П Р О Т О К О Л
№ 21


На 24 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, № 702 00 48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване – продължение.
3. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Има кворум, може да започнем работа на редовното заседание.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Други предложения? Не виждам.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Наши гости са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, госпожа Радослава Генова – директор на дирекция „Безопасност, технически надзор и управление“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Георги Кръстев – съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Добре дошли!

Гледаме първа точка:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 702-00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Господин Кръстев, заповядайте да представите документа.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание Проект на Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, одобрен от Министерския съвет с негово Решение № 759 от 8 декември 2017 г. Проектът е разработен в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., Цел 44, Мярка 160.
Становище относно необходимостта от актуализиране на Стратегията изрази и Консултативният съвет за национална сигурност на свое заседание на 30 май 2017 г.
В изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г. междуведомствена работна група подготви Проект за актуализиране на Стратегията. В състава на групата бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства, а също така и представител на Българската академия на науките.
Първият вариант на Стратегията беше подготвен към 25 септември и между 28 септември и 20 октомври той бе представен на поредица от обществени обсъждания, проведени в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив и Велико Търново, като в София имаше три обсъждания.
Проектът и самата необходимост от актуализация на Стратегията бяха предизвикани от съществените промени в средата за сигурност преди всичко в международен мащаб, наличието на съществено нови рискове и опасности за сигурността, каквито не съществуваха към 2011 г.
Друг съществен аспект и основание за актуализиране на Стратегията е изпълнението на редица задачи, произтичащи от Стратегията за сигурност от 2011 г., като например завършването на процеса на нормативно уреждане на функционирането на сектора за сигурност в Република България.
Бих искал да отбележа, че около 25 са новите текстове в Актуализираната стратегия, като има и няколко изцяло нови раздели, като „Киберсигурност“, „Управление при кризи“ и „Транспортна сигурност“.
С това аз смятам да приключа представянето. Само ще завърша с обстоятелството, че работната група предложи и е възприето на този етап Стратегията да бъде актуализирана с хоризонт 2025 г., като сме отчитали прогнозируеми политически и икономически цикли в пространството – в европейското, евроатлантическото пространство, и някои съпределни, така да се каже, геополитически пространства на Европейския съюз.
Предлагам думата да бъде дадена на заместник-министър Геновски за повече детайли по сектора „Транспортна сигурност“. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз да попитам: Вие със сектор „Транспорт“ ще се справите, господин Геновски, понеже разбрах, че господин Кръстев имал и други ангажименти?
Колеги, дали имате въпроси към господин Кръстев? Ако нямате, ще продължим дебата с господин Геновски.
Благодаря Ви, господин Кръстев. Хубав ден!
Продължаваме с темата „сигурност“.
Сектор „Транспорт“ – господин Геновски, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Бих искал да Ви запозная с предложенията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с Проекта на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България. С Решение № 759 на Министерския съвет от 8 декември 2017 г. беше одобрен Проект на Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България. Този Проект е резултат от съвместната работа на всички представители в работната група, сформирана със Заповед № 118/2017 г. на министър-председателя на страната, със съдействието на множество министерства, ведомства, университети и организации, които допринесоха за постигане на всеобхватността и пълнотата на подготвения Проект.
Приносът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе фокусиран основно към включването на сектори „Транспорт“ и „Съобщения“ в обхвата на Стратегията като важни за националната сигурност, предвид значението им за икономическото, социалното и комуникационното функциониране и развитие на страната.
Наред с това работихме и за осъвременяване на цялостния облик на документа, като предложенията ни бяха насочени към отбелязване на постигнатото с промените в законодателството, свързано с националната сигурност, тероризма, защита при бедствия. С оглед на това се прецизираха текстовете, свързани с транспортната инфраструктура.
Транспортният сектор на Република България е от изключителна значимост за повишаване на конкурентоспособността на националната икономика и за обслужване на населението, и съответно за националната сигурност. Мисията на транспортния сектор е страната ни да притежава напълно интегрирана, конкурентоспособна и устойчива транспортна система, която да удовлетворява потребностите на обществото в икономически, социален и екологичен аспект. Визията е към 2030 г. България да притежава модерна, безопасна, сигурна и висококачествена транспортна система. Тези основни приоритети са заложени в Проекта на Актуализираната стратегия и са в съответствие с Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. и Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г.
Друго съществено допълнение към Стратегията е включването на политики за сигурността в сектор „Съобщения“, съдържащи стратегически цели, насочени към устойчиво развитие в областта на електронните съобщения и пощенската политика и осигуряване на изпълнението на задълженията на Република България в тези области, свързани с членството ни в Европейския съюз и в международни организации.
Предложените текстове кореспондират със Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги и приетата Секторна пощенска политика на Република България. Направените от нас предложения бяха обсъдени в рамките на работната група и включени в Актуализираната стратегия, като напълно съответстват на целите и духа на Проекта.
Прилагането на политиките за сигурност в областта на транспорта и съобщенията ще създаде условия за защита на националния интерес и за постигане на националните цели и приоритети в двата сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Геновски.
Уважаеми колеги, имате думата.
Някой друг да иска да допълни Стратегията? Не виждам.
Втори път, уважаеми колеги, някой да иска думата? Не виждам.
И трети път питам? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване първа точка: Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, № 702 00-48, внесена от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.

Преминаваме към втора точка, уважаеми колеги:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване – продължение.
Гости по втора точка са: господин Димитър Геновски – заместник-министър, господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС, госпожа Весела Начева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Иван Несторов – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“ в Министерството на енергетиката, представители на енергоразпределителните дружества, на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, на браншовите организации в областта на електронните съобщения.
Уважаеми колеги, според стенографския протокол миналия път стигнахме до чл. 30 включително, който приехме.
Вече сме на „Раздел II – Сервитути“.
Изказвания по наименованието на Раздел II – „Сервитути“? Не виждам. Подкрепяте наименованието на подразделението.
Министерствата?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
По чл. 31, колеги, текстът е пред Вас.
Няма предложение.
Правя предложение за една редакция за чл. 31, като в ал. 7 след думата „осъществява“ се добавя „и“. Това е техническа редакция.
Давам думата за становище на Министерството на транспорта.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и сме съгласни с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Останалите министерства – енергетика и регионалното?
Заповядайте.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Нямаме възражения по текста на вносителя и по допълнителното предложение за редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Нямаме бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата. (Реплики извън микрофоните.)
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 31, с направената редакция от мен.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 32 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Господин Тишев го няма. Господин Данчев, Вие ли ще представите предложението?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, тъй като господин Тишев малко ще закъснение, ме помоли аз да представя мотивите. Мотивите са, че изменението е необходимо в съответствие с чл. 31, ал. 6, който току-що приехме, където е казано, че „не възникват сервитути“. Сервитути възникват само за елементи на физическата инфраструктура. Това е общо взето.
Предложението е да отпаднат думите „включително на отклонения от тези мрежи до сгради и до други поземлени имоти“ от така предложената от вносителя редакция на текста. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Данчев.
Господин Геновски?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Министерството на транспорта подкрепя предложението на вносителя и не подкрепя предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Енергетиката?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Доколкото от наша страна предложението за изменение в текста е възприето като редакционно, нямаме специален коментар по него.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Регионалното министерство?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: От Регионалното министерство подкрепяме предложението на вносителите, не подкрепяме предложението за отпадане на текста на т. 1. Мотивите сме ги дали в писмено становище. Господин Несторов от ДНСК ще каже нашите мотиви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ИВАН НЕСТОРОВ: Добър ден, господин Председател.
Единственото ни възражение и притеснение идва от факта, че в болшинството по-големи населени места има изградена публична общинска собственост, където са прокарани всички тези физически мрежи. Поради тази причина ние не сме съгласни единствено с текста, който касае, че „при израждане на нова и/или разширение на съществуваща линейна физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза на операторите“. А ние казваме, че трябва да се допълни „при наличие на вече изградена физическа инфраструктура“. Тоест да се направи едно ограничение, тъй като изградената физическа инфраструктура досега е била собственост на общините. Поради тази причина да се направи едно разграничение между общинска, частна или държавна собственост. Само това ни е забележката.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме компетенции по въпроса.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата.
Някой от народните представители иска ли думата? Не виждам.
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ (Клуб 2000): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата по този въпрос, защото сигурен съм, че има някакво неразбиране на това сложно понятие „сервитути“. Ето защо искам първо да направя разграничаване между физическа инфраструктура, за която възникват сервитути, и електронни съобщителни мрежи, като кабелните мрежи например, за които не възникват сервитути именно по този закон. В това се състои и предложението на народните представители Тишев и Ерменков. В този случай може да се каже, че сервитутът е едно сложно, абстрактно понятие от теорията на ограничените вещни права. Това са правила, с които се ограничава правото на ползване на определен имот.
Ние казваме, че прокарването на физическата инфраструктура се предхожда от един сложен процес. Това е договор или административен акт със собственика на поземления имот. За имотите публична собственост това са административните публични актове, като ПУП за имотите. Частна държавна и частна общинска собственост това са съответно индивидуални административни актове или договори, а за частните имоти това са договори. Следва изплащане на обезщетение по определен ред. Накрая възникналите сервитути се отразяват в Кадастъра. Всичкото това вместо да опрости изграждането на мрежите, ще усложни изграждането на мрежите именно в частта, в която се третира сградното отклонение до крайния абонат.
Ето защо смятаме, че предложението на господата Тишев и Ерменков има място тук и затова следва да бъде прието по наше виждане. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (БАКО): Искам да Ви обясня какво касае това предложение, което ние от БАКО не подкрепяме с редакцията на народните представители Тишев и Ерменков. Ще обясня защо. Сградните отклонения представляват част от мрежата, която на практика свързва – това е последната отсечка от основната мрежа към абоната. Тя е от последната шахта до входа на помещенията на абоната. Обикновено тези части от мрежата не се изграждат предварително, тоест за тях няма изградена физическа инфраструктура, за която да е възникнал сервитут.
Затова ние смятаме за удачно предложението в официалната редакция на вносителя да има такъв възникнал сервитут, защото той дава възможност по право тези сградни отклонения да преминат през имота. Разбира се, това не отменя задължението за сключване на договор със собственика на имота и всички останали задължения, които произтичат от Закона за собствеността, била тя публична или частна. Това просто дава възможност за по-бързо прокарване на последната отсечка, която обикновено се изгражда по заявка на абоната. Затова Ви призоваваме да го подкрепите.
Искам да направя уточнение, че сервитутът, който е по предходния чл. 31, където той не възниква, е защото вече е възникнал в полза на мрежовия оператор, който притежава инфраструктурата, и всъщност се прави уточнение, че за оператора на кабелна съобщителна мрежа, разбира се, такъв сервитут не възниква. Тук ситуацията е различна и бихме Ви призовали да подкрепите вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Някой друг да иска думата?
Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепям казаното от госпожа Захариева. Точно така е. Искам само да допълня, че и понастоящем в чл. 288 от действащия Закон за електронните съобщения съществува абсолютно същият текст, и става въпрос за пренасяне на уредбата на Глава XVII в този закон, а не за някаква новост. Ние нямаме информация до този момент този текст да е създавал проблеми. Напротив, считаме, че ако тази част отпадне, така както се предлага, ще възникнат такива за последната част от разполагането на мрежата, ако физическата инфраструктура няма сервитут да мине през чуждия имот. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Николай Тишев и Таско Ерменков. Чухте становищата.
За – 8, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 32 по вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Член 32 е приет.
По чл. 33 няма предложение, чл. 34 – също няма предложение, чл. 35 – също няма предложение, чл. 36 – също няма направено предложение, чл. 37 – също няма, и чл. 38 – също няма направено предложение.
Уважаеми господин Геновски, по изброените членове от 33 до 38 моля да вземете отношение.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика, Регионално министерство, заповядайте.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Министерството на енергетиката няма коментари по тези текстове. Няма какво да кажем по компетентност.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: От МРРБ също нямаме коментари по тези текстове.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Също нямаме коментари по тези текстове.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги? Никой ли не иска думата?
Закриваме дебатите.
Подлагам на гласуване членове от 33 до 38 включително по вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приемат се членовете до 38 включително.
„Глава пета – Координиране на дейности“.
Дебат, становище по наименованието на подразделението „Глава пета – Координиране на дейности“?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой да има противно становище и да иска думата? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета „Координиране на дейности“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Наименованието се приема.
„Раздел I – Достъп до информация относно планирани дейности“.
Обратно становище? Предложение за корекции на наименованието на „Раздел I – Достъп до информация относно планирани дейности“? Не виждам.
Да приемем, че всички подкрепят наименованието.
Гласуваме.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8 .
Приема се.
По чл. 39 няма предложение.
Ако ми позволите, ще предложа една корекция в чл. 39, като в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „в обхвата на заявлението“ се заличават, а в ал. 2, т. 2 думата „съобразно“ се заменя с „по“ и думите „в съответствие“ се заменят със „съгласно“, а в т. 3 думите „рамките на“ се заменят със „срок“.
Имате думата от Министерството.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и сме съгласни с редакционните промени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика и Регионално, имате ли отношение?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Нямаме забележки.

ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Нямаме бележки. Съгласни сме с промените.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Приемаме го с предложените редакции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата. Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 39, с предложените от мен корекции.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 40 няма предложение.
Правя предложение за редакционни поправки към чл. 40, като думите „В заявлението“ се заменят със „Със заявлението по чл. 39, ал. 1“.
Уважаеми господин Геновски, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и сме съгласни с редакционната промяна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетиката?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Нямаме възражение по текста.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Нямаме коментари по този текст и приемаме редакцията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражение по така предложения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Колеги? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване чл. 40, с предложената корекция от мен.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 41 няма предложения; по чл. 42 също няма предложение; по чл. 43 също няма предложение.
Правя предложение за редакционна поправка в чл. 43, като думите „чл. 40“ се заменят с „чл. 39“.
Уважаеми господин Геновски, имате думата по чл. 41, 42 и 43.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: По членове 41, 42 и 43 подкрепяме текста на вносителя. По чл. 43 сме съгласни с предложената от Вас редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетиката?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Становището ни е като на Министерството на транспорта, нямаме възражения по текстовете.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Също като колегите от другите министерства.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражение по така предложените текстове.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата. Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване членове 41, 42 и 43, с предложената от мен корекция, която чухте.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
„Раздел II – Споразумение за координиране на дейности“.
Становище на Министерството за наименование на Раздел II?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетика, Регионално, КРС? (Реплики.) Подкрепяте наименованието на подразделението.
Някой има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението по вносител.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Член 44 – няма предложения от народни представители.
Правя предложение по чл. 44, като в ал. 3 думите „за координиране“ се заличават, а думите „установени в“ се заменят с „определени със“.
Господин Геновски, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и сме съгласни с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетика, Регионално, КРС? (Реплики.) Нямате противно мнение.
Уважаеми колеги? Не виждам желание за изказване.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 44, с предложената от мен редакция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
По чл. 45. има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Заповядайте, господин Тишев, да представите предложението.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В чл. 45 предлагаме създаването на ал. 2. Ще го прочета набързо:
„Мрежовите оператори по ал. 1 задължително обявяват инвестиционните си намерения в Единната информационна точка. Обявяването се извършва така, че да даде възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да се запознаят с него и да се спази срокът по ал. 4, т. 3.
2. ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5.“
Мотивите са следните. В чл. 5, т. 2 на Директивата 2014/61 изрично е подчертано, че операторите, финансирани с публични средства, изпълняват всяко разумно искане за координиране на строежите. За да се постигне тази координация, е необходимо операторите на електронни съобщителни мрежи да разполагат с информация за планираните дейности по физическата инфраструктура, финансирани с публични средства. Считаме, че е подходящо да се вмени задължение на мрежовите оператори, финансирани с публични средства, да предоставят такава информация в Единната информационна точка, където тя да става достъпна до операторите на електронни съобщителни мрежи.
Много е важно да се вмени такова задължение за подаване и с оглед на изискванията на чл. 45, ал. 3, т. 3, където срокът за подаване на заявленията за координиране се определя на един месец от подаване на данните в ЕИТ. В случай, че мрежовият оператор не е проявил инициатива за публикуване на инвестиционните си намерения в Единната информационна точка, операторът на електронни съобщителни мрежи би могъл да изгуби възможността да се включи в изграждането на физическа инфраструктура, която е финансирана с публични средства.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Господин Геновски, заповядайте за коментар по предложенията.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и смятаме, че редакцията, предложена от вносителите, като трактовка е по-ясна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте от Министерството на енергетиката.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: В становището, което е представено на вниманието на народните представители от страна на Министерството на енергетиката, ние също сме направили коментар по този текст и считаме, че предложението за създаване на нова ал. 2 не е необходимо да бъде включвано в чл. 45. Доколкото такава разпоредба се съдържа в чл. 45, ал. 3, т. 3 и това задължение, чиято изрична уредба се предлага, всъщност косвено съществува вече по предложението на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Регионалното?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Министерството на регионалното развитие подкрепя предложението на вносителя. Дали сме становище, което е отправено към Комисията, против направеното предложение за създаване на нова ал. 2, с подобни мотиви на колегите от останалите министерства, а именно че задължението на операторите да обявяват инвестиционните си намерения е уредено в чл. 39 от предложения Законопроект.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме коментар по така предложените текстове.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА (представител на ЕРП): ЕРП са против промяната, предложена от грапа народни представители. Въпреки устно изказаното становище, в текста на новопредложената ал. 2 липсва каквато и да е превръзка с мрежи, изграждани с публични средства, а задължението на собственика и този, който изгражда и разширява мрежата – носещата инфраструктура, се касае само до изграждане на такава инфраструктура с публични средства. Съответно ЕРП не биха желали да бъдат обект на допълнителни задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Емануилова.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Само имаме две технически редакции. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „с оглед на“ да се замени със „за“ – това е чисто редакционно, и в ал. 3 в текста преди т. 1 думата „удовлетворява“ да се замени с „изпълнява“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Приемате ли тези корекции?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознаваме тези предложени редакции.
Уважаеми колеги, някой да иска думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тишев и Ерменков.
За – 9, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на чл. 45 по вносител, с направените корекции.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
По чл. 46 няма предложения.
Правя предложение за редакционна корекция в чл. 46: думите „органа за решаване на спорове по чл. 81“ се заменят с „Комисията“.
Уважаеми господин Геновски, имате думата за текста на вносителя и за направеното от мен предложение за редакция.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя. Приемаме терминологичното уеднаквяване на Законопроекта по отношение на органа за решаване на спорове.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика, Регионално, КРС? По ред.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Подкрепяме вносителя. (Госпожа Весела Начева говори на изключени микрофони.)
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Само искам да обърна внимание чисто редакционно за „Комисията“. Да се провери от колегите от Правна дирекция къде за първи път се вкарва терминът „комисията“, за да е ясно за коя комисия става въпрос и че става въпрос за Комисията за регулиране.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, с направеното от мен предложение за редакция на чл. 46.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
„Глава шеста – Разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура“ и „Раздел I – Дейности по изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.
Някой има ли обратно предложение по наименованието на Глава шеста и Раздел I? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста и Раздел I.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приемат се наименованията.
По чл. 47 има предложение от Димитър Данчев и група народни представители.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, че ми дадохте думата.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложението е съвсем кратко, то е по-скоро редакционно. Предлага се понятието „приемо-предавателни станции“ да бъде заменено с „елементи на кабелни и мобилни наземни мрежи“, което определено е по-широкото и всеобхватно понятие, което включва и приемо-предавателните станции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Данчев.
Министерството на транспорта – господин Геновски?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не подкрепяме току-що направеното предложение. По наше мнение приемането на това предложение може да внесе объркване и проблеми в правоприлагането, доколкото за самото разполагане на елементите на електронно съобщителните мрежи в Законопроекта са създадени специални правила в следващия Раздел II на Глава шеста. В тази връзка от специализираните в областта на градоустройството ведомства, МРРБ са изложили подробни съображения, към които се присъединяваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: По това предложение сме се въздържали от коментар, доколкото е извън компетентността на министъра на енергетиката, така че няма коментар.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионално?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме предложението на вносителя, не подкрепяме предложението на групата народни представители. Мотивите са ни едни и същи с Министерството на транспорта. Дали сме ги в становището, което е отправено към Комисията. С няколко изречения арх. Несторов ще представи точно за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, арх. Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати! Единственото възражение като специализиран контролен орган на държавата в лицето на Дирекцията за национален строителен контрол ние имаме предвид, че тези съоръжения – приемо-предавателните станции, са специфичен вид строеж, който е регламентиран в Закона за устройство на територията и § 5 от Преходните разпоредби на Закона. Тези вид съоръжения оказват пряко или косвено въздействие върху хората и околната среда и проектирането и изграждането на тези приемателни станции се регламентира пак със същия Закон. Поради тази причина ние държим разпоредбите на Закона за устройство на територията да се спазват и за този тип съоръжения да има одобрени инвестиционни проекти, на базата на които да може да се упражнява ефективен административен контрол. Това е нашето изискване от гледна точка на Закона за устройство на територията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Несторов.
Да чуем становище от КРС.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Гледайки легалните дефиниции, които са въведени в законите, които прилагаме – Закон за електронните съобщения, и имайки предвид, че с Проектозакона ще ни се вменят други правомощия по този Закон, смятаме, че няма легална дефиниция, с която да разделим приемо-предавателни станции в нашата поне терминология, дотолкова доколкото те са част както от физическата инфраструктура, така и от електронните съобщителни мрежи. Така че, четейки дефиницията на физическа инфраструктура и електронно съобщителна мрежа, считаме, че приемо-предавателните съоръжения попадат в обхвата на така предложените дефиниции. Тоест предложението на господин Данчев и група народни представители е наистина по-обобщаващото и включва в себе си самите приемо-предавателни станции, те не са изключени от мобилните наземни мрежи. А същевременно, ако бъдем достатъчно прецизни и следваме нашите дефиниции, които използваме в Закона за електронните съобщения и в настоящия проектозакон, би трябвало да се предложи редакцията: физическа инфраструктура за разполагане на електронно съобщителна мрежа, която обхваща абсолютно всички тези приемо-предавателни съоръжения, без да се добавят каквито и да е уточнения от тук нататък.
Нямаме легална дефиниция в законите, които прилагаме по отношение на електронни съобщителни мрежи, разгръщането им като приемо-предавателни. Те са част от електронната съобщителна мрежа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбрах, благодаря.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (БАКО): Специално по това предложение ние смятаме, че предложението не е само редакционно. Според нас то променя смисъла на това, което седи в основата на Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Доколкото в самия Закон една от целите беше: изграждането на физическата инфраструктура се изпълнява по ЗУТ, а разполагането на електронно съобщителните мрежи да си остане в разпоредбите на този Закон на един режим, който ще бъде малко по-различен. В този смисъл това предложение, в което се казва „елементи на кабелни наземни мрежи“, според нас смесва нещата и обърква цялата конструкция на Закона, така както ние го разбираме. Това е нашето становище. Ние по-скоро смятаме, че предложението, както е предложено от Комисията, е по-правилно и по-всеобхватно и наистина описва всички случаи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Бих искал да задам един уточняващ въпрос на колегите от Регионалното министерство. Дали могат да ни разяснят спрямо това, което са дали като становище, какво е общото и различното между приемо-предавателна станция, мобилна станция, стационарна станция и радиосъоръжение? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Арх. Несторов, Вие ли ще отговорите? Заповядайте.
ИВАН НЕСТОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Има една-единствена разлика, която ние разграничаваме, тъй като антенните съоръжения, които се монтират върху покривните конструкции и друг тип сгради на територията на дадено населено място, са регламентирани като строеж, тоест зад тази конструкция, наречена антена, трябва да има одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж съответно, тъй като класът по чл. 137 от Закона е трета категория. Поради тази причина се прави и Държавна приемателна комисия. Всичко останало, което е наречено приемателна или друг тип технически съоръжения, които се слагат, поставят или монтират върху тези антенни мачти, това е вече друга тема на разговор. Ние говорим само за съоръжението – тази метална конструкция, която трябва да бъде трайно свързана със сградата, която представлява елемент, за която трябва да има одобрени инвестиционни проекти.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, арх. Несторов.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз никъде не споменах думата „антена“. Попитах за няколко други елемента, но очевидно колегите от Регионалното министерство не са компетентни по този въпрос да отговорят.
Второ, говорят за приемо-предавателни станции. В отговора, който току-що чухме, става дума за елементи за разполагането на тези приемо-предавателни станции, но както е записано в точката, става въпрос за елементи, но само за приемо-предавателни станции. Именно затова е необходимо това уточнение, колеги. Ако нещата останат така, както са предложени по текста на вносителя, възникват въпроси затова дали антената, дали ретранслаторът, радиосъоръжението или така, както е записано в един от стандартите, с който се регистрират мобилните оператори – без да съм специалист по въпроса, но говорят за мобилни станции и за стационарни станции. Не става въпрос за приемо-предавателни станции никъде. Така че по този въпрос има и определени стандарти, които трябва също да бъдат взети под внимание. Тъй като тези стандарти включват много различни елементи на мобилните наземни мрежи, затова нашето предложение е да се направи по-обобщаващото понятие, за да е ясно, че всички антенни съоръжения, всички станции – мобилни, всички приемо-предавателни станции и други части на мобилните наземни мрежи, ще бъдат регистрирани по разпоредбите на Закона за устройство на територията, което предполагам, че е и Вашият интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Данчев.
Някой да иска да вземе отношение да отговори?
Заповядайте, арх. Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Господин Данчев беше достатъчно изчерпателен, тоест ние говорим на един език от гледна точка на това, че това са съоръжения, които трябва да бъдат под разрешителен режим и да има административен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ясно, разбрахме се.
Някой друг? Не виждам. (Реплики.)
Господин Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Тоест още един път казвам, че всички тези наименования, които касаят спецификата на тези преносими съоръжения, които дават възможност за комуникация, за ретранслация или за друг вид съобщителни системи, които обслужват този антенен носител, те са част или ансамбъл от цялата електронна мрежа, за която трябва да има одобрени проекти и разрешение за строеж. И е посочено в текста на самия чл. 47 от вносителя в Закона.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
КРС, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: В подкрепа на това, което говорят колегите от Министерството на регионалното развитие, може да се види дефиницията на физическа инфраструктура в Закона, в така предложените текстове от т. 10 от Допълнителни разпоредби. Вътре е включена включително и тази инфраструктура, която трябва да мине през разрешение по реда на ЗУТ.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други мнения?
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само един уточняващ въпрос пак, ако може.
Например сега са много модерни и вероятно скоро ще влязат в употреба, виждаме и в други големи градове различни антенни, да ги кажем най-общо, елементи на мобилната наземна мрежа, които се монтират по стълбове, по спирки на градския транспорт и така нататък. Бих искал за колегите да уточните спрямо тази разпоредба, която сега предстои да гласува предложението на вносителя, тези елементи на мобилната наземна мрежа по кой ред следва да минат, да бъдат регистрирани?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Несторов, ще отговорите ли?
ИВАН НЕСТОРОВ: Вижте, аз съм по професия архитект. Извинявам се, господин Председател, не съм специалист по електронните мрежи, техники и съоръжения. Длъжността ми е началник на Дирекцията за национален строителен контрол и съм длъжен да спазвам законите. В Закона за устройство на територията е записано, тоест от Народното събрание е гласуван този текст, в който е казано, че за тези антенни съоръжения, които се монтират по сгради и други елементи от обществената инфраструктура, трябва да има одобрени проекти и разрешения за строеж. Не съм специалистът, който да казва: тази антена с какъв набор от електронни системи, модули, шкафове или друг тип наименование ще бъде оборудвана. Аз говоря, че това е едно съоръжение, това е един метален прът или някакъв друг тип съоръжение, който сигурно е десетки килограми, който седи или трайно се монтира върху покрива. Той утре при някакви природни бедствия и, не дай си боже, аварии ще застраши пряко живота на живущите и на тези, които ще обслужват съоръжението.
От тази гледна точка затова настоявам да бъде дефинирано, че след като за този тип съоръжения – не по мобилни транспортни средства, а тези, които са трайно закрепени за конструкцията на сградите, трябва да има някакво разграничение. След като те трябва да имат разрешение за строеж, това означава, че ще има и пряк административен контрол по реда на Закона за устройство на територията, включително и от самата етажна собственост. Ако примерно сградата е в режим на етажна собственост, там е вече Законът за управление на етажната собственост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
КРС, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, на което господин Данчев иска да обърне внимание, става въпрос за така наречените „малки клетки“ – (изброява), които нямат необходимост от изграждане на такъв вид структура, на която да се сложи постамент и да се изгради мачта, да се сложат и така нататък сложните системи, които са необходими за захранването на едни такива клетки. Те могат да бъдат сложени на стената отвън на сградата. Ако минем по тълкуването на приемо-предавателна станция, тя по своята същност също се явява приемо-предавателна станция, доколкото е част от мрежата и обслужва мобилните потребители.
В този ред на мисли беше и моето изказване, че не можем да направим отделяне на приемо-предавателна станция от самата електронно съобщителна мрежа като такава, защото тя е част от нея. Тоест би трябвало да не се отделя приемо-предавателната станция като нещо отделно от общата формулировка на електронно съобщителна мрежа. Това беше нашето предложение във връзка с предложението от страна на господин Данчев и с внесеното предложение на вносителите. Тоест във физическата инфраструктура сама по себе си имате легална дефиниция в т. 10 от Допълнителните разпоредби на Проектозакона, а електронно съобщителна мрежа има легална дефиниция в Закона за електронните съобщения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Някой друг иска ли думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Данчев и група народни представители в чл. 47.
За – 8, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 47.
Тук имаше предложение за редакция, ще го повторя: В чл. 47, ал. 2 думите „специалните разпоредби“ се заменят с „разпоредбите“.
КРС, имахте ли предложение за редакция тук?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме предложение. Единствено това, което коментирахме, че „приемо-предавателните станции“ може да отпадне като термин, доколкото те попадат в рамките на разполагане на електронна съобщителна мрежа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване чл. 47, с направената от мен редакционна поправка.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Член 47 по вносител, с направената корекция е приет.
По чл. 48 няма предложение.
Наименованието на „Раздел II – Общи правила за дейностите по разполагане на електронна съобщителна мрежа и изграждането на прилежащата й физическа инфраструктура“.
По чл. 49 също няма предложения.
Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя по чл. 48, Раздела, чл. 49.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетика, Регионално, КРС?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Нямаме възражения по тези текстове.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Нямаме възражения.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текста по вносител на чл. 48, наименованието на Раздел II по вносител и текста по вносител на чл. 49.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Член 50 – предложение от народния представител Милен Михов.
Господин Стоянов, Вие ли ще представите предложението на Милен Михов по чл. 50?
АТАНАС СТОЯНОВ: „В чл. 50 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Ал. 3 и ал. 4 се прилагат и за ведомствата по чл. 1, ал. 4.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не възразяваме срещу това предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетиката – становище за предложението на господин Михов.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Коментар по това предложение се съдържа в становището на министъра, затова ще си позволя да кажа две изречения.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Законопроекта, който вече е приет от Вас, Законът в неговата цялост не се прилага от електронни съобщителни мрежи – физическа инфраструктура, от Министерството на вътрешните работи, отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, и от Българската армия. Ние сме счели, че с тази разпоредба приложението на Закона в неговата цялост е изключено по отношение на тези органи и тук чак в чл. 50 от Законопроекта се предвижда, че определени правила ще бъдат прилагани в такива случаи. Считаме, че това не е съвсем подходящо и че по мотивите към предложението, в случай че се преценят за целесъобразни, такива редакции могат да бъдат направени в други закони, но не и в този Закон, който в неговата цялост е изключен като приложение за тези случаи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Регионалното министерство, заповядайте.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме предложението на вносителя, включително нямаме възражения към предложението на народния представител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Принципно нямам отношение по въпросите, но мотивите, изложени от министъра на енергетиката, са целесъобразни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз може би нещо не разбирам. Нека някой от вносителите ми обясни.
Значи, имаме Закон, в който казваме в чл. 1 какво не касае този Закон, след което в ал. 3 казваме: „Не се изисква изработване за“ и ние връщаме пак, с изключение на тези неща, които Законът така или иначе не ги касае. Какъв е смисълът от… (Реплика.) Да, ама то не ги касае, какво ги облекчава по този закон? Все едно ти не получаваш пенсия, обаче аз ти давам 13 пенсия. (Реплики.)
Нека някой експерт да го обясни. Тук ясно е казано, че не касае тези структури. А тук казваме, че им правим облекчения. За какво им правим тези облекчения?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпросът е резонен.
Госпожо Рогова, искате ли да се включите?
ЖАНЕТА РОГОВА: Става въпрос за това, че при строителството и при разполагането на електронни съобщителни мрежи има изключения тогава, когато те не са в строеж. Доколкото разбирам, предложението е свързано с това – дори за мрежи, които не са в обхвата на Закона, тъй като става въпрос за един и същи тип мрежи, режимът да бъде еднакъв. Тоест и за тях, в случаите в които за електронни съобщителни мрежи не се изисква такъв тип разрешения, предвид… Всъщност еднаквостта на мрежите да не се изисква и за другия вид мрежи.
Не е наше предложението, но по наше мнение не пречи на прилагането на Закона, нито на прилагането на Директивата. Ако народните представители решат, че по отношение на тези мрежи ще бъде направено същото уточнение, мисля, че няма да бъде неразумно. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинявайте, колеги. Нали няма да правим законодателство, при което колега или който и да е предлага нещо и сега тук ще го правим, защото не пречи? Нека, ако трябва да го отложим този текст. Господин Михов да дойде и да каже какво е имал предвид. За да го предложи, той има някакви мотиви. Защото сега започваме – има го, ама той не ни пречи, дайте да го приемем. Утре обаче ще създаде проблем и ще трябва да го махнем. Ако господин Михов не може да дойде, да отложим този текст, за да обясни за какво става въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има предложение за отлагане.
Подлагам на гласуване чл. 50 и предложението да бъдат отложени за следващо заседание.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Продължаваме.
Други мнения по предложенията?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Доколкото разбирам, в ал. 5 се третират други мрежи, които отговарят на друго законодателство. След като го въвеждаме тук в този Закон, не е ли редно, тъй като този Закон третира в основната си част електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, ако има такива промени, те да се правят в Преходните разпоредби, както е обикновено. Там променяме други закони. Във всеки закон е така. Така че би трябвало тази промяна, където ще касае мрежи, които касаят други закони, да бъде направена в Преходните и заключителните разпоредби. Такава би трябвало да е логиката на вносителя, а не тук, вътре в самия Закон.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Други мнения? (Реплики.)
Някой друг има ли нещо да пита, да каже? Чухме и становището. Комисията отказа да отложи разглеждането, така че ще гласуваме.
Някой друг не виждам да иска думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: От тези колеги, които не искаха да се отложи, някой да отговори защо? Явно е наясно с мотивите, да ни обясни какво гласуваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не виждам други желания за изказвания и за отговор.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Михов.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се предложението.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Без да знаем какво сме приели.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване чл. 50, с приетото предложение на народния представител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се чл. 50.
По чл. 51 има предложение от народните представители Тишев и Ерменков.
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В чл. 51, ал. 1, т. 1 след думите „§ 16“ да се добави „или § 127“, а именно § 127 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ. Тоест към последното изменение на ЗИД на ЗУТ от 2015 г. са допълнени условията за търпими строежи, които следва да бъдат включени в разпоредбата на чл. 51, а именно настоящият член. Или казано на по-разбираем език: в ЗУТ § 16 върви заедно с § 127. Между другото, виждам, че становището на Министерството е в полза на това предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Геновски?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Госпожа Рогова ще внесе пояснение за нашето становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Предложението според нас трябва да бъде прието. Освен това ще помоля да бъде включена цялата редакция на текста, който включва и въпросното…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Алинея 1 и т. 1, това ли имате предвид?
ЖАНЕТА РОГОВА: Алинея 1, т. 1. Само § 127 би било недостатъчно.
Текстът от предходното Народно събрание, който беше изчистен с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, всъщност беше: „по смисъла на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, съответно § 127 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г., изм. бр. 98 от 2014 г. и бр. 101 от 2015 г.), който бр. 101 от 2015 г. посочи господин Тишев.
Струва ни се, че по този начин изписването е пълно, подробно и няма да създаде объркване за кой точно § 127, от кой точно изменителен Закон става въпрос. Верният текст е 21 и 127.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбрах.
Господин Тишев, припознавате ли предложението?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Дотолкова, доколкото не противоречат на нашето предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не противоречат, допълват го.
Припознавате ли го, господин Иванов?
Господин Станислав Иванов също го припознава, моя милост.
Други колеги?
Енергетика, Регионално, с направеното припознато предложение?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Не сме дали становище, извън компетентността ни е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме предложението, с редакцията, която колежката изчете, която е абсолютно същата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме коментар, извън компетентност е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, благодаря.
Господин Свиленски, припознахте ли го?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Правя предложение да се подкрепи по принцип текстът на предложението на господин Николай Тишев и Таско Ерменков, с направената редакция, припозната от народните представители, които изброихме.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста, с приетото предложение на чл. 51.
За – 21, против и въздържали се – няма.
По чл. 52 има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Предлагаме в чл. 52 да се създаде ал. 3, а именно:
„(3) Съгласуването по ал. 2 е безвъзмездно.“
Мотивите са следните: една от основните цели на Директива 2014/61 е намаляване на разходите за разгръщането на електронните съобщителни мрежи. Категоричната забрана, която ние въвеждаме за събиране на всякакви средства за съгласуване на проекти, които ще доведат до следващо възмездно ползване на инфраструктурата, би било изцяло в подкрепа на тази цел. Това е втората основна цел на Директивата – намаляване на разходите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не подкрепяме така предложения текст и се солидаризираме с текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетиката?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Ние тук също имаме изразено становище „против“ приемането на подобно предложение. В първото Ви заседание, в което гледахте настоящия Законопроект, имаше такъв разговор и господин Налбантов представи подробно нашето становище в този смисъл. Но да повторя с едно изречение: няма как да бъде безвъзмездно съгласуването на проект и становище на инженер-конструктор, доколкото то предизвиква разходи за други правни субекти. За да е безплатно на един, то друг трябва да понесе тежестта, а от гледна точка на енергийното законодателство е възможно тези разходи на енергийните предприятия, които биха направили, да бъдат прехвърлени на крайните клиенти на електрическа енергия, поради което ние възразяваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Регионалното министерство?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Ние нямаме становище по този текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ние вече сме изразили становище, че подкрепяме даденото предложение от народните представители Тишев и Ерменков, доколкото предложеният текст постига целите, заложени в Директивата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други становища?
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: ЕРП се противопоставя на безвъзмездността на подобно задължение, тъй като нашата дейност е лицензионна. В този смисъл напълно споделяме становището на Министерството на енергетиката.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други становища? Не виждам.
Уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: От така изложените становища на Министерството на енергетиката и на представителите на ЕРП-тата става ясно, че явно със сигурност някаква такса се събира. Не е заложено „да“ или „не“, някъде може „да“, някъде – „не“. Желанието и целта на прилагането на тази Директива е да се намалят разходите, тоест да няма такса. КРС каза, че подкрепя да няма такса, монополистите обаче заявяват явно, че ще събират.
Имам един въпрос към Министерството на транспорта, тъй като явно в становището, което е пуснато преди в Комисията, има някаква промяна. Тук казаха, че не подкрепят внесените допълнителни корекции от мен и от Таско Ерменков, докато в тяхното становище пише следното: „Отчитаме ползата на предложението за ефикасното и с по-малко разходи разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Преценката дали да бъде прието е на народните представители в рамките на балансирано решение, имащо предвид интересите на засегнатите страни.“ Следва, разбира се: „Опасяваме се, че при необходимост от специални познания, липсващи, и така нататък…“ Но като цяло те казват, че не могат да вземат отношение. Тоест това е ново становище, така ли да разбирам? Защото не е пускано официално до нас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Чухме становището, видяхме какво е написано.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: По-скоро нашето становище се съдържа в последното изречение на текста – че изразяваме нашите опасения, че са необходими специални познания, и в тази връзка подкрепяме становището, което беше изказано от Енергетиката. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други становища, мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
За – 10, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста по вносител на чл. 52.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Текстът е приет.
Член 53 – няма предложения.
Правя предложение за редакционна корекция в чл. 53, като в ал. 2, т. 5 думите „лицето или“ се заличават.
Господин Геновски?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Съгласни сме с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Ние нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното министерство? (Реплика от госпожа Весела Начева.) Няма.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Няма възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания?
Подлагам на гласуване чл. 53, с направената от мен редакционна поправка.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Член 54 – тук има едно предложение.
Госпожо Емануилова, моля да го представите.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Благодаря Ви.
Предлагаме подобрена редакция на ал. 1, изречение второ: „Информацията се изпраща и до кмета на общината, на чиято територия се разполага мрежата.“
Алинея 2 – думите „В случаите по чл. 53, ал. 1“ да се заменят с „Към заявлението по ал. 1 се прилага и копие“.
И вече на ал. 5 цялостна редакция: „Когато в срока по ал. 4 Единната информационна точка не регистрира или не издаде изричен отказ, електронната съобщителна мрежа се смята за регистрирана.“
Казвам какви са разликите и вече ако трябва, да изчета цялостната редакция на чл. 54.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може ли да го изчетете?
АННА ЕМАНУИЛОВА: „Член 54. (1) Операторът на електронна съобщителна мрежа изпраща до Единната информационна точка заявление за регистрация на мрежата, придружено с информация за изпълнението на дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи по чл. 51, ал. 1, т. 1, в едномесечен срок от изпълнението им. Информацията се изпраща и до кмета на общината, на чиято територия се разполага мрежата.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага и копие от протокола, подписан от лицата по чл. 53, ал. 2.
(3) Процедурата по извършване на дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи приключва с регистрация на протокола по чл. 53, ал. 1 в Единната информационна точка.
(4) Единната информационна точка регистрира електронните съобщителни мрежи в срок до 7 дни от получаване на заявлението по ал. 1.
(5) Когато в срока по ал. 4 Единната информационна точка не регистрира или не издаде изричен отказ, електронната съобщителна мрежа се смята за регистрирана.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой друг припознава текста? Господин Станислав Иванов, господин Росен Живков Иванов – колегите от ГЕРБ.
Господин Геновски, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя и така направеното допълнение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Министерството на енергетиката?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Нямаме възражения по текста на вносителя и по допълнението.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Също.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Също.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други коментари, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станислав Иванов, Росен Живков и група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 54, с приетите промени.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Член 55 – няма предложение.
Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика, регионално? Също нямате.
КРС – няма.
Няма коментари, няма обратни предложения.
Подлагам на гласуване чл. 55 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Член 56.
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Член 56 го изменяме по следния начин:
„При повреди на физическа инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, мрежовият оператор може да започне необходимите ремонтни работи веднага, след като уведоми за това съответната общинска администрация, собствениците на засегнатите поземлени имоти и операторите на електронно съобщителни мрежи, в случай на съвместно ползване на инфраструктурата.“
Мотивите са следните: за да се избегне разнопосочно тълкуване на използваните текстове, предлагаме нова редакция, а именно тази, която прочетох, със същия смисъл в една алинея. Считаме, че ремонтните дейности се извършват от мрежовите оператори, собственици на инфраструктурата – както за подземна, така и за надземната физическа инфраструктура, и следва да бъдат уведомени всички засегнати страни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Министерството на транспорта подкрепя текста на вносителя, като не подкрепя така направеното предложение, и ще уточня. Общата уредба на ремонт за физическа инфраструктура се съдържа в чл. 25 и чл. 26. Член 56, ал. 1 урежда задълженията на оператора на електронни съобщителни мрежи, стопанисващ физическа инфраструктура, независимо дали в нея са разположени чужди електронни съобщителни мрежи. Алинея 2 урежда частния случай на ремонт при съвместно разполагане на електронни съобщителни мрежи във физическа инфраструктура на оператор на такава мрежа. Предложеният от вносителя текст съдържа по-подробна и системна уредба и по-ясни задължения на оператора на електронно съобщителната мрежа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Геновски.
Енергетика?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Ние също сме възразили срещу предложението, което току-що беше представено, и подкрепяме текста на вносителя по съображения, които буквално повтарят, ако видите писменото ни становище, това, което чухме от колегите от Министерството на транспорта. Бих добавила само аргумента, че не е на систематичното място в Законопроекта уредбата на задължения на мрежови оператори на това място в Законопроекта. То е в чл. 26, да не повтарям.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Министерството на регионалното развитие подкрепя предложението на вносителите. Не подкрепя направеното предложение, с мотивите, които изложиха колегите. Нашето становище е обективирано в това, изпратено до Комисията, и то е същото, няма смисъл да повтарям. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме становище по така предложения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ: Благодаря, господин Председател.
По същество предложението на народните представители Тишев и Ерменков представлява обединение на двете алинеи в чл. 56. Разликата е само тази, че в предложението на Министерството на транспорта първо се уведомява само собственикът на имота, започва се ремонтът и след това се уведомяват операторите. По-добре е да се уведомят едновременно операторите и собственикът, с това ще се спестят няколко часа за организиране на помощни и съпътстващи дейности по възстановяване на кабелите. Това се прави и сега, между другото, но най-недисциплинирани в това отношение са енергоразпределителните дружества, които си сменят поголовно стълбовете, без да предупреждават операторите, и по този начин ние търпим особено големи загуби. Затова може би е по-правилно едновременно да се предупредят и операторите, и собствениците на поземления имот. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Считаме, че трябва да се подкрепи Законопроектът в редакцията, предложена от вносителя, именно защото предложената от група народни представители редакция води до двусмислие. Например операторът на инфраструктурата започва работа веднага, от друга страна пък, след като уведоми. Дали веднага, или след?
Не на последно място трябва да изтъкнем, че тук става дума само за неотложни ремонтни дейности. Твърде често и напоследък имаше такива примери – и в Североизточна България, и в родопската област, когато наистина електрозахранването трябваше да бъде незабавно възстановено. Нашите екипи разполагат с много по-голяма мощ и бързина за отстраняване на аварии по електрозахранването, докато колегите, които оперират ЕСМ, обикновено не успяват в такива кратки срокове да кореспондират с нас и да работим в екип. В този смисъл интернет може да бъде възстановен и малко по-късно. Тук става дума наистина за неотложни и незабавни случаи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Някой друг за становище? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тишев и Ерменков.
За – 8, против – няма, въздържали се – 13.
Правя предложение за редакционна поправка в чл. 56, като в ал. 2 думите „останалите мрежови“ се заменят с „мрежовите“.
Министерството?
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване текста на чл. 56, с предложената от мен корекция.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Член 57 – предложение от Тишев и Ерменков.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Правим следното предложение за промяна: в чл. 57, ал. 3, т. 2 след думата „мрежи“ да се постави запетая и да се добави „от мрежовите оператори“, със следните мотиви. За да може операторът на ЕСМ да опише своята мрежа, следва мрежовият оператор да предостави информация за своята физическа инфраструктура. Ако към влизане на Закона в сила мрежовият оператор не притежава нужната информация за собствената му инфраструктура, той следва да си я набави в определения срок.
За да не вземам пак думата, едно пояснение. Тоест, за да изпълни своя ангажимент по тази точка операторът на електронната съобщителна мрежа, първо, мрежовият оператор на общинската инфраструктура трябва да е предоставил необходимата информация.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Господин Геновски, заповядайте за становище.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не възразяваме срещу това и подкрепяме предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Енергетика?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: От наша страна тук има възражение. Подкрепяме текста на вносителя и изразяваме несъгласие с предложението. Доколкото текстът, по наше разбиране, касае изработването на специализирани карти и регистри на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура на оператора на електронната съобщителна мрежа, поради което би следвало тези оператори да разполагат с информация за собствените си мрежи. Не е подходящо да бъде създавано законово задължение, и то в основния текст на Закона, а не в някаква разпоредба, която за определен срок да предвиди, че ако операторите на електронни съобщителни мрежи не разполагат с някаква информация, те могат да я поискат от останалите мрежови оператори. Според нас е неподходящо създаването в основния текст на такова задължение – мрежовият оператор да предоставя на оператора на електронна съобщителна мрежа информация, с която би следвало той самият да разполага, защото това е неговата мрежа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: МРРБ?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Министерството на регионалното развитие подкрепя предложението на вносителя, включително и направеното предложение от депутатите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме становище по предложения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Ние споделяме съображенията на Министерството на енергетиката, в смисъл, че новопредложената редакция крие риска мрежовите оператори да генерират разходи, които не могат да възстановят през тарифата за тока, съответно това би представлявало нерегламентирана държавна помощ в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи, тъй като ние няма да може да си възстановим тези разходи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тя не е държавна помощ, Вие ще им помогнете.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: По силата на закон разходи, които ние следва в допълнение да генерираме, не може да ги възстановим от други лица – търговски субекти, които всъщност се ползват от тази информация.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Няма как това да е държавна помощ, защото не я предоставя държавата, а и в тази връзка не би следвало да се спекулира с това, че има държавна помощ за някого – първо.
Второ, става въпрос за данни на самия мрежови оператор и е нелогично да мислим, че той не разполага с тях. Би следвало да има данни за мрежата си и да ги предостави на оператора на електронна съобщителна мрежа, така че той да може да изпълни законовото си задължение да изработи специализираната карта. Тук става въпрос за специализирани данни, за мрежата на мрежовия оператор и той би следвало да ги предостави. Каква държавна помощ?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други становища?
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: С една дума, нека да не си затваряме очите, че дори да съществуват данни, те към момента са масово на хартиен носител. Няма налични данни в ГИС система, електронна система, още повече че такава липсва, унифицирана за цялата държава. Действително ако нас ни задължат да създаваме електронни карти и да предоставяме данни, това би било изключително тежко във финансово отношение задължение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други становища? Не виждам.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Тишев и Ерменков.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 57, с приетото предложение на колегите Тишев и Ерменков.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 58, чл. 59 и чл. 60 няма предложения.
За чл. 61 правя редакционно предложение – в ал. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 2“, а в ал. 6 и 7 думите „момента на“ се заличават.
Господин Геновски, имате думата за членове 58, 59, 60 и предложената от мен корекция в чл. 61.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме, съгласни сме и с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергеника и Регионално министерство? (Реплики.) Нямате.
КСР няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложените членове 58, 59, 60 и 61, с направената корекция от мен.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приемат се.
По чл. 62 също няма направено предложение.
Господин Геновски.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Енергетика, Регионално? (Реплики.) Няма.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Няма.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате становище.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 62 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
Приключваме с изчерпването на времето за днешното заседание на чл. 62, който е приет. На другото заседание ще продължим с чл. 63.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов