П Р О Т О К О Л
№ 34


На 26 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и обсъждане на актуални въпроси.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 16 юни 2018 г.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Представяне на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и обсъждане на актуални въпроси.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 16 юни 2018 г.
3. Разни.
Уважаеми колеги, други предложения за дневен ред има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, И ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ.

Господин Министър, честито!
Вече сте избран на този пост.
Като председател – от мое име и от името на колегите, Ви пожелавам да сте един успешен министър, защото това ще е добре за държавността, за отрасъла, за сектора. От тази гледна точка, този състав на Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения винаги е бил конструктивен и в критиката си, и в работата си. Може да разчитате на работата на Комисията в интерес на общото и на държавността.
Желаем Ви от сърце успех, защото този успех ще е добре, както казах – и за сектора, и за отрасъла.
Колеги, ако ми позволите, да дадем думата на господин Желязков да се представи вече в качеството си на министър. Познаваме се и от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), и от Държавната агенция „Електронно управление”, но сега сте на най-висшата позиция.
Заповядайте и успех!
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители, госпожи и господа! За мен е привилегия и чест да се представя днес на заседанието на постоянната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Както споменахте, господин Председател, виждали сме се и в друго качеството, присъствал съм тук и като председател на Държавната агенция „Електронно управление”, и като председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
В представянето ми в Народното събрание беше направена една биографична справка – не знам дали е необходимо пак да я правя?!
С голяма част от народните представители сме работили през годините в различни качества. Надявам се, че колегиалното ни отношение и взаимно уважение е гаранция за това, че всичко онова, което споменахте в интродукцията си по отношение на общи задачи, на перспективи, на държавност, на отговорност, ще бъдат осигурени.
Това, което смея да твърдя, е, че в мое лице Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще намери партньор дотолкова, доколкото формалното разделение на властите е направено с оглед на техния баланс и взаимен контрол, но четвъртият елемент е взаимното сътрудничество и взаимното уважение.
Имахме възможност с господин Председателя да направим една петминутна среща преди заседанието. Тя беше наситена, как да кажа, с метафори. Позволих си да използвам една, която все пак е част от притчите и легендите в нашата история – за Хан Кубрат и неговите синове: стрелите, снопът, знаете, и след това синовете тръгват в различна посока. Най-важното е да съумеем да намерим общия вектор така, щото той да е полезен за обществото без да се опитваме да се сугестираме коя страна е по-права. Тук не става въпрос само за разделението на властите, не става въпрос за политическия диапазон на конфронтация и противопоставяне, а в търсенето на общи тенденции. Най-важното в приемствеността, в живота на всеки е устойчивостта, предвидимостта и проследимостта на процесите. В тази връзка аз като новоизбран министър не встъпвам в нов мандат, аз встъпвам в съществуващия и продължавам мандата на своя предшественик като част от кабинет с ясно изразена програма и ясно изразени позиции, в това число и в сектор „Транспорт“. Това, което гарантирам, е, че във всичките си действия ще давам необходимата отчетност, необходимата прозрачност, необходимото партньорство, предвидимост и ще бъда много близко до всички въпроси, които вълнуват и законодателя, и секторите в несложната сфера на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Знаете, че това е едно комплексно Министерство – за добро или за лошо, което осъществява различни по своя характер и не винаги припокриващи се по своето съдържание секторни политики. Това е Министерство, което освен политиките, които упражнява в отделните направления, отговаря чрез своите специализирани органи, изпълнителни агенции и дружества по отношение и на инфраструктури, и по отношение на оперирането на тази инфраструктура.
Темите, които стоят на дневен ред, са изключително комплексни. Сигурен съм, че и голяма част от гостите на това заседание ще поставят проблеми. Готов съм заедно с Вас да търсим най-добрите решения, защото проблемите чукат на вратата и имат нужда от комплексни и експертни решения. При тази съвкупност на комплексност и експертност политическите мотиви би трябвало да отстъпват назад, защото всеки предлага, и би предложил, в своите виждания и по-добри решения, но гаранцията за устойчивостта на процеса е в това базата, а базата е свързана с всичките наследства, за добро или за лошо, да бъде продължавана, надграждана и да бъде оптимизирана. Ако ми позволите, с тези по-общи думи да приключа.
Ако има някакви въпроси, съм готов да отговоря.
Виждате, днес аз съм в своето качество, защото така беше формулирана темата – не толкова изслушване, колкото моето представяне пред Комисията, така че може и в диалогичен, може и в какъвто режим предпочитате да продължим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, понеже сме поканили и превозвачите, нека преминем към темата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател! Искам да поздравя господин Желязков с избора му за министър на транспорта! Да го уверя, че ние от „БСП за България“ ще подкрепяме всички добри политики, практики и намерения, които имате за развитието на транспорта. Това, което ни притеснява, е, че ще продължите същата политика до момента, тъй като ние към нея имаме много забележки и критики. Тези неща в бъдещата ни работа ще Ви бъдат казани, за да може, ако може да се коригират, ако – не, все пак отговорността е Ваша. Препоръката ми, също молбата ми към Вас е, да продължите добрата традиция на взаимодействие между Комисията и Министерството на транспорта.
От четири години съм народен представител, пета вече, и мисля, че и с министър Московски, преди това с министър Папазов, Комисията е работила в много добри взаимоотношения. Молбата ми е да продължим в този режим на работа, защото само заедно можем да постигнем макар и някакви успехи, които обществото очаква от нас. Проблемите, които сега ще Ви спомена набързичко, които искам да Ви стоят така, като паметна бележка на бюрото, това са: БДЖ – всички заем, „Българските пощи”, дружествата НКЖИ, ТСВ и ССВ. Дълго време говорим за проблемите на дружествата. Държавата продължава да им възлага ангажименти, а не им ги заплаща. Голяма част от тези неща касаят министъра на финансите. В тази комисия ние го чакаме вече две, три, четири години. Той не иска да дойде да ни уважи, да каже защо не иска да решаваме тези проблеми. Разчитаме на Вас, като част от екипа, да намерите Вие тази обща комуникация, за да може приоритетът на Комисията по транспорт и Министерството на транспорта да стане приоритет на правителството, а не само на хората в тази зала. Някак си не върви след пет години управление примерно на министъра на финансите, да излезе и да каже, че железопътният транспорт не е приоритет на правителството, при положение, че министър Московски тук пет години ни е казвал, че е приоритет на Министерството на транспорта. За публиката отстрани остава едно неразбиране, какво се случа в държавата.
Ще Ви пожелая успех дотолкова, доколкото издържи правителството, поне да изкарате частта от управлението на това правителството. Нашата цел е по-раничко да Ви освободим от тази длъжност. Не, Вас лично, а цялото правителство, така че ще продължим и с критиките в работата ни в тази посока.
Успех и на колегите от Министерството на транспорта, защото, пак казвам, заедно и съвместно можем да направим нещо, иначе само ще си говорим в тази зала без никакви успехи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Желязков, позволете от мое име и от името на нашата парламентарна група, които са членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, да Ви поздравя с избора, да Ви пожелая успехи, здраве, разбира се!
Мисля, че това, което казахте, е много важно – това, че Вие влизате в мандат, който не е пълен, но ще продължите политиката на правителството, което е добре според мен, защото благодарение на тази политика, се реализират много проекти. Имаме много голямо намаление на загиналите по пътищата. Въобще, хубави неща.
Надявам се, Вие декларирахте това, че като продължите тази политика, ще продължим и ние напред в работата си да реализираме успешни политики и успешни действия благодарение на съвместната ни работа с Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов.
Някой друг от колегите да иска думата?
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От името на „Обединени патриоти“ нека и ние да Ви поздравим с избора! Избор, който подкрепихме несъмнено. Да пожелаем успех – Ваш личен, успех и на повереното Ви Министерство, едно от най-тежките, най важните министерства и с общи усилия да направим така, че, както и господин Иванов каза, изпълнявайки Програмата за стабилно управление на държавата, наистина в края на мандата да се поздравим с един не само успешен мандат, а с едни значими неща в транспорта – автомобилен, въздушен, железопътен и всичко онова, което го касае. Искрени адмирации към всички Вас и успех!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Уважаеми колеги, ако позволите. Виждам, че една голяма част от превозвачите са тук. Има тема след приетия текст, с който през Закона за пътищата променихме Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата, има – как да кажа, въпросителни, или най-малкото ние няма какво да вземем днес поне като решение, но идеята е превозвачите, тези, които имат желание, да се изкажат, съвсем в конструктивен тон: това, което очакват, което ги притеснява. Ще дам думата на всички поред, с процедурата: сядате на микрофон и казвате името и организацията, която представлявате. Моля Ви, за да не се отегчаваме във времето, да бъдете лаконични и в рамките на две-три минути да направите представянето за Вашата позиция, така че и министърът да придобие съответните очаквания и настроения, защото ще му се наложи със своя екип да изготвя подзаконовите нормативни актове.
Приемате ли, уважаеми колеги, и от къде да започнем?
Заповядайте на микрофона до господин Хаккъ и се представете!
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА, председател на Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта и председател на новоучредената Конфедерация на автобусните превозвачи:
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Позволете и на нас да поздравим Министъра с новия му пост! Да кажем, че ние също – така, както сме застанали зад неговия гръб, се надяваме, че наистина ще бъдем неговият гръб в периода му на управление на Министерството на транспорта. Ще можете да имате партньор в наше лице по всички теми и въпроси. Надяваме се и Вие да бъдете наш партньор в борбите, които предстоят на всички нас.
Първото, което бих искала да кажа, е, че следващата седмица предстои внасяне на промени в Наказателния кодекс. Ние с Вас многократно сме говорили по темата за нерегламентирания превоз на пътници. Многократно сме настоявали той да бъде криминализиран, да бъде част от наказателния процес, тъй като взема застрашителни размери. Първото, за което ще помолим министъра, е да се предприемат спешни мерки и, ако е възможно, в рамките на тази промяна на Наказателния кодекс да бъде криминализиран нерегламентираният превоз на пътници.
Другото, което всъщност е основно за нас, предстоят промени в нормативните актове, за които ние се надяваме, че ще имаме работна среща в най-скоро време с министър Желязков, за да можем да представим нашия пакет от мерки, които предлагаме. Тук днес ще трябва да поставим, разбира се, и въпросите, които са свързани с изменението на Закона за автомобилните превози през Закона за пътищата, защото има доста неясноти. Като цяло подкрепяме инициативата на правителството да бъдат обезопасени пътищата, пътниците, автобусите и всичко, което е свързано с пътната безопасност, разбира се, но има много неизвестни и според нас има и технически допуснати грешки в самите текстове, които трябва да бъдат коригирани. За съжаление, наистина смятаме, че трябва да се направят спешни промени в тези текстове.
По отношение на видеорегистраторите бих си позволила да Ви кажа, че също подкрепяме инициативата, но ако тя бъде ангажирана за всички участници в движението.
Ще ми позволите да направя една статистика, която е официално представена – 84% от жителите в България, от хората в България, ползват личните си автомобили за пътуване и в ежедневието, и в туристическите си пътувания, 14% ползват автобуси, 2% влак. За 11 години са станали 46 катастрофи с автобуси. Само за миналата година имаме 7000 регистрирани катастрофи. Ние не смятаме, че поставянето на видеорегистратори само на автобусите ще разреши проблема, ще обезопаси пътищата. Ще Ви помоля да помислите и в тази посока, че това нещо, за да има резултат, трябва да бъде за всички участници в движението или за никого.
По отношение на коланите и на всичко останало ще предоставя думата на мои колеги, за да не говоря само аз. Благодаря Ви за вниманието.
Ще помоля – господин Пиронков, имаше желание да продължи темата, така че да не Ви губим и на Вас времето.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако позволите, аз ще му дам думата на господин Пиронков.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Извинявайте, господин Председател. Ние с Вас винаги имаме добър диалог. Извинете ме. Това беше само и единствено с цел да не Ви натоварваме Вас, защото сме сложили някакъв ред и при нас, защото все пак да знаете, че ние имаме организация на движението в нашето сдружение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Следващият желаещ.
Заповядайте на микрофона и се представете за протокола.
ВАСИЛ ПИРОНКОВ, Национално сдружение на автобусните превозвачи: Искам от името на всички превозвачи да пожелаем успех на министър Желязков и наистина да се знае, че всеки един проблем, който възникне, ние ще го поставим. Може да бъде нелицеприятен, но ще го поставим и ще търсим заедно решения. Ще имате нашата пълна подкрепа във всичко, което се изисква от нас, но бихме искали да изразим – с няколко думи само ще кажа: в Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата има може би малки технически промени, които трябва да се направят, тъй като автобусите от клас А, 1 и 2 и в момента се произвеждат без колани, тъй като те са предвидени с право за правостоящи. Няма как в България да бъде въведено нещо, което се противопоставя, включително и за производство на нови превозни средства и тяхната регистрация в Европейския съюз.
Другото, което бихме искали да коментираме, сигурно ще бъде в едни следващи срещи – сега само го казваме в основни детайли, е относно техническото поставяне на тези предпазни колани. Ние не сме против, ние сме по-отговорни от самите водачи и от самите пътници, защото носим отговорност за всичко, което се случва в нашите компании, но не смятам, че предвидени, произведени превозни средства преди 2007 г., когато това никъде – и към момента в европейската общност не е наложено със закон поставяне на такива колани, тъй като е ясно, че превозните средства, не всички, но големият процент, не отговарят за такова поставяне. Тоест ще има противоречие какви трябва да бъдат коланите за различните видове седалки – на превозните средства окачването е различно. Мисля, че трябва да направим работни срещи и дискусии с технически специалисти, с компаниите, които узаконяват превозните средства, регистрирани на територията на Република България, и най-вече да видим дали това ще доведе при настъпване на събития до спасяване на човешки животи при тези превозни средства.
Мисля, че в следващи срещи, ако Вие ни поканите на такива работни срещи, ние ще бъдем подготвени по всички въпроси. Хубаво да участват компетентни органи. Съжалявам, че малко на прима виста народните избраници гласуваха нещо, което противоречи на Закона за автомобилните превози, така че трябва да видим кой е по-висшестоящ или пък да се намери някакво ново гласуване за тези, които са заводски произведени, да отпадне само за тях. За всички останали ние сме съгласни, искаме да се намалят катастрофите по пътищата, защото наистина няма нищо по-ценно от човешкия живот. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте на микрофона и се представете за протокола.
ЙОРДАН АРАБАДЖИЕВ, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи: Първо, искам да поздравя министър Желязков с избора му за министър! Да му пожелая да има волята и нервите да се справи с всички проблеми, които стоят пред сектора! Да се надявам, че ще продължи политиката на правителството по отношение на диалогичността, както и по отношение определяне на приоритетите, свързани с българския автомобилен транспорт.
По отношение изменението на Закона за автомобилните превози Съюзът на международните превозвачи подкрепя всички действия, които биха довели до намаляване на пътнотранспортните произшествия и минимизиране броя на пострадалите при пътнотранспортни произшествия.
Отделно от това искам само да отбележа, че в тази динамична среда, в която се намира българският транспорт, очакваме от министър Желязков и от Министерството на транспорта действия по отношение на Мобилен пакет 1, който към момента е в много напреднала фаза. Там новите предложения на Австрийското председателство са още по-тежки от тези, които дискутирахме и с Транспортната комисия преди няколко месеца. Благодаря Ви и успех!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Арабаджиев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Константинов. Все пак е бил колега.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
Господин Министър, честито!
Ще се опитам да внеса малко конкретика, защото говорим малко общо до момента. Има един фундаментален проблем и той според мен се дължи или на непознаване, или на техническа грешка при изписването. Ще обясня защо?
Категориите превозни средства са три – М1 са леките автомобили на практика – ще си позволя популярен език, така че всички да ме разбират.
Категория М2 – това са автобуси до пет тона.
Категория М3 – над осем места, не са леки автомобили, автобуси, но до пет тона. Категория М3 са автобуси над пет тона.
Съответно категорията М2 – това са автобусите до пет тона, и категорията М3 – автобуси над пет тона, биха могли да бъдат, в зависимост от броя места, в различни класове.
Клас А са тези автобуси, които са до 22 места. Винаги говорим за места за седящи пътници, изключвайки шофьора. Категория М2 и М3 мога да бъдат, пак повтарям, когато са с до 22 места за сядане, могат да бъдат от класовете А и клас Б. Клас А е този клас, който касае приоритетно стоящи пътници, тоест така познатите градски автобуси. Клас Б е този клас, който касае места само за седящи пътници.
Когато местата са над 22, тоест 23 и повече места, класовете биха могли да бъдат клас 1– това са така познатите градски автобуси, клас 2, които са градски автобуси, но с повече места за сядане, отколкото тези за стоящи пътници, и клас 3 – само туристически седалки, тоест само седящи пътници.
Това, което записахте в Законопроекта и приехте, е, че класове М2 и М3, клас Б, клас 2 и 3 се оборудват с колани и видеонаблюдение. Не се прилага за МПС само за категории М2 и М3, клас А и клас 1 при специализиран превоз по маршрути с еднопосочна дължина до 30 км.
Разказано на разговорен език това означава, че тези автобуси, които са от клас 2, тоест приоритетно имат седящи, но могат да си позволят и правостоящи пътници, и обслужват линия от общински транспортни схеми – общинска транспортна схема включва линия от масовия градски транспорт и от междуселищните линии на територията на една община, тези автобуси, както и всички останали автобуси, когато изпълняват курсове по градски линии, по междуселищни линии от общинската транспортна схема, трябва да бъдат оборудвани с колани. Това е записано и прието от народните представители.
Става дума за една категорична техническа грешка и на практика, аз мога да Ви изброя поне 10 общини, където автобусите, с които се изпълняват градските превози, са от клас 2 точно. Предполагам Вие сами ще се досетите за голяма част от тях. Да не говорим, че масово при регистрацията на автобуси в КАТ се прилага схемата „тука има – тука няма“. Тъй като голяма част от моделите ги няма регистрирани, тоест като хомологация в техническата база данни, се регистрират със съществуващ модел. Тоест в талона на автобуса – той е градски автобус, но му пише клас 2, независимо от това, че е типичният клас 1, което на практика означава, че утре в тези градски превози, които споменах, едните пътници ще бъдат правостоящи – сигурно ще трябва да ги връзваме с въжета, а другите, които са седящи, ще бъдат с колани, което е абсурдно, първо, като философия, второ, като изпълнение. Да не говорим, че е абсурдно и като хомологация, защото градските седалки не са пригодени да носят тежестта и на самия пътник. Това вече застрашава и сигурността на тези, които ще се запасят с коланите на тези седалки.
Решението е много просто – думата „специализиран превоз“ трябва да бъде заменена с „превоз по общински областни и републикански транспортни схеми до 30 км“ и проблемът на практика ще бъде решен. Всички тези превози и всички тези обструкции ще бъдат елиминирани.
Има още едно недомислие, за което трябва да помислим, защото от туристическия бранш още не са чули за него. Може би 90% от автобусите, които виждаме – със сръбска регистрация, са произведени преди 2006 г. Какво правим на границата? Ще им монтираме колани и видеорегистратори, няма да ги пускаме ли или ще ги претоварваме на български автобуси?
По отношение на видеорегистраторите о`кей. Пак казвам, целият бранш подкрепя и насърчава въвеждането на по-висока сигурност на пътя. Някой помисли ли как фирма с 400 автобуса, каквато е моята, ще архивира информацията от три милиона часа – три милиона часа годишно ги изчислих, трябва да съхранявам информация и къде ще я съхранявам?
На практика може би господин Желязков ще трябва да помага с неговата бивша служба и администраторите, и специалистите там. Как една фирма човек – автобус ще се справи с архивирането на тази информация, която трябва да съхранява една година?
Нека каквото правим, го правим и с едната мисъл, че в повече от 120 общини няма превозвачи! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Константинов.
Други желаещи? (Шум и реплики.) Изчакайте само секунда.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на господин Константинов, че обясни наистина на обикновен език какво точно прие Народното събрание преди няколко дни.
Господин Желязков, това трябва да Ви е един от първите уроци – закони, касаещи транспорта, да не минават никога само през народни представители! Да си вървят по законния ред, не че другият е незаконен, но правилния ред, от Министерството на транспорта, съответните специализирани агенции да ги изготвят, съгласувателната процедура, която Вие много добре познавате, каквато трябва да бъде, за да не се допускат тези грешки, които допуснахме.
Господин Константинов, позволете ми да Ви поправя – не беше техническа грешката, грешката беше абсолютно умишлена. Самият аз поне три пъти от трибуната на Народното събрание – това, което Вие казахте, го казах на колегите, но те въпреки това искаха да сложат колани и в София на градските линии, и го направиха. Не е техническо, а си е съвсем умишлено!
Господин Министър, това, което Вие можете да направите, е още днес или утре да направите работна група, която да подготви спешни промени в Закона за автомобилните превози, да си минат по пътя през Министерския съвет и ние тук, вече заедно, отново с превозвачите, използвайки ги в работни групи – между другото този бранш е много инициативен и никога няма да Ви подведе във взимането на решение, да не го правим ние народните представител, защото отново ще напишем някой клас, който или го има, или го няма.
Имам един въпрос към превозвачите от практиката.
Кажете ми един автобус, който няма колани, хипотетично питам, и му сложа аз – лично отида и монтирам колани, които се продават по 10 лв. – 15 лв. някъде в талона на този автобус пише ли дали е с колани, или не е, тоест след един месец, когато ме проверят съответните органи, аз ще отговарям ли на изискванията, без да съм минал през никаква лаборатория? Имам автобуса, купувам коланите по 15 лв., закачам ги с рапидки и идва проверка. Аз ще отговарям някъде – записано ли е в техническата документация на автобуса, че той е с колани, фабрично, нефабрично и така нататък? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо, господин Иванов, след това госпожа Милтенова.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Желязков, така е в тази Комисия – тук ври и кипи винаги, ако мога така да се изразя.
По отношение на коланите.
В Закона за движение по пътищата са регламентирани класовете на автобусите. В чл. 149, т. 2 пише: „клас 2 превозни средства, конструирани за превоз предимно на седящи пътници с или без площ за стоящи пътници. Площта, предназначена за стоящите пътници е в прохода между седалките, когато има обособено място за превоз на стоящи пътници. Неговата площ не трябва да превишава площта на две двойни седалки”. Това е от Закона за движение по пътищата по отношение на клас 2.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, ние допуснахме девет месеца да бъде срокът за това да се монтират колани на седалките на автобусите, които трябва да бъдат оборудвани с такива, именно поради причината, че на всеки шест месеца, доколкото зная, тези автобуси минават на прегледи. Там ще се види колко са тези автобуси от клас 2, които трябва да бъдат оборудвани с колани, и ако тази бройка е голяма, тогава може да се търси решение. Но пак казвам: нека да не поставяме така нещата, събитията да не вървят преди да се случат реалните действия от страна на администрацията. Министерството на транспорта ще запише, доколкото зная, или вече е въведено, изискване при годишния технически преглед да се записва, колко са коланите в автобусите не само за водачите, а да има и за автобусите на местата на седалките, дали има колани, дали е предвидено да има такива колани, или, ако не е предвидено, да се отбелязва, че не е предвидено, няма такива колани, и след това тази информация ще постъпи в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Благодарение на тази информация ние ще можем да вземем правилното решение от тук нататък. Поне моето мнение е такова. Не виждам смисъл да се обвиняваме сега дали е техническа грешката, дали не е техническа грешката и така нататък. Пак казвам: срокът е девет месеца, до шест месеца всички автобуси ще минат, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ще предостави на министъра данните, той ще ни информира нас и тогава ние ще можем да вземем своето информирано решение. Всичко останало са обвинения, които няма нужда в момента да се отправят от нито една от страните. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов.
Само секунда, госпожо Милтенова.
Като вземате думата, колко всъщност – понеже не знам дали има статистика, е точната цифра автобуси, в които трябва да бъдат поставени колани?
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Нямаме подобна статистика, но бройката със сигурност не е 1000 автобуса, както беше заявено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това го чухме, чухме и огромна цифра…
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Това, което коментират колеги, е, че минимум 8 хил. автобуса трябва да се оборудват.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Милтенова, само секунда.
Следващият момент – когато коментирате, важно е министърът и ние да чуем – колко време е необходимо да бъдат монтирани? Тук има следващи казуси, на които ние дължим отговор – колко са автобусите, за колко време да бъдат монтирани? Друг е въпросът къде ще бъдат монтирани и кой сертифицира това?
Аз също споделям притесненията, че се избърза и промяната не беше направена по надлежния ред и въпреки бързината, с която искахме да я направим, и в началото отложихме с една седмица, и сега говорим, че ще трябва нещо да променяме. Тази практика наистина е порочна, но така или иначе, това вече е един текст, който е приет, и ние трябва да намерим... Доколкото разбирам, сме съгласни, че трябва да увеличим сигурността на пътя.
И следващият въпрос: автобусът в Своге – това беше темата там, имаше колани, нали така? Какъв е начинът пътниците, какво трябва да се направи, за да си слагат колани пътниците? Драмата и на магистрала „Тракия“, и на Своге – всъщност и двата автобуса бяха оборудвани с колани. Нали не бъркам нещо?
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Точно така е, да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Като се изказвате, моля Ви, давайте предложения и в тази посока и статистиката, за да са наясно и колегите народни представители.
Заповядайте, госпожо Милтенова.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Да започна от там, че към настоящия момент няма никаква информация относно това, колко автобуса са оборудвани с колани. Друг е въпросът, че в европейския талон, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, никъде няма раздел, в който да се отбелязва дали то е оборудвано с колани, или не е. Това означава автоматично, че от тук насетне всеки един превозвач може да си монтира коланите по негово усмотрение, след което много странно кой ще докаже къде е монтиран този колан. Защото аз ще Ви кажа: закупих си автобус от Германия с колани и Вие докажете дали в Германия са сложени коланите, или аз съм ги сложил в България.
Многократно съм го казвала и пред колегите от медиите, че ще започне едно упражнение по трудово обучение в момента. Всеки ще започне да си монтира коланите както му е угодно на него и това е коментирано много преди Вие да приемете текстовете и промените в Закона. Това е факт и това е първото, с което ще се сблъскаме, защото ние не можем никога да докажем – каквато и наредба Вие да приемете, не можем да докажем кой е монтирал коланите в автобуса. Тоест какво ще правим тогава? Ще караме хората, които имат колани в автобусите, да ги монтират отново, да минават на някакви сертификационни комисии или какво ще се случва?
Проблемът е много сериозен!
Ние направихме едно предложение, господин Иванов, към Вас и към всички Вас, колеги, преди да приемете текстовете, дадохме конкретни текстови предложения, в които подробно в мотивите си описахме какви изключения трябва да има по отношение на коланите в автобусите. Ние хубаво говорим за автобусите от клас Б, които са до 22 места – междуселищни автобуси, но автобусите от клас Б се използват в градски условия за превоз по допълнителни градски линии, което означава, че ние трябва и тях да ги изключим от обхвата на коланите. Автобусите от клас 2 – да, Вие сте прав, от клас 2 може да има правостоящи, може и да няма, но въпросът е какво правим с тези, където има правостоящи? Защото Вие слагате под един общ знаменател всичкото това нещо. Трябва много прецизно да направим тези текстове, така че да изключим от обхвата тези автобуси, които наистина не могат да бъдат оборудвани с колани. Друг е въпросът, че – ако някой може да ми отговори, какво щеше да се случи в река Лим, ако всички деца бяха с колани и дали щеше да има оцелели? Аз мисля, че нямаше да има. И едва ли някой може да даде отговор, ако се случи нещо подобно, или ако коланите, които бяха в автобуса на магистрала „Своге“ – ако автобусът се беше обърнал на таван и всички пътници бяха с колани, не дай си Боже, се възпламени автобусът – тогава какво правим?
Въпросът е много субективен. Мисля, че правилният път беше да тръгнем от там, от това, което вие казахте, господин Председател – да задължим хората, или да се опитаме да създадем тази превенция, всички автобуси, които имат колани, да бъдат ползвани. Да имаме контрола върху това нещо. Да накараме пътниците да ги слагат, за да видим какъв ще бъде резултатът от една такава мярка и едва тогава да задължаваме всички автобуси да слагат колани. Защото ние в момента имаме и следното: хубаво, ние ще сложим коланите, пътникът ние не можем да го задължим да си сложи колана. Това е негова лична отговорност, личен ангажимент. От там нататък нашите шофьори няма да бъдат пъдари. Другият момент е – той ще провери коланите, когато са сложени, пътникът си откача колана по време на движение. При проверка, ако ни спрат на пътя, всеки пътник има достатъчно време да си постави колана обратно и при проверката всичко ще бъде наред. Но какво се случва ако има ПТП и този човек е без колан отново? Разбирате ли? Има много въпросителни и много неща, които са субективен фактор наистина и нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед – да кажем: оборудваме всички автобуси с колани.
Трябва много прецизно да се помисли върху тези текстове! Ние не сме против това, защото така или иначе, след 2007 г. автобусите се оборудват с колани, но това, върху което ние акцентираме постоянно, е, че всъщност ние трябва да стимулираме превозвачите да обновяват автобусния си парк. Трябва да постигнем една национална политика по отношение на възлагането на превозите. Защото, съгласете се, че автобусният парк е в толкова тежко състояние, защото всички общини в страната възлагат превози за година, за две. Ако ние имаме дългосрочни договори за десет години, естествено всеки ще инвестира. И тук ние вървим в обратната посока. Вместо да стимулираме хората да обновяват автобусния парк, за да могат да си позволят да си закупят по-нови автобуси, които да отговарят на европейските изисквания, ние се опитваме да оборудваме стари автобуси, които – не е ясно какъв ще бъде резултатът от това нещо.
Това е отговорът на моя въпрос, господин Свиленски. Никъде няма такава статистика, в КАТ не се води.
По време на прегледите в момента не знам как точно ще се случи, защото там също има едни формуляри, които се попълват, господин Иванов, и те са утвърдени. Това означава, че ние трябва да променим и тези формуляри. Ако искаме да направим промените за автобусите от клас 2, които имат място за правостоящи, място само за седящи, най-вероятно трябва да променим и Закона за движение по пътищата и да кажем, че автобусите от клас 2, които са за правостоящи, ще бъдат клас 2а, другият клас ще бъде клас 2б. Разбирате ли? Ние не можем да променим просто един закон, да напишем пет изречения и да решим, че сме решили проблема.
Трябва да променим много закони около това нещо, за да се постигне необходимият резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, автобусите, които се използват за градски линии са класове 1, 2 и А.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: И клас А!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Клас Б са за допълнителни и евентуално – които са съвсем отделна тема, не се коментират тук.
За клас 2, мисля, че казах: колко от автобусите клас 2 е необходимо да бъдат оборудвани с колани и тогава да говорим. Мисля, че проблемът е само в клас 2. С другите видове превози нямаме проблеми.
Това е моята молба: девет месеца имаме като срок, шест месеца е срокът, през който всички автобуси ще минат на преглед, ще видим след това каква е бройката и необходимостта от това да се променя Законът или не. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Господин Иванов, мисля, че Вие за пореден път не разбирате какво Ви казваме. Ние казваме, че Законът има спешна нужда от промяна, защото Вие сте записали, че само специализираният превоз до 30 км е освободен от колани. Вие наистина или не искате да ни разберете, или го правите съвсем съзнателно да отклонявате темата. Градските автобуси не могат да бъдат оборудвани с колани!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, точно така.
Къде сме записали в Закона, госпожо Милтенова, че клас 1 или клас А трябва да бъдат оборудвани с колани?
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Вие сте записали, че се освобождават клас А, клас 1 и клас 2, когато извършват специализиран превоз.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Може ли да ме изслушате?
Защото никъде преди това в ограничението не сме записвали, че клас 1 или клас А трябва да бъдат оборудвани с колани.
Моля Ви, нека си имаме уважението! Помолих Ви нещо, изчакайте да видим колко от автобусите клас 2 трябва да се оборудват? Това е.
А по отношение на предишното Ви моля да спрем този разговор. Благодаря.
Надявам се, че най-накрая ме разбрахте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Ние ще приключим разговора, но тук говорим, че Вие сте записали текст „при специализиран превоз“, а не при превоз по редовни автобусни линии от общинските схеми, което Ви обясни колегата Константинов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
Представете се за протокола, моля.
ГАЛЯ ТОПАЛОВА, Национално сдружение на автобусните превозвачи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Топалова.
ГАЛЯ ТОПАЛОВА: Честито на Вас, господин Министър!
Да кажа сега.
За коланите не съм толкова специалист.
Първо, ние така или иначе не можахме да разберем колко автобуса има в цяла България, за да седнем да говорим колко колана трябва да се сложат и на какви автобуси? Навремето искахме една статистика от КАТ – София, уж национална, те тогава бяха дали, че са около 30 хил. автобуса.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Петнадесет хиляди са.
ГАЛЯ ТОПАЛОВА: Те ни я бяха дали, имаме официално писмо. Значи, над 8 плюс 1, това са микробусите, които са 9 плюс 1 може би, не знам какво са дали точно, но статистиката е много по-голяма. Казаха, че автобусите, които са след 2007 г. са много малко в България – може би около 5 хил. автобуса, но не и повече, като говорим за градските – има ли ги, няма ли ги, и това не се знае. За коланите ще бъде много трудно. В България се работи горе-долу 180 дни, така като гледам. Как ще ги сложат тези колани дори да се приеме този Закон и кой ще ги сложи?! Това вече е друга тема, не влизам в темата. Ние, първо, не знаем още колко автобуса има, но в никакъв случай не са 15 хиляди, а са много повече!
Другото – за видеорегистраторите.
Ние получихме една оферта: видеорегистратор – 1500 лв. на автобус. Една година трябва да го гледаме – кой го гледа, дали работи, дали не работи, при 100 автобуса, при 200 да не говорим, при 400 автобуса или 500. Това е луда работа! Първо, ние нямаме такъв персонал, нямаме такива специалисти. Това е някакъв друг отрасъл – IT. Може би към Луната нещо там, горе-долу в облака ще слагаме тази информация, да я пазим повече?! Може би ще се обърнем към Тесла или нещо друго там, някой си – Гугъл.
Това, между другото, за видеорегистраторите, дали ще работи, дали няма да работи, о'кей, глобата към превозвача е 3000 лв. или 1500 – нещо сте записали, но аз не виждам смисъл от това видеонаблюдение, което ще го има в автобусите. Виждам смисъл по-скоро да се инвестира в опасните участъци – примерно Русе-Бяла го знаем всички, Кресна и още няколко такива. Има един фонд за безопасност, където всички глоби, като дойдат фишове, снимани на магистралата, ние ги привеждаме с намаление 30%, по-бързо до 14 дни, и там вече не се знае колко пари са, тъй като не можах да намеря баланса на тази организация – те слагат в момента само радари. Нека да сложат видеонаблюдение по тези участъци и държавата да си влезе в ролята, да си снима – не само да щрака скоростта, а да щракат и да наблюдават кой, какво, що, изпреварване и така нататък. Там също могат да се пишат глоби. Това движение по пътищата – нека държавата да си организира по някакъв начин! Видеонаблюдението не е никак трудно, а и мисля, че държавата трябва да го направи. От тези 100 милиона, 200 милиона – колкото ги събират в тази каса – Фондът за безопасност – нека те да го направят това нещо! Мисля, че това е роля на държавата, не е нашата роля какво да правим.
Като Транспортна комисия и като Министерство на транспорта ние трябва да искаме, ние искаме от Вас, да видите защо нашите магистрали нямат маркировка? То нищо не се вижда! Мантинелите въобще няма светлоотразители. Тези, които са котешките очи, въобще ги няма! Явно с блажна боя са ги направили или с латексова, за да бъде по-евтино, разбира се.
Това, което изпуснахме – с тези оставки и катастрофи, мина един закона за тол таксите, където сега от 16 август 2019 г., тоест много бързо, няма и една година, всички превозни средства, които са над 3,5 тона, трябва да плащат едни тол такси, които никой не знае какво е, защо е, как е, къде и така нататък?! Значи, ние, като автобусни превозвачи, тол такси да плащаме, това е нещо, което и ние не знаем какво е по-точно това, кои пътища?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Още не е ясно, госпожо Топалова.
ГАЛЯ ТОПАЛОВА: Да, ама имаме един срок – 16 август. Щом имаме някакъв срок – 16 август, това означава, че поне девет месеца преди това трябва да го знаем, нали така? Едно дете се ражда за девет месеца!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Защо? Имате девет месеца за коланите, защо искате 10?
ГАЛЯ ТОПАЛОВА: Девет месеца за коланите, аз не знам, как ще се закачат тези колани, но няма значение? За тол таксите – искаме за автобусите да ни защитите, които са по редовни автобусни линии, да не плащат тол такси, а да си останат на винетна система, тъй като ние минаваме едни много километри на година по нашите пътища. Ако сега го гледаме това нещо – Световната банка казва 0,08 евроцента до 12 евроцента на километър. Ние го смятахме, смятахме – всички автобусни компании трябва да си затворят фирмите. Оборът няма да им стигне да плащат това нещо, камо ли да купуват автобуси с колани и видеорегистратори, и така нататък.
Ще помолим тук – как да направим за работните места?
В момента във всички фирми липсват шофьори, монтьори, ел.техници, даже фирмите нямат накъде да се разширяват. Дори да искаме да купим нови автобуси, то няма шофьори, всичко е в Европа. Да, няма безработица, защото два милиона души заминаха за чужбина. Нали? Става въпрос обаче, че ние нямаме шофьори, нямаме монтьори, нямаме техници, а камо ли да говорим за видеорегистраторите – IT, някой да сваля и да качва нещо. Ел.техници също няма. В школите, където питаме, почти никой не иска да бъде нито шофьор на автобус, нито шофьор на ТИР, всеки иска да е директор или депутат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Може ли да е директор на автобус?
ГАЛЯ ТОПАЛОВА: То оставаше и директори да сложим, и край!
Как да направим тази процедура ние да можем да взимаме хора от трета страна? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Желязков, аз ще си позволя след госпожа Топалова да взема отношение именно по тол таксите, те са абсолютно прави, защото приехме Закона, всички искаме да има хубави пътища, да се ремонтират, да се събират такси и така нататък, но до ден-днешен никой не каза на българските граждани колко ще им струва това нещо.
Аз няколко пъти се опитвам в парламента да кажа, че този дебат трябва да се води и в парламента, защото ние сме представители на това общество, за да знаят те, в крайна сметка, колко трябва да плащат. Бяга се от тази тема, някога, някъде, в някоя наредба ще бъде определена тарифата. Само че тези хора трябва да се подготвят – както автобусните, така може би ще се обадят после и товарните превози, така и други браншове. Колкото по-рано и по-скоро правителството набере този кураж да каже цените – да, неминуемо ще получите критика, това трябва да е ясно, че няма как да Ви ръкопляскат, но трябва да го кажете. Няма кой да го каже.
Аз исках този дебат да стане в парламента, да поемем всички тази отговорност и да кажем с очи към хората, защо го правим. Министър Нанков иска той да си го определи. О'кей, щом иска той, нека да ги определи, ама нека да ги каже по-рано! Защото чуваме от едни представители на управлението, че ще бъдат 700 милиона, от други чуваме милиард, от господин Цветанов онзи ден чух милиард и половина. Това значи 10, 20 и 40 стотинки, ама някой трябва да го каже колко ще съберем. Не може да си измисляме едни цифри, едни числа и да казваме: ще ги съберем без да знаем – километрите ги знаем колко са, остава другото число, което, пак Ви казвам, няма да бъде прието с аплодисменти. Някой трябва да свърши тази работа! Колкото по-рано се свърши, толкова ще е по-добре за превозвачите да се подготвят, а изобщо и за обществото, защото за леките автомобили е ясно – 97 лв., там няма да се пипа, там сътресения няма да има.
По отношение на последния Ви въпрос – относно липсата на работници, персонал и така нататък, ще си позволя, с извинение към колегите, прочетете „Визия за България“, запознайте се с „Визия за България“, там има цял раздел за това нещо, сигурен съм, че ще намерите отговор и очакваме препоръки. (Реплика.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, придържайте се към дневния ред.
Господин Константинов, само секунда, ако може.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Топалова, по отношение на видеорегистраторите.
Никъде не пише месец, година, три или нещо от сорта, че информацията трябва да се съхранява. Това нещо ще бъде записано в наредба, която ще бъде изготвена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Не знам какво сте чели, но никъде в Закона няма такъв запис, колко време ще се съхранява информацията – госпожа Милтенова каза една година, Вие казахте три месеца, никъде не сме записали. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ, Българска асоциация на пострадалите при катастрофи: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, искам да пожелаем успех на довършването на мандата!
Виждате, още от първата Ви комисия, колко разгорещени дебати се водят. Темата е много щекотлива, много важна, засяга всички българи, всички сме участници в транспортната система.
Пожелавам Ви мъдрост и диалогичност в работата!
Нямах намерения да взимам думата, но чувам неща, които в общи линии поставят под съмнение фундаментални въпроси на пътната безопасност като ползата от коланите. Нека да спомена, че триточковият колан, който е въведен от компанията „Volvo“ е в едно от десетте най-велики открития на миналия век, наред с компютъра, пластмасата, хапчето „антибебе“. Триточковият колан е на четвърто място, той е спасил милиони човешки животи и в 95% от случаите триточковият колан е полезен. Не мога да приема примери като Лим или пожари, че едва ли не могат да бъдат вредни.
Принципът, който се залага да се въвеждат колани, да се използват колани, да се преоборудват автобуси, е правилен. Разбира се, дяволът винаги е в детайлите. Разбирам притеснението на бранша, че това ще ги натовари, че това няма да е лесно, че ще имат разходи. Разбирам и притеснението, което важи и за употребата на колани в леките автомобили, защото – тук ще се съглася с колегите, че използването на колани в леки автомобили също е задължително, но 80% от хората не ги използват и всъщност ние имаме проблем с контрола върху използването на коланите. Да, бавно, трудно, ще се въведат тези колани, но наистина трябва да се създаде механизъм, система – било чрез „Автомобилна администрация“, било чрез Пътна полиция – този контрол да се осъществява.
Разбира се, че шофьорите, които трудно намира браншът, не могат да се превърнат в пазванти и да вървят с бухалката между редовете да въвеждат ред, но ние трябва да поставим началото – било чрез разяснителни кампании… Знаете, в момента Законът допуска водачът да се обръща към пасажерите в началото на курса и ги призовава да сложат коланите. Последващият контрол също е важен. Моите очаквания са, че ще и Автомобилната администрация, и „Пътна полиция” да положат усилия този процес да не остане само в джобовете на транспортния бизнес, който ще инвестира в коланите, които после няма да се използват. Благодаря Ви.
Пожелавам Ви – на добър път!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Константинов, заповядайте.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Ще бъда максимално кратък.
Колежката Топалова повдигна един въпрос – искам само да дам един допълнителен нюанс. Когато говорим за тол таксите, следва всички да имат предвид, че тук присъстващите, които искам да отбележа, не са всички превозвачи, но са всички сдружения, прадставляващи превозвачи в пътническия транспортен сектор, когато обслужват някаква линия, независимо коя транспортна схема, го правят съгласно договор за възлагане от някоя община. Тези договори за възлагане, съгласно Закона за автомобилните превози, се реализират или по Закона за обществените поръчки, или по Закона за концесиите. До момента в България възлагане по Закона за концесиите на мен не ми е известно да е реализиран, тоест хипотетично сто процента от превозите по общински, областни и републикански транспортни схеми в момента би следвало да са възложени съгласно процедури, проведени по ЗОП.
Бяхме свидетели съвсем наскоро на едни репортажи по телевизии за това как някой превозвач самоволно си бил позволил да промени цена. Представяте ли си какво означава и как ние ще променим цена, при подписана и фиксирана такава, съгласно договор при възложен ЗОП? Това е абсолютно невъзможно! И за да дам нюанса, ще Ви обясня, че една винетка за автобус категория над Евро 3 в момента струва 880 лева, мисля. Този същият автобус има, съгласно постановление на Министерския съвет още от далечната 1991 г., задължение да извършва социална и обществена услуга като предоставя намаления на 12 правоимащи групи граждани. Той всъщност извършва на практика обществена услуга. Той е длъжен с 1 – 2 – 12 или 120 пътника да пътува между точка А и точка Б. Тогава, когато този автобус е с двама души и извършва тази обществена услуга, за едно разстояние примерно от София до Бургас, което е 400 км, в най-оптимистичния вариант ще трябва да плати – аз по-ниско от това не съм чул, 10 ст. на км., ще трябва да плати 40 лв. в посока, 80 лв. на ден, 30 хил. на година, тоест това е 32 пъти поскъпване спрямо сегашните цени и условия.
Това е изключително сериозен проблем! Надявам се и на политическата воля и на съдействието на министър Желязков. Имайте предвид – завърших преди и сега ще завърша отново, че България е страна от Европейския съюз. Тя е ратифицирала Регламент 1370, а основната презумпция на Регламент 1370 е, че държавата гарантира рентабилност на превозвача плюс разумна печалба – разходи плюс разумна печалба! Това, че никой от превозвачите до момента – тези 2200 фалирали фирми не е потърсил правата си пред държавата, не означава, че няма да се случи утре. Да не се окаже, че всички тези допълнителни тежести, които се случват, ще рефлектират утре на държавния бюджет.
Пак повтарям, България е страна, в която Регламент 1370 е приет, ратифициран и действа! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Константинов.
Госпожо Милтенова:
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Искам само да довършим темата по отношение на коланите.
Благодаря на господин Тодоров за това, че той повтори нашите притеснения относно това, че ние ще бъдем принудени да сложим едни колани, върху които няма да има контрол за тяхното използване, защото и двата автобуса, при които загинаха хората, бяха оборудвани с колани, но те не бяха използвани.
В тази връзка ние казахме, че е хубаво, първо, да се направи превенцията, да се види тези автобуси, които са оборудвани с колани, как ще накараме пътниците да ги ползват и едва след това задължим всички останали да поставят такива колани.
Що се отнася до това, че триточковият колан спасява живот – да, най-вероятно е така. Искам да знаете всички обаче, че в автобусите се монтират двуточкови колани. Триточков колан в автобусите се монтира само на луксозни седалки, които са тип кресло, които се правят поръчково и които струват колкото един автобус.
Имайте предвид, че ние в автобусите ще имаме двуточкови колани, защото такива се монтират и към настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, не виждам и Вие да имате желание да се изкажете.
Благодаря Ви за това участие.
Господин Министър, заповядайте, ако искате да обобщите, да кажете нещо към колегите.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, колеги! Опитах се да хвана всички нюанси в дискусията и търся тези теми, които обединяват и полисимейкърите, и бранша. Това, което ми направи впечатление, е конструктивният тон дори тогава, когато той се приема като конструктивна критика. Това, което остави в мен силно впечатление, е, че никой не оспорва политиката по отношение търсене на способите и начините за намаляване на инцидентите при ПТП-та, в това число и в конкретика въпроси, свързани с обезопасяване на пътните превозни средства, в случая на средства, служещи за превоз на пътници. Ясно е, че по отношение безопасността на движението, триадата „пътна настилка-платно-водач-пътник-пътно превозно средство” трябва да действат в система.
Въпросът е, че обществото очаква инициативи, приема политиката за обезопасяване на превозните средства, превозващи пътници – по-скоро дебатът е в посока за обхват, приложно поле, времеви хоризонт. Това са все теми, които – може би отлагателното действие, което е предвидено в преходните разпоредби с 9, респективно 18 месеца за видеорегистраторите, ще намерят своите по-конкретни отговори. Важното е, че, както се казва, вратата е отворена и вече има вкаран крак във вратата. Няма връщане назад! От тук нататък трябва да се намери оптималният подход, така че цялата тежест да не бъде дебалансирана и насочена само и единствено в индустрията и в бизнеса. Тази дебалансирана отговорност ще демотивира и самите пътници. Ако ние вменим цялата тежест по отношение на превозвачите и превърнем превозвача, респективно чрез водача на превозното средства и в контролиращ орган, който е подконтролен на друг контролиращ орган, това ще създаде проблем в правоприлагането и контрола.
Това е темата, с която ще се ангажирам и при експертната подготовка на подзаконовата нормативна уредба, в това число и в тесен контакт с превозвачите и неправителствените организации, които имат своите виждания, свързани с безопасността. Надявам се, че ще се намерят за кратко време много конструктивни и конкретни отговори, в това число ще се ангажираме и със съответните законодателни инициативи.
Важното в прилагането на закона е общото разбиране на това, че целите се постигат чрез изпълнение на изискванията. Знаете, че законодателството урежда обществени отношения. Единият подход е да ги уреждаме занапред, другият въпрос е да ги уреждаме тогава, когато има необходимост. Очевидно е, че ние в момента – казвам „ние”, защото сме един колектив, сме призвани да направим и двете. Ясно е, че не може да въведем такива средства, които съществуват в технологията – не може всяка седалка да я обезопасим с въздушни възглавници, не можем да направим други неща, но можем да направим това, което е допустимо, това, което съществува, но трябва да го направим по балансиран начин, така че да е приемливо, изпълнимо и приложимо. Контролът идва после. Контролът няма да създаде по-добри обществени отношения, той просто ще служи за превенция. Затова моят ангажимент е – и с това свършвам, заедно с колегите от бранша да намерим отговор на онези въпроси, които вече са поставени, съществуват и имат нужда да им бъде отговорено. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
До следващия път, господин Министър! Успех!

Уважаеми колеги, преминаваме към Втора точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854-01-53, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ЕМИЛ ХРИСТОВ НА 16 ЮНИ 2018 Г.

Гости са: господин Красимир Ципов – заместник-министър на МВР, и комисар Росен Рапчев.
Добре дошли!
Господин Искрен Веселинов беше тук, но понеже се забавихме с първа точка, отиде в друга комисия, така че той няма да присъства на представянето.
Господин Ципов, Вие ли ще представите Законопроекта?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, мога да представя становището, не Законопроекта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Или Сдружението на общините?
КРАСИМИР ЦИПОВ: По-скоро Сдружението на общините да каже няколко думи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да обърна внимание, че този Законопроект е по инициатива на Националното сдружение по настояване на общините. Готвим го над 5 години съвместно с МВР. Преминахме през много форми на обсъждания. Преди две години с предходното ръководство на Министерството на вътрешните работи направихме шест регионални срещи в шестте района за планиране на страната, на които представихме предвидените промени. Те касаят две части. Първата – правомощия на общински служители по контрола за опазване на местната нормативна уредба. Имаме определени дефицити в това, създаваме нормативна уредба, не можем да контролираме изпълнението й. Очевидно е, че с полицаи не може да решаваме всички въпроси по прилагането на местната нормативна уредба. Имаме наши служители, най-вече инспекторати, също и звена за опазване на собствеността, които обаче нямат елементарни правомощия дори да стартират актосъставителска дейност.
Втората част на Законопроекта, която касае дейността на Комисията, е предоставяне на правомощия, права на общините. И в двете части става въпрос за права, а не за задължения на общините. Във втората част – Законът за движение на пътищата, предоставяме право на общините да контролират спазване правилата за движението в границите на населените места с видеотехника.
На тези срещи, за които Ви споменах – с общините преди две години, навсякъде споменаваха: ние изградихме толкова много булеварди, улици, гладки, а вечерно време те се превръщат, за съжаление, в писти за гонки. И сега какво се налага – ние да правим гърбици през 300 метра, за да не се изпотрепат по улиците. Поради това приеха много радушно и с голяма подкрепа предложените промени.
Искам да обърна внимание на един друг факт.
Общините инвестират много средства по европейски програми и със собствено финансиране за изграждане на видеонаблюдение. То обаче е изключително и само с охранителни цели. Дори и когато е на пътищата изградено, там просто наблюдавате автомобилите и ако от МВР им поискат информация следващия или по-следващия ден, тогава дават, но не и пътно видеонаблюдение за спазване на правилата.
Грехота е след като общините инвестираха много сериозни средства за видеокамери, опорна инфраструктура – това значи и окабеляване, и мрежовия хардуер, и дисковите пространства за записите, да не използваме тези сериозни инвестиции, като им дадем възможност да инвестират и в камери за пътно видеонаблюдение. Единственият случай, където има такова наблюдение на КАТ, е в София. Във всички други градове няма стационарно пътно видеонаблюдение. Единствено – едва ли ще може и КАТ да инвестира в тези места, единствената възможност е общините да направят това.
С това приключвам представянето. Разчитам на подкрепа от Ваша страна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колегите от БСП казаха, че ще гласуват „против” да Ви кажа.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Съвсем кратко, господин Председател.
Изпратили сме становище на вниманието на уважаемите народни представители от Комисията. Всъщност промените в Закона за движение по пътищата, които касаят Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, са свързани с това да прецезирам това, което каза господин Станчев, там където има изградени системи за видеонаблюдение от страна на общините, да може самата община да придобива част от приходите, които са постъпили от средствата във Фонда „Пътна безопасност”, тема, за която стана преди малко дума и в изслушването на министър Желязков.
Подкрепяме тази идея – един нов модел за използване на тези средства от Фонд „Пътна безопасност” е заложено и в разработеното ново законодателство, а именно самите общини да могат да кандидатстват за средства от този фонд.
Към настоящия момент по действащия Закон за движение по пътищата няма предвидена такава възможност. Само от страна на министъра на вътрешните работи може да се искат средства от страна на Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Вие анонсирахте нашата позиция. Няма как да подкрепим този Законопроект.
Ще говоря само в частта за Закона за движение по пътищата.
Не виждам каква е пречката на общините да предоставят достъпа на МВР и КАТ до видеонаблюдението. Тази ревност, която я има, имаше я и в София преди 10 години, когато се изграждаше видеонаблюдението, но така или иначе тогава седнаха община и КАТ и намериха общата позиция, така че да може да бъде използвано видеонаблюдението. Не виждам какво пречи на една община, която и да е я, да си предостави видеонаблюдението на местната полицейска служба да наблюдава, да съставя актове и да глобява. Просто общините, защото те са ги били изградили?! Само че те не са ги изградили с парите на кмета, а с някакви обществени средства. Нали така? Това не е аргумент, защо трябва да се предоставят тези правомощия?
Относно контрола по пътищата.
Самото МВР през годините много дълго време, даже е отнемало правомощия на самите полицаи. Знаете, през годините имаше моменти, когато охранителна полиция нямаше право да проверява по КАТ, само пътни полицаи можеха да спират. Знаете, че най-голямата корупция е в пътния контрол, ако мога да кажа. И МВР, и КАТ успяват до някаква степен, контролирайки – те са обучени, техните кадри, пътна полиция, тук Комисарят ще каже, те са обучени по Закона за движението, те знаят как да го прилагат. И сега изведнъж даваме възможност от едни общински инспектори или служители, или каквото и да било, да налагат санкции на Закона за движение по пътищата?!
Вие знаете ли, че без да им е дадено това право, по закона глобата за паркиране примерно на неправилно място е примерно 50 лв. или 200 лв., Столична община глобява 500 лв. Абсолютно противозаконно! И никой нищо не може да направи. Е, какво ще стане, ако това нещо го дадем във всички общини? Едно безхаберие – или, не знам как да го нарека. Сега тъкмо има някаква целенасочена политика, няма вече – свали се вече този корупционен натиск върху шофьорите с видеонаблюдението, с камерите, които имат колите на полицаите, и изведнъж сега, хайде наново хвърляме в другата посока.
Къде са проблемите?
Казвате: средствата да остават при кметовете. Хубаво, ще остават в София, Пловдив, Варна, Бургас – ще останат много средства, но какво прави една малка община, която има два светофара и няма нито една камера? Кога ще има средства там за пътна безопасност? Никога! Ще си останат там, да си ги блъскат по пешеходните пътеки, както се случва по малките населени места, а София, Варна, Бургас, Стара Загора – те ще бъдат добре, защото фондът ще го изчерпят те. Ако глобите от София остават в София, в един Септември примерно няма да има нищо. И там кметът ще стои и ще чака някой някога да му отпусне да си маркира пешеходната пътека.
Политиката по пътната безопасност – това е тема, и сега се говори дали да бъде един орган, дали да бъдат два органа, тя трябва да си бъде държавна политика. Тя не може да бъде на дадения кмет, на даденото населено място.
По другата част, която имате, в другата част на Закона – утре в залата колегите ще си вземат отношение, но ние с тези аргументи няма как да подкрепим.
Ние мислим и считаме, че политиката по пътната безопасност трябва да се води от държавата, в случая към момента го прави МВР и няма как да загърбим тази позиция и да тръгнем сега общинските инспекторати, или който и да било, да санкционира. Защото знаем как го правят! И знаем колко е трудно един инспектор или един какъвто и да е човек да бъде подготвен по Закона за движение по пътищата: да го познава, да го тълкува и да го прилага, след това и да събере глобата и да остави впечатление в обществото, че е справедлив. Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз, господин Свиленски.
Други колеги?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да доразвия съвсем накратко това, което спомена накрая в своето изказване господин Свиленски по отношение на обучението и това, което се предлага в чл. 44а, ал. 3, и що касае тази специална програма, изготвена от Главна дирекция „Национална полиция” за обучение на тези служители.
Много ми е интересно каква ще е тази програма, която ще може да обучава служители, както каза господин Свиленски, по пътна безопасност и по опазване на обществения ред? Това е сериозен въпрос и поставя под въпрос изобщо обучението на полицаите. Какъв ще е мотивът на обикновения гражданин да включи в едно обучение, в една полицейска академия, полицейска школа, средното и висшето си образование, при положение че може с някакъв специализиран курс практически да изпълнява същите задължения като своего рода общинска полиция. Не казвам, че това е общинска полиция, казвам „своего рода”.
За мен това поставя под съмнение образователната система в сферата на сигурността под сериозен въпрос и мисля, че е недомислица да се дават подобни права на хора с определено съмнителна компетентност след един такъв завършен курс. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Данчев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да припомня на уважаемите народи представители от „БСП за България” – такава програма за обучение имаше и в периода 2013-2014 г. Програмата беше на Министерството на труда и социалната политика и по нея се наеха около 2500 човека. Програмата се казваше „Сигурност”. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Вие кажете какви, Вие дадохте пример. Определено не с такива, разписани в Закона. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Те не можеха да глобяват и да арестуват, господин Ципов. Те опазваха. (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, така беше. Сега се сещам за какво иде реч.
Някой друг?
Аз също имам резерви към това с реализацията.
Да речем, че на общините трябва да им се даде глътка въздух. Тук има един въпрос, който според мен е принципен. Извън Закона аз движение по пътищата, затова може би за залата ще си го оставя. Какво ги правим тези кметове, при които отива цялата власт и им създаваме един репресивен орган към тях? Тук държавата е тази, която носи тази отговорност, отстъпва.
И сега имаме такива проблеми, нали господин Ципов – вилаети, в които трудно се оправяме? Не очаквам отговор.
Други изказвания?
Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Нямах намерение да взимам отношение по въпроса, но бях провокиран от това недоверие и на колегите от БСП, и на Вас, господин Председател. Това недоверие, първо, към кметовете, второ, към бъдещите служители в тези звена – смятам, че ние все пак се намираме в едно развито и демократично общество и тези Ваши съмнения нямат почва. Тези служители ще имат началници, след това ще бъдат обучени, над тях стои кметът, кметът не е някой, който ще използва репресия по отношение на живущите в населените места. Той е един вид градоначалник. Той има най-голям интерес. (Шум и реплики встрани от микрофоните.) Той се избира от хората. Как въобще стигате до такова заключение, че кметът ще си създаде един репресивен апарат? Това е абсурд! Напротив, това ще е една структура, която ще следи за спазване на обществения ред. Ако някой бъде репресиран, може да се оплаче, да подаде жалба срещу тези служители и това общинско звено. Ние не сме… (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
Не на кмета. Има доста държавни органи в България, на които може да бъдат подадени жалбите. Така че това е абсурд да смятате, че ще бъде създаден репресиран орган. Ние не сме в преди 25 години, ние сме в едно демократично общество, извинявайте! (Шум и реплики встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Ташков, изключително се надявам да сте прав! (Шум и реплики.)
Ще има примери и така.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Съвсем кратко разяснение.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тези служители в тези звена, или по-скоро в Инспектората, там където има създадени такива, са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител и по смисъла на Кодекса на труда. За тях има всички права и задължения, които постановяват тези два закона.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01- 53, внесен от народните представители Искрен Веселинов и Емил Христов на 16 юни 2018 г.
За – 10, против – 4, въздържал се – 1.
Приема се.
С това приключваме точка втора.
Благодаря, господин Ципов, господин Комисар, господин Секретар.
Колеги, по точка „Разни” някой да иска да каже нещо? Не виждам.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ