П Р О Т О К О Л
№ 29


На 2 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. – първо четене;
3. Предоставяне на информация от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно „Пакет мобилност“.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Има кворум, може да започнем днешното редовно заседание на Комисията.
На Вашето внимание предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. – първо гласуване;
3. Предоставяне на информация от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно „Пакет мобилност“.
4. Разни.
Други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.

Преминаваме към първа точка.
По първа точка наш гост е министър Ивайло Московски и заместник-министър Ангел Попов.
Първи думата за въпроси има парламентарната група на ГЕРБ.

СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Нямаме въпроси, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Парламентарната група на „БСП за България“ – господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, моят въпрос е следният: има ли политика за повишаване на доходите на Дружеството БДЖ „Товарни превози“ за следващата година и в какъв период са предложени? Има ли краткосрочни, дългосрочни мерки и цялата визия? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбрахте ли въпроса, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Политиката в „БДЖ–Товарни превози“ следва целия план за преструктуриране въобще на Дружеството като холдинг. В годините, знаете, два пъти имаше опит за приватизация на Дружеството. Идеята беше, при наличие на интерес, да бъде евентуално закупено от оператор, който да има възможност оперирайки, включително извън рамките само на национална територия да развие Дружеството. „БДЖ – товарни превози“ е с около 111 милиона задължения.
Политиката, която провеждаме при съответните два неуспешни опита за приватизация – просто нямаше желаещи за тази процедура, и се премина към вариант, при който Дружеството да продължи да бъде оперирано от държавния оператор. Политиката, която развиваме по управлението на Дружеството включва доста мерки. В конкретика можем да Ви ги дадем, те са в цялостния План за стабилизиране и развитие на Български държавни железници. Най-общо процедурите, които касаят оптимизиране на дейностите в Дружеството, се свеждат до освобождаване от неоперативни активи – това, което е възможно, защото повечето активи в голямата си част са заложени към кредитори; оптимизация на персонала, което включва в основните си части освобождаване на хора, които са в пенсионна възраст. Не се изпълнява някакъв шоков план за съкращаване на работещи хора. И по линия на маркетинга – съответно има опит да бъдат привлечени клиенти на дружеството, които в оперативен план да подобряват неговите показатели.
Има няколко места, които е хубаво да бъдат отбелязани. На първо място, пазарната ситуация, в която се намира „БДЖ – Товарни превози“ – ситуацията е либерализиран пазар, тоест „БДЖ – Товарни превози“ се конкурира с компании, които работят на чисто пазарен икономически принцип.
Къде Дружеството понася най-големи щети от този факт? На първо място, бих казал, че това е обхватът, където при наличие на необходимост от резервни части или на агрегати, или на някакви системни елементи, които са необходими за осъществяване на дейността, „БДЖ – Товарни превози“ е задължено по Закона за обществени поръчки да провежда такъв тип процедури, които сами по себе си означават период от 7 – 8 месеца, а ако има обжалвания, минава се след това на две инстанции – КЗК и Административен съд. Така че, ако на една частна компания, оперирайки по инфраструктурата, й е необходимо да закупи някаква част, някакъв агрегат или някаква система за своя подвижен състав, тя отива и си го закупува по пазарни условия, съответно по нейно си решение. В смисъл избира на каква цена и с какво качество да си закупи тези части. „БДЖ – Товарни превози“ е ограничено в тази си възможност, тъй като трябва да се провеждат процедури.
Обмислили сме вариант за съставяне на някакъв тип рамкови договори, но не може предварително или им е много трудно предварително да бъдат заложени елементите, от които най-често има нужда и трябва да бъдат закупувани.
На второ място – взаимоотношенията с така наречените „товародатели на единични превози“. Правили сме анализ, който показва, че в много държави от калибъра на България, като железопътна инфраструктура и железопътно развитие, говоря за Централна Европа, включително Австрия и Германия има подход, който стимулира, тоест държавата субсидира така наречените единични превози, които се предоставят от товародателите. Това са превози на стоки, които по никакъв начин не са пазарно атрактивни. Това са стоки, за които държавите са преценили, че е по-добре да субсидират превоза на такъв тип стоки по железница, отколкото те да бъдат превозвани с автомобилен транспорт. Въпрос на възможности на държавата е да го прави. Ние неколкократно сме заявявали този механизъм на работа.
Предимствата, разбира се, могат да бъдат оценени от гледна точка на намаляване на трафика на тежкотоварни превозни средства по пътищата, намаляване на екологичното замърсяване и така нататък. Ако държавата, тоест бюджетът прецени, че цената за субсидия на единичен тип товари си струва, тогава и съответно положението на „БДЖ – Товарни превози“ би се подобрило, тъй като към момента нито една от частните компании, които оперират на този пазар, не вози такива товари. Те пазарно не са атрактивни за опериране.
Политиката ни в подобряване състоянието на „БДЖ – Товарни превози“ е в тези посоки. Ще продължаваме да настояваме да има такава политика за някаква приемлива субсидия на единичните товари, където БДЖ има възможност да извършва, съответно и механизми, които да позволят по-бързо опериране и по-бърза доставка на всичко, което им е необходимо. Неравностойно са поставени частните оператори спрямо държавния оператор.
Разбира се, ако бъде проявен интерес от някой сериозен инвеститор, който е готов да заплати справедлива цена за това дружество и да го развие, бихме реагирали. Само че, разбира се, не ние, там вече Агенция „Приватизация“ може да стартира отново такава процедура.
Ако продължаваме да го държим в това състояние, не са много добри прогнозите, които го очакват, тъй като неравнопоставена и несправедлива е конкурентната среда, в която то е поставено, поради това, че то е държавно предприятие и трябва да спазва правила и закони, които се отнасят до него, но не и до частните оператори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплика?
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Аз искам да го разширя с един допълнителен въпрос. Предвижда се въвеждане на тол таксите и една част от големите превозвачи вече са направили или са закупили подвижен състав, с който да превозват с ремаркетата си направо в Западна Европа. Разглеждаме този вариант за „БДЖ – Товарни превози“, правен ли е такъв икономически анализ, мисли ли се в посока увеличаване на приходите?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разглеждаме такъв вариант. За да може да бъде извършвана тази услуга, трябва все пак да пригодим инфраструктурата. На Драгоман има терминал, който ще позволява извършване на този вид превози. Може би трябва малко да се донадгради. Възложено е на колегите и от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да търсят подходящо място за такъв тип терминал на Свиленград, съответно на Русе и на Видин, за да може да бъде в пълния си обхват предложена такъв вид услуга.
Има държави, които не са от Европейския съюз. Давам да пример Швейцария, където законово е уреден този вид превоз. Против европейската практика е да въведем такъв рестриктивен закон, освен ако не е като общ подход. Убеден съм, че след въвеждане на тол системата или на друг вид таксуване по пътищата, което да е по-балансирано спрямо другите видове транспорт, една такава услуга би била атрактивна и тя по чисто пазарен път би намерила своите клиенти.
Колегите от НКЖИ работят по намиране на подходящите терени там, където нямаме такива терминали, и би могло.
Не мога веднага да отговоря, но не знам дали имаме право директно да им го възложим на „БДЖ – Товарни превози“, може би трябва да видим законодателството. Може би можем да пуснем процедура, където БДЖ да има правото да се яви. Не знам дали имаме право директно да им бъде възложено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Стоянов, въпроси имате ли? Не.
Парламентарната група на Движението за права и свобода – няма въпроси.
Парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
„БСП за България“? Не.
Господин Министър, с това процедурата е изчерпана. Благодаря Ви.
Колеги, правя процедурно предложение за разместване на дневния ред: точка трета да стане точка втора по причините, които току-що станаха ясни.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.

Единодушно се приема.
По точка втора наши гости са: Ивайло Московски – министър на транспорта, господин Ангел Попов – заместник-министър, госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Алексей Андреев – директор на дирекция „Европейски въпроси“.
Господин Министър, идеята за информацията за така нареченият „пакет мобилност“ е важна тема, на дневен ред е. И може би има основателни притеснения от страна на превозвачите.
Неведнъж народното представителство, които членуват в Комисията по транспорт неведнъж, са искали да отвори тази тема и да се получи информация от извора. Какви са възможностите за реакция, доколкото разбираме има притеснителни тенденции в този така наречен „пакет мобилност“?
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще се опитам да Ви запозная с проведените, включително и миналата седмица разговори. В петък разговарях с комисарката по транспорт, но, колеги, нека да бъдем коректни. Тази тема беше, не си спомням като дата, но беше категорично поставена от премиера Борисов на президента Макрон, когато беше тук, в България, във Варна.
Темата е заявена като наша позиция. Не си спомням точно коя дата беше, но като позиция на кабинета е заявена.
Ако сте запознати, сте наясно, че това, което се предлага – основно се предлага от Франция. То беше в така наречения „закон Макрон“.
За първи път, се опитаха да го включат в директивата за командировъчните. То отпадна от там, именно поради това, че беше неприемливо за 14 държави. Има обща декларация и всъщност в момента се движи самостоятелно под наименованието „пакет мобилност“.
Там има основно няколко неща, които ни касаят, и те са облечени, разбира се, в добри намерения. Разказани основно от колегите от Франция, основно са насочени към грижа за водачите на тежкотоварни превозни средства да не се преуморяват, да си почиват, и то да си почиват по домовете си.
Нещата изглеждат доста рестриктивни за държавите от Източна Европа. Категорично сме заявили позиция във всичките си срещи, които сме имали, че това е неприемливо. Текстовете се обсъждат на ниво КОРЕПЕР – това са работни групи.
Трябва да е ясно едно – там нещата минават с гласуване. Когато повече на брой малки държави гласуваме, е възможно, и то най-често така се случва, да не достигне гласът на по-малки държави ако от другата страна гласуват Франция, Германия, Холандия, Белгия, Испания, Италия. Няма как чисто като математическото гласуване да надделеят гласовете на държавите, които не сме съгласни с това.
Най-общо става въпрос за няколко неща.
Първо, категорично и със сигурност има нарушаване на човешки права, защото текстът, който са дали на ниво КОРЕПЕР гласи, че „водачите на тежкотоварни превозни средства към момента са длъжни да се приберат по домовете си или в база на компанията след определен брой седмици“ – когато им се полага почивката. Спори се и за броя на седмиците, но първо по това да кажа: категорично сме заявили, че това нарушава човешки права. Не е възможно, разбира се, човек е свободен дори, когато работи, но още повече, когато пък е извън работа и си е в законното право на почивка няма сила на света, която да го задължи къде да иде да си почива.
Второ, няма как да бъде проверявано това. Комисарката, между другото, тя се съгласи с мен и каза „да, това е абсолютно нелогично“. Няма как да бъде задължен един човек, който си упражнява професията къде да отиде, когато е в законна почивка. Стигнахме до някакъв вариант, но тепърва сега се работи, за да се предложат текстове.
Първо, трябва да видим как изглежда. Разбрахме се да предложим нов текст за това нещо – да се напише, че „компанията, за която този водач работи, е длъжна да му осигури тази възможност, а негово право е дали да се възползва от нея“. Тоест ако текстът бъде така променен считам, че колегите и от транспортния бранш ще се съгласят, защото това вече означава, че този човек ще упражни право, а няма да бъде задължен.
Пак казвам, не знам какъв орган ще го проверява. Един може да се прибере с кораб, друг със самолет, трети с нещо друго. По граничните пунктове ли ще се проверяват? Някой ще декларира ли, че този човек присъства някъде? Ние говорим за мащаб от порядъка на примерно 60 – 70 хил. човека за България. Кой ще го проверява това? Там са Румъния и Полша и някой ще ходи по звънците да им звъни по къщите, за да види дали са там ли?! Нещата са тотално абсурдни.
На второ място е спорът по брой на седмиците. Тук искането е за две или три седмици. Доколкото съм запознат, колегите от бранша коментират неща 6 плюс или нещо такова.
Първо, ние предложихме да се променят и там текстовете – да има разграничение и на чисто географски принцип да се въведе терминът „периферна държава“. Тоест едно е основният пазар да е Германия, Франция, Холандия – едно е да си отиде до Полша, друго е да се прибере в България. Разходите, времето и усилията за едно такова прибиране, ако въобще ще трябва да се прибира, са съвсем различни.
Третият казус също е абсолютно неприемлив, поради няколко причини – да нямат възможност да си почиват по кабините.
Първо, превозвачите дават маса пари за камиони оборудвани с такива кабини. Те така са направени, че да може да се извършва почивка там. Абсолютно неприемливо е да им се забранява това нещо.
Второ, няма приспособени към момента толкова на брой и на съответните места охраняеми паркинги, които да гарантират сигурност на извършване на тази услуга. Доколкото съм информиран, застрахователните компании, ако водачът не е на място или в превозното си средство, не му изплащат обезщетения, ако има щета върху превозното средство или съответно стоката, която се транспортира.
Третата и четвъртата тема, която също е предмет на ожесточени разговори, е за така наречения „каботаж“. Доколкото знам, ако се стигне въобще да се дискутира въобще това нещо, ще е въпрос на някакъв пазарлък по темата за каботажа. За каботажа предложенията на Франция са за три дни, доколкото знам. Тук колегите, предполагам, че са склонни да се говори за седмица или нещо такова.
Със сигурност ще бъдете информирани, ако има такива текстове, за да може да ги обсъждаме.
Още една тема има: след кой ден например да започва да тече спрямо местното законодателството Директивата за командировъчните. Тоест, приема се, че до определен брой дни на водачите ще бъде заплащано командировъчно възнаграждение такова, което отговаря на българското законодателство, и след определени дни ще започнат да текат наредбите по Директивата, тоест на този водач трябва да започне да му бъде заплащано като командировъчни възнаграждения тарифите или ставките такива, каквито са за съответната държава.
Потвърдил съм го няколко пъти, че това са абсолютно неприемливи неща за нас. Проблемът тук е, че като водя персонално Съвета, пък нямам право на мнение, в смисъл нямам право да взимам страна и да се изказвам. Със сигурност ще има представител от България – дали ще е заместник-министър или началник кабинет, който ще заяви тази позиция категорично.
Лично аз съм склонен, включително да стигнем до по-големи крайности и директно мога да откажа да водя Съвета или да си го води който иска, ако тези неща влязат по такъв начин, че да не бъде отчетен интересът на българските превозвачи. Заявявам го напълно отговорно.
Има безумия директно, особено със задължението да се връща вкъщи, или да ходи в база на фирма. Това физически е абсурдно, то не може да бъде проверено, няма орган, който да може да го провери. Абсолютно безумие е – не можеш да задължиш един човек, когато му е период на почивка, къде да ходи. Той може да иска да отиде на Северния полюс. Не виждам това по какъв начин може да бъде въведено. Ако това го въведат, не знам какво да кажа. В смисъл това е нещо абсурдно. Това е абсолютно нарушаване на човешки права. В крайна сметка всяка една от парламентарните групи има народни представители. Аз съм имал възможност почти с всички да разговарям и всички са на мнение, че действително това са много рестриктивни неща и не би трябвало да минават по този начин.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е информацията, с която разполагам в момента, и в петък ми беше отново поредният разговор с комисарката Булц. Тя се съгласи с почти всички аргументи, които изложих, и каза, че ще се търси вариант да се променят текстовете. Но към момента нямаме нито на драфт, нито нещо написано черно на бяло да видим като предложения как ще изглеждат.
Това, което знам от превозвачите е, че завоалирано зад защитаване на интереса на водачите се цели държавите, които предлагат по-атрактивна транспортна услуга, по-евтина транспортна услуга, съответно да бъдат извадени от този пазар и респективно не им се дава възможност да осъществяват тази услуга там. (Реплики.)
Дали е така не мога да кажа, но имаме основания да изпитваме съмнения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Допълваща информация и въпроси от уважаемите народни представители?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪ ПАУНОВ: Господин Министър, навремето имаше една хубава песен „Не, не ми се прибира, ще вървя през полето“. Ясно е, че тази песен искат да я запеят нашите превозвачи, защото Вие го казвате, че прозират интересите на големите западни държави – Франция, Германия, Испания. Казвате, че това е безумие, но когато това ядро в Европейския съюз обедини своите усилия, има ли реални способи, методи и начини другите източноевропейски страни, които ще бъдат ощетени, реално да бъде преодоляно тази сила, която имат в Европейския парламент или отново ще трябва да отстъпим поради това, че те имат повече евродепутати и да се задоволим с периферната си роля в Европейския съюз? Има ли нещо реално, с което да се противопоставим?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: В момента, в който беше предложено част от тези искания да влязат в Директивата за командировъчните, тогава имаше общ подход от всички засегнати източно и централноевропейски държави – подписахме 14 държави една декларация, която съответно пък не позволи тези текстове да влязат там.
В момента, за съжаление, всеки се спасява поединично, общо-взето всеки си търгува по някакъв начин – в добрия смисъл на думата, не в лошия. Всеки по някакъв начин си допуска компромиси или съответно заема позиция, която не ни устройва нас. Включително поляците вече са съгласни на доста компромиси съответно срещу нещо друго. Очаквах, че примерно България и Румъния имат сходен интерес, но и румънците нещо не са много…
РЕПЛИКИ: Всеки се спасява поединично.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Горе-долу е така.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз се радвам да чуя от министъра, че пакетът за мобилност е един от приоритетите в работата на Министерството. Ние, от БСП за България с тревога следим темата и сме наясно, че в резултат на тези мерки, които се предприемат от страна на големите страни в Европейския съюз, стотици, вероятно хиляди наши превозвачи са заплашени практически от фалит.
Чухме, че предстои среща на високо равнище – на ниво министри на Европейския съюз, затова бих искал да попитам каква ще е темата-акцент на тази среща и респективно по какъв начин тази тема е свързана с нашата позиция по този важен въпрос за нашия бизнес, за нашите превозвачи?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Каква среща имате предвид?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да уточним, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Доколкото разбирам, на 16 май предстои такава среща да има в София. За тази среща става въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тя по линия на транспорта ли е, господин Данчев?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Транспорт.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз Ви казах в началото, че позицията на България, като на ниво изпълнителна власт, е категорично заявено от премиера Борисов лично на президента Макрон, защото основно те са вносители на тези предложения.
Кога беше тук, ако ме подсетите, ще Ви кажа и датата? (Реплики.) Колегите ме подсещат – на 25 август. Няма промяна по тази позиция и доколкото зависи от мен, докато аз съм министър на транспорта, ще защитавам в максимална степен интереса на българските превозвачи. Пак Ви казвам: не знам точно какви правомощия имам докато водя Съвета, но ще стана и ще оставя някой друг да води Съвета – няма да вкарвам такива текстове. Не знам още какво бих могъл да направя, но всичко което ми се дава като правомощия... Лошото е, че ние нямаме право да даваме становище и да взимаме страна, докато водим съветите. Но България си има тази позиция и тя няма да е различна от това, което Ви казвам.
Само да добавя нещо. Хубаво е от транспортния бранш да кажат докъде, колко може да се договаря или да се преговаря и онзи ден, като говорих с комисарката, тя ми каза о'кей. Приемам, че това е абсолютно неприемливо за Вас. Кажете ми какво е приемливо? Хубаво да имаме позиция. Ако нещо не е приемливо, но да кажем какво е приемливо или доколко е приемливо. Затова моля превозвачите, ако е възможно, да имат някаква горе-долу единна позиция, за да знаем, когато водим разговорите, докъде можем и докъде не можем. Има варианти тотално да ни кажете, че абсолютно нищо не е приемливо и ние това ще предадем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, точно в тази посока ще бъде и моят въпрос. На нас ни е ясна Вашата позиция, като министър и съответно на заместник-министъра, когато се обсъжда на ниво български превозвачи в България.
Вие казвате за позиция на министър председателя, споделена с президента Макрон, когато е бил в България, но имаме ли позиция на правителството, в смисъл гласувана, утвърдена, която да е ясна в Брюксел, или това е позиция на премиера Борисов, когато си говорили с президента Макрон? Разбирам, че вероятно няма все още изградена такава, тъй като искате от превозвачите да я дадат, хубаво би било да има такава ясна позиция, защото чуваме от медиите каква е позицията на Министерство на транспорта. Да, ама Министерството на транспорта може да има една позиция, но Министерският съвет като цяло може да има друга. Добре, че госпожа Русинова е тук и другото Министерство да си каже становището.
И допълващият ми въпрос е относно втория пакет за мобилност, касаещ автобусните превози. Както знаете, той е коренно противоположен на този за товарните. Тук каква е нашата позиция? Разбрахме, че е имало някакво обсъждане или съгласуване през 2015 – 2016 г., за което нашите превозвачи не са разбрали или, ако са разбрали, не всички са разбрали.
Отново, може би късно ще разберем, че нашите превозвачи са поставени в някакво неравностойно положение, да не кажа в положение, което ще ги доведе до фалит. И ако нещо може да се направи отсега, като изграждане на позиция, като извикване, ако мога така да кажа в Европа, за да ни чуят, мисля, че сега е моментът да направим и това нещо, касаещо вторият пакет за мобилност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Свиленски, няма такова изискване към момента да има позиция на правителството. Разбира се, ще дойде време, в което ще бъде изискана тази позиция и, пак Ви казвам, към момента доколкото съм разговарял с министър-председателя, тя е такава – това са неприемливи условия за България и за българските превозвачи.
Нас също ни учудва по принцип подходът от страна на основно няколко държави, защото би трябвало да е точно обратното. Все пак при превоза на пътници би трябвало правилата да са доста по-рестриктивни и по-задължаващи, така че да се гарантира и безопасност, и доста други критерии, докато в товарите е нормално да се усеща по-либерален елемент. Това, което предлагат основно, не искам да излезе, че атакувам точно и само Франция, но това, което идва от френските предложения, е точно в обратната посока. По-голяма либерализация при пътническите превози, рестрикция при товарните превози, което е тотално обратен подход. Не го разбирам.
Колегата помоли да му дам думата, за да обясни в детайли.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Московски!
Уважаеми господа, първо искам да кажа, че по никакъв начин ние не стоим отстрани да гледаме мача. Идеята беше по време на нашето Председателство ние да направим по-голямата част от работните срещи и в Работна група „Транспорт“, за да можем да изчистим този проблем, но както каза господин Московски – никаква чуваемост. Предложихме няколко варианта, защото зад всяко едно законодателно предложение стои някаква обоснованост – дали математическа, дали е финансова, дали е статистическа, дали е човешка, има някаква обоснованост. Докато в предложението на господата няма никаква обоснованост, включително и научна.
Би трябвало да ни предоставят информация движение на стоки и хора, автомобили. Такова нещо не беше предоставено.
От две седмици работим много сериозно и провеждаме изключително много неформални срещи с всяка страна по отделно, която е член на Работна група „Транспорт“. Това, разбира се, става благодарение на заместник председателя на Комисията по транспорта госпожа Вернер, австрийка. Ние я помолихме тя да ни помогне да поставим думичката „географско разположение“, защото „периферна държава“ може би ще обиди някого, но „географско разположение“ би било по-добре. Провели сме срещи с Белгия, Чехия, Словакия. Миналата седмица проведохме с Швеция и Германия. Две от държавите поеха тази думичка, другите казаха категорично: „Не, не сме съгласни, ние ще си помислим в един по-друг период“. Всичко се е концентрирало в пакета за мобилност 1. Пакетът за мобилност 2, както каза и господин Московски, е коренно различен като становище на тези държави по отношение на пакета за мобилност 1, единият път либерализация, другият път – ограничение.
Ние по същия начин ще действаме, но това най-вероятно ще стане в австрийското председателство. Тогава вече ние ще можем да поставим съвсем ясно, на масата наши предложения. В момента ние нямаме право да поставяме наши предложения, а събираме от всичките предложения на страните членки най-доброто за нашите превозвачи. Ние сме го доказали. В момента сме упреквани от всички, че „нямаме комуникация, че ние не сме предвидими и защитаваме само национален интерес“. Както каза и господин Московски, ние ще продължим да го защитаваме.
„Пакетът за мобилност 2“ ще бъде поставен на масата, най-вероятно от втората част на австрийското председателство. Ние сме, както казах, против това, което те предлагат. Бъдете сигурни, че ясно ще го изразим по един или друг начин. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Попов, докато Ви слушах, реших да Ви попитам две неща: каква е позицията на Австрия, в случая, е едното?
Второто, като сте правили работни среши и групи с превозвачите, има ли единно оформено мнение, или има разнобой? Ще им дадем думата по-късно те да кажат, но те могат ли да изградят единна позиция за това, за което говори и господин Московски – министъра, да се бие в една посока? Защото смятам, че това е основното.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Мисля, че българските превозвачи не могат да се оплачат от това, че няма комуникация.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не става въпрос за тази комуникация. Дали те помежду си в работните срещи са изградили ядро, или основа, в която да се бият като посока?
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ние сме поставили червени линии. Тези червени линии ще поддържаме и както каза господин Московски, ако ние знаем точно червената линия, бъдете сигурни, че няма да отстъпим за нищо на света. Те са тук, нека да кажат собственото си мнение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По-късно ще им дадем думата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Може ли да допълня нещо? Че ще направим всичко, което ни е по-силите, е ясно. Дебатът обаче е хубаво да продължи и на ниво. Това, което най-много ме учудва и ме притеснява, е това, че вече държави, които в началото бяха доста афектирани от тези предложения, започват да се съгласяват с някои от тези условия. Конкретно казвам: и Румъния, и Полша, и Словакия, и прибалтийските държави – Литва, Латвия и Естония. Затова, ако е възможно, е хубаво на ниво транспортни асоциации, браншови съюзи на транспорта, с Вашите колеги, с които имате достъп и възможност да комуникирате, обръщам се и към превозвачите, е хубаво да го направите, така че съответно пък те да изискат техните правителства, и тяхната изпълнителна власт в съответните държави, да им защити по по-агресивен начин интереса, или да заяви някаква по-твърда позиция. В крайна сметка, дори и да успеем чисто процедурно някак си да отложим тази тема, да не влезне, докато България председателства, или да измислим някакъв вариант, влезне ли в австрийско председателство с нас, без нас, ще мине. В смисъл, ако решат силово да го прокарат, ще мине. Няма как да се противопоставим. Хубаво е самите транспортни фирми, които са засегнати, съответно с колегите си от другите държави да заявят по-категорично тази позиция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Попов, Вие казвате, че сте в добра комуникация с превозвачите, но от проведената среща преди няколко дни, те не знаеха за „Пакет мобилност 2“, не знаеха за либерализацията на автобусния транспорт. Знаеха ИРУ. Всички други не знаеха. Не знам каква е комуникацията и как комуникирате с тях, къде се срещате и какво говорите, но тези хора не знаят какво ги очаква.
Ние реагираме тогава, образно казано, „когато пред блока дойде багерът да копае“. Преди това са минали планове, минали са решения, всичко. И когато дойде багерът: сега какво стана? Затова казвам, че сега поне за втория пакет и докато първият пакет вече е минал на гласуване и в Комисията, доколкото знам 20 на 30 гласа, имаме информация от евродепутатите, не в наша ползва, то в този все още... (Реплики извън микрофоните.)
Минал е на Комисията на 25 април. Тридесет гласа „за“ това, което ние не искаме да се случи срещу… (Реплики извън микрофоните.)
В Комисията по околна среда в Европейския парламент е отхвърлено предложението за това, което ние искаме. Оттук нататък е следващата комисия, след това е Европейският съвет. Там вече, ако може да се реагира. Затова казвам, че това вече може би е приключило или много трудно променимо.
Говорим обаче за „Автобусния пакет“. Нека да видим там какво може да направим. Там, дали може да направим позиция – единна?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ние имаме позиция.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Къде е тази позиция? С кого е обсъдена? Ето ги превозвачите, те са тук, питайте ги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Имаме позиция за „Пакет на мобилност едно“.)
Аз говоря за „Пакета две“, който предстои, който на тях им приключва бизнеса. Затова говорим, че ако… (Реплики извън микрофоните.)
Господин Попов, докато се концентрирате върху „едно“ и сме го загубили, ще загубим и „две“. Затова е молбата ми към Вас, като ресорен заместник-министър, да се концентрирате и към „две“, ако може.
Ето, повечето колеги са тук, виждам ги. Те са много добре запознати. Знаят какво искат и какво трябва да отстоявате Вие. Позицията им е единна, не са разделени, няма някакви сътресения. (Реплики извън микрофоните.)
Кое не се коментира? Защо не го коментирате? (Реплики от заместник-министър Ангел Попов извън микрофоните.)
Ама, докато ние вървим след събитията, разбирате ли, какво е? Докато ние вървим след събитията, ще приключи и вторият пакет, като първия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Чакайте малко, още от миналата година....
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Хайде да го кажем. Още от миналата година или 2016 г. даже другите държави са си направили съгласувателните процедури с Европейската комисия. Направили са си обсъжданията с техните превозвачи и 153 асоциации са си казали мнението. Нашите не знаят, за какво става въпрос! Затова говорим. 153 други са си дали становищата по „Пакет две“, нашите в понеделник разбраха за какво става въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Двеста поправки има на „Пакета за мобилност едно“ – 200.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Понеже говорим за превозвачите и ги споменахме много пъти, да се индикират и да видим кой иска да вземе думата?
Заповядайте – представете си Асоциацията и името за протокола. В рамките на две минути ще Ви помоля да се организирате.
ЙОРДАН АРАБАДЖИЕВ (Съюз на международните превозвачи): Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, господин Заместник-министър, колеги! Както министър Московски много точно отбеляза проблемните зони, които имаме с „Мобилен пакет 1“, са изключително сериозни и притеснителни.
Четирите болезнени теми са свързани с връщането до дома, командироването, 45-часовата почивка и каботажа. Аз мога да кажа, че към момента с колегите от другите браншови организации имаме единна позиция, която заедно ще внесем и в Народното събрание. Ние всички сме единни по отношение на щетите, които ще нанесе „мобилен пакет едно“ върху българския транспортен бизнес, който представлява двуцифрен дял от брутния вътрешен продукт.
Ако ми позволите с няколко думи да обясня цветно какво ще се случи, когато един превозвач трябва да направи така, че да му се върнат шофьорите до дома. Нямаме такъв внос от Европейския съюз, че всички камиони да са пълни – или празен камион, или със самолет, или с автобус. Представете си как тези шофьори отиват, оставят камиона на някакъв паркинг, почват да се придвижват до летище, ако е със самолет, от летището два часа по рано пристигат в София, а ако шофьорът е от Шумен, той трябва да стигне до Шумен. И цялото това време се води време на разположение, то не влиза в почивката.
По наши сметки между два дена и половина и три дена ще губи един шофьор, да се прибере до дома в България, ако работи да речем във Франция, или ежедневно около три хиляди български камиона ще бъдат изкарани от транспортния пазар и ние няма да бъдем конкурентоспособни. Малките и средните фирми ще фалират. Положението е изключително драматично и в тази връзка превозвачите сме обединени, както господин Московски каза по отношение на позицията: „червена линия“ за връщането до дома. Това е според нас нарушаване на човешките права и на основния принцип на Европейския съюз за свободно придвижване на хора.
Няма как на определен гражданин на Европейския съюз да му бъде казано в точно определен момент къде да бъде. Ами, ако си е купил билет за мач или иска да почива на Средиземноморието?! Това е безумие! Въпреки всичко, тъй като господин Свиленски спомена за уведомяването – има регистър за прозрачност, ние сме дали всички наши предложения. Повярвайте, никой не ни обръща внимание. Те искат силово да изкарат от пазара Източноевропейските превозвачи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Къде сте дали предложенията, извинявайте, че Ви прекъсвам? Защото казахте: дали сме си предложенията. Къде, ако може да уточните?
ЙОРДАН АРАБАДЖИЕВ: Ще получите позиция на всички браншови организации днес след срещата, включително и министър Московски каза да направим връзка с колегите от другите държави. Ние създадохме един алианс за бъдещето на транспорта. На 15 май, включително каним всички депутати от Транспортната комисия на конференция за бъдещето на транспорта в Централна и Източна Европа с колегите от Полша, Унгария, Румъния, Хърватия и Литва.
Тук отварям една скоба и казвам, че националният парламент също може да представи жълта карта. Изпуснали сме сроковете, но като предложение може да се внесе за гласуване на една декларация, че българският парламент не е съгласен с предложенията за „мобилен пакет едно“. Колегите сигурно ще допълнят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Другите превозвачи?
Заповядайте.
Представете се – асоциацията и името за протокола.
КРАСИМИР ЛАЛОВ (Национално сдружение на българските превозвачи): Данчо изчерпа научната част, тоест разказа какво, що и как. Аз съм поел практическата част, дами и господа, и тъй като сме в Народното събрание ние сме решили да тренираме Национален съвет на превозвачите и да направим на 15 и 16 генерална стачка и ще поканим всеки един от Вас, който е съпричастен, да дойде и да хване знамето. Иначе няма да стане. Там нас не искат да ни видят по никакъв повод. Искат да вземат нашите шофьори, защото и там в момента има дискриминация към нас. Те возят на съвсем други цени, а ние на съвсем други. Това понятие „конкуренция“ за тях е свързано с политика.
Ние сме пробвали в Германия и навсякъде получаваме ясния отговор: те искат да ни няма.
И съжалявам, че господин Попов не е запознал Вас и господин министъра. Ние стигаме до там, че ако трябва ще поведем борба за напускане на Европейския съюз, защото тези хора, които работят, ще останат на улицата. Така че Вие, като наши представители, мястото Ви е отпред. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Другите?
Заповядайте – асоциацията и името, ако обичате за протокола.
ПЕТКО АНГЕЛОВ (Камара на автомобилните превозвачи): Колегата спомена, че фалират средните и малките. И големите фирми ще фалират, защото в ситуацията, в която се намираме в момента, не виждаме разбираме от страна на държавата.
Брутният вътрешен продукт, който се оформя, според нас някъде около 17% е от „транспорт“. При масов фалит на фирмите, всеки има задължение, лизинги и кредити и няма как да се плащат.
Но не доумяваме нещо друго, което се случва. От една страна, искат за автобусите пълна либерализация, а от друга страна за камионите – рестрикции. Ние очакваме помощ от държавата, това не е нормално, което се случва в момента.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Има ли други?
Заповядайте, представете се.
НЕНО СТОЛАРСКИ (БАСАТ): Повече ще обърна внимание на пакет две относно това, че е приет на Социалната комисия пакет едно, което не е малко, че е приет.
Искам да направим така правителството на нас да ни помогне, защото е приет не без помощта на нашите профсъюзи.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Точно от Социална комисия, извинявам се господин Столарски, го извадиха.
НЕНО СТОЛАРСКИ: Онзи ден като говорихме, аз останах с впечатлението, че точно в Социалната е приет. Дали е приет, може да ми е грешна информацията?!
При всички срещи, които съм имал аз и наши колеги със социалните партньори, тоест профсъюзите, те винаги защитават интересите на френската страна.
Бяха много учудени, че нашите шофьори вземат по 1600 евро заплата плюс осигуровките в България. Вече стигнаха 2500. Ами бяха учудени, че примерно немците си решават този проблем по друг начин: вземат нашите шофьори и подписват договор с тях за самонаели се. Вече превозвачът не го интересува дали има социални осигуровки, или няма. Тук има двоен аршин.
Ние нямаме право да ги наемаме като самонаели се и не ни го признават в Германия, нито пък в Австрия. Това за мен е недопустимо.
Но да се върна на пакет две. Вторият пакет е абсолютно навлизане в територията, както започвам да мисля, че Европейският съюз ни смята само като пазар, но не и като партньор. Те имат право да влизат в нашата територия, доколкото тяхното вътрешно законодателство не ни позволява. Ще Ви кажа за Германия. За да дадат едно разрешително за автобусни превози, трябва да мине съгласието на всеки един район в Германия. Знаете, че всеки район си има свое правителство. (Реплики.) Това води до забавяне от година – година и половина.
Ние приемаме всички решения на Европейския съюз. В момента в България влиза една автобусна фирма на Юбер, която първо съсипа немския пазар. Тази фирма няма нищо общо с превозвач, а е платформа за продажба на билети. Където е отишла, навсякъде е монополизирала – в момента 90% от пазара на Германия вози. Билетите първоначално бяха 8 евро, сега вдигнаха от Мюнхен до Фрайбург на 21 евро за билет – точно за шест месеца, като убиха конкуренцията.
В момента, господин Попов ще каже каква е истината, имаше една линия „Виена – Бургас“, която не изпълняваха, изпълняваха я само до София. Направиха нашите контролни органи актове и преди да им лиценза както е по европейските изисквания, фирмата дойде с ново разрешително – „Виена – София“. Обръщаме се към нашите специалисти и казваме: „Какво правим?“ – „Ами нищо!“.
На един български превозвач, за да пусне линия, му се иска оценка за спирка, разрешение и съгласуване с общината – на тях не им се иска. На нас, освен в нашата държава, се иска и в съответната държава било Австрия или Германия – навсякъде съгласуване. В пакета пише: „Еднакъв достъп до автогари.“ Те казват „терминали“. Не можем да направим това нещо, защото например във Виена има четири терминала, от които два що-годе стават комуникативни, другите са в покрайнините на Виена. Да, дават достъп на българските превозвачи в един, в който я някой може да отиде, я не може да отиде.
Специално се връщам на втория пакет. Той на 90% е неприемлив за нашите превозвачи.
Също се говори за обща пътна карта. Къде е тя? В момента с тези предложения, пътната карта правят така, че да не може да се регулира в страната.
Още не е прието, но имат желание да влязат на нашия пазар, да поемат основните дестинации. Примерно „София–Бургас–Варна“ да поемат, а Вие като народни представители представлявате някакъв район, примерно по „селските линии“ както им викаме, които са преди всичко социални линии, кой ще вози?
Остава нашите превозвачи да си свият картончетата и да започнем да возим за по 300 000 евро, докато издържат автобусите по селските линии. Като ни вземат и шофьорите, както масово правят в момента, да затваряме глава „Транспорт“ и да минаваме на някакви други глави. Май навсякъде...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Столарски.
За уточнение от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Русинова.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, господин Министър, колеги! Ще направя едно уточнение. Извън двата пакета за мобилност, една от чувствителните теми за българските превозвачи беше Директивата за командированите работници, която в рамките на три години се обсъждаше между всички страни членки.
Българското председателство успя да приключи преговорите с парламента и всъщност на 25 април беше гласуването в Европейския парламент по отношение на компромисния текст на Директивата за командированите работници. Успехът на нашето Председателство е не само че запази националната ни позиция транспортът да е извън обхвата на тази директива, докато не се приеме пакетът за мобиност, тъй като считаме, че специфичните за транспортния сектор разпоредби трябва да са в пакета за мобилност.
Нашето председателство успя да отвоюва допълнителен текст, че „Директивата за командироването няма да важи до влизане в сила на пакета за мобилност“ тоест допълнително още две години след приемане на пакета за мобилност. Става въпрос съвсем за различна директива, която гарантира принципа на равно заплащане на командированите работници във страни членки, с изключение на сектор „Транспорт“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Господин Московски, уважаеми господа, първо, искам да допълня думите на господин Столарски. По отношение на тази линия извършихме множество проверки, съставихме множество актове. Беше направено писмо до Министерството на транспорта на Австрия и попитахме как тази фирма е доказала финансова стабилност с един служител на минус 28 000 евро за миналата година като отчет към тяхната законодателна система.
Десет дни след това се появи линия, която отпадна, линията беше „Виена–София–Бургас, появи се линия на същата фирма със същите български фирми като подизпълнители „Виена–София“.
Чудя се на тези български подизпълнители как въобще им излиза сметката?!
Искам да кажа следното: в понеделник извикахме търговския представител на Австрия във връзка с две теми, които предстоят. Утре е посещението на президента на Австрия, във връзка със случая защо не получаваме отговор от Министерството на транспорта на Австрия как тази фирма е доказала финансова стабилност.
И последно, ще Ви прочета няколко изречения, които отговарят на нашето становище спрямо пакета за мобилност едно. Това е наша официална писмено изразена в работната група позиция, ще бъде изразена и на КОРЕПЕР 1. Новите параграфи противоречат на основен принцип, постановен с учредителни договори на Европейския съюз „Свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали“. Свободното придвижване на територията на Европейския съюз е субективно право, установено с чл. 20, § 2Б на Европейския съюз. Като такова представлява гарантирана от закона правна възможност. Същото е от категорията на абсолютни права, следователно всички субекти трябва да се въздържат от нарушаването му.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви уведомя, че има позиция на сдружения и синдикати в сектор „Автомобилен транспорт на Република България“ и ще ни бъде изпратено на всички народни представители.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Искам да направя предложение Комисията да се обедини с Министерството и превозвачите и това ще бъде добър знак. Мисля, че господин Арабаджиев предложи обща декларация на българския парламент.
Преди стачката на 16 май, да видим дали на 12, 13, 14 може българският парламент да излезе с декларация по пакет едно и по пакет две. Така вероятно ще помогнем и на Министерството да има по-стабилен гръб, ако може така да кажа. Тази позиция да стане достояние, тъй като сега сме председатели на Европейския съюз.
Декларацията да е от Народното събрание от всички в Народното събрание в подкрепа на българския превозвач по пакет едно и пакет две. Мисля, че това е силен знак и добра подкрепа за правителството, когато трябва да отстоява интересите на българските превозвачи.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Присъединяваме се към казаното от господин Свиленски. На разположение сме. Ще бъде добре да има политическа позиция по тази тема. Оставаме на разположение по време на провеждане на срещите на работната група или на други заседания, където ще бъдат разисквани. Ще Ви държим в течение дали с текстовете се приема някакво изменение, по какъв начин се изменят, за да се чуе и позицията Ви съответно, ако имате някакво мнение.
Убеден съм и вярвам, че ще помогне силната позиция на бранша. Надявам се и другите държави да бъдат коректни и да подкрепят българските превозвачи. Докато изпълнявам тези функции няма да позволя да влезе нещо, което да е в ущърб на българските превозвачи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
СИДЖИМКОВ (собственик на транспортна фирма): Уважаеми господа, казаха се доста неща. Искам да взема отношение по така наречените „червени линии“. Те са повече от ясни. Нашият бранш иска да работи така, както е работил преди една година. Седмични почивки са измислици на Германия и Франция. Казвам Ви, наши шофьори ги пращаме в хотел, отиват, вземат си документа и се връщат в кабината. Защото там се чувства добре – има телевизия, климатик, печка, храна, всичко.
Компромисни са вариантите за три седмици, четири седмици, пет седмици за връщане в България! Пълни глупости са!
Това означава действителен фалит не само на малкия и средния бизнес, и големите ще си отидат, но малко по-бавно. (Реплики.)
Така е. Ако трябва да се прави компромис спрямо старите условия, компромисът е минимум половин година да пребивават шофьорите. Каботажи – измислици един ден, два дена, три дена! Какво говорят тези хора и не разбират. Та той три дни може да стои с автомобила на митницата, за да се освободи.
Защо ни глобяват за седмична почивка от 45 часа? Разбира се, Франция и Германия го практикуват, но когото хванат, разбира се.
Последно, как си представяте след година, шест месеца, година и половина, ако влезе в този вид „пакет мобилност едно“. Десетки автомобили ще се приберат в България и няма къде да паркират, да не говорим за семействата, които ще отидат на трудовата борса, да не говорим за съсипани фирми, които имат лизинги и кредити. Трагедията е огромна.
Искат да ни изхвърлят от пазара. Всички го знаем и не можем да противодействаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, работната група ще направим след позицията на превозвачите. (Реплики от министър Ивайло Московски.)
Приключихме точка втора.
Благодаря за участието.

Преминаваме към точка трета.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. – първо гласуване.
Гости по точка трета са господин Станимир Лешев – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, госпожа Таня Митева – Каракаш – директор на специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Държавна агенция „Национална сигурност“ и госпожа Виолета Дъчева – директор на специализирана административна дирекция „Информационна сигурност“ в Държавна агенция „Национална сигурност“.
Кой ще представи Законопроекта?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: В центъра на Законопроекта е транспониране на директива на Европейския съюз. Срокът за транспониране е 25 май тази година.
Настоящият законопроект предвижда преразглеждане на списъка на престъпления за предотвратяване, разкриването, разследването и наказателното преследване на...
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може ли да ни кажете кое касае транспорта и по-кратичко. Какви са промените, които ни касаят?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Най-кратко казано: транспонират се изисквания на европейска директива за резервационните данни на пътниците. В тази връзка разширяваме, по-скоро прецизираме законодателните изисквания на директивата в нашия законопроект, защото ДАНС е институция, в която е ситуирано звеното за обработка на резервационни данни.
Най-важното е, че използването на информацията за пътниците, събирана от въздушните превозвачи е инструмент за осъществяване на превенция, установяване и разследване на престъпления, наказателно преследване на извършителите.
Анализът на резервационните данни на пътниците подпомага идентификацията на високорискови пътници, непознати до момента на компетентните органи. В контекста на борбата с тероризма, трафика на наркотици, трафика на хора, сексуална експлоатация на деца и други тежки престъпления.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, имате ли въпроси?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не споменахте промените, свързани с радиочестотния спектър. Не чух какво точно имате предвид, защото КРС се занимава с тази материя.
ИВАН ИВАНОВ: По отношение на радиочестотния спектър това не е част от директивата. Прецизираме текст на съществуващия в момента Закон на ДАНС. Съществуващата алинея е разделена на няколко други алинеи с цел по-ясно дефиниране на функциите на Агенцията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други въпроси?
Всичко е ясно.
ИВАН ИВАНОВ: Кое налага разбиването на алинеи това, което съществува в момента? Неясноти в сегашната нормативна база ли е това?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой ще отговори?
ВИОЛЕТА ДЪЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа! Текстовете съществуват и към момента в чл. 6, ал. 1 и са разяснени в чл. 42, ал. 1 от Закона за ДАНС.
Сега са събрани на едно място в чл. 6, ал. 1. – органът по криптографска сигурност и контролът на радиочестотния спектър.
Ако погледнете текстовете в чл. 42, ал. 1, вътре са едно към едно – в смисъл няма нищо ново. Отделя се органът по криптографска сигурност от контрола на радиочестотния спектър, тъй като това са две съвсем различни дейности.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Бяхте изчерпателна, благодаря Ви.
Други въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект № 802-01-9, внесен от Министерския съвет на 19 март 2018 г. на първо гласуване.
За – 13, против няма, въздържали се – 7.
Приема се.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря за свършената работа. Закривам заседанието.


(Закрито в 15,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ