П Р О Т О К О Л
№ 25


На 28.02.2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесе от Министерския съвет на 2 февруари 2017 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г., второ гласуване.
3. Разни

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Откривам днешното заседание. Има кворум. Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2018 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 802-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така представения Ви дневен ред.
За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка.
Гости по първа точка са: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директор на дирекция „Правни“, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и госпожа Павлинка Ковачева – директор на дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Кой ще представи Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Присъединяването на Република България към Баластната конвенция е от съществено практическо значение, с оглед на следните обстоятелства: поради въведения с конвенцията режим на така нареченото „не по-благоприятно третиране“ от корабите, плаващи под българско знаме и посещаващи пристанищата на държавите по Баластната конвенция, ще се изисква да отговорят на нейните изисквания, независимо дали Република България се е присъединила към нея или не.
Черно море е полузатворено море, поради което обменът на води със съседните морета е ограничен. В същото време огромният приток на пресни води от река Дунав, река Дон, река Днепър и други, вливащи се в Черно море, допринася за относително ниската средна соленост на неговите води и създава много богата на хранителни вещества среда, благоприятстваща установяването и развитието на неместни организми, пренесени чрез корабите.
Извършените на национално и регионално ниво научни изследвания на водите на Черно море сочат, че за периода от 1990 г. до 2012 г. в резултат от увеличаващия се корабен трафик, са привнесени повече от 230 неместни за морската среда организми, част от които имат негативен ефект върху местната флора и фауна, и влияят отрицателно на стопанското оползотворяване на живите ресурси на морето.
Също така присъединяването на Република България към Баластната конвенция е и в изпълнение на мярка № 16 – разработване и прилагане на общ план за действие за ранно откриване, смекчаване и оценка на въздействието на местни видове от морската стратегия на Република България, приета с Решение № 1111 на Министерския съвет от 29 декември 2016 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин зам.-министър.
Някой друг иска ли да допълни нещо?
Уважаеми колеги, имате думата.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Преди да гласуваме, искам да Ви обърна внимание, че всъщност Конвенцията прави изменение в Закона, който ние ще гледаме на второ четене – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, което ще наложи подразделението на заключителна разпоредба и § 1 от Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, да отпадне, като бъдат отразени систематичното им място в Доклада за второ гласуване на Законопроекта за морските пространства.
Ако няма предложения и против, правя предложение на основание чл. 80, ал. 2 Конвенцията да я гледаме и на второ четене днес. (Реплики.)
Подлагам на първо гласуване Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на второ четене и второ гласуване Конвенцията за баластните води и седименти.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Ви предлагам Проект на Закон за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти.
„Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, приет на дипломатическата конференция, проведена в Централата на Международната морска организация в Лондон на 13 февруари 2014 г.“
Министерството, администрацията – имате думата по предложения член единствен.
ЗАМ.МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други становища? Не виждам.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Член единствен на прочетения от мен закон.
За – 22, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Гости по втора точка са: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директор на дирекция „Правни“, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Весела Начева – началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Павлинка Ковачева – директор на дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите, госпожа Галина Балушева – държавен експерт в дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 802-01-3, внесен от Министерски съвет на 16 януари 2018 г. – второ гласуване.
Правя предложение да подкрепим наименованието на Закона.
Министерството подкрепя ли наименованието на Закона?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, подкрепя го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
За – 22, против и въздържали се няма.
По § 1 има предложение от Работната група. Ще прочета текста на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се създава т. 7:
„7. Прилагането на екосистемен подход и насърчаването на съвместното съществуване на различните дейности и начини на използване морските пространства на Република България с оглед на постигане на устойчиво развитие и растеж на морската икономика, в това число на морския енергиен сектор, транспорта по море, рибарството и аквакултурите, туризма, добива на суровини, опазването на подводното културно наследство и опазване, защита и подобряване на морската околна среда, включително устойчивост към последиците от изменението на климата“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: На основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев, Валентин Милушев.
Министерството подкрепя ли2
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме, господин Председател. Промяната е изцяло правно-техническа, като предложения текст, вместо досегашна ал. 2, така както е по текста на вносител, става т. 7 в ал. 1, което действително от правно-техническа гледна точка е по-прецизно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване целия § 1с предложението на народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 2 няма предложение по вносител.
Министерството подкрепяте ли текста на вносителя за § 2.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, по § 3 има правно-технически бележки на Работната група, които трябва да бъдат припознати от народните представители. Същите народни представители правят предложение по реда на чл. 83. Понеже е много – всички имате материали, има ли нужда да го чета, за да не губим време. (Реплики.)
Министерството?
Предложението е от народните представители, правно-техническите и текста на вносителя. (Реплики.)
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Това е текст, който е от Работната група. (Реплики.)
АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с отпадането на ал. 3 считам, че е по-добре в самия подзаконов нормативен акт да бъде уредена материята.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря.
Законопроектът предлага създаването на Консултативен съвет по въпросите на морското пространствено планиране, като помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Текстът на вносителя предвижда съставът на Консултативния съвет като такъв да се посочва в Закона. Това, което обсъдихме с колегите от Работната група и референтите в Народното събрание е съставът на Консултативния съвет да не се изписва като текстове в Закона, а съставът на Консултативния съвет да се определи в Правилника, който се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да не се натоварва излишно Законът.
Проучванията ни показаха, че има различна практика, в някои случаи самият Закон съдържа състава на консултативните съвети, в други случаи за това се препраща към Правилника, но действително с оглед на това да бъдат по-леки текстовете на Закона, нашето мнение е, че съставът на Консултативния съвет може да бъде определен в Правилника за неговата работа, а не в Закона. Разбира се, ако нямат нищо против и колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това всъщност е чл. 51 б, ал. 4 и ал. 5.
Министерството на регионалното развитие?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Приемаме предложението от страна на колегите от Министерството на транспорта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 с правно-техническите бележки, направени от народните представители, които изброих.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 4 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Иван Вълков, Клавдия Ганчева, Атанас Ташков, Борис Кърчев, Валентин Милушев по реда на чл. 83, ал. 5, т. от Правилника. Това са правно-технически бележки.
Министерството подкрепя ли предложението от народните представители и текста на вносителя за § 4?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме предложението на народните представители. За повече яснота бихме искали да посочим, че предложението се състои в това, че думите „се съобразяват със“ се заменят с „в съответствие със“. Така че няма пречка да бъде прието предложението на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4 с предложенията от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
По § 5 и 6 няма предложения.
Подкрепяте ли текстовете на вносителя за § 5 и 6?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текстовете на вносителя за § 5 и § 6.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5 и 6 по вносител.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
По § 7 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Думите „вторичното право“ се заменят с „право“.
Подкрепяте ли текста на вносителя за § 7 и корекцията от народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направеното предложение от народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 7 с направените редакции от народните представители, които изброих.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 8 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група. В чл. 64, ал. 4 се създава изречение второ: „за устройственото планиране, инвестиционното проектиране на хидротехнически съоръжения, които ще изпълняват и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се прилага чл. 112д и 112о“.
Министерството подкрепяте ли предложението на народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме предложението от народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 с направеното предложение за редакция от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
|Предложението е прието.
По § 9 няма предложения.
По § 10 няма предложения.
Министерството подкрепяте ли текста на вносителя за § 9 и 10?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 9 и § 10 по вносител.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
По § 11 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
Министерството подкрепяте ли предложението от народните представители и текста на вносителя?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: (говори при изключен микрофон)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 11 с направеното предложение за редакция от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 12 няма предложение.
Подкрепяте ли текста на вносителя за § 12?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя за § 12.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 12 по вносител.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 13 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
Министерството подкрепяте ли текста на вносителя и корекцията, направена от народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с предложението на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 13 с направеното предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
§ 14. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. „В ал. 1 думите „нормите, предписани от Правилата за превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища, приети от Дунавската комисия и от Европейската икономическа комисия“ се заменят с „правилата на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища, подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г.
2. В ал. 3 думите „Правилника за плаване в българския участък по р. Дунав“ се заменят с „Правилата за плаване по река Дунав, приети от Министерския съвет“.
Министерството?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме предложенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложенията са правно-технически по начина на изписване.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 14 с направените правно-технически бележки.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 15 няма предложения.
По § 16 няма предложения.
По § 17 няма предложения.
По § 18 няма предложения.
По § 19 няма предложения.
По § 20 няма предложения.
По § 21 няма предложения.
По § 22 няма предложения.
Министерството, от § 15 до § 22 включително подкрепяте ли текста и правно-техническите бележки?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направените и предложени правно-технически бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване от § 15 до § 22 включително.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
По § 23 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
Министерството?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направените бележки по него.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказваия?
Заповядайте от Министерството на регионалното развитие.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Доколкото Морския пространствен план се очаква да бъде разработен в периода до 2021 г., оставяйки така алинеята, бихме стигнали в ситуация, в която няма да имаме възможност да одобряваме пристанищата, защото няма да съответствие с Морския пространствен план, който няма да е изготвен към момента до 2021 г. Така както е записан текста в алинеята (ал. 1) при разширяване на пристанищата трябва да имаме пълно съответствие с интегрираната транспортна стратегия и Морския пространствен план на Република България, който към настоящия момент не е изготвен и тече в процедура по изготвяне до 2021 г. Това би означавало, че ще имаме блокиране на разширяването на пристанища до момента, до който нямаме Морски пространствен план.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерството на транспорта?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. Бележката е вярна, правилна е. Няма пречка генералните планове на пристанищата да бъдат процедирани и без да имаме Морски пространствен план, така че предложението на колегите е удачно и следва да отпадне текста за съответствие с Морския пространствен план на Република България.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Стоянова, може ли да помоля да изчетете ал. 1 във вида, в който трябва да я приемем?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Алинея 1:
„(1) Изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., съответните концепции и схеми за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заличава Морски пространствен план на Република България. Само това, нали? (Реплики.)
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уточнихме текста, господин Председател, с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че можем да го кажем.
„Изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По другите текстове?
Министерството на регионалното развитие? Нямате забележки.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Имам въпрос. Когато в крайна сметка бъде одобрен или изготвен, изработен Морския пространствен план тогава ще правим корекция на закона да го включим? Идеята е разширението на пристанище с изграждане на ново да е съобразено с тези, тези документи, включително с този Морски пространствен план, който въвеждаме с тези промени в Закона за морските пространства. Тоест допълнително ще го включваме или е по-удачно да остане Морски пространствен план, след неговото приемане, одобрение и да продължим нататък. Защото после трябва да правим още веднъж нова корекция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, има логика. Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, практиката да се препраща към нещо, което все още го няма не е от най-добрите. Затова не бихме приели подобно предложение. Разбира се, когато Морският пространствен план на Република България стане факт, тогава като план от по-висока степен и без да е записано в Закона, че трябва да се съобразява с него изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт, при изработването на генерални планове ще следва да се съобразяваме всички с него, независимо от това, че в Закона не е посочено, че трябва да се съобразяваме. Просто той е план от по-висока степен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Емануилова? (Реплики.)
Господин Тишев, приемате ли?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: (Говори при изключен микрофон.)
ПРЕД. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 23 с направените предложения от народните представители плюс последната корекция на ал. 1, чл. 112а.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 24 всичко по начина на изписване ли е, госпожо Емануилова?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Правно-технически.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Правно-технически по начина на изписване.
Подкрепяте ли текста на вносителя по § 24 и правно-техническите бележки?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направените правно-технически бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 24 с правно-техническите бележки.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 25 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
Госпожо Стоянова, от името на Министерството?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направените правно-технически бележки.
АННА ЕМАНУИЛОВА: В окончателната редакция на ал. 2, т. 2, където е написано „резюме на резултатите от предварителното (прединвестиционно) проучване“ да стане „резюме на резултатите от прединвестиционното проучване“. Считаме, че е по-прецизна тази редакция – да не е скоби.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Стоянова2
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството? Не, нямате.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване § 25 с направеното предложение от народните представители по реда на чл. 83 и правно-техническите бележки.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 26 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група. (Реплики.)
Министерството?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения. Приемаме направените бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 26 с направените предложения от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 27 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група на основание чл. 83, ал. 5 да отпадне.
Министерството подкрепяте ли?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители § 27 да отпадне.
За – 24, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 28 няма предложение, който става § 27.
По § 29 – няма предложение, който става § 28.
Параграфи 28 и 29, които ставата съответно 27 и 28.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямаме възражения, господин Председател. Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания. Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 28 и 29, които стават 27 и 28 с правно-техническите бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 24, против и въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
По § 30, който става § 29 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група народни представители по реда на чл. 83.
Подкрепяте ли текста на вносителя и направеното предложение от народните представители?
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 30 с направеното предложение от народните представители, който става § 29.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 24, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 31 – няма предложение, които става § 30.
По § 32, който става § 31 – няма предложение.
По § 33, който става § 32 – няма предложение.
По § 34, който става § 33 – няма предложение.
По § 35 има предложение, чисто правно-техническо. Думите „инвестиционните проекти“ се добавя по ал. 1.
Подкрепяте ли параграфи от 31 до 35 с направеното предложение от правно-технически от народните представители по § 35, който става § 34.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме параграфи от 31 до 25 по текста на вносителя с направената правно-техническа бележка.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от § 31 до § 25 включително, които стават съответно от § 30 до § 34.
Който е „за“, моля да гласува с направеното предложение от народните представители.
За – 24, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 36 с правно-технически бележки, който става § 35.
Госпожо Стоянова, подкрепя ли Министерството текста на вносителя?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания по § 36, който става § 35? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 36, който става § 35.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 24, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

По § 37, който става § 36, има предложение от народния представител Николай Тишев. (Реплики извън микрофоните.)
По § 37 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 112, ал. 1, изречение първо след думата „елементи“ се добавя „зоната с осигурен свободен достъп за граждани“, а думата „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „собственика на пристанището или терминала“.
2. В чл. 112с се правят следните изменения и допълнения:
„а) ал. 3 се изменя така: ал. 3 главният архитект на общината дава разрешение по ал. 1 в 14-дневен срок от датата на искането, ако са изпълнени условията по ал. 1 и 2.
б) ал. 5 и 6 – отпадат
в) ал. 7 става ал. 5, като в нея изречение второ, отпада.“
Това е предложението на господин Тишев.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Предложенията, които съм направил, касаят и коментара, който имахме при първо четене на Законопроекта, а именно: първо, трябва да се разграничи тази зона, където има смисъл, има логика. Така е и по ЗУТ – главният архитект да дава определено разрешение за поставяне на рекламни или на преместваеми обекти от зоната, където пристанището, или пристанищният оператор трябва да има своята оперативна независимост да постави преместваеми обекти, които касаят експлоатационната дейност на пристанището. Това е едно.
Второ, както вече казах, промяната е направена затова да бъде съгласувано или съчетано предложението в Законопроекта за морските пространства – промените в чл. 112, с чл. 156 от ЗУТ, който касае точно преместваните обекти, където има Разпоредба за държавните имоти как се процедира.
Отделно във второто предложение, което правим, да бъде посочен ясен срок и при какви условия главният архитект да дава разрешение. Какво имам предвид? В първоначалния вариант, който беше предложен от вносителя, беше записано, че за каквито и да е преместваеми обекти, включително рекламни, а имайте предвид, че по ЗУТ, чл. 56 „увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки, спирайки масовия транспорт, пейки, осветителни тела, съдове, тоест кошчета за боклук, чешми, фонтани, часовници и други“. Нашето мнение, че вътре в територията, където пристанището извършва експлоатационна дейност и няма свободен достъп за заграждане, там въобще няма смисъл да се ползва реда, който е предложен в измененията на Закона за морските пространства.
Да не мислите, че ако АЕЦ „Козлодуй“ сложи една пейка, ще чака главния архитект на Козлодуй да му го разреши. Съвсем нормално е директорът на пристанището – тук става дума главно за пристанищата в Бургас и Варна, и не само за държавните, и частните, и тези, които са на концесия, могат да преценят къде да бъдат сложени тези обекти. Дали контейнер, дали навеси за експлоатацията на пристанищата, за поставяне на товари, които имат нужда от закрит склад или полузакрит склад, това е едното.
Второто е, че не смятаме, че въобще трябва с тази цялата организация, планиране и разрешителен режим да ангажираме министърът на транспорта. Съвсем спокойно, когато става дума за територията на пристанището, която е затворена за обществен достъп, ръководството на пристанището съвместно със собственика, взаимно да си решат въпроса. В държавната му част това е ДППИ, при концесионера също става дума за ДППИ, но има пристанища, където собственик е Министерството на земеделието. Разрешение или план се утвърждават единствено и само след писмено становище на собственика на терминала, съответно пристанището.
Мисля, че няма логика при положение, че в договора, който е между ДППИ и държавния оператор или между държавата и концесионера, няма заложена такава рестрикция, ние да залагаме допълнителни рестриктивни условия за пристанищни оператори в този закон.
Във т. 2 аналогията е следната: Когато става дума за преместваеми обекти, които са на публична общинска собственост, си има наредба на общината, която казва при точно какви условия, постоянна комисия по чл. 56, утвърждават поставянето на даден преместваем обект или реклама. Там е точно регламентирано. Ако има схема, има свободно място и този, който кандидатства – частното лице е представило всички документи, те не могат да му откажат такова разрешение. Тук в тези промени, които бяха направени на първо четене, е записано само, че главният архитект дава разрешение, тоест той трябва да разреши. Няма срок, няма при какви условия приема или не приема. Затова ние сме посочили определен срок и изискването, ако са изпълнени ал. 1 и ал. 2.
Първоначалното ми мнение беше, че въобще главният архитект трябва да го изключим от цялата тази система или процедура за даване на разрешение, но в интерес на истината в ЗУТ се разглежда този въпрос. Там пише така: „В ал. 2 на чл. 56 за обекти по ал. 1 – която преди малко прочетох – съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, пейки и така нататък, както и търговски обекти, се издава разрешение по установения ред, установен с наредба на общинския съвет, а с държавни и общински имоти въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота.“. Затова ние правим това предложение, а да не е министърът на транспорта. Става дума за държавен имот, защото цялата пристанищна инфраструктура в общи линии е в активите на ДППИ.
Още нещо. Каква е логиката на ал. 2, чл. 56 от ЗУТ? Ще Ви дам пример, за да е по-нагледно: Морската градина в Бургас допреди шест-седем години половината беше общинска собственост, половината държавна собственост. Знаете, че преди 1989 г. дали е държавна или общинска нямаше голямо значение. Естествено главният архитект и въобще наредбите на общината по принцип важат върху общинската собственост, но тъй като едното е алеи, улици, паркове и градинки, и другата част от Морската градина, която, обаче е държавна, е същото, и там има свободен достъп на граждани. Затова е вкарано в ал. 2 това изречение, че за държавните имоти също има схема, тоест редът е даване от главния архитект след съгласуване на схема.
Това са предложенията, които ги направихме. На това обществено обсъждане, което е направено във Варна, е заложена тази промяна, която се прави в Закона. Там се касае единствено и само на практика зоните за обществен достъп, които са в пристанището. Има логика, все пак главният архитект да има някаква, как да кажа, санкция или функция, тъй като тези зони за обществен достъп вече не са търговски пристанища, това де факто са улици градинки и площадчета. Отварям една скоба: ако все пак, също може да стане кораб при определени ситуации, включително круизен кораб, тогава тази територия се затваря – не е зона с обществен достъп, и минаваме в другата процедура – територия, която е в експлоатационната част на пристанището.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Предлагам да дадем думата на господин Вълков да представи предложенията и след това да минем към дебат.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър, предложението, което сме направили с колегите народни представители, е в духа на направените коментари на първо четене на Законопроекта. Предложените промени, които бяха дадени в § 37, само ще направят по-сложен, по-тежък този режим за отдаване на преместваемите обекти. Затова сме направели едни предложения, които са концептуално различни с тези, които бяха представени преди малко. Смятаме, че предложенията, които сме направили, трябва да бъдат насочени, от една страна, към обекти, които са свързани с работата на пристанището – тоест с технологичния процес, и обекти, които са свързани с екологията и сигурността на пристанището. Това е първата част от обектите и да бъде давано разрешение за тези обекти от капитана на пристанището.
И сега капитанът на пристанището е отговорен за сигурността на пристанището, така че аз не виждам смисъл някой друг допълнително да дава разрешения за този вид обекти. Плюс това, времето, за което ще бъдат давани тези разрешения, изключително дългият период, който може да бъде получаван от съответните общински съвети или от комисиите по бившия чл. 56, ще бъде много дълъг и фактически няма да има смисъл от цялата тази дейност, тъй като корабът може би ще дойде, ще разтовари и ще замине. Така че това е едната група от обектите, които смятаме, че трябва да бъдат обособени.
Другата група са обекти, които са преместваеми, свързани с търговска дейност, рекламна дейност или други дейности, които трябва да минат според нас на друг режим и този режим да бъде разрешен или определен с наредба от министъра на транспорта. Защо от министъра на транспорта? Защото тези пристанища са публична държавна собственост и там принципалът е министърът на транспорта. Тъй като това е специализиран закон, имам предвид Закона за морското пространство и вътрешно-водните пътища и пристанища на Република България, Законът за устройство на територията, ако ние го прилагаме, както го прилагаме в момента, няма да има смисъл за определена част от обектите да бъде прилаган, както и в момента той е изключително тежък. Неслучайно са изпратени писма от страна на пристанищата и преразглеждането при качването на Закона на сайта на Министерството на транспорта за обществено обсъждане. Затова сме възприели този вариант да бъдат разделени обектите и да бъдат поделени отговорностите при даване на разрешението. Получихме едно становище от Министерство на регионалното развитие, бих желал само по него да получим отговори от страна на Министерството на транспорта и от страна на „Морска администрация“.
От страна на „Морска администрация“ бих искал да знам: има ли такава компетентност от техните служители и инспекторите за даване на такива разрешения и съответно за временните връзки, които трябва да бъдат направени на тези обекти – ако е необходимо и където е необходимо да бъдат направени такива?
И Министерството на транспорта: дали в рамките на четири месеца, както сме посочили ние – тъй като това е по едни предварителни разговори, ще бъдат достатъчни за изготвянето на една такава наредба?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Госпожо Стоянова – заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
По двете предложения: становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че принципно подкрепяме предложението на народния представител Иван Вълков и неговите колеги, които са се подписали под това предложение. Разбира се, за нас би било изключително полезно да чуем и становището на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като признаваме, те са специалистите в тази област.
По отношение на предложението на господин Николай Тишев има няколко неща, които ни притесняват в самото предложение и едно-две неща, които чухме в изказването му и, в които би било добре да внесем яснота по отношение и на тях.
Предложението на господин Николай Тишев съдържа изискване поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на рекламни, информационни и монументални декоративни елементи, да се добави след него „зоните с осигурен свободен достъп за граждани“. Към настоящия момент ние нямаме законова дефиниция или, където и да е друго определяне на зоните с осигурен свободен достъп на граждани. Наясно сме, че това е определеният израз, който се използва в практиката. Той обаче няма законова дефиниция, неясен е и поради това според нас ще създаде доста повече проблеми, отколкото да разреши проблема, който се поставя.
Бихме искали да внесем уточнението, че по отношение на държавните пристанища собственик е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което само управлява предоставената му държавна собственост. Така че собственикът на пристанищата е министърът, който е определен като такъв, съобразно функционалната си компетентност със съответните актове.
Господин Живко Петров може да допълни по същество, тъй като въпросите бяха зададени към колегите от „Морска администрация“, които имат своите компетентности. По отношение на наредбата ще направим всичко възможно и ще бъдем готови за срока, който е посочен в предложението на народните представители, ако, разбира се, остане текстът, че тези въпроси се уреждат с наредба и след като чуем становището и на колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря. Регионалното министерство?
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще се опитам да внеса малко по-практическа яснота в дискусията, която водим.
Ще започна с това, че, както каза господин Стоянов, Министерство на транспорта и „Морска администрация“, подкрепя предложението на групата народни представители – господин Иванов, господин Вълков и група, тъй като според нас там по-изчерпателно се дава цялостната уредба, която като вносители беше заложена идеята, но наистина като вносители беше малко недоразработена в цялост. Това, което предлага групата народни представители е по-добро. Защо? Искам да сложа на масата най-напред няколко факта. Няма такова понятие като „частно пристанище“. Тоест, всички пристанища са зони, в които достъпът е свободен за граждани, разбира се, при определени условия, в зависимост от тяхната функция, техните… (реплики) Частни пристанища няма, няма, няма! За трети път казвам! Пристанището е комплекс! Може да има частна територия в него, тоест частен парцел, но пристанището като комплекс не е частно. Никога в България не имало частни пристанища. В тази връзка всички пристанища, включително и рибарските, и яхтените, са в зони за обществен достъп. Предполагам, че сте ходили по нашето Черноморие, включително и в яхтените пристанища – да кажем във Влас, в Созопол, които са в кавички “частни“, но те са свободни за граждани като достъп. Пак казвам: при определени условия. Има си правила за сигурност, наблюдение, разпределение на задачите и функциите. Така че да изхождаме от собствеността и да делим пристанища и оттам и режима на поставяне според мен не е редно.
Доколкото на министъра на транспорта е вменено да осъществява цялостната политика по отношение контрола върху дейността в пристанищата, свързани с безопасност, сигурност и така нататък, уредба, която работи в тази посока и изравнява режима за всички, разбира се, пак казвам, с уточнени условия в наредбата, за нас е по-добра.
Много е важно това, което групата народни представители са направили, а ние не успяхме да го усетим навреме – разликата между различните обекти. Какво ще рече? Просто казано – обекти, свързани с технологичния процес. Представете си корабът застава и там трябва да стои по правилата за сигурност човек пред трапа на кораба, тоест пред стълбата за достъп. Има лоши времена – както сега – там се устройва кабинка. Това преместваем обект ли е? Преместваем е. Ако това ще го съгласуваме с министъра на транспорта и главен архитект по планове, значи няма да направим нищо. То трябва да стане веднага. И фигурата на капитана на пристанището тук се намества само дотолкова, доколкото да следи то да не влезе в противоречие с правилата за сигурност и безопасност. Да не компрометираме тях. А иначе той е технологичен процес. Разтоварва се ценен товар – хора, които са работили в пристанища знаят, необходимо е при такива условия да се изгради временен навес, няма кога да се чака. До разрешение просто ще похабим товара и то ще се обезсмисли.
Това са тези съоръжения, пряко свързани с технологичния процес, които наистина собственикът на пристанището или по-скоро пристанищния оператор и капитана на пристанището, както и в момента съгласуват ежедневно маневрите и дейността в пристанището, ще съгласуват и тези неща, пак казвам, отговарящи на безопасността и сигурността на пристанищата като цяло и на дейността в тях. Подобно е положението и с най-малките пристанища.
По отношение на другите обекти – какви биха те примерно, за да стане ясно. Да кажем: антени на излъчващи съоръжения на комуникационни дружества. Има ли? Има. Рекламни материали, или плакати със съответните осветления, включително и търговски обекти – зона за обществен достъп, но това е всъщност на пасажерския терминал. Ясно е, че търговският обект – магазин, терминала за насипни товари или въглища няма да има, но на пасажерския терминал ще има. Точно това са обектите. Но те нямат спешност. Те нямат такава пряка връзка с технологичния процес, както обясних и затова е добре за тях да си важи режимът на по-дълго планиране, утвърждаване, разрешение, след това и премахване, ако са се променили условията. В тази връзка моето мнение е, че предложението на групата народни представители е изчерпателно и дава цялостния режим.
По отношение на поставения въпрос от господин Вълков за връзките – става въпрос за захранване с електрическа енергия, вода. Пристанището само по себе си е самостоятелен обект. Тоест, експлоатационните дружества имат ангажимент до външната граница на пристанището. Мрежите и съоръженията вътре не са на експлоатационните дружества. Тоест, връзването си е работа на оператора на това пристанище, а там, където е ДППИ – работа е на ДППИ, защото там имаме няколко оператора, а мрежата е обща. Но тя не е вързана с експлоатационното дружество – както тока, така и водата. Връзката на този временен обект по същество е същата като връзката и в момента давана между кораба и брега, за да снабдим кораба с електроенергия като вид пристанищна услуга. Същото е и с водата за качване на шланга. Това е по отношение на тези връзки.
По отношение квалификацията на инспекторите и функцията, аз смятам че има, тъй като те и сега отговарят за контрол на технологичния процес, а в този технологичен процес са вързани и тези временни съоръжения, които се изграждат. И сега нашите инспектори отговарят за мерките за сигурност и безопасност. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря Ви.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството е дало писмено становище и по двете предложения. По принцип и двете предложения са възможни, но има съществена разлика между тях.
Предложението на господин Тишев прецизира реда в ЗУТ, като предлага ограничаване разполагането на преместваеми обекти само в зоните за свободен достъп. Но трябва да е ясно как се определят тези зони като граници, като площи, за да може да работи коректно и прецизно този текст. Така че беше направен коментар, че няма регламент. В генералните планове не се определя зона за свободен достъп и това най-вероятно ще създаде затруднение при прилагането.
По отношение съгласуването на схемите принципът е собственикът да съгласува схемите за преместваеми обекти. Логиката е, след като генералният план и подробният устройствен план се разглеждат и на финал се одобряват със съвместна заповед на двамата министри – министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие, логично е този, който е разгледал и приел подробния устройствен план или генералния план, да има отношение към броя, площите, разположението, размера на преместваемите обекти. Възможно е в някои случаи те да са на неподходящи места, да са със значителна площ, така че да се затрудни или да се създаде конфликт при функционирането. Въпреки че е извън нашите правомощия да преценяваме трябва ли министърът на транспорта да съгласува схемите или не, считаме, че е логично да се съгласуват от министъра на транспорта, тъй като той гледа и цялостния план за устройство на пристанището.
Следващото предложение на господин Вълков и група народни представители е принципно различно. Предлага се в специалния закон различен ред извън този по ЗУТ за разполагане на преместваеми обекти. На предишното заседание на първо четене на Законопроекта и на други срещи сме коментирали затрудненията, които срещат и операторите, и пристанищата, и общините – главните архитекти, когато постъпи искане за преместваем обект за пристанище. Досега това става по реда на ЗУТ с наредби, приети от съответните общински съвети. Знаете, че те са съвсем различни – наредбата на една община Варна, наредбата на Царево, наредбата на Несебър. Докато пристанищата общо взето имат едни сходни функции, сходни потребности.
Има логика в това да се предвиди и специален ред за разполагане на преместваеми обекти на територията на пристанищата. Така че подкрепяме това предложение, но стана въпрос вече, че ние имаме общо взето три притеснения, които вече бяха коментирани.
Първото е, кои са тези други обекти, различни от посочените в т. 1, в чл. 112р, ал. 1, т. 2? Според мен трябва да се прецизират. Точка 1 са ясни: „преместваеми обекти, свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги“. Но т. 2 „преместваеми обекти, различно от посочените в т. 1“ е много широко. Според мен тук трябва да се прецизира, да се уточни различни от т. 1, може би да се изпишат тези, които са в чл. 56, за да е ясно все пак за търговски ли ще става въпрос, за рекламни ли?
Другото ни притеснение е за временните връзки. Вече стана въпрос, че няма да има проблем капитанът на пристанището, както разрешава временния обект, да разреши и временните връзки, но считаме, че трябва да бъде казано в Закона: че капитанът разрешава и преместваемите и временните връзки към тях, за да се изчисти текста.
Последното ни притеснение, за което вече внесохте яснота е, че се предвижда премахването на преместваеми обекти да става въз основа на констативен акт от инспектори на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Едното от условията е за премахване, ако не отговарят на изискванията на чл. 169 от ЗУТ, дали имат компетентности инспекторите да преценят и да съставят констативен акт. Вие вече отговорихте на това ни опасение, че имат капацитет. То беше като тема за обсъждане на заседанието на Комисията. Пак повтарям, и двете процедури са възможни.
Първата според мен – прецизирането на текста на вносителя и на чл. 56, ще създаде затруднения по отношение липсата на определяне на зона за свободен достъп.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Първо само за уточнение, преди да дойда в Народното събрание работех на пристанище, на което инфраструктурата е частна собственост и пристанищният оператор, който работи на него, е частник. Това не знам как да го определя, ако не като частно пристанище. Съгласен съм, ако някъде в терминологията или законодателството няма такова определение за частно пристанище, но „Фиш порт“-а и КРЗ-то какви пристанища са, ако не са частни?
Пристанищата, дори рибният – в определени условия, яхтените са със свободен достъп, но който и от колегите ако сега тръгне и реши да влезе дали на територията на държавното пристанище Варна или Бургас, и на концесионираните пристанища, да не говоря за частните, няма да бъде допуснат, ако няма работа там. Тоест това са територии с ограничен достъп, най-малкото защото това е гранична зона.
Неслучайно в приложението, което сме направили, пише: „в зоните с осигурен свободен достъп за граждани на териториите на пристанището“.
Съгласен съм, че може законодателството да няма точно определение, но законодателството не може да изчерпи всичко. Ясно е, че там където хората могат да достигнат свободно, като не нарушават правила или ограничения, е свободен достъп. Сега трябва ли да говорим? Във Варна не са ми толкова ясни как стигат до Морска гара, но в Бургас е ясно къде стигат свободно – както в Морската градина стига свободно, така и в Бургас. Дори мога да Ви дам пример с пристанището в Несебър, което също е със свободен достъп, като няма пасажер.
Искам няколко коментара да направя в предложението на колегите.
Първо, предложението, което касае територията, която е между другото без свободен достъп и касае експлоатационната функционалност на пристанището, се дава един съгласувателен режим между пристанищния оператор и „Морска администрация“, като там се заявява следното: така или иначе обекти, които се поставят и, които са свързани с експлоатацията на пристанището, трябва да бъдат одобрени или разрешени за работа от капитана на пристанището, което де факто е шефът на „Морска администрация“. Поне според мен и в момента в задълженията и в правата на началника на „Морска администрация“, ако има обекти, било то постоянни или временни, преместваеми или не, които да пречат на безопасността, те са в правомощията си да издадат заповед да бъдат премахнати. Така че първо това е малко утежняващ режим.
Второ, в ал. 5, която се предлага – тук е и госпожа Стоянова –според мен няма смисъл да ангажираме министъра на транспорта, който и да е той, с такива функции. Досега е имало или е нямало някакъв регламент за поставяне на преместваеми обекти, сега ще направим специална наредба, която да се изготви от министъра на транспорта и в момента с предложенията, които се правят, в зоните за обществен достъп, тоест там където се разхождат граждани, за да постави една пейка, пристанището трябва да иска разрешение на Министерство на транспорта. Така излиза. Защото там трябва да има разрешение от министъра на транспорта, за да се сложи едно кошче за боклук или пейка. Така са посочени предложенията.
Още нещо във връзка с предложенията в чл. 112т: „обекти“ се премахват и т. 5, когато срокът за разрешение е изтекъл – те се премахват с решение на шефа на „Морска администрация“ само че срока, за разрешение за поставяне е даден министъра на транспорта. Как началникът на „Морска администрация“ или капитанът на пристанището получава тази информация на кой обект –преместваем или реклама, му е изтекъл срокът, за да може да даде и той съответното разрешение. Тук не е уточнено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Други изказвания?
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Аз първо искам да коментирам становището на Министерството на регионалното развитие, в което те дадоха едно предложение и, ако са съгласни от страна на „Морска администрация“ и на Министерството на транспорта, примерно в чл. 112р, ал. 2 – там, където става дума за временните връзки към съоръженията и техническата инфраструктура, можем да допълним едно изречение накрая: „като разрешението за свързването с временни връзки се дава от капитана на пристанището“. Тъй като става дума за обектите по ал. 1 само, т. 1.
Ако е необходимо, както желаят от Министерството на регионалното развитие, или това нещо да влезе в наредбата, която сме предложили да има. Това е едното предложение. То затова има наредба, защото тя е свързана с приложението на Закона. Там по-точно могат да бъдат детайлно определени нещата, в които има някаква неяснота.
Друг важен момент беше по отношение на т. 2, в ал. 2: „преместваемите обекти и информационни елементи, различни от посочените в т. 1, както и рекламни и монументални декоративни елементи“ – дали да бъдат посочени, както са в ЗУТ-а, в чл. 56, да бъде допълнено. Това се изчерпва и след това в Наредбата ще могат да бъдат изписани евентуално всички съоръжения, за които става дума.
По отношение на това, което господин Тишев каза за някои проблемни неща. За предложението, което ние правим, бих казал, че няма такъв проблем за обекти или за някакви неща, които са свързани с работата, защото те са разделени обекти. Ако обектът попада в т. 1 – условно казахме, че това е зона за обществен достъп, това на практика си е терминал, който е пасажерски. За него, когато е свързано с дейността на пасажерските кораби, ако е нужно да бъдат поставени такива обекти, те могат да минават по този ред. Обектите, които са свързани с търговски или някакви други увеселителни заведения или пък свързани с нещо друго, те си минават по реда, който е по т. 2, където ще бъде допълнено, че става дума за обекти по чл. 56, съгласно Закона за устройство на територията.
Ако ми позволите, и аз искам да кажа няколко думи по отношение на предложението на господин Тишев.
Първо, искам да кажа, че предложенията са наистина в една посока – и двете предложения, за да може да се облекчи режимът по един или друг начин, тъй като в момента режимът наистина не е достатъчно добър за пристанището.
Първо, искам да кажа, че това, което е направено като предложение, е направено като предложение за всички пристанища, не само Бургас и за Варна. Може би най-много ги касае, но то се отнася и за всички пристанища по Дунава. Затова в зоната за обществен достъп не съществуват такива зони, и ние трябва да се съобразим съответно с положението, което е при тях.
Аз лично не съм съгласен, че думите „министърът на транспорта“ в чл. 112, ал. 1, трябва да се заменят със „собственика на пристанището и терминала“. Принципал е министърът на транспорта. Аз си казвам мнението. Не бива да бъде заменено, тъй като то е публична държавна собственост.
Второ, в ал. 3 има изменение и главният архитект на общината дава разрешение по ал. 1 в 14-дневен срок от датата на искането, ако са изпълнени условията по ал. 1 и 2. Тука, не виждам къде отива цялата ал. 3, къде отива съгласието на собственика на пристанището, което изрично е заявено, че трябва да го има? Дали напълно се отказваме от него или…? Защото аз мисля, че Министерството на транспорта изрази мнение, че то трябва да съществува, като принцип. Отпадането на ал. 5 и 6 също не ги приемам, но това е въпрос на виждане.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Вълков.
От Министерството на регионалното развитие, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател. Потвърждавам възможността за представените предложения да бъдат включени по начина, по който бяха индикирани от колегите народни представители. Мисля, че и с Министерството на транспорта постигаме съгласие в тази посока, така че ги приемаме. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Стоянова, от Работната група Вие ли ще представите корекциите?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Към МРРБ, към господин Вълков и към госпожа Стоянова – ясно е, че се върви към приемане на Вашето предложение. Вие имате мнозинство – ясно е.
Един апел към Вас: в чл. 112с, ал. 2: разрешение за поставяне на обекти по чл. 112р, ал. 1 – тоест, тези, които са свързани с експлоатацията на пристанището – навеси и фургони – от капитана на пристанището. Но от там нататък, тъй като и моите, но и Вашите предложения, касаят всички пристанища – общински, аз ползвам думата „частни“, тези, които са на концесия, а за обекти по чл. 112р, тоест тези, които нямат връзка с експлоатационната дейност на пристанището, от Министерството на транспорта. Тоест всяко едно пристанище, или пристанищен оператор, включително на „Лукойл“ пристанището, на „Нефтохим“ пристанището на „Росенец“, включително Видин. За една реклама, която е такъв обект, трябва да иска разрешение от Министерството на транспорта. Без значение къде е, включително БМФ Порт Бургас, да постави преместваем обект трябва да иска разрешение от пристанището, ако не е свързано директно с експлоатационната дейност. Защото рекламата няма как да е свързана, или коша за боклук и така нататък. Това го прецизирайте по някакъв начин, защото ще го затрупаме министъра с всевъзможни неща. Един стикер да залепиш – това е реклама. (Реплики.)
ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми разрешите има логиката в това нещо, обаче тъй като в т. 1, когато го правихме, вкарахме освен преместваеми обекти, и информационни елементи. Под информационни елементи могат да се слагат всякакви табели, които да дават информация, а аз искам да чуя и „Морска администрация“, защото ние ги даваме в техните правомощия. Тоест капитанът има право да даде веднага такова разрешение в рамките на един ден. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Ако е информационна табела, те и сега се слагат, тъй като част от тях са задължителни да се сложат – информационна табела, свързана със сигурността на пристанището, с указанията. Така че тези табели и сега се слагат. Съгласно Кодекса на търговското корабоплаване в правомощията на капитана на пристанището е да издава задължителни разпореждания да бъде сложено това, когато е свързано с безопасността и сигурността.
Сега, по отношение на останалата реклама, аз пак казах – тя няма спешен характер според мен, тя не е пряко вързана с технологията. От там нататък дали ще е министърът на транспорта, но най-вероятно на базата на тази наредба, няма да е лично министърът. То ще бъде уточнен някакъв ред, няма да подписва лично министърът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Стоянова, Работната група да изчете къде са корекциите.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ако позволите още малко уточнения, все пак, за да имате достатъчно яснота.
По отношение на това, дали да бъде министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията – няколко основни неща: министърът провежда политиката в областта на пристанищата. Министърът, заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството одобрява генералните планове на пристанищата, независимо от това, дали става дума за пристанище Варна, за пристанище Бургас, за пристанището на Росенец, на пристанището във Видин, независимо от това за какъв тип пристанище става дума. Генералният план, пак казвам, се одобрява от двамата министри.
Въз основа на генералния план се извършват и съответните дейности по-нататък в пристанищата. Министърът издава и удостоверенията за експлоатационна годност на всяко едно пристанище.
Независимо от това, че тези преместваеми обекти, информационни елементи, реклами, монументално-декоративни и други елементи да изглеждат на пръв поглед доста елементарни, възможно е в някои случаи да е необходима именно преценка относно експлоатационната годност на пристанището и дали това по някакъв начин няма да попречи на нормалното експлоатиране на това пристанище. Това го казвам, за да сме наясно всички защо предложението, което е направено, е да става със санкция на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Това, което коментирахме с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – ако това е приемлив вариант, можем да добавим „или оправомощено от него лице“, като съответно министърът може да прецени да оправомощи съответните ръководители на „Морската администрация“, които са по места, в зависимост от преценката. Ако смятате, че това е някакъв удачен или компромисен вариант, също може да бъде прието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Вълков, приемате ли това?
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз мога да го приема, обаче народните представители са тези, които гласуват и биха приели текста.
Това, което подадоха като предложение, и като становище от страна на Регионалното министерство, и беше съгласувано от страна на Министерството на транспорта, мога да изчета двете корекции, които са направени в тази връзка и предложенията, които са направени. Ще прочета само текстовете, където правим промените:
„В чл. 112р, ал. 1, т. 2:
„2. преместваеми обекти и информационни елементи, различни от посочените в т. 1, както и рекламни и монументално-декоративни елементи, съгласно чл. 56 от Закона за устройство на територията.“
„В чл. 112с, ал. 2:
„(2) Разрешение за поставяне на обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 1, както и временни връзки за тях се дава от капитана на пристанището, а за обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 2 от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него лице.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това ли е текстът?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Две неща, и обещавам повече да не се обаждам.
Аз като правя предложения, мисля, че те имат практическа насоченост, защото все пак ние говорим от гледна точка на практиката. Като искам да изкарам министъра на транспорта от цялата тази процедура, го казвам не случайно. Един пример Ви давам и след това се връщам на наредбата, която се предвижда да бъде създадена. На един терминал – без значение чия собственост е, но е опериран от частен концесионер, където работят 800 човека, ако пред административната сграда дадено частно лице иска на 25 февруари да сложи едно стендче с мартеници, защото там работят много хора и може да ги продава – това преместваем и търговски обект по всички квалификации на тези промени, които правим. Това означава, че то трябва да мине процедурата, за която говорим, да стигне най-накрая до министъра на транспорта, който да разпише. Ясно е, че то няма как да пречи на каквито и да е там експлоатационни дейности в пристанището, съответно генерален план и така нататък.
И последно, в тази наредба, която се предвижда да бъде изготвена според мен е редно някъде в Преходните и заключителните разпоредби да сложим някакъв срок, в който министерството да я изготви, утвърди и обнародва по подобие, както приехме в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, методология, която да изготви Министерството на транспорта, където бе заложено шест месеца, а в самия Закон даваме седем месеца, в които собственици на физическа инфраструктура да си посочат тарифите и цените на база на тази методология, която ще бъде изготвена. Нали коментирахме, че Министерството може да не се справи, да минат тези седем месеца и те самите да си посочат, без да имаме методология, която да слага рамки в какви граници трябва да са цените. И тук да поставим някакъв срок. Нека те да предложат - ако искат една година да е за тази наредба, макар че удължаваме много този период. Нека да се посочи някакъв срок, в който да се разработи тази наредба. Защото по тази логика, ако няма срок, тя може да се направи след две години и да стои в момента в настоящото състояние. Това е логиката.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Тишев по § 37.
ИВАН ВЪЛКОВ: Един момент. Какво точно е предложението? Предлагате това, което сме направили като предложение за гласуване?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо, това, което е направил господин Тишев, след това, което сте направили Вие…(Реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на господин Тишев в § 37, който става § 36.
За – 7, против няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Иван Вълков и група народни представители с направените корекции току-що.
За – 13 , против няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 37, който става § 36 с приетите предложения.
За – 13, против няма, въздържали се – 7. (Реплики.)
Приема се.
Уважаеми колеги, по § 38?
По § 39 няма предложения.
По § 40 няма предложения.
По § 41 няма предложения.
По § 42 има предложения, които са правно-технически.
Съответно те стават от § 37 до § 42, който е § 41. (Реплики.)
Подкрепяте ли текста на вносителя плюс направените корекции в § 41?
Министерството?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, приемаме го, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Регионалното министерство нямате забележки.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфите, които изброих от § 37 с новата номерация до § 41 – нова номерация, с направените правно-технически корекции от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Създава се подразделение „Допълнителна разпоредба“ с § 42.
Подкрепяте ли наименованието на разпоредбата и § 42 по вносител?
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и § 42 по вносител с техническите бележки.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
„Преходни и заключителни разпоредби.“
По § 43 няма предложение.
По § 44 няма предложение.
По § 45 няма предложение. Има правно-технически бележки.
По § 46 няма предложение.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението – „Преходни и заключителни разпоредби“ и от § 43 до § 46 включително.
Подкрепяте ли наименованието и параграфите по вносител?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, подкрепяме, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да. Благодаря Ви.
Изказвания? Не виждам.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 47 има правно-технически бележки. Предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
По § 49 – Министерският съвет приема Морски пространствен план за Република България в срок до 31 март 2021 г. Ние нали го отменихме това нещо? Но нека да стигнем дотам. Просто да го огледате, госпожо Стоянова.
Изказвания? Подкрепяте ли § 47 с направеното предложение от народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме направените предложения.
ПРЕД. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 47 с направените предложения от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 48 има предложение от народните представители Иванов, Вълков с правно-технически бележки.
Подкрепяте ли § 48 с направените предложения от народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, подкрепяме.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 48 с направените предложения.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 49 има предложение от народните представители Иванов, Вълков и група.
По § 49, госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте го.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 24, без против и въздържали се.
Приема се единодушно.
По § 50 няма предложения.
По § 51 има предложение от народните представители Иванов, Вълков с правно-технически бележки, нали така, госпожо Емануилова? Точно така.
По § 52 има предложение от народните представители Иванов, Вълков с правно-технически бележки, нали госпожо Емануилова? Точно така. (Реплики.)
Да, останаха § 50, § 51 и § 52 включително.
Подкрепяте ли текста на вносителя и направените корекции от народните представители?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 50, 51, 52 с направените предложения от народните представители.
За – 24, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По § 53 има предложение от народните представители Иван Вълков, Павел Христов, Радостин Танев и Станислав Иванов. Това са правно-технически, госпожо Емануилова или…? (Анна Емануилова говори при изключен микрофон.)
Чета ги.
„В § 53, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби думите „наредбата по чл. 116, ал. 4“ се заменят с „наредбите по чл. 112с, ал. 5 и чл. 116, ал. 4“
Подкрепяте ли предложението на народните представители, госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме го, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерството на регионалното развитие? Подкрепяте го.
Изказвания? (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с направената вярна забележка от колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а именно обвързването на ред документи, най-общо да ги нарека по Закона във връзка с Морския пространствен план, ни е необходимо време, за да проследим в другите закони, където обвързваме с това. Както например имаше текст в Закона за морските пространства, че Генералният план на пристанището се съобразява с Морския пространствен план, така е необходимо да видим и другаде, където имаме такова съобразяване, за да не се получи проблем.
А Морският пространствен план трябва да бъде готов до 31 март 2021 г., което означава, че можем да изпаднем в ситуация да не може да се изпълни определено мероприятие, например към 2020 г., поради това, че не е готов Морският пространствен план. Затова молбата ми е да прегледаме в Законопроекта, ние ще го направим това, съответните текстове, които са обвързани с Морския пространствен план и там, където има обвързване с него, да отпадне това обвързване, така както направихме по отношение на Генералния план.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И какво предлагате да направим? (Реплики.)
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Вариантите са два. Единият вариант е, не зная Вие с какво време разполагате, но ще ни отнеме може би около пет или десет минути да проследим това нещо в Законопроекта.
Другият вариант е в съответна Преходна разпоредба да отложим влизането в сила на съответните текстове, за което също са ни необходими поне 10 минути, за да го проследим в Законопроекта. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Пет минути почивка. Секунда. Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ:: Уважаеми господин Председател, преди да дадете почивка, моля да подложите на гласуване процедурата за удължаване на времето до приключване на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Процедура, господин Председател. Бих предложил все пак да не се правят такива предложения на крак. Има процедура, по която ние можем да приемем това предложение на подпис. Това касае вероятно един параграф от „Преходните и заключителни разпоредби“, така че предлагам да дадем време на колегите и да кажем до петък да го дадат за подпис всички.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Приемате ли това предложение?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, разбира се, това би ни облекчило.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Оттеглям процедурата, господин Председател, за удължаване на времето.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред. (Реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, ще направим извънредно заседание в зала „Изток“ или зала „Запад“ и ще го приемаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще насрочим заседание, колегите ще се разпишат, защото знаят за какво става въпрос. Ще насрочим заседание за петък, но ще го приемем на подпис, знаейки за какво става въпрос. Ще дадете информация на колегите, нали така? (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние насрочваме заседание за петък, но решението е реално прието. (Реплики.)

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов