П Р О Т О К О Л
№ 24


На 7 февруари, сряда, 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2017 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г., първо гласуване.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Халил Летифов.

* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Откривам днешното заседание. Има кворум.
Уважаеми колеги, тъй като вчера точка първа успяхме да я приключим и няма какво да гледаме по нея, предлагам дневния ред да е:
1. Законопроект за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16, внесе от Министерски съвет на 7 декември 2017 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесе от Министерски съвет на 16 януари 2018 г., първо гласуване.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е „за“ по така предложения дневен ред, моля да гласува.
За 16, без против и въздържали се.
Приема се.
Гости по точка първа са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта; господин Димитър Димитров – и.д. директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първа точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА XXVI КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ, № 702 02 16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
Уважаеми господин Геновски, вие ли ще представите актовете на Всемирния пощенски съюз?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. С Решение №752 от 7 декември 2017 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз. Всемирният пощенски съюз е междуправителствена организация от системата на организацията на Обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни, като взаимоотношенията между страните – членки, както и между техните избрани пощенски оператори, се уреждат чрез актовете на съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който е Върховен орган на Всемирния пощенски съюз.
Поредният XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз (ВПС) се проведе през 2016 г. в Истанбул. Като страна – членка Република България взе участие в конгреса с делегация, чиято позиция, състав и правомощия на членовете бяха определени с Решение на Министерски съвет. В съответствие с предоставените му правомощия ръководителят на българската делегация подписа при условия на последващата Ратификация, приетите от конгреса актове. Приемането на Закона за ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до: потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на Единна Световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на ВПС; създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и нейният избран пощенски оператор и останалите страни – членки на ВПС и техните избрани пощенски оператори при организирането и осъществяването на международните пощенски услуги; осигуряване на изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на съюза от страна на органите, провеждащи държавната политика и осъществяващи регламентирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенски оператор, задължен, съгласно чл. 27 на Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България; гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на Всемирния пощенски съюз; запазване на системата на разплащанията на избрания пощенски оператор на Република България с избраните пощенски оператори на останалите страни – членки на Съюза за обработен пощенски трафик на основата на единни правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на Всемирния пощенски съюз; гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна – членка в цялостната дейност на Всемирния пощенски съюз, неговите ръководни органи и работните структури към тях.
В заключение: въз основа на гореизложеното, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, както и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България, предлагам Народното събрание да приеме Закон за Ратифициране на актовете на XXVI конгрес на Всемирния пощенски съюз.
В допълнение да представя пред Вас: на основание чл. 21 от Устава на Всемирния пощенски съюз, разходите на Съюза се поемат изцяло от страните – членки, като всяка от тях участвал в тези разходи чрез заплащането на годишен членски внос, в зависимост от съответния клас единица членски внос, който тя е избрала при присъединяването си към Съюза. Съгласно чл. 105 от Общия правилник бюджетът на ВПС за периода 2017 г. – 2020 г. е 37, 235 млн. швейцарски франка годишно.
ВПС е организацията с най-нисък бюджет в системата на ООН. Единицата вноска се формира, като бюджетът се раздели на общия брой единици на всички страни – членки, което за единица вноска за посочения по-горе 4-годишен период съставлява 43 хил. 526 швейцарски франка. Република България участва във формирането на бюджета на Всемирния пощенски съюз, в класа от три единици членски внос, което за посочения по-горе периода означава годишен членски внос от 130 578 хил. швейцарски франка.
Средствата за този членски внос са предвидени и се внасят ежегодно от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание на чл. 13, т. 3 от Закона за пощенските услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Геновски.
Някой друг иска ли нещо да допълни от вносителите? Не виждам.
Уважаеми колеги, имате думата.
Не виждам изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА XXVI КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ, № 702 02 16, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
За 20, без против и въздържали се.
Приема се.
Благодаря.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г., първо гласуване.
Наши гости по точка втора са: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; госпожа Красимира Стоянова – и.д. началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“; господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;, госпожа Весела Начева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството; госпожа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството; госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите;, госпожа Галина Балушева – държавен експерт в дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите.
Господин Занчев, Вие ли ще представите Законопроекта? Заповядайте.
ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Главната цел на предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2014/89 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морското пространствено планиране.
Всяка държава – членка следва до 31 март 2021 г. да разработи морски пространствен план. Със Законопроекта се въвеждат:
1. Изискването за прилагане на морско пространствено планиране и съдържанието на понятието „морско пространствено планиране“.
2. Органът, компетентен за прилагане на морското пространствено планиране и за изработване на Морски пространствен план на Република България. Другите участници в процеса на морското пространствено планиране, ведомства – научни, стопански и др., неправителствени организации, които имат пряко отношение.
3. Обхватът, задачите и съдържанието на Морския пространствен план на Република България.
4. Задълженията за осигуряване на широк обществен достъп по проекта на Морски пространствен план и за провеждане на обществено обсъждане.
5. Редът за съгласуване, приемане и одобряване на Морския пространствен план.
6. Способите за осигуряване на публичност на одобрения Морски пространствен план.
С предлагания Законопроект се предлага и усъвършенстването на нормативната уредба в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството на пристанища и специализирани пристанищни обекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Занчев.
От Регионалното министерство – заповядайте, господин Йовев.
ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Ние сме съгласували без забележки цялостното изменение на Законопроекта. Считаме за изключително навременни и необходими промените, така, както са формулирани в Закона, така че няма какво да добавя към това, което каза колегата по отношение на мотивите, които предизвикват това изменение. Както всички знаем съвършени закони няма и не може да има, защото обществените отношения, които те уреждат, постоянно се променят и това налага именно промяната в този закон.
Изработването на такъв план за пространствено управление на морските пространства е абсолютно необходим. Даже мисля, че срокът, който е поставен до 2021 г. е изключително къс и почти няма време да бъде изпълнено. Доколкото разбирам, правомощията по този закон ще бъдат на Министъра на регионалното развитие, и се надявам да се справим в необходимите срокове.
Само за сведение, трябва да Ви кажа, че този план няма как да е изолиран от общите планове за управление на Черноморското пространство, тъй като по данни от статистиката около 160 млн. души са зависими от така да се каже природната деградация на нещата около Черно море.
Този план трябва де е интегриран и да бъде в зависимост от плановете. Знаете, тук се включват Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция и така нататък.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Йовев.
От страна на Министерството на околната среда и водите – госпожа Тодорова, заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е съгласувало Законопроекта, като сме дали две редакционни бележки, които са отразени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морски пространства, вътрешни водни и пътища и пристанищата на Република България.
Морското пространствено планиране, като елемент на интегрираната морска политика, е обвързано в голяма степен с устойчивото ползване на морската околна сред и нейното опазване и в тази връзка подкрепяме Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
„Морска администрация“ има ли нещо да допълни?
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще допълня за останалата част на Законопроекта, тъй като за морското пространствено планиране се говори се говори достатъчно. Останалата част касае някои членове и проблеми, които са идентифицирани през годините и не са уредени, а именно: ясен законов регламент за поставяне на преместваеми обекти на територията на пристанищата, тъй като до имаше не съвсем ясна регламентация във връзка със Закона за устройство на територията – сега тези неща са уточнени, както и поставянето на територията на пристанищата на билбордове, рекламни материали или изграждане на паметници и монументи. Този въпрос вече е уточнен със Законопроекта.
Другият важен елемент в няколко члена на Законопроекта това е даването на възможност на Министерския съвет да приеме по предложение на Министъра на транспорта, Министъра на Вътрешните работи и Министъра на отбраната на Национален План за търсене и спасяване на човешки живот в морските пространства, за които отговаря Република България.
До момента имахме Национален план за защита при бедствия, приет от Министерския съвет, а Планът за търсене и спасяване малко висеше в правното пространство, тоест беше план, утвърден само от двама министри. Сега идеята е да се включи и Министерството на Вътрешните работи, тъй като силите и средствата са поначало общи – те са на „Гранична полиция“, но и на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Така че, за да нямаме планове от различно ниво, предложението е Министерският съвет да приеме и Планът за търсене и спасяване, обединявайки го с постановките в Плана за защита при бедствия. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Като цяло Законопроектът за изменение е ясно, че транспонира Евродиректива. Но към последното изказване на господин Петров имам един въпрос: създаването на чл. 112 р, ал. 1-2, се предлага нова организация, което за мен е непрактично във връзка с поставянето на преместваеми обекти, както и рекламни, информационни, монументални и декоративни елементи на територията на пристанище за обществен транспорт. Тук говорим за преместваеми обекти, не за преместваеми търговски обекти. Когато са търговски обекти си има наредба на съответната община, в случая на Бургас, на Варна. Като става дума за обект, който е собственост на държавата или частен обект – бил съм общински съветник, там няма проблеми, те, априори, нито питат главен архитект, дават разрешение, стига да не нарушава някакви други законови разпоредби.
Даването на определени преместваеми обекти, за които трябва да се иска разрешение от главния архитект въз основа на схема, одобрена от Министъра на транспорта, се създава изключителна тежест. Какво имам в предвид? Живко Петров най-добре ще ме разбере. Застава един кораб на дадения кей. Зима е, трябва да се обработва около седмица. Съответно пристанището поставя някакъв фургон, който е преместваем обект – временен, или, знаете, има такива контейнерни, битови, които се поставят, за да могат в почивките, и не само, при лошо време, силен дъжд, докер и механизатори да влизат вътре. След един месец същият кораб или друг, със същия товар, застава на друг терминал. Пристанището има техника да премести съответния фургон или битов контейнер на друго корабно място. Това е изключително в правомощията на директора на пристанището и на пристанищната администрация – имам предвид оператора на пристанището. По тази промяна следва, че те първо трябва да поискат разрешение от главния архитект, да изготвят схема, да се изпрати до Министъра на транспорта, което може да отнеме месец. Обикновено главният архитект, като има общ устройствен план – говоря за града, или подробни устройствени планове, от там нататък на територията на частни обекти, дадено предприятие, никой не създава такава регулация в предприятието „хикс“ или „игрек“ къде да се постави едното съоръжение или другото, или съответния фургон. Да не говоря за рекламни, информационни или други елементи. Тоест, за поставянето на един транспарант, в който и да е жилищен блок, и който да не излиза извън фасадата на блока, може да се постави без да се пита общината, или каквото и да е. Коскоджамити пристанища – има и общински, разбира се, но има и държавни, включително рибни пристанища има Министерството на земеделието, основно Министерството на транспорта, има и частни пристанища. За всяка една табелка трябва да искат разрешение от главния архитект, съответно трябва да изготвят схема. Това не съм сигурен, че го има в Директивата. Въпросът ми е: как е попаднал тук и по чие предложение?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Кой ще отговори?
Господин Петров, заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Мога да отговаря. Това е попаднало по време на общественото обсъждане точно от заинтересовани страни от пристанища или други, които са искали да поставят такива обекти. Тъй като до момента нямаше ясен ред сме се опитали да пресъздадем общо взето реда от Закона за устройственото на Черноморското крайбрежие по отношение на плановете. Защо сме се опитали да направим това? До момента, както казах, нямаше ясен ред, а тук става въпрос за територия, която е публична държавна собственост – за пристанищата говоря. Така че нямаше как върху тази територия да няма никаква регулация. Съгласни сме за директора на пристанище, но директорът на пристанище не разполага с права върху територията. На него са му дадени определени права по договора или концесионера, за да извършва пристанищна услуга, но не и да разполага с други.
Съгласен съм, че може би дефиницията не е съвсем точно, защото ние не сме имали предвид обекти, необходими с прякото извършване на пристанищната услуга „временен фургон“. Такива неща и сега се слагат без съгласуване нито с главен архитект, а са в технологичната схема на пристанищната услуга. Но тук става въпрос за обекти, които са временни, но са разположение в тъй наречените зони за „обществен достъп“. Там има такива обекти. Освен това въобще нямаше уредба. Знаете, в Бургас трябваше да се сложи един паметен знак във връзка с 103 години от пристанището, след това и във Варна. Имаше маса неясноти. Аз съм съгласен, ако народните представители смятат, че текстът не е съвсем прецизен, той може да бъде прецизиран допълнително. Това е идеята, достигнала до тези обществени обсъждания, да се създаде някакъв вид законова регламентация. Пак казвам, далеч сме от идеята, че това трябва да обхваща преместваеми обекти, свързани с прекия и технологичен процес. Те и досега не са били, може би там трябва да се уточни. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Не като реплика, а като допълнение. В текста е записано така: поставяне на преместваеми обекти. Преместваеми обекти – всичко, което не е стационарно.
Според мен намесването на общината, в случай на главния архитект, на територия, което не е общинска, изключвам общи устройствени планове, поставя в някакво дискриминационно положение пристанище, което е търговско дружество, защото има много други търговски дружества, които имат определена територия. „Нефтохим“ например, да не би да имат да иска разрешение от главния архитект да си постави вътре един рекламен банер или билборд? Каква е разликата? Това е просто като коментар. Не казвам че „Морска администрация“ или Министерството го е наложило това, но може би някой като е слушал обществените обсъждания, е решил да го приеме. Но и в момента в пристанищата – и по мое време, и Иван Вълков беше доскоро председател на Съвета на директорите, някой като иска да сложи реклама няма проблем. Това не е било проблем пък на „Пристанищна инфраструктура“, която е собственик на територията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, господин заместник-министър.
Това, което каза колегата, има резон. Ние ще го гласуваме и ще го приемем. Смятам, че никоя от групите няма проблеми с приемането на този Законопроект на първо четене, но на второ четене специално на тези текстове наистина трябва да им се обърне внимание и да има яснота. Дори в Общинската наредба е строго разграничено, има определени случаи за тези обекти, които са временни, кои, по какъв ред могат да бъдат поставени временно в рамките на 30 дни или на определен срок. Те са с определена големина, размер и така нататък. Тези неща трябва да бъдат строго регламентирани, защото в противен случай един вид се явява намеса в работата на съответното предприятие или пристанище, както е в случая. Но това е въпрос на прецизиране на текста. Наистина е хубаво, ако има яснота от къде е дошъл този текст, да се разговаря с вносителите и да се види точно какво са имали предвид, за да може да бъде изчистен проблемът като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Вълков.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г., първо гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За 21, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Трета точка „Разни“.
Някой по точка „Разни“? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание. Благодаря Ви, колеги.




(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ