Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по околната среда и водите
Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ №70
На 4 февруари 2021 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 3, от 14,00 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,00 ч. и се ръководи от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията по околната среда и водите.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Наши гости днес са от Министерството на околната среда и водите: госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, госпожа Деница Недева – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“ и Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; от Столична община: госпожа Десислава Билева – заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“, господин Зафир Зарков – заместник-председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм в Общинския съвет на Столична община, госпожа Теодора Полимерова – директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“, господин Иван Николов – от дирекция „Транспорт“ и госпожа Петя Иванова – експерт.
Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ни ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г.
Както Ви е известно, съгласно чл. 118, ал. 2 от ПОДНС в триседмичен срок от получаването на Годишната програма всяка една от ресорните комисии трябва да разгледа и да направи предложение към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за включване на проекти на актове в Годишната работна програма на Народното събрание. След това в 14-дневен срок КЕВКЕФ съответно обобщава получените предложения и разработва Проект на годишната работна програма, който се разглежда и приема от Народното събрание.
Нашата цел е да разгледаме Законопроекта за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност и в случаите, когато установим, че някой от предложените актове в Програмата, разглеждани на европейско ниво, не съответстват на тези принципи, вече оттам нататък комисиите имат и възможност чрез мотивирано становище да изложат причините, поради които смятат, че тези принципи не са съобразени, съответно да изпратят становище на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Това е механизъм, заложен в нормативната уредба за наблюдение и контрол от страна на националните парламенти.
И така, след това въведение, давам думата на госпожа Силвия Рангелова, която ще ни направи кратко представяне на Годишната работна програма и съответно ще задълбочи изложението си в част „Околна среда“.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Годишната програма за настоящата 2021 г. определя приоритетните въпроси и теми от европейския дневен ред, които имат значение за страната ни и формулира националния интерес по всеки един от тях. Целта на приетия от Министерския съвет документ е именно да се гарантира координираното участие на страната ни в процеса на вземане на решения на ниво Европейски съюз.
Основните акценти, които се наблюдават в Годишната програма за настоящата година, могат да бъдат изведени в три теми, а именно неутрална по отношение на климата и екологично устойчива икономика, селско стопанство и рибарство и създаване на европейски здравен съюз.
Съгласно Работната програма за 2021 г. на Европейската комисия това са ключовите серии, по които целенасочено и активно ще работи самата Комисия през тази година. В процеса на подготовка на Годишната програма приносът на Министерството на околната среда и водите беше изцяло отчетен и нашите предложения станаха част от Годишната програма.
По-конкретно в областта на околната среда и климата Министерството на околната среда и вода поставя акцент върху така наречения пакет „Готови за 55“ (Fit for 55). Очакваме Европейската комисия да представи и Пакета в средата на настоящата година – през месец юни. Неговата цел ще бъде именно да се преразгледа цялото действащо законодателство в областта на климата и съответно това бъдещо законодателство, което предстои да бъде предмет на обсъждане и вследствие на приемане, трябва да отчете решенията, които европейските лидери взеха в края на миналата година през месец декември на Европейския съвет, а именно решението емисиите на парникови газове да бъдат намалени с поне 55% спрямо техните нива от 1990 г. към периода 2020 – 2030 г.
Важното за страната ни в тези преговори е именно, че ние ще продължим да защитаваме позицията, която защитавахме и през изминалите няколко години, когато се приемаше политическото решение за намаляване на емисиите към 2020 – 2030 г., а именно ключово за нас е в рамките на бъдещия законодателен пакет да бъде отчетена и осигурена така наречената улесняваща рамка, да бъдат отчетени националните особености, да бъде спазен принципът на технологична неутралност, като в това число изключително важно за нашата страна, което е отстоявано и до момента, е да могат държавите сами да определят своя енергиен микс.
Друго значение, което е от принципна важност за нас, е именно справедливото разпределение на ползите и усилията от този преход. Осигуряването на европейско финансиране също така, включително такова за ограничаване на енергийната бедност. За съжаление, страната ни попада в тази категория. Също така за нас е важно да бъдат избегнати допълнителни разходи за домакинствата, да има достъпна цена на енергията и да се осигурят гаранции, че ще бъде постигнат справедливият социално-икономически преход.
Естествено, когато Комисията публикува този законодателен пакет, ще бъдат изготвени рамкови позиции. Нещо, което сме настоявали до момента към Комисията, е да има оценка на въздействие. Всеки един от законодателните актове да бъде съпроводен с оценка на въздействие, но не само на ниво Европейски съюз, а тя да бъде направена на ниво държави членки.
Тази част от пакета „Готови за 55“ отдава значение на сектор „Климат“. В областта на околната среда Министерството предложи да бъде включен Планът за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата. За разлика от предния пакет, който ще бъде законодателен, това е стратегическа инициатива, мащабна стратегическа инициатива, където отново приоритет при нейното разглеждане ще бъдат отчитането на националните особености и стартовите позиции на държавите членки. Ще настояваме отново за осигуряване на достатъчно гаранции и на адекватно финансиране в рамките на бюджета на Европейския съюз. Тук отново смятаме за изключително важно законодателните инициативи, които ще последват вследствие на този мащабен стратегически документ, да бъдат придружени от задълбочени оценки отново на ниво държава членка.
Накратко това е, което сме включили в Годишния план. Ако имате въпроси, ще отговоря с удоволствие. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Рангелова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, становища.
Трябва да отчетем, че към Законопроекта е представено и писмено становище от Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости и колеги! Аз имам съвсем кратък въпрос, понеже не чух за водородната икономика: каква е позицията на Министерството на околната среда по този въпрос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Зелената сделка се очерта като основния стратегически документ на ниво Европейски съюз, който задава политиката. В самата нея са заложени различни инициативи, включително и стимулиране на водородната икономика, водородното стопанство, всякакви инициативи, свързани с водорода именно като една от възможностите за намаляване на емисиите на парникови газове.
По отношение на водорода законодателно предложение, което да урежда със своето действие изцяло тази тема, все още на Европейски съюз няма, но ако ми позволите, бих искала да споделя с Вас, че в Националния план за възстановяване и устойчивост, който в момента се разработва от правителството, една от широко застъпените теми, които съответно са приоритетни, включително и за финансиране като технологии, които могат да бъдат използвани на национално ниво именно за подобряване, както изменението на климата, тоест за намаляване на вредните последствия за климата, така и за подобряване качеството на въздуха, са именно такива технологии. Така че, ако мога да заключа, това безспорно показва една подкрепа за такъв вид иновативни технологии, които биха могли да допринесат както за опазването на околната среда, така и за подобряване на климата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Понеже така увлекателно разказахте за Програмата, все пак някаква проектна готовност в тази зелена икономика с участието на МОСВ има ли някакви идеи, защото все пак, доколкото разбирам, имаме свобода на предложения като национални мерки и национални инициативи? Има ли в това отношение нещо да се е случило реално или всичко е на хартийка?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би не е в компетенциите на дирекцията, която ръководите, но заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Ако за водорода продължаваме темата, да. Аз мога да Ви дам информация по отношение на законодателната рамка и позициите, които защитава страната, но по отношение на разработване на проекти, свързани с водорода, това, което е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост, крайните потребители са тези, които на база на техните нужди биха могли да разработят съответно такива предложения и да кандидатстват. Тоест от това, което ние като Министерство сме осигурили, всъщност дори се извинявам, но това излиза извън компетенциите на нашето министерство, тъй като това е в Министерството на енергетиката. Всичките проекти, свързани с разработване и финансиране на водородни технологии попадат в техните компетенции, но бих могла да кажа, че именно, отчитайки факта, че тези технологии способстват за подобряване на околната среда и намаляване на вредните последствия от климата, ние подкрепяме тези инициативи. Включително тук бих могла да кажа, че когато стартира разработването на Плана за възстановяване и устойчивост, нашето министерство беше първото, което инициира това, ние ги наричаме фишове, проекти за използването на водорода, а именно ние подехме инициативата, след което тя беше продължена от колегите от Министерството на енергетиката, за включването на тези технологии. Осигуряването на съществената част, това да има грантово финансиране към крайни потребители и съответно то да бъде използвано както в публични сгради, така и в частни домове. Това е, което мога да Ви дам като информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси?
Аз ще си позволя няколко въпроса да отправя. Предвид общата насоченост, която и Вие подчертахте, в контекста на политиките, които се провеждат на европейско ниво, основно свързани с климат и, разбира се, Планът за действие за нулево замърсяване, Зелената сделка, предстои наистина много динамична година от гледна точка на законодателни инициативи. Въпросите ми са следните: според Вас какъв е статусът на възможността да се постигне общо споразумение между държавите членки относно разпределението на усилията в посока постигане на целите до 2030 г. с по-далечен хоризонт, очаква се да се приеме европейският закон за климата, тоест, до каква степен държавите членки са готови и има възможност да се постигне съгласие?
Вторият ми въпрос е свързан с това, че предвид факта, че и Зелената сделка, и документите, които цитирахме дотук, имат наистина много сериозен стратегически характер, миналата година беше приета Осмата рамкова програма за околна среда, бяха приети заключения на Съвета в тази посока, ако може малко по-детайлно да я представите и да засегнете взаимовръзката ѝ с цитираните стратегически документи, да дадете своята собствена оценка кое според Вас ще бъде най-голямото предизвикателство за България през 2021 г. от гледна точка на европейските законодателни инициативи и процесът, който тече за това? Благодаря.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Ще започна с първия Ви въпрос. Предстои ни наистина предизвикателна година от гледна точка на преговорите в областта на климата. Към момента, ако мога така да кажа, на масата за разглеждане е европейският закон за климата, където през есента на миналата година беше постигнат общ подход. Безспорно изключително предизвикателни са разпоредбите на този регламент, отчитайки позицията на нашата държава. Общият подход беше постигнат, тоест държавите подкрепиха общия подход, но очакванията по отношение на промяната на съществуващото законодателство са да има отново изключително разнопосочни гледни точки. Тоест до момента в преговорите се очертават изключително амбициозните държави и държавите от Източна Европа, които категорично по никакъв начин не може да се каже, че те, в случая ние, не сме амбициозни. Напротив, проблемите, които срещаме именно са свързани с различната стартова гледна точка и със социално-икономическите условия. Поради тази причина за нас, именно тези държави - групата, която ние формираме заедно с Полша, Унгария, Чехия, тоест държавите от Вишеградската четворка, Румъния, тук са и Естония, Литва, Латвия, Гърция в зависимост от разпоредбите, които договаряме, но за нас е много важно ние да имаме увереността, а именно, както председателят на Европейската комисия госпожа Фон дер Лайен посочи, че никой няма да бъде изоставен в този преход. Така че наистина разчитаме, че ще има диалог и ние ще може да намерим баланса, който да удовлетворява както много амбициозните държави, така и държавите от нашата група, за да постигнем вече договорената цел в краткосрочен период, а именно към периода 2020 – 2030 г.
Тук това, което Вие попитахте за разпределението на усилията, ще бъде изключително важно. До момента договореното на ниво Европейски съюз, България е в най-изгодните позиции. По отношение на Регламента за споделяне на усилията, целта, която е договорена за България, е нула процента. Тоест това, което ние трябва да запазим, е съществуващото си ниво. Няма никоя друга държава, която да има толкова нисък процент.
Всичко това означава, цялата нова амбиция, че ние ще трябва също да вложим усилия, но при една благоприятстваща, улесняваща рамка, която в предходните политически договорки, тоест предходните заключения на Европейския съвет, винаги е имала и тя съпътства след това законодателните актове, а именно настоящата действаща законодателна рамка. Разчитаме, че бихме могли да имаме и договорености, които да защитят националния интерес на страната ни.
По отношение на Осмата програма, наблюдаваме промяна на закономерностите с този документ на Комисията. До момента всички стратегически програми на Комисията, а именно седемте такива, винаги са били основният документ, който начертава работата на Комисията от гледна точка на законодателни инициативи. В момента Европейската зелена сделка е тази, която извзе ролята на програмите за околна среда. Документът на Европейската зелена сделка е именно този документ, който начерта, включително мога да кажа, че детайлно начерта стратегическата политика, която Съюзът ще следва в областта както на околната среда, така и на климата. И от тази гледна точка Осмата рамкова програма стана изключително рамков документ, тоест той има само декларативен характер, с който Европейският съюз показа, че не изоставя този инструмент. Той продължава да съществува, но той стана много бланкетен. Тоест Европейската комисия казва колко е важно да се работи в областта на околната среда и всичко, което оттук натам Комисията заявява като приоритет и като начин на изпълнение на този приоритет, това залегна в Европейската зелена сделка. Това е връзката между двата документа, но пък Комисията показа, че пое по своя иновативен, модерен път, но пък запази и своята традиция - именно рамковите документи, като промени съответно техния характер. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания, въпроси? Няма.
Колеги, Проектът на становище беше изпратен на вниманието Ви. Предлагам Комисията да гласува следното становище:
„В кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. да бъдат включени следните законодателни инициативи:
Първо, преразглеждане на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ), в това число в областта на морския и въздушния транспорт и CORSIA, както и предложение за схемата за търговия с емисии като собствен ресурс.
Второ, механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ) и предложение за СВАМ като собствен ресурс.
Трето, Регламент за разпределяне на усилията.
Четвърто, изменение на Директивата за енергия от възобновяеми източници с цел изпълнение на амбицията на новата цел в областта на климата за 2030 г., както и следната незаконодателна инициатива: „План за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата.“
Който е съгласен с така изготвеното становище на Комисията по околната среда и водите, което, както споменах, ще бъде изпратено на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след което ще бъде включено в общия Проект, който ще бъде подложен на обсъждане и гласуване в Народното събрание, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Пристъпваме към втората точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 154-01-8, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНИСЛАВ ИВАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Към този законопроект са получени становища от Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на околната среда и водите, което, надявам се, че вече е налично в системата - все още беше във фаза на обработка от деловодната система; становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ще дам думата на господин Станислав Иванов, вносител по Законопроекта заедно с група народни представители, да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, гости! С настоящия Законопроект ние допълваме възможността за прилагане на механизмите и контрола по Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух. Какво имам предвид? Първо, от една страна, обхващаме битовото отопление, от втора страна, обхващаме автомобилите като причинители на замърсяване на атмосферния въздух.
В чл. 28а правим промени, с които даваме право на общините с наредба да определят нискоемисионни зони. В тези емисионни зони да се прилагат правила, които да бъдат различни от останалите в общините, които да спомагат за намаляване на нивата на фини прахови частици във въздуха.
От втора страна, ние правим промени, като даваме право, разбира се, за използване на технически средства за определянето на автомобилите, които замърсяват атмосферния въздух над определените норми. По какъв начин се случва това нещо?
Както знаете, в Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата бяха приети промени, които въведоха Директива на ЕС и вече от юни месец тази година, ако не ме лъже паметта, ще стартира реално измерване на изхвърляните от автомобилите газове, след това те ще бъдат прилагани в база данни и съответните стикери, които ще се получават от водачите на автомобилите, ще бъдат разчитани от камерите, които ще бъдат поставени, и по този начин ще се предотвратява влизането в определените нискоемисионни зони на автомобили, които замърсяват атмосферния въздух. Даваме право, разбира се, на общинските съвети чрез наредба да определят размера на таксите, които ще бъдат налагани. Таксите, разбира се, трябва да бъдат разходо-ориентирани. Затова всяка една община ще си определя таксите, които ще се плащат на нейна територия, а със Законопроекта определяме глобите вече за нарушителите по така предложения Законопроект. В най-кратки линии е това. Готов съм да отговарям на въпроси. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Иванов.
Както споменах, становището на Министерството на околната среда и водите е изпратено, може би вече е и качено в системата – не знам, но така или иначе ще дам думата на господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ да представи накратко становището – заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото разбирам, все още нямате нашето становище. Аз ще се опитам да се придържам към него и същевременно да бъда кратък.
На първо място, искам да кажа, че ние по принцип подкрепяме такива изменения и допълнения към нашия Закон за чистотата на атмосферния въздух, които водят до подобряването му, до прилагането на такива мерки, които да помогнат да се справим с решаването на съществуващи проблеми. Допълнително искам да Ви кажа, че ние имаме планирана поредна промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, където бяхме включили изменения на тези текстове в чл. 28а, свързани с приемането на общински наредби за въвеждането на зони за ниски емисии, а също и член, който позволява изключването на определени категории моторни превозни средства от тези зони за ниски емисии.
Същевременно считаме, че предложението на групата народни представители може да бъде подобрено. Разбира се, това е въпрос, който те трябва да преценят как да решат.
По ред на нещата, така както са записани в становището ни. Смятаме, че трябва да бъде прецизиран в мотивите приносът на източниците на замърсяване, така както са по Националната програма и по едно ново изследване, с което вярвам, че всички сте запознати, което е направено от НИМХ по поръчка на Столична община. Това би внесло повече яснота и би мотивирало самия Законопроект.
Другият ни коментар е във връзка с термина „временна забрана“. Той трябва да бъде дефиниран по-ясно и е свързан с причините, поради които се създават такива зони и начинът, по който функционират. Първо искам да Ви кажа, че макар че по принцип огромният брой от превишенията, които се случват в населените места, е през зимния период, тоест от октомври до месец март, същевременно има и превишения, особено в големите градове, които са през останалия период. Тоест, когато се прави зоната за ниски емисии и се дефинират тези временни забрани, трябва да се има предвид, че през лятото битово отопление няма. Тогава основно е транспортът и малка част от индустрията в определени градове. Това трябва да се вземе предвид, защото мерките, които ще се изберат и наложат, това са мерки, които засягат сега голяма част от гражданите и те би трябвало да бъдат добре обосновани, мотивирани, така че да ги имаме на наша страна. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Ще дам думата и на представителите на Столична община –
заповядайте, господин Зарков.
ЗАФИР ЗАРКОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред, разбира се, искам да благодаря на групата народни представители, които са направили това предложение за изменение на Закона. Само с две изречения ще опитам малко с предистория, за да може наистина да сме в контекста на предложения Законопроект.
Преди две години стартирахме работа именно в Столична община по въвеждането и възможността от въвеждането на нискоемисионни зони, такава практика, каквато има в повече от 200 града в Европейския съюз и е добре утвърдена, добре познати са механизмите, по които работят. Ние в никакъв случай не смеем да твърдим, че тук, така да се каже, откриваме топлата вода. Тогава станаха ясни два факта и обстоятелства.
На първо място, че за да се въведе един такъв механизъм спрямо моторните превозни средства, е необходима единна система, а именно стикирането на автомобилите съобразно реално отделените газове и реалното замърсяването на атмосферния въздух в този ред на мисли.
И, на второ място, законодателство, което ясно да регламентира възможността общините, спрямо своите нужди и потребности, да могат да въвеждат такива нискоемисионни зони. Естествено, за това най-вече става въпрос за по-големите градове съобразно предизвикателствата, които имат. Защото, разбира се, в град като София остана предизвикателство със замърсяването с фини прахови частици, в други градове най-вероятно този проблем може да бъде друг. Може да бъде целогодишен, а в София е цикличен, както бе отбелязано правилно от Министерството на околната среда и водите - в София не се налага целогодишно ограничение спрямо транспортните средства. Най-вероятно това ще се налага, когато имаме през зимните месеци допълнително натоварване и от битовото отопление.
Всичко това, естествено, би следвало да бъде добре разработено и обсъдено с обществото именно в заложената в настоящия проект възможност общини и общински съвети да приемат наредби, които да бъдат обсъдени с местната общност и да бъдат приети такива, каквито са най-адекватни и полезни.
В този ред на мисли с този Законопроект и от вече близо два месеца прието изменение в Наредба № Н-32 на Министерството на транспорта се очаква в средата на тази година – юни месец, да започне и стикирането на автомобилите с новия тип така наречени екологични категории, които са в пет групи и ще групират всички автомобили, както и преди малко отбелязах, по реално отделените газове и вредни емисии.
Тук, според мен, е много важно само да направим едно допълнително уточнение, което мисля, че и Министерството е в известно заблуждение, защото се цитира едно изследване, което е поръчано от Столична община и в което се визира именно процентът замърсяване от отработените газове, а именно 9% принос към замърсяването с вредни емисии. Само че общият принос от моторните превозни средства е доста по-висок, защото те използват инфраструктурата, с което вдигат прахови частици, впоследствие дори и замърсяването от спирачния път и накладките – отделянето, всъщност допринасят, и реално този процент е доста по-висок над 20 – 25, може би над 30%. Това е вече въпрос на експертно мнение, защото именно в тази част имаше известни колебания и у експертите за абсолютната точност на приноса на моторните превозни средства.
С този Законопроект големите градове всъщност ще имат възможност за въвеждането на тези зони, както казах, по примера на европейските градове и ще даде възможност за тази активна политика по ограничаването на движението на моторни превозни средства. Например в началото, разбира се, с дните, когато именно има такова превишаване с фини прахови частици, очаквано е от обществото в такива дни да бъде ограничавано – може би сте наблюдавали медийното отразяване на такива събития, да има конкретни мерки в тази посока. Една такава мярка би могла да бъде именно нискоемисионните зони и ограничаването в такива дни на най-замърсяващите автомобили да навлизат в централните градски части на града или в тези нискоемисионни зони, които ще бъдат определени, когато имаме възможност законодателно това да е уредено. Така че е важно, че със Закона допълнително се предвиждат и санкции, защото е ясно, че когато имаме някакъв ограничителен режим евентуално непредвиждането на санкция, както е в момента, малко нещата не са докрай ясни – поне юристите така смятат, се явява една мъртво родена норма.
В този ред на мисли само ще завърша, че всъщност са изключително чакани тези промени и наистина се надявам съвсем скоро да бъдем свидетели на взимането на решение от Ваша страна на тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Зарков.
Безспорно дълго чакани и много важни промени, защото реално те дават регламентацията и нормативното основание за издаване, създаване и приемане на общински наредби за обособяване на зони с ниски емисии.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и становища.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние от нашата група „БСП за България“ ще подкрепим този Законопроект, но имаме някои коментари по членове и раздели от сега съществуващия закон, който е в действие. Например в чл. 30, ал. 1 – тази поправка е от 2000 г., за увеличаване увреждането върху човешкото здраве, опазване на атмосферния въздух и така нататък, всяка община трябва да има разработен така наречения оперативен план за действие, който определя мерките, които трябва да бъдат взети при системно замърсяване, по-специално и с фини прахови частици. Понеже колегата тук от Столична община намекна за цикличността за това, което се случва в София, но такъв оперативен план аз не съм чул да има в нито една община в България. Всички имаха техническа помощ, направиха си програмите, а този оперативен план е регламентиран в ал. 2 на същия член, където е записано така: „Оперативният план за действие е разработен на основата на проучвания в района и на утвърдените алармени прагове, които са записани в чл. 7 и се обсъжда със заинтересовани лица, както и с екологични организации“. Тоест, както се случва? Обявяваме Зелен билет три дни след събитието – примерно за нарушаване на нормите на фини прахови частици, а в този оперативен план това, ако бъде записано и бъдат набелязани съответните мерки, защото с тези изменения тук даваме големи правомощия на общините да взимат решения по отношение на това как да опазват атмосферния въздух, но виждаме, че това е бяло петно в досегашния закон и не се използва, не са свършени тези мероприятия, които са регламентирани с този закон.
По-нататък, пак от същия закон, чл. 9 – той е малко по-нов, от 2017 г. сме го приемали, има строго определен текст в ал. 2 за средните горивни инсталации, които трябва да бъдат качени в един публичен регистър. Защото, все пак, когато се мери, трябва да се има предвид и тяхното въздействие върху атмосферния въздух. Този регистър би служил и на общините, за да може да измерват замърсяванията на въздуха точно в тези райони. Такъв регистър на страницата на Изпълнителната агенция няма, въпреки че той е записан точно в този чл. 9, мисля, че в ал. 2 е записано, че трябва да го има. Това показва, че всъщност не се знае къде и колко такива инсталации има, а пък мониторинг някакъв да се прави, след като не се знае, за мен такъв няма.
Също така специално за превозните средства, защото има един раздел „Емисии от подвижни източници“…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Генов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но нека все пак да се съсредоточим върху конкретния Законопроект, който обсъждаме.
МАНОЛ ГЕНОВ: Нека да се съсредоточим, но нека колегите да чуят и белите петна, и пропуските. Сега, ако някой има нещо да каже насреща, ще го чуя.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, разбира се, но все пак, предполагам, не очаквате господин Иванов и групата народни представители да отговорят?
МАНОЛ ГЕНОВ: Мисля, че и на колегите им е интересно да чуят все пак какво не е свършено по съществуващия закон. Да се надяваме, че с тези изменения ще се подобри качеството на атмосферния въздух.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, да не забравяме, че Вие имате възможност и между първо и второ четене да отправите предложения.
МАНОЛ ГЕНОВ: И още едно систематично неизпълнение има, това е в чл. 27 – за меренето и за некоректното мерене понякога, защото регионалните инспекции, които мерят, имат предвидени мерки в програмите на общините, но те са формални и според мен са неефективни, защото не се изпълняват. Коментирам, че тук става въпрос, както каза колегата, за София и няколко големи градове. Така че наистина с тези поправки се дава голяма възможност на общините да определят ограниченията и начините им. Малко сме прекалили, господин Иванов, с таксите и с глобите. Не знам дали отговарят на Закона за административните нарушения и наказания, дали са съобразени. Един пример ще Ви дам само и приключвам. Има закупени нови станции за измерване, но какво е направено за намаляване на замърсяването? Нито транспортната схема в някои градове, когато, пропускайки моторните превозни средства, позволява или е променена, потокът си остава един и същ, вредните емисии си остават едни и същи, така че общините, въвеждайки такива мерки и ограничения, трябва да се вгледат в себе си и също да вземат адекватни мерки и те от тяхна страна.
Това е, колеги. Имам още много да говоря, но тук председателят е нетърпелив да се приеме Законопроектът, така че това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Просто молбата ми беше да се съсредоточим върху конкретния Законопроект, а иначе разбирам, че имате коментари.
Господин Иванов желае да вземе думата – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Под формата на реплика искам да обясня на господин Генов. Да, съобразени са глобите, които ще се налагат. Те са 50% горе-долу от другите предвидени глоби по Закона за чистотата на атмосферния въздух. Примерно за изгаряния на гуми и така нататък е около 100 лв., а при нас най-ниската санкция е 50 лв. Мисля, че това дава отговор на въпроса, който зададохте под формата на изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания, коментари?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим по същество на първо четене Законопроекта, защото това е добра мярка, която може да се прилага в големите градове и още повече, че това е европейска практика. Това не е практика, която за първи път ще намери някакво приложение в България. Има такава практика в големите градове и това е доказано, че повишава чистотата на градската среда и на атмосферния въздух, намалява количеството на фините прахови частици и намалява замърсяването на въздуха, защото той се замърсява не само от фини прахови частици, а въобще от компонентите на въздуха. Има неща, които са доста по-малки от фините прахови частици, като изгорели газове например, които също замърсяват въздуха и са част от вредното въздействие на околната среда, която човек създава като антропогенен фактор. Затова ще подкрепим на първо четене този законопроект. Считаме, че е важна и съвременна крачка към създаването на нормална, добра среда за живот в големите градове. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други коментари, становища, въпроси? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
Поздравления господин Иванов.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,53 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Янка Иванова
На 4 февруари 2021 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 3, от 14,00 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,00 ч. и се ръководи от госпожа Ивелина Василева – председател на Комисията по околната среда и водите.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Наши гости днес са от Министерството на околната среда и водите: госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, госпожа Деница Недева – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“ и Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; от Столична община: госпожа Десислава Билева – заместник-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“, господин Зафир Зарков – заместник-председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм в Общинския съвет на Столична община, госпожа Теодора Полимерова – директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“, господин Иван Николов – от дирекция „Транспорт“ и госпожа Петя Иванова – експерт.
Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ни ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г.
Както Ви е известно, съгласно чл. 118, ал. 2 от ПОДНС в триседмичен срок от получаването на Годишната програма всяка една от ресорните комисии трябва да разгледа и да направи предложение към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за включване на проекти на актове в Годишната работна програма на Народното събрание. След това в 14-дневен срок КЕВКЕФ съответно обобщава получените предложения и разработва Проект на годишната работна програма, който се разглежда и приема от Народното събрание.
Нашата цел е да разгледаме Законопроекта за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност и в случаите, когато установим, че някой от предложените актове в Програмата, разглеждани на европейско ниво, не съответстват на тези принципи, вече оттам нататък комисиите имат и възможност чрез мотивирано становище да изложат причините, поради които смятат, че тези принципи не са съобразени, съответно да изпратят становище на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Това е механизъм, заложен в нормативната уредба за наблюдение и контрол от страна на националните парламенти.
И така, след това въведение, давам думата на госпожа Силвия Рангелова, която ще ни направи кратко представяне на Годишната работна програма и съответно ще задълбочи изложението си в част „Околна среда“.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Годишната програма за настоящата 2021 г. определя приоритетните въпроси и теми от европейския дневен ред, които имат значение за страната ни и формулира националния интерес по всеки един от тях. Целта на приетия от Министерския съвет документ е именно да се гарантира координираното участие на страната ни в процеса на вземане на решения на ниво Европейски съюз.
Основните акценти, които се наблюдават в Годишната програма за настоящата година, могат да бъдат изведени в три теми, а именно неутрална по отношение на климата и екологично устойчива икономика, селско стопанство и рибарство и създаване на европейски здравен съюз.
Съгласно Работната програма за 2021 г. на Европейската комисия това са ключовите серии, по които целенасочено и активно ще работи самата Комисия през тази година. В процеса на подготовка на Годишната програма приносът на Министерството на околната среда и водите беше изцяло отчетен и нашите предложения станаха част от Годишната програма.
По-конкретно в областта на околната среда и климата Министерството на околната среда и вода поставя акцент върху така наречения пакет „Готови за 55“ (Fit for 55). Очакваме Европейската комисия да представи и Пакета в средата на настоящата година – през месец юни. Неговата цел ще бъде именно да се преразгледа цялото действащо законодателство в областта на климата и съответно това бъдещо законодателство, което предстои да бъде предмет на обсъждане и вследствие на приемане, трябва да отчете решенията, които европейските лидери взеха в края на миналата година през месец декември на Европейския съвет, а именно решението емисиите на парникови газове да бъдат намалени с поне 55% спрямо техните нива от 1990 г. към периода 2020 – 2030 г.
Важното за страната ни в тези преговори е именно, че ние ще продължим да защитаваме позицията, която защитавахме и през изминалите няколко години, когато се приемаше политическото решение за намаляване на емисиите към 2020 – 2030 г., а именно ключово за нас е в рамките на бъдещия законодателен пакет да бъде отчетена и осигурена така наречената улесняваща рамка, да бъдат отчетени националните особености, да бъде спазен принципът на технологична неутралност, като в това число изключително важно за нашата страна, което е отстоявано и до момента, е да могат държавите сами да определят своя енергиен микс.
Друго значение, което е от принципна важност за нас, е именно справедливото разпределение на ползите и усилията от този преход. Осигуряването на европейско финансиране също така, включително такова за ограничаване на енергийната бедност. За съжаление, страната ни попада в тази категория. Също така за нас е важно да бъдат избегнати допълнителни разходи за домакинствата, да има достъпна цена на енергията и да се осигурят гаранции, че ще бъде постигнат справедливият социално-икономически преход.
Естествено, когато Комисията публикува този законодателен пакет, ще бъдат изготвени рамкови позиции. Нещо, което сме настоявали до момента към Комисията, е да има оценка на въздействие. Всеки един от законодателните актове да бъде съпроводен с оценка на въздействие, но не само на ниво Европейски съюз, а тя да бъде направена на ниво държави членки.
Тази част от пакета „Готови за 55“ отдава значение на сектор „Климат“. В областта на околната среда Министерството предложи да бъде включен Планът за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата. За разлика от предния пакет, който ще бъде законодателен, това е стратегическа инициатива, мащабна стратегическа инициатива, където отново приоритет при нейното разглеждане ще бъдат отчитането на националните особености и стартовите позиции на държавите членки. Ще настояваме отново за осигуряване на достатъчно гаранции и на адекватно финансиране в рамките на бюджета на Европейския съюз. Тук отново смятаме за изключително важно законодателните инициативи, които ще последват вследствие на този мащабен стратегически документ, да бъдат придружени от задълбочени оценки отново на ниво държава членка.
Накратко това е, което сме включили в Годишния план. Ако имате въпроси, ще отговоря с удоволствие. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Рангелова.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, становища.
Трябва да отчетем, че към Законопроекта е представено и писмено становище от Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости и колеги! Аз имам съвсем кратък въпрос, понеже не чух за водородната икономика: каква е позицията на Министерството на околната среда по този въпрос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Зелената сделка се очерта като основния стратегически документ на ниво Европейски съюз, който задава политиката. В самата нея са заложени различни инициативи, включително и стимулиране на водородната икономика, водородното стопанство, всякакви инициативи, свързани с водорода именно като една от възможностите за намаляване на емисиите на парникови газове.
По отношение на водорода законодателно предложение, което да урежда със своето действие изцяло тази тема, все още на Европейски съюз няма, но ако ми позволите, бих искала да споделя с Вас, че в Националния план за възстановяване и устойчивост, който в момента се разработва от правителството, една от широко застъпените теми, които съответно са приоритетни, включително и за финансиране като технологии, които могат да бъдат използвани на национално ниво именно за подобряване, както изменението на климата, тоест за намаляване на вредните последствия за климата, така и за подобряване качеството на въздуха, са именно такива технологии. Така че, ако мога да заключа, това безспорно показва една подкрепа за такъв вид иновативни технологии, които биха могли да допринесат както за опазването на околната среда, така и за подобряване на климата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Понеже така увлекателно разказахте за Програмата, все пак някаква проектна готовност в тази зелена икономика с участието на МОСВ има ли някакви идеи, защото все пак, доколкото разбирам, имаме свобода на предложения като национални мерки и национални инициативи? Има ли в това отношение нещо да се е случило реално или всичко е на хартийка?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би не е в компетенциите на дирекцията, която ръководите, но заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Ако за водорода продължаваме темата, да. Аз мога да Ви дам информация по отношение на законодателната рамка и позициите, които защитава страната, но по отношение на разработване на проекти, свързани с водорода, това, което е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост, крайните потребители са тези, които на база на техните нужди биха могли да разработят съответно такива предложения и да кандидатстват. Тоест от това, което ние като Министерство сме осигурили, всъщност дори се извинявам, но това излиза извън компетенциите на нашето министерство, тъй като това е в Министерството на енергетиката. Всичките проекти, свързани с разработване и финансиране на водородни технологии попадат в техните компетенции, но бих могла да кажа, че именно, отчитайки факта, че тези технологии способстват за подобряване на околната среда и намаляване на вредните последствия от климата, ние подкрепяме тези инициативи. Включително тук бих могла да кажа, че когато стартира разработването на Плана за възстановяване и устойчивост, нашето министерство беше първото, което инициира това, ние ги наричаме фишове, проекти за използването на водорода, а именно ние подехме инициативата, след което тя беше продължена от колегите от Министерството на енергетиката, за включването на тези технологии. Осигуряването на съществената част, това да има грантово финансиране към крайни потребители и съответно то да бъде използвано както в публични сгради, така и в частни домове. Това е, което мога да Ви дам като информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси?
Аз ще си позволя няколко въпроса да отправя. Предвид общата насоченост, която и Вие подчертахте, в контекста на политиките, които се провеждат на европейско ниво, основно свързани с климат и, разбира се, Планът за действие за нулево замърсяване, Зелената сделка, предстои наистина много динамична година от гледна точка на законодателни инициативи. Въпросите ми са следните: според Вас какъв е статусът на възможността да се постигне общо споразумение между държавите членки относно разпределението на усилията в посока постигане на целите до 2030 г. с по-далечен хоризонт, очаква се да се приеме европейският закон за климата, тоест, до каква степен държавите членки са готови и има възможност да се постигне съгласие?
Вторият ми въпрос е свързан с това, че предвид факта, че и Зелената сделка, и документите, които цитирахме дотук, имат наистина много сериозен стратегически характер, миналата година беше приета Осмата рамкова програма за околна среда, бяха приети заключения на Съвета в тази посока, ако може малко по-детайлно да я представите и да засегнете взаимовръзката ѝ с цитираните стратегически документи, да дадете своята собствена оценка кое според Вас ще бъде най-голямото предизвикателство за България през 2021 г. от гледна точка на европейските законодателни инициативи и процесът, който тече за това? Благодаря.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Ще започна с първия Ви въпрос. Предстои ни наистина предизвикателна година от гледна точка на преговорите в областта на климата. Към момента, ако мога така да кажа, на масата за разглеждане е европейският закон за климата, където през есента на миналата година беше постигнат общ подход. Безспорно изключително предизвикателни са разпоредбите на този регламент, отчитайки позицията на нашата държава. Общият подход беше постигнат, тоест държавите подкрепиха общия подход, но очакванията по отношение на промяната на съществуващото законодателство са да има отново изключително разнопосочни гледни точки. Тоест до момента в преговорите се очертават изключително амбициозните държави и държавите от Източна Европа, които категорично по никакъв начин не може да се каже, че те, в случая ние, не сме амбициозни. Напротив, проблемите, които срещаме именно са свързани с различната стартова гледна точка и със социално-икономическите условия. Поради тази причина за нас, именно тези държави - групата, която ние формираме заедно с Полша, Унгария, Чехия, тоест държавите от Вишеградската четворка, Румъния, тук са и Естония, Литва, Латвия, Гърция в зависимост от разпоредбите, които договаряме, но за нас е много важно ние да имаме увереността, а именно, както председателят на Европейската комисия госпожа Фон дер Лайен посочи, че никой няма да бъде изоставен в този преход. Така че наистина разчитаме, че ще има диалог и ние ще може да намерим баланса, който да удовлетворява както много амбициозните държави, така и държавите от нашата група, за да постигнем вече договорената цел в краткосрочен период, а именно към периода 2020 – 2030 г.
Тук това, което Вие попитахте за разпределението на усилията, ще бъде изключително важно. До момента договореното на ниво Европейски съюз, България е в най-изгодните позиции. По отношение на Регламента за споделяне на усилията, целта, която е договорена за България, е нула процента. Тоест това, което ние трябва да запазим, е съществуващото си ниво. Няма никоя друга държава, която да има толкова нисък процент.
Всичко това означава, цялата нова амбиция, че ние ще трябва също да вложим усилия, но при една благоприятстваща, улесняваща рамка, която в предходните политически договорки, тоест предходните заключения на Европейския съвет, винаги е имала и тя съпътства след това законодателните актове, а именно настоящата действаща законодателна рамка. Разчитаме, че бихме могли да имаме и договорености, които да защитят националния интерес на страната ни.
По отношение на Осмата програма, наблюдаваме промяна на закономерностите с този документ на Комисията. До момента всички стратегически програми на Комисията, а именно седемте такива, винаги са били основният документ, който начертава работата на Комисията от гледна точка на законодателни инициативи. В момента Европейската зелена сделка е тази, която извзе ролята на програмите за околна среда. Документът на Европейската зелена сделка е именно този документ, който начерта, включително мога да кажа, че детайлно начерта стратегическата политика, която Съюзът ще следва в областта както на околната среда, така и на климата. И от тази гледна точка Осмата рамкова програма стана изключително рамков документ, тоест той има само декларативен характер, с който Европейският съюз показа, че не изоставя този инструмент. Той продължава да съществува, но той стана много бланкетен. Тоест Европейската комисия казва колко е важно да се работи в областта на околната среда и всичко, което оттук натам Комисията заявява като приоритет и като начин на изпълнение на този приоритет, това залегна в Европейската зелена сделка. Това е връзката между двата документа, но пък Комисията показа, че пое по своя иновативен, модерен път, но пък запази и своята традиция - именно рамковите документи, като промени съответно техния характер. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания, въпроси? Няма.
Колеги, Проектът на становище беше изпратен на вниманието Ви. Предлагам Комисията да гласува следното становище:
„В кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г. да бъдат включени следните законодателни инициативи:
Първо, преразглеждане на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ), в това число в областта на морския и въздушния транспорт и CORSIA, както и предложение за схемата за търговия с емисии като собствен ресурс.
Второ, механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ) и предложение за СВАМ като собствен ресурс.
Трето, Регламент за разпределяне на усилията.
Четвърто, изменение на Директивата за енергия от възобновяеми източници с цел изпълнение на амбицията на новата цел в областта на климата за 2030 г., както и следната незаконодателна инициатива: „План за действие за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата.“
Който е съгласен с така изготвеното становище на Комисията по околната среда и водите, което, както споменах, ще бъде изпратено на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след което ще бъде включено в общия Проект, който ще бъде подложен на обсъждане и гласуване в Народното събрание, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Пристъпваме към втората точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 154-01-8, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНИСЛАВ ИВАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 1 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Към този законопроект са получени становища от Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на околната среда и водите, което, надявам се, че вече е налично в системата - все още беше във фаза на обработка от деловодната система; становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Ще дам думата на господин Станислав Иванов, вносител по Законопроекта заедно с група народни представители, да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, гости! С настоящия Законопроект ние допълваме възможността за прилагане на механизмите и контрола по Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух. Какво имам предвид? Първо, от една страна, обхващаме битовото отопление, от втора страна, обхващаме автомобилите като причинители на замърсяване на атмосферния въздух.
В чл. 28а правим промени, с които даваме право на общините с наредба да определят нискоемисионни зони. В тези емисионни зони да се прилагат правила, които да бъдат различни от останалите в общините, които да спомагат за намаляване на нивата на фини прахови частици във въздуха.
От втора страна, ние правим промени, като даваме право, разбира се, за използване на технически средства за определянето на автомобилите, които замърсяват атмосферния въздух над определените норми. По какъв начин се случва това нещо?
Както знаете, в Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата бяха приети промени, които въведоха Директива на ЕС и вече от юни месец тази година, ако не ме лъже паметта, ще стартира реално измерване на изхвърляните от автомобилите газове, след това те ще бъдат прилагани в база данни и съответните стикери, които ще се получават от водачите на автомобилите, ще бъдат разчитани от камерите, които ще бъдат поставени, и по този начин ще се предотвратява влизането в определените нискоемисионни зони на автомобили, които замърсяват атмосферния въздух. Даваме право, разбира се, на общинските съвети чрез наредба да определят размера на таксите, които ще бъдат налагани. Таксите, разбира се, трябва да бъдат разходо-ориентирани. Затова всяка една община ще си определя таксите, които ще се плащат на нейна територия, а със Законопроекта определяме глобите вече за нарушителите по така предложения Законопроект. В най-кратки линии е това. Готов съм да отговарям на въпроси. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Иванов.
Както споменах, становището на Министерството на околната среда и водите е изпратено, може би вече е и качено в системата – не знам, но така или иначе ще дам думата на господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ да представи накратко становището – заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото разбирам, все още нямате нашето становище. Аз ще се опитам да се придържам към него и същевременно да бъда кратък.
На първо място, искам да кажа, че ние по принцип подкрепяме такива изменения и допълнения към нашия Закон за чистотата на атмосферния въздух, които водят до подобряването му, до прилагането на такива мерки, които да помогнат да се справим с решаването на съществуващи проблеми. Допълнително искам да Ви кажа, че ние имаме планирана поредна промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, където бяхме включили изменения на тези текстове в чл. 28а, свързани с приемането на общински наредби за въвеждането на зони за ниски емисии, а също и член, който позволява изключването на определени категории моторни превозни средства от тези зони за ниски емисии.
Същевременно считаме, че предложението на групата народни представители може да бъде подобрено. Разбира се, това е въпрос, който те трябва да преценят как да решат.
По ред на нещата, така както са записани в становището ни. Смятаме, че трябва да бъде прецизиран в мотивите приносът на източниците на замърсяване, така както са по Националната програма и по едно ново изследване, с което вярвам, че всички сте запознати, което е направено от НИМХ по поръчка на Столична община. Това би внесло повече яснота и би мотивирало самия Законопроект.
Другият ни коментар е във връзка с термина „временна забрана“. Той трябва да бъде дефиниран по-ясно и е свързан с причините, поради които се създават такива зони и начинът, по който функционират. Първо искам да Ви кажа, че макар че по принцип огромният брой от превишенията, които се случват в населените места, е през зимния период, тоест от октомври до месец март, същевременно има и превишения, особено в големите градове, които са през останалия период. Тоест, когато се прави зоната за ниски емисии и се дефинират тези временни забрани, трябва да се има предвид, че през лятото битово отопление няма. Тогава основно е транспортът и малка част от индустрията в определени градове. Това трябва да се вземе предвид, защото мерките, които ще се изберат и наложат, това са мерки, които засягат сега голяма част от гражданите и те би трябвало да бъдат добре обосновани, мотивирани, така че да ги имаме на наша страна. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Ще дам думата и на представителите на Столична община –
заповядайте, господин Зарков.
ЗАФИР ЗАРКОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред, разбира се, искам да благодаря на групата народни представители, които са направили това предложение за изменение на Закона. Само с две изречения ще опитам малко с предистория, за да може наистина да сме в контекста на предложения Законопроект.
Преди две години стартирахме работа именно в Столична община по въвеждането и възможността от въвеждането на нискоемисионни зони, такава практика, каквато има в повече от 200 града в Европейския съюз и е добре утвърдена, добре познати са механизмите, по които работят. Ние в никакъв случай не смеем да твърдим, че тук, така да се каже, откриваме топлата вода. Тогава станаха ясни два факта и обстоятелства.
На първо място, че за да се въведе един такъв механизъм спрямо моторните превозни средства, е необходима единна система, а именно стикирането на автомобилите съобразно реално отделените газове и реалното замърсяването на атмосферния въздух в този ред на мисли.
И, на второ място, законодателство, което ясно да регламентира възможността общините, спрямо своите нужди и потребности, да могат да въвеждат такива нискоемисионни зони. Естествено, за това най-вече става въпрос за по-големите градове съобразно предизвикателствата, които имат. Защото, разбира се, в град като София остана предизвикателство със замърсяването с фини прахови частици, в други градове най-вероятно този проблем може да бъде друг. Може да бъде целогодишен, а в София е цикличен, както бе отбелязано правилно от Министерството на околната среда и водите - в София не се налага целогодишно ограничение спрямо транспортните средства. Най-вероятно това ще се налага, когато имаме през зимните месеци допълнително натоварване и от битовото отопление.
Всичко това, естествено, би следвало да бъде добре разработено и обсъдено с обществото именно в заложената в настоящия проект възможност общини и общински съвети да приемат наредби, които да бъдат обсъдени с местната общност и да бъдат приети такива, каквито са най-адекватни и полезни.
В този ред на мисли с този Законопроект и от вече близо два месеца прието изменение в Наредба № Н-32 на Министерството на транспорта се очаква в средата на тази година – юни месец, да започне и стикирането на автомобилите с новия тип така наречени екологични категории, които са в пет групи и ще групират всички автомобили, както и преди малко отбелязах, по реално отделените газове и вредни емисии.
Тук, според мен, е много важно само да направим едно допълнително уточнение, което мисля, че и Министерството е в известно заблуждение, защото се цитира едно изследване, което е поръчано от Столична община и в което се визира именно процентът замърсяване от отработените газове, а именно 9% принос към замърсяването с вредни емисии. Само че общият принос от моторните превозни средства е доста по-висок, защото те използват инфраструктурата, с което вдигат прахови частици, впоследствие дори и замърсяването от спирачния път и накладките – отделянето, всъщност допринасят, и реално този процент е доста по-висок над 20 – 25, може би над 30%. Това е вече въпрос на експертно мнение, защото именно в тази част имаше известни колебания и у експертите за абсолютната точност на приноса на моторните превозни средства.
С този Законопроект големите градове всъщност ще имат възможност за въвеждането на тези зони, както казах, по примера на европейските градове и ще даде възможност за тази активна политика по ограничаването на движението на моторни превозни средства. Например в началото, разбира се, с дните, когато именно има такова превишаване с фини прахови частици, очаквано е от обществото в такива дни да бъде ограничавано – може би сте наблюдавали медийното отразяване на такива събития, да има конкретни мерки в тази посока. Една такава мярка би могла да бъде именно нискоемисионните зони и ограничаването в такива дни на най-замърсяващите автомобили да навлизат в централните градски части на града или в тези нискоемисионни зони, които ще бъдат определени, когато имаме възможност законодателно това да е уредено. Така че е важно, че със Закона допълнително се предвиждат и санкции, защото е ясно, че когато имаме някакъв ограничителен режим евентуално непредвиждането на санкция, както е в момента, малко нещата не са докрай ясни – поне юристите така смятат, се явява една мъртво родена норма.
В този ред на мисли само ще завърша, че всъщност са изключително чакани тези промени и наистина се надявам съвсем скоро да бъдем свидетели на взимането на решение от Ваша страна на тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Зарков.
Безспорно дълго чакани и много важни промени, защото реално те дават регламентацията и нормативното основание за издаване, създаване и приемане на общински наредби за обособяване на зони с ниски емисии.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и становища.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние от нашата група „БСП за България“ ще подкрепим този Законопроект, но имаме някои коментари по членове и раздели от сега съществуващия закон, който е в действие. Например в чл. 30, ал. 1 – тази поправка е от 2000 г., за увеличаване увреждането върху човешкото здраве, опазване на атмосферния въздух и така нататък, всяка община трябва да има разработен така наречения оперативен план за действие, който определя мерките, които трябва да бъдат взети при системно замърсяване, по-специално и с фини прахови частици. Понеже колегата тук от Столична община намекна за цикличността за това, което се случва в София, но такъв оперативен план аз не съм чул да има в нито една община в България. Всички имаха техническа помощ, направиха си програмите, а този оперативен план е регламентиран в ал. 2 на същия член, където е записано така: „Оперативният план за действие е разработен на основата на проучвания в района и на утвърдените алармени прагове, които са записани в чл. 7 и се обсъжда със заинтересовани лица, както и с екологични организации“. Тоест, както се случва? Обявяваме Зелен билет три дни след събитието – примерно за нарушаване на нормите на фини прахови частици, а в този оперативен план това, ако бъде записано и бъдат набелязани съответните мерки, защото с тези изменения тук даваме големи правомощия на общините да взимат решения по отношение на това как да опазват атмосферния въздух, но виждаме, че това е бяло петно в досегашния закон и не се използва, не са свършени тези мероприятия, които са регламентирани с този закон.
По-нататък, пак от същия закон, чл. 9 – той е малко по-нов, от 2017 г. сме го приемали, има строго определен текст в ал. 2 за средните горивни инсталации, които трябва да бъдат качени в един публичен регистър. Защото, все пак, когато се мери, трябва да се има предвид и тяхното въздействие върху атмосферния въздух. Този регистър би служил и на общините, за да може да измерват замърсяванията на въздуха точно в тези райони. Такъв регистър на страницата на Изпълнителната агенция няма, въпреки че той е записан точно в този чл. 9, мисля, че в ал. 2 е записано, че трябва да го има. Това показва, че всъщност не се знае къде и колко такива инсталации има, а пък мониторинг някакъв да се прави, след като не се знае, за мен такъв няма.
Също така специално за превозните средства, защото има един раздел „Емисии от подвижни източници“…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Генов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но нека все пак да се съсредоточим върху конкретния Законопроект, който обсъждаме.
МАНОЛ ГЕНОВ: Нека да се съсредоточим, но нека колегите да чуят и белите петна, и пропуските. Сега, ако някой има нещо да каже насреща, ще го чуя.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, разбира се, но все пак, предполагам, не очаквате господин Иванов и групата народни представители да отговорят?
МАНОЛ ГЕНОВ: Мисля, че и на колегите им е интересно да чуят все пак какво не е свършено по съществуващия закон. Да се надяваме, че с тези изменения ще се подобри качеството на атмосферния въздух.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, да не забравяме, че Вие имате възможност и между първо и второ четене да отправите предложения.
МАНОЛ ГЕНОВ: И още едно систематично неизпълнение има, това е в чл. 27 – за меренето и за некоректното мерене понякога, защото регионалните инспекции, които мерят, имат предвидени мерки в програмите на общините, но те са формални и според мен са неефективни, защото не се изпълняват. Коментирам, че тук става въпрос, както каза колегата, за София и няколко големи градове. Така че наистина с тези поправки се дава голяма възможност на общините да определят ограниченията и начините им. Малко сме прекалили, господин Иванов, с таксите и с глобите. Не знам дали отговарят на Закона за административните нарушения и наказания, дали са съобразени. Един пример ще Ви дам само и приключвам. Има закупени нови станции за измерване, но какво е направено за намаляване на замърсяването? Нито транспортната схема в някои градове, когато, пропускайки моторните превозни средства, позволява или е променена, потокът си остава един и същ, вредните емисии си остават едни и същи, така че общините, въвеждайки такива мерки и ограничения, трябва да се вгледат в себе си и също да вземат адекватни мерки и те от тяхна страна.
Това е, колеги. Имам още много да говоря, но тук председателят е нетърпелив да се приеме Законопроектът, така че това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Просто молбата ми беше да се съсредоточим върху конкретния Законопроект, а иначе разбирам, че имате коментари.
Господин Иванов желае да вземе думата – заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Под формата на реплика искам да обясня на господин Генов. Да, съобразени са глобите, които ще се налагат. Те са 50% горе-долу от другите предвидени глоби по Закона за чистотата на атмосферния въздух. Примерно за изгаряния на гуми и така нататък е около 100 лв., а при нас най-ниската санкция е 50 лв. Мисля, че това дава отговор на въпроса, който зададохте под формата на изказване. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания, коментари?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим по същество на първо четене Законопроекта, защото това е добра мярка, която може да се прилага в големите градове и още повече, че това е европейска практика. Това не е практика, която за първи път ще намери някакво приложение в България. Има такава практика в големите градове и това е доказано, че повишава чистотата на градската среда и на атмосферния въздух, намалява количеството на фините прахови частици и намалява замърсяването на въздуха, защото той се замърсява не само от фини прахови частици, а въобще от компонентите на въздуха. Има неща, които са доста по-малки от фините прахови частици, като изгорели газове например, които също замърсяват въздуха и са част от вредното въздействие на околната среда, която човек създава като антропогенен фактор. Затова ще подкрепим на първо четене този законопроект. Считаме, че е важна и съвременна крачка към създаването на нормална, добра среда за живот в големите градове. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други коментари, становища, въпроси? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 154-01-8, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
Поздравления господин Иванов.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,53 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Янка Иванова
