На 5 февруари 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидатите за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Изслушване на кандидатите за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
2. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно, против и въздържали се няма.
По първа точка гости освен кандидатите са и господин Димитър Димитров, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на браншовите организации в областта на електронните съобщения и представители на синдикалните организации. Добре дошли!
Най-напред да поканя кандидатите да седнат срещу мен, за да им е по-удобно – госпожа Кристина Андонова-Хитрова, госпожа Ана Хаджиева, госпожа Деница Златева, господин Ердинч Хайрула и господин Пеньо Пенев.
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви запозная какво се случи досега и как възнамеряваме да протече оттук насетне процедурата по избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДВАМА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА.
Заседанието ще се излъчва в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.
На 12 декември 2019 г. със свое Решение Народното събрание на Република България прие: Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията от квотата на Народното събрание; представянето и публичното оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по транспорт информационни технологии и съобщения; както и процедурата за избор в Народното събрание.
В законоустановения срок са постъпили следните предложения за кандидат за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията – госпожа Кристина Георгиева Андонова-Хитрова по предложение от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, и за кандидати за членове на Комисията за регулиране на съобщенията: госпожа Ана Вълчева Хаджиева – предложена от народните представители Вежди Рашидов, Евгени Будинов, Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Менда Стоянова, Гергана Стефанова, Димитър Лазаров, Слави Нецов, Боряна Георгиева и Елена Пешева; госпожа Деница Златкова Златева – предложение от парламентарната група на „БСП за България“, господин Ердинч Исмаил Хайрула – предложение от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, господин Пеньо Атанасов Пенев – предложение от народните представители Валери Симеонов и Искрен Веселинов.
Предложенията и приложените към тях документи са публикувани на специализирания сайт в интернет страницата на Народното събрание и са публично оповестени. Съгласно Раздел III от Процедурните правила е извършена проверка, в резултат на която за кандидатите не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване за принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На свое заседание, проведено на 29 януари 2020 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа всички представени документи, установи, че кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност съгласно Закона за електронните съобщения и процедурните правила и прие решение да допусне до изслушване кандидатите – за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията Кристина Георгиева Андонова-Хитрова, и кандидатите за двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията – Ана Вълчева Хаджиева, Деница Златкова Златева, Ердинч Исмаил Хайрула и Пеньо Атанасов Пенев.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не са постъпвали въпроси към кандидатите от страна на юридическите лица с нестопанска цел, професионалните организации или от средствата за масова информация. Постъпило е писмо от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори в подкрепа на кандидатурата на госпожа Кристина Хитрова за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Ще припомня накратко Раздел IVот Процедурните правила:
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения изслушва допуснатите кандидати по списък изготвен по азбучен ред на собствените им имена.
Вносителят на всяко предложение представя кандидата в изложение до седем минути.
На всеки кандидат се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до пет минути.
Членовете на Комисията в рамките на две минути могат да задават въпроси към кандидата.
Всеки кандидат отговаря на поставените му от народните представители въпроси до десет минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването и го внася в Народното събрание. Към него се прилага списък на кандидатите подреден по азбучен ред, според собствените им имена. Към Доклада се прилагат и проектите за решения за избор на заместник-председател и двамата членове на Комисията за регулиране на съобщенията.

Пристъпваме към представяне и изслушване на кандидатите.
Уважаеми колеги, да повторя това, което прочетох, че всъщност постъпили въпроси от юридически сдружения с нестопанска цел и съсловни организации няма. Затова ръководството на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения реши да зададем един общ въпрос към всички кандидати, което ще рече, че народните представители няма да се възползват от двуминутното си право да задават въпроси към кандидатите. На този общ въпрос, включващ като цяло дейността и задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията, кандидатите да развият своето виждане за работата на Регулаторния орган.
Някой има ли против този подход, който сме обсъдили аз и заместниците на Комисията? Не виждам.
Тогава да пристъпим към представяне на кандидатите по азбучния ред на собствените им имена.
Госпожа Кристина Георгиева Андонова-Хитрова ще я представи господин Ташков.
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Имам удоволствието да представя издигнатата за кандидат за заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията госпожа Кристина Георгиева Андонова-Хитрова.
Госпожа Кристина Георгиева Андонова-Хитрова започва професионалното си развитие през 1998 г. като експерт в Министерството на промишлеността, трансформирано по-късно в Министерство на икономиката. Натрупва значителен професионален опит в областта на интеграцията на българската икономика на Европейския съюз, участва в работните групи по преговорите за членство по индустриална политика и конкуренция като за целта развива професионална компетентност в областта на държавните помощи, правила за конкуренция, секторни и пазарни анализи и управлението на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз за приспособяването на българската икономика към конкурентния единен пазар.
В резултат на натрупания опит през 2004 г. на нея е възложена отговорността да подпомага развитието на сравнително нов сегмент на държавната политика като началник отдел „Развитие на бизнес-средата и иновациите“ в дирекция „Политика по отношение на предприятията“.
Тя дава своя принос за разработване и координация на мерките, заложени в Националната стратегия за развитие на малките и средни предприятия. Като член на Консултативния съвет за малки и средни предприятия работи за прилагането на смол бизнес акт в България и утвърждаването на принципите на партньорство при разработването на политики за бизнеса.
Госпожа Хитрова работи активно за утвърждаването и разбирането, че иновациите са в основата на конкурентоспособността на всяка икономика и че не е достатъчно да се приеме Националната иновационна стратегия, а е необходимо тя да бъде обвързана и осигурена с подходящи и ефективни финансови схеми и нефинансови инструменти, за постигане на заложените в нея цели. Национален иновационен фонд, ваучерна схема, създаване и развитие на предприемачески центрове в университетите и средните професионални училища и Националния съвет по иновации.
През 2009 г. тя постъпва в администрацията на Министерския съвет в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международни финансови институции“, като е осъществявала дейности по мониторинг и координация на ангажиментите и задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, участие в работни групи към координационния механизъм по европейските въпроси, координация и мониторинг по изпълнението на проекти на Световната банка в социалния сектор, икономиката, образованието и здравеопазването, координацията на проекти за подготовка на структурните заеми на Банката за България, участие в съвместния преглед на порт-фолиото на Световната банка, участие в донорския координационен механизъм, координация и участие в мониторинга по изпълнението на ангажиментите на Република България към Международния валутен фонд и други.
При преминаване на Централното координационно звено за управление на средства от Европейския съюз от Министерството на финансите в администрацията на Министерския съвет госпожа Хитрова заема длъжността „държавен експерт“ в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“, където придобива значителен професионален опит, свързан с програмирането, програмното, нормативното и методическото осигуряване на координацията и управлението на средствата от Европейския съюз. Участва в мониторинга на оперативните програми и придобива опит за доброто финансово управление на публичните средства от структурните и Кохезионни фондове, включително в анализите за избягване на грешки при възлагане на обществени поръчки и налагане на финансови корекции, свързани с изпълнението на проектите.
През 2012 г. госпожа Хитрова заема длъжността „директор“ на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет, като осъществява: функциите по мониторинг и координация на ангажиментите и задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз; координация по изработването, съгласуването и приемането на позиция на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз; координация на информационната и досъдебна фаза на процедурите срещу Българи; участие в работни групи към координационния механизъм по европейските въпроси; участие в изготвянето на годишните програми за участие на Република България в процеса на вземане на решения по шестмесечните програми с приоритетни за Република България теми и досиета по време на всяко председателство на Съвета на Европейския съюз, плановете за действие с мерките, произтичащи от членството ни в Европейския съюз, както и други документи и анализи.
Тя е секретар на Съвета по европейски въпроси, изпълнявайки задълженията си безпристрастно, отговорно и професионално. Нейният принос в работата е оценен високо от представените в него институции и експерти.
Госпожа Хитрова инициира и ефективно подпомага изготвянето и изпълнението на Междуинституционалното споразумение за партньорство между Генералния секретариат по европейските въпроси на Република Франция и администрацията на Министерския съвет 2013 г. – 2018 г.
Госпожа Кристина Хитрова е с високо оценен професионален опит в управлението на проекти, участвайки и подпомагайки ефективното изпълнение на редица от тях.
През 2017 г. заема длъжността „главен секретар“ в Агенцията по обществени поръчки като осъществява административното ръководство на Агенцията за изпълнението на нормативните и поднормативните актове, вътрешните правила и разпореждания, както и организира изпълнението на задачите между административните звена. Осъществява общия контрол на изпълнението на възложените задачи.
През месец април 2018 г. госпожа Хитрова заема длъжността „главен секретар“ в Комисията за регулиране на съобщенията, като основните задължения на длъжността включват: осъществяване на административното ръководство; организиране, координиране и контролиране дейността на администрацията на Комисията; организиране изпълнението на задачите между административните звена и общия контрол за изпълнението на възложените задачи; координиране оперативното взаимодействие на администрацията на Комисията с администрациите на държавните органи, с неправителствените и обществените организации; подготовка на заседанията на Комисията; координация и контрол по подготовката на дневния ред и материалите за заседанията.
Госпожа Хитрова участва пряко в подготовката и изменението на нормативните актове и решенията на Комисията, като дава и значителен принос за подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни с цел публичност и прозрачност на дейността на регулатора, участва активно в международната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията, като е определена за заместник-член на органа на европейските регулатори за електронни съобщения и групата на европейските регулатори за пощенски услуги.
За участието в процедурата по избор за длъжността „заместник-председател“ на Комисията за регулиране на съобщенията госпожа Хитрова е получила референции за професионални качества и признат международен опит от господин Марчин Чичи – председател на Националния регулаторен орган на Полша и заместник-председател за 2020 г., и председател на 2021 г. на групата на европейските регулатори за пощенски услуги.
В мотивите към предложението ѝ са изложени подробно допълнителните квалификации, придобити през годините на нейното професионално развитие, които допълват нейните компетентности, опит, знания и умения.
В съответствие с всички изложени мотиви считаме, че кандидатурата на госпожа Хитрова съответства напълно с изискванията за заемане на длъжността „заместник-председател“ на Комисията за регулиране на съобщенията и ще даде възможност за успешно и отговорно справяне с предизвикателствата, които отправя прилагането на Европейския кодекс за електронни съобщения. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Искате ли да допълните нещо, госпожо Хитрова?
КРИСТИНА ХИТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели на Комисията, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги! Благодаря за направеното представяне. Считам, че то напълно съответства на предоставената от мен автобиография.
В допълнение като мотив, който не е споменат в представянето и който е твърде личен за мен и в професионален план, е натрупаният опит през двете години в Комисията за регулиране на съобщенията. От една страна, хоризонтът, който се разширява с оглед европейското законодателство, което трябва да бъде въведено в националното ни законодателство до края на тази година в Закона за електронните съобщения, имайки предвид Европейския кодекс за електронни съобщения, представлява огромно предизвикателство за Регулатора и неговата разширена роля в годините, които предстоят. Приемам го като лично предизвикателство, още повече че интересите ми в работата по прегледа и оценката на съответствието на нормативната уредба за мен е изключителен аспект от моето професионално развитие.
Също така мотивация за мен представлява и предстоящият преглед – оценка на пощенската директива, който ще се случи до края на годината, от страна на Европейската комисия. Тоест задава се един динамичен хоризонт както за Европейския съюз и неговите институции, така и в национален план, а също и вторичен преглед на законодателството. Имам предвид съответната поднормативна уредба, решенията на Регулатора, които също трябва да бъдат огледани и приведени в съответствие.
В международната дейност, която представлява много важен и отговорен сегмент от работата на Регулатора, участието на България ще трябва да бъде все по-динамично и сведено освен в процеса на вземане на решения на най-високо ниво, а също и на ниво, в което експертите на Регулатора участват във формирането на позиции и решения, които европейските два формата на регулатори предоставят на Европейската комисия и защитават, от гледна точка на спазване на общ регулаторен интерес не само защитавайки националните си позиции.
Третото направление на мотивацията ми, няма да бъда прекалено дълга, за да дам възможност и на останалите участници в процедурата по изслушване, е налагането на все по-открит подход, който със своята прозрачност и нова форма на ефективно взаимодействие обсъжда на един предварителен етап и анализира ефектите от предлагането на регулаторните подходи…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Хитрова, после ще имате възможност…
КРИСТИНА ХИТРОВА: Това е, което бих искала да заявя като мотивация, съгласно процедурата, да кажа. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към представянето на госпожа Ана Вълчева Хаджиева.
Господин Будинов, Вие ли ще я представите?
Заповядайте, имате думата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, уважаеми кандидати! Професионалното развитие на Ана Хаджиева е свързано със създаването и регулирането на медийно съдържание – започва като журналист в БНР – Пловдив, където създава и води първото икономическо предаване с анализи на прохождащия капиталов пазар, приватизационните процеси, демонополизацията на банковия сектор.
Автор е на репортажи и разследвания за икономическите програми на БНТ.
Номинирана е за награда „Пловдив“ за журналистика. В този период е и преподавател по журналистика в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“.
Има специализации в BBC, публикации, свързани с развитието на медиите в периода на преход в България и специализация по икономическа журналистика от Университета в Делауеър, включва се и в процеса по подготовката за присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Две години е експерт за Южен Централен регион в консултантския консорциум „АДО“. Задача на екипа е създаването на първите планове за регионално развитие.
Провежда обучения по различни теми като планиране и управление на проекти.
През 2001 г. е избрана за член на Съвета за електронни медии от парламентарната квота. В този период участва в изработването от Съвета за електронни медии на Стратегия за развитие на медийната среда, активно съдейства в медиацията за разработване на сигнализация за защита на децата от вредно съдържание, съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията работи по проблемите на трансграничното замърсяване на радио ефира.
Като член на Съвета за електронни медии, в периода 2009 г. – 2016 г., е активен участник и в платформата на европейските регулаторни органи EPA, която подпомага работата на националните регулатори в новата конвергентна медийна среда.
Темите, пряко свързани с дейността на Ана Хаджиева в Съвета за електронни медии, са за: създаване на прозрачни, устойчиви и предвидими правила на конкурсите за радиодейност; привеждане на лицензиите на радиоператорите в съответствие с реално излъчваните програми и собственост; анализ на средата преди обявяването на конкурс; създаването на Обществен съвет към в Съвета за електронни медии. Взаимодействието с органите на саморегулация при проблемите с търговското слово и етичните стандарти, защитата на авторските и сродните права показват нейната диалогичност. Тя е човек, който носи отговорност, работи в екип и постига заложените цели.
Ана Хаджиева не е човек на рутината – има идеи, познава европейската правна рамка и динамичните процеси в сектора. Нейният професионален опит ще даде положителен импулс в работата на Комисията за регулиране на съобщенията. Много благодаря за вниманието.
Пожелавам успех на кандидатите!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Хаджиева, искате ли да допълните нещо за себе си?
Заповядайте.
АНА ХАДЖИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости! От дългогодишната ми практика като член на Съвета за електронни медии формулирах десет принципа, които смятам да Ви кажа сега, защото те са важни и основополагащи за работата ми в един колективен орган:
Работата в регулаторен орган не е власт над сектора, а отговорност.
Законът не може да защитава интересите на обществото, ако не брани интересите на личността.
Когато един бизнес е социално отговорен, той винаги отчита и обществения интерес. Убедена съм, че този подход винаги е сближавал позиции, но, ако има колизия между обществения интерес и интересите на икономическите играчи, то не само по вътрешно убеждение, но, спазвайки законовите норми, на регулатора е възложена отговорност да защитава обществения интерес така, както той е формулиран в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения.
Четвъртият ми принцип гласи: винаги изслушвай противоположните тези на експертите и ги търси.
Не позволявай духа на Закона да бъде прекършен от буквата на Закона.
Работата на всеки един член на колективен регулаторен орган може да бъде успешна само и единствено, ако работи добре с администрацията – създава й среда за сигурност, професионална квалификация, възможност за кариерно израстване, информираност за общата политика на органа, свързана с приоритетите и с добрите практики. В един колективен правоприлагащ орган, според моя опит, е много важна и различната експертиза на членовете, защото само в дискусии и споделяне на различни гледни точки се постига добро колективно решение.
И не на последно място: институциите трябва да общуват помежду си и работят заедно. Това произтича не само от законовите норми за обвързана компетентност, но и защото вярвам в принципа: „Власт – власт възпира“.
Деветият принцип гласи: „Всеки ден учи от всеки!“.
И последният ми принцип: при решенията мисли не само за резултата, но и за последствията.
Надявам се, че след това ще имам и друга възможност да допълня. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: След това ще имате възможност.
Преминаваме към представянето на госпожа Деница Златкова Златева.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народи представители, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Позволете ми да представя на Вашето внимание кандидатурата на Деница Златкова Златева.
Госпожа Златева е родена в град София. Тя е икономист, завършила е индустриален мениджмънт в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – град Свищов.
Има над 24 години професионален опит в областта на корпоративното управление, координацията на европейски въпроси и политики, управлението на европейски проекти, международното сътрудничество.
Професионалното си развитие Деница Златева започва от представителството на голям Международен химикофармацевтичен концерн в София и израства до член на мениджърския съвет и административен директор за България.
Била е съветник на вицепремиера по управление и контрол на средствата от Европейския съюз.
Работила е като сътрудник на ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.
В Четиридесет и второто народно събрание е председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на средствата от Европейския съюз и член на Комисията по външна политика.
През 2017 г. поема поста на служебен вицепремиер, отговорен за подготовката на Първото Българско европредседателство на Съвета на Европейския съюз, и работи в тясно сътрудничество със службите на Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент и Постоянното представителство на Република България в Брюксел.
Сред основните на правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, регламентирани в Закона за електронните съобщения, са взаимодействието и консултациите с Европейската комисия, с органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и с регулаторните органи на държавите – членки на Европейския съюз и други международни организации.
В годините Деница Златева е придобила сериозен вътрешен и международен авторитет, запозната е в детайли с процесите на подготовка и съгласуване на европейското законодателство, отстояването и защитата на националната позиция при неговото приемане, както има и солиден опит в двустранното и многостранното сътрудничество.
Професионалната ѝ реализация и биография илюстрират категорична безпристрастност при вземането на решения и спазването на законовите разпоредби.
Обединени сме в мнението, че работата ѝ като член на Комисията за регулиране на съобщенията ще бъде гаранция за висок професионализъм, последователност в прилагането на Закона, постигането на откритост, прозрачност и диалогичност в работата на институцията.
За госпожа Златева са приложени всички необходими документи, както за всичките кандидати.
Пожелавам успех на всички кандидати в така прозрачната надпревара!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Госпожо Златева, нещо да допълните за себе си?
ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Кандидатурата ми беше представена достатъчно изчерпателно, така че нямам какво да добавя. След това ще се възползвам да изложа вижданията си в отговор на въпроса, който зададохте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Аз имам честта да представя кандидатурата на господин Ердинч Исмаил Хайрула за кандидат за член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Уважаеми кандидати, уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Ердинч Хайрула е роден в Момчилград, женен е, има две деца. Той е инженер по автоматика, компютърни техники и технологии. Два пъти е бил избиран за кмет на община Момчилград, два пъти избиран за народен представител в Четиридесет и второто и Четиридесет и третото народно събрание, бил е член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, като е бил и неин заместник-председател.
Господин Ердинч Хайрула има и дългогодишен опит в поддържането на компютърни техники и технологии както и работа в системата на БТК и други свързани дружества. Той отговаря напълно със своя опит и знания, ако бъде избран, за член на Комисията за съобщенията. Вярваме, че ще се справи и ще допринесе за добрата работа на Регулативния орган.
С това кратко, поне аз, което знам за господин Хайрула представяне, му пожелавам успех, както и на всички други кандидати. Благодаря.
Господин Хайрула искате ли да допълните нещо за себе си?
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Преминаваме към представянето на господин Пеньо Пенев.
Господин Ячев, заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, колеги, уважаеми кандидати! Благодаря за предоставената ми възможност да представя кандидатурата на господин Пеньо Атанасов Пенев за член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Пеньо Пенев е завършил специалност „право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1999 г.
Професионалния си опит започва преди 18 години – през 2001 г., като юрисконсулт в „Кремиковци“ АД, където осъществява процесуално представителство на дружеството в над 300 граждански дела пред трите съдебни инстанции. След това работи последователно в „Феър Плей Аграрен Фонд“ АД и „Трансстрой автоматика и монтажи“ АД и осъществява вътрешнофирмено и процесуално представителство по трудово, облигационно и търговско право.
През 2009 г. господин Пенев постъпва на работа в Агенция „Пътна инфраструктура“ като главен експерт в дирекция „Обществени поръчки“. Благодарение на професионалните си умения и качества израства до началник на отдел „Обществени поръчки“ и директор на дирекция „Административно обслужване и координация“.
През 2011 г. – 2012 г. трудовият му път в държавната администрация преминава през Министерство на правосъдието и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ отново като началник на отдел „Обществени поръчки“.
От 28 юли 2012 г. до настоящия момент господин Пенев работи като главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ на Комисията за регулиране на съобщенията, като работата му е свързана с регулацията на пощенския сектор и мобилните предприятия.
Господин Пеньо Пенев притежава високи професионални и морални качества като с поведението си по никакъв повод не е допускал прояви, оронващи престижа и авторитета на дружествата и държавните структури, в които е работил.
Принципен е при вземане на решения, работи отлично в екип, ползва се с авторитет сред колегите и работодателите си.
Приложени са всички необходими документи съгласно Процедурните правила, приети от Вашата комисия.
Пожелавам успех на всички кандидати!
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Ячев.
Господин Пенев, искате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ПЕНЬО ПЕНЕВ: Господин Председател, благодаря Ви за предоставената възможност.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Съвсем кратко ще допълня, че ще се стремя с професионалните и с личностните си качества да допринеса за непрекъснатото усъвършенстване на регулаторната дейност, за все по-ефективното изпълнение на контролните функции на Комисията за регулиране на съобщенията за гарантиране на спазването на националното законодателство и това на Европейския съюз. С това ще целя поддържането на устойчива конкурента пазарна среда, предлагането на разнообразни и качествени услуги и създаването на условия за защита интересите на крайните потребители.
Декларирам пред Вас, че в работата си ще се придържам към принципите на независимост, безпристрастност, прозрачност, обективност и професионализъм, законоустановеност на действията, и ще се старая, доколкото е възможно, да подпомогна колегите си за взимане на балансирани и мотивирани решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
С това изчерпахме процедурата по представянето.
Сега това, което анонсирах в началото, ще прочета общия въпрос към кандидатите. Разбира се, това не Ви ограничава да изложите своето виждане във връзка с днешното изслушване, ако то не се съдържа в така зададения въпрос. Чета го: „Каква е Вашата визия за работата на Комисията за регулиране на съобщенията при формирането на политиката в областта на пощенските услуги и електронните съобщения и каква следва да е ролята на Регулатора при внедряване на мрежата от Пето поколение?“ С този най-общ въпрос, започваме отново по азбучен ред на собствените Ви имена.
Госпожо Хитрова отново Вие сте наред – имате до 10 минути, заповядайте.
КРИСТИНА ХИТРОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за дадената възможност да изложа своята визия по областите на дейност на Регулатора.
Бих искала да помоля за извинение, че в началото започнах с част от тези действия на Регулатора, които споделям за моя визия. Затова съвсем накратко там, където в началото споделих своята визия, няма да Ви отегчавам с повторен разказ.
Четири са основните сфери на действие, които за мен са приоритетни и които стоят пред нас в следващите години.
Първата от тях е една разумна и предвидима регулаторна среда – такава, каквато, от една страна, е ориентирана да посрещне изискванията на европейското законодателство, но, от друга страна, е адекватна към новите технологии и новите решения, които се появяват и динамиката, при които ще става все по-сериозна през следващите години.
Законът за електронните съобщения създава възможност за определяне и функциониране на консултативни структури към Комисията за регулиране на съобщенията. Считам, че това е една потенциална възможност за дебат и за решаване на общи проблеми и задачи във връзка с предлагани нови регулаторни решения. Смятам, че полезността на тази разпоредба трябва да бъде засилена и въведена още по-сериозно и интензивно в практиката на Регулатора.
Споменах за нормативния преглед, който следва да бъде направен съвсем общо по отношение на двата основополагащи закона – Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги, но също така и всеки акт на Комисията, и всеки подзаконов акт на Комисията.
По отношение на втория раздел, който за мен е приоритетен, за развитие на международната дейност съм убедена, че колегите в Регулатора имат своя съществен принос в участието ни в тези формати. Отново бих искала да подчертая, че това участие в международната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията трябва все повече да е ориентирано към постигане на конкретни резултати, а и това, което занапред трябва да се случва с още по-голяма сила и тежест, е разпространяването на информация на добри практики, които се случват в европейските държави като регулаторна дейност. Има изключително интересни процедури и решения, които трябва да достигат и до предприятията, и до неправителствения сектор, и до регулаторите в други области, с които ние си сътрудничим.
Така или иначе Европейският кодекс поставя като акцент засилване ролята на европейските структури и взаимодействието между националните регулаторни органи на държавите членки. Това е отново една област, която следва да бъде засилена през следващите години.
В Комисията се предприемат действия и мисля, че тяхната последователност и подкрепа ще имат решаващо значение за успехите и резултатите.
Третата област, която за мен е важна като област, която трябва да бъде подкрепена, е технологичното обновление на оборудването, с което Комисията разполага. Говорим за нови технологии, но в същото време ние трябва да се справим с тези нови технологии. Като регулатор трябва да бъдем адекватни, да бъдем полезни на бизнеса със съвет, но и с допълнителен анализ, който касае по-тежката и решаваща роля на превантивната дейност на Комисията. Много често в резултат от провеждания мониторинг или констатираните слабости при прилагането на нормативната уредба ние се опитваме да открием основните направления, основните системни проблеми, така че в комуникацията с операторите да можем да предприемем съответните действия те да бъдат минимизирани. За мен приоритет са този превантивен контрол и тази превантивна комуникация.
По отношение на технологичното обновление мога да кажа, че дълги години се формира националната системата за мониторинг, но ние вече се нуждаем от повече средства, от една сериозна визия и програма и как тя да бъде развивана, за да можем да говорим с повече убеденост, че контролната дейност и дейността по мониторинг ще бъде адекватна на технологиите, които се намират на пазара.
Допълвам и визията ми по отношение на стратегическото взаимодействие с нашите партньори: Регулаторът не е затворена и ориентирана към себе си структура, а би следвало да бъде структура, която е ориентирана навън, ориентирана към регулираните субекти, но също така е ориентирана към институции – партньори. Работата, която се случва по-прозрачен начин и в механизъм на добро сътрудничество, винаги води до нещо по-добро и до планиране на мерки, които в бъдеще дават по-висока добавена стойност към дейността на Регулатора.
Не на последно място бих искала да кажа, че развитието на 5G технологията, поставя въпроса за координацията между институциите. В много европейски държави съществува практиката за оформяне на стратегически или рамков документ, в който са описани различни мерки по отношение на развитието на 5G. Мисля, че въпросът стои пред България и той е належащ за разработването на такъв документ, на Пътна карта или както бъде одобрен като наименование, тъй като освен нормативни решения, предстоят и технологични решения, такива, които са взаимно обвързани. Например режимът за изграждане на базови станции, за тяхното допълване, за тяхното развитие с елементи – дали да бъде толкова строг и сериозен в рамките на един такъв дълъг период, или да бъде допълнително анализиран, а също така да бъде намерено и решение, което да направи един подход диференциран и разумен, както, от една страна, защитаващ здравето на населението, но и не възпиращ развитието на новите технологии. Търсенето на баланс, на разумен компромис, както между институционален, така и широко обсъждан с всички заинтересовани страни, ми се струва, че е верният път за работата на всеки един регулатор.
Проектната ориентираност на дейността на Регулатора е една възможност, търсейки възможности за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по отношение на механизми, които са отворени към потребителите на електронните съобщителни услуги, е един подход, който много голяма част от европейските регулатори следват.
Като добри практики мога да дам държави членки, в които има изградени лаборатории за електросъвместимост. Това е и изключително полезна дейност за регулатора, осъществявайки дейността по мониторинг, да можеш да провериш какъв е работният режим на уредите. Също така говорим и за платформи, които съществуват в държавите членки, по отношение измерване качеството на услугата на достъп до интернет, тарифа на калкулатори, които се прилагат от другите регулаторни органи, отново ориентирани към потребителите на мобилни услуги, както и най-различни други форми, които показват една откритост, една прозрачност и една добра комуникация между регулатора и предприятията в сектора.
Най-общо това бих искала да споделя с Вас.
Благодаря за дадената възможност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Хаджиева, заповядайте в рамките до 10 минути да развиете своята визия.
АНА ХАДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Двадесет и първи век е времето на експоненциално развитие на технологиите, което доведе до колосални икономически и социални трансформации. Анализирайки този процес Европейският съюз още преди десетилетия заложи жалоните на развитие в Стария континент с Програмата за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ и по-конкретно в цифровата програма „Европа 2020“ и в Стратегия за цифров единен пазар.
За Стария континент основна цел стана изграждането на цифров единен пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения, който да осигури интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. Разработвайки цифровата политика обаче човекът остава управляващ технологиите. Споделям тази широка рамка, защото това е жалона, в който се движи регулаторът, движи се и сектора.
Както госпожа Хитрова сподели, изключително предизвикателство пред Комисията за регулиране на съобщенията ще бъде участието в транспонирането на кода за електронните съобщения, който събира в себе си четири директиви.
В момента в Министерството на транспорта и информационните технологии работи работна група, която подготвя текстовете. Крайният срок е месец септември 2021 г. и след като влезе при Вас – народните представители, този текст ще бъде факт, по който Комисията ще работи.
Фокусът в кода за електронните съобщения е насочен към: стимулиране на инвестициите във високоскоростни и широколентови мрежи; въвежда се по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката на радиочестотния спектър и неговото управление; насърчават се условията за истински единен пазар, чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност; повече гаранции за ефективна защита на потребителите; равноправни условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата; по-ефективна регулаторна и институционална рамка. Тук цитирам рециталите в кода за електронните съобщения.
Бих искала да бъда малко по-конкретна с предизвикателството пред Комисията за регулиране на съобщенията, свързано с въвеждането на 5G технологията. С удоволствие чух при Доклада на Комисията за регулиране на съобщенията от господин Димитров, че Комисията за регулиране на съобщенията е намерило и предприело стъпки към споделено ползване на честотния сектор, определени са честотите и до края на тази година наистина се очаква в определена територия да бъде въведена 5G технологията.
Има Пътна карта между Министерството на регионалното развитие и Министерството на транспорта, която би решила един от основните проблеми на телекомите за въвеждането на 5G технологията, а именно по-бързо съгласуване на документите с изграждане на инфраструктурата.
Комисията за регулиране на съобщенията направи също и друга крачка като намали тарифите за използване на спектъра, тъй като в технологиите днес вече е вчера. Разбрах, че госпожа Атанасова е говорила в Брюксел и за възлагането на учени разработването на 6G мрежа.
Надявам се България, макар че има закъснение в известни области, да изпревари и да влезе в крак със Западна Европа с въвеждането на 5G технологията, защото тя наистина трябва да бъде въведена в целия Европейски съюз, а не да има поетапно въвеждане в различните страни на Европейския съюз.
Така че пред Комисията предстои активна работа, която изисква широк поглед, оформен от допълващи се експертизи, които ще осигурят законосъобразни и ефективни решения, способстващи за конкурентоспособен, плуралистичен и високотехнологичен телекомуникационен сектор.
В областта на пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията има правомощия, които регулират пощенските услуги и създават условия за един добре развит конкурентен пазар. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Хаджиева.
Госпожо Златева, заповядайте.
ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние общо взето ще се повторим в голяма степен в изложенията си, но няколко са важните принципи, върху които Комисията за регулиране на съобщенията трябва да базира работата си: обективност; безпристрастност; независимост; законоустановеност на действията; създаване на предвидима регулаторна среда и поддържане на стратегически партньорства.
Комисията има ясно изработена Стратегия за периода 2019 –2021 г. и цели за всяка една от календарните години, които по един публичен и прозрачен начин, освен че обявяват в началото на календарната година, но в края на съответната календарна година отчитат изпълнението на тези цели, което говори за откритост в дейността на Комисията.
През последните три-четири години в рамките на Европейския съюз започна и донякъде се финализира една всеобхватна реформа в областта на далекосъобщенията, която се очаква да доведе до няколко съществени промени.
Първо е мащабното и бързо въвеждане на 5G и други технологии от следващо поколение на територията на целия Европейски съюз. Ако при въвеждането на 3G и 4G технологиите държавите членки действаха по-скоро самостоятелно, то при въвеждането на 5G технологиите виждаме един общ европейски подход, който касае различните измерения на въвеждането на 5G мрежите и технологиите.
От една страна, имаме ясни срокове за освобождаване на честотен спектър. Първият е 30 юни 2020 г.
Виждаме общ подход по отношение на една много критична тема, каквато е сигурността на 5G мрежите и 5G технологиите, имаме ясни насоки и указания от страна на европейски институции, срокове за изработване на национални планове, за тестване и така нататък.
За новият кодекс, който предстои да бъде транспониран в българското законодателство, Комисията за регулиране на съобщенията също има важна роля, тъй като трябва на три нива да осъществява координацията. Първо е вътре в рамките на самата Комисия. Второто е така нареченото междуинституционално сътрудничество. Тук важни са: ролята и сътрудничеството с Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, защото до края на 2020 г. – ние трябва да транспонираме новия кодекс, иначе ще влезем в така наречената наказателна процедура на Европейската комисия; сътрудничеството в рамките на единния орган на европейските регулатори; сътрудничество с националните регулаторни органи на държавите членки; и не на последно място –много активното взаимодействие и сътрудничество и с крайните потребители, и с участниците на пазара на електронните съобщения.
По отношение на пощенската услуга трябва да бъде осигурено устойчиво конкурентно развитие на пазара на пощенски услуги при спазване на добрите регулаторни практики.
Тук имаме един ключов и важен момент – предоставянето на универсалната пощенска услуга, ролята на Български пощи, и съответното ежегодно определяне размера на несправедливата тежест от наложеното задължение. Знаете, че много дискусии бяха водени, включително и при последното представяне на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, и по отношение на размера на тази компенсация, и по отношение на реформите, свързани с дейността на Български пощи, териториалната достъпност и така нататък. Това са все въпроси, които в една или друга степен опират и до Комисията за регулиране на съобщенията.
И на последно място, но не по важност, е развитието на самата Комисия и като администрация, и като предоставяне на услуги – разширяването на обхвата на електронните административни услуги за гражданите и за бизнеса. Говорим за електронно управление, за електронно правителство, повишаване на административния капацитет на Комисията за регулиране на съобщенията – тук може да се ползват и европейски средства по линия и на Оперативна програма „Добро управление“, но също така сътрудничество по европейски проекти и по европейски теми за споделяне на добри практики с националните регулаторни органи на държавите членки.
По отношение на въвеждането на 5G технологията, Комисията за регулиране на съобщенията е един от участниците в този процес, но, както вече беше започнато през миналата година, тя може да бъде модератор на процеса и чрез провеждането на различни форуми, семинари и конференции, на които да присъстват и представители на отделните сектори на министерствата. Към темата имат чувствителност, освен Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по отношение на това дали ще се налагат промени в Закона за устройство на територията.
Много чувствителна тема за обществеността, от гледна точка на изискванията за поставяне на антените, е въпросът за здравето на хората – тоест и в Министерството на здравеопазването върви такъв общоевропейски дебат.
И не на последно място, изключително важно е партньорството с мобилните оператори. И трите мобилни оператора са заявили интерес към изграждане и въвеждане на 5G мрежите, така че това ще бъде един от основните приоритети в краткосрочен план, наред с транспонирането на европейския Кодекс до края на годината. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви!
Господин Хайрула, заповядайте!
ЕРДИНЧ ИСМАИЛ ХАЙРУЛА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги кандидати за заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията, уважаеми гости!
Както чухте от моето представяне, аз имам богат административен и политически опит, и, разбира се, мотивация да бъда член на Комисията за регулиране на съобщенията. Работил съм и в сферата на далекосъобщенията. Мисля, че господин Летифов кратко, ясно и точно ме представи – два мандата съм бил и заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Смятам, че с натрупания опит бих бил полезен на Комисията за регулиране на съобщенията, спазвайки принципите, които прилага тя – принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждането на регулаторната намеса до минимално необходимото.
Искам да заявя, че ще работя за постигане на стратегическите цели на Комисията. Първата стратегическа цел на Комисията е ефективно ориентиране към бъдещата регулаторна среда. Това означава: участие, на различни нива и в различни формати, на национално ниво при изготвянето на законови промени, необходими за прилагането на европейския Кодекс за електронни съобщения, както казаха преждеговорившите колеги; привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с разпоредбите на Кодекса; сътрудничество с националните регулаторни органи на държавите членки; както и с участието си в работата на Европейския регулаторен орган (ERG).
Втората стратегическа цел е: насърчаване на устойчив, конкурентен пазар и защита на потребителите.
Едни от важните цели на Комисията са:
- винаги потребителите да са максимално защитени от нас; подобряване на условията за инвестиране в мрежи и услуги, включително в мрежите с голям капацитет;
осигуряване на широка достъпност на електронните съобщителни услуги, включително предоставяне от мрежи с голям капацитет;
- осигуряване на ефективно управление и ефикасно използване на ограничения ресурс радиочестотен спектър, в това число спектър за изграждането на 5G мрежи и осигуряване на възможности на всички граждани да разполагат с широколентов достъп с възможно най-висока скорост и капацитет;
- разработване и приемане на актуализирана регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър за граждански нужди;
- извършване на пазарни анализи;
- определяне на предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и определяне на специфични задължения;
осигуряване на устойчиво конкретно развитие на пазара на пощенските услуги чрез създаване на условия за функциониране на конкурентен пазар на пощенските услуги при прилагането на най добрите регулаторни практики;
- оценяване наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсална пощенска услуга и при необходимост прилагането на механизмите за нейното компенсиране. Разбира се, знаете, че всяка година държавата компенсира. На настоящия етап Български пощи е спечелила търга за предоставяне на универсална пощенска услуга. Доколкото зная за 2019 г. сумата вече варира над 17-18 млн. лв. и аз като човек, който може да не съм много точен, но, който е от по-отдалечен район, съм тази политика да продължи, защото тази услуга трябва да достигне до най-малкото и най-отдалечено населено място. Това трябва да е и приоритет на Комисията за регулиране на съобщенията, и на държавата;
- осигуряване спазването на законовите изисквания при предоставянето на регулаторно регулирани комуникации в рамките на европейското икономическо пространство;
- прилагане на разпоредбите на европейското законодателство относно предоставяне на същата тази услуга, за която говорих преди малко.
Третата цел е устойчиво институционално развитие и международно партньорство:
- осигуряването на възможност за още по-ефективно изпълнение на контролните функции на Комисията за регулиране на съобщенията при осъществяване на електронни съобщения с използване на ограничения ресурс радиочестотен спектър;
- поддържане на ефективно и ползотворно международно сътрудничество, активно участие в дейността на специализираните организации в областта на електронните съобщения и пощенските услуги на световно, европейско и регионално ниво;
- развитие на партньорства в страната и чужбина, разбира се, и развитие на информационните технологии и електронните административни услуги на Комисията за регулиране на съобщенията.
Относно развитието на 5G мрежата колегите казаха много подробно и няма нужда да се повтаряме – това е най-новата технология. В нея над 10 пъти ще се увеличи скоростта за обмен на данни и закъснението ще се намали поне десет пъти. Няма нужда да навлизаме в детайлите, но относно развитието на 5G мрежата не можем да спрем развитието.
Една от целите, както казах е, подкрепа на иновациите в конкурентна среда. В момента изграждането на 5G върви със силни стъпки в цяла Европа и това ще повлияе изцяло на икономиката и на Европейския съюз, и на България. На практика сме в конкуренция – който я изгради по-бързо, ще бъде по-конкурентен на европейския и на световния пазар.
Подготвя се запитване до страните членки за оценка на потенциални доставчици на 5G оборудване, а също и да се оцени правната рамка. Това е в общи линии.
Разбира се, както каза колежката Деница Златева, всичко трябва да се съобрази и с българското законодателство, и с европейското, както и да се направи координация със съответните министерства, най-важното, от които е Министерството на здравеопазването, тъй като има, как да го кажа: има инсинуации ли, манипулации ли, че 5G мрежата изключително много вреди на хората, но в момента такъв доклад, анализ или оценка в световен мащаб още не е направен. Няма такъв.
И накрая, уважаеми колеги народни представители, ако ми бъде гласувано доверие от Ваша страна и бъда избран за член на Комисията за регулиране на съобщенията, декларирам, че най добросъвестно ще осъществявам секторната политика в областта на електронните съобщения и пощенски услуги, като съблюдавам за равнопоставеност и прозрачност, съобразно българското и европейското законодателство.
Позволете ми да благодаря на Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ за номинацията.
Пожелавам успех на останалите кандидати!
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз господин Хайрула.
Господин Пенев, заповядайте – имате думата.
ПЕНЬО ПЕНЕВ: Благодаря, господин Председател!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Дръпнете си микрофона, за да Ви е удобно, мисля , че може.
ПЕНЬО ПЕНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Като човек от системата, който е кандидат за член на Регулаторния орган, ще се стремя да съдействам за постигането на целите, заложени в стратегията на Комисията за регулиране на съобщенията, за периода 2019 – 2021 г. Аз и сега работя за постигането на тези цели на експертно ниво. Те отразяват Европейската практика, от една страна, актуалните проблеми в сектора и са съвсем конкретни, точни, ясно формулирани, ясно определени, като моята роля, поне в първоначалния етап, е да съдействам за постигането на една пропорционална и мотивирана регулаторна намеса в определени проблеми, които възникнат в областта на електронните съобщения и пощенските услуги.
Безспорно двата големи сектора на регулация – електронните съобщения и пощенският, са поставени пред две предизвикателства.
За електронните съобщения безспорно това е въвеждането, създаването на правни и технологични условия – благоприятни правни технологични условия за въвеждане на 5G технологията. Аз няма да говоря с подробности за това, преждеговорившите колеги засегнаха тази тема. Но действително 5G технологията е технология от ново поколение, която ще има много сериозно отражение не само в сектора на „Електронните съобщения“, а тя има отношение в транспорта, в индустрията, в бита, в ежедневието на всеки човек. Това, което може би сте прочели или срещнали в медиите за изграждане на умни сгради и градове, свързана индустрия, 4К видео стрийминг, облачни комуникации – всичко това понякога звучи малко странно, непознато, но това е бъдещето.
Ролята на Комисията за регулиране на съобщенията е именно тази – да се доближим по бързо до това бъдеще и то да не бъде вече бъдеще, а реалност. Който действително по-бързо се ориентира към изграждане на 5G мрежите и се ориентира на този пазар – към предприятията, и като Държавна политика той ще бъде най успешен.
За предприятията, естествено, най-успешен в бизнеса, а за държавите – ще имат такава позиция, която да наложат в световен мащаб.
По отношение на пощенския сектор има на едно ново предизвикателство, породено от онлайн търговията. Благодарение на онлайн търговията има бум в развитието на куриерските услуги. Появяват се действително множество и не-малко проблеми, тъй като крайният продукт на онлайн търговията е разнасянето на различен по обем, характер и видове пратки. Те преминават през териториите не само на държавите – членки на Европейския съюз, а през континенти и държави извън Европейския съюз и много важно в това отношение е да акцентирам върху следния момент: ако трябва отново да се върнем към 5G технологиите, един сравнително нов Закон – рожба на тази комисия, какъвто е Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, се прилага от скоро от Комисията и трябва да Ви кажа, че, макар че той е нов, Комисията проведе над 50 процедури по разглеждане на спорове насочени основно към осигуряването на достъп към електроразпределителните дружества, които държат стълбовата мрежа в България.
В резултат на регулаторната намеса на Комисията за регулиране на съобщенията те ревизираха доброволно общите си условия, намалиха месечните цени за ползване на стълбовата мрежа. Като пример мога да посоча, че едно от ERP-тата към настоящия момент е намалило цената си за наем с повече от 46%. Това идва да посочи, че регулаторната намеса на Комисията за регулиране на съобщенията е изключително важна, когато трябва да провеждаме и Европейска регулаторна рамка, и въвеждането на нови технологии. Естествено, след 5G технологиите се задават и други технологии, но това бъдещето ще покаже.
Що се отнася до пощенския сектор от месец юли 2019 г. има промяна в Закона за пощенските услуги и там Комисията има нови правомощия – по-специално възможността ѝ, да дава задължителни указания на пощенските оператори относно промяната на техните общи условия. Това е един изключително важен момент, тъй като касае потребителската защита. Безспорно Комисията за регулиране на съобщенията няма да изземе функциите на Комисията за защита на потребителите, но съвместно с нея може да работи за чувствително високо ниво на защита на потребителските интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
С това приключихме процедурата по изслушването.
Само в кръга на шегата ще отговорим на госпожа Златева, че работата с Комисията по транспорт е важна. Като гледам и министърът, и заместник – министърът са от състава на Комисията за регулиране на съобщенията, така че не знам какво избираме днес?!
Успех Ви желая оттук насетне!
Комисията по транспорт ще изготви доклад на основание чл. 93, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, към което ще бъдат прикрепени 5 проекта за решение.
Пожелавам Ви успех оттук насетне!
Мнозинството в Народното събрание ще реши и този въпрос.
Още веднъж Ви благодаря и Ви желая успех!
С това уважаеми колеги изчерпваме дневния ред.
Ако няма други предложения, закривам днешното заседание на Комисията.
Уважаеми колеги, само да Ви информирам, че другият вторник от 10,30 ч., ще има работна група за Закона за автомобилните превози. Своевременно ще получите уведомления къде ще се проведе, но да го имате предвид. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов