---

Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.


На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 септември 2018 г. беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Амелия Гешева, заместник-министър, Татяна Цветанова, директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева, парламентарен секретар; от Съвета по сигурността към Министерски съвет: Георги Кръстев, секретар.
От името на вносителя Годишният доклад беше представен от г-н Георги Кръстев.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. съдържа информация и оценки за вътрешнополитически събития, за процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни райони в други държави. Неговата основна цел е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политика за национална сигурност през миналата година, както и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат.
Структурата на Годишния доклад е съобразена със структурата на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, която е приета от Народното събрание през март 2018 г. Разделен е в три раздела, като в първия е дадена средата на сигурност, във втория политиките за сигурност, а в третия са основните насоки за работа в краткосрочна перспектива.
Дезинформацията, пропагандните кампании, използването на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, разпространяване на неверни и манипулативни твърдения са основните средства за формиране на обществено мнение. През предходната година, като част от информационното въздействие върху общественото мнение някои държави продължиха да използват и кибератаките за решаване на идеологически, политически и икономически задачи в полза на собствени интереси.
Рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, свързани с културното наследство се отнасят до физическото му опазване. През последните години територията на България е част от европейската верига за контрабанда и търговия с културно-исторически ценности. Най-широко разпространените престъпни посегателства срещу културно-историческото наследство са: притежаване на нерегистрирани по съответния ред предмети, представляващи културно-исторически ценности; незаконните археологически разкопки; незаконни сделки с културно-исторически ценности и взломните кражби от църковни храмове, музеи и частни домове, на икони, църковна утвар, археологически движими паметници на културата, картини и др. Културно-историческите ценности са един от основните източници на незаконно генериран финансов ресурс.
Министерството на културата е в тясно взаимодействие с органите на Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата в борбата с незаконните посегателства срещу културни ценности и опазването на културното наследство, но остава сериозно затруднено поради широкия обхват на националната система за опазване на културно наследство и липсата на изградени ефективни механизми за взаимодействие.
Необходимо е да се повиши капацитета и дейността на държавните органи по отношение опазването, поддържането, изучаването и популяризирането на българското културно наследство, което е останало извън териториалните граници на страната.
Мерките за повишаван на националната сигурност чрез ефективното опазване на културното наследство включват: повишаване капацитета на органите, ангажирани с опазване на културното наследство; дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство; развитие на системата за опазване на културното наследство в случай на бедствие или въоръжен конфликт на основание на чл. 5 от Закона за културното наследство във връзка изпълнението на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
В доклада е акцентирано, че за да се намали риска за културното наследство следва в спешен порядък да бъде приета наредба между Министерство на културата, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи за опазване на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти, както и въз основа на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите с 16 гласа „за”, 0 „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20.07.2018 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор. Вежди Рашидов