П Р О Т О К О Л
№ 22


На 31 януари 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
3. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум, може да започнем днешното заседание.
Предлагам на Вашето внимание следния Проект за дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. – второ гласуване.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Други предложения за дневен ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно, без против и въздържали се дневният ред е приет.
По първа точка гости на днешното заседание са: господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта; господин Веселин Василев – изпълнителен директор и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“, началник кабинет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРИЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Отварям дебатите за наименованието на Закона.
Подкрепяте ли наименованието?
Заповядайте, господин Кирилов, за процедура.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Добър ден!
Господин Председател, дами и господа Министри и заместник-министри! Една процедура – искам да попитам дали е предоставено писмото от комисар Булц и отговорът от Министерството на това писмо? Беше ни обещано още преди влизане в зала на първо четене да бъде предоставено писмото. Досега не беше получено и не е разпратено на членовете на Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Писмото вече е налично.
Другият въпрос какъв беше – беше обещан и отговор на писмото от Министерството?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Да, с известно закъснение, действително, за което се извиняваме, предоставихме и писмото от Европейската комисия, и отговорът, който е изпратила Република България по това писмо.
Бих искала да помоля … в нарочно създаден регламент на Европейската комисия има строго установен ред за начина на разгласяване на подобна информация. Нашата молба като Министерство, е, за да не нарушим съответния акт на Европейската комисия, това писмо действително да бъде само за народните представители. Това ни е молбата.
Забавихме го, защото в подобни случаи обичайно питаме Европейската комисия дали можем да предоставим писмото. В настоящия случай нямахме време за подобно питане и затова, пак казвам, молбата ни е действително да послужи само на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Преминаваме към наименованието – други предложения или противни предложения за наименованието на Закона? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
За – 13, против няма, въздържали се – 8.
По параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 няма предложения.
Министерството подкрепяте ли текстовете на вносителя?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, подкрепяме ги, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата по параграфи от 1 до 9, по които няма предложения.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Миналият път разговаряхме в чл. 115, където се правят следните изменения: в ал. 1 думите „железопътни произшествия“ се заменя с „тежки железопътни произшествия, произшествия“. Моето предложение е, след „тежки железопътни произшествия“ да се добави „железопътни произшествия“, защото има автобусни, има корабоплаване – да е ясно какви произшествия са – че също са железопътни произшествия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В § 2?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да, в ал. 1, чл. 115 – „тежки железопътни произшествия, произшествия“, след запетаята „железопътни произшествия“, защото те се делят на тежки железопътни и железопътни. Така не става ясно какви произшествия са, както е записано.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Тежки железопътни произшествия и железопътни произшествия“ – това ли да дойде?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, ние не сме забравили, не сме пропуснали, предложението, което беше направено в предходното заседание. Разгледахме допълнително действащия Закон за железопътния транспорт. Разбира се, може да се добави „железопътни произшествия“, по наша преценка обаче, това не е необходимо по две причини. Първата причина е, че в случая ние сме в рамките на Закона за железопътния транспорт, очевидно е, че за други произшествия освен железопътни няма как да става дума.
Другият ни аргумент е, че в Допълнителните разпоредби на Закона е дефинирано понятието „произшествие“. Така че и да остане в основния текст „произшествие“ отново е ясно, че става дума за железопътно произшествие, тъй като според Допълнителните разпоредби: „произшествие е нежелано или непредвидено внезапно събитие, поредица от такива събития, които имат вредни последици“, забележете, „за железопътната система“. Тоест, Допълнителната разпоредба, каквото е нейното предназначение, винаги в един нормативен акт, обяснява понятието „произшествие“. По наша преценка не би следвало да има каквото и да било съмнение, дори и най-малкото, за какво произшествие става дума.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Паунов, приемате ли това обяснение?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Колегата ми подсказва, че, ако стане произшествие между железопътен влак и автобус, как ще се тълкува тогава? Обикновено става на прелез, а има такива произшествия. Въпросът ми е към госпожата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В подобни случаи произшествието, тъй като става дума за разследване на железопътно произшествие, то ще се разследва от органа за разследване на железопътни произшествия в звеното за разследване в железопътния транспорт.
От гледна точка на автомобилния транспорт ние нямаме звено, което да разследва, тоест което да е с тези функции, каквито има това разследващо звено. Нашето Звено за разследване на железопътни произшествия в рамките на своите правомощия, компетентност ще направи разследването.
От гледна точка на автобуса, ще се намесят другите компетентни органи, най-вероятно органите на Министерство на вътрешните работи, така че такъв проблем няма как да бъде създаден практически.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Паунов?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да подлагам ли на гласуване предложението?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: На основание чл. 83 подлагам на гласуване предложението на господин Паунов § 2, чл. 115, ал. 1 след думите „тежки железопътни произшествия“ да се запише „железопътни произшествия“
За – 10, против – няма, въздържали се – 11.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Колеги, това предложение е направено в зала и няма как да има делегирани гласове, който е в момента тук, той гласува. Нали така, господин Иванов?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това не е процедура по…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това не е процедура.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Принципно е по текстовете на Закона.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да и предложение, направено в залата. Няма как някой да си остави гласа за нещо, което не знае. (Реплики.)
Нали е ясно какво казвам – това е предложение, това не е по Закона, който върви в момента, а е предложение от народени представители в зала и няма как някой да делегира… той просто не знае какво Вие гласувате от негово име в момента.
Ако ще променяме правилата на работа, казвайте, но знаете, че това нещо подлежи на оспорване след това. Не може народен представител, който го няма, който не знае какво се предлага, да бъде гласувано такова нещо.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Принципно е така с отсъствието на народния представител, той няма поглед върху това, какво се случва.
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Проблем ли е, госпожо Стоянова, ако се приеме предложението на господин Паунов, да се добави…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз мисля, че не е толкова фатално за Законопроекта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Свиленски, разбира се, че няма да бъде създаден голям проблем. Спазваме една правна последователност и логика, ако не се приеме това предложение. Разбира се, ако това нещо препятства Закона или така нататък, имате право да приемете това предложение, няма да създаде теоретично никакъв проблем. Както казвам, винаги като юристи сме длъжни да следваме една правна логика и последователност, и ако можем да не я нарушаваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
При тази ситуация предложението не е прието. Заповядайте, господин, Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, не става въпрос за конкретното предложение. Няма значение дали сега ще приемем железопътния или нежелезопътния. Става въпрос за принцип на работата на Комисията, ако направим този прецедент сега, от тук нататък може да се приемат промени в законите с двама човека присъстващи в залата и това ще е вече фатално законодателство.
Пак казвам, ако искате, ако нямате хора, отложете го, вкарайте го по-късно, но нека направим… Даваме си гласовете, въпреки, че и това е против Правилника, но сме се разбрали в името на това да може да участваме в други комисии, по нещата, които са предварително раздадени и ги знаем. Тук се прави предложение в залата, по този начин не уважавате този колега, който го няма, оставете тук присъстващите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, други предложения или изказвания по параграфи от 1 до 9? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител.
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Председател, аз имам един въпрос относно така представеното ни определение за „железопътно произшествие“. Доколкото разбрах, в края на определението фигурираха думите, че „произшествието е събитие, при което има засегната и ще има нанесени щети на железопътната инфраструктура“. В примера, който даде господин Паунов относно сблъсък между влак и автобус, ако допуснем, че на влака нищо му няма, в случая съответно и на железопътната инфраструктура, следва ли, че нямаме железопътно произшествие по така даденото определение на железопътно произшествие?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте да обясните, госпожо Стоянова. След като е на жп линията, то не е на магистралата, то е станало на железопътен участък, то не е станало на магистралата.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, това дали има произшествие или не, не мога да кажа. Нямам компетентност за това. Затова има специално създаден орган, той се нарича „Специализирано звено за разследване на железопътни произшествия“ и това специализирано звено ще прецени налице ли е произшествие или не. (Реплика.) Да, налице ли е железопътно произшествие или не е. В момента говорим за дефиниции, които са в Закона, дефиниции, които са текстове на Директивата по повод именно на наказателна процедура на Европейската комисия. Пак казвам, именно затова настоява Европейската комисия – да имаме компетентен, независим орган, който без влияние от никого да може да каже налице ли е железопътно произшествие или не е. Не искайте от мен да Ви давам отговор на въпрос, по който нямам компетентност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Дончев, имате ли да добавите нещо?
АНДОН ДОНЧЕВ: Единствено да попитам: съгласно това определение, което чухме, няма пострадала железопътна инфраструктура, съответно органът би било редно да гледа определенията в Закона и да излезе с постановление, че нямаме железопътно произшествие. (Реплика.) При това нежелезопътно произшествие в този случай може да има жертви дадени – човешки, може да е причинено от това, че някой не е спуснал бариерата например и затова е минал автобусът през прелеза. Хипотези много имаме в случая, но…
РЕПЛИКА: Всичко е на територията на жп-то. Аз така го разбирам.
АНДОН ДОНЧЕВ: Не. В случая точно беше в определението, определено, че „когато не е пострадала железопътната инфраструктура“. Може би трябва да преформулираме това определение в Закона? (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, ако е приключила „оперативката“, да чуем до какъв извод стигнахте? Решение има ли от „оперативката“?
АНДОН ДОНЧЕВ: Трудно е така да намерим решение, тъй като би следвало да има някаква промяна в самото определение за „железопътно произшествие“.
РОСЕН ИВАНОВ: Тези въпроси биха могли да бъдат отговорени от Специализирания орган, ние дебатираме само определени текстове, а не казуси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, за да излезем от ситуацията…
Господин Паунов е категоричен в неговото предложение.
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че сме се събрали все пак да работим тук и нека да бъдем малко по-сериозни.
Ако говорим за § 2, т. 1, тук никъде не пише „железопътна инфраструктура“ и не знам защо вкарвате този термин? Тук става дума за произшествие. Естествено е, че когато има удар между влак да речем и автобус или лек автомобил, значи има произшествие. Тук никъде не е записано „инфраструктура“, за да коментирате дали трябва да се разследва или не трябва да се разследва. (Шум и реплики.) След като Законът е за железопътния транспорт, много са прави от Министерството, че не трябва да има такива уточнения – железопътни. Естествено е, че става въпрос за „железопътни произшествия“. Такъв е Законът… (Реплики.) Пише го, и какво като го пише – става въпрос за същия закон. Ако все пак сме били в училище, многото повторения на определения не е подходящо, разбирате ли? Може би и от тази гледна точка не е написано, но все пак тук сме се събрали да работим и да бъдем малко по-сериозни.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Колега, това не е литературен текст, за да има повторения, а това е Закон. Така че и да има повторения, не става дума за някакъв литературен текст, за да се претовари.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Правя процедура за прегласуване, отчитайте гласовете, както е по Правилника на Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да прегласуваме предложението на господин Паунов за § 2, чл. 115, ал. 1 „след тежки железопътни произшествия“ да стане „железопътни произшествия“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 9.
АНДОН ДОНЧЕВ: За отрицателен вот.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви дам думата, ама няма отрицателен вот. Нека да приключим с гласуването.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 9.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Господин Дончев, заповядайте. (Реплика.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Казахме, че няма право отрицателен вот, но ще му дадем думата.
Заповядайте, господин Дончев.
АНДОН ДОНЧЕВ: След проведената дискусия аз си промених начина на гласуване, защото държа да бъде вписано „произшествие“, а не „железопътно произшествие“. Тъй като определението за железопътно произшествие явно ограничава смисъла на думата на самото произшествие и може да бъде разтълкувано, че дори да има жертви на железопътните релси в следствие на някакъв сблъсък, ако няма нанесени щети на железопътната инфраструктура, това нещо няма да бъде железопътна, но ако го разглеждаме като произшествие, в такъв случай това вече ще бъде...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Това ни отне 20 минути, но Вашето становище вече ни помогна да се приемат параграфи от 1 до 9, но 20 минути работа загубихме днес.
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Господин Председател, моля да бъда освободен временно, защото участвам и в друга Комисия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Гласът на мен ли го оставяте?
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: На господин Станислав Иванов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Допълнителна разпоредба“.
Някой да има противно мнение за наименованието „Допълнителна разпоредба“? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на подразделението.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
По § 10, уважаеми колеги, тук има едно становище, което трябва да бъде припознато и то е, че всъщност не може да има препратки към директиви и то записани в текста. Затова, ако ме подкрепите, който иска да припознае това предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 – „В § 10 думите „поставени с официално уведомително писмо № С2013 ?????– и така нататък – до края 2076 – да се заличат“ по причината, че не може да има препратки към директиви.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознавате ли Вие заедно с мен? Да.
Някой друг?
Подлагам на гласуване предложението, направено от мен и от колегите също.
Който е „за“ така направеното предложение по реда на чл. 83, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Представителите на Министерството, подкрепяте ли предложението и становището по § 10.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 10 с приетото предложение.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Някой обратно становище за наименованието на подразделението? Не виждам.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Уважаеми колеги, по § 11 тук също може би има една бележка, която трябва да бъде припозната.
„В § 11, т. 2 относно чл. 190, ал. 4 се изменя така:
„(4) Цената на услугата по ал. 3 се определя от оператора на обслужващото съоръжение съгласно методиката по чл. 35, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт, съгласувано с Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Нямаме възражение и подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознавате ли го Вие, колеги?
РЕПЛИКА: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознават го колегите.
Подлагам на гласуване така направеното предложение от народните представители.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 11 с приетото предложение.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
В § 12, уважаеми колеги, правя предложения за редакционни поправки: „Разследването на железопътните произшествия и инциденти, които не са завършени при – „при“ да бъде заменено с „до“ – влизането в сила на този закон – „се завършват“ се заменя с „довършват“ – по досегашния ред“.
„При“ става „до“ и „се завършват“ става „довършват“.
Приемате ли тези корекции?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме ги, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Емануилова?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, против тези корекции? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 с направените редакционни бележки от мен.
По § 13 също няма предложение.
Подкрепяте ли текстовете на вносителя по § 13? Да.
Подлагам на гласуване параграфи 12 и 13.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
С това точка първа и промените за второ четене на Закона за железопътния транспорт са приети.



Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА – продължение.
Гости на Комисията по тази точка са: господин Ангел Попов – заместник-министър по транспорта; господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността „Директор“ на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта; госпожа Жанета Рогова – началник-отдел дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта; госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС; госпожа Весела Начева – началник-кабинет на Министъра на регионалното развитие и благоустройството; господин Иван Несторов – началник на Дирекция за национален строителен контрол, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване“ в Министерството на енергетиката“; представители на енергоразпределителните дружества, на електронните съобщителни мрежи и услуги, на браншовите организации в областта на електронните съобщения и други.
Добре дошли на всички!
Уважаеми колеги, да Ви кажа: вече сме уведомени от Европейската комисия по този закон с дневни глоби от 22 хил. евро – ако не се лъжа и нещо, така че имаме малко време да приемем този Закон, за да не търпим санкции.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако го приемем по-рано, ще ни дават ли по 22 хил. евро?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, стигнали сме до чл. 62 включително, който сме приели и продължаваме нататък.
По чл. 63 има предложение от Димитър Данчев и група народни представители.
Имате думата, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Първо, аз бих искал да предложа по чл. 63, дълъг е членът, там са пет алинеи, които са различни, доколкото виждам, само в някои от тях имаме предложения за промени, затова аз бих предложил да се гласуват алинеите и точките в тях отделно, за да може да се изчисти съдържанието на члена. Алинея по алинея, точка по точка в алинеята. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Гласуваме предложението на господин Данчев.
За – 9, против – 7, въздържали се няма.
Процедурата е приета.
Ще гледаме чл. 63 алинея по алинея, точка по точка.
Господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: По ал. 1 нямаме предложения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Направете си предложението, обосновете се и после ще ги гледаме другите.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Нашето предложение касае чл. 63, ал. 2.
„Предложенията са ни в трите точки.
По т. 1 предлагаме от обхвата на предложения относителен текст да отпаднат „селищните образувания“. Позволете ми, ако е възможно и да се мотивирам.
Съдебната практика в страната показва, че понятието „урбанизирана територия“ е твърде обширно и често пъти се тълкува по различни начини, което създава предпоставка за неправилното му тълкуване и по смисъла на този закон.
Най-често в това число и според разпоредбите на Закона за устройството на територията понятието включва населени места и селищни образувания. Изхождайки от противоречивата съдебна практика в тълкуването на понятието „урбанизирана територия“, както и, съобразявайки се с духа на предложения Законопроект и предвижданото в него, съгласно чл. 63, ал. 1, считаме, че селищните образувания не бива да попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1.
Предложената редакция на чл. 63, ал. 2, т. 3 обхваща съдържанието на предложените от вносителите т. 2, поради което предлагаме тя да отпадне. Смисълът на предлаганата редакция на т. 3, в ал. 2 е в ограничаване на възможността за превратното тълкуване на законовата разпоредба, което би позволило въздушното разполагане на кабелни и електронни съобщителни мрежи в редица градове в страната, жилищни райони и техните квартали с население над 10 хил. жители. Смятаме, че подобна възможност не е в духа на разглеждания от нас Законопроект, който цели изграждането на електронните съобщителни мрежи в страната да стават при спазването на определени технически изисквания, гарантиращи качеството на предоставените от операторите услуги, тяхната безопасност, както и запазването на добрата визия на съответните градове и квартали.
Предлагам и съгласно чл. 83, ал. 5 от нашия Правилник, понеже решихме, че ще гласуваме поотделно точките, в случай, че не се приеме нашето предложение по т. 3, то моето предложение е: т. 3 да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение – т. 3 да отпадне на основание чл. 83…
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: В случай, че не се приеме предложеният текст.
Първо да гласуваме предложения текст, и ако не се приеме – предлагам да отпадне.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване писменото предложение на господин Данчев, което Вие имате пред Вас.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване на основание чл. 83, предложението Ви т. 3 от ал. 2 да отпадне. Нали така беше? (Уточнения.)
Подлагам на гласуване т. 3 от ал. 2, чл. 63 да отпадне.
За – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се т. 3 да отпадне.
Уважаеми колеги, ако ми позволите, на основание чл. 63, ал. 3: „Въздушно разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи“ не се допускат в селищни образувания с национално значение, както и в населени места или части от тях, обявени за резерват с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.“ По този текст е изтървано курорти.
Уместно ли е да предложа да се добавят курорти към ал. 3, защото в предишния текст, ако не ме лъже паметта, курорти съществуваше при предишен вариант.
Моля, да чуя Министерството.
Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме текста на вносителя по ал. 3.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Курорти да не се добавя?
От ал. 3 са изброени: исторически, археологически, но курорти е изпуснато според мен.
ЖАНЕТА РОГОВА: Тоест да се добави и курорти.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да се добави и курорти.
ЖАНЕТА РОГОВА: Предложението е уместно, дотолкова, доколкото курортите са селищни образувания, в които също е необходимо да …
Подкрепяме текста на вносителя така, както е предложен. Считаме, че той дава добра уредба на населените места, в които може и, в които не следва да може да се разполага инфраструктура въздушно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Идеята е, че това е съществувало, гледахме стари текстове. Изброяваме всичките тези: национални учения, както и населени места и части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско и архитектурно значение. Някои курорти съвпадат с тези наименования.
ЖАНЕТА РОГОВА: Отговорят на тези характеристики и няма логика да бъдат включвани, защото в този текст са описани действително образувания, които имат изключително значение. Ако курортите имат такова значение – да, добре, но, ако нямат, няма защо да ги включваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Значи на „Златни пясъци“ може да опъваме кабели тогава, защото то не е исторически, археологически и така нататък.
Колеги, имате думата, нека да изчистим този въпрос.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (БАКО): Специално терминът „курортни селища“ не е изтърван и не е изключен случайно, това е защото, когато се водеха всичките тези обсъждания, аз много добре си спомням и заедно с Министерство на регионалното развитие и ДНСК беше поставен въпросът, че те са едно твърде голямо количество, те са над 230 курортни селища. В тях попадат дори такива, които по наше виждане, са си обикновени градове за живеене. Това до известна степен ще затрудни изграждането на мрежи за високоскоростен интернет, каквато е всъщност целта на този закон. Затова и специално курортните селища, които представляват от едно време един доста обширен списък, бяха изключени. До колкото си спомням такива бяха мотивите на Министерството на транспорта, и Министерството на регионалното развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Има логика.
Някой друг иска ли думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението в ал. 3 да се добави „и курорти“.
За – 7, против няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Господин Данчев, друго предложение имахте ли по чл. 63?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Забележки към ал. 1?
От Министерствата? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване ал. 1 на чл. 63. (Реплики.)
Гласувахме да се гласува всичко точка по точка.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Трябва всичко да се гласува ан блок според мен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Точка 3 отпадна от ал. 2. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ама защо алинея по алинея, трябваше да предложите, господин Данчев … (Реплики и уточнения.)
Господин Председател, правя процедурно предложение, след като отпадна т. 3 от ал. 2, да гласуваме всички останали алинеи заедно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо да гласуваме ал. 2, с приетото предложение да отпадне.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това го приехме, това отпадна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване процедурата на господин Свиленски да се гласува отново с приетото предложение в цялостен вид чл. 63.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Искам да обясня, какво представлява чл. 63, какво е подземно, въздушно разполагане и защо то изглежда по този начин, защото това е тема, по която кабелните оператори работят и са мислили по нея, и имат практика по нея доста дълги години – най-малко от 2007 г., когато за ЗЕС беше въведен.
По принцип БАКО подкрепя подземното изграждане на мрежи и аз съм сигурна, че няма кабелен оператор, който да не предпочита подземното полагане.
Всички знаем, какво е отношението към въздушното полагане – то дори чисто естетически смущава нашите сетива. Тези изключения, които са предвидени, те са две различни, които позволяват въздушно разполагане на мрежи. Те са две различни изключения. Едното, обхваща урбанизирани територии до 10 хил. жители, което означава, че в тези урбанизирани територии или не съществуват подходящи условия, тоест няма подземна мрежа, а изграждането на нова подземна мрежа е икономически неефективно. Крайният резултат е, че те остават без такъв вид услуга. Нека да си спомним, че България може да на е второ място по бързина на интернет, но е на предпоследно място по проникване на интернет – тоест ние имаме огромни бели петна на нашата територия, където интернет услуги, такива, каквито ние в София получаваме, няма. Това е заради тази икономическа неефективност.
Другият случай, който беше в т. 3, която Вие изключихте, засяга случаите, в градове, които са над 10 хил. жители, обхваща случаи, в които има големи квартали с нискоетажно застрояване, и където по същия начин няма подземна мрежа не е ефективно от къща до къща да пускаш десетки и стотици метри подземна мрежа и така хората също нямат такъв вид нормална услуга. Това са двата случая и това бяха случаите, за които всъщност си спомням големите препирни и в крайна сметка постигнатият баланс между МРРБ и Министерство на транспорта във всичките обсъждания. Молбата ми беше да погледнете тези предложения по-детайлно, но така или иначе може би е свършило. Благодаря.
Гласуването е факт. Благодаря Ви.
Член 63 с приетото предложение.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Една редакционна поправка: в ал. 4, думата „пречките“ да се заменени със „забраните“. Чисто редакционно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Който е „за“, така направеното предложение „пречките“ от ал. 4 да бъде заменено със „забраните“.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Гласуваме ал. 4 и чл. 63 с приетите промени.
За – 20, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
АНЕТА ИВАНОВА: По принцип Законът като цяло е за изграждане на електронни съобщителни мрежи. Досега Вие гласувахте един ред, при който ще има достъп до стълбовната мрежа на елекроразпределителните дружества. Изключвайки, възможността за въздушно изграждане на мрежи няма смисъл изобщо да уреждаме достъп до стълбовна мрежа, защото в момента се изключва този достъп. (Реплика.) Аз по принцип искам да Ви обърна внимание, че тази цялата рестрикция да я преосмислите – дали ще може да се работи в тези условия, когато няма да има възможност за въздушно изграждане на мрежи в населени места.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това не е отпаднало. Има до 10 хиляди. (Шум и реплики.)
АНЕТА ИВАНОВА: Възможност изобщо за изграждане на мрежи. Примерно в Бояна и Драгалевци няма да има възможност. Не говорим за „Витошка“, тук става въпрос за квартали с ниско застрояване, където няма изградена подземна инфраструктура. Ако има изградена, всеки един оператор ще предпочете да си постави кабел в подземието. Където няма изградена той не може, значи, ако има изградено на електроразпределителното дружество или на някакво дружество подземна инфраструктура.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не Ви разбрах идеята.
АНЕТА ИВАНОВА: Това е, което ни притеснява – когато няма изградена, то просто няма къде да се постави…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В Бояна и Драгалевци не е икономически изгодно, не знам къде ще е изгодно…
АНЕТА ИВАНОВА: Просто давам пример, за да може по-лесно да се олицетвори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това са решили народните представители. Благодаря.
Уважаеми колеги, чл. 64.
Има предложение от Рамадан Аталай и група народни представители. Виждате предложението, ще го представя. С това предложение се уреждат взаимоотношенията между мрежовия оператор и кабелните оператори, как да бъдат полагани, като основно в ал. 1 и ал. 2 се уговарят взаимоотношенията по договор, които да се… Кое беше по-специфичното? (Реплики.)
Създава се нов чл. 64, като идеята е да се уредят взаимоотношенията между мрежовия оператор, да предостави достъп до електрическата мрежа – ниско напрежение на оператора на електронните съобщителни мрежи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Министерството на транспорта се въздържа да подкрепи това предложение. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От Министерството на енергетиката имаме представено писмено становище по това предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кажете го за протокола и за колегите накратко.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Няма да го чета.
Първо, тук се въвежда понятие „мрежи ниско напрежение“ и второ, нашето становище е, че операторът на електроразпределителната мрежа е мрежови оператор по смисъла на този закон и предоставянето на достъп до неговите мрежи са уредени в общите правила, съгласно чл. 15. Другото, което е „мрежи ниско напрежение“ няма такава легална дефиниция.
В Закона за енергетиката има дефиниция за разпределение на електроразпределителна мрежа, която е съвкупност от електропроводи, електрически уредби, високо, средно и ниско напрежение. Тоест, ако въведем класификация по нива на напрежение, тя трябва да е по отношение на елементи от мрежата, а не в цялост като мрежа. Още повече, че имаме понятие има мрежи и съоръжения за външно изкуствено осветление, които не са части от електроразпределителната мрежа, те са изключително на ниско напрежение. Не знам, ако заради тях се прави такова предложение. Не знам какъв е смисълът да има допълнителна възможност на достъп до отделни елементи от мрежата, което така или иначе е уредено.
В следващите алинеи виждаме и някои изключения.
Първо, ако се регламентират изключенията, то систематичното място не е в този раздел, а те трябва да си отидат в съответните разпоредби. Виждаме, че тук се предвижда достъпът да се предоставя на база на писмени условия, без общи условия. Тоест операторът на разпределителната мрежа ще има общи условия за достъп до всички негови съоръжения, но специално за ниското напрежение няма да се прилагат общите условия. Този принцип малко не ни е ясен какъв е. Не знам дали, той е в интерес на нито на единия оператор, нито на другия. Мисля, че има представители тук, би трябвало да кажат. Той ще създаде едни непрозрачни условия и неравнопоставеност при предоставяне на достъп.
Другото, което е регламентирано, това е отказът. Отказът също е регламентиран, така че тук не виждаме… в чл. 21 е регламентиран. Тук обаче липсва основанието за капацитет, така че не виждаме смисъл да има специални условия за отказ специално за елементите на ниско напрежение.
Четвъртата алинея е свързана с отстраняване на аварии. Тук не подкрепяме заложения принцип само чрез уведомление, незабавност, не се изчаква присъствие на оператора. Така че в тази връзка на едно от предходните заседания, аз предложих този принцип да се заложи в чл. 26 във връзка с възстановяване на снабдяването изложих съображението от гледна точка на задълженията на операторите на електроразпределителни мрежи да осигуряват качествено и надеждно снабдяване и той не беше приет. Това е нашето становище, не виждаме общо взето смисъл от този специален ред. Ако има необходимост някъде да се създават специални условия за тези съоръжения, те да бъдат в общите разпоредби. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата?
КРС? Нямате отношение при нас.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Принципно ние сме депозирали становище по този текст, че би могло да се подкрепи дотолкова, доколкото това е в ползва на разгръщането на високоскоростната инфраструктура, но все пак трябва да се вземе предвид, че това е извън обхвата на Директивата, може да се счита като национална мярка и трябва да бъде преценена сигурността и безопасността на мрежите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА (ЕРП): Изцяло се присъединяваме към становището на Министерство на енергетиката по няколко причини.
На първо място, нас ни притеснява ал. 3 с факта, че се излиза извън рамките на така наречения „запазен капацитет на ЕРП“.
На всички тук присъстващи трябва да е ясно, че, така наречените „мрежи ниско напрежение“ са всъщност основната мрежа, по която всъщност се разполагат кабели на електронни съобщителни мрежи. На практика нашата мрежа средно напрежение, което е извън населените места, не е обект на интерес от страна на операторите на електронни съобщителни мрежи. Тоест нашите взаимоотношения с тези оператори, ние като мрежови оператори и те, като оператори на ЕСМ са досежно тези мрежи. С изключението, което се прави в този текст, на практика се обезсмисля целият останал Законопроект във вида, в който беше предложен.
Алинея 3 изключва възможността за запазен капацитет на ЕРП, което е неприемливо. Този въпрос е уреден в чл. 21 вече. Аварийните ситуации по принцип са уредени в чл. 26. Мисля, че този текст също е доста прецизиран. Ние миналия път го обсъждахме в подробности, не виждам защо трябва да се прави изключение. Условията за предоставяне на достъп са уредени в чл. 15, съответно в Общите условия на оператора.
Ако минем на директно договаряне между мрежовите оператори, тоест собствениците на носещата инфраструктура и операторите на електронни съобщителни мрежи и изключим Общите условия, това ще създаде възможност за произвол и за оплаквания от страна на ЕСМ, че не са третирани равнопоставено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от господин Рамадан Аталай и група народни представители за създаването на нов чл. 64.
За – 10, против – няма , въздържали се – 10.
Не се приема.
По чл. 64 няма предложения.
Ще направя предложение за редакционна поправка като в ал. 5 думите „органът по чл. 81“ се заменят с „комисията“, а в ал. 6 думите „в съответствие с ал. 3 и 4“ се заличават.
Министерството на транспорта подкрепяте ли направените корекции и текста на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме.
Енергетика, Регионално – по чл. 64?
Заповядайте.
ИВАН НЕСТОРОВ (ДНСК): Господин Председател, благодаря за дадената дума.
Искам да се възползвам да кажа, че ние повече предложения нямаме по текстовете, така че с Ваше позволение, да напуснем заседанието, тъй като имаме и други служебни ангажименти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Благодаря Ви. (Реплики.)
Да приемем, че няма да стигнем до отложените текстове днес.
Добре, а Регионалното министерство? Нямате становище.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате становище.
Уважаеми колеги, имате думата по чл. 64, с направените правно технически бележки от моя страна. Няма.
Подлагам на гласуване чл. 64 с направените предложения.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 65 няма предложения.
Правно-технически: „В ал. 1 думите „в съответствие със“ се заменят със „съгласно“.“
Министерството на транспорта приемате ли тази корекция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте текста на чл. 65 по вносител.
Регионалното министерство? (Говорят при изключен микрофон.)
КРС? Нямате.
Уважаеми колеги, имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 65 с правно-техническите бележки, които направихме.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 66 няма предложения.
Правя предложение за правно-техническа редакция, като в ал. 4 думите „органи за решаване на спорове по чл. 81“ се заменят с „комисията“, а думите „рамките на“ и „съобразно ал. 3“ се заличават.
Министерството на транспорта приемате ли правно-техническата редакция чл. 66?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното министерство? (Говорят при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма възражения.
Колеги? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 66.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
По чл. 67 няма предложения, уважаеми колеги.
Правя правно-технически бележки: „В ал. 1, т. 1 и т. 2 думите „органа по решаване на спорове по чл. 81“ се заменят с „комисията“.“
Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Поддържаме направеното предложение и предложените корекции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И корекциите.
Регионалното? Нямате.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване чл. 67 с направените правно-технически корекции.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 68 няма предложения.
Заедно с това моля да разгледаме и Глава седма – „Електронни съобщителни мрежи и инфраструктура в сгради“.
Правя предложение да се подкрепи текстът, както и текстът на наименованието на Раздел първи – „Физическа инфраструктура за разполагане на електронни и съобщителни мрежи в сгради“.
Уважаеми колеги, чл. 68, където няма предложение и наименованието на подразделението – Глава седма и Раздел първи.
Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме предложението на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното министерство?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Нямаме становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 68, наименованието на Глава седма и на Раздел първи.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
По чл. 69 има предложение от народните представители Тишев и Ерменков.
Господин Тишев имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В чл. 69 правим предложение за промяна в ал. 2, тъй като и в ал. 1 и ал. 2 се касае за изграждане на физическа инфраструктура било то със собствени сгради или в сгради с етажна собственост.
Конкретното предложение в ал. 2 думите „и свързана с тях физическа инфраструктура“ да отпаднат, като основанието е, че изграждането на физическа инфраструктура в сграда се изпълнява с договор, в съответствие с чл. 69, ал. 1. Тоест това упоменаване конкретно за физическата инфраструктура вече е регламентирано в предната алинея. Това са мотивите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, от Министерството на транспорта за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Регионалното министерство имате ли становище? (Говорят при изключен микрофон.)
Да, разбрахме.
КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Не сме изразявали становище по този текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата. Ще Ви обърна внимание, ще помоля и госпожа Емануилова да се включи.
Госпожо Рогова спомняте ли си формулировката от 43-то народно събрание на ал. 2 и 3. (Реплики.)
Аз да Ви припомня сегашният текст е: „При изграждане на физическа инфраструктура по ал. 1 и разполагането на електронно съобщителни мрежи по ал. 2, операторът има право да ползва общите части на сградата безвъзмездно.“ Това е предложението пред Вас.
„Отстраняването на елементи на електронно съобщителни мрежи при заявление за отказ на потребителя се извършва от и за сметка на оператора на електронно съобщителни мрежи в срок един месец от прекратяването на договора по ал. 2.“ – така е било.
Въпросът е да се мотивирате.
Имаше още нещо – в момента е свързана с тях по ал. 2, „разполагането на електронно съобщителни мрежи и свързана с тях физическа инфраструктура …“
Заповядайте. (Реплика от Жанета Рогова.)
Да, подкрепяте сегашният текст.
Изчетох Ви това, което е било предложение преди.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: То е направено от народни представители и предишния път е внесено от народни представители и сега е внесено от народни представители доколкото знам Законопроекта, така че … (Уточнения встрани от микрофоните.)
ЖАНЕТА РОГОВА: Ние сме подкрепили официално текста на вносителя, такъв, какъвто е. Защо този текст не е включен, аз приемам, че е такъв в предния – честно казано нямам спомени, но разбира се, че сигурно е такъв. Защо е отпаднал не зная и не мога да коментирам и в тази връзка се затруднявам да обоснова включването или изключването, поради липса на мотиви.
Подкрепили сме официално текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вижте за сравнение дали намирате за удачно това предложение. Идеята е да има дебат по това. (Уточнения встрани от микрофоните.)
Ориентирахте ли се, госпожо Рогова? Заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Ориентирах се, да.
Действително съществували са такива предложения, които не са предложени от вносителите на този законопроект. Пак казвам, без да знам с какви мотиви са отпаднали тези текстове и са били заменени с това, което виждаме в момента, не бих могла да предложа възстановяването им. В този случай подкрепили сме официално текста на вносителите такъв, какъвто е и какъвто го знаем и поддържаме това становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вие не можете да предложите, ние можем да предложим. Тази дефиниция дали е по-удачна? Това е питането и като експерти.
Щом смятате, че Вашата е по-чиста ще я предложим.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Може ли процедура?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
По реда на чл. 83 правя процедура като предлагам текстът, който е бил предложен от Министерството на транспорта в предишния вариант на Законопроекта и се надявам да подкрепите, тъй като е Ваш текст, Вие сте го предлагали, а Министерският съвет го е подкрепил, а именно алинеи 2 и 3 да придобият следният текст:
„(2) Разполагането на елементи на електронни съобщителни мрежи за предоставянето на електронни съобщения за включване на потребител в сграда, етажна собственост към съществуваща кабелна електронна съобщителна мрежа в сградата, се извършва по заявление на потребителя до оператора на електронната съобщителна мрежа, без да е необходимо сключването на договор по ал. 1.
(3) Отстраняването на елементи на електронните съобщителни мрежи при заявление за отказ на потребител се извършва от и за сметка на оператора на електронни съобщителни мрежи в срок един месец от прекратяване на договора по ал. 2.“
Алинея 3 от действащия, предложен Законопроект, предлагам да се замести.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вече го коментирахме.
Някой да иска думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски на основание чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника.
За – 8, против – няма, въздържали се 7.
Приема се.
Други предложения има ли? Няма.
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Господин Председател, аз в такъв случай тази промяна, която се прави в ал. 2 я оттеглям.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване чл. 69 по вносител с приетите предложения.
За – 10, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема чл. 69. (Реплики.)
Има процедура по прегласуване за чл. 69 с приетите промени.
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно чл. 69 с приетите промени.
Член 70 – тук, колеги, кой ще обясни това предложение, което трябва да се припознае?
Госпожо Емануилова, може ли да обясните?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Предлагаме в чл. 70, ал. 1 думите „сгради в режим на съсобственост, проектирани след влизане в сила на този закон“ да се заменят с „нови сгради в режим на съсобственост“. Тоест, смятаме, че думите „проектирани след влизане в сила на този закон“ да бъдат заменени в смисъл „нови сгради“. Това е смисълът на нашите корекции в ал. 1, а думата „вътрешносградна“ да се заличи, такъв термин... В противен случай трябва разпоредбата да бъде към Преходни и заключителни. Тоест считам, че е по-прецизно „нови сгради“ да се отнася в режим на съсобственост.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, КРС?
Заповядайте, госпожо Рогова, да вземете думата.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря, господин Председател,
Съгласни сме с предложението в частта „сградите в режим на съсобственост, проектирани и изграждани след влизане в сила на този закон“ да се заменят с „нови сгради в режим на съсобственост“. Имаме обаче малки резерви по отношение на „вътресградна“ като по принцип…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да се заличи „вътресградна“ ли?
ЖАНЕТА РОГОВА: Да не се заличава, защото е възможно да има различно тълкуване що се отнася до крайната точка на мрежата. Обсъдихме това преди заседанието с Комисията за регулиране на съобщенията и по отношение на „вътресградна“ смятаме, че това, което колегите предлагат, всъщност наистина е по-уместно и затова предлагаме да спрете до първото предложение за промяна, а „вътресградна“ да си остане. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Режим на собственост“ – до там? До „съсобственост“, до там приключва предложението, нали така? (Реплики.)
Припознавате ли го, господин Станислав Иванов?
КРС, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашите опасения са, че, отпадайки „вътресградна инфраструктура“, крайна точка на мрежата може да бъде и един шкаф в мазето на сградата и да няма разположена физическа инфраструктура до помещението на крайния потребител. Поради тази причина трябва да е ясно, че трябва да има изградена физическа инфраструктура в самата сграда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Предложението на господин Иванов и народни представители по реда на чл. 83, ал. 2, т. 5 става: „В чл. 70 ал. 1 думите „сградите в режим на съсобственост, проектирани и изграждани след влизане в сила на този закон“ се заменят с „нови сгради в режим на съсобственост“. До тук – нали така?
Който е „за“ така направеното предложение, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Имате въпроси? Заповядайте.
АНЕТА ИВАНОВА: Искахме, ако може да се уточни, какво е „нова сграда“, защото, когато се проектират едни мрежи, се съгласуват купища документи, проектанти и поради тази причина е предвидено да са проектирани сградно, защото, за да се изгради една нова сграда тя две-три години преди това има
съгласувани проекти с всички институции. Затова искаме да попитаме: в кой етап ние трябва да изпълняваме тези условия? „Нова сграда“, след като е изградена ли, или още при проектирането й?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, логичен въпрос. (Реплики.)
АНЕТА ИВАНОВА: Значи има в момента одобрени много проекти на много сгради, в които няма такава предвидена инсталация?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Законът не е влязъл в сила.
АНЕТА ИВАНОВА:Той ще бъде влязъл в сила и сградата ще получи разрешение за ползване след това, но проектите, по които тя се изгражда, те са съгласувани вече.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Проектите са съгласувани преди влизането на закона.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, значи те няма да се отнасят към…
АНЕТА ИВАНОВА:Точно заради това ние държим, ако може да остане „проектирани и изградени“ преди влизане в сила. (Реплики.) Да, след влизане в сила. „При съгласувани проекти след влизане в сила на Закона“. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, Регионалното министерство.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА (МРРБ): Ако позволите, Господин Председател, във с коментара. Може би е по-разумно да остане „сградите в режим на съсобственост, проектирани и изграждани след влизане в сила на този закон“, тоест както е дадено по вносителя. Само като отпадне „съществуващи сгради, в които се предвиждат…“, тоест да отпаднат „старите сгради“, но нека си остане, както предлагат колегите – тези, които са проектирани преди влизане на закона. Разбрахте ли какво казах, или…
Колеги, о’кей ли сте?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Струва ми се, че това е текст за „Преходна и заключителна разпоредба“, а не тук, защото „нови сгради“ наистина нищо не означава.
Въпросът е дали това не трябва да сложи една „Преходна разпоредба“, в която да се каже „нови сгради по смисъла на…“ са сгради, проектирани след…
АНЕТА ИВАНОВА ??????????: Или да си остане по този начин текста и да отпадне само „за старите, които подлежат на основен ремонт“, отрязаното текстче от текста на вносителя.
ЖАНЕТА РОГОВА: Точно така, да влезе в „Преходна разпоредба“. (Реплики.)
Като цяло не е добре в текст на закон да се казва „към влизането в сила“. Това наистина са текстове за „Преходни разпоредби“. Ние по този начин разбрахме бележката, а не като променяща концепцията на Закона и заради това като отчитаме казаното, че ще възникне пропуск, смятаме, че той трябва да бъде правен в Преходните…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уточняваме сроковете Преходните разпоредби и ще решим казуса.
Така приемате ли? Приемате.
Предложението гласувахме ли го или не? Не сме.
Гласуваме предложението от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по чл. 83.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 70 с приетото предложение на господин Иванов.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Член 70 с направените предложения е приет.
По чл. 71 няма предложения.
Министерството на транспорта? Подкрепяте чл. 71 по вносител.
Регионалното министерство? Нямате становище.
КРС? Нямате възражения.
Уважаеми колеги, имате думата.
Някой друг да иска думата? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 71 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
По чл. 72 има предложение, което трябва да бъде аргументирано и припознато от народни представители, а това е: „Чл. 72, текстът преди т. 1 думите „сгради, проектирани след влизане в сила на Закона“ се заменят с „нови сгради“.
Припознавате го, господин Иванов и група народни представители с уговорката за „Преходни и заключителни разпоредби“.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имате думата.
Заповядайте от Министерството на транспорта.
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме предложението, като поемаме ангажимент заедно с референтите от Правна дирекция на следващото заседание да сложим съответната разпоредба, която изяснява какво е нова сграда по смисъла на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други коментари, мнения, изказвания? Няма.
КРС? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от Станислав Иванов и група народни представители на основание чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 72 с приетото предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
По чл. 73 няма предложения.
Подкрепяте ли текста на вносителя? Да.
Регионалното? КРС? Подкрепяте, нямате становища.
Колеги?
РОСЕН ИВАНОВ: Има предложение по чл. 73.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 73.
РОСЕН ИВАНОВ: Става въпрос в чл. 73 са упоменати за сградните отклонения, сега ще Ви зачета предложението: „Сградни отклонения са последната част от мрежата на оператора от регулационната линия на имота до сградата на потребителя и с обичайна дължина до 100 м.“
Предлагам изменения, които да разрешат изграждането им без разрешение за строеж при спазване на правила, определени в наредбата по чл. 63, ал. 5 от Проектозакона: „Изграждането на сгради и отклонения без разрешение за строеж може да бъде постигнато чрез допълнение в чл. 151, ал. 1 от ЗУД, който регламентира кои строежи са с оглед на малозначителната им стойност могат да бъдат изграждани без разрешение за строеж“.
Директивата, която се въвежда с Проектозакона използва термина „строежи с незначително значение“, препоръчвайки по-олекотен режим за тях. Съответно, за да има контрол и правила за изграждането наредба по чл. 63, ал. 5 от Проектозакона ще регламентира правилата и нормите за разполагане на сградните отклонения.
Във връзка с гореизложеното, предлагаме следното изменение и допълнение в Проектозакона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура:
„Член 73 се изменя така:
„Чл. 73. С наредбата по чл. 63, ал. 5 определя условията за:
1. разполагане на високоскоростни съобщителни мрежи;
2. изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи от регулационната линия на имота, който се изгражда до входната точка на мрежата в сградата;
3. изграждане на точки за достъп в сгради.“
Това са промените, които предлагам.
ЖАНЕТА РОГОВА: Те са много, ако може да ги получим?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може да ги размножим и да ги дадем.
РЕПЛИКА: Не е даден целия чл. 73, сигурно не е имало промени по него?
РУМЕН ИВАНОВ: Промяната е до 100 м, а в Закона е до 50 в предложението, за да се удължи само от тези 50 м, защото в някои случаи в границите на имота, ако се намира постройката, но е по-отдалечена от 50 м, след това изисква допълнителни разрешителни за строеж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Другият вариант е: това с предложението да го отложим за следващо гледане, за да може всеки да се запознае.
РУМЕН ИВАНОВ: Разбира се, да се запознае Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Дайте го на експертите да го изпратят на всички да го видят. Практически това трябва да го прегласуваме.
Правя предложение чл. 73 да бъде отложен с направеното предложение от господин Росен Живков Иванов, за последващо заседание, за да може всички да се запознаят.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема процедурата.
Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Ще помоля вносителите на това предложение, разбира се, не днес в заседанието, но, ако е възможно все пак да кажат какво очакват като съдържание на наредбата, която да бъде съставена след това. Какви точно въпроси, очакват да бъдат разрешени, в тази връзка, за да можем да се ориентираме дали това може да стане в наредба или не е необходимо в закон да бъдат.
Разбирам, че въпросът е неочакван, може би, в момента, но ако имаме повече яснота какво ще се очаква като предмет на бъдещата наредба, ще можем да Ви бъдем по-полезни при изразяването на становище – „да, подкрепяме“ или можем да подкрепим само тази част, която може да се регламентира с наредба, тъй като други текстове трябва да намерят мястото си в закон. Благодаря Ви.
РУМЕН ИВАНОВ: Да ще Ви бъде пояснено и ще Ви бъде дадена подходяща информация. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Раздел II – „Предоставяне на достъп до изградена физическа инфраструктура в сграда“.
Обратни становища за наименованието на подразделението? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел II.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
По чл. 74 няма предложения.
По чл. 75 няма предложения.
Правя предложение за техническа корекция, като в ал. 1 и ал. 2 думата „удовлетворява се“, се заменя „с изпълнява“.
В ал. 3 – думата „органи за решаване на спорове по чл. 81“ се заменя с „комисията“.
По чл. 76 няма предложения.
По чл. 77 няма предложения.
Министерството от чл. 74 до чл. 77 с направената техническа корекция? Подкрепяте.
Регионалното министерство? Подкрепяте.
КРС? Подкрепяте.
Колеги, имате думата. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване членове от 74 до 77 включително, с направените от мен правно-технически бележки по чл. 75.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 78 има предложение, което трябва да се припознае. Ще Ви го зачета и ще го аргументираме.
В чл. 78, накрая се добавя „включително чрез повторно използване на съществуващата физическа инфраструктура в сградата или чрез осигуряване на пълното възстановяване на имота, в състоянието преди разполагането на мрежата“.
Госпожо Емануилова, госпожо Робова – заповядайте. Подкрепяте предложението.
Припознавате ли предложението, господин Иванов, колеги? Припознават го колегите.
Изказвания по предложението? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители на основание чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия чл. 78, с прието предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 10.
Приема се.
По чл. 79 няма предложения.
По чл. 80 няма предложения.
По наименованието на Глава осма – „Решаването на спорове“, няма предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме направените предложения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте.
Регионалното министерство? Подкрепяте.
КРС? Да.
Колеги, имате думата. Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 79, чл. 80 и наименованието на Глава осма.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
По чл. 81 ще помоля Правния отдел да зачете бележките, които имаме тук.
АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл. 81, ал. 1, „Комисията за регулиране на съобщенията“ е заменено с „Комисията“. Същото е и в ал. 2 и „нарочен акт“ е заменен с „акт“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това къде е?
АННА ЕМАНУИЛОВА: В ал. 2 – Думите „нарочен акт“ са заменени само с „акт“.
В ал. 6 е прецизирана редакцията, вместо „в споровете“ – „при решаване на спор“, думите „нарочен акт“ са сменени само с „актът“.
В ал. 6 думите „съвместно разгръщане“ са заменени със „съвместно разполагане“, което е по-прецизен термин и „нарочен акт“. Навсякъде, където Комисията е изписана с пълното наименование, е прието краткото наименование, „нарочен акт“ е заменено с „нарочен“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това трябва да бъде припознато по чл. 83 или не?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Не, те са чисто редакционни на цялата Комисия. (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Емануилова.
Да почнем от КРС и от Министерството на транспорта за Комисията.
Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Вчера Комисията е депозирала становище по предложените текстове в чл. 81, като в чл. 81, ал.1, т. 1 сме предложили да се добави след „цени за достъп, когато е приложимо, в съответствие с този закон“. След, което имаме предложение за уточняване на препратката към Глава пета, в т. 3 – „Координиране на дейностите по Глава пет, Раздел II“.
Имаме предложение за нова редакция на ал. 5 и ал. 6, като сме я дали в една разпоредба, която, ако законодателите преценят, може да бъде разделена в две, както досега. Тя цели прецизиране на случаите за разглеждане на спорове по конкретен достъп до физическа инфраструктура, тъй като към настоящия момент разпоредбите не дават яснота за това, как ще се оценяват инвестициите, направени от операторите.
В ал. 7 отново предлагаме да се прецизира препратката към Раздел II на Глава пет.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме текста на вносителя. Подкрепяме също направените правно-технически бележки от референта от Правната дирекция.
По предложението на Комисията за регулиране на съобщенията – едно по едно. Считаме, че предложението по т. 1 не следва да бъде припознавано и прието, защото думите „когато е приложимо в закон“, правят лошо впечатление на недобра правна техника.
В момента текстът казва: „Прилагането на условия и цени за достъп в съответствие с този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане“. Ако добавим и една панделка, „когато е приложимо“, текстът не става по-ясен, а може да предизвика повече спорове – приложимо ли е или не е приложимо.
Същата идея се съдържа в съответствие с този закон и подзаконовите актове на прилагането. Поради, което считаме добавката за абсолютно излишна и предлагаме тя да не бъде припознавана и приемана.
Не възразяваме срещу прецизирането към Раздел II, в т. 2. Действително, там са текстовете по координиране на дейности.
Що се отнася до т. 3 където се съединяват ал. 5 и ал. 6, действително ни се струва, че този огромен текст, който се е получил в резултат не води до правна яснота, напротив ще затрудни разбирането на текста. Затова първото ни предложение е да останат две отделни алинеи, защото така ще бъде по-ясно за всички бъдещи читатели на Законопроекта в тези две хипотези, какво се прави.
Второ, не възразяваме добавката в сега съществуващата ал. 5 и по-специално, инвестициите в тази част на физическата инфраструктура, до които е поискан достъпа, защото това е едно уместно уточнение. Да, разбира се, когато се регулират цени, се гледат инвестициите, да речем, ако става въпрос за Ямбол, за ямболския регион и не се търсят тези във Видин, в този смисъл редакцията е уместна.
По наше мнение ал. 6 не се нуждае на пръв поглед от допълнителна редакция, така че, ако бъде обосновано допълнително, защо точно трябва и ал. 6 да се измени, ще изразим допълнително становище, но като, че ли не се налага изменение на сегашната ал. 6. Благодаря. (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
КРС – по т. 1, разбрах, че се съгласихте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Съгласяваме се с т. 1.
Доколкото разбирам колегите ни подкрепят за т. 2.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз малко не разбрах там, какво се случва.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Това е сливането на двете ал. 5 и ал. 6. Съгласни сме, че разпоредбата става безкрайно дълга и е трудно четима. Склонни сме да бъдат разделени, както и в момента има две алинеи, разпоредбата както сме я дали.
Предлагам моя колега от дирекция „Пазарно регулиране“, която се занимава с оценка на инвестициите, да Ви обясни какво всъщност имаме предвид под прецизирането на текста в ал. 5 и в ал. 6.
ДЕТЕЛИНА КРЪСТЕВА (КРС): Уважаеми членове на Комисията и колеги! Директор съм на дирекция „Пазарно регулиране“. Целта на предложените разпоредби по ал. 5 са вече както кажа и госпожа Рогова, подкрепям идеята, действително да се отнася за оценка на инвестиции за конкретния искан достъп.
В ал. 6 има две неща, които целим с предложената редакция.
Първата е, тъй като сегашният текст се отнася до мрежовия оператор, да е ясно, че споровете по ал. 6, всъщност се отнасят за операторите на електронно съобщителни мрежи.
Второ, целим да внесем яснота по отношение на тези инвестиции, които фигурират в момента в ал. 6, тъй като в по-нататъшната редакция на същата алинея, отново става въпрос за инвестиции и ние отново искаме да конкретизираме, че това са инвестиции за конкретния достъп. Няма никакъв смисъл да се възвръщат инвестиции, за които не се иска достъп. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Да прецизираме, какво се получи.
По ал. 1 – нямаме спорове, нали така?
Госпожо Рогова, по ал. 1 – нямаме спорове.
ЖАНЕТА РОГОВА: Нямаме. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: С редакцията са съгласни, там никой не спори.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Редакцията, която се изчете.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уточняваме другото на КРС…
ДЕТЕЛИНА КРЪСТЕВА: За т. 1 в ал. 1, Министерството току-що обори, искането на КРС, където те искаха да напишат…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС, там се отказаха. Това го уточнихме.
Те приемат ал. 1, т. 3, се приема на КРС.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Има становище.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (БАКО): Честно казано ние тук си говорим с колегите, но не разбрахме съвсем какво имат предвид, специално измененията в ал. 5 и ал. 6. и дали това няма да доведе до отделни цени по региони и така нататък. Това ни касае и ако е възможно, да го видим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Като стигнем до ал. 5 и ал. 6, караме ги подред, ще отворим дебат, за да доуточним какво точно сме казали и какво правим там, и на мен ми е толкова ясно.
Уточнихме т. 1. (Реплики.) Точка 1 е задраскахме.
Това е т. 3, която как става?
Моля, за удължаване на работното време до 17,35.
Гласуваме процедура да удължим работното време до 17,35 ч., компромисен вариант до 17,05.
Който е „за“ моля да гласува.
За - , против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря.
По ал. 5 – първо уточнихме там, че няма спорове. Текстът, който виждате, значително с това, което се получи при мен да видим дали е коректно: „При определянето на цената за достъп, Комисията гарантира, че мрежовият оператор има справедлива възможност да възстанови разходите си и взема предвид въздействието на искания достъп върху бизнес плана на мрежовия оператор, включително инвестициите, направени от него, и по-специално инвестициите в тази част на физическата инфраструктура, до която е поискан достъп“.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Това според нас наистина е неприложимо. Вие видяхте и реакциите какви са. Молбата ни е, ако може да се отложат тези текстове. Това е неприложимо, чисто практически. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има спор.
Има още едно изказване – заповядайте.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА (ЕRP): Нека да обясня с една дума, защото това е неприложимо. ЕRP дават бизнес планове на петгодишен период, които се опресняват и актуализират всяка година. Тези бизнес планове са за цялата лицензионна територия. Ако ние тук трябва да обосновем само в определено населено място, примерно град Пловдив или само град Смолян, или само град Разград, няма как да разделим от общия кюп на нашите одобрени разходи за разширение на инфраструктурата и така нататък, конкретните разходи, които се отнасят до конкретната инвестиции, свързана с този ЕСМ – оператор на електронна съобщителна мрежа. Категорично считам, че това дори и да го напишем в текста на закона, практически е неприложимо. Ценообразуването не работи така.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: В интерес на истината, малко се затруднявам по отношение на инвестициите и логиката на Комисията за регулиране на съобщенията ми се струва не лоша, защото в крайна сметка не могат инвестициите от един регион да се пренасят в ценообразуването, в друг регион. Това е обикновената житейска логика. Аз, като юрист по образование не твърдя, че това е приложимо и в смисъла при ценообразуването. Заради това може би, тъй като очевидно текстът предизвиква дискусии, би било едно мъдро решение, наистина да го отложим, да го помислим всички тук...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да не губим време, правя предложение да бъде отложен чл. 81, за да се запознаят всички с текстовете и да го огледаме.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Член 81 е отложен.
По чл. 82 – няма предложения.
Правя технически бележки – навсякъде думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменя с „Комисията“.
По чл. 83 – няма предложения.
Правя правно-технически бележки – в ал. 4 думите „искането“ се заменя с „информацията“, а в ал. 5 думите „регулаторен орган“ се заменят с „орган“ по чл. 81, ал. 4.
По чл. 84 – няма предложения.
Правно-технически бележки – правя предложение в ал. 1 и ал. 5 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
По чл. 85 – няма предложения.
Правно-технически бележки – правя предложение в чл. 85 в алинеи 1, 2, 3 и 5 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“; в ал. 2, т. 2 думите „останалите случаи“ се заменят с „извън случаите“ по т. 1.
По чл. 86 – няма предложения.
Правно-технически бележки – правя предложение в ал. 1 и ал. 4 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
По чл. 87 – няма предложения.
Правя предложение за правно-технически бележки, в алинеи 1, 5 и 6 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
По „Глава десета“ – правя предложение наименованието на Глава десета – „Контрол и административно наказателни разпоредби“ и наименованието на Раздел I – „Контрол“ да бъдат подложени на гласуване.
Министерството, КРС – заповядайте, имате думата за членове от 82 до 87. (Реплики.)
Заповядайте, КРС.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Председател, ние имаме предложение по чл. 83, ал. 4, добавяне на ново изречение – второ. „В становището задължително се определят условията и цени за достъп в съответствие с чл. 81, ал. 5 и се посочат в приложимите актове по чл. 81, ал. 2.
Предлагаме ал. 5 да се заличи тъй като посочената разпоредба противоречи на основния принцип на административното право, че компетентният орган на държавно управление има правомощие да се произнася в рамките на компетентността си и че всеки мълчалив отказ е незаконосъобразен.
Когато имаме обвързващо становище и такова не ни бъде предоставено, ние няма как да се произнесем по спора.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 81, ал. 5 е големият спор.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Не, 83, ал. 5.
РЕПЛИКА: Първо чл. 83, ал. 4.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 81, ал. 5 е разпоредбата. (Реплики.) Да, той е спорен… (Шум и реплики.)
Това предложение трябва да го коментираме, едва след като видим как изглежда ал. 5, на чл. 81.
РЕПЛИКА: Другият вариант е да отложим цялата Глава.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма да я отлагаме цялата Глава, защото другите не кореспондират. Няма да ни остане… ние нищо не правим.
РЕПЛИКИ: Имаме в чл. 86 и в …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, какво имаме в 85?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: В чл. 85, ал. 2, т. 1 предлагаме нова точка „г“ – „Достъп до физическа инфраструктура за сграда, тъй като трябва да се определят и сроковете за решаване по тези видове спорове, за които са предвидени в Директивата – двумесечни“.
В чл. 86, предлагаме отпадане на цялата разпоредба, тъй като до момента такава разпоредба съществува и в Закона за електронните съобщения и практиката на Комисията установява, че такова съдействие към момента не функционира, не действа, още повече, че е предвидено безвъзмездно, тоест безплатно оказване на съдействие, което допълнително ще натовари експертния потенциал на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря, господин Председател.
По всички направени от Комисията за регулиране на съобщенията предложения, приемаме безусловно и безрезервно единствено това, което е свързано с допълнението на буква „г“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това чл. 85 ли беше?
ЖАНЕТА РОГОВА: Да, шеста точка от становището на Комисията за регулиране на съобщенията. Това се намира в нашия Законопроект, в чл. 85, ал. 2, т. 1, тоест там е уместно да се добави достъпът до физическата инфраструктура в сграда, като проблем, който да се разглежда в двумесечния, а не в четиримесечния срок, защото да, действително така е по Директива. Смятаме, че това предложение е напълно уместно.
Не сме съгласни обаче с предложението по чл. 83, ал. 5 да отпадне, така нареченият спорен текст, защото всъщност тук се изтъква, че когато няма становище от КЕВР да речем, Комисията за регулиране на съобщенията едва ли не може да се откажа да разгледа спора. Това е недопустимо, защото е отказ от право на правосъдие в общ план. Освен това искателят си е платил една такса и очаква разрешаване на спора и не можем да кажем: „ами понеже КЕВР не е дал становище на КРС, ето КРС няма да не може да реши спора и ние съответно няма да се произнесем по жалбата“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, само за секунда.
По чл. 82 – предложения няма.
ЖАНЕТА РОГОВА: Член 83, ал. 5.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване чл. 82 с направените от мен правно-технически бележки.
За – 14, против - няма и въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 83 – тук предложението е да отпадне ал. 5, в ал. 4 да бъде добавено изречение.
Заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дотолкова, доколкото имаме препратка към неуточнения текст на чл. 81 мисля, че е целесъобразно народните представители да отложат гласуването, но бих искала да използвам възможността колегите от Правна дирекция да обяснят предложението по ал. 5, което всъщност се оспорва в момента.
ПРЕДС. ХАРИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ СУЛЕВ (КРС): Благодаря Ви, господин Председател.
Началник съм на отдел в дирекция „Правна“ на КРС. Причините да предлагаме това изменение е, защото в Законопроекта в момента е възможно компетентният орган изобщо да докаже своето становище да бъде предоставен на органа по споровете. Това както каза госпожа Атанасова ще доведе до невъзможност за разрешаване на спора.
Освен това считаме, за недопустимо законово да бъде дадена възможност на административен орган да не изпълнява своите задължения именно по този закон.
На последно място, целта е наистина да се намери работещ механизъм за спор, в който КРС ще разрешава спор, от една страна на телеком, който иска достъп до инфраструктура, която е изцяло непозната за КРС като съобщителен регулатор. Това са именно в основния случай мрежите на ERP. Именно за това е необходимо задължителното становище на този компетентен орган. Това важи, разбира се, и за всички други видове инфраструктури.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Вие искате ли това становище, госпожо Рогова?
ЖАНЕТА РОГОВА: Искам да изразя резерви, че то този начин вместо да дисциплинираме органа, който не е дал становище, ще накажем жалбоподателя, който е платил такса и очаква разрешаване на спора. Заради това, все пак би следвало да не се допуска. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Това по чл. 83 ли е? Аз предлагам да го отложим, така или иначе има препратки, да не водим дебат повече по него.
ЖАНЕТА РОГОВА: Една дума, само да кажа, тя е чисто правно-техническа, аз съм юрист.
Представете си, че отпадне ал. 5 на чл. 83, това в никакъв случай не отменя задължението на КРС да реши спора. Той просто си остава с или без алинеята…категорично задължението остава, така че по-добре е да го има текста. За Вас е по-добре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Правя предложение да отложим чл. 83, заради кореспонденциите, препратките, които има с чл. 81, ал. 5, така или иначе не можем да вземем решение сега.
Процедура за отлагане на чл. 83.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
По чл. 84 няма предложения.
КРС? Подкрепяте.
Дебати – колеги, имате думата. Няма.
Подлагам на гласуване чл. 84 с направените от мен правно-технически бележки, които изчетох.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 85 има предложение на КРС, което беше прието от Министерство на транспорта.
Правим предложение по чл. 85, освен правно-техническите, към ал. 2, т. 1 да се добави нова буква „г“, която гласеше „Достъп до физическа инфраструктура в сграда“. Това ли гласеше буква „г“?
По чл. 85, ал. 2, т. 5, предложение на народните представители Халил Летифов, Иванов, Иванов и колеги, да се добави буква „г“ на т. 1, ал. 2, чл. 85.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Други предложения тук нямаше и корекции няма.
Подлагам на гласуване целият текст на чл. 85 с приетите промени и направени правно-технически бележки.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
По чл. 86 няма предложения.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ние имаме предложение да отпадне.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Препоръчваме това предложение да не бъде приемано. Става въпрос за процедура по доброволно решаване на спора, независимо от безплатност или платеност, винаги се всява административен капацитет, ако един спор бъде уреден доброволно. Дори до момента да е нямало особено полезни резултати, то е нямало и вредни резултати от този текст, така че, когато имаме една допълнителна възможност за постигане на съгласие, тя в никакъв случай не бива да бъде отхвърлена с лека ръка. Затова Ви молим, да оставите чл. 86, който съответства на сегашния Закон за електронните съобщения и урежда една процедура, която може да донесе полза, но не показва никаква вреда. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Рогова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Както казахме, практиката ни е показала нещо друго по този въпрос. В крайна сметка, ако Комисия за регулиране на съобщенията, например бъде достатъчно обезпечена с числен състав и съответният бюджет, за този числен състав, бихме могли да поемем и тези ангажименти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да приемем, че няма спор, ще увеличаваме щата на КРС.
Други изказвания? Не виждам.
Някой припознава ли това предложение?
РЕПЛИКА: Не го припознаваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Никой не припознава предложението на КРС.
Подлагам на гласуване чл. 86 по вносител с направените от мен правно-технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Член 86 е приет.
По чл. 87 няма предложения.
Предложения? Няма. Подкрепяте текста на вносителя.
Други изказвания? Не виждам.
Вече изчетох правно-техническите бележки за чл. 87. Пак ще ги зачета, ако има спор. Тук направих правно-технически бележки по чл. 87, като в ал. 1, ал. 5 и ал. 6, думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
Няма изказвания. Няма бележки.
Който е „за“, моля да гласува чл. 87 по вносител с направените правно-технически бележки.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Наименованието на подразделението – Глава девета – „Контрол и административнонаказателни разпоредби“, Раздел I – „Контрол“.
Има ли противни предложения по наименованието на подразделенията? Не виждам.
Подлагам на гласуване така направеното предложение за Глава девета и Раздел I.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 88 има едно предложение, което трябва да бъде припознато, преди това ще го подложим на дебат.
„В чл. 88, ал. 1 се правят следните изменения:
„Първа точка се изменя така:
„3. Глава шеста, извън случаите по т. 1 – от кметовете на общини.“
2. Точка 4 да отпадне.“
Приемате ли това предложение? КРС?
Други предложения, становища? Няма.
Припознавате ли това предложение?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Припознават го колегите.
На основание чл. 83, ал. 2, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, господата Станислав Иванов, Росен Иванов и група народни представители правят предложението, което изчетох.
Гласуваме направеното предложение.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 88 с приетите предложения от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Член 88 е приет.
По чл. 89 няма предложения.
Правя предложение за правно-технически бележки – в ал. 1 думите „Комисията за регулиране на съобщенията“ се заменят с „Комисията“.
По чл. 90 няма предложения и по наименованието на Раздел II – „Административнонаказателни разпоредби“.
Становище на Министерството, на КРС по отношение на чл. 89, чл. 90 и наименованието на Раздел II.
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме с направените редакционни предложения.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме забележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате забележки.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 89 с направените правно-технически бележки, чл. 90 и наименованието на Раздел II.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 91 няма предложения.
Правя предложение за правно-технически бележки – в ал. 1 думите „компетентен държавен орган“ се заменят с „орган от обществения сектор“.
Приемате ли това предложение?
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепям предложението. В членове 9, 10 и 11 наистина се говори за орган от обществения сектор, така че това предложение е уместно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 91 с направените от мен правно-технически бележки.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 92 няма предложения.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте.
КРС? Нямате становище.
Желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 92 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 93 няма предложения.
Правя предложение за правно-технически бележки като „Комисията за регулиране на съобщенията“ се замени с „Комисията“.
Подкрепяте. Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 93 с направените правно-технически бележки.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Член 93 се приема.
По чл. 94 няма предложения.
Министерството на транспорта? Подкрепяте.
КРС? Нямате становище.
Желания за изказване, уважаеми колеги? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 94.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Член 94 е приет.
По чл. 95 няма предложения.
Правя предложение за правно-техническа корекция за по-добър словоред – чл. 95 да придобие следния вид:
„Чл. 95. Оператор на електронна съобщителна мрежа се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. за нарушение по чл. 57, ал. 1.“
Подкрепяте текста на вносителя.
Изказвания? Не виждам.
Становища? Няма.
Гласуваме чл. 95.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 96 няма предложения.
Правя правно-технически бележки, за да придобие смислов вид.
„Чл. 96. Лице, което не изпълни влязло в сила решение на Комисията по чл. 85, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“
Подкрепяте ли този текст? Министерството подкрепя.
КРС? Няма забележки.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Председател, аз искам да се обърна към вносителите, ние винаги задаваме този въпрос, когато има такива огромни разлики: коя е базата, на която се определя дали наказанието, което се налага е 5000 или 50 000? Разлика от 10 пъти е доста сериозна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
НЕДА КОЙЧЕВА (КРС): Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Директор съм на дирекция „Правна“ в КРС. На този въпрос наистина многократно сме отговаряли за така наречената „голяма ножица“ между минимума и максимума на санкцията.
Какъв е размерът на санкцията определя административно оказващият орган въз основа на всички факти и обстоятелства, събрани във връзка с административнонаказателната преписка. Размерът на санкцията се определя от нарушителя, вида нарушение, обстоятелствата, при които е извършено това нарушение и това се мотивира в самото наказателно постановление. Да не забравяме, че наказателното постановление подлежи на съдебен контрол. Съдът отправя контрол както за това дали следва да бъде издадено наказателно постановление, така и за неговия размер. Всичко това, повтарям още веднъж, се мотивира в наказателното производство. Това е абсолютната практика при налагане на административната санкция и още веднъж бих казала, че съда като цяло възприема законодателния подход санкциите да са с по-голям минимум и максимум, защото по този начин много по-правилно и по-добре може да се индивидуализира административното наказание. Ако санкцията е в много малки размери, тоест между минимум и максимум, това означава, че не може да се направи правилната диференциация на налаганата санкция.
Още веднъж подчертавам: не трябва да се забравя, че това наказателно постановление не подлежи на съдебен контрол.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Данчев, приемате ли отговора? Да.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 96.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По чл. 97 няма предложения.
Правя предложение за правно-техническа редакция за чл. 97, като думите „задълженията си“ се заменят със „задължение“.
Приемате ли това предложение? Да.
КРС? Да.
Изказвания по чл. 97? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 97, с направените от мен правно-технически корекции.
За – 12, против – няма, въздържали се 7.
Приема се.
По чл. 98 няма предложения.
По чл. 99 не виждам предложения.
По чл. 100 не виждам предложения.
Подкрепяте ли текста на вносителя за членове от 98 до 100? Да.
КРС? Да.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване членове 98, 99 и 100.
За – 12, против – няма, въздържали се 7.
Приема се.
По чл. 101 няма предложения.
Правя предложение за правно-техническа корекция, като в ал. 1 след думите „изпълни“ се добавя „влязло в сила“.
От Министерството на транспорта подкрепяте ли? Да.
КРС? Няма възражения.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване чл. 101 с направените от мен правно-технически бележки.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
По чл. 102 няма предложения.
По чл. 103 няма предложения.
По чл. 104 няма предложения.
Становища на Министерството по 102, 103, 104 – подкрепяте ли?
ЖАНЕТА РОГОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: КРС?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения. (Шум и реплики, уточнения извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 102, 103, 104.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Приемат се.
По чл. 105 какво е предложението? КРС, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да удължим времето до приемането на чл. 105.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Времето не е свършило, по моя часовник време има.
Заповядайте, КРС.
НАДЯ КОЙЧЕВА: Ние имаме предложение за една редакция, която ще внесе яснота в разпоредбата на ал. 2 и съответно ал. 3 на чл. 105. Предлагаме чл. 105 да изглежда по следния начин:
„Чл. 105. Въз основа на актовете по ал. 1 се издават наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, както следва от:
1. министъра на транспорта или изрично оправомощено от него длъжност лице за нарушенията по чл. 91;
2. председателя на КРС или изрично оправомощено от него длъжностно лице за нарушения по чл. 92, 94 и 96;
3. кметовете на общини или изрично оправомощени от тях длъжностни лица за нарушения по чл. 95, 97 до 103.“
Бих искала да обясня защо правим това предложение. Следва да се има предвид, че органите по контрол са министърът на транспорта, Комисията за регулиране на съобщенията и кметовете на общини – по различните текстове от Закона. Докато административно наказващият орган при министъра на транспорта е министъра на транспорта, тоест той е и орган по контрол, и административно наказващ орган. Същото важи и за кмета на общината.
При Комисията за регулиране на съобщенията по скоро случаят е такъв – КРС е орган по контрол, по съответните разпоредби на Закона, но административно наказващият орган се явява председателят, това е практиката. Поради това ние считаме, че тази редакция на текста внася тази яснота – кои са органите по контрол и съответно, кои са органите по административното наказване.
По отношение на ал. 3 имаме следното предложение:
„(3) Органът по ал. 2, в случая министърът, кмет или председателя на КРС, или изрично оправомощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административно-наказателното производство за нарушения по чл. 104.“
Това е именно за препятстването на контрола. Отново да имаме яснота кой е административно наказващият орган – министърът, кметът и председателят на КРС. (Реплика.) Да, защото компетентният орган в случая с КРС е КРС, но административно наказващият орган е председателят. Така е по-коректно, по-ясно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Съгласни сме с изразеното становище по отношение на административно наказващия орган и формулировката на двете алинеи в тази й част, но не приемаме отпадането на КРС като административно наказващ орган по отношение на чл. 95. Те са предложили това да е кметът. Нали не греша? Защото и понастоящем чл. 95, за който се спори кой да налага наказанието, става въпрос за специализираните кадастрални карти. Такова задължение и понастоящем операторите имат и то е закрепено в чл. 282 от Закона за електронните съобщения, то е скрепено със съответната глоба по чл. 341, която се налага, забележете – от Комисията за регулиране на съобщенията. Ние не виждаме логика това правомощие тепърва да се превъзлага на кмета при условие, че до този момент контролът и наказването се е осъществявало от Комисията за регулиране на съобщенията.
В останалата част на текста сме съгласни с изключение на това, че в ал. 2 трябва да е „92-96“, както е по вносител, а не предложението „94 и 96“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ СУЛЕВ: Отпадането на чл. 95 всъщност е функция на текста, който беше одобрен от Комисия на чл. 88, където контролен орган за цялата Глава шеста е кметът. Съответно наказателните постановления ще се издават и от него. Това е нов Закон, съответно се предвиждат нови контролни органи за съответните задължения. Считаме, че чл. 95 именно в тази връзка – наказателни постановления попадат, съответно кметът като контролен орган той да ги издава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова.
ЖАНЕТА РОГОВА: Без да е тук кметът, на който му се приписва изцяло ново задължение, според мен не следва с лека ръка да му се прехвърля и предлагам да се запази досегашната уредба, така че по чл. 95 да бъдат налагани санкции от Комисията за регулиране на съобщенията. Биха могли колегите да изтъкнат колко много такива санкции, колко голяма административна тежест имат да искат да прехвърлят това задължение на кмета, за да разгледаме предложението по същество.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Значи нямаме консенсус.
ЖАНЕТА РОГОВА: Ако няма такива, предлагам да оставим сегашния режим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По ал. 2 и 3 консенсус няма. Така ли да разбирам?
НЕДА КОЙЧЕВА: По ал. 2 и 3 за нашите формулировки, доколкото разбрах Министерството ни подкрепят. Единствено за чл. 95, иначе като формулировката, която изчетоха.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Като не Ви подкрепят за чл. 95 въобще ал. 2, тя цитира чл. 95 до чл. 96.
ГЕОРГИ СУЛЕВ: Точка 2, на ал. 2, на чл. 105 пише: „от 92 до 96“. Вие искате да бъде от „94 до 96“.
ЖАНЕТА РОГОВА: Точно така. (Шум. Реплики. Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, ще уточним и тези текстове.
Закривам днешното заседание, поради изтичане на времето.
Приети са до чл. 104.

(Закрито в 17.10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов