това смесване на отделните водни хоризонти и да стигнат до питейната вода и какво ще се случи.
Ще Ви напомня случая „Хасково“, когато подземното водно тяло има съдържание на някаква радиоактивност, тогава какво направиха? Започнаха да разреждат тази вода, за да падне концентрацията. Примери мога да Ви дам много, но просто декларирам предварително, че това, което сте предложили, е абсолютно безсмислено, безидейно като решение на някакви проблеми и противоречи на всички закони.
Освен това постарайте се да направите едно обществено обсъждане на тези предложения, да видите каква ще бъде реакцията на обществото, на заинтересованите страни, даже и на земеделски производители, за които ние в момента слагаме табелката, че защитаваме някакъв техен интерес. Не знам интересът на кои земеделски производители ще бъде защитен по този начин, но ще видите каква ще е реакцията и негативното отношение на голяма част от обществото именно по този въпрос. Не искам да говоря и за екологични организации, за други организации, които все пак се грижат за състоянието на околната среда и винаги са изразявали безпокойство при едни такива закони, които се приемат, бих казал, доста необмислено и доста с голяма доза анархизъм като идея в тяхното прилагане в бъдеще. Благодаря, госпожо.
А, и да допълня, че ние от БСП няма да го подкрепим. Мисля, че го казах, но да го повторя пак, ако на някого не е ясно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов. След това има заявени изказвания от страна на неправителствените организации.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз мисля, че това е някаква шега все пак, тъй като не смятам, ще Ви кажа защо разсъждавам така, не смятам за сериозно подобно предложение.
Докато бях в първи мандат заместник-министър, съдбата ме заведе по линия на ООН в рамките на една година на три пъти в две африкански държави – в Кения, може би знаете, че в Найроби е централата на ООН за Африка, и в Сенегал. Колеги, тези африкански държави не биха дори и си помислили на тяхна територия подобно предложение правителствата им да генерират. Това Ви го заявявам най-отговорно, тъй като темата беше „Адаптация и митигация“. Тоест адаптация и преодоляване на последствията от засушаването.
Ще се опитам да не казвам неща, които вече колегата Генов Ви сподели, но искам да откроя няколко момента. Това, което според мен вносителите трябва да направят, тъй като ние категорично няма да подкрепим предложението, а ако то пък случайно мине, тъй като беше подготвен, госпожо Председател, такъв модел, който за втори път се случва – да мине на първо четене в залата и да отпадне в Комисията, за което аз също протестирам, както колегата Георгиев спомена. Радвам се, че да, донякъде с наше участие, на нашата парламентарна група това е невъзможно. Искам да препоръчам на вносителите да прочетат много внимателно становището на Министерството на околната среда и водите, на Рибно сдружение „Балканка“ и на Асоциация на парковете в България. Тези три документа ще бъдат изключително полезно четиво, защото с предложените текстове предлагате, както казаха колегите, да скъсаме плановете за управление на речните басейни, а това означава наказателна процедура за България, тъй като поне три водещи принципа и икономическото възстановяване на разходите, и устойчивото управление и ползването на водите по начин, по който те се запазват за поколенията, отива на вятъра. Даже не искам да повтарям предложенията - без разрешително за ползване да се отнемат води от повърхностни подземни водни обекти.
Искам да обърна внимание, за да не говоря много и да засиля тезата си, на следното. Искам да кажа няколко много важни неща. Прави ми впечатление, че едва ли от вносителите има толкова неопитни юристи, които в текста, който предлагат на новата ал. 2 на чл. 43 да твърдят, че „тази промяна включва всеки един отделен земеделски имот и намиращите се в него повърхностни води“.
Колеги, препоръчвам Ви да прочетете чл. 11 от Закона за водите. Само искам да кажа, че принадлежащите земи на реките и на техните легла, които включват леглата на реките, тоест всеки един елемент от релефа, по който минава водно тяло, независимо в какъв имот е, той става и е публична държавна собственост. Тук ни предлагате, на базата може би на грешки в кадастъра, да „изключим изключителната държавна собственост, когато има наличие на водни тела в частни терени“. Значи, това за мен противоречи на Конституцията, първо.
Второ, не само, госпожо Тодорова, в пълна подкрепа на това, което казахте, ще стартира наказателна процедура по линия на Рамковата директива по водите. Имайте предвид, че това е класическа недопустима държавна помощ за различно тълкуване, интерпретация и режим по отношение на отделните ползватели и по отношение на равния и свободен достъп до природен ресурс – също. Поне още две процедури предричам, че ще бъдат заявени срещу България. По темата може много да се говори, вероятно ще го оставим за залата, защото искаме да ни чуят повече хора, но призовавам: колеги, наистина да приемем това като нещо преди Коледа, което се случва, някакъв опит за разведряване, защото в най-добронамерения си вариант може да се отнасяме така иронично към него. Не смятам, че това трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Костадинов, може би трябваше да ги призовете да го оттеглят, да не ставаме повече за кашмер. Не знам какво ще прецените, но моето мнение е добре да ги подканите колегите да го оттеглят.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, приемам това предложение. Наистина, ако има воля в народните представители, най-добре е да се оттегли това предложение и може би да го заменим с една доста сериозна дискусия. (Шум и реплики.) Доста сериозна дискусия за това какво са водите, какви са целите и така нататък.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Всеки народен представител има волята да предприеме действията, които прецени. Няма как да налагате на колегите народни представители каквото и да било.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нормално е да се изказваме по този Законопроект. Даже не мога да го нарека и законопроект. Като член и на Комисията по земеделието, храните и горите това, което направих, господин Генов, е препоръчах на колегите, защото ми е мъчно за вносителите в интерес на истината. Моя прочит на този законопроект (реплики) е следният. Спомняте си, че Министър-председателят с Министъра на земеделието обикаляха малко из страната и се срещаха със земеделски производители. Най-вероятно там някой зеленчуков производител е казал, че няма вода за поливане и Министър-председателят е обещал, че ще осигури вода. И така се е...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля да не се впускате в конспиративни теории и хипотези!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...стигнало до това предложение, тъй като...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нещо конкретно, ако имате да коментирате по Законопроекта, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...тъй като този Законопроект трябва да влезе в учебниците как не трябва да се прави законодателство.
Първо, по отношение на мотивите. Още в първото изречение имаме разминаване. От една страна, казваме, че с кладенци ще имаме модерно земеделие, в същото време в мотивите се казва, че без развитие на модерно поливно земеделие и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения не може. Тоест, ако за някой тези кладенци са модерното поливно земеделие, значи това е много грешна политика.
На следващо място, спомняте си, че още през 2016 г. Световната банка разработи Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите с хоризонт 2016 – 2030 г., колеги, 107 страници, като достигането на целите е в седем стъпки. Никъде в тази Стратегия за развитие на хидромелиорациите и поливното земеделие не се говори за кладенци.
Вие знаете, че това са скачени съдове. Съгласно аграрния доклад за миналата година най-вероятно, тъй като не е излязъл докладът, но някъде около 90 хиляди са регистрираните по Наредба 3 земеделски производители. (Реплики.) Не, около 90 хиляди са. Бяха 87 хиляди за по миналата година.
Вие знаете, че използваната земеделска площ в България е около 50 милиона декара. Така предложен този Законопроект, ако всички решат да дупчат земеделската земя и да я направим като френско сирене, представете си какво нещо ще стане. Затова казах в Комисията по земеделието: това е елемент, първо, на национална сигурност. Вие знаете водните ресурси, Вие знаете, че на 7 юли тази година стартира и Европейската сметна палата започна одитен доклад в 27-те страни членки, в който ще се установи до каква степен е устойчивото използване на водата в селското стопанство.
Вие представяте ли си като дойде Европейската сметна палата и като види този Ваш законопроект, ако мине, за какво иде реч, за какви наказателни процедури става въпрос, като знаете, че повече от една четвърт от цялото количество на добитата прясна вода в ЕС се използва върху земеделски земи?! Селското стопанство засяга не само количеството, но и наличието на ресурси от прясна вода. Също така оказва влияние върху качеството й – например, че е замърсявана с торове и пестициди – това казват и от Министерството на околната среда.
Един от приоритетите в четиригодишната Програма на ГЕРБ, знаете, че е „Устойчиво конкурентоспособно и пазарно ориентирано земеделие“. Пак казвам, с тези кладенци, с които искате да надупчите използваната земеделска площ, няма да постигнете тези цели. За развитието на земеделските култури, знаете, че влагата е основен лимитиращ фактор, определящ количеството и качеството на продукцията. Тоест всички факти, които казах, говорят, че този Законопроект трябва да бъде изтеглен от колегите – с най-добри чувства, разбирам в каква ситуация са попаднали, когато са им се обадили, че трябва да го внесат, за да не изпадаме в ситуация... (Реплики.) Моля, нека да се изслушваме. Ако имате реплика, направете ми реплика.
Затова няма представител на Министерството на земеделието, храните и горите. А в Комисията по земеделие представителят – господин Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“, знаете ли какво предложи? От 50 кубика да се увеличи на 100 кубика?!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, нека да се придържаме към дискусията в Комисията по околната среда и водите.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: А аз върху какво говоря в момента, госпожо Председател? Върху нещо друго ли говоря? Нали говоря върху Законопроекта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, Вие преразказвате заседанието на Комисията по земеделието. Разбирам, че там сте активен член.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Те са водещи и аз Ви казвам какво предстои.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВ: В този смисъл Ви моля да се придържате към...
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ами ако между първо и второ четене направят предложение и вкарат 100 в тази Комисия какво ще кажем? Затова така Ви говоря – защото това е сериозен проблем.
На първо място, това е елемент на национална сигурност.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Приключиха изказванията на народните представители. Ще дам думите на представителите на неправителствените организации.
Заповядайте. Ще Ви помоля да се представите за протокола и да се придържате към регламента на Комисията – в рамките на две минути.
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз съм от сдружение „Балканка“ в град София. Написали сме доста подробно възражение срещу тези промени. Надявам се вносителите и другите членове на Комисията да са го прочели, защото сме дали на по-достъпен език примери какво би могло да се случи.
Нашето възражение съдържа 99% от нещата, които се казаха дотук. Аз няма да го повтарям, но това, което искам да направя, е два-три практически примери, свързани с проблема, които съм загатнал, но не са добре развити във възражението.
Първият проблем е с повърхностните води. Това създава възможност да се наредят едни безкрайни водохващания на всяка река – на всеки съседен имот човекът си прави ново водохващане. Ако реката е голяма, а тя в повечето случаи е зона „Натура“, първият проблем е „биоразнообразие“. Вторият проблем обаче – тези всички водохващания рано или късно се превръщат в блата, както е на ВЕЦ-овете. Ние ги наблюдаваме, ако не сте забелязали, наскоро има едни проблеми с питейните кладенци на Брестовица, трябва да сте чували, ВЕЦ Кадиево. На ВЕЦ Кадиево, в задбаражното му блато, водата е замърсена вече от това. Хем е минал всички възможни процедури, следи се, прави, работи, спазва мерки.
Вторият, свързан с повърхностните води, който не съм записал, е, че тези блата рано или късно се затлачват с тиня. Представете си ги открай докрай всички реки нацвъкани с такова нещо какво става с риска от наводнения. Гигантски и нерешим проблем! Изобщо това дори няма да може да се разглежда и в Плана за определяне на риска от наводнения за всеки басейнов район.
Гледам, че Министерството се съгласява и има защо. Това, което съм пропуснал, по темата повърхностни води. Но по темата подземни води съм пропуснал че, първо, пак давам примера Брестовица - замърсена питейна вода. Обаче в село Поибрене питейните води са от река Тополница. Като си сипят вода от чешмата и си полеят доматите, изсъхваха им доматите. Сиреч, не можеш да правиш навсякъде кладенци, където си искаш, без да знаеш каква е тази вода. Там замърсяването е хидравлично, свързано със състоянието на река Тополница, защото тя е от подземните води.
Вторият гигантски проблем с подземните води, който не съм отбелязал, е следният. Стана дума тук за замърсяване, аз само добавям нещо, но вторият гигантски проблем е следният. Има тук една територия, в която има стотина собственици на земеделски имоти. Сега всеки по тази нова промяна ще може да си направи кладенец. Знаете ли какво ще стане? Ще стане състезание кой е направил по-дълбокия кладенец, за да източи той водата, защото само за него ще има 50 кубика на ден от подземни води. В някои геоложки условия, такива, каквито не са чакъли, баластри и дебитът е по-голям, но на други места с алувиални и такива истории, там 50 кубика не са малко. Ще се състезават кой колко ще продупчи и някой ден ще излязат в Чили. Идеята е, че този, който е продупчил повече, понеже никой не му го мери, няма никакво значение 100 кубика, 1000 кубика или 5 кубика да напишат, понеже те не се мерят, няма да има никакъв проблем да си ги точи човекът колкото иска и той ще започне да продава на съседите. В крайна сметка доброто намерение да са доволни земеделските производители ще се превърне във водни войни навсякъде в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Куманов.
Заповядайте, госпожо.
Ще Ви помоля да се представите за протокола и да се ограничите в рамките на две минути в изказването си.
ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Председател съм на Global Water Partnership – Bulgaria. Това е част от международна мрежа за прилагане на интегрирано управление на водните ресурси. Имам честта да представлявам страната от 2000 г. в нея.
Тук съм и като представител на Научно-техническия съюз по водно дело в България, в чийто управителен съвет съм член.
Мотивите, които бяха направени, за тези 50 кубика направо са несериозни. Какво имам предвид? Първо, не храната е пръв приоритет при водоподаването, а питейното водоснабдяване е първи приоритет. Неслучайно достъпът до питейна вода е част от националната сигурност. Тук бих искала да има представител от ДАНС, защото те отговарят за питейното водоснабдяване. Във връзка с кризата в Перник, в други кризи, в замърсяването с урана ДАНС са много активни и вече има няколко досъдебни производства.
Защо казвам, че тези 50 кубика ще бъдат вредни за питейното водоснабдяване. Ако вземете сценариите за промяната на климата на Националния институт по хидрология и метеорология до 2050 г., е видно, че във всичките четири басейна в страната през лятото валежите ще намалеят с 10 – 12%. Тоест ние ще имаме намаляване на повърхностния отток и спадане на нивото на подземните води.
Точно в летния сезон виждате колко населени места у нас са на режим поради липса на достъп до вода. Друг е проблемът, че имаме достатъчно водни ресурси и нямаме добра изградена инфраструктура. Ако земеделските производители точно в летния сезон поливат, а те точно тогава ще поливат, това води до риск за питейното водоснабдяване.
Ако ми позволите, ще се върна в 1999 г., когато Законът за водите...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Гледайте да не надхвърляте регламентираното време.
ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Моля, момент, Законът за водите от 1968 г. беше променен по спешност през юли 1999 г. преди приемането на Европейската рамкова директива по водите през 2000 г. Това стана неслучайно – тогава се бързаше. С няколко служители на БАН се срещнахме с Комисията по околна среда – Лъчезар Тошев и Евдокия Манева като министър, и казахме: „Госпожо Манева, всички страни от Европейския съюз и ние като бъдещ член на Европейския съюз, чакат да излезе Европейската рамкова директива, за да си променят Закона за водите“. Единствено България бързаше да си промени Закона за водите преди влизането на Европейската рамкова директива. След това разбрахме за какво става това бързане. Бързаше се да се вкара думата „концесия“, за да може ВиК София да се даде на концесия и тогава се пробутаха тези 10 кубически метра на денонощие безвъзмездно водоползване от собствениците на земи. Това е в пълно нарушение на Европейската рамкова директива. Това действа и сега. Дори с тези 10 кубически метра на денонощие в момента сме в нарушение. Ако се провери в другите европейски страни как се процедира, ще видите, че ние дори с тези 10 кубически метра на денонощие сме в нарушение, а камо ли да сме с 50 кубически метра на денонощие.
В заключение искам да кажа, че всички тези неща като защитник на приоритетното питейно водоснабдяване и бъдещите климатични промени, които вече са установени в нашата страна, ще ги изложа в писмено становище. Напълно подкрепям професионалното становище на МОСВ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бърдарска.
Приключихме с изказванията – съвсем кратко, господин Костадинов, нещо съществено и нещо, което не сме коментирали досега, ако имате да изложите.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Искам да отбележа – направи ми впечатление това, което каза госпожа Бърдарска. Аз също не съм привърженик на 10-те безплатни кубика на ден за населението, но имайте предвид, че това е комуникирано, доколкото знам, с Европейската комисия и за определен период от време, заради недостатъчно развитата и компрометирана мрежа за достъп на хората до вода, е взето такова решение.
Ние доста сме се изложили пред Брюксел, но няма да има наказателна процедура. Но с новото предложение за 50 кубика клонът ще бъде счупен тотално. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Чухме всички мнения.
Аз исках да коментирам същото – че що се отнася до 10-те кубически метра има съгласуване с Европейската комисия и това е форма на дерогация.
Що се отнася до Законопроекта, който днес разглеждаме, мисля, че достатъчно детайлно и изчерпателно бяха изложени всички мотиви и съображения. Затова искам да подложа на гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Красимирова Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
За – 3 гласа, против – 5, въздържали се – 7.
Колеги, Комисията по околната среда и водите не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.
Точка трета:
РАЗНИ
Има ли коментари, въпроси? Няма.
Изчерпахме дневния ред от днешното заседание. Благодаря, колеги. Благодаря на нашите гости.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Емилия Огнянова
На 12 ноември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.;
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.;
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
На Вашето внимание е предложен дневният ред, съдържащ следните точки:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2020 г.;
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.;
3. Разни.
Има ли коментари и предложения по така изложения дневен ред?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, колеги! Категорично аз и моите колеги сме против това, което се случи тази седмица в дневния ред.
Знаете, вчера ние от парламентарната трибуна направихме забележка, тук е и заместник-председателят на Народното събрание, аз и към него се обърнах, че е недопустим този Законопроект. Първо, че водещата Комисия по Закона за водите – става въпрос за втора точка от дневния ред, по Закона за водите водеща Комисия трябва да бъде Комисията по околната среда, а не Комисията по земеделие. Това е логично!
Второ, вчера беше внесен за първо четене. Ако Законът беше минал, аз зададох въпрос: ние днес какво щяхме да гледаме като втора точка, когато Законът вече е минал на първо четене – нещо, което е недопустимо, и при положение че има становище от Министерството на околната среда, което е крайно негативно?! Аз съм член и на Комисията по земеделие – трябва да Ви кажа, че всички се учудват. Преди малко ни изпратиха в Комисията по земеделие становище от неправителствени организации – освен че се нарушава всяко европейско национално законодателство...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, моля по същество. Вие имате процедура. Какво предлагате?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: По същество, защото Вие вчера не взехте отношение в залата. Можеше като председател на Комисията да вземете отношение по този въпрос.
Затова нека следващия път, Вие сте все пак и член на Комисията по околната среда от управляващото мнозинство, тези въпроси да ги поставите категорично пред ръководството на Народното събрание, че е недопустимо това нещо. Затова съм така афектиран по този въпрос.
Аз вчера, ако беше продължило Народното събрание...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нещо конкретно искате ли да предложите, господин Георгиев по така предложения дневен ред?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...щях да искам процедура и Вие да вземете отношение от трибуната на Народното събрание.
Така че, моля Ви, нека втори път това нещо да не се допуска. Това не е парламентарна практика, както председателят на Народното събрание искаше да ни каже, че е практика да гледаме на първо четене и след това в Комисията отново да гледаме нещо, което е прието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Георгиев.
Що се отнася до разпределението на законопроектите, то се извършва съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание и всяка една от парламентарните групи има свои представители в Председателския съвет, където може да изрази своето мнение, така че трудно бих могла да коментирам решенията на ръководството.
А що се отнася до дневния ред, както виждате, аз подложих на гласуване така предложения дневен ред със Законопроекта, за който Вие говорите, включен като втора точка в днешния дневен ред на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Разбирам, че няма предложения по така предложения дневен ред. Който е съгласен той да бъде приет, моля да гласува.
Единодушно за – против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно. Благодаря.
Пристъпваме към обсъждане за:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.
Наши гости днес от Министерството на околната среда и водите са: госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“; госпожа Теодора Желева – началник отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ и госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“.
От страна на неправителствените организации: госпожа Галя Бърдарска – представител на Сдружение „Глобално партньорство по водите“, и господин Димитър Куманов – представител на Сдружение „Балканка“.
С нас са и заместник-председателят на Народното събрание – господин Валери Симеонов, и колегата Христиан Митев като вносители на предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда.
Пристъпваме към разглеждането на Доклада: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст на вносителите за наименованието на Закона и параграфи 1, 2 и 3, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4 – редакцията е представена в Доклада.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, както е изложена в Доклада.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с предложените редакции по текстовете на вносителя, направени от работната група за параграфи 4 и 5, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 6 с текста, както е представен в Доклада на работната група.
По § 6 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7 така, както е представен в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 8. Редакцията, предложена от работната група, е включена в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9 така, както е включен в Доклада.
Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По отношение на предложения текст в § 6 за чл. 16б, ал. 2 бих искал още веднъж да обърна внимание и да дискутираме с Вас най-вече забележките, които Националното сдружение на общините в България е посочило и коментарът, който е направен.
При нас желанието да гласуваме поне въздържали се по този параграф идва от следното обстоятелство. Ще цитирам нашите възражения – че за обекти за производство, за съхраняване и търговия, и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение, само за тях се отнасят предложените промени. По този начин задължително становище, включително и превантивно, отпадат всички обекти, които не са разположени в жилищни сгради, а само се намират в непосредствена близост или до границата на такива.
Оставяйки обаче разпоредбата в ал. 3, трябва да има протокол за извършване на измерване на шума в реално време. Това ще създаде според нас изключителна диспозиция или противопоставяне, или объркване, или невъзможност да се доведе до край ефективният контрол на шума, тъй като в промените в чл. 16б касаят само такива обекти на производство, които са, както казах вече, разположени в близост, но не и такива, които са разположени в жилищни сгради. Това изключение за нас е непонятно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Може би е редно да поясня, че съгласно Доклада на работната група това предложение на вносителя не се подкрепя. Това е записано на страница четвърта от Доклада след § 6.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може би тук става въпрос за недобро разбиране или неправилен прочит на текста, господин Костадинов. Точно такъв е бил стремежът и на нашето предложение. Това е точно в духа и в исканията на Сдружението на общините в България – действието на Закона да не бъде ограничавано така, както е в съществуващия текст или както беше в предложението, а да бъде всеобхватно. По този начин, когато не фиксираме само съседни жилищни помещения, непосредствена близост и така нататък, остава да действа Наредбата, свързана със Закона за шума, която предвижда мерене на определени разстояния както непосредствено до обекта, така на 10 м от него и така, така. Разбирате ли?
Включва абсолютно всичко, цялото пространство около източника на озвучаване. Това е смисълът. Ние абсолютно сме се съобразили със становището на Сдружението на общините в България.
Не локализираме, не ограничаваме действието на Закона. Разбирате ли?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надявам се, че това ще внесе разяснение по поставения от Вас въпрос, господин Костадинов.
Други изказвания? Няма.
При това положение подлагам на гласуване новия § 6 с предложението, което е направено от Валери Симеонов и група народни представители, подкрепено от работната група.
Който е съгласен с подкрепата на новия § 6 предложен от работната група, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
По същия начин процедираме и по отношение на § 7, предложен от работната група, която подкрепя предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, не подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 6, който става § 7.
И така, предлагам да гласуваме § 7.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 8 с текст, който е представен в Доклада.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9 със следния текст, представен в Доклада на работната група.
Изказвания? Няма. (Реплики.)
Нов § 8 и нов § 9 – има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с новия § 8, предложен в редакция от работната група, след подкрепа от страна на работната група на предложението, внесено от народния представител Валери Симеонов и група народни представители, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно. Благодаря.
Подлагам на гласуване новия § 9, предложен от работната група въз основа на предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, подкрепено от работната група.
Който е съгласен с текста на новия § 9, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Параграф 7. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10. Текстът е предложен на Вашето внимание в Доклада на работната група.
Който е съгласен с предложения нов § 10 въз основа на подкрепения по принцип текст на вносителя и редакция на § 7, който става § 10, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Параграф 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 10.
Параграф 9. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11.
Който е съгласен с това да бъде отхвърлен § 8, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 10, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Който е съгласен с предложения § 11 въз основа на подкрепения по принцип текст на вносителя и редакцията на § 9 в текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се. Благодаря.
Параграф 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 11.
Параграф 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 11.
Изказвания?
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепяме текста, в който в срок до шест месеца до изтичането на срока по ал. 1 на т. 3 министърът изпраща в Европейската комисия резюмета на одобрените планове на действие, но всъщност недоумяваме защо отлагаме до 18 юли 2024 г. преразглеждането и актуализацията на плановете за действие по чл. 6?
Според нас това е излишен комфорт, който се дава, тъй като резюметата представят идейната фаза на Стратегическата карта за шума, но защо е необходим и откъде следва този толкова дълъг срок, тоест да го отложим до 18 юли 2024 г.? За нас това е хоризонт, който е необяснимо дълъг. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Мисля, че тук бихме могли да дадем думата и на вносителите. Доколкото на мен ми е известно това са текстове, които произтичат директно от европейското законодателство
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА: Това е Регламентът, който всъщност транспонираме сега като държава членка, за да може да се възползваме от този отлагателен срок.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Текстовете са директно транспонирани.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 11, както и § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 11, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
По § 12 работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
По § 13 работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така предложената редакция на наименованието на подразделението, предложена от работната група, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Който е съгласен да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 12, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря.
Който е съгласен с предложението на работната група да не бъде подкрепен текстът на вносителя и § 13 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се. Благодаря.
С това изчерпахме точка първа от дневния ред.
Благодаря на нашите гости.
Комисията прие Доклада по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 21 октомври 2020 г.
Пристъпваме към разглеждането на втора точка от дневния ред, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г .
Ще дам думата на вносителите за представяне на Законопроекта.
Заповядайте, господин Мацурев, като представител на групата народни представители-вносители.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям пред Вас мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
През последните години като един от сериозните проблеми в земеделието се очертава продължителната суша. Отрасълът, а оттам и изхранването на населението, ще бъде изправено пред сериозни последици без развитието на модерно поливно земеделие и изграждането на нови хидромелиоративни съоръжения. Водовземането от повърхностни и подземни води в страната е регламентирано в Закона за водите. Целта на настоящия Законопроект е да предложи изменения и допълнения в тези разпоредби от Закона, които към момента не позволяват на земеделските производители да използват рационално и адекватно подземните и повърхностните води за напояване.
Предложените мерки за намаляване на административната тежест балансират интересите на земеделските производители и на администрацията и са в унисон с един от основните приоритети в екологичното законодателство – опазването и устойчивото управление на водите. В Закона за водите към настоящия момент е дадена възможност само на физически лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границата на населените места и селищата, да имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води.
С предложеното допълнение се дава възможност на регистрираните земеделски стопани, собственици и ползватели на недвижим имот, разположен във или извън границите на населените места и селищните образувания, да имат право на водовземане до 50 куб. м на денонощие за земеделски цели от намиращите се в него повърхностни и подземни води в случаите, когато нямат осигурен достъп до напоителна система на доставчик на вода за напояване, удостоверен със съответния документ.
Предложените количества са съобразени със средните норми за напояване на полски култури, трайни насаждения и етеричномаслени култури в шестте агроклиматични групи за страната и ще помогнат за постигането на високи добиви.
За водовземане и за ползване на воден обект съществуват два режима – разрешителен и уведомителен. За регистрираните земеделски стопани, ползващи до 50 кубични метра на денонощие, се предлага да се въведе уведомителен режим за по-голяма оперативност, предвид краткия напоителен сезон. За всички останали лица, които извършват водовземане при условията на разрешителен режим, се предлага намаляване на административната тежест, като вместо да представят документ за платена държавна такса, да се представи такъв, само когато плащането не е извършено по електронен път.
По отношение изискването за предоставяне на актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган, се предлага да се посочат индивидуализиращите данни на имота и административния орган за издаване, като информацията ще може да се събира по служебен път от техническите служби на общините, службите по геодезия, картография и кадастър и общинските служби по земеделие. Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане на подземните води, обосновката за водовземането и на заявеното водно количество да се изисква само при изграждане на нови съоръжения.
Допълва се и една от хипотезите за отказ за издаване на разрешително, като компетентният орган следва да прецени освен задоволяването на собствените потребности на гражданите от съответните количества вода, и необходимите водни количества на земеделските стопани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Мацурев.
Уважаеми колеги, запознати сте с представения законопроект. Публикуван е на страницата на парламента, както и становищата, които са представени по Законопроекта, а именно становище на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието, храните и горите, на Сдружение „Балканка“, на Асоциацията на парковете и на Сдружение за изследователски практики и инициатива „Зелени закони“.
Сега бих искала да дам думата на представителя на Министерството на околната среда и водите госпожа Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите“. За съжаление, сред нас няма представител на Министерството на земеделието, храните и горите, но се извиняват за това.
Заповядайте, госпожо Тодорова, да представите становището на Министерството.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите Министерството на околната среда и водите внесе официално становище, с което не подкрепяме така депозираното изменение.
Със Законопроекта се цели предоставяне на право на земеделските производители да не провеждат процедурите, предвидени в екологичното законодателство, да ползват води без необходимото за това основание, а именно издадени разрешителни, и да не заплащат такса тогава, когато ползването е до 50 куб. м. на денонощие. Тези предложения считаме за неприемливи, в разрез със заложените принципи и цели както в рамковата Директива за водите, така и в Закона за водите, в който изрично са транспонирани всички изисквания.
Един от основните приоритети при управлението на водите е опазване и устойчивост на ресурса, което включва осигуряване на достатъчно количество и добро качество както на подземните, така и на повърхностните води, чрез балансирано и устойчиво водоползване.
Част от основните принципи, които следва да се спазват при постигане на целите на Закона за водите, са, на първо място, признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което следва да се опазва. Създаването на правото на земеделските производители да изграждат съоръжения, без да са проведени необходимите процедури, без необходимите оценки по реда на екологичното законодателство - поставя в риск както повърхностните, така и подземните води не само в количествено отношение, но и в качествено.
Водовземането от повърхностни води, без да са проведени тези процедури, ще доведе до липса на екологичен отток в реките, тоест до осушаване, което ще влоши водните екосистеми и ще бъде нарушено екологичното равновесие, което в условията на засушаване, на което ставаме свидетели през последните години, би било необратимо. Изграждането на кладенци от земеделски производители и неконтролирано водочерпене от тях крие редица негативни последици. Всяко ново изграждане и ползване на кладенци, които са хидротехнически съоръжения, което не е обезпечено и осъществено с необходимите инженерни и технически познания и липсата на правилната им експлоатация представлява реален риск за директно внасяне на замърсители от повърхността в подземното водно тяло. Това неминуемо води до влошаване на качеството на подземните води, а всички знаем, че възобновяването и подобряването на тяхното състояние е изключително трудно и много бавен процес.
Безконтролното и непроследимо водовземане за земеделски нужди от подземното водно тяло ще доведе и до друг проблем и той е свързан с падане на нивата на подземните води, което от своя страна ще доведе до изтощаване на подземното водно тяло.
Друг принцип, който е заложен в Закона за водите и рамковата Директива, е определяне на правото на всеки гражданин за достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност и приоритет.
Следва да се има предвид, че водите са стратегически ресурс в дългосрочен план и подземните води основно се пазят за алтернативно водоснабдяване с цел питейно-битови цели и обезпечаване на населението. За пример мога да посоча град Сливен, който през тази година имаше проблем с обема в язовир „Асеновец“. Предвид ниския му обем, ВиК операторът предприе действия и включи всички подземни водоизточници, с което обезпечи напълно питейно-битовото водоснабдяване.
Увеличаването на ползването на подземни води чрез изграждането на нови кладенци ще доведе до тяхното прекомерно ползване. Същото, както вече споменах, е предпоставка за риск, на първо място, за питейно-битовото водоснабдяване, което, знаем, е основен приоритет, заложен в Закона за водите.
Друг принцип е прилагането на икономическите регулатори и съответно възмездност на водните услуги. Към момента, както беше споменато, в страната единствено освободени от разрешителен режим, както и от заплащане на такси, са собствениците и ползватели на имоти физически лица, които могат да ползват води в собствените си имоти до 10 кубични метра на денонощие. Този въпрос е бил дискутиран в Европейската комисия във връзка с изключението, което е създадено от страна на законодателя, и всички тези ползвания се вземат предвид при оценките, които се правят във връзка с разработването на плановете за управление на речните басейни.
По смисъла на Закона за водите собствени потребности на гражданите са тогава, когато вода се ползва за домакински цели, водопой на животни и поливане в границите на собствен имот. Очевидно е, че в настоящия случай регистрираните земеделски производители не попадат в тази хипотеза на Закона.
Така определените цели и принципи не са самоцел в Закона за водите, те са принципи, заложени в рамковата Директива, транспонирани в нашето законодателство. В съответствие с изискванията на чл. 11, т. 3 от рамковата Директива са въведени основни мерки, с които се налага контрол върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води чрез установяване на разрешителни режими и извършването на контрол.
Приемането на внесения Законопроект поставя страната пред риск от наказателна процедура по рамковата Директива за водите за неправилното ѝ прилагане. Във внесения Законопроект не са изяснени механизмите за контрол, което предполага едно безконтролно ползване. Разпиляването на този ценен ресурс и неефективното му използване, още повече по време на периоди на засушаване и в условията на климатични промени, е недопустимо.
Новопредложените промени застрашават сериозно прилагането на екологичните принципи и ще доведат до негативни последици както за повърхностните и за подземните води, като ще бъдат поставени в риск приоритетите, заложени в Закона за водите. Така също няма да могат да бъдат гарантирани и разрешените вече ползвания по Закона за водите.
Считаме, че могат да бъдат подкрепени единствено направените предложения, свързани с намаляване на административната тежест. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Тодорова, за изчерпателното, принципно и добре аргументирано становище, което представихте.
Давам думата за изказване на колегите народни представители.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Тодорова, ние членовете на Комисията от парламентарната група на „БСП за България“ абсолютно подкрепяме Вашето становище по случая и искаме да добавим нашите опасения, които възникват при евентуално приемане на такъв закон.
Първо, имаме, казахте Рамкова директива за водите, имаме Закон за водите. Това, което се предлага, е в абсолютно противоречие с постулатите на тези два документа, които цитирах преди малко.
Сега какво искаме да направим? Имаме планове за управление на речните басейни, искаме тези папки и тези планове да ги сгънем и да ги хвърлим ей там – на сметището, защото с това предложение, което правят колегите, ние игнорираме абсолютно всичко, което до момента е направено за повишаване контрола за разходването на водите – били те повърхностни или подземни.
Към Вашите примери, които дадохте, искам да добавя – бил съм управител на ВиК – Пловдив, самото понижаване на водата в река Въча например в годините водеше до рязко понижаване на нивото на кладенците за питейно-битово водоснабдяване на територията на три общини и няколко населени места. Именно липсата на отводняване на тези тераси водеше до много драстични режими в питейно-битовото водоснабдяване години наред. Тогава се предприеха някои мерки, да, регулираха се потоците, техническите води, които идват от ВЕЦ-овете, продълбочиха се кладенците и в крайна сметка проблемът бе ликвидиран.
Но, колеги, Вие представяте ли си какво ще стане, ако всеки започне да си прави сондажни кладенци без разрешение за водоползване, без техническа документация, без хидрогеоложки доклад? Не знам дали сте запознати и дали някой знае какво пише в тези хидрогеоложки доклади, аз ще се съсредоточа малко в техническата терминология.
Всеки един кладенец има статично ниво, има и динамично ниво. Динамичното ниво е тогава, когато се извършва водочерпене. Когато се извършва водочерпене в някоя точка от тръбата, да кажем, на кладенеца, да се изразя по-популярно, това води до понижаване в тази точка на нивото на подземното водно тяло, когато се черпи подземна вода. Вие представяте ли си една мрежа от едни такива сондажни кладенци, без извършени анализи? Винаги в един хидрогеоложки доклад, когато се разрешава необходимото количество вода, която трябва да се ползва, се отбелязва на колко метра е това статично ниво, динамичното ниво след водочерпене 72 часа до колко понижение води, какво количество е изпомпено от недрата на земята през това време – тоест прави се един анализ и на този анализ се издава разрешението за водоползване от съответната Басейнова дирекция, което се вписва в това разрешение за водоползване.
Ние сега какво – отиваме на някаква анархия?! Това, че „Напоителни системи“ са в крайно тежко положение и те са органът, който трябва да достави вода за напояване на земеделските производители, не е виновна околната среда, не е виновен Законът за водите, не е виновна Рамковата директива. Виновно е безхаберието, с което е управлявано това предприятие в годините. Един човек, преди да стане политолог, изкара бая тръби от активите на… (Реплика от народния представител Атанас Костадинов: Шефът на „Напоителни системи“.) Да, него визирам, но преди да стане политолог.
Така че, ако някой не си е вършил работата, сега ние да се позоваваме, че искаме да направим едно интензивно земеделие за напояване?! Ами, колеги, някой от Вас със земеделие занимавал ли се е? Знае ли колко са 50 кубика вода днес? Какво можеш да полееш с 50 кубика вода, колко декара царевица примерно, или колко декара домати, или колко декара червен пипер – говоря за интензивни култури, които е необходимо да имат определено количество води? Направете си една сметка, да видите колко е несериозно това Ваше предложение – че нищо няма да се полее с 50 кубика.
А откъде сме сигурни, че тези 50 кубика всички ще са така благоразположени и няма да надвишават това количество, след като няма измервателни уреди? Кой ще го контролира това? Вие предлагате такъв хаос да настане в системата на водите, просто не можете да си представите последствията, ако това влезе в сила. Четете, поинтересувайте се, вижте разходни норми.
Миналия път тук министърът казва, че гледали много ориз в България. Съжалявам, че пропуснах да го питам – ориз в България се гледа от времето на Османската империя и след това, и площите са били много големи и са се доближавали до тези, които се правят след големите революционни мероприятия, след 1945 г. И това се е гледало в България, нямало е Басейнова дирекция, нямало е контрол, пак са го гледали и пак са плащали на държавата вода, защото те са намирали начин, аз Ви говоря за 20-те – 30-те години, намирали са начин това да бъде контролирано, да бъде премерено и да няма безвъзмездност. Всеки си е плащал за водата, която ползва. Говоря за неща отпреди сто години, които като култури ги е имало традиционно в България в някои райони.
И сега ние какво правим? Искаме тотално да съсипем околната среда и така ценния воден ресурс в България.
Ами представете си – някъде там в землището, земеделско, на някое село, са сондажните кладенци за добив на питейна вода. И като вземем всички да пробиваме, единият стигнал до водния пласт на 18 метра, другият стигнал до водния пласт на 25 метра, същевременно сондажните кладенци са на 50-60. Ами, ако стане обратно – ако някой тръгне да търси по-дълбоко вода, тези водни пластове започнат да се смесват и различни замърсявания могат да се образуват при обработката на селскостопанската земя. Безконтролно е торенето с изкуствени торове, даже е безконтролно и торенето с естествени торове. Ние не можем да си представим какви вещества могат да се отделят при това смесване на отделните водни хоризонти и да стигнат до питейната вода и какво ще се случи.
Ще Ви напомня случая „Хасково“, когато подземното водно тяло има съдържание на някаква радиоактивност, тогава какво направиха? Започнаха да разреждат тази вода, за да падне концентрацията. Примери мога да Ви дам много, но просто декларирам предварително, че това, което сте предложили, е абсолютно безсмислено, безидейно като решение на някакви проблеми и противоречи на всички закони.
Освен това постарайте се да направите едно обществено обсъждане на тези предложения, да видите каква ще бъде реакцията на обществото, на заинтересованите страни, даже и на земеделски производители, за които ние в момента слагаме табелката, че защитаваме някакъв техен интерес. Не знам интересът на кои земеделски производители ще бъде защитен по този начин, но ще видите каква ще е реакцията и негативното отношение на голяма част от обществото именно по този въпрос. Не искам да говоря и за екологични организации, за други организации, които все пак се грижат за състоянието на околната среда и винаги са изразявали безпокойство при едни такива закони, които се приемат, бих казал, доста необмислено и доста с голяма доза анархизъм като идея в тяхното прилагане в бъдеще. Благодаря, госпожо.
А, и да допълня, че ние от БСП няма да го подкрепим. Мисля, че го казах, но да го повторя пак, ако на някого не е ясно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов. След това има заявени изказвания от страна на неправителствените организации.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Аз мисля, че това е някаква шега все пак, тъй като не смятам, ще Ви кажа защо разсъждавам така, не смятам за сериозно подобно предложение.
Докато бях в първи мандат заместник-министър, съдбата ме заведе по линия на ООН в рамките на една година на три пъти в две африкански държави – в Кения, може би знаете, че в Найроби е централата на ООН за Африка, и в Сенегал. Колеги, тези африкански държави не биха дори и си помислили на тяхна територия подобно предложение правителствата им да генерират. Това Ви го заявявам най-отговорно, тъй като темата беше „Адаптация и митигация“. Тоест адаптация и преодоляване на последствията от засушаването.
Ще се опитам да не казвам неща, които вече колегата Генов Ви сподели, но искам да откроя няколко момента. Това, което според мен вносителите трябва да направят, тъй като ние категорично няма да подкрепим предложението, а ако то пък случайно мине, тъй като беше подготвен, госпожо Председател, такъв модел, който за втори път се случва – да мине на първо четене в залата и да отпадне в Комисията, за което аз също протестирам, както колегата Георгиев спомена. Радвам се, че да, донякъде с наше участие, на нашата парламентарна група това е невъзможно. Искам да препоръчам на вносителите да прочетат много внимателно становището на Министерството на околната среда и водите, на Рибно сдружение „Балканка“ и на Асоциация на парковете в България. Тези три документа ще бъдат изключително полезно четиво, защото с предложените текстове предлагате, както казаха колегите, да скъсаме плановете за управление на речните басейни, а това означава наказателна процедура за България, тъй като поне три водещи принципа и икономическото възстановяване на разходите, и устойчивото управление и ползването на водите по начин, по който те се запазват за поколенията, отива на вятъра. Даже не искам да повтарям предложенията - без разрешително за ползване да се отнемат води от повърхностни подземни водни обекти.
Искам да обърна внимание, за да не говоря много и да засиля тезата си, на следното. Искам да кажа няколко много важни неща. Прави ми впечатление, че едва ли от вносителите има толкова неопитни юристи, които в текста, който предлагат на новата ал. 2 на чл. 43 да твърдят, че „тази промяна включва всеки един отделен земеделски имот и намиращите се в него повърхностни води“.
Колеги, препоръчвам Ви да прочетете чл. 11 от Закона за водите. Само искам да кажа, че принадлежащите земи на реките и на техните легла, които включват леглата на реките, тоест всеки един елемент от релефа, по който минава водно тяло, независимо в какъв имот е, той става и е публична държавна собственост. Тук ни предлагате, на базата може би на грешки в кадастъра, да „изключим изключителната държавна собственост, когато има наличие на водни тела в частни терени“. Значи, това за мен противоречи на Конституцията, първо.
Второ, не само, госпожо Тодорова, в пълна подкрепа на това, което казахте, ще стартира наказателна процедура по линия на Рамковата директива по водите. Имайте предвид, че това е класическа недопустима държавна помощ за различно тълкуване, интерпретация и режим по отношение на отделните ползватели и по отношение на равния и свободен достъп до природен ресурс – също. Поне още две процедури предричам, че ще бъдат заявени срещу България. По темата може много да се говори, вероятно ще го оставим за залата, защото искаме да ни чуят повече хора, но призовавам: колеги, наистина да приемем това като нещо преди Коледа, което се случва, някакъв опит за разведряване, защото в най-добронамерения си вариант може да се отнасяме така иронично към него. Не смятам, че това трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Костадинов, може би трябваше да ги призовете да го оттеглят, да не ставаме повече за кашмер. Не знам какво ще прецените, но моето мнение е добре да ги подканите колегите да го оттеглят.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, приемам това предложение. Наистина, ако има воля в народните представители, най-добре е да се оттегли това предложение и може би да го заменим с една доста сериозна дискусия. (Шум и реплики.) Доста сериозна дискусия за това какво са водите, какви са целите и така нататък.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Всеки народен представител има волята да предприеме действията, които прецени. Няма как да налагате на колегите народни представители каквото и да било.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нормално е да се изказваме по този Законопроект. Даже не мога да го нарека и законопроект. Като член и на Комисията по земеделието, храните и горите това, което направих, господин Генов, е препоръчах на колегите, защото ми е мъчно за вносителите в интерес на истината. Моя прочит на този законопроект (реплики) е следният. Спомняте си, че Министър-председателят с Министъра на земеделието обикаляха малко из страната и се срещаха със земеделски производители. Най-вероятно там някой зеленчуков производител е казал, че няма вода за поливане и Министър-председателят е обещал, че ще осигури вода. И така се е...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля да не се впускате в конспиративни теории и хипотези!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...стигнало до това предложение, тъй като...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нещо конкретно, ако имате да коментирате по Законопроекта, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: ...тъй като този Законопроект трябва да влезе в учебниците как не трябва да се прави законодателство.
Първо, по отношение на мотивите. Още в първото изречение имаме разминаване. От една страна, казваме, че с кладенци ще имаме модерно земеделие, в същото време в мотивите се казва, че без развитие на модерно поливно земеделие и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения не може. Тоест, ако за някой тези кладенци са модерното поливно земеделие, значи това е много грешна политика.
На следващо място, спомняте си, че още през 2016 г. Световната банка разработи Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите с хоризонт 2016 – 2030 г., колеги, 107 страници, като достигането на целите е в седем стъпки. Никъде в тази Стратегия за развитие на хидромелиорациите и поливното земеделие не се говори за кладенци.
Вие знаете, че това са скачени съдове. Съгласно аграрния доклад за миналата година най-вероятно, тъй като не е излязъл докладът, но някъде около 90 хиляди са регистрираните по Наредба 3 земеделски производители. (Реплики.) Не, около 90 хиляди са. Бяха 87 хиляди за по миналата година.
Вие знаете, че използваната земеделска площ в България е около 50 милиона декара. Така предложен този Законопроект, ако всички решат да дупчат земеделската земя и да я направим като френско сирене, представете си какво нещо ще стане. Затова казах в Комисията по земеделието: това е елемент, първо, на национална сигурност. Вие знаете водните ресурси, Вие знаете, че на 7 юли тази година стартира и Европейската сметна палата започна одитен доклад в 27-те страни членки, в който ще се установи до каква степен е устойчивото използване на водата в селското стопанство.
Вие представяте ли си като дойде Европейската сметна палата и като види този Ваш законопроект, ако мине, за какво иде реч, за какви наказателни процедури става въпрос, като знаете, че повече от една четвърт от цялото количество на добитата прясна вода в ЕС се използва върху земеделски земи?! Селското стопанство засяга не само количеството, но и наличието на ресурси от прясна вода. Също така оказва влияние върху качеството й – например, че е замърсявана с торове и пестициди – това казват и от Министерството на околната среда.
Един от приоритетите в четиригодишната Програма на ГЕРБ, знаете, че е „Устойчиво конкурентоспособно и пазарно ориентирано земеделие“. Пак казвам, с тези кладенци, с които искате да надупчите използваната земеделска площ, няма да постигнете тези цели. За развитието на земеделските култури, знаете, че влагата е основен лимитиращ фактор, определящ количеството и качеството на продукцията. Тоест всички факти, които казах, говорят, че този Законопроект трябва да бъде изтеглен от колегите – с най-добри чувства, разбирам в каква ситуация са попаднали, когато са им се обадили, че трябва да го внесат, за да не изпадаме в ситуация... (Реплики.) Моля, нека да се изслушваме. Ако имате реплика, направете ми реплика.
Затова няма представител на Министерството на земеделието, храните и горите. А в Комисията по земеделие представителят – господин Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“, знаете ли какво предложи? От 50 кубика да се увеличи на 100 кубика?!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, нека да се придържаме към дискусията в Комисията по околната среда и водите.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: А аз върху какво говоря в момента, госпожо Председател? Върху нещо друго ли говоря? Нали говоря върху Законопроекта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, Вие преразказвате заседанието на Комисията по земеделието. Разбирам, че там сте активен член.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Те са водещи и аз Ви казвам какво предстои.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВ: В този смисъл Ви моля да се придържате към...
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Ами ако между първо и второ четене направят предложение и вкарат 100 в тази Комисия какво ще кажем? Затова така Ви говоря – защото това е сериозен проблем.
На първо място, това е елемент на национална сигурност.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Приключиха изказванията на народните представители. Ще дам думите на представителите на неправителствените организации.
Заповядайте. Ще Ви помоля да се представите за протокола и да се придържате към регламента на Комисията – в рамките на две минути.
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Аз съм от сдружение „Балканка“ в град София. Написали сме доста подробно възражение срещу тези промени. Надявам се вносителите и другите членове на Комисията да са го прочели, защото сме дали на по-достъпен език примери какво би могло да се случи.
Нашето възражение съдържа 99% от нещата, които се казаха дотук. Аз няма да го повтарям, но това, което искам да направя, е два-три практически примери, свързани с проблема, които съм загатнал, но не са добре развити във възражението.
Първият проблем е с повърхностните води. Това създава възможност да се наредят едни безкрайни водохващания на всяка река – на всеки съседен имот човекът си прави ново водохващане. Ако реката е голяма, а тя в повечето случаи е зона „Натура“, първият проблем е „биоразнообразие“. Вторият проблем обаче – тези всички водохващания рано или късно се превръщат в блата, както е на ВЕЦ-овете. Ние ги наблюдаваме, ако не сте забелязали, наскоро има едни проблеми с питейните кладенци на Брестовица, трябва да сте чували, ВЕЦ Кадиево. На ВЕЦ Кадиево, в задбаражното му блато, водата е замърсена вече от това. Хем е минал всички възможни процедури, следи се, прави, работи, спазва мерки.
Вторият, свързан с повърхностните води, който не съм записал, е, че тези блата рано или късно се затлачват с тиня. Представете си ги открай докрай всички реки нацвъкани с такова нещо какво става с риска от наводнения. Гигантски и нерешим проблем! Изобщо това дори няма да може да се разглежда и в Плана за определяне на риска от наводнения за всеки басейнов район.
Гледам, че Министерството се съгласява и има защо. Това, което съм пропуснал, по темата повърхностни води. Но по темата подземни води съм пропуснал че, първо, пак давам примера Брестовица - замърсена питейна вода. Обаче в село Поибрене питейните води са от река Тополница. Като си сипят вода от чешмата и си полеят доматите, изсъхваха им доматите. Сиреч, не можеш да правиш навсякъде кладенци, където си искаш, без да знаеш каква е тази вода. Там замърсяването е хидравлично, свързано със състоянието на река Тополница, защото тя е от подземните води.
Вторият гигантски проблем с подземните води, който не съм отбелязал, е следният. Стана дума тук за замърсяване, аз само добавям нещо, но вторият гигантски проблем е следният. Има тук една територия, в която има стотина собственици на земеделски имоти. Сега всеки по тази нова промяна ще може да си направи кладенец. Знаете ли какво ще стане? Ще стане състезание кой е направил по-дълбокия кладенец, за да източи той водата, защото само за него ще има 50 кубика на ден от подземни води. В някои геоложки условия, такива, каквито не са чакъли, баластри и дебитът е по-голям, но на други места с алувиални и такива истории, там 50 кубика не са малко. Ще се състезават кой колко ще продупчи и някой ден ще излязат в Чили. Идеята е, че този, който е продупчил повече, понеже никой не му го мери, няма никакво значение 100 кубика, 1000 кубика или 5 кубика да напишат, понеже те не се мерят, няма да има никакъв проблем да си ги точи човекът колкото иска и той ще започне да продава на съседите. В крайна сметка доброто намерение да са доволни земеделските производители ще се превърне във водни войни навсякъде в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Куманов.
Заповядайте, госпожо.
Ще Ви помоля да се представите за протокола и да се ограничите в рамките на две минути в изказването си.
ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Председател съм на Global Water Partnership – Bulgaria. Това е част от международна мрежа за прилагане на интегрирано управление на водните ресурси. Имам честта да представлявам страната от 2000 г. в нея.
Тук съм и като представител на Научно-техническия съюз по водно дело в България, в чийто управителен съвет съм член.
Мотивите, които бяха направени, за тези 50 кубика направо са несериозни. Какво имам предвид? Първо, не храната е пръв приоритет при водоподаването, а питейното водоснабдяване е първи приоритет. Неслучайно достъпът до питейна вода е част от националната сигурност. Тук бих искала да има представител от ДАНС, защото те отговарят за питейното водоснабдяване. Във връзка с кризата в Перник, в други кризи, в замърсяването с урана ДАНС са много активни и вече има няколко досъдебни производства.
Защо казвам, че тези 50 кубика ще бъдат вредни за питейното водоснабдяване. Ако вземете сценариите за промяната на климата на Националния институт по хидрология и метеорология до 2050 г., е видно, че във всичките четири басейна в страната през лятото валежите ще намалеят с 10 – 12%. Тоест ние ще имаме намаляване на повърхностния отток и спадане на нивото на подземните води.
Точно в летния сезон виждате колко населени места у нас са на режим поради липса на достъп до вода. Друг е проблемът, че имаме достатъчно водни ресурси и нямаме добра изградена инфраструктура. Ако земеделските производители точно в летния сезон поливат, а те точно тогава ще поливат, това води до риск за питейното водоснабдяване.
Ако ми позволите, ще се върна в 1999 г., когато Законът за водите...
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Гледайте да не надхвърляте регламентираното време.
ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Моля, момент, Законът за водите от 1968 г. беше променен по спешност през юли 1999 г. преди приемането на Европейската рамкова директива по водите през 2000 г. Това стана неслучайно – тогава се бързаше. С няколко служители на БАН се срещнахме с Комисията по околна среда – Лъчезар Тошев и Евдокия Манева като министър, и казахме: „Госпожо Манева, всички страни от Европейския съюз и ние като бъдещ член на Европейския съюз, чакат да излезе Европейската рамкова директива, за да си променят Закона за водите“. Единствено България бързаше да си промени Закона за водите преди влизането на Европейската рамкова директива. След това разбрахме за какво става това бързане. Бързаше се да се вкара думата „концесия“, за да може ВиК София да се даде на концесия и тогава се пробутаха тези 10 кубически метра на денонощие безвъзмездно водоползване от собствениците на земи. Това е в пълно нарушение на Европейската рамкова директива. Това действа и сега. Дори с тези 10 кубически метра на денонощие в момента сме в нарушение. Ако се провери в другите европейски страни как се процедира, ще видите, че ние дори с тези 10 кубически метра на денонощие сме в нарушение, а камо ли да сме с 50 кубически метра на денонощие.
В заключение искам да кажа, че всички тези неща като защитник на приоритетното питейно водоснабдяване и бъдещите климатични промени, които вече са установени в нашата страна, ще ги изложа в писмено становище. Напълно подкрепям професионалното становище на МОСВ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бърдарска.
Приключихме с изказванията – съвсем кратко, господин Костадинов, нещо съществено и нещо, което не сме коментирали досега, ако имате да изложите.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Искам да отбележа – направи ми впечатление това, което каза госпожа Бърдарска. Аз също не съм привърженик на 10-те безплатни кубика на ден за населението, но имайте предвид, че това е комуникирано, доколкото знам, с Европейската комисия и за определен период от време, заради недостатъчно развитата и компрометирана мрежа за достъп на хората до вода, е взето такова решение.
Ние доста сме се изложили пред Брюксел, но няма да има наказателна процедура. Но с новото предложение за 50 кубика клонът ще бъде счупен тотално. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Чухме всички мнения.
Аз исках да коментирам същото – че що се отнася до 10-те кубически метра има съгласуване с Европейската комисия и това е форма на дерогация.
Що се отнася до Законопроекта, който днес разглеждаме, мисля, че достатъчно детайлно и изчерпателно бяха изложени всички мотиви и съображения. Затова искам да подложа на гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от Станислава Красимирова Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
За – 3 гласа, против – 5, въздържали се – 7.
Колеги, Комисията по околната среда и водите не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 054-01-100, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 23 октомври 2020 г.
Точка трета:
РАЗНИ
Има ли коментари, въпроси? Няма.
Изчерпахме дневния ред от днешното заседание. Благодаря, колеги. Благодаря на нашите гости.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Емилия Огнянова
