На 19 февруари 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев на 23 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

Уважаеми колеги, имаме кворум. Може да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт. На Вашето внимание предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев на 23 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г.
3. Разни.
Други предложения за дневен ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 054-01-6, ВНЕСЕН ОТ СПАС ПАНЧЕВ НА 23 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Наши гости са госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта; госпожа Кристина Хитрова – главен секретар на Комисията за регулиране на съобщенията и Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Панчев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости. В края на 2018 г. мои близък реши да започне частен бизнес. Беше му необходим мощен ток в офиса. Направи необходимите документи, подаде ги. Четиринадесет месеца точно беше времето, за да може един нов бизнесмен, с малък бизнес да започне своята дейност заради законови пречки, заради това, че се изискваха нов вид проекти, планове, свързване. Знаете какво значи за един малък бизнес – 14 месеца да чакаш, за да започнеш да вършиш този бизнес.
Изненадах се като разбрах, че същото е и за големия, сериозния бизнес от срещи с мобилни оператори, когато се изисква технологично обновление на мобилна станция. Съществуващите близо 8 хиляди 500 приемно-предавателни станции в страната е необходимо да изготвят изцяло ново строително разрешение – без значение, колко е сериозно и каква е промяната, която се изисква да се прави. Като казвам строително разрешение имам предвид Проект, който включва от изкопни работи до окончателна дейност. При тях този процес отнема между шест месеца и две години.
Вие знаете, уважаеми колеги, каква е перспективата и какво е бъдещото на дейността, свързана с мобилните мрежи. Бях на една среща, която беше организирана в средата на месец ноември миналата година от Комисията за регулиране на съобщенията, където чух какво е мнението и на мобилните оператори, и на държавните структури за разгръщането на високоскоростните мрежи и цифровизацията на икономиката. След това проведох, някои срещи в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където получих подкрепа за идеята, която днес Ви представям като Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на териториите.
Законодателната мярка, която предлагам е главно за намаляване на административното регулиране срещу облекчаване разгръщането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи в България. Настоящият проект на ЗУТ, предлагам технологичното обновяване на приемо-предавателните мобилни станции да се извършва без издаването на ново строително разрешение, когато е вече върху изградено обект и няма съществени конструктивни промени.
Последното – предлагам да се доказва със становище на сертифициран инженер-конструктор, а изискванията и редът за измерване на електромагнитните излъчвания остава непроменен, по реда на Закона за здравето. Нещо повече настоящият закон за изменение и допълнение, изисква за всяко обновяване да се прави ново измерване на електромагнитните полета.
Въвеждам като предложение допълнителен контрол чрез задължение на операторите да представят конструктивното становище и протокола за измерване на електромагнитните излъчвания в специално създаден регистър на Комисията за регулиране на съобщенията. Регистърът ще осигурява служебна информация на всички заинтересовани държавни органи, които упражняват надзор и контролни функции, както и прозрачност за гражданите по отношение измерените нива на електромагнитните излъчвания.
Друга основна цел на предложените законодателни промени е създаването на стимул за инвестиции във високоскоростни мрежи и услуги. Развитието на инфраструктури от ново поколение изискват влагането на огромен финансов ресурс от страна на частните компании. Технологичното обновяване на сектора ще коства приблизително 106 млрд. евро, които могат да бъдат мобилизирани само чрез подходяща и навременна държавна политика в страните на Европейския съюз.
В този смисъл и предложеният ЗИД е от съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика и общините. Част е от целенасочената политика за създаване на подходяща инвестиционна среда.
Предложеният ЗИД цели намаляване на административното регулиране и създаване на стимул за инвестиции във високоскоростни мрежи и услуги. Предложеният законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния проект. Законопроектът не налага административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси. Не предвижда изменение в други нормативни актове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Панчев.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Добър ден на всички! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е представило становището си по това предложение на Законопроекта, внесен от народния представител Спас Панчев.
Министерството подкрепя напълно така предложените текстове в частта, касаещи подмяна на оборудване, които имат наистина за цел намаляване на административната и регулаторната тежест поради факта, че към момента всички процедури, които се извършват за подмяна и преоборудване на елементи от мрежата на мобилните оператори минават отново през цялата стандартна процедура, която се иска за изграждане на ново строителство, което в днешни дни не отговаря на реалностите по отношение развитието на технологиите.
Бих искала да отбележа, че в технологично решение ние имаме на пазара много по-леки конструкции като предавателни съоръжения, които обединяват възможността за модернизация на настоящите действащи мобилни мрежи, плюс надграждане към следващи поколения мобилни мрежи, които са значително по-леки конструктивно. Тези сложни и тежки процедури, които изисква настоящия Закон за устройство на територията по отношение на строеж и конструктивност на съоръжението, наистина не отговарят на технологичното развитие на съществуващите предавателни съоръжения.
Същевременно с предложения проект, както и вносителят отбеляза, се запазва, гарантира се осъществяването на контрол по отношение на защита здравето на хората с изискването да се мине отново през измерване – дали са спазени нормите за електромагнитни излъчвания, както и водене на регистри от регулатор, от който може да осъществи последващ контрол по отношение на даденото съоръжение. Поради тази причина ние подкрепяме така предложения проект, още повече в светлината на предстоящите разрешения, които ще бъдат издавани за развитие на пет поколения мобилни комуникации, които ще изискват бързо разгръщане, за да може България да запази челните си позиции в тази област, която за наше щастие все още заема. Бих казала, че скоро гледах данни, че нашите мобилни предприятия, предоставят скорости, които поставят България на девето място в света от европейските държави, след северните Норвегия, Нидерландия, България се нарежда на челни редици, включително с Южна Корея, Щатите и другите много бързо развиващи се технологично държави. Затова подкрепяме проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Комисията за регулиране на съобщенията също в изразеното становище по направения Законопроект смята, че това, което предлага господин Панчев в изменението на Закона за устройството на територията, ще създаде условия за намаляване на административното регулиране, увеличаване и разгръщане на високоскоростни електромагнитни съобщителни мрежи. Бих добавил, че проучванията, които ние направихме такава тенденция има и в немалко европейски държави от гледна точка на облекчителен режим при подмяна на оборудването. При подобни проекти в Германия, Австрия, Дания, Гърция дори също имат направен проект, сроковете за въвеждане в експлоатация са намалени с 12 – 14 месеца, и са сведени до два до четири месеца за въвеждане на такива съоръжения. Това, което беше посочено и разгледано, подкрепяме също идеята за контрол при електромагнитното излъчване и влиянието, което ще оказват съответните съоръжения.
Смятаме, че Законопроектът също така е от голяма важност и за Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като предвижда задължение на операторите да подновяват и заявяват в регистрационен режим пред Комисията изпълнителни дейности по поддръжка, ново оборудване и подобряване на елементите на дадена приемо-предавателна станция. По този начин ще може да се контролира технологичността и включването на елементи, които са сертифицирани и отговарят на изискванията за надеждност и сигурност.
Бих допълнил, че предлагаме да се предвиди правомощие на Комисията за създаването и поддържането на регистъра, който е добре да урегулира в друг специализиран закон, с който смятаме, че организацията, която ще създадем ще подпомогне и контролната дейност над новоизграждащите се съоръжения за високоскоростни мрежи. Така, че, това, което в момента е предоставено на Вашето внимание смятам, че е една добра стъпка за подобряване на бизнес средата в областта, в която работим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Маринова, заповядайте.
ВЯРА МАРИНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако заедно с още една организация Асоциацията „Телекомуникации“ изпратихме съвместно становище, с което изразява своята подкрепа към Законопроекта, който току-що чухме от господин Спас Панчев.
Бих искала да припомня, че БАКО е една от организациите, които имат последователно отношение по тези проблеми. Още през 2018 г., когато се приемаше Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура многократно посочихме в свои становища чрез изказвания на свои експерти, че разгръщането на високоскоростни мобилни мрежи трябва да бъде улеснено по сходен начин така както това беше извършено за високоскоростните фиксирани мрежи.
Като имаме предвид приоритетите на Европейската комисия посочени в Пътната карта, в последно време, за въвеждане на пета генерация мрежи и значението на тези мрежи за дигиталната икономика трябва да обърнем внимание, че този път законодателните мерки трябва да бъдат приети без отлагания. С оглед на това смятаме, че внесеният законопроект е правилна стъпка в тази посока.
Аз чета, защото искам много точно тук да цитирам няколко факта, които и мен ме учудиха, например какво е значението – има една пряка връзка между състоянието на мрежите и брутния вътрешен продукт. Голям брой изследвания илюстрират позитивното въздействие на осигуряването на инфраструктура върху нарастването на брутния вътрешен продукт на държавите. Изследване, проведено сред 22 страни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие констатира, че 10% увеличение на степента на проникване на широколентовия достъп води до ръст на брутния вътрешен продукт с 0,25%.
Друго изследване на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие достига до извода, че увеличаването на скоростта на широколентовия интернет с 10% води до нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението с 0,8%. 5G обещава да бъде технологията, която ще промени начина, по който оперират цели индустрии като здравеопазване, селско стопанство, енергетика, но с оглед на предмет на тази Комисия мисля, че особено важно е Вие като народни представители си давате сметка, какво е огромното значение, което тази технология ще има върху сектора на информационните и комуникационни технологии и сектора на транспорта и логистиката.
В заключение само още веднъж искам да изразя подкрепата на двете организации БАКО и АСТЕЛ по внесения законопроект и се надяваме, че, Вие, народните представители, също ще го подкрепите, отчитайки важността му за развитието на България в дигиталната ера. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, Председател, членове на КРС, уважаеми господин Панчев! Първо, ме учудва, че кабелните оператори, хората заинтересовани от този проблем, този законопроект не са намерили време, място и контакти да се свържат примерно с Министерството на транспорта, което е ресорното министерството или КРС, а и било то и Комисията по транспорт и информационни технологии, защото ние колегите поне от БСП, не знам другите колеги, разбрахме когато беше внесен този законопроект, че има такъв казус. Такива лични – мой приятел имаше проблем с бизнеса. Мой приятел пък нямаше проблем с бизнеса и си регистрира обекта за три месеца, а не са 14. Всичко зависи от организационните дейности на нашите приятели и съответно на общините.
Но, това не е по-големият проблем. Така или иначе конституционно право е на всеки един народен представител е да внася законопроекти и съответно да бъдат разглеждани по надлежния ред. Само, че аз не виждам в смисъл, като се изказвам предварително като е ясно, че не сме против 5G, а сме много по големи поддръжници от много други хора и асоциации на това нещо. Но и сегашният чл. 147 на ЗУТ дава възможност за такава подмяна и то по бърз начин, само че трябва да се издаде строително разрешение. Строителното разрешение не се издава 14 месеца – без проекти, но има една особеност и няма как.
Ние освен, че сме членове на Транспортната комисия, ние сме и народни представители и ние представляваме едни хора, които са гласували за нас. Тези хора живеят в едни жилищни кооперации, блокове, къщи, където искат все пак да знаят какво им се случва на тяхната кооперация. И Вие сега с този закон искате да направите така без да се взима тяхното съгласие, без да се питат, без да се уведомяват да им се сменят съоръженията, неясно как и колко. Защото тук пише: „без съществени отклонения“. Какво значи съществени отклонения? Кой формулира тази терминология „съществени“? Колко – едно, две, пет, десет, тридесет, кое е съществено отклонение?
Тоест шиканирайки този чл. 147, прилагайки това, което Вие предлагате хората няма да ги питаме. Започват да им кацат новите станции, без да знаят за какво става въпрос и тези хора в един момент ще дойдат тук в тази комисия и ще кажат: какво се случва? Вие защо допуснахте този хаос? И те ще бъдат абсолютно прави.
А ние можем да вървим в посока скъсяване на срокове и аз съм за това да запишем, че дадената община трябва да издаде разрешението за строеж за три дни или за пет дни, когато има всички документи. Но да го правим без строително разрешение при положение, пак казвам, чл. 147 разрешава без проекти, когато е конструктивно същото съоръжение, когато няма повече облъчвания, няма повече утежнения да се издава, но си има ред за обявяване, за съгласуване и така нататък.
Така, че ние няма да подкрепим този законопроект и ако той въобще мине в залата на първо гласуване между първо и второ ще предложим тези текстове да отпаднат и да се спазва Закона такъв, какъвто е. Защото, разбира се, че трябва да се насърчават новите технологии, но трябва да се защитават интересите, както на бизнеса, на операторите, така да се защитават интересите на българските граждани, които плащат след това сметките на операторите. Защото тези оператори, за да съществуват трябва да има някой, който да им плаща сметките, а тези, които плащат сметките са хората, които живеят в тези апартаменти и блокчета, за които говорех. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, само много бърз коментар на предишното изказване. Казвам го с възхита, не с цел заяждане.
Впечатлен съм как колегите от БСП успяват и от 5G да направите социален, екологичен или друг тип обществен феномен. Това си е изкуство. Наистина шапка Ви свалям, признавам Ви го.
По отношение на Законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Учете се! (Реплики.)
Е, учим се, но тази демагогия е трудно достижима.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог, господин Паунов. Ще Ви дам думата.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ:… това е една от технологиите – 5G е технологията, която не само променя и не само ще изменя начина, по който взаимодейства нашият живот с устройствата, а с цели системи, с цели градове, комуникационни мрежи и всичко останало, което ни заобикаля.
Естествено това е огромен тласък за всяка една индустрия. Дамата, която по-рано направи своето изложение беше подробна, аз няма да повтарям думите ѝ. Но в действителност това е технология, която дори с гръмките цели, които си поставя не успя да ги постигне е едно уникално начало да преминем в безкабелен свят, свят на ултра бърза комуникация, свят, в който ежедневието и неща, които към днешна дата са пречка за нас, всъщност стават облекчение.
Така, че за мен е логично бюрократичните процедури да бъдат облекчени, сведени до минимум и да дадем възможност действително на инвестиращите в сектора на комуникациите да развиват тези мрежи по възможно най-бързия начин, защото всяко едно изоставане за нас, като държава или за Европа като континент е пагубно, тъй като света върви много бързо в тази посока и ние трябва да вървим със същите темпове. На този етап не мисля, че сме в положение чак да догонваме, но всяко едно изоставане ще ни направи изоставащи, а ние не би следвало да си позволяваме подобно нещо.
Аз приветствам предложението, което колегата Панчев е оформил. Ще го подкрепя. Може би има наистина нужда да се изчистят някои формулировки, дребни детайли или може би някои конкретни думи да бъдат подменени. Но генерално решението, което той предлага за мен е добро, логично и следва да бъде подкрепено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Паунов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Новите технологии и бързото развитие са нещо много хубаво обаче по-важно от това е здравето на хората.
С дългия си парламентарен стаж, бил съм депутат в Пловдив, идваха при мен хора, които се оплакваха точно от тези антени, които са породили онкологични заболявания. И е прав, господин Свиленски, че не може без хората, които живеят в тази сграда изведнъж ти да правиш промени без да се съобразяваш с желанието на тези хора. Защото действително електромагнитните излъчвания, електронният смог влияят, даже много по-силно отколкото микрочастиците във въздуха.
Действително да се съкратят сроковете, но без да има ново строително разрешение смятам, че не е удачно и ние също ще се въздържим по този въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Първо, искам да направя не точно реплика, но в изказването си да включа малка част от репликата към господин Паунов.
Господин Паунов, тук правим промяна в ЗУТ, това не касае излъчванията. Това е друга Комисия, друго министерство – това е Комисията по здравеопазване и Министерството по здравеопазване. Там може да се следят тези излъчвания и така нататък, за които Вие говорите. Тук правим промяна, която казваме: че, когато остават същите излъчвания и всичко останало, само се подменя апаратурата, тогава не се иска строително разрешително. Мисля, че е логично това предложение на господин Панчев.
Друго нещо много важно, което искам да кажа в подкрепа на изказването на господин Христов. Ако ние искаме да се развива 5G наистина трябва максимално бързо да се подменят станциите, защото ако са много разредени станциите означава, че трябва да бъдат с много голяма мощност. Това ще увреди именно здравето на хората. Поради тази причина, колкото са по нагъсто, толкова по-малко ще бъде, толкова по-слабо ще бъде излъчването и това ще предотврати проблемите върху здравето на хората. С това искам да завърша. Искам да кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи внесения от господин Панчев Законопроект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря. (Уточнения.)
Заповядайте господин Павлов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: (Реплики и уточнения.) В крайна сметка аз бих искал само да припомня, че на времето когато навлизаха GSM-мите в нашето ежедневие се носеха митове и легенди, как между два апарата – можем да варим яйца. Ще Ви прочета относно честотите, които използват 5G. „Специфично при тях е традиционният спектър, който се различава в рамките на обичайния от 700 мегахерца до 3,6, че вълните са изключително къси. Те имат две основни качества. Формират потенциално по-големи трептения, но заглъхват много по-бързо. На теория първата им способност ги прави по-опасни, от гледна точка на това, че могат потенциално по-бързо да загряват обекти. Но другото им качество прави това по-трудно, защото се изисква доста по-голяма мощ на излъчване, за да могат те изобщо да могат да достигнат или пробият човешката кожа“. Така, че това е поредната градска легенда, за която Вие говорите –5G няма доказателство, че е опасно за здравето на хората.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Христов.
Да, няма други реплики. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Казвате няма доказателства. Ами тогава, ще изчакаме доказателства – доста хора да се разболеят от рак и тогава ще ги имате и доказателства. Защото много хора в тия блокове искат да бъдат свалени антените. Само че никой не се съобразява от тях. (Реплики.)
Аз те изслушах. Ние можем да сме приятели, но трябва да се уважаваме, нали в това отношение. Така че не можем да се съобразяваме с мнението на хората, които живеят в тия блокове, нали, и тогава вече да се види 5G какво е влиянието – късо, дълго, силно, слабо и така нататък. Само че да не стане нещо по-страшно от цялата работа и да има много повече ракови заболявания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказване на господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз уважавам всички, които се изказаха до момента – мненията им имам предвид, и тях лично, разбира се. Но Вие чели ли сте Законопроекта, който ни се предлага?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Да.
ИВАН ВЪЛКОВ: След като сте го чели – защо говорите тогава, и излишно нажежаваме обстановката по отношение на здравеопазването. След като има много ясно разписани текстове по отношение на здравето и те са в алинея четвърта, точка втора – „Положителната експертна оценка за съответствието с изискванията за пределно допустимите нива на електромагнитните полета от Националния център за обществено здраве и анализи“. Значи на нито един от тези обекти не може да бъде направен основен ремонт или до оборудване, или някакво допълнителна поддръжка и подобряване на обекта, без да бъде извършено ида има такъв анализ от този център – „Националният център за обществено здраве и анализи“. Същият този анализ се издава и след като имаме строително разрешение, тоест техническите параметри по никакъв начин не могат да оказват някакво влияние върху здравния ефект върху живота и здравето на хората. И аз се учудвам, че изобщо го дебатираме това нещо. Съгласен съм за други неща, че може би дали трябва да бъде точно в този закон, не знам дали е този текст, но в крайна сметка ЗУТ-а е основният закон, в който се уреждат тези отношения. И аз не виждам защо за едно допълнително оборудване, или за едно подобряване на качествата примерно на една приемно- излъчвателна станция. Би трябвало да се иска отново да се прави едно строително разрешение, което наистина изисква един по-продължителен период от време. Аз няма да се ангажирам с това дали е шест месеца, дали е десет месеца, или година. Но в крайна сметка – наистина необходимо ли е когато това съоръжение съществува, то има някакви габарити. Съответно габаритите, които ще бъдат следващите, няма да бъдат по-големи, както стана ясно каква е системата и техническите изисквания за излъчването на 5G. Значи най-важното нещо е това което и Вие се притеснявате – то е здравето и живота на хората. И след като има такива гаранции или пък ако тези гаранции не са достатъчни, както са разписани в текстовете, дайте да помислим в тази посока дали не можем нещо допълнително да предложим, или да създадем такъв механизъм или технологичен, с който да не се допускат никакви изключения в тази насока. Затова смятам, че е напълно нормално да го подкрепим това нещо. И този дебат, само към господин Свиленски, искам да кажа, наистина се води десет години в тази комисия. Защото винаги е имало проблеми по отношение на времето, за което се изграждат тези станции и разрешителните, които трябва да бъдат издавани, тоест една станция може да бъде изградена в порядъка на около няколко седмици до месец, докато всички разрешителни, които трябва да бъдат издадени в течение на времето бяха по-дълги. Година, две сега става по-бързо. (Реплики.) Добре, в общи линии, смятам, че това е по предложените изменения
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, заповядайте. (Реплики.)
След това реплика има и господин Свиленски.
По процедура.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз бих искал да направя една процедура към Вас господин Председател. Бих ви помолил първо, да дадете възможност да зададем въпроси към вносителя на това предложение и към колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството на транспорта и информационни технологии и съобщенията, защото тук много колеги се изказват, като специалисти по електромагнитно лъчение – вредно и полезно влияние на това лъчение. Аз не съм убеден, че в залата седим специалисти по тази тема. За това да зададем въпросите към вносителите. Виждам, че част от колегите вече са взели своето решение, така или иначе дебата по същество по темата в една или друга степен се превръща в излишен. По добре дето се казва за стенограмата и за протокола да зададем тези въпроси, така че обществеността, извън тази зала да се запознае с това, което ние сме чули тук от експертите, все пак по темата и от хората, които имат наблюдение. По процесите на изграждане на такива приемно-предавателни станции и съобщения и електронно съобщителни мрежи, от една страна, от друга страна да можем ние да направим своите изводи от тези отговори. Може би пък някой колега може си промени мнението, макар че се съмнявам. И след това да дадете възможност на мен специално. Искам да направя след това отделен коментар. Когато обаче чуя отговорите на въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Данчев, върви дебата между нас. Нищо не пречи докато се изказваме ние да поставяме и въпросите към КРС и Министерството. (Шум и реплики.) Не е въпросът да ги… (Шум и реплики.) Няма да се ограничаваме, въпросът е да е по-целенасочен дебатът, в рамките на нормалното, да се върнем обаче към процедурата на репликите.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря господин Председател.
Репликата ми е към господин Вълков.
Господин Вълков, вижте, ние не поставяме под съмнение дали повече или по-малко облъчва, дали това не трябва да се въвежда или трябва. Тук говорим за Закона за устройство на територията. Тези норми когато са приемани всяка една от тях, дали да има строително разрешение, за какво да има, кога да има, за кой тип обект да има в Закона, то е било плод на уреждане на някакви взаимоотношения. В Законите това правят, уреждат взаимоотношение между различни хора. В случая ние предлагаме това нещо да го няма. И аз питам и го зададох – в чл. 147, има тази възможност, именно, да, на базата на положителна оценка. Всичко това което Вие казахте. Само, че се издава от един документ, който документ обаче е разписан. Има ред за издаване на този документ. И там няма срок 13 месеца? Там може да го направим, казах, три дни или пет дни.
Обявява се, обсъжда се, ако има против, няма против. Значи, защо започваме да махаме норми, които са изградени във времето с цел да решат някакви проблеми? И аз ще ви напомня – София, само преди седем-осем години, знаете, на всеки блок, на всеки стълб – бяха накацали безразборно тези станции. Вие не знаете каква битка сме водили в Общинския съвет да се вкара някакъв регистър, да се знае къде, на кой са поне. Говорих с представители на Столична община – хал-хабер, си нямат от този законопроект. Те не знаят. Поеха ангажимент да говорят с главния архитект, да видят изобщо те ще дадат ли становище по този въпрос. Това касае големите градове, разбира се. И на мен ще ми е интересно до второ гласуване, или беше хубаво сега да го има, или поне за Комисията по регионално развитие, нека да дойде становище от Столична община или, от които може, големи общини. Защото не става въпрос „за“ или „против“ 5G, „за“ или „против“ вълните дали можем да варим яйца или не, става въпрос за нормално спазване на законодателство, градено от депутати преди нас, които са уреждали някакви отношения. Ако тези отношения са отпаднали, ако няма нужда от такива отношения и такива разпоредби, дайте да го махаме ЗУТ и всеки да си прави каквото си иска, стига да отговаря на това, което е имало преди примерно 30 години. Нали това е целта на законите? Така, че още веднъж апелът ми е първо, колегите да обяснят какво ги спира в чл. 147 да си правят тези промени в нормални срокове, и ако не ги спира нищо, защо правим всичко останало? А, ако не, да вървим в оптимизиране на срокове, на документи. Но да махнем крайния документ, именно разрешението за строеж, което има специален ред на издаване за мен, е, меко казано, недопустимо. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Христов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Колега Вълков, за мен щеше да е интересно да чуя в изказването Ви, говорейки за здравния ефект от тези промени, да коментираме, че всъщност вредящите на здравето явления, събития или технологии бихме могли да твърдим, че са такива единствено, почивайки на факти, доказателства и доклади, извадени от утвърдени институции, организации, университети или други подобни институти. Както например, между другото, е категорично доказано, че скриването на Чернобилската авария е била много сериозно вредяща на здравето на хората, за това има доказателства, но за 5G нямаме такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Вълков, заповядайте. (Шум и реплики.) Моля ви, не влизайте в диалог!
Господин Данчев, моля Ви.
ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми позволите, първата реплика – ще отговоря на нея. Нещата могат да се разгледат винаги от две страни, господин Свиленски. Така както казвате, че съществуват тези текстове, така мога да кажа, че това е една законодателна инициатива, която има всеки един от нас като народен представители и аз смятам, че е в положителна посока. Първо, искам да кажа, че не се премахва строителното разрешение. Става дума само за една част от режима, която се отнася за дооборудване, подобряване и поддръжка. Точно и конкретно е упоменато. Мисля, че е много ясно. Така, че ако е за нещо друго, просто остава. Добре, о’кей, става дума, че има правна инициатива и това нещо трябва да се гледа. Това, което е слабост в днешното заседание, не знам дали присъстват от Регионалното министерство, защото е нормално при гледането на Закона за устройство на територията да има техен представител. Ако има нещо, с което да не са съгласни, защото те имат становище по въпроса, да се изрази това становище – нищо повече. А, това че аз като народен представител лично ще подкрепя предложените промени, ще подкрепя и ако се направят разумни предложения между първо и второ четене, защото всеки текст може да бъде направен да е по-добър, но искам да бъда убеден в това нещо. А това, което казахте Вие, господин Христов, в крайна сметка наистина нямаме никакви данни към момента. Смятам, че спокойно можем да се доверим на институциите в България, които отговарят за здравето на хората. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз ще използвам възможността да задам въпрос първо, към вносителя, респективно към колегите, както казах, от Министерството и Комисията. Наистина, ако може, господин Панчев понеже сподели, че има информация от свой приятел бизнесмен, който имал проблем с регистрацията, на коя стъпка от регистрацията всъщност е срещнал затруднение най-вече? Къде се получава това голямо забавяне в обслужването? И понеже вероятно виждам, че законът, който сте предложили е придружен със съответните мотиви, вероятно сте изследвали възможността, за която говори господин Свиленски, да се използват разпоредбите и възможностите, които дава чл. 147 от Закона за устройството на територията. Защо именно е избран подходът на чл. 151 и допълването на този член, а не този, който само преди години, между другото, ние във връзка със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура променихме и допълнихме именно, за да можем да дадем възможност да бъде включено в обхвата на Закона за устройството на територията изграждането на електронните съобщителни мрежи. Вярно, за тези, което касае физическата инфраструктура и нейното изграждане, или оборудване.
В тази връзка въпросът ми към Министерството и към Комисията е има ли наистина анализ за това кои са причините, които спъват операторите и ги бавят в модернизацията и подмяната, дооборудването, новото изграждане на тази техника? И има ли връзка с това, което казва господин Свиленски, че именно съгласието на съсобствениците е една от причините, която спира модернизацията, или причината е някаква друга, която трябва да се търси? Такъв анализ правен ли е?
Респективно обръщам се и към господин Панчев, знам, че това е практика и процедурата на Конституцията и Правилникът на Народното събрание го разрешава народни представители, разбира се, да правят предложения самостоятелно, оценката на въздействие в този случай е ключов елемент от това предложение. Прави впечатление, че липсва наистина оценка за въздействие върху околната среда, респективно за вредното или положително влияние, не можем да кажем, върху засегнатите страни. Дали е правен опит да се прави такава оценка? И пак към Министерството, въпросът е свързан, има ли наистина такива документи, за които говореха и господин Вълков, и господин Христов, от Министерството на здравеопазването, от Министерството на околната среда и водите, от други институции, международни, за влиянието, за насищането на околната среда с електромагнитни лъчения? Изобщо това е нещо, което липсва. Ние все пак сме народни представители, а не сме експерти по темата, и би следвало наистина да почиват нашите интереси на база документи и информация, която получаваме от официални източници, а не на твърдения на един или друг колега, без да омаловажавам техните познания, разбира се. Но все пак господин Христов постави този въпрос, да ни бъде дадена такава информация, такива доклади ако има да бъдат предоставени и на нас, пък и качени на сайта на Народното събрание, така че да могат и хората, които се вълнуват от тази тема, да се запознаят. Засега до тук. След това ще продължа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Дончев, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, в ал. 1, в т. 16 има една думичка, която малко ме притеснява: „не се променя съществено конструкцията“. Кой определя какво означава „съществена промяна на конструкцията“? Това е съвсем малка забележка.
И другото, което пък не виждам връзка със създадения законопроект в промяната в ал. 5 на чл. 195, а именно: „кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни селскостопански и други обекти“, и така нататък, и така нататък.
Не виждам тази алинея каква връзка има със Законопроекта. В случая, че касае абсолютно законови сгради, огради и други съоръжения, това нещо може да доведе до значителни разходи на собствениците на тези имоти. Кой ще ги компенсира при, положение че се дават такива права, се предоставят на кмета да решава еднозначно да ги премахне, да се преместят, да се променят и така нататък?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Дончев.
Общо взето има една цел Законопроектът, но колегите ще отговорят. Само да кажа, че ние ще се въздържим днес да подкрепим Законопроекта, въпреки че подкрепяме голяма част от текстовете, включително облекчаването на режима. Ние сме за това, да се облекчава работата на бизнеса и те да инвестират по-лесно, но не сме съгласни с начина, по който това се внася. Чухме колегите от ГЕРБ колко са съгласни, но не виждаме техния подпис отдолу като вносители, което си е притеснение.
Да кажем, от една страна, че няма притеснения за здравето, което е тема в обществото означава, че подхождаме несериозно към целия този дебат. При условие, че е вкарана терминологията „здравните норми“ в Законопроекта и в текстовете. (Шум и реплики.) Моля Ви, колеги! Това е важна тема и ние трябва да я отразим, най-малкото, за да успокоим гражданите.
При условие, че всички сме наясно, че 5G ще има и ние трябва да направим всичко възможно да го има този режим, който всъщност не става ясно какво е мястото на общините и това е притеснението, което смятам, че ще се изчисти между двете четения. Но подходът, който се използва трябваше наистина по тази важна тема, която буди съответните и очаквания, и притеснения, трябваше да се намери по-широк подход, който да гарантира и по-широко съгласие в обществото.
Единственото, което не сме съгласни, е, някои детайли, които не са доогледани за ролята и мястото на общините, как те се информират, и са наясно с всички тези промени, след като вкарваме новите. Всъщност тази т. 16, която се вкарва е във връзка с това.
Подкрепяме като цяло текстовете и ще ги подкрепим на второ четене с някои детайли, които смятам, че ще бъдат допълнени или променени. Но този подход трябва да се промени. – за важни теми винаги да се търсят народни представители да бъдат вносители, а не да се търси съгласието им, или да се намери един легитимен вариант, който да не поставя под съмнение тази наистина важна тема. Благодаря Ви.
Госпожо Атанасова, Вие ли ще отговорите или господин Панчев?
Въпрос ли имате?
Да, заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Основната разлика между това да има разрешение за строеж и разрешение за поставяне, е, че когато има разрешение за строеж, обектите подлежат на въвеждане в експлоатация, а когато са само с разрешение за поставяне, такова въвеждане в експлоатация няма, което означава, че отпада контролът малък или голям, за тези обекти. Това според мен е основното.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други?
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз само искам да обърна внимание, колеги, влязохме наистина в много дълбоки води с дискусиите по този законопроект. В крайна сметка, ние сме Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, нашата работа е да облекчаваме политиките, в случая насочени към технологиите и комуникациите. Работа на Регионалната комисия на ДНСК, Регионалното министерство и други институции е да обсъждат механизмите, по които се случва контролът. Ние не сме компетентната комисия по ЗУТ. В случая ние разглеждаме една политика на облекчаване проникването на тези технологии. И ние трябва да се произнесем – това правилно ли е или не е правилно?
Ако Регионалната комисия, където хората са компетентни по строителни разрешителни, конструктивни становища и други подобни кажат, че нещо не е наред в този законопроект, те следователно ще излязат и със своите становища и предложения, и ние ще ги чуем, ще ги обсъдим, и ще ги гласуваме. Но в крайна сметка нашата работа е да се произнесем: тази политика по облекчаване и създаване на по-добри условия за достъпност на 5G мрежата в нашето ежедневие – искаме ли да я подкрепим или не?
Това е основната дискусия според мен. И всяко навлизане на конструктивни становища, ДНСК и други подобни теми, ние не сме, пак казвам, компетентни по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Много въпроси са. Ще се опитам да покрия всичко, ако има някои неизяснени неща, моля да ме запитате отново.
По отношение на чл. 147, който спомена господин Свиленски, искам да обърна внимание, че там хипотезата обхваща само кабелни електронни съобщителни мрежи, тоест предавателни съоръжения не попадат в обхвата на чл. 147.
Този въпрос е обсъждан с колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но дотолкова, доколкото виждаме, че въпросът за живота и здравето на хората е особено чувствителен доразвиването на чл. 147 с включването на приемно-предавателни съоръжения на мобилни мрежи, крие опасност, наистина точно от това – да не бъдат спазени необходимите норми. Поради тази причина, в чл. 151 предложението, което е внесено е доразвито при какви условия се пускат, тоест след като минат през стандартните оценки за нивата на електромагнитни излъчвания – заради това е развит чл. 151, а не чл. 147. Ако народните представители считат за уместно да се развие чл. 147, би могло и там да се развие, но трябва да се гарантира живота и здравето на хората.
Във връзка с нормите, искам да обърна внимание, че тази тема е толкова чувствителна, че никой не се ангажира в световен план да определи стандарт или норма за излъчване. Поради това имаме едни европейски препоръчителни норми, които действат в държавите – членки. Искам да обърна внимание, че четири от държавите – членки, включително и България, имат десетократно по-високи изисквания по отношение, тоест 10 пъти намаляване на излъчванията, които трябва да има едно предавателно съоръжение.
Непопулярна мярка – тази година Полша, точно във връзка с изграждането на следващото поколение мобилни мрежи взе решение, че ще се придържа към препоръката и вдигна тези нива, за да може да осъществят покритието, което те очакват да имат от 5G мрежите.
Наредбата, която действа в България е от 1991 г. и не е променяна до момента по отношение на електромагнитните излъчвания и нивата им. Обръщам внимание, че това са нейонизиращи излъчвания. Не съм специалист, но те имат различни от йонизиращите излъчвания. Също така наскоро Европейската комисия излезе с един материал, който представя петте нива на опасност от излъчванията, не, петте нива на опасни въздействия върху човешкото здраве, като излъчванията от приемно-предавателните антени на мобилните оператори се поставят в трето ниво, където попадат пиенето на топло кафе. Така, че няма данни, които да казват еднозначно дали тези лъчения влияят зле на човешкото здраве. Няма такива доказателства, както знаете и за други видове опасности, които грозят всеки един човешки живот.
По отношение въпроса на господин Дончев за това – как ще се преценява съществени ли са или не са съществени? В предложението на народния представител е дадено предложението тази оценка да се прави чрез становище на инженер-конструктор, тоест той трябва да оцени и да се подпише под това, че това няма да се промени.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На базата на какви критерии? Това е много субективно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ами, на базата на какви критерии, бих попитала, се оценява един строеж?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не – дали е съществено или е несъществено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ами, точно това – дали натоварва конструкцията, дали има изменения по отношение на габаритите, опасността от промяна на самата конструкция.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това не е съществено, това е за допустимост. Съществено е съвсем друго нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Аз чета какво ми е предложено, че „дейностите по ал. 1, т. 16 се извършват въз основа на становища“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Съществено, за какво например за клетката, за изложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: По отношение на ЗУТ искам да кажа, че тези норми, които действат в момента за мобилните мрежи не са променяни от началото на стартирането на мобилните комуникации в България. Тези норми се приравняват на изграждането на една атомна централа.
Следващото нещо върху което искам да Ви обърна внимание – имаме препоръка до края на годината, всяка една държава – членка да има поне един град с покритие на 5G. Не виждам как след като ние в момента имаме такъв сложен режим за изграждане, ще постигнем покритие, както отбеляза и господин Христов имаме по-високи честоти, тоест повече базови станции, които…
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Кое е сложното?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ами, сложното е в строителните разрешителни. Значи Вие, за да си смените едно съоръжение и да го подмените с основно, минавате през цялата процедура за строеж. (Реплики.)
Понеже задавате въпрос, те минават през цялата тази процедура с проект. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, моля Ви за тишина!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ама, тогава трябва да гарантирате живота и здравето на хората – аз, затова Ви казвам.
Ако смятате, че по подходящото му е място в чл. 147, аз смятам, че няма никакъв проблем, стига да бъде гарантирано по този начин, по който е предложено в момента.
Това, което искам да кажа е, че всяка една промяна на ЗУТ, обичайно се гледа като пипане на „свещената крава“. Съжалявам за това, но множеството опити и през годините, които сме се опитали да разрешим този проблем, защото технологиите наистина се развиват и тази нормативна уредба трябва да отговаря на развитието на технологиите винаги не е срещала разбиране при хората, които се занимават със строежи.
Ако има някакви други въпроси, съм отворена за отговори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Не виждам други въпроси и изказвания.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако може да допълня госпожа Атанасова. По темата изграждане на мрежи доста обстоятелствено се разгледаха режимите на изграждане. Може би не обърнахте внимание, че се предвижда създаване на регистър, който е публичен и това е част от практиките, които са предприели и другите европейски държави и нашите колеги от регулаторните структури, в които режимът на организацията, която се създава са достатъчно публични и описателни. Това нещо в този законопроект не е написано и изчерпателно, но смятам, че мястото на такива описателна част и решение е в друг специализиран закон, който така или иначе в момента се подготвя изменението му, съобразно европейския кодекс на електронните съобщения. Така, че създаването на такъв регистър, който ще е публичен би дало немалко отговори на поставените въпроси.
Поставиха се въпроси дори за оценка на въздействието, да, такова нещо е правено. При оценяването на местата единственото съвременните електронни услуги биха подобрили качеството. Това е нещо, което исках да допълня в изказването на госпожа Атанасова. Благодаря. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Само искам да отбележа, че колегата Дончев постави един въпрос – защо чл. 195, ал. 5 е приета, какво общо има с 5G мрежата, защо трябва да има специални функции, да се нарежда, да се разрушава? По какъв начин е обвързано с това, което дискутираме в момента? Не можахме да разберем?
РЕПЛИКА: „Чети!“.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Чета, но няма вързка. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Една реплика на господин Димитров. Вие говорите за регистър, който ще бъде създаден в друг специализиран закон, нали така? Правилно разбирам. Ето затова говорим, че такива законопроекти трябва да се внасят и инициират от Вас, защото ако това беше нормален законопроект в преходни и заключителни разпоредби трябваше да написано, че се променя и създава този регистър. Защото ние сега народните представители, гледаме нещо на първо гласуване, след това ще го гледаме на второ, някой ще ни разказва, че ще има такъв регистър, но дали ще го има или няма да го има, не е ясно кога ще го има и се получава хаос в законодателството. Това не е лично към Вас, принципно е към законодателния процес.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няколко думи по отношение на това, което се изказа като аргументи от вносителите и от колегите. Между другото стана ясно, че тези текстове са добре познати на Министерството, странно наистина защо не ги е внесло Министерството като предложение, но това е друг въпрос, няма да се връщам на него. Но каза се за облекчаване на административната тежест, подобряване на бизнес средата. Безспорно това е много важно. Със сигурност трябва да се отбележи, че освен стимулиране на икономическото развитие чрез подобряване, облекчаване на административните режими трябва да имаме предвид и така нареченото устойчивото развитие, което е свързано с околната среда, живота и здравето на хората затова няма как без тази оценка на въздействие да се приеме подобен текст и да го подкрепим. Имаше още нещо, което споменахте и това е какво е повикването в момента на широколентовия достъп до интернет, до глобалната мрежа в момента в България.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, Ви господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Секунда, не съм завършил. Аз помолих за няколко изказвания и затова казах процедура, че ще задам няколко въпроса и тогава. (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Колко пъти?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Вие поне пет пъти вземахте думата, господин Христов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля, не водете диалог!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Никой не Ви е ограничил правото да се изказвате. Ако може да кажете какво е в момента това покритие, казахте, че сме на девето място в Европа по широколентово покритие , или в света ако правилно съм разбрал. (Шум и реплики.) Добре, задавам въпрос. Дали наистина тези подобрения на електронно-съобщителната мрежа ще доведат незабавно до подобряване на този достъп от страна на граждани и ще подобрят по някакъв начин бизнес климат? Има ли подобни изследвания? Защото Вие цитирате някакви числа, но те важат ли за България конкретно, или на общо основание смятаме, че нещата ще се случат и при нас? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уточнения да внеса. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви за тишина!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Господин Данчев, става въпрос затова, че по-високоскоростен мобилен интернет България се нарежда на девето място в света – мобилен интернет. Не говоря за широколентово покритие. Там данните са други. Данните не са много добри, но по отношение на скорости сме на челните места. Развитието на 5G мрежата дава изключително високи скорости. Аз искам да отбележа, че нашите оператори работят само с 48% от спектъра, който е необходим за 4G от спектъра, който е необходим за 4G разгръщането на мрежата и постигат това ниво на скорости. За 5G мрежата подозирам, че ще бъдем пак в топ 10 заради добри инженерингови решения. Въпросът е, че в момента самото разгръщане ще бъде забавено от факта, че освен новите базови станции, които трябва да се изградят заради по-високите честоти, по-малката дължина на вълната, тези съоръжения, които могат да бъдат заменени отново ще трябва да минат през цялото строително разрешение, за да могат да бъдат подменени. Това е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, искате ли нещо да допълните?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Едно изречение в отговора на господин Ташков. (Шум и реплики.) Ако наистина се цели облекчаване на административната тежест тогава би следвало да търсим решение като цяло за ускоряване на сроковете на обработване на документите по издаване на строително разрешение, а не решаването на конкретния частен казус на мобилните оператори и електронните съобщителни мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря за краткото изказване.
По начина на водене ли, или закриваме дебата?
ПАВЕЛ ХЛИСТОВ: Господин Председател, за мен беше интересно да разбера в каква процедура сме в момента – реплики, дуплики, свободна дискусия, работна среща, или нещо друго. (Шум и реплики.) Разбрахме, че може да взимаме думата няколко пъти, веднъж да си говорим с администрацията, веднъж да си говорим да си говорим помежду си, ама 5 – 6 – 7 пъти, защо трябва да взимаме думата. И не на последно място хайде да не превръщаме Транспортната комисия наистина в орган, който променя, изследва или ъпгрейдва така да го наречем технологичен ЗУТ, защото това не е нашата работа. Нашата работа е точно да се занимаваме с проблема на телекомуникационния сектор в България и това правим. Проблемите на ЗУТ са промени на Регионалната комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? (Шум и реплики.)
Не влизайте в полемика, колеги!
Не виждам други изказвания. Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване на първа точка Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев на 23 януари 2020 г. – първо гласуване, който е „за“ моля да гласува.
11 за, против няма и 9 въздържали се.
Приема се.
С това първа точка е изчерпана.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ КВАЛИФИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР“ ЕАД – ВАРНА, № 002-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ФЕВРУАРИ 2020 Г.
Госпожа Атанасова и госпожа Люси Маникян по точка втора.
Госпожо Атанасова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
По точката бих искала да отбележа следните няколко факта, във връзка с предложението за приватизация на обособената част от имуществото на „Българския морски квалификационен център“. Накратко моторният кораб е произведен през 1969 г. Неговият ефективен живот от 50 години е изтекъл. Реализира загуби в периода, от който е придобит от 2008 г. до настоящия момент в размер на 755 хил. лв. Корабът в момента няма клас за разрешение за мореплаване. Също така искам да отбележа, основното е факта, че дружеството понася съществени финансови последствия от запазването на този актив, защото в момента корабът е във води, има охрана, има все още гориво, което е минимално изискуемо, има опасност от пробив на танкера, включително изтичане на това гориво, което може да предизвика екологична катастрофа и съществува екологичен риск. Връщането му и преминаването са отново всички процедури за да придоби изискуеми документи, сертификати, би коствало много на дружеството. Това е накратко.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Маникян, имате ли нещо да допълните?
ЛЮСИ МАНИКАНЯН: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не. Благодаря.
Изказвания?
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Разсъждавано ли е в посока въпросният кораб да бъде превърнато в изкуствен риф и атракцион за подводни спортове? Благодаря. (Шум и реплики.)
ЛЮСИ МАНИКЯН: Искам да кажа, че съветът на директорите на дружеството е проучил всякакви възможности за експлоатация на кораба и за друг вид и подобни дейности да се развиват. Но тъй като геополитическата обстановка в района, всички знаем каква, освен това няма интерес към такъв тип пасажерски кораби – корабът води от 93 до 100 пасажера на борда. Това е много неефективно тъй като освен това…
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Не ме разбрахте, ако го потопим на дъното на морето да се гмуркат водолази около него, такъв тип съоръжение.
ЛЮСИ МАНИКЯН: Да, разбрах, но казвам върху какво е разсъждавал съветът на директорите. Корабът не е построен за тази цел. Той е пасажерски за малки круизи, така че той няма това оборудване и характеристики, затова за което Вие искате.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Няма други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заседанието ще продължи господин Станислав Иванов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Засега тук отново присъстваме така малко на приказки от хиляда и една нощ. Вие качва ли сте на кораба? Защото аз съм се качвал на кораба. Зная какъв беше корабът и как в продължение на пет години умишлено корабът беше занемарен. Имаше инициативи включително от граждански сдружения, от организации във Варна, корабът да осъществява рейдове между Морска гара и Аспарухово. Умишлено не беше разрешено. Това изказване всъщност е и във връзка с това, че БМКЦ, втори пореден кораб, след моторния ферибот „Героите на Шипка“ излиза на пазара. Той е с уникален вид салон. Били сте в него, нали? Корабът е използван – сигурно над 150 делегации са се качвали в салона, и са пътували с него. До 2014 г. корабът се движеше.
ЛЮСИ МАНИКЯН: До 2012 г.
ИВАН ИВАНОВ: До 2012 г., да е било, така че тезата, че корабът бил изоставен, че бил на букинг. Всъщност истината е, че към този кораб не беше подходено с необходимото внимание, а интерес към пасажерски пътувания в акваторията на град Варна определено имаше, но бяха отблъснати. Това е истината. Днес разбирам, че спасителният кораб „Перун“ и той вече е продаден за 280 хил. лв. Срам от морска администрация!
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Иванов, няма нужда да търсим виновни в годините. Просто към момента се счита, че не е необходим. Да, разбирам Вашата емоционалност в момента, но няма нужда да търсим…(Шум и реплики.) Благодаря.
Господин Дончев, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Председател, тъй като ми се налага да напусна Комисията поради участие в друга комисия, искам да предоставя гласа по следващите точки на господин Паунов, на неговия разум и съвест.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Добре, благодаря, господин Дончев.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДЕАН СТАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз би трябвало да съм на комисия в момента. По тази точка гласувам „за“.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
С два гласа сте с господин Иванов. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, аз имам въпрос. Първо, средствата от продажбата къде ще отидат, записано ли е в решението? (Шум и реплики.) Второ, има ли заявен интерес за закупуване на този кораб или просто се обявява процедурата? Понеже виждам, че се бърза много днес е в Комисията, утре в пленарната зала решението предполагам, че вероятно има и потенциален купувач? Въпросът ми е, това което и колегата каза: защо стопанинът не е положил необходими усилия този кораб да се използва по предназначение, а не да стои разбирам седем години на рейд и да не се използва ефективно, за да се стигне до това положение при което Вие твърдите за екологични катастрофи и така нататък.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Може ли да започна отзад напред, защо не е използвано, искам да обърна внимание, че дейността на дружеството е обучение на морски капитани и морски лица и кадри и не е допустимо да извършва такъв вид търговска дейност.
РЕПЛИКА: Какво прави там сега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Ами той е прехвърлен, придобит от 2008 г. от „Български морски флот“.
На втория въпрос сега не мога да отговоря поради какви причини се е случило освен, че дейността на дружеството е такава, но за годините от 2008 г. когато е придобит до 2014 г. прогресивно намаляват приходите, които се реализират от използването на този кораб, а разходите не остават по-малки.
И третият въпрос е това, което предлагаме е само по отношение на приватизацията на обособената част, която се извършва от Агенцията за приватизация, тъй че ние в момента предлагаме единствено само това нещо да бъде предложено да се извърши чрез Агенцията за приватизация, тъй че не знаем дали има интерес към този кораб.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, и само да допълня, че ние не сме водеща комисия. Комисията по икономическа политика е водеща, така че просто ние сме съпътстваща комисия. Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Съвсем накратко за колегите. Този кораб със сигурност ще отиде за скрап, защото е докаран в такова състояние, без да обвинявам ръководството на квалификационния център, това няма значение. Да кажем, че освен за скрап няма за какво друго да отиде, няма как да напусне и акваторията на пристанище Варна, защото няма никакви разрешителни, експлоатационни годности и така нататък и най-вероятно в някои от кораборемонтните заводи или в Одесос ще го нарежат, защото той дори е ясно, че на собствен ход няма как да отиде за да му се търси по-висока цена, примерно в Турция, няма как да бъде изтеглен на буксир. Най-вероятно в кораборемонтния завод или в Одесос ще го вземат и ще го нарежат за скрап. Това е, за съжаление.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Други въпроси и изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за“ Проекта на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г. да гласува. (Шум, реплики и уточнения.)
10 за, против няма, въздържали се 10.
При резултат 10 на 10 приключвам и тази точка.
По точка разни – приключваме.
Колеги, благодаря Ви за присъствието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 ч.)


Председател:
Халил Летифов