На 27 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г., № 920-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 24 юни 2019 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 920-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 26 юни 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
4. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов и заместник-председателя Станислав Иванов.

* * *

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добър ден, колеги!
Имаме наличен кворум и предлагам да започнем нашата работа.
Първо, искам да прочета Решение за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Стоян Радков Божинов и Мартин Стефанов Обрешков за членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Решението е прието от 44-тото народно събрание на 21 ноември 2019 г.“
Добре дошли, колеги!
Предлагам проект на дневен ред, който се надявам да бъде приет:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г., № 920-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 24 юни 2019 г.
3. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 920-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 26 юни 2019 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и процедурата за избор от Народното събрание.
5. Разни.
Моля, който е съгласен с предложения дневен ред, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гости на днешното заседание по точка първа са: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката и госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Гости по втора и трета точка са: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, представители на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, № 902-01-60, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 НОЕМВРИ 2019 Г.
Давам думата на госпожа Иванова за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще представя съдържанието на Законопроекта. Целта на Законопроекта е да се създадат условия за прилагане на два регламента – Регламент 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 2017 г., относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и Регламент 2017/1128 на Европейския парламент и на Съвета от 2017 за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Целта е да се повиши защитата на потребителите и да се допринесе за намаляване на вредите в два нови случая, а именно широко разпространени нарушения на правата на потребителите като такива се тълкуват нарушения, които са извършени най-малко в две държави членки на Европейския съюз, различни от държавата, в която е установен търговеца и широко разпространени нарушения с измерение Европейски съюз. Тук става въпрос вече за нарушения, които обхващат две трети от държавите – членки на Европейския съюз и са различни от държавата, където е ситуиран търговецът. По-ефикасна е уредбата във връзка със сътрудничеството между органите, призвани да защитават правата на потребителите между отделните държави – членки. На национално ниво са определени 11 компетентни органа. Те са изброени в Законопроекта – КЗП, Изпълнителна агенция по лекарствата, КРС, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, КЗК, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Съвет за електронни медии, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Автомобилна администрация – също агенцията, БНБ и Министерството на туризма, информационните технологии и съобщенията.
Дадени са набор от правомощия на съответните органи по правата на потребителите и защитата им. Всеки един от изброените органи има съответните права в своята област на специално законодателство с изключение на няколко права, които са само за КЗП, а именно: премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс и разпореждане за отправяне на ясно предупреждение до потребители при достъп до онлайн интерфейс; разпореждане на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъп до онлайн интерфейс; или разпореждане на регистратори на домейни да заличат пълното име на домейни, след като бъде преустановено нарушението да разрешат отново да бъде регистриран домейн.
Другото основно изменение във връзка с втория регламент, е свързан с както казах вече, с трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар. Законопроектът цели да се гарантира правото на потребителите на преносими услуги за онлайн съдържание да ползват същите услуги и когато са в друга държава – членка на Европейския съюз. Това е накратко съдържанието на Законопроекта.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Госпожо Атанасова, ще вземете ли отношение по представения Законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е съгласувало предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите без забележки и подкрепя така внесения проект на вносител.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Колеги, имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване, така предложения ни Законопроект.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. е приет.
С това приключихме с точка първа.
Благодаря на гостите за участието в днешното заседание.

Преминаваме към точка втора:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2018 Г., № 920-00-16, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА НА 24 ЮНИ 2019 Г.
Господин Димитров, заповядайте да представите Годишния доклад.
ИВАН ДИМИТРОВ (КРС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да Ви представя Годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. в областта на електронните съобщения и вторият – пощенските услуги.
Бих искал да започна с това, че през 2018 г. след продължителен период на спад, за първа година в общия обем на пазара на електронни съобщения в България, размерът на база приходи се отчита значително нарастване с около 5,5% спрямо предходната 2017 г. и неговият обем възлиза на 2 млрд. 577 млн. лева. През 2018 г. най-голям дял в обема на този пазар продължават да имат приходите от гласови телефонни услуги – 46,7%, следвани от услугите за пренос на данни и достъп до интернет – 34,4% и услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, които заемат 15,7%. Също така за поредна година потреблението на пакетни услуги у нас нараства като общия обем на реализираните приходи е малко над 1 милион лева. Очерталата се тенденция на ежегодно нарастване на търсенето и предлагането на пакетни услуги влияе съществено върху потреблението на гласовите услуги – мобилни и фиксирани. Услугите за достъп до интернет – мобилен и фиксиран достъп и разпространение на радио и телевизионни програми на дребно.
Определящи за развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи или услуги са мобилните гласови услуги и услугите за пренос на данни или достъп до интернет. Потреблението на фиксирана гласова телефонна услуга продължава да се характеризира със спад и през 2018 г., докато при мобилната гласова услуга използването на мобилния и фиксирания достъп до интернет са налице устойчив ръст.
Характерно за българския пазар на мобилна телефония услуга и през 2018 г. продължава да бъде силната конкуренция между мобилните оператори и характерно за предоставяне на пренос на данни и достъп до интернет е наличието на силна инфраструктурна конкуренция и голям брой участници на пазара, които оказват значителна роля върху развитието и тенденциите на този пазарен сегмент.
Приходите от предоставяне на платена телевизия на дребно – кабелна, спътникова и IPTV, нарастват с почти 18% спрямо 2017 г., а при абонатите има значителен ръст от порядъка на 11,3% спрямо предходната година и общият им брой в страната минава границите от 2 милиона и достига 2 милиона и 300 хиляди абоната.
През 2018 г. за първи път от години се наблюдава и ръст на вложените инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни съобщителни мрежи като почти 90 милиона лева с 13,2 са повече спрямо предходната – 2017 г. са вложени в мрежи за достъп от следващо поколение.
В заключение, по отношение на пазара на електронни съобщения, бих искал да отбележа, че навлизането на мрежите от пето поколение, е една от най-важните крачки пред нас, която е свързана с нова регулаторна политика, създаваща облекчени условия за използване на радиочестотния спектър, улесняваща въвеждането на нови цифрови технологии и услуги, насърчаваща инвестиции и конкуренция на пазара. Това е по тази точка.
Ако имате въпроси, ако не – да прочета следващия доклад?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, ще изразите ли становище?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма възражения към така предложения Доклад от Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Въпросът ми е към господин Димитров във връзка с Доклада – той каза, че предстои изграждането на 5G мрежата, която е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, а в европейски и световен мащаб, тъй като очакваме там да има и сериозни инвестиции. Ако може накратко, тъй като в последно време това е една от темите, които най-много се въртят в медиите, да ни кажете каква е пътната карта за реализацията на тази мрежа – 5G.
ИВАН ДИМИТРОВ: Темата с мрежата от пето поколение, както казахте, е актуална и злободневна, и такава ще бъде вероятно достатъчно време. Както отбелязахте, в България се обсъждат достатъчно въпроси и ситуации, които имат необходимост от подобряване и оптимизиране. Мога да кажа, че подобни тенденции и ситуации има и в другите европейски държави, като ще започна от тази, която не е основна и най-важна, но да речем, че без това не става, е състоянието на радиочестотния спектър и възможността той да бъде предоставен за ползване на телекомите. Има одобрени и предвидени за услугата на 5G – пето поколение мрежи, честотен спектър в областта на 3,6 гигахерца и Комисията за регулиране на съобщенията, заедно с колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, сме подготвили поредица от действия през следващата година, като със сигурност ще има процедури за предоставяне на радиочестотен спектър на мобилните оператори. Тук говорим само за един сегмент от радиочестотния спектър. Също така е необходимо да бъде предоставен на мобилните оператори и честотен спектър от различни сегменти, примерно в областта на 0,7 гигахерца и 700 мегахерца, което се използва за изграждане на опорна инфраструктура като за различните сегменти, състоянието в България е естествено по различен начин ситуирано, защото в една част от честотния спектър има потребители, които го ползват от достатъчно дълго време и би трябвало да бъдат създадени нормални условия те да продължат да си вършат работата по начина, по който е добър и безопасен начин занапред. В тази посока имаме проведени и немалко срещи с колегите, които ползват от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и са предвидени действия, които предполагат промяна в честотния спектър, който те ползват да бъде предоставен друг такъв и те да освободят част от спектъра като тук със сигурност ще се приложат и модерни технологии от типа на споделяне на ресурс за общо ползване от различните оператори, но това са неща, които предстоят.
Другото важно нещо в областта на 5G технологиите и то със сигурност ще достигне и до Вашата Комисия е създаването на нормална или достатъчно благоприятна нормативна уредба. Става въпрос за предоставянето на възможност за промяна на оборудването на вече изградените мобилни станции или клетки или както е най-правилно да се определят. Режимът, предвиден в Закона за устройство на територията е съобразен и със сигурност добре направен за периода, когато е създаден. Със сигурност това нещо ще бъде да се оптимизира и да се създадат по-добри условия.
Отивам към темата „Пътна карта“, освен, че има Национална пътна карта, с колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения и не само с тях, с Министерството на регионалното развитие, с Министерството на здравеопазването, сме започнали работа по пътна карта за въвеждане на 5G технологии в България като всяко едно от ведомствата би трябвало да определи добре обмислени регламенти, които запазват нормални условия към потребителите и не създават затруднения на бизнеса каквото със сигурност ще имате възможността да видите, чуете и да го одобрите.
От гледна точка на предоставяне на такъв ресурс, не мога да не спомена и това, че в изминаващата година направихме оптимизация на действащата тарифа за предоставяне на честоти. Надявам се в обозримо близко бъдеще Министерския съвет да я одобри и ако това се случи от 1 януари, ще имаме нова тарифа като тук… Казвам, че в предложената тарифа, която е подготвена и обсъдена и минем през всички обществени обсъждания и коментари със заинтересовани страни, прави впечатление, че има намаляване на цената на първия етап. От там сме взели предвид въздействието, което се очаква от тази тарифа и в 3-5 годишен период от време се очаква приходите от използването и експлоатацията на този честотен ресурс да надвишат. Мобилните оператори са предоставили писма за намерението, от което се вижда, че те ще инвестират в тази технология. Това са нещата, които се случват тук.
Искам да приключа с коментара, че България в никакъв случай не изостава от внедряването на мрежа от пето поколение. Смятам, че следващата година – 2020 г., ще има поне един град в България, в който това нещо да е достъпно за потребителите. Предполагам, че Вие знаете добре, това са мрежи, които са ориентирани по-скоро към индустрията и промишлеността, така че това е по-интересното ѝ приложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Представители на предприятията?
Госпожо Маринова, заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори): Председател съм на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори.
Уважаеми господин Летифов, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, от името на членовете на БАКО бих искала да изразя подкрепата си към усилията на Комисията за регулиране на съобщенията. Към новия дух на партньорство, който се е установил в тази комисия, и към всичко свършено до момента, което наистина показва, че държавата я е грижа за това как ще се развива дигитализацията в България чрез предприятията, които са основният гръбнак на тази дигитализация.
Специално по Годишния доклад аз много добре си спомням как години наред сме идвали тук, в тази комисия и в друг състав на Народното събрание, и сме изразявали своите бележки по това, че Докладът в неговата част, която касае броя абонати на платена телевизия, не е съвсем коректен и сме настоявали да се вземат мерки в това отношение, тъй като много е важно данните, които излизат от един такъв държавен орган да бъдат коректни. Важно е не само за предприятията – участници на този пазар, а и за всички, които биха инвестирали средства и усилия да се занимават с тази дейност.
За първи път тази година ние виждаме други цифри, а още повече имаме надеждата, че догодина в Доклада ще имаме още други мнения и други гледни точки по този въпрос, тъй като се случиха промени в ЗЕС, които ще осигурят наличието на референтни мнения и стойности чрез изследвания и така нататък. Тоест, има развитие за първи път от много години насам и мнението на нашите членове е, че виждаме усилията на Комисията за регулиране на съобщенията и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за това да имаме едни наистина партньорски отношения и нещата да вървят по най-добрия начин напред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на КРС, господин Заместник-министър на транспорта! Аз искам накратко да изкажа нашето одобрение към Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията и също така към цялостното разбиране на Комисията към проблемите на индустрията, включително във връзка с нерегламентираното разпространение на телевизионни програми, проблемите на радиооператорите и изобщо цялата готовност да водите диалог и да бъдат чути проблемите на индустрията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Други желаещи? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване точка втора: Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г ., № 920-00-16. Внесен е от КРС на 24 юни 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.

Преминаваме към трета точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2018 Г.– „ АНАЛИЗ НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ“, № 920-00-17.
Внесен е от КРС на 26 юни 2019 г.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа!
Годишен доклад „Анализ на пазара на пощенски услуги“.
Двигател на развитието на пазара на пощенски услуги е електронната търговия. Ежегодно пазарът на пощенски услуги у нас отбелязва ръст, който е измерен чрез показателя „приход на предоставяне на пощенски услуги“, и възлиза на 10% през 2018 г., спрямо 2017 г. Обемът към края на 2018 г. достига 467 млн. лв.
През 2018 г. общите приходи реализирани от услугите в сегмента на универсална пощенска услуга достигат 105 млн. лв. и нарастват с 18% спрямо 2017 г. Докато увеличението на приходите в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги е значително по малко с около 7,7%.
Структурата на пощенския пазар се формира основно от приходите от куриерски услуги, чийто основен дял е над две трети от реализираните приходи, следвани от приходите на колетни пратки и приходите от писмовни пощенски пратки.
Представянето на универсалната пощенска услуга е услуга от общ икономически интерес, която се предоставя на Български пощи въз основа на наложеното със Закона за пощенските услуги задължение, заради което е предвидено на Български пощи да получават компенсация от държавния бюджет, която води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
В изпълнение на правомощията си по чл. 29а, ал. 3 и чл. 29б, ал. 5 от Закона за пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно изготвя предложения за размера на несправедливата финансова тежест, които адресира към Министерството на финансите с оглед включването им в Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следващата финансова година.
За изминалата 2018 г. размерът на предложената от Комисията за регулиране на съобщенията компенсация за финансовата 2017 г., е в размер на 21 млн. 440 хил. лв., определена въз основа на оценка на независим одитор. Нарастването е с 22% спрямо компенсацията за 2016 г. Според Български пощи се дължи на нарастване размера на нетните разходи поради поддържането на мрежа и увеличаване разходите за персонал.
През 2018 г. реализираните приходи от цялостна дейност на Български пощи отново не покрива разходите на задължения за оператор, а данните от финансовите отчети на дружеството дори сочат, че финансовите резултати през 2018 г. – е загуба.
Пазарната позиция на Български пощи отслабва всяка година, като през 2018 г. тенденцията продължава и делът на дружеството достига 12% от общия пазар, изчислен на база приходи от всички пощенски услуги.
В заключение може да се каже, че направеният анализ в Доклада следните основни тенденции в развитието на пощенския пазар през последните години. Разрастването на електронната търговия е основен двигател за развитието на пазара на пощенски услуги. Налице е преход от традиционния модел на пощенския пазар, ориентиран към подателя към пощенски пазар ориентиран към получателя. Спад в потреблението на традиционни пощенски услуги. Приемане, пренасяне и доставяне на кореспондентни пратки до 2 кг, малки пакети до 2 кг и печатни издания до 5 кг. Нарастването на потреблението на вътрешни и международни колетни пратки и засилването на конкуренцията на ежегодно намаляване на пазарния дял на историческия пощенски оператор.
Това са нещата най-общо казано в областта на пазара на пощенски услуги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, пропуснах да Ви информирам, че има постъпило писмо от госпожа Цвета Караянчева – председател на Народното събрание с вх. № 920-00-17 от 11 септември 2019 г., с което ни информира, че има допусната техническа грешка на страница 7 в таблица № 3 от Доклада, който е постъпил в Народното събрание за анализ на пощенските услуги.
Който иска може да се запознае с това.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Летифов.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията приема така представените данни в Годишния доклад и няма възражения по тях.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Дънешки, заповядайте.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ („Български пощи“ ЕАД): Ние считаме, че данните са отразени коректно, така че също нямаме забележки по Доклада.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой друг от гостите по доклада? Няма.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан със финансовото състояние на Български пощи, тъй като използвам възможността, че тук е господин Дънешки. Смятам, че донякъде това е въпрос, който касае и Доклада, който разглеждаме днес.
Дали можем да бъдем информирани за това, какви са финансовите задължения към настоящия момент на Български пощи? След като получим отговор на този въпрос, ще задам и допълнителен уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Дънешки.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! По отношение на финансовото състояние на дружеството това, което мога да кажа е, че в последните години резултатите се подобряват, въпреки че Дружеството продължава да бъде на загуба. Очакванията тази година са загубата да бъде около между два и три милиона. Така че планираме подобряване и през следващата година.
Доста неща са свършени по темата. Така и така съм на микрофона, ще разкажа някои неща по Доклада, които касаят нас.
По отношение на ръста на традиционните пощенски услуги, „Български пощи“ отчитат, разбира се, нарастване на този ръст. Изоставянето в дяла на неуниверсалните пощенски услуги и част от куриерските услуги, където оперират най-големите конкуренти все още не може да бъде наваксано.
Дружеството е предприело съответни действия. В момента сме направили интегрирана система, с обработка на пратките обновяваме автопарка, инсталираме нова сортировъчна машина, която ще обработва 10 хиляди пратки на час. Трябва да тръгне до средата на декември.
Подписали сме редица договори с електронни търговци, така че очакваме ефектът да бъде постигнат 2019 – 2020 г.
В Доклада се забелязва изоставяне и в пощенските парични преводи, където традиционно винаги ние сме били лидер. Разбира се, това има обяснение – отчитането на наложените платежи в електронната търговия в момента се извършва като пощенски парични преводи. Всъщност това изкривява отчасти картината, въпреки, че те са отразени коректно, но самите оператори използват наложения платеж и го отчитат като пощенски паричен предвод.
По отношение на пазарните дялове в универсалната пощенска услуга, разбира се, там също има отчитане на неуниверсална услуга, като универсална, което също изкривява картината. Надявам се 2019 г. това да се промени, тъй като както знаете имаше проблем в наредбата за ДДС. Там стана ясно, че универсалната услуга е единственото, което е освободено от ДДС, всички останали услуги би трябвало да начисляват ДДС и по този начин услугите, които са в сферата на неуниверсалните услуги няма как да бъдат отчитани като универсални, което на практика в момента се получава и това създава грешна представа за нашия дял в сферата на ОПУ.
Това са като цяло нещата, които забелязах, които касаят нас. Разбира се, имаше коментар по отношение на структурата, на мрежата на дружеството нейната оптимизация да дават докладите на КРС в годините, че е необходимо такова преструктуриране да бъде направено. Разбира се, тази година направихме опит със Закона за пощенските услуги да вкараме едно формализиране на изискванията за броя и гъстотата на пощенската мрежа, който естествено да даде някаква възможност това да бъде извършено. Завърши естествено неуспешно, Вие знаете.
През 2020 г. сме предвидили да разработим – сега в момента подготвяме задания за такова възлагане на някои от големите одитори в тази сфера да споделят опит и да направим стратегия за развитието на пощенската мрежа. Естествено традиционно оптимизираме персонал. Това, което всъщност ни дава възможност да намалим част от разходите. Търсим приходи. Като цяло това е картината по отношение на дружеството в контекста на това, което чухме в Доклада. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Дънешки.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Дънешки, всъщност аз ще повторя пак моя въпрос. Той беше: не какво е финансовото състояние, а какви са финансовите задължения на Български пощи към момента. Съответно като получим отговор на този въпрос, пак ще попитам какво следва оттук насетне? Тъй като не получихме отговор, затова го задавам пак.
Споменахте, че в крайна сметка в Доклада, който е представен пред нас в момента, не дава реална представа за дела, който заема „Български пощи“ в универсалната пощенска услуга, ако може да Вие да ни информирате какъв е реалния дял на Български пощи? И има ли намаление в универсалната пощенска услуга? Има ли намаление спрямо предходната година? Респективно какъв е реалният дял на Български пощи в пощенските парични преводи, където също казахте, че има изкривяване на картината, в резултат на това, че тази услуга се използва по друга причина от всички оператори и се отчита в Доклада като общо число? Благодаря Ви.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: По отношение на задълженията с точни цифри в момента не съм подготвен. Ако иска господин Данчев, мога допълнително да му предоставя информация, тъй като трябва да се видят счетоводните отчети. Цифрите не мога и да ги цитирам в момента.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Ако може по отношение на дела за универсалната услуга в Доклада на колегите го има на страница 21.
„Български пощи“ всъщност изгуби единствено пазарен дял по отношение на така наречените колетни пратки до 20 кг, където Еконт изпреварва пред Български пощи. По отношение на останалите видове услуги от обхвата на универсалната услуга, сега ще Ви кажа какви са данните: 83% от кореспондентските пратки до 2 кг запазват пазарен дял, 98% от приходите от малки пакети, 97% от всички приходи от печатни произведения, 99% от приходите на пратките за чужбина, са отчетени в полза на „Български пощи“. Тоест пазарният дял на Български пощи единствено губи колетните до 20 кг, където Еконт ги изпреварва, заради електронната търговия. Знаете, както каза и господин Димитров, това е преобладаващият дял на пазара, който заемат пощенските услуги – тези до 20 кг. Оттам идва и това изпреварване, защото се отчита на база на приходи. Приходите, знаете, че цените на Български пощи са регулирани, за разлика от цените на останалите пощенски оператори, където те имат по-високи приходи и най-малкото заради цената на услугата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Въпросът наистина беше свързан с конкретни числа, затова ще го зададем допълнително в рамките на парламентарния контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожо Заместник-министър, господин Председател на КРС, господин Дънешки, колеги! Въпросът, който постави господин Данчев е наистина сериозен и би трябвало господин Дънешки да знаете какви са задълженията, защото сега да ги кажа аз от тази страна, няма да е сериозно. Ще изчакаме Вие да ги кажете, когато дойде времето.
От Доклада разбираме, че „Български пощи“ отстъпва, казахте го няколко пъти, в сравнение с 2017 г. В същото време, госпожа Атанасова каза, че навсякъде държи 97%, 83% и така нататък от пазара. Тоест би трябвало всичко да е окей, а в крайна сметка имаме задължения, на загуба и така нататък. Малко си противоречи информацията. Както и да е.
Господин Дънешки, недейте да съжалявате, че не е прието предложението за оптимизация на мрежата. Аз не знаех, че идва от „Български пощи“. Няма народен представител в това Народно събрание, който да подкрепи такова нещо и това беше ясно изразено при гласуването в залата. Колкото и опити да правите от Министерството или от Български пощи такъв текст няма как да мине. Насочете усилията си в това да намерите да намерите смисъл на съществуването на тази мрежа, отколкото да намирате начини да приватизирате, продавате, отдавате или каквото и да е било. Позицията на народните представители от всички парламентарни групи, не само от нашата, беше категорично да не се намалява броят на пощенските клонове.
Имам два въпроса. Аз единия съм го коментирал с госпожа Атанасова. Но, тъй като се запознах по-задълбочено с въпроса...
Другият ми въпрос е в контекста на предстоящото Ви натоварване с ангажимента да разпространявате и печата. Още веднъж искам да попитам това: първо, имате ли възможностите, второ, отстъпките и комисионните, които се получават за тази дейност достатъчни ли са да изпълнявате този ангажимент, или догодина ще дойдете и ще докладвате, че сте на загуба още „Х“ милиона лева, затова че някой Ви е възложил да разпространявате и печата? Тоест дали е чисто търговска сделка или е някакъв друг ангажимент? Това е по отношение на печата.
По отношение на компенсацията за изплащане на пенсии. Госпожо Атанасова, аз се запознах с одиторския доклад и наистина има притеснения в този доклад. Не знам тази одиторска фирма, няма да казвам име и така нататък... Предполагам, че сте се запознали с Доклада, наистина не виждам основание първо да не признаят поисканите от „Български пощи“ 29 млн. 335 хил. лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТИР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Двеста и деветдесет хиляди!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Двеста и деветдесет – не това е разликата…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТИР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: От 29 млн. лв.!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, да. Аз казвам: поисканите 29 млн. лв., 270 хил. лв. са по-малко.
Притесненията са ми, аз ще Ви покажа да го видите. Вие имате Доклада, табличката, че най-малкото е некоректно като таблица. Няма как 12 млн. лв. по 12% дава сума, която е различна от написаната в Доклада и общата сума, за което и Вие сте го били забелязали е над 700 хил. лв. А в крайна сметка пише 200?! Това няма как да е документ на одиторска компания. Това може да е документ на мое някакво действие относно парламентарен контрол, без да съм специалист одитор – но одитор да се подпише под това нещо – той заблуждава не само Вас, заблуждава „Български пощи“, но вече заблуждава и народните представители, защото и при нас идва и няма какво да го крием. Ние се борим за това „Български пощи“ да си получи парите, които си е изработило и, които ще изработва в бъдеще.
Тъй като говорим за сметки, числа – тук мисля, че няма да е коректно и колегите да ги запознавам, тъй като те са формули, изчисления и така нататък. Този одитор нека още веднъж, не знам какви са възможностите, да го върнете, да си прегледа искането от „Български пощи“ и да защитим нашият оператор, защото пак Ви казвам сметките показват, че са правени не от одитор, а от не знам как да нарека.
Има просто сумарна грешка – две и три трябва да е пет, тук е четири. Просто е много елементарно. Ако са искали да компенсират с нещо, може би с някой коефициент някъде другаде е трябвало да го направят, а не във финалния доклад.
Вие сте запознати по-добре от мен със ситуацията, но казвам го пред колегите, за да имат и те съпричастността върху това. Защото всички искаме „Български пощи“ да ги има, всички ги питаме колко са им задълженията, всички ги питаме откъде ще вземат пари и когато трябва да си получат парите изведнъж дайте да им вземем от парите. Ами нека да бъдат коректни и одиторите.
Пак казвам: вижте възможността да се направи друг доклад, не знам дали със същия одитор или друг одитор, но този най-малкото е некоректен, или какъв е редът той да бъде обжалван и не знам, господин Дънешки, Вие дали сте го протестирали това нещо като резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТИР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Летифов.
Да, ние сме разглеждали Одиторския доклад, провели сме предварителна среща с одитора. Все пак Министерството на транспортна, информационните технологии и съобщенията не е компетентния орган, който може да каже дали този оценител е добър или не, защото той е лицензиран, възложена му е поръчката по реда на Закона за обществените поръчки, така че това е лицензирания одитор, който ние сме избрали.
Разликите, които Вие твърдите, може би трябва да ги обсъдим детайлно, за да видите къде смятате, че има допусната грешка, но в крайна сметка предварителните разговори, които имахме с одитора показаха, че базата, на която стъпва одиторът, за да направи калкулациите при компенсациите не може да бъде предложен друг вариант от страна на „Български пощи“, така че тези непризнати разходи да бъдат включени като компенсация. Това е в резултат на разговорите с одиторите, дадена беше възможност на „Български пощи“, но за съжаление, не намерихме подходящ механизъм, който да бъде предложен като вариант, за да бъдат признати тези разходи, които са направили „Български пощи“. Може би за догодина вече, когато знаем какви са препоръките в одиторския доклад, трябва да се обърне внимание „Български пощи“ да намери по-подходящ модел.
Това е, което мога да кажа и все пак да обърна внимание на народните представители, че говорим за компенсацията на „Български пощи“, която ще бъде в размер на 29 млн. лв., от които само 270 хиляди не са признати. Разликата е по-малко от 1%.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Точно така, госпожо Атанасова, разликата е по-малка от 1%, но с абсолютно същия успех можеха да бъдат и два милиона. С абсолютно същите аргументи не 200 хиляди, а можеха да кажат: същият одитор със същите грешни сметки, можеше да докладва: два милиона не Ви признавам. Няма никаква гаранция, че догодина, ако това нещо го извърши същата фирма или по същия начин, защото тук смея да твърдя, че не „Български пощи“ са некомпетентни, а одиторът не разбира какво трябва да сметне и да изчисли. Въпросът ми към тогава: пред кой орган може да се обжалва това нещо? Няма как одиторът да Ви взема пари и да няма орган, който включително и пред този, който е лицензирал този одитор за това, че дава неверни, грешни таблици. Разбирате ли? Той Ви дава грешни сметки! Той хубаво си има някаква технология и някакви система, по която предлага и оценява, но сметките са му грешни и на един одитор, ако са му грешни сметките, не може да разбера Министерството защо пък се съгласява.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: По отношение на одита няма какво да добавя общо-взето. Ние сме си дали нашите данни, в края на краищата одиторът е този, който определя дали признава нашите изчисления, или не ги признава. Ние няма как да коментираме компетенциите на одитора, тъй като в края на краищата той е одиторът.
Така че да, разбира се, бихме искали да ги получим тези пари, в края на краищата както се определя компенсацията на база съответната методика, така се определя и компенсацията за другата услуга от общо икономически интерес, когато раздавахме пенсии. Надяваме се има препоръки в този доклад. Догодина естествено ще ги вземем под внимание, така че да се опитаме да …максимална част от сумата, която операторът получава, тъй като действително усилието да се дават пенсии не е никак малко, въпреки апетитите на пазара и на други участници. За сведение даваме на почти 300 хил. човека пенсиите по домовете, не знам друг кой би могъл да се справи с такава задача. Такива са обективните обстоятелства.
По отношение на мрежата – това, което каза господин Свиленски. Да, ние правим опити, разбира се, всички, говорейки и идвайки тук на Комисия, коментираме, че мрежата е дисбалансирана, че тя има нужда да бъде балансирана и така нататък. Естествено без съответен механизъм това няма кака да се получи. Ежедневно мислим с какво да я натоварим, какво съдържание да й добавим, така че тя да носи съответните приходи. В крайна сметка държавата е нашият възложител, ако тя счита, че трябва да остане такава и иска да я компенсира, ние не можем да направим нищо. Така или иначе компенсацията е тази, която всъщност поддържа тази мрежа в това състояние жива. В противен случай няма икономическа логика, тя съществува, тъй като имаме населени места, които демографски вече почти не съществуват и ние имаме поща с пощальон и пет човека население. Няма логика в такова нещо. Това е, което мога да кажа по отношение на мрежата.
Аз считам, че трябва да има някакви формални критерии, по които естествено услугата, която предлагаме да бъде достъпна за всички при всички критерии и изисквания, които поставя държавата пред нас. Липсата на такава логика прави много трудно управлението на мрежата. Затова в момента ще възлагаме и ще мислим стратегия как да я преразпределяме, напълваме с допълнително съдържание. Това е, което правим по отношение на мрежата.
По отношение на задълженията. Дружеството – не мога да цитирам точна цифра, но тя не е повече от това, което държавата дължи към нас. Така че общо-взето слава богу тази година благодарение на Министерството на транспорта, на финансите и на Комисията, разбира се, в Закона беше проверен механизмът за получаване на компенсация в момента, на колко места се получава изпреварващо, което, разбира се, е глътка въздух за дружеството.
От друга страна обаче пък и повишаването на минималната заплата също създава един доста сериозен дисбаланс във финансовите потоци на дружеството. Така или иначе това е действителността, нашата задача е да управляваме дружеството в контекст на това обкръжение, което имаме – законово и конкурентно. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Дънешки, аз виждам, че Вие сте се примирили с този Одиторски доклад и ще мислите за догодина какво да правите. Още два такива доклада и просто няма да изплащате пенсии. Ако Вие не сте го разбрали, аз ще Ви го кажа. Този опит го имаше преди няколко години. Нали си спомняте, че пенсиите нямаше да ги плащате Вие, щяха да ги плащат други субекти? Ако това е крайната цел на занятието, пътя го вървим успешно – сега 200 хиляди, били са 700, догодина ще Ви отрежат два милиона и след това ще дойдете и ще кажете, че нямате сметка да плащате пенсии, което е нормално. Като не Ви плащат, няма как да плащате пенсии, но за сметка на това ще разнасяте вестници, което ще е доста по-престижно за българските граждани, а пенсиите ще отидат по банките.
Затова Ви казвам, че тази борба, ако не я вадим заедно, ако Вие не си искате парите, ние от парламента още по-малко имаме основание да искаме Дружеството да си получава парите, защото утре ще Ви отрежат и КРС с другата субсидия. Ще кажат същото: дайте още един милион да я махнем и лека-полека „Български пощи“ ще отиде там, където от десет години или повече някой се опитва да го сложат на място. Пак Ви казвам: няма така лесно да се случи това нещо, включително и този доклад, аз Ви казвам този одитор… Сега ще видя какъв е редът за обжалване или за оспорване, защото тук има фактически грешки – не методически и някакви други, има чисто фактически грешки, които този, който му е дал лиценза по същия начин трябва да му го отнеме, така както го е лицензирал за одитор и Вие не смеете да кажете дали е компетентен или не е компетентен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, аз по отношение на примиряването не съм се примирил с нищо, което ощетява дружеството. Не искам да бъда разбиран погрешно. Това, което казах преди малко е, че и двата доклада са резултат на някаква методика и ние не сме… Методиката определя съответна наредба, има си формули. Разбира се, ние сме дали нашите аргументи.
Одиторът – ние не можем да му влияем в края на краищата. Дали сме се примирили, или не, резултатът е такъв, какъвто е. Така изисква наредбата, ние работата си я вършим. Така че естествено аз благодаря, че се повдигна въпросът, но аз не мога да бъда полезен в тази битка оттук нататък, защото ние сме свършили, каквото сме могли, дали сме всичките си изчисления и по никакъв начин не сме се отказали от всеки лев, който може да имаме, за да изпълняваме услугата, която сме длъжни да изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Господин Председател, имам няколко уточняващи въпроса. В Доклада на КРС е записано и явно е така, че имаме увеличение на обема на пазара на пощенски услуги в България 2018 спрямо 2017 с 10%.
Въпросът ми е: какъв дял от това увеличение се дължи на реалното увеличение на доставени пратки, писма и колети и какъв е делът на инфлацията, тоест на увеличението на цените? Това не е към „Български пощи“, защото ние говорим за всичките предоставени пощенски услуги и неуниверсални включително.
ИВАН ДИМИТРОВ: По темата. През 2018 г. не е увеличавана цената на…, така че се дължи на обема на извършените пощенски услуги.
Това е по въпроса – на какво се дължи увеличението. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой ще отговори на въпроса?
ВАНЯ ВИТАНОВА (старши експерт в отдел „Регулиране на пощенските услуги“ в КРС): През 2018 г. задълженият оператор не е внасял в КРС предложение за промяна на цените на универсалната пощенска услуга, но съгласно данните от годишните въпросници, куриерските фирми са посочили като причина за повишаване на приходите и промяна в цените. Комисията за регулиране на съобщенията не съгласува цените на неуниверсалните пощенски услуги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз просто попитах – от тези 10% увеличение, какъв е делът на реалното увеличение на оборота, най- общо казано, и какъв е делът на увеличените цени?
ВАНЯ ВИТАНОВА: Увеличението от 10% е за целия пазар, а конкретно за универсалната пощенски услуга – приходите нарастват с 18%, докато нарастването на неуниверсалните услуги, в това число и услугата „пощенски парични преводи“, там нарастването е 7,7% – близо 8%. Като данни от годишните въпросници обемът се запазва относително постоянен за куриерските услуги, което сочи, че това се дължи до увеличаване на цените на куриерските услуги.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Благодаря. Аз този отговор очаквах, защото това гледано от страница 5, на страница 6, пише, че броят на реализираните услуги – то го има във фигура три – е с 2,2% по голям, тоест разликата от 10% би трябвало да е тези 8%, за което говорите.
На страница 7, в Таблица 3, са дадени пазарните дялове на операторите – най-общо казано.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Там има техническа грешка.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, да, разбрах, но аз имам друг въпрос, поне на мен ми е интересно.
Тези големи международни куриерски фирми, които извършват услуги и на българския пазар – DHL, TNT, те не са посочени, защото не са регистрирани в България или защо?
ВАНЯ ВИТАНОВА: За целите на точно този анализ в Таблица 3, сме взели целия пазар и водещите на територията на страната, с най-голям дял на територията на страната. Тоест, посочените данни обхващат дела на „Български пощи“ и на останалите от целия пазар. (Реплики.)
Да, от общия пазар.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Още един въпрос имам само.
На страница 12, страница 5, като цяло, става дума за неуниверсалната пощенска услуга, всички услуги като брой извършени растат. Има обаче огромен спад, някъде 8% на куриерски услуги за страната – с четири милиона и половина по малко, спрямо предната година или около 8%, а всички други се увеличават. Това нещо на какво се дължи?
ВАНЯ ВИТАНОВА: Това нещо се дължи на приливането на пратки от куриерските услуги към услугата „колетни пратки“, тъй като е по-икономичен вариант за що-годе сходни услуги. Затова има едно преливане на чисто от куриерските услуги към колетните пратки. (Реплики.)
Но, различна цена (реплики), и цена най-вече.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз имам един уточняващ въпрос по повод на това, което коментира господин Свиленски преди малко, във връзка с изплащането на пенсиите – по така наречената услуга от обща икономическа изгода или общоикономическа услуга, нещо такова, което спомена… (Реплика от Деян Дънешки.)
Общ икономически интерес, да, благодаря Ви, господин Дънешки.
Там чухме, че за изплащането на пенсиите през изминалата година, ако правилно чух числото, държавата е компенсирала „Български пощи“ със сума в размер 21 млн. лева…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТИР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: 29 милиона.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: 29 млн. лв. Въпросът ми е – какво е съотношението, в какъв процент представлява тази сума, спрямо общата сума на изплатените пенсии? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Дънешки.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Като цяло „Български пощи“ изпълняват услуга по раздаване на пенсии за половината от пенсионерите, почти – горе-долу банките дават едната половина, ние даваме другата половина. Трудно ми е да кажа точна цифра – говорим за няколко милиарда, разбира се, не говорим на цифри в милиони, така че процентът не е никак голям като цяло.
Естествено изчислението е съотнесено към разходите, които държавата би правила, ако дава пенсии през банките. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Под 1% е.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Съотнесено към парите не е голяма комисионната. (Уточнения при изключени микрофони.)
Не са 10, около 1%. Около 1% или под 1%. (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други колеги?
Някой от гостите? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване трета точка: Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 920-00-17, внесен от КРС на 26 юни 2019 г.
Само да информирам колегите, че ще има две решения свързани с двата доклада, които ще приложим към докладите, свързани с приемането.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се. Благодаря.
Двата доклада са приети.
Благодаря на гостите за участието.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДВАМА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕДСТАВЕНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми колеги, всички имате примерните правила пред Вас, които според мен в голямата си част те са еднакви, според изискванията на Правилника – чл. 93. Има ли нужда да ги чета, или всички Вие сте се запознали?
Имах тук едни питанки, на които искам някой юрист да ми отговори. Едното беше – предлагаме кандидат – той може да не се яви на изслушването. Това отпада ли от състезанието като не се яви?
РЕПЛИКА: Не, пише, че не отпада, аз го четох.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това, че не се явява не спира процедурата. Не е ясно, какво става с кандидата.
Въпросната т. 11: „Отказът на кандидата от участие в изслушването не спира процедурата. Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за някои от длъжностите“. В случая този има ли го кандидат или го няма?
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Има го. Ако той си е представил документите. Той е длъжен да предостави декларации за съгласие…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако не се яви на изслушването.
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Да, ако не се яви на изслушването, не спира процедурата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Значи някой не идва тук на пангара и ние продължаваме да го гласуваме, така ли? (Уточнения при изключени микрофони.)
РЕПЛИКА: Ще видим как ще го гласуваме. Ние ще го гласуваме при всички положения. (Реплики.)
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Народното събрание всъщност гласува кандидата – приема или не приема. Комисията не излиза с предложение…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В случая ние ги допускаме? Допускаме ги, защото ние изискваме от тях документите…
Следващият момент – въпросите, които се задават от НПО-тата свързани с тази дейност – кой на нас ни казва кои НПО-та са свързани с тази дейност и имат право да задават въпроси? (Уточнения при изключени микрофони.)
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Общо-взето правилата са преписани от Правилника.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: След това тези въпроси, които постъпят, ние ги изпращаме на съответния кандидат, за да може той да е подготвен, защото резюмето е пет минути. Всички въпроси се публикуват и се изписва кой кандидат. (Реплики.)
По тези въпроси, които са постъпили писмено при нас, пращат ли становище, или не?
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Кандидатите ли? Не.
По време на изслушването. (Уточнения при изключени микрофони. Всички говорят едновременно.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Значи за две минути мога да задам въпросите, а не пет въпроса по две минути? Така, както сте го написали за две минути пет въпроса. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако решиш да зададеш сто по две минути?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тоест можеш да ги зададеш само в рамките на две. Повече от един въпрос не може да зададеш. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Нека да ги направим тези по пет минути. В рамките до пет минути.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е към всеки кандидат по две минути.
Да го направим на три минути, ако прецените? (Уточнения при изключени микрофони. Всички говорят едновременно.)
НЕВЯНА ГРИГОРОВА: Две минути ли остава последно?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да не го променяме.
Други предложения, колеги?
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения, както и процедурата по избор на Народното събрание.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.

Преминаваме към следваща точка:
РАЗНИ.
По точка „Разни“, има ли нещо?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам едно предложение, колеги.
Вие всички сте го получили, но понеже гледам, че и по медиите набира някаква гласност, от някакъв инициативен комитет на работещи в БДЖ вчера и оня ден бяха по две национални телевизии, имат някакви проблеми, които са ги отправили към нас. Не знам защо. Искат среща и парламентарна намеса, и така нататък във връзка със ситуацията в БДЖ – локомотиви, машинисти, пътници, влакове и така нататък. То е изпратено до всички, виждам, включително и до Министерството на транспорта. Предлагам, ако искате да не занимаваме цялата Комисия, да направим някаква група, която да се срещне, да поканим два-трима от тези хора. (Реплики.) Ако искате може и на Комисия да ги поканим, но да направим, някаква група, за да им обърнем внимание. (Реплики.)
Това пак е нещо, ако дадете такъв мандат с господин Летифов и с господин Иванов да направим среща. (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да не събираме цялата Комисията, ръководството и който желае, също може да присъства на тази среща. Така приемате ли? Да.
Ще се разберем за понеделник или във вторник, за сряда или четвъртък почивките там – 11,30 ч., защото върви бюджета, затова да е в почивките. Ще видим кога.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,50 ч.)


Председател:

Халил Летифов