ПРОТОКОЛ № 68

---

На 21 януари 2021 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 3, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14.35 ч. и се ръководи от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията по околната среда и водите.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Дневният ред, който предлагам се състои от следните две точки:
1. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като се разглежда Закон за изменение на Закон за управление на отпадъците, в тази Комисия преди няколко месеца разглеждахме друг общ законопроект, който е така дело на почти всички парламентарни групи. Аз имам въпрос: защо този законопроект не се разглежда, който е много по-отдавна и приет на първо четене, а в случая се разглежда нещо, което е доста по-скоро внесено. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за отправения въпрос, господин Божанков. Както знаете и както споменахте, законопроектът беше приет на първо гласуване, след което започна разглеждането му за второ гласуване. Работи работна група по този законопроект, където за съжаление все още се дискутират част от текстовете, свързани и с контрола, механизмите за контрол, които бяха предложени и други текстове в законопроекта. Тоест, нямаме все още финализиран доклад за второ гласуване по този законопроект.
В този смисъл, днес се представя законопроект, който съдържа текстове, свързани с транспониране на европейско законодателство и по смисъла на Правилника ние можем да разглеждаме този законопроект в спешен порядък, свързан и с необходимост от съблюдаване на срокове, касаещи транспонирането.
Така че ако няма други коментари или въпроси, моля да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря.
Днес наши гости, присъстващи на заседанието на Комисията, са госпожа Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите, Даниел Янков – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Антон Пейчев – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, Александър Иванов – главен експерт в същата дирекция и Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Участие в днешното заседание са заявили представители на Българската асоциация по рециклиране, Българска оползотворяваща и рециклираща асоциация, Българска стопанска камара, Асоциация на преработвателите и търговците на дрехите втора употреба и Националното сдружение на общините в Република България.
Знаете, че по Законопроекта бяха представени и становища, които са публикувани на страницата на парламента.
И така пристъпваме към разглеждане на първата точка в дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Ще дам думата на заместник-министър Стоянова да го представи. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Василева, уважаеми дами и господа народни представители! Кръговата икономика като концепция стои в основата на съвременните политики по управление на отпадъците. Тя може да намали в значителна степен отрицателното въздействие върху околната среда, причинено от добива и използване на природни ресурси, като едновременно осигурява възможности за повишаване на конкурентоспособността и благосъстоянието.
Ефективното управление на битовите отпадъци е от първостепенно значение за поетапния преход към кръгов модел на икономиката. Те представляват около 10% от общия обем на отпадъците, образувани в Европейския съюз, но този поток от отпадъци е един от най-сложните за управление, а начинът, по който се управлява е добър показател за качеството на цялата система за управление на отпадъците в дадена държава.
Превръщането на отпадъците в ресурси е основен аспект от увеличението на ресурсната ефективност и в рамките на една кръгова икономика, това означава да се затвори цикълът.
С приетия през месец декември 2015 г. План за действие на Европейската комисия за кръгова икономика, са поставени рамките на европейската политика за преход към икономика, доближаваща се в по-голяма степен до кръгова икономика, при която стойността на стоките, материалите и ресурсите се запазва възможно най-дълго в икономиката, а генерирането на отпадъците е сведено до минимум.
Основната цел е изграждане на устойчива нисковъглеродна и конкурентоспособна икономика, с ефективно използване на ресурсите на ниво Европейски съюз. В своята последователна политика Европейската комисия предприе поетапни мерки, насочени към ускоряване на прехода към кръгова икономика, започвайки с амбициозна промяна на законодателството по управление на отпадъците с приетите през 2018 г. изменения на ключови директиви. През 2020 г. беше приет и втори план за действие за преход към кръгова икономика, което залага Програма за постигане на по-чиста и по-конкурентна Европа в съответствие с приетия европейски Зелен пакт, като се доразвият действията за кръгова икономика. Сред дейностите са залегнали допълнителни мерки за намаляване на отпадъците, все по-голям акцент върху изискванията върху проектирането на продуктите и моделите, които да осигуряват качествени вторични суровини.
С цел да се постигнат унифицирани общи резултати и действия от всички държави-членки, с общ законодателен пакет „Кръгова икономика,“ са направени законодателни промени в Рамковата директива за отпадъците, Директивата относно депонирането на отпадъците, Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства, Директивата относно батериите и акумулаторите – отпадъците от батерии и акумулатори, и Директивата относно електрическо и електронно оборудване.
В допълнение на това съществена част от приоритетите на новия план за действие са взети като основа и в настоящия проект за транспониране в българското законодателство на изменените директиви по отпадъците. Видно е, че акцентите се поставят все повече върху разширяване на прилагане на схемите на „разширена отговорност на производителя“, увеличаване на вторичните суровини чрез общоевропейски критерии за край на отпадъка и страничен продукт. Приоритетни сектори се явяват текстил, строителство, намаляване на образуване на хранителните отпадъци, в това число и очаквания за цели в тази посока.
С настоящия ЗИД на ЗУО България си поставя за цел да транспонира Директива 851, с която се изменя Рамковата директива на отпадъците, като едновременно с това се стреми да се съобрази и с приоритетите в новия план за действие на Комисията.
В Проекта на ЗУО са заложени основните изисквания на Директива 850, с която се изменя Директивата относно депонирането на отпадъците.
Искам да отбележа, че с Постановление на Министерския съвет № 420 от 31 декември 2020 г. в българското законодателство вече са въведени изискванията на другите две директиви от пакета „Кръгова икономика“. Това са Директивата 849 за изменение на Директива 53 относно излезли от употреба превозни средства, Директива 66 относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, Директива 19 относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, както и Директива 852 за изменение на Директива 62 относно опаковките и отпадъците от опаковки.
Най-съществените изменения на Рамковата директива, които се въвеждат в Закона за управление на отпадъците, могат да бъдат обобщени в няколко основни групи: уеднаквяват се определения, определя се по-висока цел, във връзка с подготовката за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци – 65% до 2035 г., постепенно се ограничава депонирането на битови отпадъци до 10% до 2035 г., въвеждат се минимални изисквания към функционирането на режими на „разширена отговорност на производителя“, постига се по-голямо синхронизиране и опростяване на правната рамка относно статуса на странични продукти или край на отпадъка, въвеждат се изисквания за мерки за насърчаване на предотвратяване на образуване на отпадъци, включително по отношение на хранителни отпадъци и повторната употреба. Уеднаквяването на определенията е от основно значение за правилното и еднакво тълкуване и прилагане на разпоредбите и мерките във всички държави-членки.
За пръв път се въвеждат ясни директивни дефиниции на „разширена отговорност на производителя“ и ясен обхват на понятието „битови отпадъци“. Това налага промяна в някои от съществуващите до момента национални дефиниции, за да бъдат приведени в съответствие с директивните текстове.
Що се отнася до увеличените цели по рециклиране, те са ясен индикатор за посоката на политиките. Досегашният размер от 50% рециклиране е отчетен като недостатъчен на ниво Европейски съюз. Въвеждат се етапни цели от 55% и 60% до достигане на 65% рециклиране през 2035 г. В допълнение, междинните цели и изменението на ЗУО предвижда правно, ежегодно нарастване на целта.
През 2018 г. България е постигнала 32% рециклиране на битовите отпадъци. Към настоящия момент политиката на страната е насочена към разширяване на разделното събиране и рециклиране на биоотпадъците. В тази посока са осигурени основна част от средствата по ОПОС 2014 – 2020 г., тъй като постиганите резултати на страната до момента са много добри и в рамките на средните за Европейския съюз по отношение на рециклирането на материали.
Но държавите с висок процент рециклиране постигат много по-висок дял на компостирането на биоотпадъците спрямо България, затова това е изведено като приоритет в Директивата, като е поставен краен срок за задължително разделно събиране именно на биоотпадъците от всички държави-членки към 2025 г.
Друга основна количествена цел, която се въвежда, е за ограничаване на депонирането на битовите отпадъци до 10% през 2035 г. Това все още е сериозно предизвикателство за страната, като последната отчетена година – 2018 г., България депонира 61%. Редно е да се отбележи, че държавите с ниски нива на депониране оползотворяват енергийно значителна част от битовите си отпадъци за разлика от България.
За първи път се въвеждат унифицирани изисквания към всички схеми за „разширена отговорност на производителя“ на европейско ниво. Режимите на „разширена отговорност на производителя“ са основна част от ефикасното управление на отпадъците, но тяхната ефективност и резултатност се различава значително в отделните държави-членки. Поради това е необходимо да се определят минимални изисквания относно функционирането на „разширената отговорност на производителя“.
В настоящия ЗИД на ЗУО са заложени основните изисквания, като следва да се отбележи, че България има съществено предимство по отношение на регулациите в тази посока. Законодателната рамка за разширена отговорност в България е създавана в общи линии в един и същ период, и съответно не са налице принципни разлики за отделните потоци отпадъци. Още повече за разлика от доста други държави-членки, в България е въведена задължителна разширена отговорност за шест потока отпадъци, в това число и опаковки.
Директивата ясно поставя акцент върху подходящите стимули за прилагане на йерархията на отпадъците, като изрично се посочват такси за депониране и изгаряне и схеми на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“, които МОСВ категорично подкрепя и счита за основен инструмент за постигане на ефективни резултати от страна на общините и гражданите по отношение на управлението на отпадъци.
В допълнение на посочените изисквания, с промените в ЗУО се въвежда основа за прилагане на „разширена отговорност на производителя“ за текстил и обувки. Това се прави с цел изпълнение задължението на разделното събиране на този вид отпадък, считано от 2025 г. Очакванията на ниво Европейски съюз през тази година, са за приемане на стратегия за текстила, която по наша информация и директен контакт с Комисията, се очаква да предложи „разширена отговорност на производителя“, наред с изискванията към проектиране и производство на текстилни изделия - като основен и доказан най-ефективен към момента модел за управление на този вид отпадъци.
Същевременно всички детайлни изискванията към тази система е планувано да бъдат допълнително прецизирани в самостоятелна наредба по чл. 13 от ЗУО, както е направено за всички шест потока отпадъци.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища по така представения законопроект.
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Тъй като при разглеждането на предишния ЗИД за промени в Закона за управление на отпадъците имахме едно предложение, което дефинира понятието „край на отпадъка“ и виждам, че в предложения в момента законопроект съществува такова понятие, което е общоприетото в Европейския съюз като такова. Тогава знаете, че при разискванията имахме доста сериозни дебати дали не предлагаме прекалено рано такава дефиниция и да се съобразим с европейската директива по-скоро за определянето на тази дефиниция.
Може ли да дадете малко повече информация как е дефинирано точно и какво трябва да разбираме под „край на отпадъка“?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Богданов, много благодаря за тази възможност да поясним каква е позицията ни по отношение на „край на отпадъка“, още повече да изясним на българската общественост, че с въвеждането на по-детайлни текстове в настоящия ЗИД на ЗУО, ние не променяме по същество „край на отпадъка“, който е въведен още през 2012 г. в Закона за управление на отпадъците.
Настоящият проект има за цел просто да въведе текстовете в Директива 851 относно изменението на Директивата за отпадъците, с която се изменят текстовете, но не по същество. Разпоредбите за „край на отпадъка“ в никакъв случай не могат да се тълкуват в контекста на вносните отпадъци. Пояснявам го, защото имаше такива публикации наскоро, които видите ли щели да престанат да бъдат отпадъци, а щели да станат гориво и така нататък. С оглед на това, че много е чувствително обществото на тази тема, благодаря за това, че имаме възможност да разясним.
Статутът за „край на отпадъка“ по българското законодателство може да се постигне единствено от отпадъците, които се третират на територията на нашата страна. Не може съгласно нашето законодателство да се определя статут „край на отпадъка“ на отпадък, който се внася или се въвежда на територията на България. Тоест внесен или въведен отпадък на територията на страната не може да престане да бъде отпадък преди да е третиран на територията на страната.
Отпадъкът, който има статут на „край на отпадъка“ в държавата по изпращане, такива случаи сме имали за отпадъци от Италия, той може да се въведе на територията на страната като неотпадък единствено, ако отговаря на критериите на законодателството на Европейския съюз или на националните критерии за „край на отпадъка“ на съответния отпадък, които съгласно предложените разпоредби в проекта на ЗИД на ЗУО се определят с наредби, като пояснявам, че на този етап няма такива актове.
Има предложения и становища по ЗИД на ЗУО, които предлагат да се гледа случай по случай даването на „край на отпадъка“. Това, въпреки че е дадено като възможност в Директивата, ние не сме го приели и не даваме такава възможност. Мотивите са ни в насока, че за да се обезпечи еднакъв, последователен подход към операторите за определен тип отпадък, следва нормативно да са заложени критерии, така че всички случаи да гарантират изпълнението на условията по чл. 5, ал. 1 от ЗУО и в по-голяма степен защита на околната среда с установени, хармонизирани критерии.
Специфичните критерии, на които трябва да отговарят определените потоци, подложени на рециклиране или на друга дейност по оползотворяване, за да се потвърди, че вече не се считат за отпадъци, следва да бъдат разработени след като се вземат под внимание всички предварителни проучвания по отношение на конкретния тип отпадък, след като се изготви оценка на всички приложими разпоредби , приложима съдебна практика, принцип за превантивност, потенциални и вредни влияния на получения материал и когато е целесъобразно, след като се определят пределно допустими норми за замърсяване на веществата.
Ние смятаме, че Министерството на околната среда и водите не може да извърши всички тези неща за отпадъци, за които няма предварително такива критерии, така че не сме го приели като възможност.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, други въпроси, мнения? Няма.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
С уговорката, че аз няма да взема участие в гласуването, тъй като имам конфликт на интереси, като председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия, взимам отношение единствено като експерт.
По транспонирането на Директивата, подкрепяме директивните текстове, начинът по който са транспонирани в цялост, с дребни забележки, които ще уточня. Повечето хипотези са неща, за които нашето сдружение се бори от години, да не кажа десетилетия. Това е публичното предоставяне на информация от страна на организации по оползотворяване за разходите, които извършват, начина, по който определят техните подизпълнители. Също така разходоориентираност на събираните възнаграждения, нещо, което досега липсваше в нашето законодателство като изискване в ЗУО. Посочено е, че възнагражденията не трябва да надвишават разходите за предоставянето на услуги по управление на отпадъците. Изключително адекватен текст, който няма как рециклиращата индустрия да не приветства.
В същото време имаме някои принципни съображения. Да, духът на Закона е добър, но и Сдружението на общините са изразили определени резерви. Те, между другото, повдигат много важни въпроси. От една страна, България преизпълнява целите си по рециклиране на гуми, съществуват си организации по оползотворяване, които събират възнаграждения. В същото време тази комисия обсъждаше текстове за въвеждане на наказателна отговорност за изгаряне на гуми. Общините сигнализират за огромен проблем с управлението на отпадъци от гуми. Тоест, нещо в системата очевидно не е така, както поне излиза на хартия. Защото проблем, с ето един конкретен поток отпадък, той не е само един, има. И тази директива даде един добър повод тези теми да се повдигнат. Предполагам на второ четене вече текст по текст ще можем да влезем в детайлите на проблема.
Въвеждат се забрани за изгаряне на отпадъци, йерархия на отпадъци, край на отпадъци, все неща, които ще помогнат за развитието на кръговата икономика. В същото време ние имаме едно становище, което сме изразили на публичното обсъждане на законопроекта още в Министерския съвет, в което сме изразили професионално нашата подкрепа за някои текстове и кои текстове не подкрепяме.
Ние от много години имаме принципна позиция, която касае организациите по оползотворяване и най-вече високите административни бариери, които законодателството поставя. Това са големите банкови гаранции, изисквания за обхванато население, които ощетяват малкия и среден бизнес. Това са нашите принципни съображения, казах „за“ и „против“ в основа, на второ четене текст по текст вече ще развием подробно. Но по отношение на директивните текстове, приветстваме и самата Директива. Може би това е един от най-качествените законодателни актове в сектор „Отпадъци“ дотук и начинът, по който е транспониран. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Божанков.
Други въпроси, мнения? Господин Костадинов. (Реплика)
Разбира се, по всяко време. Аз може би, преди да пристъпим към мнения, които биха желали организациите да изразят, да отправя един въпрос, който е свързан наистина с принципите, касаещи кръговата икономика и законодателството, което беше изработено на европейско ниво в тази посока. Факт е, че изключително важни директиви се транспонират с текстовете, които сте предложили. Факт е също така и интересът, и нуждата да бъдат въведени и нормативни изисквания, касаещи ограничаването на някои пластмасови изделия. Имаше, днес включително, изразяване на обществени нагласи в тази посока. Сроковете за транспониране на Директивата, която е свързана с намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, е средата на годината. Просто ще Ви помоля да ни информирате какъв е напредъкът в тази посока и кога може да се очаква нормативно въвеждане на тези изисквания в българското законодателство.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Василева, ангажиментите на България като държава-членка да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 904 относно намаляване въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, изтича през месец юли 2021 г. По този повод със заповед на министъра на околната среда и водите вече е създадена междуведомствена експертна работна група, която включва представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, на Министерството на земеделието, на Министерството на туризма, на Морска администрация и може би мога да пропусна някои от експертите. Графикът по изготвяне на необходимите нормативни промени е изцяло съобразен с естеството на работата и с крайния срок на транспониране. По тази причина се работи в посока обществени обсъждания и консултации по изготвения проект на акт да се проведат в периода април – май 2021 г., като така се осигури и необходимото време за провеждане на дискусия и отразяване на представените от всички заинтересовани страни предложения и бележки.
В контекста на това какво чухме сутринта и направената акция през Министерството на околната среда и водите, тя беше по повод пластмасовата директива, която все още ние не сме изкарали проекта за обсъждане, камо ли да пренебрегнем някоя от неправителствените организации и така нататък. Няма такова нещо. Просто дискусиите тепърва предстоят.
По отношение на депозитната система, която се прокрадва в изявления от страна на неправителствени организации, в контекста на Директивата просто е споменато, че при приемането на Директивата се отчита, че една част от държавите-членки са въвели депозитна система, обаче по-голямата част от държавите-членки използват друга система за разделно събиране на тези отпадъци. По тази причина считаме, че и двата метода са равнопоставени, сиреч няма някаква задължителност по въвеждане на депозитна система, но дискусиите, както казахме тепърва предстоят.
Също така искам да кажа, че въвеждането на депозитна система в България, вземането на подобно решение и още по-малко реализирането чрез нормативната уредба, далеч надхвърля компетенциите и законодателството по околна среда, което също трябва да се има предвид. Но самото решение в подобна насока трябва да се взема не върху емоционални предпочитания към даден вид система за събиране, а като се отчитат всички позиции и недостатъци и на едната, и на другата, и отчитайки всички специфики за управлението на отпадъците в България и възможността да се изпълняват такива цели,
Като още през 2019 г. ние тръгнахме да преценяваме възможностите на съществуващата система в България. Преценихме, че са необходими допълнителни изисквания, въведохме промени в Наредбата за опаковките, която доведе до увеличаване на 15% на съдовете за разделно събиране, което по наши очаквания все още не е приключила отчетната година, но е довело до значително увеличаване на събраните отпадъци. Така че дискусиите тепърва предстоят в тази насока.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Следва да отбележим, че и нашата комисия допринася за ограничаване на използването на пластмасови продукти за еднократна употреба и от самото начало на мандата използваме чашки, които са биоразградими и съответно стъклени бутилки за вода.
Господин Божанков, искате нещо да коментирате?
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Кратко отношение и то без да отнемам време – за депозитната система. Тъй като нашето сдружение единствено в България е провеждало такъв експеримент, в партньорство с норвежката страна - две машини, вендинг машини, които няма как да връщат пари за опаковки, защото по законодателството, не само за управлението на отпадъци, а въобще данъчната политика, тъй като се удържа данък при сделки с отпадъци, няма как това да стане без промяна в много закони. Но машините връщаха бележки, които бележки после носеха награда. И всъщност се оказа, че населението прояви в София и в Димитровград, където бяха поставен машини, изключително голям интерес с образователни цели, ученици, училища, въобще това се оказа, че не просто не пречи на системата за разделно събиране с цветни контейнери, а допълва там, където нуждите са различни – на обществени места, с голям поток от опаковки. Гражданите с удоволствие предаваха отпадъците във вендинг машини и всъщност проблемът при експеримента беше, че вендинг машините се пълнеха невероятно бързо и трябваше да бъдат освобождавани всеки ден, макар че очаквахме да се освобождават веднъж месечно. Имаме резултатите от този експеримент и ние винаги сме твърдели, че това е една от най-добрите добавки към настоящата система, за съжаление, нереализирана в България до този момент.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Предполагам, че резултатите от този проект ще бъдат предоставени на Министерството в хода на обсъжданията, които се провеждат и, разбира се, всяка една практика, която води до по-добри и ефективни резултати, трябва да бъде подкрепяна.
Други коментари и от страна на народните представители? Не виждам.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз не знам дали тук колегите от нашата група са изразили становище, че ще подкрепим Закона, ако са го изразили, го потвърждаваме. Но тук има малко смущаващи моменти. В самия закон е с процент индикаторите кога и как трябва да се случват нещата. На фона на това, че по оста „Отпадъци“ по Оперативната програма реално са изплатени едва 36,6%, към вчера ми е справката от ИСУН, също е тревожно. Защото без липсата на инвестиции в сектора, специално в сепариращи и компостиращи инсталации, които основно представляват частта от тези инвестиции, които трябва да се случат, мисля, че сроковете, които са посочени – примерно да вземем за 2025 г. - срок, който е посочен в Закона, ако оттук нататък някой изпълнява три години проекта, много трудно ще му бъде да успее за това време да свали тези проценти и да се намали количеството на отпадъка, който трябва да си депонира.
Също така Законът е внесен на 5 януари, имаме едни срокове 30 декември, предполагам, че е станало въпрос. Мисля, че трябва да бъдат променени или изчистени в Закона. Предполагам, че е станало въпрос, доколкото чух тук, за разделното събиране.
Само ще кажа една теза, която отдавна съм я говорил и то на база на някакъв опит. Кметът подписва договор, той нищо не взима от този договор и нищо не вижда какво спестява като отпадък и като общо количество, което се депонира. Така че стимулите към общината, даже и в това отношение ги няма. Икономическият интерес – той е такъв, колкото и да са организации за оползотворяване, на тях също понякога не им пука, когато са си покрили изискванията, какво ще се случи с отпадъка, който може да се събира разделно на територията на една община. Видях определени насоки в това отношение в становището на Сдружението на общините. Добре е между първо и второ четене добре да се обмислят тези неща. Даже ако трябва, има време до края на мандата, ако се бърза с този закон да влезе в сила, да се сформира някаква работна група, която в кратък срок тези неща да ги изчисти и Законът да бъде приет в зала и на второ четене, и да влезе в действие. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Генов, позволете ми да изразя нашето съгласие затова, че е необходима корекция в § 16 относно някои срокове. Може би на второ четене ще допринесем да се подобри този текст.
По отношение на осигуряване на финанси за изпълнение на задълженията на общините, във връзка с повишените цели – да, много сериозен е въпросът. Искам да Ви уведомя, че паралелно с разработване на текстовете по ЗИД на ЗУО ние работихме и по такива стратегически документи, които всеки момент ще излязат да бъдат обществено обсъждани. Това са също Националният план за управление на отпадъците, Стратегията за кръгова икономика, които всеки момент ще излязат за обществено обсъждане и където са залегнали много конкретни мерки. Съответно ще бъдат придружени с отделни финансови обосновки, включително и общините ще имат тепърва възможност да участват в обсъждането на това как точно ще ги постигнем тези високи цели.
По отношение на бюджета, който е за следващия програмен период на Програмата ОПОС, искам да Ви кажа, че те са насочени изцяло според нас към общините и също ще бъдат насочени към изпълнение на изискванията на пакета „Кръгова икономика“ не по-малко от 300 млн. евро. Това не е окончателно, защото текат все още разговори с Комисията. Ще Ви държим в течение за това как се очертават.
Искам да Ви кажа, че има съгласуваност при всичките тези неща. Законодателството, което предлагаме, стратегическите документи, разпределението на следващия програмен период, така че работим в тази насока. Съгласете се, че ние нямаме друг избор освен да ги сложим тези цели за изпълнение в законодателството.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Подкрепям предложението на господин Генов в контекста и на становището на Националното сдружение за активен диалог за съвместно постигане на целите. Абсолютно съм съгласна с това, че няма как цели, които вече са приети на европейско ниво, да не бъдат част от националното законодателство и да не се стремим към постигането на тези цели.
Както споменах, становищата, които са получени от заинтересованите страни, са публикувани на страницата на парламента. Имаме становище от Националното сдружение на общините в Република България, от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Българската асоциация по рециклиране, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. Така че ако някои от тях желаят да вземат думата, ще помоля, все пак, да се ограничават, преди всичко представителите на тези организации, които желаят да вземат думата – да се ограничават в рамките на регламентираното време от две минути. Съответно да имат предвид, че ако имат конкретни предложения по определени текстове, то те биха могли да бъдат дискутирани във втората фаза на приемането на Закона.
Преди да пристъпим към изложение от страна на заинтересованите страни, ако има такива, за последен път - някой от колегите, ако желае да вземе думата или да отправи въпроси, коментари...
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: След сериозно обсъждане и ние ще подкрепим предложените изменения, но с бележката, че няма да се повтаряме тук, между първо и второ четене наистина трябва да се прецизират доста от текстовете. Освен това надяваме се, всичко това да намери коректно препращане или постигане на целите в подзаконовите нормативни актове. Ние ще следим този процес от страна на Министерството. Целите са добри. Още повече след като и организациите нямат възражения. Ние виждаме доста неща, които биха могли да бъдат подобрени. Определено има вариант, ако се разгледа до края на мандата това изменение, ние ще бъдем активни и ще предложим съответните корекции да бъдат най-малкото обсъдени и евентуално разгледани, и приети.
Няма как да не се радваме на факта, че сме увеличили с 15% съдовете за разделно сметосъбиране. Да се надяваме повече да ги виждаме, защото на този етап едва ли можем да се похвалим и да се възрадваме на това обстоятелство, защото не е толкова осезаемо. Казвам го с най-добро чувство в случая. Добрият старт беше далеч във времето. Не знам точната дума, дали е опорочен или беше подменен като метод. Тук трябва да бъдем коректни, да благодарим на бизнеса, който изпълнява до голяма степен ангажиментите си, благодарение на тях постигаме целите основно.
По отношение на битовата компонента има много път да извървим. Надявам се, че ще го извървим всички заедно, защото най малкото трябва да започне един много сериозен процес на организация. Видяхме в самото начало, когато разглеждахме първата хармонизация на нашето законодателство в сферата на отпадъците по какъв начин вървят в Европа водещите страни – Германия, Холандия, и други. Още в детска училищна възраст започва възпитанието и отношението да се изгражда. Може би наистина ни предстои този път. В случая по-скоро съм с пожелателни послания това да става и да се случва. Има доста работа, която предстои да разгледаме и да се получи на финала едни хармонизиращи текстове, които да бъдат имплементирани в нашето законодателство, и да се постигат целите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Представителят на Националното сдружение – заповядайте, госпожо Стойкова.
Още веднъж искам да помоля в рамките на две минути изказвания и принципни позиции.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Добър ден! Аз съм Десислава Стойкова, юрист-консулт съм в Националното сдружение на общините. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, благодаря за възможността днес да сме тук.
Няколко пъти се спомена нашето становище. На някои от нашите принципни бележки получихме отговор, тъй като наистина ние се изразявахме, опасявахме се и изразихме в нашето становище сериозните икономически последици, които ще настъпят след приемането на Директивите. Затова в законодателството ни се иска освен, както сега разбирам, че новите такива национални актове ще имат възможност да осигурят допълнително финансиране или помощ за организациите, или за общините, много ни се искаше и в този закон или в други закони, разбирам, че не е само на МОСВ, да се върви, да се създават, норми във връзка със създаването на по-устойчиви продукти. Продукти, които може да бъдат за повторна употреба. Да се насърчава и устойчивостта на тези продукти. Това е във връзка с икономическите последици в Закона.
Искам нещо много конкретно само да кажа. Общините действително изпитват трудности с организациите по оползотворяване. Затова сме написали няколко бележки, от които ще спомена три от тях.
Много ни се иска в самия Закон да бъдат разписани целите на тези организации, тъй като считаме, че може би те се подценяват от тези организации и не се изпълняват, дори разписани в подзаконовите нормативни актове. Може би контролът не достига или нещо не се случва, което може би считаме, че ще помогне. Засилвайки този контрол над организацията и посочвайки целите, ще може да се помогне и за намаляване количествата на депониране.
От друга страна, много общини самостоятелно извършват дейности по разделно събиране на материали, които са в правомощията на организациите по оползотворяване. Едно от нашите предложения е при такъв случай дадени общини да могат да получават евентуално продуктови такси или по друг начин да бъде осигурено финансирането, когато се занимават с тези дейности.
Третото ни последно предложение, да се съобразя с минутките, това е във връзка с постигане на целите за рециклиране - общинските цели за рециклиране. Много ни се иска в Закона да се помисли за начин общинските цели на всяка конкретна община да бъдат съобразени с морфологията на тази община. Тъй като досега, както се работи – общо на регион, може би това действително затруднява. А постигането на тези цели, знаем, е много важно, тъй като по този начин общините, това е единственият механизъм, с който могат да намалят отчисленията си за депониране.
Имаме и други конкретни бележки, които са в становището и Вие ги имате. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други становища?
Заповядайте. Молбата ми е само да се представите преди изложението си. И след това ще дам думата на представителите на Министерството. Заповядайте.
НАДЯ СЪБОТИНОВА: Здравейте. Аз съм Надя Съботинова, представител съм на Българска асоциация по рециклиране. Ние подкрепяме представения законопроект и считаме, че той доста точно отразява директивните изисквания. Предоставили сме нашето становище, в което има доста подробно някои предложения, които бих искала, част от тях, чисто схематично сега да представя, по-важните от тях за нас.
Първото е свързано с така наречения статут за „край на отпадъка“. Това на практика всъщност не е нищо друго, освен признаването на важността и значението на вторичните суровини. (Влиза министър Емил Димитров.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, господин Министър. Заповядайте.
Извинявайте за прекъсването.
НАДЯ СЪБОТИНОВА: По отношение на края на отпадъка, това е точно признаване на ролята на вторичните суровини, които има в процеса на кръгова икономика. Предложените текстове на Министерството в голяма степен отразяват този процес доста точно, но ние бихме искали да видим там и възможността за индивидуално определяне на „край на отпадъка“, тъй като това е възможност, която Директивата предвижда и към която Европейската комисия изрично насърчава държавите-членки да прилагат подобен подход, тъй като на европейско ниво прилагането на такива критерии е значително затормозено и утежнено. Поради тази причина за целите на изчисляване и съответно допринасяне за кръгова икономика, те дават възможност всяка държава, освен на национално ниво, да определя индивидуални критерии, когато става въпрос за конкретен случай, а не за хоризонтално определяне на критерии на национално ниво. Така че това е едно от основните ни предложения. Ние сме предложили конкретни текстове в тази посока.
По отношение на другите две предложения – те са свързани, едното е за преходни разпоредби за така наречените колективни схеми на производители и вносители, тъй като виждаме, че Законопроектът, основни части в Законопроекта, уреждат донякъде обществените отношения, които ще бъдат уредени впоследствие с подзаконови нормативни актове. И поради тази причина е добре да има един краен срок, който да е съобразен, разбира се, с Директивата, така че да може цялостно да бъде завършен този процес и да бъде рамкирана дейността, за да се избегнат излишни административни и финансови утежнения.
И третото ни предложение е свързано именно с общините. Видяхме в първоначалния законопроект, който Министерството беше качило на страницата за обществено обсъждане, беше въведена отговорност на кметовете на общини по отношение на разделното събиране на текстила. Виждаме, че в разпоредбите, които са внесени в Народното събрание, този текст е отпаднал. Считаме, че е необходимо да бъде въведена такава отговорност, тъй като е изключително важно масово разпространеният отпадък да обхване цялата територия на страната. И другото, което е необходимо, при условие, че се въвеждат толкова големи критерии за обхващане на населението, няма как да бъдат постигнати от тези системи на производители, без сътрудничество с общините.
А само по отношение на това, което изказаха от Сдружението на общините преди това - във връзка с работата им с организациите по оползотворяване, искам да отбележа, че това е проблем, който стои не само в България и количествените цели не обхващат на сто процента отпадъка, който се образува на територията на дадена община. Така че не може да се очаква затова, че дадена организация събира и рециклира, изпълнява определено количество цели, че на сто процента ще бъде събран на територията на общината. Точно затова са предвидени различни финансови механизми и в законодателството, и в политиките на Европейския съюз, за да бъдат обхванати на сто процента.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Още две становища.
Заповядайте, господин Стефанов.
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Здравейте! Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Казвам се Стефан Стефанов и представлявам, тук съм в качеството си на изпълнителен директор на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, която обединява всички организации по оползотворяване на опаковки, включително и бизнеса, който преработва, рециклира потоците на отпадъци от опаковки.
Две неща искам да кажа. Едното е едно наше отхвърлено предложение, което ще поддържаме. Това е молбата ни да бъде увеличен срокът за изпълнение на целите от задължените лица от 31 декември на 28 февруари, съответно 29-и – до края на февруари. Този срок е свързан с изпълнение на целите от организациите на пуснатите на пазара за дадената година и се налага месец декември да бъде на проектна основа, да се предвиждат какви отпадъци биха се получили и пуснати на пазара, с предвиждане. Това означава, че трябва да се засилят нашите предвиждания, за да може да се рециклира. Защото при едно неизпълнение на целите, знаете, отнема се разрешение, а документооборотът по Закона за счетоводството върви и през месец януари до февруари, до 15 февруари. Мотивът, с който е отхвърлено нашето предложение, е, че всичкото това нещо би изместило срока на подаване на одитните доклади за отчет на целите. Но ние изрично подчертаваме, че този срок се запазва до края на месец март, но по този начин ще се получат реалните количества, тъй като не е възможно до 31 декември рециклиращите предприятия да преработят тези отпадъци, които биват пускани в един месец декември, който е изпълнен с празници, опаковки и така нататък, и неработещи от рециклиращите предприятия дни, като почивни. За тази презастраховка организациите харчат около 500 хил. лв. – всички, взети заедно, в рамките на една година да могат да изпълнят своите цели.
Второто, което е, смятам, че в Закона трябва да бъде помислено, нали то е процес, не е еднократен акт, обхващането на отпадъците от онлайн търговията, които се пускат. Знаете, много стоки се поръчват по интернет, те не се регистрират, за тях не се събират продуктови такси, което ги прави невъзможно да бъдат, не могат да бъдат рециклирани. И в един момент остават с впечатление при изпълнението на целите си, остават с невъоръжено око видими отпадъци, които не са обхванати от задължението на организациите да ги събират и рециклират. Така че предлагам за последващи изменения и допълнения на Закона да бъде проучен този процес - количествата, които влизат в страната и възможностите те да бъдат обхванати. Това касае не само отпадъците от опаковки, а и отпадъците от други потоци масово разпространени отпадъци. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Желаете ли да се изкажете? В рамките на две минути. Благодаря.
Ще Ви помоля да се представите. Само включете микрофона, ако обичате.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Казвам се Владимир Димитров, представлявам Българска стопанска камара. Дами и господа народни представители! Нашата позиция е изразена в законоустановения срок. Много от нещата, които са отразени в нея, бяха казани на тази маса.
Ще направя само няколко акцента, първият, от които е, че по въпросния § 6, във връзка с предвиждане на облекчения и стимули за прилагането на йерархията на отпадъците за физическите лица, това беше споменато и от господин Божанков, ние апелираме да се премахне десетпроцентният данък, с който се облагат физическите лица при предаване на разделно събрани отпадъци на оправомощени за това лица. Многократно сме изразявали становища и това е нашата позиция от повече от 10 години.
Въпреки че не е в обхвата на настоящия законопроект, считаме, че е необходимо да се ускори процесът по въвеждане на количествената основа при изчисляване на такса „Битови отпадъци“. Това също кореспондира с така наречения пакет „Кръгова икономика“.
От гледна точка на организациите по оползотворяване, изразената позиция на Националното сдружение на общините, забелязваме, че, да, въвеждат се нови организации по оползотворяване, но остава нерешен въпросът с Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, което също събира продуктови такси, но не изпълнява цели. За това също имаме изразени позиции, те не са променени, и апелираме да се обърне внимание на изразеното становище и да се вземе под внимание.
И следващото нещо, на което искам да обърна внимание, е, че забелязваме, че в настоящия ЗИД на ЗУО се въвежда понятието „вторични суровини“, за което липсва определение в самия закон. Изказали сме нашата позиция, даваме пример за такова. Предлагаме между първо и второ четене също да се обърне внимание на това нещо.
Създават се и два нови регистъра - за опаковани стоки, който се води от Изпълнителна агенция по околна среда и за лицата, които пускат на пазара обувки и текстил. При всичките тези отпадъчни потоци все пак остава липсата на регистър на лицата, които пускат на пазара моторни превозни средства. Апелираме да се помисли и в тази посока.
Това е. Останалото е отразено в становището и сме на разположение за коментари. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Господин Министър, може би, ако желаете преди коментарите по конкретните въпроси, тъй като нямахте възможност да чуете всичко, да кажете няколко думи, ако желаете в края на дискусията. Заповядайте, ... след финализиране на гласуването.
Добре, тогава ще дам думата на госпожа Стоянова по поставените акценти от страна на заинтересованите страни и след това ще пристъпим към гласуване.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Василева, ние вече имаме определени становища по всички повдигнати въпроси, но съвсем накратко да не стане много дълго.
По отношение на становището на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. В становището един от изложените мотиви е, че през месец декември организациите работят по прогнозни, а не реално отчетени количества пуснати на пазара опаковани стоки. В резултат на това, с цел презастраховане, организациите рециклират значително по-високи от законоизискуемите количества отпадъци, което води до напълно неоправдани разходи за организациите и членовете. В становището на Министерството обръщаме внимание, че организациите по оползотворяване получават възнагражденията за цялото количество пуснато на пазара опаковани стоки от техните членове, съответно тези възнаграждения следва да бъдат формирани по начин, който обезпечават разходите за функциониране, но и надграждане и разширяване на системите за разделно събиране. Заложените в нормативната уредба цели са минимално изискуеми, финансовото планиране на дейността не трябва да се извършва на базата на минималното покриване на целите.
По отношение на планирането, считаме, че предварителните прогнози на производители и вносители за всеки месец отразяват в голяма степен реално пуснатите впоследствие количества. В случай, че реално отчетените количества пуснати на пазара след изтичане на месец декември са по-малко от прогнозите, не считаме, че това би трябвало да създава финансови трудности на организацията, която е доказала финансовото обезпечаване и функционирането на системата при получаване на разрешение. В допълнение на посоченото, от административна гледна точка ще се създадат трудности при изготвяне на годишната отчетност на операторите по реда на Наредба 1, така че не подкрепяме това предложение.
По отношение на второто – обхващане на онлайн търговията, мислим, че това не е обект на конкретния закон. Конкретният закон е 99% транспониране и трябва да върви бързо. Но това е сериозен въпрос, който се поставя и трябва да се работи по него. Ние сме в комуникация с Министерството на финансите по този въпрос, защото основният въпрос е какво става с данъците? То таксите добре, но основното и голямо перо са данъците. Разчитаме и на тяхната експертиза и заедно трябва да работим по този въпрос, така че позволете ми да Ви докладваме за тези решения малко по-късно, а не в рамките на този закон.
По отношение на предложенията на БАР за „край на отпадъка“, казах защо не подкрепяме случай по случай малко преди да започне изявлението.
По отношение на срокове, които те повдигат, мислим, че има основание в рамките на второ четене ще приемем някои от корекциите, които предлагат.
По отношение на това какво поставиха като въпроси от Националното сдружение на общините относно целите на организациите да се обвържат с целите на общините – то е много интересно, защото се поставят въпроси от общините, те искат да участват в разпределението на продуктовите такси, а някои от организациите искат да участват в такса „Битови отпадъци“ и ние балансираме при всичките тези предложения. Относно конкретното предложение не го подкрепяме, защото задължението на системите за разделно събиране на отпадъците от опаковки, произтича от разширена отговорност на производителя. Различните опаковани стоки се разпространяват на национално ниво, съответно отпадъците от опаковки са резултат от потреблението по места. По тази причина не е възможно определяне на цели на рециклиране на различни от националните, не може да се гарантира колко и какви видове отпадъци от опаковки ще се генерират по места. Целите по рециклиране на отпадъци от опаковки по Директива се определят въз основа на пуснатите на пазара количества опаковани стоки за дадена отчетна година. Това е съществена разлика с битовите отпадъците, при които целите се изчисляват на база генерирани отпадъци. Самите битови отпадъци се определят и на ниво община. Не съществува към момента и не би могло да се определи колко са пуснатите на пазара опаковани стоки в дадена община.
Относно предложението на общините Министерството в лицето на Изпълнителната агенция да им разпределя целите в рамките на едно сдружение - абсолютно не подкрепяме. В момента в Закона те имат такава възможност, ако седнат и се разберат помежду си коя община какви цели ще постига.
Това е по отношение на регионите. От нещата, които поставят като проблем общините, нашата позиция е, че трябва да се преразгледат нещата, свързани с управление на гумите, но не в рамките на Закона, а в специалната наредба, която е наредба за гумите. Така че можем да седнем да говорим за повдигнатите проблеми.
По отношение на поставените въпроси от господин Димитров на десетпроцентния данък - това е обект на друг ЗИД на ЗУО.
Не съм записала други въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Заповядайте господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Като поставяте въпроса на Министерството на финансите за опаковките и продуктовата такса, обърнете им внимание за съдържанието вътре, защото много от тези доставки са именно обувки, дрехи и други текстилни изделия. Защото там и на самото съдържание може да се събере продуктова такса – не само на опаковката. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Благодаря за конструктивната дискусия. Мисля, че това е още едно основание да смятаме, че активният диалог между заинтересованите страни е много полезен за решаване на въпросите. Тук става въпрос за общини, граждани, бизнес, разбира се, институции, които имат отношение към темите.
Пристъпваме към гласуване на предложения законопроект.
Уважаеми колеги, който подкрепя приемането на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. моля да гласува.
Трябва да отчетем, че господин Ячев, господин Шишков, господин Мацурев, господин Райков, господин Георгиев и господин Кутев също са заявили подкрепа за Законопроекта.
Единодушно се приема, 19 гласа „за“. Благодаря.
Надявам се, че в рамките на този мандат ще приемем и на второ гласуване този важен законопроект.
Господин Министър, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви разкажа за трите предложения, които в рибарство и аквакултури сме дали, защото те и на практика касаят всичко свързано с тази комисия. Просто беше първият възможен закон, в който успяхме след Нова година да направим. Едното се отнася за Горна Оряховица – квотите. Знаете, че имаме програма, която на всички общини, които са кандидатствали са раздадени около 100 млн., не са раздадени, спечелени са, минали са процедурите. В един момент обаче Горна Оряховица оспорва, според мен изключително с право, че не е включена в списъка. В момента ако ние минем съдебни дела, които в крайна сметка са примерни, започваме отначало процедурите, програмният период е приключен, никой няма да вземе и лев, ще загубим 100 милиона. А някои даже са направили и разходи, участвали са в конкурси и така нататък. Какъв би бил възможният вариант? Да подсигурим 7 милиона, което е на Горна Оряховица и да отворим цялата програма, да могат всички да си усвоят. Няма да казвам, че тази година очакваме наказателна процедура за фините прахови частици, че ние Министерството сме направили всичко, което трябва. Това, което е в общините - те трябва да го направят. Но и да ги лишим от 100 милиона, поне на мен ще ми е неприятно, да знам, че не съм направил всичко възможно. В тази връзка сме предложили там промяната за квотите. Това е целта.
Второто, което ще видите в този законопроект, който е там, не е внесен, защото нямахме време, беше за язовир „Овчарица“ - дали да бъде в списъка с националните и значими. Всички енергийни са в този списък, язовир „Овчарица“ са го изпуснали. А той на практика е свързан с язовир „Жребчево“, в който посредством река Тунджа се пълни и язовир „Жребчево“ е свързан с язовир „Копринка“ или язовир „Копринка“ отговаря за две от националните значими язовири. Единият е „Розов кладенец“, който дава на три от енергийните мощности, другият е „Овчарица“, който дава на ТЕЦ Марица-Изток 2.
За тези, които не са запознати с темата, така както на мен са я обяснили - знаете какво е лека кола, знаете, че ако през радиатора не мине за да охлади антифриза, двигателят ще гръмне. Имате едно казанче минимум и максимум - гледате да се побирате там. (Реплика.) Ще го прехвърля същото за язовира, за да знаете. Имало е една голяма мина, до мината са решили да направят веднага ТЕЦ-а, той трябва да се охлажда, направили са един язовир с пет стени в равното, откъде го пипнеш все тече, но този язовир трябва да се зарежда от река Тунджа. Но някой трябва да сложи вода в река Тунджа. Тази година през месец август пресъхнаха сондажи. Ние пускаме вода, водата не стига никъде и накрая се оказа, че ТЕЦ-ът е сложил шлюзовете - 75 км трасе и се пълни язовира. Безспорно този язовир трябва да бъде винаги пълен. Нямаме иначе енергетиката. Това е точно като казанчето на автомобила. Имаме минимум и максимум, ако паднете от минимума помпите не могат да взимат вода, ще гръмне ТЕЦ-ът, трябва да го спрем. Ако е максимум ще наводни рудника. Този язовир трябва да влезе в национално значимите, за да му подсигуряваме вода от „Копринка“ и от „Жребчево“ и да го регулираме целия механизъм, защото тази година аз отивам спра за 10 дни ТЕЦ-а, за да влезе вода надолу по реката. После пуснем ТЕЦ-а, спираме водата по реката. И аз не знаех, че него го няма, не съществува, забравили са го. Никакъв скрит подтекст няма. Някои казват, че понеже имало риби, точно там искаме да се занимаваме с рибите. Това е с такова ниво, че нито може да падне по-ниско – ще се спре енергетиката, нито може да стане повече. Рибите са в един ляв топъл канал. Те на нас там не ни пречат. Нека да го има и за стенограмите. Рибите в този язовир, които са отделени в садки не пречат. Няма скрит подтекст в това язовирът да влезе към национално значимите.
И третото предложение, което сме дали - в национално значимите язовири да не пускат риби, защото след една, две години като започнат да пресъхват сондажи и кладенци, всички ще се насочим към тези язовири. И като направим една скрита концесия, да дадем на някое частно дружество да се разпорежда, после доде го изгониш ще е проблем. Само за пример, НЕК плати 800 хиляди на някакъв, че му умрели рибите, които бил сложил в техен язовир. Това е все едно да дойда във Вашия апартамент, да влезна в една стая, и от този момент нататък да Ви казвам Вие как трябва да си ползвате апартамента. Нека тези 52 национално значими да ги запазим. Има 6 хиляди други, нека да си ходят там да правят каквото си искат. Иначе след години ще имаме проблем. Тази година давам пример с „Копринка“, а дай на тези, а дай на тези, защо не останаха за рибите. Ами извинявайте, рибата ли е по-важна или човекът, а никой не им е дал, не им е подарил тези язовири. Тази скрита концесия, която правим, след време ще навреди. Ако не можете да удържите и искате непременно така да спечелите гласове, да се харесате на някои, абе дайте ги, ама само на земеделските. Та като дойде месец юли, като се наредят тук зърнари, тук тези, тук тези, да кажем ами хайде сега разделете едни сто лева на три по петдесет, или едни 10 милиона сега да видим как ще си ги разделите на 30, защото тоя иска, тоя иска, накрая вика остана ми рибата на сухо. Трябва един път да стане конфликтът, да разберат, че не трябва да са в тези язовири, та да вземем решение. Тази година стана конфликтът с два язовира. Единият беше „Копринка“, сега беше с „Кърджали“. „Кърджали“ имаме висока вълна, ще провеждаме висока вълна, ще се съобразявам аз на кой как ще му се охлади рибата и дали да му падали садките. Извинявайте, този язовир не е направен за тази цел. Той е направен да укроти една луда река. И ние сега изпускаме от единия в другия, но внимавайте за рибите. Ама ние да внимаваме Турция ли да не наводним, високата вълна ли да проведем, енергетика ли да има или на някой с рибите да се занимаваме. Не го допускайте по възможност, а ако Ви натискат да го допуснете, направете го на земеделските. Ще е много хубаво лятото. Някой ще реве с ей такива сълзи, защото тогава ще останат от едната страна единият ще бие другия. Зърнарът ще бие този с царевицата, този с царевицата този... и ще бъде много интересно. Но не трябва да бъдат там. Рано или късно ще се закачим към тези язовири и ще искаме за питейно-битово, включително и земеделските. Водоизточниците пресъхват. ВиК-тата имат големи проблеми. Исках просто да го знаете, защото когато е в другия закон, може да помислите, че някой Ви е заобиколил по някакъв начин. Няма скрит подтекст. Идеята е да отворим програмата със 100-те милиона, идеята е язовир „Овчарица“ да влезе при национално-значимите, да му придвижим количества, даже в изменението, което днес подписах - от единия язовир ще пратим на другия, за да ги пазим за лятото – язовир „Жребчево“. За да може да са там и когато трябва лятото да ги пуснем, защото не можем без енергетика. И третото беше, ако може, не пускайте риби. Мисля, че човекът е по-важен от рибата. Не ги пускайте в тези 52, има 6 хиляди други, но каквото решите, ние ще се съобразим с Вашето искане. Ще бъде доста интересно, когато някой язовир трябва да даде на ВиК и изведнъж се окаже, че проблемите са такива, че с години не може да го направи. Е, тогава ще е интересно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Министър.
Преминахме плавно от темата за управление на отпадъците към управление на водите. По тази тема, господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Димитров, Вие така нарисувахте картинката – пак доста апокалипсис виждам. Прекрасно е в момента, че заваля, утре като настане безводие, въпросът ми е в съвсем друга посока. Има ли в такива случаи предложения от страна на МОСВ за управление на водите, говорили сме го хиляди пъти, за изграждане на нови язовири, които в каскада с други да задържат голямо количество вода, която да бъде управлявана, да стига до тях? Има все още много такива места в България, където при снеготопенето, при дъждове минават огромни количества вода и все пак трябва да се изчисли дали е изгодно икономически да бъде построен там или да бъде заприщено руслото на реката, за да се образуват някакви по-големи обеми, които да бъдат в резерв на това. Мисля, че в годините има доста такива точки, които са набелязани вече при сегашни условия, правени са преди повече от 30 – 40 години, както и Вие подчертавате много пъти от трибуната на парламента, известно е кога и как. Въпросът е нещо от тези проекти не може ли да се възобнови, да се построят на такива места, които наистина да бъдат резервни водоеми поради огромното количество вода, което просто преминава през тях? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Все пак трябва да сме наясно с факта, че имаме приет дневен ред, не сме във формат блицконтрол. Ако приемем, че сме в рамките на точка втора – разни, не го превръщайте в диалог.
Ще дам думата на господин Министъра, но все пак, колеги, ще Ви помоля да се съобразявате и с дневния ред на заседанието.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо Председател, аз благодаря, че не го направихте днес блица. Не съм бягал, разбира се, от него, но просто исках да мога да бъда в другата комисия. Ще дойда и ще Ви отговоря, не бързам, когато отговоря после започват да ми се сърдят всички, защо го каза така, защо не каза друго. Наистина търсят подтекст, който не съществува. Винаги съм казвал за Белмекен-Сестримо. Гениални са тези хора. Направили са от Рилския манастир да докарват водата до Белмекен, да я свалят долу на Сестримо, да седи долу в един изравнител, да мине под земята и да отиде в единствения язовир в Тракия, който е „Пясъчник“, в който да може водата от Благоевград да стигне, до „Пясъчник“ и оттам да достигне до Белозем без една помпа. Ами гениално е. Нека първо да го поддържаме, да не го съсипваме. Цялата тази система в момента е задраскана и един частен ВЕЦ си върти вода и я хвърля в реката. Не е ли редно тази вода да отиде за поливане, според мен, след като такъв е бил замисълът.
По отношение на това – Вие от Пловдив или от Асеновград бяхте? Аз се изненадвам на това как може толкова години каскада от четири язовира и един изравнител, защото като започнем от „Тешел“, „Цанков камък“, „Антон Иванов“ - сега „Въча“ и оттам стигнеш до последния язовир, абе защо не си направите водопровода от последния язовир и да си захраните Пловдив. Вие искате през десет планини да минете, 100 тунела да направите и да стигнете ако може в Гърция. (Реплики.) Във „Въча“ водата е, която е в „Цанков камък“. В „Цанков камък“ е тази, която е в „Тешел“. Една и съща вода върви през няколко язовира, Вие държите да я вземете от втори, трети, четвърти, нагоре. Защо не си я вземете от последния? Винаги съм се чудил. Значи „Кричим“ е последният– преди град Кричим. „Кричим“, както е стената има две кули. Едната минава в началото на ВЕЦ „Кричим“, другата е ВЕЦ „Въча“ - 1 и 2“. Между „Въча“ 1 и 2 седи тръбата и ако се закачите, цял Пловдив оттам може да се захрани, ама е доста евтино, друго е да минем през сто планини. Ами не мога да участвам в такива разговори. Не съм проектант. Има готова тръба на която може да се закачите, Вие сега започвате да чертаете през планини. Кьорав да си да отидеш да видиш, ще видиш къде е тръбата. Не искате. Оттам нататък разговорът дали може да захраним Хасково, дали не можем да захраним Харманли, дълбоко не ме интересува. Значи имате четири язовира, но не Министерството на околната среда и водите, защото тази битка е водила и госпожа Василева, кой сега да изгони рибарите там и тези къщички, които са във „Въча“. Кой? Значи министърът да ходи с пушката да ги гони. Кой им разреши? Сега искат кейове да строят, аз забранявам. Ами те трябва да ги няма, за да може тази вода да е чиста и пловдивчани да пият чиста вода. Но тази битка кой трябва да я проведе? Не били транспортни средства, не били плаващи средства, то стана като с отпадъците в Своге. Не са софиянци, значи са извънземни, щом никой от София не си признава. Всички знаем, че са от София. Там по същия начин. Ако Вие се закачите за „Кричим“ няма да имате проблем в Пловдив с години наред, а не да взимате помпата и тинята от полето. Ама Вие не сте направили тази крачка, сега аз ли да я направя? Моят хоризонт е много малък. По същия начин е в цялата страна. Нека да запазим старото, което е действащо. Затова Ви моля на тези 52 язовира да не им налагате скрити концесии и да слагате вътре и нови и нови хора, които да ги управляват. Откъде накъде сдружение ще управлява в държавния язовир. Защо трябва да го прави, не е строен затова нещо. (Реплики.) Ама Вие сте го внесли и Вие и ГЕРБ, за едно загубено сдружение. Откъде накъде то ще управлява държавен язовир. То не е мое.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин министър, нека, моля Ви да се съобразяваме с факта, че това са текстове, които се разглеждат в Комисията по земеделието и храните. Този закон беше разглеждан от Комисията по околната среда и водите на първо четене.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съгласен съм. Питай за другото. Моето мнение – мисля, че язовирите трябва да останат за хората, не трябва да останат за частен интерес. Поне те са останали, другите 6 хиляди каквото искат да ги правят.
Сега за Пловдив нямате от години проблем, но не искате да си го решите. За „Копринка“ се чудите как да го обремените, така че да е в подчинен режим на всеки, само не и на тези, които трябва. „Жребчево“ - добър язовир, ние не можем да го напълним от частен интерес. Прав бяхте като казахте, че дядо Боже се погрижи за Бургас. Много съм доволен, имат за една година. Днес сме подписали веднага да се увеличат обемите, когато има вода трябва да я даваме, няма нужда да я пазим. За една година имат. Нека в блиц ако ме питате, ще Ви отговаря лично мнение. Но аз не искам, защото всеки вади актив и започва да се сърди и да се обижда. Аз не искам да обидя никого. Не искам да обидя никого. То не е направено 50 години, видите ли аз трябва да го направя. Далече съм, нито съм проектант. Зико трябва да го направи, Зико и областният на Пловдив. Те трябва да са генератора. Сега са те, преди е било други.
За Бургас - много добре стана, дано да имат резервна връзка. За цялата страна, ако искате, ме питайте. Язовир „Искър“ – София, има за три години, повече не се занимавам с този язовир. Изпускаме вода за ток само и само, за да не прелее. Имаме си вода. Имаме.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Изключително важно е това, което казахте, за да са сигурни гражданите на Бургас и областта, че има достатъчно количество води за целите на питейното водоснабдяване.
Господин Костадинов неистово желае да вземе думата, обеща да е кратък в изложението си. Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, господин Министър, госпожо Заместник-министър, ами настоявам, госпожо Василева, защото съм изключително удовлетворен по трета точка да чуя, че такива решителни действия най-накрая ще се приложат по отношение на комплексните и значими язовири. Трябва да сме наясно, че според мен това ще е тежка битка, и от нашата позиция тук, на всички, не само на Министерството, ще зависи крайният резултат. Защото всички ние сме били свидетели през годините колко, за мен необяснимо, но е тежък този въпрос, в кавички с цялата ирония го казвам. Според мен един плавен подход, при който поетапно да бъдат извеждани тези садкови концесии ще даде възможност, първо, да освободим за публични нужди тази вода, и, второ, по моя преценка и по преценка на експертите, за съжаление, не в дългосрочен, в средносрочен план с МОСВ трябва да бъде разработена стратегия за изсветляване на онези водни тела, които в момента не са за питейно-битово водоснабдяване, но които чрез поредица от мерки трябва да ги пригодим за такива. Така че затова давах зор, да изразя подкрепа за тази тенденция. Смятам, че трябва да подкрепяме подобни неща. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Министърът заяви желанието и готовността си да бъде гост на Комисията, така че предлагам разискванията да продължат и във формата на блицконтрол, все пак.
Да, заповадайте, господин Георгиев, обещахте едно изречение.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като последната темата, аз предлагам, все пак са изключително важни неща и касаят и нашата комисия, няма как през Комисията по земеделието в преходни и заключителни разпоредби и някои други неща. Така, че моето предложение, тъй като в закона в момента няма нотификация от Европейската комисия, Законът за рибарството и аквакултурите в момента не се гледа на второ четене в Комисията по земеделие, правя предложение и към Вас и към Министъра да влезе за разглеждане и в нашата комисия, тази част най-малкото, която касае МОСВ. Министърът тук изразява някакво становище, което на практика е важно, но в Комисията ще мине под някаква друга форма, без да се вземе сериозното отношение на нашата Комисия. Законът за водите няма как да се гледа в преходни и заключителни разпоредби или в § 13. (Реплики.) Това ми е предложението.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не знам дали чисто процедурно това е възможно. Имайте предвид, че нашата Комисия разгледа на първо четене Законопроекта. Има водеща комисия, Ресорната комисия разглежда Законопроекта на второ гласуване, но, разбира се.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Комисията по земеделието е водеща, но това са в нашата сфера.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, текстовете които обсъждаме са внесени от народни представители към законопроекта, който върви в ресорната комисия. В този смисъл факт е, че темите, които обсъждаме са пряко свързани с работата на нашата Комисия, разбира се, и Правилникът не ограничава народните представители, които членуват в Комисията по околната среда и водите да участват в заседанието на Комисията по земеделието и храните., Така че това е възможност. Благодаря на всички за днешната конструктивна дискусия. Да си пожелаем успех с разглеждането на този Законопроект. Отново се връщам към Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците и се надявам в рамките на краткото време, което остава в този мандат наистина да мине и на второ гласуване, за да се хармонизира законодателството ни с европейското.
Уважаеми колеги, закривам заседанието. Благодаря за участието на Вас и на нашите гости.

(Закрито в 16.00 ч.)

Председател:
Ивелина Василева

Стенограф:
Мария Николова