Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 20 септември, сряда, 2017 г. се състоя редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието на Комисията се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости се представя към протокола.
Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кворум има – може да започнем заседанието.
Уважаеми колеги, представям следния Проект за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Проектът е приет единодушно.
Гости по точка първа от дневния ред: г-н Димитър Геновски, заместник-министър на транспорта; госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта; господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; г-жа Жанета Рогова – началник на отдел дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта; г-н Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; г-н Константин Тилев и г-жа Ирина Романска – членове на Комисията за регулиране на съобщенията; г-жа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в КРС; г-жа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС; г-жа Стоянка Илова експерт в дирекция „Правна“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и представители на енергоразпределителните дружества на мобилните оператори, на браншовите организации в областта на електронните съобщения.
От името на вносителя, кой ще представи Законопроекта?
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Предложеният Законопроект е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61 на Европейския съюз за намаляване на разходите за бързо разгръщане на електронните съобщителни мрежи, както и осъвременяване на нормативните актове, свързани с изискванията към електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им инфраструктура.
Основните цели на Законопроекта са улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура.
Другата цел е създаване на условия за по-ефикасно изграждане на нова физическа инфраструктура с по-ниски разходи, както и определяне на специфични изисквания по отношение планирането и координирането на изграждането на физическата инфраструктура за разполагане, ползване, поддържане и подобряване на електронните съобщителни мрежи.
Друга основна цел е намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите чрез установяване на единна информационна точка и осигуряване на възможност за координиране на планирането, изграждането и поддържането на физическата инфраструктура и разполагането на електронните съобщителни мрежи.
През месец март 2016 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо относно процедурата за нарушение във връзка с неизпълнение на задълженията на България да нотифицира националните мрежи, транспониращи Директива 2014/61 на Европейския съюз. Неизпълнението на задълженията за пълно транспониране на Директивата продължава все още, поради което съществува реална опасност Европейската комисия да сезира съдът на Европейския съюз и да поиска налагане на значителни санкции за България със задна дата.
Видно от постъпилите становища в Комисията, Законопроектът се подкрепя и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и активно се подкрепя от Националното сдружение на общините със съответните техни предложения към него.
Законопроектът е структуриран в девет глави като в Първа и Втора глава са регламентирани в приложното поле на Закона и са заложени за постигане на стратегическите цели относно въвежданата Директива.
В Глава трета е предвидено създаване на така наречената „единна информационна точка“. Предвижда се нейните функции да се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Също така се предлага тази единна информационна точка да осигури попълване и подаване по електронен път на заявления и други документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, както и получаване на информация за хода на разглеждането на тези предложения от компетентните органи.
Глава четвърта е свързана с предоставянето на права и сервитути, свързани с изграждането на физическа инфраструктура и разполагането на съответните мрежи.
Законопроектът предвижда задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури, предварително оповестени на интернет страницата, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператора на електронната съобщителна мрежа.
Глава пета – координиране на дейностите. Създадена е процедура за достъп на информация относно планирани дейности по разполагане на елементи на електроните съобщителни мрежи или изграждане на физическата инфраструктура. Освен по-ниска цена на строежите, ремонтите и разполагането на мрежи, координирането на дейностите, има значение за обществеността, защото избягват ремонти на обществени пространства или съоръжения, а също така и свързани с ремонтните дейности – замърсяване, шум, както и общо понижаване качеството на живота близо до тези ремонтни дейности.
В Глава шеста – разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежаща или физическа инфраструктура, в два отделни раздела са разграничени дейностите, които изцяло се извършват по реда на Закона за устройство на териториите. Те са свързани с изграждането на физическата инфраструктура, за разполагането на електронните съобщителни мрежи в Раздел I и общи правила за дейностите по разполагане на електронната съобщителна мрежа и изграждането на прилежащата й инфраструктура в Раздел II.
В Глава седма се урежда разполагането на електронните съобщителни мрежи в съответните сгради. В Раздел I на тази глава се поставя изискването още при проектирането на новите сгради да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура, подходяща за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а също и при извършване на основен ремонт на сградата да бъде изградена такава физическа инфраструктура.
В Раздел II на този отдел са уредени условията за предоставяне на достъп до изградената сградна инфраструктура. С цел избягване на създаването на дублиращи се инфраструктури и намаляване на строителните разходи, нова физическа инфраструктура в сгради за разполагане на елементи на електронните съобщителни мрежи се допуска при техническа невъзможност и използва досега съществуващата.
В последната Глава осма се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне на достъп до съществуващата инфраструктура, включително определяне на цените за достъп, координиране на дейностите по разполагане, поддържане или подобряване на елементите на електронните съобщителни мрежи или съвместно изграждане, или поддържане на прилежащата физическа инфраструктура.
Контролът върху дейностите е регламентиран в Раздел I на Глава девета, като са конкретизирани органите за конкретни дейности – Комисията за регулиране на съобщенията, министърът на транспорта, информационните технология и съобщения и съответните кметове на общините.
В Раздел втори на същата глава са предложени и съответните размери за глоби или имуществени санкции при неспазване изискванията на Закона. Като за база са ползвани административно наказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения и Закона за устройство на териториите. Това са накратко мотивите, уважаеми колеги. Този Законопроект бе внесен и в предишното Народно събрание – 43-то, но не беше разгледан. В комисиите беше разгледан, но не беше разгледан в пленарната зала поради предсрочно прекратения мандат на Народното събрание. Според нас този Закон е важен, транспонира се съответната Европейска директива в нашето законодателство. Оптимален е, в синхрон е с европейските директиви и общо взето следва и съвременните условия относно развитието на електронните съобщителни изчислителни мрежи. Надявам се, след стойностен дебат, да бъде приет този Законопроект и да бъде разгледан в залата на настоящия парламент.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Геновски, Вие ли ще представите становището на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя приемането на Законопроекта за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Считаме, че приемането на Законопроекта е необходимо за изпълнението на задълженията на Република България да въведе изискванията на Директива 2014/61 на Европейския съвет, на европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронно съобщителни мрежи.
Законопроектът съставлява балансирано решение, отчитащо интересите на заинтересованите страни – мрежовите оператори, държавните, общинските органи и потребителите. Приемането му е важна стъпка към повишаването на ефикасността на използването на съществуващата инфраструктура чрез споделяне на усилията и разходите на операторите от различните сектори, използване на вече наличната инфраструктура, което да доведе до намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения, към осигуряване на бързо и широко разгръщане на високоскоростни електронно съобщителни мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Геновски.
Има ли представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Заповядайте, да изразите становище.
СТОЯНКА ИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изразили сме нашето положително становище към Законопроекта с официално писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 15 септември 2017 г. Нямаме бележки и предложения по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Тази дискусия се води вече втори семестър, така да се каже – Вие знаете позицията на Комисията за регулиране на съобщенията. Като цяло подкрепяме Законопроекта. Отново настояваме при добра воля от страна на всички парламентарно представени сили да подкрепите нашето предложение, специално по отношение на органа за разрешаване на спорове. Ние продължаваме да твърдим, че на нас не ни трябват повече правомощия и сме компетентни в рамките на закона, който ни дава тези правомощия, тоест в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Ето защо настояваме, тъй като и Директивата трябва да се чете малко по-разширено, където се предвиждат един или няколко органа. Тъй като в България Комисията за регулиране на съобщенията общо взето покрива две основни сфери – електронните съобщителни мрежи и услуги, и пощенските услуги, но има органи в Европейския съюз примерно испанският орган, който е поливалентен. Там е и Комисията за защита на конкуренцията, там е ДКЕВР и прочие, и прочие. Там, когато един орган има толкова пълномощия, има този капацитет, то тогава може да бъде един орган. При нашия случай считаме, разумният прочит на Директивата, на чл. 10, ако искате мога да Ви кажа кой е, тъй като има различни органи, компетентни в тази област, тогава той да бъде в компетенциите на дадения – винаги даваме пример с ДКЕВР. ДКЕВР ги регулира в този аспект и водните оператори, и енергийните оператори, тогава те имат и съответния капацитет.
Ако приемем предложението в този му вид, тогава обективно се поставя въпросът за отделяне на допълнителен бюджет към Комисията за регулиране на съобщенията, която да наеме допълнителни бройки, които да имат административен капацитет в съответната област. Пак казвам, към днешна дата смея да твърдя, че имаме определен капацитет в рамките на електронните съобщителни мрежи и услуги. Това е основното, на което искаме да акцентираме.
Пак казвам, действително съгласно чл. 10, ал. 1 от Директива 2014, държавите членки гарантират, че всяка една от задачите, възложени на националния орган за уреждане на спорове се поема от един или повече компетентни органа. Считаме, че в случая влизаме в хипотезата на повече компетентни органи.
Другото, на което искам да обърна внимание – по отношение на Глава четвърта „Предоставяне на достъп до съвместно ползване на физическата инфраструктура – чл. 15, до чл. 38. В този случай специално по ал. 6 и ал. 8 на чл. 20, обръщам внимание, тъй като има съответната йерархизация по отношение на критериите – на кой да бъде предоставена мрежата, ние считаме, че в т. 1 трябва да останат само високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа. Това да бъде критерият. В сегашната редакция сте добавили „и на операторите с национален обхват“.
Какво става обаче от гледна точка на къмпитишън полиси? Тогава се получава, че и без това силните национални оператори ще задушат малките, защото ако се постави въпросът за допълнителен капацитет, те и без това имат голяма пазарна сила и така нататък. Целта на Директивата е да стимулираме високоскоростните технологии, а след това да има принцип на равнопоставеност. Равнопоставеност значи, който предложи най-добър проект, с най-висока скорост, независимо дали е регионален, местен или национален, тогава той има това преимущество. Смятаме, че това е правилният прочит, затова предлагаме да отпадне в чл. 1 „предоставянето на услуги с национален обхват или мрежа на оператор на електронно съобщителна мрежа за нуждите…“. Остава си за нуждите на държавното управление. Съгласни сме със следващата редакция – да дадем приоритет и на операторите с национален обхват. Но първата да бъде целта – високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа и услуга. Приложили сме мотивите. Тук винаги сме били привърженици на подхода за доброволно решаване на спорове. Тоест най-хубавото от гледна точка на ефективно използване на какъвто и да е ресурс, в случая и на мрежите, е примерно операторите да стигнат до извода, че трябва съвместно да експлоатират тази мрежа. Мисля, че и на това трябва да се даде приоритет и да се създадат съответните условия.
Не искам да влизам в други подробности. Между първо и второ четене може би ще задълбочим дискусията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От представителите на ЕРП-та иска ли някой да вземе думата?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател! Казвам се Стефан Абаджиев, член на Управителния съвет на „Енерго про“ Варна.
Уважаеми колеги, имаме възражение, забележка по отношение текста на Закона и пет пункта на настояване по повод на становището, което уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията представи.
Ще започна от там, че Законопроектът е резултат от година и половина работа между бранша на кабелните оператори и електроразпределителните дружества. Създадохме схема с участието на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която според нас беше работеща. Вътре има спорен въпрос, който не остана решен – сроковете, в които електроразпределителните дружества трябва да представят информация в единната информационна точка.
Считаме, че така заложените в § 10-5 и § 10-6 ал. 5 и 6 срокове са недостатъчни и всичко ще зависи от практиката на приложение на закона. Има несъответствие на сроковете, има несъответствие между срока, даден за изграждане на единната информационна точка. Главното ни притеснение е, че срок от 3 месеца за предоставяне на информацията, с която разполагаме – а ние не разполагаме с информация, подредена в електронен вид, защото досега законите не са го изисквали от нас. Шест месеца за предоставяне на информация за цялата мрежа, при нас става въпрос за 500 хиляди стълба енергопро мрежи са нереалистични и просто няма да успяваме.
Нашето предложение е този срок след дискусия да бъде увеличен значително – минимум двойно.
Относно забележките, които имаме към становището на уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията, вече сме влизали в дебат с Комисията. Още на първите срещи преди около две години в Министерството на транспорта, на първо място, Комисията предлага да отпаднат чл. 3, ал. 4, 5 и 6 – принципите на ценообразуването. В енергетиката имаме много богат опит с регулация в сферата на ценообразуването и считаме, че ако в Закона не бъде ясно записано, че цените трябва да покриват всички необходими и реални разходи на дружествата, то ние няма да можем в режим на договаряне с кабелните оператори да съгласуваме цени. Всяко наше предложение по цени ще бъде веднага атакувано по съдебен ред. Затова бихме искали поне принципите, освен това предвидена е и методика, която според нас също трябва да остане, но принципите трябва да останат и да се кажат какви да бъдат цените. Това беше първото ни възражение.
Второто ни възражение – току-що господин Божков говори за механизма за решаване на спорове. Цялата работа е, че ако отпадне ролята на КРС като централен орган за разрешаване на спорове, то автоматично задачите по разрешаване на спорове и по администрация, без да влизам в детайли, се прехвърля на средното звено – електроразпределителните дружества. Това означава, че от тук нататък трябва да правим технологични търгове или ценови търгове, което по принцип трябва да прави Комисията. Ние не сме административен орган. В условията на много интензивна конкуренция между кабелните оператори това означава, че всяко решение – било то по силата на закон или по някаква методика към закона, което излиза от електроразпределителни дружества, ще бъде веднага атакувано от операторите, които са загубили търг, тъй като търговете ще бъдат организирани от електроразпределително дружество, което е лицензиран, но частен оператор. Много дълго дискутирахме тази точка и смятаме, че всъщност Комисията по регулиране на съобщенията или друг орган, но не частно дружество, трябва да поеме тези функции – говоря за бл. 20, ал. 6, т. 8.
Третото ни предложение. По становището на КРС отпада целият чл. 21, ал. 1, т. 3 – резервираният капацитет на мрежата. Ще го обясня много просто. Когато електроразпределително дружество отдава свободния капацитет от една стълбовна мрежа например под наем на кабелен оператор, задължително трябва за технологични нужди да остави някаква част от свободния капацитет. Защо? Представете си, че трябва да се разшири основната функция на тази стълбовна мрежа – преносът на енергия. Ако сме дали целия свободен капацитет, ние не можем да увеличим сечението на нашите проводници или да сложим още една двойка проводници например. С много дълги процедури ще трябва да построим втора линия, което автоматично взривява ценовия механизъм в енергетиката и поставя под удар нашите лицензи като оператори в енергетиката. Ето затова смятаме, че задължително трябва да бъде оставена в някаква форма ал. 1, т. 3 на чл. 21. Съгласни сме с аргументацията на КРС, в която се казва, че тъй като животът е много шарен, не може да се каже, че трябва да е точно 30%. В нашата компания направихме изчисления, че някъде няма да е нужно увеличение, някъде 30% няма да стигнат. Затова предложението ни е да остане споменаването за право на резервиран капацитет, след което инженерите на оператора да кажат колко е то за всяка конкретна стълбовна линия.
Четвъртото възражение. В чл. 28, ал. 2 отпада споменаването на високоскоростните мрежи като приоритет в дейностите по съвместно разполагане. Мога да говоря с часове защо трябва да остане. Първо, поради Директивата. Всъщност цялата задача на Директивата е да насърчи развитието на широколентови и високоскоростни мрежи съвременни технологии. Ако в момента се върнем в хипотезата, че кабелните оператори и особено малките ще разполагат със стар тип мрежи, то капацитетите много бързо ще се изчерпят. Ще Ви кажа защо? Защото капацитетът на един стълб не се определя от технологията, а от масата на въздушна линия. Когато обледенее през зимата един оптичен кабел тежи точно толкова, колкото и един меден кабел – количеството лед е еднакво. Но един оптичен кабел може да замени десетки двойки медни кабели, затова категорично смятаме, че насочеността на закона трябва да остане, като има изрично споменаване, че когато става дума за съвместно ползване, и се има предвид не увеличение на броя на медните проводници, а замяната им с нова технология.
На последно място, отпада целият чл. 86 в предложението на КРС. За нас това е много невралгичен въпрос. Член 86 е механизмът за доброволно решаване на споровете. Ще се опитам с две думи да обясня защо той е важен. Това е нов закон. Ще имаме период от няколко години, в който кабелните оператори и разпределителните дружества ще спорим за всяка запетайка, какво означава тя. Невъзможно в такъв режим на законодателството да няма арбитър, към който да можем да се обърнем. В момента това беше ролята на КРС чрез механизма за доброволно решаване на споровете, тоест всеки кабелен оператор или разпределително дружество вместо да води съдебни дела срещу партньора си, можеше по текста на чл. 86 да се обърне към КРС и да поиска трактовка какво означава даден член от Закона – как трябва да се тълкува, и вече ако, аз съм убеден, че КРС няма да решава, там ще има някакъв процес на комуникация, това е много по-добре, отколкото един кабелен оператор веднага да съди Енерго-Про мрежи, затова че имаме различна трактовка на закона. Смятаме, че това е изключително важен механизъм, който трябва да остане.
Във всичко останало поддържаме концепцията, логиката на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, ще ги очакваме писмено между двете четения.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Безкрайно уважавам ентусиазма на колегата, още повече че за година и половина той така и не разбра предложението на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние някъде сме казали, че Енерго-Про или някой друг ще решава спорове. И сега дадох пример със съответните компетентни административни органи. Така че като пишете Вашето становище, много Ви моля, имайте предвид това.
Още едно нещо. Когато говорим за цените на достъп. Това е изключително тежка материя. Ако четем внимателно, това си е един пазарен анализ. Нека да не отиваме повече от това, което изисква съответната Директива. А вижте какво казва Директивата: „Тъй като органът по решаване на спорове определя цени, когато е приложимо.“ Колеги, когато е приложимо. Какво ние да измислим? Космоса ли? Затова казваме: да бъде въведена директивата със съответните текстове, но да отиваме зад това нещо. Хората казват: никога по желание – тук има хора, които са моите години и са ходили в казармата. По желание не се ходи и до тоалетна. Така че и ние да бъдем по-праведни от това, предлагам да се ограничим в рамките на Директивата.
За чл. 86 – действително вече са спорове и ние предлагаме това от нашата практика. В България, за съжаление, всичко, което е безплатно, се ползва по всякакъв начин. Това изисква и изчерпва изключителен капацитет, но фактът и ефектът е нулев. В този аспект на базата, тъй като текстът е преписан директно от нашия текст, а ние вече толкова години прилагаме – живот и здраве, на 9 октомври започваме двадесетата година от създаването на независим регулаторен орган в България, от нашия скромен опит казваме, че това не работи. Медиаторството е прекрасно нещо. Тук си има и оператори. Когато им е изгодно – ни слушат, когато имат определен респект, го правят. Но на всяка цена това няма да стане.
Трябва да измислим по-добър вариант. Това е нашето предложение. Иначе какъвто Закон приемете, ние ще го изпълняваме. Това винаги съм го казвал. Пожелавам успешна работа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Божков.
От страна на мобилните оператори?
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Председател съм на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме внесли писмено становище по Законопроекта. Още веднъж бих искала да изразя нашата подкрепа за този Законопроект. Да подчертая, че в работата по него Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията събра обширна работна група, в която присъстваха всички държавни институции, браншови организации, електроразпределителни дружества, всички заинтересовани страни.
Както и господин Арабаджиев каза, текстовете, които касаят принципите на съвместното ползване на мрежата на електроразпределителните дружества, бяха обсъдени, приети съвместно, тоест ние държим и смятаме, че тези текстове отразяват най-балансирания начин за уреждане на нашите взаимоотношения.
Бих искала да изразя нашите очаквания за възможно най-бързо приемане на Законопроекта, защото освен че вече втори път минаваме през същата процедура, както знаете, точно на 1 юли 2016 г. изтече срокът, в който трябваше тази Директива да бъде въведена в България.
Още веднъж – приемаме този Законопроект и изразяваме готовността ни да участваме във всякакви дебати и работни групи между първо и второ четене – това, което е позволено от Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте от браншовите организации.
БОЙКО ХАРЛОВ: Сдружение за кабелните оператори.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Приветстваме Законопроекта за имплементиране на съответната Директива. Искам обаче да подскажа на уважаемите народни представители при приемането на отделните клаузи да имат предвид следните две основни положения, с които не сме съгласни.
Първо, не са спазени принципите на равнопоставеност и са удовлетворени повечето изисквания на монополистите в бранша.
Второ, което е важно, нямаме чувството, че се намалява административната тежест. Напротив, в много случаи предполагаме, че това ще доведе до увеличение процедурите, както и увеличение на таксите за узаконяване на съществуващите и бъдещи мрежи.
Във връзка с това, този Законопроект ни прилича на закон, който урежда капризите на енергоразпределителните дружества и в този смисъл ни превръща в добри платци към тях по закон, докато сега още се спори дали трябва да сме под наем на съответните стълбове, или имаме право да платим еднократно възнаграждение.
Освен това се поддържа монополиста със съществуващата инфраструктура и малко са въпросите, които уреждат съществуващата инфраструктура – тази на БТК. Основният въпрос за информацията в единната точка остава – кой, кога и как ще напълни с информация тази единна точка и да няма санкции и крайни срокове за този, който не ги изпълни. Имам предвид, че основната тежест не пада върху ЕРП-та. Нас основно ни интересуват стълбовете, защото те са основната носеща сила в мрежите.
Има и редица въпроси, които също не отразяват например в съществуващите закони електронно съобщителни мрежи в момента, няма процедура, която да продължи да ги прави законни, така че има проблеми, които ще изразим в писмена форма и ще помолим да се съобразят с тях народните представители. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря за възможността.
Изпълнителен директор съм на Сдружението за електронни комуникации. Нашата браншова организация има представители на малки, средни, кабелни оператори доставчици на Интернет.
Ние сме на позицията, която поддържахме и на миналото разглеждане на Закона, че постигнатите договорености и процедури с електроразпределителните предприятия ще дадат възможност да бъдат разгърнати множество мрежи, които осигурят на потребителите на ползват качествени електронно съобщителни услуги. Смятаме, че Законопроектът във вида, в който е внесен, като цяло, отразява и Директивата, и принципите на работа, които ние ще спазваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно Законопроектът, както каза и господин Божков, преживява втора сесия. Радвам се, че част от коментарите и проблемите, които разисквахме в предишния мандат са отразени. Виждам, че все още има някои отворени теми, които между първо и второ четене трябва да чистим.
Ще акцентирам от моя гледна точка само на един-два нюанса. Трябва да се стараем да придържаме Законопроектът и транспонирането на Директивата в обхвата именно на високоскоростния интернет и да се стараем да развиваме точно тази инфраструктура и, естествено, да не претоварваме сега съществуващата инфраструктура с остарели технологии и неща, които биха попречили на развитието именно на концепцията за високоскоростен интернет и достъп до него.
Генерално Законопроектът е добър и аз лично ще го подкрепя. Ще се радвам в дискусия между първо и второ четене да изчистим проблемните моменти, за да може да гарантираме наистина, от една страна, както европейското законодателство, от друга страна, и развитието на, пак повтарям, високоскоростния интернет в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще се въздържа да подкрепя Законопроекта именно, поради това че в него има някои моменти, които ни притесняват. Лично аз като народен представител от София, бих искал да видя в Законопроекта съвсем ясни дефиниции в кои райони, в кои квартали, особено в големите градове като София ще бъде прекратена тази, така да се каже, неприятна гледка, на която сме свидетели – да висят n броя кабели между стълбовете, по сградите и да пречат както на визията на града, така и на нормалното придвижване много често, защото те висят буквално до нивото на човешки ръст.
Там ни притесняват някои предвиждания, включени в чл. 63, които регулират изграждането на мрежи по въздушен път, особено в големите населени места и затова бихме искали да обърна внимание на този факт и да помолим вносителите, работната група по Законопроекта, да потърси адекватно решение, пак казвам, условно за големите градове на това, което се цели с този Законопроект.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря на колегата Данчев за коментара точно по този член, защото това беше една от сериозните дискусии, които водихме в предишния мандат. Аз лично бях един от основните противници на този член. Поне до момента, до който не придоби този вид.
В действителност не само София, а почти всички големи градове са обхванати от този проблем с висящи паяжини от кабели и действително това е отвратителна, грозна гледка. До този текст се стигна след седмици разисквания, седмици спорове както с представители на кабелни оператори, така и с представители на регионални министерства и ред други институции, за да се изчисти, да стигне до момента, в който би било възможно разполагането на въздушен кабел само ако съществуват стълбове и то единствено на места с ниско застрояване.
Аз лично все още не съм убеден докрай, че това е правилната формулировка, но при всички случаи не мога да намеря и някакви сериозни недостатъци в този текст. Между първо и второ четене с най-голямо удоволствие предлагам да работим заедно по този въпрос, защото и мен като народен представител от Варна ме интересува този член да бъде издържан по начин, по който да предотвратим тази лоша практика с грозните кабели.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Христов.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема на второ четене.
Благодаря Ви за вниманието.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
Гости са: г-н Красимир Ципов – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи и господин Бойко Рановски – началник отдел „Пътна полиция“.
Господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е изготвен във връзка с необходимостта от прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и изменение и допълнение в няколко други закони, които са от функционалната компетентност на МВР.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се съдържат изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата. Те се налагат поради необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изисквания на Директива 2014/46 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение Директива 1999/37 ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, като се уреждат понятията „временно отнемане на регистрация“, „прекратяване на регистрация“, „възстановяване на прекратена регистрация“.
Наред с това в резултат на анализ от правоприлагането на действащия закон са отразени и някои несъвършенства в разпоредбите за административно-наказателната отговорност.
Основните цели на предлаганите изменения са въвеждане на ново европейско законодателство. Както споменах преди малко, в настоящата редакция на чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата не са дадени срокове на действие от предварителните мерки по т. 2 б. „е“ и „ж“, което не дава яснота както на лицето, спрямо когото са приложени, така и по отношение на правоприлагащите органи. С предложения нов текст тази неяснота е отстранена. Предложената промяна в разпоредбата на чл. 177, ал. 3 е аргументирана със зачестилите повреди по пътищата, които до голяма степен са предизвикани от страна на водачи на МПС, предназначени за превоз на товари, цели ограничаване възможността за преминаване на такива МПС над определен тонаж по пътната мрежа.
С изменение в чл. 180, ал. 1, т. 3 се цели избягване дублиране в законовата уредба. В закона за движение по пътищата има два отделни текста, по които се налагат глоби за паркиране на спирките за обществен превоз на пътници.
Промените в чл. 183, ал. 2, т. 3 се мотивират със следните аргументи по силата на чл. 179 – неспазването на правилата за изпреварване се наказва с глоба в размер на 150 лв., в случая, когато е създадена непосредствена опасност за движението. Затова размерът на тази глоба е по-висок. От друга страна, съгласно чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движение по пътищата, неправилното изпреварване, когато не е създадена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 30 лв. При тези обстоятелства определените наказания в размер на 20 лв. и отнемане на 8 контролни точки е необосновано и е предпоставка за различна практика при налаганите наказания.
Предложенията по § 11 създават дефиниции по т. 68, 69 и 70, с които съгласно изискванията на Директивата се уреждат понятията „временно отнемане на регистрация“, „прекратяване на регистрация“, „възстановяване на прекратена регистрация“. За временно отнемане на регистрация се определя времето, през което не е разрешено от държава – членка на Европейския съюз, превозното средство да се използва в пътното движение след отпадане на основанията за временно отнемане на регистрация. Ползването на превозното средство може да бъде разрешено отново, като не се осъществява нова процедура по неговата регистрация. Понятието „прекратяване на регистрация“ се определя като отмяна на разрешението, издадено от държава – членка на Европейския съюз, превозното средство да се използва в пътното движение. Възстановяване на отнетото разрешение на превозното средство и се използва в пътното движение се дефинира от определението „възстановяване на прекратена регистрация“. С въвеждането в националното законодателство на горепосочената Директива се регламентира и обменът на информация между Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно техническите данни за превозните средства при годишните прегледи за тях. Регламентира се и обмен на информация за легален статут на превозните средства между държавите – членки на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, искам да Ви кажа, че правим 74-та поправка в Закона за движение по пътищата през 21-та поправка на Закона за МВР.
Вероятно практиката то днес нататък ще е през други закони да променяме Закона за движение по пътищата. Миналата седмица гледахме такава поправка. Принципно поставям въпроса, не знам за кой път.
Господин Цветанов пое ангажимент повече да няма поправки и да чакаме новия закон. (Реплики.) Ще извадя стенограмата. Понеже пое ангажимент да няма внасяне на Закона за движение по пътищата, затова сега правим поправки в Закона за МВР, където в Преходните и заключителни разпоредби променяме Закона за движение по пътищата.
По самите поправки няма нищо скандално, притеснително. Явно някои неща са директиви, други неща са следствие на поправки, които са правени непрекъснато без да се гледа какво има в действащия текст, затова се е стигнало до различни глоби за спиране на спирка или до различни глоби за неправилно изпреварване.
Ние няма да подкрепим Законопроекта и от тук нататък каквито и да са промени в Закона за движение по пътищата няма да подкрепяме. Непрекъснато ще Ви напомняме за ангажимента, който сте поели. Днес, господин Иванов, го поехте и пред европейските депутати за прословутите три закона, които не знам кога ще ги видим и прочетем. Вместо да си губим времето с поправки на парче, давайте действително, ако имате нещо готово, да започнем да го работим, да го обсъждаме, да го коментираме. Ще си мине и този мандат, жертвите вероятно няма да се намалят, дай боже да станат по-малко, но факт, стабилно законодателство по този начин не се прави.
Пак казвам, ние няма да подкрепим Закона за МВР поради това. Другите части по Закона не сме гледали, там другите комисии ще си кажат становищата. Призовавам Ви още веднъж това да е последното гледане на поправки в този закон, тъй като олекваме много пред гражданите. Все пак някой трябва да спазва този закон, да го научи и да го спазва. Да не говорим за МВР, че трябва да го контролира. И те вече не знаят по кой закон работят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Реплика – заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Свиленски. От края на месец май новото ръководство на Министерството на вътрешните работи започнахме да събираме предложения за промени в цялото законодателство, касаещо функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи. Тези промени, включително и в Закона за движение по пътищата, са по предложение на Главна дирекция „Национална полиция“, която още в началото на тази година сформира работна група, която да подготви точно тези промени в Закона за движение по пътищата, свързани със синхронизиране на изискванията на посочената в мотивите Директива. Знаете, че имаше няколко инициативи на народни представители, тъй като бяхме изпратили за съгласуване Законопроекта – знаете, че има процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Аз лично, твърдо заявявам тази моя позиция, не видях необходимост да вадим тези текстове и да ги даваме на народни представители да го включат. Знаете, че когато се касае за директиви, изготвяне на законопроекти, свързани с синхронизация на изискванията на българското с европейското законодателство, готвим и първоначална хармонизация, изпращаме едни таблички до Брюксел, които да кажат първоначалния вариант на текстовете дали е удачен преди Законопроектът да стигне до Народното събрание. Това е причината със Закона за Министерството на вътрешните работи да променим Закона за движение по пътищата.
По отношение на останалата част от това, което заявихте, искам да Ви информирам, че е сформирана работна група с представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“, която разработва трите законопроекта – за движение по пътищата, за пътните превозни средства и за водачите на МПС. Все пак се касае за ново законодателство, три нови законопроекта. Смятаме, че ще имаме, да кажа, висока степен на готовност най-късно до края на следващия месец. Тези три законопроекта ще бъдат изпратени на съгласуване към Министерския съвет и да се надяваме, не мога да поема конкретни ангажименти във връзка със сроковете – запознати сте как вървят съгласуванията по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, но се надявам месец ноември законопроектите да са на вниманието на народните представители, включително и на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГТЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Съгласен съм с Вас, господин Ципов. Наясно съм с историята на синхронизацията, която правите с европейски директиви. Само че толкова ли беше важно и спешно да пуснем автобусите по трамвайните линии в София, че правихме поправките на бегом? Това беше жизнено необходимо?! Това беше най-важното предложение в Закона за движение по пътищата – да пуснем автобусите по трамвайните линии?! За това говоря.
Вие сте представител на управляващото мнозинство. Ако бяхте представител на БСП, нямаше въобще да Ви поставям тези въпроси. Хайде депутатите си говорете с министрите и зам.-министрите и този, който прави политиката. Не може спешни поправки, които въобще не влияят на намаляването на жертвите, да се внасят и да се гледат за две седмици, а важни, каквито Вие внасяте, да ги чакаме шест месеца. Това беше апелът ми: да спрем с тези безсмислени други поправки и да наблегнем на нещо смислено. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, закривам дебатите.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За 12, против – 7, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема на първо четене. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка: РАЗНИ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, пожелаваме Ви ползотворно пребиваване в Талин!
Надявам се да ни информирате след това за позицията на страната ни за важните решения, които ще се обсъдят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имате ми доверие, няма нотки на съмнение. (Оживление.)
Колеги, ако нямате друго, закривам заседанието.
(Закрито в 15, 30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
№ 11
На 20 септември, сряда, 2017 г. се състоя редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заседанието на Комисията се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости се представя към протокола.
Заседанието се ръководеше от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кворум има – може да започнем заседанието.
Уважаеми колеги, представям следния Проект за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Проектът е приет единодушно.
Гости по точка първа от дневния ред: г-н Димитър Геновски, заместник-министър на транспорта; госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта; господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; г-жа Жанета Рогова – началник на отдел дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта; г-н Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; г-н Константин Тилев и г-жа Ирина Романска – членове на Комисията за регулиране на съобщенията; г-жа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в КРС; г-жа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС; г-жа Стоянка Илова експерт в дирекция „Правна“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и представители на енергоразпределителните дружества на мобилните оператори, на браншовите организации в областта на електронните съобщения.
От името на вносителя, кой ще представи Законопроекта?
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Предложеният Законопроект е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61 на Европейския съюз за намаляване на разходите за бързо разгръщане на електронните съобщителни мрежи, както и осъвременяване на нормативните актове, свързани с изискванията към електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им инфраструктура.
Основните цели на Законопроекта са улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура.
Другата цел е създаване на условия за по-ефикасно изграждане на нова физическа инфраструктура с по-ниски разходи, както и определяне на специфични изисквания по отношение планирането и координирането на изграждането на физическата инфраструктура за разполагане, ползване, поддържане и подобряване на електронните съобщителни мрежи.
Друга основна цел е намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите чрез установяване на единна информационна точка и осигуряване на възможност за координиране на планирането, изграждането и поддържането на физическата инфраструктура и разполагането на електронните съобщителни мрежи.
През месец март 2016 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо относно процедурата за нарушение във връзка с неизпълнение на задълженията на България да нотифицира националните мрежи, транспониращи Директива 2014/61 на Европейския съюз. Неизпълнението на задълженията за пълно транспониране на Директивата продължава все още, поради което съществува реална опасност Европейската комисия да сезира съдът на Европейския съюз и да поиска налагане на значителни санкции за България със задна дата.
Видно от постъпилите становища в Комисията, Законопроектът се подкрепя и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и активно се подкрепя от Националното сдружение на общините със съответните техни предложения към него.
Законопроектът е структуриран в девет глави като в Първа и Втора глава са регламентирани в приложното поле на Закона и са заложени за постигане на стратегическите цели относно въвежданата Директива.
В Глава трета е предвидено създаване на така наречената „единна информационна точка“. Предвижда се нейните функции да се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Също така се предлага тази единна информационна точка да осигури попълване и подаване по електронен път на заявления и други документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, както и получаване на информация за хода на разглеждането на тези предложения от компетентните органи.
Глава четвърта е свързана с предоставянето на права и сервитути, свързани с изграждането на физическа инфраструктура и разполагането на съответните мрежи.
Законопроектът предвижда задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури, предварително оповестени на интернет страницата, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператора на електронната съобщителна мрежа.
Глава пета – координиране на дейностите. Създадена е процедура за достъп на информация относно планирани дейности по разполагане на елементи на електроните съобщителни мрежи или изграждане на физическата инфраструктура. Освен по-ниска цена на строежите, ремонтите и разполагането на мрежи, координирането на дейностите, има значение за обществеността, защото избягват ремонти на обществени пространства или съоръжения, а също така и свързани с ремонтните дейности – замърсяване, шум, както и общо понижаване качеството на живота близо до тези ремонтни дейности.
В Глава шеста – разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежаща или физическа инфраструктура, в два отделни раздела са разграничени дейностите, които изцяло се извършват по реда на Закона за устройство на териториите. Те са свързани с изграждането на физическата инфраструктура, за разполагането на електронните съобщителни мрежи в Раздел I и общи правила за дейностите по разполагане на електронната съобщителна мрежа и изграждането на прилежащата й инфраструктура в Раздел II.
В Глава седма се урежда разполагането на електронните съобщителни мрежи в съответните сгради. В Раздел I на тази глава се поставя изискването още при проектирането на новите сгради да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура, подходяща за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а също и при извършване на основен ремонт на сградата да бъде изградена такава физическа инфраструктура.
В Раздел II на този отдел са уредени условията за предоставяне на достъп до изградената сградна инфраструктура. С цел избягване на създаването на дублиращи се инфраструктури и намаляване на строителните разходи, нова физическа инфраструктура в сгради за разполагане на елементи на електронните съобщителни мрежи се допуска при техническа невъзможност и използва досега съществуващата.
В последната Глава осма се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне на достъп до съществуващата инфраструктура, включително определяне на цените за достъп, координиране на дейностите по разполагане, поддържане или подобряване на елементите на електронните съобщителни мрежи или съвместно изграждане, или поддържане на прилежащата физическа инфраструктура.
Контролът върху дейностите е регламентиран в Раздел I на Глава девета, като са конкретизирани органите за конкретни дейности – Комисията за регулиране на съобщенията, министърът на транспорта, информационните технология и съобщения и съответните кметове на общините.
В Раздел втори на същата глава са предложени и съответните размери за глоби или имуществени санкции при неспазване изискванията на Закона. Като за база са ползвани административно наказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения и Закона за устройство на териториите. Това са накратко мотивите, уважаеми колеги. Този Законопроект бе внесен и в предишното Народно събрание – 43-то, но не беше разгледан. В комисиите беше разгледан, но не беше разгледан в пленарната зала поради предсрочно прекратения мандат на Народното събрание. Според нас този Закон е важен, транспонира се съответната Европейска директива в нашето законодателство. Оптимален е, в синхрон е с европейските директиви и общо взето следва и съвременните условия относно развитието на електронните съобщителни изчислителни мрежи. Надявам се, след стойностен дебат, да бъде приет този Законопроект и да бъде разгледан в залата на настоящия парламент.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Геновски, Вие ли ще представите становището на Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя приемането на Законопроекта за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Считаме, че приемането на Законопроекта е необходимо за изпълнението на задълженията на Република България да въведе изискванията на Директива 2014/61 на Европейския съвет, на европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронно съобщителни мрежи.
Законопроектът съставлява балансирано решение, отчитащо интересите на заинтересованите страни – мрежовите оператори, държавните, общинските органи и потребителите. Приемането му е важна стъпка към повишаването на ефикасността на използването на съществуващата инфраструктура чрез споделяне на усилията и разходите на операторите от различните сектори, използване на вече наличната инфраструктура, което да доведе до намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения, към осигуряване на бързо и широко разгръщане на високоскоростни електронно съобщителни мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Геновски.
Има ли представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Заповядайте, да изразите становище.
СТОЯНКА ИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изразили сме нашето положително становище към Законопроекта с официално писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 15 септември 2017 г. Нямаме бележки и предложения по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Тази дискусия се води вече втори семестър, така да се каже – Вие знаете позицията на Комисията за регулиране на съобщенията. Като цяло подкрепяме Законопроекта. Отново настояваме при добра воля от страна на всички парламентарно представени сили да подкрепите нашето предложение, специално по отношение на органа за разрешаване на спорове. Ние продължаваме да твърдим, че на нас не ни трябват повече правомощия и сме компетентни в рамките на закона, който ни дава тези правомощия, тоест в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Ето защо настояваме, тъй като и Директивата трябва да се чете малко по-разширено, където се предвиждат един или няколко органа. Тъй като в България Комисията за регулиране на съобщенията общо взето покрива две основни сфери – електронните съобщителни мрежи и услуги, и пощенските услуги, но има органи в Европейския съюз примерно испанският орган, който е поливалентен. Там е и Комисията за защита на конкуренцията, там е ДКЕВР и прочие, и прочие. Там, когато един орган има толкова пълномощия, има този капацитет, то тогава може да бъде един орган. При нашия случай считаме, разумният прочит на Директивата, на чл. 10, ако искате мога да Ви кажа кой е, тъй като има различни органи, компетентни в тази област, тогава той да бъде в компетенциите на дадения – винаги даваме пример с ДКЕВР. ДКЕВР ги регулира в този аспект и водните оператори, и енергийните оператори, тогава те имат и съответния капацитет.
Ако приемем предложението в този му вид, тогава обективно се поставя въпросът за отделяне на допълнителен бюджет към Комисията за регулиране на съобщенията, която да наеме допълнителни бройки, които да имат административен капацитет в съответната област. Пак казвам, към днешна дата смея да твърдя, че имаме определен капацитет в рамките на електронните съобщителни мрежи и услуги. Това е основното, на което искаме да акцентираме.
Пак казвам, действително съгласно чл. 10, ал. 1 от Директива 2014, държавите членки гарантират, че всяка една от задачите, възложени на националния орган за уреждане на спорове се поема от един или повече компетентни органа. Считаме, че в случая влизаме в хипотезата на повече компетентни органи.
Другото, на което искам да обърна внимание – по отношение на Глава четвърта „Предоставяне на достъп до съвместно ползване на физическата инфраструктура – чл. 15, до чл. 38. В този случай специално по ал. 6 и ал. 8 на чл. 20, обръщам внимание, тъй като има съответната йерархизация по отношение на критериите – на кой да бъде предоставена мрежата, ние считаме, че в т. 1 трябва да останат само високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа. Това да бъде критерият. В сегашната редакция сте добавили „и на операторите с национален обхват“.
Какво става обаче от гледна точка на къмпитишън полиси? Тогава се получава, че и без това силните национални оператори ще задушат малките, защото ако се постави въпросът за допълнителен капацитет, те и без това имат голяма пазарна сила и така нататък. Целта на Директивата е да стимулираме високоскоростните технологии, а след това да има принцип на равнопоставеност. Равнопоставеност значи, който предложи най-добър проект, с най-висока скорост, независимо дали е регионален, местен или национален, тогава той има това преимущество. Смятаме, че това е правилният прочит, затова предлагаме да отпадне в чл. 1 „предоставянето на услуги с национален обхват или мрежа на оператор на електронно съобщителна мрежа за нуждите…“. Остава си за нуждите на държавното управление. Съгласни сме със следващата редакция – да дадем приоритет и на операторите с национален обхват. Но първата да бъде целта – високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа и услуга. Приложили сме мотивите. Тук винаги сме били привърженици на подхода за доброволно решаване на спорове. Тоест най-хубавото от гледна точка на ефективно използване на какъвто и да е ресурс, в случая и на мрежите, е примерно операторите да стигнат до извода, че трябва съвместно да експлоатират тази мрежа. Мисля, че и на това трябва да се даде приоритет и да се създадат съответните условия.
Не искам да влизам в други подробности. Между първо и второ четене може би ще задълбочим дискусията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От представителите на ЕРП-та иска ли някой да вземе думата?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател! Казвам се Стефан Абаджиев, член на Управителния съвет на „Енерго про“ Варна.
Уважаеми колеги, имаме възражение, забележка по отношение текста на Закона и пет пункта на настояване по повод на становището, което уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията представи.
Ще започна от там, че Законопроектът е резултат от година и половина работа между бранша на кабелните оператори и електроразпределителните дружества. Създадохме схема с участието на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която според нас беше работеща. Вътре има спорен въпрос, който не остана решен – сроковете, в които електроразпределителните дружества трябва да представят информация в единната информационна точка.
Считаме, че така заложените в § 10-5 и § 10-6 ал. 5 и 6 срокове са недостатъчни и всичко ще зависи от практиката на приложение на закона. Има несъответствие на сроковете, има несъответствие между срока, даден за изграждане на единната информационна точка. Главното ни притеснение е, че срок от 3 месеца за предоставяне на информацията, с която разполагаме – а ние не разполагаме с информация, подредена в електронен вид, защото досега законите не са го изисквали от нас. Шест месеца за предоставяне на информация за цялата мрежа, при нас става въпрос за 500 хиляди стълба енергопро мрежи са нереалистични и просто няма да успяваме.
Нашето предложение е този срок след дискусия да бъде увеличен значително – минимум двойно.
Относно забележките, които имаме към становището на уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията, вече сме влизали в дебат с Комисията. Още на първите срещи преди около две години в Министерството на транспорта, на първо място, Комисията предлага да отпаднат чл. 3, ал. 4, 5 и 6 – принципите на ценообразуването. В енергетиката имаме много богат опит с регулация в сферата на ценообразуването и считаме, че ако в Закона не бъде ясно записано, че цените трябва да покриват всички необходими и реални разходи на дружествата, то ние няма да можем в режим на договаряне с кабелните оператори да съгласуваме цени. Всяко наше предложение по цени ще бъде веднага атакувано по съдебен ред. Затова бихме искали поне принципите, освен това предвидена е и методика, която според нас също трябва да остане, но принципите трябва да останат и да се кажат какви да бъдат цените. Това беше първото ни възражение.
Второто ни възражение – току-що господин Божков говори за механизма за решаване на спорове. Цялата работа е, че ако отпадне ролята на КРС като централен орган за разрешаване на спорове, то автоматично задачите по разрешаване на спорове и по администрация, без да влизам в детайли, се прехвърля на средното звено – електроразпределителните дружества. Това означава, че от тук нататък трябва да правим технологични търгове или ценови търгове, което по принцип трябва да прави Комисията. Ние не сме административен орган. В условията на много интензивна конкуренция между кабелните оператори това означава, че всяко решение – било то по силата на закон или по някаква методика към закона, което излиза от електроразпределителни дружества, ще бъде веднага атакувано от операторите, които са загубили търг, тъй като търговете ще бъдат организирани от електроразпределително дружество, което е лицензиран, но частен оператор. Много дълго дискутирахме тази точка и смятаме, че всъщност Комисията по регулиране на съобщенията или друг орган, но не частно дружество, трябва да поеме тези функции – говоря за бл. 20, ал. 6, т. 8.
Третото ни предложение. По становището на КРС отпада целият чл. 21, ал. 1, т. 3 – резервираният капацитет на мрежата. Ще го обясня много просто. Когато електроразпределително дружество отдава свободния капацитет от една стълбовна мрежа например под наем на кабелен оператор, задължително трябва за технологични нужди да остави някаква част от свободния капацитет. Защо? Представете си, че трябва да се разшири основната функция на тази стълбовна мрежа – преносът на енергия. Ако сме дали целия свободен капацитет, ние не можем да увеличим сечението на нашите проводници или да сложим още една двойка проводници например. С много дълги процедури ще трябва да построим втора линия, което автоматично взривява ценовия механизъм в енергетиката и поставя под удар нашите лицензи като оператори в енергетиката. Ето затова смятаме, че задължително трябва да бъде оставена в някаква форма ал. 1, т. 3 на чл. 21. Съгласни сме с аргументацията на КРС, в която се казва, че тъй като животът е много шарен, не може да се каже, че трябва да е точно 30%. В нашата компания направихме изчисления, че някъде няма да е нужно увеличение, някъде 30% няма да стигнат. Затова предложението ни е да остане споменаването за право на резервиран капацитет, след което инженерите на оператора да кажат колко е то за всяка конкретна стълбовна линия.
Четвъртото възражение. В чл. 28, ал. 2 отпада споменаването на високоскоростните мрежи като приоритет в дейностите по съвместно разполагане. Мога да говоря с часове защо трябва да остане. Първо, поради Директивата. Всъщност цялата задача на Директивата е да насърчи развитието на широколентови и високоскоростни мрежи съвременни технологии. Ако в момента се върнем в хипотезата, че кабелните оператори и особено малките ще разполагат със стар тип мрежи, то капацитетите много бързо ще се изчерпят. Ще Ви кажа защо? Защото капацитетът на един стълб не се определя от технологията, а от масата на въздушна линия. Когато обледенее през зимата един оптичен кабел тежи точно толкова, колкото и един меден кабел – количеството лед е еднакво. Но един оптичен кабел може да замени десетки двойки медни кабели, затова категорично смятаме, че насочеността на закона трябва да остане, като има изрично споменаване, че когато става дума за съвместно ползване, и се има предвид не увеличение на броя на медните проводници, а замяната им с нова технология.
На последно място, отпада целият чл. 86 в предложението на КРС. За нас това е много невралгичен въпрос. Член 86 е механизмът за доброволно решаване на споровете. Ще се опитам с две думи да обясня защо той е важен. Това е нов закон. Ще имаме период от няколко години, в който кабелните оператори и разпределителните дружества ще спорим за всяка запетайка, какво означава тя. Невъзможно в такъв режим на законодателството да няма арбитър, към който да можем да се обърнем. В момента това беше ролята на КРС чрез механизма за доброволно решаване на споровете, тоест всеки кабелен оператор или разпределително дружество вместо да води съдебни дела срещу партньора си, можеше по текста на чл. 86 да се обърне към КРС и да поиска трактовка какво означава даден член от Закона – как трябва да се тълкува, и вече ако, аз съм убеден, че КРС няма да решава, там ще има някакъв процес на комуникация, това е много по-добре, отколкото един кабелен оператор веднага да съди Енерго-Про мрежи, затова че имаме различна трактовка на закона. Смятаме, че това е изключително важен механизъм, който трябва да остане.
Във всичко останало поддържаме концепцията, логиката на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, ще ги очакваме писмено между двете четения.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Безкрайно уважавам ентусиазма на колегата, още повече че за година и половина той така и не разбра предложението на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние някъде сме казали, че Енерго-Про или някой друг ще решава спорове. И сега дадох пример със съответните компетентни административни органи. Така че като пишете Вашето становище, много Ви моля, имайте предвид това.
Още едно нещо. Когато говорим за цените на достъп. Това е изключително тежка материя. Ако четем внимателно, това си е един пазарен анализ. Нека да не отиваме повече от това, което изисква съответната Директива. А вижте какво казва Директивата: „Тъй като органът по решаване на спорове определя цени, когато е приложимо.“ Колеги, когато е приложимо. Какво ние да измислим? Космоса ли? Затова казваме: да бъде въведена директивата със съответните текстове, но да отиваме зад това нещо. Хората казват: никога по желание – тук има хора, които са моите години и са ходили в казармата. По желание не се ходи и до тоалетна. Така че и ние да бъдем по-праведни от това, предлагам да се ограничим в рамките на Директивата.
За чл. 86 – действително вече са спорове и ние предлагаме това от нашата практика. В България, за съжаление, всичко, което е безплатно, се ползва по всякакъв начин. Това изисква и изчерпва изключителен капацитет, но фактът и ефектът е нулев. В този аспект на базата, тъй като текстът е преписан директно от нашия текст, а ние вече толкова години прилагаме – живот и здраве, на 9 октомври започваме двадесетата година от създаването на независим регулаторен орган в България, от нашия скромен опит казваме, че това не работи. Медиаторството е прекрасно нещо. Тук си има и оператори. Когато им е изгодно – ни слушат, когато имат определен респект, го правят. Но на всяка цена това няма да стане.
Трябва да измислим по-добър вариант. Това е нашето предложение. Иначе какъвто Закон приемете, ние ще го изпълняваме. Това винаги съм го казвал. Пожелавам успешна работа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Божков.
От страна на мобилните оператори?
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Председател съм на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние сме внесли писмено становище по Законопроекта. Още веднъж бих искала да изразя нашата подкрепа за този Законопроект. Да подчертая, че в работата по него Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията събра обширна работна група, в която присъстваха всички държавни институции, браншови организации, електроразпределителни дружества, всички заинтересовани страни.
Както и господин Арабаджиев каза, текстовете, които касаят принципите на съвместното ползване на мрежата на електроразпределителните дружества, бяха обсъдени, приети съвместно, тоест ние държим и смятаме, че тези текстове отразяват най-балансирания начин за уреждане на нашите взаимоотношения.
Бих искала да изразя нашите очаквания за възможно най-бързо приемане на Законопроекта, защото освен че вече втори път минаваме през същата процедура, както знаете, точно на 1 юли 2016 г. изтече срокът, в който трябваше тази Директива да бъде въведена в България.
Още веднъж – приемаме този Законопроект и изразяваме готовността ни да участваме във всякакви дебати и работни групи между първо и второ четене – това, което е позволено от Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте от браншовите организации.
БОЙКО ХАРЛОВ: Сдружение за кабелните оператори.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Приветстваме Законопроекта за имплементиране на съответната Директива. Искам обаче да подскажа на уважаемите народни представители при приемането на отделните клаузи да имат предвид следните две основни положения, с които не сме съгласни.
Първо, не са спазени принципите на равнопоставеност и са удовлетворени повечето изисквания на монополистите в бранша.
Второ, което е важно, нямаме чувството, че се намалява административната тежест. Напротив, в много случаи предполагаме, че това ще доведе до увеличение процедурите, както и увеличение на таксите за узаконяване на съществуващите и бъдещи мрежи.
Във връзка с това, този Законопроект ни прилича на закон, който урежда капризите на енергоразпределителните дружества и в този смисъл ни превръща в добри платци към тях по закон, докато сега още се спори дали трябва да сме под наем на съответните стълбове, или имаме право да платим еднократно възнаграждение.
Освен това се поддържа монополиста със съществуващата инфраструктура и малко са въпросите, които уреждат съществуващата инфраструктура – тази на БТК. Основният въпрос за информацията в единната точка остава – кой, кога и как ще напълни с информация тази единна точка и да няма санкции и крайни срокове за този, който не ги изпълни. Имам предвид, че основната тежест не пада върху ЕРП-та. Нас основно ни интересуват стълбовете, защото те са основната носеща сила в мрежите.
Има и редица въпроси, които също не отразяват например в съществуващите закони електронно съобщителни мрежи в момента, няма процедура, която да продължи да ги прави законни, така че има проблеми, които ще изразим в писмена форма и ще помолим да се съобразят с тях народните представители. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря за възможността.
Изпълнителен директор съм на Сдружението за електронни комуникации. Нашата браншова организация има представители на малки, средни, кабелни оператори доставчици на Интернет.
Ние сме на позицията, която поддържахме и на миналото разглеждане на Закона, че постигнатите договорености и процедури с електроразпределителните предприятия ще дадат възможност да бъдат разгърнати множество мрежи, които осигурят на потребителите на ползват качествени електронно съобщителни услуги. Смятаме, че Законопроектът във вида, в който е внесен, като цяло, отразява и Директивата, и принципите на работа, които ние ще спазваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно Законопроектът, както каза и господин Божков, преживява втора сесия. Радвам се, че част от коментарите и проблемите, които разисквахме в предишния мандат са отразени. Виждам, че все още има някои отворени теми, които между първо и второ четене трябва да чистим.
Ще акцентирам от моя гледна точка само на един-два нюанса. Трябва да се стараем да придържаме Законопроектът и транспонирането на Директивата в обхвата именно на високоскоростния интернет и да се стараем да развиваме точно тази инфраструктура и, естествено, да не претоварваме сега съществуващата инфраструктура с остарели технологии и неща, които биха попречили на развитието именно на концепцията за високоскоростен интернет и достъп до него.
Генерално Законопроектът е добър и аз лично ще го подкрепя. Ще се радвам в дискусия между първо и второ четене да изчистим проблемните моменти, за да може да гарантираме наистина, от една страна, както европейското законодателство, от друга страна, и развитието на, пак повтарям, високоскоростния интернет в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще се въздържа да подкрепя Законопроекта именно, поради това че в него има някои моменти, които ни притесняват. Лично аз като народен представител от София, бих искал да видя в Законопроекта съвсем ясни дефиниции в кои райони, в кои квартали, особено в големите градове като София ще бъде прекратена тази, така да се каже, неприятна гледка, на която сме свидетели – да висят n броя кабели между стълбовете, по сградите и да пречат както на визията на града, така и на нормалното придвижване много често, защото те висят буквално до нивото на човешки ръст.
Там ни притесняват някои предвиждания, включени в чл. 63, които регулират изграждането на мрежи по въздушен път, особено в големите населени места и затова бихме искали да обърна внимание на този факт и да помолим вносителите, работната група по Законопроекта, да потърси адекватно решение, пак казвам, условно за големите градове на това, което се цели с този Законопроект.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря на колегата Данчев за коментара точно по този член, защото това беше една от сериозните дискусии, които водихме в предишния мандат. Аз лично бях един от основните противници на този член. Поне до момента, до който не придоби този вид.
В действителност не само София, а почти всички големи градове са обхванати от този проблем с висящи паяжини от кабели и действително това е отвратителна, грозна гледка. До този текст се стигна след седмици разисквания, седмици спорове както с представители на кабелни оператори, така и с представители на регионални министерства и ред други институции, за да се изчисти, да стигне до момента, в който би било възможно разполагането на въздушен кабел само ако съществуват стълбове и то единствено на места с ниско застрояване.
Аз лично все още не съм убеден докрай, че това е правилната формулировка, но при всички случаи не мога да намеря и някакви сериозни недостатъци в този текст. Между първо и второ четене с най-голямо удоволствие предлагам да работим заедно по този въпрос, защото и мен като народен представител от Варна ме интересува този член да бъде издържан по начин, по който да предотвратим тази лоша практика с грозните кабели.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Христов.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема на второ четене.
Благодаря Ви за вниманието.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
Гости са: г-н Красимир Ципов – заместник-министър на Министерството на вътрешните работи и господин Бойко Рановски – началник отдел „Пътна полиция“.
Господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е изготвен във връзка с необходимостта от прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и изменение и допълнение в няколко други закони, които са от функционалната компетентност на МВР.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се съдържат изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата. Те се налагат поради необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изисквания на Директива 2014/46 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение Директива 1999/37 ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, като се уреждат понятията „временно отнемане на регистрация“, „прекратяване на регистрация“, „възстановяване на прекратена регистрация“.
Наред с това в резултат на анализ от правоприлагането на действащия закон са отразени и някои несъвършенства в разпоредбите за административно-наказателната отговорност.
Основните цели на предлаганите изменения са въвеждане на ново европейско законодателство. Както споменах преди малко, в настоящата редакция на чл. 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата не са дадени срокове на действие от предварителните мерки по т. 2 б. „е“ и „ж“, което не дава яснота както на лицето, спрямо когото са приложени, така и по отношение на правоприлагащите органи. С предложения нов текст тази неяснота е отстранена. Предложената промяна в разпоредбата на чл. 177, ал. 3 е аргументирана със зачестилите повреди по пътищата, които до голяма степен са предизвикани от страна на водачи на МПС, предназначени за превоз на товари, цели ограничаване възможността за преминаване на такива МПС над определен тонаж по пътната мрежа.
С изменение в чл. 180, ал. 1, т. 3 се цели избягване дублиране в законовата уредба. В закона за движение по пътищата има два отделни текста, по които се налагат глоби за паркиране на спирките за обществен превоз на пътници.
Промените в чл. 183, ал. 2, т. 3 се мотивират със следните аргументи по силата на чл. 179 – неспазването на правилата за изпреварване се наказва с глоба в размер на 150 лв., в случая, когато е създадена непосредствена опасност за движението. Затова размерът на тази глоба е по-висок. От друга страна, съгласно чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движение по пътищата, неправилното изпреварване, когато не е създадена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 30 лв. При тези обстоятелства определените наказания в размер на 20 лв. и отнемане на 8 контролни точки е необосновано и е предпоставка за различна практика при налаганите наказания.
Предложенията по § 11 създават дефиниции по т. 68, 69 и 70, с които съгласно изискванията на Директивата се уреждат понятията „временно отнемане на регистрация“, „прекратяване на регистрация“, „възстановяване на прекратена регистрация“. За временно отнемане на регистрация се определя времето, през което не е разрешено от държава – членка на Европейския съюз, превозното средство да се използва в пътното движение след отпадане на основанията за временно отнемане на регистрация. Ползването на превозното средство може да бъде разрешено отново, като не се осъществява нова процедура по неговата регистрация. Понятието „прекратяване на регистрация“ се определя като отмяна на разрешението, издадено от държава – членка на Европейския съюз, превозното средство да се използва в пътното движение. Възстановяване на отнетото разрешение на превозното средство и се използва в пътното движение се дефинира от определението „възстановяване на прекратена регистрация“. С въвеждането в националното законодателство на горепосочената Директива се регламентира и обменът на информация между Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно техническите данни за превозните средства при годишните прегледи за тях. Регламентира се и обмен на информация за легален статут на превозните средства между държавите – членки на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, искам да Ви кажа, че правим 74-та поправка в Закона за движение по пътищата през 21-та поправка на Закона за МВР.
Вероятно практиката то днес нататък ще е през други закони да променяме Закона за движение по пътищата. Миналата седмица гледахме такава поправка. Принципно поставям въпроса, не знам за кой път.
Господин Цветанов пое ангажимент повече да няма поправки и да чакаме новия закон. (Реплики.) Ще извадя стенограмата. Понеже пое ангажимент да няма внасяне на Закона за движение по пътищата, затова сега правим поправки в Закона за МВР, където в Преходните и заключителни разпоредби променяме Закона за движение по пътищата.
По самите поправки няма нищо скандално, притеснително. Явно някои неща са директиви, други неща са следствие на поправки, които са правени непрекъснато без да се гледа какво има в действащия текст, затова се е стигнало до различни глоби за спиране на спирка или до различни глоби за неправилно изпреварване.
Ние няма да подкрепим Законопроекта и от тук нататък каквито и да са промени в Закона за движение по пътищата няма да подкрепяме. Непрекъснато ще Ви напомняме за ангажимента, който сте поели. Днес, господин Иванов, го поехте и пред европейските депутати за прословутите три закона, които не знам кога ще ги видим и прочетем. Вместо да си губим времето с поправки на парче, давайте действително, ако имате нещо готово, да започнем да го работим, да го обсъждаме, да го коментираме. Ще си мине и този мандат, жертвите вероятно няма да се намалят, дай боже да станат по-малко, но факт, стабилно законодателство по този начин не се прави.
Пак казвам, ние няма да подкрепим Закона за МВР поради това. Другите части по Закона не сме гледали, там другите комисии ще си кажат становищата. Призовавам Ви още веднъж това да е последното гледане на поправки в този закон, тъй като олекваме много пред гражданите. Все пак някой трябва да спазва този закон, да го научи и да го спазва. Да не говорим за МВР, че трябва да го контролира. И те вече не знаят по кой закон работят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Реплика – заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Свиленски. От края на месец май новото ръководство на Министерството на вътрешните работи започнахме да събираме предложения за промени в цялото законодателство, касаещо функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи. Тези промени, включително и в Закона за движение по пътищата, са по предложение на Главна дирекция „Национална полиция“, която още в началото на тази година сформира работна група, която да подготви точно тези промени в Закона за движение по пътищата, свързани със синхронизиране на изискванията на посочената в мотивите Директива. Знаете, че имаше няколко инициативи на народни представители, тъй като бяхме изпратили за съгласуване Законопроекта – знаете, че има процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Аз лично, твърдо заявявам тази моя позиция, не видях необходимост да вадим тези текстове и да ги даваме на народни представители да го включат. Знаете, че когато се касае за директиви, изготвяне на законопроекти, свързани с синхронизация на изискванията на българското с европейското законодателство, готвим и първоначална хармонизация, изпращаме едни таблички до Брюксел, които да кажат първоначалния вариант на текстовете дали е удачен преди Законопроектът да стигне до Народното събрание. Това е причината със Закона за Министерството на вътрешните работи да променим Закона за движение по пътищата.
По отношение на останалата част от това, което заявихте, искам да Ви информирам, че е сформирана работна група с представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“, която разработва трите законопроекта – за движение по пътищата, за пътните превозни средства и за водачите на МПС. Все пак се касае за ново законодателство, три нови законопроекта. Смятаме, че ще имаме, да кажа, висока степен на готовност най-късно до края на следващия месец. Тези три законопроекта ще бъдат изпратени на съгласуване към Министерския съвет и да се надяваме, не мога да поема конкретни ангажименти във връзка със сроковете – запознати сте как вървят съгласуванията по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, но се надявам месец ноември законопроектите да са на вниманието на народните представители, включително и на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГТЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Съгласен съм с Вас, господин Ципов. Наясно съм с историята на синхронизацията, която правите с европейски директиви. Само че толкова ли беше важно и спешно да пуснем автобусите по трамвайните линии в София, че правихме поправките на бегом? Това беше жизнено необходимо?! Това беше най-важното предложение в Закона за движение по пътищата – да пуснем автобусите по трамвайните линии?! За това говоря.
Вие сте представител на управляващото мнозинство. Ако бяхте представител на БСП, нямаше въобще да Ви поставям тези въпроси. Хайде депутатите си говорете с министрите и зам.-министрите и този, който прави политиката. Не може спешни поправки, които въобще не влияят на намаляването на жертвите, да се внасят и да се гледат за две седмици, а важни, каквито Вие внасяте, да ги чакаме шест месеца. Това беше апелът ми: да спрем с тези безсмислени други поправки и да наблегнем на нещо смислено. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, закривам дебатите.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За 12, против – 7, въздържали се – 2.
Законопроектът се приема на първо четене. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка: РАЗНИ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, пожелаваме Ви ползотворно пребиваване в Талин!
Надявам се да ни информирате след това за позицията на страната ни за важните решения, които ще се обсъдят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имате ми доверие, няма нотки на съмнение. (Оживление.)
Колеги, ако нямате друго, закривам заседанието.
(Закрито в 15, 30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
