На 4 ноември 2020 г., сряда, се състоя заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния проект на дневен ред:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.

Други предложения за дневния ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували за – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости по точка първа са:
- господин Иван Марков – главен секретар на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
- господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията;
- господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“;
- госпожа Цветомира Заркова – държавен експерт в Министерството на финансите;
- представители на синдикатите.
Господин Марков – давам Ви думата да представите бюджета.
ИВАН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за предоставената ми възможност да Ви запозная с основните акценти в Проекта на бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г. и тенденциите в предложенията ни за 2022 – 2023 г.
Проектът е разработен в изпълнение на Решение № 815 на Министерския съвет от 30 декември 2019 г. за одобряване промените в актуализираната средно бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. Концепцията на проекта се изгражда върху следните задължителни правила: одобрените от Министерския съвет тавани за разходите в рамките на разработване на проектите за периода 2022-2023 г.; средствата от фондовете на Европейския съюз, включително за национално съфинансиране, както и усвояването на държавните инвестиционни заеми се планират от централния бюджет.
За 2021 г. се предвижда увеличение на средствата за работни заплати с 10 на сто. Увеличава се размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв. и здравно-осигурителната вноска се запазва в размер на 8%.
Пълната структура за 2021 г. е формирана в две политики и шест програми. Политика в областта на транспорта и политика в областта на съобщенията и информационните технологии. Програмите са следните:
Програма 1. Развитие и поддържане на транспортната инфраструктура;
Програма 2. Организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност;
Програма 3. Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт;
Програма 4. Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт;
Програма 5. Развитие на съобщения и информационните технологии;
Програма 6. Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза.
По отношение на приходната и разходната част на бюджета в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г. можем да отбележим следното:
Част „Приходи“: планираните нетни собствени приходи за 2021 г. са в размер на 175 млн. 930 хил. и 700 лв. През 2021 г. се очаква да постъпят 120 млн. лв. приходи от летищни такси от летище София, които поради тяхното предназначение, невъзможността да бъдат добавени в инфраструктурата на летище София – причината е сключване на договор за отдаване на концесия на летище София. Средствата ще бъдат преведени в държавния бюджет през 2021 г., когато се подпише договорът за концесията и влезе в сила.
Приходите за 2022 и 2023 г. са в размер на 59 млн. 89 хил. лв.
Разходите по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г. възлизат на 330 млн. 870 хил. лв., като са разпределени по основни направления както следва:
- Персонал – 43 млн. 220 хил. лв.;
- Текуща издръжка – 279 млн. 159 хил. 100 лв.;
- Капиталови разходи – 8 млн. 490,9 хил. лв.
Разходните тавани за следващите години, съгласно бюджетната прогноза, са както следва:
- 2022 г. – 32 млн. 72 хил. лв.;
- 2023 г. – 323 млн. 899 хил. лв.
В програмния формат на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2021 г. са включени следните предоставени субсидии и капиталови трансфери на предприятията, които са в сферата на транспорта и съобщенията:
- Български държавни железници „Пътнически превози“ в предложената бюджетна рамка от Министерството на финансите са планирани средства за БДЖ в размер на 312 млн. и 600 хил. лв., които са разпределени както следва:
капиталов трансфер за закупуване и доставка на вагони – 109 млн. лв.;
субсидията за пътнически превози – 190 млн. 600 хил. лв.;
компенсацията за някои категории пътници – това са ветераните от войните, военно-инвалиди, военно-пострадали, деца до 7 навършени години – 13 млн. лв.;
За 2022 г. е прието предложението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за капиталов трансфер в размер на 49 млн. лв. и компенсациите са 13 млн. По отношение на субсидията засега одобрените средства са по разходния таван 185 млн. като предложението на БДЖ е за 190 млн. 300 хил. лв.
За 2023 г. е прието предложението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за капиталов трансфер в размер на 59 млн. лв. и компенсациите са 13 млн. По отношение средствата за субсидията са 185 млн. като предложението се разминава много малко с предложението на БДЖ и на Министерството 185 млн. 900 хил. лв.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“. През 2021 г. са осигурени 335 млн. лв., които са разпределени по следните направления:
капиталов трансфер е в размер на 145 млн. лв., което ще се използва за ремонт, модернизация и строителство на съоръженията по железопътната инфраструктура;
За 2022 и 2023 г. средствата са в размер по 130 млн. лв. Субсидията от 195 млн. лв. за текущото поддържане и експлоатация за 2021 г., за 2022 и 2023 г., средствата за субсията са по 150 млн. лв.
Пристанищна инфраструктура е в съответствие с предложената от Министерството на финансите рамка и предвиден
капиталов трансфер в размер на 148 млн. 500 хил. лв., които ще бъдат използвани за рехабилитация и модернизация на пристанищните терминали през 2021 г. От тях 120 млн. са планирани и ще се използват за Канал 1 и Канал 2 на пристанище Варна.
За 2022 и 2023 г. средствата за капиталов трансфер са определени към настоящия момент на 11 млн. лв.
По отношение на автомобилния транспорт е предвидена субсидия в общ размер на 79 млн. лв. – субсидии и компенсации, която е разпределена: 31 млн. лв. за 2021 г.;
компенсациите за пътуванията с вътрешно градския транспорт, междуселищния автомобилен транспорт в размер 48 млн. лв. за 2021 г.
Направени са съответните предложения за следващите години: за субсидията за 2022 г. – 36 млн. лв.; за 2023 г. – 41 млн. лв.; компенсацията за 2022 г. – 51 млн. лв., 2023 г. – 54 млн. лв.
По отношение на Български пощи в бюджетната рамка за 2021 г. се предвиждат компенсации в общ размер на 59 млн. 926 хил. лв. От тях за компенсация за извършване на универсалната пощенска услуга са осигурени 34 млн. 894 хил. лв.
За 2022 – 2023 г. компенсациите за извършване на универсалната пощенска услуга са определни в размер по 32 млн. лв.
Компенсацията за извършването на услугата по разпространението на периодичните печатни издания, вестници и списания са в размер на 25 млн. 32 хил. лв.
За 2022 г. са в размер на 25 млн. 173 хил. лв., а за 2023 г. – 27 млн. лв.
В заключение бих желал да Ви уверя, че с така предоставения финансов ресурс ръководството на министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и всичките служители, ще положат максимални усилия да изпълнят в пълен обем планираните и поставени цели и задачи през отчетната 2021 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз, господин Марков.
Госпожа Цветомира Заркова – заповядайте.
ЦВЕТОМИРА ЗАРКОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз мисля, че господин Марков представи достатъчно добре и подробно бюджета на Министерството на транспорта, така че ако има някакви допълнителни въпроси, мога да се включа и аз.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, благодаря Ви.
Господин Димитров – заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да Ви представя Проекта на бюджет на Комисията за регулиране на съобщенията за 2021 г. Предвидените приходи по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията са в размер на 130 млн. 800 хил. лв., като в тях 38 млн. 800 хил. лв. се очаква да бъдат осигурени от такси, съгласно действащите към момента разрешения и лицензи по Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги.
Другото перо, по което очакваните приходи са съответно 92 млн. лв. от предоставяне на свободен ресурс в радиочестотните обхвати 2,6 гигахерца, 3,6 гигахерца и подновяване на разрешение в обхват 900 мегахерца и 1800 мегахерца.
Предвидени разходи по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията са общо 21 млн. 500 хил. лв. Комисията за регулиране на съобщенията е разработила своята бюджетна прогноза за разходи в съответствие с одобреното Решение на Министерския съвет от 2019 г. и функционалната област „Електронни съобщения и пощенски услуги“, бюджетната програма „Регулиране на електронните съобщения и пощенските услуги“, отчитайки функциите и правомощията на Комисията в изпълнение на Европейския кодекс за електронни съобщения, Закона за електронните съобщения, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за пощенските услуги, както и Закона за устройство на територията.
Предвидени са 3 млн. 100 хил. лв. разходи за издръжка, които ще осигурят дейността на Комисията, и изпълнението на законовите регламентирани функции, а именно: по Закона за пощенските услуги – измерване качеството на универсалната пощенска услуга и контрол и проверка на нетните разходи за универсалните пощенски услуги;
По Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура – обезпечаване необходимостта от привличане на независими консултанти и външни експерти в специализираните комисии за решаване на спорове, за предоставяне на достъп и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура, включително назначаването на нови експерти с необходимата квалификация.
Предвидени са и средства за поддръжка на информационни системи, текущ ремонт, предвид остарелия сграден фонд и профилакти; ремонт и калибриране на стационарните станции за радиомониторинг.
Предвидени са 10 млн. 500 хил. лв. капиталови разходи, които ще допринесат за технологичното обезпечаване на дейностите, по контрол и мониторинг, ефективно използване на радиочестотния спектър, създаването на регистри, както и дейностите при извършване на проверки на съответните електромагнитна съвместимост на радиоелектронната апаратура.
Средствата са предназначени основно за доставка на измервателна апаратура за развитие и обновяване на националната система за мониторинг на радиочестотния спектър, същата е обновявана последно през 2012 г.
Допълнително са предвидени средства за платформа за заявяване за предоставяне на права на ползване на радиочестотния спектър въз основа на регистрационен режим и регистър на приемо-предавателните станции за наземни мрежи позволяващ доставянето на електронни, съобщителни услуги и извършвани дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 от Закона за устройство на територията както и на точки с безжичен достъп с малък обхват.
През 2021 г. предстои и стартирането на първия етап от изграждането на лаборатория за електромагнитна съвместимост, за тестване и контрол на електронна апаратура, която ще позволи да бъде извършвана проверка на радиооборудването на пазара в страната и да отговаря на съответните изисквания, както и контрол на съоръженията, които ще се използват, при изграждането на съвременните мрежи.
Разходите за персонал за 2021 г. са в размер на 7 млн. 800 хил. лв., в което са включени предвидените промени в политиките по доходите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Димитров
Господин Дойчинов – заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми присъстващи! И аз на свой ред благодаря за предоставената възможност да Ви запозная с основните акценти от Проекта на бюджет на Държавна агенция „Електронно управление“ за предстоящата 2021 г.
Проекто бюджетът е разработен в изпълнение на Решение на Министерския съвет № 64 от 31 янури 2020 г. за откриване на бюджетна процедура и е съобразен с основните допускани параметри в актуализираната бюджетна прогноза 2022 – 2023 г. Основните параметри са: увеличен размер на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв.;
запазване размера за осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на нивата от 2020 г., както и размерите на вноските за други фондове на държавното обществено осигуряване в съотношение между осигурители и осигурени.
При изготвяне на бюджета на Държавна агенция „Електронно управление“ за 2021 г. е запазена програмната структура, която е формирана от една политика и една програма, а именно: политика в областта на електронното управление, бюджетна програма „Електронно управление, електронна идентификация, информационна сигурност“.
Бюджетната програма на Държавна агенция „Електронно управление“ – по бюджета не са предвидени приходи.
Общите разходи на Държавна агенция „Електронно управление“ за 2021 г. са в размер на 33 млн. 660 хил. лв., от които за персонал 17 млн. 550 хил. лв., за текуща издържка 11 млн. 124 хил. лв., за капиталови разходи 4 млн. 390 хил. лв.
Набързо и накратко ще представя кратко описание на дейностите залегнали в Проекта на бюджет за 2021 г. на Държавна агенция „Електронно управление“, а именно:
- изграждане на цифрова администрация, администрация структурирана в съответствие със съвременни управленски технологии, постиженията на информационно и комуникационните технологии, с акцент развитие и опитимизиране на ресурсите на електронното управление, осигуряване на общи условия за оперативна съвместимост, включително семантична оперативна съвместимост, чрез която различните институции да разбират смисъла на информацията по еднакъв начин, с цел постигане на свързана администрация с изцяло автоматизирани процеси;
- поддържане на високо ниво на мрежова информационна сигурност в държавата чрез работата на Националното единно звено за контакти, Националния компетентен орган за административните органи, поддръжка и развитие на градивните елементи на архитектурата на електронното управление в Република България;
- осигуряване на надежни и сигурни комуникации, отговарящи на нарастващите потребности, с акцент техническо осигуряване за включване на нови потребители, увеличаване на преносния капацитет на Единната електронно-съобщителна мрежа за нуждите на държавната администрация;
- и на последно място, но не и по важност – осигуряване на облачни услуги за държавната администрация предоставени от държавния, частен хибриден облак, който е основен компонент за споделени ресурси, на електронното управление.
В заключение, бих искал да изкажа готовността и визията на ръководството и екипа на Държавната агенция да положи максимални усилия за постигане на целите и задачите през 2021 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Кърчев – заповядайте.
БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да взема отношение относно проектобюджета за 2021 г. Ще повторя някои от числата, които вече бяха изложени, но за мен това е важно с цел да се акцентира върху нещата.
Всеобщата икономическа криза в резултат на настъпващата епидемия генерира сериозни проблеми в транспортния бранш и сектор на „Информационни технологии и съобщения“. По своя идеен замисъл и разумното съдържание бюджет 2021 г., според мен, по най-адекватен начин реагира на реалната обстановка в страната и на обществените очаквания. Това е един от най-сполучливите варианти на реални ангажименти на българското правителство към гражданите. Важно е да се подчертае, че всеки компонент от бюджета е насочен към подобряване условията на живот на обикновенните хора и кореспондира с реални мерки във всеобщата борба с коронавируса.
В Проекта за Закон за бюджет на Република България за 2021 г. е отделено специално внимание на транспортния и съобщителния сектор. Доказателство за това специално отношение към потребностите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са предложените в проекта финансови параметри.
Общият размер на разходите по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 282 млн. 885 хил. лв. през 2020 г. нараства на 330 млн. 870 хил. лв. за 2021 г. Това е почти 17% ръст, което показва ангажираността на правителството с политиките, които реализира министерството.
На второ място, значителното увеличение в проекта е предвидено и на разходите за капиталови трансфери, субсидии и компенсации като от 598 млн. лв. през 2020 г. те вече са 684,5 млн. лв. за 2021 г. Предвидено е и значително увеличение на заплатите на работещите като акцентът на това увеличение е най-вече в тези, които са на първа линия – инспекторите в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Разходите за персонал от 27 млн. лв. през 2017 г. са нараснали на 43,2 млн. лв. през 2021 г., като през годините, те растат пропорционално.
На четвърто място, анализирайки прогнозите за приходната част на бюджета за 2021 г., ясно се вижда, че това увеличение не е механично, а е в резултат на активна дейност на министерството в посока разширяване на публично-частното партньорство, което ще доведе до сериозен ръст на приходите, с повече от 120 млн. лв. Докато очакваните постъпления за 2020 г. бяха 56,2 млн. лв. то за 2021 г. се предвиждат 176 млн. лв.
Относно Проекта за бюджет е поставен сериозен акцент върху рехабилитацията и модернизацията на пристанищната инфраструктура. Планираните за това средства през 2021 г. са 37,5 млн. лв. повече от тези през 2020 г. – от 148,5 млн., са средствата, като 111 са били за миналата година. Това демонстрира активна национална политика по отношение развитието на водния сектор, който е в основата на страната към световните икономически пазари.
На следващо място, с Проекта на бюджет правителството се ангажира със сериозна инвестиционна програма в сектора на железопътния транспорт. Допълнително е предоставен капиталов трансфер в размер на 70 млн. лв. за доставка на подвижен състав БДЖ „Пътнически превози“. Освен това с 20 млн. лв. е увеличен капиталовият трансфер за държавно предприятие НКЖИ – от 120 млн. лв. през 2020 г. на 140 млн. лв. за 2021 г.
Във връзка с осигуряване на максимална безопасност и сигурност за железопътния транспорт, рехабилитация и модернизация на жп инфраструктурата, увеличена е субсидията на държавно предприятие НКЖИ за текуща издръжка с 50 млн. лв. – от 145 млн. лв. за 2020 г. на 195 млн. лв. за следващата 2021 г.
Като своеобразно продължение на тази активна политика в транспортния сектор насочена към потребностите на гражданите на Република България и увеличението на субсидията на БДЖ „Пътнически превози“ с 15,6 млн. лв., тоест 175 млн. лв. е през 2020 г., а сега за 2021 г. се предвижда 190,7 млн. лв.
На следващо място, в Проекта за бюджет за 2021 г. е предвидено увеличение с 9 млн. лв. на субсидиите и компенсациите в автомобилния транспорт. Субсидиите нарастват от 25 млн. лв. през 2020 г. на 31 млн. лв. през 2021 г., а компенсациите съответно от 45 млн. лв. за 2020 г. на 48 млн. лв. за 2021 г. Тенденцията на нарастване на тези субсидии и компенсации кореспондира с поетите от правителството ангажименти към автобусните превозвачи и възрастните граждани от една страна – това са нерентабилните превози в гранични и слабо населени планински райони, а от друга страна гражданите със спецефично и неравностойно положение. Това са военноинвалиди, инвалиди, ученици, студенти и други.
На следващо място, изключително ангажирано с хората на България е политика по отношение политиката на субсидирането на „Български пощи“ АД. С извършваните от тях услуги от общ икономически и социален интерес, компенсацията за универсалната пощенска услуга е увеличена от 32 млн. 781 хил. лв. за 2020 г. на 34 млн. 894 хил. лв. за 2021 г. Отделно са предвидени 25 млн. лв. за разпространението на периодичните печатни издания.
Не на последно място, много е важно да се подчертае, че Проектът за бюджет за 2021 г. не се ангажира само с преки и финансови потоци в приходната и разходната част. Той показва отношение към хората и фирмите и техните реални проблеми в стремежа да преодолеят проблемите в бизнеса в условията на ковидпандемията. Доказателство за това е съдържанието на чл. 107 от Проекта за закон, в който се предвиждат сериозни данъчни облекчения за таксиметровите превозвачи в качеството им на данъчно задължени лица.
В заключение да обобщя, че Проектът за бюджет за 2021 г. предвижда общо увеличение на разходите на на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със 134 млн. 455 хил. лв. С това се гарантира реално изпълнение на планираните политики в Стратегическата програма на Министерството за 2021 г.
Мисля, че е редно да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз Ви благодаря, господин Кърчев.
Господин Свиленски – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Марков, господин Димитров и господин Дойчинов! По бюджета, по същество, чухме от колегата от управляващото мнозинство едно много хубаво изказване в подкрепа на това, което ни предлагате. Единственото хубаво нещо, което ще се случи с този бюджет е, че през месец март ще трябва да бъде правен нов такъв и съответно отговарящ на изискванията на българските граждани. И сега ще Ви кажа защо. Аз съм тук вече пета, шеста година народен представител – едни и същи проблеми си ги поставяме всяка година, когато се гледа бюджет и проблемите си стоят едни и същи. Вие много добре ги знаете. Колегите виждат някаква тенденция за развитие в положителна посока, но като се видят числата съвсем не е така.
Започваме с издръжката, както казахте, ако щете на ДАИ, която, четейки бюджета, Вие виждате тенденция за повишение. Е, тази тенденция е 2 млн. от 2020 до 2021 г. и до 2023 г. – нищо повече. Това, ако е тенденция за повишение, кажете го на тези служители на ДАИ, които работят за между 500 и 700 лв., чуйте се, срещнете се с тях да видите те как мислят. Защото тези хора, които искаме да извършват контролна дейност, няма как да я правят без да получават заплати – и то достойни заплати, защото ако сега проблемът е с медиците, защото нямаха заплати и избягаха в чужбина. Гледаме днес 81-годишна докторка да работи. След години същото ще стане с БДЖ – няма да има машинисти, няма да има кой да се качи на влака, да кара влака. Ще стане и с ДАИ – няма да има кой на пътя да упражнява контрола, но Вас това не Ви интересува, разбира се, и с целия сектор.
Говорите за труднодостъпните райони за субсидирането на тези места, тези превози. И какво виждаме? Колко се увеличават? Три милиона. Всички в Министерството го знаят най-добре. Нуждата за този вид превози е над 60 милиона. Вие четири години се запъвате на тези 45 милиона, сега сте пуснали три милиона. Те трябват 60, те трябват 80 милиона, защото Министерството изплаща 50% от нуждите. Превозвачите извършват услугата, но не им се плаща. Тоест, държавата от коректен партньор, който трябва да бъде, който трябва да подкрепи бизнеса, не е такъв. И сега говорите, че ще дадете 30 милиона за коронакризата.
Не бе, те са си ги изработили тези пари, просто трябва да им ги върнете. Това не е мярка, която ще им помогне, те са свършили работата, извозили са хората, платили са си горивото, поддържали са си автобусите, но държавата стои на 45 милиона и не ще даде нищо повече. И пак – тази година 48, но догодина 2022 – 2023 се връщаме пак на 2020, защото ще стане нещо по-качествено.
За пощите. Съжалявам тук, господин Дънешки не го виждам, имах въпрос, този сектор на мен ми е любим и го наблюдавам и съм загрижен за този сектор, виждам повишение. Тук господин Марков, ако може да ми отговори, дали с тези повишения се изпълняват ангажиментите към „Български пощи“, там са с едни изостанали плащания по компенсации, дали са разпределени. Защото просто нямах време да го погледна. Ако това е направено и е о кей, е добре. По пощите казахме.
В „Пристанищна инфраструктура“ виждам едни 148 милиона, а след това са две по 11 милиона 2022 – 2023, просто да ни кажете тези 148 милиона за какво са предвидени. И общо-взето за БДЖ мисля, че няма нужда да говорим, ще направим специален разговор, защото само си говорим за нови вагони, за нови влакове. Специален разговор доколкото разбирам ще има със срещата на ръководството на БДЖ, което да ни информира какво се случва. Надявам се наистина бюджетът и там да отдели, реално обаче, не само на хартия необходимите неща, а те да могат да си извършат пък поръчките за модернизация на БДЖ.
Като казах за пощите се сетих – с тези повишения дали мислят, тук пак господин Дънешки трябва, повишение на заплатите в това дружество? Там заплатите са точно толкова, колкото са в ДАИ, даже по-ниски и няма как да искаме едно държавно дружество, което му възложихме да разпространява и вестниците, там също им трябва, господин Председател, една информация какво се случи през тази една година – на загуба ли са, на печалба, защото миналата година тук колегите гарантираха, че няма да бъдат на загуба, но да не се окаже, че са на загуба от това разпространение. Тоест, апелът ми е към Министерството, към представителите на властта и в БДЖ, и в „Български пощи“ и в администрацията на Министерството на транспорта – да се обърне особено внимание на заплащането, тъй като заплатите са критично ниски, а това, което се случва с българските медици е напълно възможно да се случи и с този сектор.
И пак казах: единственото хубаво нещо е, че в края на месец март, ще има друго управление, което ще предложи друга алтернатива, и друг бюджет на държавата, който да отговаря поне на част от тези неща, които Ви казах. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, секунда само. Само да уточним това, което каза господин Свиленски – БДЖ има готовност вече, след като им бяхме поставили срок. Ръководството на БДЖ да се подготвят, да подготвят документация за поръчки за състави и всичко. Има доста карантинирани там, доколкото разбирам, и отложихме за следващо заседание изслушването на БДЖ по поставените от нас проблемни въпроси от предходните прослушвания.
Така че е въпрос на време и организация това да го направим, след това ще извикаме и „Български пощи“ ЕАД.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да взема отношение по Вашето изказване, по отношение на това разглеждане, което е предвидено за дейността на БДЖ. Мисля, че е удачно да присъстват и НКЖИ, защото голяма част от проблемите, които ги има БДЖ, са свързани с НКЖИ, с инфраструктурните такси и това са две компании, които едната без другата трудно може да работи. Проблемите, когато едните са тук, прехвърлят проблемите на другата компания и обратно.
Затова е добре да се помисли дали не може да направим това заседание съвместно с тях да бъдат разгледани проблемите и на двете, защото инфраструктурните такси са основният проблем, който засяга финансовото състояние на БДЖ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Вълков, това е желанието на Комисията и това ще направим. Но по отношение на БДЖ и ръководството имахме конкретика във въпроси, процедури, срокове, изпълнения, затова ние ще слушаме това, което те са свършили, и са подготвили като отговори. Но ако държите да поканим НКЖИ, където проблемите са от съвсем различно естество и това ще направим.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще бъда максимално кратък.
Господин Свиленски, по отношение на Вашето изказване, като изключим политическите закачки за промяна на правителството през март месец, което няма да се случи отново за Ваше съжаление и за радост на българския народ, искам да кажа следното нещо: първо, при предишната ковид ситуация, която беше обявена през месец март, правителството отпусна около 30 млн. лв. за компенсиране на автобусните превози и 30 милиона отпуснахме и сега – правителството, разбира се, не ние, за компенсиране отново на автобусните превозвачи, защото правителството знае какви са проблемите в този сектор. И както споменахме миналата седмица, господин Свиленски, направихме промяна в Наказателния кодекс, за да може да защитим първо бюджета на държавата, след това и автобусните превозвачи, но това може би Вие не сте го разбрали.
И вторият въпрос, който засегнахте за „Български пощи“. Споменахте, че сме им вменили задължението за разпространение на вестници и списания и не сме ги компенсирали за това. Напротив, 25 млн. 32 хил. лв. са отделени допълнително към бюджета на „Български пощи“ за разпространението на периодични и печатни издания, господин Свиленски. Така че моля Ви, когато говорите, не говорете така на ангро, ами първо се запознайте с Проекта на бюджет и след това го коментирайте. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, хубаво е да седите с мен в тази зала, ама явно слушаме различни неща. Когато стана въпрос за разпространение на вестници и списания, въобще не става въпрос за никаква субсидия. Даже тук директорът беше, заместник-министъра каза, че „Български пощи“ ще бъдат не на печалба, но със сигурност няма да бъдат на загуба. За каква компенсация говорите за 25 милиона за разпространение на вестници и списания на частни издатели? (Реплики с изключен микрофон.)
Ама не, не знам къде… Ето, щом е записано, тогава ще задам въпроса защо ще компенсираме разпространението на вестници, а няма да компенсираме разпространението на лекарства. Между другото, директорът каза, че пощите и лекарствата …. (Реплики с изключен микрофон.) Задавам го, защото няма отговори, защото не може да отговорите.
Ще компенсирате вестници, а няма да компенсирате детски храни или каквито и ще – може да изкараме хиляда примера. Но когато това нещо им беше възложено, въобще не ставаше въпрос за компенсация от държавата.
Относно превозите и криминализирането. Това няма нищо общо с въпроса, който поставих за субсидирането на труднодостъпните райони. Там държавата си има ангажимент и трябва да го изпълнява. А тези нерегламентирани превози, те са съвсем друга тема, на съвсем друг разговор. А за това криминализиране Вие ще си носите съответно гражданска такава някаква, правна, на хората, които … (Реплики с изключен микрофон.) Ще получите оценката на юристите за това Ваше действие за промяна на Наказателния кодекс.
Тридесетте милиона – да, казах, да, те са нужни, в Министерството го знаят, че са нужни тези пари. Дали ще ги давате под формата на ковид, под формата на ваксини или под формата на ултравиолетови лампи, за транспорта тези 30 милиона са нужни и те трябва да бъдат включени в бюджета и да ги има. Не три милиона, а 30 милиона! Като не може 30, направете го стъпаловидно – три години по десет милиона, но да се стигне до тези 60 или 70 милиона, които са необходими за субсидирането. Защото парламентът трябва да ги даде, тук да ги запише, а не Борисов да ги раздава да не казвам за пореден път откъде. Трябва да влязат в бюджета и тогава превозвачите да знаят, че техните пари се дават от техния парламент, а не се раздават от прозорчетата на….
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОН: Не влизайте в диалог, колеги, но ще се съглася с колегата Свиленски, че правителството е изпълнителна власт – решенията ги вземаме ние, те само ги изпълняват. Така че Министерският съвет не дава нищо. Изпълнява това, което сме гласували ние, и това, което сме им позволили да харчат с решение.
Спазваме Правилника и Конституцията. Ние сме законодателната власт. Ние избираме правителството и ние им вменяваме задълженията и отговорностите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, съгласен съм с Вас, но позволете ми да не се съглася по отношение на предвидените разходи, които са в бюджета. Когато са предвидени разходи и движението в самия бюджет е работа на правителството, а останалите, които са допълнителни разходи или приходи те минават през нас.
Това, което е гарантирано в бюджета си остава в бюджета. Благодаря.
ИВАН ВЪЛКОВ: Искам да се върна на темата за бюджета и то конкретно за цифрите. Понеже стана дума за компенсациите и за субсидиите имаме реално увеличение на субсидиите с 6 милиона и на компенсациите с 30 милиона. Това няма нищо общо с тези 30 милиона, за които говорихте преди малко, господин Свиленски. Нищо общо няма. Тези 30 милиона са дадени безвъзмездна помощ във връзка с COVID кризата в момента за тази година. Ние говорим за бюджета за следващата година. Така че реалните числа и в интерес на истината имаше забавяне в последните години, наистина нямаше такова увеличение, каквото сега се предлага и това е правилният път.
Сега, дали ще достигнат, или не? Може би в тази насока, може да има някакви допълнителни предложения от нашата група, но имаме реално увеличение с 9 милиона – 6 милиона на субсидиите и 3 милиона на компенсациите.
По отношение за увеличението на заплатите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – заплатите на хората, които са по контрола са увеличени от това лято. Съжалявам, че ги няма ръководителите, но знаем, че днес малко по-рано беше направено заседанието поради това, че не работихме в пленарната зала, но тук трябваше да бъдат наистина и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, на Български пощи, на БДЖ, НКЖИ, защото щяха да отговорят на тези въпроси, съвсем кратко и точно. С около повече от 20% на контролните органи това лято са вдигнати. Тоест на инспекторите, които са пътя, са вдигнати заплатите. Имахме въпрос към министъра, ако си спомняте преди около два месеца.
По отношение на бюджета на КРС имам няколко въпроса към господин Димитров. Тъй като виждаме, че капиталовите разходи са с около 6 милиона по-високи, Вие не изброихте за какво смятате да бъдат направени – за сградния фонд, за обновяване на техниката и за една лаборатория за електромагнитна съвместимост, която трябва да стартира 2021 г. Може ли, ако имате възможност, разбира се, да са разбити да кажете, колко ще струва тази лаборатория? Това е единият ми конкретен въпрос.
Другият ми въпрос е по отношение на приходите тази година, които трябваше да бъдат, около 70 милиона. Как върви тяхното изпълнение или тяхната събираемост? Смятате ли, че е реалистично и ще бъде изпълнен размерът на приходите за следваща година от 130 милиона? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Димитров, изчакайте да чуем господин Търновалийски. Запишете си въпросите и ще Ви дам думата да отговорите после.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Вълков, да, тази година беше извършено такова увеличение на заплатите. Само че къде го има в бюджета това нещо? Къде миналата година, когато гледахме, когато поставихме въпроса, да се увеличат заплатите, тогава казахте, че няма нужда. Изведнъж лятото, по средата на лятото Министерският съвет – господин Борисов реши, че трябва да се вдигат заплатите. Този човек, трябва да разбере, че тази държава се управлява от българския парламент. Вие това не го ли разбирате след 12 години депутатстване? Парламентът е органът, който взема решение, а той човекът, който ги изпълнява. Това искаме да променим. Това и Вие трябва да искате да го промените. Защото 12 години тук стоите депутати и чакате един човек да Ви нарежда, какво да правите. Извинявайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Тъй като бюджетът на Министерството е програмен и той е съставен на база на програмите, които Министерството е защитило пред Министерството на финансите, и разбира се, Министерския съвет. Никъде тук не виждам програми или някаква връзка, с така много пъти споменаваната, пандемия от COVID-19 и увеличението на разходите никъде не е в тази връзка. В повечето случаи то е в увеличение на заплатите и капиталовите разходи, които за мен остават малко неясни, но ще си задам своите въпроси.
Първо, искам да започна с бюджета на Министерството. Виждаме едно увеличение в приходите над 175 милиона от 56. Вие казахте, че това е от летищни такси, концесии на летище София.
ИВАН МАРКОВ: Сто и двадесет милиона от таксите, които са събрани от летище София, при влизане в сила на концесионния договор. Очаква се някъде лятото да влезе в сила концесионера и всичките средства, които са по сметките на летище София, които няма да се използват, в поддръжка на летищната инфраструктура, тъй като ще се поддържа вече от вече от концесионера, ще бъдат приведени в държавния бюджет. Другите такси са – от концесионни такси, от отдаване под наем, от такси, глоби, които правят общия размер от 179 милиона.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Казвате, че разликата по концесионния договор, който е сключен, ще бъде приведена в средата на следващата година.
ИВАН МАРКОВ: Това са средствата, които в момента се намират по сметките на летище София, тъй като летищният оператор трябва да ги използва в поддръжката и изграждането на летищната инфраструктура. След като влезе в сила договора с концесионера, летищният оператор и летище София, той ще престане да управлява публичната инфраструктура, тя ще се управлява от концесионера, който вече, той ще влага средства – негови средства за поддържката на инфраструктурата, а тези средства, които са по сметките на летище София ще бъдат преведени, защото те са държавни. Те са таксите, публични такси, които се събират, и ще бъдат приведени в бюджета. Това са тези 120 милиона.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Тези 120 милиона ги няма на друго място в бюджета предвидени. Само в Министерството на транспорта ги има. Това искам да уточним. Не се появяват, някъде в държавния бюджет, другаде.
ИВАН МАРКОВ: Не мога да Ви кажа. Специално по мои сметки, така като съм направил сметка, около 100 милиона се възстановяват в Министерството на транспорта.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, което прави впечатление за мен, разбирам защо се прави и то е ясно. Как така всички разходи от 2021 г. са увеличени като погледнете капиталовите трансфери – субсидии и компенсации в 2022 и 2023 г. се връщат на нивата на 2020 г. – по голямата част, което за мен е несериозно?
Как така например да вземем текущата поддръжка в Национална компания „Железопътна пътна инфраструктура“, това е текуща поддръжка само в 2021 г. ще бъде 195 милиона, а в другите години ще бъде по 145 – 150 милиона. Разликата е значима – 45 милиона за текуща поддръжка повече в 2021 г. Не знам на какво се дължи това, но за мен текущата поддръжка означава, че това са разходи, които те са текущи, и не би трябвало да има такива големи отклонения в параметрите на планираните разходи.
Това се наблюдава и в други разходи. Казахте за вагоните, тези вагони, които сами идват. Ако може да ми отговорите предвидените 139 милиона за 2020 г., дали ще бъдат изпълнени, или просто ги прехвърляме в следващата година, което е практика на това управление? Предвиждаме едни капиталови разходи, записваме ги, ползваме ги за други, прехвърляме ги за следващата година. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Други изказвания? Няма
Господин Димитров, отговорете ако обичате.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По темата за модернизирането на техническата база на Комисията за регулиране на съобщенията аз споменах, в момента Комисията разполага с мрежа, която е ориентирана към наблюдение, състоянието, смущенията и използването на радиочестотния спектър, който работи в честотен обхват за съществуващите мрежи, тоест до 4 G мрежи.
Предвид предстоящото развитие и необходимостта от развитие, тоест технологичното развитие на мрежите от следващото поколение, сме започнали модернизиране, тоест ъпгрейд на съществуващата мрежа и доизграждане, имайки предвид технологията и необходимостта от повече станции. Това е едното направление, което е ресурсно ориентирано. Там Комисията кандидатства и по европейски проекти, които са в процедура на установяване.
Второто нещо, което е, Лабораторията за електромагнитна съвместимост – това е лаборатория – в момента има една, работеща отпреди 15 години в Института по метрология, която не е модернизирана и основният модул, който носи висока цена е една безехова камера, с която се измерва излъчването на различни електрически, електронни и всякакви уреди, които могат да внесат смущения в радиочестотния спектър. От гледна точка на цената на такава безехова камера ще се определи и цената на лабораторията, но тя е между 10 – 12 милиона лева, като това нещо ще се изгражда на стъпки. На този етап сме предвидили да стартираме работата на лабораторията с устройства, които мерят технически съоръжения, които ще се използват в мрежите и се използват в мрежите на мобилните предприятия и не само. Като пример мога да дам – в търговската мрежа има достатъчно съоръжения: рутери, суичове и неща, които са по всякакъв начин, появили се на пазара.
Европейската практика показва, че е добре да има регулярни измервания, които съвместно с Министерството на икономиката, да допускаме или да отстраняваме от търговската мрежа. Така че работата на лабораторията, освен в контролната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията, ще подпомогне и качественото оборудване, което се използва от крайните потребители. Цената, която е определена за такава лаборатория, казах е в рамките до 2023 г., като също сме подготвили документи да кандидатстваме за финансиране по европейски проекти, които допускат и предполагат развитието на такъв тип мрежи, което към момента само това мога да кажа: подготвили сме документи и сме в процедура на кандидатстване за такова финансиране.
От гледна точка на бюджета, който имаме за тази години, за 2020 г. са предвидени приходи от порядъка на 70 млн. 480 хил. лв. С около 10 милиона няма да изпълним този бюджет поради това, че не стартирахме процедурите по предоставяме на честотен ресурс, които бяха предвидени за тази година. Имаме малко преизпълнение на бюджетните приходи и на приходите от гледна точка на такси, лицензи и наложени санкции на различни потребители. Но това нещо е прехвърлено с корекция в бюджета за следващата година. В 2021 г. приходите са както споменах – 130 млн. 800 хиляди и те са въз основа на конкурсите и процедурите, които предстоят в честотен ресурс 2,6 – 3,6 гигахерца и подновяването на лицензи и такси от мобилните предприятия през 2021 г.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ: Аз имам един въпрос към Министерството на транспорта. Чета на стр. 6 „Стратегически оперативни цели“, където пише: ограничаване отрицателни ефекти от развитието на транспортния сектор. Чудесно! В обхвата „Политиките в областта на транспорта, отдел „Бюджетни програми“ – говоря за програмите. „Организация и управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“.
Въпросът ми е в тази посока, от гледна точка на екологосъобразност, от гледна точка на така вече влезналия в сила еврорегламент относно нивото на шума от излитащи и кацащи самолети. Ние такава програма за реакция нямаме. Има една екологична карта от 2003 г. при едно състояние на нещата, имаме събиране на едни такси шумови, които са от летищния комплекс, които при наше питане с колегата Данчев към министъра на транспорта, отговорът по изразходването на тези такси би зарадвал всеки един новоназначен прокурор.
Въпросът ми е в следната посока: имате ли, заделени ли са средствата, какво е Вашето виждане за намаляване изключително вредните условия от шума на излитащи и кацащи самолети? Говоря конкретно за София, нямам информация за други градове. Но в София, четири от районите на София са подложени на денонощен, изключителен тормоз, който по новия регламент, който е за шумовите нива и граници на Европейския съюз, ще доведе до едни много тежки санкции.
На този етап Министерството на транспорта специално на тази тема проявява абсолютно нехайство. Пак казвам: събират се едни такси, данните, които са за тяхното харчене, за закупуване на апаратура, която да следи екологичното ниво на шума, другото е за обучаване на хора и персонал за екологична насоченост. Таксите никак не са малки, сумите никак не са малки, а терорът върху живущото население с всяка изминала година се увеличава все повече. Аз живея там и мога да Ви кажа за какво иде реч. Все по тежки самолети, все по-шумни самолети, все по-ниско излитащи и кацащи. И в края на краищата, мнението пак казвам, на някои „специалисти“, без да твърдя, че това е така, защото нямам конкретните резултати е, че кучето е заровено в начина на излитане и кацане на самолетите, тъй като, кацайки от западна посока си спестяват един заход, едни 20 – 30 минути повече във въздуха, повече изгорено гориво, при форсаж на излитане също и така нататък. Тоест има чисто икономически показатели, не само изискване от гледна точка на безопасността.
Въпросът ми е: има ли такава програма, какво е нейното обезпечаване, в тон ли е с изискванията на Еврокомисията за нивото на шума и неговата вредност върху гражданите? В края на краищата гражданите ще разберат ли за какво става въпрос, ще усетят ли, че има правителство, което се грижи за тях, министерство, което контролира дейността на превозвачите? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз също ще задам въпрос. Извинявайте, не знам дали знаете, колега, че, когато говорим за заходи на самолети, самолетите кацат и излитат винаги срещу вятъра, затова е ориентирано и българското летище, за да може, когато вятърът е от запад да излитат срещу вятъра на запад.
Въпросът ми е към господин Марков, разбира се. Когато вятърът е от изток – те излитат или кацат срещу вятъра на изток. Това е, като един основен въпрос към Вас, ако е така или греша, моля да ме поправите.
Когато говорим за шумовите ниво, това трябва да се прецени от компетентните органи. Аз също живея до летището и виждам всеки ден как излитат и кацат самолетите, и не мисля, че са чак толкова високи шумовите нива. Но пак казвам: това трябва според мен, господин Марков, да го установи комисия или някой компетентен орган. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Има и подписка в Комисията, с желание за изслушване. По нататък може би ще направим, не може би, а ще направим и тази организация, защото въпросът е, как да кажа, по-обширен.
Имате думата, господин Марков.
ИВАН МАРКОВ: Господин Председател, да започнем с отговорите на господин Свиленски, които бяха по зададените въпроси и така подред.
Господин Свиленски, да, в компенсацията за извършването на универсалната пощенска услуга на „Български пощи“ са включени средствата от 8 милиона, които парламентът прие в § 66 в Закона за пощенските услуги – в рамките на пет години да се изплатят тези средства за 2018 – 2019 г. Компенсацията на универсалната услуга, която е одобрена от КРС и от одиторите е в размер на 26 млн. 894 лв. плюс осем милиона допълнително, които се изпълняват във връзка с § 66 в Закона за пощенските услуги стават 34 млн. 894 лв.
Капиталовият трансфер, който е предвиден в държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за 2021 г. е за 164 милиона, тъй като голяма част от обществените поръчки ще се стартират в момента тази година и се очаква евентуално да бъдат около одобрения бюджет, може да бъдат и по-малко, могат да бъдат и малко повече, но ще се компенсират с разсрочено през следващите години, за да стигнат 148 млн. лв., които са предвидени.
Основният разход е проектиран за Канал 1 и Канал 2 на Пристанище „Варна“; инженеринг – възстановяване на пристанищно съоръжение на нос Шабла около 670 хил. лв., които са по стар договор; ремонтно-възстановителни и укрепителни работи по вълнолома на Пристанище „Варна“ – 6 милиона; рехабилитация, постигане на проектни дълбочини по обходен канал към пристанищните терминали Бургас изток – Бургас запад около 18 милиона; СМР – за изграждане на специализиран пристанищен обект – пристан на кораби предназначени за спомагателни дейности и буксировка, находящ се на нов източен вълнолом Пристанище „Бургас“ – един милион; СМР – укрепване, рехабилитация на кейови стени 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11, 12, 13 – Пристанище „Бургас“.
Това са разходите, които са предвидили колегите от ДППИ-то. Надяваме се да ги изпълнят, да могат да си проведат обществените поръчки, да подпишат договорите и да почнат да ги изпълняват.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: По този въпрос: а те според Вас обявяват ли обществени поръчки или действат като автомагистрали – директно наемат техника и персонал на други фирми? Имате ли информация?
ИВАН МАРКОВ: Имаме информация. Един договор са възложили ин хаус услугите и по всички други провеждат обществени поръчки. Не ми е детайлна информацията, но...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Но по-голямата част е по „ин хаус“ Разбрах.
ИВАН МАРКОВ: Господин Търновалийски, тези 120 милиона са разпределени през 2021 г. в бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията затова в следващите години 2022 – 2023 г. имаме такова намаляване, особено в ДППИ-то, като обърнете внимание, че от 148 милиона е 11 милиона.
Да, ще се правят анализи и винаги през годината, когато минаваме с диалози, в зависимост от изпълнението на бюджета и потребностите, които ги има Министерството, сме успявали да постигаме някакъв баланс с Министерството на финансите за отпускане на средства, които ще бъдат необходими за постигане на целите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е практика не само при Вас. Това е проблем на целия процес.
ИВАН МАРКОВ: Господин Малинов, както обясни господин Иванов в общи линии, това е начинът на излитане и на кацане на самолетите – срещу вятъра, може би заради тази причина в някои квартали в София се получава по-голям шум от нормалното. Да, имаме такава програма, имаме комисии, които постоянно следят, участват и извършват тези замервания. В момента смея да Ви уверя, че нали върви предаването – влизането на концесионер в договора. Това е една от точките, която е залегнала и е изискване, което новият концесионер ще трябва да предприеме необходимите действия, включително и инвестиционни, за да спазва всички регламенти и норми на шум.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Марков, не влизайте в това срещу вятъра и по посока на вятъра, защото не е така.
Вятърът оттук, докъдето почва да каца самолета шест пъти си сменя посоката, аз съм присъствал като общински съветник на широка дискусия за това как трябва да бъде и това, което каза господин Малинов е абсолютно правилно. Да, РВД може във всеки един момент да реши къде да насочи самолета, но и във всеки един момент може да го насочи да кацне оттам, откъдето трябва, а не по средата на „Александър Невски“ на 100 м да летят самолети. Но това е тема и дебат за...
Колеги, дайте да поканим хора от РВД, специалисти, експерти да обяснят точно как. Аз съм водил този разговор и истината е абсолютно това, което каза господин Малинов – икономическа изгода на фирмите авиооператори или там, както се наричат. Трябва да ходят до Елин Пелин, да връщат, това са... Няма как всеки ден вятърът да духа все в една посока и всички да кацат...
Освен всичко останало, когато се обсъждаше дали да остане там мястото на летището основният аргумент беше и тогава го изкараха, че ще кацат от другата страна. Защото, ако бяха казали, че ще кацат през „Александър Невски“, Летище София и концесионерът нямаше сега да прави трета писта на Враждебна, а щяха да го правят някъде към Равно поле. Така че този спор няма смисъл да го водим. Аз също не твърдя, че въобще съм компетентен по този въпрос, но истината е съвсем друга и ние като граждани и като хора е нужно да упражняваме този контрол и натиск върху тези, които им е по удобно да кацат по по-удобен начин. А, когато е невъзможно, разбира се, там има и цел сигурност и ако трябва покрай Витоша, не през София, а покрай планината да преминават, но това са сложни работи, които не са за нашата комисия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предлагам този дебат, след като отговорим на въпроса на господин Малинов да го проведем в друго заседание, доколкото тук можем да задаваме въпроси, свързани с бюджета.
Заповядайте, господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ: Само една реплика.
Мисля че доста отдавна знам как излитат и кацат самолетите. Благодаря за напомнянето.
Но истината е това, което каза господин Заместник-министъра – има програми, събират се едни средства, въпросът е какъв е контрола върху тях? И най-важния въпрос е това как се отразява на живущите там? А там се отразява негативно, нищо повече. Тук няма политика, тук има загриженост за хората, които живеят и не виждам защо трябва да се политизира въпроса?
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз няма да репликирам преждеговорившите.
Ще се съглася с първата част на изказването на господин Свиленски, че ние не сме достатъчно грамотни по този въпрос. Имаме някакви знания и всички сме за това хората да не чуват този шум или по възможност по-малко да бъде шумът, който да оказва вредното си въздействие върху живущите там. Но в крайна сметка искам само да подчертая, че нито кацащите, нито излитащите самолети решават как да кацнат и как да излетят. Има си компетентен орган, който им задава това нещо. Ще разберем, ако ги поканим и направим един разговор, и тогава ще стане ясно, че не пилотите определят това нещо, а компетентния орган.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние няма да подкрепим бюджета като споделям разбирането на колегите, че има увеличение в по голяма част от сектор „Транспорт“, които всички разбираме, че не са достатъчни и, че това е работа на парче. Да припомня, че лично съм правил предложенията за увеличенията – стотици милиона три години подред в бюджета по отношение на Министерството на транспорта и още по-притеснителното е, че тези предложения са епизодични – тази година има, но догодина няма и не казваме какво се случва, което е притеснително от гледна точка на планирането на приходите, разходите и на целия сектор „Транспорт“.
Ще спра дотук. С повече аргументи в залата. Казвам, че няма да подкрепим бюджета за 2021 г.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, благодаря Ви, господин Председател!
Към господин Димитров, от КРС, тъй като освен бюджета за 2021 г., гледаме и бюджетна прогноза актуализира се 2022 – 2023 г. Има един особено висок ръст в приходите, Вие го казахте, господин Димитров, на КРС. Тези 92 милиона, които се очакват от предоставения свободен ресурс, те не са еднократни и в следващите години какъв ще бъде размерът на приходите на КРС 2022 – 2023 г.?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Това, което Ви прави впечатление, е във връзка с предстоящите процедури за предоставяне на честотен ресурс и подновяване на лицензи. За 2022 г. и 2023 г. във връзка с обичайните такси и лицензи, които се предоставят, и такива, които са допълнително, се очаква между 52 млн. лв. за 2022 г. и 55 млн. лв. за 2023 г. Тоест там се влиза в режим на регулярни такси и няма такива пикове. В 2021 г. има, два от операторите ще трябва да подновят лицензите си за 15 години или 10 години, както е според новия закон. Това е причината в 2021 г. да има такъв пик на приходите в бюджета, който Ви прави впечатление.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това означава, че приходите 2022 – 2023 г. ще бъдат по-ниски от тези от 2020 г.?
ИВАН ДИМИТРОВ: Да.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: 2020 г. – 70 млн. 488 хил.. Казахте, че с 10 милиона приходите ще бъдат намалени, тъй като не е проведен конкурсът, става 60 милиона и 500.
ИВАН ДИМИТРОВ: 58 е точно това, което очакваме, като очакваме приходи от мобилните предприятия. Има пет мобилни предприятия на пазара, две от тях са в не особено добро състояние, мога да ги цитирам, и заплащат със закъснение. Така че от това зависи. Тоест около 60 милиона очакваме да е изпълнението тази година.
Предвидените за 2022 г. и 2023 г. се различават затова, защото тези предприятия, които цитирах, 2022 г. и 2023 г. вече изтичат лицензите, които ще ползват, и не сме ги предвидили, защото тяхната дейност е към снижаване. Те реално не предоставят мобилни услуги – такива, каквито са декларирали. Вероятно ще има преразпределяне на честотния ресурс, но това е един процес, който сега, ако го планираме, няма да е съвсем коректно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, като се представите за протокола и бъдете максимално кратки.
МАРИО НИНОВ: Добър ден. Аз съм от КТ „Подкрепа“.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Тук съм накратко да представя нашето становище по отношение на бюджета на Министерството на транспорта за 2021 г. на КТ „Подкрепа“. Ние го изпратихме вчера – предполагам е разпространено. То е част от становището на КТ „Подкрепа“ за цялостната визия за бюджета на Република България, така че е извадка от него, не е нещо по-различно, а и не е нещо, което говорим за първи път. С много от Вас преди години сме говорили на тази тема и това, което ни подтикна отново да заговорим на същата тема, са фактите, които установихме след 2016 г. През 2016 г. направихме ….. изследване в страната относно това какви единични товари се превозват по железопътната мрежа. Тогавашната формулировка за Европейския съюз бяха до шест вагона, до 80 км, и тогава установихме, че от 14 лицензирани железопътни превозвачи, в България един единствен превозвач извършва тази услуга и това е Държавния железопътен превозвач.
От данните, които взехме тогава, изчислихме, че средната загуба за извършване на такъв превоз на един вагон възлиза на размер от 132 лв. Изчислено през това какви услуги са извършени за една година, умножено по съответния брой вагони, се получаваше сумата от около 10 млн. лв. И тогава ние излязохме със становище относно бюджета за 2017 г. на страната, че трябва да бъдат предвидени такива целеви средства в републиканския бюджет за стимулиране на извършването на такъв вид превоз в страната.
България все пак е европейска държава и е част от всякакви механизми, инициативи, пътни карти и така нататък, да не изброявам, Вие много добре знаете. Европейската комисия прие 2021 г. като Година на железопътния транспорт. И най-неприятното, което установяваме ние, е, че вместо да се развиваме и да вървим в тази посока, ние вървим назад, защото от данните, които Държавният железопътен превозвач дава за първото шестмесечие на 2020 г., както и за 2019 г. изцяло, това пак повтарям, е единственият железопътен превозвач, който извършва тази услуга – да вози единични товари, излиза, че от близо 30% от превозите, които са били на такива по-дребни пратки, вече са спаднали на близо 18 за първите шест месеца на 2020 г., а всъщност реално почти са изчезнали, защото компаниите се ориентират към по-лесното – да закачват директни товари, да ги возят от точка „А“ до точка „Б“. Така че мотивите сме ги изложили в становището, няма смисъл сега да чета такива едни фрапантни думи, помпозни, които ни приближават към разни европейски стратегии, но това, което ние смятаме, е, че наистина трябва да се заделят в бюджета, и то на Министерството на транспорта, целеви средства, които да са точно за това – да се стимулира този вид дейност. Защото стимулирайки този вид дейност, тук сме посочили няколко неща, които ще акцентирам, ако тръгне да се развива в правилната посока и да го има, той ще подпомогне за намаляване на сивата икономика и то в автомобилния сектор. Много добре знаете, че там има такава възможност за поява на сива икономика, но когато се качи на железница, няма как да бъде скрито, и това ще повиши приходите естествено към страната.
Общо взето нашето становище, когато видяхме Проекта за бюджет за 2021 г., останахме доволни, защото няма как организация, която е синдикална и която види, че са осигурени допълнително средства, които ще гарантират изплащането на работниците и служителите в държавните компании, ние не може да не сме доволни. Естествено в нас възникват въпроси, тук вече се спомена няколко пъти, във връзка с тригодишната прогноза за това, че в следващите години няма да бъдат предвидени толкова средства, колкото са необходими за заплати, но това е отделен въпрос. Може би по-нататък ще имаме отделно становище по въпроса.
Искам само да акцентирам още едно нещо – след като установихме, че средствата са достатъчни да се повишат заплатите в сектора, ние от КТ „Подкрепа“ ще започнем съвсем скоро, може би тази седмица, една инициатива за промяна на една наредба, която беше за допълнителните плащания и определена с едно постановление, аз съм си записал, защото наистина е доста отдавна – през 1993 г., постановлението е 133, което определя така нареченото километрично възнаграждение на хората, които извършват своята работа по време на път. И нека да припомня, то е на стойност 0,0035, което означава 30% от стотинката на километър. Знаете, че КТ „Подкрепа“ активно от две години работеше за това да бъде променен размерът на заплащането на нощния труд и той вече е определен от следващата година минималният размер да бъде 1 лев, докато досега беше 25 стотинки, и смятаме, че е крайно време нещо, което е още по-архаично, което близо 30 години не е пипано и е застинало във времето, би трябвало и то да се тръгне в тази посока. Затова приветстваме отново достатъчните средства и се надяваме, че ще вървим в тази посока и ще имаме и Вашата подкрепа за тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Проекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
За – 9, против – 7, въздържали се няма.
Проектът за бюджет е приет.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка „Разни“.
Колеги, по точка „Разни“ имате ли нещо да кажете? Не виждам.
Закривам заседанието. Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 11,50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов