Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
10/07/2019 първо гласуване
ДОКЛАД
Относно: Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 юли 2019 г. бе обсъден законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
На заседанието присъства г-н Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и законопроекта.
С предлагания проект на Закон за изменение на Закона за железопътния транспорт се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата. С приемането му се изпълняват и задълженията на Република България, произтичащи от чл. 21, ал. 1 и 2 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност. Освен изменения в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат и промени в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Кодекса на търговското корабоплаване (КТК).
При представянето на законопроекта г-н Занчев отбеляза, че Република България е създала разследващ орган, който е част от дирекцията „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Органът е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и извършва разследване на авиационни събития, разследване на произшествия в морските пространства и разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.
През 2013 г. Европейската комисия (ЕК) е изпратила официално уведомително писмо до българските власти, в което се твърди, че разпоредбите от националното законодателство не са в съответствие с Директива 2004/49/ЕО. Българските власти от своя страна са представили допълнителна информация по отношение на независимостта на специализираното звено за разследване и са се ангажирали да изменят Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 за управление на безопасността в железопътния транспорт.
През 2015 г. ЕК е изпратила мотивирано становище, с което са приканили Република България да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с твърдените от ЕК несъответствия на българското законодателство с Директива 2004/49/ЕО. Република България е уведомила ЕК за приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 5 декември 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт и Правила за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт от специализирано звено в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.
Господин Занчев разясни пред членовете на комисията, че през 2016 г. ЕК е изпратила допълнително официално уведомително писмо, в което е изразено съмнение относно независимостта на разследващия орган по чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО и съмнения относно независимостта спрямо достъпа на органа до финансови ресурси съгласно чл. 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО. Република България е изпратила своята позиция, в която се посочва, че специализираното звено по чл. 115и, ал. 3 от ЗЖТ е независимо в своята организация и при вземане на своите решения, и информира, че са извършени промени във Вътрешните правила на дирекция „Човешки ресурси“ в МТИТС, където е предвидено провеждането на конкурс за директор на специализираното звено да се извършва от независима агенция за подбор на персонала.
В края на 2017 г. ЕК е изпратила мотивирано становище, в което е посочено, че Република България не е успяла да гарантира независимостта на специализираното звено за разследване от управителя на инфраструктурата и не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО, както и, че не са гарантирани достатъчно ресурси за разследващия орган, за да изпълнява функциите си независимо.
В края на 2018 г. ЕК взима решение да предяви искова молба пред Съда на ЕС, в резултат на която е образувано Дело С-33/19.
В молбата ЕК е отбелязала на първо място, че „звеното за разследване на произшествия и инциденти не е независимо от управителя на инфраструктурата - Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като министърът на транспорта, от една страна, упражнява контрол над Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а от друга страна, разследващото звено е част от Министерството на транспорта и не разполага с достатъчна организационна независимост и независимост относно взимането на решения“. На второ място, ЕК счита, че „бюджетът на специализираното звено се предоставя на министъра на транспорта и в българското законодателство няма гаранция, че нуждите на разследващия орган в случай на тежко произшествие, за което са необходими допълнителни средства, надвишаващи предвидения бюджет, ще бъдат адекватно удовлетворени“.
Господин Занчев подчерта, че включването на специализираното звено за разследване в структурата на Министерството на транспорта е практика в редица държави членки като: Австрия, Румъния, Испания, Латвия и Република Словения.
Вносителите обясниха, че за да се предотврати рискът Република България да бъде осъдена по Дело С-33/19 се предлага да се извършат промени в ЗЖТ, ЗГВ и КТК, като отпаднат текстовете, че звеното за разследване е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законовите промени ще бъдат подготвени и съответни актове на Министерския съвет, които ще предвиждат:
1. създаването на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. приемането на Устройствен правилник на административната структура;
3. промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Административното, техническото и финансовото обслужване на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт ще се осъществява от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвидено е бордът да се управлява от трима членове със съответната квалификация във въздушния, водния и железопътния транспорт и ще се състои само от разследващи инспектори.
Отделни текстове от законопроекта предвиждат до влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт функциите и дейностите по разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се изпълняват от дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред, а започналите и недовършени до влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд, разследвания на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се довършват по досегашния ред.
Със законопроекта се предлага трудовите и служебните правоотношения със служителите - инспектори в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да преминат към Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт структура и числен състав.
В хода на дебатите по законопроекта се изказаха народните представители: Халил Летифов, Станислав Иванов, Димитър Данчев и Николай Тишев, които поискаха допълнителни разяснения по него.
След проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 13 гласа “ЗА” и 7 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
Относно: Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 юли 2019 г. бе обсъден законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
На заседанието присъства г-н Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и законопроекта.
С предлагания проект на Закон за изменение на Закона за железопътния транспорт се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата. С приемането му се изпълняват и задълженията на Република България, произтичащи от чл. 21, ал. 1 и 2 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност. Освен изменения в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат и промени в Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Кодекса на търговското корабоплаване (КТК).
При представянето на законопроекта г-н Занчев отбеляза, че Република България е създала разследващ орган, който е част от дирекцията „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Органът е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и извършва разследване на авиационни събития, разследване на произшествия в морските пространства и разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.
През 2013 г. Европейската комисия (ЕК) е изпратила официално уведомително писмо до българските власти, в което се твърди, че разпоредбите от националното законодателство не са в съответствие с Директива 2004/49/ЕО. Българските власти от своя страна са представили допълнителна информация по отношение на независимостта на специализираното звено за разследване и са се ангажирали да изменят Закона за железопътния транспорт и Наредба № 59 за управление на безопасността в железопътния транспорт.
През 2015 г. ЕК е изпратила мотивирано становище, с което са приканили Република България да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с твърдените от ЕК несъответствия на българското законодателство с Директива 2004/49/ЕО. Република България е уведомила ЕК за приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 5 декември 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт и Правила за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт от специализирано звено в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.
Господин Занчев разясни пред членовете на комисията, че през 2016 г. ЕК е изпратила допълнително официално уведомително писмо, в което е изразено съмнение относно независимостта на разследващия орган по чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО и съмнения относно независимостта спрямо достъпа на органа до финансови ресурси съгласно чл. 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО. Република България е изпратила своята позиция, в която се посочва, че специализираното звено по чл. 115и, ал. 3 от ЗЖТ е независимо в своята организация и при вземане на своите решения, и информира, че са извършени промени във Вътрешните правила на дирекция „Човешки ресурси“ в МТИТС, където е предвидено провеждането на конкурс за директор на специализираното звено да се извършва от независима агенция за подбор на персонала.
В края на 2017 г. ЕК е изпратила мотивирано становище, в което е посочено, че Република България не е успяла да гарантира независимостта на специализираното звено за разследване от управителя на инфраструктурата и не е изпълнила задълженията си съгласно чл. 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО, както и, че не са гарантирани достатъчно ресурси за разследващия орган, за да изпълнява функциите си независимо.
В края на 2018 г. ЕК взима решение да предяви искова молба пред Съда на ЕС, в резултат на която е образувано Дело С-33/19.
В молбата ЕК е отбелязала на първо място, че „звеното за разследване на произшествия и инциденти не е независимо от управителя на инфраструктурата - Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като министърът на транспорта, от една страна, упражнява контрол над Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а от друга страна, разследващото звено е част от Министерството на транспорта и не разполага с достатъчна организационна независимост и независимост относно взимането на решения“. На второ място, ЕК счита, че „бюджетът на специализираното звено се предоставя на министъра на транспорта и в българското законодателство няма гаранция, че нуждите на разследващия орган в случай на тежко произшествие, за което са необходими допълнителни средства, надвишаващи предвидения бюджет, ще бъдат адекватно удовлетворени“.
Господин Занчев подчерта, че включването на специализираното звено за разследване в структурата на Министерството на транспорта е практика в редица държави членки като: Австрия, Румъния, Испания, Латвия и Република Словения.
Вносителите обясниха, че за да се предотврати рискът Република България да бъде осъдена по Дело С-33/19 се предлага да се извършат промени в ЗЖТ, ЗГВ и КТК, като отпаднат текстовете, че звеното за разследване е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Със законовите промени ще бъдат подготвени и съответни актове на Министерския съвет, които ще предвиждат:
1. създаването на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. приемането на Устройствен правилник на административната структура;
3. промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Административното, техническото и финансовото обслужване на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт ще се осъществява от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвидено е бордът да се управлява от трима членове със съответната квалификация във въздушния, водния и железопътния транспорт и ще се състои само от разследващи инспектори.
Отделни текстове от законопроекта предвиждат до влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт функциите и дейностите по разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се изпълняват от дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по досегашния ред, а започналите и недовършени до влизането в сила на правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд, разследвания на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт да се довършват по досегашния ред.
Със законопроекта се предлага трудовите и служебните правоотношения със служителите - инспектори в дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да преминат към Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт структура и числен състав.
В хода на дебатите по законопроекта се изказаха народните представители: Халил Летифов, Станислав Иванов, Димитър Данчев и Николай Тишев, които поискаха допълнителни разяснения по него.
След проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 13 гласа “ЗА” и 7 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерски съвет на 25 юни 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
