На 27 май 2020 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – второ гласуване.
4. Разни.

---

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Халил Летифов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум – можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание обявения предварително дневен ред:
1. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 08 януари 2020 г. – второ гласуване.
4. Разни.
Ще направя една процедура, уважаеми колеги, преди да гласуваме така прочетения дневен ред, от дневния ред да отпадне точка трета – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, тъй като има още работа, която трябва да се свърши и да не я решаваме в движение, очакваме да има готовност и от страна на Министерството на транспорта, и от браншовите организации.
Затова правя процедура – точка трета да отпадне от дневния ред на днешното заседание.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване дневния ред без отпадналата точка трета.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.

Точка първа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА „ЛЕТИЩЕ ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ ЕООД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, № 002-03-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 МАРТ 2020 Г.
Гост по първа точка е господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Добре дошъл, господин Занчев!
Вие ли ще представите решението за приватизацията? Да.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предлага за продажба пицария, намираща се в град Горна Оряховица, която е собственост на „Летище Горна Оряховица“.
Пицария със застроена площ 176,59 кв. м, застроена върху общинска земя, състояща се от търговска зала на две нива, топла кухня с пещ, подготвителни, санитарни помещения за посетители и персонал и лека пристройка за разширение към търговска зала с площ 82,34 кв. м, в режим на преместваем обект.
Изпълнителният директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол с писмо с вх. № 10-50-160/20.12.2019 т. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изразил становище, че гореописаният имот притежава характеристиките на „обособена част“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. По силата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол продажбата на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на Закона, се извършва въз основа на решение, прието от Народното събрание, по предложение на Министерския съвет.
Предложеният за продажба недвижим имот е част от мерките, които са предприети от „Летище Горна Оряховица“ ЕООД за подобряване на финансовото състояние на дружеството, чрез продажбата на неоперативни активи. Причината този актив да бъде предложен за продажба е недоброто му състояние, в което се намира сградата – тя е над 40 години, и невъзможността да бъде адекватно поддържана.
Пред дружеството предстоят и разходи, предявени от останалите собственици в сградата, в която се намира недвижимия имот, за ремонт на покриви, ремонт на водопроводната инсталация и електроинсталацията, тъй като сградата е доста амортизирана, облицовката се руши. Необходимо е както външно саниране, така също и вътрешно боядисване и освежаване на сградата. Тези допълнителни разходи ще се отразят негативно на финансовото състояние на дружеството. Приходите от продажбата на този актив ще гарантират финансовата стабилност на „Летище Горна Оряховица“ в бъдещ период.
Дружеството не е в състояние да покрие текущите разходи. Очакваните приходи от продажбата на дълготрайния актив са около 125 хил. лв. За имота се заплащат дължимите данъци и такси. Към момента неоперативния актив няма наложени забрани, ипотеки и други финансови тежести от юридически или физически лица, държавни администрации, банки и други институции.
В случай че Народното събрание вземе решение за приватизация на посочения обект, приватизационната процедура ще бъде реализирана от Агенцията за публичните предприятия и контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
Не виждам желаещи.
Закривам дебатите по точка първа.
Подлагам на гласуване точка първа: Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 6, въздържал се – 1.
Точката е приета.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 МАЙ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по втора точка са отново господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Владимир Тодоров – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Добре дошли!
Госпожа Красимира Стоянова я няма. Добре.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на предлагания Законопроект е да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставяне на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата, които се прилагат само по отношение на морските пристанища, включени в основната и широко обхватната трансевропейска транспортна мрежа, така наречената TEN-T мрежа.
При изработване на Законопроекта е избран подход, при който се осигуряват мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, без да се засягат съществуващият модел на организация и управление на пристанищата, които остават извън приложното му поле, морските пристанища, които не са част от TEN-T мрежата, и всички пристанища на река Дунав.
Предлагат се разпоредби, с които се постига следното:
- премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение;
- обединяват се съществуващите пристанища в района на Бургас и съответно в района на Варна, които използват обща инфраструктура за достъп по море – рейдове, зона на подхождане, зона за маневриране на корабите, навигационно осигуряване, система за управление на трафика в едно пристанище за обществен транспорт – Бургас, съответно пристанище за обществен транспорт – Варна;
- премахва се класификацията на пристанищните услуги, на услуги, за чието извършване е необходимо ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения, и услуги, за чието извършване това не е необходимо.
Системата от пристанищни такси и разпоредбите относно формулирането на цените на пристанищните услуги се променят по начин, който отразява изискванията на Регламент (ЕС) 2017/352. Намаляват се случаите, в които се събира акваториална такса. Тя ще се заплаща само когато конкретен стопански субект действително и трайно е ангажирал със собствени плавателни съоръжения по-голяма част от ограничения публичен ресурс акваторията на Черно море, съответно на река Дунав, за да осъществи търговската си дейност, отколкото би ползвал, ако посещаващите пристанищни кораби пристават и престояват само на стационарните хидротехнически пристанищни съоръжения.
Разширява се и се уточнява съдържанието на понятието „обща техническа инфраструктура“ на пристанището. Въвеждат се законови определения за понятията „инфраструктура за достъп“, „инфраструктура за достъп по суша“ и „инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“. Определят се кръгът от лица, на които може да принадлежи правото на собственост върху общата техническа инфраструктура и върху инфраструктурата за достъп в различните по вид пристанища, като на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлага отговорността за поддържане на инфраструктурата за достъп до пристанищата в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/352.
Създават се специфични правила за пристанищата, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/352, включително на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ се възлагат функциите на орган за управление на пристанищата за обществен транспорт – Варна и Бургас. Изпълнителната агенция „Морска администрация“ се определя за орган за контрол по смисъла на Регламента. Прави се разпределение на произтичащите от Регламента правомощия между органа за управление на пристанището и органа за контрол.
Определят се процедурите, които тези два органа трябва да следват, когато приемат предвидените в Регламента решения. Определят се процедурите по оспорване на приетите от тези органи решения. Създават се административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/352. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Тодоров, искате ли да допълните нещо? Не.
Уважаеми колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми колеги, аз имам два въпроса, но един по един ще ги поставя.
Първо, в § 13 на Законопроекта, в чл. 106 се дава възможност тарифите на „Пристанищна инфраструктура“ – това са държавните пристанищни такси, да бъдат обжалвани, както се дава възможност да бъдат обжалвани и тарифите на пристанищните оператори. Тъй като е доста общ текстът, посочен в мотивите, а именно жалбите срещу решения за определяне на структурата и размера на цените на пристанищните услуги, които не са изложени на ефективна конкуренция – морско-техническата пристанищна услуга „пилотаж“, донякъде добре, а другото е морско-технически услуги, извършвани от вътрешен оператор по силата на наложено задължение за обществена услуга, и третото, за което е и моят въпрос, морско-технически пристанищни услуги, извършвани от ограничен брой пристанищни оператори на основание чл. 6, параграф 1 от посочения Регламент.
Аз не съм чел Регламента, както, предполагам, и колегите, защото това не ни е работа, но в тези пристанищни оператори на чл. 6, параграф 1, влизат ли пристанищни оператори, или както ние ги наричаме – пристанища, които извършват пристанищните услуги за товаро-разтоварване и складова дейност, или са други? Защото по принцип да обжалваш цена, то дори и при пилотажа, това е някаква цена. Ако е държавна такса, има логика, тъй като таксата трябва да е на разходопокривен принцип и да покрива разходите, които се правят за съответната услуга, за съответния ремонт или каквото и да е. При цената там, естествено, се залага и печалба. А каква печалба да заложи съответния оператор, си е чисто в неговите компетенции. Но, ако приемем, че така или иначе пилотите в едно пристанище са монополисти, то във връзка с третата квалификация тук, тоест за пристанищните услуги, извършени от ограничен брой пристанищни оператори по този чл. 6 от Регламента, кои влизат там?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: По принцип Регламента изключва прилагането на разпоредбите на съответната глава, която регламентира начина на образуване на таксите за предоставяне на пристанищни услуги, изключва от тях изрично услугите, които се предоставят от пристанищните оператори по товарене и разтоварване.
Така че решенията и тарифната политика на пристанищните оператори – били те държавен пристанищен оператор, или концесионер, не подлежат на обжалване по смисъла на Регламента, а няма и логика да подлежат на обжалване.
По отношение на пилотажа. Пилотажът също е изключен от приложното поле на Регламента, тъй като се смята, че услугата, в кавички, се предоставя на неконкурентен принцип, тъй като е свързана с осигуряване на безопасността на подхождане на плавателните съдове. Тарифите на пилотите се определят при конкурса, които „Морска администрация“ провежда, за да се изберат пилотските станции, които ще обслужват двете пристанища. Проектът на тарифа е част от документацията, която от пилотите представят, за да получат достъп до пазара.
По отношение на другите, става въпрос за буксирите и за швартоването. При нас нямаме практика на швартови услуги. Швартови компании имаше в Бургас преди доста време, в момента няма. Техните цени се регламентират и контролират не от управителния орган, а от компетентния орган, който е „Морска администрация“, само в случаите, в които те отново не са изложени на конкурентен натиск. Нямаме такъв случай дотук, предполагам, че скоро няма и да се появи, тъй като достъпа до пазара на пристанищни услуги се определя по реда на чл. 117б от Законопроекта, както и досега, в който подбора се осъществява от изпълнителния директор на „Морска администрация“ и там всеки, който покрива определени минимални изисквания, които ще бъдат разписани в наредбата, която ще се издаде, след като Законът влезе в сила, получава достъп до пазара на пристанищните услуги. Почти регистрационен режим е, с покриване на съответните изисквания.
Тарифата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ подлежи на обжалване според Регламента, като Законопроекта предвижда да се обжалва директно пред съд. Предвидили сме компетентните съдебни органи да бъдат Административният съд в Бургас и във Варна, предвидили сме специална компетентност – като изключение от принципите на АПК, и подлежи на обжалване решението на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“, който е управителен орган за двете пристанища във Варна и в Бургас, които са в основната и в разширената мрежа по тент, а не по административен ред пред „Морска администрация“, за да се изключи всякаква възможност за конфликт на интереси. Това са възможностите за обжалване.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да.
Тук като уточняващ въпрос: тогава „Морска администрация“ като орган, пред който, първо, се изпраща жалбата, има ли компетенция?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Има, да.
Жалба на заинтересовано лице срещу тарифи на фирмите компании и на швартовите компании отиват до съда чрез изпълнителния директор на „Морска администрация“. И той разглежда като първа инстанция по реда на административното обжалване по АПК препратката към Глава шест от АПК, като уточнението е съответно препращане, като в Закона са описани изключенията извън реда, който е предвиден в Глава шеста от АПК.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Другият въпрос, господин Тишев?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В чл. 106в се дава възможност и по скоро направо се постановява дейността на компетентния орган, който е „Морска администрация“ да се финансира с част от събраните в пристанищата пристанищни такси, тоест тези такси, които се събират от пристанищната инфраструктура. Това досега не е било така.
Въпросът ми е: каква е логиката, при положение че „Морска администрация“ е бюджетно предприятие, бюджетна организация по-скоро, едно държавно предприятие като пристанищна инфраструктура да дофинансира административен орган, каквато е „Морска администрация“?
Отделно, „Морска администрация“ има контролни функции във връзка с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, а пък ще получава от него пари? Току-що говорихме за това, че тарифите и държавните пристанищни такси могат да бъдат обжалвани директно пред Административния съд, при положение че дали било то държавни, или общински такси, те са на разходопокривен принцип, тоест те трябва да са на такава стойност, която да покрива разходите, в случая за ремонт на инфраструктурата, разбира се, и за административно обслужване. Но това в държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ не става ли много по-лесно оборването на тези такси, при положение че в техните ставки трябва да бъдат сключени и част от издръжката на „Морска администрация“? Тук, за да разберат колегите горе-долу за какво говорим, това е все едно Агенция „Пътна инфраструктура“ част от тол таксите да ги взима и да ги превежда на „Автомобилна администрация“. Каква е цялата логика на всичко това?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Възможността част от инфраструктурните такси, които събира управителният орган от корабите, които посещават пристанищата, е да бъдат превеждани в полза на компетентния орган, е предвидена и допустимата от Регламента. Уточнението, което трябва да се направи, е, че таксите, които събира Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ не са държавни такси по смисъла на Закона за държавните такси и са изрично изключени от § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните такси. Нещо, което е факт от 2004 г. досега, откакто беше създадена Националната компания и след това Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, тоест таксите, които събира публичния търговец по чл. 62, ал. 3 – Държавно предприятие „Пристанищна услуга“ са търговски вземания, а не вземания на бюджета.
Сумата, която е във финансовата обосновка към Законопроекта, която сме защитили – сумата, която се предвижда Държавното предприятие да превежда в полза на компетентния орган на „Морска администрация“, е равна като стойност на сумата, от която бюджета ще се лиши като постъпление, в резултат на редуцирането на броя случаи в събирането на екваториалната такса.
Екваториалната такса, която се събира от собствениците на регионалните пристанища и пристанищата по чл. 107 до чл. 109, се намалява за случаите, които господин Занчев посочи в своето изложение, когато собствениците на регионални пристанища – бившите, сега вече ще бъдат Варна и Бургас пристанища за обществен транспорт, събират, когато поставят понтони и заемат част от акваторията на съответните терминали.
Конфликтът на интереси, който би се появил, в случай че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ превежда част от таксите, които събира от корабите в полза на компетентния орган, е избегнат именно с текста, с който сме предвидили обжалването на решенията на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“, с която се определя размерът на таксите, да бъдат обжалвани не пред компетентния орган, а директно пред съд. Това е разрешението.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Да, вярно, че пристанищните такси не са точно държавни такси, но така или иначе Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – Вие знаете по неговата формулировка в Закона, то не генерира печалба, тоест каквото събере трябва да го вложи в ремонт на пристанищна инфраструктура. Така че от тази гледна точка това е едно.
Второ, няма логиката, при положение че държавата със собствено волеизявление, така да се каже, се отказва от тези акваториални такси, които наистина са малко безсмислени, поне към момента, но така или иначе пристанищните оператори и собствениците на терминали плащаха. В това, че държавата сама се отказва от този приход, след това да възлага на държавното предприятие да компенсира някаква дупка в бюджета на „Морска администрация“, при положение че няма такава директна връзка между таксите или данъците, които събира държавата, и това къде те отиват в съответната бюджетна структура.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Няма, такава връзка, но това, пак казвам, е допустимо от Регламента.
Нещо повече. Регламентът отива по-далеч, тъй като той говори за определянето на тарифата и размера на таксите, които „Пристанищна инфраструктура“ ще събира като функция и резултат от търговската стратегия на управителния орган и инвестиционните програми, които пък ще бъдат функция на седемгодишната програма, която също подлежи на обжалване по съдебен ред, тоест размерът на инфраструктурните такси, които събира, таксите за достъп, които Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще събира от корабите, по силата на Регламента е задължено да ги харчи в обхват – поддръжка на достъпа откъм драгиране. Вече се премахва досегашният текст, в който собствениците на регионални пристанища поддържаха оперативната акватория пред кейовата стена, тъй ката се оказа, че механизмът е изключително неефективен. В момента „Пристанищна инфраструктура“ ще кумулират таксите от корабите, които посещават терминалите, и с една поръчка ще може да осигури проектните дълбочини, включително и в обхвата на оперативната акватория.
Нещо повече. Таксите, които събира от корабите и които ще бъдат предназначени, тук конкретно се посочва в Закона, за осигуряване на достъпа откъм море, трябва да бъдат водени счетоводно на отделна сметка, така щото в случай, че има проблем и съмнения за предоставяне на държавна помощ, да може Комисията да направи съответната проверка.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други, колеги?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Законопроект. Виждам, че една от предложените промени, която е основна, е свързана с уредбата на пристанищните такси и цените за услугите.
Въпросът ми към Вас е: тъй като начинът, по който се формират таксите и цените до момента, и това, което е отразено като предложение, че новите трябва да отразяват изискванията на Регламента – какво означава това нещо? Има някакви нови изисквания, които до момента не се имат предвид – въвеждат се някакви нови изисквания, или съществуващите, което е нормално в по-голямата си част да бъдат основата на съществуващите такси и цени на пристанищните услуги, се допълват с някакви нови, които имат някакъв друг нюанс?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: По принцип с новия Законопроект не се променят принципите, по които се формират таксите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Разликата е, че до момента размерът им се определяше с решение на Министерския съвет в изпълнение на изискванията на Закона за държавните такси, който казва в § 2 от Допълнителните разпоредби, че „този закон не се прилага за таксите събирани от…, плюс пристанищните такси по Закона за морските пространства, но се оформят с решение на Министерския съвет“. Това е и актът, в който досега имаме натрупан опит, в който решението на Министерския съвет беше обжалвано в Административния съд и беше свалено.
Цените са отново разходоориентирани, както и досега. Просто в момента те ще бъдат формирани на базата на решение на Управителния съвет. Просто сваля се нивото на органа, който взима решението, отново се гарантира възможността да бъде обжалвано по съдебен ред решението на управителния орган, като решението на борда на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е приравнено на административен акт и се разглежда по реда на обжалване на административните актове по Административнопроцесуалния кодекс.
Този текст на чл. 103г е директно пренасяне на текста от Регламента, който определя принципите, а те са при определяне на размер на таксите от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, които са прозрачност, обективност, недискриминация, в съответствие с правилата на конкуренцията и съобразяване с търговската стратегия и инвестиционните планове, прилагани в съответното пристанище.
В процеса на изработване на Законопроекта разсъждавахме върху варианти тарифата на „Пристанищна инфраструктура“ да бъде определяна на база на някаква методика, която да бъде одобрена от Министерския съвет, както в НКЖИ, но всеки различен текст просто би дописал Регламента, което не можем да си позволим, тъй като той от 2017 г. е пряко приложим. Няма съществена разлика в начина на определяне на инфраструктурните такси. Те отново трябва да бъдат разходоориентирани.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви.
Имам едно предложение към ръководството. Когато разглеждаме този законопроект, защото съм убеден, че той ще бъде приет на първо четене, тъй като е необходим, и основните промени, които се предлагат в него – това е имплементирането на Регламента, за който стана дума, на второ четене задължително да има представители на „Пристанищна инфраструктура“ и на „Морска администрация“, защото много от текстовете касаят основно тези две институции. Много важно е да има определен консенсус в работата им, тъй като това предполагам, че ще е в следващото десетилетие – начинът, по който ще работят нашите основни две пристанища в България. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Вълков.
Други?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В допълнение към колегата Вълков. Освен от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Морска администрация“, хубаво е да има представител и на правния отдел на Министерството.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Беше предвидено госпожа Стоянова да е тук, но е възпрепятствана.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, да.
Тъй като, поне на мен ми се струва, макар и като не-юрист, при положение че тези такси могат да бъдат обжалвани, а те са на разходопокривен принцип: как този разход, който излиза от Държавното предприятие и отива в „Морска администрация“, която е бюджетно предприятие, ще бъде признат като присъщ разход, защото това е неприсъщ разход? Общо взето идеята на корабособствениците или на пристанищните оператори е да плащат само нещо, което ползват. Затова все пак от юридическа гледна точка е хубаво да се изясни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г. – първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът се приема.
Благодаря на гостите.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Уважаеми колеги, ако нямате теми, благодаря Ви за участието и за ползотворната работа. До следваща седмица. Благодаря.
Закривам днешното заседание на Комисията.

(Закрито в 15,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов