П Р О Т О К О Л
№ 36


На 31 октомври 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разни.

---

Списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да проведем днешното редовно заседание на Комисията по транспорт.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Гости днес по точката за бюджета са господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и господин Иван Марков – главен секретар на Министерството на транспорта; госпожа Галина Василева – директор дирекция „Координация на програми и проекти“, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Финанси“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения; госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, господин Кирил Дойчинов – главен секретар в Държавна агенция „Електронно управление“, госпожа Татяна Николова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и управление на собствеността“, Държавна агенция „Електронно управление“. Тук ли е? „Електронно управление“ да не бойкотират бюджета?, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Адриана Атанасова – член на Комисията и госпожа Кристина Хитрова – главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията. „Електронно управление“ ги няма.
Да започваме. Трябва да дадем думата на Министерството на финансите. Другият път, ако може поне заместник-министър да дойде.
После, господин министърът, ще представи това, което персонално ни интересува.
Заповядайте, имате думата.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Началник съм на отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода
2019 – 2021 г. и Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2020 г., като са взети предвид, както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки засягащи бюджетната сфера.
Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при предоставянето на разходните политики, както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Основните показатели в есенната макроикономическа прогноза: запазват се положителните очаквания за икономическия растеж за периода 2019 – 2021 г., растежът на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде съответно 3,7%, 3,5% и 3,5% за годините от периода.
Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе през 2019 г. на 116 млрд. 412 млн. лв., като прогнозата за 2018 г. е 108 млрд. 141 млн. лв.
Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на брутния вътрешен продукт както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Прогнозната средногодишна инфлация за периода
2019 – 2021 г. се предвижда да бъде съответно – 3%, 2,5% и 2,3%.
Продължава тенденцията за понижаване на нивото на безработицата, което достига до исторически най-ниски стойности – от 5,4% за 2018 г. до 4% през 2021 г., като за 2019 г. се предвижда то да бъде 4,8%, а за 2020 г. – 4,3%.
В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., съответно за 2019 г. – дефицит от 0,5% от брутния вътрешен продукт, а за 2020 г. балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.
Основните приоритети на бюджета са: продължаване на реформите в сектор „Образование“, като средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата.
В областта на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите свързани с колективната отбрана, в това число средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти, като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839 млн. лв., което представлява 1,58% от БВП.
В областта на социалната политика се предвижда увеличение на някои видове обезщетения – за целеви помощи за отопление са предвидени по 40 млн. лв. за всяка година от прогнозния период.
За гарантиране на финансовата рамка на Проекта на закон за хора с увреждания и Проекта на закон за личната помощ при тяхното приемане са предвидени допълнително по 150 милиона за всяка година от прогнозния период.
Предвидено е въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, която за 2019 г. е в размер на 115 лв.
В областта на политиката по доходите освен вече предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години, в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжности оценка за постигнатите резултати.
По отношение на пенсионната политика от 1 юли 2019 г. всички пенсии отпуснати до 31 декември 2018 г. се увеличават с 5,7% при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава на 1200 лв., като се прилага за всички пенсии без оглед на началната дата на отпускането им.
По отношение на осигурителната политика през 2019 г. се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и „Здравно осигуряване“. Нови моменти са увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв. и за 2021 г. – 650 лв. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 3000 лв. Увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.
Провежданата данъчна политика през периода 2019 – 2021 г., е насочена към запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, повишаване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, както и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
През разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво до 22 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1% до 16,5% от прогнозното ниво на БВП.
Изразени като процент от брутния вътрешен продукт при приходите по консолидараната фискална програма за периода 2019 – 2021 г. са наблюдава тенденция за спад от 37,7% до 35,8%, а в номинален размер се увеличават като от 43 млрд. 857 милиона за 2019 г. се очаква да достигнат 47 млрд. 582 млн. лв. през 2021 г.
Разходите по консолидираната фискална програма, изразени като процент от БВП за периода 2019 – 2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидирана стъпка от около 1,2%-ни пункта от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размерът разходите се увеличават, като от 44 млрд. 457 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 млрд. 582 млн. лв. през 2021 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г., е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
И последно, общите разходи за 2019 г. по консолидираната фискална програма за група „Транспорт и съобщения“, представляват 2,9% от брутния вътрешен продукт. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предлагам да дам думата на министъра.
Господин Министър, Вие ли ще представители бюджета на Министерството?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще представя накратко в експозе проектобюджета и ще помоля да давате възможност и на моите колеги да взимат отношение по детайлите.
Благодаря за предоставената възможност да Ви запозная с основните акценти на проектобюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за предстоящата 2019 г. и тенденциите в предложенията за 2020, 2021 г. Проектът е разработен в изпълнение на Решение № 264 на Министерския съвет, за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 г. 2021 г.
Проектобюджетът стъпва на следните задължителни правила. Одобрените от Министерския съвет разходни тавани са рамката за разработване на проектобюджета за 2019 – 2021 г. Средствата от фондовете на Европейския съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на държавните инвестиционни заеми се планират по централния бюджет.
За 2019 г. се предвижда увеличение на средствата за работна заплата с десет на сто, което е взето предвид и се увеличава размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г. от 510 на 560 лева. Здравноосигурителната вноска запазва своя размер от 8%. Програмната структура на проектобюджета, е както следва: две политики и шест програми. Политиките следват програмното бюджетиране – политики в област на транспорта, и политики в областта на съобщенията и информационните технологии. Програмите са: „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“, „Организация и управление на транспорта“, „Осигуряване на сигурност и екологосъобразност“, „Търсене и спасяване на водния и въздушния транспорт“, „Разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт“, „Развитие на съобщенията, информационните технологии“ и „Административно обслужване на медицинска и психологическа експертиза“.
По отношение на приходната и разходната част на проектобюджета за 2019 г. може да се отбележи следното: по отношение на приходите – планираните нетни и собствени приходи са в размер на 52 млн. 864 хил. лв.; по отношение на това ниво приходите за 2020 – 2021 г. запазват същата прогноза в този размер за всяка година.
По отношение на разходите: общите разходи по бюджета на Министерството за 2019 г. възлизат на 267 млн. 226 хил. лв. като по основните направления се разпределят както следва: за персонал 33 милиона; това включва Министерството и второстепенни разпоредители; за текуща издръжка 222 млн. 621 хил. лв., което включва издръжката на Министерството във второстепенните разпоредители, както и субсидиите за нефинансови предприятия в това число: БДЖ и „Български пощи“.
За капиталови разходи – 11 млн. 191 хил. лв. Разходни тавани в следващите години са: за 2020 г. – 261 млн. 996 хил. лв.; 2021 г. – 262 млн. 528 хил. лв. Основната промяна в прогнозите за 2020 и 2021 г. спрямо 2019 г. е обстоятелството, че за „Български пощи“ за 2019 г. са предвидени 3 млн. 449 хил. лв., което не е отразено в прогнозата и това зависи все пак от размера, който следва да се определи като нетна компенсация за финансовата тежест, която БДЖ понася година за година, в зависимост от решенията, на Комисията за регулиране на съобщенията.
По отношение на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за държавни предприятия и търговски дружества. В програмния формат на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г. са включени следните предоставени субсидии, капиталови трансфери.
По отношение на БДЖ „Пътнически превози“ – предложената бюджетна рамка, Министерството на финансите са планирали средства за БДЖ в размер на 227 млн. лв., е разпределен както следва: капиталов трансфер в размер на 39 млн. лв. за доставка на нови вагони; субсидия за пътнически превози в размер на 175 милиона и компенсация за някои категории пътници – това са ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, деца до 7 навършени години; деца от 7 до 10 навършени години; учащи се и студенти редовно обучение, включително и докторанти в редовна форма на обучение; лица получаващи пенсия при условията на Глава шеста от Кодекса за социално осигуряване и така нататък.
За 2020 г. е прието предложението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като капиталовия трансфер за БДЖ е от 39 милиона увеличен на 139 милиона и компенсациите са с 13 млн. лв. повече.
По отношение на субсидията се запазва размера на средствата в рамките на разходния таван на 175 млн. лв. – като за 2021 г. капиталовия трансфер се връща на сегашните нива и компенсациите са 13 млн. лв.
По отношение на субсидията отново се запазват средствата в разходния таван.
По отношение на държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ осигурени са 265 млн. лв., разпределени както следва: капиталов размер – в размер на 120 млн. лв. Това са средства за ремонт, модернизация и строителство на съоръженията и елементите на железопътната инфраструктура. За 2020 и 2021 г. прогнозата е за запазване на размера и субсидия в размер на 145 млн. лв. за текущо поддържане и експлоатация, което запазва същия размер за 2021 г.
По отношение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в съответствие с предложената от Министерството на финансите рамка е предвиден капиталов трансфер в размер на 211 млн. лв. за рехабилитация, модернизация на пристанищни терминали през 2019 г. и 2020 г. – от тях 200 млн. лв. се предоставят целево за удълбочаване на канал 1 и 2; за 2020 г. се планират допълнително 100 млн. лв. капиталов трансфер за същата цел – това са средства, които са разчетени по централния бюджет.
По отношение на автомобилния транспорт е предвидена обща субсидия в размер на 58 млн. 500 хил. лв. Разпределена е както следва: субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в размер на 18,5 млн. лв. за 2019 г., респективно 2020 и 2021 г. в същия размер.
Компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания на граждани в страната в размер на 40 млн. лв. за 2019 г. Това са категориите, които преди малко споменах. За 2020 и 2021 г. размерът е увеличен с 2 млн. лв. за всяка година, респективно 42 млн. лв.
По отношение на Български пощи в бюджетната рамка се предвижда компенсация за Български пощи в размер на 21 млн. 449 хил. лв., като за 2020 – 2021 г. разходният таван е определен на 18 млн. лв., но както споменах в началото това зависи от определянето на размера, съобразно одита респективно, ако Законът за пощенските услуги бъде изменен, съобразно правилата в проектозакона тогава, когато станат факт.
По отношение на холдинг „БДЖ“ и на НКЖИ са предложени от еднократните концесионни вноски за летище София в случай, че през 2019 г. бъде проведена успешно процедурата и бъде определен концесионер. Както знаете условията на процедурата предвиждат заплащане на еднократна концесионна вноска в размер на 550 млн. лв. без ДДС, които са предложени за разпределение, както следва: за холдинг „БДЖ“ 285 млн. 667 хил. лв. за покриване на задълженията на холдинг „БДЖ“ към бюджета, съответно за НКЖИ е 213 млн. лв. от същата еднократна концесионна сума за покриване на задълженията предоставени от бюджета, свързани със съфинансирането по средствата от Европейския съюз.
Допълнително сме декларирали потребности за субсидиране на публичните задачи на две държавни предприятия – Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ – 1,5 млн. лв. и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване“ – половин милиона лева, като имаме уверението, че при съответните законодателни промени, които позволяват да бъде формулирана задачата към тези държавни предприятия като обществена такава. Ще имаме възможност да компенсираме извършените от тях разходи. Това е накратко. Ако колегите имат да допълнят, ако не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Мисля, че бяхте изчерпателен. Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
Щом няма, аз да съм първи.
Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на финансите, бюджетът е по-голям – брутният вътрешен продукт. Има увеличение във всички отрасли със средно 15%, само в Министерството на транспорта не е така. И миналата година транспортът не беше приоритет за държавата и тази година пак. Единственото увеличение е за вагоните, ако не се лъжа в БДЖ, което се случва.
Парите от концесията не са записани в бюджета, ние ще чакаме там да бъдат записани, евентуално разбира се, ако се случи. Няма ги отново парите за ТСВ, няма ги парите и за ССВ. Ако ги запишем, господин Министър, ще бъдат принудени след това да се промени този регламент, който не разрешава там да има плащане. Нали така? Бюджетът е, както се казва малко по-горна институция от всички други разпоредби. Нали не бъркам? Така че ще направим предложение в тази посока. Ще направим предложение да бъдат записани и очакваните пари от концесията, ако се случи, ако не. Както се казва централният бюджет е предвидил да има буфери и то сериозни, които ще покрият тази разлика. Общият прочит е, че транспортът не е приоритет, както беше и миналата година, с изключение на парите, които ако не се лъжа бяха за вагоните в БДЖ.
След това има нещо, което също изглежда притеснително. Увеличаването на минималната работна заплата не е предвидено в бюджетите и на БДЖ, и на НКЖИ, което ако не се лъжа са по около 24 млн. лв. Ще се наложи и това да се дотира или да се финансира, и ред други такива. Така че ще гласуваме „против“ този бюджет с тези мотиви и не разбирам само защо колегите от БСП няма да го подкрепят, той е толкова ляв, че трябва да го подкрепите. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за реплики.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние няма как подкрепим бюджета не защото не е ляв, или е десен, а защото Вие сам казахте, че това е същият бюджет като миналата година, бюджет който няма да промени нищо, говорим за сектор „Транспорт“, а за другите части ще ги говорим в залата.
На едно предварително обсъждане поставих няколко въпроса. Но това което ми прави впечатление, господин Министър е, че Вие казвате 282 млн. лв. задължения на БДЖ към бюджета и отделно 90 млн. лв. задължения към НКЖИ, тоест стават около 300 млн. лв. Онова говорене, което в обществото върви, че БДЖ няма задължения явно не е така, явно БДЖ има към момента 300 млн. лв. задължения. В смисъл да се изясним дали ги има или ги няма? Аз останах с впечатление, че БДЖ са на чисто и не дължат на никого нищо, а ще се окаже, че имат някакви задължения, ако е така, както разбрах.
За „Български пощи“ – увеличавате субсидията от 18 на 21 млн. лв. през следващата година, но пак поставям въпроса какво става с двете години кога ще бъдат изплатени на Български пощи за 2017 и 2018 г. тази компенсация? Тоест 36 млн. лв. ще им бъдат ли платени, съответно тези 21 млн. лв. кога и те ще бъдат платени?
Относно автомобилния транспорт субсидиите за трудно достъпни междуселищни райони считаме, че тези 18,5 млн. лв. и след това два пъти по 19,5 са крайно недостатъчни и ние ще направим предложение тези средства да бъдат увеличени почти двойно, тъй като няма как да искаме развитие на тези региони, когато няма транспорт до тях. В тази посока ще настояваме за почти или повече от двойно увеличение на тези субсидии.
Не ми става ясно защо в „БДЖ пътнически превози“ се намаляват компенсациите от 17 на 13 млн. лв. и следващите три години се предвижда това при положение, че пътническият превоз от ЖП превоза става приоритет и би трябвало да има повече пътници, тоест съответно респективно ще има и повече ползващи такива компенсации.
Относно концесията за летище София категорично казваме, че тези пари не трябва да се записват, защото ги няма и, че всички средства, които са необходими за БДЖ трябва да бъдат записани в основния бюджет, а не под условия, ако се случат едно или две събития. Когато не дай си боже се случи тази концесия тогава вече, който е управляващ ще му мисли къде и за какво да ги харчи тези пари, защото за пореден път ще кажа, че тези пари не са нито на Министерството на транспорта, нито на Министерството на земеделието, те са на всички български граждани и правителството и парламентът по-скоро са тези, които ще решат за какво ще бъдат използвани. Трябва да забравим за тази теза, че това е вътрешносекторно преразпределение на средства и могат да бъдат преразпределяни в транспорта. Това не значи, че сме против да бъдат отделени от бюджета 500 млн. лв. за БДЖ, но двете неща не трябва да се обвързват по никакъв начин.
За ТСВ и ССВ говорихме, надявам се и очаквам в най-скоро време да има тази законодателна инициатива, която да направи възможно изплащането на задълженията към тези две дружества, защото факт е, че държавата им поръчва да извършват някакви услуги и още по-голям факт е, че не им плащат за това нещо, така че за тези две дружества трябва да бъдат предвидени съответните средства и не само предвидени, а и платени, и съответно и през съответните законодателна промяна, която е необходима. Това ще кажат от Министерството на финансите какво ги спира и защо не дават да се извършват тези разплащания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Позволете ми да не се съглася с казаното от преждеговорившите и по специално от господин Свиленски, че това е същият бюджет като миналата година. Ясно е, че има увеличение на разходите по държавния бюджет, които касаят транспорта, оттам респективно и се увеличават средствата, които са необходими на Министерството за издръжка, за капиталови разходи.
Както спомена господин министърът преди малко, 200 милиона се влагат в Държавното предприятие за пристанищна инфраструктура – нещо изключително важно. Ще бъде удълбочен Варна – Запад, доколкото зная от 11,5 на 14 м да могат да влизат кораби. Това ще повиши конкурентоспособността на Българския морски флот. Имаме увеличение с четири милиона за доставка на вагони – предвидени са 42 вагона, доколкото си спомням, които се надявам тази година средствата да отидат именно за това, а не както предишни години тези средства отиваха за покриване на задължения, останали от преди години от предишни управления на Министерството на транспорта и на БДЖ. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви за тишина, колеги.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По отношение на „Български пощи“ също имаме увеличение. То е с три милиона, така че позволете ми, както казах преди малко, да не се съглася. Бюджетът е балансиран, добър, бюджетът е такъв, какъвто може да си позволи държавата след преизпълнението и тази година на приходните агенции и борбата с контрабандата. Така че нека се поздравим с този бюджет. Това е добър бюджет, който мисля, че ще доведе до по-лека работа на Министерството на транспорта и всички агенции, които са към него. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплика. Заповядайте господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, аз разбирам, че Вие гледате числата, които са написани за „Български пощи“ от 17 на 21 милиона, но те не се плащат. И 101 милиона да запишем в тази таблица, тъй като не са платени, значи ги няма. И ако това ще Ви даде чувството, че бюджетът е балансиран и, че се повишават вътре числата със същия успех, може да запишете за всичко с по 100 милиона отгоре. Те просто не се изпълняват. Да не говорим за тези, за които казахте 200 милиона за пристанищна инфраструктура как точно ще бъдат реализирани и как точно ще бъдат използвани. Но това вече ще говорим догодина като дойде време да се отчита бюджета. Дали има възможност въобще това нещо да се случи, за което толкова красиво го описахте колко е важно и как ще подобри конкурентоспособността.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател. Малки уточнения – в живота няма черно и бяло, и бюджетът не е нито в черно нито в бяло. Той има своите нюанси.
Бих желал да внеса още малко детайли в експозето си. Господин Свиленски повдигна важни въпроси по отношение на „Български пощи“. Увеличението с три милиона не е самоцелно и то не е решение на Министерството. Министерството в случая заявява своето бюджетно искане на база на решение на компетентния орган съгласно Закона за пощенските услуги. Комисията за регулиране на съобщенията през тази година е извършила необходимия одит и е определила този размер на компенсацията. Той се залага от бюджета за 2019 г. и се изплаща 2019 г., като тази компенсация за дейността на пощите, свързани с предоставянето на универсалната услуга за 2017 г. Така е направен Закона, че през текущата година се одитира предходната, а се плаща в следващата.
Преди няколко дни бяха заплатени на „Български пощи“ – преведени 29 милиона компенсация за изплащането на пенсиите, така че в момента „Български пощи“ може да се каже, че са в много оптимално, съобразно предвиденото в законовата рамка финансово състояние. Друг е въпросът за управлението на парите. Друг е въпросът за ефективността на самото дружество в рамките на либералния пазар, но дотолкова, доколкото предвидените компенсационни механизми по отношение на дружеството се реализират съобразно предвиденото в Закона, това нещо е заложено в проекта.
От друга страна ние сме дискутирали по темата, че трябва да се предприемат и други действия, които да гарантират жизнеспособността и конкурентоспособността на дружеството.
Ако ми позволите още едно уточнение. В предвидения ресурс виртуален ще го нарека аз от прихода от потенциалната концесия на летище София в тези 285 милиона са включени тези 89 милиона, дължими към момента. Тоест, това не е допълнителна сума, общо са 200 – 285 даже и с текущите, допълва господин Марков.
По отношение на това дали БДЖ „Пътнически превози“ дължи или не дължи, факт е, че то не дължи на банки, на облигационери, на трети страни, то дължи на бюджета. Разликата е съществена от гледна точка на това, че задължението на БДЖ „Пътнически превози“ към бюджета е безлихвено, докато до поемането, встъпването в това вземане от страна на бюджета към дружеството лихвата беше в размер на 8%. Тоест, това също е благоприятстващо за дружеството като в Законопроекта е упоменато, че евентуалните средства от концесията няма да постъпват във Фонд за гарантиране устойчивостта на системата, те ще бъдат на разположение в централния бюджет като респективно втората стъпка ще бъде дали да се предоставят по един или друг начин на дружеството, което пак да ги възстанови обратно в бюджета или ще се търси компесаторен механизъм. В момента не искам да импровизирам по тази тема.
От друга страна това може би е важно, но в нотифицираната държавна помощ, така както ни беше дадена възможността да се предостави на дружеството, няма изискване да бъде върнато, това е наша национална рестрикция, че ние изискваме дружеството да върне този безвъзмезден заем към бюджета.
Имахте, ако не се лъжа, още един въпрос. За ТСВ и ССВ казах – ще настоявам до последно, след като извървя нашия път на Министерството със съответните законодателни изменения, даващи законово основание да се възлагат на дружеството обществени задачи, в това число и ретроактивно, да се иска възстановяването на реализирани такива, дотолкова доколкото те са обосновани. В тази връзка споделям Вашето виждане. Въпросът е да го облечем в съответната законосъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Други колеги?
Господин Иванов, заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Имам въпрос към господин Желязков и към представителя на Министерството на финансите. Не видях в проектобюджета на Министерството, или пък съм пропуснал, затова искам да уточним. Имаме ангажимент към нашите избиратели от Северозапада, което е заложено в Програмата за управление на правителството – изграждане на интермодален терминал във Видин, по който миналата година през месец октомври беше подписано Споразумение за съвместна дейност между фирма „Вили Бец“ и фирма „LKV WALTER“ за изграждане на такъв терминал, което е факт. И имаше ангажимент от Министерството на транспорта да се направи инженеринг на един участък от 6 км и след това електрифициране на линията до Дунав мост-2. Това не го видях отразено, затова задавам този въпрос към господин министъра.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Това е в рамките на срещата, с които разполага НКЖИ. Това не самостоятелно перо, така че НКЖИ в рамките на ресурса за капиталови разходи следва да направи това нещо и дружеството е поело този ангажимент. Понеже господин Свиленски повдигна още една тема – аз се чудех, че нещо ми липсва – ставаше въпрос за пристанищната инфраструктура със средствата за удълбочаване на тези 200 милиона. Те няма да бъдат разчетени по бюджета на Министерството, това ще бъдат пари в централния бюджет и ще бъдат отпускани в зависимост от процедура, кандидат и така нататък, готовност за реализация. Въпросът е, че са гарантирани, което дава увереност за този любим мой глагол – за „отпочване“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Един въпрос – това означава ли, че ако не ги изпълните примерно към месец октомври догодина, ще има 200 милиона излишък?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Не, няма да има, те са в централния бюджет.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Централният бюджет ще има 200 милиона излишък, тогава.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Министерството на транспорта няма да ги харчи за друго.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ама ако не се лъжа, понеже господин Иванов каза от 11 на 14 м, мисля че е от 12,5 на 13,5. Добре, няма да спорим. (Реплики.)
Други колеги? Не виждам желания за изказвания. Закривам дебатите.
Господин Колев.
НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Максимално, събрано ще Ви представя Проектобюджета на КРС. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви за тишина, колеги.
НИКОЛА КОЛЕВ: Ние сме го изпратили на уважаемите народни представители вчера, който е имал възможност е успял да се запознае. Има малка таблица, в която ще Ви прочета числата. (Реплики извън микрофоните.)
Да, ние нямаме претенции. Бюджетът задоволява нашите потребности и мисля, че ще изпълним своите задължения:
- общо собствени приходи – 63 млн. 200 хил. лв.;
- текущи разходи – 8 млн. 797 хил. лв.;
- разходи за персонал – 6 млн. 441 хил. лв.;
- текуща издръжка – 2 млн. 356 хил. лв.;
- капиталови разходи – 2 мл. 283 хил. лв.;
Общо разходи – 11 млн. 80 хил. лв.
Приходите са фиксирани на 63 млн. 200 хил. лв.
Очаква са те да бъдат осигурени от таксите по действащите към момента разрешения и лицензии по Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги, след като има направени корекции на тарифите с цел намаляване регулаторните тежести и облекчаване на бизнеса.
Реализирането на тези приходи може да бъде подпомогнато и в резултат от предоставяне на свободния ресурс в някои от следните радиочестотни обхвати – 1,5 гигахерца; 2 гигахерца; 2,6 гигахерца; 3,6 гигахерца и 1800 мегахерца.
Разходите са общо 11 млн. лв., като са предвидени са 2 млн. 356 хил. лв. разходи за издръжка, които ще осигурят дейността на Комисията и изпълнение на законово регламентираните функции на КРС в три насоки:
1. По Закона за електронните съобщения. Там се включва проверка на системата на определяне разходите на БТК – ЕАД.
2. По Закона за пощенските услуги – измерване качеството на универсалната пощенска услуга и проверка на нетните разходи за универсалната пощенска услуга.
3. По новия Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура ще бъде обезпечена необходимостта от съответните действия.
Предвидени са и 2 млн. 283 хил. лв. за капиталови разходи. Те са достатъчни на този етап. Мисля, че ще успеем да ги усвоим.
В съответствие с препоръките на Държавната агенция „Електронно управление“ са планирани и средства за защита срещу нежелан софтуер. Разходите за персонал са 6 млн. 441 хил. лв., с което ще бъдат финансирани предвидените от правителството промени в политиката на доходите.
Това е най-накратко представянето на проектобюджета. Готови сме да отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
„Електронно управление“ ги няма, нали така? Те бойкотират бюджета. Тук са – добре.
Заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър на информационните технологии и съобщенията, уважаеми колеги! От името на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“, благодаря за предоставената възможност да Ви запозная с актуалните акценти в Проекта на бюджет на Държавната агенция за предстоящата 2019 г. Проектобюджетът е разработен в изпълнение на Решение № 51 на Министерския съвет от 31 януари 2018 г. за откриване на бюджетната процедура за 2019 г. Съобразен е с основните допускания и параметри в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2019 г. – 2021 г.
Основните параметри са одобрените от Министерския съвет тавани за разходите са рамка, за разработването на проектобюджета за периода 2019 г. – 2021 г. Увеличен е размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г. Запазен е размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ на нивата от 2018 г., както и размерите на вноските на другите фондове от ДОО, а също и съотношенията между осигурителя и осигурения.
В настоящата прогноза е заложено увеличение с 10% от средствата за заплати и осигурителни вноски за 2019 г.
При изготвяне на така предложения бюджет на Държавната агенция „Електронно управление“ за 2019 г. е запазена програмната структура, която е формирана в една политика и програма, а именно политика в областта на електронното управление, бюджетна програма „Електронно управление“ – „Електронна идентификация и информационна сигурност“.
За 2019 г. по бюджета на ДАЕУ не са планирани приходи. Общите разходи на Агенцията за 2019 г. възлизат на 29 млн. 859 хил. лв., от които:
- за персонал – 11 млн. 743 хил. лв.;
- за текуща издръжка – 9 млн. 615 хил. лв.;
- за капиталови разходи – 8 милиона и половина лева.
С така предложения бюджет Държавната агенция „Електронно управление“ ще цели да изпълни основните дейности залегнали в Проектобюджета като това са: изграждане на цифрова администрация; администрация структурирана в съответствие със съвременните управленски технологии и постижения на информационно-комуникационните технологии с акцент развитие и оптимизиране споделените ресурси на електронното управление, постигане на оперативна съвместимост, включително и семантично оперативна съвместимост чрез, която различните институции да разбират смисъла на информацията по еднакъв начин се постига изцяло автоматизирани процеси. Също така целим поддържане на високо общо ниво на мрежова информационна сигурност в държавата чрез работата на национално единно звено за контакти, национални компетентни органи, национален екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност и секторни екипи за реагиране при инциденти, които са намерили своите правни основания в Закона за киберсигурност, който беше гласуван днес. Използвам случая да благодаря на народните представители подкрепили същия, тъй като това беше изключително важен.
Развитие на хоризонталните компоненти на електронното управление осигуряващи удобен достъп до административни услуги. В това число евтинификация, оторизация, владилизация, плащане и връчване. Осигуряване на надеждни и сигурни комуникации за нуждите на държавното управление и националната сигурност в мирно време, и в кризисни ситуации. Увеличаване на преносния капацитет на единната електронно съобщителна мрежа за нуждите на държавната администрация, както и за нуждите на националната сигурност. Поддържане и развитие на архитектурата на електронното управление в Република България. Като важен единен от основните акценти осигуряване на облачни услуги за държавната администрация, предоставени от държавния частен киберизиран облак като основен компонент на споделени ресурси в електронното управление. Облачните услуги ще се развиват на основата на надграждане и обновяване на центровете за данни и ще са базирани на облачни платформи.
В заключение бих искал да добавя, че ще положим необходимите усилия, както и досега да реализираме в максимална степен задачите. Благодаря, много за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: С колко не Ви достигат парите? С колко не Ви достига бюджетът?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Реално или да посмекчим?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не сме се събрали да се лъжем.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Със сигурност парите не стигат на никой.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: С колко?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Така не мога да кажа точна цифра. Със сигурност има недостиг и в рамките на годината ще търсим начин да подсигуряваме тези пари по някакъв начин.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Ще разберем. Благодаря Ви.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Да, както и колежката каза, включително и през фондовете.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Представителите на синдикатите искат ли думата?
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Председател съм на Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ. Както всяка година КНСБ и тази година ще внесе своите предложения за корекции в бюджета. В областта на транспорта ние имаме някои предложения. Искам да започна със своята благодарност затова, че чух в представянето на бюджета това, че ще се търси вече възможност и конкретно, и ясно бе заявена този ангажимент от страна на Министерството, че ще търсим възможност. Вярвам, че ще намерим решение на проблема с транспортното строителство и възстановяване, и със ССБ, разбира се. За нас тази тема е много важна и тя стои на нашата маса вече от 2013 г. Обнадеждена съм от това, което чух, а и от подкрепата, която виждам от страна на всички Вас по отношение на тази тема, защото не само ще търсим тези близо милион и половина за следващата година, които са необходими, за да осигурим тази публична задача, която възлагаме на нашето дружеството. Ще търсим и форма да компенсираме дружеството за направени разходи в последните години. Тогава, когато имахме слабост или недостатъчна възможност законодателно да предоставим необходимите средства на дружеството по отношение на осигуряването на тази публична задача.
Искам да споделя нашето удовлетворение от това, че чухме и виждаме, че ще бъдат отделени още близо 2 милиона свързани с допълнителни средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници в това число за пътувания с вътрешно-градски и междуселищен автомобилен транспорт. Искам да обърна внимание, че смятаме, че би следвало да потърсим възможности и увеличение на следващото перо, а именно перото, което касае превоза на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължени. Защото не е реалистично в рамките на поредни години, ние да нямаме развитие в това перо предвид на факта, че и цените на транспортните услуги нарастват. Ние все пак транспортните оператори, трябва да могат да отговарят на тези нужди.
В частта „Субсидия и други текущи трансфери в транспорта“ искам да обърна внимание, че в съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от „Заключителните разпоредби“ на Закона за автомобилните превози, в държавния бюджет, трябва да се предвидят и средствата за субсидии за превоз на пътници по нерентабилните линии във вътрешно-градския транспорт и транспорта в планинските и други райони. За осъществяването на тези превози в бюджета за 2019 г. е предвидено увеличение на субсидията с милион и половина спрямо равнището през 2018 г. и достига общ размер – 28 млн. лв..
КНСБ счита, че това предвидено увеличение е недостатъчно, защото размерът на субсидията покрива по-малко от 50% от загубата на превозвачите по данните, които ние имаме от различните превозвачи, оператори в различни райони на страната. Ние настояваме размерът на субсидията да бъде увеличен с 10 милиона минимум като четири милиона и половина, конкретно за Столична община. Вярвам, че Министерството на транспорта и съобщения ще обърне внимание на нашите искания, свързани с нашите агенции, които ние представляваме. Нашите претенции сме ги заявявали и в годините. Смятаме, че нарастването на доходите на гражданите в България трябва да кореспондират и с нарастването на доходите на хората, които са заети в системата на агенциите и второстепенните разпоредители, заедно с хората, които работят в Министерството на транспорта. Смятам, че има още много какво да направим. Вярвам, че ще намерим начин в по-нататъшното преразпределение в системата на Министерството на транспорта ще обърнем внимание на нарасналите нужди, конкретно на Агенцията за поддържане на река Дунав, за която имаме разчети, че там се нуждаят от увеличение от близо 200 хил. лв. При нас за разлика от други дейности, ние сме скромни, премерени и обрани в исканията и затова вярвам, че ще намерите възможност да отговорите на скромните искания на нашите представители, защото нали знаете за другите сектори се говори за много милиони, стотици, десетки, ние искаме хиляди и вярваме, че ще намерите начин да подкрепите нашите второстепенни разпоредители по подобаващ начин. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И ние Ви благодарим.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване точка първа от дневния ред: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., който е „за“ моля да гласува.
За -11, против - 9 и въздържал се -1.
Приема се бюджета.
Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Министър, как бяха срещите?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В рамките на неформалния съвет вчера и онзи ден, всички групирания между държавите членки се проведоха много неформални срещи в кулоарите, то това беше и основната задача на всеки от поддръжниците на двете тези. Имах възможността да направя обща среща с държавите, които имат сходни мнения на нашата позиция, разбира се, всяка една има своите особености и защитава своите национални интереси. В крайна сметка Литва, Латвия, Ирландия, Полша – шест държави излязохме с обща позиция, която комуникирахме с това, че не сме съгласни с пакета. Разглеждаме изменения на 271 и 272, респективно Директивата като пакет, тоест не можем да се съгласим дори три от четирите елемента да бъдат удовлетворителни. За съжаление, в последния момент унгарците, които бяха на срещата и казаха, че ще подкрепят се отдръпнаха. Ясно е, че не може да се съберем необходимото блокиращо малцинство, но си мисля, че тази група периферни държави сме доста гръмогласни. Факт затова е, че днес комисарката излезе със съобщение, че е разколебан оптимист за намирането на общия подход. Ние очертахме нашата граница, ако мога така да кажа от тънкостите на процеса до онзи вечерта беше ясно, че председателството ще предложи трета група от компромисни текстове на 5-ти, след като разбраха, че ние готвим съвместно изявление, ги пуснаха още същата вечер. Тоест се опитаха да изпреварят нашата комуникация – продължаваме.
По точка разни
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Да направя едно съобщение: благодарение на информационното обслужване има платформа, която е между Комисията и Министерството, и Асоциацията на превозвачите в бранша за споделяне на информацията. Всички колеги, които искат ще получат възможност за достъп.
Заповядайте накратко.
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА: Много благодаря.
Няма как да се въздържа когато става въпрос за коментар по пакета и представлявайки работещите за всички видове транспорт в България – 126 синдикални организации, част от които са и наши представители в този сектор. Искам да споделя с Вас, вярно е че Вие сте получили нашата позиция когато се коментираше пакета, защото ние сме единствената организация в цяла Европа, представляваща работници и служители, водачи на превозни средства на пътя, която подкрепи националната си позиция. Всички останали има друга позиция.
Аз също така съм и вицепрезидент на европейската транспортна федерация и искам да Ви споделя, че това беше една трудна крачка за нас. Призовавам всички в тази зала когато се водят дебатите да не бъдат пренебрегвани представителите на работниците и служителите, защото понякога нашите партньори – превозвачите се увличат и пропускат, че ние трябва да бъде част от дебат през цялото време. Защото той е важен и трябва заедно, отстоявайки националната позиция да сме много внимателни и в това как изглежда нашият бизнес.
Ще споделя с Вас, че преди няколко дни наши партньори от Белгия спечелиха дело, защото доказаха на практика много лоши практики, за които аз говоря в годините. Искам да обърна внимание да сме внимателни по темата, да дадем възможност за балансиран диалог, в който да има мястото на водачите, на работещите, на хората, които са на пътя да бъде видимо. Всички Вие народни представители и ние когато водихме дебата в предишната фаза, много често говорехме за фирмите, за превозвачите, работодателите, но някак отбягнаха работниците, работещите, тези, които са на пътя. На това искам да обърна внимание, че трябва колкото пъти, колкото споделяме и употребяваме терминологията свързана с бизнеса, толкова трябва да гледаме и да говорим и за хората, които го упражняват. Много е трудно след това ние да доказваме нашите тези и да защитаваме заедно с всички националната позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви уверя, че народните представители не са си позволили да забравят шофьорите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Понякога семантиката на думите може да подведе когато казваме бизнеса, нямаме предвид предприемачеството или работодателите, ние имаме предвид нашия икономически модел. Икономическият модел на българския сухопътен транспорт е такъв, че той влиза в противоречие с икономическите модели на други държави членки, затова се получават и тези разминавания, затова тук не отделяме интересите на работници и служители, и респективно на работодатели. Ние говорим за нашия икономически модел. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря господин Министър.
Приключихме по тази тема.
Председателят направи съобщение за предстояща международна среща в Израел.


(Закрито в 15.45 ч.)

Председател:
Халил Летифов