П Р О Т О К О Л
№ 2


На 31 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения


Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

---

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Добър ден, господин Министър, добре дошли!
Уважаеми дами и господа, първо, на Вашето внимание ще предложа Проекта за дневен ред и да го гласуваме, така както имахме решение на заседанието от миналата седмица:
1. Представяне на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
2. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Гостите на днешното заседание са: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта – отсъства; господин Димитър Геновски; господин Ангел Попов – заместник-министър; госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и господин Ваньо Тодоров – парламентарен секретар; представители на „Движение защита на гражданите и държавата“; господин Симеон Симеонов – „Съюз на транспортните синдикати в България“ към КНСБ; и гости.



Започваме работата по първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА.
Уважаеми господин Министър, за нас ще е чест да представите екипа си и ресорите към тях.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам възможността на тази Комисия да представя ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Велик Занчев се наложи да пътува за чужбина и моля да извините неговото отсъствие.
Министерството в сегашния му формат е подредено по следния начин – по устройствен правилник имаме възможност за трима заместник-министри: господин Велик Занчев, който отсъства, отговаря за ресорите: железопътен транспорт, авиационен и морски транспорт; господин Ангел Попов отговаря за ресора автомобилен транспорт; господин Димитър Геновски отговаря за ресор съобщения, информационни технологии.
Ако за Вас е необходимо и важно, всеки един от тях може да каже по няколко думи за себе си. Всеки един от тях, разбира се, излиза от подобна система, за която отговаря в ресора си.
Господин Занчев беше и към момента все още изпълнява функцията на председател на борда на Български държавни железници. Господин Димитър Геновски – в два мои предишни мандата като министър, изпълнява функцията на заместник-генерален директор на Български пощи. Господин Ангел Попов е номинация на нашите коалиционни партньори, но той също излиза от автомобилния бранш, познато име е там. Вярвам, че ще се справи достойно и коректно със задачите, които има като политик и в министерството. Ако имате желание, може всеки един от тях да каже по нещо за себе си.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По общо мнение на колегите, ще ги помоля и те да вземат участие.
Господин Попов, заповядайте.
АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря на всички.
Аз идвам тук с голямо желание. Както каза и господин Московски, аз идвам от бранша и всичко това, което ставаше досега не ми е чуждо. Ще положа максимални усилия да надграждам това, което е направено. Имам изключително много идеи, много амбициозен план.
За себе си да кажа – завършил съм Технически университет. Моята държавна кариера завърши като заместник-изпълнителен директор на СОМАТ, след това преминах в частния бизнес. Работил съм в най-различни проекти, не само свързани с транспорта, енергетиката, и сега времето ме постави в тази ситуация, от което аз не се страхувам и мисля, че ще направя всичко, за да може да стане на всички по-леко, особено на моите колеги и най-вече да прекратим това, което става на пътя. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Геновски, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, чест и удоволствие за мен днес е да съм сред Вас. Няколко думи за мен – родом съм от Плевен, на 45 години, имам не малък стаж в телекомуникационния бранш. От 2011 г. работя в сферата на Министерството на транспорта, както каза и господин Московски като заместник-изпълнителен директор в Български пощи. Това е, което мога да кажа за себе си. Ако има повече въпроси, с удоволствие бих Ви отговорил. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Преди да преминем към следващата точка – някои от колегите да има въпрос или да иска нещо да допълни?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, гости! Първо, поздравления за това, че екипът на Министерството на транспорта е тук. Пожелавам успех в работата и в мисията, която предстои пред ръководството на Министерството на транспорта. Ще си позволя, тъй като не знам кога ще видя следващия път заместник-министрите, един въпрос към господин Попов, тъй като той касае изцяло автомобилния бранш, от който Вие произлизате.
Първо, надявам се, проблемите, които имахте, да са приключили с колегите, това е в интерес и на Вашата работа, и на нас като народни представители. Въпросът ми е: какво Ви е отношението към отдаването на интермодалния терминал в Пловдив? Преди няколко дни разбрахме, че само една фирма е участвала и всички вече я знаем коя е, която ще го спечели. Как това би се отразило според Вас на целия автомобилен бранш, намира ли положителна подкрепа този вид концесиониране, тъй като тук с министър Московски ще си говорим дълго през годините за този способ на управление на държавната собственост. Въпросът ми към Вас конкретно е: какво е Вашето мнение – това така ли трябва да бъде – изграден терминал със средствата на държавата, да се подари на една фирма, или трябва държавата да си влезе в ролята, като имам предвид такива специалисти като Вас, които сте поели управлението на държавата и мисля, че можете да се справите по-добре в управлението на такъв интермодален терминал?
Към господин Геновски – ще му пожелая успех и тъй като идва от пощите, молбата ми е като пощенец да пазите това дружество и да направите така, че то не само да не тръгва надолу във финансови резултати, а напротив, да си оправя финансовите резултати и да не допуснете приватизация, концесиониране и каквото и да е извеждане на дейности от дружеството. Надявам се, че като човек, който е работил там, Ви е останало малко от това дружество и в сърцето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Имам процедура, господин Председател. Тъй като първа точка е представяне на ръководството на Министерството на транспорта, втората точка е изслушване на господин Ивайло Московски, имахме дебати на предишното заседание дали да се задават въпроси и всички решихме с гласуване да не се задават въпроси, тъй като това е тема на парламентарния контрол, който ще се осъществява оттук насетне всеки месец. Мисля, че е недопустимо да се поставят в момента в такова положение заместник-министрите с такива въпроси, след като има решение от нас, от предишното заседание на Комисията, че няма да има такива въпроси. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, съжалявам, че започваме пак с процедурите.
Първо, господин Иванов, на предишното заседание не сме решили да не задаваме въпроси. Решихме да не каним директорите на БДЖ, летище „София“, РВД и така нататък. Тези хора имат биография, имат име, имат авторитет и те не са някакви чанти, донесени от министър Московски, които ние да гледаме. Това са заместник-министри на транспорта, в ръцете на които е поставен един голям сектор. Това е неуважение към тях, ако не им дадем думата да отговорят и неуважение към всички тези народни представители, които са избрани от над 3 млн. и половина българи, да зададат въпроси. Вие, ако ще играете ролята на някакъв параван, нали разбирате, че е много … Видяхте сутринта процедурата каква е относно господин Главчев …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, първа точка е представянето на екипа, ние влязохме далеч повече от представянето в детайли. Ако имат добро намерение господата заместник-министри да отговорят, ще приема, но принципно нарушаваме правилата, които сме създали. Имате и добрата воля да не отговорите, защото изслушването на Ивайло Московси ни е по същество втора точка.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Господин Геновски, освен, че сте от Плевен, което е нормално според мен какво образование имате?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Завършил съм Стопанска академия – Свищов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Нали няма да се дискриминираме по райони?
Извинявайте, че първо аз взимам думата. Ако господин Свиленски е съгласен, по-концептуално да отговоря на конкретния въпрос, разбира се, и заместник-министър Попов сигурно ще вземе думата. Най-вероятно този дебат ще продължи, нашите спорове ще продължат принципно по темата концесии. Искам да припомня нещо и искрено се надявам на коректно отношение от страна на колегите от БСП, защото, когато те са в управление, използват много умело и в пъти повече от всяко едно друго правителство, икономическия инструмент „концесия“.
Само в транспорта за последните управления, които бяха, включвам това 2013-2014 г., имате подписани, господин Свиленски, 14 на брой концесии в транспортната инфраструктура за управление на транспортни обекти. Освен 14 разписани концесии от Ваши министри, имате три приватизирани, в случая са най-големите предприятия в транспорта – България – радиопревозвачът, Български морски флот, Български речен флот. Не е коректно, когато Вие управлявате, да използвате един абсолютно нормален по целия свят механизъм като концесията, за да гарантирате чрез него, разбира се, устойчивост, развитие, инвестиции в транспортния сектор, а когато не сте в управление, да казвате, че това е едно много лошо нещо, което се прави.
Относно интермодален терминал – Пловдив, в управлението на господин Мутафчиев, който беше министър на БСП, когато са стартирани предпроектните проучвания, ще Ви дам документа да го видите, там е записано, че развитието на този интермодален терминал ще бъде осъществявано, чрез публично-частно партньорство.
Към днешна дата следваме единствено това, което сме заварили от Ваш министър. На всичкото отгоре сме извървяли целия път, който изисква максимално съобразяване с европейски регламенти и директиви и то е да получим нотификация на държавна помощ за това нещо. Такава има, получили сме, а на всичкото отгоре имаме абсолютно потвърждение и от Комисията, и от всички органи, че процедурата е проведена по абсолютно прозрачен и честен начин. Това, че се е появил един кандидат, не е наша отговорност и не можем да носим вина за това. Мога да изчисля и да върна по време на концесиите, които са разписани от Ваш министър, и да Ви дам със сигурност поне няколко примера, където са се явявали само по един кандидат и договорите са подписвани. Принципният ми отговор е това, конкретно какво ще каже господин Попов, може и той да си има план.
АНГЕЛ ПОПОВ: Аз ще довърша думите на господин Московски. Вие ме попитахте дали браншът е съгласен с това. Само искам да Ви кажа, че от понеделник започват активни срещи с бранша. Първите колеги, които сме поканили, това е автомобилния транспорт и тогава със сигурност аз ще Ви отговоря, какво е тяхното мнение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви помоля да бъдете кратък.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Разбира се, че ще бъда кратък.
Господин Московски, няма как да не Ви отговоря, тъй като казахте, няколко некоректни неща.
Първо, относно това, че БСП е сключвала концесии – 14 или колкото на брой, аз няма да се разграничавам от нашите предшественици, но ние сме тук да работим в момента и да работим напред. Вие ги оценявате като успешни, това е добре. Въпросът е: дали концесиите, които Вие правите, и които предлагате, са точно толкова успешни колкото биха били тези, които са направени във времето назад.
За това, че господин Мутафчиев е подписал, това нещо трябва да се изчисти и е хубаво, че има медии тук, за да стане ясно, че още тогава той е подписал публично-частно партньорство. Говорим за 2007 г., когато европейско финансиране за тоя интермодален терминал не е имало и това, което е подписал господин Мутафчиев е за няколко такива интермодални терминали, изградени на публично-частно партньорство. Идва 2008 г. пристигат едни 13 милиона, изгражда се този интермодален терминал, вече с европейски средства, които са на всички български граждани, след което Вие искате да приложите мярката на господин Мутафчиев – публично-частно партньорство, подарявайки нещо, изградено с парите на всички българи, на една фирма, на занижени – ние тогава ги изчислявахме около 5 хил. лв. на месец, такса бензиностанция, автомивка, и така нататък.
За това, което каза господин Попов, аз ще съм благодарен час по-скоро да направите тази среща, да не бъде сключен договора, но ще видите, че становището на бранша, с който Вие ще се видите, няма да подкрепи отдаването на този терминал на концесия. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка, така нареченият блиц контрол:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН ИВАЙЛО МОСКОВСКИ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
(Всички народни представители говорят едновременно.)
Колеги, ще Ви припомня регламента по блиц контрола – всяка парламентарна група има право на два въпроса като първо се редуваме с по един въпрос, времето за задаване на въпроса е две минути, времето за отговор на министъра е три минути, реплика и дуплика по две минути. Редът е по големината на парламентарните групи. Първа е ГЕРБ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: ГЕРБ нямат въпроси.
„БСП за България“ имате ли въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос е свързан с визията, с ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, във връзка с развитието на летище София. Позволете ми малко фактология да изложа по случая. Господин министърът току-що сам спомена за прекратената концесия на летището само преди няколко месеца, където очевидно имаше проблеми, заради които тя беше прекратена. От вчера имаме публикуван одитен доклад на Сметната палата във връзка с летище София отново, където също има редица притеснителни констатации, във връзка с обществени поръчки, продължаване на договори и възлагане на поръчки по вече изтекли договори. Имаме промяна в ръководството – беше назначен доскорошния директор по сигурността на летището. Няколко дни преди това стана известен в публичното пространство един факт, във връзка със сериозното нарушаване на системата за сигурност на летището, изтичането на информация от тази система.
Преди един-два дни от „Господари на ефира“ научихме за закупуването на една пожарна кола, която също така вероятно министърът може да ни разкаже малко повече около случая, какво се случило с нея.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това не е сериозно.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: В тази връзка, господин Министър, въпросът ми към Вас е: каква е Вашата визия за развитието на летище София? Какво предлагате да се случва там?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Така както ми зададохте въпрос, ще Ви отговоря с едно изречение – визията ми за развитието на летището ми е позитивна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Всъщност моят въпрос беше свързан по-скоро с Вашето изявление за подновяване на процедурата по отдаването на летището на концесия. Разбираме, че това е Вашето намерение за развитие на летищния комплекс. Поправете ме все пак, ако бъркам – надявам се, че в подготовката Ви по тази процедура няма да бъдете така лаконичен, както в отговора, който получих току-що, на един иначе сериозен въпрос. Надявам се, че този път параметрите, по които ще се случи отдаването на летището на концесия, защото виждам, че сте решени да стигнете до там, ще бъдат обсъждани публично, господин Министър, преди всичко тук в…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Конкретика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Конкретиката репликата на господин министъра. Моето желание е да кажете имате ли намерение дебатите да се случват публично във връзка с процедурата по отдаване на концесия, преди всичко тук в Комисията на Народното събрание, а и на един по-късен етап, разбира се, в пленарна зала да чуем това, което искате да се случи и да го гласуваме там.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Колега, задайте ми някакъв конкретен въпрос. Ако въпросът Ви е: какво следва да се прави по темата летище София, имам ли намерение да го отдам на концесия и по какъв начин да стане това, да започвам да Ви отговарям. Така ли е, правилно ли Ви разбрах? Благодаря.
В процедурата, която подготвяхме до момента, участваше и екип освен законно избрани през процедура консултанти, които изготвяха финансов, икономически, социален, правен и екологичен анализ за летище София, участваха екипи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерския съвет.
Голяма част от тези екипи изготвят подобен тип концесии, подготовка на концесии повече от 10-15 години, някои вероятно експерти и повече.
По време на служебния кабинет се взе решение да бъде прекратена процедурата за концесия – за мен по неясни критерии. Тази процедура има специфика, тя многократно е изговаряна. В предишния мандат в Комисията по транспорт, лично съм разговарял и с господин Свиленски, господин Бойчев, който не беше член на Комисията, но съм отправял покани към тях, да присъстват на заседанията на тази Комисия за подготовка на концесионната процедура или да си излъчат наблюдатели, които да следят всеки един дебат по тази тема, за да могат, ако имат някакви притеснения, да ги изкажат или мнения, тоест да се гарантира максимална прозрачност, да няма съмнения, че нещо, някъде се манипулира по подготовката.
Чудно ми е, разбира се, защо беше прекратена, защото такова еднолично решение за прекратяване означава, че някои е по-умен от всички тези експерти от три министерства, които повече от 15 години правят това, което се съмнявам да е точно така.
На второ място, след като беше прекратена, след една седмица се обяви, че се кани Световна банка да започва да изготвя анализи – и това ми изглеждаше странно, но както и да е.
До момента винаги методиката, подходът за подготовка на концесии, включително, когато и БСП е управлявала Министерството на транспорта и към днешна дата се спазва по един и същи механизъм – няма нищо променено в това. Възлагат се анализи, тези анализи се събират, тази Комисия за подготовка, която винаги включва експерти от повече от едно или две ведомства, подготвя документацията, подготвя процедурата и се следват правилата и принципите на Закона – няма нищо по-различно освен в тази концесия, че се изисква да има авансово плащане от страна на бъдещия концесионер, който многократно сме обявили с каква цел и защо е необходимо. Това авансово плащане е обвързано единствено и само с размера на одобрената държавна помощ, която чакаме да получим от Брюксел. Целта е със средства от системата на транспорта да се покрият дълговете в БДЖ, които през 2009 г. заварихме в размер на 850 млн. – не натрупани от нас. От нас са намалени в момента на около 400 млн.
Категорично и в програмата на ГЕРБ е записан списък с концесиите, които сме решени да подготвим, реализираме, те не са самоцелни. Пак повтарям – концесиите в цял свят са една нормална икономическа практика. Тя гарантира инвестиции, устойчивост и професионално управление на транспортна инфраструктура. Ще следваме този план, въпреки че ще излезе доста по-скъпо ангажирането в случая – на мен ми стана чудно защо точно Световна банка избраха, аз например съм предприел подход, с който съм изпратил покани освен до Световна банка, до Европейска инвестиционна банка и до Европейска банка за възстановяване и развитие. Ако случайно се окаже, че някоя от другите две банки ще вземе по-малко пари, за по-къс срок, подготвяйки тези анализи или консултирайки ни за тази концесия, бихме избрали нея. Това ще е подходът, който ще приложим, за да се гарантира, ако за Вас това е гаранция, че присъства една от тези банки, въпреки че пак казвам, това ще бъде многократно по-скъпо за министерството, съм готов да променим този подход, но тогава пък ще питам за всяка една от концесиите, които БСП са правили навремето, що не са канили банките тогава, защо не са викали Световна банка? (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото не сме се сетили.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ами така кажете.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: И това е отговор, важно е публично да се чуе, че „не сме се сетили тогава“.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Дали условията и параметрите на процедурата ще бъдат подложени на обсъждане публично тук при нас в Народното събрание?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разбира се, България е парламентарна република. Парламентарната транспортна комисия ще бъде уведомявана от нас за всичко на 100%, ще предоставяме целия обем информация, който Ви е необходим и до колкото е възможно и законно, ще се съобразяваме и с Вашите препоръки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, напомнихме си правилата, въпросите са конкретни и за общи политики – това е записано в чл. 29. Благодаря Ви.
От името на групата на „Обединени патриоти“.
РОСЕН ИВАНОВ: Един въпрос, господин Министър и една препоръка, ако е възможно.
Напоследък зачестиха много катастрофи с големи материални щети и човешки жертви в участъка на международния път Е 79 от Видин до Ботевград. Ще има ли някаква реакция от страна на министерството да се направи някаква нова транспортна схема във връзка с това да се намалят автомобилните произшествия?
АНГЕЛ ПОПОВ: Мога ли аз да отговоря?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Попов.
АНГЕЛ ПОПОВ: Съжалявам, че няма да бъда много кратък, защото няма как тази тема …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имате три минути, господин Попов.
АНГЕЛ ПОПОВ: Във връзка с въпроса, който зададохте, правим една амбициозна програма. Тази програма ще включва национален план за действие за безопасност на движението, стратегия и, разбира се, много е важна разяснителната кампания.
Ние ще направим всичко възможно, за да намалим убийствата по пътя. Може би, ако ми дадете време, аз ще Ви кажа – статистика най-вероятно не Ви интересува. Вие знаете статистиката до момента. (Реплики.) Имате тази информация. За съжаление, обаче този въпрос не е само към нас. Това е и към Министерството на вътрешните работи, с които ние, откакто сме встъпили в управление, имаме изключително добър контакт, направили сме няколко срещи на високо ниво, сега организираме групи на по-ниско експертно ниво, където ще поставим задачите, ще си сложим един план и аз съм убеден, че ще има резултат, защото никоя държава не иска такъв ресурс да отива на вятъра, защото убитите ранени хора са изключително натоварване на бюджета, на Здравната каса. Ако имате желание, аз мога по-нататък да продължа, ако искате директни срещи, мога да Ви запознавам по-конкретно с това, което ние сме предвидили да правим.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря – ще се възползваме.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Въпросът понеже беше за транспортните схеми, колегата не взе отношение по транспортните схеми. Знаете, че ние правихме – ето, че господин Константинов е тук, правихме опити предишния мандат, включително с Българска академия на науките, дадохме им като задание да стъпят на математически модел оттам да коригираме по-коректно транспортните схеми. Тук проблемът идва от това, че знаете, че ние отговаряме за националната, оттам нататък следват областни, общински транспортни схеми много трудно се адаптират. Друг е въпросът до колко функциите и влиянието на транспортните схеми влияе върху пътнотранспортните произшествия и конкретно в това направление. Не виждам пряка релация на двете теми, но ако случайно е доказано, че от транспортните схеми, работещи в северозападния регион, било то национална област, дали общинска, са причина за повече на брой или каквито и да са пътнотранспортни произшествия, разбира се, че сме склонни, това, което зависи от нас като национална транспортна схема, да бъде коригирано. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
Господин Хаккъ, заповядайте.
ИХСАН ХАККЪ: Господин министър, здравейте. Знаем, че транспортните проекти изискват финансиране от бюджета и от европейските проекти. Имате ли виждане за алтернативно финансиране на проекти? Благодаря.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Алтернативното финансиране до голяма степен, може би на 80 % от възможностите за алтернативно финансиране на транспортни проекти в инфраструктурата, именно механизмът на концесията, за което не срещаме голямо разбиране от колегите от БСП, но както и да е.
Има проекти, които действително, бюджетът, с който разполагаме по Оперативна програма „Транспорт по свързана Европа“ и национален бюджет със съфинансирането не достигат. Като проекти има повече, отколкото имаме финансиране и бюджет и многократно сме предлагали за публично частно партньорство – последната година имаше няколко големи китайски делегации, формати, в които се търсеше вариант, включително и планът „Юнкер“, вариант на проекти, които да ползват ресурса от плана „Юнкер“, примерно да получат банкова гаранция, да бъдат изградени с частни капитали. Към момента конкретен интерес няма към транспортни проекти. Имаме конкретно запитване за терминала в Драгоман, който трябва да се доразшири и да се оперира. Ако има такъв интерес, процедурата е да се напише инвестиционно намерение към министерството или съответно към дружеството, което го стопанисва, за да реагираме адекватно и да разговаряме с хората, които проявяват интерес.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Хаккъ, може ли аз да направя репликата? Благодаря.
Господин Министър, ако е удобно, може ли само да ни припомните само кои са проектите, които приемаме, че са финансирани и кои са под чертата, за които евентуално търсим допълнително финансиране?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Два са основните финансови инструмента, от които финансираме транспортна инфраструктура. На първо място, Оперативна програма „Транспорт“, на второ място е „Кънектинг Юръп Фасилити” – така нареченият „Инструмент, свързана Европа“.
В Оперативна програма „Транспорт“ проектите са разделени в приоритетни оси, основно ресурсът отива в Приоритетна ос „Пътна инфраструктура“, Приоритетна ос „Железопътна инфраструктура“, Приоритетна ос „Интермодалност“, където е софийското метро. Общо взето те изчерпват целия бюджет на програмата – около 1.9 млрд.
В Приоритетна ос „Пътна инфраструктура“ е магистрала „Струма“ на първо място. Както знаете, там все още се дебатират варианти, но така заложено като стойност, нейното изграждане изчерпва напълно бюджета на Първа приоритетна ос, там са заложени около 800 млн.
Във Втора приоритетна ос, горе-долу е почти същият бюджет – там са железопътните проекти, които касаят изграждането на скоростна железопътна инфраструктура, включваща железен път, сигнализация, телекомуникация и централизация от направлението Септември към Драгоман, тъй като Свиленград-Пловдив-Септември е изградено вече, с акт 16. Бургас-Пловдив-Септември в първа фаза е изградена, предстои втора фаза, за да бъдат изградени централизация и сигнализация, всичко това предполага и дава възможност за движение на подвижен състав какъвто все още нямаме със скорост до 200 км в час.
Концентрираме се върху довършване на отсечките и през двата финансови инструмента и през „Кънектинг Юръп Фасилити” и през Оперативна програма „Транспорт“ от Септември-Ихтиман-Елин Пелин-София-Драгоман. Целта ни е да довършим цялото южно трасе като коридор, именно връзване на Сръбска граница с Порт Бургас и Сръбска граница с Турска граница. До толкова имаме бюджет.
Като проектна готовност имаме възможност да реализираме проекти и в Северна България, Русе-Варна е такъв проект – удвояване на жп линията и увеличаване на скоростните параметри. Синдел-Карнобат е почти готов проект. По направлението Видин-София, участъкът Видин-Метковец е готов проект за изграждане, но там за момента докато не е ясно как ще се финансира цялото направление от Видин до София, моето мнение е, че не е разумно да се започва изграждане, защото като индикативна стойност това е проект на стойност 2,5 млрд. евро. Ако започнем една отсечка от него и ангажираме ресурс от порядъка на 300-400 млн. и не знаем как ще довършим целия проект, тоест не знаем от къде ще намерим 2,5 млрд. евро, не ми се струва разумно и целесъобразно да се разходва ресурс там. На идейна фаза имаме готов проект Мездра-Горна Оряховица. Там предстои да се довърши като технически проект, така че е свързано основно с финансиране, в смисъл компанията има доста голяма проектна готовност.
Под черта, така наречените „резервни проекти“ – в пътната инфраструктура са магистрала „Хемус“, участъкът до Велико Търново, той има право, той е така наречен „лиджибъл“ за финансиране по Оперативна програма „Транспорт“. До Велико Търново може да се изгражда с евросредства и тунелът под „Шипка“. Ако приемем, че в някакъв момент за средствата в Оперативна програма „Транспорт“ стане рисково да стоят блокирани за проекта „Струма“, те могат чрез комитет за наблюдение да бъдат пренасочени за някои от проектите, които са под черта – резервните и да не рискуваме тяхното така наречено „изгубване“. Няма да се стигне до там, разбира се.
В Приоритетна ос „Интермодалност“, софийското метро се финансира с бюджет около 750 млн. и се изгражда третият метродиаметър. Това са инструментите, с които разполагаме, и общо взето това са и проектите, които трябва да бъдат изпълнени, като казвам в железопътната инфраструктура южното направление, имам предвид, че там вероятно до месец-два ще тръгнат и всички тръжни процедури, които касаят изграждането на отсечките от Септември-Ихтиман-Елин Пелин-София-Драгоман, както и втора фаза на Пловдив-Бургас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на политическа партия „Воля“, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Имам въпрос към господин Министъра относно това, че летището общо взето се разглежда като удобен елемент да се даде на концесия, за да се покрият дългове на БДЖ. Това са дългове, които не виждам в бъдеще с какво ще се покриват, ако БДЖ не бъде оздравено. Бих искал да попитам: какво се прави и има ли интерес от страна на чужди инвеститори и търсят ли се такива във връзка с възможностите за оздравяване на БДЖ? До мен достигна информация, че от страна на Китай има проявен интерес към оздравяване на структура на БДЖ, може би във връзка с техните дългосрочни виждания за един път, един пояс – мащабният проект. Какво е виждането на господин Министъра по този въпрос, не е ли по-добре да се оздрави БДЖ, а едно печелившо предприятие да си остане в ресурса на държавата?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, колега Дончев.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Пак започвам с малко хронология в годините назад. През 2009 г. Български държавни железници беше с 850 млн. дългове – необслужван, основно към KW – немска държавна банка и другата по-голяма част от задълженията към пет други банки наричаме ги условно „облигационери“. Към днешна дата усилията на всички колеги, които работеха през тези години от 2009 г. дотук, включвам, разбира се, и правителството, където беше и Папазов министър. Оздравяването минава задължително през финансово стабилизиране, защото тя с 850 млн. дългове, на практика – фалит. Достатъчно е един от кредиторите да поиска несъстоятелност и няма БДЖ. Благодарение на всички тези усилия, към днешна дата дълговете са на нива около 400 млн., но въпреки това, те тежат много на дружеството и не може да работи.
Хубаво е да знаете, че пак колегите от БСП либерализираха пазара на железопътната услуга, особено в частта „товарни превози“ и то основно там, не че са го избързали, не ги упреквам, това е дясна мярка – да се либерализира пазара. Исках да кажа, че са избързали. Можеха да искат дерогации, да преструктурират първо компанията, така че да е относително стабилна и да може да отговори на условията на конкурентен пазар, особено в товарните превози, но по някаква причина се е избързало и БДЖ „Товарни превози“ се намират в условие на истинска конкуренция. Освен тази компания на пазара на товарни превози в железницата оперират още седем или осем частни оператори, между които „Ди би Шенкер“, БЖК и така нататък. В момент, в който държавната компания БДЖ „Товарни превози“ не е била в добра кондиция, защото 40 % от товарите са се осигурявали навремето от Кремиковци, което го няма. До голяма степен другите товари са осигурявани от пристанищата, където значително е намалял товарооборотът, допълнително при либерализация на пазара влизат специализирани частни железопътни превозвачи, тясно специализирани в определени дейности, съответно те нямат тези финансови ангажименти към кредитори каквито има БДЖ и респективно предлагат по-добра услуга, по-гъвкава услуга, по-добра цена. При това състояние „Товарни превози“ дори два пъти искахме и го подавахме в Агенцията за приватизация да намерим частен инвеститор, да бъде купено. Нямаше нито един желаещ – нито един. Сами си давате сметка в какво състояние е тази компания.
В крайна сметка успяхме с много усилия, те правеха оперативна загуба годишно около 20-25 млн. Сигурен съм, преди три месеца като подадохме оставка, компанията бяхме оставили на около 3 млн. оперативна загуба. Колегите се справиха много добре, целта, разбира се, там е, ако успеем компанията да спре да губи.
Много мога да обяснявам защо е така, но имайте предвид, че тя е държавно дружество. За да си закупи резервни части, гориво, каквото и да е, тя минава през … (Реплики.) За да се закупи нещо, тя минава през обществена поръчка, която отнема три-четири-пет месеца, жали се и така нататък. Ако те си заявят едни резервни части, защото не могат да им вървят локомотивите, може да се наложи да чакат една година, за да си ги доставят, докато една частна компания, която оперира на същия пазар – отива, купува си, тя няма нужда да прави обществена поръчка и нейните локомотиви се движат много бързо.
В пътническите превози БДЖ има договор с държавата, изпълнява този договор, там пазарът не е либерализиран, получава съответна държавна субсидия.
За китайците, за които ме питате, има един хвърчащ лист в министерството, на който пише, че имат интерес да доставят влакове в България – повече от това не съм видял.
Не изглежда сериозно да се анонсира по такъв начин тая тема. Ние какво разбрахме – това, което аз знам, го четох от медиите. Излязоха колеги от служебния кабинет, включително мисля, че и министър-председателят беше тогава и казаха: „Има едни китайци, които ще дойдат, ще докарат влакове, ще построят завод за офсетов елемент от сделката за поддръжка, рехабилитация и строеж на вагони и ще рефинансират БДЖ“ – и никой не разбра това на каква цена ще стане. Аз не вярвам, че това може да стане безплатно, убеден съм, че не е безплатно и никой не разбра на каква цена.
На второ място, считам за изключително грешно да се смесват двете теми – от едната страна, действително БДЖ има… Ок, те са добре дошли китайците, но да дойдат при нас на регламент. Ако ние пуснем сега поръчка, в която да казваме: „Моля, дайте ни оферта да ни доставите влакове на цена „Х“, да ни направите завод – офсетов елемент от тая сделка и да ни рефинансирате съществуващите дългове.“ Според Вас колко компании в света ще отговорят на тези условия? Къде в света има компания, която да притежава в себе си банка или финансова институция, която може да финансира и да рефинансира дългове някъде, да строи влакове, да строи и заводи за влакове? Повече от ясно е, че като пусна такава поръчка, вероятно тая китайска компания е единствената в света, която ще отговори на тия условия, затова казвам, че това не изглежда сериозно по никакъв начин, плюс това, аз не вярвам, че те ще дойдат да подарят нещо – това е абсурд. Всичко това ще бъде остойностено с някакви лихви, с някакви държавни гаранции, съм 100% сигурен, че ще искат за рефинансирането. Тези две теми трябва да се разделят, те нямат нищо общо – от едната страна действително операторът има нужда от подвижен състав и той ще си върви по пътечката, така че колкото може по-скоро да се оборудва с подвижен състав. Другата тема си е задълженията, тя си е отделна тема и тя си изисква финансов подход. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имате право на реплика, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Аз разбрах, че Вие не вярвате, но все пак исках да знам дали предприемате някакви стъпки да се заинтересувате от условията, които те ще предложат. Вие не вярвате, че така без пари ще ни дадат нещо, ще инвестират нещо...
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие вярвате ли?
АНДОН ДОНЧЕВ: ...но въпреки това, ако те имат някакви по-далечни стратегически интереси… (Реплика: „И ги заявят.“) Ами нека да ги попитаме.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз Ви казах, като кореспонденция има един лист, на който те пишат: „Ние имаме интерес да доставим влакове в България.“ Добре са дошли! Като подготвим процедурата, ще я пуснем, тя ще е официална, публична, в която всеки един производител на влакове в света ще може да се яви и да достави такива влакове. Тогава те в офертата си ще си напишат какви са им изискванията за заплащане и така нататък. Няма как по друг начин. Вие какво ми предлагате сега, какво трябва да направя, за да е ОК всичко?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да дойде БСП на власт. (Смях. Реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това не може да се случи.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тя Ви беше в ръцете властта, Вие си я изпуснахте. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Далеч съм от идеята да предлагам някои да идва на власт...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не е това темата на Комисията. Благодаря Ви.
От името на парламентарната група на ГЕРБ има ли въпроси? Не. Благодаря.
От името на „БСП за България“?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Господин Министър, моят въпрос също е свързан с БДЖ. Искам малко повече конкретика за това как точно смятате да го оздравите. В каква връзка го казвам?
За пореден път връщате старото ново ръководство на БДЖ в лицето на Владо Владимиров. Знаете, че през годините, включително под негово ръководство, с всяка изминала година и пътниците намаляват, и може да има обективни причини, и товарите – вярно има конкуренция, но в крайна сметка, всички държавни фирми в България са поставени при такива условия, за да се справят с конкуренцията на свободния пазар.
През 2013 г., тогава Владо Владимиров е председател на Съвета на директорите, остава дружеството с 600 млн. задължения. Междувременно са спрени плащанията на лихви и образно казано, се докарват 12 млн. наказателна лихва всяка година, тоест тя се увеличава на 8 %. Следва ново ръководство по времето на Орешарски. За една година са платени 150 млн. от задълженията и след година и един-два месеца, дружеството е с 450 млн. задължения, тоест са намалени. Второ правителство на Бойко Борисов – връщане пак на ръководството с Владо Владимиров, тогава имаше, ако си спомняте, с пълното орязване на линии, протести, стачки на пътници, на служители. Плащанията на задълженията намаляват до 30-35 млн. на година, продължава намалението на превозени пътници и товари.
Следващото правителство на Герджиков, те бяха само два месеца, разбира се, имаше служебен министър, това, което аз знам е, че те са успели да говорят с облигационерите, на които разговори явно – преди това не е имало такива, не е известно защо, те са заявили готовност или иначе казано, склонни са да разсрочат задълженията, включително дори да се откажат от наказателната лихва. Това е нещо, което в предишните две години и половина явно не е имало възможност или време да се случи. В момента отново имаме същото ръководство. Та въпросът е: с това ръководство, което сме видели какво може през годините, мислите ли, че този оздравителен план, който трябва да се случи при БДЖ, защото е ясно, че положението му е тежко, ще може да се осъществи?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Председател, тъй като съм председател на друга Комисия, моля да ме извините, трябва да напусна Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Тук ще използвам възможността да благодаря на господин Чобанов, защото тогава той беше финансов министър и имаше доста, бих казал, адекватно отношение спрямо темата БДЖ. Истината е, че не позволи тогава да се спре този темп на намаляване на задълженията, така да го нарека. Само с едно условие, господин Председател, аз мога да отговоря на всички въпроси, които колегата ми задава, но влизаме в конкретика, за която имам нужда от данни, които са ми на бюрото в кабинета. Ще ги взема и за около пет минути, ще отговоря на всичко, което ме пита и ще го убедя, че не е прав или най-малкото всеки чете информацията по различен начин, но най-общо ще кажа така – ако ние сме толкова лоши, а другите бяха много готини, нямаше да оставят железниците с 850 млн. необслужвани през 2009 г.
През целия период, за който говорите, има конкретика и аз ще Ви дам един пример. Около година и половина след 2009 г. именно с този екип, аз за това разчитам винаги на него, аз нямам някакви лични приятелски отношения с тези хора, които да излизат извън нормалните взаимоотношения, но това е екипът, който системно и целенасочено успява да намали задълженията и това е основен приоритет.
През 2009 г. започнахме план за преструктуриране на железницата, който заедно със Световна банка – около година и половина работихме. Той включваше в себе си една непопулярна част, която беше свързана с оптимизация, съкращения и така нататък, другата половина включваше рефинансиране с държавно гарантиран заем на стойност 460 милиона. Истината тогава е, че нашият министър на финансите – господин Дянков, постъпи доста според мен некоректно, тоест ние извършихме непопулярните действия, тоест съкратихме много хора, оптимизирахме структурите и в момента, в който трябваше да се подпише държавна гаранция за да се рефинансират тези задължения, това не се случи. Тоест, ние изпълняваме плана, но не в пълния му обем, така че да се получи оздравяването, което целяхме тогава. Ще Ви дам пример как в по-следващ момент Ви се струва, че сте направили чудо, управлявайки Вие, а то не е така. Примерно – ние имаме съкратени пет хиляди човека, от тези пет хиляди човека, като ги съкратите трябва да платите обезщетения и, като им платите обезщетенията ефектът от липсата на тези пет хиляди човека идва чак година-година и половина след това, защото те вече не Ви тежат на фонд „Работна заплата“ в системата. Ако господин Папазов в един момент е отчел изведнъж рязко облекчаване от фонд „Работна заплата“ и намаляване на разходите на дружеството, то е именно поради тази причина, а не, че някой може да направи чудеса.
Сега ще Ви кажа какво направиха служебният кабинет – влязохме в проблем с изпълнение на графика на „Пътнически превози“ и те, след два месеца казаха: ами ни сътворихме чудо, вече графикът е нормален. Как го сътворихте това чудо? – взехте локомотивите на „Товарни превози“, за да возите в „Пътнически превози“, и моментално загубата на „Товарни превози“ е пораснала със седем милиона. Това се е получило, да не мислите, че някой може да щракне с пръсти и да си измисля влакове от където му дойдат. Това е все едно да имате две деца – едното да Ви е малко по-хубаво, другото да е по-грозно и Вие да кажете: ами това по-грозното няма да яде, да му вземете храната и да я дадете на по-хубавото.
Проблемите са ясни, имат чисто, ясно финансово изражение. Във времето ще Ви извадим данни, ще ги сравним с Вашите, за да Ви докажа, че не сте прав, но общо взето, вероятно в годините нещата вървят в посока оздравяване и стабилизиране. А това с преговорите с облигационерите е абсолютно некоректно, защото самият аз съм ходил на такива преговори с облигационери. Да Ви кажа там каква е истината. При тази лихва, при която са теглени заемите и при тези евтини пари днес, самите облигационери нямат никакво намерение и никакво желание нито да разсрочват, нито да погасяваме. Колкото по-дълго време си държат тази лихва осем пункта и плащаме по 14 милиона наказателни лихви на година, толкова им е по-добре на тях. Колкото по-бързо погасим всичко с тях, толкова по-добре ще бъде за компанията. В момента виждате какви са лихвените нива, никой от облигационерите няма никакъв интерес да му се погасява дългът в момента. Те такава лихва няма да дадат, господин Чобанов ще Ви обясни. Такава лихва няма откъде да получат никога. Така че там трябва да се върви в посока приключване на погасяване на дълговете.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Само да уточним, не е задължително оздравяването на компанията да означава съкращаване на персонал, не винаги. Нали така? Второ, аз като говорих за изплащане задълженията, затова дадох пример 2014 г. и 2015 г. защото ясно е, че като персоналът е съкратен, остава резерв от неплатени заплати и осигуровки, които остават като прихода от дружеството, но тогава са платени за една година 150 милиона, а след това плащанията падат на 30 – 35 на година. Трето, тук къде, в кръга на шегата, къде сериозно, аз се притеснявах да не кажете, че един от приоритетите на БДЖ ще бъде развитие на футбола защото знаете какви представяния имаше, знаете за футболния отбор от 1500 лв. заплати и така нататък, което при това състояние на БДЖ едва ли е част от приоритета му. Благодаря.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Какво да отговоря? На последното няма да отговарям.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От името на „Обединени патриоти“ въпрос? Благодаря.
РОСЕН ИВАНОВ: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От името на Движението за права и свободи?
ИХСАН ХАККЪ: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
„Воля“ ги няма.
С процедурата питане приключихме.
Господин Министър, да искате някой от колегите да допълни по въпросите или Вие, ако искате нещо?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако има въпроси да започнем отначало.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма да започваме отначало.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само вадите някакви конкретики, казвайте ми, че да си нося и аз тефтерите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, на следващия блицконтрол ще имаме по-общи въпроси.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Искам да пожелая успех, най-вече здраве на всички колеги. По-старите от Комисията ще Ви кажат, че наистина има успехи в Комисията, мисълта ми е, че има теми, по които цялата Комисия е подкрепяла Министерството, в смисъл, заставали сме в една позиция. Искрено се надявам по темите, които касаят държавата, касаят устойчивостта и растежа в сектор „Транспорт“ да бъдем на едно мнение. Винаги е нормално да има спорове, да имаме различни позиции, но има теми, където е хубаво да заявяваме единна позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, и аз, от името на Комисията искам да Ви пожелая много здраве на Вас и на целия екип, много успехи – успехите ще са общи, неуспехите ще ги пишем на Вас (с чувство за хумор, смее се), това е част от тежестта на изпълнителната власт. Желая Ви здраве, късмет и ползотворна работа. Имате нашата подкрепа. Благодаря Ви. (Кратка пауза докато излезе министърът и ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.)

Уважаеми колеги, трета точка:
РАЗНИ.
Имам едно съобщение и искам да го обсъдим:
„Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми господин Летифов, предоставям на ръководената от Вас Комисия окончателен одитен доклад с № 10-00-20-0216 за извършен одит за съответствие при финансово управление на „Летище София“ АД – град София за периода от 1 януари 2013 г. до 30 юни 2016 г. Одитът е възложен на Сметна палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметна палата с решение на Народното събрание, прието на 29 юли 2016 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 2016 г. Докладът е внесен в Народното събрание на 26 май с писмо № 724-00-4 от председателя на Сметна палата.“ Имаме го в Комисията, който иска да се запознае с него, може да го направи.
Уважаеми колеги, за другата седмица, да уточним кои институции да поканим, дали всички ще ги каним за опознавателна среща или искаме някаква конкретика, или да ги караме по няколко, защото вече по спешност е разпределен и Законът за концесиите, който, така или иначе, ще го вкараме за гледане, той има спешен характер за следващата седмица, да преценим кое и откъде да подханем, тъй като идеята беше на господин Свиленски от предходното заседание, ще Ви помоля да вземете отношение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, аз Ви предлагам, за да върви работата на Комисията, да го направим по-ритмично, примерно, да поканим другата седмица ръководството на БДЖ и на НКЖИ, на ТСВ, тези които са ангажирани със ССВ, които са ангажирани с железопътния транспорт, на следващото заседание „Летище София“, РВД и след това Български пощи. По този начин мисля, че няма да натоварим...
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Пристанищата...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да и пристанищата, допълва господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: После ще започнем с малките гари...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Говорим за държавни предприятия, господин Христов. Така че в тази посока, мисля, че в рамките на няколко комисии, бихме…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Никога досега не се е случвало.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Канили сме ги заедно, предният път бяха всички заедно, да припомня. Тъй като имаме и закони да не утежняваме процедурата (говорят помежду си извън микрофоните),
Предлагам другата седмица – Закона за концесиите, …
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Законът за концесиите, наистина, е изключително важен. Дебатите там ще бъдат продължителни. Ако поканим колеги от дружествата означава, че Комисията не се знае кога ще приключи, защото дебатите по концесиите, най-вероятно, ще бъдат доста дълги, поне тук в нашата Комисия, така беше и миналият път. Досега никога не сме канили и председателите на тези дружества с изключение, когато се гледа бюджета, тогава те са тук. Това, което казахте, господин Свиленски, на предишното заседание, мисля, че бяхте Вие, ако не бяхте Вие, моля да ме извините, но някой от Вашите колеги, казахте, че трябвало да се запознаете с тези председатели на дружествата, да ги знаете кои са и така нататък. За това нещо няма нужда да го правим по този начин, има парламентарен секретар, през който всеки един от председателите може да бъде извикан на нарочена среща с всеки един народен представител и не виждам смисъл да ги каним в момента всичките председатели на дружествата тук. Ако ми обясните какво очаквате да чуете от тях, о,кей, да го дебатираме, но аз не виждам смисъл от такава среща.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Как точно си представяте това опознаване, ако мога да попитам, ще се наредят по столовете, ще стават един по един и ще се представят, ние ще ставаме и ще им се представяме и ще го обърнем на агенция за запознанства ли? Как точно? Имаме сериозен закон да гледаме, дайте да си вършим законодателната работа. Като има бюджет, хората ще дойдат, колегата Иванов беше прав, има парламентарен секретар, може да съдейства за всякакви срещи, опознавания, но да не ангажираме цялата Комисия с тези занимания.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, колеги. Вие пак превърнахте на първично ниво моите думи да се запознаем с тях, клуб за запознанства, как ще го правим – на тъмно на светло. Говорим, България е парламентарна република. Ние сме съответната парламентарна Транспортна комисия, която тези дружества са в този ресор. Това е воля на нашата Комисия, дали искаме тези хора да ги знаем кои са, да знаем какво им е виждането за дружеството или не ни интересуват. Това се взема с гласуване, господин Председател. Георги Свиленски може да иска да се вижда с всичките вкупом заедно, когато Комисията не иска, няма да се случи. Това е волята на Комисията, дали иска този сектор да върви по някакви правила, по някакъв контрол, да се знае какво се случва, иначе може да си ги оставим, виждате, кани се заместник-министър Занчев, от преди две седмици знае, че ще има Комисия, той си е хванал шапката, отишъл е в командировка в чужбина, казва ни се, че го няма, и ние сега стоим и гледаме в този хубав полилей, защото един заместник-министър е сложил 22 народни представители в чантичката си, с която пътува някъде. Затова казвам, че тази Комисия, за да има авторитет, за да бъде някакъв фактор във вземането на решения в парламента, касаещи транспорта, трябва да има уважението на сектора, трябва да бъде запозната с това те какво искат да правят. Ако ние, като народни представители абдикираме от тази дейност, може да идваме всяка сряда в 14,30 ч., да се подписваме, да си вземем надницата колкото ни се полага и да си отиваме, а гласуването на законите да ги прокарваме набързо за пет-десет минути. Това, обаче, си е нашата воля. Подложете го на гласуване, като не искаме да имаме такова взаимодействие с тези дружества, няма да имаме, разбира се. И който, където намери, по кафета, по кьошета, да се среща с тях и да решава регионални проблеми, за които хората са го изпратили тук. Аз не съм Георги Свиленски, човекът от „Гео Милев“, дошъл да си говори с министъра на транспорта. За мен са гласували 23 хиляди български избиратели и те имат някакви въпроси и някакви желания, които трябва да бъдат решавани.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Ами дайте тогава да го направим по конкретни проблеми, да имаме обсъждания, точка по определени сектори, да се запознаем с проблеми в сектора, обсъждане на потенциални проблеми, решения, възможности и така нататък, а не да си го кръщаваме „опознаване“ и „запознаване“ защото…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов го перефразира.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Ами аз не чух от него точно той да го …
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Няма значение как съм го перифразирал, но мисля, че е недопустимо, пак казвам, да губим времето на хората. Защото, те са от много скоро време заемащи тези длъжности, най-малкото три месеца бяха управлявани тези дружества от други хора. Те сега трябва да се запознаят със ситуацията, която съществува в тези дружества. И пак казвам, след като на бюджета ще ги видим, ако някой от нас има някакви конкретни въпроси, може да се обърне към всеки един представител на дружество, но не виждам смисъл да разкарваме хората тук, тъй като ние сме парламентарна комисия, нашите задачи са във връзка с изпълнението на законодателството. Какви проблеми ние ще решаваме на търговски дружества? Ето това не ми е ясно на мен. Какви проблеми ние можем да решим на търговските дружества, това си е работа на министъра, изцяло е в неговите прерогативи, негово задължение. Ако някой ми обясни, каква работа може да свърши на някое търговско дружество, ще му бъда благодарен.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Работата на Комисията е да упражнява контрол върху дейността на министъра и съответните дружества. Това е работата, това искам да работи Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тези дружества са подопечни на министъра, той носи персонална отговорност. Така или иначе предлагам да го подложим на гласуване и да приключим с дебата.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Свиленски.
Който е „за“ да каним от следващото, това ще го уточним, ако се приеме, разбира се, от следващото заседание на Комисията, една по една Агенцията и дружествата към Министерството на транспорта, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението.
Благодаря Ви.
Аз имам едно предложение, ако се приеме разбира се, след това решение. Ако има конкретни въпроси, да ги обсъдим със заместниците, в крайна сметка всяка парламентарна група извън „Воля“ има свой заместник-председател или председател, да седнем заедно, да не занимаваме цялата Комисия, да не мъкнем всички институции и всички народни представители. Ако има тема, с която се нуждае, наистина, да бъдат запознати народните представители и те имат това желание, както повелява Правилникът, да го направим.
Предлагам, по-скоро, да се концентрираме в работата със законодателството. На първо време ще гледаме Закона за концесиите, но ми се ще, ако трябва, пак в този състав, да обсъдим не малко наказателни процедури от страна на Европейската комисия, в това число и в нашия ресор „транспорт“, които са благодарение на парламентарната дейност. Затова, че Народното събрание не ги гледа, не ги допуска до гласуване или до обсъждане и въпросът ние ще лобираме ли затова нашите парламентарни групи да придвижат тези наказателни процедури, общо те са 60, ако не се лъжа, не малко са и по отношение на „транспорт, информационни технологии и съобщения“. Предлагам да се концентрираме върху това. Не искам да се разбира, че пазя когото и да е било, но в крайна сметка ние имаме Правилник, който ни дава, освен Вътрешния правилник на блиц контрола да питаме ръководството на Министерството на транспорта, имаме и чисто пленарни, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, формула, по която да изискваме всякаква информация касаеща с парламентарните питания, писмени или устни въпроси, да получаваме и конкретна информация. Ако ние ги поканим без да им зададем темата или не им кажем какво да ни подготвят, общо взето ще се получи една говорилня, която, не виждам, как точно ще влезем в детайли. Това, което ни предоставя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание смятам, че е по удачно, за да искаме конкретната информация. Това на всеки от нас, като народен представител, ни позволява да получим всичко, което ни е необходимо в детайли – с цифри, питания, защото включително и днес нарушихме повелята на чл. 29 от Правилника да задаваме конкретни въпроси. Аз не смятам, че някой е способен да запомни цялата тази информация, числа и така нататък.
Предлагам в добрия дух, в бъдеще, да се придържаме по отношение на блица в общите въпроси така, както е зададено или в актуални въпроси.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, извинявайте, че Ви прекъсвам, но аз смятам, че въпросът, който формулирах в началото беше конкретен. Това, че господин министърът даде отговор с насмешка, трябваше да бъде обект на Вашата намеса.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, в рамките на последните 15 минути в мен остана убеждението, че колегите от ГЕРБ и във Ваше лице, като председател, превърнахте Комисията в съдружна организация на министъра на транспорта. Ние не може да питаме хора от изпълнителната власт, по конкретни политики, техни прокарани... (Реплики)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нямаме право.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз Ви казвам, че има инструментариум, по който всеки народен представител да пита. Затова и предложих, за да не се получава говорилня всеки път, нека да изчистим тези теми, не искам да ме вкарвате в..., напротив не пазя никой, всички дължат отговори на тема „контрол“.
Заповядайте господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Понеже започнахте с наказателните процедури, отношението на българския парламент към тези закони си има адресат – това е председателят на Народното събрание, знаем кой е бил последните години, кой е управлявал, чия е вината. Това към парламентарните групи на БСП, смятам и Вашата, няма нужда да лобираме в нашите групи за приемане или не приемане на тези процедури, когато дойдат тези закони в зала, ние ще ги гледаме и ще кажем нашето отношение по тях.
Що се касае до това дали да изслушваме, моето предложение, по дадени теми или не подадени теми, колеги от ГЕРБ, а и всички, които гласувахте „против“ моето предложение, Вие просто свършихте една мечешка услуга на министъра и на ръководството. От тук нататък парламентарната група на БСП има възможност всеки петък министър Московски от 9,00 до 14,00 ч. да виси в кошарката и да отговаря, защото тези въпроси, на които щяха да ни отговорят тук колегите, с тези въпроси по сектори, нямаше да губим парламентарно време на пленарна зала, сега той ще стои, ще отговаря от името на Владимиров, от името на Рапонджиев, от името на някой друг, защото ще бъде атакуван с тези въпроси, и той, там, е длъжен да отговаря в рамките на една седмица., Защото знам парламентаризмът какви практики има, моята молба беше тези неща да се решават тук, на работно ниво, прагматично, каквото има да се изчиства, а в зала да се задават големите въпроси и големите политики. Щом искате, обаче, нивото за това с колко е закъснял влакът за Стрелча, примерно, или някъде другаде, да го питаме от пленарна зала, ще питаме от пленарна зала, и всеки един от нас ще стане медийна звезда по БНТ 2 по този въпрос. Това Вие си го искахте, Вие си го получихте, от тук нататък нашето участие в блиц контрол, тук в Комисията може и въобще да не участваме, ние ще бъдем в пленарна зала, което, обаче, съм сигурен, че министър Московски, като разбере какво сте направили, ще Ви се разсърди на всички Вас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, съгласете се, че ние нямаме практиката на парламентарен контрол, тук. Това какви въпроси ще задават народните представители от трибуната на Народното събрание е изцяло тяхна воля. Дали ще питат за Стрелча, дали няма да питат, е воля на народните избраници, не е моя, не е и на Комисията. Аз се придържам към Правилника. Какво ще правят народните представители е най-малко моя работа да им казвам какво да питат и какво да не питат. Така че не ми вменявайте поне на мен или на Комисията тези отговорности. Ние имаме правото на блиц контрол, чл. 29 указва как да се провежда това нещо, а конкретиката, като въпроси, това е всеки петък – парламентарен контрол. Всеки петък има парламентарен контрол в пленарна зала, а не в комисиите. Така че, мисля, че Правилникът е разделил тези неща и какво ще питат народните представители, кога ще ходи министърът, Правилникът го е указал. Не може да вменяваме дейности на Комисията, които са по Правилник на Народното събрание. Съгласете се и с това нещо.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз съм съгласен, но винаги тук сме ги решавали на експертно ниво и затова Ви казвам, като искате, всяка акция има и… (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В точка „Разни“, ако някой от колегите иска нещо да пита, да допълни, да заповядава.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Беше ми предадено едно писмо, не знам дали сте го получили, до Вас е, явно от Националното сдружение на кабелните оператори, дали е стигнало до Вас?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да. Във връзка с наказателните процедури?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, с наказателните процедури и така нататък, те искат среща и отговор, нали?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Какъв формат да е срещата?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз питам, тъй като представителите от Бургас ми го изпратиха и: „С настоящото се обръщаме към Вас, като председател на водещата комисия…“, така, така, така: „Какво смятате да предприемете за по-нататъшното развитие на закона, който явно не е приет, внесен е в предния парламент…“, така, така: „Изразяваме готовност за среща с Вас, на която да изразим своето становище…“
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това до Комисията и до председателя ли е?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: До председателя.
Отговарям на господин Тишев. Днес се запознах с това писмо и репликата ми, по отношение на Наказателните процедури, и във връзка с това. Аз предлагам, отново, преди следващото заседание да ги поканим и със заместниците господин Свиленски, Иванов и господин Живков, да направим една среща с тях, но аз мисля, че там нещата са ясни.
Законът е внесен, гледан е в предното Народно събрание на първо четене, не е стигнал до второ, което е отпаднало всичко. Сега тепърва трябва да огледаме на първо, второ и така нататък четене, ако на нас ни бъде предоставен. Това трябва да уточним. Това е. Затова казвам, че имаме не малко работа, такива писма ще получаваме от тук нататък всеки ден. Не ми се ще Комисията да остави впечатлението, че не си върши работата, защото ние ще зациклим – идваме в 14,30 ч., работим два часа, насрочваме ли нова комисия, удължаваме ли времето, всеки от Вас ще има ангажименти след това, затова ми се ще във времето, което е указано в Правилника да вършим работа, с която да се похвалим, това е личното ми убеждение. Не оспорвам нито една инициатива, която каза господин Свиленски. Споделям това, че контролът трябва да бъде.
Няма тайни в тази история. (Реплики.) С това писмо предлагам „Клуб 2000“ да ги поканим, половин час преди следващото заседание на Комисията.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има много заинтересовани, само тях не бива да каним.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, всички да вземете отношение по този въпрос, за да изчистим темата, така че да няма съмнение в нея.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, когато се внесе един законопроект, преди първото четене, ако се налага, се организират работни групи. В тези работни групи, има представители, народни представители, има от заинтересованите страни, има от различните ведомства, държавни и така нататък, частни, всякакви организации. Когато те изработят един работен вариант, този работен вариант влиза, гледа се на първо четене, тогава всички организации присъстват тук и всички организации са представени, тези, които искат да присъстват, разбира се, тези които не искат, не присъстват. Тук е мястото на първо четене, да се изслушат всички организации. Правим заседания за гледане на един законопроект, може да има и две, и три заседания, за да могат всички организации да се изслушат и да се приключи тази тема. След това на второ четене няма външни организации, тогава го гледаме само ние, ресорните министри, министерствата и така нататък. Такъв е редът. Ако се срещаме сами с всяка една организация ще ни обвинят в неща, в които не искам аз да бъда обвиняван, предполагам, че и Вие.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тази процедура, която обяснихте, тя е ясна. Въпросът ми не е това. Те искат среща и ще очакват, като се върна в Бургас да им кажа, че …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Извинявайте…
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Това е. А ясно е, като вкарат закона, тогава ще го гледаме, аз няма утре да го вкарам.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Тишев, да Ви прекъсна. Искам да дадете формула как да подходим в тази ситуация.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, може ли да предложа решение?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може, разбира се. Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В рамките на точка „Разни“ на следващото заседание, в рамките на пет минути, както имаме по Правилника – след приключване на работата си, да бъдат поканени, да си кажат за пет или десет минути за какво искат среща…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Само „Клуб 2000“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами да, те са отправили писмо, идват на точка „Разни“, изслушваме ги пет минути или десет минути...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Всеки, който иска среща, ще го каним поотделно заседанията...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами да отказваме ли господин Иванов, не знам.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз съм казал задължително поканете ги. Просто, като се върна в Бургас, тъй като са ме помолили да попитам ще има ли среща. Да знам какво да им отговоря. Това, което казва Свиленски е резонно. Те не искат среща с мен, с него и с Комисията искат, не лично, а като председател. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Честно да Ви кажа, аз самичък не желая, искам да поне да дойдат заместниците. Всяка парламентарна група да има представител.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако каним всички организации поотделно, ще стане мазало.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имаме два варианта за действие, колеги. Гласуваме дали да ги поканим или гласуваме, че не искаме да се срещаме с тях и им пращаме писмо, че Комисията по транспорт не желае да се срещне с Вашата организация. И приключваме – чакаме следващо писмо.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз имам друго предложение.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, ако почнем да се срещаме с всяка организация по този начин ще влезем в голям филм. Тези ще почнат, примерно го казвам, не съм сигурен дали техният казус е такъв, ще почнат да имат претенции да влизат свободно, да слагат оборудване по стълбовете на енергото. После енергото ще искат среща с нас, ще кажат: „Ама на нас някой трябва да ни оправи тези проблеми.“, както бяхме свидетели на една комисия преди четири месеца, така мисля, и ще почнем пак да се обясняваме едни подобни проблеми кой на кого иска да влиза в територията, кой каква инфраструктура иска да инсталира, а кое е инфраструктура, кое са елементи, кое не са, и това, ако го правим с всяка организация по отделно ще ни отнеме една година само, за да вникнем в проблема. Проблемът е сериозен, Законът наистина имаше много проблемни моменти, с триста усилия успяхме да ги изчистим, стигна до пленарна зала, но предишният парламент приключи.
Предлагам Ви да не се фокусираме върху една организация, да си изчакаме Закона на първо четене, те ще си дойдат така или иначе, организациите ще си поставят изискванията, повярвайте ми, ще бъде много интересно, защото ще започнем да спорим с КРС, с КЕВР, и с тях, и с телекомите, и с енергийните фирми, и с още хиляда други организации, които в момента не можем да се сетим. Затова нека да не се вкарваме във филм по този начин, защото това според мен не е правилният начин. Да си изчакаме първо четене, да се изложат всички мотиви, аргументи, предложения и виждания. Аз вярвам, че Законът ще влезне доста по изчистен отколкото беше предишният път, защото отделихме доста време по тези проблеми, и тогава да се запознаем с исканията на всеки един и, най-вече, да не си губим времето всеки път в подобни разисквания защото на министъра отделихме, има-няма, 40 – 50 минути, почти час вече се дрънкаме с тези теми, които не са определящи за успеха на Комисията по транспорт. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да питам по-старите колеги, без да се обиждат, Законът с консенсус ли беше приет или беше.
РЕПЛИКИ: Нямаше консенсус.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тогава предлагам да не се виждаме по отделно. Или да каним всички, ако ще ги гледаме преди внасянето на Закона, или да си изчакаме първо четене. Смятам, че това е коректната позиция. Останалото си е лобизъм.
Предложението е: ако трябва да ги видим сега, аз съм на разположение, но да каним всички заинтересовани страни. Ние не сме страна, ние сме…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние нямаме закон, какво да дебатираме? Ние не сме виждали Закона още.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпросът е Комисията принципно да реши въпроса. Аз ще направя това, което реши Комисията – едно към едно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, дайте да решим въпроса. Въпросът е принципен, което казва председателят. Това е едно писмо, една асоциация. Утре ще започнем да гледаме Закона за движение по пътищата, тъй като виждам господин Владимиров. Тогава, какво правим, когато дойдат майките, когато дойдат други асоциации, трети, няма ли да ги изслушваме? Ние можем тези хора, като дойдат, да им кажем това, което казахме – Законът не е влязъл, ние не можем да поемем отговорност, когато влезе, елате заедно всичките, и срещата да приключи точно за една минута. Представете си една гражданска организация, която праща писмо до българския парламент, „искам да се срещна“ и от българския парламент стоят едни затворени врати и казват: „Не ние не искаме, защото това е лобизъм.“ .
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, какво ще дебатираме, господин Свиленски? В Министерския съвет…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ние не знаем какво искаме.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Това не е сериозно, защото Комисията винаги е била отворена, без значение кой управлявал и кой председателства в парламента, дали Вие или ГЕРБ, това е било без значение, Комисията винаги се е срещала с всички заинтересовани страни, но, когато е правилният момент, както със Закона за движение по пътищата – срещаме се с всички представителства, тогава когато има отворена тема. (Реплики.) Така че ние не променяме практика, ние не променяме парламентарна практика. Влиза закон на първо четене, срещаме всички организации. Има достатъчно време да се видим с всички и да обсъждаме. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Христов. Господин Константинов, само секунда, ако обичате. Какво пише там: „Напомняме Ви, че …“?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: „Напомняме Ви“ – и завършва с това. „С настоящото се обръщаме към Вас, като председател на водеща Комисия, да ни информирате какво смятате да предприемете за по-нататъшно развитие на Закона. Изразяваме готовност за среща с Вас, на която да изразим своето становище…“ и така нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение за коректен отговор на писмото? „Смятаме, че Законът е важен, очакваме да се внесе за ново разглеждане и в този момент ще бъдете поканени да участвате в разговорите.“ Може всеки да направи своите редакции и да го изпратим от името на Комисията и председателя.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Ако може да кажа, като пишете отговора, защото явно няма да ги каним, …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Дайте предложение всички, нека да има коректност.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Имам предвид, като пишете отговора, все пак заинтересувайте се кога смята Министерството да го внесе.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това ще е отговорът на Комисията от мое име.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Интересувайте се кога може да се внесе от Министерството, защото може да попитат кога. Кога, като му дойде времето – имаше такъв израз, тоест, ако ще го вкарват след един месец, такъв да е отговорът, в крайна сметка да сме отворени към тях. След около месец се очаква да го вкарат, тогава ще Ви поканим – след три месеца, два месеца…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, тогава експертите да съгласуват с Министерството, отговорът, който ще получат да го препратим на „Клуб 2000“ със следното: „Очакваме в рамките на …“, ако те цитират период в Министерството на транспорта, „…да получим за разглеждане Закона и тогава ще бъдете поканени да участвате в разговорите“. Сега, кога ще реши Министерството да го внесе или Министерския съвет, хубаво беше, като бяха тук министърът и заместниците, да ги попитаме затова.
Заповядайте, господин Костантинов.
ИВАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги!
За първи път съм народен представител, но съм присъствал в тази зала стотици пъти, може би с някои сме се виждали и тук. По стечение на обстоятелствата съвсем скоро представлявах бранш и в организацията ни членуваше близо 90% от този бранш, става дума за автобусните превозвачи, и сме повдигали този въпрос, който в момента колегата Тишев повдига, ние сме повдигали стотици пъти такива. Искам само да Ви информирам, че за миналата година имахме поне 36 писма със съвсем конкретна проблематика. Бяхме поканени веднъж тук, когато бяха поканени и всички други сдружения, на първо четене на Законопроекта, който всъщност гледахте Вие или народните представители, които са от предния мандат такива. Така че според мен наистина въпросът е съвсем принципен, ако ще се отговаря на всяко писмо и по този повод се канят всички останали страни от този бранш, няма нищо лошо в това, но наистина става въпрос за филм, казвам го като бивш браншовик. В другия случай означава, че трябва да работим в посока конкретен законопроект на база, на който да се канят всички заинтересовани. Наистина в този случай, в който един, макар и в сдружението, в което членувах да членуваха 90% от фирмите, има 10%, които не членуват и във всеки един момент биха ни обвинили, ако само едните биват поканени. Така че, казвам го с оглед опита, който имам във времето, явно такава е била практиката и в годините назад. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз благодаря на господин Константинов.
Друг колега? Заповядайте.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Бях решила да не взимам отношение, но тъй като твърде много време смятам, че отделяме на дребен според мен казус, преди Комисията по транспорт бях в Правна комисия и започнахме да гледаме на първо четене Закона за концесиите. Трябва да Ви кажа, че два часа и половина бях там, доникъде не стигнахме и минах тук в Комисията по транспорт. Така че, смятам, от позицията на моя житейски опит, че с такива дребни неща, ако се занимаваме и отделяме толкова време, ние няма да успяваме да си вършим важната съществена работа, за което са ни изпратили нашите избиратели. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
И аз смятам, че като ни налегне работата няма да имаме толкова сили да се занимаваме с това. Понеже постави казуса господин Тишев, да излезем от ситуация. Връщаме им писмо и им казваме с това, с което ще ни отговарят Министерството.
Добре, благодаря Ви. Нещо друго?
Колеги, благодаря Ви, до другата седмица.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов