ПРОТОКОЛ
№ 49
На 17 юли 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията Станислав Иванов.

* * *

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа, тъй като имаме кворум. Останалите колеги, които закъсняват към момента, ще се присъединят малко по-късно.
Предлагам да обсъдим и приемем, евентуално, следния дневен ред за днешното заседание.
1. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
3. Разни.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Уважаеми господин Заместник-председател, имам обратно предложение: точка първа да отпадне от дневния ред.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, ще установим това нещо с гласуването.
Моля, който е „за” така предложения дневен ред, да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Приема се така предложеният дневен ред.
Гости на днешното заседание.
По точка 1: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; госпожа Надежда Бухова – директор на дирекция „Европейско сътрудничество и международна координация” в МТИТС; госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката; госпожа Руслана Стоянова – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи.
По точка 2: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност и съветник в политическия кабинет на министър-председателя на Република България; господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Надежда Бухова – директор на дирекция „Европейско сътрудничество и международна координация” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВСЕОБХВАТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО НА 30 ОКТОМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 902-02-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Давам думата на госпожа Лилия Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да Ви представя Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел. Споразумението е договорено в периода 2009 – 2014 г., като официално краят на преговорите е обявен по време на среща на високо равнище между Европейския съюз и Канада през 2014 г.
Съветът на Европейския съюз одобри решение за подписване, временно прилагане и сключване на 28 октомври 2016 г.
Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласие за подписването му със свое решение № 889 от 2016 г.
На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението и след като канадският парламент ратифицира от своя страна Всеобхватното икономическо и търговско споразумение през лятото на 2017 г. се премина към временното му прилагане, считано от септември 2017 г. Режимът на временно прилагане ще се прилага до окончателната ратификация от всички държави членки.
Какво е съдържанието на Споразумението?
То включва разпоредби, които уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхваща търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби. В Споразумението се съдържат ясни гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социални стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите.
Предвижда се пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като за 98% либерализацията е незабавна още по време на временното действие на Споразумението. В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. Предвижда се след влизане в сила на Споразумението, Канада да премахне 91% от митата за селскостопански продукти.
По отношение търговията с услуги и инвестиции Споразумението е най-амбициозното търговско споразумение на ЕС, респективно на България с трета страна. По оценка на ЕК достъпът до пазара, който Канада предоставя, е поне равен на нивото на НАФТА. Това несъмнено дава нови възможности за българските доставчици на услуги, имайки предвид че досега те се ползваха с ниво на достъп, обвързано от Канада в Световната търговска организация. Най-важното постижение в хода на тези преговори е обвързването на канадските провинции, които отвориха в значителна степен пазара си за услуги. В същото време България запазва ограниченията за достъпа до пазара си…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, госпожо Иванова!
Понеже сме запознати с мотивите, за нашия сектор, който касае транспорта, информационните технологии и съобщенията, ако можете да ни обърнете повече внимание. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Ползите по принцип са Европейски съюз. За нашия сектор, особено свързан с транспорта, мога да Ви дам някои данни, които са във връзка с временното действие на Споразумението по отношение на България.
Нараства износът на услуги за Канада, като през 2015 г. България изнася услуги в размер на почти 32 млн. евро, които са разпределени в четири основни сектора – транспорт, информационни и комуникационни технологии, бизнес услуги и пътувания. В Споразумението Канада поема ангажименти не само на федерално, но и провинциално ниво, което означава че и обществените поръчки на регионално ниво, на ниво общини ще бъде отворено за наши доставчици на услуги.
Мога да дам думата и на моя колега, който има по-конкретни данни за този сектор.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ, директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи: По отношение на транспортния сектор най-големите концесии, които Канада предоставя на Европейския съюз, респективно на България, са по отношение на морския транспорт, като либерализира значително достъпа на пазара за преместване на празни контейнери, така нареченият дреджинг (dredging) на плавателни съдове в техни води, отворени каботажи към основните пристанища в Канада, които бяха от основен икономически интерес за операторите от Европейския съюз. Тук трябва да се подчертае, че всичко това е следствие на промяна на основните закони за морски транспорт и морска търговия в Канада – нещо, което не е предоставено на трета страна на Канада до онзи момент на Споразумението.
Отделно, касаещо Комисията, в ИКТ сектора Канада също предоставя значителни предимства особено в сектор „Телекомуникации”, където в секции на сектора – те предприеха реформа на целия сектор и дадоха пълен достъп на операторите от Европейския съюз, като опростиха достъпа до инфраструктурата и регулаторната среда като цяло, което беше основната пречка за пазарен достъп на нашите оператори. Това са накратко ползите в сектора.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Иванова, на Вас, господин Чакъров, също благодаря.
Уважаеми колеги, въпроси?
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Имам няколко въпроса, свързани са – те са по-общи, не само за нашия сектор.
Първо, Вие казахте в сектора на услугите има изнесени 32 милиона евро. Интересува ме търговското салдо с Канада за миналата година, ако имате информация, по-миналата – какво е положително или отрицателно, и точно каква е сумата?
Вторият въпрос е: 140 географски означения ще бъдат одобрени в сектора „Храни и напитки” – България има ли защитени такива на пазара в Канада?
Третият е за решаването на юридически спорове, свързани – едва ли не в Споразумението пише, че ще има наднационално решаване на тези спорове и те ще са в арбитражни съдилища, които са частни съдилища – каква е позицията по този въпрос на правителството, да ни запознаете малко повече. Това все пак е по-притеснителното според нас в това Споразумение. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Отговор, моля.
ИВАНОВ: Бих искал да уведомя колегите и господин Председателя, че поради това, че трябва да бъда в Комисията по земеделие, предоставям моя глас на господин Наско Стоянов.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз ще започна с първия въпрос за стокообмена.
Искам да кажа, че за периода за временното действие на Споразумението данните за 2018 г. показват 19,6% скок на стокообмена – положително. (Реплики.) Да, да.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, какъв беше процентът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да – 19,6% е ръстът на стокообмена.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Завишението е спрямо миналата година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да, за 2018 г. е ръстът.
Искам също да кажа на многоуважаемата комисия, че очакванията и прогнозите са стокообменът в европейски план да нарасне с 23%. Това е разбираемо поради много голямата либерализация на тарифните числа. Считам че по този начин, естествено, ще достигнем до едно високо ниво на стокообмен, което ще бъде положително като прогноза – салдото, тъй като поне по предварителни данни се предвижда по-голям износ от Европейския съюз за посока Канада и, естествено, от растежа на стокообмена очакваме и ръст на икономиката като цяло за България. Такъв е и резултатът за повечето страни, които вече са се присъединили и са ратифицирали Споразумението.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
По отношение на другите два въпроса.
Най-напред географските означения. В списъка, който влиза в сила сега, и ще бъдат защитени 148 географски означения, за съжаление, няма нито едно българско географско означение. Причината за това е, че за включването в списъка имаше два критерия. Първият критерии беше географското означение да бъде регистрирано в Европейския съюз. Към онзи момент на приключване на преговорите имахме само едно географско означение, регистрирано по регламента, действащ в Европейския съюз, и това беше горнооряховският суджук. За съжаление, вторият критерии статистически износ на съответно наименование за Канада нямахме нито една изнесена бройка горнооряховски суджук в последните 10 години, поради което нямаше как това наименование да бъде включено в списъка.
Това, което все пак сме постигнали в това споразумение, е, че този списък е отворен. В момента след започване на прилагането, започва втора вълна на актуализиране на тези списъци, като на база статистиката от влизането в сила на Споразумението и вече новите регистрирани продукти, се актуализират списъците и тогава се надяваме, че нашите нови, най-вече българското розово масло, което влиза в списъците по други споразумения, ще бъде включено и в този списък.
По отношение наднационалните спорове – става въпрос за наднационалната система за инвестиционния съд, която всъщност не е частна арбитражна система. Това е новият реформиран подход на Европейския съюз, това, което влиза в Споразумението с Канада, за първи път се прилага това споразумение и тук вече частният характер на арбитража се отменя, тъй като арбитрите се избират не от инвеститорите, а от представителите съответно на Европейския съюз и държавите членки и третата страна – в случая Канада.
Това е новата система на арбитражния съд, която значително подобрява старата, която се базираше на частен търговски арбитраж и подобрява всички свързани с нея, да кажем, притеснения на обществото и пропуски, които ние бяхме открили във функционирането ѝ през последните 50 години, в която, между другото, България участва активно и към момента има около 68 такива споразумения, които действат за страната.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря много.
Други въпроси нямаме.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г., да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 5.
Приема се предложеният законопроект по първа точка.

По втора точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Господин Председател, поради лични ангажименти, упълномощавам господин Свиленски да гласува от мое име.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре.
Господин Кръстев, заповядайте да ни представите Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ, секретар на Съвета по сигурността и съветник в политическия кабинет на министър-председателя на Република България: Благодаря.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа членове на парламентарната Комисия по транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет представям на Вашето внимание одобрен по т. 1 от същото решение на правителството Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на република България през 2018 г.
Проектът на доклад бе приготвен от работна група, създадена със заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България.
В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и обществен ред, на ведомства, а също така и на Българската академия на науките. Проектът на доклад бе осъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юли 2019 г., на което бележки и предложения направиха представителите на президента на Републиката. Тези бележки и предложения са отчетени и одобрени от правителството във вариант на Доклад.
Изготвянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейната защита и за очакваните тенденции в необходимите политики.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Всъщност това е основата причина този доклад да е със значително по-голям обем от предишните, като дейностите в рамките на председателството са изведени в отделни подраздели на основните раздели, които са традиционни за Доклада.
Шестте месеца на председателството бяха изпълнени огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност и мащабност, с включен голям брой служители от държавни институции, а също така и от неправителствени организации.
В резултат от усилията на българските институции една от основните и дълго останали някак си в сянка теми като Западните Балкани, отново намери своето достойно място в дневния ред на Европейския съюз. Посочвам тази тема, защото тя има значение не само за политиката за сигурност, но и за всички останали политики от значение за развитие на региони в нашата страна, включително и политиките за сферата на транспорта и съобщенията.
В Доклада са посочени предизвикателствата и постигнатите през 2018 г. решения в редица сфери, включително в сферата на транспорта, съобщенията, в сферата на енергийната сигурност и други.
Основната цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната и законодателната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиките за национална сигурност и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат за следващия период.
Разбира се, Годишният доклад има своето голямо значение за запознаване с политиката за сигурност на нашата страна, нашите съюзници и партньори в рамките на Европейския съюз, на НАТО и за структурите на гражданското общество в страната и в Европейския съюз, тъй като политиката за национална сигурност на Република България е част и се провежда в контекста на общата политика за сигурност на Европейския съюз и политиката за сигурност на Организацията на Северноатлантическия договор.
С това предлагам да приключа общото представяне на Доклада и ако представителят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията заместник-министър Занков има предвид нещо, да добави.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Моля да представите Доклада в частта „Транспорт”, ако може – все пак ние сме Транспортна комисия, това е един важен елемент от националната сигурност, за да може да поставим въпросите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз изхождам от това, че Докладът е раздаден предварително и ако има конкретни въпроси, направо може да се премине към тях. Както се вижда от Доклада, в сферата на транспорта и съобщенията през 2018 г. не са регистрирани проблеми, които могат да бъдат включени като проблеми на националната сигурност. Отбелязани са на стр. 83 – 85, някои от политиките за сигурност в сферата на транспорта и съобщенията, и тъй като има представител конкретно от Министерството, предлагам, ако има въпроси, да бъдат поставени, за да Ви бъде отговорено.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СЛИВЕНСКИ: Господин Кръстев, разбирам неловката ситуация, в която са Ви поставили – да представите нещо, което не е писано. Да представяте Доклад за сигурността, в който, в целия доклад, секторът „Транспорт” е ето това нещо. (Народният представител Георги Свиленски показва документ.) А секторът „Транспорт” е един от най-важните. Тук говорите само за жп-транспорта, за някакви участъци от инфраструктурата в какви срокове щели да бъдат изпълнени, но примерно – даже и в жп-транспорта няма сектор „Елин Пелин – Костенец”, милиард и двеста милиона лева – какво се случва с този участък: кога ще бъде направен, отложен ли е, не е ли отложен, част от жп-инфраструктурата ли е? Нищо не говорите за пробива на летище София, когато влизаха непроверените пътници няколко пъти през годината. Нищо не се говори за пътната безопасност, за загиналите над 600 човека през 2018 г. Това прави ли впечатление на правителството или просто създава органи, които уж да се борят с тези проблеми, а всъщност хората да загиват ежедневно? Нищо не говорите за тол системата, за провала във въвеждането й, защото през 2018 г. до месец септември тя трябваше да бъде изградена. И от месец септември 2018 г. до месец август 2019 г. тя трябваше да бъде в тестов режим. Днес сме свидетели, че тя ще бъде в тестов режим от другия месец, и че днес българските превозвачи не могат да си купят винетки.
И това са една малка част от проблемите в сектор „Транспорт”, касаещи сектор „Сигурност”. Нищо не говорите за концесионирането на летище София – как би се отразило, колко пъти се проваля или не проваля концесията, така че ние наистина бяхме много затруднени да формулираме въпросите, поради простата причина че Докладът е подготвен много постно, почти нищо няма за сектор „Транспорт”. Нищо не говорите примерно как е организирана сигурността в метрото на София – един важен елемент от сигурността на българските граждани и на софиянци, където живеят над милион и половина български граждани и ползват метрото.
Позицията на нашата група е категорична – няма за какво да се хванем даже „въздържали се” да гласуваме, камо ли да подкрепим този доклад. Впечатлението ни е, че това е един копи пейст доклад от миналата година. Ще си направя труда за пленарната зала да извадя и от миналата година, за да Ви цитирам конкретни предписани пасажи от Доклада, но това не е проблемът. Проблемът е, че Министерският съвет не вижда реалните проблеми в сигурността в транспорта и си затваряме очите за пореден път до следващата година, когато пак ще се видим тук и пак ще си говорим за някакви участъци от жп-инфраструктура, които вероятно пак няма да бъдат изпълнени или ще бъдат отложени.
Нищо не говорим за сигурността в БДЖ, където господин Занчев е експерт, но за запалените локомотиви, за запалените вагони, за хората, които спяха по гарите чакайки някакви автобуси да ги превозват, говорим за някакви върнати кредити, което е добре, но забравихме за спрените ремонти в БДЖ, което беше признато и от новия министър между другото като факт, за което беше сменено и ръководството на БДЖ. Затова въобще не става въпрос в Доклада за национална сигурност. По този доклад всичко трябва да ни изглежда окей, даже да сме доволни че има някакви изградени участъци.
Нито за БДЖ, нито за „Пътна инфраструктура”, нито за авиационната сигурност – знаете, самолетът преди няколко месеца как аварийно кацна на летище София – за това нищо не говорим, какви мерки вземаме. (Шум и реплики.) За този самолет на израелските авиолинии. Проблемът е голям, ако не сте го разбрали. Но няма значение, сега няма да го обяснявам тук.
Проблемите във Въздухоплавателната агенция с издаването на разрешения. Това са все проблеми, които трябва да им се намери място и да се кажат. Дали е тук, ще прецените Вие, ако не – ще си говорим в залата, за да ги чуят българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тенденцията е за спад всяка година. Мен не ме успокоява, господин Свиленски, но искам да Ви кажа, че ние вървим към намаляване, докато при Вас се увеличаваха. Това е проблемът, който поставихте – един от първите проблеми.
Сега ще дам възможност на господин Кръстев да отговори на другите въпроси, които …(Шум и реплики от народния представител Георги Свиленски.)
Не, това е отговор на въпроса Ви и сега ще дам възможност на господин Кръстев да Ви отговори на другите въпроси, след това ще имате възможност за дуплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Искам да Ви направя на Вас дуплика, господин Председател, защото Вие ми направихте реплика, след това направим… (Шум и реплики.)
Гледаме доклада за 2018 г., не за 2005 или 2007, или 2006 г.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Точно затова казах, че те продължават да спадат…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Никой не е отричал и аз публично в пленарна зала съм отправил необходимото уважение към господин Цветанов като вътрешен министър тогава, за рязкото намаляване на жертвите, но, за съжаление, оттогава натам, след 2006 г., те отново се увеличават, макар и с по малко, и тази година ще видите – 2009, извинявайте, от 2009 г. нататък.
Така че не се чувствайте Вие лично виновен или гузен. Това е политика на правителството, което трябва да вземе мерки. Аз не казвам защо – това, защо не се случва, е ясно – защо го няма в Доклада, защо не се констатира, а не че – фактите ги знаем.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сега ще чуем господин Кръстев.
Господин Кръстев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Извинявайте, процедура на изказване, има реплика, дуплика и така нататък.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Дупликата я направи току-що господин Свиленски, очакваме отговора на господин Кръстев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: То и аз имам право на изказване.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искате първо да зададете всички въпроси и след това да …
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Това беше Вашето предложение.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така че, ако имате въпроси към господин Кръстев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да, аз бих искал да допълня това, което каза господин Свиленски, и да обърна внимание, че в Доклада липсват също така много важни външни фактори, свързани с националната сигурност, с транспортния сектор, които, очевидно, не са взети под внимание. Пакетът „Мобилност“, с който се занимавахме почти цяла година, в n-броя заседания на тази комисия, също така изслушвания в парламента, протести в Брюксел, в които участвахме – един въпрос, който несъмнено засяга целия транспортен сектор, защото говорим и за пакета „Мобилност 1 и 2“, изобщо не присъстват.
Също така ми направи впечатление, понеже това е Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, че не се споменава нищо за инцидента, свързан с Търговския регистър. Знаете, че тогава дори изслушахме министър-председателя именно по темата – застрашена ли е националната сигурност, от гледна точка на удара, който беше нанесен на Търговския регистър, и това, че той не работи близо месец, с което практически застраши търговския стокооборот и цялото функциониране на икономиката за повече от един месец, като след това имаше последствия от този срив и в следващите месеци от годината, когато се оказа, че редица програми, по които има срокове за кандидатстване, за подаване на проекти, не можаха да се изпълнят, да се спазят тези срокове именно заради този срив. Господин Свиленски пропусна тези важни неща и аз смятам, че трябва да се добавят и да чуем Вашия коментар.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Данчев.
Други въпроси? (Влиза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.)
Добър ден, господин Министър, заповядайте.
Заповядайте, господин Кръстев, да отговорите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Първо, това което искам да отбележа, е, че аз като секретар на Съвета по сигурността и ръководител на работните групи, и моите колеги, с които работим в тях – съставът е почти постоянен – се отнасяме с голямо уважение и внимание към дебатите в Комисията, защото те ни дават методически ориентир, без всякакво преувеличение, за подготовката на всеки следващ доклад. Бих казал, че всеки следващ доклад, именно благодарение на изслушванията в комисиите и в пленарната зала, става по-стегнат, по-добър, по информативен. Така че всичко това, което отбелязвате като липсващо, ние ще го анализираме и по подходящ начин, доколкото е възможно, разбира се, от гледна точка на състоянието на сигурността през конкретната година, да бъде включен.
Искам да отбележа, че Годишният доклад за състоянието на цялата сигурност трябва да се чете, да се разглежда в цялост, тъй като теми, които в един раздел липсват, в друг са намерили своето отражение, по преценка на работната група, разбира се, къде да бъдат поставени. Така например пътната безопасност е отразена на страница 58 – 59, включително статистическите ни данни, така че там го има. Може би трябва да бъде по друг начин акцентирано, но информацията не липсва – трябва да е дадено и точно на 58 – 59 страница може да ги намерите.
Пакетът „Мобилност“, доколкото – това е Годишен доклад от гледна точка основно на дейностите и констатациите, които прави правителството за състоянието на сигурността в страната, затова вероятно, и с пълно основание според мен, не е включен като отделна тема. Това не значи че, отново казвам, от гледна точка на методическите изводи, бихме могли да го преценим, доколко събитията, които се развиват в контекста на европейски институции, следва да ги отразим в Годишния доклад – вероятно има основание за това.
И накрая, Търговският регистър е споменат на 60-та страница в контекста за киберсигурност. Защото от тази гледна точка той беше адресиран така, както се казва, разглеждан и оценен.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Тъй като приключихме с въпросите, предлагам да гласуваме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – 5, въздържали се – 3.
Приема се.


Преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Заповядайте, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, че в такъв режим се съгласихте да ме включите в точка „Разни“. Преди един час обявих решението си за избор на концесионер за концесията на летище София. Не знам, може би вече сте го прочели. (Шум и реплики.)
Комисията изготви своя доклад и предложи протокол и Проект на решение, с което се предлага следното класиране на петимата, всички допуснати, участници до оценяване и до класиране, като на първо място се класират – аз в момента нямам точните наименования на консорциумите, но ще ги казвам летищните оператори – на първо място е консорциум с летищен оператор летище Мюнхен, на второ място е Еърпорт дьо Пари, състав Тафхваламаръ, на трето място е Фрапорт, на четвърто място е Манчестър и на пето място е консорциум с летищен оператор Копенхаген.
От тези участници, по техническо предложение, тоест по техническата част от оценката на предложенията, трима от операторите са получили максималния брой точки и класирането идва всъщност от финансовата част. Максимален брой точки са получили Мюнхен, Фрапорт и Манчестър. Класирането при максимален брой точки идва от финансовото предложение като това, което предстои в момента, е – трябва да изтече като период 15-дневен срок, след което има срок за подписване на договора по условията на документацията, ако няма обжалване. Ако има обжалване, то ще се развие в 10-дневен срок, считано от днес, което е неделя, следващата седмица, респективно непочивен ден ще бъде в понеделник срокът, ако няма обжалване. Ако няма обжалване, тогава ще се пристъпи към подписването на договора, след което трябва да се внесе сумата, която е обвързващата сума от 550 милиона без ДДС, и това е предпоставката за влизането на договора в сила.
При оценката и при разпределението на точките са взети предвид вътрешният ред за разпределение на конкретните точки, а те са свързани в следното съотношение: общ план за развитието на летището; бизнес план за развитието на летището; финансов план за развитието на летището; стратегия за развитие на летището и прогнози. Това са петте компонента, които всъщност са дали основание за различните точки, с които са определени кандидатите. Може да се каже, че и петте оферти са много силни, три от офертите са изключително силни.
При преценката са взети предвид няколко фактора. Първо, това е факторът достоверност, устойчивост на модела и преценката за автентичността на прогнозите, които се правят. Освен това се взимат предвид и други фактори, които са свързани основно със стратегията за развитието на летището, с устройствени екологични и други правила, които сами по себе си дават основание да се подведат по тези критерии, за които Ви говорех – стратегия за развитие, прогнози и така нататък.
Трудно е, когато са много близки точките да се направи наистина категорична оценка. Тази близост показа, че състезанието е изключително оспорвано. В този смисъл Вие наблюдавахте, че част от участниците имаха силно медийно присъствие. Хубавото е, че това медийно присъствие не премина границите на добрия тон, но това все пак подсказа, че големите оператори имат модел и стандарти на поведение, когато става въпрос дори за такова оспорвано състезание.
Който и от участниците би бил класиран на първо място или ще бъде класиран на първо място с влязло в сила решение, имаме достатъчни уверения и гаранции, че летище София ще се развива в правилната посока със всичките необходими прогнози. Всъщност част от аргументите са в посока на факта, че договорът за концесия е договор за партниране, той не е договор за предоставяне на актив срещу цена. Това е договор за постигане на определено ниво на услугата, а знаете, че услугата е свързана не само с наземно обслужване или обслужването на терен, а и с всички съпътстващи обслужвания, в това число търговия, ритейл, довеждаща инфраструктура и така нататък.
В този случай ние сме приели, тоест аз съм приел, че аргументите на Комисията са достатъчно обективни за това избраният кандидат да предложи този модел на развитие на летището, който ще бъде най-подходящ за България, най-подходящ за вратата към България, което е летище София, в това число и с оглед на Стратегията за развитието и на дестинацията, и на летищната инфраструктура като такава, която ще позволява довеждаща и отвеждаща инфраструктура за нови и за поддържане на съществуващи дестинации.
Все още сме в процес на състезанието. Процедурата продължава. След 10 дни ще знаем дали ще се развие чрез спор, или ще се развие по предвиденото в документацията. В максимална степен, при преценката основно на бизнес финансовите модели и по отношение на реалистичността на допусканията, сме се ръководили от стандартите, които са предоставени от консултантите. Важно е да се знае, че консултантите не са участвали в заседанията на Комисията, не са взимали отношение по класирането или по определянето на точките. Те са оказвали методически указания по разбирането на финансови модели както с оглед на експертизата, която има Световната банка IFC (International Finance Corporation), така и от гледна точка на практиките, които имат в редица летища по света. Това е като информация.
На всички кандидати протоколът с мотиви е изпратен още днес преди обяд – така изисква процедурата. Всъщност процедурата предполага само да се уведомят участниците за това. Аз счетох за необходимо да информирам и Комисията.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър, че ни уважихте и споделихте тази информация с нас. Тя е изключително важна. Предполагам, че ще се съгласите да отговорите на въпроси.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще отговоря на въпросите, дотолкова, доколкото не се касае за аргументи, които биха били предмет на спор.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Точно така.
Колеги, моля Ви да се съобразявате с това, което каза току-що господин Министърът. Ако имате някакви въпроси, заповядайте, ако не да благодарим на Министъра за неговото участие. Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър, че уважихте Комисията и дойдохте да ни информирате.
Разбира се, няма да влизам в детайлите на Концесията. Вие, знаете нашите критики, нашите забележки, нашите притеснения изобщо по процеса.
Първият ми въпрос е, вероятно това ще излезе в медиите и предполагам на сайта за конкретните параметри, които предлагат операторът Мюнхен с първоначалната цена, със съответно, какво трябва да се изгради, но въпросът ми е, което касае конкретно Министерството: променихте ли наредбата, която касае летищните такси? Летищните такси ще бъдат ли признавани за концесионна такса – това, което искаше един от операторите в предконцесионния или, как да го кажа, период преди подаването на офертата?
Вторият ми въпрос е: постигнали ли сме повишение от първоначално изискуемите параметри относно първоначалните такси, годишни концесионни такси и така нататък или всички параметри на минималните нива, а само бъдещите обещания са в някакви такива благоприятни за окото параметри?
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Господин Свиленски, ще направя преди това следния коментар.
Хубаво е, когато политическите позиции са сложени на масата и са публични, тоест те не крият изненади, те носят в себе си предвидимост. В този смисъл позицията, която и БСП, и лично Вие сте изразявали, не е била в посока да се ангажират страхове, а са били в посока за това да огледаме всички възможни предпоставки, за това наистина изборът да бъде обективен и позитивен и да бъде в национален интерес и в интерес на авиационните оператори, в интерес на ползвателите на летище София. Все пак ние говорим за обеми на пътникопоток над 20 милиона пътници на година.
Това е значително развитие на само на инфраструктурата, това е предпоставка за развитието на България като дестинация, и на инфраструктурата на град София, разбира се, в много тесен синхрон с плановете за развитието на града. Както знаете летище София има определени исторически още от самото си създаване не много благоприятни предпоставки, в това число и розата на ветровете, мъгливостта, начина на захождане на самолетите, ОВОС, който е правен 2001 г., който би трябвало да възпрепятства полетите между 23.00 ч. и 06.00 ч. сутринта. Това нещо е взето предвид и като преценка за инвестиционните намерения на всеки един от участниците.
В този смисъл, Комисията без да сугестирана от политическото говорене, мисля, че все пак има чуваемост за всички теми, които са били ангажирани и като пример, и като опит на банката в целия свят – като казвам целия свят, особено примери, които са около нас, примери, които са в Черноморския басейн, защо не и много примери от Латинска Америка, без това да е било водещо. Това говорим като поведение и като стратегия на отделните участници, защото това са световни конгломерати, които имат участие в множество летищни инфраструктури.
По отношение на конкретния въпрос.
Всеки един от кандидатите има различна стратегия, която е свързана с разбирането за паричните потоци. Някои от предложенията съдържаха увеличение на летищните такси в началото със стабилизиране в средата на периода и намаляване в края, другите предвиждат дори намаляване при започването на концесията, но това е въпрос за стратегическото развитие. Тези неща са взети и отчетени предвид.
Разбира се, тези теми ги казвам, защото Комисията е в кръг, който предполагам, че няма да е тема чисто медийно, но сме взимали предвид и от прецеденти с други концесии, които са се развивали в България – казвам извън летищната инфраструктура – за начина, по който се говори за инвестиции, за такси и така нататък. Тези неща са отчетени. Те са отчетени с предоставянето на съответните точки.
Позволете ми да спра до тук.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър. (Реплики от народния представител Георги Свиленски встрани от микрофоните.)
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Честно да Ви кажа, разбирам въпроса. Няколко пъти се опитах да вникна в него.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Числата, които ще кажа, са ориентировъчни. Ако летище София в момента събира 15 милиона например летищни такси, това което искаше един от потенциалните концесионери, е да промените наредбата и тези летищни такси да бъдат признати за концесионно плащане. Тоест, те да не дължат онези 10%, които са заложени, или 20-те, или 30-те милиона, които са обещали, или ако са обещали 30 милиона – 15 да им бъдат признати и да платят още 15. И затова искаха Министерството на транспорта да си промени Закона, но понеже е по-труден акт да се промени Законът, искаха това да го запишете в Наредбата, за да имат някакъв траен нормативен документ, където да им гарантирано това нещо.
МИНИСТЪР РОЖЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Бих се радвал това да е мой пропуск, но аз никога не съм виждал нито такава тема, нито някакъв ангажимент, който да е поет. (Шум и реплики. Встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
(Министър Росен Желязков говори встрани от микрофоните.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Министър, наистина би било добре, ако тази информация…
Извинете, но това е важно!
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Важно е, но…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Мисля, че е интересно и за господин Министъра. Ако наистина тази информация не е стигнала до Вас, е малко притеснително, но не е изключено да проверите кореспонденцията, която има Министерството на транспорта с ГД ГВА, с летище София и с РВД. Въпросите, които са задавани именно по летищните концесионни такси, безличните отговори, които са получавали с устните указания на някой, затова питах: какво следва? Защото при мен информацията спира до комуникацията – връщането. След това, дали сте се поддали, затова питам да променяте наредбата, явно за Закона не сте се поддали все още, тъй като не е дошла промяна в Закона…
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, мисля, че господин Министъра Ви отговори на въпросите. Няма нужда повече да задавате…
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: С господин Свиленски винаги имам изключително добър тон. Радвам се за това, че мога спокойно да кажа, че моите отговори винаги са лични, а за безличните ще проверя дали има такива.
Със сигурност има действаща директива в Европа и тя е свързана с това, че летищните такси могат да бъдат само единствено разходно ориентирани. Ролята на регулатора, какъвто е във всяка една въздухоплавателна администрация, е това дали ще допусне летищни такси, или не, но на базата на тази преценка, за това че трябва да бъдат разходно ориентирани. Мисля, че това е една правилна регулация в Европа.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Искам да благодаря на министър Желязков за това, че уважи Комисията и дойде да ни представи това, което вече беше излязло в медиите.
Все пак, ако има информация господин Министъра и счита за целесъобразно, дали може да ни представи основните параметри в две числа буквално на водещия, така да се каже, кандидат, класиран на първо място. Какъв е размерът на концесионната такса, която е поета като ангажимент, респективно какъв е размерът на инвестициите? Ако може да се даде отговор на въпроса: в този консорциум, който е класиран на първо място с оператора летище Мюнхен, кой е водещия акционер? Какъв е профилът изобщо на консорциума на водещия акционер? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Обвързващите предложения бяха публично прочетени. Където и да отворите ги има в абсолютно всичките им детайли, защото обвързващото предложение е това, което ангажира оферента. Водещ партньор е „Меридиан“, летищен оператор е Мюнхен. „Меридиан“ е фонд, който притежава много летища в света. Основни акционери в него са Европейската инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Благодаря на господин Министъра още веднъж за отделеното време и предоставената ни информация.
Уважаеми колеги, с това приключваме днешното заседание.
Благодаря за присъствието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов