На 10 декември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Повторно обсъждане на оспорените с Указ № 229 на президента на Република България, постъпил на 6 ноември 2020 г., § 18 и § 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г.
2. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум. Можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание следния проект за

ДНЕВЕН РЕД:

1. Повторно обсъждане на оспорените с Указ № 229 на президента на Република България, постъпил на 6 ноември 2020 г., § 18 и § 19 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговско корабоплаване, приет от Народното събрание на 28 октомври 2020 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гости по първа точка от дневния ред са госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, и представители на браншовите организации. Добре дошли!

Преминаваме към първа точка:
ПОВТОРНО ОБСЪЖДАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ С УКАЗ № 229 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 6 НОЕМВРИ 2020 Г., § 18 И § 19 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 28 ОКТОМВРИ 2020 Г. – на практика се явява четвърто четене.

Уважаеми колеги, представен Ви е работен доклад по отношение на сезираните § 18 и § 19 в Указ № 229. Има постъпили предложения в указания срок по предложение от народните представители Иглика Иванова Събева, Станислав Попов, Станислав Иванов, Павел Христов и Димитър Петров.
Зачитам въпросните предложения:
„§ 18. В Наказателният кодекс
Чл. 234г. (1) Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и с глоба от две до десет хиляди лева.“
§ 19. В Закона за автомобилните превози се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 96, ал. 2 след думите „без да има това право“ се добавя „ако деянието не съставлява престъпление“.
2. В § 1 от допълнителните разпоредби, в т. 1 думите „заплащане или икономическа облага“ се заменят със „заплащане и икономическа облага“.“
Госпожо Стоянова, имате думата.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме така направените предложения.
Становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е, че с направените изменения спрямо предходния текст действително се преодоляват някои несъвършенства на предходния текст и всъщност се дава и добър повод за преодоляване на ветото на президента на Републиката. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Стефанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Благодаря, господин Председател.
От своя страна, по принцип, аз също подкрепям така направените предложения, но Ви моля да имате предвид при обсъжданията следните бележки.
В какъв смисъл искам да ги изразя? Сега се предлага разпоредбата, в която се посочва като отлика от административно-наказателното нарушение изразът „извършване на дейност по занятия“. Както ние сме посочили в нашите предварителни бележки, това донякъде прави отлика между административно-наказателната и същинската наказателна дейност. Обаче съзираме проблем в Закона за автомобилния превоз, където административно-наказателната отговорност така е направена, че покрива доста голям компонент от извършени деяния. Най-напред имаме първоначално извършено деяние, после имаме повторност, после имаме и системност. Говоря за хипотезата на чл. 93 от Закона за автомобилния превоз.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Чл. 96 или чл. 93?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: На 93.
Хипотезата на чл. 96 имаме само до повторност, свършваме с деянието. Четейки разпоредбите обаче, така, както са конструирани, в ал. 3 на предложения текст е: „който извършва по занятие обществен превоз“. Очевидно е, че е обикновеното лице, шофьорът или съответният превозвач, който е на най-ниско ниво. Автоматично това реферира към разпоредбата на чл. 93 от Закона за автомобилните превози. Ал. 2 е вече така нареченият квалифициран състав и това е друга хипотеза. Но чл. 96, в който се предлага да се направи промяната, казва: „Който допусне или разпореди да се извърши транспорт. Очевидно, че това се касае в първото предложение – някакво техническо лице, което е на КПП пуска автобуса или съответното превозно средство, да напусне техническото мястото място. Разпореди – това е шефът на фирмата или директорът на този автопарк и така нататък. Очевидно, че тя не може да покрие двете хипотези – и на чл. 234, ал. 1 и ал. 2.
И сега, сложността на проблема каква е? Трябва, както се посочва, беше коментирано, да се намерят отликите, задължително, между административно-наказателна и наказателна дейност. Заради това. Когато се използва понятието „по занятие“ в такива решения, понеже беше посочено от госпожа Милтенова в предходни заседания и така нататък…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да. Да.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: …си направих труда да погледна как съдът го възприема това понятие в практиката си. Той казва – във връзка с банковата дейност беше дала този пример – че когато се използва от законодателя понятието „по занятие“, очевидно е, че се говори за системност, за повече от два пъти извършване на това деяние. Затова тук ние, ако сложим това „по занятие“, мисля, че ще реферираме към чл. 93, където имаме в една от разпоредбите „за системност“. Разбирате ли? Защото тук се говори за обикновеното лице – шофьора. Фактически, ако тук остане понятието „по занятие“, то ще трябва по някакъв начин да се преодолее това противоречие с чл. 93. Разбирате ли – където точка коя беше там, е „системност“. Или тя трябва да се отмени, където наказанието е шест хиляди лева за системност… Само за момент, ако обичате.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбира се.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Само за момент да го видя. Чл. 93, ал. 1, т. 3.
Другият вариант, който аз предлагам и мисля, че е по-удачен, е да обвържем хипотезата – след като имаме такава широка палитра от административни наказания по чл. 93 и 96, те са хубаво разписани от законодателя, дали няма да бъде по-удачно да предвидим в тези наши норми, в ал. 1, да предвидим, че след като лицето е наказвано по административен ред? Тогава вече ще бъде ясно направена тази разлика.
Какво се случва тогава? В други разпоредби, ние имаме в Наказателния кодекс, специално пак в престъпленията по транспорта, най-вече с управлението след – без свидетелство за управление и след употреба на алкохол, имаме подобни хипотези, където се казва: „Който в срока на административното наказание“ или пък преди да му е изтекъл срокът управлява МПС и го хванат, носи наказателна отговорност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В рамките на година беше.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: В рамките на година, да.
В тази връзка може би е редно ние да се – не знам как да се изразя, да се придържаме или да вземем предвид тази хипотеза, да не се занимаваме с това понятие „по занятие“. Не, може и с него, но трябва да се отмени тази т. 3 от Закона за автомобилните превози.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Чл. 96.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Чл. 96 ли беше, извинявайте. Не, не, чл. 93. Защото чл. 96 е разпоредба, която урежда наказанието на длъжностно лице, което заема някаква по-висока йерархическа степен…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Контролен орган.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Да, отговорен контролен орган и така нататък, изпълнителен директор ли там, каквото се води, шеф в тази фирма или… Докато чл. 93 е водач на моторно превозно средство, това е обикновеният изпълнител, за който ние казваме в чл. 234: „Който извършва по занятие обществен превоз“ – обикновеният шофьор, който има микробус или нещо друго, и пътува от точка А до точка Б.
Друго. Ние предвиждаме отнемане в полза на държавата само в ал. 1. Обаче, за да важи това и за ал. 2, където имаме квалифициран състав…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В чл. 234 ли?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: В чл. 234 от Законопроекта, който предвижда по-висока степен на наказания и една задружно извършвана престъпна дейност. Тук пък нямаме предвиждане за отнемане на МПС-то, на превозното средство.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще трябва да се допълни.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не. Това може да се преодолее като се създаде ал. 3 – значи в ал. 1 да го няма, а като се създаде ал. 3, в която да пише, че „моторното превозно средство се отнема в полза на държавата“, то обхваща и двете алинеи, а ако е отчуждено или липсва, се присъжда неговата равностойност, както е навсякъде в особените разпоредби на НК, където е предвидено това нещо – отнемане на средството на престъпленията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: А не е ли вариант да се допълни ал. 2 по същи начин?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Може, но обикновено, ако погледнем в Наказателния кодекс ... Може и така, но обикновено конструкцията ал. 3, когато е написано, че „предметът на престъплението се отнема в полза на държавата“, обхваща всички алинеи преди него, преди тази алинея. Просто предложения. Сега вече е воля на законодателя, на народните представители
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има варианти.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Има варианти.
Най-важното, около което трябва да се обединим, е да видим остава ли „по занятия” и какво ще правим с 93, ал. 1, т. 3. Или, ако не може да се реши на днешното заседание, да видим да потърсим и друго становище с административно-наказателната дейност, който – извинявайте, който е наказан по административно-наказателен път, да се конструира такава разпоредба.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви за изчерпателните становища.
Да питам колегите превозвачи и госпожа Стоянова и вносителите, защото тук трябва да имаме два подхода. В единия случай или сега, на коляно, решаваме поставените теми и въпроси, които, очевидно, касаят и други присъстващи – дали да го решаваме днес на коляно, или да си дадем време?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря господин Председател.
Няколко уточнения бих искала да направя. С народните представители, които са вносители по текста – не го крия, сме работили заедно по този текст и затова бих искала да обясня и мотивите, поради които ние подкрепяме този текст така, както е внесен от народните представители. Не мога да се съглася с колегите от Министерство на правосъдието по отношение на необходимостта от изменения в чл. 93 и с всичките последици от това.
Колега, чл. 93 предвижда водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка. Идеята в случая на наказателната репресия е да бъде приложена не по отношение на водача, който в много голям брой случаи може да не знае, че няма лиценз този, който го е наел, и затова за него остава само административното наказание. Идеята е наказателната репресия да бъде приложена – ще го кажа много просто – към собственика на фирмата, към самия превозвач. Затова и предлагам въобще да не обсъждаме изменения в чл. 93, включително и в неговите разновидности. Това е по темата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Обаче вижте как е конструиран чл. 234: 4който извършва по занятие превоз” – веднага реферира към самия шофьор, а не към фирмата.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Не, ако погледнете…
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Добре де, едноличният търговец няма, или физическия субект няма…
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Едноличният търговец…
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Те са абсолютно никакви, да, физически лица, които се крият и превозват. Разбрано, обаче как това нещо ще Ви реферира към чл. 96, където е казано: който разпореди или…
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Обяснявам. Проследете всички текстове в този раздел на Наказателния кодекс. Ние много внимателно ги изследвахме, всички не са насочени към лицето, което извършва дейността, към конкретния собственик на фирми, в случая превозвач и така нататък, тоест, спазвана е една логика на Наказателния кодекс в тази му част.
Виждам, че го имате пред Вас, можем да го направим и на момента, да го проследим и да видите, че текстовете са формулирани по абсолютно идентичен начин, за да не се отклоняваме.
По отношение на понятието „по занятие“ наясно сме, че тя предизвиква у някои прекалени опасения, у други се смята най-вероятно ще бъде изразено становището, че не е достатъчна и не оправдава целта на Законопроекта. Какви са обаче мотивите ни да подкрепим вносителите и в добавянето на „по занятие“? Това е разпоредбата на чл. 1 от Търговския закон, който казва, че търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки. И след видовете сделки са превозни сделки, тоест това е търговец.
Същото изискване е въведено и за превозвачите, за да притежават лиценз на общността или вътрешен лиценз, е необходимо те да бъдат търговци…
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не споря и споделям това нещо, но не мога да разбера къде се крие разликата между който извършва – физическото лице, незаконния превозвач, и чл. 93, чл. 96 в тези два текста?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Чл. 93 не го коментирам.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Добре, дайте чл. 96. Къде е разликата „който разпореди или допусне”? Как да я проследим? Аз това не мога да разбера. (Шум и реплики.) Той тогава ще реферира към чл. 93 по Закона за автомобилите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: няма да реферира към чл. 93. Затова правим промяната в чл. 96. Предишният път, февруари месец, когато внесохме Законопроекта, тогава бяхме направили промяната в чл. 93. Съгласихме се с колегите след това, че неправилно сме реферирали към чл. 93, затова направихме нова редакция и променяме чл. 96, където става въпрос конкретно за фирмата. Затова са различни.
Вижте, в чл. 93 е водачът, а в чл. 96 става въпрос за фирмата, която няма лиценз. Защото водачът може да не знае това конкретно моторно превозно средство дали има лиценз или няма лиценз. Поради тази причина, че водачът не го знае, затова решихме да не пипаме водача в чл. 93, а да направим промяната в чл. 96. Надявам се, че ме разбирате. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Да отговаря.
Да, с това допълнение, което Вие направихте, е така. Но в тази връзка тогава Ви моля, защото обикновено в практика, аз няма да го прилагам Закона, ще го прилагат прокуратура, съд и така нататък, адвокатите. Когато започва да работи една нова норма, обикновено се търси волята на законодателя в мотивите и за да се избегне това нещо, ето тази трактовка, която ние обсъждахме и Вие бяхте така любезен да ми я обясните, дайте в мотивите тогава да се добави нещо за това обстоятелство. Аз сега не мога да попадна с поглед веднага върху него, че акцентът отива и в хипотезата, която такива недобросъвестни фирми извършват това нещо, разбирате ли, за да стане ясна волята на законодателя какво криминализира.
Ще остане бележката, че в ал. 1 не трябва да има отнемането в полза на държавата, а да дойде в отделна ал. 3 и да се предвиди хипотезата, ако транспортното средство липсва или пък било отчуждено. Може да се случи такава хипотеза. Това ми е предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой иска думата?
Заповядайте, господин Полихронов.
МИТКО ПОЛИХРОНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Темата, по която искам да обърна внимание е, че лицензираните транспортни фирми няма да си позволят да извършват нерегламентиран превоз. Убеден съм в това – няма да ги допуснат.
Другата тема, там ситуацията е следната – три в едно. Собственикът на превозното средство е и водач, и нарушител, и няма фирма. Ние говорим точно и конкретно за тях. Защото казвате: допуснал превоза. Никой не го е допуснал, той го извършва сам със собственото си превозно средство. Това са в болшинството си превозни средства осем плюс едно място, които не подлежат нито на лицензиране, нито на лиценз, нито на никакъв контрол. Това искахме да уточним. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, в чл. 93 става въпрос за наето лице, което извършва дейността „шофьор“, а в чл. 96 става въпрос за нещо съвсем различно. Прав е колегата, че в повечето случаи това не са и фирми, това са еднолични физически лица. Затова не трябва да смесваме чл. 93 и чл. 96. Член 93 – може би водачът има трудов договор с някоя фирма, но не е длъжен да следи дали конкретното МПС е лицензирано, или не е. Разбирате ли къде е проблемът?
В първия случай говорим за трудови правоотношения и така нататък, докато във втория случай говорим изцяло за нелегална дейност, която се извършва от физически лица в повечето случаи. Затова е записано по този начин. Затова и бягаме от чл. 93. Член 93 не искаме по никакъв начин да го пипаме.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Както Вие ми разяснихте и както е записано, го разбирам. Хубаво е направено и е правно издържано. По този начин към реферираме към чл. 96, там няма и тази системност, спираме само до повторност. Така че извършването на дейност по занятие абсолютно няма да се конфронтира с този текст. Но, за да бъде това ясно само в мотивите, ако не възразявате от вносителите, може би да се допише. По пътя на тълкуването става ясно с промяната в чл. 96, че ние реферираме изцяло текста към чл. 96, няма проблеми. Ако считате в контекста на дискусията, която проведохме днес, че се получава неразбиране и за да не бъде в правния мир такава… отново подемана тази дискусия, може малко лесно да се допише в мотивите, че се реферира към такива… Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми колеги, исках да направя един коментар към господин Полихронов, не точно като реплика. Но, ако това са мотивите на вносителите, където заявяваме, че всъщност всички, които извършват такъв нерегламентиран превоз са самосиндикални физически лица, което говорим, няма фирми на 100%, то де факто в чл. 234г, ал. 2 – тя малко се обезсмисля, защото там говорим, когато деянието е извършено от две или повече, а ние току-що говорихме, че всъщност всичките, които са, е един – един човек, няма фирма, няма кой да му възложи, няма кой да го...
(Шум и реплики.) Така прозвуча!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Те може да са ОПГ, тримата с един бус да карат.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Те са конкуренция, ако са ОПГ, и си разпределят времетраенето. Имам предвид, че така прозвуча, че става дума само за единични физически лица, а ал. 2 касае възложители, най-общо казано, тоест някаква шапка на тях.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, искам да благодаря и на вносителите, и на превозвачите за активното участие в процеса по изготвяне на текстовете, тъй като проблемът, както казахме и преди в залата, има го, идентифициран е, трябва да се намери решението.
Благодаря на госпожа Стоянова, която каза, че в предишните предложения е имало някои несъвършенства, със съжаление, че не ги чухте, когато Ви ги казвахме тук в Комисията тези несъвършенства и президентът се наложи да наложи вето, за да стигнем до едни наистина доста по-работещи текстове.
Наистина сега може би, ако започнем от по-тесния случай, където не говорим за регистрирани фирми, които извършват незаконен превоз, а за такива физически лица – братя, сестри, заедно да карат, ако решим този въпрос може би на първо четене, а след това, ако трябва след месеци вече да се търси варианта да се обхванат и фирмите, които те извършват незаконно, въпреки че в Закона за автомобилните превози ги има как са...
Но по предложените текстове. Мен сега тази конфискация и преди ме притесняваше, и сега ме притеснява. Аз разбирам тежестта на това наказание. Въпросът обаче е – тук пише: „конфискува се в полза на държавата, независимо чия собственост е” и никъде не се предвижда някаква защита. С уговорката, че не съм юрист и не знам по другите текстове в Наказателния кодекс при други престъпления как се процедира, но тук няма никаква защита на собственика на автомобила, даже и право да се защити. Написано е директно: конфискува се автомобила, край! Взимам на господин Константинов колата, качвам трима човека, пет, взимам им парите, правя си незаконния превоз, хваща ме МВР и директно конфискуват колата. Кажете, ако не е така може и да греша.
Тази конфискация така ли трябва да бъде? Трябва ли да има право собственикът на автомобила да се защити? Автомобилът може и да е лизингов, какво се прави тогава? Взел си на лизинг някакви автомобили, извършващия престъпление, какво става? Конфискуват ги, ти продължават да ги изплащаш? Също ме учуди, че го няма и в двете алинеи, но като ми отговорите на първия въпрос дали ще остани тези конфискация, тогава вероятно ще трябва да се сложи и във втората алинея, тъй като няма как по-тежкото наказание да е по-леко наказано.
Благодаря също за разделението на административната от наказателната отговорност. Това беше единият от проблемите, който тук идентифицирахме, който и във ветото беше идентифицирано. Мисля, че заедно с превозвачите и в тяхна ползва вече тези текстове биха поне дали началото за тази борба, с този тип на престъпление и да знаем, че пак отговорността и крайната задача, за да се предотврати това е в контрола. Защото Вие горите за второ, трето нарушение, но то трябва някой да констатира първото нарушение, като няма кой да констатира първото, въобще няма да стигнем до тези по занятие и по повторност, и по как го казахте втория – системност. Защото 12 хиляди проверени, нарушители само 20 хванати.
Апелът ми пак е към Министерството да завишат контролната дейност заедно с МВР и да е ясно кой носи отговорност за залавянето на тези нарушители.
Ще подкрепим текста така, както е предложен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията! Аз съвсем накратко, тъй като колегите, на които дадохте думата преди мен представиха в общи линии внесените от нас предложения за изменение и допълнение на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Искам само да уточня, че с прецизирането на разпоредбите сме добавили „по занятие“, което „по занятие“ не означава и няма никакво отношение към броя на сделките. Понятието „по занятие“ се дефинира от правната доктрина, то е обективно понятие. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход. Това казва правната доктрина.
Броят на сделките и техният размер, реализираната печалба са без значение. Не е необходимо тази дейност да е единствен източник на доходи. Занятието изисква извършването на тези сделки да е трайно, системно, а не еднократно или случайно и да са насочени към получаването на доход. Още повече, че тук вече ще стане на всички категорично ясно, че споделеното пътуване не попада в обхвата на тази правна норма, която сме предложили.
На следващо място, смятам че всички са съгласни с така определените рамки на наказанията за основния и квалифицирания състав. Предложили сме и промени в § 1 от Допълнителните разпоредби, като в т. 1 думите „заплащане или икономическа облага“ се заменят със „заплащане и икономическа облага“.
Относно последния пасаж на първата алинея за отнемането на моторното превозно средство в полза на държавата и отношенията между лицето, което е извършило правонарушението и собственика на превозното средство, ако то е собственост на друго лице, тогава няма никаква пречка лицето, което е понесло тези вреди, вследствие на неправомерното поведение на другото, на което е отстъпило моторното превозно средство да си потърси правата по гражданско правен ред – чрез Института на непозволеното увреждане, неоснователното обогатяване и ще може да бъде обезщетен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Ако разрешите, ако не изпреварвам някого по отношение на народния представител господин Свиленски във връзка с конфискацията. Както отбеляза и народният представител госпожа Събева, в Законопроекта действително са извършени много добри поправки от първоначалния му вид, за което трябва да се адмирират народните представители.
Действително, в първия му вид имаше така наречената конфискация и тя породи доста дебати. Сега законодателят предлага термина „отнемане в полза на държавата“. Това опасение, което има господин Свиленски, както обясни госпожа Събева, това е едната хипотеза. Разликата обаче между конфискацията и отнемането в полза на държавата е, че конфискацията е като вид наказание. Тя се постановява с окончателен съдебен акт – присъдата. Докато отнемането на превозното средство не зависи от този краен съдебен акт. Същото е по Закона за административните нарушения, където също се отнема предмета на престъплението.
Този лизингоползвател ли, какъв, който злоупотребява с това, че е взел автомобил, изплаща заем и така нататък, тръгнал е да прави престъпление, за да реализира печалба, много моля! И не дай си боже да причини щети, да убие хора и така нататък, това по никакъв начин не може да бъде защитено. Така че всеки, който е поел някакви ангажименти, би следвало по законен път да си изпълнява задължението и да спазва законите и правилата в страната. Вие като народни представители всеки ден отстоявате именно това.
Това е моят отговор. Тук няма, още един път да подчерта, няма конфискации, има отнемане на моторното превозно средство на този престъпник, нарушител на обществения ред. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинявайте, тоест отнемането е нещо по-тежко от конфискацията. Така ли да го разбирам?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, не.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото едното се присъжда със съдебен акт, а другото веднага става?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Различни са. Не искам да влизам в такъв дебат, в който някой да черпи някакви дивиденти. Казвам, че нормата е добре структурирана, няма конфискация и така нататък.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ама Вие не излизате от дебата, а сега казвате, че не искате да влизате в дебата? Хвърляте някакви тези – едното било такова, другото било онакова, ама не искам да влизам...
Казвам Ви правната теория. Все пак сте дошъл да дадете някакво становище, а не да пускате някакви...
Кажете, ако знаете…
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Правната теория – какво е между конфискацията и отнемане.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз това Ви питам: каква е разликата между едното и другото?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Едното се постановява с присъдата, другото независимо от присъдата може да бъде отнето.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И според Вас това не зависи...
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Предметът на престъплението...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И според Вас това независимо от присъдата е по-леко от това да е с присъдата?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, не. Нямам това предвид.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: То затова...
Ясно, разбрах.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Константинов.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Първо, искам да поздравя всички, които са работили по текстовете. Очевидно, са прецизирани до степен такава, че да удовлетворят и очакванията на бранша. Очевидно, и всички възражения на тези страни, които не ги подкрепиха.
С няколко дребни забележки, които ще подкрепят в известен смисъл представителя на Министерството на правосъдието, ще се опитам да направя един кратък анализ от гледна точка на фирмите, членуващи в Конфедерация на автобусните превозвачи и сдруженията там.
Наистина имаше някои неясноти в текстовете, върху които беше наложено вето. Факт е обаче, че в момента 90% от проблемите, независимо че са отстранени, със забележките, които направи господин Свиленски и представителя на Правосъдието, че липсва отнемане при квалифицирания състав, ние ще си позволим да направим едно уточнение, че „по занятие“, като цяло вмъкнато в контекста на направените промени, става напълно излишна и ще обясня защо.
Всички сме наясно, че имаме няколко обстоятелства, срещу които трябва да се преборим. Никой от бранша няма претенции за борба с споделеното пътуване. Слава богу Законът за автомобилните превози даде много ясна дефиниция какво е обществен превоз. Ще го изчета: „Обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага“, както се променя сега текста, „… който се извършва с моторно превозно средство“. Тоест с тази промяна ние автоматично изключваме споделеното пътуване от обхвата на Наказателния кодекс. Съюзът „и“ реши целия проблем, защото заплащане или икономическа облага предполагаше хипотеза, при която някой плаща толкова, колкото е цената на горивото, но въпреки това попада в обхвата на Закона. Мисля, че няма някой, който да не мисли като всички нас от бранша в тази посока, поздравления, за което, с това сме решили проблема.
След като сме изключили обаче споделените пътувания от обхвата на Закона и всички сме за да се борим с тези, които са нерегламентирани на пътя, които нарушения водят не само до злоупотреби с бюджетен ресурс, с държавни средства, дори със злоупотреба по отношение на човешкия живот, често се случва – 113 са реално жертвите на пътя в последните три години в нерегламентирани превозни средства, този точно текст кому помага? Всички казваме: ние сме „за” тези хора да бъдат санкционирани. Този текст в момента, позволихме си в рамките на тези два дни да говорим с много юристи, със съдии, включително с конституционни съдии, и абсолютно всички, без оглед на политическа принадлежност, без оглед на някакъв конкретен техен интерес потвърдиха тезата си, че точно този текст всъщност отваря вратата за интерпретация от всеки един прокурор или съдия, да интерпретира всяко едно нарушение дали е допустимо да бъде разследвано, подозрение за нарушение говоря, или не.
Да спомена една такава хипотеза. Примерно на мен не ми е симпатичен колегата Себахтин, пускам една жалба в полицията и казвам: този човек вози нерегламентирани пътници. Как ги вози? Ами вози сестра ми и майка ми, и им взе 10 лв. Точно този текст всъщност отваря възможността прокурорът да образува някакво наказателно преследване срещу колегата Себахтин затова, защото е возил по моите твърдения сестра ми и майка ми за 10 лв., пък горивото е струвало седем лева примерно. Тоест „по занятие” по същество като правна норма, ако трябва да бъде дадена някаква дефиниция, тя би могла да бъде интерпретирана с оглед на n на броя закона по съвсем различен начин.
Госпожа Стоянова цитира Търговския закон, където логично и правилно се интерпретира понятието „по занятие“. Някои от нашите колеги цитираха Наказателния кодекс, където се интерпретира какво означава „по занятие“ при лихварите. Но къде тук в Наказателния кодекс се казва какво е занятие „обществен превоз на пътници“? Тоест ние сме решили с една козметична промяна в един съюз проблема с това, че изключихме автоматично споделеното пътуване от обхвата на Наказателния кодекс, но въпреки това търсим някаква допълнителна норма, която да вкара интерпретация по темата. Тоест, ако тази интерпретация би следвало да бъде в посока, защитаваща бранша, тя трябва да има дефиниция от рода, че „по занятие“ е тази дейност, която се извършва от физическо или юридическо лице и която води до икономическа облага за него. И какво правим – кръгова препратка само, защото трябва да има „по занятие“, но в същото време пък дефинираме какво значи „по занятие” в автомобилния транспорт. Така поставена думата сред всички наши консултанти, които използвахме, твърдението беше еднопосочно, че оставя тема за размисъл във всеки един съдия и много често може да се окаже, че по един и същи казус имаме постановени различни решения.
Това е единствената забележка, която имаме и молим народните представители да обсъдят потенциала на отсъствието на точно този текст в предложението, което сте направили. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Себахтин.
СЕБАХТИН ИСМАИЛ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Аз специално 30 години се занимавам с обществен превоз на пътници и вече 20 години заедно с колегите се борим срещу така наречения нерегламентиран превоз. Както е тръгнало вече, следващата година фирмите ще бъдат много по-малко в България. Господин Полихронов, Вашият колега, той е един от тези фирми, които започват да вдигат белия байрак, защото наистина нещата са зле. Спорим кое, как трябва да бъде? Защо искаме да се криминализира това деяние? Защото 20 години всички опити показват, че този проблем по административен ред няма как да се реши и затова трябва да се криминализира, и то с такива текстове, които наистина да вършат работа. Мисля, че един народен представител беше прав като каза от трибуната, че има текстове, които няма да вършат работа на превозвачите – не си спомням кой беше. Тук целта е, текстът да бъде ясен, категоричен и да изпълнява задачата, за която се приема тази норма.
Когато включим „по занятие“, ние имаме закон за занятията. Значи, това една свободна интерпретация и ако се приеме текстът в този си вид от Народното събрание, по-хубаво да не се приема, защото няма да има никакъв смисъл от този текст. Всички дознатели съм убедени, че ще прекратят производствата и въобще няма да образуват досъдебни производства, защото няма как да се докаже, че се извършва този превоз „по занятие“. Това е абсолютно недоказуемо в съда. Разберете го. Значи, Законът за автомобилните превози, с поправката, която вносителите в момента предлагат, текстът е абсолютно категоричен. От това по-категоричен … Моята внучка е в трети клас, дори тя, снощи ѝ обясних, и тя разбра за какво става въпрос. Тоест срещу заплащане и икономическа облага. Какво повече въртим, сучем, да не може да влезе тази норма в сила във вид, в който може да свърши работа и наистина да се спрат тези престъпления.
Не знам дали сте запознати, уважаеми народни представители, че последните четири – пет години, по наша информация в бранша ние следим, има над 100 убити хора – 100 души от тези нелегалните превозвачи! Казвам, най-малко. Не дай си боже да се обърне един автобус и да има трима души ранени или загинали – на балон ни вдигат. Но някак си този проблем не се коментира никъде.
Ние в момента в Наказателния кодекс пак имаме малко мъртва норма такава – чл. 324. Тогава защо създаваме този член, като той е същият абсолютно, като вкарваме „занятие“? Нали: който упражнява професия или занаят без да има съответната правоспособност, се наказва от съда с лишаване от свобода за една година. Точно по този текст определени дознатели образуват производства срещу нелегалните превозвачи, защото няма определена квалификация. Значи, думата „занятие“ обезсмисля абсолютно всичко.
Ако наистина искате да помогнете на бранша, и искаме да спрем веднъж завинаги това нещо, „по занятие” трябва да отпадне.
И второ, квалифицираният състав предвижда наказание от две до пет години. Тук нашето предложение е да стане от две до шест години. Защо увеличаваме с една година? Защото тези вид деяния са много трудно доказуеми. Най-лесният начин да улесним работата на досъдебното производство е да могат да бъдат следени трафичните данни и да бъдат подслушвани телефонните разговори. Защото тези престъпления обикновено, се извършват с телефоните. Двама, трима разговарят по телефона, разбират се, организират се и извършват това деяние. А за да бъдат използвани тези трафични данни от досъдебното производство, то това деяние трябва да бъде тежко наказуемо. А тежко наказуемо деяние по смисъла на общата част на Наказателния кодекс е онази, за която се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години. В този контекст предлагаме това да бъде до шест години, за да може наистина да върши работа на превозвателните органи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, аз предлагам да прекратим дебатите и да минем по същество, защото имаме да уточним някои детайли по текстовете и други предложения и да се обединим около това кое отпада и кои текстове остават, защото на практика това ще бъдат финалните текстове. Ясно е, че отиваме в посоката текстовете да бъдат приети. Тук нямаме тема. Има обаче няколко съществени предложения, които ще трябва да приемем с консенсус, защото не са обхвата на чл. 83, ал. 5, т. 2, но смятам, че няма да има проблем.
По същество – имаме няколко промени, които чухме сега и от бранша: едно увеличение на наказанието, за добавяне на ал. 3, като изключим отнемането от ал. 1, и отпадането на „по занятие”. Това са основните, които останаха.
Госпожо Стоянова, бихте ли се включили, господин Стефанов също, за да уточним какво се получава.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Отпадането „по занятие”.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, оттам ще започна.
Не мога да опровергая казаното от господин Ивайло Константинов, че с промяната в § 1 от Допълнителните разпоредби, където се кумулира заплащане и икономическа облага, се преодолява проблемът с така нареченото споделено пътуване и че се постига голяма яснота по отношение на това какво точно се наказва и кога ще се приложи тази наказателна репресия.
От друга страна обаче, по моя преценка изразът „по занятие” действително дава още едно ниво на яснота. Това, което каза и народният представител госпожа Иглика Събева, която напълно подкрепям за това какво разбира правната доктрина и теория под „по занятие”, и тук не подкрепям господин Ивайло Константинов, че щяло да се създаде някакъв проблем в правоприлагането на тази разпоредба. Аз също изследвах въпроса какво означава „по занятие”, как се разбира. Действително това нещо, което се извършва не еднократно, а нещо, което е присъщо да се извърши от един търговец.
Разбира се, Ваше е решението дали ще приемете „по занятие” или не.
Пак казвам, с промяната в § 1 се преодоляват всички останали притеснения. Включването на думата „по занятие” създава една допълнителна прецизност и яснота.
По втория въпрос, относно обособяването в отделна ал. 3 на отнемането на МПС-то, послужило на деянието в полза на държавата, независимо чия собственост е, това действително е въпрос на правна техника и няма пречка да се обособи в отделна ал. 3 и да бъде приложимо както по отношение на състава на изпълнителното деяние по ал. 1, така и по отношение на състава на изпълнителното деяние по ал. 2.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин Председател, аз също се присъединявам към становището, което изказа госпожа Стоянова, по отношение на термина „по занятие”, тя е необходима, изследвана е в съдебната практика в този контекст и т.н. Мисля, че трябва да си остане.
По отношение на примера, който дадоха защо по чл. 324 се образуват дела и т.н., но винаги, когато даваме пример, трябва да четем точно как законодателят е разписал правната норма. Аз отворих за бързо Кодекса. Там е употребена думичката „правоспособност”. Има разлика в лицензионния режим, който се въвежда със Закона за автомобилния превоз. Ти за да бъдеш лицензиран, трябва да си правоспособен. Това са две различни хипотези и няма как чл. 324 да се прилага, ако бъде…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Член 234.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Член 324 е действащият текст, от сега, който беше даден за пример, а новият е чл. 234.
Мисълта ми е, че няма да има смесване между двата състава, защото там си е правоспособност – който няма правоспособност, ще си носи отговорността. А тук вече говорим за лице, което е правоспособно, водач на МПС, може и такъв, който няма, но говорим по принцип, но тук отликата е лицензионният режим – без съответното решение. Така че няма проблеми за това.
По отношение на ал. 3 – мисля, че така е правилната правна конструкция.
За увеличаване на наказанието. Когато говорим за една добре структурирана, организирана престъпна група, обикновено винаги се прилага и Закона за специалните разузнавателни средства. И ако в ал. 2 сме предвидили тази сговорна престъпна дейност, то няма пречка с една година да завишим наказанието, за да може в тези сложни хипотези и взаимоотношения, които влизат към тези структури за нелегален превоз, да бъде реализирана и крайната наказателна отговорност, да може да се използват и средствата по Закона за СРС. Може да се предвиди наказанието да бъде до 6 години. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да подкрепя колегата Стефанов по отношение на шестте години, както и колегата Себахтин Исмаил – да, за шестте години е удачно да се приеме с оглед на целта, която се преследва със Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо, господин Тишев, после господин Иванов.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Предлагам Ви да подложите на гласуване внесения от колегите текст. Първо, защото въобще не знам дали сме в хипотеза да можем да предлагаме промяна на текстове, след като е изтекъл срока и по Правилника на Народното събрание, който знаете, е с ранг на Закон, за предложения преди второ четене. Второ, ние с колегите сме се обединили, а някои от тях си тръгнаха, че ще подкрепим така внесените текстове, а не да вървим пак към увеличаване на наказанието или друго. Доколкото разбирам, колегите са работили заедно с Министерството, с превозвачите, ако е имало такива предложения до шест години или други промени, трябваше да ги направят още при изработване на документа. Ако все пак те смятат, че тези предложения, които в момента бяха обсъдени, са логични, след Нова година пак имат възможност за законодателни инициативи, да си ги предложат, да ги обсъдим на спокойствие, но така, в дванайсет без пет – Правилникът не позволява такива промени, дори по чл. 83, с който трябва някой народен представител да го припознае.
Моето предложение е, за да получим пълна подкрепа, да приемем предложенията, както са предложени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нека отговоря.
Забележката на господин Тишев е основателна. Принципът и съставът на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС казва: „редакционни поправки”. Тук поправките са по същество. Ако приемем, че Комисията в мнозинството приеме тези текстове, което при хипотезата, че на практика това е четвърто четене или отново второ четене, те не влизат в Доклада. Ако се приемат, едва тогава ще влязат в Доклада. Друг е въпросът, че Комисията днес е консолидирана по тези текстове и е единодушна.
Приемането на тези промени в момента, доколкото разбирам, отново ще поляризира Комисията, и сигналът, който ще се излъчи, също е важен. Просто отбелязвам. Ще подложа обаче на гласуване на основание чл. 83, ако колегите припознаят и направят това предложение, и вече гласуването да определи дали ще влезе в Доклада предложението по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Тишев, първо, искам да заявя за заявената от Ваша страна подкрепа на внесения от нас ЗИД на Закона за Наказателния кодекс и Закона за автомобилните превози, но имам един въпрос, който се отнася до това отнемането да бъде и във втората алинея, защото това е по-тежка престъпление. Затова не сте ли склонни Вие да го подкрепите и по този начин да разграничим това, което ще подкрепите и това, което няма да подкрепите. Ако Вие, разбира се, кажете…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да уточните какво имате предвид.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: За отнемането на автомобила. Да се направи или ал. 3, или да се допълни във ал. 2. Предполагам нямате нищо против, затова сте „за”. Единственото…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Текстът обаче е коректен на господин Стефанов да отнемем от ал. 1 и да го включим в ал. 3. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да. Съгласен съм, господин Стефанов, да направим ал. 3, в ал. 1 да го няма.
Господин Тишев, тук сте „за”. Единственото, против което Вие възразихте, е увеличаването на срока.
Предлагам, колеги, след като колегите от опозицията ще приемат така предложения законопроект, да не го пипаме срока засега. Ако се наложи, както каза господин Тишев, може да го променим максимално скоро, но да дадем възможност, първо, да започне този дългоочакван от всички нас текст да работи – от вас, от нас, от всички, за да спрат тези престъпления и тогава да видим, ако се наложи, можем да го увеличим на по-късен етап.
Госпожо Стоянова, господин Стефанов, предполагам, че сте съгласни.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Аз Ви подкрепям, господин Иванов. Много конструктивно предложение. Да, действително, да не се нахвърляме веднага на големия размер … (Реплики извън протокола.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Стефанов, за протокола да не казвате какво ще се използва, или няма да се използва, ние можем да предполагаме какъв ще е подходът на репресивните органи.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Добре, коригирам си изказването. Моля, това да не се протоколира.
По отношение на това ще се използват всички методи и средства според НПК, така че деянието може да бъде доказано. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „По занятие” трябва да остане.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Трябва да остане е и моето виждане.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Ние изразяваме мнението на целия бранш в момента, а не нашето лично, така че аз не мога да кажа нищо повече от това, което казах. Мнението на бранша е, че „по занятие” е в повече в този текст, но това е Ваша воля – дали ще го приемете или не.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Колеги, нека помислим още…
Уважаеми господин Председател, имам предложение. Нека направим ал. 3, да оставим срока и „по занятие” така, както са внесени, и да обсъдим – може и в залата да направим тази промяна, и в залата може да увеличим срока…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е по същество.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, това е по същество, но „по занятие” можем да го заменим с друга дума или нещо от сорта, което да се счете редакционна промяна.
Предлагам срока да го оставим и „по занятие” да остане, да премислим още ден, два и когато влезе в залата, можем да го сменим с друг термин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не може ли това де е по редакция на Комисията, защото това е правна практика? (Реплики встрани от микрофоните.)
И Комисията да направи редакция за ал. 3.
Значи, приемаме текстовете, които са по вносител, с редакция на Комисията.
За протокола: „Чл. 234, ал. 1 след запетаята, след години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е” отпадне, и отиде в нова ал. 3.” Това ли е коректният текст?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Извинявайте. Само да се добави със запетая „ако то липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност”.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това в ал. 3?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще го изчета.
Моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е” – запетая – господин Стефанов.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: …Ако липсва, или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност”.
Защото е възможна хипотеза, ако не бъде веднага запорирана вещта или тя да бъде отчуждена, или пък…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Нямам възражения, господин Председател.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател.
Аз не съм юрист и имам едни въпрос. Разбира ли се, достатъчно ясно ли е, че става въпрос и за двете алинеи, когато го направим в ал. 3, или трябва да се посочи… В случаите по ал 1 и 2.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: По ал. 1 и 2 задължително, да.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Защото иначе увисваше текста. (Обсъждания извън протокола.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нека браншът да каже държат ли…
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Това, което предлагаме, аз не мога да разбера за уважаеми народни представители къде е проблемът между 5 и 6 години. Става въпрос за една година, но тази една година дава възможности на правораздавателните или органите, които ще разследват това престъпление, да си свършат работата. После много ни е лесно на всички да кажем: ами те защо не си вършат работата? Е, как да си свършат работата, когато това деяние основно се извършва с методи и начини, които изискват използване на СРС? От това по ясно!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние подкрепяме Вашето желание, но просто искам от колегите…
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Иначе имаме един мъртъв текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако стигнем до консенсус, понеже предложението е по същество, говорим за хипотезата на Правилника, има основание това, което казват превозвачите, браншът, но нека да намерим единение тук, за да не остане усещането, че отново нарушаваме правилата.
Господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Първо, към господин Иванов. Аз не знам какво получихте – есемес ли какво, но в рамките на две минути изразихте две коренно различни тези.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: За кое?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Първо казахте: да подкрепим само за отнемането на автомобила, другите да ги оставим така, сега правите предложение да подкрепяме по-високия срок.
Аз уважавам представителите на бранша, но ние правим, изготвяме, работим по законодателство и законодателни промени, които са в интерес на всички български граждани, не само на определени обекти. Ще си позволя да кажа, че браншът подкрепяше от 5 до 10 години. Нали така? И браншът, с цялото ми уважение към тях, заедно с колегите и Министерството работиха върху тези текстове, тогава трябваше да поставят това условие, за да влезе то като законодателна инициатива. Иначе сега е промяна по същество. Не можем да я правим. В Комисията тук можем да правим редакционни промени. Ако е толкова е голям проблемът, след Нова година, законодателната инициатива…
И Ви предлагам – аз Ви казвам, при нас има консенсус за това, което е предложено – ал. 3 е добре, но така през две минути да си променяме мнението, просто не сме съгласни.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Тишев, аз казах, че тъй като разбрах, че Вие не подкрепяте срока, затова предложих да отпадне срокът. Но след като сега вторият път взе думата господин Сабахтин, казвам, че го подкрепяме срокът за 6 години, но тъй като Вие сте против, ако сте против, е по-добре да не го приемем. Това казах аз в началото, да видим как ще се прилага тази мярка и когато, ако се наложи по-нататък, да удължим този срок. Това беше моето изказване.
СЕБАХТИН ИСМАИЛ: В крайна сметка ние сме данъкоплатци, браншът, ние също имаме право като граждани да взимаме отношение. Защо се правите на сърдити, не мога да разбера?! Къде е проблемът сега? Ние казваме: искаме действащ закон, който може да свърши работа. Нищо друго не искаме! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля да не влизате в диалог.
Ще подложим на гласуване.
Да не влизате в диалог и да не проявяваме неуважение един към друг. (Кратко прекъсване.)
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа.
Предлагам следната редакция на Комисията за чл. 234г, където предлагаме нова ал. 3. Изчитам: „В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждена, се присъжда неговата равностойност.” (Шум и реплики.)
Има ли нужда сега да го заличим от ал. 1? (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Според Правилника може би да, че се редактира ал. 1
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В чл. 234г, ал. 1 – това, което одеве зачетохме, след „години и запетаята” текстът „като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е” отпада.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Останалото – § 18 и 19, предложенията на вносителите, които разглеждаме, остават в реда, в който са предложени.
Забележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията по параграфи 18 и 19 от вносителите, с редакцията на Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Благодаря Ви.
С това точка първа от дневния ред е изчерпана.

Уважаеми колеги, продължаваме с точка втора:
РАЗНИ.
Имате ли теми? Не виждам.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ