Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО
СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ


Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерски съвет на 14 август 2020 г.

---

ПРОЕКТ!
Второ гласуване
З А К О Н
за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване
(Обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г. и бр. 62 от 2019 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 19 думите „при условията на чл. 24 от този кодекс” се заличават.

Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
Параграф 1 се изменя така:
§1. Член 19 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. Член 19 се отменя.

§ 2. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава ал. 2:
„(2) Когато избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ има право да откаже вписването му в регистровите книги по чл. 34.”
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 2.

§ 3. В чл. 73, ал. 2 се създава изречение второ:
„В тези случаи съответните свидетелства се издават от признатата организация, извършила прегледа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 3.

§ 4. В чл. 79, ал. 9 думите „Резолюция A.849(20) от 27 ноември 1997 г. на Асамблеята” се заменят с „Резолюция MSC.255 (84) от 16 май 2008 г. на Комитета по морска безопасност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя на § 4.

§ 5. В глава четвърта „Условия за безопасност на корабоплаването“ се създава раздел IIa „Надзор на пазара на морско оборудване” с чл. 80а-80т:
„Раздел IIа
Надзор на пазара на морско оборудване
Чл. 80а. (1) Надзорът на пазара на морското оборудване се организира и осъществява в съответствие с глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(2) Надзорът на пазара на територията на Република България по отношение на морското оборудване се осъществява, за да се осигури съответствието на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, плаващ под българско знаме и за който се прилагат международните конвенции, посочени в чл. 72, ал. 8, с изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби, приетите от Европейската комисия актове за изпълнение по чл. 35 и делегирани актове по чл. 8, 11, 27 и 36 от Директива 2014/90/ЕС и международните стандарти относно морското оборудване и неговото изпитване.
(3) Надзорът на пазара на морското оборудване се осъществява от Изпълнителна агенция „Морска администрация” чрез инспектори на агенцията, определени със заповед на изпълнителния директор.
Чл. 80б. Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва:
1. съгласно предварително утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” годишна програма за надзор на пазара на морското оборудване, която отчита специфичните особености на морското оборудване и отговорностите на агенцията, възложени й по силата на международните конвенции по чл. 72, ал. 8;
2. по сигнали от други контролни органи, граждани или средства за масово осведомяване, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
Чл. 80в. (1) Надзорът на пазара на морското оборудване се осъществява чрез:
1. проверки на документи на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и/или съответствие с изискванията за:
а) ЕС декларацията за съответствие;
б) техническата документация и документи, издавани от нотифицираните органи, съгласно процедури за оценяване на съответствието, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби;
2. проверки на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и съответствие с изискванията на:
а) маркировката „щурвал” и/или електронен етикет, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби;
б) информацията, която идентифицира морското оборудване;
в) информацията, която идентифицира производителя и вносителя;
г) инструкции и цялата необходима информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване, ако има такива, които се изисква да придружават морското оборудване;
д) ЕС декларацията за съответствие;
3. вземане на образци или проби от морското оборудване и изпитването им.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 извършват проверката и/или вземането на образци или проби по ал. 1 в срок до 7 дни.
Чл. 80г. (1) Проверките по чл. 80в, т. 2 се извършват:
1. на борда на морските кораби;
2. в производствените помещения и в помещенията за съхранение и търговия на морското оборудване, което предстои да бъде монтирано на борда на морски кораби.
(2) Проверката на морско оборудване, което е монтирано на борда на морски кораб, се свежда до проверка, при която морското оборудване остава на борда на кораба напълно функционално.
Чл. 80д. (1) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право:
1. на свободен достъп до:
а) борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
б) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснато на пазара морско оборудване или елементи от морско оборудване;
в) намиращи се на територията на Република България производствени, складови и търговски помещения и други места, където морското оборудване се съхранява, преди да бъде монтирано и/или използвано на борда на морски кораб;
2. да изискват от икономическите оператори или в случая на морско оборудване, монтирано на борда на морски кораб, от капитана на кораба или от корабопритежателя да предоставят съобразно техните задължения:
а) ЕС декларация за съответствие;
б) техническата документация за морското оборудване;
в) документи, издавани от нотифицираните органи съгласно приложимите процедури за оценяване на съответствието;
г) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване, ако има такива, която се изисква съгласно наредбата по чл. 72, ал. 3 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби;
3. да вземат образци или проби от морското оборудване за изпитването им;
4. да им бъде осигурен достъп на място до образци или проби от морското оборудване;
5. да искат съдействие от компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 определят срок 14 дни за предоставяне на документите и информацията по ал. 1, т. 2, който може да бъде удължен до един месец при необходимост от представяне на допълнителни документи и информация.
(3) Икономическите оператори, капитанът на кораба и корабопритежателят са задължени да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 1 и да оказват съдействие на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 при изпълнение на техните задължения.
Чл. 80е. Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 са длъжни:
1. да използват получените документи и информация само за целите на надзора на пазара;
2. да се легитимират при извършване на проверките;
3. да участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз;
4. да оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз, по тяхно искане.
Чл. 80ж. (1) Изпитването на образци или проби от морското оборудване се извършва в лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в лаборатория, акредитирана от орган на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Изпитването на морското оборудване не може да се извършва от нотифицираните органи, участвали в оценяването на съответствието на същото.
Чл. 80з. (1) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, когато се установи, че морското оборудване не съответства на приложимите технически изисквания и стандарти по
чл. 80а, ал. 2.
(2) Когато морското оборудване съответства на изискванията и стандартите по ал. 1, разходите са за сметка на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
(3) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, независимо от получените резултати, когато се установи, че:
1. морското оборудване е без маркировката „щурвал” и/или електронен етикет, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби;
2. морското оборудване е без техническа документация;
3. техническата документация не съдържа всички съответни данни относно средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на морското оборудване.
Чл. 80и. (1) При извършване на надзор на пазара по чл. 80в инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право да предлагат налагането на следните ограничителни мерки:
1. временно спиране на предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
2. забрана за предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3, в зависимост от задълженията на икономическия оператор и неговата роля във веригата на доставка на морско оборудване, имат право да предлагат разпореждането на следните коригиращи действия:
1. привеждане на морското оборудване в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. гарантиране, че когато морско оборудване, което съответства на приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, но представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се предоставя отново на пазара и/или се монтира на борда на морски кораб, същото вече няма да представлява такъв риск;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(3) Налагането на ограничителни мерки по ал. 1 и/или разпореждането за предприемане на коригиращи действия по ал. 2 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или на оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение.
Чл. 80к. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат основателна причина да считат, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето. В тези случаи инспекторите по чл. 80а, ал. 3 извършват оценка на морското оборудване, която обхваща всички съответни технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(2) При извършване на оценката по ал. 1 съответните икономически оператори оказват необходимото съдействие на инспекторите по чл. 80а, ал. 3.
(3) Когато при оценката по ал. 1 се установи, че за морското оборудване не са спазени съответните технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед разпореждат на съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия по чл. 80и, ал. 2 за отстраняване на несъответствието в срок до 2 месеца.
(4) В случаите по ал. 3 инспекторите по чл. 80а, ал. 3 информират съответния нотифициран орган, който е извършил оценяване на съответствието на морското оборудване, за установените несъответствия.
(5) В случаите по ал. 3 се прилага чл. 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(6) Когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3 счетат, че несъответствието не е ограничено само на територията на Република България или до корабите, плаващи под българско знаме, информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от оценката по ал. 1 и за коригиращите действия по ал. 3.
(7) Когато в резултат на оценката по ал. 1 се установи, че морското оборудване представлява сериозен риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се прилагат чл. 20-22 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
Чл. 80л. (1) Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в срока по чл. 80к, ал. 3, инспекторите по чл. 80а, ал. 3 налагат подходящи временни ограничителни мерки по чл. 80и, ал. 1 и без забавяне информират Европейската комисия и другите държави членки.
(2) Информацията по ал. 1 включва всички налични данни, необходими за идентифицирането на несъответстващото морско оборудване, произхода на оборудването, естеството на несъответствието и съпътстващия риск, естеството и продължителността на наложените ограничителни мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 посочват дали несъответствието се дължи на някоя от следните причини:
1. неспазване на изискванията към проектирането, конструкцията и експлоатационните показатели;
2. неспазване на стандартите за изпитване;
3. недостатъци в съответните стандарти за изпитване.
Чл. 80м. (1) Когато в срок 4 месеца от получаването на информацията по чл. 80л, ал. 2 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка по чл. 80л, ал. 1, тази мярка се счита за оправдана.
(2) Когато Европейската комисия приеме акт за изпълнение, с който постановява, че временната ограничителна мярка по чл. 80л, ал. 1 не е оправдана, заповедта, с която тя е наложена, се отменя.
Чл. 80н. (1) Когато е получена информация за предприети ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощено от него длъжностно лице информира без забавяне Европейската комисия и другите държави членки за всички предприети от агенцията мерки и за всяка допълнителна информация, с която Изпълнителна агенция „Морска администрация” разполага и която е свързана с несъответствието на съответното морско оборудване, както и за възраженията на агенцията в случай на несъгласие с предприетите от другата държава членка ограничителни мерки.
(2) Когато по предприетите ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка не са постъпили възражения или Европейската комисия е приела акт за изпълнение, с който постановява, че мярката е оправдана, Изпълнителна агенция „Морска администрация” гарантира, че по отношение на съответното морско оборудване са предприети без забавяне същите ограничителни мерки и информира Европейската комисия за това.
Чл. 80о. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед забраняват предоставянето на съответното морско оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор да предприеме в срок до 2 месеца необходимите коригиращи действия по чл. 80и, ал. 2, когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3, след като извършат оценката по чл. 80к, ал. 1, установят, че въпреки че дадено морско оборудване е в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, то представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица незабавно информират Европейската комисия и другите държави членки за случаите по ал. 1. Тази информация включва всички налични данни, свързани с идентификацията на съответното морско оборудване, като произход и верига на доставка на морското оборудване, естество на съществуващия риск, естество и продължителност на предприетите ограничителни мерки по чл. 80и, ал. 1.
(3) Когато Европейската комисия приеме акт за изпълнение, с който постановява, че мярката по ал. 1 не е оправдана или е необходимо предприемане на други мерки, заповедта, с която тя е наложена, се отменя и когато е приложимо, се предприемат мерките, определени с акта за изпълнение.
(4) Когато във връзка с ограничителни мерки по отношение на съответстващи продукти, които представляват риск, предприети от компетентни органи на друга държава членка, Европейската комисия приема акт за изпълнение, с който постановява, че тези мерки са оправдани или е необходимо предприемане на други мерки, органите за надзор на пазара незабавно предприемат действия в съответствие с акта за изпълнение.
Чл. 80п. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морско оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор в срок до два месеца да предприеме необходимите коригиращи действия по чл. 80и, ал. 2, когато установят, че морското оборудване не представлява риск, но:
1. маркировката „щурвал“ е положена в нарушение на изискванията на Директива 2014/90/ЕС;
2. маркировката „щурвал“ не е положена;
3. ЕС декларацията за съответствие не е съставена;
4. ЕС декларацията за съответствие не е съставена правилно;
5. техническата документация не е налице или не е пълна;
6. ЕС декларацията за съответствие не е била изпратена на кораба;
7. не е нанесен по подходящ начин типът, партидният или серийният номер или друг елемент, позволяващ идентифициране на оборудването върху морското оборудване, а когато размерът или естеството му не го позволяват, върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
8. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на производителя, както и неговият адрес и една точка за контакт с производителя върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
9. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на вносителя, както и неговият адрес върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
10. морското оборудване не се придружава от инструкции и цялата необходима информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на продукта, включително ограниченията при използване, ако има такива, които могат лесно да бъдат разбрани от потребителите.
(2) Когато несъответствието по ал. 1 не е отстранено в двумесечния срок, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед налагат необходимите ограничителни мерки по чл. 80и,
ал. 1.
Чл. 80р. В случаите по чл. 80к, 80о и 80п икономическият оператор гарантира, че са предприети всички необходими коригиращи действия по отношение на морското оборудване, което той е предоставил на пазара в целия Европейски съюз или е монтирано на борда на морски кораби, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 80с. При извършване на проверки инспекторите по чл. 80а, ал. 3 могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и от компетентните органи на местното самоуправление.
Чл. 80т. Изпълнителна агенция „Морска администрация” публикува на страницата си в интернет съответните данни относно морското оборудване, за което има издадена заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” по реда на чл. 80л, ал. 1 и чл. 80о, ал. 1.“
Предложение от Иглика Иванова – Събева и група народни представители
§ 5 се изменя така:
„§ 5. В глава четвърта „Условия за безопасност на корабоплаването“ се създава раздел IIa с наименование „Надзор на пазара на морско оборудване”.
2. Създават се нови § 6-25, с които се обособяват в отделните параграфи членовете от 80а до 80т.
3. § 6-16 стават съответно § 26-36.
Комисията подкрепя предложението по принцип.

Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
1. Параграф 5 се изменя така:
§5. В глава четвърта след чл. 80 се създава наименование: „Раздел IIa Надзор на пазара на морско оборудване”.
§6. Създават се чл. 80а – 80з:
„Надзор на пазара на морско оборудване
Чл. 80а. (1) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва в съответствие с глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 765/2008".
(2) Надзорът на пазара на територията на Република България на морското оборудване се осъществява за осигуряване съответствието на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, плаващ под българско знаме и за който се прилагат международните конвенции, по чл. 72, ал. 8, с изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3, приетите от Европейската комисия актове за изпълнение по чл. 35 и делегирани актове по чл. 8, 11, 27 и 36 от Директива 2014/90/ЕС и международните стандарти относно морското оборудване и неговото изпитване .
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е орган на надзора на пазара на морското оборудване. Надзорът на пазара се извършва от инспектори, оправомощени от изпълнителния директор на агенцията.
(4) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва по:
1. предварително утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” годишна програма за надзор на пазара на морското оборудване;2. сигнал, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(5) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва чрез:
1. проверки на документи на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и/или съответствие с изискванията за:
а) ЕС декларацията за съответствие;
б) техническата документация, документите, издадени от организации, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно процедури за оценяване на съответствието, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
2. проверки на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и съответствие с:
а) маркировката „щурвал” и/или електронен етикет, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
б) информацията, която идентифицира морското оборудване, производителя и вносителя;
в) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване, които придружават морското оборудване;
г) ЕС декларацията за съответствие.
3. вземане на образци или проби от морското оборудване и изпитването им.
(6) Проверките по ал. 5, т. 2 се извършват:
1. на борда на морските кораби;
2. в производствените помещения и в помещенията за съхранение и търговия на морското оборудване, преди монтирането на борда на морски кораби.
(2) Проверката на морско оборудване, което е монтирано на борда на морски кораб, е проверка, при която морското оборудване остава на борда на кораба напълно функционално.

Права на инспекторите при извършване на надзор на пазара на морското оборудване
Чл. 80б. (1) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право:
1. на свободен достъп до:
а) борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
б) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснато на пазара морско оборудване или елементи от морско оборудване;
в) производствени, складови и търговски помещения и други места, където се съхранява морското оборудване, преди да бъде монтирано и/или използвано на борда на морски кораб;
2. да изискват от икономическите оператори или в случая на морско оборудване, монтирано на борда на морски кораб, от капитана на кораба или от корабопритежателя да предоставят съобразно техните задължения:
а) ЕС декларация за съответствие;
б) техническата документация за морското оборудване;
в) документи, издавани от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно приложимите процедури за оценяване на съответствието;
г) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване.
3. да вземат образци или проби от морското оборудване за изпитването им, включително да им бъде осигурен достъп на място;
4. да искат съдействие от компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 определят 14-дневен срок за предоставяне на документите и информацията по ал. 1, т. 2, който може да бъде удължен до един месец при необходимост от представяне на допълнителни документи и информация.
(3) Икономическите оператори, капитанът на кораба и корабопритежателят са задължени да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 1 и да оказват съдействие на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 при изпълнение на техните задължения.
(4) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3:
1. използват получените документи и информация само за целите на надзора на пазара;
2. се легитимират при извършване на проверките;
3. участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз;
4. оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз.

Изпитване на образци или проби от морското оборудване
Чл. 80в. (1) Изпитването на образци или проби от морското оборудване се извършва в лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в лаборатория, акредитирана от орган на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Изпитването на морското оборудване не може да се извършва от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, участвали в неговото оценяването на съответствието.
(3) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, когато морското оборудване не съответства на приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(4) Разходите за изпитване са за сметка на:
1. Изпълнителна агенция „Морска администрация” – когато морското оборудване съответства на изискванията и стандартите по ал. 1;
2. икономическия оператор, независимо от получените резултати, когато се установи, че:
а) морското оборудване е без маркировката „щурвал” и/или електронен етикет;
б) морското оборудване е без техническа документация;
в) техническата документация не съдържа всички съответни данни за средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на морското оборудване.

Ограничителни мерки и коригиращи действия на пазара на морско оборудване
Чл. 80г. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 налагат следните ограничителни мерки:
1. временно спиране на предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
2. забрана за предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3, в зависимост от задълженията на икономическия оператор и неговата роля във веригата на доставка на морско оборудване налагат коригиращи действия за:
1. привеждане на морското оборудване в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. предоставяне отново на пазара и/или монтиране на морско оборудване на борда на морски кораб при недопускане на риск за морската безопасност, околната среда или здравето;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(3) Налагането на ограничителни мерки по ал. 1 и/или на коригиращи действия по ал. 2 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или на оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме за целите на оценка на риска за морската безопасност, околната среда или здравето. В тези случаи инспекторите по чл. 80а, ал. 3 извършват оценка на морското оборудване, която обхваща всички съответни технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(6) Когато при оценката по ал. 5 се установи, че за морското оборудване не са спазени съответните технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица, със заповед разпореждат на съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия по ал. 2 за отстраняване на несъответствието в срок до два месеца. В тези случаи се прилага чл. 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(7) Когато съответният икономически оператор не предприеме коригиращи действия в срока по ал. 6, инспекторите по чл. 80а, ал. 3 предлагат на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да наложи мерки по ал. 1 и незабавно да информира Европейската комисия и другите държави членки.
(8) Когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3 установят, че несъответствието не е ограничено на територията на Република България или до корабите, плаващи под българско знаме, информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от оценката по ал. 5 и за коригиращите действия по ал. 6.
(9) В случаите по ал. 6 инспекторите по чл. 80а, ал. 3 информират съответната организация, нотифицирана по чл. 72, ал.8, която е извършила оценяване на съответствието на морското оборудване, за установените несъответствия.
(10) Когато в резултат на оценката по ал. 5 се установи, че морското оборудване представлява сериозен риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се прилагат чл. 20-22 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(11) Когато в срок 4 месеца от получаването на информацията по ал. 7 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка, тази мярка се счита за оправдана.


Обмен на информация относно ограничителните мерки на пазара на морско оборудване
Чл. 80д. (1) Когато е получена информация за предприети ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощено от него длъжностно лице информира незабавно Европейската комисия и другите държави членки за всички предприети от агенцията мерки и за всяка допълнителна информация, с която Изпълнителна агенция „Морска администрация” разполага и която е свързана с несъответствието на съответното морско оборудване, както и за възраженията на агенцията в случай на несъгласие с предприетите от другата държава членка ограничителни мерки.
(2) Когато по предприетите ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка не са постъпили възражения или Европейската комисия е приела акт за изпълнение, с който постановява, че мярката е оправдана, Изпълнителна агенция „Морска администрация” прилага незабавно ограничителните мерки и информира Европейската комисия.

Забрана за предоставяне на пазара на морско оборудване при наличие на риск за морската безопасност, околната среда или здравето
Чл. 80е. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед забраняват предоставянето на съответното морско оборудване на пазара и/или неговото монтирането и използванена борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор да предприеме в срок до два месеца коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато по реда на чл. 80г, ал. 5 инспекторите установят, че са изпълнени едновременно следните условия:
1. морското оборудване е в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. морското оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица незабавно информират Европейската комисия и другите държави членки за случаите по ал. 1.
(3) Когато Европейската комисия приеме акт за изпълнение, с който постанови, че мярката по ал. 1 не е оправдана или е необходимо предприемане на други мерки, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед отменя наложената мярка или предприема мерките, определени с акта за изпълнение.
(4) Когато от компетентни органи на друга държава членка са предприети ограничителни мерки по отношение на съответстващи продукти, които представляват риск, Европейската комисия приема акт за изпълнение, с който постановява, че тези мерки са оправдани или е необходимо предприемане на други мерки. В тези случаи Изпълнителна агенция „Морска администрация” незабавно предприема действия в съответствие с акта за изпълнение.

Налагане на ограничителни мерки при официално несъответствие на морското оборудване
Чл. 80ж. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морско оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор в срок до два месеца да предприеме необходимите коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато установят, че:
1. маркировката „щурвал“ не е положена или е положена в нарушение на изискванията на чл. 9 от Директива 2014/90/ЕС;
2. ЕС декларацията за съответствие не е съставена, не е съставена правилно или не е била изпратена на кораба;
3. техническата документация не е налице или не е пълна;
4. типът, партидният или серийният номер или друг елемент, позволяващ идентифициране на оборудването, не е нанесен по подходящ начин върху морското оборудване , а когато размерът или естеството му не го позволяват, върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
5. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на производителя, както и неговият адрес и една точка за контакт с производителя върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
6. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на вносителя, както и неговият адрес върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
7. морското оборудване не се придружава от инструкции и необходимата информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на продукта, включително ограниченията при използване.
(2) Когато не са изпълнени наложените коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2 в срока по ал. 1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед налагат ограничителните мерки по чл. 80г, ал. 1.
Информация относно надзора на пазара на морското оборудване
Чл. 80з. На интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация” се публикуват данните за морското оборудване, за което има издадена заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” по чл. 80г и чл. 80е, ал. 1.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага да се оформи като § 5 и нов § 6:
§ 5. В глава четвърта след чл. 80 се създава наименование: „Раздел IIa Надзор на пазара на морско оборудване”.

§6. В глава четвърта, раздел IIа се създават чл. 80а – 80з:
„Надзор на пазара на морско оборудване
Чл. 80а. (1) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва в съответствие с глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 765/2008".
(2) Надзорът на пазара на територията на Република България на морското оборудване се осъществява за осигуряване съответствието на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, плаващ под българско знаме и за който се прилагат международните конвенции по чл. 72, ал. 8, изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3, приетите от Европейската комисия актове за изпълнение по чл. 35 и делегирани актове по чл. 8, 11, 27 и 36 от Директива 2014/90/ЕС и международните стандарти относно морското оборудване и неговото изпитване.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е орган на надзора на пазара на морското оборудване. Надзорът на пазара се извършва от инспектори, оправомощени от изпълнителния директор на агенцията.
(4) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва по:
1. предварително утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” годишна програма за надзор на пазара на морското оборудване;
2. сигнал, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(5) Надзорът на пазара на морското оборудване се извършва чрез:
1. проверки на документи на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и/или съответствие с изискванията за:
а) ЕС декларацията за съответствие;
б) техническата документация, документите, издадени от организации, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно процедури за оценяване на съответствието, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
2. проверки на морското оборудване, пуснато на пазара и/или монтирано на борда на морски кораб, за наличие на и съответствие с:
а) маркировката „щурвал” и/или електронен етикет, определени в наредбата по чл. 72, ал. 3;
б) информацията, която идентифицира морското оборудване, производителя и вносителя;
в) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване, които придружават морското оборудване;
г) ЕС декларацията за съответствие.
3. вземане на образци или проби от морското оборудване и изпитването им.
(6) Проверките по ал. 5, т. 2 се извършват:
1. на борда на морските кораби;
2. в производствените помещения и в помещенията за съхранение и търговия на морското оборудване, преди монтирането на борда на морски кораби.
(7) Проверката на морско оборудване, което е монтирано на борда на морски кораб, е проверка, при която морското оборудване остава на борда на кораба напълно функционално.

Права на инспекторите при извършване на надзор на пазара на морското оборудване
Чл. 80б. (1) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 имат право:
1. на свободен достъп до:
а) борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
б) търговски обекти и други места за съхранение и представяне на пуснато на пазара морско оборудване или елементи от морско оборудване;
в) производствени, складови и търговски помещения и други места, където се съхранява морското оборудване, преди да бъде монтирано и/или използвано на борда на морски кораб;
2. да изискват от икономическите оператори или в случая на морско оборудване, монтирано на борда на морски кораб, от капитана на кораба или от корабопритежателя да предоставят съобразно техните задължения:
а) ЕС декларация за съответствие;
б) техническата документация за морското оборудване;
в) документи, издавани от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, съгласно приложимите процедури за оценяване на съответствието;
г) инструкции и информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на морското оборудване, включително ограниченията при използване;
3. да вземат образци или проби от морското оборудване за изпитването им, включително да им бъде осигурен достъп на място;
4. да искат съдействие от компетентните органи на другите държави членки на Европейския съюз.
(2) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3 определят 14-дневен срок за предоставяне на документите и информацията по ал. 1, т. 2, който може да бъде удължен до един месец при необходимост от представяне на допълнителни документи и информация.
(3) Икономическите оператори, капитанът на кораба и корабопритежателят са длъжни да осигуряват достъп до местата по ал. 1, т. 1 и да оказват съдействие на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 при изпълнение на техните задължения.
(4) Инспекторите по чл. 80а, ал. 3:
1. използват получените документи и информация само за целите на надзора на пазара;
2. се легитимират при извършване на проверките;
3. участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз;
4. оказват съдействие на Европейската комисия и на компетентните органи на другите държави - членки на Европейския съюз.

Изпитване на образци или проби от морското оборудване
Чл. 80в. (1) Изпитването на образци или проби от морското оборудване се извършва в лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в лаборатория, акредитирана от орган на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Изпитването на морското оборудване не може да се извършва от организациите, нотифицирани по чл. 72, ал. 8, участвали в неговото оценяването на съответствието.
(3) Разходите за изпитване са за сметка на икономическия оператор, когато морското оборудване не съответства на приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(4) Разходите за изпитване са за сметка на:
1. Изпълнителна агенция „Морска администрация” – когато морското оборудване съответства на изискванията и стандартите по ал. 1;
2. икономическия оператор, независимо от получените резултати, когато се установи, че:
а) морското оборудване е без маркировката „щурвал” и/или електронен етикет;
б) морското оборудване е без техническа документация;
в) техническата документация не съдържа всички съответни данни за средствата, използвани от производителя за осигуряване на съответствието на морското оборудване.

Ограничителни мерки и коригиращи действия на пазара на морско оборудване
Чл. 80г. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3 налагат следните ограничителни мерки:
1. временно спиране на предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
2. забрана за предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на инспекторите по чл. 80а, ал. 3, в зависимост от задълженията на икономическия оператор във веригата на доставка на морско оборудване налагат коригиращи действия за:
1. привеждане на морското оборудване в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. предоставяне отново на пазара и/или монтиране на морско оборудване на борда на морски кораб при недопускане на риск за морската безопасност, околната среда или здравето;
3. изтегляне от пазара и/или изземване на морското оборудване.
(3) Налагането на ограничителни мерки по ал. 1 и/или на коригиращи действия по ал. 2 се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или на оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Заповедите по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира тяхното изпълнение.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морското оборудване на пазара и/или монтирането му и използването на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме за целите на оценка на риска за морската безопасност, околната среда или здравето. В тези случаи инспекторите по чл. 80а, ал. 3 извършват оценка на морското оборудване, която обхваща всички съответни технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2.
(6) Когато при оценката по ал. 5 се установи, че за морското оборудване не са спазени съответните технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица, със заповед разпореждат на икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия по ал. 2 за отстраняване на несъответствието в срок до два месеца. В тези случаи се прилага чл. 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(7) Когато икономически оператор не предприеме коригиращи действия в срока по ал. 6, инспекторите по чл. 80а, ал. 3 предлагат на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да наложи мерки по ал. 1 и незабавно да информира Европейската комисия и другите държави членки.
(8) Когато инспекторите по чл. 80а, ал. 3 установят, че несъответствието не е ограничено на територията на Република България или до корабите, плаващи под българско знаме, информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от оценката по ал. 5 и за коригиращите действия по ал. 6.
(9) В случаите по ал. 6 инспекторите по чл. 80а, ал. 3 информират съответната организация, нотифицирана по чл. 72, ал. 8, която е извършила оценяване на съответствието на морското оборудване, за установените несъответствия.
(10) Когато в резултат на оценката по ал. 5 се установи, че морското оборудване представлява сериозен риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се прилагат чл. 20-22 от Регламент (ЕО) № 765/2008.
(11) Когато в срок 4 месеца от получаването на информацията по ал. 7 не е повдигнато възражение от държава членка или от Европейската комисия във връзка с временната ограничителна мярка, тази мярка се счита за оправдана.


Обмен на информация относно ограничителните мерки на пазара на морско оборудване
Чл. 80д. (1) Когато е получена информация за предприети ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощено от него длъжностно лице информира незабавно Европейската комисия и другите държави членки за всички предприети от агенцията мерки и за всяка допълнителна информация, с която Изпълнителна агенция „Морска администрация” разполага и която е свързана с несъответствието на съответното морско оборудване, както и за възраженията на агенцията в случай на несъгласие с предприетите от другата държава членка ограничителни мерки.
(2) Когато по предприетите ограничителни мерки от компетентни органи на друга държава членка не са постъпили възражения или Европейската комисия е приела акт за изпълнение, с който постановява, че мярката е оправдана, Изпълнителна агенция „Морска администрация” прилага незабавно ограничителните мерки и информира Европейската комисия.

Забрана за предоставяне на пазара на морско оборудване при наличие на риск за морската безопасност, околната среда или здравето
Чл. 80е. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед забраняват предоставянето на съответното морско оборудване на пазара и/или неговото монтиране и използване на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от икономически оператор да предприеме в срок до два месеца коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато по реда на чл. 80г, ал. 5 инспекторите установят, че са изпълнени едновременно следните условия:
1. морското оборудване е в съответствие с приложимите технически изисквания и стандарти по чл. 80а, ал. 2;
2. морското оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица незабавно информират Европейската комисия и другите държави членки за случаите по ал. 1.
(3) Когато Европейската комисия с акт за изпълнение постанови, че мярката по ал. 1 не е оправдана или е необходимо предприемане на други мерки, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед отменя наложената мярка или предприема мерките, определени с акта за изпълнение.
(4) Когато от компетентни органи на друга държава членка са предприети ограничителни мерки по отношение на съответстващи продукти, които представляват риск, Европейската комисия приема акт за изпълнение, с който постановява, че тези мерки са оправдани или е необходимо предприемане на други мерки. В тези случаи Изпълнителна агенция „Морска администрация” незабавно предприема действия в съответствие с акта за изпълнение.

Налагане на ограничителни мерки при официално несъответствие на морското оборудване
Чл. 80ж. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед временно спират предоставянето на морско оборудване на пазара и/или монтирането му и използването му на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме, и изискват от съответния икономически оператор в срок до два месеца да предприеме необходимите коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2, когато установят, че:
1. маркировката „щурвал“ не е положена или е положена в нарушение на изискванията на чл. 9 от Директива 2014/90/ЕС;
2. ЕС декларацията за съответствие не е съставена, не е съставена правилно или не е била изпратена на кораба;
3. техническата документация не е налице или не е пълна;
4. типът, партидният или серийният номер или друг елемент, позволяващ идентифициране на оборудването, не е нанесен по подходящ начин върху морското оборудване, а когато размерът или естеството му не го позволяват, върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
5. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на производителя, както и неговият адрес и една точка за контакт с производителя върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
6. не е указано по подходящ начин името, регистрираното търговско име или регистрираната търговска марка на вносителя, както и неговият адрес върху оборудването или върху опаковката му и/или в придружаващ го документ;
7. морското оборудване не се придружава от инструкции и необходимата информация за безопасното монтиране на борда и безопасното използване на продукта, включително ограниченията при използване.
(2) Когато не са изпълнени наложените коригиращи действия по чл. 80г, ал. 2 в срока по ал. 1, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица със заповед налагат ограничителните мерки по чл. 80г, ал. 1.

Информация относно надзора на пазара на морското оборудване
Чл. 80з. На интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация” се публикуват данните за морското оборудване, за което има издадена заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” по чл. 80г и чл. 80е, ал. 1.“


§ 6. Член 90 се изменя така:
„Чл. 90. (1) Когато по време на плаване на кораб е извършено престъпление по Наказателния кодекс, капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните местни органи в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
(2) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.”

Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
Параграф 6 се изменя така:
§6. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато по време на плаване на кораб е извършено престъпление по Наказателния кодекс, капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на компетентните органи в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.“
2. Алинея 2 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
§7. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато по време на плаване на кораб е извършено престъпление по Наказателния кодекс, капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на компетентните органи в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.“
2. Алинея 2 се отменя.

§ 7. В чл. 159 ал. 7 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §7, който става §8.

§ 8. В чл. 218 думите „реда на наредбата по чл. 159, ал. 7” се заменят с „общия ред”.
Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
Параграф 8 се изменя така:
§ 8. В чл. 218 думите „реда на наредбата по чл. 159, ал. 7” се заменят с „един от способите, по чл. 474, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
§ 9. В чл. 218 думите „реда на наредбата по чл. 159, ал. 7” се заменят с „един от способите, по чл. 474, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ”.

§ 9. В чл. 313, ал. 2, т. 3 думата „Правилника” се заменя с „Правилата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §9, който става §10.

§ 10. В чл. 372а ал. 3 се изменя така:
„(3) Обобщена информация по ал. 1 се публикува на годишна база на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за §10, който става §11, като думите „на годишна база“ се заменят с „ежегодно“.

§ 11. Създава се чл. 374а:
„Чл. 374а. (1) Който пречи на лицата по чл. 80а, ал. 3 да осъществяват правомощията си в съответствие с разпоредбите на раздел IIa „Надзор на пазара на морско оборудване“, глава четвърта „Условия за безопасност на корабоплаването“, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 400 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
§ 12. Създава се чл. 374а:
„Чл. 374а. (1) Който не предостави достъп на лицата по чл. 80а, ал. 3 да осъществяват правомощията си в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел IIa се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер от 400 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.“
§ 12. Създава се чл. 374б:
„Чл. 374б. (1) Който не изпълни заповед по чл. 80и, ал. 3 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 10 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
§ 13. Създава се чл. 374б:
„Чл. 374б. (1) Който не изпълни наложени му със заповед по чл. 80г, ал. 3 ограничителни мерки и/или коригиращи действия, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 10 000 лв.”

§ 13. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „други упойващи вещества” се заменят с „наркотични вещества или техните аналози”.
2. В ал. 2 думите „други упойващи вещества” се заменят с „наркотични вещества или техните аналози”.
3. В ал. 4 думите „други упойващи вещества” се заменят с „наркотични вещества или техните аналози”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

§ 14. В чл. 380 се създава ал. 4:
„(4) Капитан на кораб, който е допуснал лице да изпълнява длъжност на борда на кораб, без да притежава изискваната за тази длъжност правоспособност, се наказва с лишаване от право за заемане на длъжност на кораб за срок от две години, освен ако деянието не съставлява престъпление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за§ 14, който става § 15.

§ 15. В чл. 385 се създава ал. 3:
„(3) Лице, на което е наложено наказание по чл. 375, ал. 1, 2 и 3, чл. 376, чл. 378, ал. 2 и 3 и чл. 380, ал. 2 и 4, е длъжно да върне свидетелството си за правоспособност или свидетелството си за професионална компетентност в Изпълнителна агенция „Морска администрация” веднага след влизане в сила на наказателното постановление, с което е постановено съответното наказание.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като думата „веднага“ се заличава.

§ 16. В § 1а от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 40 думите „Резолюция A.974 (24), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 1 декември 2005 г.” се заменят с „Резолюция A.1067(28), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 4 декември 2013 г.”
2. Създават се т. 47-57:
47. „Морско оборудване“ е оборудване на морски кораб или елемент от такова оборудване.
48. „Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на корабно оборудване на пазара на Европейския съюз в хода на търговска дейност независимо дали срещу заплащане, или безплатно.
49. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на морско оборудване на пазара на Европейския съюз.
50. „Изземване“ е всяка мярка, целяща да постигне връщането на морското оборудване, което вече е монтирано на борда на кораби, плаващи под българско знаме, или е закупено с намерение да бъде монтирано на борда на такива.
51. „Изтегляне“ е всяка мярка, целяща да се предотврати морско оборудване, което е във веригата на доставка, да бъде предоставено на пазара.
52. „Производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда морско оборудване или което възлага проектирането или производството на морско оборудване и го предлага на пазара със своето име или търговска марка.
53. „Упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което е получило писмено пълномощно от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи.
54. „Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установено в Европейския Съюз, което пуска на пазара на Европейския съюз морско оборудване от трета държава.
55. „Дистрибутор“ е всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя морско оборудване на пазара.
56. „Икономически оператори“ са производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът.
57. „Нотифициран орган“ е лице, което е оправомощено от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да извършва оценяване на съответствието на морско оборудване.”

Предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев и Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС:
В §16, т. 57 се изменя така:
„57. „ЕС декларация за съответствие е писмена декларация за съответствие с одобрен тип на български език по образеца, определен в приложение III на Решение №768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно общата рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на решение 93/465/ЕИО (ОВ, L 218/82 от 13 август 2008 г.)“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
§ 17. В § 1а от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 40 думите „Резолюция A.974 (24), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 1 декември 2005 г.” се заменят с „Резолюция A.1067(28), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 4 декември 2013 г.”
2. Създават се т. 47-57:
47. „Морско оборудване“ е оборудване на морски кораб или елемент от такова оборудване.
48. „Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на корабно оборудване на пазара на Европейския съюз в хода на търговска дейност независимо дали срещу заплащане, или безплатно.
49. „Пускане на пазара“ е първото предоставяне на морско оборудване на пазара на Европейския съюз.
50. „Изземване“ е всяка мярка, целяща да постигне връщането на морското оборудване, което вече е монтирано на борда на кораби, плаващи под българско знаме, или е закупено с намерение да бъде монтирано на борда на такива.
51. „Изтегляне“ е всяка мярка, целяща да се предотврати морско оборудване, което е във веригата на доставка, да бъде предоставено на пазара.
52. „Производител“ е физическо или юридическо лице, което произвежда морско оборудване или което възлага проектирането или производството на морско оборудване и го предлага на пазара със своето име или търговска марка.
53. „Упълномощен представител“ е физическо или юридическо лице, установено в Европейския съюз, което е получило писмено пълномощно от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи.
54. „Вносител“ е физическо или юридическо лице, установено в Европейския Съюз, което пуска на пазара на Европейския съюз морско оборудване от трета държава.
55. „Дистрибутор“ е физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя морско оборудване на пазара.
56. „Икономически оператори“ са производителят, упълномощеният представител, вносителят и дистрибуторът.
57. „ЕС декларация за съответствие“ е писмена декларация за съответствие с одобрен тип на български език по образеца в приложение III на Решение №768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно общата рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на решение 93/465/ЕИО (ОВ, L 218/82 от 13 август 2008 г.).“

Предложение от Иглика Иванова – Събева и група народни представители
Създава се подразделение с наименование: „Заключителни разпоредби“ с § 37 и 38:

§37. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; доп., бр. 44 от 1984 г., изм. и доп., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16, 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28 и 44 от 2020 г.) се създава чл. 234г:
„Чл. 234г (1) Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.“
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и с глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.“
§ 38. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60 и 71 от 2020 г.) в чл. 96, ал. 2 след думите „без да има това право“ се поставя запетая и се добавя „ако деянието не съставлява престъпление“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби“ с § 18 и 19:

„Заключителни разпоредби“

§ 18. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; доп., бр. 44 от 1984 г., изм. и доп., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16, 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28 и 44 от 2020 г.) се създава чл. 234г:
„Чл. 234г (1) Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.“
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и с глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.“
§ 19. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60 и 71 от 2020 г.) в чл. 96, ал. 2 след думите „без да има това право“ се поставя запетая и се добавя „ако деянието не съставлява престъпление“.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:


ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ