Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване


ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 януари 2018 г. беше разгледан Законопроектът за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, Миглена Кацарова – главен юрисконсулт, Людмила Харизанова – главен юрисконсулт, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център” и представители от Националния съвет за кино, Съюза на българските филмови дейци, сдружение „Филмаутор”.
Законопроектът от името на вносителя беше представен от народния представител Антон Кутев.
С предлаганото допълнение към Закона за закрила и развитие на културата се предвижда български граждани с постоянен адрес в страната при навършване на 18 години да имат възможност да получат електронна карта за културни дейности. Основната цел е да се улесни и разшири достъпа на младите хора в България до култура.
Предвижда се електронната карта за културните дейности да важи за посещения на циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти, музеи, художествени галерии и театри, филмови прожекции, посещения на архитектурни, исторически, археологически, природни, етнографски и музейни резервати и комплекси, както и покупка на книги. По предложение на министъра на културата Министерски съвет може да определи и други културни дейности, за които е възможно използването на електронната карта.
Минималната стойност на картата е определена на 200 лева, която не се смята за доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Електронната карта е във формат на компютърна апликация и се използва чрез достъп до единна национална уеб-базирана платформа при спазване на изискванията за защита на личните данни. Държавната агенция „Електронно управление” съвместно с Министерството на културата трябва да създадат и поддържат платформата. Срокът на дейност на картата е след като бъде активирана да може да се използва до 31 декември на годината, следваща навършването на 18 години.
Предвижда се оправомощени от министъра на културата длъжностни лица да осъществяват контрола върху законосъобразното използване на електронната карта от получателите й.
В приложената към законопроекта предварителната оценка на въздействието е посочена сумата от малко над 15 милиона лева, необходими за осъществяването на промяната.
Комисията по културата и медиите е поискала и получила писмени становища по законопроекта от Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Електронно управление” и Комисията за защита на личните данни.
Министерството на културата не подкрепя законопроекта и отбелязва, че не е направен задълбочен анализ на очакваните резултати от въвеждането на електронни карти за културни дейности. Не е установена конкретна връзка между посочените цели – насърчаване на достъпа на млади хора до култура и въвеждането на електронна карта за културни дейности.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта. Обръща внимание, че законопроектът води до значителни допълнителни финансови ангажименти на държавния бюджет, които не са разчетени в тригодишната бюджетна прогноза. Предлаганият модел на финансиране няма да постигне основната си цел – да насърчи развитието на културата. Насърчаването на развитието на културата трябва да се осъществява чрез въвеждане на мерки и стимули, които са извън полето на данъчното облагане.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция „Електронно управление” не се произнасят по философията на законопроекта, а в рамките на своята компетентност и предлагат да бъдат направени промени. Комисията за защита на личните данни отбелязва, че законопроектът не противоречи на основните принципи за обработване на лични данни.
По време на дискусията г-жа Амелия Гешева потвърди становището на Министерството на културата, което не подкрепя законопроекта. Народните представители Вежди Рашидов, Тома Биков, Евгени Будинов взеха отношение по разглеждания законопроект като не изразиха подкрепа за него.
В изказването си народният представител Чавдар Велинов изрази подкрепа на законопроекта.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 4 гласа „за”, 0 гласа „против” и 11 гласа „въздържал се” предлагат на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор. Вежди Рашидов