Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
ПРОТОКОЛ
№ 48


На 10 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение на Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 година, първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на комисията.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред – да отпадне точка втора
1. Законопроект за изменение и допълнение Закона за железопътния транспорт, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 година, първо гласуване.
2. Разни.
Точка втора, която беше обявена от предварителния дневен ред, днес беше гласувана в пленарна зала. Други предложения за дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред. За 13, против и въздържали се няма. Приема се единодушно. Така приемаме дневния ред, единодушно.
Гости по първа точка са Велик Занчев – заместник-министър на транспорта и господин Илия Йорданов – държавен експерт в дирекция „Правна“ на Министерството.
И предлагам да преминем към точка първа и господин Занчев да ни запознае със законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С проекта на Закона за изменение на Закона за железопътния транспорт се предлагат изменения в Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса на търговското корабоплаване за предприемане на мерки, необходими според Европейската комисия за да се гарантира независимостта на органа за разследване на железопътни произшествия и инциденти спрямо оператора на инфраструктурата и за изпълнение на задълженията на Република България по чл. 21, ал.1 и ал. 2 от Директива 2004/49 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 година относно безопасността на железопътния транспорт в общността. Република България е създала разследващ орган. Той е част от предвидената в чл. 35, ал. 1 от устройствения правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията дирекция – звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, която е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и извършва разследване на авиационни събития, разследване на произшествия в морските пространства и разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт. В чл. 21 от директива 2004/49 е регламентирано, че всяка държава-членка гарантира, че разследванията на злополуки и инциденти, посочени в чл. 19 от директивата, се провежда от постоянен орган, който се състои от най-малко един следовател, квалифициран да изпълнява функциите на главен разследващ в случай на произшествие или инцидент. Този орган е независим в своята организация, законова структура и вземане на решения от всякакви оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, от органите, налагащи такси, разпределящи инфраструктурния капацитет и организациите, уведомявани за взетите мерки, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите, възложени на разследващия орган.
През 2013 година стартира процедура за установяване на нарушения на правото на Европейския съюз. В периода 2013-2018 година се проведе кореспонденция с Европейската комисия и се приеха промени в българското законодателство, но въпреки усилията на българската страна в края на 2018 година Европейската комисия взе решение и предяви искова молба пред съда на Европейския съюз, като в образуваното дело Ц-3319 Европейската комисия срещу Република България пред съда на Европейския съюз в молбата на Европейската комисия се отбелязва на първо място, че звеното за разследване на произшествията и инцидентите не е независимо от управителя на инфраструктурата на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, тъй като Министърът на транспорта, от една страна, упражнява контрол над Националната компания „Железопътна инфраструктура“, а от друга разследващото звено е част от Министерството на транспорта и не разполага с достатъчно организационна независимост и независимост относно взимането на решения.
На второ място, Европейската комисия счита, че бюджетът на специализираното звено се представя на министъра на транспорта и в българското законодателство няма гаранция, че нуждите на разследващия орган в случаи на тежко произшествие, за което са необходими допълнителни средства, надвишаващи предвидения бюджет, ще бъдат адекватно удовлетворени. Като се има предвид, че в настоящия случай специализираното звено не е юридическо лице и е структурно интегрирано в Министерството, отговарящо за транспорта, чийто министър отговаря едновременно и на органа, контролиращ дадено управител на инфраструктура, тази независимост по отношение на достъпа до финансовите ресурси, които трябва да ѝ бъдат предоставени за изпълнение на задачите ѝ, не е гарантирана чрез предоставянето на отделен бюджет.
Въз основа на изложеното дотук предлагаме да се извършат промени в Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Кодекса за търговското корабоплаване, като отпаднат текстовете, че звеното за разследване е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В посочените закони ще се запазят само функциите по разследване на произшествия и инциденти във въздушния, водния и железопътния транспорт. Ще бъдат приети и съответните актове на Министерския съвет, които ще предвиждат: първо, създаване на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
И второ, приемането на устройствения правилник, административното, техническото и финансовото обслужване на борда ще се осъществява от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За реализиране на предложените промени е налице необходимата ресурсна и кадрова обезпеченост, която ще остане в рамките на съществуващата към момента численост на дирекцията – звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в Министерството на транспорта. Не са необходими допълнителни разходи, трансфери и други плащания. Предложеният проект на закон не оказва въздействие върху държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви за изчерпателното представяне на мотивите и на Законопроекта, господин заместник-министър.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам само един уточняващ въпрос. Всъщност ние правим поредна промяна в този Закон за железопътния транспорт, която е във връзка с транспониране на Европейска директива 49, по която още в началото на работата на нашата комисия в 44-то Народно събрание имахме информация, че ще търпим санкции, ако не предприемем съответните мерки за въвеждането…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Шест милиона евро.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Шест милиона евро, да, благодаря Ви за подсказката.
Кое налага сега тази поредна промяна? Предният път нещо не е било транспонирано както трябва, нещо не сме свършили както трябва, не е било предложено както трябва, в смисъл защо се налага транспониране на транспонирането, ако мога така да го формулирам?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, ще е интересно да го разберем това.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Аз ще кажа с няколко думи, ако прецените, ще дадем думата и на колегата.
Администрацията на Министерството на транспорта положи всички усилия да убеди Европейската комисия, че звеното за разследване на произшествията в железопътния, водния и въздушния транспорт е достатъчно независимо и са осигурени всички предпоставки то да бъде такова. Но Европейската комисия не възприе всички наши аргументи и затова предприемаме тази нова стъпка. Сега с тези промени удовлетворяваме всички искания на Европейската комисия, звеното няма да бъде към Министерството на транспорта, ще бъде към Министерския съвет и ще има самостоятелен бюджет, който да гарантира неговата пълна независимост.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да се намеся: има ли някаква комуникация с Комисията, в която те дават някакви положителни сигнали, че приемат този формат?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това е пътят, по който бяхме…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В смисъл негласно, устно, имаме ли някакво потвърждение от тях, че така е окей? Защото има дело срещу нас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Ние няма как да получим пълно съгласие, но стъпките, които предприемаме…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Неофициално. Има ли комуникация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Имаме, да, имаме комуникация и това е начинът, по който да избегнем тази санкция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Имате ли да допълните нещо, господин Йорданов?
Господин Данчев? Колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Занчев, уважаеми колеги, гости! Искам да спомена, че тази идея съществуваше и по времето на предишни правителства, но тогава трябваше да се прави агенция, мисля че беше по времето на господин Орешарски, ако не ме лъже паметта. Вашата идея, колеги, беше да бъде агенция, но агенцията изисква повече разходване на средства, самостоятелни бюджети, какъвто бюджет има в момента, но понеже няма да бъде агенция, а ще бъде Национален борд, ще си запази числения състав, какъвто е към момента. Поради тази причина считаме, че е по-добре да бъде национален борд, а да не бъде агенция, това просто като уточнение го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Един вид да разбирам, господин Иванов, че се приема донякъде първоначалното предложение от това време, за което говорите Вие, с леката модификация, че…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не, не се приема.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: … няма да е агенция, а борд.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Правилно сте го разбрали, господин Данчев (смях), няма да получите признание като Европейската комисия.
Заповядайте, господин Тишев.

НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Моят въпрос към заместник-министъра е следният. Може ли съвсем накратко хронологически да пресъздаде преговорите или разговорите с Комисията и кога окончателно стана ясно, че тя не приема да има специализирано звено към Министерството, а трябва да се върви към борд към Министерския съвет?
И ще Ви кажа защо го задавам този въпрос, надявам се, че ще можете да отговорите. Само преди няколко месеца разглеждахме друга промяна в Закона за железопътния транспорт, а по принцип един законотворец или поне институция, от която излизат предложения за промени в закони, както в случая от Министерството, би трябвало да прави някакъв анализ, като имат две, три, четири предложения, да ги съвместяват в едно, защото идеята на доброто законотворчество е по-малко да се променят законите, което е пък някакво определение и дефиниция за това, че те са били променени добре и няма нужда от толкова много чести смени. Малко ми напомня, днеска гледахме Закона за пътищата, който пък вече започна да прилича на Закона за движение по пътищата – поправка след поправка, след поправка. Въпросът ми е някакъв анализ прави ли се в Министерството и като има два-три насъбрани проблема, да се вкарват наведнъж като законодателна инициатива? Затова питам като хронологията, ако в крайна сметка се е стигнало до това, че не можем да убедим Комисията в тези няколко месеца след февруари месец, когато беше предната промяна на Закона, това внасяне на този законопроект за изменение на железопътния транспорт в Закона е обосновано, но ако примерно това се знае от три-четири-пет месеца и ние първо правим онази промяна, където либерализирахме тук каботажните железопътни превози вътре в България, сега правим втора промяна. Това все пак изисква доста ресурс на законодателния орган. Мисля, че долу-горе разбрахте какво питам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви, разбрах въпроса.
Нашата цел не е да променяме Закона през един-два месеца. Нашият поглед е върху рамката и очаквахме нашите доводи да бъдат възприети от Комисията. Не съм се готвил да Ви пресъздам диалозите между нашите експерти с експертите в Европейската комисия. Съжалявам, ако знаех, че ще има такъв въпрос, щях да се подготвя. Идеята беше да избегнем да създаваме цяла агенция с всичките ѝ структури и с огромен бюджет. Идеята е да се разберем с Европейската комисия по този начин: тази численост да я запазим и да запазим бюджета, който и досега сме харчили по това перо. Затова се наложи и тази промяна сега. Ако имахме такива индикации, че нашите аргументи нямаше да бъдат възприети от Европейската комисия, щяхме да го предложим още при предната промяна, когато променяхме Закона за железопътния транспорт. Но така или иначе тук, в тази връзка, ще променим и Закона за гражданското въздухоплаване в тази част и Закона за морските…
Това е, което мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Изказвания? Нещо да допълните? Господин Занчев, господин Йорданов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Няма какво да допълня, благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Надявам се че ще се реши въпросът с този борд.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Очакванията на Министерството на транспорта са такива, че ще решим въпроса по този начин.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, закривам дебатите.
Подлагам на гласуване законопроект № 902-01-33 – Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет на 25 юни 2019 г., първо гласуване.
Моля, гласувайте. За – 13, против няма, въздържали се – 7. Приема се. С това изчерпахме първа точка.

По т. Разни някой иска ли нещо да допълни? Няма.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
Форма за търсене
Ключова дума