На 6 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.

* * *

---

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Добър ден, господин Министър! Добре дошъл! Добре дошли и на всички гости!
Предлагам следния дневен ред, като преди това имам едно предложение – да включим нова точка в дневния ред, която да бъде поставена като трета точка, а това да бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Предварително представеният Ви дневен ред ще има следния вид:
1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
3. Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.


Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гост по тази точка е министър Росен Желязков.
Започваме с най-голямата парламентарна група ГЕРБ. Има ли въпроси?
АТАНАС ТАШКОВ: Налага се да изляза, за да отида на друга комисия. Упълномощавам господин Станислав Иванов да гласува от мое име. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли въпроси от страна на ГЕРБ?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
От нашата парламентарна група нямаме въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От БСП има ли въпроси?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, въпросът от групата ни е свързан със субсидията за 2020 г., свързана с автобусните превози.
В новия бюджет се вижда, че увеличавате субсидията, но една огромна част от нея е свързана с автобусните превози на София. Въпросът ми и въпросът на хората от региона, който представлявам, е проблемен, защото няма автобусни превози и голяма част от автобусните превозвачи не искат да извършват такива превози, поради малкия брой на хората, които го използват и нерентабилността на линиите. Те основно са свързани с достъп до София – до столицата, така че въпросът ми е: как виждате разпределянето на тези средства за 2020 г., трябва ли да се задължи и най-големият ползвател на тези субсидии да сключва договори с автобусни превозвачи до голяма част от общините, които нямат връзка с нея? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, въпросът е твърде конкретен, но предвид, че ще гледаме и бюджет днес, преценете как да отговорите.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще отговоря набързо.
Макар че това беше предвидено в представянето на експозето на бюджета за 2020 г., по отношение на автомобилния транспорт, предвидена е обща субсидия от 70 млн. лева, които е предвидено да бъдат разпределени през следващата година по следния начин: субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населени планински и гранични райони в размер на 25 млн. лв. Субсидията за 2019 г. припомням, е в размер на 18,5 млн. лв. Виждате, че има съществено увеличение в субсидията в този компонент.
Компенсацията за безплатни и намалени цени пътуване на граждани в страната е в размер на 45 млн. лв., така е предвидено. За 2019 г. компенсацията беше в размер на 40 млн. лв., тоест има увеличение с 5 млн. лв. Разпределението на средствата ще бъде исторически както на база отчети, така и на база на потребностите, които имат общините.
Аз вчера имах среща с изпълнителния директор на Националното сдружение на общините, обсъждахме тази тема. Трябва да е ясно, че тези средства са разчетени по централния бюджет, те не са по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, така че всяка необходимост ще се отчита в рамките на годишното разпределение, а то следва и от отчета за изпълнението на заявеното в рамките на годината. Все пак това съществено увеличение е оценено и от Националното сдружение на общините. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Кирилов, ще вземете ли отношение? Не – благодаря.
Следващата група – господин Живков, имате ли въпрос?
РОСЕН ЖИВКОВ: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От името на „Движението за права и свободи“ нямаме въпрос.
Господин Дончев, имате ли въпрос? Не.
Въпрос от ГЕРБ? Няма.
От името на БСП има ли втори въпрос?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Следващият въпрос, господин Министър, е свързан с политиката на пощите.
Първо, може би закъснявам, но искам да Ви поздравя за идеята, с която пощите да поемат разпространението на печата, да има достъп до всички населени места, защото все пак това е основна услуга, която определя държавността в една страна.
Въпросът ми е следният, защото имаше и желание за промени: каква Ви е политиката по развитие на пощенските клонове, ще продължите ли да ги облагородявате, или това, което беше предложено в Закона за закриване, или по-скоро за незадължителност на наличие на пощенски клонове в населени места с под 150 човека мисля, че беше? Каква е политиката на Министерството, ще развивате ли пощенските услуги и Българската пощенска компания и какво предвиждате като облагородяване на пощенските клонове в малките населени места, които са единствен достъп на хората до някаква комуникация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Винаги, когато се разглежда проектобюджетът за следващата година, а и не само, темата за Български пощи е една от основните теми. Състоянието на Български пощи никога не е било оценявано като изключително добро или като добро. Напротив, били сме свидетели на тенденции, особено след либерализацията на пазара, при която Български пощи в определени сегменти губят своите позиции, в други, дори гарантираните от държавата средства за компенсиране на справедливия финансов ефект от предоставянето на универсалната пощенска услуга, несвоевременно са постъпвали, за да могат да покриват текущи разходи, в това число и просрочия по задължения, лихви и така нататък, което е генерирало отрицателен финансов резултат. Тази тенденция през последните две години може да се каже, че има тренд на подобрение. Ако приемем, че съотношението печалба – загуба, в случая дефицитът, който се е генерирал през 2017 – 2018 година, е бил от порядъка на 3 млн. 700 хил. лв. Тази година очакването е да е около 2 млн. Ние имаме значително стопяване на дефицита.
Основният компонент в размера на разходите се генерира от средствата за персонал. В това голяма роля има нарастването на минималната работна заплата, тъй като средствата за заплата в Дружеството са привързани и са функция от минималната работна заплата. Ние очакваме разходите за персонал да бъдат увеличени и следващата година, което, разбира се, погледнато от схоластична, суха страна на счетоводната и финансова страна, може да се каже, че е в ущърб на пощите. От друга страна Дружеството е длъжно да осигурява добро възнаграждение на своите служители и това би трябвало да бъде нашата политика, за което ще имаме съответните разговори през следващата година.
Изменението на Закона за пощенските услуги, което предвиди авансово заплащане на компенсацията, а от друга страна разплащане в рамките на следващ 5-годишен период на натрупаните до този момент от държавата към Български пощи задължения, намират отражение в компенсацията за следващата година. Определената компенсация от 25 млн. лв. се допълва с допълнителното плащане за изминал период. Тоест по линия на компенсациите от несправедливата финансова тежест Български пощи ще имат през 2020 г., около 32 – 33 млн. лв., което е значително нарастване на средствата и разбира се, другите дейности, за които Вие споменахте, които също ще бъдат опит за налучкване на вярната пазарна ниша, с оглед капацитета от инфраструктура и човешкия ресурс, които имат Български пощи. Ние си даваме сметка за това и аз като принципал съм наясно, че всяка една нова дейност колкото и да е присъща на едно дружество в обема, в който е амбицирано да се направи, представлява една нелека задача. В момента се правят необходимите разчети по отношение както на приходите, така и на разходите от отделната дейност, за да може същата, освен социалната функция, която има, да не доведе до допълнителна финансова тежест за самото дружество.
Разработват се и други мерки, ще има и други дейности, които ще се опитаме да направим заедно с мениджмънта на Български пощи, а именно достигането на немалък брой услуги до малките населени места. Водят се и се правят анализи за предоставянето и на други, не само пощенски услуги от клоновата мрежа на Български пощи, тоест ние вместо да се свиваме, за да намаляваме резултатите, по-скоро трябва да се стремим да увеличаваме приходите. Както се казваше в онзи стар принцип: „Не трябва да се страхуваме от големи разходи, а от малки приходи.“ Това е целта, която се поставя към Дружеството, а и не само към Български пощи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Виждам, че и директорът на пощите е тук. Тъй като сме на тема пощи, един уточняващ въпрос.
Първо, поздравления за това, че пощите ще започнат да изпълняват една традиционна за тях дейност – да разпространяват печата. Както Вие във Ваши медийни участия казахте да си спомним РЕП-овете, които имаше навремето. Въпросът ми обаче е: каква беше причината десет години пощите да не го правят? Аз съм народен представител може би шеста година и нито веднъж този въпрос не е поставен от ръководството на пощите, от Министерството като възможна алтернатива, като възможна опция за разширяване на дейността и сега изведнъж Български пощи, започват да зареждат цялата държава с вестници. Каква е причината това нещо да не се е случвало? Пак казвам – поздравления! Надявам се да не се отрази отрицателно на резултата на пощите.
Още един аспект ще коментирам. Тъй като Вие коментирахте заплатите на хората, които работят в Български пощи, че те ще растат само с нарастването на минималната заплата. Нали разбирате, че това е най-малкото несериозно тези хора да работят за 500 – 600 лв. заплата?
Мислите ли въобще, това може би е към бюджета или не знам – когато искате, може би ще го коментираме по време на бюджета: мисли ли се в посока повишаване на безкрайно ниските, може би най-ниските във Вашето министерство заплати, не знам – БДЖ може би и те, но за пощите съм сигурен, че са… Вие сам казахте, че тяхното повишение ще върви единствено с повишение на минималната заплата. Това са ми двата уточняващи въпроса.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Председател, започвам отзад напред.
Вие знаете, но може би трябва да се уточни, че всъщност увеличението на минималната работна заплата е критерий за увеличаване на средната работна заплата. Самото нарастване на нормативно определената минимална работна заплата е ангажимент на дружеството да увеличава средните работни заплати, тоест ние не гоним трендовете на минималната работна заплата, но така и по колективен трудов договор на Български пощи, че увеличението от тази година е 560 лв., догодина е 610 лв. на минималната работна заплата, ще доведе до увеличаване съответно и на индивидуалните работни заплати в Дружеството.
По отношение на първия Ви въпрос – честно да Ви кажа, до началото на тази година, нямах отговори на много въпроси – по отношение не само на Български пощи, но по отношение и на други държавни предприятия и дружества в системата на транспорта.
Според мен Български пощи, аз го казах и преди малко, имат историческия шанс като исторически оператор, който му е вменено да предоставя универсалната пощенска услуга, за която получава компенсация – от една страна да я получава навременно и то до размера на натрупания и генериран дефицит от дейността, което се постарахме всички заедно в тази зала да направим тази година, а не да се закъснява с две – две години и половина по отношение на компенсацията. От друга страна да развива и ниши, които са достатъчно и социално, а и пазарно ориентирани.
Знаете, че на дистрибуцията на печатни издания на пазара има множество малки и един много голям участник. Това до известна степен създаде усещането, че многото участници се маргинализират, а големият играч придобива монопол. Това пряко или косвено, а и не знам какво е директното отношение по темата за свободата на разпространението, респективно за свободата на достъпност до печатни медии особено в малки населени труднодостъпни места доведе до наратива, който е изразен не само в наши медии, а и в неправителствени организации затова, че има въздействие върху свободата на словото, което пък беше изразено като позиция от страна на министър-председателя, че държавата има ангажимент да се включи в тази дейност без това нещо да доведе до държавен монопол върху разпространението. Просто Български пощи ще предоставят капацитета, който разполагат – пак казах, капацитет по разпространение, капацитет по предоставяне в клоновата мрежа и капацитет по логистиката за тази дейност. До колко от страна на издателите ще има интерес, какъв ще е този интерес и какъв ще бъде обемът на дейността, в момента се правят разчетите. Според нас обемът е около 60 до 80 милиона за 5-годишен период.
Знаете, че приходите се определят от търговската отстъпка, която издателите дават на разпространителите и на продавачите на дребно. Този процент се договаря от една страна с издателите от дружеството – разпространител, от друга страна, от дружеството към продавачите на дребно. Този процент варира между 32 – 33 до 35% от продажната цена.
Целта не е да се кросоцидират изданията през значително намаляване на отстъпката и генериране на загуба от страна на Български пощи. В момента ние внимателно изследваме всички процеси и тенденции, за да видим какъв ще е трендът за един дългогодишен период от време, за да се създаде усещането за устойчивост както по отношение на издателите, така по отношение и на дружеството. Когато сме готови – това ще стане може би втората половина на следващия месец, още преди да започне дейността, аз ще Ви запозная детайлно с нашите виждания и с разчетите, както и със самата логистична верига. Преди това имаме нелеката задача да се направят индивидуалните договаряния или търговски предложения към отделните издатели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други въпроси?
Господин Живков, имате ли въпроси?
РУМЕН ЖИВКОВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Дончев? Нямате въпрос.
Изчерпваме точката за блиц контрола.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г.
Гости по точка втора са: министър Росен Желязков, госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър, господин Иван Марков – главен секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Финанси“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, господин Григори Григоров – Холдинг БДЖ, господин Ангел Забуртов – генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, господин Атанас Темелков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“, госпожа Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, господин Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Кристина Хитрова – главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията, представители на синдикалните организации.
Кой ще представи бюджета – Министерството на финансите или Вие, господин Министър?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам много накратко да представя на Вашето внимание експозе на Проекта за държавен бюджет за 2020 г. След това ще дам възможност на своите колеги, които присъстват в залата и представляват най-ресурсоемките субекти в системата на транспорта, да отговорят на Вашите въпроси.
Проектът е разработен в изпълнение на решение на Министерския съвет за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. Концепцията на проекта се изгражда върху следните задължителни правила.
Одобрените от Министерския съвет разходни тавани са съответната рамка за разработване на проектобюджетите за периода като средствата от фондове на Европейския съюз, включително и за национално съфинансиране както и за усвояване на държавните инвестиционни заеми, се планират по централния бюджет.
За 2020 г. се предвижда увеличение на средствата за работна заплата с 10 на сто. Увеличава се размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв. Здравноосигурителната вноска запазва размерът от 8%.
Програмата „Структура“ на бюджета за 2020 г. е формирана от две политики и шест програми.
Двете политики са както следва: политика в областта на транспорта и политика в областта на информационните технологии и съобщенията.
Съответно шестте програми са както следва:
- Програма 1 – „Развитие и поддържане на транспортната инфраструктура“;
- Програма 2 – „Организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност“;
- Програма 3 – „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“;
- Програма 4 – „Разследване на произшествията във въздушния, водния и железопътния транспорт“;
- Програма 5 – „Развитие на съобщенията и информационните технологии“;
- Програма 6 – „Административно обслужване на медицинската психологическа експертиза“.
По отношение на приходната и разходната част за бюджета за 2020 г. може да се отбележи следното. Приходите са планирани като собствени нетни такива в размер на 56 млн. 287 хил. лв. Очаква се да постъпят по централния бюджет през следващата година 551 млн. лв. като еднократно плащане по концесията на летище София.
Предложението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е от нетната сума да се предоставят както следва: 196,6 млн. лв. на Холдинг БДЖ за покриване на задълженията както следва: по ПМС 162 от 2017 г. – 62 млн. лв., по ПМС 19 от 2018 г. – 30,9 млн. лв., и по ПМС 128 от 2018 г. – 103,7 млн. лв. Съответно от същата сума – 551 млн. лв., за която споменах, се предвиждат 208 млн. лв. да покрият задължения на Държавно предприятие „Железопътна инфраструктура“, както следва. По Постановление 62 от 2016 г. – 208 млн. лв.
Приходите за 2021 и 2022 г. са както следва: 2021 г. – 55,550 млн. лв.; за 2022 г. – 59,109 млн. лв.
Разходите за 2020 г. възлизат на 282 млн. 885 хил. лв. като по основни направления се разпределят както следва: за персонал – 37 млн. 569 хил. лв.; за текуща издръжка – 234 млн. 658 хил. лв.; за капиталови разходи – 10 млн. 658 хил. лв.
Субсидии, компенсации и капиталови трансфери за държавните предприятия и търговските дружества са предвидени както следва: БДЖ „Пътнически превози“ – в предложената бюджетна рамка от Министерството на финансите са планирани средства за БДЖ в размер на 327 млн. лв., разпределени както следва: капиталов трансфер в размер на 139 млн. лв.; субсидия за пътнически превози – 175 млн. лв.; компенсации за някои категории пътници – 13 млн. лв.
За „Национална компания железопътна инфраструктура“ са осигурени 265 млн. лв., разпределени по направление: капиталов трансфер 120 млн. лв. за ремонт, модернизация и строителство на съоръжения за железопътната инфраструктура и субсидия от 145 млн. лв., за текущо поддържане и експлоатация.
Предложенията както казах, са от еднократна концесионна вноска за летище София, част от тях да бъдат предоставени за погасяване на задълженията на БДЖ, част от тях да бъдат предоставени като субсидия за покриване на задълженията на НКЖИ.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, предвиден е капиталов размер за следващата година в размер на 111 млн. лв., за рехабилитация, модернизация на пристанищни терминали през 2020 г., от тях 100 млн. лв. се предоставят целево за дообучаване на Канал 1 и Канал 2 на пристанище Варна през 2020 г., като през 2021 г. се планира допълнително 120 млн. лв. капиталов размер за същата цел.
За 2022 г. капиталовият трансфер запазва размера си.
По отношение на автомобилния транспорт – за пълнота пак набързо ще припомня – обща субсидия в размер на 70 млн. лв., от които 25 млн. лв. – субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабо населени планински и гранични райони, и 45 млн. лв. компенсации за безплатни и по намалени цени пътуване на граждани в страната.
По отношение на Български пощи се предвиждат компенсации в размер на 32 млн. 781 хил. лв., като за 2021 и 2022 г. е прието предложението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за запазване на този размер, а именно по 32 милиона за всяка следваща година.
По отношение на Холдинг БДЖ, както казах, е предложена еднократна концесионна вноска от летище София, допълнително средства 196,6 млн. лв. за покриване на по-горе посочените задължения. Това е накратко експозето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
От Министерството на финансите – Цветомира Заркова.
Заповядайте, госпожо Заркова.
ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА (държавен експерт в Министерството на финансите): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Тъй като господин Желязков представи накратко бюджета на Министерството на транспорта, аз бих могла да Ви запозная с общите параметри на проектобюджета, ако считате, че това представлява интерес за Вас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Накратко.
ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА: Основните параметри са свързани с това, че средносрочна бюджетна прогноза и Проектобюджетът е разработен така, че е съобразен с фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетни сектори и политики.
Нов момент в бюджетната прогноза за 2020 г. е разширяването на обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет, като 2020 г. всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Сметната палата и съдебната власт, ще прилагат програмен формат на бюджет.
Брутният вътрешен продукт, като основен показател на макропрогнозата е планирано да стигне размер от 126,8 млрд. лв., като растежът му ще стигне на 3,3% през 2020 г.
Инфлацията се прогнозира да бъде от нива от 2,3%, а в края на годината средногодишната – 2,1%.
Заетостта се очаква да забави темпа си. Коефициентът на безработица се очаква да запази темпа си на намаление и да достигне 4,1% от работната сила, като положителната динамика на заетостта ще бъде преустановена, най-вече поради ограничение от страна на предлагането на труд.
По отношение целите на бюджетното салдо в средносрочната бюджетна прогноза е заложено да достигне на балансирана бюджетна позиция, тоест приходът ще е равен на разхода.
Приоритетите на Бюджет 2020 са образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика по доходите. Както вече знаете, заложено е в тази прогноза 10% увеличение на средствата за персонал на работещите в бюджетния сектор, с което се дава възможност за увеличение на разходите на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценката за постигнати резултати.
Общо взето това са основните макропоказатели.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Подопечните предприятия на Министерството на транспорта, искат ли думата? Не виждам желаещи.
Колеги, имате думата.
Господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Господин Председател, господин Министър! Аз имам няколко въпроса.
На мен не ми е ясно, а и може би на една част от колегите, по концесията на летището – изплатени ли са вече вноските от концесионера в пълен размер, или ще бъдат платени в Бюджет 2020 г.?
Това като начало, а след отговора ще имам още въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Предвид обстоятелството, че все още нямаме определен концесионер с потвърдено от КЗК на този етап, а впоследствие вероятно и от Върховния административен съд като такъв, ние сме заложили в бюджета първоначалното концесионно плащане да се случи следващата година. Това е реалистичният срок. Тъй като вече сме първата третина на ноември месец, нямаме още произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията, което предполага, че при едно съдебно обжалване, какъвто и да е резултатът, няма как, в рамките на тази година, да имаме сключен договор и извършено плащане.
От друга страна, реалистично е да се счита, че следващата година ще се случи това нещо, като първоначалното плащане – тези 551 млн. лв., са предпоставката за влизането на договора в сила. Това е първото плащане, което ще бъде направено, преди договорът да влезе в сила и започнат изпълнението на ангажиментите по него. Това е безусловно плащане и условие за влизане на договора в сила.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Оттук идват следните въпроси. Вие казахте, че в бюджета на Министерството са предвидени тази концесионна такса да отиде за покриване на задълженията за Холдинг НКЖИ и за „Пътнически превози“, доколкото знам.
Това, с което аз се запознах в Проекта на бюджет, за разлика от миналата година, няма текстове, които тази концесионна такса да не отиде в Сребърния фонд, а да влезе в Министерството и с нея да бъдат разплатени. От тук следва проблемът – това ще стане между първо и второ четене, защото по закон тези средства от концесии и от приватизациите трябва да отидат в Сребърния фонд за пенсии. От тук насетне идва въпроса: как е предвидено тези суми да влезнат в Министерството и по-специално в двете компании, да покрият задълженията? Предложенията ще ги направите между първо и второ четене или какво е предвидило Министерството на финансите, защото няма как, ако не бъде прието със Закона за бюджета, тези средства да бъдат предвидени в бюджета на Министерството?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В Преходните разпоредби на Закона за бюджета е предвидено сумата от първоначалното концесионно плащане да не постъпи в Сребърния фонд.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Кирилов, ако не го предложи Министерството, аз ще го предложа да отиде там. Благодаря.
Въпроси?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще се върна на въпроса на колегата Кирилов, относно концесията и средствата от нея.
Господин Министър, това, че не е хубаво депутатите да се задържат много време в парламента – не е хубаво, тъй като започваме да помним и знаем какво сме гледали. Една-две-три години. Трета година ни се обяснява как едни 500 милиона ще отидат за БДЖ, и трета година тези хора там от БДЖ, синдикати, директори, холдинги, закривахме и откривахме, чакаха 500 млн. лв., за да купят нови влакове. Мине не мине, през месец-два период, виждаме и Вас, и други представители как дават едни нови и бързи влакове, едни нови вагони и шинобуси, говорим на обществото, че аха-аха ще стане, и ето, краят сме на 2019 г. и отново няма концесия на летище София и дай боже да няма. Отново няма 500 милиона за БДЖ, в същото време има 16 милиарда за самолети и да не влизам в тази политическа тема, има три милиарда примерно излишък, както казва премиерът, защото много добре работил.
Въпросът ми е към Министерството на финансите: като толкова много добре работи и като толкова добре събират парите, вече трета година е това правителство – Борисов 3, не можаха ли за три години по 100 милиона да отделят, за да спасим БДЖ? Триста милиона, оставете я концесията, ако стане – стане, ако платят 600 милиона, платят 600 милиона, има за какво да се изхарчат, държавата има нужда. Най-малкото престъплението, което се прави, да се извадят от Сребърния фонд, но това е друга тема.
Аз също не мисля, че ако постъпят догодина по същия този Закон за Сребърния фонд, могат да се използват в текущата година, защото там е записано, че средства, постъпили през текущата година, могат да влизат в бюджета за следващата година. Тоест и там ще трябва да се променя нещо, но това специалистите ще го кажат дали, ако постъпят след 1 януари тези 560 млн. лв., могат да бъдат пипнати следващата 2020 г. или трябва 2021 г. да бъдат бюджетирани, тоест, и Вие, и предшественикът Ви, три години ни предлагате как с едни 500 милиона… и тук стоим и се забавляваме едни и същи народни представители в този парламент, но то и преди това беше, защото тази концесия от дълго време се говори. Станаха заложник двете дружества, как от едното ще отидат за другото, в едното дружество чакат да ги съкращават, в другото чакат да им дойдат новите влакове, нито едните са съкратени, нито другите са с нови влакове. В крайна сметка страдат обаче българските граждани и пътниците – потребителите на услугата.
Няма как с тези, защото те и да дойдат тези 500 милиона, вече става ясно, че Вие им ги приспадате за стари дългове. И това, което предишното ръководство на БДЖ ни обясняваше как е свело дълговете до нула и е извадило дружеството от тежкото състояние и няма дългове, аз продължавам да твърдя, че то просто няма дружество, няма вагони, няма локомотиви, персоналът напуска, защото няма и заплати, и в крайна сметка ще имате едно дружество без дългове. Сега ще погасите и тези, които досега са плащани, спасихме сградата поне на „Иван Вазов“, защото тук е и сградата на „Иван Вазов“ в тези пари, не говорим въобще за повишаване качеството на услуга за подвижен състав, говорим за стари бакии, които сега се опитваме да ги разчистваме, и то пак не е сигурно дали ще стане.
Първият ми въпрос по тази тема е: има ли други варианти, за да може БДЖ в крайна сметка, след 1 януари, да знае, че ще има и ще стартира процедурата за новите локомотиви, вагони достатъчно, за да могат да извършват услугата, а не да чакаме концесията? Аз мисля, че има такива възможности и Вие сте упорит министър и мисля, че може достатъчно добре да го защитите пред Министерския съвет и пред Министерството на финансите, разбира се, ако и колежката предаде на министър Горанов това, което си говорим тук.
Относно „Български пощи“. Вие казахте, че за тази година са предвидени 32 милиона и те са повишени от 25, защото не е изплащана субсидията последните четири-пет години и сега е разхвърляна за четири-пет години напред, и те щели да получат повече. Само че това, господин Министър, нали на всички ни е ясно, че не е повече, просто си връщаме стари дългове. Няма как да заблуждаваме и Комисията, и народните представители, че „Български пощи“ ще получат повече пари от това, което им е изчислявано, но не плащано от държавата през годините. Тоест, тази субсидия от 25 млн. лв., ако наистина ще я повишим на 32, нека да е 32, извън това, което им дължим за минали години назад, защото това са си задължения, няма как свършена работа и неплатена, сега да си я преписваме като повишение на заплащането за догодина.
Третият въпрос е относно тези субсидирани линии, където Вие казахте, че се повишават от 18,5 милиона на 25 милиона.
Всички, които са близки до тази тема и Вашите експерти в Министерството много добре знаят, че тази сума е 30% от необходимото. Реално парите, които трябва да се платят за тези линии, за тези труднодостъпни места, за тези малки отдалечени населени места, за които искаме хората да не идват всички в София, да живеят по населените си места, в същото време не им създаваме никакви условия – ами това е политиката на държавата. Вместо тези 25 милиона, нека да са увеличени двойно, и не го казвам без… Ние ще го предложим, ние го предложихме и миналата година, казваме и откъде да се вземат съответно парите и ще намерите подкрепа, сигурен съм, и в бранша и в кметовете, и в Националното сдружение на общините. Така че тази стъпка с шест-седем милиона е нищо, като имаме предвид, че от тях 11 милиона са за Столична община.
Предложението ми тук е да се мисли, то вече Вие няма как да го мислите, трябва ние да го правим, но поне да ни подкрепите или колеги народни представители от другите парламентарни групи за поне двойно увеличаване на тази сума от 25 милиона, за да се постига ефекта или намесата на държавата в тази дейност. Както в „Български пощи“ се намесваме, за да защитим свободата на словото и разпространението на печата, ето тук е инструментът на държавата да се намеси така, че тези отдалечени места, там където минава автобусът един път в седмицата, а някъде през седмица, хората да имат транспорт до областния и общински център.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Свиленски, надявам се ще ми позволите на Вашия политически наратив да не взема отношение, защото той беше в риторичен аспект и аз оценявам формата.
В аспект БДЖ – по поредността на темите, които засегнахте.
Бюджетът за 2020 г. предвижда приходи от продажби 64,3 млн. лв., тоест имаме увеличение с 3%, като общите приходи от 239,3 млн. лв., което е увеличение също. Предвиждаме капиталовия трансфер допълнително, от обичайния 39 милиона, да бъде увеличен с още 100 милиона, тоест ние ще имаме 139 милиона капиталов трансфер за нов подвижен състав.
По отношение на самия подвижен състав – може би се отклонявам малко от темата, но е хубаво някои неща да се кажат – през 2019 г. ще завърши с извършване до 100 капитални и средни ремонти, и до 80 средни ремонта в депата на БДЖ.
За 2020 г. са планирани до 50 капитални и средни ремонта и до средни ремонта в депата отново на БДЖ.
Обявени са вече поръчки за доставки на 40 нови вагона, както и за 30 вагона втора употреба от „Дойче банк“. До средата на 2020 г. въпросът с недостига на вагони ще бъде практически решен.
По отношение на локомотивите. През настоящата година се извършват 35 от планираните 55 подемни ремонта. През 2020 г. са планирани между 15 и 20 капитални подемни ремонти и до 25 подемни ремонта в БДЖ.
Стартирани са обществени поръчки за 20 подемни и 10 капитални ремонта, като изпълнителите започват работа до края на 2019 г.
Обявена е обществена поръчка за доставка на 10 нови локомотива.
Обявена е обществена поръчка за 10 капитални ремонта.
Това са различни, заради различните видове серии на самите локомотиви. И е обявена обществена поръчка за наем на осем локомотива, допълнена с обществена поръчка за допълнително 10 такива, за срок от една-две и три години.
Най-късно, до края на 2020 г., този въпрос с недостига, по един или друг начин се очаква да бъде решен.
По отношение на мотрисите. До края на този месец ще бъде подписан договор за ремонт и поддръжка на 46 мотриси. Действието на договора се очаква да започне април 2020 г., като междувременно текат разговори за изтегляне на възстановителни ремонти по рано, с цел подпомагане на графика за движение на влаковете, както и до края на тази година ще се обяви обществената поръчка за нови мотриси с около четири хиляди седящи места. В момента се уточнява конфигурацията.
Няма да избягам от темата за моето усещане за мениджмънта на БДЖ. Като станах министър установих не много добри взаимоотношения Холдинг – управители на дружествата. С подмяната на Съвета на директорите в Холдинга и с частична подмяна на управителите в дъщерните дружества считахме че ще оптимизираме процесите, но се оказа, че сякаш човешкият фактор е по слабо меродавен в темата, когато структурирането е неправилно или времето му е изтекло. В тази връзка са предприети структурни промени. Двата основни проблема, преди да конкретизирам скелета на структурните промени, с което двете дъщерни дружества – „Товарни превози“ и „Пътнически превози“, не успяха да се справят през първата половина на тази година са контролът на разходите и оптимизация на бизнес процесите. Практически не се наблюдаваше някакво значително оптимизиране на бизнес процесите, от което се вижда директно от самите показатели за изпълнението на бюджета.
Допълнително, подготовката на обществените поръчки на практика се осъществяваше от Холдинга, заради компенсиране на забавите в „Пътнически превози“. Наред с това Холдингът се явяваше по-скоро като надзорен орган на дейността на двете дружества, отколкото холдинг с присъщите на такъв вид субект, отношение към дъщерни компании. Затова и въз основа на приетия вече Закон за публичните предприятия, логичният ход за ускоряване, оптимизиране на процесите, доведе до промяна на самата структура, което, разбира се, не е атестация за качеството на управителите.
Имах възможност да кажа, че считам досегашните управители на товарни и пътнически превози за едни достойни хора със своите качества, но според мен структурата има значително въздействие върху не оптималност на процесите, поради което подходът е преобразуване на дъщерните компании в еднолични акционерни дружества с колективни органи на управление. Холдинг БДЖ да се фокусира единствено върху присъщите за един холдинг действия. Като до края на следващата година ще бъде окончателно решено неговото бъдеще, което ще бъде най-вероятно с оглед на всички компликации, които се предпоставят процесите по преобразуване, но холдингът като такъв трябва да престане да съществува. Тоест, ние трябва да имаме две дъщерни дружества, които като големи и публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, трябва да се управляват от колективни органи за управление. Тоест от Съвет на директорите в минималния размер на членовете – трима души, при вземане на решението и то под пряката отговорност на принципала.
Аргументи, че холдингът служи опосредствено между принципала и дружествата вече не е състоятелен, предвид новите тенденции след изплащането на задълженията. Всички правноорганизационни мерки, форми и процеси ще бъдат артикулирани своевременно.
Преминавам към темата за Български пощи. Компенсацията е един от начините за финансиране дейността на Български пощи и то от разходите, които се генерират от дейността, и ниските приходи, които са с оглед на факта, че дейността по предоставяне на универсалната пощенска услуга, за което Български пощи имат индивидуална лицензия е регулирана дейност. Имах възможността да спомена, че относителният дял на трудовите възнаграждения, тоест на средствата за персонал от Български пощи са около 80%, ако не се лъжа от всички разходи на самото дружество като несвоевременното изплащане на компенсацията се преодоля с придвижването за нейното авансово… Всичко това част от мерките като неразплатеният размер до настоящия момент следва да се погаси в петгодишен период средно с около 7 млн. лв. на година.
Преди малко споменах, че финансовият резултат ще е минус 2 милиона и нещо. Виждате, че с това увеличение все пак пощите ще имат едно надявам се през следващата година добро финансово състояние, което ще позволи не само по-голяма гъвкавост в погасяването на текущи задължения и недопускане на тяхното нарастване чрез лихви, а ще има възможност и да адаптира дейността си към новите технологии, което ще повиши производителността.
Български пощи имат шанса да се върнат на пазара и да вземат своето достойно място, без да се търси целенасочено редуциране на каквито и да е разходи, освен тези, които са нецелесъобразно извършвани.
По отношение на въпроса за автомобилния транспорт и за субсидиите и компенсациите. Вие знаете, че средствата в това число и средствата, които обявих като увеличение, са разчетени по централния бюджет, те не са по бюджета на Министерството на транспорта. Всички разходи са на база на отчети. Знаете, че кметовете правят заявки за километри, за размери, но изплащането на субсидиите се извършва на база на направените отчети за изминатото разстояние. Разбира се, тези средства са тавани като в момента ние имаме завишение приблизително с 35%, което не е малко в сравнение с миналата година.
Пак казвам и разпределението, и размерът ще се определят на база на отчетите за тази година и съответно за тримесечията през следващата година. Давам си сметка, че желанието за размер е по- голямо, отколкото разчетените средства, но имаме значително увеличение, което пак ще кажа, е адмирирано от Националното сдружение на общините. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Министър, по последната тема Това не е желание за повече пари – това е нужда, това е необходимост. Ако вървим в тази посока, в която казвате, че се плаща на база отчетено, догодина ще бъдат по-малко, защото пак казах има населени места, където автобуса минава един път седмично, а трябва да минава например всеки ден. Просто, защото няма пари заложени, той няма как да минава всеки ден или някой да го предвиди, или пък да го отчете. Тоест, за да стане това, което Вие говорите, трябва някой друг, отвън – извън държавата, да поеме това финансиране, за да могат тези превозвачи и общини да отчетат реално нуждите.
Тоест, ако стъпваме само на отчетите, а не на нуждите и на това, което кметовете дават и гражданите, които искат, може би след две-три години тези 25 милиона ще станат 5 милиона, защото просто превозвачите спират да возят – когато не се плаща, няма кой да вози, а за съжаление няма държавно дружество „Автобусен транспорт“, както Български пощи, където да кажем: „Айде, от догодина ще возите Вие!“, но няма. БДЖ не може да ходи по селата. Тук е сбъркана концепцията. Затова ние казваме: залагаме 50 милиона и искаме от кметовете, конкурсите, превозвачите, субсидирането и нека да видим дали няма да бъдат достатъчни, защото те могат да бъдат и в повече. Трябва да има парите, за да тръгне работата, без пари няма как да тръгне.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, ако позволите по отношение на тази тема за автомобилния транспорт да се включа в това, защото и аз лично съм Ви занимавал, но и кметовете ни занимават, а и превозвачите. Постоянно получаваме информация, че има фалирал превозвач, който изпълнява линия в слабо населени, отдалечени високопланински райони, във връзка с намаляването на населението и така нататък, и така нататък.
Да, има увеличение. Увеличението с 35%, както казахте, поне на тази част, но то не е достатъчно. Не е само финансов според мен проблемът. Трябва да се намери механизъм, по който да се балансират нещата. Един превозвач да получава, да кажем една печеливша линия с ангажимент да обслужва и една непечеливша. Защото спират и има доста населени места, които са отдалечени с по-малко население, и не веднъж седмично, няма никакъв транспорт, никой не изпълнява транспортна схема до там. Това се поставя като проблем постоянно, ние го отлагаме като проблем във времето, или по-скоро не намираме решението, но проблемът си остава и той е сериозен.
Сега приключиха изборите. Честито на всички новоизбрани кметове, но 80% от тях извън големите населени места ще се сблъскат с този проблем. Тук, трябва да се намери механизъм. От една страна са финансирането, от друга страна механизмът, който да сработи и да има тази свързаност. Това е тежък проблем, който се поставя на терен и Министерството на финансите е добре да го чуе, защото, трябва да се балансира, парите не стигат, но всъщност ние изключваме населени места от тази свързаност. Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Така или иначе по отношение на разпределението ще се направят съответните срещи и със Сдружението на общините, и с кметове, и с „Автомобилна администрация“, защото това, което може да постигнем на базата и на увеличението, е по-справедливо, и обективно разпределение. Вие знаете, че в рамките на една област е много възможно областният център да генерира по-голям приход за сметка на други общини в рамките на същата. Това нещо ще бъде прецизирано и ревизирано и наистина средствата да отиват като субсидия към слабо населени планински райони, там където няма алтернатива. Това е нашата амбиция.
Тепърва мисля, че ще коментираме темата. Все пак увеличението е значително и не бива да се подценява този подход. През следващите години този тренд ще продължи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Други въпроси?
РОСЕН ЖИВКОВ: Само искам да допълня, че тези линии в отдалечените и планинските райони са не само отдалечени, и не само населението е по-малко като брой, но и пътищата са по-разбити. Дори може да се помисли върху по-високи ставки за превозвачите, за да има, първо, интерес, а за да могат да изпълняват, защото множеството ремонти, смяна на гуми обезсмисля цялата им дейност и затова фалират. Така че това също е проблем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпроси?
Заповядайте.
ПЕТЪР БУНЕВ: Благодаря за дадената възможност.
Бих искал да взема отношение, тъй като въобще не стана почти въпрос за Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
Искам да допълня само това, че тези средства, които ще отидат сега допълнително, евентуално от Летище София, това са средства, които беше принудена и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да изтегли кредит, за да покрие предния програмен период средствата, които ни бяха орязани.
Бих допълнил, че съгласно европейски директиви приходите, които идват в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ се харчат по строго определени пера. Единствените средства, които могат да се харчат за заплати, това са от субсидията и тя е много по-малка, отколкото са необходимите средства.
Капиталовият трансфер се харчи за ремонти и подобряване. Знаем, че собствените приходи, които са от инфраструктурни такси, те също се харчат точно определено за поддръжка на „Железопътна инфраструктура“. Така че добрата политика, която е за повишаване на доходите, трябва да има отражение и в Национална копания „Железопътна инфраструктура“ с повишаване на субсидията за доходите на служещите и работещите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой друг?
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА (Председател на съюза на транспортните синдикати в България – КНСБ): Благодаря за възможността да се включим в Вашето заседание, да слушаме дебатите и да изразим своите становища по отношение на предложението по Проекта за държавния бюджет.
Няма как още в самото начало да не изразя своето задоволство от това, че виждаме промяна по отношение на ангажиментите от страна на държавния бюджет по отношение на автомобилния транспорт и в частност по отношение на вътрешно-градски транспорт и транспорта в планински и други райони. Знаете, че Регламент 1370 ни предоставя възможност на нас, представителите на синдикалните организации и сме правили това в годините, а именно да настояваме държавата и общините да споделят отговорността за предоставянето на услугата обществен транспорт.
За съжаление, виждаме отстъпление от това, че все повече ангажиментът по отношение на това да бъде субсидиран този транспорт се прехвърля от държавата на общините. Ние от Съюза на транспортните синдикати в България, както всяка година, така и тази година сме представили своите искания към държавния бюджет. Провели сме и редица разговори, Конфедерацията с министъра на финансите господин Горанов и благодарим за това, че той ни изслуша, прие част от нашите аргументи. В следствие на тези разговори виждаме и други числа в самото предложение в Проекта за държавен бюджет. Все още има какво да желаем. Вярвам, че това би помогнало и на Вас. Тази малка табличка, която ние изготвихме показва, че по отношение да кажем на Столична община си направихме труда да направим това, защото разполагаме с по-преки данни от 2015 г. до 2019 г., съотношението между споделената отговорност за дофинансиране на транспорта, градският транспорт изглежда по този начин. В 2015 г. – 63,83% компенсации от бюджета на Столична община към 36,17% компенсации от държавния бюджет.
С Бюджет 2019 г. стигаме до тенденцията, че е плавно нагоре. Разширяване на ножицата между общинско и държавно финансиране, 2019 г. стигаме до 74,67% компенсации от страна на бюджета на Столична община – 25,33% компенсации от държавния бюджет.
В Столична община имаме последователна политика за това да се подобряваме градския транспорт. Всички хоризонтални държавни политики свързани с това да се грижим за климата, чистота на въздуха, опазване на околната среда, включително и четвърти приоритет, за който говорихме в началото – увеличаване на доходите на населението като хоризонтална държавна политика да я следваме. В рамките на Столичния общински съвет беше взето решение и бяха повишавани доходите в рамките на 2019 г. като финансовият ангажимент за това беше поет изцяло от Столична община.
Защо споделям това тук, в тази зала? Защото вярвам, че това, което правим с този бюджет и предложението, което имам от страна на Министерството на финансите, отразява тази необходимост. Затова, това обяснява и тази по-голяма сума отредена за Столична община в този бюджет. Тези конкретни цифри за тях се крият реални нужди, които са аргументирани в нашите послания до министъра на финансите. Това всъщност е нещо, което е на база на конкретни анализи, на конкретни нужди.
Имаме необходимост по нашите разчети от допълнителни средства, но вярвам, че посоката е правилна. Ще водим разговор между първо и второ четене с министъра на финансите допълнително. Смятам, че все още има възможности, ако намерим такива, разбира се, да получим допълнително финансиране, както за Столична община, така и за останалите градове в страната, където, за съжаление, процесите по обновяване на превозните средства и по увеличение на доходите на хората, заети в тези дружества са по бавни. Така или иначе смятам, че в рамките на следващата година и когато говорим за следващата рамка – тригодишна рамка и ще разчитаме на Вас, би трябвало да помислим върху това да изработим механизъм, който да отчита справедливо разпределение между държавния бюджет и общински бюджети и да имаме механизми и критерии, по които да можем да измерим наистина тези нужди на база на реални данни, на числа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Други? Не виждам.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57. Внесен е от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – 10, против – 7, въздържал се – 1.
Приема се.
Благодаря Ви за вниманието.



Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41. Внесен е от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Благодаря на всички участници.
Две минути почивка.

(След почивката.)

Колеги, продължаваме по трета точка, виждам, че председателят на електронно управление е тук, министърът и госпожа Андреана Атанасова.
Колеги, да Ви информирам, че вчера имаше работна група, на която всички бяхте поканени и бяха поканени всички заинтересовани страни. Свършиха доста работа.
Текстовете, които виждате вътре и са преработени, са преработени изцяло от работната група. Така че има нужда да се припознават от народните представители, от една страна, с уговорката, че след като се приемат текстовете днес, след това ще остане една правно-техническа работа, в която ще упълномощим и юридическия отдел, и сътрудниците, да го свършат преди влизането в залата. Разбира се, вариантът ще бъде раздаден на всички, за да огледате това, което имате тук и кое след това са правно технически.
Приемаме ли този подход? Другият вариант е да правим нова извънредна комисия, за да довършим тази правно-техническа работа.
Господин Паунов, господин Тишев?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Правим го. Съгласни сме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“.
Работната група подкрепя текста на вносителя… (чета работната група, разбирайте Комисията).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Възражения? Не виждам.
Министерството подкрепя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, на микрофона, да сме по-експедитивни.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
Изказвания? Не виждам.
Министерството подкрепя ли текста на вносителя с предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, така, както ги докладвате, оставам с впечатлението, че гласуваме заедно § 2 и § 3, нали така?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И § 1.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Така, само, че § 2 се приема предложението на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Той отпада и такъв няма. Параграф 3 става § 2.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Разбрах, добре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 1, § 2, който отпада и § 3, който става § 2.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се § 1, § 2 – отпада, § 3, който става § 2.
По § 4 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Министерството подкрепя ли § 4?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Предложението на народния представител Георги Свиленски не се подкрепя. Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И там има предложения от народни представители по реда на… (Уточнения при изключени микрофони.)
Заповядайте, по § 4.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ (Държавна агенция „Електронно управление): По § 4 Държавна агенция „Електронно управление“ предлага следната редакция: „В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 2 се изменя така:
„(2) При заявяването на съответната електронна административна услуга лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 са длъжни да осигурят възможност на гражданите и организациите да се идентифицират по реда на Закона за електронната идентификация и/или чрез средства за електронна идентификация, издавани и поддържани от административни органи и определени с решение на Министерския съвет.“ Тоест ал. 2 да остане ал. 2 без т. 2, като в създалата се ал. 3 след това средствата за електронна идентификация по чл. 5, ал. 2, тъй като предлагаме да отпадне т. 1, да се заличи и да продължи текста.
Предложение второ: трябва да са оперативно съвместими и интегрирани системата за електронната идентификация, изградена и поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“.
Мотивите в тази насока са ни, че т. 2, която предвижда по реда на Регламент 910, Регламентът пряко се прилага, така че няма нужда да утежняваме Закона.
Алинея 2, т. 1 да отпадне поради причината, че отпада и от предната алинея.
АНА ЕМАНУИЛОВА: …приложимост, но ние винаги описваме регламентите. Кое налага да падне? (Уточнения при изключени микрофони.)
МИНИСТЪР РУМЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Да, този текст беше допълнително предложен. Тоест, той не съществува в Закона, системното му място е в Закона за електронната идентификация дотолкова доколкото би трябва да се намери системно място, а не в Закона за електронното управление.
От друга страна, в Регламента темата е признаването на национални схеми от една държава членка в друга, а не това дали е средство или не е средство. Така, както е записано, че това е някакво средство, се създава усещането, че въвеждаме някакво друго средство. Поне редакционно не му е тук мястото и, ако няма този текст, е по-чисто и правоприлагането.
Ние не намираме смисъл да има такъв текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще подложа точката с корекцията, която е направена от КРС и припозната от народните представители, с уговорката, че трябва писмено да се изпрати на всички. (Реплики.)
Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Свиленски, нали така?
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 4 с направените предложения от КРС, които ще бъдат изпратени писмено на имейлите на народните представители, нали така?
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 4 се приема, нали така, с направените предложения, който става всъщност § 3. Нали така? Добре.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 4.
Отново има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Значи тук всичко се приема, доколкото разбирам.
Министерството подкрепя ли текста на вносителя и предложенията на народните представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Всъщност аз гледам § 6. Значи гледаме § 5, който става § 4. Няма предложение, има правно технически, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да, просто на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И § 6 с това, което изчетох, с предложенията на народните представители. Значи и двата параграфа гледаме.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5 с правно-техническите корекции, който става § 4 и § 6 – предложението на Свиленски и групата народни представители по чл. 83, който става § 5.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Изказвания? Няма.
Министерството подкрепя ли текста на вносителя за § 7?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 7, който става § 6.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 8 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението, която прави предложение да се подкрепи текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 8, който става § 7. Който е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложението с редакциите, което е дадено от работната група и вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не подкрепяте това на Свиленски и народни представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Не подкрепяме на Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на Георги Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст с предложението на народните представители и редакцията на групата.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се, § 8 с направените предложения по чл. 83, който става § 7. Нали така?
По § 9 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 8. Редакцията е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството подкрепя ли предложението на работната група и народните представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 9, който става § 8 с направените корекции от народните представители по реда на чл. 83.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се § 9, който става § 8.
По § 10 има предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста на вносител, не подкрепяме текста на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 9.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 11 няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 10.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11, като думите „всички проекти“ се заменят с „проектите“.
Друго предложение тук няма.
Изказвания? Няма.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста на вносителя с предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване текста на § 12 по вносител, който става § 11, заедно с правно-техническата корекция.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 13 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители, от мен надясно, по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 12.
Вие виждате текста, уважаеми колеги.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложението на вносителя с предложените редакции. Не подкрепяме предложението на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Първо, подлагам на гласуване предложенията на Георги Свиленски и група народни представители, което не се подкрепя от работната група.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Предложение от група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5:
„§ 13 се изменя така:
§ 13. В Глава първа „а“, Раздел II с членове 7к до 7о се отменя.“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 12.
„§ 12. В Глава първа „а“, Раздел II с членове 7к до 7о се отменя.“
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда чл. 83 се създава нов § 13 със следното съдържание:
„Чл. 7р се отменя.“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13:
„Чл. 7р се отменя.“
Предложение от народните представители по реда на чл. 83 да се създаде нов § 14 със следното съдържание за новия раздел.
Нали така дотук? Точен съм? Добре.
Подлагам на гласуване всички редакции от народните представители, плюс текста на вносителя.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложените поправки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Забележки няма.
Това всъщност го гласуваме до Раздел IV. Нали така?
Подлагам на гласуване, включително с този § 14, който се създава по предложение на народните представители.
Подлагам на гласуване всички корекции, плюс текста на вносителя за § 13 и новосъздадения § 14.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Преминаваме към Раздел IV – Системна интеграция. Нали така? Нещо не съм пропуснал?
Защото това е Глава първа „а“. Добре.
Раздел IV – Системна интеграция.
Дейност на системна интеграция
Чл. 7с, това е § 14.
Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 15.
Изказвания? Не виждам.
Министерството подкрепя ли предложението на работната група и текста на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да, подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 14, който става § 15 с приетите предложения от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 15 има предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители – § 15 да отпадне
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение от група народни представители по реда на чл. 83 , което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 16.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Приемаме предложението на работната група. Не подкрепяме предложението на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на Георги Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 15, който става § 16 с направените предложения от народните представители и текста на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 16 има предложение от народните представители надясно от мен по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 17.
Имате текста, пред Вас е.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепя предложената редакция на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 16, който става § 17, с направените предложения от народните представители по реда на чл. 83.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 18.
Това са правно-технически, предполагам? (Реплика.) Да, добре.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложените редакции на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 17, който става § 18 с правно-техническите бележки.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 18 има предложение на Георги Свиленски и група народни представители §18 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 19.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста на вносителя с предложените редакции. Не подкрепяме предложението на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението на Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 18 с направените предложения от народните представители, който става § 19.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложението по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да.
Подлагам на гласуване § 19, който става § 20 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Има предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението за създаване на нов § 19а.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме становището на работната група.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Свиленски и група народни представители.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 20, който става § 21 и § 21, който става § 22 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приемат се.
По § 22 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 23.
Колеги, текста го виждате пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложената редакция на група народни представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 22, който става § 23, с предложението от народните представители по реда на чл. 83.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 23 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 24.
Текстът е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 24, с приетите предложения на народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 24 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 25.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 24, който става § 25, с подкрепената редакция от страна на народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 25 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 26.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 25, който става § 26, с приетата редакция от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 26 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 27.
Колеги, редакцията е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 26, който става § 27, с предложените промени от група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 27 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 28.
Текстът е пред Вас.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция на група народни представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 27, който става § 28, с направената редакция от народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 28 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 29.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 28, който става § 29, с направената редакция от група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 29 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 30.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 29, който става § 30, с направените редакции от група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. предложението.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 30, който става § 31 по вносител – правно-технически бележки.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32, като в ал. 5 думите „т. 2“ се заличават.
Изказвания? Няма.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 31, който става § 32 с правно техническите бележки.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 32 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 33.
Текстът е пред Вас.
Изказвания? Не виждам
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 32, който става § 33 с приетите предложения на народните представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 33 има предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 34.
Текстът е пред Вас.
Изказвания? Не виждам
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 33, който става § 34, с направените предложения от група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 34 работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 34, който става § 35, с направените правно-технически бележки по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 35 е направено предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 36.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 35, който става § 36, с направените предложения от група народни представители.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37 като в алинеи 1 и 2 думите „дадено му“ се заличават.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложения текст с редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 36, който става § 37, с направените правно-технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38, като навсякъде думата „или“ се заличава.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция за заличаване на „или“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 37, който става § 38 с правно-техническите бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 38 е направено предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 39.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложените текстове за редакции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 38, който става § 39, с направените предложения от група народни представители по реда на чл. 83.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39, с направените правно-технически бележки.
Изказвания? Не виждам.
Министерството за § 39?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Само за уточнение. Кои правно-технически, че не разбрахме? (Реплика.)
Подкрепяме така предложените корекции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 39 до „Допълнителна разпоредба“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и § 39, който става § 40 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Изказвания? Няма.
Министерството подкрепя наименованието на подразделението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Да, подкрепяме го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 40 е направено предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 41.
Изказвания? Няма.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложения текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 40, който става § 41, заедно с предложението от група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 40, който става § 41 е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 41, който става § 42, заедно с правно-техническите бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 42, който става § 43 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Предложение от група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 44.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме предложения нов § 44.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на група народни представители да се създаде нов § 44.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 43 е направено предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.
Изказвания? Не виждам.
Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме текста по вносител, не подкрепяме предложението на Георги Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на Георги Свиленски и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 43, който става § 45 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 43, който става § 45 се приема по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.
Изказвания? Не виждам.
Министерството подкрепя ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложените текстове по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване § 44, който става § 46 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 45 е направено предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 47. Текстът е пред Вас.
Изказвания?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Предложената т. 1 на § 47 алинея не кореспондира на волята на вносителя, тъй като така е предложена редакцията, че е изпуснат периода от 23 септември 2018 до влизане в сила на този закон. Работната група предложи една редакция, в която е изпуснат този период.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 47, ал. 1, т. 1.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Господин Председател, предлагаме следната редакция на т. 1: „Интернет страниците, създадени след 23 септември 2018 г. до влизането в сила на този закон – срок до шест месеца от влизането му в сила“. Тоест, да обхванем периода от 23 септември 2018 г. до настоящия момент и същевременно да бъде регламентиран и срокът преди 23 септември 2018 г., за да може да се хване целия период.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, така е. Окончателната редакция е коректна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Запишете редакцията, ако обичате и също да бъде изпратена до народните представители.
Изказвания?
Заповядайте. (Анна Емануилова говори при изключен микрофон. Уточнения при изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: За съжаление, поради закъсняване с въвеждането на изискванията на Директивата в националното законодателство се получава на практика гратисен период от една година, който е предвиден по Директива за страниците, които тепърва се разработват, за да могат да бъдат приведени в съответствие техните съдържания като достъпност. Поради тази причина с влизането в сила на закона всички страници, които трябва да се изготвят от административните структури и лицата, които осъществяват публична дейност, трябва да бъдат приведени в съответствие незабавно. Няма да има този период, който е предвиден по принцип в Директивата, тъй като изоставаме с въвеждането на изискванията. Това се получава практически. Можем да си го позволим дотолкова, доколкото нямаме такава опция по сроковете, които са поставени в Директивата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И какво, записваме в т. 1.
Последно, това, което казахте ли остава? С тази редакция ли остава? (Уточнения при изключени микрофони.)
Подлагам на гласуване § 45, който става § 47, с направените правно-технически бележки и с уточнената редакция на т. 1, която ще бъде разпространена на народните представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 45, който става § 47 е приет.
По § 46 има направено предложение от група народни представители по реда на чл. 83.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 48.
Изказвания? Не виждам.
Министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Подкрепяме така предложената редакция за § 48 вече.
Подлагам на гласуване § 46, който става § 48 по предложение от група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
С това точката е изчерпана.



Преминаваме към четвърта точка:
РАЗНИ.
Някой да иска нещо да допълни като цяло, или по принцип? Няма.
Благодаря Ви за вниманието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Благодаря.

(Закрито в 16,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Халил Летифов