Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерски съвет на 19.09.2019 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерски съвет на 19.09.2019 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 септември 2019 г. беше разгледан Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерски съвет на 19.09.2019 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Румен Димитров, заместник-министър; Аксения Бонева, държавен експерт в Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, Весела Щерева, парламентарен секретар и Карин Янакиева главен експерт „Филморазпространение и кинопоказ“ в Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Законопроектът беше представен от г-н Румен Димитров.
По същество предложеният текст е ревизиран текст на Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана от Република България на 9 септември 2003 г. в Страсбург. На 1 април Конвенцията е ратифицирана със закон от 39-то Народно събрание и влиза в сила за страната от 1 август 2004 г.
Началото на подписването на Конвенция на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) е поставено на 30 януари 2017 г. в Ротердам и оттогава вече 29 държави са я подписали, а 14 са ратифицирали новия текст. Ревизираната конвенция на Съвета на Европа е в сила от 1 октомври 2017 г. България подписва ревизирания текст на Конвенцията на 12 юни 2019 г. в Страсбург.
Целта на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) е да насърчава развитието на международната кинематографична копродукция, като отчита днешната технологическа, икономическа и финансова еволюция във филмовата индустрия.
Сред промените, които целят по-голяма гъвкавост за копродуцентите са максималните и минималните участия в многостранна копродукция, които стават съответно 80% вместо 70%, и 5% вместо 10%. В двустранната копродукция – минимално участие става 10% вместо 20%, а максималното 90% вместо 80%. Намалените минимални проценти за участие при многостранни двустранни копродукции няма да доведат до необходимост от допълнителни средства за филмопроизводството.
Важна промяна е отварянето на новата Конвенция за подпис и ратификация от страни извън Европа. Така в бъдеще всяка страна по Конвенцията ще може да получава официален статус на копродукция със страна извън Европа, която също е участник в Конвенцията, без да се налага двете страни да имат помежду си двустранен договор.
България е участвала на всички етапи от работата по промяна на Конвенцията, като е била представена от експерти от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и е одобрила окончателния вариант, който е предложен за ратифициране.
На основание чл. 85, ал. 1, т.4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението трябва да се ратифицира със закон.

В резултат на проведено гласуване единодушно с 13 гласа „за“, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната копродукция (ревизирана) 30 януари 2017 г., Ротердам, № 902-02-25, внесен от Министерски съвет на 19.09.2019 г.




ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Диана Саватева