Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.06.2017 г.

---

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 юли 2017 г., бе обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.06.2017 г.
На заседанието присъстваха: г-н Димитър Геновски – заместник – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-н Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, г-н Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, г-жа Андреана Атанасова и г-жа Ирина Романска – членове на Комисията за регулиране на съобщенията и г-жа Ирена Бориславова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
Законопроектът бе представен от народния представител Станислав Иванов.
Г-н Иванов подчерта, че основната цел на законопроекта е да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
В резултат на предлаганите промени структурата на закона ще обхваща следните основни подразделения: електронно изявление и електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органи за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административно-наказателни разпоредби.
Регламент (ЕС) № 910/2014 предвижда устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати да подлежат на сертифициране, за да се гарантира съответствието им с изискванията на Регламента. Сертифицирането ще се извършва от лица, определени от държавите-членки. Със законопроекта се предлага националният орган по акредитация - Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, да определя сертифициращите организации.
С предложената редакция на чл. 19 от проекта на закон чрез препращане към Регламент (ЕС) № 910/2014 се въвежда общото понятие за доставчик на удостоверителни услуги, както и специфичната категория доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги. Законопроектът посочва и изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Регламент (ЕС) № 910/2014 установява правила за осъществяването на надзор върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, като всяка държава-членка сама определя, кой да е отговорният за това орган. Г-н Иванов отбеляза, че със законопроекта се предлага Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент (ЕС) № 910/2014, включително да предоставя и да отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги.
В тази връзка се регламентира и изрично правомощие на КРС да получава от доставчиците на удостоверителни услуги необходимата информация за изпълнение на функциите й на надзорен орган, както и да участва в провеждането на съвместни разследвания с надзорни органи на други държави-членки. С предложената нова редакция на чл. 32, ал. 4 на КРС е възложена и дейността по създаване, поддържане и публикуване на националните доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги.
За разлика от сега действащия режим в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 законопроектът предвижда доставчиците на удостоверителни услуги да не подлежат на акредитация. Съгласно чл. 21 от Регламента, ако доставчик реши да предлага една или повече квалифицирани услуги, трябва да направи уведомление за намерението си пред надзорния орган - КРС, и да приложи доклад за оценяване на съответствието, съставен от орган за оценяване на съответствието. Комисията за регулиране на съобщенията ще трябва да провери, дали доставчикът и предоставяните от него услуги отговарят на изискванията на Регламента, и при положителна преценка на тези обстоятелства да му предостави квалифициран статут, както и да го включи в доверителните списъци в тримесечен срок от уведомяването от доставчика. Г-н Иванов изтъкна, че с предложените изменения се предвижда след вписването в доверителните списъци доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги да подлежат на периодични одити най-малко веднъж на 24 месеца, за тяхна собствена сметка, от орган за оценяване на съответствието.
С предлаганата промяна на Закона за електронния документ и електронния подпис се прецизират и допълват административно-наказателните разпоредби, като е предвидено налагането на имуществени санкции и глоби за нарушения на конкретни разпоредби на Регламент (ЕС) № 910/2014 и не се предвижда промяна в размера на санкциите в сравнение с действащия режим.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения в редица закони, които препращат към Закона за електронния документ и електронния подпис.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения са постъпили становища в подкрепа на законопроекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на икономиката, от Държавната агенция „Електронно управление“ и от Комисията за регулиране на съобщенията, като част от тях предлагат прецизиране на отделни текстове.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народният представител Павел Христов, представители на Министерството на икономиката и на Комисията за регулиране на съобщенията. Г-н Христов подкрепи законопроекта, като подчерта, че новата уредба в областта на удостоверяванията при електронни трансакции на стоки и услуги ще създаде предпоставки за бъдещо развитие на цифровата инфраструктура, ще подобри качеството на публичните услуги и ще ускори развитието на електронното управление в Република България.
Дебат предизвика въпросът, кой да е органът, отговорен за изпълнение на установените в чл. 30, параграф 2 и член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 задължения на държавите членки да информират Европейската комисия относно лицата, на които е разрешено да извършват дейност по оценяване на съответствието на устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и на устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати, съответно относно сертифицираните съгласно Регламента устройства. Законопроектът предвижда този орган да бъде Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Г-н Божков подкрепи този подход и изрази несъгласие със становището на Министерството на икономиката, в което се предлага КРС като национален орган, отговорен са прилагането на Регламент (ЕС) № 910/2014, да извършва уведомяванията по чл. 30, параграф 2 и член 31, параграф 1 от Регламента.

След проведените разисквания по законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 20 гласа “ЗА” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27.06.2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:


ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ