П Р О Т О К О Л
№ 12
На 4 октомври 2017 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. – второ гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше ръководено от господин Халил Летифов – председател, и господата Станислав Иванов и Георги Свиленски – заместник-председатели на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум – днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения може да започне.
Правя предложение за следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. – второ гласуване.
2. Разни.
Други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме. – против и въздържали се няма.
Предложеният дневен ред се приема единодушно,
Гости на заседанието по точка първа днес са:
господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
господин Димитър Димитров – и.д. „директор“ на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
госпожа Жанета Рогова – началник-отдел в дирекция „Правна“ в Министерството;
господин Кирил Дойчинов – директор на дирекция „Правни дейности, административно обслужване и човешки ресурси“ в Държавна агенция „Електронно управление“;
госпожа Мариана Цвяткова – главен експерт в дирекция „Електронна идентификация“ в Държавна агенция „Електронно управление“;
госпожа Златина Бучкова – експерт в Държавна агенция „Електронно управление“;
господин Здравко Александров – експерт в Държавна агенция „Електронно управление“;
господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията;
госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията;
доц. д-р Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията;
господин Константин Тилев – член на Комисията за регулиране на съобщенията;
госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“;
госпожа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис“ в Комисията за регулиране на съобщенията.

Преминаваме към точка първа.
Проект за второ гласуване:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис“.
Има ли предложения за изменение на заглавието? Няма.
Заповядайте, господин Данчев – по заглавието.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не, искам процедурно да взема отношение, господин Председател, ако ми разрешите.
Току-що получих, а вероятно и Вие сте го получили, становище по част от предложените текстове в Законопроекта, което е изпратено от Държавна агенция „Електронно управление“. Тъй като това становище е с изходяща днешна дата и ние го получаваме сега, нямаме възможност нито да се запознаем с неговото съдържание, нито да го анализираме и коментираме. Затова предлагам чисто процедурно становището да не се взема под внимание от Комисията по време на обсъждането на Законопроекта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Те ще го представят. Понеже сме влезли в режим на работа, първо да подложа на гласуване заглавието и след това ще дадем думата някой да го представи. Така или иначе ние работим, по-добре да ни представят становището – и аз не съм го видял.
Моля да гласуваме предложеното наименование на Закона. – Приема се единодушно, против и въздържали се няма.
По параграфи 1 – него го гласувахме всъщност, 2, 3, 4 и 5 няма предложения.
Някой иска ли да вземе отношение по тях? Не.
Ако нямате против, ще ги гласуваме анблок.
Моля да гласуваме предложените параграфи 2, 3, 4 и 5. – за 11, против няма, въздържали се 5.
Приемат се.
Параграф 6.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ:
„Параграф 6 се изменя така:
„§ 6. Член 13 се изменя така:

„Електронен подпис
Чл. 13. (1) Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(3) Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(4) Правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено писмено в отношенията между страните.“
Накратко, съгласно текста на чл. 13 по вносител отпадат определенията за електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис, както такива липсват и в Допълнителните разпоредби. Целта на предложението е да се попълни този пропуск и да се дадат тези определения. Текстът на вносителя за чл. 13 става негова ал. 4.
От Министерството, КРС? Имате думата.
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС няма възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Агенцията? – Нямате възражения по текста.
Заповядайте.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, Фондация „Право и интернет“, преподавател по правноинформационни и комуникационни технологии: Във връзка с предложението в § 6 да се добавят терминологични уточнения във връзка с препратка към Регламент 910, по-специално взаимоотношения по отношение на ал. 4, че правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено писмено в отношенията между страните, бих желал да обърна внимание на народните представители, че тази стара концепция, която беше пренесена от стария Закон за електронния документ и електронния подпис и във връзка с влизането в сила на новия Регламент 910 на Европейския съюз, при електронния подпис съгласието на страните да използват някаква информация за идентификация следва от тяхното съгласие, но то не трябва да е изразено писмено. Да кажем, ако изпратя един SMS, подкрепящата информация по смисъла на Регламент 910 – номерът ни, който придружава изявлението – SMS-а, ако другата страна по него е съгласна да ме идентифицира, че съм автор на електронното изявление, това е напълно достатъчно и няма нужда да бъде уговаряно писмено между страните. Тоест писмената уговорка не е предпоставка, за да може електронният подпис да е електронният подпис. Ако се въведе това правило, това влиза в пряко противоречие с духа и нормата на Регламента, която трябва да направи електронен подпис всяка информация в електронна форма, включена или добавена към електронното изявление за установяване на неговото авторство. На практика с това предложение по ал. 4 се стеснява приложното поле на Регламента – това е пряко противоречие на Регламента. Същото се касае и за усъвършенствания подпис.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е алинеята на вносителя.
Държавната агенция?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: По принцип сме съгласни с изразеното становище.
Понеже в работната група имаше доста предложения, останах с впечатлението, че думата „писмено“ във финалния вариант е отпаднала. Наистина създаваме допълнителна тежест, която е немалка и за бизнеса, и за гражданите.
Така че Държавната агенция подкрепя думата „писмено“ да отпадне, което съответства.
Извинявам се още един път, че се съгласих – просто останах с впечатление, че тази дума е отпаднала в обсъжданията между първо и второ четене.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други колеги?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Предлагам, ако ще се редактира по този начин текстът, цялото изречение без думата „писмено“ става…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Става въпрос за ал. 4, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да, за ал. 4 говоря, § 6.
Цялото изречение става малко безсмислено.
Може би да остане само:
„(4) Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Всъщност отпада „писмено“ – „уговорено в отношенията между страните“.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Как се доказва, че е уговорено устно?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: „когато това е уговорено между страните“.
Ще го зачета:
„(4) Правната сила на обикновения и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено в отношенията между страните.“ Тоест не се определя формата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Само думата „писмено“ отпада.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, тук има юристи – те да си кажат мнението. Приемаме някакво отпадане на думи на крак. Какво значи „уговорено предварително“? Къде – по телефона, по интернет, по имейл? Как се доказва това, че аз съм се уговорил с Вас? Или въобще трябва да отпадне като възможност, или да е записан редът, по който ще се уговаря допълнително.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може ли да отговорите?
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Ще си позволя да взема отношение. Благодаря Ви, господин Председател.
Идеята на уговореност има предвид, че между страните трябва да има някак си изразено съгласие. Това съгласие може да е изразено писмено, може да е с компоненти, действия, може да е мълчаливо. Да кажем, ако изпратя един SMS с предложение дали искам да продам телефона си за 100 лв. и другата страна върне съобщение, това означава ли, че идентифицира и приема, че аз съм авторът на изявлението? Приема.
Или давам предложение да продам телефона си за 100 лв. и тя директно приема, като превежда парите по банковата ми сметка. Това означава ли, че може да се съди за волята на страната от факта, че е извършила плащането?
Идеята на обикновения и на усъвършенствания електронен подпис е да има свобода и всяка информация в електронна форма, добавена или свързана със съобщението, логически да може да се приема за автентична, тоест за установяваща автора, стига адресатът да е съгласен с нея, да я приема. Приемането може да е предварително, може да е постфактум. Това е логиката на самия Регламент. В преамбюла на Регламента изрично е разписано, че трябва да имаме свобода при използването на електронните подписи.
Ако по този начин се ограничи правната валидност на подписа и се предпостави от писмена уговорка между страните, това означава, че в Европейския съюз всяко нещо, което е електронен подпис и усъвършенстван електронен подпис, в България няма да е, защото ще се изисква предварително това да се договаря между страните. Това е ограничаване правния аспект на Регламента, пряко противоречие по мое мнение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Бих искал още веднъж колегата да обясни на практика, с пример, какво значи това нещо. Вие давате пример с продаване на телефона за 100 лв. и ако аз го платя, значи съм съгласен. Дайте пример с нещо друго, с което ще ме задължите.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Логиката на обикновения електронен подпис, който е основата на Регламента, е, че всяка информация, която по някакъв начин ме идентифицира, всякаква информация, стига адресатът да е съгласен, да приема, че аз съм авторът, и по това съгласие някак си трябва да се съди, било изрично, било чрез някакви действия, това трябва да се приеме за електронен подпис.
Примерът със SMS-а, как едно съобщение, изпратено по SMS, може да се приеме за подписано, защото съобщението, което съдържа изявлението – предлагам да продам телефона си за 100 лв., е придружено от служебна информация, която е мобилният ми номер. Ако другата страна ме идентифицира по моя мобилен номер и каже: „Да, аз приемам, че това е авторът“, и извършва действия, съобразява поведението си, приема, съгласява се – чрез поведение или изрично, тази информация придружава в случая мобилния номер, трябва да се приеме за обикновен електронен подпис.
Всички плащания на банкомат – когато сложиш картата в банкомата и набереш PIN кода, ти извършваш изявление към банката: „Плати ми пари“ и банката пуска парите. Трябва ли предварително да има съгласие между банката и автора на изявлението писмено, за да се приема за електронен подпис това нещо? Никъде няма такова изискване. Това означава, че ние предпоставяме уговорката за правната валидност на електронния подпис за извършване на изявление в електронна форма в зависимост от предварителна писмена уговорка. Това моментално махва от аспекта на общуването на законосъобразното, регулираното общуване съобщения, изпратени по Skype, по Viber, по WhatsApp, през Facebook, по SMS или всякакви други технологии – там нямаме предварителна уговорка между страните и съгласието се доказва с всички доказателствени средства в процеса. То може да е предварително, разбира се, ако има договор, но може да е последващо – това е целият дух на Регламента.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие давате пример с банката – с банката имаш договор и там си казал, че с тази карта работиш ти.
Аз Ви питам тогава: сега вземам телефона на господин Иванов – колегата до мен, и пращам съобщение на господин Главчев, че господин Иванов напуска парламента: „Моля да бъда освободен като народен представител“. Това значи, че той следобед трябва да му приеме заявлението.
Колеги, ето какво ще стане, ако приемем този текст.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Идеята е, че от адресата зависи дали да приеме, че Вие сте го изпратили, или не – от него зависи. Ако Вие не приемате, че сте му го изпратили, нямаме електронен подпис. Но ако приемате, трябва ли да махнем правната стойност на извършеното изявление, защото трябвало предварително да сме се договорили за това? Въобще писмената уговорка е утежняваща форма и тя излиза извън духа на целия Регламент. Ако може от Регламента някъде да се извлече такава разпоредба – напротив, там правната стойност на електронните подписи е да е всяко изявление! Даже самата уговорка да може да се приема саморъчният подпис – ограничаване на действието на Регламента. Но, разбира се, това е решение на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо подлагам на гласуване предложението на господин Иванов за ал. 4 да отпадне думата „писмено“. – за 11, против 1, въздържали се 5.
„(4) Правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено в отношенията между страните.“
Това гласувахме, нали така?
По принцип – направеното предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Някой иска ли да вземе отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение. – против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 6 с направените изменения. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Процедура – заповядайте.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Господин Председател, моля да бъда освободен поради ангажимент. Упълномощавам господин Иванов да ме представлява.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Хубав ден Ви желая.
Продължаваме нататък.
По параграфи 7, 8 и 9 няма предложения. Някой против да ги гласуваме анблок? Няма.
Някой да иска думата? Не.
Подлагам на гласуване параграфи 7, 8 и 9 по вносител. – за 16, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 10.
Кой ще го представи?
АННА ЕМАНУИЛОВА: В § 10, ал. 1 и в ал. 4 – в текста, който предлагаме, има правнотехническа редакция, която считаме, че прецизира текстовете по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой от Агенцията? – Нямате забележки.
Колеги, някой да иска думата? Не.
Подлагам на гласуване предложените правнотехнически бележки към § 10. – за 16, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Подлагам на гласуване § 10 с приетите промени в чл. 17. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 11.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ, което има изцяло редакционен характер. Целта е да се прецизира текстът на чл. 18б, ал. 1.
КРС, Агенцията?
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС подкрепя предложението.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля да гласуваме направеното предложение. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване § 11 с приетата корекция. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 12 няма предложения.
Някой да иска думата, да допълни нещо? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 12. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 13.
Някой да иска да вземе думата? (Реплика от Анна Емануилова при изключени микрофони.)
КРС, Агенцията – забележки?
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС няма забележки.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: И Агенцията няма.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги?
НИКОЛА КОЛЕВ: Бихме помолили да бъде изчетен текстът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ:
„§ 13. Член 21 се изменя така:

„Изисквания към дейността на
доставчиците на удостоверителни услуги
Чл. 21. (1) Доставчиците на удостоверителни услуги изпълняват изискванията за сигурност по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(2) Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги изпълняват и изискванията по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
(3) Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съхраняват информацията по чл. 24, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 за срок 10 години, включително и след преустановяване на дейността.
(4) Доставчиците на удостоверителни услуги не могат да използват събираната и съхраняваната информация за цели, различни от тези, свързани с дейността им.
(5) Размерът на финансовите средства, поддържани от доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и/или на застраховката за покриване на вредите от неизпълнение на задълженията им в съответствие с чл. 24, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 910/2014, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.“
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Фактически в ал. 5 е промяната.
НИКОЛА КОЛЕВ: Благодаря Ви.
КРС няма забележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги? (Реплики: „Нямаме“.)
Подлагам на гласуване направените правнотехнически промени. – за 16, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване целия § 13 с направените и приети промени. – за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По параграфи 14, 15, 16, 17 и 18 няма предложения.
Уважаеми колеги, искате ли думата? Някой да има против да ги гласуваме анблок? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 14, 15, 16, 17 и 18 по вносител. – за 16, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 19.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ. Тук са две предложения.
„В § 19 се правят следните изменения:
а) Точка 1 се изменя така:
„1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря съгласно чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.“
Тук се предлага цялостна редакция на ал. 1, която препраща към чл. 24, параграф 1 от Регламента, който урежда начините за проверка на самоличността на лицето, подало искане за издаване на квалифицирано удостоверение.
Другата промяна е в точка 2:
„б) Точка 2 се изменя така:
„2. Алинеи 2 и 3 се отменят.“
Тук съгласно текста на вносителя се отменят ал. 2, 3 и 5. Считаме, че ал. 5 не следва да отпадне, защото тя урежда реда за издаване на удостоверение посредством незабавното му публикуване в регистъра на удостоверенията. Още повече, че и в следващата ал. 6 става дума за публикуване на удостоверението в регистъра.
Агенцията и КРС?
НИКОЛА КОЛЕВ: Няма забележка от страна на КРС.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Нямаме забележки.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Едно уточнение на вниманието на народните представители. По стария режим и по стандарт Х.500, който уреждаше начина за издаване на удостоверения, действително те подлежаха на публикуване в регистъра на удостоверенията – специално уреден регистър.
В този Регламент се прави разлика от стария режим и се дава възможност на лицето да избере дали удостоверението въобще да се публикува в регистъра. Тоест това вече е по волята на лицето дали удостоверението му да бъде публикувано в регистъра. Освен това, по стария режим наистина се изискваше този регистър да се води в специален формат – LDAP. По новия Регламент няма такова изискване, регистърът може да се води не като регистър, а като база данни. Тоест има разлика в режима на воденето на така наречения „регистър“. Поради тази причина издаването на удостоверенията невинаги е свързано с публикуването в регистъра. Когато лицето не желае удостоверението да бъде публикувано в регистъра – това е за така нареченото „затворено използване“, тогава няма публикуване.
Ако остане ал. 5, за съжаление, това означава, че налагаме задължително да бъдат публикувани удостоверенията. Просто правя разликата между стария и новия режим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Само че ще се получи противоречие с ал. 6: „Титулярят на издадено удостоверение в тридневен срок от публикуването му в регистъра може да направи…“ Значи той съществува така или иначе и ще се получи противоречие – това е идеята да не отпада въпросната ал. 5.
Агенцията.
Заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Подкрепяме текста, както е предложен.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: По Регламент 910 режимът на публикуването на удостоверения в регистъра въобще е променен – той е отпаднал. Обръщам внимание, че ние създаваме нов режим, който ще касае издаването на удостоверенията в България. Той ще е различен от общия режим от другите страни членки. Тоест за да се издаде от български доставчик… (Реплика при изключени микрофони.)
Ясно, ясно, просто споделям мнение, колеги.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да обърна внимание, че ал. 6 е по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Преминаваме към гласуване на направеното предложение от народните представители. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да гласуваме правнотехническите бележки, направени от работната група. – за 17, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване целия § 19 с приетите промени. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Следват параграфи 20 и 21, по които няма предложения – по вносител.
Някой да иска думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 20 и 21 по вносител. – за 17, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 22.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ:
„В § 22, в т. 1, относно чл. 27, ал. 1 се създава т. 6:
„6. постъпило уведомление по чл. 32, ал. 4, чл. 49, ал. 5 и чл. 59, ал. 8 от Закона за българските лични документи“.“
Текстът на предложението се съдържа в чл. 27, ал. 3, т. 5 от действащия ЗЕДЕП. Със ЗИД на ЗЕДЕП се изменя ал. 3 и т. 5 отпада. Тя се отнася за хипотези за прекратяване на действието на удостоверенията за електронен подпис, които се съдържат в личната карта по Закона за българските лични документи, които следва да останат в Закона.
Агенцията? КРС?
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС подкрепя.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: И Агенцията подкрепя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Мисля, че под предложението на господата Летифов и Хаккъ трябва да пише, че работната група го подкрепя по принцип, защото тяхното предложение е „постъпило уведомление“, а приетият текст е „при постъпило уведомление“ – не е изцяло прието, чисто редакционно е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По правнотехническите бележки на § 22 някой да иска думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване правнотехническите бележки на работната група по § 22. – за 17, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване целия § 22 с приетите промени. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
По параграф 23 няма предложения.
Някой да има нещо да каже по § 23? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 24:
„§ 24. Членове 29 и 30 се отменят.“
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ:
„Параграф 24 се изменя така:
„§ 24. Член 29 се изменя така:

„Отговорност
Чл. 29. Доставчикът на удостоверителни услуги носи отговорност съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задълженията си.“
Тук става въпрос, че съгласно текста на чл. 29, касаещ отговорността на доставчика на удостоверителни услуги, отпада. Ние предлагаме редакция на чл. 29, който препраща към съответния текст от Регламента.
КРС? Агенцията?
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС подкрепя.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: И Агенцията подкрепя предложението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги? Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване направеното предложение. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Кърчев, заповядайте.
БОРИС КЪРЧЕВ: Господин Председател, поради ангажимент моля да бъда освободен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще го приемем, щом упълномощавате господин Иванов.
Някой ще вземе ли отношение по правнотехническите редакции? Не виждам.
Подлагам на гласуване правнотехническите редакции. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 24 с направените и приети промени. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ:
„Създава се § 24а:
„§ 24а. Член 30 се отменя.“
Предложението е свързано с предното. Предлагаме да отпадне само чл. 30.
Някой да има противно мнение? Не виждам.
Моля да гласуваме създаването на § 24а – чл. 30 да отпадне. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Господин Председател, ангажименти в друга комисия ми налагат да напусна заседанието. Ще ме замести колегата Жанета Рогова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Лека работа, господин Заместник-министър.
По параграфи 25 и 26 няма предложения.
Някой да иска думата по параграфи 25 и 26? Не виждам.
Подлагам на гласуване анблок параграфи 25 и 26 по вносител. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 27.
По § 27 има правнотехнически бележки.
Някой ще вземе ли отношение?
Комисията? Агенцията? – Приемате ги.
Някой друг, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване бележките по § 27. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 27 с направените промени в него. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 28 – правнотехническа редакция.
Някой да иска да вземе отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване правнотехническите бележки. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 28. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 29.
Подлагам на гласуване § 29 по вносител. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 30 – правнотехнически бележки.
Някой да иска да вземе отношение по тях? Не виждам.
Подлагам на гласуване правнотехническите бележки. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 30 с направените промени. – Приема се единодушно.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Ще Ви помоля да ме освободите поради ангажимент в друга комисия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Параграф 31, който става § 32 – има бележки.
Подлагам на гласуване § 31, като в ал. 1 думите „чл. 33а“ се заменят с „чл. 33“. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграфи 32, 33, 34.
Подлагам на гласуване § 32, 33 и 34 анблок – по вносител. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 35.
Предложение от народните представители Летифов и Хаккъ:
„В § 35, чл. 45, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и чл. 29“.“
Това е свързано с предходното предложение за чл. 29.
КРС? Агенцията?
НИКОЛА КОЛЕВ: КРС приема.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Приемаме, няма корекция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги? Не виждам.
Моля да гласуваме направената корекция. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 35 с приетите корекции. – против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 36.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявам се, колеги, но по предходния параграф имам въпрос – господин Свиленски ми обърна внимание, за което му благодаря.
„(1) Наказва се с глоба от 1000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление“ – от 1000 до 50 000 лв. не е ли много голяма ножицата? (Реплика: „Това е по действащия.“)
Можем да променим.
НЕДА КОЙЧЕВА, КРС: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Само за пояснение – към настоящия момент санкцията в действащия Закон е с такъв диапазон. Основанието за това е, че тук са предвидени санкции за различен вид нарушения, с различна тежест. Всяко едно наказание се гледа, тъй като това е принцип на административнонаказателния процес – всяко нарушение, съответно наказанието, което следва да се наложи, се гледа индивидуално, като се съобразяват всички обстоятелства във връзка с това нарушение – кой го е извършил, субектът на извършване, тежест на извършеното нарушение, повторност и така нататък, което се мотивира в акта, с който се налага съответното наказание, а именно наказателното постановление. Административнонаказващият орган е длъжен подробно да мотивира наказанието и наложеното наказание подлежи на съдебен контрол. Съдът прави проверка както за законосъобразност на самото наказателно постановление, така и за размера на санкцията.
Мога да кажа от собствен опит, че съдебната практика гледа с добро око на случаите, в които има голям диапазон – възможност за налагане на санкция, тъй като по този начин много по-добре може да се индивидуализира наказанието, като се съобразят всички обстоятелства във връзка с извършеното нарушение. Така че това не е някакво изключение и съгласно съдебната практика абсолютно се възприема. Част от мотивирането на наказанието е част от контрола за законосъобразност на самото наказателно постановление. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Още един въпрос към Вас, госпожо. Ако обичате, посочете ми пример, в който се налага санкция от 1000 лв., и в който се налага примерно от 50 000 лв., защото тук пише единствено „ако деянието не съставлява престъпление“.
НЕДА КОЙЧЕВА: Слава Богу, към настоящия момент не се е налагало да налагаме такива санкции по този Закон, тъй като мониторингът и проверките, които осъществяваме, са регулярни и, за щастие, доставчиците са се съобразявали със Закона. Ние имаме много малко издадени наказателни постановления.
Да добавя, че винаги, когато става въпрос за регламент, се изисква санкциите да са възпиращи. Размерът – не, размерът се приема на национално ниво, както се реши от парламента.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА, член на КРС: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че тук става въпрос за транспониране на изисквания на Регламент, който е за трансгранични услуги и транзакции, които също имат отношение към другите държави членки. Тоест ножицата, която е поставена – от 1000 до 50 000, е в зависимост от тежестта на провинението, което има дадено лице, което е злоупотребило с правата си, които има по използването на тези удостоверителни услуги. Това може да бъде една банкова транзакция, която да доведе до съществени щети на отсрещната страна. Тоест преценката и дискрецията в крайна сметка – в зависимост от тежестта на извършеното нарушение. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз също имам въпрос може би към КРС: все пак някъде, във вътрешен нормативен акт разписано ли е за кое нарушение какво се налага? Комисията ли с решение го решава? Каквото и да е, от 1000 до 50 000 лв. – няма как да ни убедите. Сигурно ножицата от нарушения е голяма, такава трябва да е и от наказания, но пък даваме и голяма възможност на човек или орган, който налага санкцията, да лавира в този диапазон. Политиката според мен е в друга посока.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Точно така. Всяко такова нарушение се разглежда от Комисията. Налагането на наказанията или глобите се извършва, естествено, от председателя на Комисията. Така или иначе мотивирането на размера на наложената санкция трябва да бъде изчерпателно в едно наказателно постановление.
Давам пример със Закона за електронните съобщения, където имаме ножици до 2 млн. лв. – от 500 до 2 милиона. Ножицата е доста голяма. Естествено, че е преценка на законодателя, но вече такава практика има и са дадени възможности на регулатора да налага такива санкции. Ваша е преценката, отново да кажа, но има такава практика в нашето законодателство.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ: Искам още веднъж да подчертая, уважаеми колеги – извинявайте, че не направих обръщение, санкцията на КРС в тези случаи – с възможност да бъде коментирана в съда. Тоест ако тя е прекомерна или пък е маломерна, съдът извършва съответния коректив и на практика се произнася като последна инстанция. Това дава възможност на КРС, като ищец в случая или като орган, който търси по някакъв начин да създава регламент в тези отношения – дори мога да Ви кажа, че тази санкция е малка, защото в подобен тип удостоверителни услуги някой може да извърти далавера такава, че просто да отиде на десетки, стотици милиони. В случая подобен тип санкция се налага в не толкова глобални размери. В Европейския съюз практиката е много по-сериозна и мога да кажа, че дори бих пледирал за още по-висока санкция, но в крайна сметка депутатите са тези, които преценяват – законодателният орган преценява какво да направи вътре. (Реплика при изключени микрофони.)
По този състав, като се изкривят нещата, натам отиваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Само да Ви припомня, че съвсем наскоро мина разглеждането на Закона за електронните съобщения, където за нарушаване на регламента на роуминга имаме санкция от 2 млн. лв. – това не съставлява престъпление.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
НЕДА КОЙЧЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като имах отправен въпрос преди малко – да дам пример за случай кога би се наложила санкция от 1000 лв., кога от 50 000 лв. Например ако при проверка се установи, че доставчикът не е осигурил достатъчно квалифициран персонал, има определени изисквания, на които да отговаря, би могло да се отиде, тъй като това не съставлява тежест, нарушение, към санкция от 1000 – 2000 лв., както и да се прецени за какъв доставчик става въпрос, защото се съобразява и това, и това се описва в наказателното постановление. Ще направя една скоба – повтарям, всеки елемент на това наказателно постановление подлежи на съдебен контрол и съдът може да намали тази санкция. Не може да я увеличи, но може да я намали.
Другият пример за по-висока санкция е в случай, когато доставчикът следва да е закупил и да е осигурил такива сигурни устройства за съставяне на подпис, които да гарантират сигурността на неговите услуги. Тук вече тежестта на нарушението се увеличава и това ще обуслови налагането на по-висока санкция. И редица други примери. Но тъй като това става казуистично, затова такъв подход може да се възприеме. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател! Благодаря за отговора, който ми дадохте – удовлетворява ме този отговор, така че ще подкрепим…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дали ме удовлетворява – няма значение, важното е да постигнем някакво съгласие по въпроса.
Вие казвате, че всички актове подлежат на съдебен контрол, само че нашата работа като законодатели е да правим такива закони, че по-малко да стигат до съдебната власт. Тоест така да работят, че да не се стига до оспорване, да не се стига до съдебната система. Разбира се, всеки има право да го обжалва.
Това, което Вие дадохте като примери – не е ли възможно тогава да бъдат разписани? Примерно в Закона за движението по пътищата ние сме разделили една глоба до 200 лв. на 4 категории – 20, 50, 100, 150, 200 лв. за спиране на спирка или еди-какво си, а тук от 1000 до 50 000 лв. сме сложили всичко в една норма. Дайте да ги изпишем: за неквалифициран персонал, така, така, така – глоба до 5000 лв.; за това, това, това – глоба до 10 000; за другото – глоба от 50 000.
Иначе стигаме до случая – примерно Комисията за защита на потребителите работи на същия принцип: има минимална глоба 1500 лв. и като хване някой търговец в нарушение, ако й е симпатичен, може да е 1500, но ако не – му слага пет точки по 1500, защото Законът й позволява. После се стига до това, което Вие говорите – съдебни актове. Оттам нататък вече съдебната система решава.
Това, че го има в други закони, не ни казва, че трябва да го направим и тук. Давайте да променяме, ако трябва, и други закони. Не може в една норма да сме записали: нарушение от неквалифициран персонал – дефектни устройства, както казахте, и някой да стои да преценява колко. Аз питам: може ли тогава за втората санкция, която казахте, Комисията да наложи 1000 лв. глоба? Пак аргументирано, защото е за първи път, защото са само две устройства, глобата да бъде 1000 лв. Това няма и кой да го обжалва, за да стигне до съда, защото нарушителят ще е съгласен на тези 1000 лв. Кой ще го обжалва?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА СЕВЛИЕВСКА, КРС: Ако беше възможно, повярвайте ми, изброяването на всички възможни нарушения, които могат да бъдат допуснати от страна на доставчиците на удостоверителни услуги, най-вероятно още при подготовката на Закона ние щяхме да ги опишем, защото, честно да Ви кажа, това и за нас като регулатор е много по-лесно за прилагане. Ако беше възможен такъв подход, то Вие днес щяхте да го гледате.
Искам още нещо да отбележа. Все пак тук става въпрос за надзор от страна на Комисията както над квалифицирани доставчици на квалифицирани услуги, така и на доставчици на неквалифицирани услуги. От гледна точка на това, че режимът на осъществяване на дейност при доставчиците на квалифицирани услуги е много по-строг и като изисквания към самите архитектури и йерархии, които изграждат, сравнено с доставчиците на неквалифицирани услуги, КРС така или иначе наблюдава и контролира и двата вида доставчици и доколкото при доставчиците на квалифицирани услуги отговорността е доста по-голяма, ако такъв доставчик примерно допусне някакво нарушение в своята дейност, тогава съответно санкцията не би следвало да бъде, естествено, 1000 лв. – трябва да бъде доста повече.
Имайте предвид и че дейността на доставчиците и одитите, които се правят, се правят много всеобхватно. Примерно стандартите 27 001, ако не се лъжа, там са повече от 10 – 12 стандарта, няма как, честно Ви го казвам, изчерпателно да можем да предвидим предварително къде и какво може да се случи, каква грешка може да допусне доставчикът. Ако ние можехме да го предвидим, щяхме да го напишем. Затова колегите казват, че при наличие на всяко нарушение, което се установи от страна на Комисията, много подробно това нещо се изследва, много подробно се аргументира и трябва да кажа, че по никакъв начин целта на КРС не е да санкционира когото и да било.
Пак казвам, към настоящия момент не сме имали случаи, в които доставчиците да са допуснали такива грандиозни нарушения, така щото да са били санкционирани с висока санкция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви. (Реплики при изключени микрофони.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, след като няма 50, да я намалим – да сложим 20 000. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля да гласуваме анблок параграфи 36, 37 и 38 – по вносител, включително и заглавието „Допълнителна разпоредба“. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграф 39.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ:
„В § 39 т. 2 се заличава.“
Предлагаме точка 2 да отпадне, като се има предвид, че в чл. 17, ал. 4 няма такава наредба.
Агенцията и Комисията – забележка към тази корекция?
НИКОЛА КОЛЕВ: Комисията приема тази забележка.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Агенцията – също.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги? Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля да гласуваме направената корекция. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване целия § 39 с направените промени. – Приема се единодушно.
Параграф 40.
Господин Иванов, ще продължите ли от § 40?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По § 40 няма направени предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
Дотук.
Предложения? Не виждам.
Моля да гласуваме параграфи 41, 42 и 43. – Приемат се единодушно.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 44 – има правнотехнически редакции.
Гласуваме § 43, който става § 44, със съответните промени. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 44.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 44, който става § 45 – правнотехнически са промените.
Някакви бележки, уважаеми колеги? Няма.
Колеги, гласуваме № 44, който става § 45, със съответните промени. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 45.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, който става § 46 – има правнотехническа редакция.
Забележки? Няма.
Моля да гласуваме § 45, който става § 46, със съответната редакция от работната група. – за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 47, с правнотехническа редакция.
Забележки, мнения? Не виждам.
Моля да гласуваме § 46, който става 47, със съответната редакция от правнотехническо естество. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 48, със съответната правнотехническа редакция.
Колеги, забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 47, който става § 48, със съответната правнотехническа редакция. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Работната група подкрепя параграф 48, който става § 49, със съответната правнотехническа редакция.
Забележки? Не виждам.
Колеги, моля да гласуваме § 48, който става § 49, със съответната правнотехническа редакция. – Приема се единодушно.
Параграф 49, който става § 50, се подкрепя от работната група със съответната правнотехническа редакция.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 50, който става § 51, се подкрепя от работната група със съответната правнотехническа редакция. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Параграф 51.
Има предложение от народните представители Данчев и Свиленски.
Моля да го аргументирате.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По параграфи 51, по спомен нататък – 53 и 57, където ние сме направили предложения. С тези предложения в работната група искахме да обърнем внимание на колегите за това, че според нас в някои от законите, които се променят, се въвежда по-либерален или в други пък по-тежък режим за използване на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис. Затова ние предложихме работната група да обърне внимание и да прецени дали в някои от случаите не е необходимо да остане само усъвършенстван или само квалифициран.
Подкрепяме нашите предложения – те са мотивирани, пак казвам, във връзка с това, че в някои от тези закони, които се променят, се касае за подписване на документи с високо ниво на сигурност и смятаме, че трябва да се има предвид това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: От КРС или от Агенцията? – Не го подкрепяте.
Мисля, че знаете становището на Комисията за регулиране на съобщенията, на Агенцията предполагам, че е същото.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Не го подкрепяме – становищата ни съвпадат.
НИКОЛА КОЛЕВ: Не подкрепяме.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Други колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Данчев и господин Свиленски – в § 51, т. 1 думите „усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или“ да отпаднат. – за 6, против няма, въздържали се 11.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 52, със съответната правнотехническа редакция.
Моля да гласуваме. – Приема се единодушно.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 52 и той следва да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, откъде следва, че трябва да бъде отхвърлен? Като водите заседанието, оставете народните представители да преценяват.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 52.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, това е ясно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявам се.
Моля за мнения или забележки по отношение на това предложение на работната група. Не виждам.
Заповядайте, обяснете.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Необходимост от промяна в Закона за особените залози – грешно е подаден от вносителите.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Удовлетворен ли сте от мнението, господин Свиленски? Дали можем да го подложим на гласуване вече?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, можете да го подложите на гласуване, господин Иванов.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Подлагам на гласуване § 52, който следва да бъде отхвърлен, съгласно решението на работната група. – против и въздържали се няма.
Предложението на работната група се приема единодушно.
Параграф 53.
Предложение от народните представители Данчев и Свиленски.
Няма нужда да го аргументирате – то е същото, като предишното.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данчев и Свиленски – в § 53 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“, а думите „с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или“ да отпаднат. – за 7, против няма, въздържали се 10.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53 и предлага съответната правнотехническа редакция.
Моля за мнения или забележки. Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на работната група за § 53. – за 11, против няма, въздържали се 6.
СПАС ПАНЧЕВ: Налага ми се да изляза – нека ръководството да брои още един глас.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, господин Панчев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 54 и предлага правнотехническа редакция.
Мнения, забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме. – за 17, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55.
Мнения или забележки по отношение на § 55? Не виждам.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По отношение на § 56 работната група има правнотехническа редакция.
Мнения или забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме. – за 17, против и въздържали се няма.
Параграф 57.
Има предложение от господата Данчев и Свиленски.
Някой ще представи ли предложението?
То е същото, но все пак съм длъжен, господин Данчев, да Ви попитам – може да желаете да направите волеизявление.
Подлагам на гласуване предложението по § 57 на господата Данчев и Свиленски. – за 7, против няма, въздържали се 10.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за § 57 със съответната правнотехническа редакция, не виждам мнения или предложения. – за 17, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58 и предлага правнотехническа редакция.
Предложения или забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 58 със съответната правнотехническа редакция. – за 17, против и въздържали се няма.
Параграф 59.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 59 и § 60.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61 със съответната правнотехническа редакция.
Предложения или забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 61 със съответната правнотехническа редакция. – за 17, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 62 със съответната правнотехническа редакция.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Параграфи 63, 64, 65 и 66 се подкрепят без правнотехнически редакции – по вносител.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 67 и предлага правнотехническа редакция.
Мнения, забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на работната група за § 67. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя § 68 със съответната правнотехническа редакция.
Мнения, предложения, забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 68 със съответната правнотехническа редакция. – Приема се единодушно.
Параграф 69 се подкрепя по вносител.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70 и предлага съответната правнотехническа редакция.
Мнения, забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 70 със съответната правнотехническа редакция. – против и въздържали се няма.
Параграфи 71 и 72 се подкрепят по вносител.
Моля да гласуваме параграфи 71 и 72, подкрепени по вносител. – Приемат се единодушно.
Параграф 73 се подкрепя по принцип от работната група със съответната правнотехническа редакция.
Мнения или забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме § 73 със съответната правнотехническа редакция. – против и въздържали се няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 74 и предлага той да бъде отхвърлен.
Уважаема госпожо Емануилова, предполагам, че Вие ще ни внесете разяснение защо е отхвърлен този параграф.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Текстът е загубил своето приложение, поради което предлагаме да отпадне.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Някакви други мнения?
Вносителят?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Подкрепяме предложението да отпадне съответният текст.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Работната група не подкрепя текста на вносителя – разбрахте какви са нейните мотиви.
Моля да гласуваме мотивите този текст да бъде отхвърлен и да отпадне § 74. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 75, който става § 74, и предлага съответната правнотехническа редакция.
Мнения или забележки? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на работната група със съответната правнотехническа редакция за § 75, който става § 74. – против и въздържали се няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 76 и предлага той да бъде отхвърлен.
Госпожо Емануилова, заповядайте.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Предлагаме да бъде отхвърлен § 76, тъй като дублира § 59, който го приехте.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Моля да гласуваме предложението да бъде отхвърлен § 76. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 75.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 78, който става § 76, със съответната правнотехническа редакция.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 79, който става § 77, и предлага съответната правнотехническа редакция.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма.
Предложение от народните представители Данчев и Свиленски – създава се нов § 80.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което искам да кажа, преди да Ви запозная с мотивите за предложението, което сме направили с господин Свиленски, е, че БСП се старае да подхожда в тази Комисия като истинска опозиция, но конструктивна такава. Ние се постарахме да допълним Законопроекта с предложения, които не противоречат на логиката на Проекта, представен от вносителя, а които го допълват и които смятаме, че запълват една празнина, за която ще говоря след малко. В този смисъл се учудвам, че работната група не прие нашите предложения. Но понеже бях помолен от господин Иванов след една от срещите на работната група да представим своите мотиви, ще използвам възможността, която имам сега, да го направя, за да може това да бъде отразено и в Доклада на Комисията за второ четене в залата.
Основната идея на нашето предложение е да се осигури възможност за идентификация на физическо лице по положен електронен подпис, с една дума. Най-важната стъпка към въвеждането на електронната идентификация безспорно е проектът за изграждане на ресурсите на електронна идентификация, най-важният от които – колегите от Агенцията или от КРС са тук и, предполагам, ще се съгласят – е регистърът с електронните идентификатори, поддържан от Центъра за електронна идентификация. Следва да отбележим, че хората ще получат електронен идентификатор едва след като се извърши подмяна на личните документи, върху които вероятно ще има чип с този идентификатор. Тоест Центърът за електронна идентификация ще бъде готов, но ще липсва носител на електронния идентификатор и идентификацията по сегашния Закон за електронната идентификация няма да може да се използва. Или, по друг начин казано, при готов Център за електронна идентификация е възможно сега, веднага да се стартира идентификация по положен цифров подпис, защото в момента дружествата за удостоверителни услуги издават и има множество издадени цифрови подписи.
Ако се осланяме само на идентификацията по сегашния Закон за електронната идентификация, не е ясно кога ще бъде готово всичко, кога ще има подменени достатъчно лични карти, за да започне да се прилага този вид идентификация, а това отлага всички срокове за изграждане на електронното управление.
Освен това, за да се използва този вид идентификация, е необходимо гражданите да закупят специален четец, което е силно според нас възпиращ фактор, преодоляването на който също ще отнеме, безспорно, време.
Казано по друг начин, въвеждането на идентификация по цифров подпис не само запълва важна технологична празнина, но и дава възможност да се ускори изграждането на електронното управление.
Само ще спомена това, което казах и в работната група, че без тези допълнения, които предлагаме ние, при подаване на заявление за електронна услуга ще се налага да се въвеждат два PIN-а – един за подписването на заявлението, което се подава, и втори за идентификация при подаването му.
Отделно от това, ще ми позволите, извън мотивите, които изложих пред Вас, да направя коментар и по становището, което сме получили в Комисията от Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като то касае основно предложенията, които сме направили с господин Свиленски.
Ще изразя своето несъгласие с изложените аргументи от колегите от КРС, както следва:
Комисията за регулиране на съобщенията казва, че предложението за промени в Закона за електронната идентификация, които правим, е закъсняло, тъй като вече е в ход прилагане на сегашния Закон за електронната идентификация. Смята, че трябва да се променят и подзаконови актове, трябва да се променя и текущо стартиран проект. И така нататък, да не цитирам по-нататък техните мотиви.
Накрая все пак посочва, че подобни промени би трябвало да се внесат с отделен законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, което за мен си е косвено признание, че подобни промени са наложителни.
Забележките на Комисията за регулиране на съобщенията за мен са неприемливи и по следните причини:
- Въвеждането на идентификация по положен цифров подпис очевидно е наложително и ако се въведе сега, ще бъде направена с възможно най-малкото закъснение.
- Когато и да се въведе тази идентификация, ще се наложат промени и в подзаконовите актове. Тоест и тези промени е наложително да се забавят възможно най-малко.
- Предложените промени в Закона за електронната идентификация не отменят заданието на току-що изпълняваната обществена поръчка от Министерството на вътрешните работи, а го допълват. Тоест необходимостта от въвеждане на идентификация по положен електронен подпис ще наложи подобно разширяване на обхвата на проекта по тази обществена поръчка и колкото по-рано това се направи, толкова повече ще се намали забавянето в изграждането на българското електронно управление.
Ако се отдели предложената промяна в нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, това със сигурност ще отложи изграждането на електронно управление с най-малко година, което противоречи на усилията, които изразява правителството – да ускори това изграждане. (Оживление.)
Мога ли помоля за малко тишина?
- Относно смесването на функциите на електронния подпис и електронната идентификация. Забележките на КРС за мен са отново неприемливи по следните причини. Няма такова смесване, нито отмяна на основните четири функции на електронния подпис.
- Въвежда се нова интерпретация на данните с положен електронен подпис на базата на тяхното деклариране пред Центъра за електронна идентификация, за който стана въпрос преди малко, като средство за електронна идентификация, което по същество е аналогично на декларирането на данните в удостоверението за електронна идентификация.
- Идентификацията чрез електронен подпис въвежда именно липсващата офлайн идентификация на физическо лице по положен от него електронен подпис. С въвеждането на офлайн идентификация се запълва празнота, която не само присъства в националната схема за идентификация, изискуема съгласно Регламент 910/2014, но е изключително важна за практиката на електронното управление.
- Нещо повече, Регламент 910/2014 въобще не обвързва удостоверителните услуги с технологии от типа на заложената в нашия Закон за електронната идентификация, а разпростира своето действие върху други удостоверителни технологии, една от които е именно технологията на електронния подпис. В този смисъл технологията за удостоверяване съгласно нашия Закон за електронната идентификация е положителен принос, разширяващ обхвата на усилията на Европейския съюз да създаде и приложи средства за сигурни електронни транзакции, но задължението за създаване на правила и средства за пряко прилагане на Регламент 910 може да се изпълни само ако се осигури идентификация по електронен подпис чрез удостоверителни услуги, предоставени от Центъра за електронна идентификация.
- Относно допълнителните изисквания към доставчиците на удостоверителни услуги, например за онлайн проверка на статуса на удостоверенията за квалифициран електронен подпис.
Съжалявам, че влизам в такива детайли, но тяхното становище съдържа много техническа информация. Затова съм си позволил да се обърна към нашите експерти и да помоля за детайлен отговор.
По този коментар бих искал да изкажа следните аргументи:
Първо, тези изисквания са необходими за удостоверяване на валидност на установено авторство, а като следствие и интегритет, тоест обвързване на валидно установено авторство със съответното подписано съдържание, което обвързване представлява връзка между автора и характеристиките – неотменяемост и съгласие с изразено волеизявление. Тоест въвеждането на идентификация с електронен подпис не натоварва дружествата за удостоверителни услуги със задължения, надхвърлящи текущите, които обслужват използването на електронен подпис.
Второ, предложената схема за използване на електронен подпис като средство за електронна идентификация ангажира с онлайн проверка само Центъра за електронна идентификация, а не дружествата за удостоверителни услуги, издали електронния подпис. Тази проверка е технологично почти напълно идентична с проверката за удостоверяване на самоличност, заложена в момента в Закона за електронната идентификация. Тоест с промените в Закона за електронната идентификация не се въвежда принципно нова проверка. Удостоверението за квалифициран електронен подпис се проверява от Центъра за електронна идентификация еднократно при декларирането на това удостоверение – това, което предлагаме ние, и дружествата за удостоверителни услуги предоставят такива средства съгласно действащия в момента Закон за електронния документ и електронния подпис.
Трето, за предложената схема за използване на електронен подпис като средство за електронна идентификация не само че трябва да бъде в Европейската комисия, за което споменава в становището си Комисията за регулиране на съобщенията, но тя очаква уведомление по тази удостоверителна технология, обхваната в приложното поле на Регламент 910.
Четвърто, предложената схема за използване на електронен подпис като средство за електронна идентификация отговаря изцяло на изискванията на чл. 7 и чл. 8 от Регламент 910, защото се базира на изпълнение на изискванията към квалифицирания електронен подпис, въведени със същия Регламент. Ето защо въвеждането на механизъм за удостоверяване на базата на квалифициран електронен подпис не изисква въвеждане на допълнителни изисквания, извън тези, въведени с предложението за изменение в Закона за електронната идентификация.
И накрая по последната част от тяхното становище – относно ограничението за използване на квалифицирания подпис за идентификация на физически лица до 1 август 2018 г. Посоченото използване и в момента е пожелателно, и се базира на условието в Закона за електронно управление – ако има налични технически средства, а такива няма, необходимостта от удостоверяване на самоличност на физическо лице по положен електронен подпис е безусловно неоспорима, при това тя трябва да се извършва онлайн – в хода на автоматична обработка на електронни документи, след като е завършило тяхното доставяне в информационната система на приемащата страна.
Пример за неоспорима необходимост от такова удостоверяване е обработката на електронен документ, подписан например от повече от едно лица. Да речем, че самоличността на едно от тях е удостоверена. При компютърната сесия за доставка на електронния документ до приемащата страна, като се използва идентификацията чрез средствата, регламентирани със сегашния Закон за електронната идентификация, си задавам въпроса: как ще се извърши идентификацията на останалите лица, подписали документа?
Ето защо ограничението, въведено с Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги към Закона за електронното управление, е неправилно. Практиката ще наложи то да бъде отменено.
В този смисъл промените, които предлагаме да се направят в Закона за електронния документ и електронния подпис, смятаме, че са основание и за промени в Закона за електронната идентификация, и в Закона за електронното управление. Пак казвам, промените, които предложихме, само разширяват приложното поле на двата закона, без да променят съществуващите разпоредби в тях. Промените в тези два закона е удачно да бъдат въведени чрез този Законопроект, защото са следствие от промените, които се правят в Закона за електронния документ и електронния подпис, които ние, както видяхте днес, подкрепихме. Така се осигурява бързо и навременно запълване на празнотата в законовата регулация за работата с електронно подписани документи. Благодаря Ви. Надявам се, че бях достатъчно изчерпателен и ясен.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Процедура – председателят на Комисията господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако може, да продължим времето за работа до изчерпване на дневния ни ред.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моля да гласуваме направената процедура да продължим работното време до приемане на Законопроекта. – против и въздържали се няма.
Продължаваме работното време до приемане на Законопроекта.
Благодаря Ви, господин Данчев, за аргументираното изказване по становището на КРС.
След това аргументирано изказване от КРС бихте ли подкрепили предложените текстове?
НИКОЛА КОЛЕВ: Господин Свиленски, ние не приемаме това предложение. Имаме своите аргументи и мотиви, които са изложени – Вие ги знаете, имате ги. Нека някои от колегите да допълнят току-що казаното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Подробно изчетените аргументи на господин Данчев не са неоснователни, но това, на което искаме първо да обърнем внимание, е, че Комисията за регулиране на съобщенията по принцип не е орган по прилагане на двата закона – Закона за електронната идентификация и Закона за електронното управление. Тук водещи според мен са колегите от Държавна агенция „Електронно управление“, но, за съжаление, липсват и колегите от Министерството на вътрешните работи, които смятам, че трябва да бъдат ангажирани със становище по предложените текстове.
Нашите аргументи са подробно изложени – това са наши опасения, но пак обръщам внимание, че Комисията за регулиране на съобщенията не е прилагащ орган по тези закони. Смятаме, че това фундаментално променя идеологията за въвеждане на електронна идентификация в България, която вече е стартирала, и че на този етап това нещо би довело до необходимост от преработка както на подзаконовата нормативна уредба, така и на стратегии, които вече са приети, и стартирали обществени поръчки във връзка с въвеждането на електронната идентификация в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
КРС – заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА СЕВЛИЕВСКА: Честно да Ви кажа, не запомних всичко, което изчете господин Данчев, но искам да обърна внимание на две неща, които са дискутирани в работните срещи, които имахме преди известно време.
Първото нещо, което искам да отбележа и което е пропуснато в становището на господин Данчев, някак си може би се заобикаля или умишлено не му се обръща внимание, е това, че Регламент 910/2014 категорично разграничава електронната идентификация, националната схема за електронна идентификация и удостоверителните услуги, като електронен подпис, електронен печат, електронна сертифицирана поща, удостоверяване на реално време и така нататък. Тези два клона на удостоверителните услуги като цяло са много различни неща и не следва по никакъв начин да се смесват. Те са предвидени да се използват в онлайн средата паралелно или само едното, или само другото в зависимост от услугата, която се ползва.
Господин Данчев каза, че според тях на електронния подпис и електронната идентификация в тяхното предложение не им се смесват функциите – не е вярно. Електронният подпис изпълнява четири функции – доказване на авторство, интегритет, неотменяемост и съгласие на автора с електронното изявление. Ако не е налице електронно изявление, няма подпис. Най-елементарно така ще го обясня. Електронната идентификация се използва за установяване на самоличност и идентичност на физическото лице. Това е аналогично – все едно да отидете да си покажете на някого личната карта. Докато данните, които ги има в личната Ви карта, тоест при електронната идентичност, в електронния идентификатор, нямат нищо общо с данните, които се съдържат в публичния ключ, както е предложението, на електронния подпис.
В тази връзка публичният ключ на електронния подпис по никакъв начин не представлява лична данна, за да бъде електронен идентификатор. Публичният ключ не е средство за електронна идентификация – публичният ключ е средство за верификация, за проверка на електронния подпис, а не за идентифициране на автора на електронния подпис. Той е проверка на електронния подпис.
Сега за това какво правят в момента доставчиците – искам да Ви кажа, че те по никакъв начин и към момента не правят онлайн проверка, каквато се изисква при електронната идентификация. В случаите на електронна идентификация, когато се използва електронният идентификатор, проверката на Вашата самоличност се прави в реално време. Проверката, която се прави при електронния подпис, е когато отворите документа, изпратен с електронен подпис – може да е след една година, след един месец, след три години. Това е Ваше решение.
Така че от тази гледна точка – вярно е, че нашите мотиви са малко пό технически, по никакъв начин не можем да подкрепим предложението, което е направено по отношение използването на публичния ключ като електронен идентификатор.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
КРС – заповядайте.
ИРИНА РОМАНСКА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Уважаеми дами и господа народни представители! Публичният ключ е число.
Господин Данчев, понеже казахте, че сте съгласували Вашето изказване с технически лица – това число Вие предлагате да го използвате като идентификатор. Това ли е Вашата идея? Защото това число не се променя. В удостоверението, което се издава от доставчика на удостоверителни услуги, то е фиксирано, така както и серийният номер на този сертификат.
Искам да знам какво точно предлагате Вие, защото тук не е казано, че това е Вашият идентификатор. Както каза госпожа Севлиевска, публичният ключ не може да бъде отнесен към личните данни, защото е число и се генерира от системата, която осигурява тази услуга.
Бих искала в дълбочина да ми обясните какво точно предлагате, защото прегледах стандарти на ETSI, където се постарах да разбера дали може публичният ключ да бъде използван като идентификатор. Това не е забранено. Знаете, ETSI е Европейският институт за стандартизация в далекосъобщенията.
Затова бих Ви предложила да доуточните какво точно технологично предлагате, за да вземем допълнително отношение по въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз съм готов да Ви предложа веднага това, което са предложили нашите експерти като технологично решение на въпроса. Не мисля обаче, че сега е моментът да го направя тук, в Комисията, защото това е въпрос, по който уважаемите колеги най-вероятно няма да могат да вземат отношение, а и ще влезем в много тежка техническа дискусия. Но съм готов да го направя, ако колегите желаят, и сега. Това – първо.
Второ, във връзка с всички коментари, които бяха направени от колежката, просто ще използвам – опитвам се само да го намеря къде е като текст, това, което е написала уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията.
Всъщност ще прочета само едно изречение: „КРС счита, че настоящото предложение за изменение на Закона за електронната идентификация е закъсняло“. Не нелогично, не невъзможно, а закъсняло.
„С оглед на предприетите вече действия за изпълнение на Закона от Министерството на вътрешните работи към настоящия момент е в ход открита на 25.5.2017 г. процедура за провеждане на обществена поръчка с предмет“ еди-какъв си и така нататък.
„В случай, че настоящото предложение бъде прието,“ – тоест нищо лошо не се вижда в предложението, „то ще е необходимо изменение на Правилника за прилагане на Закона за електронната идентификация, прекратяване на обявената обществена поръчка и промяна на техническото задание за реализиране на националната схема за електронна идентификация.“
Ето това, уважаеми колеги, е разковничето към отказа и този силен отпор, който получаваме от Държавната агенция, да не се приеме това нещо. Очевидно се касае за пропуск, който е направен при обявяване на поръчката, и сега някой трябва да понесе отговорността за този пропуск. За сметка на това обаче ще бъде изпълнена една обществена поръчка – очевидно, след което вероятно тя ще трябва да бъде допълвана наново, но това ще отложи, повтарям, въвеждането на електронното управление във времето.
Това са нашите опасения, но щом колегите не ги приемат, ние ще го отчетем и ще отправим след това своите критики към министър Томислав Дончев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Заповядайте.
ЦВЕТЕЛИНА СЕВЛИЕВСКА: В нашето становище просто сме изброили причините, поради които не считаме, че предложението е удачно. Това, което прочете господин Данчев, е първата причина – чисто административноправна причина, която ние виждаме. Втората причина е чисто технологична, която е развита малко по-надолу в нашето становище. Както каза и госпожа Атанасова, прилагането на Закона за електронната идентификация не е във функциите на КРС. Това, което ние считаме, че не следва да се случи, вече сме го казали и оттук насетне е Ваша преценка, както и евентуално становище на колегите от Държавната агенция.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
Други желаещи?
Държавната агенция – заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Като цяло Държавна агенция „Електронно управление“ – в мое лице – изразяваме задоволство, че се получи добър дебат въобще в рамките на цялата процедура, от който произлязоха доста добри неща – по-точно, най-обективно допълване в направените предложения за промени в Закона.
Държавна агенция „Електронно управление“, като философия на направените предложения, които имат известна логика, не ги подкрепя, и то не ги подкрепя, защото не е съгласна с определени текстове, а поради факта, че все пак държавата вече е възприела някакъв подход на политика, на движение. Считаме, че смесването на понятия, на държавата с частното най-малкото не е удачно да се прави в настоящия момент или в предишен такъв. Именно това са ни съображенията, тъй като се работи по изграждане на тази национална схема, за която връзка беше обществената поръчка, за която стана дума. Смятам, че не мога да говоря от името на МВР, но тя едва ли е ненужна на база политиката, която е гласувана и одобрена от Министерския съвет и от Народното събрание. Да не говорим, че квалифицираният електронен подпис може да бъде използван и сега като средство за идентификация, което би следвало да има някакъв временен елемент на действие, докато се стигне до истинската схема за идентификация, която преследваме всички ние, предполагам. Не би трябвало да я правим – да, в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги има срочност на допустимост, да се използва (неразбираема дума) по редица причини, да не говорим, че нивото на сигурност му е много по-ниско от това, което преследваме и би трябвало да бъде. Това са основните аргументи, поради които не би следвало да се приемат тези предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Народни представители? Други колеги? Няма засега.
Заповядайте, господин Димитров.
ПРОФ. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господин Председател, господа народни представители! Аз съм участвал в създаването на Регламент 910 на Европейския съюз – ще си позволя, в една от групите, в която се разработваше първоначалният вариант на Регламента, като експертна… (Израз на английски език.)
Това, което бих желал да споделя за духа на Регламента и за логиката на концепцията електронна идентификация. Електронната идентификация, както казаха колегите, трябва да установи самоличност на лицето, да се установи идентичност на лицето, което твърди, че е то и дали наистина е то. Тоест както в личната карта имаме визуална идентификация, тук имаме електронна – по електронен път да се установи идентичност между този, който твърди, че е и дали наистина е той, а самоличността – какви са данните за гражданската му самоличност.
Концептуално това, което предлагат вносителите – че може да се използва квалифицираният електронен подпис за електронна идентификация, е вярно, може да се използва. Лично аз обаче считам и виждам, че това е споделено от колегите, че това не следва да се извършва със Закона за електронната идентификация. Защо? Защото Законът за електронната идентификация регулира държавната схема за електронна идентификация, зад която държавата застава и гарантира, изграждайки инфраструктура, изграждайки регистри, изграждайки инструментариум, изграждайки лица, които могат да гарантират, че след като държавата застава зад тази схема, тя може да гарантира, че едно лице е български гражданин или не е, че то е живо или не е и кои са неговите граждански атрибути. Това е смисълът на държавната национална схема за електронна идентификация.
Регламентът не забранява никъде, и не е нужно това да се регулира в Закона за електронната идентификация, да се правят частни схеми за електронна идентификация, които почиват върху електронни подписи. Няма такава забрана. Ако погледнете списъка на нотифицираните национални схеми за електронна идентификация от други държави, освен държавните такива, където държавата си е изградила, както България иска да изгради такава държавна схема, има още 15 нотифицирани частни схеми, които работят върху електронните подписи. Това не е забранено. Но за това има специален ред, който е предвиден в Регламент 910. Този ред изисква електронният подпис да се използва не като офлайн инструмент за електронна идентификация, а да има механизъм, който позволява онлайн, в реално време този инструмент да удостоверява лични данни, каквото не го прави самото удостоверение за електронен подпис. Вътре има само един публичен ключ и едно име. Даже няма нужда да има име, защото може да е издадено от псевдоним. Тоест това е достатъчно добър механизъм.
За да се използва квалифицираният електронен подпис за средство за електронна идентификация, трябва да съдържа повече атрибути и затова тези сертификати са предвидени в Регламента – те се наричат атрибутивни сертификати за квалифициран електронен подпис. Само така, както е записано в Закона, това не е достатъчно и не би могло публичният ключ да се използва като национален идентификатор на лицата. Първо, защото едно лице може да има повече от един публични ключове. Второ, те лесно могат да бъдат отменяни при загуба на флашката, да кажем, и така нататък. Целият този режим на регистрация – да се отива в националния Център за електронна идентификация, да казваш с какъв електронен подпис ще се идентифицираш и така нататък, е много тромав механизъм, който е неприсъщ за концепция за онлайн електронна идентификация. Това трябва да е бързо в реално време и да има механизъм, като се прекрати удостоверението, веднага това да се разбира, а не човек да ходи да си го заявява, че му е прекратено. Това е важен аргумент.
След това може и държавният Център за електронна идентификация да гарантира работоспособност и валидност на данни, които се извършват от частни инфраструктури, каквито са инфраструктурите на доставчиците на удостоверителни услуги. Може ли държавата да гарантира за това и да удостовери, че едно удостоверение е вярно или не е, дали едно удостоверение е навременно вписано примерно в регистъра за прекратените удостоверения? Това не може държавата да го гарантира.
В този ред на мисли са прави колегите, че се смесва държавна инфраструктура с публична инфраструктура, което не пречи всеки доставчик на удостоверителни услуги и при сегашния ред, и по сегашния Регламент 910 сега, без никакви изменения в Закона за електронната идентификация и без никакви изменения в което и да било законодателство, на който и да е български закон, да поиска от Държавна агенция „Електронно управление“ и МВР, защото едното отговаря за нотифицирането, другото – за схемата, да докаже, че схема за електронна идентификация, почиваща върху електронни подписи, изпълнява девет изисквания по чл. 7 от Регламент 910. И когато удостоверят, че се изпълняват тези изисквания, тогава не пречи Държавна агенция „Електронно управление“ да нотифицира Европейската комисия и да каже: „Ето една схема за електронна идентификация, обезпечаваща онлайн проверка на самоличността и идентичността на лица“, че отговаря на изискванията на Регламента. Тогава Европейската комисия го вписва в един специален регистър и този механизъм е изграден според Регламента. Ние не можем да го подменим с национален закон и не би следвало.
Ако трябва да се въведат някакви задължения на държавните органи, на другите доставчици, банки, застрахователни компании да приемат други инструменти, като електронните подписи, първо, те и сега го правят, както казаха колегите, и това не е забранено – напротив, стойността им произтича от Регламента, но ако се вкарва такова задължение, то трябва да влезе в Закона за електронното управление, а не да се променя Законът за електронната идентификация, който урежда националната схема за електронна идентификация, за което държавата застава и гарантира!
Тоест тук някак си вкарваме изведнъж като изменение на Закона елементи от частни инфраструктури, за които държавата няма как да носи отговорност и да гарантира, че те са работоспособни, валидни и така нататък.
Моето мнение по принцип е, че Регламентът изцяло е допуснал електронна идентификация, базирана върху електронните подписи – това е вярно и е абсолютно допустимо и днес. Но ако някой доставчик реши да разработи такава схема, която обезпечава онлайн проверка, в реално време, а не постфактум, както казаха колегите – след една година, в реално време – сега, тогава да бъдат така добри да обявят Държавна агенция „Електронно управление“, да поискат от нея тя да види, че се изпълняват девет или десет обективни изисквания на Регламента – тогава няма проблем държавата да нотифицира Европейската комисия и тази схема за електронна идентификация да блесне в регистъра на Европейската комисия като национална схема за електронна идентификация, макар и частна, почиваща върху удостоверяване от частни лица.
Моето мнение е, че това е пътят, ако искат да си използват удостоверения за електронни подписи като средство за електронна идентификация, което според мен е напълно законно допустимо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други колеги? Народни представители?
Господин Данчев, искате ли думата?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: За съжаление, не съм подготвен да коментирам експертното мнение на господин Димитров. Но, доколкото си спомням, в Закона – в момента нямам пред мен текста на действащия в момента Закон за електронната идентификация, министърът на вътрешните работи е органът, който упълномощава съответното лице, което да води дадения регистър. Нямам в момента Закона – говоря по спомен. При всички положения лицето, което трябва да извършва тази онлайн проверка, за което стана въпрос и в изложението, което направих, не са дружествата за удостоверителни услуги, а е въпросният държавен Център, който ще извършва идентификацията. Самата онлайн връзка – както е при идентификацията, такава е и за електронния подпис – в реално време. Смятам, че е въпрос на техническо решение. Пак казвам, имам някакво, което е предложено от нашите експерти, и мога да го предоставя. Мога и сега да го прочета, но смятам, че ще загубим време и няма да постигнем нищо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Други колеги?
Заповядайте.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Участвал съм в разработването на тези законопроекти в предишния кабинет, като част от екипа на вицепремиера.
По принцип приветствам намерението на народните представители да предложат запълване на тази дупка, която може да се получи от момента, в който има реално разработена национална система за електронна идентификация. Всъщност това е предвидено до голяма степен чрез възможността частни доставчици да издават електронна идентификация на граждани, преди това да се случи в личните карти. Това мисля, че ще се случи – доставчиците са изразили такава готовност буквално веднага – в момента, в който има национален Център, да издават електронна идентификация.
Един коментар относно двата PIN-а. Това е нещо, наложено от Естония. Ние по-скоро е редно да следваме техния пример. При тях електронната идентификация е с PIN с четири символа, а подписите са с шест, тъй като последствията при злоупотреба са доста по-сериозни.
Отново да цитирам въпросната наредба към Закона за електронното управление, която за преходния период, може би Държавната агенция трябва да предложи удължаване поради забавянето в проектите, но електронният подпис да може да се разпознава и от Центъра за електронна идентификация, докато гражданите наистина получат масово електронна идентичност.
Моята преценка е, че сравнително бързо всички, които имат електронни подписи, ще получат и електронна идентичност, дори безплатно – твърдят доставчиците, но може би това е спекулация.
Моето становище е, че не трябва да се приемат предложените текстове, но мотивацията за тях е позитивна и съм съгласен, че се получи добър дебат.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
Ще си позволя накрая, като вносител, да направя само един коментар, извън специалистите, които си казаха думата.
Това, което чух отстрани, като вносител на предложенията, но не като експерт по тази тема – добро предложение, закъсняло предложение в българското законодателство, запълване на дупка, добри мотиви, не противоречи на регламенти, обаче не го приемаме, защото има обявена поръчка и трябва да се спре. Това се разбра от един човек, който не е експерт по електронното управление. Но присъствам вече четвърта година в тази зала и успявам да доловя аргументите и мотивите, когато нещо се прави.
Да, сега вероятно ще бъде отхвърлено това нещо, благодарение на становищата, които сте дали – и КРС, и Държавната агенция, но ще видите, че пътят, по който ще се продължи натам развитието на електронното управление, ще е този или близък до този, който сме се опитали да предложим – може би не точно, може би непълно, може би не съвсем коректно. Отхвърляйки го сега, както за пореден път се случва в България, ще бъде изхарчена голяма сума пари и след няколко години ще се окаже, че трябва да се изхарчи друга голяма сума пари.
Между другото, за информация на колегите – сега правим обобщение с колегата Данчев колко пари са изхарчени в тази малка България за три години само по въвеждане на електронното управление и какъв е резултатът към момента. Резултата Вие го знаете, а ние съвсем скоро ще Ви кажем колко пари са изхарчени. Ако това всеки от нас, като българин, го удовлетворява, давайте да вървим по този път – да си правим системи, да си обявяваме поръчки, които да не си говорят помежду си след това, които да не могат да се надграждат, защото един държи паролата, друг държи PIN-а, трети държи кода и в крайна сметка – години, след нас народни представители да се опитват да въвеждат електронно управление.
Повярвайте ми, няма да стане така въвеждането на електронно управление. Колкото някога ще тръгне в София тикет системата – едно елементарно нещо, да ти отчете за колко време се возиш в трамвая, тогава ще тръгне и електронното управление. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски относно § 80, което не се подкрепя от работната група. – за 6, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Параграф 81 – предложение от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски.
Работната група не подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Данчев и Свиленски. – за 6, против няма, въздържали се 11.
Не се приема и това предложение.
Работната група предлага да се създадат § 78 и § 79.
Подлагам на гласуване анблок двата параграфа – 78 и 79. – за 17, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ за създаване на § 80.
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: То е свързано със срока на влизане в сила на чл. 27, ал. 1, т. 6, който е 1 януари 2018 г. Това е единствената корекция, която се прави.
ПРЕДС. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Има ли изказвания? Няма.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 80:
„§ 80. Параграф 22, т. 1 относно чл. 27, ал. 1, т. 6 влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
Моля да гласуваме изчетения параграф. – за 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на второ гласуване. Благодаря Ви, колеги.
Точка първа от дневния ред се изчерпа.
Благодаря на колегите от Държавна агенция „Електронно управление“, КРС, от Министерството и на всички гости, които участваха в заседанието.

Нямаме въпроси или съобщения по точка втора „Разни“.
Закривам заседанието на Комисията. Благодаря Ви.

(Закрито в 16,50 ч.)


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Станислав Иванов
Георги Свиленски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов