Общ законопроект на приетите на 15.11.2018 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 07.11.2018 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 07.11.2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

---

ОТНОСНО: Общ законопроект на приетите на 15.11.2018 г. на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 07.11.2018 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 07.11.2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ОБЩ ПРОЕКТ!

З А К О Н

за изменение и допълнение на
Закона за културното наследство

(Обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. -бр. 80 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 7, 77 и 89 от 2018 г.)



§ 1. В чл. 96 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Идентификацията на движими културни ценности е научно – изследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и категоризация по реда на този закон.
(2) Идентификация на културни ценности се извършва от музеите, притежаващи експертен потенциал и съответни по тематичен обхват на идентифицираните културни ценности.“

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 1 се изменя така: В чл.96, ал.1 и 2 се изменят така:
„(1) Идентификацията е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон.
(2) Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата“.
Мотиви: В ал.1 се връщат нематериалните свидетелства, които бяха изключени в първоначалния законопроект. В ал.2 са допълнени предложенията на министерството на културата. Чрез тях се улеснява и разширява процесът на идентификация на културни ценности, който е сложен и бавен и изисква усилията на повече специалисти.

§ 2. Създава се чл. 96а:
„Чл. 96а. (1) Критериите за определяне на една вещ като културна ценност са:
1. научна стойност;
2. историческа стойност;
3. художествена стойност;
4. автентичност;
5. уникалност /брой екземпляри/;
6. време на създаване;
7. териториален произход;
8. материал;
9. средства или техника за изработка;
10. авторство /творец, работилница/;
11. състояние;
12. пазарна стойност.
(2) Конкретните изисквания и параметри на всеки критерий се определят с Наредбата за реда за извършване на идентификация на движими културни ценности.”

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 2 отпада:
Мотиви: Предложение на министерството на културата, мотивирано в становището по законопроекта.


§ 3. В чл. 97 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така
„(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен, общински или частен музей, от лице, вписано в регистъра по чл.116, ал.1 или от нумизматично дружество, вписано в регистъра по § 6, ал. 2 от ПЗР на този закон.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство, във всички разновидности, създадени след 1900 година, както и български печатни книги, издадени след 1805 година.“

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 3 се изменя така: В чл.97 се правят следните изменения:
„1. Ал.3 се изменя така:
(3) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответните по тематичен обхват национални или регионални музеи. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата.
Мотиви: Предложение на министерството на културата, мотивирано в становището по законопроекта.

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 3, чл. 97, ал. 3 думите „от лице, вписано в регистъра по чл. 116, ал. 1 или от нумизматично дружество, вписано в регистъра по § 6, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон“ да отпаднат.
Мотиви: Промяната се предлага с оглед изразеното отрицателно становище на Министерство на културата.


§ 4. Член 101 се отменя.

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 4 отпада:
Мотиви: Предложение на министерството на културата. Следва да се запази и изискването, ако има предположение за незаконно придобиване на вещите, да бъдат уведомени на органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, което е задължение на всеки български гражданин.

§ 5. В чл. 105 ал.1 се изменя така:
„(1) Отношенията между лицата по чл. 97, ал. 3 и лицата, извършващи идентификацията, се уреждат с писмен договор.”

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 5 отпада:
Мотиви: Следва логиката на предложенията по §3.

§ 6. Член 109 се изменя така:
„Чл.109. Колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или владелец на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 102.“

§ 7. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. Колекционерът поддържа регистър, който трябва да съдържа описателен и фотографски каталог на всяка една от културните ценности в колекцията, информация за нейната консервация и реставрация.”

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 7 отпада:
Мотиви: Предложение на министерството на културата. Изискванията към фонда на колекционера следва да бъдат същите като изискванията към фонда на музей, тъй като паметниците на културата и в личните колекции и в музеите имат една и съща характеристика.

§ 8. В наименованието на раздел IV думите „и ползвателите“ се заличават.

§ 9. В чл. 111 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: "Юридическите и
физически лица, собственици, владелци или държатели на идентифицирани движими културни ценности и/или колекции от такива ценности имат право:“.
2.Алинея 2 се изменя така:
„(2) Музеят, в който са идентифицирани движимите културни ценности, може да ги приеме в случаите по ал. 1, т. 2, ако има условия за тяхното съхранение. Отношенията между собственика, владелеца или държателя и музея се уреждат с писмен договор.”

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 9, в чл.111:
1. В ал. 1 думите „или държатели“ да отпаднат, а между думите „собственици“ и „владелци“ се добавя съюзът „и“.
2. В ал. 2 думите „или държателя“ да отпаднат.

§ 10. Член 112 текстът преди т. 1 се изменя така: „Юридическите и физическите лица, собственици, владелци или държатели на идентифицирани движими културни ценности имат следните задължения:“.

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 10, в чл. 112 думите „или държатели“ да отпаднат, а между думите „собственици“ и „владелци“ се добавя съюзът „и“.
Мотиви: Промяната се предлага с оглед изразеното становище на Министерство на културата. Тъй като правните фигури на собственика и владелеца изразяват в достатъчна степен вещните отношения се предлага отпадането на фигурата на държателя.

§ 11. В чл. 115 накрая се добавя „и вписани в регистъра по чл. 116, ал. 1“.

§ 12. В чл. 128 ал. 1 се изменя така:
„(1) Износът и временният износ на движими културни ценности от територията на страната се извършват с разрешение за износ или сертификат за износ. Износ на придобити извън територията на страната културни ценности по чл. 97, ал. 6 се извършва с документите им за произход.“

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 12, чл. 128, ал. 1 след думите „културни ценности по чл. 97, ал. 6“ да се добавят думите „в страните от Европейския съюз“.
Мотиви: С направеното допълнение се предвижда придобити в чужбина културни ценности да могат да бъдат изнасяни в страните от ЕС, т.е. на територията на Съюза, с техните придобивни документи. Промяната синхронизира текста с Регламент 116/2009, касаещ износа на културни ценности извън територията на ЕС и имащ върховенство над националния закон и отразява становището на МК.


§ 13. В чл. 146 ал. 3 се изменя така:
„(3) Движимите и недвижимите вещи придобиват статут на археологически културни ценности от съответната категория след идентификацията им като такива по реда на този закон.”

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 13 отпада:
Мотиви: Предложение на министерството на културата. Предложеният текст на ал.3 противоречи на определението за археологически обекти, дадено в ал.1 на същия член. Предложеният текст на §13 създава възможност безнаказано да се унищожават археологически паметници от иманярски групи или от недобросъвестни строителни предприемачи.

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 13, чл. 146, ал. 3 се изменя така:
„(3) Движимите и недвижимите археологически обекти имат статут на археологически културни ценности. Те придобиват категорията национално богатство след установяването им като такива по реда на закона.“
Мотиви: С така предложения текст всички движими и недвижими археологически обекти придобиват статут на археологически културни ценности ex lege и попадат под защитата на този закон.
В сега действащият закон те имат статут ex lege на археологически ценности от категорията национално богатство, но самият закон в членове 98-103 е регламентирал подробно процедура по придобиване на категорията национално богатство, която предвижда и вписване в специален регистър – чл.102, ал.1. От друга страна законът не регламентира процедура по отнемане статута национално богатство, в каквато хипотеза ще изпаднат повечето археологически ценности при тяхната идентификация. С оглед преодоляване на така очертаните вътрешни противоречия в закона се предлага новият текст на чл. 146 (3), като същевременно недвижимите и движимите археологически обекти ще попаднат под защитата на закона като археологически културни ценности.

§ 14. В чл. 177 ал. 1 се изменя така:
„(1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност, а за културни ценности, съхранявани във фондовете на музеи, библиотеки и архиви – от директора на съответната институция. Отношенията между лицата по изречение първо се уреждат с възмезден договор.“

Предложение от н.п. Емилия Милкова
В § 14, чл. 177, ал. 1 накрая да се добави „при спазване на изискванията на закона за авторското право и сродните му права“. Мотиви: В случаите, когато дадена културна ценност е обект на авторско или сродно право, което не е погасено, би следвало да се изиска и разрешение от съответния правоносител. По начало двата закона (Закона за културното наследство и Закона за авторското право и сродните му права) действат паралелно и не се изключват взаимно. За яснота и с оглед средата, в която се прилагат нормите се добавя предложеният текст.

Предложение от н.п. Искрен Веселинов
В § 14 да се внесе следното допълнение:
В предложения текст на чл. 177, ал. 1 след думите „само след съгласие на собственика на културната ценност“ да се добави текстът „или на лицето, на което е предоставено право на управление“.
Мотиви: Археологическите обекти са публична държавна собственост. Голяма част от тях са предоставени дългосрочно за управление на български общини, които ги стопанисват и развиват като туристически обект, осигуряват реновирането и поддържането им чрез европейско и собствено финансиране. Целесъобразно е общината да може да организира производството на сувенири-реплики с цел осигуряване допълнителни приходи за поддържането на съответния обект. Едва ли е уместно за всеки такъв сувенир да се преминава пред процедура за съгласуване с министъра на културата.


§ 15. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 1 се изменя така:
„(1) Създаването, разпространението и използването на изображение на културни ценности за лични нужди, както и за представителни, образователни и научни цели, включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и публикации, е свободно.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Създаването на изображения на археологически недвижими
културни ценности с мозайки, стенописи или скални рисунки, се извършва при спазване на условията, определи с предписанията за опазването им.“

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 15 се допълва така:
„Създава се ал.4:
(4) Възпроизвеждането изцяло или отчасти в изображение или по друг начин на новооткрити и/или новопроучени археологически културни ценности за период от десет години след датата на завършване на теренното проучване може да става само със съгласието на проучвателя, титуляр по съответното разрешение за теренно проучване. Проучвателят не може да откаже съгласие за възпроизвеждане в случай, че то е необходимо за проектантска дейност по смисъла на раздел V от този закон, при спазване на неговото авторско право.”
Мотиви: Теренните изследователи на културни ценности влагат изключително много време, усилия и висока квалификация в своята работа. Те имат нужда от определен срок за обработка на откритите от тях движим и недвижими културни ценности. Логично е да им се даде възможност те първи да публикуват своите отрития.

Предложение от н.п. Емилия Милкова
В § 15, чл. 179, ал. 1 накрая да се добави „при спазване на изискванията на закона за авторското право и сродните му права“.
Мотиви: В случаите, когато дадена културна ценност е обект на авторско или сродно право, което не е погасено, би следвало да се изиска и разрешение от съответния правоносител. По начало двата закона (Закона за културното наследство и Закона за авторското право и сродните му права) действат паралелно и не се изключват взаимно. За яснота и с оглед средата, в която се прилагат нормите се добавя предложеният текст.

§ 16. В преходните и заключителни разпоредби в § 5, ал. 1 думите „от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5“ се заменят с „от съответните музеи по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1“ и се създава изречение шесто: „Ако музеят не е в състояние и не извърши идентификацията и регистрацията, заявителят може да пренасочи искането си за идентификация и регистрация към друг музей по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1.“

Предложение от н.п. проф. Станислав Станилов
Параграф 16 се отразява на систематичното си място като изречение трето на ал.3, на чл.97 и се изменя така:
„Ако музеят не е в състояние и не извърши идентификацията и регистрацията, заявителят може да пренасочи искането си за идентификация и регистрация към друг музей“.
Мотиви: От първоначално предложеното място в Преходни и заключителни разпоредби на действащия закон за текста на §16 се създава грешното впечатление, че се удължава законов срок, който е изтекъл през 2010 г., а подобно предложение не е правено от вносителите.

Предложение от н.п. Велислава Кръстева
В § 16 в Преходните и заключителните разпоредби в § 5, ал. 1 думите „от съответните музеи по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1“ да отпадне „т.1“. В добавеното изречение шесто думите „от съответните музеи по реда на чл. 96, ал. 2, т. 1“ да отпадне „т.1“.
Мотиви: Корекцията поправя техническа грешка – в чл.96, ал.2 няма точка 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Чл.-кор. ВЕЖДИ РАШИДОВ