На 20 януари 2021 г., сряда, от 11,35 ч. се проведе заседание на Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.

---

Списъкът гостите и народните представители, присъствали на заседанието, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателят на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Позволете ми да открия редовното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 002-01-63, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, № 002-01-63, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2020 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Гости от Министерството на транспорта са: Велик Занчев – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Мария Калева – началник отдел на дирекция „Правна“; господин Веселин Василев – изпълнителен директор на изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, госпожа Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите. Добре дошли! (Народният представител Димитър Данчев влиза в залата.) Господин Данчев, за първи път виждам Вие да влезете предпоследен, а да не сте последен. (Реплики.)



Уважаеми колеги, мисля, че всички имате Доклада за второ четене. Виждате, че всичко, което е в черно, в по-голямата си част са правно-технически бележки от работата на колегите от експертния състав. Ще вървим само по нумерология на параграфите и там, където има изказвания и забележки, ще четем текстовете, ще ги обсъждаме. Нека да се спрем на последните параграфи, които всъщност са предмет на дебата. Това е параграф 18. Приемате ли този подход, колеги? (Реплики: „да“.)
Гостите на днешното заседание на Комисията имат ли нещо против за подобен подход?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Не, господин Председател, приемаме този подход.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Преди да започна четенето, позволете ми да отправя една настоятелна молба към Министерството чрез Вас.
Предвид сроковете, които ни остават и все още не е решено докога ще работи в Народното събрание, не е ясно колко заседания ще има Комисията ни. Нека малко по-експедитивна да е работата към поетите ангажименти и към сроковете, защото усещам едно напрежение. Всеки иска да минат определени важни законопроекти, но за това, първо, трябва да има добра стиковка във времето и, второ, в работата. Ние отправяме тази настойчива молба, за да я предадете на политическото ръководство на Министерството на транспорта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, ще я предам на министъра и на политическото ръководство.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с Доклада на комисията.
„Закон за изменение и допълнение на Закон за железопътния транспорт“.
Параграф първи. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и наименованието на Законопроекта.
Изказвания има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и § 1 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приема се.
По § 2 има правно-технически бележки, които ги виждате в Доклада пред Вас.
По § 3 има правно-технически бележки, които ги виждате в Доклада пред Вас.
По параграф 4 няма бележки.
По параграф 5 има технически бележки.
По параграф 6 има правно-технически бележки.
По параграф 7 няма предложение.
По параграф 8 има правно-технически бележки от страна на правните референти на Комисията.
По параграф 9 по същия начин има предложение за правно-технически бележки от страна на Комисията.
По параграф 10 по вносител няма предложение.
По параграф 11 по вносител няма предложения.
По параграф 12 няма предложения.
По параграф 13 няма предложения.
По параграф 14 няма предложения, а технически редакционни бележки.
По параграф 15 няма предложения.
Параграфи от 2 до 15 включително ще ги гласуваме анблок.
Има ли изказвания? Не виждам.
От Министерството на транспорта?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Ние подкрепяте текстовете с направените правни технически бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване параграфи от 3 до 15 включително с направените правно-технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се.
Продължаваме – „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По параграф 16 няма предложения, а има правно-технически бележки от страна на правните референти от Комисията. редакцията е пред Вас.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
По параграф 17 има правно-технически бележки.
От Министерството подкрепяте ли наименованието „Допълнителна разпоредба“, § 16 с правно-техническите бележки и Преходни и заключителни разпоредби?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Да, подкрепяме ги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието „Допълнителна разпоредба“, параграф 16 с правно-техническите бележки и Преходните и заключителни разпоредби.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Продължаваме с параграф 18.
Господин Занчев, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: От Министерството подкрепяме Законопроекта, както и § 18.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 18 има предложение от народните представители Красимир Ципов, Александър Ненков, Станислав Иванов и Иван Вълков – в § 18, т. 2 да отпадне.
Това предложение ли подкрепяте, господин Занчев?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Ние подкрепяме предложението на Министерския съвет, а не подкрепяме предложението на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, господин Занчев.
Заповядайте, госпожо Данева.
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Министерството на финансите не подкрепя направеното предложение за допълнение на чл. 9, ал. 1. Да прочета ли наново мотивите, или всеки ги има? (Реплики: „да“.)
Повишените изисквания в Закона за публичните предприятия, категоризирани като големи, в това число и по отношение на правната форма, състава на съветите, разкриването на информация, са свързани със значимостта на предприятията в съответния сектор и за икономиката на страната като цяло.
Считаме, че изграждането на управленския капацитет, постигането на по-висока независимост и повишаване на професионализма на съветите е задължително за тези предприятия, независимо дали са част от холдингова група или не. Това е един от основните стълбове на насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия, към които България се присъедини.
Също така следва да се има предвид, че към 31 декември 2019 г. са категоризирани като големи публични предприятия 43 броя. Всъщност основното е, че се предлага и ЕООД да могат, а не само ЕАД. Към момента има само четири големи предприятия като ООД в България, и разбира се, две от тях са в сектора на Министерството на транспорта. Това са ни бележките и мотивите защо не подкрепяме чл. 9.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Те са три точки. В момента трябва да кажете дали искате да отпадне т. 2 на § 18.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложението на народните представители е: в § 18, т. 2 да отпадне.
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Становището на Министерството на финансите е въобще да не се променя чл. 9, а да си остане така, както е в Закона.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Като представител на Министерството на финансите, госпожо Данева, бих искал да Ви попитам: по отношение на предлаганата промяна има ли нещо, което да касае финансовата отчетност на тези дружества, което Ви притеснява конкретно в тази ситуация?
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Не, няма. Финансовата отчетност е такава, каквато си е, тоест както е записана в Закона за счетоводството. Тук основната промяна е, че ОИСР настояваше в големите предприятия – тя настояваше във всички, но успяхме да свалим изискванията, да са само ЕАД с минимум пет члена в борда на директорите, като идеята им беше, че по този начин се постига по-голяма независимост в управлението на предприятието от министъра. Това беше цялата идея на ОИСР във връзка с тези предприятия, като въобще в държавите предприятия да има по-голяма независимост и по-голям професионализъм.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Тази промяна всъщност не касае отчитането на финансовите задължения на държавните предприятия в бюджета на държавата, нали?
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Не, по никакъв начин.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли други въпроси? Не.
В случая конкретното предложение от народните представители е: в § 18, точка 2 да отпадне, което всъщност е в чл. 20.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, само да уточня нещо. Министерството на транспорта поддържа Закона така, както е внесен, а Министерството на финансите поддържа предложението на народните представители, нали така?
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Не, Министерството на финансите поддържа въобще да не се правят изменения в чл. 9, ал. 1.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И в частност Вие подкрепяте нашето предложение, което е: „в § 18, т. 2 да отпадне“. От Министерството на финансите са „против“ точка 1 и точка 3.
ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Аз изразих това, което е написано в писменото становище. (Реплика: „Да, да, добре.“)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, добре.
Нека да уточня: при положение че след гласуване предложението на народните представители се приеме, остава § 18 с точка първа и трета.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, точно така е и ще останат точка 1 и точка 3, без точка 2.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви прочета точка втора:
„2. В чл. 20, ал. 1, т. 9 думите „по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 38 и 41– 45“ се заменят с „по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 27, 29 – 38 и 41 – 45“.“
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нека колегите да кажат какво точно е предложението, за да го чуем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, с направеното от нас предложение прецизираме лицата, които могат да заемат определени длъжности в бордовете. Това е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Калева.

МАРИЯ КАЛЕВА: Уважаеми господин Председател, разбира се, ние подкрепяме предложенията от Министерство на транспорта. Пак ще кажа каква беше идеята, защото аз бях в основата и на Закона, и на преговорите за ОИСР, и на Правилника, така че ще Ви кажа каква беше идеята. Идеите бяха да няма, колкото се може повече, политически лица в бордовете на директорите на предприятията. Предложението беше на Министерския съвет и така тръгна законът на Министерски съвет, като бяхме изброили заместник-министри, министри, кметове, заместник-кметове и така нататък.
Когато се гледаше Законът в Народното събрание в Комисията на господин Кънев, намериха някои пропуски, че сме пропуснали този и онзи и с политическо назначение, и тогава се смени подходът, тоест да не се изключват определени категории, а директно се зашиха към КПКОНПИ. Но в бързането се оказва, че членовете, които са в КПКОНПИ, са малко повече от политически, в смисъл че там са главни секретари, директори на оперативни програми, заместник-директори на оперативни програми.
Ето, аз ще Ви кажа за един практически случай – Министерството на финансите назначава Надзорен съвет на предприятието, което ни е за управление на Фонд на фондовете, а в един момент разбираме примерно, че заместник-директорът на оперативна програма в Регионалното министерство не може да участва, защото той е от лица, които са изброени в Закона за КПКОНПИ. Ами кой да е там?! Нали говорим за управление и там хората трябва да са на по-високо ниво.
Наистина мисля, че в Народното събрание някак си в бързането не се имаха в предвид някои неща – нормално е главният секретар да е в борда на директорите някъде, в смисъл, че това е най-висшата длъжност в държавната администрация. Той не е политическо назначение и въобще не говорим дали ще взима заплата, дали няма – нормално е като работиш някъде, да взимаш възнаграждение. От ОИСР бяха изумени, че хора от държавната администрация участват в бордове на директори без да вземат възнаграждение. Те смятат, че щом той не взима възнаграждение, значи, че не върши работа, а може би отстрани е така.
Затова те настояха за този, който участва – в смисъл той не е назначен, защото така иска главният секретар, а министърът го назначава там. Това е моето лично мнение и наистина нека да се разшири малко кръга, защото доста се стесни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нека малко да уточним нещата. (Реплики и смях.) Първо, в народното събрание не се бърза, а обикновено се бърза от Министерството. Ние сме спокойни и гледаме всички закони, които ни подавате. В тази бързина, когато бързате, в 90% от случаите става така, че по шест пъти променяме законите в рамките на една година – веднъж е главният секретар, втори път е директорът на дирекция, трети път е еди-кой си.
Това не може да го бъде и не трябва да бъде. Когато главният секретар е главен секретар, ще работи като главен секретар, директорът е директор и ще работи като директор на дирекция. Примерно, за дружеството БДЖ – какво ще търси, да кажем, главният секретар на Министерството на транспорта в борда на БДЖ?! Това е мениджърска позиция и той трябва да мисли как да управлява. Къде е главен секретар на Министерството на транспорта, къде е БДЖ и какво общо имат?
Казвате, че Министърът го е назначил, а пък той се дърпа, но няма такъв дето се е дръпнал. Така че колегите правилно са внесли предложението. Мениджъри са мениджъри и могат да се явяват на конкурси, да защитават програми, а министерствата да ги контролират и да ги сменят, когато не си вършат работа. Това е толкова просто и логично, че повече няма как да го обяснявам.
Казвате, че не може да намерите директор на Фонда на фондовете. Ако нямате, аз ще ви предложа такъв. Недейте да карате хората насила да стават директори. Ако нямате кандидат за заместник-директор, ще Ви предложа такъв веднага след заседанието и ако искате, веднага да го назначите. Няма нужда да променяме законите, за да вкарваме някаква допълнителна държавна администрация.
Ние подкрепяме предложението на колегите, като това беше и нашата позиция, когато се обсъждаше законът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Свиленски току-що направи предложение за брак, а Станислав Иванов бърза да отговори на предложението за брак. (Реплики.)
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, позволете ми да не се съглася с Вашето изказване, защото то трябваше да завърши по следния начин: предлагам да преминем към гласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да преминем към гласуване.
Впрочем за първи път от седем години господин Иванов получава публична подкрепа. други изказвания не виждам.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Красимир Ципов, Александър Ненков, Станислав Иванов и Иван Вълков – в § 18, т. 2 да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 18 с току-що приетото предложение от народните представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Приема се.
Необходима е техническа корекция – преномериране на параграфи 17 и 18, като съответно § 18 става § 17, а § 17 става § 18.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,00 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов