Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
П Р О Т О К О Л
№ 20


На 17 януари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости!
Имаме кворум. Можем да започнем днешното редовно заседание на Комисията.
Миналата седмица Народното събрание гласува нов член на нашата Комисия – господин Иван Миховски.
Добре дошъл! Спорна работа!
Правя предложение за следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване – продължение.
3. Разни
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
По първа точка от дневния ред гости на заседанието са: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта; господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“; госпожа Красимира Стоянова; госпожа Ваня Русева – главен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите; госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ в Министерството на земеделието, храните и горите – госпожа Филева я няма; господин Николай Роснев – заместник изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (няма го); госпожа Йорданка Ичева – директор на дирекция в Българската агенция по безопасност на храните (няма я); госпожа Анита Пашова – директор на дирекция в Българската агенция по безопасност на храните (няма я).

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, № 702-01-56.
Уважаеми господин Занчев, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ (Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Предложеният Законопроект урежда три групи въпроси.
Първата група въпроси е отразяване на забележките на Европейската комисия, дадени в мотивираното становище.
Втората група въпроси, това е дефиниция на обслужващо съоръжение във връзка с извършващите дейности по дезинфекция на влизащите в страната подвижни железопътни състави.
Третата група въпроси е изрично посочване, че имущество – държавна собственост, се предоставя за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с Решение на Министерския съвет.
Първо, Българската държава получи мотивирано становище от Европейската комисия, в което се изразява позицията, че към настоящия момент в чл. 115, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт, се посочва, че разследването на железопътните произшествия и инциденти се извършва от специализирано звено за разследване на железопътни произшествия и инциденти в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в зависимост от тежестта на произшествието. Това според Европейската комисия е в пълно противоречие с чл. 19, § 1 от Директива 2004/49 ЕС, съгласно който разследването на произшествия се извършва единствено от разследващия орган, а не от органа по безопасността. В тази връзка се предлагат изменения и допълнения в Закона, съгласно които разследването на произшествия се извършва само от разследващия орган – Звеното за разследване на произшествия.
Второ, във връзка с осъществяване на дейностите по дезинфекция на влизащите в страната подвижни железопътни състави, се предлага прецизиране на дезинфекцията за обслужващо съоръжение и промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, където тази дейност е регламентирана.
Трето, прецизиране на уредбата, на начина на предоставяне на имущество държавна собственост за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Предложението е предоставянето на имоти – държавна собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да се извърши с Решение на Министерския съвет. Предлаганата уредба ще допринесе за по-добрата координация и съгласуваност между ведомствата при предоставяне на държавни имоти на публичните предприятия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз, господин Занчев.
От името на Министерството на земеделието – госпожа Ваня Русева. Кажете становището на министерството по Законопроекта.
ВАНЯ РУСЕВА (Министерство на земеделието, храните и горите): Подкрепяме Законопроекта. Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой друг – господин Василев, госпожа Стоянова? Не.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
След като разгледахме Законопроекта, който ни е изпратен от Министерския съвет, и след като се запознах с писмото на госпожа Буутс, което не е предоставено в Комисията, а смятам, че беше редно да бъде предоставено на членовете на Комисията, в което изрично пише, че са дадени препоръки за независимост на Звеното за разследване на произшествията. Не виждам в Законопроекта да е направено такова – промените да доведат до такава независимост, за която говори в писмото си госпожа Буутс. Виждам и този чл. 9, след това въпросът ми е: точно какво предвижда, ще е само за имоти, които се дават за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ или когато се изваждат такива имоти също от активите на дружеството? Смятам, че Законопроектът е малко на парче и трябва да погледнем и да въведем тези препоръки за независимост на този орган, да му се даде … защото до колкото знам това звено се състои от един човек, ако не се лъжа. (Реплики.) Колко са?
Първата препоръка е да се даде писмото, да бъде предоставено на членовете на Комисията и след това тук се въвежда само една Директива 2004/49, а след това има и една друга 2012/34, която, ако ще правим промени след няколко месеца, толкова ли е належащо сега да вкарваме тези промени в Закона?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА (Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения): Благодаря, господин Председател.
Ще отговоря на поставените въпроси, разбира се, ако съм не достатъчно изчерпателна по някои от тях, колегите ще допълнят.
По отношение на текста относно предоставянето на имоти на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Принципът, който е за държавните предприятия, е следният. Както предоставянето на имоти на всяко държавно предприятие, така и отнемането на имоти от държавно предприятие поради отпаднала необходимост, да се извършват с Решение на Министерския съвет.
Към настоящия момент по отношение на предоставянето на имоти на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ установихме, че като че ли има определена неточност, а именно, необходимо ли е задължително решение на Министерския съвет или е достатъчен само актът на министъра.
Нашата преценка е, че за това е необходимо Решение на Министерския съвет, тъй като в повечето случаи става дума за предоставяне на имоти публична държавна собственост, които са необходими за изпълнението на големи инфраструктурни проекти.
От друга страна, Министерският съвет като централен орган на изпълнителната власт, на който съгласно Конституцията, е предоставено правото да стопанисва имущество държавна собственост и неговите членове, които са всички министри, е необходимо да имат информация какви имоти се предоставят на съответните държавни предприятия.
В тази връзка Проектът предвижда именно това – да бъде безспорно, че имоти се предоставят на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ с Решение на Министерския съвет.
По аналогичен начин е постъпено и по отношение на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Знаете, че в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България има подобна аналогична разпоредба, че имоти се предоставят на държавното предприятие с Решение на Министерския съвет.
Да, вероятно този подход е по-консервативен, някои може да го приемат и като по-бавен, но за нас е по-сигурен. Затова сме предпочели него и това е нашето предложение.
Вторият Ви въпрос беше по темата за независимостта на Звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Предполагам знаете, че подобни звена има в железопътния транспорт, въздушния транспорт и морския транспорт. Правомощията на всяко едно от трите звена са записани в съответните закони, съответно Закона за железопътния транспорт, Кодекса на търговското корабоплаване и в Закона за гражданското въздухоплаване.
Да, Европейската комисия започна наказателна процедура за Република България, тъй като според колегите от Европейската комисия, не е гарантирана в достатъчна степен независимостта на Звеното за разследване на произшествия.
За да се отстранят препоръките на Европейската комисия, са налични два подхода. Единият подход е със съответни законодателни изменения или изменения в подзаконовите нормативни актове. Другият подход, който следва да бъде съчетан с първия, е с предприемането на конкретни практически действия от съответната държава-членка, за да се осигури не само на хартия, както обичайно се казва, но и на практика, независимостта на тези звена, независимо от това към кой от видовете транспорт са те.
Към настоящия момент всяко едно от трите звена за разследване на произшествия, се състои от по четирима души, разбира се, може да бъркам, едно от тях може да е от пет. В момента не разполагам с точната информация, но ние ще я предоставим. Те са на пряко подчинение на министъра, нещо, което е абсолютно изискване на Европейската комисия и тези звена се подпомагат в своята работа от допълнително привлечени експерти, което също е допустимо от Европейската комисия.
Произшествията и инцидентите, които се случват в железопътния транспорт, да се надяваме, че няма да са много, разбира се, всичко това зависи и от нас как се регулират съответните дейности. Нашата проверка в другите държави-членки показва, че не се поддържа голяма численост на звената. Тъй като това са произшествия, които казвам, за щастие, не се случват всеки ден и затова при всяко едно произшествие се създава нарочна комисия, в която участват представители на съответното звено и те се подпомагат от външни експерти.
По отношение на независимостта на звената. В нашия отговор към мотивираното становище до Европейската комисия, изложихме подробно какви мерки сме предприели, за да осигурим в необходимата степен независимостта на звеното за разследване на произшествия, в случая в железопътния транспорт.
Част от мерките намериха своето решение в предходното изменение на Закона за железопътния транспорт и те могат да бъдат проследени, а именно, звената се изградиха като абсолютно независими от всякакви други структури на пряко подчинение на министъра, включително по отношение на подбора на персонала в звената като практическа мярка, ние избрахме външна агенция, която да направи този подбор, за да преодолеем това, че те се назначават от Министерството и са подчинени на него, на трите звена за разследване на произшествия във видовете транспорт, се съставиха отделни бюджетни сметки, които ние представихме в Европейската комисия.
Сами разбирате, че всички тези действия няма как да намерят своето разрешение в Закона, те са практически действия. За всичко това в нашия отговор на това мотивирано становище, което днес заместник-министър Занчев цитира, ние подробно отговорихме на Европейската комисия. Сега очакваме да видим дали практическите мерки, които сме предприели, са удовлетворителни за Европейската комисия.
Това е към момента. Можем да предоставим нашия отговор до Европейската комисия, за да видите и практическите действия, които са предприети, които, съчетани със законодателните – повтарям отново, и с промените, които направихме и подзаконовата уредба, по наша преценка ще бъдат удовлетворителни за Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Извинявайте, не отговорих на още един въпрос – кои директиви се въвеждат. Да, въвеждат се две разпоредби на директиви – едната Директива е 2004/49, която касае именно въпросите с разследването на произшествия. Другата Директива е за разпределение на капацитета – 2012/34 ЕС, за създаване на единно европейско железопътно пространство. От нея въвеждаме текстовете, които са необходими за железопътните съоръжения.
Към настоящия момент, поне нашата преценка показва, че не сме идентифицирали необходимостта от въвеждането на други разпоредби от тези директиви тъй като в останалата си част те вече са въведени в националното законодателство. Разбира се, винаги има възможността, когато колегите от Европейската комисия направят преценка на това до каква степен сме въвели директивите, да получим от тях указания, че сме въвели не достатъчно пълно, което не е нещо лошо, непрекъснато се прави. Да видим какво ще стане сега, смятам, че отговорът, който сме дали до Европейската комисия, е удовлетворителен. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Аз искам да благодаря за отговорите на някои въпроси. Искам да помоля да бъде предоставено на членовете на Комисията както писмото от комисар Буутс, така и отговорите, които Вие казахте.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой друг?
Такова писмо има ли? В Комисията не е предоставено такова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, господин Председател, писмото се нарича „Мотивирано становище“, това е писмото, на което ние отговорихме, ще го предоставим, както и нашия отговор по Мотивираното становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, ще го очакваме.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, моят въпрос е към Вас или към господин Василев. Казусът с това независимо звено го коментираме мисля, че от 2013 г. Тогава, знаете, правихме пак срещи, пак някаква заплаха от пустите наказателни процедури, направихме някакви промени, Звеното както казвате Вие, е на подчинение на министъра, независимо е, но Европейската комисия казва: „Няма достатъчно данни“. Кога са достатъчни данните? Да дойдат да ни кажат, да дойдат, ако трябва да сменят министъра. В крайна сметка, ние държава със собствено управление ли сме? Вие защитавате ли нашите позиции или там някой чиновник си казва нещо и ние тук тръгваме Министерство, Комисия, да променяме всеки път? И това звено от тия пусти трима човека не можем да му намерим място вече четири години?! Става въпрос за трима или за двама – не знам колко са, Вие, господин Василев, трябва да знаете колко са тези…
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ (Изпълнителна агенция „Железопътна администрация): Четирима са.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Четирима – на тези четирима човека, вече четири години не можем да им намерим място в администрацията на държавата, където трябва да бъдат, за да бъдат независими. Няма как да бъдат независими, винаги ще бъдат зависими от някой – дали ще е от министъра, дали ще е от парламента, дали ще е от шефа на НКЖИ, или който и да е, те ще бъдат зависими от някой и това на тези европейски чиновници трябва да им е ясно. Въпросът е: как ние си защитаваме интересите и има ли проблем от 2013 г. досега с действието на това звено, изключвам малката численост?
Това, което казвате, че катастрофите са малко – да, те са рядко, но когато станат, са тежки. Когато стане катастрофа, знаете какво става. Колко трябва да бъде е въпрос на преценка на Министерството.
Вторият въпрос – за собствеността. Казвате, че не трябва министърът, а трябва Министерския съвет. Това нали да не го разбирам като някакъв саботаж към действащия министър на транспорта? Не че му нямате доверие… Не знам как е в другите министерства, дали навсякъде държавните предприятия си дават имотите с Решение на Министерския съвет. Ако трябва така, нека се приеме някаква обща разпоредба, където да кажете, че е за всички държавни предприятия. Сега оставам с впечатление, че сме се фиксирали върху НКЖИ. Другата седмица може някой друг на му хрумне нещо друго. Въпросът ми е това: нали продължавате поне в Министерството да имате доверие към министъра на транспорта?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой ще отговори: имате ли доверие към министъра и дали си вършим работата пред Европейската комисия?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Свиленски, съвсем сериозно – ние не просто имаме доверие в нашия министър, ние си обичаме министъра и смятаме, че това…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това второто няма отношение към собствеността на имотите.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Не, не, защото въпросът с доверието е много сериозна тема и не смятам, че трябва да бъде поставена по този начин към нас.
Ние сме служители на този министър и смятам, че сме добри негови служители.
По отношение на въпроса Ви относно Министерския съвет, мисля, че бях доста ясна, а именно, че ние направихме проверка по отношение на предприятията в областта на транспорта. Практиката, която е установена, включително и законопроекти, които Вие, господин Свиленски, сте гласували, показва, че имотите, които се предоставят на държавните предприятия, се предоставят с Решение на Министерския съвет. Може би, ако не бяхме предвидили Решение на Министерския съвет, а решение на министъра, щеше да има критика, че това са имоти, които са публична държавна собственост и следва Министерският съвет, който съгласно Конституцията стопанисва държавната собственост, той да има правото да управлява тези имоти и съответно да предоставя правата върху тях. Тогава може би критиката Ви би била основателна.
По отношение на Звеното за разследване на произшествия, без да сме коментирали предварително с Вас темата, Ви уверявам, и това може да се проследи от паметните записки, които сме правили по време на срещите в Брюксел, нашите аргументи не се различаваха по никакъв начин от Вашите, които Вие току-що казахте.
По отношение на въпроса да намерим мястото на звеното в системата на администрацията най-общо казано, прав сте, господин Свиленски – това звено никъде няма да бъде независимо. Целта на всеки един орган, поне според нас в тази държава, е да има някой, който да го контролира. Иначе, когато стане някое произшествие и Звеното да речем, че не си свърши работата, ако то е толкова независимо, тогава кой ще упражни контрол върху него и ще му каже, че не си е свършило работата? Напълно сте прав – ние сме защитили по наша преценка изключително добре позицията на държавата.
Неслучайно по отношение на тези становища на колегите от Европейската комисия има, не бих го нарекла отпор, но сериозни становища на други държави-членки. За съжаление, обаче в Европейската комисия се спазва дисциплина да не се казва по отношение на кои други държави има подобни наказателни процедури и когато говорим с колегите от Европейската комисия, те казват, че това не е само проблем за България, но не ни казват по отношение на кои други държави има подобни процедури по отношение на независимостта на звеното.
Още едно нещо в допълнение. Ние изпратихме нашите отговори на мотивираното становище, ще поискаме и нарочна среща – технически консултации с колегите от Европейската комисия, за да може, ако има някакви останали неясноти допълнително да ги изясним.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Имам един въпрос към вносителите за едно пояснение.
„В § 2, в чл. 115 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите „железопътни произшествия“ се заменят с „тежки железопътни произшествия, произшествия“.“
Въпросът ми е: защо произшествията са повдигнати на квадрат, за да подчертаят, че са тежки или има някаква друга идея?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Господин Василев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
В досегашния Закон се прави разграничение между „тежки железопътни произшествия“, които към момента се разследват от Звеното към Министерството на транспорта и „произшествия“ и „инциденти“, които към момента се разследват от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като национален орган за безопасност.
Промяната е в смисъл такъв, че „тежки железопътни произшествия“ – само те се разглеждат от Звеното към Министерството, а останалите произшествия и инциденти, както е препоръката на Европейската комисия и в Директива 49, те се разследват от железопътните предприятия и от управителя на инфраструктура. Това е смисълът на поправката.
В Закона съществуват „тежки и други“ и затова „другите“ се изваждат и остават само тежките и те се разследват по същия начин. Другите, съгласно Директивата отиват в железопътните предприятия.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Мога ли да попитам още нещо? След „тежки железопътни произшествия“ – „произшествия“ е общо. Не бива ли да стане „тежки железопътни произшествия и железопътни произшествия“? Произшествия е общо, не се знае железопътни ли са, автобусни и така нататък – погледнете точно как е текстът, то е неопределено.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Трябва да вземем стария Закон и да го наложим и ще видите, че няма проблем.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да не е „железопътни произшествия“, да останат само „произшествия“.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Вашето предложение може да го осмислим, да се поправи. Мисля, че във формулировката сме точни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Сега не можете да го поправите.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, господин Василев, прав сте. Когато наложим текстовете на изменителния Закон към съществуващия към момента текст, не би следвало да има проблем. Към момента текстът на чл. 115и гласи така: „Техническото разследване на причините за железопътните произшествия и инциденти се извършва по реда на този закон“. Към настоящия момент думите „железопътните произшествия“ се заменят с „тежки железопътни произшествия и произшествия“ и текстът би гласял така, ако го приемете, разбира се: „Техническото разследване на причините за тежки железопътни произшествия, железопътни произшествия и инциденти, се извършва по реда на този закон.“.
Тоест, трите вида произшествия най-общо казано, са ограничени: тежки железопътни произшествия, произшествия и инциденти. (Реплика.) Да, да, да – „тежки железопътни произшествия, железопътни произшествия и инциденти“. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това ще стане между двете четения с предложение. Благодаря Ви.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Добре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Беше по-скоро в духа на тази промяна. Това, което разбирам аз от двата текста, това ще стане, че „тежки железопътни произшествия“ задължително ги разглежда Звеното, а за другите Агенцията, но може и Звеното. Законът разрешава и Звеното да го прави по тяхна преценка. (Реплика.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Както вече беше пояснено, Звеното за разследване на железопътни произшествия разследва само тежките железопътни произшествия. Така „железопътните произшествия и инцидентите“, преди тази промяна в Закона, се разследваха от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Европейската комисия казва следното нещо: „Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ не трябва да разследва железопътни произшествия. Тя е орган по безопасност и национален регулаторен орган. Тя има свои функции и трябва да се концентрира върху тях.“ Затова трябва да има ясно разграничение на дейностите, които извършват – грубо казано – участниците, а именно: Звеното за разследване на произшествията разследва тежките железопътни произшествия, съответно управителят на инфраструктурата и превозвачите да извършват разследването на инцидентите и железопътните произшествия и над всички тях вече се явява Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“, която контролира и тя е органът по безопасността и националния регулаторен орган.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги? Няма други заявки за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Само един въпрос: как са дефинирани „тежките железопътни произшествия“? Как са дефинирани? Кои произшествия са тежки?
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: В Директивата си има определение и в нашия Закон има определение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, просто, ако ги има. Защото ги нямам. Как са дефинирани?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Разбира се.
В Допълнителните разпоредби на Закона се съдържат определенията. „Тежко железопътно произшествие“ е всяко сблъскване или дерайлиране на влак, водещо до смърт най-малко на един човек или до сериозни травми на поне пет човека, или до големи щети на подвижния състав, инфраструктурата или околната среда, или всяко друго подобно произшествие с явно въздействие върху регулирането на безопасността, железопътния транспорт или управлението на безопасността.“
„Големи щети“ са тези, които по преценка на разследващата структура възлизат най-малко на 4 млн. лв.“
Това е определението за „тежко железопътно произшествие“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: По преценка на разследващата структура?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да. „Големи“ ще са тези, които по преценка на разследващата структура. Това е директният препис от Директивата – „…на разследващата възлизат най-малко на 4 млн. лв.“
„Произшествие“ е нежелано или непредвидено внезапно събитие или поредица от такива събития, които имат вредни последици за железопътната система. Произшествията са: сблъскване, дерайлиране, произшествие при железопътни прелези, произшествия с хора, причинени от подвижен състав в движение, пожари и други.“
И третото определение е за „инцидент“, което е дефинирано по следния начин: „Инцидент“ е всяко явление/събитие, свързано с експлоатацията на влаковете и оказващо влияние върху безопасността на превозите, което не е произшествие или тежко произшествие.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Хитрино към кои спада?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Само един въпрос. Практически става някакво произшествие, винаги трябва да тръгне звеното, което е към НКЖИ, то да установи, че щетите са над 4 милиона и да каже: „Това не е за нас, трябва да го разследва независимото“.“ Така ли е практически? Винаги стартира Звеното към управителя на инфраструктурата.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: И към момента при сегашния Закон, ние имаме разписани правила за взаимодействие със Звеното за разследване на произшествие. Точно в тези правила още при сегашната ситуация оценката на произшествието се извършва от Звеното. Звеното преценява дали това произшествие е тежко или не е.
На въпроса на господин Кирилов – да, Звеното има право и това право му е дадено със сегашния Закон по негова преценка да разследва, което произшествие или инцидент сметне за необходимо, във връзка с това, че то може да създаде предпоставка за последващо тежко произшествие. Към момента и със сега действащия Закон, а пък на 100% ще бъде с новата промяна, за произшествията, първо, има думата Звеното – има си начин за комуникация, то изземва произшествието и си го разследва. Ако не го разследва то, по нашите си вътрешни правила, ни съобщава и ние го разследваме.
Имаше един въпрос за Директива 34. Ние Директива 34 я транспонирахме в 41-ва, 42-ра Наредба и в предишно изменение на Закона, но предстои транспониране на четвърти железопътен пакет, където отново 34-та е променена, променена е 49-та, променена е 57-ма и срокът за транспонирането е средата на 2019 г. Още от тази година ние ще готвим едно много сериозно изменение на Закона за железопътния транспорт във връзка с четвърти жп пакет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Това, което уточни господин Василев е добре, но тогава искам да попитам госпожа Стоянова: Вие цитирахте дефинициите за „произшествие“ и там се казва, че е „…по решение на разследващите“, без да се казва кои разследващи преценяват какво да е. Не е ли редно тогава там да се запише, че е по преценка на независимото Звено? Защото по този текст, по който е дефинирано кое произшествие е тежко и кое не е, може и това, което ще бъде в НКЖИ, и това, което е независимото Звено? Въпросът е, когато стане произшествието, както Вие обяснихте как се процедира, да бъде така записано и в Закона.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Да Ви отговоря. В България разследващ орган е само Звеното за разследване на произшествия, именно затова не се цитира кой е разследващ орган. Агенцията е ….
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Като се говори за разследващите, да разбираме звеното. (Реплика.) Добре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Уточняващ въпрос: като казахте част от Директива 2012/34, че сте я внедрили в българското законодателство чрез подзаконови нормативни актове, ако правилно разбрах чрез две наредби, оттам идва въпросът: дали е уместно тези, които са в Допълнителните разпоредби за дезинфекция дали трябва да са в Закона или е по-добре да са в поднормативен акт? На мен ми се струва, че е по-логично да са в наредби, но това си е преценка на Министерския съвет и и на Министерството.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Василев.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Направихме го по този начин, тъй като, както тук се коментираше и Директива 34, и главно за отваряне на железопътното пространство, и там много сериозно е залегнал въпросът с обслужващи съоръжения. Ние, базирайки се на досегашното законодателство, сме дефинирали що е то обслужващо съоръжение.
Тъй като стои нерешен проблемът с дезинфекционните станции, които извършват външна дезинфекция на граничните пунктове, вкарахме към определението за обслужващо съоръжение и дезинфекционните станции. По този начин ние го вързахме с 34-та Директива и със Закона, и дадохме възможност с промяната в Закона за ветеринарномедицинската дейност да се регламентира този въпрос, тоест това нещо се извършва и към момента, но в Закона стоеше разпореждането, че тази дейност се извършва от ведомствени служби. Ние това го извадихме от нашия Закон и остана като извършване на дезинфекция от обслужващото съоръжение, което е точно тази дезинфекционна станция. Поради тази причина сме направили само тази промяна, а не някакъв генерален текст, който изрично да урежда тази материя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. – първо гласуване.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Законът е приет.
Благодаря Ви.

Гости по втора точка са: господин Димитър Геновски – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта; госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта; госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране“ в Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис“ в Комисията за регулиране на съобщенията (отсъства); госпожа Весела Начева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие; Иван Несторов – началник на Дирекцията за национален строителен контрол; господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ от Министерството на енергетиката; представители на енергоразпределителните дружества; на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги; на браншовите организации в областта на електронните съобщения.
Добър ден на всички!

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50.
Внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване, продължение.
Уважаеми колеги, на последното заседание стигнахме до чл. 17 и според стенографския протокол сме го приели, така че продължаваме нататък, като имаме и един отложен член, който ще гледаме едва след като минем всичките текстове. Когато приключим със всички текстове, ако има и други отложени, тогава ще се върнем да ги гледаме.
В чл. 18, уважаеми колеги, има една лека забележка, която ще помоля да се включи и госпожа Рогова и госпожа Емануилова, може би те да обяснят разликата от предходния текст, който е бил и сега, за държавната собственост имам предвид, някой да обясни.
Госпожо Емануилова?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с чл. 18, където са включени правата върху мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти публична държавна или публична общинска собственост, тяхното предоставяне става безвъзмездно в областта на оператори на електронни мрежи.
Тъй като в предния Законопроект, който беше приет от Четиридесет и третото народно събрание, с този Законопроект се разширява приложното поле по отношение на публична държавна собственост.
Моля, да получим становището от компетентните органи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: По чл. 18, ал. 3 не сме изразявали бележки по текста на вносителя и ще помоля да разберем каква е причината да бъдем изрично попитани за становище по този текст?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате забележки по текста?
ЖАНЕТА РОГОВА: Ами, принципно смятаме, че като администрация, в чиято област на политика е подкрепата на развитието на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, би следвало максимално да положим усилие да подкрепим всяка една инициатива, която би довела до по-ефективно разполагане на електронните съобщителни мрежи и тази физическа инфраструктура – едно, защото това е целта на Директивата, която всички ние въвеждаме, и второ, защото по този начин се създават условия за ефективно развитие на тези мрежи и в крайна сметка, това би могло да бъде в интерес на потребителите.
Ако има конкретни притеснения по този текст, разбира се след като ги изслушаме...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изчистваме ги в момента.
Министерството на енергетиката, подкрепяте ли текстовете на чл. 18?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (Министерство на енергетиката): Нямаме изразено становище по този текст.
РЕПЛИКА: Нямат, тях не ги касае този текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Регионалното министерство?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА (Министерство на регионалното развитие и благоустройството): Също нямаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
КРС? Нямате.
Колеги, имате думата.
Някой друг? Няма.
Закривам дебатите.
Правя предложение да се гласува текстът на чл. 18, така както го виждате.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се чл. 18.
Преминаваме към чл. 19.
Тук няма предложение. Виждате текста.
Становище на Министерството на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ (Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията): Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Другите министерства? Няма бележки.
Продължаваме, колеги.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 19, както ги виждате пред Вас.
Моля да гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 20 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Предложението ни се състои в следното: „В чл. 20 се правят следните изменения:
1. ал. 6 се изменя така:
„(6) В случай, че в срока по ал. 4 е постъпило заявление от друг оператор на електронно съобщителна мрежа, мрежовият оператор предоставя правата по чл. 15, ал. 1 и по чл. 17, ал. 1 при спазване на следния низходящ ред на предимство.
1. Високоскоростна обществена електронно съобщителна мрежа;
2. Обществена електронно съобщителна мрежа за предоставяне на услуги или мрежа на оператор на електронно съобщителна мрежа за нуждите на държавното управление;
3. Електронно съобщителна мрежа за собствени нужди.“
2. ал. 7 се изменя така:
„(7) В случай, че има заявители от един и същи ред и не е възможно удовлетворяване на всички искания, заявителите по ал. 1 и ал. 6 в срок до един месец се споразумяват за съвместно изграждане и/или ползване на физическата инфраструктура, предмет на заявлението.“
3. ал. 8 се изменя така:
„(8) При непостигане на споразумение по ал. 7 мрежовият оператор предоставя ползването на инфраструктурата по реда на входиране на заявленията;
4. ал. 9 – отпада.“
Мотивите да ги прочета ли направо?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вие само мотивите, аз ще прочета текстовете после.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Мотивите във връзка с промените в ал. 6 са, че ние считаме, че в изпълнение на разпоредбите на Директивата най-висок приоритет за изграждане следва да имат високоскоростните мрежи. Какъв е обхвата на действие на регистрация на оператора няма никакво отношение към заявяване на достъп до инфраструктура в някое населено място.
Мотивите за ал. 7 – предвидена е и възможност за доброволно уреждане, тоест чрез разговори между няколко от заявителите на взаимоотношенията между заявителите. По този начин се цели премахване на такси, дължими към органа за решаване на спорове, както той е предвиден по чл. 81 от КРС, с което изпълняваме и основната цел на Директива 2014.
Две от целите на Закона, който имплементира Директивата е, първо, да се даде възможност за по бързо развитие на високоскоростните електронни съобщителни мрежи и, второ, да се намалят разходите за тяхното развитие.
С тези промени в ал. 6 и 7, ние целим точно това.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Заповядайте от Министерството и после КРС имате становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: По принцип подкрепяме текста на вносителя.
Госпожа Рогова ще внесе и допълнителни разяснения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме текста на вносителя, но трябва да отчетем, че на предложението на народните представители Тишев и Ерменков има едно безспорно предимство и бихме препоръчали на народните представители да се вслушат в него и то е, че поставя акцента върху доброволното уреждане на взаимоотношенията между операторите, защото, ако всъщност има процедура за доброволно уреждане тогава, когато има недостиг на капацитет, това би могло да избегне множество спорове и да спести множество ресурси, както на администрацията, така и на мрежовите оператори, а също и на операторите на електронни съобщителни мрежи.
В тази връзка, виждам в текста, който е в работния доклад, една възможна редакция на чл. 20, ал. 6, която гласи следното: „Ако в срока по ал. 4 са постъпили заявления от други оператори на електронни съобщителни мрежи и не е възможно да се удовлетворят всички искания от един и същи ред при спазване на реда на предимство по ал. 7, мрежовият оператор уведомява заявителите и им предлага да постигнат споразумение за съвместно ползване на инфраструктурата в 14-дневен срок. Ако не бъде постигнало споразумение мрежовият оператор сезира Комисията в 7-дневен срок от изтичане на срока по изречение първо.“
Тази примерна редакция ще позволи всъщност акцентът да се сложи върху това, че операторите трябва да използват пространството ефективно и да постигат споразумения по-скоро, отколкото върху въпроса как после ще се уредят тези отношения. Ако не бъде постигнато такова споразумение в текста, който беше в миналото Народно събрание, който ние представихме, както и в текста на вносителите, липсва изрично изискване, първо, да се споразумеят операторите, така че в това отношение наистина препоръчваме подобен подход в тази или друга редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Рогова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Тъй като това е първото заседание, на което Комисията за регулиране на съобщенията е поканена да вземе участие, искам да поздравя всички народни представители с началото на новата година и да им пожелая много ползотворна работа и в личен план много здраве и успехи. Всичко добро Ви желая на Вас и Вашите семейства!
Както вече знаете, ние сме предоставили нашето становище. Тук, колегите от Министерство на транспорта и съобщенията предлагат нова редакция на ал. 6, но ние считаме, че внесените от група народни представители предложения ни удовлетворяват с една малка редакция в ал. 8, където смятаме, че на първо място, когато има повече от едно заявление би било удачно самият мрежови оператор да проведе търг, само с изключение на случаите, когато се предоставят безвъзмездно ползване на инфраструктура като пътища, мостове, жп линии и сервитутни права.
Би могло да го обсъдим това предложение на колегите, но нашето виждане е, че в случая нямаме спор по смисъла на Директивата дотолкова, доколкото няма отказ за предоставяне на инфраструктура, тъй като мрежовият оператор е дал възможност да се съвмести тяхната инфраструктура, но практически има ограничение на възможността да влезе повече от един мрежови оператор. Тоест не би могло да се отнесе случаят към спора по смисъла на Директивата и съответно по Главата „Решаване на спорове“. От тази гледна точка, смятаме, че това не е спор. Търговете за нас са един възможен подход, ако има друга възможност, също би могла да се обсъди и те трябва да бъдат проведени от самия мрежови оператор, а не да се тръгне към административно уреждане на достъпа до инфраструктурата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Рогова по това предложение ще вземете ли становище?
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА (Юрист на EVN): Петя Колчева – юрист на EVN, но изразявам в случая становището и на трите електроразпределителни дружества, които в случая представляват мрежовия оператор, тоест собствениците на носещата инфраструктура. Ние сме против така направеното предложение по три много прости причини.
Първата причина… (Реплики: „Кое предложение?“)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: За ал. 6 ли говорите?
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Предложението за изменение на чл. 20, направено от група народни представители и молим да одобрите и да приемете предложението на текста на вносителя, защото, на първо място, всъщност на нас ни се вменяват абсолютно непривични и нехарактерни за нас задължения, а именно да станем арбитри в споровете между мрежовите оператори за наличие на капацитет.
Второ, което следва чисто логически, ако прегледате по внимателно Законопроекта, и това е много съществено между другото. Мисля, че самите оператори ще разберат проблема при прилагане на Закона. Той е, че предложението въвежда „пръв по време, пръв по право“ като принцип. Тук, обаче не е взет предвид статутът на така наречените „заварени положения“. Представете си, че дори към момента на влизане на Законопроекта в сила върху нашите стълбови мрежи и инфраструктура вече има разположени законосъобразно ЕСМ, които са изградени с всички строителни книжа и документи и фактически този Законопроект, това изменение, което се предлага от група народни представители, дава вратичка, защото техните молби да се разглеждат като първи по време. Поне ние така го четем, ако се чете буквално Законът.
Смятаме, че предложената процедура необосновано ще доведе до забавяне във времето, тъй като решаването по доброволен път се предполага, ако страните са решили въпроса по доброволен път и са се разбрали как съвместно да изградят една инфраструктура, чак тогава вече се създава състояние на спор.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Също така и търговете, които се очаква сега от КРС да провеждаме, те ще бъдат по Закона за обществените поръчки, тъй като ние сме задължено лице по този Закон и ще доведат до огромно забавяне на процедурите във времето, както и допълнителни разходи за ЕРП-тата, които в крайна сметка ще натоварят цената.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
БОЙКО ХАРНОВ (Сдружение на кабелните оператори и Клуб 2000): Господин Председател, господа народни представители, дами и господа! Искам да обърна внимание, че вносителите наблягат на даване на предимство по реда на национално и регионално местни представителства, Вие разбирайте оператори. Това не е много добре за бизнеса, защото се създава още една точка на конфликти и даване на преимущество на монополните организации.
Има резон в предложението на народните представители да отпадне това даване на предимство като се изравнят шансовете на отделните оператори, тоест мрежи, да участват в изграждането на такива съоръжения.
Ние искаме да обърнем внимание, че текстът на групата народни представители е по-изгоден за малките и средни кабелни оператори. Следствието на това, ако бъде прието, ще бъде, че почти всички кабелни оператори ще бъдат регистрирани като национални, просто „добър ден на всички национални кабелни оператори“ ще има по телевизията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (председател на УС на БАКО): Бих искала да изразя подкрепа на текста на вносителя по чл. 20 – запазване на съществуващия низходящ ред за даване на предимство, като, разбира се, на първо място трябва да отбележим, че това се запазва в случай, че всички кандидатстващи мрежи са високоскоростни. Нека да не забравяме целта на Директивата и целта на Закона. Смятаме, че така, както е предложен текстът от вносителя, би могъл да свърши най-добра работа за целите на Закона и въвеждането на Директивата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Други изказвания?
Първо, ще предоставя думата на Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ (Министерство на енергетиката): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам само да обърна внимание, че в становището, което сме представили на Комисията от Министерството на енергетиката, също изразяваме подкрепа на текста на вносителя и подкрепяме предложението за изменение в чл. 20. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Регионалното министерство? Нямате становище. Благодаря.
КРС, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Няколко коментара по така представените становища от колегите от ЕРП-тата. Искам да обърна внимание, че в случая изобщо не решаваме въпроса за заварените положения. В крайна сметка това е действие занапред в Закона, а заварените положения трябва да бъдат уредени в Преходни и заключителни разпоредби.
По отношение на предложения към момента текст на вносителя смятаме, че наистина даването на приоритет, на първо място, на национални, а после на местни и на регионални, може да постави в неравностойно положение по-малки кабелни оператори, което би се отразило и на развитието на регионите. В крайна сметка ние целим развитие на регионите и не може да даваме едно предимство на национални оператори изцяло, тоест от гледна точка на приоритетност би могло да се сложи точка до реда на постъпване и, на първо място, високоскоростни мрежи, без да се дефинира какви видове мрежи са.
Това, което предлагат колегите от Министерството, понеже го дават ад хок не може в момента Комисията да се произнесе, тъй като аз съм единствен представител на Комисията и това нещо не е обсъждано. Бих предложила, ако може, Комисията да отложи тези текстове, за да може с Министерството на транспорта и съобщенията да вземем единно становище по тях. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Могат в момента да ни кажат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не, не, нека да ги чуем дали могат или не могат.
Госпожо Рогова, господин Заместник-министър, това предложение да отлагаме текст или да продължаваме и ще преценим какво да направим, но становищата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Да го продължаваме, казват колегите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да продължаваме, подкрепяте текстовете и тия предложения. Добре.
С редакцията на ал. 6. (Уточнения при изключени микрофони.)
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, имаме внесено предложение и от господин Тишев и господин Ерменков. Имаме предложение от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което ще припознаем по чл. 83, имаме предложение, което е на КРС.
Министерството, чухме какво казахте за предложението на господин Тишев, че по принцип го подкрепяте, но му правите нова редакция. За предложението на КРС какво Ви е мнението? Това ме интересува мен.
РЕПЛИКА: Не сме го обсъждали.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Значи не можем да приемем този член, защото… (Уточнения при изключени микрофони.)
Дайте си становището по предложението на КРС.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: На тях, вероятно им идва малко като гръм от ясно небе.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Да го отложим, по-аргументирано да се вземе решение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Преди да престъпим към отлагане, което може би е най добре, все пак искам да кажа две думи за тези три предложения, защото и това, което подкрепя Министерството на транспорта, то подкрепя на практика едно от трите предложения като го преформатира.
Солидаризирам се със становището на КРС, тъй като наистина в чл. 7, който е в Законопроекта, при произнасяне по спор, при първа точка, която се дава като предимство кой заявител да бъде избран, там възниква един проблем, че има много силен дискриминационен елемент. Всички оператори, които ще развиват високоскоростна обществена електронна съобщителна мрежа биват поставяни в поредица национален, регионален и местен. На какво основание, и това после няма да предизвика съответно претенции и жалене, националният, който предоставя една и съща услуга – тоест развиване или разполагане на високоскоростна електронна съобщителна мрежа, ще има предимство пред регионалния. На какво основание е това? КРС, мисля, че точно това казват, нали така?
Това е едното, тук има дискриминационен елемент.
Второто, което ние предлагаме тук, а пък КРС са … то не КРС са против, ами разпределителните дружества са „против“, ние предлагаме, когато има няколко заявления да може да бъдат класирани като има ясен механизъм директно от собственика на физическата инфраструктура. Ние сме дали разпределението. Де факто ние правим същото, само че през КРС при същите условия, тоест там в Закона има посочено кой се слага първи, втори или трети. Минавайки през КРС това означава допълнителни такси, стигне ли се до отнасяне до КРС, естествено те ще искат някакви такси, за да разрешат съответния спор.
В целите, на Законопроекта, първият вече го споменахме, улесняване и стимулиране разполагането на високоскоростна електронна съобщителна мрежа. В чл. 2, т. 4 от „Целите и принципите на Закона“ пише „намаляване на административната тежест, създаване на условия за улесняване на процедурите“, а това е улесняване на процедурата. Като има точно разпределен регламент може и собственикът на физическа инфраструктура, както в случая се определят ЕРП-тата, и те да направят класирането, няма нужда да се утежнява и да минава през КРС.
Последно това, което ние предлагаме в чл. 8, където пише, че, ако има повече от един, които пък съответно са по един и същи параграф, тоест отговарят на всички условия по един и същи начин, трябва да се прави търг. Какво означава това? Това означава, че при един търг естествено, че по-мощната фирма, в смисъл по-мощният оператор винаги може да даде по-добра цена от по-слабия, по-малкия. Когато един от операторите първи е решил да създаде мрежа, той е издал заявление. Може да изпадне в ситуация, където, всички знаете каква практика има при някои търгове, когато някой се намества само и единствено…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще отлагаме този член, да водим дебата следващият път тогава.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Добре. Обръщам внимание на Министерството на транспорта и последно – в чл. 8, който те по принцип подкрепят, там има едно несъответствие. В него се казва следното – ал. 8, чл. 20: „В случай, че има заявители от един и същи ред и не е възможно удовлетворяване на всички искания, при решаване на спор повдигнат по реда на ал. 6…“, съответно КРС, „1. провежда търг при предварително оповестени условия“ и съответно, който даде най-висока цена, той печели. В т. 2 също се казва „когато заявителите от един и същи ред за повече от един се произнасят в полза на най-рано подалите заявление“. Кое от двете? Прави търг и който даде най-висока цена, или съответно, който е подал по-рано заявление? Това да го имате предвид, евентуално да си направите предложение как да се формулира, защото не е точно дадено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще помоля и Министерството на енергетиката, тъй като вече в няколко текста усещам подкрепа за предложенията, които защитават енергоразпределителните дружества. Молбата ми е, когато казвате, че отхвърляте предложения, направени от народни представители, специално по този текст, а и по предишния, който отложихме, да се аргументирате, защото мен ме притеснява тази категорична подкрепа на едни предложения, при положение че КРС, доколкото разбирам не ги подкрепят, просто да вземем такива решения, които да бъдат в полза на по-голям брой стопански субекти, ако мога да кажа и български граждани, а не да залитаме в подкрепа на едни или други дружества. Притеснението ми е, че все пак министерства заемат така категорична подкрепа и позиция. Повтарям го за пореден път, надявам се, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски
Правя предложение, уважаеми колеги, за отлагането на чл. 20.
Моля да гласуваме.
За – 21, против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващия чл. 21. Тук има предложение от Рамадан Аталай и група народни представители.
Уважаеми колеги, виждате предложението, което е на Рамадан Аталай и група народни представители, в това число и аз, за отпадането „необходимост от резервиране капацитета за собствени нужди на мрежовия оператор, с оглед осигуряване на основните му лицензионни задължения“.
Има предложение и от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, също го виждате.
Ще дам думата на господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Нашето предложение е мотивирано по следния начин. Посоченият текст е в противоречие с т. 17 на преамбюла от Директива 2014. Отделните елементи на физическата инфраструктура имат различни изисквания за резервиране на капацитет за технологични нужди, които не могат с определена цифра, както тук е дадено 30%, да бъдат регламентирани със Закона.
В Директивата се казва – чл. 3, т. 3б – „наличието на пространство за разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи“, посочен е § 2, „включително бъдещата необходимост от пространство за мрежовия оператор, когато е доказана по задоволителен начин“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
За становище, Министерството на транспорта.
ЖАНЕТА РОГОВА: По принцип подкрепяме текста на вносителите. Причината да се допусне резервиран капацитет е да се намалят…, изразили сме и писмени становища по този въпрос по Законопроекта, че наличието на резервиран капацитет 30% е разумно, за да не бъдем изправени пред непрекъснат случай на отказ от достъп до мрежата, мотивирани с неясни инвестиционни намерения за неопределено бъдеще. По наше мнение, предварително установяване на разумна граница от 30% ще допринесе за избягване на спорове, тълкуване и противоречие при прилагането на текста.
Възможен подход е да се приеме предложението на народните представители като в случая следва, поне да се каже, че тази нужда от резервиран капацитет трябва да бъде доказана, така както и самата Директива борави с думата „надлежно доказана“ или поне доказана нужда от резервиран капацитет.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Да чуем становището на Министерството енергетиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
В представеното становище от Министерството на енергетиката ние подкрепяме предложението от група народни представители за отпадане на този лимит от резервиране на капацитет от 30% и тук ще се обоснова защо. По този начин ще отговоря и на упрека, че нашата позиция съвпада с интересите на електроразпределителните дружества.
Основното предназначение на тези мрежи е свързано със снабдяване с електрическа енергия. Тази дейност се развива по Директива 72 за пазара на електрическа енергия, има енергийно законодателство, има регулация и операторите на мрежи, в това число и на разпределителни мрежи, имат задължение да развиват тези мрежи и то с дългосрочни планове, така че да отговарят на потребностите за потребление на електрическа енергия, да осигуряват качествено и надеждно снабдяване.
Резервирането на капацитет, а те за да го резервират първо трябва да изградят този капацитет, и аз не мога да приема, че те ще правят някакви необосновани инвестиции или някакви необосновани инвестиционни намерения, защото тяхната дейност се регулира.
Няма как да изграждат капацитет за нуждите на потреблението на електрическа енергия и сигурността и да нямат право да го резервират. Резервирането на капацитет е свързано в голяма степен с надеждността, защото при екстрени ситуации може да се окаже, че капацитетът, който е разполагаем, е недостатъчен за покриване на екстремни натоварвания – те може да се от сезонен характер, може да са и в по-краткосрочни периоди, наблюдавахме такива – миналата година по това време имаше, и какво ще стане, ако мрежата няма достатъчно резервиран капацитет. Не само, че Директивата не го изисква… Съгласен съм, че трябва да бъде обоснован отказът, трябва да бъде обоснован резервираният капацитет, но не смятаме, че трябва да има някакво ограничение относно размера на този резервиран капацитет. Това ще възпрепятства основните задължения на тези оператори, да не говорим, че ще има конфликт между основните им ангажименти по енергийното законодателство и ангажиментите по този Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Ние, както вече сме посочили в становището, подкрепяме предложението на група народни представители за корекция с малко изменение в така предложения текст, ще Ви го прочета. В изречение първо, след думата „оператор“ се поставя точка, след което следва ново изречение. „Критериите за резервимост се посочват в „Общите условия“ по чл. 15, ал. 2“, като идеята е, че трябва да има все пак прозрачност на условията за резервиране на капацитет от гледна точка при възникване на спор, Комисията за регулиране на съобщенията да може да има ясни критерии, поради които да определи дали резервираният капацитет наистина е бил необходим на мрежовия оператор за запазване на собствения му ресурс. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Извинявайте, но аз обърнах внимание, че има друга регулация и друг регулатор. Основният орган, който регулира развитието на мрежите и капацитета това е енергийният регулатор. Няма как този спор да бъде решен без енергийния регулатор. Той е органът, който ще каже има ли нужда от този капацитет или няма нужда от него.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте. (Реплика.)
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Капацитетът на разпределителната мрежа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, благодаря.
Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да обърна внимание, че в главата, която е предложена от вносителите на този Законопроект в „Разрешаване на спорове“, Комисията за регулиране на съобщенията е определена като орган за решаване на споровете с обвързана компетенция с КЕВР. Ние не можем да вземем никакво отношение без да получим обвързващо становище от КЕВР. Поради тази причина предлагаме критериите да бъдат определени в „Общите условия“, които така или иначе мрежовите оператори трябва да имат публикувани, за да може при евентуален спор, съответно регулаторните органи, както КЕВР, така и Комисията за регулиране на съобщенията да има ясни критерии, при които да оцени липсата или наличието на резервиран капацитет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
СВЕТЛОЗАР ГАВАЗОВ (ЕНЕРГО-ПРО): Искам само да кажа, че капацитетът, който е предвиден в Закона, и който трябва да имат мрежовите оператори не служи само за повишаване качеството на електроснабдяване, а също и за присъединяване на нови клиенти. При нужда от присъединяване на нов клиент вече целият капацитет на мрежата е запълнен то съгласно предложението на групата народни представители, следва ние да изграждаме паралелни на съществуващите мрежи, за да можем да удовлетворим новите си потребители. Съгласни сме с предложението на КРС да бъде уредено в „Общите условия“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да бъде уредено в „Общите условия“.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, моля Ви за следното нещо, когато казвате народни представители, когато има предложение от две групи народни представители, моля да казвате за коя от групите се отнася Вашето становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да се цитира точно.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се цитира – да, защото в момента аз се обърках към коя от групите народни представители са Вашите становища. Извинявайте. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря.
Ще се опитам да внеса яснота. Предложенията на двете групи народни представители имат един и същ смисъл. В едното от предложенията на господин Рамадан Аталай и група народни представители е включено „с оглед осигуряване на основните му лицензионни изисквания“. В тази част ще си позволим да направим резерва, защото не всички оператори са подложени на лицензионен режим, тоест тя ще се отнася само по отношение на част от тях. В останалата част малко или много двете предложения съвпадат, тоест, ако бъде прието предложението, би следвало да свърши до „оператор“, така както предложиха колегите от КРС.
Използвам случая да кажа, че предложението на КРС изглежда разумно дотолкова доколкото критериите за резервиран капацитет ще бъдат предварително установени, така че всички участници на пазара ще имат възможност да разберат ще има ли резервиран капацитет и по какъв начин ще се определя той. В този смисъл подкрепяме предложението на Комисията за регулиране на съобщенията, както и повечето колеги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да зачета, ако съм разбрал правилно: ал. 1, т. 3 – „необходимост от резервиране на капацитет за собствени нужди на мрежовия оператор“ – дотам. Това ли остава? И второ изречение да отпадне ли?
ЖАНЕТА РОГОВА: Отпада на вносител след „мрежовия оператор“. След това ние предлагаме в нашето становище „Критериите за резервираност се посочват в общите условия по чл. 15, ал. 2“ – ново изречение, изцяло ново изречение.
Ако искате да Ви изчета цялата точка?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, изчетете я.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря.
„Необходимост от резервиране на капацитет за собствени нужди на мрежовия оператор. Критериите за резервираност се посочват в общите условия по чл. 15, ал. 2.“ Ако иска някой да го припознае.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това консенсусен текст ли е? Приемате ли това предложение? Мобилните оператори от друга страна? Нямат. Припознаваме го тогава, да остане така. (Уточнения при изключени микрофони.)
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам един въпрос, който касае завеждането на чл. 21 и чл. 22. Тъй като чл. 21 и чл. 22 започват с цитиране на чл. 20, който отложихме, не е ли по-редно да отложим и тези 21 и 22, за да може да гледаме първо чл. 20 и след като се изгласува чл. 20 да се гласува чл. 22? Благодаря на колегата от ГЕРБ, който ни обърна внимание за това. Мисля, че е по-редно е така – 21 и 22…
ЖАНЕТА РОГОВА: Чл. 21 не е обвързан с чл. 20, с чл. 22 обаче – да.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Член 21 започва така: „Мрежов оператор, получил искане по чл. 20…
ЖАНЕТА РОГОВА: Няма смислово значение, няма проблем по отношение на текстовете в чл. 21.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако чл. 20 го отхвърлим като цяло?
ЖАНЕТА РОГОВА: Като цяло… то все пак има някакъв вносител.
Да, разбрах Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Според мен е по-редно да се отложат и тези два члена, поне така си мисля. Ако кажете, че е ОК да гледаме чл. 21 без чл. 22, съм съгласен, няма проблем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Въпреки, че започват с чл. 20, ал. 1 и двата текста, на практика те касаят различни неща. Ако в чл. 20 разсъждаваме по въпроса какво става, ако няма достатъчно капацитет, то в чл. 21 всъщност основанията за отказ няма как да не ги уредим. Дори и да отхвърлим чл. 20 единствената възможност е да махнем препратката към чл. 20, но не и да не приемем целия текст, защото той няма връзка с текстовете по чл. 20.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Сега да се върнем на поправката, която гледаме там. Това, което всъщност направихме е корекцията на ал. 3.
Може ли да обединим предложението от страна на Рамадан Аталай, на господин Тишев в тази обща поправка и ние да я припознаем – това решава ли казуса? Решава.
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Само ако може допълнението към първото изречение в ал. 1, т. 3 да бъде… (Говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това ли остава? Другите оператори са ОК с това, нали така?
Зачетете сега това, което се получава. Припознаваме го.
ЖАНЕТА РОГОВА: „Необходимост от резервиране на капацитет за собствени нужди на мрежовия оператор. Критериите за резервираност се посочват в общите условия по чл. 15, ал. 2;“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Който е „за“ така направеното предложение от народните представители, моля да гласува.
РЕПЛИКА: Кой ще припознае предложението?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознаваме го и аз, и тези, които са направили предложението, Комисията, включително и вносителите на предложението.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители с подкрепената редакция, която се получава.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване целия чл. 21 с направените промени и думата „регламентирани“ да са замени с „определени“.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 21 с направените промени.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Член 21 е приет.
По чл. 22 правите ли предложение?
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Моето предложение беше и за чл. 20, защото тук се казва „в случай, че сроковете по чл. 20 и чл. 21 да бъдат разгледани след като…
Моето предложение е понеже има чл. 20 в следващия член, просто чл. 22 да отпадне до приемането на чл. 20.
РЕПЛИКА: Да бъде отложен.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Да бъде отложен, да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Милушев. Който е „за“ отлагане на чл. 22, моля да гласува.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Член 22 е отложен.
По чл. 23 няма предложения.
По чл. 24 няма предложения.
По чл. 25 също няма предложения, само една корекция ще предложа там за думите: „приложимите норми“ се заменят с „приложимото действащо законодателство“. В ал. 3 думите „в съответствие с ал. 2“ се заменят с „и две“. Това е чисто редакционно.
Значи чл. 23, чл. 24 и 25-ти.
Слушам становище от Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме редакцията и текста на вносителя също.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетиката и Строителното министерство? Нямате отношение.
КРС? Нямате отношение.
Някой друг становище?
Уважаеми колеги, имате думата. Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител с направената от мен техническа редакция. Гласуваме членове 23, 24 и 25.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 26 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: За мотивите, първото ми предложение в ал. 2, която завършва с „договор за разполагане“ ние предлагаме думите „за разполагане“ да отпаднат от края на текста като мотивите са, че „след като операторите на електронно съобщителна мрежа имат право на достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура съгласно чл. 15 от проектозакона, следва да сключат договор с точно този предмет“. За да не се утежнява текста на разпоредбата, предлагаме той да се нарича само „договор“. Това е повече или по-малко редакционна поправка.
Второто ни предложение е в ал. 7, където след думата „мрежа“, в нейната трета употреба да се постави запетая и да се посочи при условията на предходната алинея, а именно 6-та. Ние считаме, че мрежовият оператор трябва да бъде стимулиран да не прекъсва електронните съобщителни мрежи и да уведомява ползвателите на инфраструктурата за предстоящите дейности по нея.
По този начин ще бъдат спестени финансови средства на операторите на Електронни съобщителни мрежи, както няма да бъдат лишени крайните потребители от телекомуникационните услуги. Тук ще перифразирам: целта е да се постигне по-голяма дисциплина, по-голям дисциплиниращ ефект върху мрежовите оператори при отстраняване на аварии, тоест да положат грижите на добър стопанин. Това са мотивите към двете предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и сме съгласни с предложената редакция.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Хем по текста на вносителя, хем по предложената редакция? (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерство на енергетиката, Регионалното министерство?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте от Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
В нашето становище имаме едно предложение, разбира се, въпросът е, ако то се възприеме – в чл. 26, ал. 5 „в хипотезата за незабавни действия при отстраняване на аварии“ да се допълни и „свързани с осигуряване и снабдяване с енергия“. Тъй като такава хипотеза няма, пак ще повторя, че основната функция на операторите на електрически мрежи – говорим за електроразпределителни и електропреносни, е осигуряване качеството и надеждността на снабдяването. Те имат ангажименти и във връзка с бързо възстановяване на аварии. Там има качествени показатели за времетраене на прекъсванията, така че тази хипотеза също според нас трябва да бъде включена като основание за незабавни действия при отстраняване на аварии.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Какво е предложението можете ли да ми кажете пак?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Предложението е към обстоятелствата. Аз за съжаление го нямам текста. Освен опазване здравето и живота, и така нататък, да бъде допълнено „и осигуряване снабдяването с енергия“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други за изказвания и за становища? Не виждам.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Чета текста на чл. 26, ал. 5: „При неотложни случаи по ал. 1, при които е необходимо да се предприемат незабавни действия с оглед на осигуряване на безопасността и общественото здраве или опазване на човешкия живот“ тук да се добави „и на снабдяването с електрическа енергия“, тоест „осигуряване снабдяването с енергия“ – не само с електрическа, защото зависи коя ще е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Какво цели това? Каква е целта на това?
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (БКО): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители искам само да обърна внимание, че този текст говори за неотложни случаи и разрешава процедурата кога се отстраняват авариите без да се уведомяват операторите, които са наели капацитет. Те се уведомяват постфактум.
Затова е предвидено това да се случва само в случаите, в които се касае за спасяване на човешки живот и неотложни случаи. В обичайните случаи, когато става дума за нормалната дейност и снабдяване с електроенергия си има отделен ред, в който се уведомява операторът, той идва и заедно решават въпроса. Тук от името на БКО мога да кажа, че това предложение идва малко в повече.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, разбрахме.
Министерството на транспорта – госпожо Рогова?
ЖАНЕТА РОГОВА: Присъединяваме се към казаното от представителите на БКО и считаме, че такава обща формула на практика ще изключи уведомяването винаги, когато има повреда в електрическата мрежа, тоест една голяма част от случаите операторите на електронни съобщителни мрежи чисто и просто няма да бъдат уведомявани. Гледаме на текста като на изключителен и смятаме, че не бива да се допълва, особено по този начин, поставен в последния момент като предложение, смятаме, че е необмислено, недостатъчно мотивирано.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, не виждам изказвания.
Правя предложение да гласуваме предложенията на народните представители, които бяха подкрепени.
Гласуваме предложенията от народните представители.
За – 21, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Да изчета ли целия текст, уважаеми колеги, с направените промени?
Подлагам на гласуване чл. 26 с приетите предложения.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви.
По чл. 27 няма предложение.
Правя предложение за техническа корекция: думите в чл. 27, като в ал. 1 думите „удовлетворяват искането за“ се сменят с „осигуряват“, а в ал. 2 думите „в рамките на“ се заменят с „в срок до“.
Министерствата?
ЖАНЕТА РОГОВА: Не възразяваме. Редакцията е уместна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте текста на вносителя?
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме текста на вносителя.
Министерство на енергетиката? Регионалното министерство?
Нямате.
КРС? Нямате.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 27 с предложената от мен корекция.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Член 27 е приет.
По чл. 28 има предложение.
Първо, ще дам думата на Министерството.
Алинея 2 ли беше?
РЕПЛИКА: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, тук имам едно питане, да го разясните.
Член 28, ал. 2 дали не противоречи на Рамковата конвенция – чл. 12, § 2?
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме по принцип текста на вносителя на чл. 28, въпреки това изразяваме загриженост, че ал. 2 от него се различава от текст на 281 „б“ от ЗЕС, който има аналогична норма и едновременно с това, което е по-голямото ни притеснение е, че не съответства на чл. 12 от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. В този смисъл, за да не бъде допуснато противоречие с други норми на Съюза, въвеждайки една директива, призоваваме народните представители да възприемат по отношение на ал. 2 текста, който е в Закона за електронните съобщения сега за този текст. Той гласи, че: „Задълженията по ал. 1 могат да се налагат от съображения, свързани със защита на околната среда, защита на общественото здраве и сигурност и за изпълнение на целите на териториалното и селищно устройство“.
Смятам, че реципираме текста такъв, какъвто е сега в действащото законодателство избягваме риска от допълнителна възможна колизия с норми на европейското право.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
КРС подкрепяте ли това?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така изразеното становище на колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията с тази редакция, която дадоха.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, припознаваме го.
Господин Йорданов припознавате ли редакцията? Да, аз също я припознавам.
Господин Тишев? Добре.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител господин Иванов, моето и на другите колеги също по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание това, което зачете госпожа Рогова – ал. 2.
Моля да гласуваме.
За – 14 , против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 28 с приетото предложение на народните представители.
За – 14 , против – няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Благодаря Ви.
По чл. 29 няма предложение.
Правя предложение за техническа редакция за чл. 29, като думите „в смисъла на § 1, т. 13 от Закона за електроните съобщения“ се заличават.
Министерството подкрепяте ли текста на вносителя и предложената корекция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ:
Подкрепяме текста на вносителя и току-що направената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Другите министерства – на енергетиката, регионалното? Нямате.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да, нямаме възражение по направената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, няма изказвания.
Гласуваме чл. 29 по вносител с направената от мен корекция.
За – 14 , против – няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
По чл. 30 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: (Говори при изключен микрофон.) …инфраструктура, като мотивите са, че допълнението е в голяма степен редакционно и то е с цел съответствие на чл. 69, ал. 1, който точно регламентира тези договори – в случая за етажната собственост.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, благодаря Ви.
Министерството на транспорта – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте текста.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямам отношение по текста.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Министерство на енергетиката? Нямате отношение.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА (МРРБ): Ние сме дали бележка, че не подкрепяме това предложение, тъй като в ал. 1 и ал. 2 е посочено за кои договори става въпрос и не е нужно да се прави това.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Къде е посочено?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: В ал. 1 и ал. 2 на чл. 30. Дали сме го в нашето становище, което е изпратено до Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, добре.
Господин Тишев – заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз само ще помоля тези, които взимат отношение, той го каза преди малко господин Иванов, да уточняват. Ясно е, че и тези, които внасят Законопроекта на първо четене са вносители и ние, които правим предложения между първо и второ четене също сме вносители. Явно от там стана някакво объркване, тъй като господин заместник-министъра каза, че подкрепя текста на вносителите, което по принцип значи подкрепя първоначалния текст, а в становището, което имаме от Министерството на транспорта пише, че по това предложение, именно чл. 30, ал. 2 след думата „договора“ се добавя и „изграждане на физическа инфраструктура“. Становището е следното: „Според нас допълнението е удачно и би могло да се подкрепи“, тоест на практика Министерството подкрепя предложението на вносителите между първо и второ четене за лека корекция на първоначално внесения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Чухме становището. Пак ще им дадем думата.
Добре. Нещо по-различно? Няма.
Някой друг? Изказвания?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тоест те подкрепят предложението така ли?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По вносител, така разбрах.
Не подкрепяте предложението на народните представители в случая, нали така?
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме текста на първоначалния вносител. В становището сме казали, че би могъл този текст като уточняващ да бъде приет, но тъй като въпросът е редакционен нямаме особени предпочитания за приемането му или не. Тоест подкрепяме първоначалния текст на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбрах, добре. (Реплики.)
Гледаме го в момента, така че каквото решим.
Ако някой иска думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
За – 9, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста по вносител.
Уважаеми колеги, има ли нужда да чета целия текст по вносител или всички го имате?
Член 30 по вносител.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Прощавайте, правя предложение за техническа корекция: „Член 30 в ал. 3, думите „етажните собственици“ се заменят със „собствениците“.
Приемате ли това предложение?
ЖАНЕТА РОГОВА: Редакцията е уместна. Препоръчваме да бъде приета.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, добре. Благодаря.
Други становища?
Изказвания? Не.
Колеги да прегласуваме чл. 30 с направената от мен лека редакция.
Прегласуваме чл. 30 с редакцията.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Приключваме заседанието – 16,30 ч. е, няма и предложения за удължаване.
Стигнахме до чл. 30, който приехме, нали така? Член 30 е приет.
Ще продължим на следващото редовно заседание с Раздел II „Сервитути“.
Благодаря за участието на всички.
Поради изчерпване на времето закривам заседанието на Комисията днес.


(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
Форма за търсене
Ключова дума